Търсене в текстове за 'Древност'

В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава.
Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека.
към текста >>

5. 33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.)

Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение.
33. ГЕОРГИ КУРТЕВ, ЧОВЕКЪТ КОЙТО ЖИВЕЕШЕ С БОГА (1870-1961 г.) „Да се весели Твоя Дух в моята душа". Между многото неща, за които има да благодарим на Учителя, трябва особено да сме благодарни за онези незабравими срещи, които имахме при Него. Каква галерия от образи, характери и то необикновени. При Учителя идваха хора със стремеж, които търсеха път, които се подвизаваха, готови на служене и жертва. Хора с изработени характери, минали през огъня на страданието, учили в школите на древността, те продължаваха и сега своето учение. И тъй, пред нас се разкриваше един сложен и необикновено богат живот. Как осветляваше Учителят този живот, какви примери, поучения и правила извличаше от него, това е отразено в Неговите беседи, лекции и разговори. Това беше живата среда, която резонираше на Словото на Учителя и го предизвикваше да говори. Пред нас е човекът, който иска и Учителят - който дава. Между многото образи от първите ученици на Учителя, изпъква образът на брат Георги Куртев: Външно той имаше строг аскетичен вид, но в очите му имаше една приветлива насърчителна усмивка, която като че казваше: „Нашето щастие се държи на здрава основа, от какво има да се боите?
към текста >>

6. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей.
Не при първото, а при дълбокото езеро има клекове и там е завет. Нашите палатки бяха при самите извори горе. Ние слизахме по пътеките при езерата. Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата на Орфей. Хората я търсят на физическото поле. Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата на Орфей. Сега какъв външен вид е имала тая Школа и в какво се е състояла не мога да кажа подробно, защото не сме питали Учителя. Може някой да Го е питал и да знае. Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон". Тук при неговите езера е била Школата на Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е. към „Окото" не се знае.
към текста >>

7. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност.
Този връх на някои от приятелите се хареса много и започнаха да летуват и да опъват палатките си макар че височината е голяма почти 2800 м. Това място стана едно красиво убежище за приятелите, които искаха да съзерцават хубавата природа, да живеят в пространството, да има над тях светло небе и да общуват със съществата, които тук живеят. Тази голяма пряспа горе на върха от към северната страна не се стопява до новия сняг. Новият сняг я подхваща наново и тя изкарва още една година. Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна. Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите.
към текста >>

8. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула".
Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират. В самият него се разбиват сили, които го разрушават. Такава е съдбата му. В древността неговият поетичен образ е „Вавилонската кула". В притчата за плевелите е казано: „Оставете ги до деня на жътвата." Злото служи на себе си. Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила.
към текста >>

9. 15.СЪБОТНАТА ГОДИНА

Вергилий Кръстев

От дълбока древност българите са спазвали всичко това.
когато обработват една нива 6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват. Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива. Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива. Казваше се угар. На следващата година я наторяваха с тор от животните и я посяваха с жито. Този бит и този живот на селяните ние го заварихме и го видяхме. А всички се ползваха от благодатта на Съботната година.
към текста >>

10. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности.
За други - интересна творческа приумица, втъкана от народния гений в митове, легенди и сказания. Отричат го църковни и философски догматици. Отрича го многослоестата общественост. За малцина прераждането е познато и разбрано. За това феноменално явление в живота на човека се говори в закритите, или открити окултни общества, както в по-далечното минало, така и в настоящето. Дълбоката древност не е чужда на потвърдени случаи на преродени личности. УЧИТЕЛЯТ със замах отвали камъка на забвението, потиснал с векове проблема за прераждането. Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата.
към текста >>

11. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят?
Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници. Древните не са могли да снемат на камък, или папирус, или кожа видимите линии.
към текста >>

Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността.
Много по-късно този център намира своето правилно развитие между европейските народи и цветната живопис заема място в културата. Известни са постиженията на майсторите на цветната живопис от европейски произход. Едвам тогава, сръчните ръце на египтянина, точното око на гърка и верният усет на европееца за цвят са успели да оставят шедьоври на цветната живопис и приложните изкуства. Но, ако не бяха хилядолетните усилия на древните народи - да изграждат стъпка по стъпка френологичните основи за форма, цвят и съдържание на формата, днес нямаше да имаме изкуство. Ето къде е величието на напредналите същества, умело да изграждат образа на човека. Нашите съвременници са много по-правилно оформени като френологически типове, отколкото тези, на древността. Без френологична основа, не може да се радваме нито на художник, нито на музикант. Окото трябва добре да вижда, а ухото добре да чува. Вие също така добре знаете, че даден художник има по-богата представа за цветовете, отколкото обикновения човек. Разбира се, нямам предвид патологичните нарушения на далтонистите и други, с оскъдни представи за цветовете. Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек.
към текста >>

Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност.
Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука. При европейските народи музикалното изкуство е достигнало най-голямо съвършенство. Но и това съвършенство е резултат на многовековен път, изминат от много народи в далечната древност. Понастоящем ние си служим със седем - тонната музикална гама, а китайците - пет - тонната, а има народи, които ползват три - тонната гама, а африканските народи си служат с крясъци и викове. Прави особено впечатление, че тези народи, които не познават пеенето, имат развито чувство за ритмика. Така например, особено африканските народи са известни с богатото разнообразие на ритмите. Ето какъв е изминатият път на музикалното изкуство. УЧИТЕЛЯТ изгледа замълчания художник и го попита: - Разбрахте ли, защо едвам през последните векове се появи цветната живопис и изобщо, живописта?
към текста >>

Ако в древността хората на изкуството считаха се посветени, пример за това е Орфей, то настоящите художници и музиканти също можем да назовем посветени.
- Пътят към изкуството, към съвършенството е път, изминат от хилядолетия на много народи. Ето защо всяко изкуство добива планетна гражданственост. Тук е верен принципа, постиженията на едного са принос в съкровищницата на цялото човечество. Постиженията на отделните народи също така са принос към съвършенството на цялото човечество. Изкуството въобще е великолепно съединително звено и то ще принесе добър плод на земята. Ако в древността хората на изкуството считаха се посветени, пример за това е Орфей, то настоящите художници и музиканти също можем да назовем посветени. Изминат е много големият и труден път към достиженията на изкуството и когато понастоящем то е в ръцете на голямо мнозинство от добри специалисти, не е далеч времето, когато изкуството ще изиграе така ожиданата роля - да изгради хармоничната личност в хармоничното общество. Това бяха заключителните мисли, изказани от УЧИТЕЛЯ около затоплената печка в големия салон.
към текста >>

12. 3.52. Нападките срещу Учителя

НЕСТОР ИЛИЕВ

А ние знаем от историята, от древността до днес, много малко са хората, които ги храни духовността, повечето са хората на материалните нужди и стремежи.
52. Нападките срещу Учителя По време на първоначалната дейност на Учителя д-р Петър Дънов в България, е била атакувана, разбира се както и на друго място съм казвал - от Православната църква, поголовно. А ние знаем от историята, от древността до днес, много малко са хората, които ги храни духовността, повечето са хората на материалните нужди и стремежи. Обаче Православната църква си поставя за задача да не позволи да се отклоняват всички онези съмишленици на Православната църква, доколкото те са 100% източноправославни християни, към различните секти. А Дънов за тях е сектант, самоотлъчил се от църквата. Тогава съдейства отрицателно и жълтата преса - злонамерено, подкупена и със зла умисъл, и пишат статии срещу Учителя. Обаче един приятел на Братството, както и неговият баща от Казанлък - Петър Камбуров, ми разказват следния случай: „Аз по това време бях свидетел на едно такова преследване и опетняване името на Учителя и името на Бялото Братство. Аз бях студент по това време.
към текста >>

13. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература.
Отначало бяха на ул. „Опълченска" събранията, после в Клуба на журналистите, после в един салон на Турнферайн и накрая на ул. „Оборище", където си построихме салон. Салонът на ул. „Оборище" 14 отдавна е разрушен и на негово място е построена жилищна кооперация и там няма никаква следа от нашето пребиваване. Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот.
към текста >>

14. 6.21. Пътят на посвещението

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

15. 6.25. Змията ментора

Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб.
Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа.
към текста >>

16. 6.31. Няколко бележки

Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват.
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера". Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват. По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание. Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята.
към текста >>

17. 6.34. Астрокосмична синтеза

Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени.
Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.
към текста >>

18. 6.39. Равносметката

Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания. Школите на позитивизма, или на материализма имат големи заслуги, понеже те са дали тласък на естествените науки, които достигнаха в своите научни изследвания, като например физиката и химията, до крайния предел на материята. Чрез разбиване на атома и чрез геохимичната идея, идея, която още алхимиците някога издигаха - за превръщането на елементите един в друг. Школите на идеализма, като философски системи, се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси, но не и с великата идея на Духа, както много философи са писали по тези въпроси. Тези две философски схващания, поставени на строга критична преценка, в своите крайни логични изводи достигат до границите на едно монистично философско схващане. И двете тези школи в крайните си заключения идват до идеята, че материята и духовната същност са безкрайни.
към текста >>

19. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни.
Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе.
към текста >>

20. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него.
Всичко, което става днес, е плод на могъщата мисъл на Учителя. Тук не може да става въпрос за академия или институт. Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека. Това е изключено. Това Учителят няма да позволи. Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него. Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят".
към текста >>

21. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа.
69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ" Тези обстоятелства, които излагаме по-горе, ме държаха настрана от просветния съвет, да не вземам активно участие в неговата дейност. Вътрешно стоях на твърдото становище, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството. Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителят". Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения. Тази книга, като всяко зачатие, се зачена в пълна тайна. Докато не беше излязла на бял свят, не беше станала достояние на никого, освен в тесния кръг от сътрудници. Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада.
към текста >>

22. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма.
към текста >>

23. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

ТОМ 5

Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега.
Но накрая ми каза: „Но ако аз имам една приятелка, която много обичам и ти дам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш? " Казах му: „Щом вие ме изпращате, ще отида". По-късно разбрах, че с Борис имаме много стара връзка от миналото. А Савка разправяше, че Учителят споменал, че за нашата среща тук в Школата и за този астрологически аспект се е чакало 15 000 години. Може да е вярно, в думите на Учителя не се съмнявам. Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега. И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби. Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис. В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама родители. Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило.
към текста >>

24. 48. НЕСТИНАРКИТЕ И ОГНЕНИЯ ПОЯС

Това е известно още от древността, от траките.
В: Значи техния етерен двойник се вдига. Д: Обяснения един ден науката да ги даде. Ние не знаем, ние не ги познаваме тия неща. Аз не знам също, ако отидеш да живееш там, може ли да получиш тия вибрации един ден и ние да играем в огъня, и това не го знаем, нали? Но местните хора играят и по-надолу стигат. Това е известно още от древността, от траките. В: А специална ли е музиката, тъпана и ритъма? Д: Тъпана, това темпото са, ритъмът е четири временен такт с удари на първите три и пауза на четвъртия. В: А мелодията? Д: Мелодията, не е нещо особено, важното е ритъмът, да, ритъмът е важен. А когато излезе тя и веднага тъпана почне да бие и те си знаят вече и то наелектризирва цялата тази група, всички тези хора.
към текста >>

25. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Старейшини някакви такива от древността.
И каза им така с ръка и си отидоха. Чувстват, че не можеш да ги поклатиш тия хора. Тия големи мъжаги. Сложили едни шапки и ямурлуци. Такова нещо, с такава сила вливаха, така еманация се усещаше в молитвата им, при това бяха към 20-30 души. Старейшини някакви такива от древността. Той си го носи това нещо. Това намери отзвука в Школата. Да ти кажа ли, българин е голямо нещо. Аз не знам някой път българин, когато казва: "Бог го знае",това Бог в устата на българина има една много голяма сила. Нито френското, нито другото не съм го чул.
към текста >>

26. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека.
При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната. В: Как се казваше тя? Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека. В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант.
към текста >>

27. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека.
При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната. В: Как се казваше тя? Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека. В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди? Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант.
към текста >>

28. 37. ТЕОСОФИТЕ

Той има големи познания и ако четете неговите литературни творения "Видения из древна България", книгата "Царете", той описва нашата българска древност подробно, като че ли той е съвременник на тези събития.
Жена му получава на другия ден синя пъпка и за няколко дни почива. Първата му жена. От първата си жена има двама сина. Богомил и Боян. Боян се кръщава на Боян-магът, който е всъщност идеологът на богомилското учение, а Богомил, вече на поп Богомил, който е разпространителя на учението. Той има големи познания и ако четете неговите литературни творения "Видения из древна България", книгата "Царете", той описва нашата българска древност подробно, като че ли той е съвременник на тези събития. В: Искам да ви питам за срещата, за онова, което ви е казал Неделчо Попов? Веска: Е, това е. Повече няма. В: Е, как е завършила тази среща? Веска: Това Неделчо Попов само ми каза.
към текста >>

29. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти".
При него се отчитат всички психотерапевтични качества на музиката. Сеансите се провеждат три пъти в седмицата. Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността. Музиката има и разрушително действие. Широко известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти". Искам накратко да предам и собствения си опит за въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г. завърших зъболекарство в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих. В началото на 1939 г.
към текста >>

30. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

ТОМ 9

Коренът й се крие в дълбока древност.
Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Ако не слушате Господа от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии закони Любовта и Мъдростта, вие ще бъдете велик народ. Какво означава думата „Българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбока древност. Под българин разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата „Българин". Като българин намери своя Велик Учител и кажи: „Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш." Ще говоря и ще направя един масаж да го усетят всички българи. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като си замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога.
към текста >>

31. 14 - 3. ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ В ГРАД АЙТОС

Надка Боева

ТОМ 10

В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия.
Там, в местността Паспалата и т.н. Петров връх се усеща едно магнетично влияние, присъствие на невидими същества, обикновените хора го наричали „тайнственост", предразполагащо към съзерцание и размисъл. Там никога не са ставали престъпления, това са били почти необитаеми, непристъпни за тогава места. Затова се усеща това ведро магнетично течение, като приятен зефир което гали лицето, подобно на Божие крило. Така че град Айтос е неслучаен град. В древността той винаги е бил град - в римско време е бил Римска провинция; съществувал е по време на Византия. Тук е дошъл Учителят за първи път в ония години, за да подготви почвата за повдигане на съзнанието на вече подготвените човешки души и за създаване на окултни групи в града. В този край хората са добри, умни, спокойни, особено през ония години след войната. Това се забелязва още в говора им и в походката им, както и в спокойното им обръщение един към друг. Още тогава у някои се пробужда съзнанието за доброто и злото в света. Това начало е вложено от Бога и е заветът на богомилите.
към текста >>

32. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

ТОМ 10

Неговите корени са в древността - от великото учение на Буда, Кришна Зороастър, Хермес и техните ученици Питагор, Платон, богомилите, розенкройцерите, Щайнер и др.Тези велики учители са членове на Всемирното Бяло Братство, което ръководи човечеството.
Явил се синът на фабриканта и разказал всичко, какво се случило с него. Освен това той дал много доказателства и факти за неща, които знаят само в семейството. Този случай заинтересувал всички присъствували и на другата вечер се прави втори сеанс по инициатива на представителя на фирма за шевни машини „Сингер" в Ямбол. След този сполучлив сеанс, Бъчваров събрал доста хора, които се интересуват от спиритизма. „Спиритизмът, казал той, не е е едно просто, безсъдържателно явление. Неговите корени са в древността - от великото учение на Буда, Кришна Зороастър, Хермес и техните ученици Питагор, Платон, богомилите, розенкройцерите, Щайнер и др.Тези велики учители са членове на Всемирното Бяло Братство, което ръководи човечеството. Спиритизмът е един от начините, да се покаже съществуването на душата и след смъртта. Той се явява и като спирачка за предпазване на човечеството от падане и гибел и да го въведе в пътя на светлината и прогреса." Преди всеки сеанс се прочита молитва за успешното му провеждане и за връзка с членове на Всемирното Бяло Братство. Така, в продължение на две години, от дом на дом, според желаещите правехме сеанси, които се ръководеха от Тодор Абаджиев и се изнасяше по една беседа. През това време на два пъти от Сливен идва една ясновидка на име Кортеза, направо в нашия дом и сутрин в неделя излиза пред къщата, на поляната и се качва на маса. Събираха се много хора около нея, които я познаваха.
към текста >>

33. І.02.0З.АНТИМИНСНИ НАДПИСИ

Летопис Вергилий Кръстев

В древността сцената на полагането тялото на Исуса е имало не символичен, а реален образ, защото те са имали вече пряка връзка със Святия Дух.
Гълъбът е символът на слизането на Святия Дух върху Исуоа, когато е бил кръстен от Йоан Кръстител на река Йордан. По-късно се идва до онази кръстова композиция - кръстът с оръдията на Страстите Христови и с Голгота. Към 18 век се изнамира иконографски сюжет, полагането на Исуса Христа в гроба с надгробен плач в различни варианти. Тук Святата Трапеза символизира гроба Господен. Тук Антиминсът е вместотрапеза, тя е вечновъзпоменатият гроб на Исуса и на този гроб трябва да се извърши Евхаристията, да дойде Святият Дух и да оживи, възкреси и да осъществи Възкресението. В древността сцената на полагането тялото на Исуса е имало не символичен, а реален образ, защото те са имали вече пряка връзка със Святия Дух. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. Най-старият първообраз е руският Антиминс от 1713 г. по времето на Петър I Велики, по времето на неговото първо пътуване до Амстердам, Холандия. Били извикани холандци гравьори, работейки върху мед и създават руската типография. При холандеца Адреан Шкобенек е учил руснакът Алексей Зубов, който дава и изработва първообраза на руските Антиминси.
към текста >>

34. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван.
Иконоборството носи социална, политическа и религиозна революция. Социална революция за обединените селяни и обогатяването за тяхна сметка на монаси и манастири. Икономическа - да ограничи икономическата сила на монашеството и политическото им влияние и да засили централната власт на императора. Религиозна - да спре зараждащото се езичество в нова форма чрез иконопреклонството. Ето защо то било покрепено от широките среди на селското население и градската беднота, защото изведнъж изчезва феодалният гнет на манастирите. А един от застъпниците на иконопочитанието Йоан Дамаскин (VII век) обяснява ето как: „В древността Бог е бил безтелесен и нямащ вид и никога не бил изобразяван. Сега, когато Бог се явил в плът и с човеците поживя, ние изобразяваме видимия Бог. Аз не се покланям на материята, а се покланям на нейния Творец, който станал заради нас материя и благоволил да обитава в материя и чрез материята да извърши моето спасение. Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е.
към текста >>

35. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

В древността Устово е заселено от тракийското племе „кайлалети".
в Овчарската махал на с. Читак, околия Ахъчелебийска, окръг Гюмюрджински. По-късно е назовано Устово и заедно със село Райково през 1860 год. образуват гр. Смолян. Разположени са покрай Черна река, приток на р. Арда. В древността Устово е заселено от тракийското племе „кайлалети". По-късно е завладяно от Рим. През VII век е заселено от славянското племе „смоляни". При хан Пресиян (836-852) влиза в пределите на българската държава. През 1700 година населението е помохаме-данчено, и особено в 1720 г., когато в с. Райково е смазана съпротивата на населението.
към текста >>

36. IV.15 август, петък, Св. Богородица

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 часа се започва идването на добрите духове и така до 4-5 часа, но най-усилено е от 3 часа.
И вие ще прочетете в Библията: „И рече Господ: да слезем и видим суматохата на Земята." Человек трябва да познава своето гражданство и като знае как трябва да работи, ще преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки по известно течение. Забелязано е, че мъжете умират по-често сутрин, а жените - вечер; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време. Всичко е абсолютно математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 часа се започва идването на добрите духове и така до 4-5 часа, но най-усилено е от 3 часа. От 5 часа вече се започва друга деятелност. Връщането пък на тия духове се започва от 2 часа подир обяд и трае до 3-4 часа. А за часовете на денонощието ще. кажа: 11 часът през нощта е час критически; 12 в полунощ - сред ден; от 1-2 след полунощ са тоже критически; от 3-5 - най-добри, а от 9-10 часа вечерта са добри и най-благоприятни за сеанси; 11 часът е вече променчив. Сутрин от 9 до 11 - часове на най-усилена деятелност; 11 часът преди обяд е неблагоприятен; 12 ч.
към текста >>

37. IV.15 август 1908 г. в 5 часа след обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Изобщо, в цялата древност и в християнската история е прието, че сутринта от 3, 4 до 5 часа идват добрите духове, но захващат най-усилено от 3 часа и до 4 часа почне да намалява до 5 часа, а от 5 часа почне друга деятелност.
И затова те, за да бъдат свободни горе, стремят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препя-ствува да се повдигнат нагоре и вий ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ: да слезем и да видим самандехата на Земята." Човек трябва да познава своето гражданство и като знае живота, как трябва да работи, ще минава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир93 е свързан с физическия с известни връзки по известни течения. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените - вечер. Те са негативно и позитивно течение. Това показва, че идването тук, на Земята, на духовете, не може да става в едно и също време, а всичко е математически определено. Изобщо, в цялата древност и в християнската история е прието, че сутринта от 3, 4 до 5 часа идват добрите духове, но захващат най-усилено от 3 часа и до 4 часа почне да намалява до 5 часа, а от 5 часа почне друга деятелност. Повръщането на духовете пък става от 2, 3 и 4 часа подир пладне. 11 часът през нощта е критически 12 часът през нощта е среден 1, 2 часът през нощта са критически 9 и 10 часът вечер са добри 1 - променлив 2 - променлив 9 и 10 часът вечерта са най-благоприятни часове за сеанси. Обедните часове през деня: сутринта от 9 часа са почти с най-усилена деятелност; 11 часът преди обяд е неблагоприятен, 12 часът - всичко почва да се уморява. От 3 до 5 часа са продуктивни, а оттам насетне до 9 часа вечерта трябва да се почива. Умствената деятелност между 5 и 9 часа вечерта е слаба деятелност.
към текста >>

38. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие.
Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят. Сега седемте духове действуват, последната тръба е затръбила и вие всяко нещо бърже и неуморно да гледате да го разберете, ако досега не сте сторили това. Аз искам на първо място да имате вътрешно спокойствие. Защото ние в сегашното време сме свидетели на велико събитие, което е настъпило на Земята и което от хиляди години се очаквало. В древността са говорили за него мъдри човеци, пророците, за него говорят и съвременните гадатели, очаквали сте го и вие. Всички са говорили за идването на Христа и няма да ви го описвам, защото вие сами ще го видите. И казвам ви, защото ще питате. Обърнете се към хоризонта, откъдето изгрява Слънцето, обърнете се в себе си към източна посока. Страх не бива да има. Страхът ще обърне вниманието ви в противоположно направление и Христос, към Когото се обръщате, носи в Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост и Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък.
към текста >>

39. Наряди за 1945 г.

