НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
117
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но Софрони Ников не се поучи от
доблестта
на Кришнамурти.
А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали.
Но Софрони Ников не се поучи от
доблестта
на Кришнамурти.
След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников?
към текста >>
Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има
доблестта
да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам.
Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има
доблестта
да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
2.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и
доблест
.
А тази идея бе дадена от Учителя. Ако я бяха изпълнили, Германия щеше да си вземе бившите колонии и по този начин кранът на парния котел на локомотива щеше да изпусне излишната пара и германският влак щеше да върви в онзи коловоз, в който стрелочникът щеше да го насочи. Но Англия не пожела да изпълни съветите на Учителя. Едуард VIII се ожени за американката. Той бе посрещнат в Америка като герой, че се е отказал от кралството на Британската империя заради една обикновена жена и то американка.
Беше пример за рицар в любовта и човек с мъжество и
доблест
.
Но това е така, защото той защити с живота си думите, предадени от Учителя. И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя.
към текста >>
3.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест,
доблест
и достойнство.
На третия ден се намери един човек, когото Небето бе изпратило да ми помогне. Беше полковник. До него дойдоха книжата на следствието. Той ги разгледа, погледна ме и без да каже нито дума взе книжата, скъса ги и ги хвърли в коша: „Свободен си! " Той разбра каква е работата.
И понеже беше офицер, а тогава офицерите ги обучаваха на чест,
доблест
и достойнство.
По тези три качества всички офицери от воюващите армии си приличаха, но се различаваха по това кой срещу кого воюва. Излезнах от затвора и благодарях на Бога, че има още честити мъже по земята. Вървя по улиците на Белград, никого не поглеждам, нито хората, нито витрините и на гарата научих, че влака ще дойде след няколко часа. Парите, които ми бяха взели ми върнаха. Ама тези пари в шапката, сложени под хастара бяха заминали с шапката за Прага.
към текста >>
4.
40. БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ И ХОЛЕРНАТА БОЛЕСТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
той дойде и застана зад нас
доблестно
и честно.
Много го уважаваха селяните. Беше авторитет по въпросите за здравето им и за вярата им. Всички го знаеха, че е човек на Бялото братство. По селата имахме много последователи благодарение на неговата работа там. По време на съдебния процес срещу Братството 1957/58 г.
той дойде и застана зад нас
доблестно
и честно.
Целият съдебен процес от началото до край беше монтиран по сценарий. Бе позорен процес за властите и за онези, които измениха на Учението. Това не ни засяга, не ни обижда, защото измяната не е срещу нас, а срещу Делото Божие. Изкарах четири години в затвора и през цялото време съм работил. Имаха толкова много облаги от моята работа.
към текста >>
5.
49. ДЕЛОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и
доблестно
се явиха като свидетели и ме защитаваха.
Аз знаех, че те бяха комунисти, а тогава нямаше работа - бяха военни години. Аз наемах някакъв строеж на мое име, после ги наемах като работници и издавах обекта да го работят. Те го изработваха и с получените пари си подпомагаха за насъщното преживяване, дори им оставаха пари за тяхната нелегална работа. Аз това го знаех, а те също знаеха, че аз им помагам именно за това, да оцелеят, понеже бяха идейни хора. Имаха идеи и чрез тези идеи те искаха да променят стария свят в нов свят.
Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и
доблестно
се явиха като свидетели и ме защитаваха.
А ето имената на доблестните българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1. Борис Крумов Влаев - подполковник от. милицията, член на БКП 2. Борис Сотиров Тепешанов - от окръжен комитет на БКП, ул. „Жданов" 52 3.Борис Стоянов Бъчваров - политзатворник и партизанин 4.
към текста >>
А ето имената на
доблестните
българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1.
Аз наемах някакъв строеж на мое име, после ги наемах като работници и издавах обекта да го работят. Те го изработваха и с получените пари си подпомагаха за насъщното преживяване, дори им оставаха пари за тяхната нелегална работа. Аз това го знаех, а те също знаеха, че аз им помагам именно за това, да оцелеят, понеже бяха идейни хора. Имаха идеи и чрез тези идеи те искаха да променят стария свят в нов свят. Сега беше дошла тяхната власт, те бяха заели големи постове в държавата и когато Мария Тодорова се обърна към тях за помощ, те съвсем честно и доблестно се явиха като свидетели и ме защитаваха.
А ето имената на
доблестните
българи, които укривах, хранех и закрилях, когато бяха в нелегалност като комунисти, но които дойдоха да свидетелстват и да ме защитят: 1.
Борис Крумов Влаев - подполковник от. милицията, член на БКП 2. Борис Сотиров Тепешанов - от окръжен комитет на БКП, ул. „Жданов" 52 3.Борис Стоянов Бъчваров - политзатворник и партизанин 4. Златан и Стефан Андонови Тафраджиеви - братя партизани от село Долна Диканя, Радомирско 5.
към текста >>
6.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с
доблест
.
Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк. Когато го е преписвал през 1915 г., той е с чин майор и командир на полк.
В онези времена на този пост се назначават само офицери, завършили военна академия, с качества и с
доблест
.
Той много добре е бил запознат кой е Петър Дънов, и че това е Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство. Затова неговият препис е точен и ние ползвахме преснето фото копие на неговия препис като оригинал. През време на Школата 1922-1944 г. са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя, от 1944 г.
към текста >>
7.
3.31. Димитър Звездински
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото
доблестно
, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона".
Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт! " А той ми отговаря: „Слушай, аз на двама господари не служа. Аз служа на Господа! Ти можеш да служиш, където искаш! " И това ми разказваше Сашо Георгиев Периклиев.
„Така се сконфузих, така ме изобличи мен с неговото
доблестно
, смело и категорично изказване, че той на двама господари няма да служи, на Господа и на Мамона".
Какви хора - верни и предани. „Бог е единственият, за когото човек трябва да жертва живота си". (Учителят)
към текста >>
8.
3.54. Дом за приеми и гости
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала
доблест
да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова.
Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък". Но най-после един ден решава и й казва кога ще отиде и в кой ден. И пристига там на вечеря. Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом?
" „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала
доблест
да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова.
Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест. „Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
към текста >>
Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната
доблест
.
И пристига там на вечеря. Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом? " „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай.
Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната
доблест
.
„Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
към текста >>
9.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на
доблестните
софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия.
Но преди това се намеси съвсем друго събитие, което разтърси много приятели и ги накара да се замислят за думите на Учителя. От едната страна към гората до салона имаше свободно място и един бележит българин, голям българин, по-велик от когото не може да се намери по цялата земя откупи това място и построи една сграда. Какво мислите, че построи? Построи кръчма, постави маси и столове, докараха бъчви с вино, бъчви с ракия, бъчви с бира. Че като направиха една скара отвън, че като започнаха да се пекат ония ми ти кебапчета, че димът от тях се вдигаше нагоре като комин, стана като че ли е •радски пазар и то точно отзад залепен за салона.
Всички гледахме как се здига пушека и как идваше миризмата на кебапчета, как се разнасяха пияните песни и викове на
доблестните
софийски граждани и българи, че се довеждаха да свирят зурли, да се бият тъпани, че цяла гюрултия.
Изведнъж всички се огледаха и се запитаха ами това място не е ли наше? Ами защо не е наше и какво търсят онези хора тук? Отидоха при Учителя да се оплакват, а той им каза: „Те направиха точно това, което вие не направихте, те закупиха местата". Отидоха си омърлушени и тогава нещата се промениха така както беше предвидил Учителя. Но възрастните приятели не искаха да си признаят грешката.
към текста >>
10.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Във време на римската империя, считаха кръст за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на
доблест
, храброст и благородство.
Това показва силата на неговия характер. Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него. От римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавриха, от Него остана нещо. И кръста, на когото Го разпънаха и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Кой днес не носи кръстчето.
Във време на римската империя, считаха кръст за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на
доблест
, храброст и благородство.
В този живот кармата е негативна, вие изпитвате всички несгоди, а в следующия живот ще имате условия да правите добрини. Светът навсякъде е пълен с Божии блага. Ние минаваме като слепи и не виждаме онези велики блага, които съществуват. Сега през тази година имате условия като се върнем у дома да бъдете богати. Като направиш нещо за Бога, ти си свободен, няма тогава кой да те съди".
към текста >>
11.
10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА
,
,
ТОМ 6
Доблестният
комунист Петър Радев написва своите спомени, предава ги на Никола Гръблев, който ги предава за документация към делото.
Но техните показания не се взимат предвид, защото са дъновисти. Тогава прави изложение един от комунистите, който е бил спасен от смърт от Никола Гръблев. След 9.IX.1944 г. имало напечатани формуляри, на които всеки, който трябва да заеме някаква служба, е трябвало да отговори на тях. Ето защо поместване този въпросник.
Доблестният
комунист Петър Радев написва своите спомени, предава ги на Никола Гръблев, който ги предава за документация към делото.
Те изобщо не са били взети под внимание. Смятали са, че това е един случай без значение и напълно случаен. А е имало десетина случая когато привърженици и последователи на Учителя Дънов поради идейни подбуди са съдействували, укривали, спасявали нелегалните комунисти през 1940-1944 г. Поместеният тук разказ за спасяването на 54 комунисти от разстрел, отговаря на всички въпроси и упреци срещу идеите на Учителя и неговите последователи. Съобщение Понеже знаем, че вие сте помагали преди Девети септември на прогресивни течения - комунисти, то моля ви да отговорите на тия въпроси, които са изложени в приложения тук лист и ни го пратете.
към текста >>
12.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат
доблестта
да си кажат греховете, да се изповядат.
Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг".
Това е достойнство." „Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат
доблестта
да си кажат греховете, да се изповядат.
Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велики и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят." И така аз ви приветствам! Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно.
към текста >>
13.
24. Общата молитва
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Само, че на времето дядо Благо е имал
доблестта
да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая
доблест
, а мислят, че правят велики дела, а път те правят най, най-обикновени.
Те на 1.януари 1945 г. се събират 25 човека и си правят един съвет с различни комисии. И почти всички, които са 25 човека си влизат в тези комисии: просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет и т.н. Изобщо всички, които са влезнали се самоизбират и си определят ръководство. Това, което казвам е точно така.
Само, че на времето дядо Благо е имал
доблестта
да подчертае и да си признае, че са се самоизбрали, докато тия сега нямат тая
доблест
, а мислят, че правят велики дела, а път те правят най, най-обикновени.
Искам да кажа, че дядо Благо, неговото така да кажа име, истинското му име по паспорт да се изразя най-разбрано, е Стоян Русев. Дядо Благо е негово прозвище, което той си е сложил сам, когато е създал списанието „Славейче“. На неговите страници той пише свои стихове и целта му е да подпомогне образованието на децата главно. Създадено е за децата. В него той си слага псевдонима „дядо Благо“.
към текста >>
14.
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах
доблест
да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя.
Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил". Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в характера.
За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах
доблест
да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя.
Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека. Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би. Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици? " Докато другите се споглеждаха, аз се обадих, че ще сторя това.
към текста >>
15.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Много честен, безкрайно честен човек, честен,
доблестен
, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта.
И още като дете той имал видения, но мълчал. А, той е роден, неговото слънце е в знака на рибите, мълчание, мистичен знак. А в Асцендента има скорпион. Така е хубав човек, такива очи, асцениращи очи, дълбок. Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-възрастен.
Много честен, безкрайно честен човек, честен,
доблестен
, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта.
И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание.
към текста >>
16.
154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Не само за това, защото не са имали
доблестта
да приемат и Учителя.
Е. А.: Учителят е казал, че когато Той решил да слезе на земята много същества са решили и те да слязат, но не са дошли. Дошли са на земята, но не са използвали условията. В.К.: Изпуснали са благоприятните условия, отишли са на друго място та са се родили. Е.А.: Не само затова. В.К.: Или се раждат пък не идват.
Е.А.: Не само за това, защото не са имали
доблестта
да приемат и Учителя.
Това е едната страна, а втората причина е положението на България и отношението към България преди Освобождението предизвиква такива условия. В.К.: Учителят идва в условията на Сан-Стефанска България, а великите сили я разделят. Е.А.: Въобще Сан-Стефанска България не можа да стане. Тя си остана на книга само. Берлинският договор я раздели.
към текста >>
17.
01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска
доблест
.
Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога.
Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска
доблест
.
За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.
към текста >>
18.
05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Просвети ни да бъдем смели и
доблестни
българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост.
На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към тебе. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.
Просвети ни да бъдем смели и
доблестни
българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост.
Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството.
към текста >>
19.
09 - 36. КРИШНАМУРТИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Куртев в София, в който разговор той признал, че Кришнамурти им казал: „Мировият Учител е в България." Което същият в сказките си нямал
доблестта
да признае./
И Той вече е в плът на земята. Но не съм аз. Той е в България." /Из сказките на С. Ников, изнесени в София след конгреса, допълнена от личния разговор на С. Ников с брат Г.
Куртев в София, в който разговор той признал, че Кришнамурти им казал: „Мировият Учител е в България." Което същият в сказките си нямал
доблестта
да признае./
към текста >>
20.
I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ
,
,
ТОМ 11
в края на молебена в гр, Кишинев е прочетен Манифеста за обявяване на войната, където чрез смирено упование за помощ и милосърдие на Всевишнаго и призовавайки Божието благословение върху
доблестната
руска войска, то на опълчението е заповядано да влезе в пределите на Турция.
То се е превърнало в първи военен празник на българите. На този ден освен молебен, провежда се строеви марш и четене пред дружините обръщение към българските войни. Въпреки лошото време пристигат стотици граждани. Пожелава се да се направи знамето победоносно, посветено на светите Кирил и Методий. На 12 април 1877 г.
