НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Изобщо в цялата
древност
и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч.
Човек трябва да познава своето гражданство. И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените – вечерно време; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено.
Изобщо в цялата
древност
и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч.
се започва идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч. Към 4 ч. се започва намаляване, което трае до 5 ч., а от 5 ч. вече започва друга деятелност. Връщането на духовете пък става от 2 ч.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
В
древността
са говорили за него мъдри человеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие.
Понеже Христос иде, то силата My ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, а следователно и прогресът на человечеството ще бъде такъв. „Златният светилник" означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега Седемте Духове действат, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо, бързо и неуморно, ще гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам, на първо място, да имате вътрешно спокойствие, защото ние, в сегашно време, сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на земята и което от хиляди години се е очаквало.
В
древността
са говорили за него мъдри человеци, пророците; за него говорят и днешните гадатели, очаквали сте го и вие.
Всички са говорили за идването на Христа и аз няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ме питате: обърнете се към хоризонта, отгдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източната посока. Страх не бива да имате. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък. Едни ще помилва, а други ще накаже.
към беседата >>
3.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Един гръцки ученик в
древността
искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство.
Така и ние трябва да платим всичко, за да образуваме оная клетка, която създава светиите. Ние сме сега мъртви; в небето ние сме насадени с главата надолу. Трябва да се пожертваме, за да станем разумни клетки, да станем едно с Христа и като минем през Неговото тяло, през Неговия ум, през Неговото сърце, само тогава ще можем да се тонираме, да разберем дълбокия смисъл на нещата. Разбира се, тия неща са много отвлечени и ако бих се впуснал да ги обяснявам, ще се отвлека от темата си, а това няма да ви ползва. Първото нещо в живота е послушанието.
Един гръцки ученик в
древността
искал да изучи тайните науки и затова отишъл в Египет, в училището на тъй нареченото Бяло Братство.
Главният жрец на храма на Изида, като го развеждал, завел го пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. – „Защо не ме доведохте по-напред при Истината, ами ме развеждате другаде? Трябваше още първия път да ме доведете тук“ – възразил ученикът. „Не може“, рекъл жрецът и добавил: „Да не вдигаш завесата на тази статуя, не се докосвай до нейното було, изучавай я отвън“. У ученика се заражда голямо желание да види какво има отдолу, под туй було; рекъл си: „Като вдигна това було, ще намеря Истината и когато се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“.
към беседата >>
4.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Всички велики хора на
древността
тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни.
Толстой кога стана Толстой? Когато мислеше да се самоубие и направи своята изповед; тогава той се молил: „Боже, избави ме от това зло.“ Това става и с вас. Обърнете се към Бога, съединете се с Него, посветете се на Него и Той ще ви научи. Ще знаете, че всички хора, които принасят добро, тайно се молят. И Гладстон2 е бил човек на молитвата.
Всички велики хора на
древността
тайно са се молили, а ние, съвременните хора, стоим в безводно място и се оплакваме, че сме бедни.
Върнете се към вашия Бог, понеже Той ви вика, иска да ви благослови; Той казва сега на всички: „Да се върнат моите деца.“ И затова сега се вдига този шум в света – децата започнаха да се събират, нашите души започват да се събират и ние ще се разбираме. Тогава ще заговори езикът на Бащата; и когато Той заговори, ще видим, че и Природата отвън ще започне да говори. Когато сега срещаме някой човек, мислим какво той мисли за нас и се плашим. Нека се обърнем към Бога. Сега, ще ви кажа едно нещо: в многото говорене Истината не се казва.
към беседата >>
5.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Коренът й се крие в дълбоката
древност
.
Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве. Като казвам, че всичко ще ви се въздаде, имам пред вид белите българи. Добри хора са тия българи, велико бъдеще ги очаква. Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход.
Коренът й се крие в дълбоката
древност
.
Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата „българин.” Като българин, намери своя велик Учител и кажи: Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. – Българин ли съм? – Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин.
към беседата >>
Коренът й се крие в дълбоката
древност
.
(втори вариант)
Това, което пожелаете в тайно, Бог ще ви го въздаде наяве. Като казвам, че всичко ще ви се въздаде, имам предвид белите българи. Добри хора са тия българи, велико бъдеще ги очаква. Какво означава думата „българин"? Тя е от древен произход.
Коренът й се крие в дълбоката
древност
.
Под „българин" разбирам човек, който търси учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената филология това е значението на думата „българин". Като българин намери своя велик учител и кажи: „Велики учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш." Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. „Българин ли съм?
към втори вариант >>
6.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Тогава ние ще се намерим в едно противоречие, каквото виждаме в следния разказ: Един велик, мъдър цар от
древността
искал да изпита наклонностите на своите най-учени, най-добри поданици и затова им устроил следния изпит: избрал едно великолепно здание и в него поставил 10 много хубави предмета.
Следователно тия митари и грешници са ученици, които са дошли да учат новото учение. Съвременните християни, като не разбират дълбокия смисъл на това учение, са разделили църквата на грешници и праведни, на действителни членове на църквата и оглашени. Оглашени има във всички църкви и ред години ги държат под изпит, докато станат членове на църквата. Такъв човек, след като стои 10–15 години оглашен, като го питат какво е научил от християнството, той отговаря: „Като дойде Христос, Той ще ни обясни“. Аз бих желал съвременните християни да се поставят на матура, според това, дали свършват един клас или предстои да излязат вече от училището.
Тогава ние ще се намерим в едно противоречие, каквото виждаме в следния разказ: Един велик, мъдър цар от
древността
искал да изпита наклонностите на своите най-учени, най-добри поданици и затова им устроил следния изпит: избрал едно великолепно здание и в него поставил 10 много хубави предмета.
Повикал 10 от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, тъй както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета.
към беседата >>
7.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
В
древността
живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат.
“ – Не, Господ е създал света много добър, но ние и всички други преди нас го развалихме. Тъй както днес е развален външният свят, той се отразява вътре в нас. Светът е направен така, че като страда господарят, страдат и слугите, и обратно. Христос казва: „Вие ме зовете Учител и Господ и добре казвате, защото съм“. За да обясня моята идея – Учител и Господ – ще ви разкажа следния пример.
В
древността
живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат.
Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее. В него се влюбили две царски дъщери. Ще кажете: „Колко честит бил той! “ Когато видя двама млади, които се обичат, аз казвам, че се занимават приятно. По-приятно забавление от любовта няма в света.
към беседата >>
8.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
В
древността
един мъдрец е казал: „Ако търсиш сила, търси я у младите, у новите хора, а ако търсиш мъдрост, търси я у старите хора“.
Тези две състояния са необходими на човешкия дух. Вие питате: „Защо е необходимо да остарява човек и да се подмладява? “ – Това е процес, който става и в самата природа. Вие не питайте защо става този процес, но гледайте каква полза може да извлечете от него. Как бихте определили младостта или старостта?
В
древността
един мъдрец е казал: „Ако търсиш сила, търси я у младите, у новите хора, а ако търсиш мъдрост, търси я у старите хора“.
Мъдрост и сила не са едно и също нещо. Силата включва в себе си човешката воля, а мъдростта – човешкия ум. Следователно вие имате два противоположни полюса: умът е горе, на небето, а волята – долу, на земята. Ако искате да бъдете стари, мъдри, трябва да сте горе, на небето, а ако искате да бъдете млади, трябва да сте долу, на земята. Затова, когато разменим отношенията на нещата и поставим стария човек на физическото поле, а младият поставим на небето, ние произвеждаме дисхармония.
към беседата >>
– „Добре, ето човекът, когото търся.“ Мъдрецът започнал: „В
древността
имало един цар, който разполагал с хиляди, хиляди декари земя.
Той не се занимава с някаква глупава задача, както е постъпил един цар. Един цар искал да намери човек, който да му разкаже някаква приказка без край. Търсил той различни философи, които да задоволят желанието му. Обещавал големи награди, но не се намерил човек, който да му разкаже приказка без край. Дохожда най-после един мъдрец, който казва на царя: „Аз ще ти разкажа една приказка без край“.
– „Добре, ето човекът, когото търся.“ Мъдрецът започнал: „В
древността
имало един цар, който разполагал с хиляди, хиляди декари земя.
Тази земя била засята с жито и понеже годината била много плодородна, нивите му родили извънредно много. Царят заповядал да се съгради голяма каменна житница, в която да се прибере житото, и по този начин да се запази. Обаче зидарите оставили една малка дупчица в този хамбар. Един щурец успял да се промъкне през тази дупчица и изнасял едно по едно житните зрънца. Щурецът изнесъл едно житно зрънце, занесъл го в своята дупка и се върнал да вземе второ.
към беседата >>
9.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
В онова царство на
древността
, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива.
Може ли да видите осветен предмет, без да помислите за светлината? Нашите заблуждения се дължат на сенки, които са хвърлени върху нас, затова ние трябва да хвърлим повече Светлина и Топлина върху си, за да направим прогреса видим. За да ви изясня тази велика мисъл, ще си послужа с един окултен разказ. Ако бих ви говорил философски, предметът за вас не щеше да бъде интересен. Аз искам да направя Истината достъпна за вашите умове, затова ще си послужа с езика, с който разполагаме.
В онова царство на
древността
, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива.
Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала: "Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен. Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи". Мъдрецът й отговорил: "Да бъде според желанието ти". Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: "Аз съм царската дъщеря! " Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си.
към беседата >>
10.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
В
древността
живял един умен цар.
Овчар, който не може да пасе добре овцете, не може да ги опази от вълците. Господарят му ще го изпъди. Добрият овчар води овцете си по високи места, да не заболяват от метил. Често хората се питат, защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример.
В
древността
живял един умен цар.
Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце. Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици. Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря.
към беседата >>
Един цар в
древността
пожелал да се прослави.
Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате. Казвате: Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици. Обаче, архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.
Един цар в
древността
пожелал да се прослави.
Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят. Покажете ми един народ, който, като е живял по тоя начин, да се е прочул и да е процъфтял. Когато Мойсей изведе евреите от пустинята и влезе в ханаанската земя, можа ли да я завладее? Не само, че не я завладяха, но те я изгубиха. Де са сега асирийците, вавилоняните, египтяните?
към беседата >>
В
древността
живял един умен цар.
(втори вариант)
Овчар, който не може да пасе добре овцете, не може да ги опази от вълците. Господарят му ще го изпъди. Добрият овчар води овцете си по високи места, да не заболяват от метил. Често хората се питат защо идат страданията. Ще ви отговоря със следния пример.
В
древността
живял един умен цар.
Той бил млад, но крайно амбициозен. Като се оженил, родило му се много красиво момиченце. Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: „За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици." Преди да се роди детето поданиците трябвало да се молят Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и вместо наследник дошла наследница - царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря.
към втори вариант >>
Един цар в
древността
пожелал да се прослави.
(втори вариант)
Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате. Казвате: „Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици! " Обаче архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.
Един цар в
древността
пожелал да се прослави.
Събрал целия народ около себе си: свещеници, учени, философи, вестникари, и на всички заповядал да вдигнат знамена и да говорят за него, да държат лекции, сказки, да се прочуе в целия свят. Покажете ми един народ, който, като е живял по тоя начин, да се е прочул и да е процъфтял. Когато Мойсей изведе евреите от пустинята и влезе в Ханаанската земя, можа ли да я завладее? Не само че не я завладяха, но те я изгубиха. Де са сега асирийците, вавилоняните, египтяните?
към втори вариант >>
11.
