Търсене в беседите за 'Доблест'

Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол.
Както знаете, има известни закони, които задължават изповедниците да не изказват съобщените им тайни, обаче убиецът излязъл и съобщил на един стражар кой е извършил това престъпление. При сегашните закони ще запитат: „Щом е извършил престъпление, заслужава ли да бъде помилван? “ Така разсъждават хора, които повърхностно разбират света. Обаче онези, които разбират, ще кажат кой е истинският виновник. Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше благороден, защото постави пред баща си този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене. Може ли да се извърши престъпление в света, може ли да се извърши някое зло, някоя интрига и да няма там жена! Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща си, работех.“ Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората.
към беседата >>

Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син.
Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син. А какво правят съвременните хора? Когато дяволът ни подкупи, ние даваме хората под съд, а трябва да даваме под съд дявола. Това е Христовото учение: трябва да се върнем обратно при нашите бащи и в нашите умове да се възцари Любовта, да бъдем сърдечни и откровени. Това, което е Добро пред Бога, то е Добро за човечеството – аз вярвам само в кръвта на Христа, която ражда добри плодове. Аз вярвам в църква, която има такива плодове, вярвам в такава църква, която ражда плодове Христови – Любов, смирение, въздържание.
към беседата >>

2. Растете в благодат! / Растене и познание

Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда.
Често четем Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя“. Ти не познаваш името Божие, царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които няма още на света. В този процес – търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно. Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
към беседата >>

3. Радвайте се

За характера и доблестта му, римският патриций го освободил, като му казал: Ти заслужаваш да бъдеш свободен!
Като виждал това, господарят му често го биел, измъчвал, да го предизвика, но не могъл. Един ден той натиснал крака му силно, да види, няма ли, поне този път, да протестира, но Епиктет равнодушно го погледнал и казал: Господарю, не натискай толкова силно крака ми, защото ще се счупи и не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят продължавал да натиска, докато счупил крака му. – Видя ли, господарю, че счупи крака ми? Сега и да искам, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестта му, римският патриций го освободил, като му казал: Ти заслужаваш да бъдеш свободен! Епиктет отишъл в отечеството си – Гърция, дето, в скоро време, се прочул като виден философ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободен гражданин и прочут философ в Гърция. Как постъпва обикновеният човек, ако някой натисне крака му и го счупи? Нека се осмели някой да натисне и счупи съзнателно крака на един обикновен! Той ще разбере, с кого е имал работа.
към беседата >>

4. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. (втори вариант)
Това прилича на нѣкой човѣкъ, който иска изведнъжъ цѣлъ свѣтъ да обича и си турва единъ студенъ душъ, но слѣдъ това опитва обратния резултатъ на втвърдяване на своята душа. Какъвъ ще бѫде обратниятъ резултатъ? Недоволство и безсмисленость въ живота. Ще приличате на онзи богатъ американецъ, на когото бащата оставилъ 100 000 лева. Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ.
към втори вариант >>

Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. (втори вариант)
Ялъ, пилъ, изпиталъ всички удоволствия и най-послѣ го хваща болестьта ипохондрия. Искалъ да се самоубие, но нѣмалъ доблестьта на този англичанинъ, съ когото се срѣщналъ въ Венеция, като пѫтувалъ прѣзъ Италия. Този англичанинъ вижда една вечерь единъ италиански графъ, който взелъ единъ револверъ, турва го въ устата си, изважда го и пакъ го турва. Пита го англичанинътъ: „Какво искашъ да правишъ? “ – „Бѣхъ богатъ, но сега осиромашахъ, та искамъ да се самоубия.“ Англичанинътъ изважда пари, плаща му дълговетѣ и се самоубива вмѣсто графа. Но този ипохондрикъ американецъ не е билъ тъй доблестенъ. Като говоря за самоубийство, азъ разбирамъ да убиешъ въ себе си лошитѣ навици, а много хора нѣматъ смѣлостьта да се откажатъ отъ тѣхъ. Обичашъ да крадешъ, пусни куршума върху този си навикъ, убий този човѣкъ на кражбата въ себе си. Обичашъ да развращавашъ, пусни този куршумъ върху човѣка на разврата, който живѣе въ тебе, убий този порокъ, нека той умре, а ти живѣй освободенъ отъ него. Каква полза има отъ този развратенъ човѣкъ въ тебе? Единъ развратникъ, единъ крадецъ, то е единъ мършавъ трупъ, умрѣлъ волъ, умрѣло псе, умрѣлъ лъвъ, който може да разнася заразата, безъ да принесе нѣкаква полза.
към втори вариант >>

5. С любов се взима

Колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея?
Царят я завел в шатъра си, направил й легло, поставил я да си легне, тогава тя се обърнала към него и го запитала: “Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб? ” Той й отговорил: “Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност”. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им? Колцина щяха да имат доблестта да не се докоснат до нея? Ето въпросът, който трябва да разрешите. Девицата е вашата душа, която трябва да пазите чиста вътре в себе си. Вие, които учите Христовото учение и ме слушате, едно чувате, а друго разбирате. Щом видите девицата, вие си казвате: “Не може ли тя да ни стане наложница, не може ли да донесе пари от баща си, разполага ли със средства? ” Не, тази девица само е изпитала царския син, но и двамата са издържали изпита.
към беседата >>

6. Изгряващото слънце

Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това.
Срещнах един ден млад студент, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ. Но после, като почнал да изучава социализма, изповяда, че стъпкал своята идея за Бога и сега вече станал човек. Под думите „стъпкал своя бог“ аз разбирам, че е стъпкал своя егоизъм. Когато някой каже, че вярва в Бога, то значи, че вярва в себе си и се счита за божество. Всички съвременни хора са „божества“. Тъй че едните или другите, който казват, че вярват или не вярват в Бога, то значи, че едни са доблестни да заявяват, че вярват в себе си като божества, а другите крият това. Светът днес е пълен само с божества, с христовци, богородици, свети ивановци, николовци и т.н. Светът страда от тях. Няма го още истинският Господ! Къде е той? Ето къде е: в онзи момент, когато в душата си възлюбиш всички хора, този Господ ти е изпратил един лъч.
към беседата >>

7. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората

И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате.
Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него. Ще гледате да възстановите една вътрешна хармония между всички, да се нагласите като нотите — всеки на своето место. И да направите това не по начин механически, а по Божествен път. Като почнете по този път, Христос ще ви коригира : този тон не е на место, трябва да вземете един тон по-високо или по-низко, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духът и ще засвири правилно песента. Туй, което ви говоря, е въведение — през събора ще ви дойдат много мисли в тази посока.
към беседата >>

8. Аз съм жив

Ева беше умна и доблестна.
Всеки ден ядете от плода на дървото за познаване на доброто и на злото, а искате да се освободите от злото. Това е невъзможно. Който се ползува от плода на забраненото дърво, ще бъде прав и крив, добър и лош. Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от- забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога. В миналата беседа аз говорих от името на природата.
към беседата >>

Те нямат доблестта и безстрашието на майка си.
Какво ще възразите на това? Ще питате, защо Ева яде от тоя плод. Ева беше умна и доблестна. Тя реши да яде от- забранения плод и понесе последствията без страх. Сегашните дъщери на Ева са крайно страхливи. Те нямат доблестта и безстрашието на майка си. Достатъчно е да ги боднеш с върха на една губерка, за да нададат вик до Бога. В миналата беседа аз говорих от името на природата. Които ме слушаха и не разбираха, казаха, че говоря за себе си. Ако отидете при една чешма, която тече буйно и надалеч се чува, кой е причина за това: чешмата или водата? – Водата, разбира се.
към беседата >>

" Тя беше умна, доблестна и яде, а съвременните дъщери на Ева и толкова не са доблестни. (втори вариант)
Щом си ял от този плод, не можеш да се освободиш нито от доброто, нито от злото, понеже в яденето на този плод се съдържа принципът и на доброто, и на злото. Ядем всеки ден от плода на познанието добро и зло, искаме да се ползваме от плода на дървото, но искаме да се изолираме и от злото. Онзи, който се ползва от този плод, който яде този плод, ще бъде и крив, и прав, ще бъде и добър, и зъл. Какво има да кажете на това? Ще кажете: „Ами защо Ева яде? " Тя беше умна, доблестна и яде, а съвременните дъщери на Ева и толкова не са доблестни. Те са тъй страхливи, че като го боднеш с една губерка, надават вик до Бога. В беседата от миналата неделя аз говорих от името на природата, а които ме слушаха, казват: „Тъй говори господин Дънов за себе си." Като отидете при някоя чешма, която бучи, която вика „бу-бу-бу", какво ще кажете, водата ли тъй вика, или чешмата? Разбира се, че водата. Е, какво трябва да кажа аз? За да бъда прав, трябва да кажа тъй: „Като православната църква друга църква в света няма.
към втори вариант >>

9. Отиде след Него

Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата.
Без да искаш, вестникарите ще се научат и ще пишат, че еди кой - си напуснал митарницата. Христос казва на митаря: „Дойди след мене! " Питам: Каква е вашата опитност за Христа, в Когото вярвате от две хиляди години? Казвате, че той е дошъл на земята, страдал, разпнат бил и на третия ден възкръснал. Сега Го очаквате да дойде втори път на земята. Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата. Като ви каже Христос да Го последвате, отговаряте: Господи, имам още малко работа. Като минеш втори път оттук, тогава ще дойда след Тебе. Отлагате работата от ден за ден, а като остареете, съжалявате, че наближава време да отидете на онзи свят, без да сте подготвени. Като отидете при Бога, Той ще каже: Дайте му два гроша и да си върни! Не се лъже Бог!
към беседата >>

10. Огнената пещ / Огнената пещь

Ангелите отгоре наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в огъня и да издържи.
Тялото също да бъде бяло, чисто, без никакви рани и белези. Старите римляни са обръщали голямо внимание на тялото си. И досега още хората пазят лицата и ръцете си: лицата си запазват с воали, на пръстите си слагат пръстени. Не е лошо желанието на човека да бъде красив, но красотата трябва да бъде вътрешна. Аз говоря за красота на душата, на характера, да издържа и на най-тежките изпити. Ангелите отгоре наблюдават кой човек има доблестта и силата да влезе в огъня и да издържи. Огнената пещ е създадена с цел да изпитва човешкия характер. Питам: Как ще постъпят жените и мъжете, ако някой цар издаде строга заповед, всяка жена да напусне мъжа си и всеки мъж – жена си, и да се оженят за други? Който не се подчини на тая заповед, ще бъде хвърлен в огнената пещ. Колко жени ще останат верни на мъжете си? Колко мъже ще останат верни на жените си?
към беседата >>

Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. (втори вариант)
Въ едно общество, въ единъ народъ, само онѣзи хора, който работятъ на нивата, само хората, който горятъ въ нагорещената пещь, сѫ хора на дѣйствителното, на реалното; тѣ сѫ хората, който подигатъ човѣчеството. Когато имате пришки на ума, на сърцето и на волята си, това сѫ знакове, че сте работили. А при сегашния строй трѣбвало тѣлата ни отвънъ да бѫдатъ чисти, бѣли, да нѣмало никакви пришки, рѫцѣтѣ ни сѫщо да бѫдели здрави, безъ пришки, както сѫ били едно врѣме у римскитѣ патриции, постоянно ги намазвали, да не се пукатъ. И сега е така, пръститѣ украсяватъ съ пръстени, лицата покриватъ съ воали, да не почерняваме, да сме красиви. Не отказвамъ тази красота, но тя трѣбва да е вѫтрѣшна, красота на човѣшкия характеръ, на душата, да може да издържи единъ такъвъ изпитъ. Ангелитѣ отгорѣ сѫ зрители, дали ще имате доблестьта да издържите този огънь или ще се съблѣчете. Тази пещь е създадена нарочно, за да ви изпитва. Питамъ ви: Ако въ държавата ви дойде единъ царь и издаде такъвъ законъ: всички жени да напуснатъ мѫжетѣ си и да се оженятъ за други, а всѣка жена, която не напусне мѫжа си, въ пещь ще гори – колко отъ васъ женитѣ, ще останатъ съ мѫжетѣ си? Ще кажете: „Та ние таманъ това търсимъ, я! “ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си?
към втори вариант >>

А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. (втори вариант)
Казвамъ, и двѣтѣ госпожици сега спятъ, сънуватъ, едната е доволна, другата – недоволна. Едната, като се начумерва, показва прѣзрѣнието си къмъ тѣхъ, защото не я поздравили. Прѣдавамъ нейнитѣ думи, казва: „Диванета, ахмаци, нищо нѣматъ въ пипката си, пъкъ ми се наежили! “ Това е вѫтрѣшенъ разговоръ при възмущенията ѝ. А другата госпожица, която е ухилва, казва: „Това сѫ отлични, благородни момци, тѣ иматъ образование, отъ високо произхождение сѫ, като тѣхъ въ София нѣма други.“ Азъ казвамъ, споредъ моитѣ схващания, момцитѣ, които поздравляватъ и тѣзи, които не поздравляватъ, сѫ подъ единъ и сѫщъ знаменателъ. А двѣтѣ моми сѫ много благородни, защото едната има доблестьта да изкаже своето възмущение, а другата – своята радость. Но заблуждението е тамъ, че тѣзи моми очакватъ двамата момци да ги направятъ щастливи. Не очаквайте своето щастие отъ никѫдѣ! Онзи, който се събудилъ, трѣбва да очаква щастието си отъ себе си. Здравъ ли си, имашъ ли красивъ умъ, здрава воля, чисто сърце, ти си щастливъ! Докато твоятъ умъ, твоето сърце и твоята воля е въ рамкитѣ си, ти си щастливъ, но излѣзатъ ли умътъ, сърцето и волята ти отъ рамкитѣ си, всички ще те подтикватъ, ще бъдешъ нещастенъ. Защо?
към втори вариант >>

11. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ

„Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ Бъдете смели и доблестни като Данаил, да се молите по три пъти на ден.
Никаква омраза! Това са основите, които трябва да се поставят на новото общество. Днес воюват християни с християни. Често евангелисти, православни и различни сектанти казват: „Да пукнат тия от новото учение! “ След това всички четат Евангелието, цитират стихове оттам, а когато трябва да се проявят, готови са да убият човека! „Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ Бъдете смели и доблестни като Данаил, да се молите по три пъти на ден. Бих предпочел да сложа мотиката на рамо и да копая цял ден с Любов, отколкото да стана пръв министър в България. Бих предпочел да гладувам, да бъда последен бедняк, отколкото да стана владика. Какво по-велико от това, да останеш чист в себе си, но герой! Като се върнете по домовете си, напишете: „Никакво убийство на брата си! “ Мъжът да каже за жена си: „Тя е моя сестра“.
към беседата >>

И тъй, имайте доблестьта на Данаила, три пѫти на день да се молите! (втори вариант)
Никакво убийство! Всички грѣхове започватъ отъ убийството. Християни противъ християни воюватъ. Азъ виждамъ разни евангелисти, разни секти, казватъ: „Да пукнатъ тѣзи отъ новото учение! “ И тѣзи хора минаватъ за християни, стихове отъ Евангелието цитиратъ, а кога дойде до това учение и тѣ не сѫ далечъ да убиятъ човѣка. И тъй, имайте доблестьта на Данаила, три пѫти на день да се молите! Не се бойте! Азъ бихъ нарамилъ мотика, бихъ копалъ цѣлъ день, но да работя съ любовь, нежели да бѫда един министъръ въ България. Бихъ прѣдпочелъ да гладувамъ и да работя, отколкото да бѫда владика. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ чисти въ себе си и да бѫдемъ герои! Сега нѣкой пита: „Какво е моралъ?
към втори вариант >>

12. Двете жени / Двѣтѣ жени

Преди всичко вие нямате доблест да направите това.
Ако твоите мускули са здрави и можеш да работиш, богатият, който има нужда от канапета, ще те накара да направиш такива. Ако не си силен, способен или даровит, никой няма да ти даде работа. Богатите хора са неспособни за работа; бедните са способни, те работят на нивите и градините. Богатите живеят в ограничения, обиколени с канапета и килими. Сега аз не ви упреквам, не казвам, като отидете в домовете си, да изхвърлите канапетата и килимите си. Преди всичко вие нямате доблест да направите това. Дръжте килимите и канапетата си, докато цар Амар ви удари десет тояги. След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене.
към беседата >>

Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. (втори вариант)
Ако твоитѣ мускули сѫ здрави, онзи, богатиятъ, който живѣе на канапета, ще те повика, да му съградишъ единъ затворъ. Не си ли способенъ, никой нѣма да те повика. Азъ наричамъ неспособни богатитѣ хора. Способни сѫ онѣзи, които работятъ на нивитѣ, на градинитѣ. И тъй, неспособнитѣ, благороднитѣ хора сѫ тѣзи, които живѣятъ на канапета. Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте. Ако си грѣшенъ, ще те нагостятъ и ще те поставятъ въ добрѣ мобилиранъ салонъ, съ хубави килими и канапета. Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни.
към втори вариант >>

13. Пробуждане на колективното съзнание

Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото.
В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. И ние казваме "в църквата, на Небето има Бог, има Христос". Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали. Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа.
към беседата >>

14. В Египет

Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина.
Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10–15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е? Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варващина. И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави. Българите са варвави, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват.
към беседата >>

15. Аз ще го възкреся!

Казвам на госпожата тъй: „В характера на детето ви има една доблестна черта, иска да каже: Аз по заповед не целувам ръка, имам си особено мнение“.
Момиченцето, красиво дете, идва с майка си, тя му казва да ми целуне ръка, а то отговаря: „Не искам да му целуна ръка“. – „Целуни! “ – „Не искам.“ Казвам: „Оставете момиченцето“. Това момиченце бързо излиза навън. Майката се чуди, че за пръв път се явява едно противодействие в туй дете: „Не искам да му целувам ръката“. Казвам на госпожата тъй: „В характера на детето ви има една доблестна черта, иска да каже: Аз по заповед не целувам ръка, имам си особено мнение“. И казвам: „Бъдете спокойни, вашето дете е отлично, мене много ми се харесва“. Отивам аз при момиченцето, виждам, то си играе и ми казва: „Ти знаеш ли защо не ти целунах ръка? “ Казвам: „Не зная“. – „С туй целуване знаеш ли колко съм страдала? Нито мама знае, нито тате знае.
към беседата >>

16. И Петър се грееше!

Туй е доблест!
Не, не бива да има мятане. Обръщайте внимание на добрата страна на живота. В какво седи тази философия? Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах“. Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят. И Петър почнал да мисли и плакал. И тогава Христос му казва: „Паси моите агънца“. Казва му още: „Любиш ли ме, Петре, повече от тия? “ – „Ей, Господи, ти знаеш, че те обичам.“ – „Паси моите агънца.“ Казва му втори път: „Любиш ли ме?
към беседата >>

17. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

“ И ако се намери един мъж, който да прости на жена си и каже: „Хайде, от мене да мине“, всички вестници ще пишат – доблестен мъж!
Представете си сега една съвременна жена или мъж, които са извършили такова престъпление като тази блудница. Ще ме извините, аз нямам ни сянка от умисъл да вземам някоя от вас. Да си представите за момент една такава жена, която е извършила едно престъпление, взима, че целува краката на мъжа си и казва: „Зарад тебе направих всичките грехове“. Какво би направил един съвременен мъж? Ще каже: „Махни се оттук, ти ме опозори! “ И ако се намери един мъж, който да прости на жена си и каже: „Хайде, от мене да мине“, всички вестници ще пишат – доблестен мъж! Но Христос другояче постъпи с нея, друго нещо имаше – тъй е писано в Евангелието. Той каза: „Симоне, аз слязох в твоя дом, ти целувание не ми даде, ни вода ми даде за нозете, а тази голяма грешница, откак съм влязъл, не престава да целува нозете ми“. А нозете, това е великото, това са Божествените добродетели. Онзи човек, който търси добродетелите, онзи човек, който търси правдата, той е, който целува тези крака. Онова, което жадува, което гладува, това е устата.
към беседата >>

18. Плевелите и пшеницата

Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“.
Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света.
към беседата >>

19. Царството Божие

А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“.
– „Заради тебе ще му простя“. И тръгва тя в гората, там я среща някой разбойник и казва: „Тази млада булка, като я обера, ще живея“, но като я вижда толкова хубава, дава ѝ път. Дохожда до реката, среща я някой отшелник, който постил 6 дена и в този ден щял да яде. Взел я той на гърба си и я пренесъл оттатък. Отива при своя възлюблен, хлопа, хлопа, най-после той ѝ отваря, и тя му разправя своята история. А той ѝ казва: „Понеже твоят мъж беше доблестен и те пусна, аз не искам да останеш при мене, ще се върнеш назад“. Той оседлава два коня и я връща при мъжа ѝ. Сега ще кажат всички тия хора: бащата, младоженикът, гостите, готвачът, разбойникът, отшелникът и възлюбленият и т.н. Питам: Кой от тях извърши най-голямото самоотричане, най-голямата жертва? Младият момък казва: „Няма съмение, ти ще се върнеш“. Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът.
към беседата >>

20. Три разряда ученици / Три категории ученици

Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност.
Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата. Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление.
към беседата >>

Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност.
Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата. Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление.
към беседата >>

21. Прави правете Неговите пътеки!