От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена.
По този път са минали всички Божествени пратеници, пророци, апостоли и Учители, за да възкръснат в душите на човеците като живи сили, като светли водачи на вечни времена към Царството Божие. И днес Бог изпраща своите благословения на всички души чрез своите служители. Такъв е законът на жертвата, законът на възкресението. „Ако житното зърно не умре, остава само; ако умре, принася плод 30- 60 -100." Бялото Братство работи по Божествените методи. Те са методи на светлината, на чистотата, на Истината, на Любовта, на красотата. От най-дълбока древност и до днес те се предават като свещена традиция, която се е пазила ревниво през всичките времена. Ще споменем някои от древните традиции на Братството, следи от които са запазени всред всички народи, дето то е работило. Някои от тия традиции водят началото си от преди 10,000 години, както казва нашият обичен Учител. Една от най-древните традиции на Братството е посрещането на слънцето с молитви и песни. Правило в Братството е всяка работа да се започне и свърши с молитва и песен. Тая традиция Учителят възстанови и освети между нас.
към текста >>

40. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

В древността един цар имал мечи уши.
Защо да не разправяте? Докато не опитате това, което учите, какво ще разказвате на другите хора? Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва натук-натам и не държи в тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.“ И вие сте от тези герои. В древността един цар имал мечи уши. Когато викал берберин да го бръсне, на излизане от двореца отрязвали главата на берберина, за да не разк че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне цар той, като свършил работата си и видял какво го чака, започнал да моли да с пощади животът му, като обещал, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и освободил. Берберинът, за да бъде сигурен няма да изказва никому нищо, забегнал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!
към текста >>

41. ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

Дадено непосредствено от Учителя

понеделник, 9.30 часа сутринта източната стая * Ще заключа с един разказ из древността на Египет.
Този самият закон за вас е много тъмен. Казвате: „Ама как тъй? Не може ли да бъде другояче? " Аз ще направя закона в една много мека форма. [Беседата е недовършена] 31 декември 1923 г. понеделник, 9.30 часа сутринта източната стая * Ще заключа с един разказ из древността на Египет. Действующето лице е Емелита. Раамезенфухи бил тогавашен адепт. Тогавашните астролози предсказали, че за благото на египетския син, трябвало да се ожени за някоя царска дъщеря от най-добродетелните и да се ожени за нея. След като се ожени, по начина, по изкуствата на черната магия да се извади сърцето й и да се посади то на местото на неговия син. Туй е секрет.
към текста >>

42. 2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ

Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в школата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи път го разкрива на човечеството.
2. ПЕНТОГРАМЪТ КАТО ПЕТОЛЪЧЕН ЕМБЛЕМ (Дадено непосредствено от Учителя) През 1914 г., когато нашата слънчева система премина в знака на Водолей, в гр. Търново стана събор на Братството в България. На този събор Учителят разкри дълбокото мистично съдържание на Пентограма. Пентограмът като петолъчен емблем датира от дълбока древност в школата на ВББ [Великото Бяло Братство], но в този вид, в който ние сега ще го опишем тук, Учителят за първи път го разкрива на човечеството. Разглеждайки Пентограма ние виждаме, че фигурата му наподобява до известна степен човешкото тяло, когато е застанало в разкрачено състояние с разперени ръце. В Пентограмата са написани: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Любов, Мъдрост и Истина са понятия разбираеми, но какво точно да се разбира под понятието Правда? Под понятието Правда или Справедливост трябва да се разбира нещо по-дълбоко от онова, което разбира днешната юриспруденция.
към текста >>

43. 3. ПЕНТОГРАМЪТ

22. 03.1932 г.

Боян Боев, 3 септември 1951 г.

3. ПЕНТОГРАМЪТ Използуването на Пентограма датира от дълбока древност.
3. ПЕНТОГРАМЪТ Използуването на Пентограма датира от дълбока древност. Той е символ - знак и с този символ са си служили много окултни школи. Пентограмът е символ на петте велики добродетели и петте велики принципа: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Чрез ъгъла на Добродетелта става повдигането. Това са петте качества, които трябва да изработи в себе си човек, за да бъде съвършен. Във всичко пулсира живият Бог.
към текста >>

44. 4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА

Пентограмът, като фигура петоъгьлник, съществува от дълбока древност в окултните школи на Бялото братство.
4. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПЕНТОГРАМА от Боян Боев 3 септември 1951 г. Пентограмът, като фигура петоъгьлник, съществува от дълбока древност в окултните школи на Бялото братство. Обаче такъв пентограм, какъвто ние имаме, с тези картини, с тия изречения и имената на добродетелите такъв Пен- тограм е даден за пръв път от Учителя. Пентограмът е даден от Учителя за отпечатване към 1912 -1913 г. и в 1914 г. започва да се раздава. Има клише, което е запазено в братство[то] в [„Опълченска"] 66, готово клише и по него могат да се напечатат още Пентограми.
към текста >>

45. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

И тогава, спомням си едно хубаво писмо, в което Учителят разказа една легенда до един от своите ученици: В древността, в далечното минало съществувало някакво царство, наречено царство на Адитите.
Сега идвам към последните дни на Учителевото пребиваване между нас на земята. Това бяха дните около 24, 25 декември 1944 година. Учителят тихо, шепнейки нещо на себе си, но остро ухо чу следните думи: „Завърши се една малка работа." Пет думи - „Завърши се една малка работа." Това са за нас не пет сухи думи, които стенограф не хвана, а вековете на бъдещето ги отпечатаха. То е ребус, загадка, то е откровение. Ние усилено забродихме в нашата мисъл, какво означават тия думи. И тогава, спомням си едно хубаво писмо, в което Учителят разказа една легенда до един от своите ученици: В древността, в далечното минало съществувало някакво царство, наречено царство на Адитите. Единственият възлюбен син на тогавашния цар пожелал от своя баща да има вечно горяща свещ. Бащата решил да задоволи желанието на своя син. Събрал всички мъдреци, всички адепти, всички философи на царството си, като им казал да намерят такава вечно горяща свещ. Замислили се адептите и мъдреците. Един от големите адепти съобщил на царя, че може да се намери такава свещ, като се превърне сърцето на проста, чиста и любеща овчарка в такава вечна светлина.
към текста >>

46. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща.
Понякой път тя идва от там, от гдето човек не очаква. Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата на душата, да е постоянно в близко общение с великия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината. Аз желая ти да носиш Мъдростта в сърцето, в това се крие твоето благо. Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел на пълната вътрешна свобода. Казва Господ, Аз ще ви се изявя, ако пребъдвате и Словото ми пребъдва във вас. В древността един от царските синове на Адитите поискал да има свещ вечно горяща. Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа на една млада овчарка в такава жива свещ. Много се зарадвал синът на своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха на своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо. Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети на нейната светлина, грей сърцето си на нейната топлина. Не питай защо очите ти са пълни със сълзи. Закрита е тайната на живота.
към текста >>

47. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.
В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
към текста >>

48. I. ЧИСЛОТО 13

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Учителят Дънов дава един метод за разрешение на числото 13 от Бялото Братство, дадено от древността, той се съдържа в псалом 133.
А това е квадрат с четири стени. А квадратът според Учителя е геометрична фигура с най-големи противодействия и сили на противопоставяния. Как се примиряват силите в квадрата? Разрешението е чрез диагоналите на квадрата, когато силите могат да разчупят квадрата. И двата диагонала да се направят на две успоредни сили; едната успоредна линия е човешкият живот, а другата е Невидимият свят и връзката му с него. 3. Учителят Дънов дава един метод за разрешение на числото 13 от Бялото Братство, дадено от древността, той се съдържа в псалом 133. Този псалом има две части. Първата е изказана с много ясни думи и толкова ясни, че остават и досега неразбрани, а те са: „Ето колко е добро и колко угодно Да живеят братя в единомислие." Но какво означава „единомислие" - ще се спрем по-късно и по-подробно. (Виж в „Изгревът", том XII, стр. 152, „Наставление", точка IV.) Втората част е символична. И тя е неразбрана за онези, които не знаят, че в древността, когато е трябвало да се получи посвещение, са ги помазвали със свещено миро.
към текста >>

И тя е неразбрана за онези, които не знаят, че в древността, когато е трябвало да се получи посвещение, са ги помазвали със свещено миро.
Учителят Дънов дава един метод за разрешение на числото 13 от Бялото Братство, дадено от древността, той се съдържа в псалом 133. Този псалом има две части. Първата е изказана с много ясни думи и толкова ясни, че остават и досега неразбрани, а те са: „Ето колко е добро и колко угодно Да живеят братя в единомислие." Но какво означава „единомислие" - ще се спрем по-късно и по-подробно. (Виж в „Изгревът", том XII, стр. 152, „Наставление", точка IV.) Втората част е символична. И тя е неразбрана за онези, които не знаят, че в древността, когато е трябвало да се получи посвещение, са ги помазвали със свещено миро. То се е изсипвало върху косата на главата и то се е стичало по брадата. Онзи, който е помазвал, е първосвещеникът. А първосвещеник е онзи, в който е Святият Дух. Той помазвал с миро и освещавал чрез Духът Святий, който е в него и преминава чрез мирото върху главата на посвещеният. Това означава общение с благодатта на Святия Дух, който съединява душата на людете с лицето на Бога.
към текста >>

49. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1181-1200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1200 Религията в древността е била наука за изучаване тайните сили на човешката душа; за да могат всички хора да изпълняват Волята Божия.
1198 Като се храниш една цяла година с коприва по три пъти на ден, ще се почернят космите ти. Начало. 1199 Начало наричам, когато почне растението. Начало - когато почне човек да работи. Начало - когато почне човек да изправя живота си. Начало - когато човек почне да се изправя морално. Религията. 1200 Религията в древността е била наука за изучаване тайните сили на човешката душа; за да могат всички хора да изпълняват Волята Божия.
към текста >>

50. 11. ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС

Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите на древността не е било така.
„Каква интересна връзка". Тогава Учителят открива Школата за младите, като тези, които е можело да влезнат в нея, са били лично поканени от Него направо или от човек изпратен пак от Него.* Една от последователките на Учителя, сестра Маркова, отлично владееща френски език е водела курсове по този език. Тези курсове тя е провеждала денем, в своя малък салон на улица „Цар Шишман". Вечер салончето е било свободно и тя го преотстъпва през това време на Учителя за провеждане на Школата. Учениците на този първи младежки клас са били около 80 души братя и сестри. Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите на древността не е било така. Възрастните братя и сестри, като разбраха за това събитие поискали и те да имат клас. Тогава Учителя открива и Общ клас за по- възрастните, задомени вече братя и сестри. В този клас можеха да посещават и младите, тези, които посещаваха и Специалния клас. До построяването на братския салон на улица „Оборище" N14 и двете Школи се провеждат в салончето на сестра Маркова. Тя беше рядко интелигентна, симпатична жена.
към текста >>

51. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

Колко красиво и нагледно, създателят на Персийската култура от древността Заратустра, е изразил тази борба с една ожесточена схватка между бога на Светлината Митра и дивия разярен бик Зурос, сцена, която често се среща изваяна върху каменни плочи, останали от развалините на древни храмове.
И докато траеше неизбежната суетня в началото на такива събития, когато вниманието на домакините пък и на другите е отвлечено около подреждането му, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор, за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: „Уилсон, тогавашният президент на САЩ, беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите". С това Учителят ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят, към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в Света. Но за съжаление в човека освен една разумна природа има и една дива такава. Природи, които са в една непрекъсната борба. Колко красиво и нагледно, създателят на Персийската култура от древността Заратустра, е изразил тази борба с една ожесточена схватка между бога на Светлината Митра и дивия разярен бик Зурос, сцена, която често се среща изваяна върху каменни плочи, останали от развалините на древни храмове. Още през време на войната, въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се моралисти, хора с нова мисъл, с нови идеи, за общото, за колективното, за едно ново общество. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя, са за всички хора, за всички народи и че те трябва да бъдат справедливо разпределени между тях, без омраза и без лакомия. В изпълнение и постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения в човешкия род. Едното приемаше, че това може да стане, някак изведнъж механично, само като се промени обществения строй, при която промяна всички ценности и средства за производство, на стопанските блага станат държавни.
към текста >>

52. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността.
Бялото Братство не е нещо видимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия в които живеят хората. Йоан Кръстител, които беше дошъл малко преди Христа, бе запознат с Божествената наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежите. Той е бил посветен, учил се е в една школа на древността. Добрите хора по вътрешен начин се свързват с Бялото Братство. Струва си да бъдете ученици на Великото Бяло Братство понеже Учителите на това Братство, държат всичката архива на Космоса. Те пазят книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от нея няма. Когато идете при Господа, във Великата Школа на Бялото Братство, абсолютно се забранява да се оплаквате от когото и да е било.
към текста >>

53. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Ето защо е и обоснованата реалност на тези науки, които са се изучавали още от най-дълбока древност.
И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се". А когато се изплаши казваме „пребледня", явно е отражението на психиката върху лицето на човека, а това отражение се предава по всички нервни окончания, разбира * Виж „Изгревът" том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477- 480, 504- 507 се и на ръцете, където те са най-много. Ето защо е и обоснованата реалност на тези науки, които са се изучавали още от най-дълбока древност. Учителят имаше гипсов бюст, глава, на която бяха отбелязани мозъчните центрове, които управляват качествата и центровете на способностите у човека. Този бюст Той го даде на група приятели, подготвени в техническо отношение, които извадиха копия от него. Мнозина от приятелите си вземаха от тези копия - бюстове, които бяха ценно пособие и помагало в изучаването на тази наука. Този френологичен бюст Учителят го бе донесъл от САЩ. Други трима братя, единият от които беше художник, другият добър френолог, а третият с финансови възможности, вземаха инициативата и отпечатаха в голям размер от 60/80 см.
към текста >>

54. 37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ

Къде са великите империи на древността?
37. МОРИЯ И ХУТ ХУМИ След Първата световна война, човечеството въпреки, че беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, За да командува и управлява. Имаше хора, които бяха проводници все още на тези идеи, те не знаят един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: „Всяка сила, колкото и голяма да бъде тя, щом като върши насилия и беззакония, ще дойде друга по-голяма, която ще я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на древността? Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, Империята на Чингис Хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род, в една безумна кървава баня в която загинаха милиони хора, съпроводени с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтика за търсене смисъла и порядките на този свят. Жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, в едно по-ново, по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условията за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново човешки ум.
към текста >>

55. 116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ

Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много.
116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ Един от най-светлите, пълен със смисъл и съдържание ден на годината е денят 19 август. На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди.
към текста >>

Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева.
116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ Един от най-светлите, пълен със смисъл и съдържание ден на годината е денят 19 август. На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура.
към текста >>

56. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Значението, което всички народи, от най-дълбока древност са давали на звездният мир, много добре се подчертава от разкритията, които са направени и се правят в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочи, намерени при разкопките на древния град Калху близо до град Мосул.
Че наистина е съществувала в преди исторически времена раса с много висока култура, могат да се намерят доказателства в почти всички континенти. В Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенджеро, в долинатата на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в древно-индийските епоси, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до другите планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията. В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса". Значението, което всички народи, от най-дълбока древност са давали на звездният мир, много добре се подчертава от разкритията, които са направени и се правят в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочи, намерени при разкопките на древния град Калху близо до град Мосул. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е събрал в нея не само знанието на древността, но писаното и в най-старите книги, много векове преди него. Ако се насочи в тази библиотека вниманието, само върху писаното за звездния мир, където е намерено и много древен учебник за този мир. В него са намерени сведения за звездите, планетите, Слънцето и Луната. Установено е също, че този учебник не е от Ашурбанипаловата епоха, а е копие от древновавилонска епоха. Осемнадесет века преди нашата ера, още по времето на Хамурапи и преди него, вавилонците са имали календар, което подразбира солидни знания по Астрономия и Астрология.
към текста >>

Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е събрал в нея не само знанието на древността, но писаното и в най-старите книги, много векове преди него.
В Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенджеро, в долинатата на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в древно-индийските епоси, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до другите планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията. В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса". Значението, което всички народи, от най-дълбока древност са давали на звездният мир, много добре се подчертава от разкритията, които са направени и се правят в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочи, намерени при разкопките на древния град Калху близо до град Мосул. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е събрал в нея не само знанието на древността, но писаното и в най-старите книги, много векове преди него. Ако се насочи в тази библиотека вниманието, само върху писаното за звездния мир, където е намерено и много древен учебник за този мир. В него са намерени сведения за звездите, планетите, Слънцето и Луната. Установено е също, че този учебник не е от Ашурбанипаловата епоха, а е копие от древновавилонска епоха. Осемнадесет века преди нашата ера, още по времето на Хамурапи и преди него, вавилонците са имали календар, което подразбира солидни знания по Астрономия и Астрология. В древните писмени паметници на двуречието от времето на първите шумерски градове - Лагаш и Ур, археолозите намират сведения от преди повече от 3000 години, преди нашата ера сведения за астрономически наблюдения.
към текста >>

Както е известно, освен шестте планети и Фаетон, отделно познати още от дълбока древност, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн, наскоро са открити само три нови планети, по една на век.
е стигнала съвременната Астрономия в издирването на тези две планети? В началото на месец януари тази година, телеграфните агенции разпространиха новината, че мексиканският математик Хасинто Амор е открил планета зад Плутон, която нарекъл Хано. Според него, новата планета се намира на 8,790,600,000 /осем милиарда седемстотин деветдесет милиона и шестстотин хиляди/ километра от Слънцето и извършва орбиталната си обиколка за 450 години. Макар, както се отбелязва в съобщението досега никоя астрономическа обсерватория, да не е успяла да засече Хано. Откриването на всяка нова планета е такова изключително, рядко научно събитие, че дори и перспективите за това, заслужават да бъдат подробно коментирани. Както е известно, освен шестте планети и Фаетон, отделно познати още от дълбока древност, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер и Сатурн, наскоро са открити само три нови планети, по една на век. Уран от У.Хершел на 13 март 1781 г., Нептун от И. Гале на 23 септември 1846 г. и Плутон от К. Томбо на 13 март 1930 г. Изчисленията, над които се е трудил Хасино Амор, очевидно се отнасят до орбитите на най-далечните планети на Слънчевата система - Уран, Нептун и Плутон.
към текста >>

57. 2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер.
Тогава в него ще залегне идеята за Братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти колебанията, които Земята претърпява се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала.
към текста >>

Основен закон даден от Саабей и другите мъдреци на древността е, че всяко живо същество за да се роди и живее на дадена планета, трябва да бъде облечено в одежди - тела съответни на естеството на самата планета, нейната плътност и другите нейни качества, като ос на въртенето, скоростта на въртенето около тази ос, атмосфера и други качества, които планетата има.
От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето. Освен това Земята от всички планети има най-голяма плътност, измерена е на 5,5 процента по отношение на водата. Но, ако не се вземе под внимание грамадното количество вода в океаните, моретата и планините от лед по полюсите, то нейната плътност на веществото й ще надхвърли и 6%. Оттук става ясно, че тя е тежка и тази тежест е оказала също съпротива на въздействието от Черното Слънце, за да наруши в голяма степен нейните хармонични порядки. Тази голяма плътност на Земята, определя възможността на всички живи форми, които се раждат за да живеят на нея, да имат най-плътни, най-осезаеми тела. Основен закон даден от Саабей и другите мъдреци на древността е, че всяко живо същество за да се роди и живее на дадена планета, трябва да бъде облечено в одежди - тела съответни на естеството на самата планета, нейната плътност и другите нейни качества, като ос на въртенето, скоростта на въртенето около тази ос, атмосфера и други качества, които планетата има. Оттук трябва да приемем, че живите форми дошли на Земята за да живеят трябва да са облечени във възможно най- плътни одежди - тела, от всички, които се раждат по другите планети в слънчевото семейство. По този повод имаме преданието, че човека е направен от пръст, земя, кал. Същите тези мъдреци са създали и легандата за населяването на Земята от живите същества. Легендата за „АУМ", с много мелодични тонове, които има и се изпява тази думичка. Тази легенда гласи: Когато Бог създал Земята, Той видял, че много същества искат да се заселят, да живеят на нея.
към текста >>