Силите в Природата
,
ИБ
,
БС
, София, 19.2.1920г.,
В
древността
един цар имал мечи уши.
Защо да не говорите? Докато не опитате това, което учите, какво ще го разказвате на другите хора! Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва насам-натам и не пази тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.” И вие сте от тези герои.
В
древността
един цар имал мечи уши.
Когато викали берберин да го бръсне, на излизане от двореца му отрязвали главата, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне царя, но той, като свършил работата си и като видял какво го чака, започнал да се моли за пощада на живота си, обещавайки, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и го освободил. Берберинът, за да бъде сигурен, че няма да изкаже никому нищо, избягал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!
към беседата >>
12.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Сега ще ви приведа един разказ от
древността
, за да направя мисълта си по-ясна и да направя едно променение в тази философска мисъл.
Първото нещо, което е необходимо за нас, е човек да се освободи от онези рабски чувства, които го вълнуват. Вие седите и мислите дали Господ ни е простил, дали сме престъпили Неговите закони. Това е положение на раб, който стои и мисли дали господарят ще му заплати и колко. Не, приятелят никога не може да се съмнява в своя приятел. Дума, дадена от приятел, тя е дума, която почива на това вечно основание отгоре.
Сега ще ви приведа един разказ от
древността
, за да направя мисълта си по-ясна и да направя едно променение в тази философска мисъл.
В едно древно царство живял един млад цар, който бил момък и бил известен из пялото царство, дори и вън от него, със своите забележителни произведения, пишел отлично и всички говорели за него, за неговия талант, какво ново написал той и т.н. В същото царство живяла дъщерята на един беден селянин, която се отличавала със своите добродетели. Младият цар като решил да се жени, намислил да вземе за жена тази бедна селянка, която била прочута със своите добродетели. Един ден той решил да я посети, затова натоварил камилите си със скъпоценни работи, най-хубави облекла, подаръци, различни скъпоценни камъни, масла и други неща и се надявал, че тя на драго сърце ще се съгласи на неговото предложение да я направи царица, да се ползува от такива привилегии. Той мислел, че това е една благодат за нея, затова се явява направо при нея, без всякакви сватове.
към беседата >>
13.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
В
древността
имало две царства.
Наш Иван и Стоянка са се скарали! " Аз казвам: Ваш Иван и Стоянка са изгубили равновесие отгоре на въжето и са паднали в Ниагарския водопад. Каква философия има тук да мислим? Тъй, животът има смисъл. Да ви приведа сега един пример из миналото на човечеството.
В
древността
имало две царства.
Царят на едното бил много умен и кротък човек, а на другото – много жесток. Кроткият цар имал двама сина – единия по-голям, другия по-малък. На умиране, той направил следното завещание, според което, на единия син оставил царството, а на другия една флейта, българска свирка, но с условие, който вземе последната, да напусне царството. Двамата братя били длъжни, след смъртта на баща си да теглят жребие и комуто се падне свирката, да напусне царството. Умира бащата.
към беседата >>
14.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Въ
древностьта
единъ царь ималъ една дъщеря, която той намиралъ за много ексцентрична, своенравна, а въ сѫщность тя била много умна мома.
(втори вариант)
Въ Господнята молитва се казва: „Да дойде Царството Твое, да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята.“ Вие мислите, че съврѣменниятъ свѣтъ е много наредъ и искате нему да служите, искате отъ него да бѫдете почитани, искате отъ него слава. Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣци, а отъ Бога.“. Ако търсите слава отъ хора чисти, който живѣятъ съ възвишени мисли и идеи, разбирамъ, но да търсите слаба отъ хора, който живѣятъ за себе си, това не разбирамъ, защото тѣ сами ще станатъ вода. Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Разумниятъ животъ седи въ това, човѣкъ да бѫде всѣкога чистъ, всѣкога здравъ.
Въ
древностьта
единъ царь ималъ една дъщеря, която той намиралъ за много ексцентрична, своенравна, а въ сѫщность тя била много умна мома.
Тя разбирала тъй добрѣ окултнитѣ закони, че могла да видоизмѣня лицето си, да му туря седемь шарки, т.е. да го облича въ седемь живи кожи. Като дошълъ първиятъ кандидатъ, царски синъ да иска рѫката ѝ, тя му се прѣдставила въ червена форма. Момъкътъ я погледналъ, казалъ си: „Тази мома не е за мене.“ Царската дъщеря си казала: „И той не е за мене, не познава.“ Дошълъ втори царски синъ да я иска. На него се прѣдставила въ черна форма, като красива арабкиня, съ голѣми устни.
към втори вариант >>
15.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
В
древността
живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота.
Аз разглеждам драмата на вашия баща. Затова не мислете, че животът на сцената е ваш живот. Трябва да мислите правилно, да разбирате правилно. Сега аз не искам да критикувам нещата безпощадно. Но казвам, че нещата могат да бъдат истинни, а понякога да не отговарят на истината.
В
древността
живял в едно царство един красив момък, който се отличавал с рядка красота.
Всички говорели за него: поети и писатели го възпявали, придворни, държавници го обикаляли – да го зърнат, да се любуват на красотата му. Това се продължило 10 години. По едно време започнали да говорят лошо за него. Казвали, че животът му не бил тъй чист, както изглеждал. Нещо тайнствено ставало около него.
към беседата >>
Въ
древностьта
, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава.
(втори вариант)
Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ.
Въ
древностьта
, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава.
Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ. Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че животътъ му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му. Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него.
към втори вариант >>
Въ
древностьта
единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие.
(втори вариант)
“ Да не казвате, че се гнусите отъ своето минало, но ще се върнете въ него и ще благодарите на всички онѣзи страдания, които сѫ ви сполетѣли. Да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, да цѣлунете рѫка на онзи, който ви е вземалъ паритѣ. Онзи, който ви е мушналъ съ ножъ, за да ви изтече кръвьта, той е направилъ това, за да не извършите едно велико прѣстѫпление. Онзи, който ви е обралъ, освободилъ ви е отъ развратъ. Ще свърша бесѣдата си съ единъ разказъ.
Въ
древностьта
единъ богатъ търговецъ ималъ двѣ малки дѣца – момче и момиче, които оставялъ подъ покровителството на единъ свой слуга, у когото ималъ пълно довѣрие.
При това пълно довѣрие на своя слуга, той умира. Обаче, слѣдъ смъртьта на господаря си, слугата намисля да лиши наслѣдницитѣ отъ богатството, затова продалъ и сестрата и брата роби. Слѣдъ дълги скитания на тѣзи дѣца, слѣдъ редица страдания, които минали и за тѣхъ се усмихва щастието. Сестрата пораснала, станала много красива мома и за нея се оженва царския синъ на едно съсѣдно царство и тя става царица. Братътъ пъкъ, слѣдъ дълги лутания, успѣлъ да заеме много високо положение въ държавата.
към втори вариант >>
16.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
В
древността
живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма.
Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. Знаете ли на какво приличат съвременните хора?
В
древността
живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма.
За своите опити той избирал египтяни от високо произхождение. За целта той изработил от особено вещество статуи и, като наближавал момента да умре някоя жена, веднага слагал душата ѝ в новата форма и написвал: „Тук обитава душата на еди-коя си принцеса“. Така той затворил душите на много мъже и жени в нови форми. Държал ги хиляди години затворени, но не могъл да ги накара да работят. И до днес още хората се мъчат да уловят душите на своите близки, да ги накарат да работят заради тях.
към беседата >>
Въ
древностьта
имало единъ черенъ магьосникъ, който си задалъ задача да улови човѣшката душа щомъ като излѣзе отъ тѣлото и да я затвори въ нѣкоя бутилка.
(втори вариант)
Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря. Отговори Петъръ и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча! “ Знаете ли на какво мязаме съврѣменнитѣ хора?
Въ
древностьта
имало единъ черенъ магьосникъ, който си задалъ задача да улови човѣшката душа щомъ като излѣзе отъ тѣлото и да я затвори въ нѣкоя бутилка.
За своитѣ опити, той избиралъ египтяни отъ високо произхождение. Той си направилъ особено красиви жени отъ нѣкакво особено вещество и когато наближавало нѣкоя жена да умре, веднага вързвалъ душата ѝ въ това ново тѣло и турялъ надписъ: „Тукъ е душата на еди-коя си принцеса.“ Всѣки день прѣглеждалъ тѣзи души. Затворилъ ги той, но никога не е могълъ да ги накара да работятъ въ тѣзи нови тѣла. Съ хиляди години ги държалъ тъй затворени, но не могълъ да ги накара да работятъ. Слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора искаме да хванемъ тѣзи души.
към втори вариант >>
17.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
В
древността
, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар.
– Защото истината, със своята светлина, е непоносима за човешките очи. Тя трябва да мине през известна среда, за да се смекчи. Каква ще бъде тая среда, не е важно. Може да бъде вода, може да бъде и въздух. Щом се смекчи малко, тя става поносима за очите.
В
древността
, преди 12 хиляди години, така се казва в преданието – говоря по предание, а не по факти, някъде в Азия, живял един крайно благочестив цар.
Родил му се син, който от ранна възраст обещавал много нещо. Всички мъдреци и астролози в царството предсказали, че със своите дарби и способности той ще донесе голямо благо за човечеството. Обаче, всичко това се помрачавало от едно събитие в неговия живот. Стане ли това, животът и съдбата на младия цар коренно ще се изменят. Един ден, след смъртта на своя любим баща, младият принц отишъл на лов.
към беседата >>
Въ
древностьта
, прѣди 12 000 години, тъй казва прѣданието, по прѣдание говоримъ, не по факти, нѣкѫдѣ въ Мала Азия или въ голѣмата Азия имало едно царство.
(втори вариант)
Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка. Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“ Сега ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, за да направя този стихъ малко по-ясенъ. Ще ви говоря въ притчи и въ символи, защото голата истина е непоносима за хората тъй, както свѣтлината е непоносима безъ извѣстна срѣда, която трѣбва да я смекчи, напримеръ водата, облацитѣ. Като се смекчи, тя става такава, че ние може да я понесемъ.
Въ
древностьта
, прѣди 12 000 години, тъй казва прѣданието, по прѣдание говоримъ, не по факти, нѣкѫдѣ въ Мала Азия или въ голѣмата Азия имало едно царство.
Царьтъ въ това царство билъ много благочестивъ човѣкъ. Родилъ му се единъ отличенъ синъ, много уменъ, способенъ, който обѣщавалъ велики блага на свѣта. Обаче, тогавашнитѣ астролози, мѫдреци, прѣдсказали, че съ сина ще се случи едно събитие, което ще измѣни цѣлата сѫдба на неговия животъ. Единъ день, слѣдъ смъртьта на баща си, младиятъ принцъ отишълъ на ловъ и когато гонилъ една сърна да я убие, миналъ прѣзъ единъ сухъ клонъ, който го мушналъ въ дѣсното око и го извадилъ, ослѣпилъ го. Този младъ царь, за да не остане посраменъ прѣдъ своитѣ поданици, че билъ невнимателенъ, казалъ, че небето го посѣтило съ едно велико благословение и че всички добри хора трѣбва да иматъ по едно око – лѣвото, дѣсното не имъ трѣбва.
към втори вариант >>
18.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ
древностьта
.
(втори вариант)
Като вършимъ работата си, трѣбва да чакаме да ни проговори Господь. Какво велико тържество е да Го чуешъ! Всички страдания, всички болести ще изчезнатъ. Какво тържество е да чуешъ гласа на Това Сѫщество, Което подкрѣпя всичко! Тихъ гласъ.
Тъй сѫ Го слушали пророцитѣ въ
древностьта
.