Той няма доблестта да каже, знае ли или не, а ще каже: „Е, науката това още не го е доказала“.
В сегашното човечество най-силните души, най-мощните души са въплътени в бедните хора. В богатите хора са хилавите души. Между бедните има герои, те побеждават, а богатите, които имат всички условия за живота, слизат надолу, защото са слаби души. И нашето учение не е на богатите, не е и на учените, защото между учените не се намират най-силните души. Някой учен запитайте го, има ли Господ или няма? Той няма доблестта да каже, знае ли или не, а ще каже: „Е, науката това още не го е доказала“. Не науката, а ти си професор, учиш другите хора, този е съществен въпрос. Най-първо човек трябва да познава Бога! Нищо повече! Всяко едно същество, най-първо, трябва да е запознато със слънцето, за да има свежа мисъл. А ние можем ли да имаме една свежа мисъл, без да познаваме Бога?
към беседата >>

22. Не бъди неверен, но верен!

“; е, ние, – ние нямаме тази доблест в себе си, искаме Господ да слезе при нас.
По това ли, че ти си затворен заради Христа? Това е въпрос, дали ти си затворен заради Христа. Може да се провери това. Ако ти, като си закован, помолиш войниците да ти освободят едната ръка, за да излекуваш жената, и после пак туриш ръката си горе, да изтърпиш докрай твоите мъчения, ти си затворен заради Христа. Ние, съвременните хора – турям и себе си с вас заедно, защото ако кажа „вие“, ще кажете: „А, вие, а пък ти? “; е, ние, – ние нямаме тази доблест в себе си, искаме Господ да слезе при нас. И евангелистите пеят една песен: дохожда един ангел, взима една душа, прегърне я и я носи на ръцете си горе на небето. Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания. Само нея, само чисти души носи ангелът. А онези души, които са грешни и не са измити, стоят още с хиляди векове като червеи в земята.
към беседата >>

23. Разбор на думи

, той няма доблестта да си каже истината, причината, а ще намери такива причини да се извини и ще каже една лъжа.
И тъй, първото нещо, ще тръгнете да търсите истината. И като намерите тази истина, ще я обикнете. И когато обичате тази истина, тя ще ви избави от сегашното състояние на страха и лъжата. Сега вие още не може да говорите истината. Сега да допуснем, някой от вас му е зададено едно упражнение, един прост пример и го попита Учителят: Защо не го направи това упражнение? , той няма доблестта да си каже истината, причината, а ще намери такива причини да се извини и ще каже една лъжа. Той няма да каже истината, понеже ще мисли, че учениците ще си съставят едно лошо мнение за него. И той, като се оправдае пред Учителя, ще гледа същевременно да не загуби уважението пред своите съкласници, но той е изгубил пред Истината. Сега, за пример, като ви задам някое упражнение, аз чета в душите ви вие желаете да се покажете, че знаете. А то е лъжа. Вие мислите, че сте казали нещо.
към беседата >>

". Като няма доблест да каже истинската причина, поради която не е могъл да реши задачата, той намира ред други причини, с които да се извини пред учителя си - по този начин той прибягва до лъжата. (втори вариант)
И тъй, първата дума тръгни показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намерите Истината, трябва да я обикнете; като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикът не може да реши задачата, учителят го пита: „Защо не реши задачата си? ". Като няма доблест да каже истинската причина, поради която не е могъл да реши задачата, той намира ред други причини, с които да се извини пред учителя си - по този начин той прибягва до лъжата. Честолюбието на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, за да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение. Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината. Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете - това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада - значи между теорията и практиката има голяма разлика.
към втори вариант >>

24. Христа разпят

2,000 години откак е дошъл Той, не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото учение.
И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, Който изтича от Бога. И казва Той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте Го намерили, слушайте Го, приложете учението Му. Аз не казвам, че не познавате Христа, но казвам, че вие още не сте приложили учението на вашия учител. 2,000 години откак е дошъл Той, не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото учение. Вие сте казвали: „Учителю, почакай малко“. 2,000 години все сте отлагали. И понеже иде последният цикъл на този живот, Христос ще каже: „Затварям училището“. Тогава? И Павел казва: „Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа и Него разпят“. Започнете да проучавате Любовта научно, строго научно.
към беседата >>

25. Ученикът не е по-горен от учителя си

Не е ли за всинца ни достатъчно да бъдем тъй доблестни, тъй самоотвержени, както е Той доблестен и самоотвержен?
Някои казват: „Има време“. Да, има време, но ако има 10 трена и вие сте изпуснали първия, втория, третия, ако сте изгубили и деветтях, а остава само един трен, тогава питам, какво ще бъде вашето положение? И Христос казва: „Ученикът не е по-горен от своя учител“. Доста е на ученика да бъде като своя учител. Не е ли достатъчно за нас да бъдем като Христа? Не е ли за всинца ни достатъчно да бъдем тъй доблестни, тъй самоотвержени, както е Той доблестен и самоотвержен? Не е ли достатъчно да имаме Неговия ум, Неговите стремежи, Неговото далечно схващане? Но ние ще кажем: „Той е Христос, Син Божи“. Тоя учител подразбира, че всички вие сте ученици. Нали онези, които искат да бъдат ученици, онези, които въздишат и казват: „Да има някой да ме обича“, трябва да имат тия качества? Само ученикът, който е разбрал своя учител, може да има тази Любов.
към беседата >>

26. Много плод

И ние няма ли да бъдем толкова доблестни, колкото този царски син?
Той е живял най-благочестивия живот. На всички ония, които са дали очите си за него, той дължал целия си живот и работил заради тях и плакал заради тях, разбирате ли? От дом на дом е ходил да казва, че вашето нещастие се дължи на моето невнимание. Знаете ли колко има, които са изгубили очите си заради нас? Знаете ли колко наши братя и сестри има, които плачат сега заради нас? И ние няма ли да бъдем толкова доблестни, колкото този царски син? Той е бил много по-благороден! Ние ще задържим ли сълзите си? Това е, което изисква сега Божествената Любов. Аз бих желал всинца да заплачете, поне веднъж да заплачете за очите на онези, които ги изгубиха, за да ви изкупят от това невежество. Те заслужават този плач.
към беседата >>

Сега бъдете доблестни с вашите най-големи грехове.
И ще я произнесем заедно, аз ще я произнеса и вие ще я произнесете, и ще направим един опит, и вие ще проверите: има ли истина или не, има ли Бог или не, жив ли е светът или мъртъв. Онзи Господ, за когото проповядвам, е ли или не. Ще опитвате. Ще разберете смисъла на живота. Но по-смелите ще започнат новата наука – науката на Любовта, Мъдростта и на Истината. Сега бъдете доблестни с вашите най-големи грехове. Казвайте ми ги. Тази змия хванете я за врата и ми я дайте. Едно е: ще бъдете смели и няма да мълчите. Когато ви питат какво съм ви казал, ще кажете: „Да си кажем най-големите погрешки, как да си ги изправим“. Ето какво ви проповядвам.
към беседата >>

27. Неговата заповед

Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината.
Казва му Христос: „Помисли, помисли добре, защото тук забелязвам, че едната ръка започва да шава“. И той започнал да изповядва своите прегрешения и казва: „Ще ме извиниш братко, ама моите проповеди не бяха много добри“, започва обратно да разказва. – „Много добре.“ Христос започва да му намества крака, намества, намества и по едно време казва: „Ти си здрав, стани и иди си, втори път да проповядваш добре“. Сега аз виждам, Христос ще дойде, много ваши крака са строшени, сърцето е строшено и за да оздравее вашето сърце, Христос ще каже: „Дръжте ми най-хубавата проповед, най-хубавата реч и ще започна да нареждам частиците, и ще зависи от онова, което ще говорите“. Мъчно е да се говори истината, мъчно е. Но най-благородно и най-доблестно е, ние да изкажем истината. Христос е последният, който ще дойде, последният, но той ще намести всичко на своето място. Имате ли вие вяра, да повярвате туй? Вярвате, ама сега кракът ви е счупен и ако не говорите истината, няма да се намести. Не само да говорите: „Вярваме“. Ако дойде довечера един и каже: „Братко, дайте за Христа 100,000 лева, за да се намести кракът ми“.
към беседата >>

Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето.
Вие казвате: „Да си помислим сега“. Няма време да си мислим. „Ще дадеш, или не? “ Ако дадеш, заповядай, влез, а ако ли не, върви си, не те спирам. Искаш нещо, заповядай, вземи си. Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето. Знаете ли колко задължения имате? И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си. Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения.
към беседата >>

28. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!

Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си.
От туй гледище всякога можем да покажем какви са нашите влияния, не се иска голяма философия, доста е някой да живее един или два, три месеца с мене. Някои питат, какъв съм? Аз често казвам: Живейте с мен един месец и ще ме познаете. На опит, и ще видите. Туй е живият опит, има и други, но този е един опит, който трябва да се приложи на земята. Ние трябва да бъдем доблестни, понеже който опорочава другите, опорочава и себе си. Всичко в света ние вършим за себе си. Следователно, в името на тази велика Любов, ние трябва да служим, за да освободим Божествения организъм, да дадем свобода на всички тия души, които служат в Божественото тяло, но свобода не както сегашната. Аз искам у всинца ви да блика Любов, като се видите, да се индивидуализирате, да имате почитание един към друг. Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение.
към беседата >>

29. Окултна хигиена / Природна хигиена

Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на окултизма ги вършат скрито.
И всинца вие ще се познавате само чрез закона на Любовта. Ако туй се отнася до мен, колко повече до вас. И аз съжалявам, че учениците в България по окултизма са много педанти, нямат почитание и уважение помежду си. Имат любов само като се намерят. И вършите такива безобразия, каквито даже учениците от света не вършат. Онези имат смелостта да ги вършат доблестно, направо, а учениците на окултизма ги вършат скрито. И не ме слушате, но вие се намирате пред зоркото око на Бога, който не изпуща нищо пред вид. Ще кажете: „Тази вечер пак ли ще ни калайдисват“. Никакво калайдисване, но ви казвам една велика истина, от която вие сте се отстранили и мислите, че сте в правия път. Аз за пример, като говоря на някого, зная слуша ли ме или не. Аз имам едно правило и никога не ме лъже туй правило.
към беседата >>

Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. (втори вариант)
И всинца вие ще се познавате само чрѣзъ закона на Любовьта. Ако туй се отнася до менъ, колко повече до васъ. И азъ съжалявамъ, че ученицитѣ въ България по окултизма сѫ много педанти, нѣматъ почитание и уважение помежду си. Иматъ любовь само като се намѣратъ. И вършите такива безобразия, каквито даже ученицитѣ отъ свѣта не вършатъ. Онѣзи иматъ смѣлостьта да ги вършатъ доблестно, направо, а ученицитѣ на окултизма ги вършатъ скрито. И не ме слушате, но вие се намирате прѣдъ зоркото око на Бога, който не изпуща нищо прѣдъ видъ. Ще кажете: „Тази вечерь пакь ли ще на калайдисватъ“. Никакво калайдисване, но ви казвамъ една велика истина, отъ която вие сте се отстранили и мислите, че сте въ правия пѫть. Азъ за примѣръ, като говоря на нѣкого, зная слуша ли ме или не. Азъ имамъ едно правило и никога не ме лъже туй правило.
към втори вариант >>

30. Изпитвайте Писанията!