в края на молебена в гр, Кишинев е прочетен Манифеста за обявяване на войната, където чрез смирено упование за помощ и милосърдие на Всевишнаго и призовавайки Божието благословение върху
доблестната
руска войска, то на опълчението е заповядано да влезе в пределите на Турция.
В същия ден главнокомандуващият издава заповед за настъпление, като завършва с думите: „Не за завоевание идваме ние, а за защита на поруганите и угнетени наши братя и за защита на вярата Христова." И така, напред! Нашето дело е свято и с нас е Бог. И така: „Да воскреснет Бог и да разтучаться врази его" е написано на една от лентите на Самарското знаме. Същото пожелание е написано накрая в „Откровението" при църквата Св. Димитър през 1854 г.
към текста >>
21.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на
доблест
, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на
доблест
, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>
22.
II.02.04. Българска община във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм и родолюбив,
доблестно
и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи. Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна. Организирани в община, Варненските българи пристъпили веднага към откриване на българско училище. Трябва да се признае, че при малочислеността на Варненската българска община, която тогава, в края на 1860 г. броила всичко 136 къщи, това е било цял подвиг, защото издръжката на подобно училище се явявало една трудна задача.
И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм и родолюбив,
доблестно
и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Приходо-разходните книги на Варненската българска община, които се пазят във Варненската митрополия и във Варненското археологическо дружество, свиде-телствуват за делото на тия народни труженици. Разходите за училището били посрещани, освен от волни пожертвувания, главно от заеми, които Варненските търговци българи отпущали, без обаче да ги получат обратно поради увеличаващите се нужди и финансови затруднения по поддържане и разширение на училището.
към текста >>
23.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Не трябва да забравят поколенията как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм, и от стремежи да бъдат полезни на народа си,
доблестно
и със себеотрицание са изнесли на плещите си големите сравнително разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Груев, Христо Попович, Яни Н. Прагматаров и Константин Михаилов (Тюлев). Започнати били подготвителните работи за основаване на училището, Трябвало да се намерят средства за поддържане на училището. За тази цел била открита подписка между варненските българи. Българската община във Варна е била тогава малобройна и материално твърде слаба, обаче нейният дух - твърда скала, у която се разбили всички пречки и препятствия за постигане на целта, особено материалните несгоди.
Не трябва да забравят поколенията как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм, и от стремежи да бъдат полезни на народа си,
доблестно
и със себеотрицание са изнесли на плещите си големите сравнително разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Приходо-разходните книги на Варненската Българска Община, които се пазят във варненската митрополия, ясно и общо свидетелствуват за делото на тези народни труженици във Варна. Разходите за училището се посрещали освен от волни помощи, още и от заеми, отпускани от казаните български търговци. И понеже с разширение на училището и увеличение на неговите нужди разходите ставали по-големи, а приходи е имало твърде малко, дългът училищен непрестанно растял и казаните родолюбци търговци не можели да получат обратно заетите суми и мнозина от тях никога вече не са ги взели, а са ги подарили на общината. На 19 август 1860 г. се открило с водосвет първото българско училище във Варна в специално наета за целта къща.
към текста >>
24.
V.II.35 МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Просвети ни да бъдем смели и
доблестни
българи, достойни за своя славен род, за Твойта велика милост. 5.
35 МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ 1. Господи Боже наш, Ти който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва. 2. Озари ни с лъчите на могъщия си Дух и разпали в сърдцата ни искрата, която си вложил в нас. 3. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. 4.
Просвети ни да бъдем смели и
доблестни
българи, достойни за своя славен род, за Твойта велика милост. 5.
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. 6. Ти, който си благословил меча на нашия воин и си го водил към подвизи и величие. 7. Господи, Ти няма да забравиш и нас. 8. Простри десницата си над нас да вървим по Твоя път с нашия избран народ и нашите братя - твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. 9. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10.
към текста >>
25.
Наряди за 1943 г.
,
,
ТОМ 12
Молитвата за България, дадена през 1925 година.Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва.Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас.Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.Просвети ни да бъдем смели и
доблестни
българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.Ти, Който.си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци,Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие,Господи, Ти няма да забравиш и нас.Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството.
Да живеем в надеждата, вярата и Любовта и да служим на Името Божие, да служим на Царството Божие и Неговата Правда, и да служим на Волята Божия. Изгрев - София 27. XII. 1943 год. С братски поздрав: 6) НАРЯД срещу бомбардировките А. Молитви за България и мира да се правят всяка сряда в 7 часа сутринта, общо или самостоятелно, а също и по всяко време и всяка сутрин по желание, поради сериозността на положението. 1.
Молитвата за България, дадена през 1925 година.Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва.Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас.Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.Просвети ни да бъдем смели и
доблестни
българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.Ти, Който.си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци,Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие,Господи, Ти няма да забравиш и нас.Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството.
10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава! Амин. 2. Формулата: „Господи, доброто, което си вложил в нас, да стане ръководител на нашите мисли и постъпки." 3. Формулата: „Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха." 4. Формулата: „В Божествения план е България да се запази в тези световни катаклизми.
към текста >>
26.
23. ПРИЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
При това, трябва да бъдем
доблестни
и благородни и да имаме една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй, както е постоянна волята на Бога.
Обещаеш - трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш дума - на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър. Това е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да има една висша интелигентност, трябва да бъдем толкова досетливи, че да можем да дадем на всекиго отговор в това, което вярваме.
При това, трябва да бъдем
доблестни
и благородни и да имаме една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй, както е постоянна волята на Бога.
Туй е желанието ми. С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи.
към текста >>
27.
Класът на Добродетелите
,
Съчинения и писма на ученичките
,
ТОМ 12
И когато искрено анализирам всички свои досегашни чувства, намирам, че душата ми се е стремила към един Велик, мъчнопостижим, но постижим за
доблестните
сърца идеал.
Но все пак вярвам, че Великият художник на Красотата е обърсал поне четката си от моята микроскопическа, но искрена проява на мъдрост. Мъдър е само Бог и Синовете Божии. [Олга Славчева] Любовта София, 22. 04. 1923 г. Най-много за нея съм мислила в живота си, нея съм търсила.
И когато искрено анализирам всички свои досегашни чувства, намирам, че душата ми се е стремила към един Велик, мъчнопостижим, но постижим за
доблестните
сърца идеал.
Душата само чрез нея живее. Тя е нейната необходима атмосфера. Тя я търси непрестанно вън от себе си, в околните, в природата, съзира я там, но не може да се слее с нея, защото Любовта е жертва. Тук започват страданията на човека. Остава едно спасително нещо - да се вглъби сама в себе си тя, вътре в своят ум, сърце и воля.
към текста >>
28.
III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ
,
Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 13
И много български евреи знаят също тази история, но никой няма
доблест
да стане и да засвидетелствува за истината.
Нарежда му да намери цар Борис и да му предаде, че ако той изпрати евреите на заколение, то от царството му и от династията му няма да остане никакъв помен. Това уплашва цар Борис и той с Любомир Лулчев отива при министър Габровски, взима обратно заповедта, която е подписал и я скъсва на парчета. А Габровски е министър на вътрешната държавна сигурност. Ето така бяха спасени българските евреи. Интересно е, че днес много хора знаят тази история.
И много български евреи знаят също тази история, но никой няма
доблест
да стане и да засвидетелствува за истината.
През тази година излезна една книга, в която е описан най-подробно този случай от съвременници на този исторически факт. Заглавието в книгата е озаглавено: „Кой спаси българските евреи." И се намира на стр. 483. В книгата е описано спасяването на диамантите на евреите в заглавие „Диамантите на евреите и скинията на Мойсея" на стр. 485. Там ще намерите и историята на еврейския равин Даниел Цион по онова време. Книгата е озаглавена „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ", том I.
към текста >>
29.
Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
И ако вие сте
доблестен
, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание.
Божественото от човешкото съзнание бихме могли да различим, като погледнем в себе си - в човешкото съзнание има едно малко колебание (затова именно човек е постоянно недоволен от себе си); но човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка - Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре! И ти чувствуваш дълбоко в себе си едно спокойствие. ...Ти ще станеш човек! " Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка.
И ако вие сте
доблестен
, ако имате характер, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание.
Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание... вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път.
към текста >>
30.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Имайте
доблестта
да признаете своите слабости, така може да ви се помогне." Една от великите мисли на Учителя е, че той е дошъл на земята да повдигне падналата чистота.
Възбраната трае за ученика в известна фаза на неговия живот. За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителят й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш истината. Колкото и да е за тебе жестока. Аз познавам всички слабости на хората и да не се мъчат да ги скриват от мен.
Имайте
доблестта
да признаете своите слабости, така може да ви се помогне." Една от великите мисли на Учителя е, че той е дошъл на земята да повдигне падналата чистота.
Защо е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си? " Защо е казано:„Познай себе си! ", първия закон на вътрешната школа, как ще се справиш със себе си, ако не се познаваш и ако нямаш една мярка, дадена от самия Учител. Принципите и методите, и законите са тези, които помагат за изправянето на ученика. Стремежът към чистота и святост са качества, които приближават ученика до Учителя.
към текста >>
31.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
И тъй да имаме
доблестта
на Данаила, да се молим по 3 пъти на ден.
Пазете се всички от тази лукава мисъл. Любов и съгласие. Никакво убииство. Никакво помятание. Никаква лъжа.
И тъй да имаме
доблестта
на Данаила, да се молим по 3 пъти на ден.
Господ иде вече сега. Знаете ли как се е начумерил. Нека да бъдем сега свободни в своите мисли. И тъй аз бих желал да излезете всички вие от ровът и да кажат хората: „Няма Бог както Богът на Исуса Христа." Сега бъдете герои. Сега вашите разпри да престанат.
към текста >>
32.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Колкото и да е
доблестен
той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи.
Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух. Бог ще ти се изяви. Ако един ученик хвърли всичката вина на своя учител в класа, какво ще спечели той?
Колкото и да е
доблестен
той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи.
Ще изгуби онова вътрешно разположение да учи. Друга една опитност: Някой път, когато се говори за някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока. Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот. У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот. Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас.
към текста >>
33.
8. ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен,
доблестен
, щедър, без да употребява някакво насилие.
Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет. Светлите му ивици и топлинно излъчване, което той има и интензивното магнитно поле, което има около него, говорят за голямата култура, която има там. Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер. От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство.
Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен,
доблестен
, щедър, без да употребява някакво насилие.
Той прави човека практичен, но и щестлавен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията.
към текста >>
34.
4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има
доблест
, то и синът ще има такава.
Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички ония стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон. А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувствуват, че са близки едни на други и че те са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички.
Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има
доблест
, то и синът ще има такава.
Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо?
към текста >>
35.
5. Материалистичният мироглед
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
Каква
доблест
наистина у хората на науката!
„Да живее истината, па ако ще би и целият свят да погине" - казват серия материалисти, философи и учени. Те заслужават уважение. Те търсят истината искрено. Да се осъжда един професор, бил той и прогимназиален, защото учил Дарвиновата теория и така „подкопавал устоите на добрите нрави, основани на библията с нейните шест дни" е най- долна еснафщина, тесногръдие. Умът на човека търси Истината, той жадува заради нея, па ако ще да му струва и целия задгробен мир, заедно с Рая и свети Петра начело.
Каква
доблест
наистина у хората на науката!
Колко достойно за удивление е то! Да бъдеш готов да се сринеш с праха, да се лишиш от всички шансове за безсмъртието, така щедро обещавано от църквите, само заради желанието да останеш верен на Истината, колко и безутешна тя да бъде! Но обгръща ли науката цялата истина? Когато Христос заяви на Пилата: „Аз дойдох на света да вестя Истината", Пилат го запита: „А що е истина? " Пилат не е бил прост човек, както понякога ни се струва.
към текста >>
36.
3. Бележки по повод статията Астрология и Медицина
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Все пак има и
доблестни
хора, които пристъпват непредубедено към нещата, и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите.
Така беше и с Астрологията. Днес хората мислят, че тя е мъртва наука и това предубеждение така се е укрепило в техните умове, че и не смятат за нужно сами да проверят това, което им са натрапили. Една от чертите на съвременния човек, какъвто и да е той - учен или прост - е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето наследено от дядо и баба имане, над своите наследени ценности и не си дава труд да провери дали повечето от тях не са фалшиви: И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизма и наричат това „почтена търговия”. А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети - знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човека - ала от страх мълчат.
Все пак има и
доблестни
хора, които пристъпват непредубедено към нещата, и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревнивите пазители на догмите.
Днес за днес мнозина учени на запад и в Америка се запретват да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база - наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разните скудоумци - каквито и да бъдат те: „официални” или „неофициални” учени - а опита дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе - частно за Слънцето, Луната и планетите върху живота на човека и земята. В тия бегли бележки, написани по повод рецензията на д-р Верн във Voile d'lsis, ние нямаме за цел да изложим научната постановка на астрологичната проблема. По-нататък можем да сторим това.
към текста >>
37.
12. Астрология Предислов*
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Все пак има и
доблестни
хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревниви пазители на догмите.
Доскоро мнозина мислеха, че тя е мъртва наука и това предубеждение така бе залегнало в техните умове, че и не смятаха за нужно сами да проверят онова, що им бяха натрапили. Една от чертите на съвременния човек какъвто и да е той — учен или прост - е, че пази ревниво своите догми. Той дреме над своето, наследено от дядо и баба, имане, над своите наследени ценности и не си дава труда да провери дали повечето от тях не са фалшиви. И днес по разните пазарища на живота - религиозни пазарища, политически пазарища - хората си служат с тия фалшиви монети на атавизъма и наричат това „почтена търговия”. А има и много хора, интелигентни особено, които знаят фалшивостта на тия монети - знаят лъжата на всички ония религиозни и обществени догми, които спъват развитието на човечеството - ала от страх мълчат.