58. 10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека.
Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирването на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека. И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека. От тях силовите течения изхождащи от планетите Юпитер и Сатурн, слагат началото на творческият подтик в човека. Под тяхното въздействие, развитието на човека влиза в нов етап. Тези планетни влияния създават и оформят в човешкия мозък, онези центрове, които определят човека вече като творец. В човешкият мозък започват да прииждат ред идеи, които го тласкат и събуждат подтик за тяхното реализиране. А това раздвижва мисълта, чувствата и волята.
към текста >>

Юпитер със своите грамадни размери: могъщите процеси, които стават на него, плод на много силните електромагнитни сили, които има там и които му дават възможност да се завърта около своята ос най-бързо от всички планети от Слънчевото семейство, а също и да има едно топлинно излъчване, заради което Саабей и великите звездобройци на древността са го наричали „Малкото слънце".
Цялата тази дейност създава едно разширение на човешката глава и преди всичко на неговото чело, а също така и на ръцете. Всички хора, които умеят да ръководят, творят, поемат отговорността за успешният завършек на поставената задача, като намират и правилният път за реализирането нададената идея, имат преди всичко едно хармонично развито широко чело. На ръцете имаме същото явление. Оформят се широки ръце, без излишни мускули и тлъстини, с тънка кожа и ясно изразени кости по тях. Защо именно силовите течения от тези планети поставят човека в този висок стадии на неговото развитие? Юпитер със своите грамадни размери: могъщите процеси, които стават на него, плод на много силните електромагнитни сили, които има там и които му дават възможност да се завърта около своята ос най-бързо от всички планети от Слънчевото семейство, а също и да има едно топлинно излъчване, заради което Саабей и великите звездобройци на древността са го наричали „Малкото слънце". Всички тези елементи за всяко небесно тяло, определят размера, скоростта на еволюционният процес. А еволюционният процес е преди всичко процес на творчество. Но за да имаме един такъв процес в истинският смисъл на думата трябва знания, мъдрост - дълбоките познания на законите в природата и трябва също и мисъл и устои. Тези елементи идват от силовите течения на Сатурна. Защото самата планета по своето съдържание, по своята изява, това което тя е, като едно творение, определя и естеството на силите, които са я създали, и които изтичат от нея.
към текста >>

59. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши.
Това най-добре ще разберем от онова, което Астрономията ни дава за зодиакалното съзвездие Водолей. В това съзвездие имаме нещо ново, ярко изразено със своето могъщество и размери. Какво е то? Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че в природата имаме един еволюционен процес, който е вечен и непрекъснат и тласка всяко нещо бавно но сигурно към едно все по-голямо и по-голямо усъвършенствуване. Крайният израз на всяка триизмерна форма е да се превърне в движение, превръщането й изцяло в сила. Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. И днес учените приемат това, като казват, че всеки елемент е радиоактивен, което ще рече, че излъчва сила. Но и движението - силата има своя еволюция, процес който за нас нито е очевиден, нито познат. Ние само напипваме нещичко от него, от тази еволюция на силата. Констатираме, че имаме някои видове сили - електричество, магнетизъм, гравитация, атомна сила и само така наречената „Царска наука" Астрологията, малко по-задълбочено и разбрано проучва еволюционният процес на силата изразена в своето различие в силовите течения изхождащи от дванадесетте планети, Слънцето и Луната, а също и от зодиакалните съзвездия. Всички тези сили са етапи от величественият еволюционен процес на Силата.
към текста >>

60. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Този род чувства, чувствата от най-висш порядък са били предмет на изучаване в школите на древността и преди всичко методите за укрепване в човека, във вторият клас от третата школа в развитието на човека.
В Нептун има и също друга една особеност. От всички планети на Слънчевото семейство той има най-голяма сплеснатост при полюсите, което е равно на 1/40%. Това дава основание, че оста на планетата много бавно или никак не мени своето положение. Оста на планетата според Астрологията има отношение към идейният свят. Хората намиращи се под силното влияние на Нептун мъчно променят своите идеи, своите навици, своите разбирания, мъчно се отклоняват от онова, което са приели. Този род чувства, чувствата от най-висш порядък са били предмет на изучаване в школите на древността и преди всичко методите за укрепване в човека, във вторият клас от третата школа в развитието на човека. Такава е била школата на есеите, в която школа Христос е прекарал 20 години. Август 1986 г.
към текста >>

61. 15. СЕДМОТО НЕБЕ

15. СЕДМОТО НЕБЕ Някои от изразите ни в ежедневният ни живот, които срещаме, казани случайно или пък в някои случаи да се внесе с необичайният им израз едно оживление, нотка на хумор, имат своят произход от древността, като израз на една много сериозна и дълбока мъдрост, казана от онези, които са познавали дълбоките истини в природата.
15. СЕДМОТО НЕБЕ Някои от изразите ни в ежедневният ни живот, които срещаме, казани случайно или пък в някои случаи да се внесе с необичайният им израз едно оживление, нотка на хумор, имат своят произход от древността, като израз на една много сериозна и дълбока мъдрост, казана от онези, които са познавали дълбоките истини в природата. Един от тези изрази е: „Ще отиде на седмото небе". Този израз съвсем чужд и неестествен за обикновеният говор се подхвърля към някои хора, които със своето подчертано внимание, отзивчивост и благородно отношение към всичко и всички изпъкват от околната среда. С този израз, ясно се е показвало от онези, които са го дали, че седмото небе е място на най- голямо съвършенство обитавано от най-съвършени същества. Откъде е дошъл и какво точно се казва с него? И защо именно „седмото", а не някое друго, като 8, 9,10 и тъй нататък.
към текста >>

62. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност.
Виждаме, че светлите слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква е обаче задачата на тези тъмни слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а доброто, вторичната сила ги организирва и облагородява". В подкрепа на това, ето и една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана на седем плочки, някога в дълбока древност. Тези плочки написани хилядолетия преди нашата ера са намерени при разкопките на древният Вавилон. Успешно разчетени, там се казва: „В началото на създаването на света, се намирало една тъмна хаотична материя, която се е наричала „Тиамат". Боговете гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда решават да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка.
към текста >>

63. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Кръста, като символ е познат още от най-дълбока древност много преди християнската ера.
Там където единият принцип не се проявява, действува другият. Особено тежки са случаите, когато в такова положение се намират Слънцето и далечните планети Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, които са най-строгите съдници. Те учат хората на смирение и мъдрост с много строги методи. И само малцина от сегашните хора са узрели, за да се ползуват от онова, което те могат да дадат. Чудни богатства на умение и мъдрост, но ги дават само на малкото избраници успешно завършили техните школи. Кръста, като символ е познат още от най-дълбока древност много преди християнската ера. Саабей и първите астролози са го издигнали като символ на страданието. Учителят казваше: „Условията за вашето развитие в сегашния си живот сте ги създали от начинът, по който сте живяли в миналия. А начинът, по който живеете сега, ще ви създаде условията за бъдещият ви живот". В.К. В тази поредица „Двата принципа" в доброто и злото ти споменаваш този случай за Атлантида. Как Учителят го каза, във връзка с какво беше?
към текста >>

64. 5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА

5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА" В.К.
5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА" В.К. Великият посветен на древността е казал: „Числата - това е езика на Боговете! " Н.Д. Внимателното разглеждане на всичко онова, което ни заобикаля, на всичко с което се сблъскваме в живота, ще ни доведе по един безспорен начин до извода, че велики принципи, закони, дълбоки тайни на природата, са скрити в наглед най-прости, най-незначителни форми и изрази. С тях ние постоянно работим. Те влизат в ежедневния ни живот като помагала, като една необходимост, без да разбираме дълбоко скритите сили и тайни, вложени в тях, израз на които са те.
към текста >>

Великият посветен на древността е казал: „Числата - това е езика на Боговете!
5. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - „НАЙ-ЗАБУЛЕНАТА" В.К. Великият посветен на древността е казал: „Числата - това е езика на Боговете! " Н.Д. Внимателното разглеждане на всичко онова, което ни заобикаля, на всичко с което се сблъскваме в живота, ще ни доведе по един безспорен начин до извода, че велики принципи, закони, дълбоки тайни на природата, са скрити в наглед най-прости, най-незначителни форми и изрази. С тях ние постоянно работим. Те влизат в ежедневния ни живот като помагала, като една необходимост, без да разбираме дълбоко скритите сили и тайни, вложени в тях, израз на които са те. Един от тези изрази, с които сме всякога в контакт, това са числата от естествения ред.
към текста >>

Един голям мъдрец на древността е казал: „Сам може да живее или звярът, или Бог." Простите числа носят в себе си израза на краткотрайностите.
Имат по-голяма здравина и са по- устойчиви от онези с нечетни числа. Нечетните числа Учителя нарече - женски. Те включва в себе си елементи на разпадане, разсейване, елементи на разложение. Числата се разпределят още на прости и сложни. Простите са тези, бройките на които не могат да се групират на равни групички, а си остават в една група сами. Един голям мъдрец на древността е казал: „Сам може да живее или звярът, или Бог." Простите числа носят в себе си израза на краткотрайностите. Очевидно е, че само измежду нечетните числа имаме прости. Сложните числа носят в себе си образа на колективността. Ако разгледаме числата от едно до десет и ги приведем към съответни геометрични форми, ние ще стигнем до интересни изводи. Единицата, която е израз на Бога, нито се дели, нито се умножава. И при двата процеса си остава непроменена.
към текста >>

65. 8. САТУРН

Всички окултисти от древността са приемали, че въздухът отговаря на мисълта на човека.
" Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли". В.К. Сега, тука се разглежда въпроса за Сатурн. Говорим за ума, за мозъка, обясняваш тези случаи за Втората световна война. Какво е твоето мнение, ти даваш тези два примера и разглеждаш планетата Сатурн? Н.Д. От всички планети в слънчевата система Сатурн има най- дебела и плътна въздушна обвивка. Всички окултисти от древността са приемали, че въздухът отговаря на мисълта на човека. Следователно, ние ще приемем, че разумните същества, които живеят на Сатурн имат изключителна разумност. Защото има най-дебела въздушна обвивка, ето защо могат да разбират и проникват в най-дълбоките тайни на Битието. В.К. Когато привеждаш случая с Втората световна война, когато си питал Учителя кой ще победи - „Който по добре мисли". Тогава какъв е бил аспекта на Сатурн по отношение на водещата се война от човечеството? Н.Д. Аз не си спомням.
към текста >>

66. 12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ

Най-вероятно е да приемем, че името им произлиза от това на пророк Исайя, който наистина е живял 10-15 век преди Христа и който се приема като един от най-видните мъдреци на дълбоката древност.
Аз исках да обясня по един научен път защо отиваме да посрещаме слънцето. Заради определеният закон изнесен от Доплер - закон за вълнообразните движения. Сегашното развитие на хората, особено по-младите с добре поставен интелект, не можеш да им обясняваш нещата, за посрещане изгрева на слънцето, а това е много хубаво, много полезно, много Божествено, много духовно. Трябва да му го обясниш със закон даден от някой гениален, учен човек. Затуй, аз написах тази работа за ползата от отиването да посрещаме слънцето със закона на Доплер. Най-вероятно е да приемем, че името им произлиза от това на пророк Исайя, който наистина е живял 10-15 век преди Христа и който се приема като един от най-видните мъдреци на дълбоката древност. По всяка вероятност той е основател на това братство. В Библията, в книгата на пророк Исайя намираме в глава 11: 1-2 следното: „И ще израстне пръчка из пъна Иесеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен". За самия Христос Флавий казва: „Христос е проповедник, който говори мъдри неща".
към текста >>

67. 14. „СТУДЕН СИ ТИ...