След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да не се плашите никак от общественото мнение.
На всеки един от вас, когато се страхува – един котел студена вода отгоре му! Нищо повече. След като се накваси хубаво, няма да го е страх. Аз ще ви кажа например, че някои от вас много тачите общественото мнение. Някой като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво и тогава, като минете тъй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение.“ След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да не се плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високоблагородните, у интелигентните хора, а там, дето няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високоинтелигентни и да се стремим към съвършенство. Всеки ученик от класа, който се стреми към съвършенство и е интелигентен, който е способен, ще му дадем всичкото наше съдействие.
към беседата >>

31. Новият и старият живот

Сега, българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат.
И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг“. Това е достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. А онзи, който крие греховете си, според мен е последен човек. Сега, българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велик и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят. Идват разбойници в къщата ти, искат пари; ако им ги дадеш всичките, нищо няма да ти направят, няма да те бият. Ако ги скриеш, разбойниците са ясновидци – ще те повалят на земята, ще те налагат, ще те налагат и ще им издадеш едното гърне с жълтици.
към беседата >>

32. Положителни и отрицателни сили в природата

И след това – Адам нямаше доблестта да каже истината.
А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално, или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият глас, извика: „Адаме“. Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това – Адам нямаше доблестта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направиш едно добро, питат те: „Ти ли направи това добро? “ – „Аз го направих.“ И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш: „Да, аз го направих“. Да излезеш характерен. А ние, когато дойдем до доброто, признаваме го.
към беседата >>

“ – „Аз го направих.“ И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш: „Да, аз го направих“.
Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това – Адам нямаше доблестта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направиш едно добро, питат те: „Ти ли направи това добро? “ – „Аз го направих.“ И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш: „Да, аз го направих“. Да излезеш характерен. А ние, когато дойдем до доброто, признаваме го. Питат ни: „Ти ли съгради това жилище? “ – „Да, аз го съградих.“ „Ти ли повдигна този народ? “ – „Да, аз го повдигнах.“ А когато дойде до сторени престъпления, няма ни, отказваме ги.
към беседата >>

33. Никаква лъжа

Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш.
– Не. Човек, който не може да говори истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Този закон е вътрешен. В момента, в който не можете да кажете една истина или не можете да кажете една лъжа, както трябва, вие не сте ученик, защото Истината може да се каже и при лъжата. Направил си една погрешка, ако речеш да прикриеш погрешката, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша, няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, ще кажеш: „Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея. Да не считате, че друг е направил това“. – „Аз счупих чашата“ – толкова, няма да се оправдаваш. Защото ония същества, пред които ние ще кажем, те са разумни. Няма по-разумно същество от Бога!
към беседата >>

Той нямаше доблестта да каже истината.
Тогава Господ замълча. Учителят си замълча. Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината. Казва: „Ти знаеш, аз всякога изпълнявах Твоята воля, но тази жена ако я нямаше, бих ти слугувал, тя ме излъга“. Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва: „Слушай, ти как направи престъпление в Школата? “ – „А онази змия, онази интелигентност, която ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш?
към беседата >>

34. Не знаете що искате

Тук липсва доблест.
Чашата се счупи. Хвърлих я съзнателно па земята. Казвам: Да изнасяш фактите, както са, това значи истински човек. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина турят лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Тук липсва доблест. Бъди доблестен, всякога говори истината! Не туряй лъжата при истината, нито злото при доброто. Вървиш из града. Срещаш един свой приятел, който ти дава една хубава слива. Щом изядеш сливата, веднага в ума ти дойде мисълта да посадиш кокичката й.
към беседата >>

Бъди доблестен, всякога говори истината!
Хвърлих я съзнателно па земята. Казвам: Да изнасяш фактите, както са, това значи истински човек. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина турят лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Тук липсва доблест. Бъди доблестен, всякога говори истината! Не туряй лъжата при истината, нито злото при доброто. Вървиш из града. Срещаш един свой приятел, който ти дава една хубава слива. Щом изядеш сливата, веднага в ума ти дойде мисълта да посадиш кокичката й. Още същия ден я посаждаш и оставяш да изникне и израсте.
към беседата >>

Ти си доблестен човек, заслужаваш моята любов и внимание.
Аз бих посъветвал момата да постъпи точно обратно. Докато е неженена, тя може да бъде неглиже, небрежна към своя възлюбен. Обаче, щом се ожени, да покаже добрата страна на характера си. Ако я пита той, защо се изменила толкова, да каже: Аз те изпитвах. Видях, че си добър човек, че си готов на всичко. Ти си доблестен човек, заслужаваш моята любов и внимание. Това е метод, чрез който се изпитва любовта. Ако е въпрос за любов, прояви любовта, а нейната чистота и светост. Като погледнеш човека в очите, да знае, защо го гледаш, а не да те пита, защо го гледаш. Много естествено, гледа те, защото те обича. – Как ме обичаш?
към беседата >>

35. Да наследя

Бъдете доблестни и самоотвержени.
– Кои са причините за страданията? – Безлюбието. Приложете любовта, както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който иде със светли идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Не говоря само за партията. Тя е един организъм. Говоря за целокупния живот, който обхваща всички партии. Какво струва на българските държавници да приложат закона на любовта? Мислят ли те, че ако обесят министрите, в България ще се въдвори ред и порядък?
към беседата >>

36. Добрата земя

Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за истината, това става само с любов.
Желанието на адептите е да се приложи Христовото учение, както е. Тогава и те ще приложат своята сила и мощ. Като ви наблюдавам, виждам, че някои се съмняват. Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума; напротив, аз не искам да се излагате заради мене, нито да страдате заради мене. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без любов. Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за истината, това става само с любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мене? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с любов, ще ви кажа: Братя, вие ми причинявате големи страдания.
към беседата >>

37. Защо не можахме?

Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е днес.
Те трябва да черпят соковете на Любовта, и умовете им да се проникнат от Божествената Мъдрост. Общение на живи души, това е Светата църква. Онзи, Който ги обединява в едно цяло, това е Божият Дух. Църквата, за която говорим ние, не е стопанство, не е сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна; тя е подвижна църква, на промени от любов към любов, от истина към истина, от мъдрост към мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е днес. Българският народ е останал толкова назад, благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването.
към беседата >>

38. Гордост и тщеславие

Навярно този ученик е казал в себе си: "Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: "Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг." Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н.
Представете си, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън. Каква дейност ще прояви този човек вън? Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цигара и ще започне да бистри политика. Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е казал в себе си: "Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: "Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг." Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикът може мислено да приеме известна доза вино и да се задоволи. Чрез мисълта си ученикът може да се лекува. Как? Направете следния опит: някой ученик заболява от треска; той знае, че лекарите препоръчват против треска хинин; за възрастния човек – една доза от 40 сантиграма.
към беседата >>

39. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

И слѣдователно, всички богати и всички учени трѣбва да имаме еднакво съзнанието да не лишаваме хората отъ тѣхния насъщенъ хлѣбъ, и каквато услуга да направимъ, да бѫдемъ доблестни и благородни.
Бедна онеправдана вдовица срѣщна, ще глѣдамъ да ѝ помогна. Всички хора трѣбва да живѣятъ еднакво по човѣшки. Всѣки човѣкъ работи именно за насъщния хлѣбъ. Всѣка вдовица, всѣко сираче, иматъ право еднакво да живѣятъ. Тази земя е еднакво създадена отъ Бога за всинца ни. И слѣдователно, всички богати и всички учени трѣбва да имаме еднакво съзнанието да не лишаваме хората отъ тѣхния насъщенъ хлѣбъ, и каквато услуга да направимъ, да бѫдемъ доблестни и благородни. Азъ нѣма да направя хората богати, но казвамъ: Човѣкъ днесъ има нужда за единъ хлѣбъ, не го осигурявай за цѣла седмица или за единъ месѣцъ. Помогни му за единъ день. Има една права философия, която работи вѫтрѣ въ свѣта, която казва: Осигури човѣка само за единъ день! За единъ день се осигури, за втория пакъ ще мислишъ. Ще бѫде чудно да се намѣришъ въ единъ народъ между българитѣ, и да се страхувашъ!
към беседата >>

40. Видѣхме Господа / Видяхме Господа

И азъ казвамъ: Трѣбва да имаме философия и трѣбва да бѫдемъ толкозъ доблестни, да си признаемъ погрѣшкитѣ.
Христосъ е на трети планъ. Говорятъ тѣ за Христа, а Христосъ седи, като едно знаме турено тамъ само въ стаята. И когато дойде бойното поле, изваждатъ и туй знаме, турятъ го да плаши хората. Послѣ като се свърши войната, пакъ го турятъ въ стаята. Това е вѣрване, това не е убѣждение. И азъ казвамъ: Трѣбва да имаме философия и трѣбва да бѫдемъ толкозъ доблестни, да си признаемъ погрѣшкитѣ. Въ какво седи достойнството на единъ философъ? – Въ неговитѣ прави мисли. Единъ философъ трѣбва да има здрави мисли, да е съпоставилъ всичкитѣ факти въ природата, тъй, че да може да направи единъ малъкъ опитъ. Въ какво седи благородството на една религия? – Онези принципи, които тя проповѣдва, да иматъ извѣстни методи, да може да се приложатъ.
към беседата >>