Така и вие може да Го чуете. Но какъ? По този начинъ, по никой другъ начинъ. И тъй, вие имате 365 случаи прѣзъ годината, прѣзъ които може да ви проговори Господь, но до сега нито единъ случай не сте имали, не сте създали условия да Го възприемете. Имали сте случаи ангели да ви проговорятъ, но Господь – не.
към втори вариант >>
19.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
В
древността
овцете и вълците били културни.
Там не се допуща никаква крива и нечиста мисъл. Човешкият живот е посмешище. Мъжът няма благородно, възвишено отношение към жената. Той не влиза в положението ѝ, когато ражда, гледа на нея като на животно, като на крава, овца, и казва: „Като се родят нашите теленца и агънца, ние знаем какво да правим с тях“. – Това е културата на вълка.
В
древността
овцете и вълците били културни.
Те заедно пасли трева и братски се разговаряли. Обаче, един ден между вълците дошъл един голям учител и им казал: „Не само с трева може да се живее, но и с месце. Хапнете си от месцето на овците, да станете безсмъртни“. От тоя ден се приложило новото учение на големия учител и вълците започнали да се хранят с овце. Вълкът се отказал да пасе трева, а краката на овцата се продължили, да бяга, когато види своя събрат на миналото.
към беседата >>
Въ
древностьта
между овцитѣ и вълцитѣ е имало култура, тѣ заедно сѫ трѣва пасли и братски разговаряли.
(втори вариант)
“ И тъй, ако влѣзете въ духовния животъ и искате да раждате по този начинъ, който вие знаете, ще ви изпѫдятъ навънъ и за 10 000 години нѣма да ви пуснатъ тамъ. Съ самата мисъль ще оскверните небето. Ако проектирате тази мисъль въ духовния свѣтъ, какъ ражда жената, какъ зачева, вие ще опетните небето и нѣма да ви пуснатъ тамъ за 10 000 години. Слѣдователно, нашиятъ животъ на земята е едно посмѣшище, въ него нѣма онова възвишено, благородно чувство, да влѣземъ въ положението на жената, когато ражда, а казваме: „Тя е крава, нека се тели, тя е овца, нека ражда агънца.“ А като се родятъ агненцата, казвате: „Ние знаемъ какво да правимъ съ тѣзи агненца.“ Това е схващане на вълка.
Въ
древностьта
между овцитѣ и вълцитѣ е имало култура, тѣ заедно сѫ трѣва пасли и братски разговаряли.
Обаче единъ день дошълъ учитель на вълцитѣ и казалъ: „Не само съ трѣва ще бѫдатъ живи вълцитѣ, но и съ всѣко месце отъ овцитѣ.“ Рекламирали новото учение на този учитель и започнали съ овци да се хранятъ. И отъ тогава кръвьта на овцитѣ се продала. Сега дойде при васъ нѣкой учитель и казва: „И съ месце може да се живѣе.“ Азъ вземамъ това като символъ. Братството и приятелството между овцитѣ и вълцитѣ изчезнало като се произнесълъ тѣхниятъ учитель, че не само съ трѣва може да се живѣе, но и съ месце. Отъ тогава вълкътъ яде месо, но и трѣва пасе отъ врѣме на врѣме, когато нѣма месо.
към втори вариант >>
20.
Братя и сестри на Христа
,
НБ
, София, 19.10.1921г.,
В
древността
при царя на арманите живял един благочестив слуга, който един ден по невнимание направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
Отиваш войник и казваш: „За отечеството отивам да изпълня волята Божия“. Патриот си, защото камшик има. Но когато говоря за волята на онзи Отец, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълниш волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Ще ви приведа един малък разказ.
В
древността
при царя на арманите живял един благочестив слуга, който един ден по невнимание направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт.
След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: „Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням. И туй е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде“. И действително, на царя се ражда син, тъй както казал този мъдрец: той бил сляп, глух и ням. И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: „Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това“.
към беседата >>
21.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
В
древността
, далеч, един цар ходил на лов, и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета.
Кокошката е, която в тебе може всичко да направи. Без кокошката ти нищо не можеш да направиш. Ще питам сега при всички тези книги, които сега са написани, ако нямаше печена кокошка, как щяхте да проявите вашето знание, вашата правда и вашата мъдрост? – тогава във вас ще остане едно такова желание. Ще ви приведа един анекдот, разказ.
В
древността
, далеч, един цар ходил на лов, и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета.
Вдигнал той своя лък и я убил. Явяват се тогава духовете на гората и му казват: „Понеже ти уби тази мечка и децата сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши“. Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче станало и действително. Той се оженил и първият му син имал мечешки уши.
към беседата >>
22.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
В
древността
в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака.
И вие ме питате: „Защо стават тия работи така? “ – Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше да бъде 10 пъти по-лошо. Следователно сега е 10 пъти по-добре, отколкото би било според вас. Ще ви обясня каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е един митически разказ.
В
древността
в Гърция се случило това, качил се е някой майстор зидар да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака.
Като го занесли у дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог – Зевс, и му казал: „Според моето разсъждение ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си умен бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата? “ – „Какво искаш? “, го попитал Зевс.
към беседата >>
23.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
В
древността
на един от египетските царе и фараони се ражда красива дъщеря и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най-знатните моми в Египет.
Доколко е вярно това, не се знае. И ние се излагаме на едно изкушение; като този Петьр и нашите работи се излагат на поругание. Ние сме в положението на Петър, не можем да издържим на този морален изпит. Като говорим истината, онези правоверни казват: „Как тъй? “ Ще ви приведа още един пример.
В
древността
на един от египетските царе и фараони се ражда красива дъщеря и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най-знатните моми в Египет.
Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес I и Рамзес II. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си, – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата.
към беседата >>
24.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
В
древността
един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал.
Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати.
В
древността
един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал.
Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици.
към беседата >>
В
древността
един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал.
Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати.
В
древността
един адепт изпратил двама от своите ученици да проповядват учението, което той им проповядвал.
Те срещнали на пътя двама езически жреци и започнали да ги ругаят: „Синове на лукавия, чада на сатаната! Докога ще развращавате света? “ Крайно обидени от младежите, жреците се нахвърляли върху тях с бастуните си и им пукнали главите. Учениците се върнали по домовете си с пукнати глави. Жреците отишли при адепта да се оплачат от постъпката на неговите ученици.
към беседата >>
25.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Тази е причината, дето в
древността
на страхливите не се е позволявало да влязат в школата.
Влизането на ученика в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. След като е прекарал известно време в школата и излезе от нея, той не може да се познае. Не е същият, какъвто е влязъл. Ще влезе като гъсеница, а ще излезе като пеперуда. Страхливият не е за школата.
Тази е причината, дето в
древността
на страхливите не се е позволявало да влязат в школата.
Малцина биха издържали на преобразуването, което става с тях. Да учите богатия скъперник на самопожертване, това е губене на време. Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“.
към беседата >>
Тази е причината, дето в
древността
на страхливите не се е позволявало да влязат в школата.
Влизането на ученика в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. След като е прекарал известно време в школата и излезе от нея, той не може да се познае. Не е същият, какъвто е влязъл. Ще влезе като гъсеница, а ще излезе като пеперуда. Страхливият не е за школата.
Тази е причината, дето в
древността
на страхливите не се е позволявало да влязат в школата.
Малцина биха издържали на преобразуването, което става с тях. Да учите богатия скъперник на самопожертване, това е губене на време. Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“.
към беседата >>
26.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
В
древността
живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките.
(втори вариант)
Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си; и тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва Любовта си, иска да я завладее чрез насилие; обаче закон е: всеки, който се опита да завладее Любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си - защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния окултен разказ.
В
древността
живял един адепт, който се отличавал с омразата си към мишките.
За да се освободи от тях, той направил един капан и го поставил пред дупката, откъдето те излизали. За наказание и поучение на тази своя погрешка, според законите на кармата, в едно от последващите си прераждания този адепт дошъл на Земята във формата на мишка, за да опита последствията на своето изобретение. Той живял в същата дупка, където били мишките, които ловил с капана си. Един ден, като излязъл от дупката си, се натъкнал на същия капан, в който имало парченце пастърма. Спрял пред капана и започнал да прави изследвания; пожелал да влезе в капана, за да опита състава на пастърмицата, но останал изненадан: вратата на капана хлопнала и той се намерил в затвор.
към втори вариант >>
27.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
В
древността
учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели.
Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. Който не е готов, той пропада на изпитите. Това не значи, че има право да отлага изпитите си. Готов ли е, или не, той ще бъде подложен на изпит, сам да разбере какви убеждения има и доколко може да издържа.
В
древността
учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели.
Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам, да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в школата. Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“.
към беседата >>
В
древността
учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели.
Те крият в себе си известни блага. Човешкият характер се изпитва чрез мъчнотиите и страданията. Който не е готов, той пропада на изпитите. Това не значи, че има право да отлага изпитите си. Готов ли е, или не, той ще бъде подложен на изпит, сам да разбере какви убеждения има и доколко може да издържа.
В
древността
учениците на окултните школи били подлагани на специални изпити, за да проверят доколко са смели.
Връзвали очите на ученика с кърпа и го завеждали между непознати хора, въоръжени с ножове, които веднага се хвърляли върху него. Сваляли кърпата от очите му и го оставяли сам, да видят как ще се справи. Голям ужас преживявал ученикът, но когато въоръжените почвали да го мушкат с ножовете, оказвало се, че ножовете били от картон. Това е изкуствен изпит, но животът поставя ученика на много изпити, по-страшни от този, и който може да издържи, се приема за ученик в школата. Христос казва: „Всичко, което се случва на онзи, който люби Бога, е за добро“.
към беседата >>
28.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Така са изпитвали учениците в
древността
.
Който иска първо да мисли, а после да действа, не е готов за школата. Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Тунджанската долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама–трима заедно.
Така са изпитвали учениците в
древността
.
Всички адепти и светии са минали по този път. Те са преброили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици. Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ.
към беседата >>
Така са изпитвали учениците в
древността
.
Който иска първо да мисли, а после да действа, не е готов за школата. Не е достатъчно само да се борите за първи места, но трябва да ги заслужите. Който иска да вземе първо място, нека тръгне вечер за Мусала, като мине през Рилската пустиня, през езерата на Марица, през Тунджанската долина и да се върне назад. Това е задача само за героите. Които не са герои, могат да направят същата задача, но по двама–трима заедно.
Така са изпитвали учениците в
древността
.
Всички адепти и светии са минали по този път. Те са преброили всички високи върхове. През каквито върхове мине човек в живота си, такива постижения ще има. Ако не можете да се качите на Мусала и да слезете, не можете да бъдете ученици. Изкачването на Мусала е един от трудните изпити, особено вечер, в снежна, зимна нощ.
към беседата >>
29.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Амерфу, прочут цар на
древността
, на народа паузисти, казвал, че земята имала съвсем друг вид, не като сегашния.
И в морално отношение, законът е същ. Там, дето има градеж, трябва да се минава отдалеч. Когато казвам, че трябва да сме моралисти, подразбирам, че трябва да сме далеч от силите, които работят в природата, защото може да ни сполети голямо нещастие. Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. Ще ви приведа един окултен разказ.
Амерфу, прочут цар на
древността
, на народа паузисти, казвал, че земята имала съвсем друг вид, не като сегашния.
При най-голямата планина имало един свещен извор. Амерфу бил адепт на Бялото Братство. Той съградил една чешма, но при съграждането й всички камъни оживели. Започнала се вътрешна борба между тия елементи, кой да бъде пръв между тях. Най-напред трябвало да се тури кран, за да изтича водата.