Все пак има и
доблестни
хора, които пристъпват непредубедено към нещата и които не се боят да изкажат истината, въпреки подсмива и хулите на страхливите и ревниви пазители на догмите.
Днес за днес мнозина учени на Запад и в Америка са се запретнали да проверят астрологичните данни, като поставят тази наука на чисто опитна база - наред с другите експериментални науки. Не голословията и отрицанията на разни скудоумци — каквито и да бъдат те: „официални” или „неофициални” учени - а опитът дава научно оправдание на едно твърдение. И ето, опитите и наблюденията на редица учени идат да оправдаят древната астрологична истина за влиянието на звездното небе - частно за влиянието на Слънцето, Луната и планетите върху живота на човека и земята. Данните за научна обосновка (в съвременен смисъл на думата) на Астрологията се събират по два пътя: по пътя на астрофизиката и по пътя на статистичните изследвания. ---------------------------------------------------------------------------------- *Настоящият предислов е сглобен от статии и наброски, които съм печатал по разни поводи в списанието „Житно зърно”, четирите годишнини [Г. Радев].
към текста >>
38.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Ти я понесе достойно в живота като
доблестен
войн, като работник, неотклоняващ се от службата си.
Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, откъдето дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята.
Ти я понесе достойно в живота като
доблестен
войн, като работник, неотклоняващ се от службата си.
За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И оттук е голямото ни почитание към теб. Оттук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята.
към текста >>
39.
УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА
,
ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ
,
ТОМ 19
Марсовият тип е героичен, войнствен,
доблестен
.
Ето защо, Сатурн спрямо хората е страшно подозрителен. Той е паднал този Бог от своето величие. Туй, което ние наричаме „съдба в света”, това са всякога Сатурновите типове. Всички най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения и убийства се дьлжат все на Сатурн. Разбира се, някои път тия влияния идат във връзка с Марса.
Марсовият тип е героичен, войнствен,
доблестен
.
Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя Марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв. У всички тия Сатурнови типове преобладава въглена. Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от въглен. Те в нищо не виждат доброто.
към текста >>
40.
1. Влиянието на планетите
,
ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи
,
ТОМ 19
Марсовият тип е героичен, войнствен,
доблестен
.
Тъй е паднал този Бог от своето величие. Туй, което ние наричаме „съдба в света”, това са всякога Сатурновите типове. Те се отличавате крайно подозрителен характер. Всичките най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения, убийства се дължат все на Сатурн. Разбира се, някой пьт тия влияния идат в свръзка с Марса.
Марсовият тип е героичен, войнствен,
доблестен
.
Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв. У всички тия Сатурнови типове преобладава въглена. Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от въглен. Те в нищо не виждат доброто.
към текста >>
41.
1926 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Юпитер пък казва на човека, че трябва да бьде благороден, великодушен,
доблестен
, щедър, без да употребява някакво насилие.
Обаче, те не са проследили в какви случаи, именно, Сатурн влияе зле. Когато човек се бори със Сатурна, т. е. със съдбата си, последната го пази. Докато мисли, че сам може да устрой съдбата си, човек всякога ще изпитва нейните удари. Той всякога ще среща противодействието на Сатурна.
Юпитер пък казва на човека, че трябва да бьде благороден, великодушен,
доблестен
, щедър, без да употребява някакво насилие.
- Какьвто съвет и да даде Сатурн на човека, последният казва: Това не е твоя работа. Аз зная как да наредя работите си. - Добре, ще се опиташ. Знай, че ако отвориш война трябва да устоиш. Не устоиш ли, ще носиш последствията на твоята неразумност.
към текста >>
Ще имам
доблест
да се справя с всичко.
Когато греши, младият трябва да изправя погрешките си. Среща ли мъчнотии, той трябва да ги преодолява. На младият не е позволено да се обезверява. Щом се намери пред някаква мъчнотия, младият трябва да си каже: Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си. Никакви мъчнотии няма да ме спрат в пътя ми.
Ще имам
доблест
да се справя с всичко.
Като ученици, вие трябва да знаете, че непрекъснато се намирате под влиянието на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера., които представят сбор от същества, завършили своето развитие. Те познават законите на човешкото развитие, вследствие на което всякога могат да ви дават добри съвети и напътвания. Ако някои иска да развие благородството си, съществата от Юпитер ще му покажат начин, как да работи. Благородството в човека представя златото в неговата кръв. Изобщо, всички планети и сльнца във вселената представят банки, от които човек може да извади онова богатство, което в даден случай му е потребно.
към текста >>
42.
13. НА «ЩО Е ИСТИНА?» ( - Т О Е ИСТИНА, Б. Р.)
,
,
ТОМ 20
Особено се спрях на думите: «Ако благочестивите свещеници и благочестиви християни
доблестно
извършат тази голяма услуга на Св.
Р.) (В. «Алфа», г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г, стр. 2-3) Като започнах да чета вестника Ви, останах доволен и предоволен, когато прочетох, че трябва да се изучава що вършат дъновистите и сектантите.
Особено се спрях на думите: «Ако благочестивите свещеници и благочестиви християни
доблестно
извършат тази голяма услуга на Св.
Църква и наводнят редакцията със сцени и историйки и пр.», в мене се породи желанието пръв да тръгна, потърся и узная това, което искате. Беше миналия неделен ден, когато прочетох вестник «Що е истина» и в същия ден вземах решение, че на утрешния ден - понеделник, започвам да издирвам сцени, факти, историйки и гнусни дела на дъновистите и протестантите. След като обиколих всичките: комарджийници, кръчми, кабарета, вертепи, полицейски участъци, затвори, за голямо съжаление не се оказаха дъновисти или протестанти. Открих, че задушевните места - кръчми и подобни тям заведения, бяха изпълнени с православни. Останах в голямо недоумение, къде би трябвало да ги търся.
към текста >>
43.
37.4. БЛАГОДАРИМ ЗА ТАКОВА СЪВЪРШЕНСТВО
,
,
ТОМ 20
Да, това е безспорно, че тя е водила и води към нещо - към това съвършенство, в което... «пожертвуваха се стотици хиляди
доблестни
синове, изгубиха се милиарди левове народно богатство, спечелено с кървав пот» (цитат от същата реч).
Видинският Неофит се разчувствувал дотолкова, че и самите речи печати, с които го посрещали. И хубаво са говорили синковците. Ако не вярвате, четете сами: «Народната ни църква винаги е била истински еволюционен творчески фактор за нашето племе. Съгласно с Божественото учение тя безспорно е водила народа ни от сила в сила (к. н.), от сърдечна просвета към духовни познания и от добродетели към нравствено съвършенство» («Църковен вестник», бр. 21).
Да, това е безспорно, че тя е водила и води към нещо - към това съвършенство, в което... «пожертвуваха се стотици хиляди
доблестни
синове, изгубиха се милиарди левове народно богатство, спечелено с кървав пот» (цитат от същата реч).
Благодарим за такова съвършенство и «Божествено» учение, което след Добро поле докара 9-ий юни, а след него - кървавия септември. Ако църковата така «безспорно е водила и води», то ясно като ден е, че слепец води.
към текста >>
44.
20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Да пресечем ръката на чапкъните, фалиралите партизани и отговорни и неотговорни фактори, които носят на народа ни само злини и горчивини Ето ний Ратниците на свободата; много от нас бягахме от това „партизанско блато”, бяхме глобявани за неизпълнение граждански дълг, след като бяхме изпълнили
доблестно
войнишкия: Съзнахме, че крайно престъпно е към народ и родина да бягаме от народа си, видяхме, че нещо липсва в нашия политико-обществен живот, нещо, което почти във всички европейски държави има, което носи само мир, обич, братство между народа, ето - преди 7 години ний вдигнахме чисто Христовите принципи, които трябва да се вложат в нашия политико-обществен живот като нова струя, и зовем всички българи, които са били вън от политическото блато, да се сгрупират около програмата на Ратниците на свободата и изпълним
доблестно
своя втория дълг - гражданския, и съградим нова България, в която всеки камък ще си бъде на място.
„Мир”, бр. 8827, 5.ХІІ. м. г. ... Други чрез революция искаха да съборят една произволна власт, и като не се разбраха, останаха господари на положението чапкъните... Като резултат само на този чапкънски режим, българският народ от 10 милиона до Освобождението, днес остана на пет (бел. а.). Стр. 142/1036 Стига сме стояли със скръстени ръце и гледаме как бавно, но сигурно губим свободата си, избиваме.
Да пресечем ръката на чапкъните, фалиралите партизани и отговорни и неотговорни фактори, които носят на народа ни само злини и горчивини Ето ний Ратниците на свободата; много от нас бягахме от това „партизанско блато”, бяхме глобявани за неизпълнение граждански дълг, след като бяхме изпълнили
доблестно
войнишкия: Съзнахме, че крайно престъпно е към народ и родина да бягаме от народа си, видяхме, че нещо липсва в нашия политико-обществен живот, нещо, което почти във всички европейски държави има, което носи само мир, обич, братство между народа, ето - преди 7 години ний вдигнахме чисто Христовите принципи, които трябва да се вложат в нашия политико-обществен живот като нова струя, и зовем всички българи, които са били вън от политическото блато, да се сгрупират около програмата на Ратниците на свободата и изпълним
доблестно
своя втория дълг - гражданския, и съградим нова България, в която всеки камък ще си бъде на място.
МОТО „Ако не приложите Христовите закони - всички други закони ще са без значение.” „Има едно велико съзнание, което постоянно поощрява всички същества към добро.”
към текста >>
45.
9. БУДНИ БЪДЕТЕ! (г. ІІІ, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме
доблест
да понесем всички страдания.
3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. ІІІ, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 1) „И тъй, ний не трябва да бъдем страхливи.
Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме
доблест
да понесем всички страдания.
Само разумният човек може да бъде добър. Пътят на щастието и нещастието е един и същи.” Там, където глупавите се спъват, разумните минават благополучно, защото разумният помни, че след залез слънце ще стане тъмно и си носи светлинка със себе си, а глупавият ще се сети за това чак когато почне да се пъне и пада в тъмнината. И когато си и набави свещица, той иска и да се грее на нея - а достатъчно е, ако тя само му свети, да върви и чете! Имаме ли светлинка да знаем пътя си - потребен ни е и хляб, но не мухлясал, а добре измесен от чисто брашно: за тялото - хляб; за ума - права мисъл; за сърцето - здрави чувства - тогава ще дойде и радостта. Но радост, придобита от скръбта на другите, е временна, нетрайна.
към текста >>
46.
16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Доблестта
отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията; честността - на кражбата, рушвета, разврата.
Много, много има да се види по села и градове... Всички честни синове и дъщери на българи изживяват днес тежки дни. Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало. Много души се покриха с мрак. Много характери - покрусиха. Много силни личности - погубиха.
Доблестта
отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията; честността - на кражбата, рушвета, разврата.
Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на живота, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята. Някога и Германия изживяваше, вследствие на несполучлива война, тежки дни. Но дойдоха верни, доблестни синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и честно на народ и отечество. Намериха сили в себе, обединиха цял народ около новото, което те носеха, и създадоха мощна, силна Германия за цял народ,... изчезнаха тежките дни за тях. България днес преживява тежки дни, но те са дни последни, дни на умирающа стара България.
към текста >>
Но дойдоха верни,
доблестни
синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и честно на народ и отечество.
Много характери - покрусиха. Много силни личности - погубиха. Доблестта отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията; честността - на кражбата, рушвета, разврата. Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на живота, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята. Някога и Германия изживяваше, вследствие на несполучлива война, тежки дни.
Но дойдоха верни,
доблестни
синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и честно на народ и отечество.
Намериха сили в себе, обединиха цял народ около новото, което те носеха, и създадоха мощна, силна Германия за цял народ,... изчезнаха тежките дни за тях. България днес преживява тежки дни, но те са дни последни, дни на умирающа стара България. Стара България умира - нова България иде. Нова България се гради камък по камък. Бавно, но сигурно.
към текста >>
47.
21. ТАКА НЕ МОЖЕ! (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
МОТО „Когато искаме да придобием блага, не трябва да бъдем страхливи, трябва да имаме
доблест
да понесем всички страдания.”
Нещо повече. Те са като някакво семе. Подобни на тях, въодушевени, с техния дух, се раждат стотици хиляди! Държавници и управници, дръжте сметка за вечните закони, защото признавате ли или не - те държат добра сметка за всички ваши постъпки. И нека не ви тежи сметката, когато ви я представят: - на когото са много дали - много и ще искат!
МОТО „Когато искаме да придобием блага, не трябва да бъдем страхливи, трябва да имаме
доблест
да понесем всички страдания.”
към текста >>
48.
36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и
доблест
, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство.
Колкото имат ум, обич, енергия и средства са им останали на тези тъщи и свекърви, които бяха се съдили и корили, толкова са останали и в нашите стари партии - фактите говорят: безбройни кризи, братски могили, корупция небивала и пр. пр. Днес българският народ на 21.VI е повикан да избира свои управници. При народа ще идат от всички партии, партийки, крилца и перца и ще искат доверието им. Ний казваме на нашите Ратници на Свободата, нашите съмишленици, четци: Оставете свекървите, тъщите, грохналите родители да си почиват; изберете си снахи и зетьове - Нови хора, те ще ви донесат новото, берекета; ще прочистят родината ни от хищни птици свои и чужди, които са ни нападнали, и създадат хубав дом за всички - за честните комунисти, демократи, сговористи, земледелци, социалисти, радикали, занаятчиите, работници, офицери, чиновници, за стари и млади, за да престанем да се гоним както турци не са ни гонили и клали. Днес е моментът да извикаме: Не щем свекърви и тъщи, а искаме зетьове и снахи.