41. Влияние на планетите

Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен.
Тъй е паднал този бог от своето величие. Туй, което ние наричаме „съдба в света“, това са всякога сатурновите типове. Те се отличават с крайно подозрителен характер. Всичките най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения, убийства се дължат все на Сатурн. Разбира се, някой път тия влияния идат във свръзка с Марс. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв. У всички тия сатурнови типове преобладава въгленът. Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от въглен. Те в нищо не виждат доброто.
към беседата >>

42. Приложение

ИБ

БС

Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога.
Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор за това, в което вярва. Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога. Това е желанието ми. По това трябва да се различавате от другите и когато минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започнат, свършват.” Каква друга препоръка ви трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи, църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма честност, може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност, може ли да се крепи, ако няма добра воля?
към беседата >>

43. След три дни

От вас, българите, се изисква доблест.
В десет години, ако не приемат учението, нека те да му мислят! И съдбата е почнала най-напред от България. Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно иде за него, няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи, ще бъдете записани, че сте повярвали във възкресението на Христа. От вас, българите, се изисква доблест. Човек трябва да бъде смирен. Аз ще ви кажа какво значи да бъдеш смирен: Никога да не лъжеш, да бъдеш свързан с Бога; да имаш велика душа; да бъдеш благороден и възвишен във всичките си прояви. Такъв трябва да бъде българинът! Ние трябва да бъдем такива, каквито са били предците на Всемирното Бяло Братство, като онзи човек, който е направен по образ и подобие Божие, който е наследил цялата земя. Това е Христос.
към беседата >>

44. Окултният закон за противоречията

ИБ

БР

Колкото и да е доблестен, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи.
Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: "Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог да ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той? Колкото и да е доблестен, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи. Ще изгуби онова вътрешно разположение – да учи. Друга една опасност: някой път, когато се говори в някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас.
към беседата >>

45. Ще ви направи свободни/ Истината

Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки.
Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“. Ние трябва да погледнем прямо на тази работа. „Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“.
към беседата >>

46. Изпитвайте Писанията!

Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън.
Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. А, много лошо мнение имате за Христа, за Бога – много лошо мислите. Тогава мога да ви дам едно правило.
към беседата >>

47. Отвори им умовете

И всеки трябва да бъде тъй доблестен, тъй чист.
Ако го хвана с ръката си, с туй аз съм нарушил едно свещено правило. Не, всеки плод трябва да се предаде тъй, както си е, че да си хапнете. Няма да ми казвате: „Много ви благодаря, че ми дадохте“. Не, вие ще благодарите на туй свещено дърво, че ви дава плодовете си, а аз се радвам, че съм ги откъснал. Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия дух, а като благодарите на него, аз се радвам за тази ви благодарност. И всеки трябва да бъде тъй доблестен, тъй чист. Един приятел ми казваше: „Онзи ден, като говореше на беседата, много ми стопли сърцето. Гледам те след два дена, не беше същият“. Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм аз виноват, ако съм се изменил. В беседите си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел. Когато работя, аз съм лош – лош в този смисъл, че не съм достатъчно учтив.
към беседата >>

48. Каквото чух

Трябва да имаме доблестен характер.
Чул една въздишка: „Ти защо не внимаваш, отиде моят живот! “ Навел се Господ, помилвал го: „Хубаво, ще те направя един много хубав момък и ще те оженя за онази хубава мома“. Така е, когато Той слиза. Ще кажете: „Това е из 1001 нощ“. Не, това са факти вътре из космоса, но трябва да се отворят нашите очи, да видим тази велика Истина, която прониква навсякъде. Трябва да имаме доблестен характер. Земята и небето ще преминат, казва се, но думите на Любовта няма да преминат. Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази вечност! То ще остане и ще ни придружава. И тогава, когато влезем в небето, с какво ще се похвалим?
към беседата >>

49. Той ги изпита

Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения?
Обаче като излиза баба Стана от училището, всички деца се нахвърлят отгоре ѝ. Едно на гърба ѝ, друго я дърпа за ръцете. Казват ѝ: „Ти си дошла да се учиш с нас, какъв е твоят буквар? “ Но баба Стана е умна, тя помилва едно, помилва друго, и така всичките деца привикват с нея. Започва тя тихо и спокойно да се учи и свършва четирите отделения. Е, питам сега: Кой от вас, като баба Стана, при такива условия би имал доблестта да се учи с малките деца и с тях да свърши четирите отделения? Аз казвам: Такова непреодолимо желание трябва да има в човешката душа, за да се домогне човек до великата Истина, която може да реформира живота. Другото положение, което ни спъва, то е, че имаме особени разбирания, които се обуславят от външните условия. Ще ви дам следующия пример. Той се отнася до англичанина Джон Роз. Държи той своя неиздаден дневник и пише опитността си.
към беседата >>

50. Скръб и радост

Аз желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обещание.
В тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трябва да преминем. Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път. „Скръбта ви ще се превърне в радост.“ И аз желая сега всички вие да направите един малък опит. Не защото аз говоря това, но понеже всички вие сте обещали туй. Аз желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обещание. Няма нито един от вас, който да е изпълнил своето обещание. Казвам и на мъжете, и на жените: Вие сте обещали! Вие се намирате пред прага на един преходен живот. Да не мислите, че отсега нататък ще добиете нещо. Нищо няма да добиете.
към беседата >>

51. Приливи и отливи

Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името.
Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?
към беседата >>

52. Допреният въглен

Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“.
Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“. Сега, според туй учение, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта. Аз ще ви дам един начин, и за млади, и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но ако след като влезете в този дом произведете една малка дисхармония, нямате любов.
към беседата >>

53. Елементи в геометрията

Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто.
Казвате на някого: Ти си нетърпелив, ти си груб в обходата си, ти не си милосърден, не приемаш никого в къщата си и т.н. Всичко това не е ли факт? Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си. Ама, възразява той, аз не съм толкова лош. То е друг въпрос. Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто. Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: добре, ще си помисля върху това. Аз не съм за този метод при възпитанието да се критикувате, да си търсите погрешките едни други, но всеки за себе си да има будно съзнание. Някои хора кипват много скоро. Че кипват, това е много хубаво, защото иначе щеше да бъде за тях по-лошо. Но като кипнат, трябва да знаят къде да пратят тази енергия.
към беседата >>

54. Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието

И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на таза малка светлинка във вашето съзнание.
– Като държиш постоянно в ума си съзнанието AC, т.е. движение нагоре към C. Сега аз ви навеждам на една реална философия, която външно изглежда малко отвлечена, но в нея има едно микроскопическо приложение. И всеки учител, който ви каже, че може да имате някакви грандиозни резултати, не ви казва истината. Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка. И ако вие сте доблестен, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на таза малка светлинка във вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. Мнозина от светиите, мнозина отшелници в Индия, много учени хора са изгубили своя живот в търсене на Божественото съзнание. Напразно са изгубили живота си. Те трябвало да търсят малката светлинка в себе си, която би им допринесла много по-голяма радост, отколкото всичките радости, които са имали до това време. И ако вие съберете всички радости, които сте имали досега, половината от тях даже не може да се сравнят с тази малка радост, която може да ви достави малката светлинка в съзнанието.
към беседата >>

55. Що е това?

Ето защо трябва да бъдем доблестни, да изнесем без страх всички страдания.
Аз бих желал да намеря хора незаинтересовани. Ако 10 души ви похвалят, други 10 ще ви укорят. Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те напущат този закон и затова се явяват всички страдания. Ето защо трябва да бъдем доблестни, да изнесем без страх всички страдания. Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца! Нека има страх отвън – Любов отвътре, тъмнина отвън – светлина отвътре! Нека има светлина в ума и топлина в сърцето, за да имаме сила да вършим волята Божия! Можем ли да вършим волята Божия? – Можем.
към беседата >>

56. Господи, да прогледам!

Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си?
Питам: Кой от вас не е обърнал гръб на Истината? Вие, през целия си живот, във всичките си постъпки, били ли сте коректни? Ще кажете: „Не, аз направих една малка погрешка“. Как? За съвършения човек погрешките са изключени! Още като направи погрешката, той я изглажда. Кой от вас има доблестта да излезе да изповяда прегрешенията си? Аз познавам само двама души в света, които са направили изповед за своите прегрешения. Единият е Августин, а другият – Толстой. Макар че се смеят на Толстой, но в него имаше душа! Той излезе пред света и се изповяда. И след това Толстой трябваше да работи върху себе си усилено 20 години, за да направи една палма от греховете си.
към беседата >>

57. Мощните сили на разумната воля

Затова имайте доблестта на тази жена.
В случай човек може да бъде по-силен от смъртта. Няма сила в света, по-силна от човешката воля. Вас са ви казали, че човек при известни условия е слаб. Не, по-голяма сила от човешката воля няма. Аз разбирам разумно употребената воля. Затова имайте доблестта на тази жена. Не се страхувайте, нито се съмнявайте в Бога. Щом се усъмниш в Бога, в разумното начало, ти не си вече човек. Че Бог е тил за нас в света! Докато тази лампа свети, аз зная, че и слънцето свети. Когато лампите и всичкият огън по земята изгасне, това показва, че и слънцето изгасва.
към беседата >>

58. Добрите навици. Разумното сърце

Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите.
Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме.
към беседата >>

59. Просете, търсете и хлопайте

Нека имат доблестта на Сократа.
Когато става между прости хора, за тях ще се намери оправдание. Но как ще се извинят учените професори, които учат другите на морал? Как ще оправдаят те своите грешки и престъпления? Ще кажат, може би, че са слаби, че имат недостатъци, пороци. Съгласен съм с това, но слабият трябва да бъде смел и решителен, да изповяда погрешките си и да има желание да ги изправи. Нека имат доблестта на Сократа. Един физиогномист, като наблюдавал Сократа, казал му: Ти имаш известни слабости в характера. Сократ му отговорил: Това беше едно време, но с волята си аз успях да преодолея своите слабости. И наистина, за да се убеди сам в това, той се оженил за Ксантипа, за да види, дали ще може да се справи с нейния характер. Като го запитвали, защо не се оженил за друга жена, Сократ отговарял: Ксантипа е мой добър професор. Ако мога да издържа нейния характер и прояви, за мене ще бъде лесно да се справя с всичките си мъчнотии и противоречия.
към беседата >>

60. Хубави чувства

ИБ

На този, който говори мекичко, ще кажеш: "Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза истината." На другия ще кажеш: "Братко, аз ти много благодаря, че беше толкова доблестен да ми дадеш един добър пример.
Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея." Друг може да ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език. Един разбрал от мекия метод, друг - от острия. За единия ще кажат: "Колко мекичко говори! " За другия: "Какъв е грубиянин! " Не, и на единия, и на другия ще благодариш. На този, който говори мекичко, ще кажеш: "Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза истината." На другия ще кажеш: "Братко, аз ти много благодаря, че беше толкова доблестен да ми дадеш един добър пример. Бъди уверен, че аз ще съхраня в душата си за тебе едно отлично чувство. Ти ми каза истината така рязко, прямо". И единият, и другият ви дават един добър урок. Няма да бъдете недоволни нито от единия, нито от другия. От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение.
към беседата >>