към беседата >>
30.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Навсякъде, и в най-далечната
древност
, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили.
Всяка дума трябва да има едно значение. По този начин аз искам да изкорените всички навици, които съществуват във вас. Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с чукчето върху него. А сега ние не знаем как да се освободим. И затуй окултната музика е начин за освобождение.
Навсякъде, и в най-далечната
древност
, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили.
А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научна във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. После, при изпълнението на тази музика вие трябва да имате онова детинско разположение. Ти излезеш да пееш, казваш: „Аз съм стар“. Що значи „стар човек“?
към беседата >>
31.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
В
древността
не са приемали ученици по-млади от 33 години.
Следователно изхвърлете всички излишни работи навън, за да не ви глобяват. В този смисъл, да се самоопределите значи да изхвърлите от себе си всички излишни, несъществени неща, които причиняват страдания и нещастия, и да задържите само същественото, което причинява Радост и Веселие и с което можете да работите. Окултната наука, с която се занимавате, е положителна, но същевременно опасна наука. Веднъж влезли в тази Школа, вие имате привилегията да ви се предаде тази наука в най-лека, в най-възприемлива за вас форма. Ако бяхте в друго време, по никой начин нямаше да ви приемат в Школата.
В
древността
не са приемали ученици по-млади от 33 години.
Затова трябва да бъдете внимателни, да не си играете с природните закони. Природните закони са живи, съзнателни, те не могат да се престъпват. Дойде ли до окултните сили, до окултните закони, ученикът трябва да знае, че с тях игра не бива. С това аз не искам да ви наплаша. Страхът е необходим, но не онзи обикновен страх.
към беседата >>
32.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Въ
древностьта
, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ.
Въ
древностьта
, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ.
Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ.
към беседата >>
33.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Единъ Учитель адептъ въ
древностьта
, ималъ ученици, които ги изпитвалъ по два начина.
Ще иде въ нѣкое село, ще каже на селянитѣ: „Тази година ще имате хубаво жито, любеницитѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, гроздето, всички плодове ще станатъ, дѣцата ви ще бѫдатъ здрави“, и като си излѣзе, ще дойде благословението. Да, ако така дойде владиката, разбирамъ. И тогава ще кажатъ, че хората не се нуждаятъ отъ говорене, а отъ братство, и равенство и отъ любовь, но не тази обикновената любовь. Христосъ казва: „Ако вѣрвате въ Бога, и въ мене, ако вѣрвате“. Сега ще ви приведа единъ примѣръ да видите гдѣ е вашето недоразумение.
Единъ Учитель адептъ въ
древностьта
, ималъ ученици, които ги изпитвалъ по два начина.
Извиква единъ отъ най-способнитѣ си ученици и му казва: „Слушай, ти ще излезешъ сега съ съученицитѣ си, и ще отидешъ на еди-кое си мѣсто въ еди-кое си село. Като влѣзете въ селото, тамъ ще ви посрещнатъ много добре, ще ви нагостятъ, ще ви дадатъ легла и дрехи, ще ви дадатъ пѫтни и дневни, и на изпращане ще ви дадатъ и коне“. Нареждатъ се и тръгватъ ученицитѣ отъ този випускъ, обаче, какво се случава? Тръгватъ за селото, посрещатъ ги съ тояги, гонятъ ги, биятъ ги, и слѣдъ като минали всички страдания, връщатъ се при Учителя си, и разказватъ, какъ ги приели. Учительтъ мълчи: „Учителю, защо не ни каза истината?
към беседата >>
В
древността
имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина.
(втори вариант)
Хората не се нуждаят от много говорене, но от братство и равенство, от любов. Аз не говоря за обикновената любов, но за любовта на Бога и на Христа. Христос казва: "Ако ме любите, ще опазите моите заповеди. Ако вярвате в Бога, и в мене ще вярвате." Питате, на какво се дължат недоразуменията.
В
древността
имало един Учител – адепт, който изпитвал учениците си по два начина.
Първият начин бил следният. Той извиквал един от способните си ученици и му казвал: Еди – кой си ден ще тръгнеш със съучениците си на .път. Ще отидете в едно от съседните села, дето ще ви посрещнат много добре: ще ви дадат нови, чисти дрехи да се преоблечете, ще ви нахранят, ще ви приготвят чисти легла за спане и, на връщане, .ще ви дадат пари за път, като ви поканят и друг път да ги посетите. Учениците тръгнали за селото, но останали изненадани. Селяните ги приели точно обратно: още с влизането в селото, пуснали кучета да ги гонят, вдигнали тояги и ги удряли жестоко по гърбовете.
към втори вариант >>
34.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
В
древността
един от египетските фараони на име Кухи Бентам бил един от посветените членове на Бялото Братство.
Иде слънцето на живота, при което снегът ще се превърне във вода, както е станало навремето. В новата култура снегът няма да бъде толкова студен, колкото е сега. Той ще стане по-топъл, ще се топи, ще се превръща във вода, която ще полива градината. Моисеевият закон трябва да се видоизмени, да приеме друга форма. Насилието трябва да изчезне.
В
древността
един от египетските фараони на име Кухи Бентам бил един от посветените членове на Бялото Братство.
Той имал дъщеря – Изис Бухи, която посвещавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден – в началото на лятото, третият ден – в началото на есента, а четвъртият – в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек – Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината.
към беседата >>
35.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Проследете историята от дълбока
древност
досега да видите кой голям народ е постигнал целта си.
Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката“. Без пари нищо не става. Затова се казва, че без пари не може. Изобщо големите народи управляват малките. Зад големите народи пък има други сили и фактори, които направляват техния живот и съдбините им.
Проследете историята от дълбока
древност
досега да видите кой голям народ е постигнал целта си.
Де е Египет със своята култура? Де са Асирия и Вавилония? Те бяха велики сили. Да дойдем до по-новите времена. Де е Римската империя?
към беседата >>
Нека се върнем към самата
древност
.
(втори вариант)
Българите днес може да се влияят от французи, англичани. Защо? Парици им трябват. Икономия. Турците казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Парици! И казват: „Без парици нищо не може.“ Сега тия по-големите народи управляват по-малките, а пък зад тия по-големите народи има други фактори, които ги направляват, има други сили, които застъпват и управляват живота им, ако и философите да не се съгласяват с това. Но казвам, разгледайте философията, историята и вижте кой велик народ е постигнал своята цел досега?
Нека се върнем към самата
древност
.
Где е египетският народ със своята култура? Где е Асирия и Вавилония? Велики държави бяха те. Нека дойдем в по-новите времена. Где е Римската империя?
към втори вариант >>
36.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Ето на какво уподобявам съвременните учени: В
древността
имало един градинар, който посадил в градината си много плодни дървета.
“ – „Няма го.“ – „Не мислиш.“ – „Ама аз измислих.“ – Само между две разумни същества може да се яви разумна, велика мисъл. Това е закон. Когато кажем, че мислим разумно, подразбира се, че само между Бога и нас може да се образува разумна мисъл. Вие питате: „Как да се свържем с Бога? “ – Как така, учени хора да не знаят най-простото – да се свържат с Бога!
Ето на какво уподобявам съвременните учени: В
древността
имало един градинар, който посадил в градината си много плодни дървета.
Впоследствие той събирал прекрасни плодове от градината си. Той искал да изкаже своята благодарност към господаря си. Турил на една табла избрани, хубави череши и тръгнал да му ги занесе. По пътя, понеже било горещо, той си хапвал по една череша, докато в таблата останала само една. Нея занесъл на господаря си.
към беседата >>
37.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Събрали се в
древността
двама знаменити адепти.
В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот.
Събрали се в
древността
двама знаменити адепти.
Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал.
към беседата >>
38.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Сега ще ви представя друг един пример из
древността
, за един знаменит адепт Берабаба.
Милиони червейчета има, които пробиват земята и работят. Човек взима наготово соковете и казва: „Аз, човекът, образ Божий, аз направих това чрез усилие“. Никакви усилия не си направил още, приятелю! Ти бил ли си в положението на един ангел? Не си бил.
Сега ще ви представя друг един пример из
древността
, за един знаменит адепт Берабаба.
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“.
към беседата >>
39.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Аз ще ви приведа един пример из
древността
за един адепт.
Всяко едно човешко учреждение е пълно с противоречия. Кои са причините? Има си дълбоки причини, но не трябва само да обясним нещата, но трябва да знаем как да изправим нещата. Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае как да я лекува, но и да я излекува. Казва Писанието: „Христос им отвори умовете“.
Аз ще ви приведа един пример из
древността
за един адепт.
Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов.
към беседата >>
40.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Има един разказ от
древността
, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света.
Ти усещаш сърбеж и той усеща сърбеж. Едва търпите и гледате да се преместите оттам. Вие искате да си дадете отчет за тия неща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази област е много важна за проучване, но вие мязате още на онези, любопитните деца. Знаете ли какви деца сте?
Има един разказ от
древността
, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света.
Явила се депутация пред царя и казала: „Голяма неправда е само мъжете да управляват. Искаме и ние да вземем участие в управлението.“ – „На драго сърце – казал царят, – но ще ви дам едно малко изпитание.“ Дал им една затворена сфера и казал: „Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете.“ Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден жените се запитали: „Какво ли има вътре? Да я отворим или да не я отворим? “ Най-после решили да я отворят.
към беседата >>
41.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Ще ви приведа един пример от
древността
.
И за да не умирате, примирете се, целунете се, и този ангел веднага ще се върне на небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“. Тогава Господ ще отложи решението си. Ако не искате да се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при мене! Елате тук да се примирите“. И затова Господ вика грешните хора горе на небето, да се примирят, не ги оставя на земята.
Ще ви приведа един пример от
древността
.
Безерба, един от царете на древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да ѝ довеждат хубави, млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите цветя в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват тези цветя. Някоя майка се радва на своята дъщеря, казва: „А, моята дъщеря е хубава, гладичка, тъй пълничка, зачервена, красивичка“.
към беседата >>
Безерба, един от царете на
древността
, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука.
Тогава Господ ще отложи решението си. Ако не искате да се примирите, Господ ще каже: „Доведете ги при мене! Елате тук да се примирите“. И затова Господ вика грешните хора горе на небето, да се примирят, не ги оставя на земята. Ще ви приведа един пример от древността.
Безерба, един от царете на
древността
, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука.
Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да ѝ довеждат хубави, млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите цветя в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват тези цветя. Някоя майка се радва на своята дъщеря, казва: „А, моята дъщеря е хубава, гладичка, тъй пълничка, зачервена, красивичка“. И ние считаме, че ако дъщеря ни е малко жълтичка, че жълтият цвят е болнав.
към беседата >>
42.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Где са тези народи от старата
древност
: римляните, египтяните, асирийците, вавилоняните?
Всички войни се дължат на него. Като се дигне червеното знаме, всички хора се убиват и кръвта започва да се лее. Като се избият толкова хора на бойните полета, останалите се връщат окичени със знамена и знаци. „Е, трябва да се бием за благото на нашия народ“. Покажете ми кой народ не се е бил и като се бил, да е прокопсал?
Где са тези народи от старата
древност
: римляните, египтяните, асирийците, вавилоняните?
Где са тези народи, които мислят, че като се бият, ще възстановят правото на своя народ? Да оставим ние народите. Та и съвременните домове се бият! Ние казваме: „Трябва да пазим своите интереси. Любовта трябва да се пази само за нас“.
към беседата >>
43.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Сега ще ви приведа един пример из
древността
, той е станал в Египет.