Стига ни хора, на които политиката е фалирала и правят блокове за места в парламента; хора, които едно говорят, друго вършат; плюват върху принципи, морал, програми, липсват чест и
доблест
, а силата им е толкова, колкото и на вътрешното министерство.
Новото време носи, иска своето. То ще донесе и нови управници на Българския народ. Ще дойдат снахите, въпреки всички пречки, които ни се правят. Снахите идат и те ще чистят, прошетаттази страна, в която кой пие, кой плаща - не се знае. Никой дом не е останал без млади снахи и зетьове - няма да остане и родна България.
към текста >>
49.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
,
АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
И онова, което е било в Лулчев като суров материал: храброст,
доблест
, воля, упоритост, бива майсторски обработено от полковник Дрангов и подготвен за водач - взводен командир за фронта.
Тук, за да избегнат от окото на полицията, защото са били малолетни деца, скриват се в Драгалевския манастир. Когато Македоно-Одринското опълчение потегля за границата, Лулчев, заедно със своите другари постъпва в 9-та Велешка дружина. Отначало взема участие във всички походи и боеве, които води дружината с турците и сърбите. През 1915 година постъпва във II Македонски полк. През 1916 година бива изпратен в школата за запасни подпоручици в Скопие при легендарния полковник Дрангов и строгия майор Сапов.
И онова, което е било в Лулчев като суров материал: храброст,
доблест
, воля, упоритост, бива майсторски обработено от полковник Дрангов и подготвен за водач - взводен командир за фронта.
При завършване на школата, на Лулчев се пада по „жребие” да иде в Русе в V полково окръжие за кадър. Той отказва и пожелава да бъде изпратен да се бие, за което се е готвил. Полковник Дрангов му удовлетворява молбата, и бива изпратен в I Софийска дивизия (желязната дивизия). Тук бива зачислен в VІ-ти пехотен Търновски на Н. В. Цар Фердинанд I полк, в картечната рота, като взводен командир на II картечен взвод.
към текста >>
50.
10. РАЗВИТИЕ НА ТЕОСОФСКОТО ДВИЖЕНИЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 22
Кришнамурти има
доблестта
да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа, пред лицето на Бога.
Това е моето становище и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Ясно е, че истината не може да бъде организирана. Човек се самоизмамва като мисли, че организацията ще го доведе до истината. Ето това е първата причина, поради която „Орденът на звездата" трябва да бъде разтурен. Повтарям, няма организация която да води човека към духовното." След тази реч на Кришнамурти конгресът е разпуснат и всички делегати заминават по родните си места.
Кришнамурти има
доблестта
да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа, пред лицето на Бога.
Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на Братството както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер. Нейното нахалство стига своя краен предел, когато иска от Учителя един милион лева, за да отиде да живее в чужбина. Учителят много строго й казва, че не разполага с такива средства. Три дена след този епизод Магдалена си заминава от този свят. Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някой приятели на Братството.
към текста >>
51.
II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Тази
доблест
, тази искреност издигна Толстоя!
Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие. Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си. Нима нямаме един типичен пример пак с Толстоя? Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него.
Тази
доблест
, тази искреност издигна Толстоя!
Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание.
към текста >>
У хората на науката в света има една
доблест
- те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат.
Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа. И всички ония последователи на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти. Това е самата истина!
У хората на науката в света има една
доблест
- те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат.
Значи, коригират се! В религиозните хора обаче има една опасност - те като приемат едно верую, едно разбиране, продължават със столетия и мислят, че те са в правия път и не искат да се коригират! Затова думите: «Нито те влизат в царството Божие, нито другите пущат», са много на място. Ние благодарим на всички, които искрено говорят и съзнават, че сме добри. Благодарим и на тия, които говорят противното.
към текста >>
52.
4. За прераждането на човешката душа и за възмездието
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности, това не е
доблестно
.
Че се прераждал човек в животни и пр., това са детински разсъждения. Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенствуването си, това е също така несериозно. Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опит- ностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора, добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това.
Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности, това не е
доблестно
.
Още по-лошо бие в очи, когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели? Напоследък често се изнасят факти в пресата и за прераждането, и за ясновидството, и за явяването на заминали души. Неотдавна в.
към текста >>
53.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското увлечение на децата на тоя
доблестен
православен свещеник.
Преди всичко трябва да кажа, че след преместването му във Варна, поп Константин е повел борба против гръцката патриаршия. Той е първият български свещеник, който служи на славянски език. И даже първото венчило, дадено от него в българската църква, е било венчилото на моите11 родители. Аз бях немирно, палаво момче, което играеше из широките лозя в околността на Варна, замеряше се с децата, отстояваше правото на българче против гърчетата и турчетата. Учителят през това време беше вече доста по-голямо момче от мене, с 11 години.
Аз вече знаех, че те са имали доста сериозни разправии поради протестантското увлечение на децата на тоя
доблестен
православен свещеник.
Свещеник Дъновски е имал 3 деца. Първото дете било момиче, Мария. Тя е чувствувала силен духовен глад, който станал причина тя да влезе в контакт с евангелистите-методисти във Варна. Един ден тя направила решителна стъпка - приобщила се с техните среди, преместила се във Варна и се оженила за евангелиста Петър Стамов, който живеел в самата евангелска църква. Той бил по професия кожухар.
към текста >>
54.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Искам всички да бъдете
доблестни
.
Тия бури, страдания разкриват пътя. Ако някоя сестра те одумва - това е вятър, разклащание. Кажи й: «Духай, духай, сестро, да дойде кръвообращение - и благодари на Бога! » Между живите хора има караница, ританица - има живот. А между мъртвите има тишина, но няма живот.
Искам всички да бъдете
доблестни
.
Ще мислите добре, ще чувству- вате добре и ще действувате добре. Невъзможните неща показват възможностите в нас, което можем да направим. Не може да се скрие Божественият живот, и човешкият живот не може да се скрие. Когато дойде злото, употреби ума си! Например гледам птица, разсъждавам така: Бог й дал крилца, да си служи.
към текста >>
Аз се радвам на онези
доблестни
, благородни качества у другите.
Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора.
Аз се радвам на онези
доблестни
, благородни качества у другите.
Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това култура. Не смущавайте хората с вашите глупости! Най-напред, говорете ясно! Бог е Любов и тя е разумна.
към текста >>
55.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Доблестни
ще бъдете!
Да разбираме първо етиката, а после естетиката. А вие сте почнали обратно. Който не знае да пее, ще го пенсионираме. Ще пеете. Ще се поощрявате във всичко велико, добро.
Доблестни
ще бъдете!
Всяка форма е едно благословение. Ангелът се спира пред [всяка форма], че има велико в нея. Трябва да минете през всички форми и да ги обикнете. Тя [всяка форма] е училище, култура. 35. 27.1.1926 г., сряда[4] (кратки бележки) Верен, истинен, Чист и благ всякога бъди!
към текста >>
56.
III. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Да видим дали този народ ще излъчи един
доблестен
човек.
Няма го този народ. Няма го никъде. А щом го няма, то откъде ли ще дойде онзи човек, който ще ми предаде снимките на Васко Искренов за Паневритмията, за да издам истинската Паневритмия? Има кой да го изпрати, но го няма човекът! 15. Търси се този човек.
Да видим дали този народ ще излъчи един
доблестен
човек.
Ако не го излъчи, то тогава ще възкликнем така: «Да живеят предателите на България! » Да живеят предателите на Паневритмията, на Словото Му, на музиката Му и на всичко свято, създадено от Учителя Дънов. А защо да живеят? Ама те съществуват, те са живи и са навсякъде, и те се носени от вълните на победата, и победни фанфари ги посрещат навсякъде. А за нас няма нищо.
към текста >>
57.
VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и
доблестта
дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието.
Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите.
Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и
доблестта
дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието.
Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание.
към текста >>
58.
XIV. БОРИС РОГЕВ ЧОВЕКЪТ НА ДУХА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Тогава му казват: «Ти си
доблестен
български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага. 13.
Тогава решават да потърсят други математици. Разузнаването посочва Борис Рогев. Идват при него. Официално му дават задачата на руски език и му казват, че това е не само военна тайна, не само икономическа тайна, но е тайна за мощта и сигурността на СССР. Тогава Рогев им изважда своята военна униформа от гардероба, показва им я, те уплашено я гледат, а той им казва: «Пред тази униформа Учителят Дънов заяви, че Германия ще загуби войната и Русия ще спечели войната, когато германците бяха пред Москва.» Онези стоят като втрещени, и още повече са уплашени.
Тогава му казват: «Ти си
доблестен
български офицер и ние ти вярваме.» Военната униформа, която пази и съхранява, му помага. 13.
Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена.
към текста >>
59.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно,
доблестно
за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н.
Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина.
Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно,
доблестно
за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н.
Попов Б) Евангелски пастир и обществен будител. Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI.
към текста >>
60.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Таквиз, като искат да бъдат преди всичко милостиви; стават халтави, нетвърди пред деца или разпасани, неспособни за борба, за
доблест
и лоялност; с една реч: стават уродиви, овчедушни "мазници" и ялови характери.
Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов. А причина на това е, защото той размества божествения ред: поставя милостта или любовта първа, а не правдата.
Таквиз, като искат да бъдат преди всичко милостиви; стават халтави, нетвърди пред деца или разпасани, неспособни за борба, за
доблест
и лоялност; с една реч: стават уродиви, овчедушни "мазници" и ялови характери.
Така именно фалират много, инак "добри", християни. Това е главната, фаталната грешка на Толстоевата етична система като обществен мироглед. Ето защо, Толстоизма, при всеки искрен опит за прилагане, се разнищва. Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни.
към текста >>
61.
21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов
,
,
ТОМ 24
Оставил впечатления у колегите си на смел и
доблестен
офицер Никола Гръблев е преместен от Свищов в Добруджа.
Петър Димков (1886-1981) Петър Димков е роден в София в семейството на свещеник. Завършил Висша военна академия в Петербург. През време на военната си служба е обиколил много градове и навсякъде е вършил родолюбиви дела. Бил е командир на полка в Свищов и първоначално отсяда у капелмайстора Тодор Иванов - баща на съпруга на Екатерина Иванова Атанас Иванов. Никола Гръблев За известно време Никола Гръблев е служил като офицер в полка в Свищов.
Оставил впечатления у колегите си на смел и
доблестен
офицер Никола Гръблев е преместен от Свищов в Добруджа.
Възкресен Анастасов Възкресен Анастасов е роден в Ямбол. Учителствал е в Тополовград от 1925-1933 година. Брат Възкресен Анастасов е бил директор на Държавната търговска гимназия в Свищов 1945-1946 г. По същото време там работи като учителка по български език Славка Мънзова от братската група в Свищов. И двамата са посещавали молитвените събрания в домът на Санка и Иван Саръбееви.
към текста >>
62.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността -
доблестни
водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с.
Изправили те уши, чакат да чуят слова... , а те бяха тъй къси!... Братски станаха поздравленията между началници и подчинени... След отговора: "Здравие желаем Господин капитан! " ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо. Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе.
Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността -
доблестни
водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с.
Сазера, да се изтегли към шосето Бунар Хисар - Виза и за към Чаталджа!... Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с. Куру-дере, което се зае в 2 часа след пладне. А до тоя час?... Дружината форсираше похода си.
към текста >>
" Тия думи бяха изречени с
доблест
, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена.
Какъв бе тоя насрещен противник, та така безстрашно мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!... Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш? "... Последва бързия отговор на ординареца, който бе всякога бърз в своите решения и отговор: "Г-н капитан, Вие ме познавате. Съмнявате ли се в моята вярност? За Вас всичко ще сторя и сега, всичко се изпълня, и то най- добросъвестно, та каквото ще и да става!
" Тия думи бяха изречени с
доблест
, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена.
Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с. Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед. Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере.
към текста >>
Така тоя
доблестен
офицер даде днес себе си изкупителна жертва за благото на родината, която тъй много обичаше и винаги в песни възпяваше и в декламации величаеше.
Дадена бе вече заповед за обща атака от дружината. Огънят се учести. Противникът и той учести своя огън и по всичко личеше вече, че той се бе отказал от по-нататъшните си действия за стоварване бойци на брега, а бе съсредоточил всичкото си внимание да прибере обратно стоварените на брега негови хора, но пак наново... прави опит да изпрати към брега натоварените вече с войници лодки. В тоя момент на нашето настъпление, командирът на 2-а Погранична рота поручик Василев Бенедикт, в съгласие с действията на двете роти находящи се горе на хребета..., преминава в настъпление - контраатака, като повежда лично ротната си поддръжка, полурота, находяща се по северния склон н хребета, обаче излизайки от окрайната на гората и минавайки по една поляна, бива обстрелван от скрити на брега стрелби, из храсталака, убиват двама души от движещите се с него бойци, раняват трима души и самия него. Поручика раняват смъртоносно в корема, от която рана, след половин час почина.
Така тоя
доблестен
офицер даде днес себе си изкупителна жертва за благото на родината, която тъй много обичаше и винаги в песни възпяваше и в декламации величаеше.