61. Настанало е царството Божие

Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. (втори вариант)
Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
към втори вариант >>

62. Темпераментите

Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек!
Лошият човек поне си казва: „Да знаеш, аз съм лош, пази се от мене.“ Онзи пък, който се вие като змия, меси и доброто, и лошото – пази се от него! Такива лъжци не приемам в къщата си. Такива ученици в Школата не обичам да има. Прямота трябва да имаме в отношенията си! Два вида герои има в света. Ако един човек бъде постоянен в Добродетелта, постоянно прави добро, но направи ли една погрешка, има доблестта да я изповяда, това е герой човек! Друг човек, който греши много, но се кае, изповядва се пред Бога и се изправя, и това е герой човек. Онзи човек обаче, който служи и на дявола, и на Бога, той е най-опасен човек. Та казвам: ще слушате, когато Господ ви говори. Когато Господ говори, Той говори едновременно и на ума, и на сърцето, и на волята ви. За всинца ви има опасност да изпаднете в едно вътрешно заблуждение.
към беседата >>

63. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски

Вие не трѣбва да криете своитѣ погрѣшки, но да бѫдете доблестни да ги изправяте.
Вашиятъ Учитель ще дойде прѣдъ васъ съ своя ножъ, на върха на който ще има най-ефикасната отрова. Ако въ васъ се намѣри нѣкаква лъжа, нѣкакво зло, вие ще изгубите живота си, но ако излѣзете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна. Никаква лъжа да нѣма въ васъ! Да съзнавашъ въ себе си своитѣ погрѣшки, да се стремишъ да ги изхвърлишъ и да кажешъ: има нѣща въ мене, които не сѫ чисти, трѣбва да се очистя и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трѣбва да криете своитѣ погрѣшки, но да бѫдете доблестни да ги изправяте. Вие казвате: а, той иска да ни замотае! Ами ако азъ ви замотая, какво ще добия? Не, важното е въ васъ да се прояви Божественото. Сега азъ седя тукъ прѣдъ васъ, спрѣлъ съмъ се и искамъ да бодна по едно сѣменце. Ами за кого правишъ тия работи?
към беседата >>

Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете доблестни да ги изправяте. (втори вариант)
Вашият Учител ще дойде пред вас със своя нож, на върха на който ще има най-ефикасната отрова. Ако във вас се намери някаква лъжа, някакво зло, вие ще изгубите живота си, но ако излезете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна. Никаква лъжа да няма във вас! Да съзнаваш в себе си своите погрешки, да се стремиш да ги изхвърлиш и да кажеш: Има неща в мене, които не са чисти, трябва да се очистя и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете доблестни да ги изправяте. Вие казвате: А, той иска да ни замотае! Ами ако аз ви замотая, какво ще добия? Не, важното е във вас да се прояви Божественото. Сега аз седя тук пред вас, спрял съм се и искам да бодна по едно семенце. Ами за кого правиш тия работи?
към втори вариант >>

64. Да угоди на народа

Единъ вѣрующъ трѣбва да има доблестьта на този американецъ.
И азъ бихъ желалъ всѣки отъ васъ така да мине водопада. Всѣки християнинъ трѣбва да мине този водопадъ три пѫти: единъ пѫть съ върлина въ рѫка; втори пѫть безъ върлина, а трети пѫть безъ върлина и съ човѣкъ на гърба, безъ да изгуби присѫтствието на духа си. Сега, вие ще ме запитате: какво трѣбва да правимъ съ тия страдания, които бушуватъ, които разяждатъ сърдцето ни и смущаватъ ума ни. Казвамъ: ти ще имашъ присѫтствието на духа, като онзи американецъ, който минава водопада единъ пѫть съ върлина, втори пѫть безъ върлина и трети пѫть съ човѣкъ на гърба, та свѣтътъ като се бушува отдолу, нищо да не те смущава. Можешъ ли да направишъ това, добрѣ; не можешъ ли да го направишъ, слѣзъ отъ въжето, тебе не ти се пада никаква слава. Единъ вѣрующъ трѣбва да има доблестьта на този американецъ. Той трѣбва да стои даже и по-горѣ отъ него. Всѣкога, когато дойдете до голѣмитѣ мѫчнотии въ живота, кажете: азъ ще мина по това вѫже. Христосъ се намѣри на това вѫже, и трѣбваше да го мине, а не че нѣмаше сила. Той имаше сила, но неизбѣжно бѣше минаването по това вѫже. Христосъ имаше сила да ходи по водата отгорѣ; Той можа да нахрани 5,000 души съ петь хлѣба и двѣ риби; Той имаше ясновидството да каже на Петра, че загубената монета е погълната отъ една риба, и тамъ да я търси, но въ този случай, той не си послужи нито съ едно отъ тѣзи срѣдства.
към беседата >>

Един вярващ трябва да има доблестта на този американец. (втори вариант)
И аз бих желал всеки от вас така да мине водопада. Всеки християнин трябва да мине този водопад три пъти: един път с върлина в ръка; втори път без върлина, а трети път без върлина и с човек на гърба, без да изгуби присъствието на духа си. Сега, вие ще ме запитате: Какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: Ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава. Можеш ли да направиш това, добре; не можеш ли да го направиш, слез от въжето, на тебе не ти се пада никаква слава. Един вярващ трябва да има доблестта на този американец. Той трябва да стои даже и по-горе от него. Всякога, когато дойдете до големите мъчнотии в живота, кажете: Аз ще мина по това въже. Христос се намери на това въже, и трябваше да го мине, а не че нямаше сила. Той имаше сила, но неизбежно беше минаването по това въже. Христос имаше сила да ходи по водата отгоре; Той можа да нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби; Той имаше ясновидството да каже на Петър, че загубената монета е погълната от една риба, и там да я търси, но в този случай, той не си послужи нито с едно от тези средства.
към втори вариант >>

65. Тесният път

Доблесть е да признае човѣкъ, какво се крие въ него!
Паритѣ употрѣбявай безъ да мислишъ за тѣхъ! Дръжъ ги отвънъ, не ги туряй въ ума си, да не ставатъ обектъ за тебе. И тъй, Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ И цѣлиятъ свѣтъ днесъ е свѣтъ само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнѣния, на зависть и на умраза. Казвамъ: това не е наука, тия нѣща всички ги знаете. Доблесть е да признае човѣкъ, какво се крие въ него! Ние сега се нуждаемъ отъ хора, които казватъ, какво се крие въ тѣхъ. Да се събуди хубавото у човѣка, това е наука! У всѣки единъ човѣкъ се крие нѣщо хубаво, мощно, Божествено. И всѣки единъ отъ васъ е призванъ за нѣщо Божествено! Вие не сте роби на условията!
към беседата >>

Доблесть се иска отъ човѣка!
На това не обръщайтѣ внимание. Бѫдете благодарни на малкото! Ако те поканятъ, благодари! Ако те поканятъ да седнешъ на земята пакъ благодари! Ако ти дадатъ столъ, пакъ благодари! Доблесть се иска отъ човѣка! Въ всички хора забѣлѣзвамъ изопачаване на мислитѣ. Въ насъ има само една мисъль, нѣма и онде и овде. Съ пари нито въ джендема, нито въ рая отиваме. Ние не вѣрваме въ тази максима, която казва Славейковъ: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вѣрваме въ човѣшкия духъ, въ човѣшката мисъль, въ ония възвишени и Божествени чувства.
към беседата >>

Доблест е да признае човек, какво се крие в него! (втори вариант)
Парите употребявай без да мислиш за тях! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе. И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят! “ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията!
към втори вариант >>

Доблест се иска от човека! (втори вариант)
На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства.
към втори вариант >>

66. Правилно пение

Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си.
Всичките умрели хора са все изправни хора: кой как погледне на тях, светии ги намира. В гробищата всеки мълчи, но и живот няма. Питам: защо ни е такъв живот? Туй аз не го наричам благочестие. Според мене друго нещо трябва да се крие в човешката душа. Аз искам всички вие да бъдете доблестни в себе си. Ти ще мислиш добре, ще чувстваш добре и ще действаш добре. „Ама не мога.“ – Не, можеш. Ще мислиш, че можеш, и само така ще постъпваш. Само тогава ще можете и да пеете. Някой път не си разположен, боли те гърло, кажеш си: „Аз не съм певец.“ – Хубаво, можеш да станеш певец.
към беседата >>

67. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ?
Това жито остава ли въ нея? Не, камъкътъ на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарьтъ тури новъ камъкъ. Споредъ тази философия, питамъ какво печели този камъкъ на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашитѣ мисли, ако нашитѣ чувства, ако нашата воля се изхабяватъ, какво печелимъ ние? Ако нѣкой човѣкъ е станалъ на 100 години и въ своята старость той нѣма доблестьта да носи своитѣ идеи, нѣма сила да носи своитѣ убѣждения, въ какво седи придобивката на този дълъгъ животъ? И днесъ хората казватъ: да живѣятъ младитѣ! Азъ казвамъ да живѣятъ старитѣ! Хората сѫ изопачили тия нѣща. Младитѣ нѣма какво да живѣятъ, старитѣ да живѣятъ! Младитѣ сѫ излѣзли отъ старитѣ.
към беседата >>

Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? (втори вариант)
Това жито остава ли в нея? Не, камъкът на тази воденица постоянно се изтърква, изтърква, докато воденичарят тури нов камък. Според тази философия, питам какво печели този камък на воденицата? – Нищо, той се изхабява само. Е, ако нашите мисли, ако нашите чувства, ако нашата воля се изхабяват, какво печелим ние? Ако някой човек е станал на 100 години и в своята старост той няма доблестта да носи своите идеи, няма сила да носи своите убеждения, в какво седи придобивката на този дълъг живот? И днес хората казват: Да живеят младите! Аз казвам: Да живеят старите! Хората са изопачили тия неща. Младите няма какво да живеят, старите да живеят! Младите са излезли от старите.
към втори вариант >>