В Америка пътуваме с тренове, които взимат по 150 километра в час. Сега навсякъде има едно надпреварване. И повтаряме какво е казал Христос. Да, но всеки народ иска своето благо. Не е този пътят, по който ние трябва да вървим.
Сега ще ви приведа един пример из
древността
, той е станал в Египет.
Един велик художник, наречен Самсун-Ели, отишъл при един от най-знаменитите фараони и му казал, че иска да изобрази на картина страданията на съвременното човечество и да покаже на тогавашния египетски фараон начин, чрез който да може да поправи своята държава. Той нарисувал една велика картина, в която представил един затворник, на когото ръцете и краката били вързани с огромни железни вериги, и прикован на земята. На другата страна той нарисувал друг един затворник, набит перпендикулярно на корема си на един кол. Направил изложение на своята картина. Събрали се всички европейски маги и учени, да видят картината, и почнали да дават своите критически бележки.
към беседата >>
44.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Един млад момък от
древността
натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена.
А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“. Но знаете ли на какво мязаме тогава?
Един млад момък от
древността
натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена.
Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата.
към беседата >>
45.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Ще приведа един разказ от
древността
.
Дайте ни нещо съществено, реално. – Кое е реално в живота, видимото ли? Чудни са хората, които казват, че само видимото е реално. Реално е не само това, което виждаме и опитваме със своите сетива, но и това, което можем да подложим на вътрешен опит – не само чрез своя ум и сърце, не само чрез своята душа, но и онова, което можем да проверим чрез своя дух. Реалното, до което човек се домогва, по външен или вътрешен път, му дава мощ и сила.
Ще приведа един разказ от
древността
.
Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител. Учителят му го превърнал първо в кокошка. Тя живяла известно време при своя господар, на когото снасяла яйца. Като престанала да снася, един ден децата на господаря казали на баща си: Татко, мазничка е тази кокошка. Не можем ли да опитаме вкуса на нейното месце?
към беседата >>
46.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
От дълбока
древност
до днес съществуват безброй методи, религии, философски системи, които целят да посочат на човека истинския път, в който трябва да ходи.
Има много учения, които показват на човека, как трябва да живее.
От дълбока
древност
до днес съществуват безброй методи, религии, философски системи, които целят да посочат на човека истинския път, в който трябва да ходи.
Въпреки това, човек се стреми към нещо свещено, вложено в неговата душа. То е Божественият огън, който никой не може да изгаси. Обаче, сам човек е в състояние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен. Вън от него, никой не е в сила да го направи нещастен. Следователно, ако съвременното човечество е нещастно, причината за това са хората, които го съставят – никой друг.
към беседата >>
47.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
В
древността
, когато хората били човекоядци, поддържали един култ между влюбените.
– Никога ли не трябва да ядем месо? – Това се допуща, само когато животното пожелае доброволно да се пожертва за тебе. Има случаи, когато пчелите по никой начин не дават меда си. Какво ще направиш тогава? Ще вземеш внимателно една пита, пълна с мед, и на нейно място ще туриш друга – празна, да могат веднага да продължат работата си.
В
древността
, когато хората били човекоядци, поддържали един култ между влюбените.
Когато момъкът се обяснявал в любов на момата, или тя на него, който изслушвал обяснението, имал право да иска от другия, да отреже парче месо от себе си, около 200 – 300 гр. от лицето, ръката, или крака си и да го опече. Когато изяждал месото, той познавал, дали възлюбеният имал любов към него. Поради този култ, хората през тази епоха били обезобразявани: някой на лицето, друг – на ръката, трети – на крака; всички носели белези по тялото си. Съвременните учени ще кажат, че това е атавизъм.
към беседата >>
48.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на
древността
, някой си Апио, който живял някъде в Африка.
В 13 гл. от Посланието към Коринтяните, апостол Павел казва: "Любовта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае". Значи, който иска да бъде силен, не трябва да се съмнява в Бога. Изгуби ли вярата си в Бога, човек става слаб, немощен и нещастен. За да се свърже с Бога, човек трябва да се върне към своя първичен живот на чистота и вяра.
Сега ще предам накратко един разказ за един от светиите на
древността
, някой си Апио, който живял някъде в Африка.
На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията.
към беседата >>
В
древността
един адепт носел със себе си един скъпоценен камък.
Такава е волята Божия. В това се крие някакво благо, което един ден ще разбереш. Като слушаш грубите думи на мъжа или на жена си, кажи: Колко са хубави тия думи! Има нещо съдържателно и ценно в тях, което трябва да извадя и проуча. Те крият някакво богатство в себе си.
В
древността
един адепт носел със себе си един скъпоценен камък.
За да не го открадне някой, адептът завил камъка в една нечиста, миризлива материя. Който минавал покрай него и усещал неприятната миризма, веднага се отдалечавал, отивал настрана. Така адептът запазил скъпоценния си камък. Никой не подозирал, че в нечистата, миризлива материя се крие скъпоценен камък. Следователно, знайте, че във всяка обидна дума, която отвън мирише неприятно, се крие нещо скъпоценно.
към беседата >>
49.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Единъ виденъ адептъ отъ
древностьта
отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
Значи, има единъ малъкъ успѣхъ. Въ обществения животъ това сѫ методи, начини, чрѣзъ които ние живѣемъ. Въ този стихъ се казва, че само родениятъ отъ Бога може да разбере нѣщата. Тъй че, имаме една мѣрка. Богъ е единствената мѣрка, съ която ние можемъ да разрѣшаваме всички важни въпроси.
Единъ виденъ адептъ отъ
древностьта
отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
Срѣдниятъ чучуръ билъ най-голѣмъ, послѣ дѣсниятъ и най-послѣ лѣвиятъ. Чешмата му проговорила: „Срѣдниятъ чучуръ е най-хубавъ, а лѣвиятъ и дѣсниятъ не сѫ толкова хубави“. Че какъ? „Да, ти ще забѣлѣжишъ, че когато идвашъ тукъ, прѣзъ разнитѣ врѣмена на годината, срѣдниятъ чучуръ всѣкога се остава еднакъвъ, а другитѣ два прѣтърпяватъ нѣкаква промѣна“. Срѣдниятъ чучуръ прѣдставлява Любовьта на Бога, а лѣвиятъ и дѣсниятъ прѣдставляватъ любовьта на индивида и любовьта на обществото.
към беседата >>
Един виден адепт от
древността
отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
(втори вариант)
Значи, има един малък успех. В обществения живот това са методи, начини, чрез които ние живеем. В този стих се казва, че само роденият от Бога може да разбере нещата. Тъй че, имаме една мярка. Бог е единствената мярка, с която ние можем да разрешаваме всички важни въпроси.
Един виден адепт от
древността
отива при една чешма, която имала три крана, три чучура.
Средният чучур бил най-голям, после десният и най-после левият. Чешмата му проговорила: „Средният чучур е най-хубав, а левият и десният не са толкова хубави.“ Че как? „Да, ти ще забележиш, че когато идваш тук, през разните времена на годината, средният чучур всякога се остава еднакъв, а другите два претърпяват някаква промяна.“ Средният чучур представлява Любовта на Бога, а левият и десният представляват любовта на индивида и любовта на обществото. Когато любим себе си, и когато любим обществото, в тази любов всякога има една промяна. Следователно, досега ние сме боравили с две величини, и с тях сме искали да разрешим една от най-трудните задачи.
към втори вариант >>
50.
Условия лежащи в триъгълника
,
МОК
, София, 9.11.1924г.,
И всички школи на
древността
са имали научни методи за превъзмогване на ред препятствия, чрез които те трябвало да усъвършенстват своя характер.
(втори вариант)
– „Как тъй? “ Първото нещо за един човек, който се самосъзнава, е да излезе от тялото си навън и при това всякога да бъде господар на тялото си. Казваш: „Не мога да изляза от тялото си навън.“ – Тогава ти си затворник: ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек. Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот, или докато той е свързан със своя семеен живот, или с обществения живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четири положения, които трябва да надраснете.
И всички школи на
древността
са имали научни методи за превъзмогване на ред препятствия, чрез които те трябвало да усъвършенстват своя характер.
Сега да се върнем към триъгълника. Когато човек умира млад, за това може да има три причини: първата причина може да бъде самата почва – основата на триъгълника – АС; втората причина може да бъде обществото – АВ, а третата причина може да бъде самият индивид – КF. Тия три различни положения в човека могат да бъдат всъщност умът, сърцето и волята му, които трябва да вървят винаги заедно. Вие никога не можете да разделите у човека ума, сърцето и волята му – те са неделими. Имайте предвид следното правило: никога външната среда не може да бъде по-силна от нас.
към втори вариант >>
51.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Сега, ще ви разправя за единъ великъ Учитель отъ
древностьта
, нареченъ Ешавора, който направилъ единъ опитъ съ единъ отъ своитѣ обични ученици, нареченъ Бенамъ.
Ако сте въ Франция, въ Германия, или кѫдѣто и да е, и срещнете единъ ангелъ, той ще ви говори на такъвъ чистъ френски, или нѣмски езикъ, на какъвто никой французинъ или германецъ не може да ви говори. Като говоришъ съ този ангелъ, ще си кажешъ: какъвъ разуменъ човѣкъ е този! Ти ще усѣтишъ да лъха отъ този човѣкъ една приятна топлинка, и сегисъ-тогисъ ще видишъ отъ него една особена свѣтлина. Ти ще почувствувашъ прѣдъ този човѣкъ едно такова разположение, прѣдъ което всѣкакво користолюбие въ тебе ще се загуби, и въ душата ти ще се породи непрѣодолимо желание да живѣешъ единъ малко по-другъ животъ. Тази опитность сѫ имали и други хора прѣди васъ въ миналото, и вие ще я имате.
Сега, ще ви разправя за единъ великъ Учитель отъ
древностьта
, нареченъ Ешавора, който направилъ единъ опитъ съ единъ отъ своитѣ обични ученици, нареченъ Бенамъ.
Слѣдъ като му прѣдавалъ дълги години окултното знание, знанието на добродѣтелитѣ и на злото, т.е. какъ трѣбва да живѣе човѣкъ, за да влѣзе въ царството Божие, да стане гражданинъ на небето, и слѣдъ като му прѣдалъ всичкитѣ правила, всичкитѣ закони, най-послѣ трѣбвало да постави този свой ученикъ на единъ изпитъ. Ешавора ималъ единъ мечъ, остъръ и отъ двѣтѣ страни, и накѫдѣто посочвалъ съ този мечъ, всичко се разрушавало: камънитѣ се разчупвали, водитѣ се раздѣляли, звѣроветѣ се умъртвявали. Единъ день Ешавора казва на ученика си: искамъ да те опитамъ, дали въ тебе има добродѣтели. Той туря най-силната отрова на върха на този ножъ и казва на ученика си: ти ще знаешъ, че ако въ твоя животъ нѣкѫдѣ има скрита най-малката лоша мисъль, ти ще изгубишъ този си животъ и ще започнешъ наново живота си.
към беседата >>
Сега, ще ви разправя за един велик Учител от
древността
, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам.
(втори вариант)
Ако сте във Франция, в Германия, или където и да е, и срещнете един ангел, той ще ви говори на такъв чист френски, или немски език, на какъвто никой французин или германец не може да ви говори. Като говориш с този ангел, ще си кажеш: Какъв разумен човек е този! Ти ще усетиш да лъха от този човек една приятна топлинка, и сегиз-тогиз ще видиш от него една особена светлина. Ти ще почувстваш пред този човек едно такова разположение, пред което всякакво користолюбие в тебе ще се загуби, и в душата ти ще се породи непреодолимо желание да живееш един малко по-друг живот. Тази опитност са имали и други хора преди вас в миналото, и вие ще я имате.
Сега, ще ви разправя за един велик Учител от
древността
, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам.
След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето, и след като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си: Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: Ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си.
към втори вариант >>
52.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Този философъ живѣлъ въ
древностьта
, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си.
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властьта. Знаете ли, че властьта е хиляди пѫти по-опасна, отколкото сегашното положение, въ което се намирате? Ако човѣкъ има власть да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другитѣ? Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ философъ. Това е единъ разказъ съ много вариации.
Този философъ живѣлъ въ
древностьта
, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си.
И най-послѣ му се удало да намѣри този философски камъкъ, тъй се прѣдава въ разказа. За да го открие, обаче, той работилъ дълго врѣме, и единъ день му се явява единъ отъ гениитѣ на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучихъ го много добрѣ. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употрѣбите правилно и на мѣсто? – Мога, азъ ще я употрѣбя за своето благо и за благото на човѣчеството – дава той своето обѣщание.
към беседата >>
Този философ живял в
древността
, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си.
(втори вариант)
Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите? Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации.
Този философ живял в
древността
, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си.
И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпрос? “ – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на място? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание.
към втори вариант >>
53.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Въ
древностьта
, при единъ отъ знаменититѣ адепти, Ешавора, се явява архангелъ Аниелъ и му донася двѣ написани книги, като му казва: Въ тия двѣ книги се съдържа знанието на цѣлото човѣчество.
– Когато любовьта е малка. Тогава казвамъ: малката любовь създава леда, а голѣмата любовь създава водата. Малката любовь произвежда леда, и като го пипнешъ, студенъ е, а голѣмата любовь произвежда водата. Слѣдъ туй пъкъ още по-голѣмата любовь създава паритѣ; още по-голѣмата любовь създава пламъкъ и огънь; още по-голѣмата любовь създава свѣтлината, а още по-голѣмата любовь какво създава? – Създава мира?
Въ
древностьта
, при единъ отъ знаменититѣ адепти, Ешавора, се явява архангелъ Аниелъ и му донася двѣ написани книги, като му казва: Въ тия двѣ книги се съдържа знанието на цѣлото човѣчество.
Едната книга ще запазишъ за себе си, никой да не я пипа, освѣнъ ти, а другата книга ще оставишъ отвънъ, да се учатъ по нея твоитѣ ученици. И върналъ се тогава ангелътъ въ свѣта на свѣтлитѣ духове. Започналъ тогава Ешавора своята работа. Поканилъ той всички ония на който съзнанието било подигнато, да дойдатъ да се учатъ отъ новата книга. Започнали да идватъ ученици единъ слѣдъ другъ да се учатъ.
към беседата >>
Въ
древностьта
, при единъ вѣрующъ, който живѣлъ 20 години въ една пещера въ пустинята, идва единъ господинъ и вижда, че този постникъ чете Библията на една малка свѣщь.
Ако доброто сега се заражда въ вашата душа, това не е добро. Ако вие запалитѣ една свѣщь и кажете, че вие създадохте тази свѣщь, това не е вѣрно. Тази свѣтлина сега ли се е образувала? – Сега. Не, приятелю, тази свѣтлина си е сѫществувала, тя е била, а сега само се проявява; пъкъ тя още не е проявена въ свѣта въ своята пълнота.
Въ
древностьта
, при единъ вѣрующъ, който живѣлъ 20 години въ една пещера въ пустинята, идва единъ господинъ и вижда, че този постникъ чете Библията на една малка свѣщь.
Тогава той му казва: ако ти четешъ Библията на тази малка свѣщь, нищо не ще можешъ да разберешъ отъ нея. Постникътъ му отваря една врата и отъ нея излиза такава блѣстяща свѣтлина, че този господинъ ослѣпѣлъ, не могълъ да издържи на тази свѣтлина. И слѣдъ това той му казва: азъ чета библията при такава свѣтлина, отъ която хората, като не разбиратъ законитѣ, ослѣпяватъ. Свѣщь, която носи свѣтлина и знание за васъ, която носи свобода за васъ, не произвежда никакви противорѣчия. Тази свѣтлина ни свързва съ Бога, съ онзи великъ изворъ на Любовьта.
към беседата >>
В
древността
, при един от знаменитите адепти, Ешавора, се явява архангел Аниел и му донася две написани книги, като му казва: В тия две книги се съдържа знанието на цялото човечество.
(втори вариант)
– Когато любовта е малка. Тогава казвам: Малката любов създава леда, а голямата любов създава водата. Малката любов произвежда леда, и като го пипнеш, студен е, а голямата любов произвежда водата. След туй пък още по-голямата любов създава пàрите; още по-голямата любов създава пламък и огън; още по-голямата любов създава светлината, а още по-голямата любов какво създава? – Създава мира.
В
древността
, при един от знаменитите адепти, Ешавора, се явява архангел Аниел и му донася две написани книги, като му казва: В тия две книги се съдържа знанието на цялото човечество.
Едната книга ще запазиш за себе си, никой да не я пипа, освен ти, а другата книга ще оставиш отвън, да се учат по нея твоите ученици. И върнал се тогава ангелът в света на светлите духове. Започнал тогава Ешавора своята работа. Поканил той всички ония на които съзнанието било подигнато, да дойдат да се учат от новата книга. Започнали да идват ученици един след друг да се учат.
към втори вариант >>
В
древността
, при един вярващ, който живял 20 години в една пещера в пустинята, идва един господин и вижда, че този постник чете Библията на една малка свещ.
(втори вариант)
Ако доброто сега се заражда във вашата душа, това не е добро. Ако вие запалите една свещ и кажете, че вие създадохте тази свещ, това не е вярно. Тази светлина сега ли се е образувала? – Сега. Не, приятелю, тази светлина си е съществувала, тя е била, а сега само се проявява; пък тя още не е проявена в света в своята пълнота.
В
древността
, при един вярващ, който живял 20 години в една пещера в пустинята, идва един господин и вижда, че този постник чете Библията на една малка свещ.
Тогава той му казва: Ако ти четеш Библията на тази малка свещ, нищо не ще можеш да разбереш от нея. Постникът му отваря една врата и от нея излиза такава блестяща светлина, че този господин ослепял, не могъл да издържи на тази светлина. И след това той му казва: Аз чета библията при такава светлина, от която хората, като не разбират законите, ослепяват. Свещ, която носи светлина и знание за вас, която носи свобода за вас, не произвежда никакви противоречия. Тази светлина ни свързва с Бога, с онзи велик извор на Любовта.
към втори вариант >>
54.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Във всички школи на Изток и на Запад, сега и в
древността
, учениците не само са размишлявали, но са правили и ред упражнения.
Уточнение: Направихме едно упражнение за трансформиране на енергиите. Често в лявата или в дясната част на тялото се събира повече енергия. Това, което изтича от лявата и от дясната ръка, са особен род токове. Едната страна е отрицателна, другата е положителна. Ако някой път сте разтревожени, това зависи от напрежението на силите, които работят у вас.
Във всички школи на Изток и на Запад, сега и в
древността
, учениците не само са размишлявали, но са правили и ред упражнения.
Например, когато някой искал да се концентрира, той си затварял очите. Това значи, че той се изолирал от външния свят. Когато искал да наблюдава, той си отварял очите. Тогава, щом Бог е създал тялото на човека, какво е предназначението на това тяло? – Всичко у човека има своето предназначение.
към беседата >>
55.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Той си има цяла една книга написана за богатства от
древността
, заровени в земята.
Има учени хора, които вярват на късмет. В късметен номер вярват, взел лотариен билет и очаква от този билет да спечели една премия от 400 000 лева. Тегли веднъж, нищо не печели, тегли втори път, трети път – все вярва. - Как се обяснява тази вяра? - Преди две години един ми разправяше следното нещо: От 20 години той се занимава с търсене на имане, такива заровени съкровища, богатства.
Той си има цяла една книга написана за богатства от
древността
, заровени в земята.
Та ми разправя колко места е прокопал. Веднъж прокопал половин километър да търси едно голямо богатство. Двадесет години все копал. Рекох, ако си беше взел едно лозе и него да копаеше, за 20 години – 400 000 лева би спечелил. А той още вярва да намери богатство, заровено в земята.
към беседата >>
Той си имал една голяма книга, в която били написани богатствата от
древността
, заровени в земята.
(втори вариант)
Вземете например съвременните учени хора: те не вярват в Бога, а вярват в невъзможни неща – в късмет, в лотария и др. Някой от тях вземе лотариен билет и чака да спечели първа премия от петстотин хиляди лева. Тегли веднъж – нищо не печели; тегли втори път – пак нищо; тегли трети път – празен номер, но все пак вярва. Как се обяснява тази вяра? Преди две години един господин ми разправяше следното: от двадесет години наред той се занимавал с търсене на имане – заровени богатства, съкровища.
Той си имал една голяма книга, в която били написани богатствата от
древността
, заровени в земята.
Веднъж прокопал едно разстояние от половин километър да търси големи богатства. Цели двадесет години той все копал. Казвам: ако беше си купил едно лозе и го копаеше редовно всяка година, за двадесет години той би спечелил петстотин хиляди лева. Но той още вярва,че ще намери заровено богатство в земята. Казвам му: „Напусни тази вяра, вземи си едно лозе, тия богатства в земята не са за тебе.“ Питам: отде се е зародила в неговия ум мисълта, че той именно е лицето, което ще намери тези съкровища?
към втори вариант >>
56.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Едно врѣме най-ученитѣ хора въ
древностьта
говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере.
Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо? Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни.
Едно врѣме най-ученитѣ хора въ
древностьта
говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере.
Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира?
към беседата >>
Едно време най-учените хора в
древността
говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере.
(втори вариант)
Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо? Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл. Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни.
Едно време най-учените хора в
древността
говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере.
Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира?
към втори вариант >>
57.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ
древностьта
, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората.
Тази материя, така трѣбва да се прѣчисти, че човѣкътъ да може да мисли тъй, както мисли единъ ангелъ тукъ на земята. Като се приложи въ съврѣменната наука този начинъ на прѣчистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. Въ химията тогава ще могатъ да се правятъ опити още по-изкусно, отъ тия които днесъ правятъ. Това нѣщо можемъ да постигнемъ въ всички отрасли на науката и да видимъ новитѣ резултати. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Скърби ще имате въ свѣта, но азъ послѣ ще ви видя, ще се зарадва сърдцето ви, и радостьта ви никой нѣма да отнеме“.
Не мислете, че съ тия строго научни тези, върху които можемъ да философствуваме, можемъ да се спасимъ; не мислете, че съ онѣзи, строго научни истини и теории, каквито има на изтокъ, каквито има и въ Европа, още неиздадени, останали отъ
древностьта
, или пъкъ съ онѣзи научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасятъ хората.
Тѣ сѫ потрѣбни, но това сѫ занимания за най-разумнитѣ хора. Само единъ великъ математикъ може да разбере тия математически истини. Само единъ музикантъ, и то не отъ обикновенитѣ, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа!
към беседата >>
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от
древността
, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората.
(втори вариант)
Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят. Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати. Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“.
Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от
древността
, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората.
Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа!
към втори вариант >>
58.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Философитѣ на
древностьта
сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ.
Това е кѫпане, разбирате ли вие? Това не е раждане! Има много философи, които разрѣшаватъ въпроситѣ както баптиститѣ, както проповѣдницитѣ. Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ философъ. И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си философъ.
Философитѣ на
древностьта
сѫ говорили отлични работи, но трѣбва да се разбира тѣхния езикъ.
Тѣзи философи не сѫ били глупави хора. Дълбочина имало въ тѣхъ! Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били отлични хора, живѣли сѫ единъ напълно трезвъ, напълно чисть животъ. Тѣ сѫ пожертвували живота си за своитѣ идеи. И всѣки отъ васъ, който живѣе за една идея, а не е готовъ да умре за нея, той не разбира нищо отъ тази своя идея.
към беседата >>
Философите на
древността
са говорили отлични работи, но трябва да се разбира техния език.
(втори вариант)
Това е къпане, разбирате ли вие? Това не е раждане! Има много философи, които разрешават въпросите както баптистите, както проповедниците. Потопят човека няколко пъти във водата и го направят философ. И после цитират: Тъй казва еди-кой си философ.
Философите на
древността
са говорили отлични работи, но трябва да се разбира техния език.
Тези философи не са били глупави хора. Дълбочина имало в тях! Някои от тях са били отлични хора, живели са един напълно трезв, напълно чист живот. Те са пожертвали живота си за своите идеи. И всеки от вас, който живее за една идея, а не е готов де умре за нея, той не разбира нищо от тази своя идея.
към втори вариант >>
59.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Той е билъ просветенъ, училъ се е въ едно отъ училищата на
древностьта
.
Животътъ не е задача, която можемъ да изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години. Той е задача, която само вѣчностьта, въ своитѣ проявления, може да разрѣши. И когато ние разрѣшимъ тази задача въ нейната първа степень, какво нѣщо, е физическия животъ на земята, ние ще разберемъ до извѣстна степень, какво нѣщо е и великата Мѫдрость, която подига съврѣменното човѣчество. Иоанъ Кръститель, който бѣ дошълъ малко прѣди Христа бѣ запознатъ съ основата на дълбоката окултна наука, съ Божественото учение. Той не е билъ отъ проститѣ, отъ невѣжитѣ пророци.
Той е билъ просветенъ, училъ се е въ едно отъ училищата на
древностьта
.
И за Христа казватъ, че не се училъ въ никое училище. Съ това искатъ да кажатъ, че безъ да се училъ, е знаялъ. Това е друга площадна философия. Не. Христосъ прѣди хиляди години е билъ въ едно отъ най-виднитѣ училища, или въ една отъ най-знаменититѣ школи. Христосъ самъ твърди, че както Отецъ ме е училъ, туй върша.
към беседата >>
Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на
древността
.
(втори вариант)
Животът не е задача, която можем да изучим за една, за 100, за 1’000 или даже и за няколко милиона години. Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може да разреши. И когато ние разрешим тази задача в нейната първа степен, какво нещо, е физическия живот на земята, ние ще разберем до известна степен, какво нещо е и великата Мъдрост, която повдига съвременното човечество. Йоан Кръстител, който бе дошъл малко преди Христа бе запознат с основата на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, от невежите пророци.
Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на
древността
.
И за Христа казват, че не се учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се учил, е знаял. Това е друга площадна философия. Не. Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, или в една от най-знаменитите школи. Христос сам твърди, че както Отец ме е учил, туй върша.
към втори вариант >>
60.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
В
древността
някой си виден княз заминал да странства с цел да проучва света, като оставил у дома си жена си с две деца.
Какво трябва да кажете на синовете и дъщерите си? Как трябва да разрешите този въпрос? Всичкото ви състояние е отишло, а дъщерите и синовете ви са вече доста израсли и вие няма какво да им оставите. Според правилата на окултната наука какво трябва да кажете на вашите дъщери и синове, като влезете у дома си? Аз ще ви улесня, като ви приведа един пример.
В
древността
някой си виден княз заминал да странства с цел да проучва света, като оставил у дома си жена си с две деца.
В негово отсъствие децата му умрели. Като се връща, неговата възлюбена го посреща много радостно и започва да му разправя една приказка: „Един приятел дойде у дома и ни остави два скъпоценни камъка. След една година дойде да си вземе скъпоценните камъни обратно.“ Мъжът ѝ я запитва: „Ти даде ли му ги? “ – „Да, той ги донесе, те бяха негови и той имаше право да си ги вземе.“ Мъжът се съгласява с жена си, намира, че е постъпила добре. Тогава тя му казва: „Тия скъпоценни камъни са нашите деца, които дойдоха да вземат и аз ги пуснах.“ Питам: ако вие изгубите едно ваше красиво чувство, не е ли същото?
към беседата >>
61.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Христос привежда един пример от
древността
за един древен цар, който е постъпил така.
но до седемдесет пъти по седем. Петър, като пресметна, казва: „Много е това, на седемдесет места по седем! “ ● И смили се господарят над тогози слуга, пусна го и прости му заема.
Христос привежда един пример от
древността
за един древен цар, който е постъпил така.
Тоя пример не е измислен. Съществувал е този разумен цар. Понеже този слуга нямаше да си плати дълга, позволи господарят му да продадат него, жена му и децата му и всичко, що имаше, и дългът да се плати. Падна прочее слугата пред него, кланяше му се и думаше: „Имай търпение към мене, и ще ти платя всичко! “
към беседата >>
62.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Единъ отъ великитѣ адепти на
древностьта
, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина.
Много съмъ доволенъ, че те срещнахъ. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: дѣ ще му излѣзе краятъ? Чудни сте вие! Азъ като влѣза въ този домъ нѣма да го подямъ, азъ ще донеса своето благословение.
Единъ отъ великитѣ адепти на
древностьта
, нѣкой еврейски пророкъ билъ той, живѣлъ нѣкѫдѣ изъ Палестина.
Пѫтувалъ дълго врѣме. Една вечерь, за да прѣнощува нѣкѫдѣ спира въ дома на единъ бѣденъ човѣкъ и го помолва: „Човѣче Божи, мога ли да прѣнощувамъ при тебъ тази вечерь“? – На радо сърдце, домътъ ми е отворенъ, но нѣмамъ нито една трошица хлѣбъ. „Вижъ, потърси нѣкѫдѣ изъ кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-послѣ едно малко парченце.
към беседата >>
Един от великите адепти на
древността
, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина.
(втори вариант)
Много съм доволен, че те срещнах. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: де ще му излезе краят? Чудни сте вие! Аз като вляза в този дом няма да го подям, аз ще донеса своето благословение.
Един от великите адепти на
древността
, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина.
Пътувал дълго време. Една вечер, за да пренощува някъде спира в дома на един беден човек и го помолва: „Човече Божи, мога ли да пренощувам при теб тази вечер“? – На драго сърце, домът ми е отворен, но нямам нито една трошица хляб. „Виж, потърси някъде из кюшетата, не е ли останало поне едно парченце? “ Намира най-после едно малко парченце.
към втори вариант >>
63.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Един адепт живял в
древността
между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните.
– За разумно богатство! Ние искаме да бъдем красиви, но красота, която да е израз на човешката разумност. Нека в туй красиво лице да се чете разумността на една възвишена душа, на един ангел, който е слязъл да прави добро. Не говоря за красота, в която е облечена някоя нисша сила. Ще ви приведа един малък пример.
Един адепт живял в
древността
между англичаните, отива един ден на разходка със своята възлюбена из някои хубави места на Индия, както това често правят англичаните.
По едно време чува, че неговата възлюбена издава един плах вик на уплаха и забелязва, че една голяма боа конструкт се обвива около нея, и понеже тази мома била много хубава, змията взела да мисли, дали да й строши костите или само да я клъвне някъде и така да свърши с нея. Питам: ако сте вие на това място, какво ще направите с тази боа? Ще избягате ли? Този адепт, обаче, бил голям герой, той веднага хваща боата за врата и за да покаже, че има голяма сила, започва борба с тази боа-конструкт. Съвременните хора уподобяват страстите на тази боа конструкт, която обвива човешките души.
към беседата >>
64.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
В
древността
е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си.
В
древността
е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си.
Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне. Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си? ” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си?
към беседата >>
В
древността
, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня.
Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го! Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите.
В
древността
, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня.
Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!
към беседата >>
65.
Дава плод
,
НБ
, София, 4.4.1926г.,
Астрологията е съществувала като наука още от
древността
, от което време е била добре разработена и математически и геометрически.
Не ви говоря тия неща със сигурност. Още не съм ходил на Марс, да видя как живеят хората там, но предполагам да е така. Може да има нещо вярно, а може да има и някой преувеличени неща, това са вероятности. И действително, тия неща не са само предположения, но всички и астролози доказват, че Марс указва едно ужасяющо влияние върху хората на Земята. Туй влияние само по себе си е зло, но във връзка с другите влияния в света, то е благо.
Астрологията е съществувала като наука още от
древността
, от което време е била добре разработена и математически и геометрически.
Всеки астролог може математически да изчисли, какъв ще бъде животът на една мома или на един момък, за кого ще се оженят, на каква служба ще бъде мъжът, например, колко деца ще родят, щастлив или нещастен живот ще прекарат, какъв приход ще имат през годината, колко пъти през годината ще боледуват, кой лекар ще ги лекува, каква операция ще им прави, към какво верую ще принадлежат, по какви науки ще свършат и т.н. Всички тия подробности и ред други един астролог може да ги изчисли по един математически начин. Питам: този астролог отде знае всичките тия неща? Той ги черпи от невидимия свят. Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания, но за един ум, който е организиран по-добре, който вижда малко по-далеч, нищо не е скрито от неговия поглед.
към беседата >>
66.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Казва апостол Павел, че Бог от
древността
е говорил чрез пророците на хората, но те не вярваха.
И ако давате скритом, ако давате по Господа, повече давайте. В истината всякога трябва да има едно вътрешно изобилие, да се познае, че вършим всичко заради Божията любов. Съзнанието ни всякога трябва да бъде будно и да поставим като вътрешно начало на своите постъпки мисълта, че вършим всичко заради Бога. С това да бъде заето винаги нашето съзнание. И онези от вас, които изучават закона на любовта трябва да знаят, че този закон е несъвместим с любовта на съвременното човечество.
Казва апостол Павел, че Бог от
древността
е говорил чрез пророците на хората, но те не вярваха.
После им говори чрез своя Син и те пак не вярваха, имаше едно разколебаване. Сега Бог иде да говори на хората по друг начин. На съвременните хора Бог ще говори чрез истината. Истината, това е най-високия връх, който ще бъде видян от всички. Законът за истината е следния: онзи, който ще я възприеме възкръсва, а онзи, който не я възприема умира.
към беседата >>
И когато някой ме запита: ти видял ли си еди кого си, като отговор аз ще му цитирам един от най-хубавите стихове от философията на някой виден философ от
древността
.
Нали чрез музиката? Чрез очите и чрез говора се изразява знанието. А когато човек слуша, той трябва да пее. И когато някой ме пита: ти чу ли еди кого си? Като отговор аз ще му запея най-хубавата ария.
И когато някой ме запита: ти видял ли си еди кого си, като отговор аз ще му цитирам един от най-хубавите стихове от философията на някой виден философ от
древността
.
Това значи, че съм видял или че съм чул. И ако някой ме запита: ти помириса ли хубавото в живата природа, аз ще му кажа: я ми опечи една хубава баница! Следователно, помирисването в живота може да се изяви чрез яденето, значи по обратен път. И тъй, знанието се изразява чрез говора, слушането чрез музиката, а процеса на помирисването чрез яденето. Ние сега изучаваме първия закон, съвършенството на яденето.
към беседата >>
67.
Скритото имане
,
НБ
, София, 23.5.1926г.,
В
древността
, един беден овчар, на когото дедите и прадедите били все овчари, бедни хора, дълго мислил върху въпроса как да стане щастлив и богат, как да напусне овчарството и да измени своето положение.
И днес, способностите на човека се определят по това, доколко той е богат. Казват за някого: този човек има много милиони лева. А това, каква е главата му, въпрос не става. Младата мома казва: този, за когото се оженя, не е нужно да има много знания, но пари да има, аз ще му дам ум. "И пак е подобно Царството небесно на имане, което е скрито."
В
древността
, един беден овчар, на когото дедите и прадедите били все овчари, бедни хора, дълго мислил върху въпроса как да стане щастлив и богат, как да напусне овчарството и да измени своето положение.
Най-после съдбата му се усмихнала, без той да знае. Един ден той вижда царската дъщеря, която се разхождала и си казал на ума: ако мога да целуна ръката на тази царска дъщеря, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напред. Но в тази държава имало закон, който гласял: всеки, който се осмели да целуне ръката на царската дъщеря, ще се накаже със смърт. Питам сега: как ще добиете вашето щастие при такъв закон? Ще станете щастливи, но ще платите с главата си.
към беседата >>
Намери се обаче, един овчар в
древността
, който разрови гроба на царската дъщеря.
Тогава царската дъщеря се връща дома си - три месеца след смъртта й. Бащата разпитва: кой разровил гроба на дъщеря му? Започват да търсят виновника. Из цялото царство се повдига въпросът кой се е осмелил да разрови гроба на царската дъщеря. Питам: ако вие бяхте на мястото на този млад овчар, бихте ли се осмелили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря?
Намери се обаче, един овчар в
древността
, който разрови гроба на царската дъщеря.
Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери? Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската дъщеря? Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа?
към беседата >>
68.
Окултни познания / Окултни елементарни познания
,
МОК
, София, 30.5.1926г.,
Ако вие се намирахте в
древността
, вашият учител щеше да ви каже да вземете положението на първичното, най-дребното същество.
(втори вариант)
От средата зависи. Ако не измените вашата среда, и вашият живот няма да се измени. И когато хората говорят за покаяние, разбираме средата. Първият закон е смаление на единицата. Ще направите един опит – първото смаление.
Ако вие се намирахте в
древността
, вашият учител щеше да ви каже да вземете положението на първичното, най-дребното същество.
Но едва ли бихте вие намерили път да се върнете обратно. Аз ви казвам, първия такт – дясната ръка, един полукръг нагоре и вляво. Ние започваме с разумното. На себе си ще казвате, на вас казвам – то е един магнетичен такт. В музиката да знаете защо трябва да се дирижира – за да дойдат музикалните магнетични течения.
към втори вариант >>
69.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
В
древността
един ученик от тогавашните школи потърсил своя Учител, да му помогне по някакъв начин, защото се чувствувал много нещастен в живота си.
Човек на вярата може да се нарече този, който прави добро. Който не прави добро, той няма вяра. Извън доброто вярата е празна дума, но с доброто заедно вярата е сила и реалност. Извън живота Любовта е празна дума, но в живота тя е Божествена сила, която спасява. Сега ще ви приведа част от един разказ.
В
древността
един ученик от тогавашните школи потърсил своя Учител, да му помогне по някакъв начин, защото се чувствувал много нещастен в живота си.
Той намерил Учителя си, явил се при него и му казал: “Учителю, моля ти се, дай ми някаква свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си: дето и да отида, всички ме гонят; каквото стане, все върху мене налита, не зная как да се освободя. Бял ден не съм видял в живота си. Дай ми нещо, на което да разчитам.” Учителят му дал една малка пръчица и му казал: “Ето, вземи тази пръчица, но помни добре, че тя има два края. Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини; хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия.” Учителят му посочил, кой край да държи, като му казал да се пази много, да не хване противоположния, защото голямо зло го чака.
към беседата >>
70.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
От
древността
още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е.
Това не значи, че Любовта абсолютно не може да проникне у човек, който няма Истината в себе си. Тя ще проникне до известна степен, но такъв човек не ще може съзнателно да я възприеме и разумно да я използва. Грее ли Истината в човека, и Любовта ще дойде. Следователно, Истината подразбира процес на разширение, процес на свобода и простор. Казвам: За да може съвременният човек, при схващанията, които има, да разбере живота в неговата целокупност, той трябва да има две основни идеи в ума си: идеята за материалния живот и идеята за духовния живот.
От
древността
още е казано, че това, което е и което става на небето, същото е и става на земята, т.е.
между духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с духовния, да го изучава и разбира. Духовният живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният - ограничение на съзнанието. Затова, всеки човек, който иска да живее разумно, добре, трябва да разбира тия два процеса на своето съзнание - процеса на разширението и процеса на ограничението. Не разбира ли тия два процеса, тия два закона, той всякога ще се намира пред големи противоречия.
към беседата >>
71.
Раздай го на сиромасите
,
НБ
, София, 17.10.1926г.,
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в
древността
, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице.
Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бъде благодарен и на тях. Утре той ще има по-големи разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бъде съвсем ново, но все ще има един малък плюс в разбиранията си. Той ще гради тухла след тухла в своето здание и ще може да влиза и излиза от него, когато пожелае. Това здание ще бъде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.
Днес на съвременните хора е зададена същата трудна задача, каквато е била зададена някога, още в
древността
, на един адепт, който се явил на земята във формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на един от египетските фараони, Саваат-Амон-Ра, за когото не се знае положително, дали е бил историческо или митическо лице.
Тази богиня трябвало да мине през всички посвещения, за да й се поверят тайните на новата религия. За таза цел Бялото Братство й дало следната задача: “Ако може да живее във водата без да потъва, да се движи във въздуха без да пада, да влиза и излиза от огъня без да изгаря, да се движи из светлината без да почернява и най-после да ходи из света, без да се опетнява, без да се съблазнява, само тогава ще може да стане член на Бялото Братство.” Какво означава водата, въздухът, огънят, светлината и светът? - Това са символи, известни величини, които имат своето дълбоко назначение. И от нас, съвременните хора, се изисква да живеем във водата без да потъваме, във въздуха без да падаме, в огъня или топлината без да изгаряме, в светлината без да почерняваме и в света без да се съблазняваме, без да се изкушаваме. Тази хубава светлина, на която днес се греем, почернява лицата ни.
към беседата >>
72.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
Цяла наука е имало в
древността
.
(втори вариант)
Не. Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? «Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли? » Зад ухото се намира този център на издръжливост. Казва: «Закъсахме, но има надежда», той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения, той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни.
Цяла наука е имало в
древността
.
Тя е изгубена. Всички тези движения, игране на окото, почесването, чрез тях хората са гадали. Цяла наука е имало. Сега е изчезнала. Ще се повърнем.
към втори вариант >>
73.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
В
древността
един царски син се разхождал един ден из града, дето срещнал една млада, хубава циганка, която, с дисаги на гърба си, ходила от къща на къща да проси.
Тя е следната: „Както е горе, така е и долу.“ Това значи: Какъвто е човек на небето, такъв е и на земята. И обратно: Какъвто е човек на земята, такъв е и на небето. Ако облечете вълка в най-добрата човешка форма, той пак ще си покаже вълчия характер. Българите дълбоко вярват в тази философия. За потвърждение на тази мисъл, ще ви приведа следния пример.
В
древността
един царски син се разхождал един ден из града, дето срещнал една млада, хубава циганка, която, с дисаги на гърба си, ходила от къща на къща да проси.
Като я видял, той я харесал и пожелал да се ожени за нея, и по този начин да я освободи от това тежко положение. И, наистина, той се оженил за нея и я поставил в положението на царица. Тя имала на разположение и дрехи, и храна, и прислуга, всичко, каквото пожелала. Обаче, скоро след оженването си тя почувствала скръб за стария си живот, особено, че не може да проси. Един ден, в отсъствието на мъжа си, тя взела известно количество брашно, което насипала по столовете, и тръгнала от стол на стол да го събира.
към беседата >>
74.
Силните течения
,
ООК
, София, 9.3.1927г.,
В
древността
един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал: „Учителю, кажи ми какво нещо е Любов към ближния“.
Това значи: Когато устата иска да каже нещо, първо да пита съзнанието, да говори, или не; когато очите искат да видят нещо, да попитат съзнанието, да гледат, или не; когато ушите искат да чуят нещо, да попитат съзнанието, да слушат, или не; когато ръката иска да се мръдне, да удари някого, да попита съзнанието, да направи това, или не. Понеже човекът, т.е. съзнанието в човека, е отговорно за всички прояви на своите удове, то трябва да бъде будно, да държи всички свои слуги в респект. Казвам: Сложете това правило в живота си и вижте доколко ще го изпълните. Когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите.
В
древността
един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал: „Учителю, кажи ми какво нещо е Любов към ближния“.
– „Иди в света и след 3 години се върни при мене, да ти кажа какво нещо е Любов към ближния.“ Той отишъл в света, според както Учителят му го посъветвал. Но след 3 години се върнал при Него и казал: „Научих първия урок. Сега съм готов за втория“. Учителят му казал: „Сега почни оттам, откъдето си спрял“. Сега, поставете си за задача, в продължение на един месец да не съдите никого – нито себе си, нито ближните си.
към беседата >>
75.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
В
древността
един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар.
Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тях, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тях, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подигате своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите някого, защо да не му я кажете?
В
древността
един цар бил жестоко гонен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на един овчар.
Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Като дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато царят отново се върнал на престола си, овчарят бил един от облагодетелстваните хора в царството.
към беседата >>
76.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
И всички велики философи, всички посветени в
древността
са ходили без бастуни.
(втори вариант)
Аз говоря принципно Аз ви казвам: Не носете никакви бастуни, никакви тояги. Ако носиш – една тояга, както един овчар кривака си. Даже и на екскурзия аз бих желал да ходите без тояги. Даже и аз ще хвърля бастуня. С бастун отвлича се вниманието ви.
И всички велики философи, всички посветени в
древността
са ходили без бастуни.
Бастун ако ще носите, трябва да го носите съзнателно. Ако искате да развиете волевата страна на вашия характер, носете бастун. Но щом развиете своята сила, хвърлете бастуня. В живота, като ученици на една окултна школа, не трябва да внасяте никакви посторонни идеи, които да ви отвлекат от същинската идея. Сегашните бастуни, знаете ли кой ги введи* в света?
към втори вариант >>
77.
Общи упътвания
,
ООК
, София, 18.5.1927г.,
Това са казали още в
древността
гръцките философи.
от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си.
Това са казали още в
древността
гръцките философи.
Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили.
към беседата >>
78.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Сега ще ви приведа един пример за един адепт от
древността
.
И в Писанието е казано, че нощта вече е преминала. Значи, краят е това, което наричат тъмен век, нощ. Сега иде пробуждането на онзи светъл, вечен Божествен ден, в който Бог слиза и казва: „Ще залича всичките им грехове и няма вече да ги поменавам. И тогава, от мало до голямо, всички ще ме познават. Няма да има нужда вече да се проповядва на хората: познай Господа!
Сега ще ви приведа един пример за един адепт от
древността
.
Един от великите адепти – Анмру-Мура, като завършил развитието си, трябвало да принесе жертва на свещения огън на Любовта. Този безсмъртен огън се палил с особена запалка. Запалката носил един от учениците на адепта. Каква била изненадата на адепта, когато видял, че ученикът му забравил кутията със запалката. Жертвеникът бил вече приготвен, обаче, нямало кутията със запалката.
към беседата >>
НАГОРЕ