Все в това време турските войници водят спор със своите началници - те сами, лично да ги отведат на брега, като се качат с тях в лодките... Забелязва се, че парахода срещу хребета се оттегля по навътре в морето, отдалечава се от лодките с войниците, които искали при себе си и своите началници офицери... Чува се един оръдеен "глух" изстрел, едната лодка се разцепва на две и веднага биде потопена с всички в нея войници. Върху празните лодки са успели в тая борба да се качат някои турски войници и да се върнат обратно в параходите си; идват наново две празни лодки за да вземат и други от брега войници, обаче усилената ни вече пушечна стрелба и започнатата атака срещу противника, не позволи да се качи никой в каквато и да била лодка. Гребците на друга лодка, опитващи се да се доближи до брега, бяха ранени и убити и лодката потопена... Друга лодка до самия бряг почти остана без гребци и биде взета от дружината като "трофей" и наименована впоследствие "Трофей Подима" и служеше на 10-а Погранична рота до 1920 г. в нуждите й... Стрелбата и настъплението продължаваше. Опитите на противника да прибере на борда си своите бойци остана без резултат, особено като виждаше енергичното настъпление на нашите роти и превъзходството ни в численост, а за качество няма какво и сравнение да се прави даже - морално противника бе окончателно сломен.
към текста >>
63.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Във всеки случай, не е виновен българския боец, който
доблестно
изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени!
Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?...
Във всеки случай, не е виновен българския боец, който
доблестно
изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени!
",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън. Хората са уморени от усилената работа и изтощени... Вече три месеца непрекъсната фортификационна дейност се развива и проявяват големи усилия... Храна... , топла храна бе необходима за наваксване разходваните физически сили и енергия... Такава на позицията не можеше да се готви - всичко по склоновете към противника с наклон към Битоля бе открито и на всеки мернал се човек или на всеки появил се пушек отгдето и да било по позицията, противника "поздравяваше" с всички видове огън.
към текста >>
64.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Изпитанията, на които бяха подложени тези
доблестни
синове, бяха тежки: умора, мокрота, студ, безсъние - нищо обаче не смути духа им!
След един час нещо се върна дружинният командир, който бе отишъл да се представи командиру 3-а бригада. По заповед на последния, две роти бяха назначени поддръжка на 52-и полк, а другите две - бригаден резерв. Командирът на дружината привлече тези две роти в дясно в една дъбова гора, която не се обстрелваше от противника и в която нямаше до това време никакви попадения. Дъждът валеше. Пък и платнища войниците нямаха.
Изпитанията, на които бяха подложени тези
доблестни
синове, бяха тежки: умора, мокрота, студ, безсъние - нищо обаче не смути духа им!
Всички чувствахме, че това е само началото на тежестите, що трябваше да понесем. И обикновеният ред не се побърка, и чай, и топла чорба, и варено месо - нищо не липсваше. Чаят само приличаше на какао, понеже бистра вода нямаше, тъй като от дъждовете всички извори, потоци и рекички представляваха гъсти разтвори от глина. Утрото на 5-и октомврий ни свари на път. Под прикритието на непрогледната мъгла двете роти се дигнаха и дружината отново бе събрана, като се разположи под навеси в дерето, западно от с.
към текста >>
65.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Това даде само нов кураж на
доблестните
защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше.
Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята.
Това даде само нов кураж на
доблестните
защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше.
Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът! Противникът, след непрекъсната масова артилерийска подготовка, хвърля се нови и нови части и групи към предните наши позиции, храбро отбивани от нашите изнемощели от глад и умора, но силни по дух защитници! Безформени гъсти облаци покриват и засенчват небето. Нищо не може да се разпознае, освен очертанията на близките хълмове, покрити като с тъмен воал.
към текста >>
За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на
доблестния
командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк.
Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията. Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме.
За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на
доблестния
командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк.
Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми. (подп.) Командир на бригадата полковник Николов Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки. Вх. № 2590 29.III.1917 г.
към текста >>
Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият
доблестен
вожд и всичките му герои- офицери.
Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият
доблестен
вожд и всичките му герои- офицери.
23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>
66.
1.12. ГАЛИЧИЦА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и
доблестните
защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари.
Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
Трябваше да се построят солидни закрития против страшното разрушително действие на неприятелската артилерия, обаче средствата за това липсваха и
доблестните
защитници трябваше със своите ножове, с ръце и с дребния си шанцов инструмент да разбиват скалите и да ровят триметровия сняг, за да си построят що годе закрития срещу неприятелските удари.
От друга страна, трябваше на всяка цена да се добият каквито и да са сведения за противника. И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия. Още преди да съмне на 13 март няколко светещи червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците. Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби!
към текста >>
67.
1.13. БРАТИН-ДОЛ - ТЪРНОВО
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Позицията оредя съвършено: гаснеха един след друг десетки след десетки и стотици след стотици нейни
доблестни
и самоотвержени защитници, а противникът все усилваше и нито за минутка не прекъсваше своя адски разрушителен огън не само с тежките си оръдия, между които и две 3 см морски, но и с многочислените си минохвъргачки, снарядите, на които - произвеждащи ями да се поберат два взвода - тежаха по 102 килограма единият!
Видно бе, че тази артилерийска дейност бе продължително подготовлявана, тъй като стреляше се от нови посоки и места, гдето по-рано не бяха поставени оръдия, а и независимо от това, числото на тежките оръдия беше много по-голямо, па и самата стрелба масирана и съсредоточена. Явно беше, че противникът преследва една по-определена цел, а именно завладяване част от нашия участък. Нашата артилерия отговаряше сегиз-тогиз, принудена да пести снарядите и да проверява от време-навреме само данните на своята стрелба, като бъде готова за решителния момент, който все повече и повече наближаваше. Загубите, които понасяхме, бяха вече големи и недовършените и неусъвършенствани закрития не можеха да противостоят на многочислените с тежки неприятелски снаряди и ние действително от час - в час търпяхме скъпи и многочислени загуби. Цели скривалища и галерии биваха затрупвани, ходовете и отдушниците запушвани и защитниците, изнемощели от усилия да открият поне един изход за своето спасение, намираха тук под развалините и разрушенията своята геройска и мъченическа смърт.
Позицията оредя съвършено: гаснеха един след друг десетки след десетки и стотици след стотици нейни
доблестни
и самоотвержени защитници, а противникът все усилваше и нито за минутка не прекъсваше своя адски разрушителен огън не само с тежките си оръдия, между които и две 3 см морски, но и с многочислените си минохвъргачки, снарядите, на които - произвеждащи ями да се поберат два взвода - тежаха по 102 килограма единият!
В тези страшни минути, поддържайки разрушителния си огън, противникът неочаквано дава преграден огън и без съпротива, успява да отнеме един незначителен преден окоп от най-издадената част на Братиндолския ни подучастък. Извършените, обаче, непосредствено след това контраатаки - при тази обща дезорганизация на позицията - не дадоха резултати и на 8 вечерта бе дадена заповед, след къса артилерийска подготовка от наша страна, противникът да бъде контраатакувай и да се завземе обратно изгубеното. Но, противникът ни далече превъзхождаше с надмощието на своя артилерийски огън и тази контраатака тоже пропадна. Делото, обаче на разплата довърши сборната щурмова рота на полка, която едва към 1 часа след полунощ успя да завземе обратно изгубения наш окоп и да възстанови старото положение на позицията. Самите окопи, а така също и принадлежащата към тях местност, са истинско полесражение, дълбоки локви кръв, размесени с вещи от облеклото и всевъзможни трофеи, множество трупове на убити и тежко ранени, карти, книжа, съестни предмети и др.
към текста >>
68.
1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!
,
Ал. П. Игнатиев
,
ТОМ 25
Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с
доблест
- с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието!
Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия. В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината.
Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с
доблест
- с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието!
Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>
69.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
Втора дружина
доблестно
и героично изпълни дълга си в тези нощни боеве - първи в тази война и постави началото на по-нататъшната си бляскава дейност.
1248 и пр. По разкази на сръбски пленници и дезертьори, техните загуби - в убити и ранени са били над 300 души. Те са имали заповед на всяка цена да унищожат отбраната на "В. чука", за да открият пътя за Видин, но желязната съпротива на Бдинци, макар и слаби по число, съкруши волята им. Загубите на дружината бяха 129 човека, от които 6 убити, а останалите ранени, изключително от бомби.
Втора дружина
доблестно
и героично изпълни дълга си в тези нощни боеве - първи в тази война и постави началото на по-нататъшната си бляскава дейност.
Така гр. Кула бе спасен, Видин защитен и общото положение тук затвърдено. Всички войници от 5-а и 6-а роти и 2-те картечници бяха повишени в "ефрейтори", подофицерите - по-горен чин, а офицерите - наградени с ордена за храброст. На ротите се дадоха по 70 кръста за храброст, които се раздадоха, по избор, от самите войници. Другите части на полка водеха огнев бой на първите си позиции, с изключение на 3-а дружина с майор Вълов, която несполучливо поведе атака срещу "Рунтава могила" и се оттегли на изходната си позиция.
към текста >>
70.
2.7. ЛОВ НА КОНЕ
,
,
ТОМ 25
Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а
доблестната
група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията.
Серес се спусна малка група от смели охотници, която се насочваше право на юг. Водена от мл. подофицер от 6-а рота на Бдинския полк Трастаров от с. Ново село, Видинска околия, тя се понесе като черно петно из тъмносивата нощ, прехвърли ж. пътната линия, остави до нея част от себе си и се стопи в непрогледните сенки на гъстия и висок камъш.
Квичеше и се кикотеше глутницата диви зверове, а
доблестната
група като черен призрак се носеше край камъшите и най-после потъна в една гъста и висока царевица - около 3 км далече пред позицията.
Малка отмора, с бърз оглед на местността тури край на движението. Тук групата се раздели на две такива от по 6 человека, едната от които се скрива в тъмнината, в югозападна посока, като навлиза в блатливия камъш до царевицата, а другата повръща малко назад и потъва в близкия камъш на 150-200 кр. от първата и в отстъп от нея. Така поставени засадите - всред блатливото място, водата на което, просмуквана от облеклото, запъплюва по кожата им, "спокойно" очакваха зората. Те избързаха тук толкова рано, защото всяка сутрин бяха виждали из тази царевица да излиза английски разезд напред, който влизайки в борба с наши патрули, увличаше ги към нея, където ги очакваше смърт или позорен плен.
към текста >>
71.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
Това бяха нападателните групи на
доблестните
подпоручици Луков и Агопов, съставени от по 50 човека, съпроводени и пазени от силни охранителни патрули.
Часовите преминаха и залегнаха в окопите си зад телената мрежа. Мъртва и злокобна тишина овладя нощта. Само там горе - на "Средогора" (2127) затъмня още повече и лек шум, приличен на шепота на гората в тиха нощ, се смъкна по нанадолнището. Изправиха се четири черни кълба от хора и се спуснаха безшумно към р. Перистер, а пътя зад тях се бележеше с поставяне хора за слухова връзка, посредством, чукане на камък с камък.
Това бяха нападателните групи на
доблестните
подпоручици Луков и Агопов, съставени от по 50 човека, съпроводени и пазени от силни охранителни патрули.
Обектът, изучен добре от по- рано, бе предния неприятелски силен окоп "Скорпион", построен високо горе в планината пред к. 2112, когото противникът все повече и повече уголемяваше и засилваше независимо от това, че дълбоко, непристъпно планинско дере го отделяше от нас. Катеренето по стръмните страни на планината, обсипани с блокове от откъртени скали бе трудно и опасно. Случайно откъртеният камък можеше да компрометира опасното предприятие; погрешно направената стъпка можеше да причини шум и предупреди противника. Стръмнината бе повече от 60 градуса, но движението не спираше.
към текста >>
72.
2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 25
Това бе групата от
доблестни
и безстрашни охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М.
2031 и 2127 ("Средорог") бяха се стопили в чернилото на нощния мрак. Само там - долу, пред телената мрежа предпазливо дебнеха и сновяха черните силуети на бодрите часови. Полунощ бе. От скалата, изправена като дрипав призрак на седловината между к. к. 2449 и 2610 се откъсна черно кълбо и бавно и безшумно се провлече по стръмнината към вечно клокочещата река - право на изток.
Това бе групата от
доблестни
и безстрашни охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М.
Стоянов (сега чиновник в Б. з. к.[Българска земеделска кооперативна] банка - Видин) - всичко единадесет на брой, слаби по число, но силни по дух и преизпълнени от желанието велик подвиг да извършат. Погълната алчно от тъмнината групата за миг изчезна в неизмеримите й дълбини, като бързо прегази бистрите води на реката и отлетя, макар с тежки усилия, но безпогрешно ориентирана, към високите скали - непосредствено пред силно укрепената неприятелска бойна линия, където се прикри. Тук тя трябваше да остане цяло денонощие, защото обекта й бе далече. Каква дързост!
към текста >>
73.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Противникът направи нов опит да настъпи, пак срещу II дружина, като изпрати силни вериги напред, но
доблестните
защитници ги отхвърлиха обратно в окопите им.
Адско бучене овладя пространството - всичко се сливаше в един хаос, в който не можеше да се различи нито грохота на оръдията, нито трясъка на снарядите и мините, нито острото съскане на куршумите и лудото квачене на картечниците...земята се късаше и постилаше с огнено желязо и човешки трупове. Ротите бяха в скривалищата, останали още здрави, а наблюдателите от I и II линия, усилвани вече няколко пъти, бодърстваха и наблюдаваха из скритите си скривалища. Към 10 часа пр. пладне противникът настъпи с няколко вериги към II дружина, но бодрите защитници го отблъснаха със загуби назад. В замяна на това барабанния огън се засили още повече и само на здрач поутихна, като се обърна на ураганен, който трая до сутринта, когато се обърна пак в барабанен и посрещна зората на 12 март като трая целия ден.