68. Честността

Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал?
Честността усилва волята. Та казвам: честността и справедливостта влизат като елементи на интелигентността, а всички заедно влизат като елементи на благородството. Най-после честността, справедливостта, интелигентността и благородството влизат като елементи на душата и на Духа на човека. В първо време ще се занимавате с четирите качества поотделно. Всеки от вас ще може да направи опита, който ви дадох за четирите седмици, като следи в какво не може да устоява. Ще бъдете ли доблестни всеки в себе си да каже в какво не е издържал? Когато човек изплати най-големия си дълг, той ще бъде в състояние да изплати и малките си дългове – такъв е законът. Ако ти имаш да даваш десет милиона лева и ги изплатиш, вероятността да не можеш да изплатиш малките си дългове е едно на сто; ако обаче имаш да даваш сто хиляди лева, но изплатиш от тях само хиляда лева, тогава вероятността да не изплатиш останалите е деветдесет и девет на сто. Следователно, когато човек се добере до най-голямата си добродетел и постъпва съобразно нея, вероятността да не бъде добродетелен в другите си постъпки е само едно на хиляда. Когато пък той се добере до най-малката си добродетел, вероятността да прояви слабостите си е деветдесет и девет на сто. Понеже при слабостите си трябва да преодолявате по-големи препятствия, затова първо ще хванете най-голямата си слабост, за да нямате по-нататък такива големи спънки.
към беседата >>

69. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън

Не, ти ще измѣнишъ условията на живота си, ще бѫдешъ доблестенъ поне като гълѫба.
Очитѣ ви, които изразяватъ Истината, трѣбва да бѫдатъ отворени, всѣки да познае, че сте човѣкъ на когото може да се разчита. Като срешнешъ човѣка, да знаешъ, че той ти е братъ. Всѣки за себе си трѣбва да каже: харесвамъ очитѣ си, харесвамъ носа си, защото съмъ Божественъ. Всѣки самъ себе си трѣбва да харесва. А сега вие се погледнете и казвате: не се харесвамъ. Не, ти ще измѣнишъ условията на живота си, ще бѫдешъ доблестенъ поне като гълѫба. Прѣзъ хилядитѣ години, прѣзъ които е миналъ той, и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота си, не ялъ месо. Колкото пѫти и да сѫ го учили да яде месо, той все казвалъ: не, азъ имамъ убѣждения! Така и ние трѣбва да казваме: азъ имамъ убѣждения, служа на Бога на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, не искамъ да ямъ месо. Ще бѫда гълѫбъ, нѣма да върша прѣстѫпления. Ама ще ви колятъ хората!
към беседата >>

Да имате широкия просторъ на орела, царьтъ на птицитѣ, но въ този царь да има доблесть!
Това значи да се кръстите отъ Духъ Свети, да се кръстите въ Истината. Такива лъвове азъ бихъ желалъ да бѫдете! Не отъ онѣзи лъвове, които прѣскачатъ въ кошаритѣ вѫтрѣ! Не отъ онѣзи орли, които слизатъ отъ небеснитѣ височини въ нѣкой дворъ, да сграбчатъ нѣкоя кокошка нѣкое пиле или нѣкоя дребна домашна птица. Не, не, идейни орли трѣбва да бѫдете – орли на високата мисъль въ свѣта! Да имате широкия просторъ на орела, царьтъ на птицитѣ, но въ този царь да има доблесть! Има такива орли въ свѣта. „Ще ви кръсти съ Духъ Святи.“ Сега, мнозина отъ васъ ще се кръстите. Нѣкои отъ васъ сте кръстени, но вие още не знаете. Така и дѣтето, колко врѣме слѣдъ като го кръстятъ, си знае името?
към беседата >>

Не, ти ще измениш условията на живота си, ще бъдеш доблестен поне като гълъба. (втори вариант)
Очите ви, които изразяват Истината, трябва да бъдат отворени, всеки да познае, че сте човек на когото може да се разчита. Като срещнеш човека, да знаеш, че той ти е брат. Всеки за себе си трябва да каже: харесвам очите си, харесвам носа си, защото съм Божествен. Всеки сам себе си трябва да харесва. А сега вие се погледнете и казвате: не се харесвам. Не, ти ще измениш условията на живота си, ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си, не е ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: не, аз имам убеждения! Така и ние трябва да казваме: аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, не искам да ям месо. Ще бъда гълъб, няма да върша престъпления. Ама ще ви колят хората!
към втори вариант >>

Да имате широкия простор на орела, царят на птиците, но в този цар да има доблест! (втори вариант)
Това значи да се кръстите от Дух Свети, да се кръстите в Истината. Такива лъвове аз бих желал да бъдете! Не от онези лъвове, които прескачат в кошарите вътре! Не от онези орли, които слизат от небесните височини в някой двор, да сграбчат някоя кокошка, някое пиле или някоя дребна домашна птица. Не, не, идейни орли трябва да бъдете – орли на високата мисъл в света! Да имате широкия простор на орела, царят на птиците, но в този цар да има доблест! Има такива орли в света. „Ще ви кръсти с Дух Святи.“ Сега, мнозина от вас ще се кръстите. Някои от вас сте кръстени, но вие още не знаете. Така и детето, колко време след като го кръстят, си знае името?
към втори вариант >>

70. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“.
Азъ ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти. Ще ти покажа, че съмъ жена, която мисли. Азъ мисля, че и ти ще дойдешъ подиръ мене. Както мисля азъ, това мислишъ и ти„. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрѣшиха. Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“. Въ него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида съ нея? Съ нея тежко, но безъ нея по-тежко. Тя ми взе сърдцето и кѫдето и да отида, самъ не мога. И въ рая сега животътъ е тежъкъ. Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!
към беседата >>

След съгрешаването у Адам се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: Хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ". (втори вариант)
Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След съгрешаването у Адам се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: Хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ". В него имаше борба, казваше си: "Да оставя ли Рая, или да отида с нея? С нея тежко, но без нея по-тежко. Тя ми взе сърцето и където и да отида, сам не мога. И в Рая сега животът е тежък. Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!
към втори вариант >>

71. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея

МС

“ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ.
Въ затвори ги затварятъ. Казватъ: такава е волята Божия, лѫжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега сѫществува, е изопачена култура. Богъ, онази велика Любовь на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любовь! “ Не трѣбва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете нѣкой братъ отъ затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичашъ враговетѣ си и ще имашъ доблестьта да научишъ, че и по другъ начинъ можешъ да воювашъ. Стани господарь на твоитѣ мисли, стани господарь на твоитѣ чувства, стани господарь на онова благородното, което Господь ти е далъ! Тъй трѣбва да гледате на нѣщата! Вие казвате: да се нагодимъ споредъ сегашното общество. Тогава именно нѣма да се разбирате. Да се нагаждате споредъ онова Божествено общество, споредъ великитѣ Божествени закони, това разбирамъ.
към беседата >>

“ Не трябва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете някой брат от затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичаш враговете си и ще имаш доблестта да научиш, че и по друг начин можеш да воюваш. (втори вариант)
В затвори ги затварят. Казват: такава е волята Божия, лъжа е това! Никаква воля Божия не е това! Това което сега съществува, е изопачена култура. Бог, онази велика Любов на жертвата, казва: „Вие ще имате помежду си разумна Любов! “ Не трябва да се ожесточавате помежду си, но като пуснете някой брат от затвора, ще му кажете: слушай, братко, ти ще обичаш враговете си и ще имаш доблестта да научиш, че и по друг начин можеш да воюваш. Стани господар на твоите мисли, стани господар на твоите чувства, стани господар на онова благородното, което Господ ти е дал! Тъй трябва да гледате на нещата! Вие казвате: да се нагодим според сегашното общество. Тогава именно няма да се разбирате. Да се нагаждате според онова Божествено общество, според великите Божествени закони, това разбирам.
към втори вариант >>

72. Несъвместими отношения

Който наруши този закон, трябва да има доблестта да признае вината си.
Качваш ли се на планина, това подразбира отиване към един по-висш свят. Аз ви казвам: има един закон във всички окултни школи, според който никой няма право да се взира в постъпките на другите хора и да ги критикува. Престъпва ли този закон, той ще носи последствията му. Няма изключения за никого. Не спазвате ли този закон, вие сами ще се спънете. Който наруши този закон, трябва да има доблестта да признае вината си. Не я ли признае, той изпада в други грешки: започва да лъже, иска да се скрие. Но трябва да знаете, че никой не може да се скрие от законите на разумната Природа. Тя представлява лицето на Бога, от което никой не може да избегне. Когато ви изтъквам този закон, имам предвид следното положение: не критикувайте хората, защото никой не знае какви са вътрешните причини, които подбуждат хората към известни действия. Щом ви се изнася тази Истина, Провидението иска да ви запази, като ви обръща внимание да не се занимавате с чуждите грешки, защото те са опасни взривни вещества.
към беседата >>

Като ученици вие трябва да бъдете доблестни в отношенията си.
Някои от вас скоро ще бъдат съдени. Питам: какви трябва да бъдат отношенията на учениците? Вие, като ученици на Окултната школа, трябва да имате Любов. Когато някой от вас направи една погрешка, защо не отидете при него да го посъветвате братски? Защо не му кажете нещо право в очите, без да ви чуе друг някой, а говорите зад гърба му? Като ученици вие трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му. При такива отношения мислите ли, че можете да имате Божията Любов? Някой казва: „Няма нито един добър човек в света, всички са лоши.“ Този човек вижда всичко лошо. Защо? – Той се е изопачил нещо. Когато някой е болен, кое как пипне, все го боли.
към беседата >>

73. Съвместими отношения

За да се установят между хората истинските отношения, които Бог е поставил първоначално, се изисква доблест.
Този звук някой път може да е силен, а някога мек, но в него има нещо хубаво. Следователно вие трябва да видите какво е съдържанието на самия звук. Ако в него има вътрешна отрова, той може да те огорчи. Какви трябва да бъдат отношенията между Учителя и учениците? – Никой ученик не може да отиде при Учителя си без Любов. За да се установят между хората истинските отношения, които Бог е поставил първоначално, се изисква доблест. Често някои хора казват: „Тайнствени работи съществуват в света.“ Казвам: няма тайнствени работи. Кои неща са тайнствени? Всяко нещо, което човек не знае, е тайнствено. Можеш ли да говориш за онова, което не знаеш? Ние всякога говорим за неща, които знаем.
към беседата >>

74. Прави и криви линии

Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите.Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение.
Някой казва: „Аз не мога да живея чист и възвишен живот." - Тогава ще бъдеш активен, деятелен. - „И това не мога; аз искам да почивам." - Можеш и да почиваш, но всяко нещо трябва да дойде на своето време. Почивката е временно състояние, тя не може да бъде вечна. Да се отказваме от живота, това не е волята Божия; да се пресилваме, да се изнасилваме, това не е волята Божия. Всеки трябва да даде израз на живота, който Бог е вложил в него. Всеки ученик трябва да бъде искрен, доблестен и да не се мъчи да подражава на другите.Изразява ли човек своя живот, тъй както се развива в него, той ще получи Божието благословение. Само Бог ни знае, Той ни познава най-добре, а ние сме предмет, обект на Божието знание. Следователно във всеки даден случай аз зная за себе си това, което Бог знае за мен. Божието съзнание е всякога будно за нас. Той постоянно ни държи в ума и в сърцето си. Когото Бог държи в ума си, той постоянно прогресира, расте.
към беседата >>

75. Добрата земя

В нея имало доблест!
– Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се.
към беседата >>

Доблест се изисква от човека!
Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене.
към беседата >>

И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни!
Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. От 8 000 години ние искаме да научим Бога на нашия език и казваме:Бог не разбира ли нашия език?
към беседата >>

76. Показа им ръцете си

Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие?
И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили.
към беседата >>

Първо - ще бъдеш доблестен човек.
Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си! ” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко. Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи.
към беседата >>

77. До скончанието на века

През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец.
Тези краски, тези перца са само за птиците, само за пеперудите, но не и за хората. Това са добродетели за тях, а за хората трябват други добродетели. Имате ли вие добродетелта на гълъба? Имате ли неговата устойчивост, неговият характер, който преодолява всички условия и мъчнотии в живота? Гълъбът от памти века, от незапомнени времена, е единствената птица, която не се е съблазнила от месото. През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец. Той никога не е казвал: условията на живота са тежки и аз трябва да си хапна малко месце. Напротив, той казва: “Каквито и да са условията на живота, аз ще ги преодолея. Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца – и нищо повече.” И когато Господ създал света, повикал гълъба и го посочил на всички като емблема на твърдост в убежденията. Тогава Бог казал: “Понеже гълъбът устоя на своите убеждения, аз го поставям като символ на Духа Божий.” И досега гълъбът седи като емблема. Когато искат да покажат, че върху някой човек слиза някой гений, или някой велик дух, винаги представят, че върху този човек слиза гълъб.
към беседата >>

78. Благ

И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас.
Може да кажем, че благостта е едно от великите качества, което определя разумното в света, защото в съвременната култура, според сегашните й схващания, думата “Бог” е опорочена. Но когато едно свещено Божие име се опорочи, Бог обезличава всички форми, цялата култура се заличава от лицето на земята и се създава нова култура, с ново име. Този израилтянин се обръща към Исуса и Му казва: “Учителю благи! ” Днес има много тълкувания върху думата “благ”. Христос му казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Затова и ние ще се спрем върху онова благото, възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. А между Божественото и нас има грамадна разлика. Човек по естество, тъй както говори, тъй както се проявява сега на земята, е едно дребнаво, своенравно дете, но не от зла воля; своенравието му произлиза от съзнанието, че той е от високо произхождение. Не е достатъчно, обаче, да има само съзнание за своето високо произхождение, но трябва да има качествата за това високо произхождение. Ако един човек има високо мнение за себе си, той трябва да има съответствуващи качества на това високо мнение. Та казвам: благостта е едно от качествата на Бога.
към беседата >>

79. Свидетелството Негово

Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов.
И съвременните хора трябва да се отвикнат от мисълта да продават нещата. Хората продават своето жито; хората продават своето знание; хората продават своята любов; хората проповядват и по този начин продават Истината. И след всичко това дигат ръцете си нагоре. Онзи, който дига ръцете си нагоре и се моли, той е Замра–фу, а Онзи, Който иде отгоре и дава своите блага, той е Духът който жертвува всичко заради нас. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангел се влоши и трябваше да дойде друг някой да изправи тази погрешка. Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота.
към беседата >>

Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек.
Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша! Невидимият свят иска от нас да бъдем честни. Изкуството е при мъчнотиите да се издържа. Казвате: при сегашните условия не може да се живее честен живот. Не, ще живееш точно като англичанин! Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек. Ако ти в безлюбието си не можеш да покажеш, че имаш любов, не си честен човек, в тебе няма любов. Ама няма любов в света, казвате вие. Че хората не любят в света, Бог люби! Много сте смешни, като казвате, че няма любов в света. Има любов, но вие не я знаете.
към беседата >>

Не, в твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност!
Де е твоята честност? Ти изигра баща си, приятеля си, разпръсна своите братя и сестри. Де е твоята честност? Ти ходиш по три пъти на ден в църква, обра свещите, восъка на църквата, задигна парите и скъпоценностите й. Де е твоята честност? Не, в твоята душа може да има и трябва да има доблест, честност! Ти можеш да направиш жертва! Само човекът на Любовта може да жертвува. Това, може и не може, то е въпрос на времето. Така казвам: сега и ние, като този ангел, Адонаил, можем да направим една погрешка. Възможно е това, всички живи същества правят погрешки и то но няколко погрешки на ден.
към беседата >>

Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първите хора да се проявят.
Това, може и не може, то е въпрос на времето. Така казвам: сега и ние, като този ангел, Адонаил, можем да направим една погрешка. Възможно е това, всички живи същества правят погрешки и то но няколко погрешки на ден. Този ангел се върнал на небето при Господа така скърбящ, че Бог като го видял, казал му: "Няма нищо, аз ще изправя тази погрешка! " Затова, Господ решил на мястото, дето попаднали семенцата от свещената книга, да направи райската градина и да създаде след предисторическите времена първите хора в нея, Адам и Ева. Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първите хора да се проявят. Вложете тази идея във вас! Искам да бъдете мощни, силни в любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай!
към беседата >>

80. Бъдете съвършени!

Казвам: ние трябва да бъдем доблестни, да изповядваме погрешките си един на друг, да ги признаваме.
Препоръката, която ми представяш, е добра. Ти можеш да останеш при мен, ето ти службата. Това е един начин, по който се съкращава времето. Тогава и той ще каже: чакай господарю, да видя дали аз ще мога да живея с тебе. Ако и той намери, че господарят е такъв, какъвто трябва, ще каже: много благодаря, че намерих такъв господар. Казвам: ние трябва да бъдем доблестни, да изповядваме погрешките си един на друг, да ги признаваме. Ще ви приведа един пример за дядо Тричко и за слугата му Марин. Ще ме извините, ако има някой между вас на име Тричко или Марин. Цели 20 години прекарал Марин при дядо Тричко, но дядото бил много скържав, стиснат, та постоянно използвал Марина. Най-после Марин започва да краде. Дядо Тричко бил земеделец и затова Марин взема една крина жито от него, утре друга и по този начин незабелязано си пооткрадвал по нещо.
към беседата >>

81. Домовит човек

Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе!
" По същият начин постъпвате и вие. Дойде, някои път, при вас Натан - пророкът и ви казва: "Вие направихте такива и такива престъпления! " Изрежда ги той в една или в друга форма и вие казвате: смърт на този човек! Този човек сте вие самите! Вие издавате строга присъда за другите, но това престъпление е ваше. Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе! Аз бях едно малко дете, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавам греха си, няма да греша повече така! От сега нататък няма да правя такива престъпления! " Вие казвате: Давид направи такова голямо престъпление! Я ми кажете, кой човек е чист от престъпления?
към беседата >>

82. Живите закони на добродетелите

Те казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим истината право в очите“.
Какво се забелязва между учениците? Често някои ученици се оплакват, че другите ги нападали, и като не могат да понасят техните нападки, те започват да се нахвърлят върху тях, да ги наричат лицемери. Това са празни думи, които не позволяват на ученика да употребява. За всяка празна дума той ще дава отговор пред Бога. Много от учениците си позволяват голяма свобода, която граничи с понятието „слободия“. Те казват: „Ние сме рицари, доблестни хора, ще говорим истината право в очите“. Не, докато си вкъщи, говори, каквото искаш, но щом излезеш вън, мълчи. Да изобличиш брата си, това не е казване на истината. Ако искаш да кажеш на брата си истината, можеш да му кажеш: „Братко, ти имаш голям запас от енергия, която можеш да проявиш и като любов, и като милосърдие. Ти можеш да бъдеш и търпелив – от тебе зависи“. Ученикът трябва да има мек, сдържан, благороден език.
към беседата >>

83. Петте разумни

Това е само един момент и всеки може да го направи, но затова се изисква доблест.
Живейте само един ден в Любовта! Ако не можете един ден, живейте само един час! Ако не можете един час, поживейте поне една минута с Бога! Поживейте само една минута с Любовта, отворете сърцата си! Поживейте с всички разумни същества в света, за да видите какво нещо е божествената светлина, да видите какво нещо е божествената Любов. Това е само един момент и всеки може да го направи, но затова се изисква доблест. Ако речем да направим този опит, ще дойдат разни хора и ред окултисти и ще започват да ни казват: този опит не може да се направи без учител, ще полудеете. Казвам: ти сега именно си луд, сега си в лудницата. И ако не излезеш от тази лудница и не се качиш на трена, за да избягаш, ти никога няма да се поправиш. Сега е времето. Излез от лудницата и се качи на този трен!
към беседата >>

84. Място на добродетелите

Човек трябва да бъде доблестен, разумен, да знае как да постъпва.
Какво особено създадохте? Някой от вас казва: „Да стана министър в България, аз зная какво ще направя.“ – И това е възможно. Всеки може да стане министър, но важно е какво ще направи като министър. Ако някой негов приятел го посети, той ще му каже да дойде друг път. Докато няма власт, човек много обещава, но щом получи власт, той се повлиява от обкръжаващата среда и постъпва по друг начин. Човек трябва да бъде доблестен, разумен, да знае как да постъпва. Представете си, че един богат, но добър господар дава всеки ден на слугата си по един килограм хляб и по десет лева, за да ги носи на една бедна вдовица. Слугата занася хляба, но парите задържа за себе си. Господарят се интересува за положението на бедната вдовица и често пита слугата си за нея. Слугата казва, че бедната вдовица е добре. На края на годината положението на слугата се подобрява, но това на вдовицата се влошава.
към беседата >>

85. Пътят на желанията

Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания.
Една силно верующа жена, която научила за постъпката на работника, помолила се усърдно на Бога и работникът прогледнал. Обаче в същия ден богатият американец умрял. Защо умрял този богаташ? – Защото той искаше да придобие зрението си на гърба на бедния човек – без страдания. И тъй ние не трябва да бъдем страхливи. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само да Го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му. Как можете да се наречете окултни ученици, ако не постъпвате по този начин? Питам: Какво можете да направите, когато един ден свършите школата?
към беседата >>

86. Посока на растене / Посока и растене