За тази дейност на мозъка в древността е имало създадени цели науки. В.К.
Първите пет органа, възприемат ефекти и ги пращат в мозъка, като само част от тях, повече или по-малко, според развитието на човека, стигат до съзнанието му и с това има представа за възприетото. Другата част отива във необятното хранилище наречено „подсъзнание". Главният мозък обаче, може да приеме без посредничеството на сегашните органи сигнали, имащи най-различен произход: било от света, който ни заобикаля, било от безкрайният извънземен свят - слънца, планети, спътници, комети. Когато тези сигнали стигнат до нашето съзнание, тогава имаме така нареченото ясновидство, телепатия. В повечето случаи те се възприемат от подсъзнанието, откъдето оказват влияние върху проявите и способностите на човека. За тази дейност на мозъка в древността е имало създадени цели науки. В.К. Във връзка с този случай, можа ли да си изясниш какво е топлината? Н.Д. Не, повече от туй, че е трептение на частици не можах да си изясня и досега. Топлината е трептение, общо взето, движението е признак, колкото по-голямо е движението на дадени частици, толкова разумността в тази част е по-голяма. Така например в астрологията, когато правя хороскопи на дадени хора, аз гледам не само къде е планетата, Слънцето, Луната, но как се движат те - бързо, бавно и т.н. Колкото по- бързо се движи едно небесно тяло, толкова неговото влияние е по-добро и по-силно. В.К.
към текста >>

68. 21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ

21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ В легендата на Мей-Ту се говори за финикийците, които са започнали да покоряват моретата, да търгуват, да обменят земните блага, да подобряват живота на народа си.
21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ В легендата на Мей-Ту се говори за финикийците, които са започнали да покоряват моретата, да търгуват, да обменят земните блага, да подобряват живота на народа си. На Земята от една страна има изобилие, а от друга страна е бедността и глада. Планетата Земя, дете на Слънцето, място на мъки и страдания, място където живота с мъка си пробива път. Едно ангелче попитало своя по-голям брат, да му посочи къде е ада. Големият ангел хванал за ръка малкия, довел го на Земята и му казал; „Ето ада! " Това го казваше Учителя. В.К.
към текста >>

69. 25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Някакъв велик посветен на древността е отбелязал: „Бог създаде човека толкова красив, че повика ангелите да го видят".
Обръщам се и виждам Той излиза от малката стаичка. Грабвам образите и се спущам към Него, и Го питам, какво ще ми каже за тях, като Му ги показах. „Това са образите на хората след две хиляди години", ми отговори Той, без да вложи оня интерес, който ние вложихме, смятайки ги за учители. Разбрах тогава, че някакъв талантлив художник сполучливо е дал два образа на по-съвършени хора. По-късно разбрахме, че тези образи ги бе нарисувал Николай Рьорих. Някакъв велик посветен на древността е отбелязал: „Бог създаде човека толкова красив, че повика ангелите да го видят". Какво разбира този неблагодарник от необятните богатства, с които разполага и неограничените възможности, с които разполага. Ходи, търси, иска и все е недоволен. В.К. Сега, това е за човека, че е най-неблагодарното същество. Интересува ме този случай, когато в салона разглеждате портретите. Н.Д. Малкият салон, където се хранехме беше много приятно място за събиране, приказвахме, споделяхме и т.н.
към текста >>

70. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива.
Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката. Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство. Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни акорди, защо и за окото, за зрението да нямаме същото. В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива. За златното отношение, видният италиански математик Фибоначи, живял между 1170-1228 година е дал един ред от отношения наречени „ред на Фибоначи", който ред от третият член нататък все по-близо и по- близо се приближава до златното отношение. Първите членове на този ред са: 3/5, 5/8, 8/13, 13/21... Този ред е служил на художниците, скулпторите и строителите от онази епоха за определяне и създаване на съвършените форми. 1. За чертане на правилен петоъгълник откъдето се изхожда за чертане на пентограма има доста методи, но най-красивият е този даден от Алберт Дюрер. Един от най-големите гении от Враждането в Германия, живял между 1471 и 1528 година. Дюрер е бил художник, гравьор, скулптор, архитект, математик, създател на фортификацията и още какво ли не.
към текста >>

71. 28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА

Ето защо, всички велики духовни водачи на човечеството, от най- дълбока древност досега, са учили, че утринното излизане малко преди изгрева на Слънцето и при неговия изгрев, е от най-голяма полза за човека.
Облаците не пречат на приемането на тези животворни лъчи". Но дебелите тухлени и бетонни стени, разбира се ще пречат на това. За да може човек да се ползува от тях, то силата на тези лъчи, той трябва да бъде на открито. Казаното от Учителя, потвърдено от откритието на учените, че в утринните часове на деня, хормоните, възбудителните вещества, отделяни от жлезите с вътрешна секреция са в най-голямо количество, ни дава право да приемем, че мястото на този жизнен часовник е на Слънцето и че силовите лъчи, които то изпраща са факторите, задвижващи и определящи неговият ритъм - да бъде той по-правилен и по-интензивен. На човека остава само да приеме тези лъчи и да се възползува от тях. Ето защо, всички велики духовни водачи на човечеството, от най- дълбока древност досега, са учили, че утринното излизане малко преди изгрева на Слънцето и при неговия изгрев, е от най-голяма полза за човека. А посрещането на самото Слънце, приемането на неговите първи лъчи чрез нашите очи, тези прозорци на човешката душа, е от изключителна полза, защото приема енергия не само тялото, но и главният мозък. Той е командният апарат, който понася най-големия дял от напреженията, които човек има. Главният мозък трябва да бъде най-добре наситен с енергия, за да се справя по-добре с трудностите на деня. Казвам - най-вече за главния мозък, защото колкото една клетка е по-съвършена, толкова и възможността й за приемане на тези сили е по-голяма, а клетките на -лавния мозък в това отношение са от най-голяма класа. Влиянието на слънчевите лъчи като могъщ фактор на жизнени сили за човешкия организъм, се разбира най-после от всички, но това влияние е все още някак смътно и неясно за мнозина.
към текста >>

72. 30. ПЪРВИ СТЪПКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА КЪМ АСТРОЛОГИЯТА

30. ПЪРВИ СТЪПКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА КЪМ АСТРОЛОГИЯТА Астрологията като наука идва от древността.
30. ПЪРВИ СТЪПКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА КЪМ АСТРОЛОГИЯТА Астрологията като наука идва от древността. Преминава през вековете като знание на посветените. През XIX, XX век тя излиза на показ и е представена на човешкото знание. И започва следващия етап, където тя трябва да се докаже от учените, че тя съществува и не е измислица. И тя се доказва. През 1925 година, в един разговор между група приятели, Учителят казва: „В космоса има тъмни слънца, които нито светят, нито отразяват светлината и тези слънца са повече от другите".
към текста >>

73. 31. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА- АТТИЛА

31. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА- АТТИЛА Историята знае много за Аттила.
31. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА- АТТИЛА Историята знае много за Аттила. Но още не е дошла до прозрението, че той е бил изпратен като бич Божий срещу покварата на Римската империя. Един ден от последните години на Учителя, една сестра от Габрово - индустриален град, идва на Изгрева, отива при Учителя, който е на поляната за да го поздрави. Учителят я запитва: „Какво правят Габровските фабриканти? " Тя отговорила: „Гуляят". - „Нека си погуляят, малко им остава", добавил Той.
към текста >>

74. 38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА

За да знае този цар, Хамарупи е най-великият законодател в древността, как е управлявал този, за да се научи този раждащ се цар.
И туй съзвездие, туй положение на Юпитер, съвпада на Марс с Юпитер се пада в съзвездие Риби, което е управлявало тогава Юдейската земя. И казват: В Юдея се ражда цар и тръгват да му донесат подаръци. Подаръците, които са му донесли те не са били нищо друго освен законите на Хамарупи, написани на плочки, на глинени плочки. Защото те са си мислили цар, чакай да му занесем подаръци. Не са му занесли дрехи, баници или нещо за ядене, а са му занесли именно тези плочки. За да знае този цар, Хамарупи е най-великият законодател в древността, как е управлявал този, за да се научи този раждащ се цар. Това е моето становище. В.К. А по отношение на други съчетания на планетите, които определят живота на Христа? Н.Д. С Учителя съм говорил, аз съм ти го казал туй, че стана въпрос за Христа и аз му казвам: „Рекох, Учителю, Христос сигурно е имал само тригони? " Защото от гледище на „ астрологията, тригона действува най-добре. „Не, рязко отговори Учителят, Христос е имал само квадратури", защото квадратурата дава най-голяма енергия, най-голяма сила, по-голяма от тригона, само че квадратурата е нож с две остриета може да руши, може и да гради, зависи вече от развитието на самия човек.
към текста >>

75. 47. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

47. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА 1.
47. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА 1. Вергилий Кръстев - Николай, аз съм видял от твоите писания към 160 различни статии написани на пишуща машина, озаглавени в главата „Из летописите на древността". Запазени ли са всички? Николай Дойнов: Писал съм ги много години на тетрадки, а после оттам ги преписвах по 4 екземпляра на пишуща машина. Това е голям труд. Сестра ми Цанка Екимова ги преписваше и ги разпращаха по провинцията или ги даваха на ръка на желаещите да ги четат.
към текста >>

Вергилий Кръстев - Николай, аз съм видял от твоите писания към 160 различни статии написани на пишуща машина, озаглавени в главата „Из летописите на древността".
47. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА 1. Вергилий Кръстев - Николай, аз съм видял от твоите писания към 160 различни статии написани на пишуща машина, озаглавени в главата „Из летописите на древността". Запазени ли са всички? Николай Дойнов: Писал съм ги много години на тетрадки, а после оттам ги преписвах по 4 екземпляра на пишуща машина. Това е голям труд. Сестра ми Цанка Екимова ги преписваше и ги разпращаха по провинцията или ги даваха на ръка на желаещите да ги четат. Тогава такова нещо беше забранено да се пише.
към текста >>