Противникът направи нов опит да настъпи, пак срещу II дружина, като изпрати силни вериги напред, но
доблестните
защитници ги отхвърлиха обратно в окопите им.
Нощта премина въ тежка работа под огъня. Съмна се, настъпи 13 март. Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната студена омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници. Четвърти ден е вече от как адът бе тяхно жилище. Барабанният огън започнал отрано, към 12 часа на пладне достигна кулминационната си точка и всичко разрушаваше и убиваше.
към текста >>
74.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Това бяха храбреците от нападателната група на
доблестния
и смел подпоручик Матев, които в страхотията на бясната буря отиваха със себеотрицание да изпълнят дълга си.
Беснееше стихията, ревяха долини и пещери, пищяха гори и храсталаци, трещяха светкавици и режеха тъмнината, небето гореше, хоризонтът трептеше в синьо-червени огньове. Адът се настани върху земята. * * * Върху позицията на двете страни нищо живо, всичко бе се скрило от страшния ураган; но от време на време откъслечно се носеха из вятъра остри човешки викове - белег, че и там борбата със стихията е в разгара си. Само от в. "Буджойт", тласкани от вятъра, гонени от светкавиците, обливани безмилостно от дъжда, малки групички от хора се смъкват надолу по посока на французкия пост, който пазеше "тяхната" скала.
Това бяха храбреците от нападателната група на
доблестния
и смел подпоручик Матев, които в страхотията на бясната буря отиваха със себеотрицание да изпълнят дълга си.
Опасната вражеска "скала" естествено силна, добре укрепена и затворена в гъсти телени мрежи, будно пазена от силно укрепени постове и огъня на артилерията й, бе непристъпна и неуязвима в друго време. Малко на брой - само 11 човека, но силни по дух и воля, те влязоха в борба непосилна и опасна със стихията. Това бяха свръхчовеци, прилични сега на сенки, които стихията ту блъскаше и събаряше, ту дигаше и понасяше напред, ту залепваше в скалите и прехвърляше пред тях, ту пръсваше и пак събираше и най-после хвърляше в бездните между скали и блокове, където яростни пороища с бесен рев се смъкваха и обливаха с вода, пясък и камъни морните им тела. Светкавици чести, с ослепителен блясък и остър трясък кръстосваха огнените си стрели над тях, лъкатушеха и раздираха черния мрак на нощта. Осветявани мигновено в тази страшна феерия, ту приличаха на призраци, тласкани от някаква неземна сила все напред и напред.
към текста >>
75.
3.12. ВЪВ ВРАЖЕСКИЯ ЛАЗАРЕТ
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Най-после, командирът на 12 рота, капитан Гълъбов,
доблестен
и храбър офицер, решава да проникне лично зад бойните линии на противника, за да разбере намеренията му.
Това бе предвестник на по-важно предприятие, което противникът подготвяше, а честите му атаки през нощта потвърдиха това. Но, стари бдинци бяха будни и бодри - атаките биваха отбивани силно с буйния им огън. Положението не се измени с нищо и на 15 и 16 септемврий. През нощта на последния французите, възползвани от гъстата и черна мъгла, повеждат няколко атаки и последователно една след друга, но биват отхвърляни със загуби обратно в тъмнината. Упорството на нашата отбрана е несъкрушимо, но и противникът е упорит - той повтаряше атаките си след всяка негова несполука и изтощаваше силите на защитниците, които нямаха никакви поддръжки, за да очакват смяна за почивка.
Най-после, командирът на 12 рота, капитан Гълъбов,
доблестен
и храбър офицер, решава да проникне лично зад бойните линии на противника, за да разбере намеренията му.
Той взема със себе си 7 души охотници, смели като него, и след полученото разрешение, се спуща напред срещу огъня, слиза в дерето на р. Червена и се загубва в тъмнината. След малка почивка, сигурен в ориентировката си кап. Гълъбов повежда групата напред и след големи усилия, предпазвания, а на много места и припълзявания между скалите, той достига пред самите окопи на противника, бълващи безспирно огън над главите им. След малка отмора, с тежко пълзене из камънаците, групата се измъква вляво и се насочва срещу празното пространство между "Калугерица" и "Камена планина", скоква на крака и прибягва нагоре, като спира вече зад бойната линия на французите.
към текста >>
76.
3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
И лесно бе да се намерят героите между редовете на този славен полк, храбрите и
доблестни
войници на когото заслужаваха по-друга участ от тази, дарена им от един позорен договор.
А кой би бил спокоен зрител на предаването му във вражески ръце? Това не можеше да стане, макар че враговете ни бяха стегнали тясно кордона, с който бяхме обградени. Кордонът трябва да се пробие, макар че ще трябват още рискове, а може би и жертви. Потребно бе да се намерят героите, които да се подложат на нови смъртни изпитания, като поемат всички отговорности, но знамето да спасят. Полкът можеше временно да се лиши от него в новото си робство, а след това, ако съдбата би пожелала, той пак ще се събере под неговата сянка.
И лесно бе да се намерят героите между редовете на този славен полк, храбрите и
доблестни
войници на когото заслужаваха по-друга участ от тази, дарена им от един позорен договор.
* * * 2 октомврий бе ден красив и слънчев, но съкрушителна скръб и тежка тъга донесе на полка, който едва тук - на 20 км от лобното място - Скопие, разбра и почувствува горчивата участ, която му поднасяше злата съдба, като отплата на героизма, проявен от него в кървавите борби срещу враговете от целия свят. Към 1 часа след обед, в малка селска къщица, близо до самия бивак, при командира на полка бе повикана една малка група офицери, а заедно с тях и ст. подофицер Христо Петров, известен на всички в полка по своята храброст, неустрашимост, силно здраве и голяма неизчерпаема енергия. Това бе героят на полка, който притежаваше вече III степени от кръста за храброст, защото за него бе чуждо подлото чувство на страх и затова винаги, по желание бе участвал във всички най-опасни нощни предприятия на полка и с големи отличия. Жребият бе паднал и сега върху него - той бе избраника на командира на полка.
към текста >>
77.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
Но родолюбивите и
доблестни
войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация.
а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример. Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни, недостойни синове на своето Отечество.
Но родолюбивите и
доблестни
войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация.
Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете. Това е същинско предателство против отечествените интереси.
към текста >>
78.
9.2. ВОЙНИТЕ И НАСИЛИЕТО
,
ДА НАСЛЕДИ: Неделна беседа; 19 ноември, 1922 г.
,
ТОМ 25
Бъдете
доблести
и и самоотвержени.
- Кои са причините за страданията? - Безлюбието. Приложете любовта, както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействувайте на всеки държавник, който иде със светли идеи и желания.
Бъдете
доблести
и и самоотвержени.
Не говоря само за партията. Тя е един организъм. Говоря за целокупния живот, който обхваща всички партии. Какво струва на българските държавници да приложат закона на любовта? Мислят ли те, че ако обесят министрите, в България ще се въдвори ред и порядък?
към текста >>
79.
3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Брата Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел,
доблестен
ученик във всяко отношение.
Поканен от Учителя, г-н Петър Дънов, е постъпил в Братството в Бургас, където е служил офицер през 1905 г. И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване. Личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров, след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас, до края на живота си.
Брата Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел,
доблестен
ученик във всяко отношение.
Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на Духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град. Искаше да бъде постоянно между братя и сестри, поучаваше ги, наставляваше ги в изпълнение и приложение на Словото. Учеше ни.
към текста >>
80.
4. ПУБЛИКАЦИИ НА МИНЧО СОТИРОВ; 4.1. ДУХОВНА БЕСЕДА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме
доблестта
да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!...
Като получи Своята смърт чрез разпятие, Той претърпя всички мъки, поругания, плесници и в момента на своето издихание пак помоли Бога Отца да прости неговите мъчители с думите: "Прости им Отче, защото не знаят какво правят"... Какво великодушие, каква хуманност!... Стремим ли се ний към придобиване тия велики добродетели?... Ний, человеците, Божиите чада, като че нямаме и минимална частица от неговото, от Спасителевото търпение - на най-малката обида отговаряме с десетократно по-голяма, на дадените нам мъки, на получените от нас изтезания, отговаряме с жестоки роптания против всичко человеческо, против всичко сътворено от Бога, даже и против самия Него; на една плесница отговаряме с тройна лихва и в последния момент вместо да прощаваме, ний из дълбочините на душата си казваме: проклети бъдете мои мъчители! На вас, на вашите деца, на вашите поколения, на целия ви род, десетократно да се върнат тия мъки и др. подобни клетви, а забравяме, че с тия думи ний ковем бъдещата наша съдба, забравяме още и думите Христови: "Прощавайте, за да прости и вам Отец: кога простите, сами на себе си прощавате!..." Христос прие на себе си, по волята на Бога Отца и по Своето милосърдие греховете на целия свят, а следователно и тежката отговорност за тях.
Ний всякога се стараем да хвърлим нашите грехове върху гърбовете на други, ний нямаме
доблестта
да понесем нашия товар, нямаме смелостта да съзнаем греховете си, а колко рядко се намират хора, които с готовност вземат върху си греховете на чуждите!...
На късо казано, определения от Сина Божия път за спасението забравяме и се лутаме по други трънливи и с лош край пътища, когато от друга страна знаем, че Спасителя казва: "Человече, давам ти Божието учение, изпълнявай го така, както Аз го изпълних, ето Аз съм ти огледалото, Моите дела са всякога пред тебе; дай живота си за твоите ближни, както Аз го дадох за теб, а понеже нямаш Моята Божествена сила на търпение, ум и пр., то ако вършиш това, което те учих и което правих, Аз всякога ще те поддържам, ще те подкрепям с Духа Святаго - Моята помощ ще ти даде сила да изпълниш Моите заповеди т.е. помощта Ми ще бъде всякога с теб, защото ти човече, ще се освободиш от греха си, когато се съединиш с Мене чрез жива вяра в самия Мен, чрез Божествената любов (гл. 13-а, 1-о поел. Коринтян.) А понеже, братя и сестри, като человеци, ний грешим, необходимо е да мислим по-сериозно за нас. Трябва да разграничим грижите си за душата и тия за тялото, т.е.
към текста >>
81.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той няма
доблестта
да ме погледне в очите.
Тя е по- висша длъжност. Заплатата ми бе 1180 лв., а като контрольор - 4140 лв. - двойна. Получих заповед от Министерството на финансите, направих акт за встъпване в длъжност, два дена работих и на третия ден ми се обаждат от Финансовото Министерство да отида при секретаря на Тодор Божилов. Как се казваше той, не си спомням. Отидох.
Той няма
доблестта
да ме погледне в очите.
Казва: "Господин Сотиров, има малко недоглеждане, една корекция ще трябва да направим със заповедта, налага се вие в момента да си останете като книговодител, а със заповедта ще бъде назначен друг човек." И какво мога да кажа? Казвам: "Както наредите." Въпреки, че аз от два дена вече съм на работа и според законите не мога да бъда. Е, той после излезе кум на Крумчо и Маргарита. Те ми казаха - много нечестен човек. Как се намери те да ни кумуват?
към текста >>
И аз отидох пред баба Райна, поклоних й се и казвам: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, и те поздравявам, че само ти има
доблестта
да кажеш това, което чувстваш.
67 ли, 69 ли бяха партийните членове? Всички гласуват, с изключение на бригадирката на чистачките. Тя седеше на 3 стола, възрастна жена - баба Райна, която била ятачка на партизаните. И последна дума дават ми. Прието изключването.
И аз отидох пред баба Райна, поклоних й се и казвам: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, и те поздравявам, че само ти има
доблестта
да кажеш това, което чувстваш.
Другари, довиждане! Аз по разбиране си оставам комунист, но не червен аган комунист." И си излязох. Оттам като тръгна от 1953-та, чак до 1955-та година в района, в Градския комитет в ЦК - отиде във Върховната ревизионна комисия и навсякъде ми казват: "Не са прави, не са прави." Направих заявление на Караджов, който беше председател на контролно-ревизионната комисия и му казах: "Ваша власт е. Вие виждате, че са се изсилили. Може ли казвам за мотивировката им е идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията.
към текста >>
За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на
доблестния
командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк.
Тя е била доминираща и всичко се е виждало в тила на българите, но не му се отдаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са огромни. "В боевете от 10 до 19 март 1917 г. бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие, и окичиха с нови лаври своето знаме.
За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на
доблестния
командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк.
Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди на бригадата ни." М: Кой е бил другия полк? Д: 15-ти Ломски. Негов командир е бил негов съсед.
към текста >>
В: А кой беше ордена, онзи за гражданска
доблест
?
Д: За туй, за което четох сега, за бдинци, за отбиването, и от германците - железният кръст с лента. В: А той за какво е даден? Д: За същото нещо. Българите понесоха всичко на плещите си. И тук даже написани листове, където е бил полка - Червената стена, Братин дол.
В: А кой беше ордена, онзи за гражданска
доблест
?
Д: Не зная. Сигурно тука е, тука няма, тука има 5. Туй беше 1915-та, 16-та, издаваха така за поощрение на младите войници. И това беше един дневник, който имаше поместени неща, съобщения от военни лица, от знаещи това, което пишат. Първата година 1894-та година голямото наводнение, а той 1893-та завършва Военното училище.
към текста >>
82.
42. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 11 октомври 1916 г., София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Да бъдат човеците
доблестни
, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи.
Нека всички приятели да четат всекидневно Лозинката докато трае войната. Сега остава само един Господ, Който може да въдвори Мир и Той ще го въдвори на своето време. Денят не е далеч. Служете Господу по дух. Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви.
Да бъдат човеците
доблестни
, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи.
Всекиму да отдава, което заслужава. Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира. Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила. Кръвта без кислород се не окислява. Човек без сърдце милостив не става.
към текста >>
83.
71. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ, 28 септември 1917 г., петък, Варна
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Ще забележите, че между простите войници се проявяват най-
доблестните
добродетели.
И Господ да вразуми всичките Европейски народи да се помирят и заживеят за добро. Те прокарват първите изпити на твоето посвещение в пътя на Живота и Истината. Сега ще разбереш що за хора са човеците, от какъв материал са направени, каква морална стойност имат, какво благородство на духа притежават. Всичко това ще ти се открие. Ще намерите, че в малките хижи се крият най-скъпоценните бисери.
Ще забележите, че между простите войници се проявяват най-
доблестните
добродетели.
Види се много сълзи, много кръв е потребна да се измият човешките грехове на миналото. От милиони сърдца трябва да се пусне кръв, да се внесе Божието обновление. Сегашните хора Аз ги наричам мъченици на икономическата война. Българите между своите ботювци трябва и те да плащат своя дан на времето. Бог Мой да ви закриля и ръководи според както е Нему угодно.
към текста >>
Бъдете уверени всичко в скоро ще се превърне за ваше добро и за доброто на всички
доблестни
и истински български герои.
Види се много сълзи, много кръв е потребна да се измият човешките грехове на миналото. От милиони сърдца трябва да се пусне кръв, да се внесе Божието обновление. Сегашните хора Аз ги наричам мъченици на икономическата война. Българите между своите ботювци трябва и те да плащат своя дан на времето. Бог Мой да ви закриля и ръководи според както е Нему угодно.
Бъдете уверени всичко в скоро ще се превърне за ваше добро и за доброто на всички
доблестни
и истински български герои.
"Аз съм решил да помагам и това, което съм решил То ще и да бъде." Моя привет вам и на всички други. Воювай доброто воювание. Ваш верен. Пази всичко в душата си. (Свещеният подпис) П.
към текста >>
84.
161. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО МАРА ХАДЖИПЕТРОВА, 27 октомври 1929 г., Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Дадени са, вложени са в човека сили, дарби, таланти, които като се пуснат в действие, ще се развиват, засилят и ще посрещнат
доблестно
и мъжествено всяко идващо събитие, ще парират лошите му последствия, а ще използуват благата му.
161. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО МАРА ХАДЖИПЕТРОВА 27 октомври 1929 г., Бургас Бургас 27 (Слънце) Октомври 1929 г. ул. "Цар Симеон" № 27 Любезна и наскърбена с. Мара, Единен е Той, Който определя и ръководи съдбините на отделните индивиди, на домове - семейства, на общества, народи и человечество. И всякога идващите събития в тия членове на Козмоса са за добро - за тяхното повдигание на душата, за тяхното еволюиране във всяко отношение - духовно, умствено, физическо и материално.
Дадени са, вложени са в човека сили, дарби, таланти, които като се пуснат в действие, ще се развиват, засилят и ще посрещнат
доблестно
и мъжествено всяко идващо събитие, ще парират лошите му последствия, а ще използуват благата му.
Потребна е вяра в собствените сили, упование - жива непреривна вяра в Бога и по Своите Си милости, Той ще даде всичко онова, което нам е потребно за нашето повдигание: растеж и оплодяване - плод, който никога не умира - добродетелите. Преждевременната кончина на добродетелния и любвеобилен неуморим труженик Гечо ви повдига и поставя на висотата и на баща на семейството и водач на предприятията му. Вие в случая - майката - баща и наследниците - децата ще имате силната подкрепа на всички души и семейства, които са многобройни и които са биле подпомагани от пожертвователния покойник. А само Той скъпата жертва, бащата със своите задгробни сили ще продължава да ви ръководи - ще ви шушне и внушава и ще ви бъде помагач. В сегашните условия в които Небето ви поставя ще има да изпълните истинската роля на майка възпитателка и на баща работоспособен в семейните дела и предприятия.
към текста >>
85.
24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел,
доблестен
във всяко отношение.
Поканен от Учителя е постъпил в Братството в гр. Бургас. През 1905 г. където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас до края на живота си.
Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел,
доблестен
във всяко отношение.
Със силно волеви характер, точен, изпълнителен работник на духът на Истината. Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град, искаше да бъде постоянно между братя и сестри. Поучаваше ни, наставляваше ни в изпълнение и приложение Словото, учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител.
към текста >>
86.
23. ИЗКУПЛЕНИЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Каква сила, какво смирение и каква
доблест
и величие надуха!
Какво би бил днес света без Христовото възкресение? Физическо и духовно, което възвърна в човека най-скъпото му Божие достояние - душата, в нейната чистота, милост, красота, благородство, доброта, любов, истина, правда, светлина, самопожертвувание за ближния, служене, безстрашие и други неща, които водят човека към безсмъртие, неземна слава и вечно преклонение. Жертва доброволна и съзнателна, жертва за доброто на своя народ, жертва за своя ближен и за спасение на човешкото в човека. Това е изкуплението и подвига на духа, вечния извор на всяко знание, сила и добрина, неща вечни за човека. Не се гаси това що не гасне, казва по свой начин нашия велик писател Иван Вазов, а Христо Ботев, един друг великан на човешкия дух казва: "Няма власт върху онази глава, която е готова всеки момент да падне от своите рамене." Какво да кажем за най-големия великан на българския народ, който бе събрал като фокус в себе си всичко най-чисто, най-свято и най-велико на своя народ и беше олицетворение на най-възвишените прояви на българския дух във вечността, апостола и героя на българската свобода, светеца и революционера - Васил Левски.
Каква сила, какво смирение и каква
доблест
и величие надуха!
Това са неща, които не могат да се опишат, нито да се представят, неща, които са неизразими нито в съчинение, нито в поеми и паметници. Но все пак така близки и разбираеми за душите на хората, разбира се, за тия, които са с пробудено съзнание и които са разбрали и надраснали себе си. "О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин? " - О, неразумно човече, бихме казали ние днес, защо се отричаш от себе си, от великото и безсмъртно СЕБЕ, за да се предадеш, за паница леща и да станеш жертва на някаква временна земна слава, и на тщеславие и гордост, величаейки земните наслади и материалните придобивки и заблуди. Да си спомним за жертвите на нашите освободителни войни.
към текста >>
87.
35. НЯКОИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има
доблест
да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът.
Също и вие отивате на угощение при Бога, но там ще намерите вашите скъсани парцали. Давайте от най- хубавото." "Ако обичаш е Божествено, а те да те обичат, е човешко. "Благодарете за това, което днес ви се дава, а за утре не мислете." "Аз съм пътят, истината и животът. И каквото направите сега в този живот, то ще е. Само ученикът учи, а другите се забавляват.
Не е важно, че грешите, но защо допущате и защо не поправяте." "В астралния свят има много капани." "Ученикът трябва да има
доблест
да говори право /истината/." "Бог се проявява в душата на човека." "Търпеливият човек от нищо не се смущава." "За онзи свят на митницата ще ви вземат всичко." "Не чакайте Христос да се жертвува пак за вас." "Двата последни университета, които трябва да свършите, са университетът на душата и този на Духът.
И те са последните инстанции, през които човек трябва да мине." Хората мислят за общественото мнение, а не за мнението на Господа." "Срамът е на място, само ако е преграда за греха. Праведният човек не се срамува, защото той се е издигнал над него."
към текста >>
88.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
[(нем.) бележка] ' Той щял да излезе, той, честният,
доблестният
Richard щял да ме въведе вътре.
Вихърът на щастието ни отнася до езерцето. Луната е цяла над нас. Върху гърдите му чувам сладкия ритъм на дивното му сърце. Защо не съм се обадила? Защо не съм пратила ein Zettel.
[(нем.) бележка] ' Той щял да излезе, той, честният,
доблестният
Richard щял да ме въведе вътре.
Божествена целувка по ранено сърце, по разплакани от щастие бузи. Божествена Любов - бъди благословена. Остани за дълго, завинаги при мен! Richard е мой и аз негова. Не съществува Kette.
към текста >>
89.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Отрадно е поне, че е тъй
доблестен
и благороден да Ви предупреди, че доброто пак е отредено за Вас, но от другаде идва и ще Ви се даде в размер може би равен на тоя що от А... го искахте.
По повод на това ще Ви кажа, че когато еднаж говорех на Учителя за Вас, Той каза: „Наистина, такъв е закона! Когато обърнеш внимание към някой човек, така става, че всички спират поглед на него." Обясних си тогава, че преди известно време Учителят е решил да обърне внимание върху Вас и ето, явяват се на сцената брат А.. явява се Добринка, явява се брат Ж... Обаче, чие приятелство е ценно? Очевидно това на оня, който за винаги запазва чувството си в потребната интензивност. Ето, днес А... по пътя на разсъдъка идва да заключи, че той не може да бъде за Вас това що Вие желаете. Миналото е позволило може би той да бъде Ваш жених, но ето днес неговото развитие предвижда друго направление от Вашето и Вие... дължите му онова великодушие що той в миналото е към Вас проявил.
Отрадно е поне, че е тъй
доблестен
и благороден да Ви предупреди, че доброто пак е отредено за Вас, но от другаде идва и ще Ви се даде в размер може би равен на тоя що от А... го искахте.
Да, паметна е оная петъчна нощ, в която Вие сте изслушали неговото решение! Вие охкахте и зовяхте на помощ, но в това именно се състоеше да изживеете с него отреденото от съдбата. И изживяхте го! Но като че ли в тая нощ и аз съм чула зовът Ви, защото отварям моята паметна книжка и чета: „8.Х.926 г. Часът е 10 и половина.
към текста >>
90.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Но колко
доблестен
подвиг трябва да извършиме, за да оправдаеме толкова голямата Божия милост над нас, да ни Го изпрати в тия дни, в тия тежки дни.
Слушала съм добри певици и певци, много съм се радвала и възхищавала, но сетне у мен остава едно чувство: „Защо да живея? ”, когато слушайки Учителя, казвам си: ,Да живея, да живея! Живота има смисъл, красота и цел! Живота Божий е хубав, хубав! ” Знаете ли като гледам това дивно лице, слушам гласът Му, като че ли се пречиствам, пречиствам и изведнъж целият мрачен хоризонт на моята душа се разведрява и аз пак виждам животворното слънце.
Но колко
доблестен
подвиг трябва да извършиме, за да оправдаеме толкова голямата Божия милост над нас, да ни Го изпрати в тия дни, в тия тежки дни.
Много неща ми идват да Ви кажа, но те сега бягат от мене; а когато ръцете ми са заети с работа бърза и неотложна, тогава мислено се разговарям с Вас, но мисли бързи, които нямат време да се застоят и усладят душата ми, защото мисъл трябва да съсредоточи човек и в най-малкия иглен бод и най-малкото деяние. Знаете ли, че майка ми още не ме е посетила! Как без думи Небето ме още изобличава чрез това! Но кой ми е майка, кой ми е баща и братя, и сестри? И тука може да се дадат добри отговори, но хубаво е човек да бъде в хармония с всички твари.
към текста >>
91.
2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
То
доблестно
помага на своя стопанин.
Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път. Студено. По шосето припущат каручки на млекарите. Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци. Ето и пешаци млекари, на магаренце носят млечните си гюмове. Кпетичкото магаренце подтичва, кпамучка млечицето в пълните гюмове, затворени с каучуков капак.
То
доблестно
помага на своя стопанин.
Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга... Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка на главата. Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват. Срещата ми с кучетата също е приятелска. Един залък хляб на всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене. Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.
към текста >>
92.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Не само грубите интереси стоят зад тази практика, но и липсата на чест,
доблест
, морал, плюс една неоправдана за постовете, които заемат, тъпота, благодарение на която никога не са могли водачите да се справят със сложността на времето, тежненията, идеалите и нуждите на времето.
Умело мятат върху себе си дрехата на невинността, вдигат рамене и казват: Така се случи, грешки винаги стават, никой не ни каза, измиват си ръцете и с приспана съвест продължават да живеят. Ако се случи някой дързък историк да им каже истината, навреме се погрижват да я не чуят. Причините за петвековното робство например още лежат обвити в паяжините на заинтересованите. Какви ли не доводи се привеждат, и колко много се съчинителствува около всенародната трагедия. Духовенството и държавата имат нещо общо в методите си, логиката и морала, по някакво тайно и нечисто споразумение те поднасят на народа винаги лакирана и натруфената лъжа като истина в желанието си да се измъкнат от отговорност.
Не само грубите интереси стоят зад тази практика, но и липсата на чест,
доблест
, морал, плюс една неоправдана за постовете, които заемат, тъпота, благодарение на която никога не са могли водачите да се справят със сложността на времето, тежненията, идеалите и нуждите на времето.
Всичко това в резултат дават големите грешки и нарушения, които неминуемо водят след себе си катастрофата. Катастрофите от малък и голям мащаб с един човек, общество или народ не са случайни явления. Зад тях стоят причините. Никой няма право да ги пренебрегва, да ги фалшифицира, или да ги прехвърли къде да е, поради това, че в ръцете си държат властта и могат да прекрояват фактите както намират за добре, за да скрият истинските виновници и престъпници, когато се подхвърля цял народ на страдания, на бедствия, на война. Историята ни дава много примери и ето, две хиляди години човечеството още се занимава с трагедията на Христа.
към текста >>
93.
1. Един образ в обикновения живот
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Учителите трябва
доблестно
да се борят срещу домогванията на хитреците, които гонят лични интереси.
Учителят, който е поел грижата да обучава и възпитава поколенията, трябва да бъде образец на честност, справедливост, съвестност и когато предава науката да си служи само е езика на истината. Няма по-голямо престъпление да се излъже детето и да му се даде крива насока на живота, на мисли и чувства. Отговорна работа е да си учител, затова между всички положителни качества, които един учител трябва да притежава е на първо място - истината. Тя е неговия характерен белег и основна черта. Учителите не могат да бъдат използувани в ръцете на заинтересованите за свои себични цели.
Учителите трябва
доблестно
да се борят срещу домогванията на хитреците, които гонят лични интереси.
Учителите трябва да имат идеал и да устояват на него. Само тогава може да се очакват здрави по дух и душа поколения със светли умове и благородни сърца. Такива трябва да бъдат и майките - “възпитателки”. Отговорна задача имат не само учителите и майките, но и тия, които стоят над тях. Такъв трябва да бъде учителят - народния учител в обикновения живот.
към текста >>
94.
6. Учителят и Живата природа
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Държава, която гони своите добри и
доблестни
синове, се превръща в пустиня.
Цялата природа е изпълнена със силови центрове, които са в непреривна връзка с живота на човека. Всяко нарушение в природата, се отразява на човешкия живот, на дадено общество, народ. Понякога - казва Той - едно тежко престъпление, може да причини изригването на един вулкан дори. Репресиите и гонението на някой реформатор, дошъл в името на една велика идея за благото на човека, може да бъде фатално за този народ. Природните бедствия, ужасните депресии, които отвличат хиляди хора и причиняват много щети, не са нищо друго, а израз на известни дълбоки нарушения в живота на един народ, общество, или цялото човечество.
Държава, която гони своите добри и
доблестни
синове, се превръща в пустиня.
Култура, която загива не е нищо друго, а израз на дълбоки нарушения и престъпления. Така загиват империи, така изчезват народи от земята. Лошото отношение към един гений, светия или Учител е пагубно за този народ. Отношението на човека, на народите, на човечеството към великите принципи на живота, определят и отношението на Живата природа към тях. Дали човек разбира и прилага тези принципи е друг въпрос - законът е справедлив и неумолим - “Каквото посееш, такова ще пожънеш" - казва нашият народ.
към текста >>
95.
23. Не други, а те...
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Всичко това е минало за нас и ако сега се връщаме на него, правим го не за да съдим, има кой да съди, и ще бъде най-добре, ако чувството на чест и
доблест
не липсва сами да отчетат, прави ли бяха или не.
Когато нещата променят само формата, а съдържанието и смисъла си остава едно и също, ние знаем, че движението е неправилно, взела е връх рутината и еднообразието, формализмът е станал закон. Така в света се ражда фанатизма - този зловреден червей на прогреса и на свободната човешка мисъл. Те, а не други се заловиха с непристойната работа да пишат навремето срещу Учителя, да клеймят Неговото дело, да петнят Неговото име и де се опитват да Го дискредитират пред официалните власти. Порнографиите книжлета тогава не излизаха от държавните печатници - не бяха държавни издания, а частни - авторите на този арсенал от лъжи, които пущаха против Него не бяха и дело на светски хора, а излизаха от църковното тяло - свещеници и владици се криеха зад платените автори. Не за тази работа те заемаха тези места.
Всичко това е минало за нас и ако сега се връщаме на него, правим го не за да съдим, има кой да съди, и ще бъде най-добре, ако чувството на чест и
доблест
не липсва сами да отчетат, прави ли бяха или не.
За нас фактите от онова време са необходими до толкова, доколкото те ще ни отведат до Неговото виждане и разбиране по въпроса за мястото и ролята, които те заемаха в обществото, за да го просвещават и да го насочат по правия път. Ония, които не познаваха Неговото учение и следяха ежедневния печат, знаеха, какво ставаше в пределите на нашата страна, често биваха и възмутени и заинтересовани от онова, което се пишеше в тези книжлета. Езикът беше груб, язвителен, клеветнически. В тях се изливаше кал, каквато обикновено се срещаше в порнографиите издания или върху аморални типове. Може би се възмущаваха, може би се отвращаваха, ала едно беше вярно, питаха се: Има ли съдебна власт в нашата държава, и ако има, как можеше да търпи всичко това, което се пишеше?
към текста >>
Малко щяха да смекчат съдбата си и поколенията щяха да им отдадат малко почит за проявената честност и
доблест
.
Учителят беше приятел на българския народ и работеше абсолютно безкористно. Дали вярваха или не, дали приемаха или не това за истина, беше вече друг въпрос. За какъв Го считаше църквата и църковните отци, за Него не беше от значение, тяхното мнение не Го засягаше - не се интересуваше от всичко онова, което пишеха и говореха против Него. Той беше много голям, за да се спре при тях и води спор или полемика, приличаше на голям водопад и нямаше време да се вслуша в празнословията на обикновените съзнания, приличаше на голям извор, чиято вода никаква кал не можеше да замърси. Църквата, свещениците и Владиците трябваше, нужно беше това да опитат, да проверяват, да видят, както това се случи с нас, за да кажат някога на народа: Той беше праведник, ние напразно го хулехме, ние сбъркахме.
Малко щяха да смекчат съдбата си и поколенията щяха да им отдадат малко почит за проявената честност и
доблест
.
Той работи безкористно за тоя народ - работи неуморно. Целият му живот може да се подложи на проверка. Историята е длъжна да осветли този въпрос и да го докаже. Народът трябва да знае истината не само от нас и от Него. Говори, работи и живя най-много за Любовта и за Истината, за Мъдростта и за Правдата.
към текста >>
96.
18. След празничната трапеза
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Прави го смел,
доблестен
и го освобождава от илюзиите да се мисли, че е силен, богат, учен и пр.
Миналото е еднакво ценно, както и настоящето, както и утрешното. Нещо повече, сега му предстои упорита работа, изпълнена с трепет, с оня жив интерес присъщи на откривателя на нови земи, на учения за нови истини, на твореца за нови творби, на математика, който открива нови формули. Ученикът трябва да знае, докъде е стигнал, на какво е способен, какви знания притежава и увеличава ли ги всеки ден. Само ония, които не са работили достатъчно и не се чувствуват подготвени за изпитите само те не желаят да има изпити, да има страдания, да има бури и депресии - неизбежни в пътя на ученика. За ученика времето, когато изпита е насрочен трябва да бъде най-красиво, то го обогатява с непреживяни опитности, преживявания и чувства.
Прави го смел,
доблестен
и го освобождава от илюзиите да се мисли, че е силен, богат, учен и пр.
Затова ученикът посреща с радост изпитните дни, смирено застава на изпитната скамейка и не бърка миналото с настоящето, не разправя какво е било някога, какво е преживял, какво е притежавал, какво е можел, а строго делово се придържа към настоящето и говори по същността на въпроса и не мълчи на зададените му въпроси. Ония, които го изпитват не се интересуват от миналото, за тях не е важно, къде е стоял далеч или близо до Учителя си, отляво или отдясно, при нозете или къде да е. Абсолютно нищо от миналото, а всичко от настоящето. Какво е учил, какво е правил през това време, на какво е способен, какво е надмогнал, с какво се е справил, как е разрешавал задачите на своето необикновено всекидневие - до колко е успял да реализира търпението, самообладание и ред още много други неща от стълбицата на добродетелите. Строги и взискателни са тези, които участвуват в изпитната комисия, но са крайно справедливи и никак не са жестоки.
към текста >>
97.
8. След празничната трапеза (6.III.1971 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
За ученика времето, когато изпитите са насрочени е най-красиво, това време го обогатява с непреживени опитности и чувства, прави го силен и
доблестен
и го освобождава да си мисли, че е по-богат със знания и сила, отколкото е всъщност.
Сезоните винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни съкровища за трудолюбивите. Тази част от неговото ученичество е също така богата и значима, както първата и нещо повече. Тя е красива, защото е изпълнена с трепет и с оня жив интерес присъщ на откривателя на нови земи, на твореца, който създава нови образи в изкуството на математика, който открива нови формули. Ученикът иска да знае докъде е стигнал, на какво е способен и какви знания е натрупал. Само ония, които не са работили и не се чувствуват подготвени за изпит, само те не желаят да има изпити, или ако могат, да ги отлагат.
За ученика времето, когато изпитите са насрочени е най-красиво, това време го обогатява с непреживени опитности и чувства, прави го силен и
доблестен
и го освобождава да си мисли, че е по-богат със знания и сила, отколкото е всъщност.
Затова ученикът посреща с радост изпитанията. Смирено застава на изпитната скамейка и не бърка миналото и настоящето, не разправя какво е било и какво е преминал, а строго се придържа о настоящето и говори на зададените въпроси. Ония, които го изпитват не се интересуват от миналото, не е важно за тях къде е стоял, отляво или отдясно, при нозете на Учителя си или къде да е - абсолютно нищо от миналото, а всичко от настоящето. Какво е учил, какво е надсмогнал, какво е придобил. Взискателни и строги са тези, които участвуват в изпитната комисия, но не са жестоки.
към текста >>
98.
Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
155. Човек трябва да бъде: честен и справедлив, искрен и
доблестен
, да не подражава на другите. 156.
Най-доброто положение: главата винаги отвесно да се съвпада с центъра на Слънцето. 152. В школата никой няма право да туря крака един върху друг. 153. Повторението е сила Божия. "Ще изпълним Волята Божия.” Ще победим света! 154. В името на Божията Любов, Мъдрост и Истина бъдете свободни!
155. Човек трябва да бъде: честен и справедлив, искрен и
доблестен
, да не подражава на другите. 156.
Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия глас и да изпълниш Неговата воля. 157. При най-големите страдания и изпитания кажете: "Господи, благодаря за всичко, което си ми дал." 158. Молитва: “Господи, аз съм страхлив човек, помогни ми да се засиля, да не се страхувам. Зная, че всичко лежи в Твоите ръце. Подкрепи и мене." 159.
към текста >>
99.
103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата
доблест
да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия".
- Да признаеш, че не знаеш нещо, това е първата сигурна стъпка към неговото познание. Както Сократ в своето „незнание” е знаел много повече от своите „знаещи” съвременници, така и учените, които признават че „не знаят”, изглежда са много по-близко до истината, отколкото тия, които твърдят с пълна сигурност, че „знаят” - какво, че живота не е нищо друго освен физикохимически процес, че съзнанието и мисълта се отделят от мозъка, както жлъчката от черния дроб, че „духът” е само една функция на материята, т.е., че чисто и просто, никакъв дух не съществува, а съществува само една вечна вездесъща и всемогъща материя, която твори всичко, от която произлиза и към която се възвръща всичко, което е твърдението на материалисти, учени и неучени. Да кажеш, че не знаеш, е много повече, отколкото, чисто и просто, да отречеш съществуването на духа, и с това, спокойно, безгрижно и леко да освободиш ума си от тежката задача за разрешаване загадката на живота. Да кажеш, че не знаеш, това значи, че си на прав път - то значи, че си скъсал с материализма, който твърди, че „знае”. И ние най-искрено поздравляваме г.
Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата
доблест
да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия".
Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва да туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето”, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал. Да кажеш, че не знаеш - колкото благородно и доблестно да е само по себе си това - съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.
към текста >>
Да кажеш, че не знаеш - колкото благородно и
доблестно
да е само по себе си това - съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.
Консулова за неговото смирение пред великата загадка на живота, отличителен белег на всеки истински учен и за неговата доблест да отхвърли твърдението на материализма, че „всичко в живота може да се обясни само с физика и химия". Но да кажеш, че не знаеш, значи същевременно да оставиш въпроса открит! То значи да продължаваш да работиш, да търсиш, да се стремиш да разкриеш скритата истина. Да кажеш, че не знаеш, не значи, че с това трябва да туриш бент, преграда на всеки човешки стремеж към повече знание в дадено направление. Да кажеш, че не знаеш, че трябва да издадеш присъдата на някакво съдбоносно „вето”, което забранява всяко придвижване напред от точката, на която ти си застанал.
Да кажеш, че не знаеш - колкото благородно и
доблестно
да е само по себе си това - съвсем не значи да забраниш на другите да се стремят да узнаят това, което ти не знаеш.
А тъкмо това, струва ми се, прави г. Консулов в поменатата статия, като пише, че докато „хората с научен дух се примириха с това признание” (за незнанието), то „онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си”. Или, с други думи, „хората на науката” престанаха да търсят истината по най-важния въпрос на живота - въпроса за самия живот - примириха се със своето незнание, и само тези, „които са далеч от науката" и независимо от нея, продължават да търсят, продължават да се стремят към истината и в своето търсене те създават „редицата ненаучни обяснения за същността на живота”. Това очебиюще противоречие, в което г. Консулов неволно е навлязъл, в стремежа си да разграничи „научните и ненаучни обяснения на живота”, не може да задоволи ничия логика.
към текста >>
100.
13.4. Защо българите ги определят като варвари?
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Аз съм толкова
доблестен
, че ви говоря една истина, и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина.
Ако бяхте толкова умни, отде са тия ваши дългове? Имате повече от 20 милиарда да плащате. Имате повече от 10-15 министри избити по улиците като псета. Отде е това? Ами само това ли е?
Аз съм толкова
доблестен
, че ви говоря една истина, и не ви желая злото, не трябва да се лъжете, това не е българщина, но това е варварщина.
И когато западните народи искат да определят българите, казват: „Вие сте варвари", и донякъде са прави. Българите са варвари, а онези вървят подир варварите. Сега за нас да разрешим въпроса. Може ли вие да решите въпроса? Защото българите като индивиди не съществуват.
към текста >>
НАГОРЕ