Но понеже бяха летописи на древността, властите не ме спряха. В.К.
Запазени ли са всички? Николай Дойнов: Писал съм ги много години на тетрадки, а после оттам ги преписвах по 4 екземпляра на пишуща машина. Това е голям труд. Сестра ми Цанка Екимова ги преписваше и ги разпращаха по провинцията или ги даваха на ръка на желаещите да ги четат. Тогава такова нещо беше забранено да се пише. Но понеже бяха летописи на древността, властите не ме спряха. В.К. А къде са тези тетрадки? Н.К. Една голяма част са във Варна, други са разпръснати. В.К. Аз имам някои от тях и въз основа на тях, аз ти давах да четеш онова, което аз си бях отбелязал, че се отнася за Школата на Учителя записвахме, ти разказваше и така се създаде III част. Н.Д. Да, добре че се сети. Стана много добре.
към текста >>

Аз имам идеята, всички статии писани от теб да ги издам в отделна книга наречена от теб в самите текстове „Из летописите на древността".
На това бюро съм ги писал. В.К. Ще искам да ми ги предадеш. Н.К. Защо да не ги предам. Засега няма желаещи и не се интересуват от тях. Ще ти ги дам. В.К. Аз имам идеята, всички статии писани от теб да ги издам в отделна книга наречена от теб в самите текстове „Из летописите на древността". Автор Николай Дойнов. Н.Д. Е, щом смяташ, че е интересно и ще бъде в полза на другите, то го направи. Ще се радвам да излезе всичко писано от мене в една книга. В.К. Виж какво: това е моя идея и мой план. Аз искам да я осъществя и да я реализирам по мое време.
към текста >>

76. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Иван Толев

Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англо-саксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползуват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англо-саксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англо-саксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Но тя ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение - възвишеното и благородното в света. И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
към текста >>

77. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
Сент Ив д'Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенствува интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината. Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ поотделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи. Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда.
към текста >>

78. 21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Иван Толев

А в древността всеки чувствуваше единството си със своите близки, а още по-рано и със целия космос.
Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индвидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкоз повече се разслабваха връзките между човешките души, толкоз повече те се изолирваха, усамотяваха, толкоз повече се издигаха прегради, дебели стени между тях. Днес имаме епоха, когато тези прегради са най- силни. И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувствува се повече или по-малко откъснат от цялото. А в древността всеки чувствуваше единството си със своите близки, а още по-рано и със целия космос. Това разединение на човешките души имаше мисия да засили човешкото самосъзнание, да засили индивидуалността и стремежа към свобода. От друга страна пък се знае от окултизма, че всеединството е основна истина за битието. Всички съзнания са лъчи от едно централно слънце, всички съзнания образуват единство. Това преживява един посветен, един мистик. Когато преживява единството, той, разбира се, в същото време не губи съзнание на своята индивидуалност.
към текста >>

79. XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Бележки към спомените

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

19. В разстояние на две десетилетия Николай пише и изпраща в провинцията написани на пишеща машина разкази включващи раздела „Из Летописите на древността".
Трябва да се знаят, за да не си вписват разни заслуги на някои лица след време. Те имаха една задача: всичко да се затрие и да изчезне. И сполучиха досега. Това трябва да им се признае. Майстори са! 19. В разстояние на две десетилетия Николай пише и изпраща в провинцията написани на пишеща машина разкази включващи раздела „Из Летописите на древността". Това са негови исторически разкази основаващи се на исторически източници, както и неговото тълкование и предаващи ги под формата на статии. Някои ги четяха и то по-младите, възрастните ги отхвърляха, за тях всичко описващо бе чуждо за тяхното съзнание. Не можеха нищо да разберат. Аз ги събрах от много места, възрастните приятели ми ги даваха на драго сърце, за да се освободят от тях. От Николай не бях получил нищо.
към текста >>

Според мен „Из летописите на древността" трябва да се съберат, подредят и да се издадат.
Този целия материал бе включен в „Разговори на Изгрева". След време тези статии щяха да изчезнат или щяха да бъдат умишлено унищожени. Едва ли днес някои ги има така подредени от N1 до N 120 и по нататък. Няма такъв човек. Всичко умишлено е разбито и изчезнало.Николай сам си е виновен за това. 20. Според мен „Из летописите на древността" трябва да се съберат, подредят и да се издадат. Някой от тях аз съм ползвал и съм ги включил в неговия раздел „Звездни вечери на „Изгревът". Някои от тях впоследствие той ги включи в спомените си, когато го накарах да събере всичко, да го подреди и започне да го пише отначало. Послуша ме и го направи. Всичко това е включено в „Мигове от Великата ера". Не е пропуснато нищо.
към текста >>

Този дух въплътен в тялото на Николай Дойнов идваше от древността.
Има няколко заснети филма „Лайка-формат" с Николай, снимки на главата му за френологично изследване и дланите на ръцете му за хиромантията, които трябва да издам. Подготвил съм всичко за архив. Така съм го оставил като историческа следа. Но това го направих аз, а не някой друг и особено онези, които се явиха да окрадат и опорочат и издадат моят труд и съвместният ни труд с Николай Дойнов. Успяха крадците. 26. Този дух въплътен в тялото на Николай Дойнов идваше от древността. Учителят му бе казал неговото име. Той беше бащата на Астрологията на древността до наши дни. Името му бе И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 27. В мое присъствие този дух оживяваше възвръщаше си познанието от миналото и можеше да говори с часове за различните епохи и Школи на човечеството. Тогава аз виждах възможностите му и неговия потенциал, и неговите познания.
към текста >>

Той беше бащата на Астрологията на древността до наши дни.
Така съм го оставил като историческа следа. Но това го направих аз, а не някой друг и особено онези, които се явиха да окрадат и опорочат и издадат моят труд и съвместният ни труд с Николай Дойнов. Успяха крадците. 26. Този дух въплътен в тялото на Николай Дойнов идваше от древността. Учителят му бе казал неговото име. Той беше бащата на Астрологията на древността до наши дни. Името му бе И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 27. В мое присъствие този дух оживяваше възвръщаше си познанието от миналото и можеше да говори с часове за различните епохи и Школи на човечеството. Тогава аз виждах възможностите му и неговия потенциал, и неговите познания. Бяха огромни. Но когато се срещаше с други хора, той беше за тях обикновен човек.
към текста >>

Като негов продукт са статиите от раздела „Из летописите на древността".
В мое присъствие този дух оживяваше възвръщаше си познанието от миналото и можеше да говори с часове за различните епохи и Школи на човечеството. Тогава аз виждах възможностите му и неговия потенциал, и неговите познания. Бяха огромни. Но когато се срещаше с други хора, той беше за тях обикновен човек. Но за мен нещата бяха други. Като негов продукт са статиите от раздела „Из летописите на древността". - Творчесво на И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС. 28. Веднъж го запитах: „Николай, как се запази ума и разсъдъка до дълбока възраст? " Отговори ми така: „Не съм се занимавал с жени. Не съм се занимавал с чужди истории и разправии. Затова се запазих." Проверих.
към текста >>

80. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол.
Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само. Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол. Този негов ученик е бил една красива мома, и за да я предпази нейният учител, казал й: „Ти ще се облечеш в мъжки дрехи, ще си туриш най-грозната маска, че кой как те види, да не иска да те среща." И дето отивал този ученик, по род жена, а по външност мъж, навсякъде говорили за неговата грозотия и несръчност. Кой как го срещал, казвал: „Втори път вече не искам да го срещна." Но това било до време. Един ден той умрял. Как умрял? Снел маската си и тогава всички се зачудили.
към текста >>

81. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

СД.: - Като че ли учениците от древността са имали по-добри условия да бъдат ученици, отколкото ние сега.
Едно семе, докато не го посадиш, то не може да се прояви. Потенциално животът в него съществува, но не е проявен. Ученикът се отличава по едно качество, което се отличава от другите. Той е буден и жаден за знания. При каквито условия да поставиш ученика, той ще се учи. СД.: - Като че ли учениците от древността са имали по-добри условия да бъдат ученици, отколкото ние сега. Понеже те са били винаги при Учителите си, а ние сме наред и в света? У.: - Не, вие не знаете през какви мъчни условия са минавали там учениците. Те е трябвало да пребродят целия свят, трябвало е да преписват, всичко на ръка да нарисуват. А вие тук имате голямо улеснение. Вие много пъти сте били в школи и сте бягали.
към текста >>

82. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Разговор с Учителя след беседата в 10 ч сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя Това, което днес получихте в 1 час, в древността са го получавали в продължение на 20-годишен живот в Египет и 10-годишен - в Палестина и то след като са го прилагали в живота си.
Забелязал съм, като мине една отрицателна мисъл, пресича тока и загасва крушката и това трае 1 ^ 2 минути, докато трансформирам лошата мисъл и я заместя с добра. Затова, всяка лоша мисъл или желание, като дойдат, нека хлопат отвън, нека обикалят около сърцето и около ума, но ти не ги пускай вътре. Сега трябва трезва мисъл. На злото туряй доброто, то ограничава злото. Милосърдието ограничава жестокостта. 27. Разговор с Учителя след беседата в 10 ч сутринта на 28.ХI.1937 год., неделя Това, което днес получихте в 1 час, в древността са го получавали в продължение на 20-годишен живот в Египет и 10-годишен - в Палестина и то след като са го прилагали в живота си. А вие сега сте щастливи в това отношение и понеже ви се предава изобилно, не може да го приложите и да го изживеете, та само го слушате. А то трябва да се живее и прилага. Добродетелите са генералите, полковниците, които водят борбата със злото у вас. Само доброто е, което ограничава злото. Като дойде злото, турете му доброто насреща -злото ще остане отподире на доброто.
към текста >>

83. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 3

В древността музика са учили, без музика са нямали успех.
Всяка немузикална мисъл, чувство носят отрова. (1.IV.1942 год., сряда) 254. Артериалната система у човека е мажорна гама, а венозната система е миньорна гама. Музиката приравнява нещата и на всяко нещо дава своята цена и съответната необходимост. Ако искате у себе си да произвеждате съответната енергия, трябва да умеете как да пеете, свирите. В древността музика са учили, без музика са нямали успех. Щом си неразположен, показва, че не пееш. С песен ще научиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал. (1.IV.1942 год., сряда) 255. Мислите, чувствата и постъпките са семена, които Бог ти дава, да засявате. Да пееш, това значи да сееш.
към текста >>

84. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността.
Някои от тях са лоши, някои от тях са много добри, но с всички вие ще имате взимане-даване. Ако сте умни, от всички ще се ползувате, а ако сте глупави - не.[/b] [b]Глупавият човек се мисли за Божество, което иска да измени Божествените закони. Например кой от вас не казва: „Защо Господ ми даде такава майка, защо ме тури в такова общество, защо Господ не ми даде наука? " Като че Господ трябва да мисли само за вас и вие да заповядвате, а Той само да изпълнява вашите заповеди.[/b] [b]Сега пътят, духовният път не е труден. Доколкото аз знам: най-лесният път в света е духовният път, като го знаеш; но най-мъчният е, като не го знаеш. Често вие се намирате в положението на онзи просяк, за когото се говори в една приказка в древността. Един цар обичал да се дегизира - ходил с много прости дрехи. Неговите слуги и кочияши били облечени като генерали. Един ден царят се разхождал. Минал просяк край него и му казал; „Ти си бедняк като мен, какво ще искам от тебе? " И отишъл при слугите.
към текста >>

85. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

ТОМ 17

Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време.
И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката. Сам е добър музикант и често свири на цигулка. Освен мелодиите, които се пеят от учениците, има и композиции за цигулка. Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение.
към текста >>

86. 4. Астрология и Медицина Рецензия в сп. Voile d'isis от д-р Верн

Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древността като злотворни планети, му са се показали наистина активни планети.
Само че слага се един въпрос: Отде идат тези електроидни вълни? От Слънцето или от планетите? Вероятно и от двата източника. Авторът признава наистина, че влиянието на Марс и Сатурн му се е сторило, че поражда вълни по-болезнени от тия на останалите планети, но неговият опит не е все-таки окончателен по този въпрос. Наопаки, той много ясно е отбелязал връзката, що съществува между слънчевите петна и кризисите, които настъпват в хода на една болест. Той изповядва обаче, че наблюденията на древните астролози трябва да са лежали на една точна основа и че Марс и Сатурн, окачествени в древността като злотворни планети, му са се показали наистина активни планети. Ние сме честити да зарегистрираме едно подобно признание, което свидетелствува за искреността на Д-р Romary, Известно време след тия констатации, докторите Сарду и Фор направиха и те от своя страна цяла редица преинтересни наблюдения върху болни, които страдат от сърдечни, бъбречни, чернодробни, нервни болести. Те са отбелязали възбуждения, безсъница, отпадане, гърчене, мускулни сътресения, стомашни разстройства, невралгии, задуха, треска, виене на сеят, синкопи, аритмия и пр. и пр. През 25 периода от по 3 дни със слънчеви петна, авторите са наблюдавали 22 пъти обикновени разстройства и 3 пъти тежки разстройства. Следователно, има 25 пъти повече разстройства във време на слънчеви петна.
към текста >>

87. 9. Енергията на атома

Те са забулили тоя факт в един от най- драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии - митът за „падналите ангели”.
В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули” на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно”, „преднаучно минало”, за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания”. Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират” своя ум, да изменят неговия съвременен „строй”, обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най- драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти във всички религии - митът за „падналите ангели”. Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака”, където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия”, която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mс2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови! Тя няма нищо общо, с каквито да било живи същества - това са прости измерими величини: m е белег на масата, a c2 e квадрата на скоростта на светлината. Това m, обаче, не е така просто, то има цяла история!
към текста >>

88. 11. За родителите

Тази наука е Астрологията - една от най-възвишените науки на древността!
Липсват още много данни от науката за човешкото същество, за ония сложни двигатели и механизми, скрити в него, за ония невидими сили и влияния, на които е подхвърлен човек през своя земен живот. Има една наука, която може да хвърли велика светлина, може да даде чудна ориентировка, да насочи развитието на човешкото същество по най-добрите естествени пътища, с най-малко съпротивление. Тази наука разкрива, пред разумния и мислещия, нов свят от възможности. Посочва начини как да се развият скритите сили на душата, тялото и му дава правила за истински живот. Най- хармоничният живот в съгласие със законите на природата! Тази наука е Астрологията - една от най-възвишените науки на древността! За да се ориентира Астролога за живота, здравето и развитието на едно дете, съставя се хороскоп. Хороскопът е карта на небето в момента на раждането. Това е фигура, която нагледно показва положението на планетите в знаците на зодиака и положението им спрямо земята. Всичко това чрез изчисления се извлича от астрологически таблици, които всяка година се приготовляват от големи учени в Гринвичката обсерватория Хороскопът е огледало на целия живот. Това е чудесно ръководство за живота.
към текста >>

89. 16. Годината

Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо.
V, кн. 7 ÷ 8 (III ÷ IV.1930), с. 196 ÷ 197 Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Столоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва, и научните изследвания в древността и в наши дни ни го сочат – е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев възел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство. Човешкият зародиш не преповтаря ли фазите на целия развой - не само формите на органическия живот, а и геологическите епохи, които са се редували на земята?
към текста >>

90. 17. Представите ни за небето

Така са си представяли небето и старите гърци - за да не навлизаме по-дълбоко в древността.
ХІІ (1938), кн. 7 ÷ 8, с. 164 ÷ 168 Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира синия свод, който се издига като купол над главите ни и по който денем обикаля Слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците и когато те покрият цялото небе, казваме, че последното се е заоблачило. Изразите „ясно небе”, „облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждестяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци - за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито, и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полу-емпирични полу-митологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-„научна” представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа. Според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни.
към текста >>

91. 18. Езикът на Зодиака

Такива наблюдения - от древност още и до наши дни - са показали, че хората, въпреки привидното разнообразие, попадат под 12 главни типа, които съответствуват на 12-те зодиакални знака.
Раждат се по всяко време на годината, във всеки час от денонощието. Едни през март, други през юни, трети през януари, февруари и т. н. - Сутрин, по пладне, вечер, в полунощ. А кръгът на Зодиака минава денонощно през небесния свод, и Слънцето видимо обикаля всяка година 12-те зодиакални знака. Значи, раждането на всеки човек може да се отчете по звездното небе.* А това дава възможност да се сравняват хората помежду си, да се издири приличат ли си по нещо и защо? Такива наблюдения - от древност още и до наши дни - са показали, че хората, въпреки привидното разнообразие, попадат под 12 главни типа, които съответствуват на 12-те зодиакални знака. Затова се говори за хора, родени в „зодията” на Овена, на Телеца, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Що значи това? То ще рече, че ония, които се намират под зодиакалната власт на някой от тия знаци — нещо, което зависи от момента на раждането — имат определени телесни и душевни белези и са предразположени изобщо към един определен кръг дейност. Не че тия хора досущ си приличат - по външен вид, по душа и по съдба в живота. Не. Но те попадат под един общ тип, имат - в главните линии - нещо общо, принадлежат с една реч, към една особена група, предназначена от природата да върши определена работа.
към текста >>

92. 21. Сфера на Сатурна

Макар че аз се позовах на образи из древността като този на Диогена и Йоана Кръстителя, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления.
Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурна. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде, където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича „удари на съдбата”, навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много - от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей: Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи из древността като този на Диогена и Йоана Кръстителя, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око”, нека прочете например „Залезът на Запада” от Шпенглера. Само един зрял син на Сатурна, който има око за целия оня органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота — от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглера идеята за „хронологическото време” и „съдбата” - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хроноса, гръцкото име на Сатурна. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстоя. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия” и „заблуди”, със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан”, със своята проповед за прост, трудов и природо-съобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
към текста >>

93. 24. Сфера на Венера

Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата.
Брадата е обла, но в нашия случай липсва оная трапчинка, която често украсява хубавата брадичка на венериния женски тип. Усмивката, която разкрехва устните, за да остави да се провидят наредените като бисери зъби, е още едно от очарованията на Венера, заедно с мекия, приятен и музикален глас. Ако Венера дава сравнително най-красив човешки тип в женската му форма, то е, защото един от основните принципи, които действуват във Венерината сфера, е принципът на естетически завършеното настояще. Венера обладава силата да придава най-завършена форма на онова, което се проявява във време и пространство; тя се стреми да му придаде по възможност най-голяма завършеност и хармония като форма, въпреки нейната преходност. Ето защо, Венера често се определя като принцип на конкретната хармония в света-хармония на външните форми. Ясно е, следователно, защо тя е била обожавана в древността и като богиня на красотата. Венерините типове изобщо притежават силно развит усет за хубавото, хармоничното. Този усет за красивото се проявява на първо място в най-близкото до всекидневния живот, най-материалното - облекло, външна обстановка, мебелировка. Венерианките умеят да се обличат с вкус, те притежават естествена елегантност и „шик”. Затова спомага, без съмнение, и хубавото им тяло. Ако венерините типове сами не са хора на изкуството и са богати, те стават естети-меценати.
към текста >>

94. 27. Сфера на Слънцето

С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия.
Те не са знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на Земята я изчисляват на 2,000,000,000,000,000,000,000,000,000, т. е. два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на Слънцето около оста си е около 25 ÷ 38 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиоса, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетона. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа.
към текста >>

В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа.
С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиоса, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетона. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за Слънцето и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката на митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за Слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като за пример Птоломеевата, която е владала умовете на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за Слънцето.
към текста >>

Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака.
Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо, и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, Луната, планетите, покрай физичното си значение, имат символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действуват в нея, такива сили действуват и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв†. Но тъкмо до Лъва - жилище на Слънцето, се намира знак Рак - жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия, именно, сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята.
към текста >>

95. 35. Из житието на апостола Павла

Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността.
И 1 % от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”. Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”. И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип.
към текста >>

96. 37. Животът на старозаветните – ІІ

Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави.
Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите” в социалния организъм - с целия изпълнителен съдебно-административен апарат, във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй - с великия строй на Мировата държава, управляващите - с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие”. Затова те създават нови епохи, нови култури.
към текста >>

97. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество.
е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея.
към текста >>

Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници.
Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”. В школата на Питагора е било задължително изучаването на математиката и астрологията.
към текста >>

98. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи”).
Най-важният от тях е: - полуквадрат - 45°, който представлява страна на правилен, вписан в Зодиака осмоъгълник. Слабо дисхармоничен. Обсег 3°: - полусекстил - 30°, страна на правилен, вписан в Зодиака дванадесетоъгълник. Действие слабо хармонично, орбис 2°; - квадрат и половина - 135°, слабо дисхармонично влияние, орбис 2°; - 150° - влияние слабо дисхармонично, орбис 2°. Към тия традиционни аспекти Кеплер бе прибавил между друго и: - хармоничния аспект от 72° - страна на правилен, вписан в Зодиака петоъгьлник, и - аспекта от 36° - страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник. Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи”). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти. б) Точност на аспекта. При равни други условия, най-силно действува, разбира се, точният аспект. Като силен може да се смята един аспект, неточността, на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи”). в) Фаза на аспекта.
към текста >>

99. (Продължение)

Влад Пашов

И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век, когато са записани и публикувани.
В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз”, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз” е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието *. С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век, когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни, скрити във времето и пространството. И той казва: - Аз съм наречен Хермес Трисмегист - защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на Битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота.
към текста >>

100. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов