Търсене в беседите за 'Грънци'

Да се радва човек, това е толкова лесно, колкото за грънчаря, да духа в своите грънци.
И Христос имаше способността да се явява, дето иска, и да изчезва, когато пожелае. „Радвайте се", казва Христос. – Кога трябва да се радва човек? – В сегашните времена, когато човечеството страда най-много. Никога хората не са изпитвали такава нужда от радост, както сега. Да се радва човек, това е толкова лесно, колкото за грънчаря, да духа в своите грънци. Лесно е за майстора-грънчар, но не и за чирака. Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си: Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат.
към беседата >>

Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат.
Да се радва човек, това е толкова лесно, колкото за грънчаря, да духа в своите грънци. Лесно е за майстора-грънчар, но не и за чирака. Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си: Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат.
към беседата >>

Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали.
Лесно е за майстора-грънчар, но не и за чирака. Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си: Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху".
към беседата >>

Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето?
Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си: Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху". И наистина, след духането, гърнето не се пукало.
към беседата >>

Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците.
Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху". И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху" трябваше да стоя чирак, още три години. – Не е достатъчно да духнеш в гърнето, да кажеш „ху", но трябва да знаеш, кога да го кажеш, добавил майсторът.
към беседата >>

Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат.
Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху". И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху" трябваше да стоя чирак, още три години. – Не е достатъчно да духнеш в гърнето, да кажеш „ху", но трябва да знаеш, кога да го кажеш, добавил майсторът. Човек трябва да знае да прилага нещата, на тяхното време, т.е.
към беседата >>

Бог работи върху него, както грънчарят, върху своите грънци.
– Като отидем в онзи свят, тогава ще проверим нещата. – Не отлагайте работите, защото, още днес, можете да проверите истината. Някой минава за състрадателен човек и казва, че не може да понася пъшканията и страданията на ближните си. Няма защо да се измъчвате. Знайте, че който страда, ще се благослови. Бог работи върху него, както грънчарят, върху своите грънци. Достатъчно е да каже „ху", за да се подобри състоянието му. Болестите са необходими за сегашния човек. Те изгарят физическата и духовна нечистота в него. Знаете ли, какво представя дом, лишен от духовна радост? Знаете ли, какво е състоянието на човека, лишен от духовна радост?
към беседата >>

Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. (втори вариант)
Да придобиете тази радость е много лесно. Може да я придобиете тъй лесно, както става лесно духването въ гърнето. Единъ български младежъ отишълъ да се учи на грънчарство при единъ майсторъ грънчарь. Като работилъ нѣколко години, той казалъ на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна азъ самъ да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добрѣ,“ казалъ майсторътъ. Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ? “ – „Не си научилъ добрѣ изкуството, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ. Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“
към втори вариант >>

Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ? (втори вариант)
Може да я придобиете тъй лесно, както става лесно духването въ гърнето. Единъ български младежъ отишълъ да се учи на грънчарство при единъ майсторъ грънчарь. Като работилъ нѣколко години, той казалъ на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна азъ самъ да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добрѣ,“ казалъ майсторътъ. Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ? “ – „Не си научилъ добрѣ изкуството, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ. Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“ Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“.
към втори вариант >>

Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. (втори вариант)
Произвелъ го калфа. Започналъ младежътъ самъ да си работи, направилъ си каль, но забѣлѣзва, че грънцитѣ му се пукатъ щомъ се поставятъ въ пещьта. Отива пакъ при своя майсторъ и запитва: „Защо моитѣ грънци се пукатъ? “ – „Не си научилъ добрѣ изкуството, ще трѣбва още три години да стоишъ чиракъ и тогава ще се научишъ добрѣ да работишъ,“ му отговорилъ майсторътъ. Останалъ при майстора още три години и гледалъ какво той върши. Забѣлѣзалъ, че господарьтъ му, прѣди да постави въ пещьта грънцитѣ, вземе ги въ рѫцѣтѣ си, близо до устата и духне вѫтрѣ, каже: „Ху.“ Слѣдъ което грънцитѣ не се пукатъ. „Е, казалъ младежътъ, трѣбвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чиракъ още три години.“ Трѣбва да знаешъ кога да кажешъ това „ху“. Всѣко нѣщо трѣбва да умѣешъ да приспособишъ на неговото врѣме, когато има условия за това и когато Божествениятъ законъ работи, който е една велика сила въ свѣта за доброто и за подигането на човѣшкия характеръ. Слѣдователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“ Азъ съ васъ ще направя единъ опитъ. Който отъ васъ не е разположенъ, нека три пѫти на день каже „ху“ и вижте какъвъ резултатъ ще имате въ продължение на единъ мѣсецъ.
към втори вариант >>

2. Двата полюса

През това време младежът научил как се меси глиненото тесто, как се приготвят грънците и как се пекат.
Старата философия отстъпва вече мястото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на Новия живот. Започнете с буквата а и постепенно ще ви се откриват останалите букви. Един млад българин отишъл да учи грънчарство. Той попаднал при добър майстор и стоял при него цели три години. През това време младежът научил как се меси глиненото тесто, как се приготвят грънците и как се пекат. На края на третата година той се почувствал майстор в изкуството, почти като господаря си, и затова се осмелил да му каже: "Господарю, понеже научих вече занаята, моля те да ме произведеш майстор. Искам да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта.
към беседата >>

Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта.
През това време младежът научил как се меси глиненото тесто, как се приготвят грънците и как се пекат. На края на третата година той се почувствал майстор в изкуството, почти като господаря си, и затова се осмелил да му каже: "Господарю, понеже научих вече занаята, моля те да ме произведеш майстор. Искам да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал? Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху. След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! "
към беседата >>

Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта.
На края на третата година той се почувствал майстор в изкуството, почти като господаря си, и затова се осмелил да му каже: "Господарю, понеже научих вече занаята, моля те да ме произведеш майстор. Искам да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал? Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху. След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! " Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си.
към беседата >>

Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си.
Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал? Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху. След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! " Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, в правилното изговаряне на буквата а. Това значи, да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат.
към беседата >>

Само така грънците ви няма да се пукат.
Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал? Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху. След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! " Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, в правилното изговаряне на буквата а. Това значи, да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат. Всичко зависи от духането в гърнето.
към беседата >>

Това значи, да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат.
Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, в правилното изговаряне на буквата а. Това значи, да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат. Всичко зависи от духането в гърнето. Много пъти ще духаш, много пъти ще казваш ху, но, в края на краищата, грънците ви ще бъдат здрави. Много пъти ще грешите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-големи бури и ветрове, на големи мъчнотии и изпитания – грънците ви ще оцелеят. Изучавайте законите на числото 3 – на Христа, т.е.
към беседата >>

Много пъти ще духаш, много пъти ще казваш ху, но, в края на краищата, грънците ви ще бъдат здрави.
Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, в правилното изговаряне на буквата а. Това значи, да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат. Всичко зависи от духането в гърнето. Много пъти ще духаш, много пъти ще казваш ху, но, в края на краищата, грънците ви ще бъдат здрави. Много пъти ще грешите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-големи бури и ветрове, на големи мъчнотии и изпитания – грънците ви ще оцелеят. Изучавайте законите на числото 3 – на Христа, т.е. на вашия ум. Изучавайте законите на числото 8 –на Божествената майка, т.е.
към беседата >>

Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-големи бури и ветрове, на големи мъчнотии и изпитания – грънците ви ще оцелеят.
Следователно, Христовото учение се заключава, именно, в правилното изговаряне на буквата а. Това значи, да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат. Всичко зависи от духането в гърнето. Много пъти ще духаш, много пъти ще казваш ху, но, в края на краищата, грънците ви ще бъдат здрави. Много пъти ще грешите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-големи бури и ветрове, на големи мъчнотии и изпитания – грънците ви ще оцелеят. Изучавайте законите на числото 3 – на Христа, т.е. на вашия ум. Изучавайте законите на числото 8 –на Божествената майка, т.е. на вашата душа. Изучавайте законите и на единицата, на Духа, Който е свързан с човешката воля.
към беседата >>

Свободен е онзи, който може да омеси глината, да направи от нея грънци и да ги опече, без да се пукат.
Изучавайте законите на числото 8 –на Божествената майка, т.е. на вашата душа. Изучавайте законите и на единицата, на Духа, Който е свързан с човешката воля. Само така човек може да бъде свободен. Следователно, свободен е онзи, който може да превръща отрицателните сили в положителни. Свободен е онзи, който може да омеси глината, да направи от нея грънци и да ги опече, без да се пукат. Свободен е онзи, който може да изправи живота си, а след това да помага на ближните си, да изправят и те своя живот. Това означава мисълта, която Христос е вложил в стиха: "Стани, вдигни одъра си и ходи! " Желая още днес да дойде Христос между вас и да остане за вечни времена във вашите умове и сърца. Желая всички да бъдете честни, справедливи, умни и добри и да приложите тези качества в живота си.
към беседата >>

Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. (втори вариант)
Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ. Започнете съ буквата „а” и постепенно ще ви се откриватъ останалитѣ букви. Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа.
към втори вариант >>

Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. (втори вариант)
На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ.
към втори вариант >>

Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. (втори вариант)
Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!
към втори вариант >>

Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. (втори вариант)
Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години! Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука.
към втори вариант >>

Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. (втори вариант)
Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години! Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”.
към втори вариант >>

Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. (втори вариант)
Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ. Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е.
към втори вариант >>

Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. (втори вариант)
Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ. Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е.
към втори вариант >>

Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ. (втори вариант)
Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ. Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля.
към втори вариант >>

Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ. (втори вариант)
Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ. Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни. Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ. Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ. Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи! ” Желая още днесъ да дойде Христосъ между васъ и да остане за вѣчни времена въ вашитѣ умове и сърдца. Желая всички да бѫдете честни, справедливи, умни и добри и да приложите тѣзи качества въ живота си.
към втори вариант >>

3. Учител и Господ

Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци.
“ Тогава аз започвам да правя изчисления, как да говоря, как да си махам ръцете, за да не засегна някого. Знаете ли колко е мъчно да опредѐля човек посоката на движенията си? Трудни са тези изчисления, които трябва да се направят, докато дойдем до една разумна беседа. Мнозина, като слушат, казват: „Ако изляза да говоря аз, ще говоря по-добре“. Тогава ние се намираме в положението на младия и стария кон. Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци. Той слизал по един наклон и затова вървял много внимателно. Един млад кон го гледал и си казвал: „Да дадат на мене този товар, веднага ще го сваля долу, а старият кон едва-едва пристъпва“. Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци. Трябвало да мине по същия път. Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци.
към беседата >>

Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци.
Мнозина, като слушат, казват: „Ако изляза да говоря аз, ще говоря по-добре“. Тогава ние се намираме в положението на младия и стария кон. Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци. Той слизал по един наклон и затова вървял много внимателно. Един млад кон го гледал и си казвал: „Да дадат на мене този товар, веднага ще го сваля долу, а старият кон едва-едва пристъпва“. Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци. Трябвало да мине по същия път. Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци. Някои ми казват: „Кажи нещо по-сериозно“. Какво искате, като младия кон ли да постъпвам? Ако вървя по наклон, ще бъда сериозен, бавно ще се движа; ако вървя нагоре, ще пъшкам, с труд ще се издигам, а ако съм на равно място, ще философствам.
към беседата >>

Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци.
Един стар кон бил впрегнат в една кола, пълна с грънци. Той слизал по един наклон и затова вървял много внимателно. Един млад кон го гледал и си казвал: „Да дадат на мене този товар, веднага ще го сваля долу, а старият кон едва-едва пристъпва“. Не минало много време, младият кон бил впрегнат в колата, пълна с грънци. Трябвало да мине по същия път. Но той не вървял внимателно като стария кон, който мислел за глупав, а се затичал силно по наклона и изпочупил всичките грънци. Някои ми казват: „Кажи нещо по-сериозно“. Какво искате, като младия кон ли да постъпвам? Ако вървя по наклон, ще бъда сериозен, бавно ще се движа; ако вървя нагоре, ще пъшкам, с труд ще се издигам, а ако съм на равно място, ще философствам. Като знаете това, изчислете тези две положения в живота – когато трябва да вървите нагоре и когато ви се представя случай да слизате надолу. Ще се върна към първата си мисъл.
към беседата >>

4. Космичната Обич

Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали.
Ще завърша беседата си с още един пример, за да изтъкна от какво имаме нужда. В турско време при един майстор грънчар се учил млад българин. Учил той грънчарство много години и като помислил, че ще може самостойно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят му се съгласил и той се отделил. Българинът започнал работа. Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта". Майсторът му рекъл: "Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години". Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху! " Слугата тогава си рекъл: "Е, за едно "ху" аз трябваше да работя още цели три години!
към беседата >>

Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали.
В турско време при един майстор грънчар се учил млад българин. Учил той грънчарство много години и като помислил, че ще може самостойно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят му се съгласил и той се отделил. Българинът започнал работа. Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта". Майсторът му рекъл: "Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години". Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху! " Слугата тогава си рекъл: "Е, за едно "ху" аз трябваше да работя още цели три години! "
към беседата >>

Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта".
Учил той грънчарство много години и като помислил, че ще може самостойно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят му се съгласил и той се отделил. Българинът започнал работа. Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта". Майсторът му рекъл: "Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години". Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху! " Слугата тогава си рекъл: "Е, за едно "ху" аз трябваше да работя още цели три години! " Всички сте турени в пещта и ако ви извади от нея майстор, никаква повреда с вас няма да стане, но ако ви извади новак, вашето гърне ще се пукне.
към беседата >>

5. Мъчението

И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци.
Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим. В тази школа имаме три метода: първо, мъчение, второ – труд, и трето – работа. От мъчението излиза здравето; от труда – щастието, а от работата – блаженството. Сега ще кажете: „Много нещо научихме!
към беседата >>

6. По предание

Електричеството засегнало всички празни грънци, а пълните останали неповредени.
Как ще обясните странните явления при електричеството? Лесно е да се каже „капризи на електричеството." Как ще си обясните следните явления? Един човек пътува с кон през една гора. Пада една електрическа топка върху него и изгаря всичките му дрехи и обувки, и той остава гол, но здрав, никак незасегнат от електричеството. Преди 50-60 години в грънчарницата на един майстор в Балчик пада гръм. Електричеството засегнало всички празни грънци, а пълните останали неповредени. Друга електрическа топка пада на едно поле и колкото животни среща на пътя си, разсича ги на две равни половини. На едно място пада гръм, задига една голяма стена и я поставя на сто метра разстояние от първото й място. Понеже учените не могат да обяснят тези явления, наричат ги с общо име „капризи на електричеството." Казвам: Каквото и да мислят учените за себе си, ще дойде ден да признаят, че още много има да учат. Съществуват закони в природата, за които учените още нищо не знаят.
към беседата >>

7. Десен и ляв път

Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали.
Да свърша моята беседа. Привеждал съм и друг път тоя пример. Един млад българин се условил при един стар грънчар българин да учи занаятието грънчарство. Учил го три години. Отделил се от своя майстор, за да бъде на своя работа – самостоятелен. Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали. Връща се наново при майстора си учител. Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то. Грънците са тялото.
към беседата >>

Запитал го защо се пукат грънците му.
Един млад българин се условил при един стар грънчар българин да учи занаятието грънчарство. Учил го три години. Отделил се от своя майстор, за да бъде на своя работа – самостоятелен. Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали. Връща се наново при майстора си учител. Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то. Грънците са тялото. Пещта са несгодите, страданията, които имат всички, които се пекат, защото без тях няма повдигане. Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух.
към беседата >>

Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то.
Отделил се от своя майстор, за да бъде на своя работа – самостоятелен. Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали. Връща се наново при майстора си учител. Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то. Грънците са тялото. Пещта са несгодите, страданията, които имат всички, които се пекат, защото без тях няма повдигане. Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух. Майката духа на ръката си или на ръката на детето си и дава сила. Когато майката е бременна, да си каже: „Ти, дъще, майка ще станеш умна, работна, скромна…“ и ще се изпълни.
към беседата >>

Грънците са тялото.
Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали. Връща се наново при майстора си учител. Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то. Грънците са тялото. Пещта са несгодите, страданията, които имат всички, които се пекат, защото без тях няма повдигане. Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух. Майката духа на ръката си или на ръката на детето си и дава сила. Когато майката е бременна, да си каже: „Ти, дъще, майка ще станеш умна, работна, скромна…“ и ще се изпълни. Или: „Ти, синко, баща ще станеш умен, добър, честен, справедлив.“
към беседата >>

Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух.
Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то. Грънците са тялото. Пещта са несгодите, страданията, които имат всички, които се пекат, защото без тях няма повдигане. Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух. Майката духа на ръката си или на ръката на детето си и дава сила. Когато майката е бременна, да си каже: „Ти, дъще, майка ще станеш умна, работна, скромна…“ и ще се изпълни. Или: „Ти, синко, баща ще станеш умен, добър, честен, справедлив.“ И сега ви казвам, че след пет години моята беседа ще получи своята цена. Не се отчайвайте.
към беседата >>

8. Сродни души

Сегашните хора са в положение на счупени грънци.
Уплашиш се от нещо и казваш: В случая, само лъжата ще ме спаси. Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде любовта, човек става смел. Любовта му казва: Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш. Сегашните хора са в положение на счупени грънци. Каквото сипеш в тях, всичко изтича навън. Пазете правилото: Хармония в мислите! — Как да мислим, като Бога ли? — Вие ще мислите като Бога, а не Бог — като вас. Ти искаш, като си разтревожен, неспокоен, Бог да влезе в положението ти, и Той да стане неспокоен.
към беседата >>

9. Волята на Отца

И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина.
И тъй, болестите съществуват като една спирачка. И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има. И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта. И тъй, когато волята на Любовта дойде, ти пак ще опиташ неприятности, но тия неприятности ще ги превръщаш, както скулпторът превръща калта: ще я вземеш и от нея ще направиш най-хубавите грънци или като онзи градинар, ще направиш най-хубава градина. Като дойде разумът, най-лошите условия в света ще ги подобрим. А сега ние търсим някой да уреди света. Момата трябва да бъде учена, момъкът трябва да бъде учен, богат. Не, не, в бъдеще момъкът трябва да търси най-бедната мома, и момата да търси най-бедния момък; после, момъкът да търси най-глупавата мома, и момата да търси най-глупавия момък. Ами, слушайте да ви кажа защо сегашните хора са много глупави.
към беседата >>

10. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта

Сега, от какво зависи качеството на грънците?
След туй? – Вода. После? – Огън. Ами колелото? – Да, и колело, и след туй пещ му трябва. Сега, от какво зависи качеството на грънците? От пръстта, нали? И после, не само пръстта трябва да е хубава, но и майсторът да е добър, да може да изкара от нея нещо хубаво. Добре, тогава ако бих ви задал една тема: „Кое е онова, което различава хората? “ – как ще ми отговорите? Защо хората се различават?
към беседата >>

Тя е като някой грънчар, който казва: „От тия грънци нищо не става, пометете ги“, отнеме духа си – измират хората.
Естествено нещо: той трябва да се обърне нагоре, към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега, като проповядваме в окултната Школа, това е един метод да повдигнем телата си, да са в хармония с тази вълна, в противен случай хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества погрешат, дойде, помете всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: „От тия грънци нищо не става, пометете ги“, отнеме духа си – измират хората. След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти – измете цяла раса и после отново я създаде. Сега аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо, лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10–15 дена, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице.
към беседата >>

11. Бяла и черна светлина

Грънчар приготвя пръст за грънците, но дойде дъжд и я измие; това е нещастие за него.
Да наследите Земята, това значи да влезете в Царството Божие, в царството на Любовта. Любовта не седи в противоречията на Живота. Любовта е идеал, към който всеки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава. Любовта е грънчарят, който прави своите форми, като ги излива в стройни и красиви фигури. Грънчар приготвя пръст за грънците, но дойде дъжд и я измие; това е нещастие за него. Той може да е омесил пръстта, но дъждът я отнася – това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася – нещастието е още по-голямо. Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги изпотроши, нещастието му е много голямо. Какво трябва да направи грънчарят, за да не го сполетява такова голямо нещастие? Той трябва да раздава готовите грънци.
към беседата >>

Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги изпотроши, нещастието му е много голямо.
Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава. Любовта е грънчарят, който прави своите форми, като ги излива в стройни и красиви фигури. Грънчар приготвя пръст за грънците, но дойде дъжд и я измие; това е нещастие за него. Той може да е омесил пръстта, но дъждът я отнася – това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася – нещастието е още по-голямо. Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги изпотроши, нещастието му е много голямо. Какво трябва да направи грънчарят, за да не го сполетява такова голямо нещастие? Той трябва да раздава готовите грънци. Щом грънците се опекат, трябва да се разпределят правилно между хората, да се ползват от тях. Реално е само това, което може да се приложи и да задоволи всички хора. Нашите мисли, чувства и желания трябва да се приложат, че и ние да бъдем доволни, и обкръжаващите да бъдат доволни.
към беседата >>

Той трябва да раздава готовите грънци.
Грънчар приготвя пръст за грънците, но дойде дъжд и я измие; това е нещастие за него. Той може да е омесил пръстта, но дъждът я отнася – това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася – нещастието е още по-голямо. Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги изпотроши, нещастието му е много голямо. Какво трябва да направи грънчарят, за да не го сполетява такова голямо нещастие? Той трябва да раздава готовите грънци. Щом грънците се опекат, трябва да се разпределят правилно между хората, да се ползват от тях. Реално е само това, което може да се приложи и да задоволи всички хора. Нашите мисли, чувства и желания трябва да се приложат, че и ние да бъдем доволни, и обкръжаващите да бъдат доволни. Този е идеалът, към който всички трябва да се стремите. В Школата се дават методи за реализиране на този идеал.
към беседата >>

Щом грънците се опекат, трябва да се разпределят правилно между хората, да се ползват от тях.
Той може да е омесил пръстта, но дъждът я отнася – това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася – нещастието е още по-голямо. Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги изпотроши, нещастието му е много голямо. Какво трябва да направи грънчарят, за да не го сполетява такова голямо нещастие? Той трябва да раздава готовите грънци. Щом грънците се опекат, трябва да се разпределят правилно между хората, да се ползват от тях. Реално е само това, което може да се приложи и да задоволи всички хора. Нашите мисли, чувства и желания трябва да се приложат, че и ние да бъдем доволни, и обкръжаващите да бъдат доволни. Този е идеалът, към който всички трябва да се стремите. В Школата се дават методи за реализиране на този идеал. Главната задача на учениците е да реализират Любовта към Единния, т.е.
към беседата >>

12. Той ги изпита

Вие счупихте тези отровни грънци и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли.
Такова нещо е и когато убием един човек. Много такива газове има, от които страда съвременното човечество. С тази война се зародиха много болести, в цяла Европа настана една анархия. И сега търсят къде е причината за това. Нека всички си признаят греха, който направиха. Вие счупихте тези отровни грънци и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли. Яви се испанската болест, отнесе 6,000,000 души; сега идва друга болест. И после търсят другаде причините. Никому не е позволено да убива! Такъв е законът в света. В кодекса, който ние четем, не се позволява убийство.
към беседата >>

13. Възможности и прояви на Любовта

КД

Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат.
Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта.
към беседата >>

14. Пелените на живота. Радости и скърби

Идете при някой грънчар и вижте коя пръст става за грънци!
Ето какво казва Писанието: Ако търпите наказанието, Бог се докарва с вас като със синове, защото кой син е този, когото не наказва баща му? Ако ли сте без наказание, на което всички участваха, то сте прелюбодейци, а не синове. Ако Господ не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, от вас нищо не става. Сега вие можете да философствате, да казвате, че животът трябва да бъде другояче устроен. Идете при някой грънчар и вижте коя пръст става за грънци! Не е ли най-пригодна онази хубава пръст, която е добре омесена, добре отъпкана, която грънчарят хубаво е набил, направил я е на тесто и тогава едва я е използвал за различни грънци? За да излезе хубаво гърне, пръстта трябва да бъде добре омесена. Ако искате да стане нещо от вас, трябва да минете през този процес. Вие искате като синове Божии да ви вземат на ръце от Земята, да ви поносят малко и – хайде, право на Небето. Вие искате да ви поносят малко на ръце, тъй както ораторите ги носят, тъй както учениците носят своите учители.
към беседата >>

Не е ли най-пригодна онази хубава пръст, която е добре омесена, добре отъпкана, която грънчарят хубаво е набил, направил я е на тесто и тогава едва я е използвал за различни грънци?
Ако търпите наказанието, Бог се докарва с вас като със синове, защото кой син е този, когото не наказва баща му? Ако ли сте без наказание, на което всички участваха, то сте прелюбодейци, а не синове. Ако Господ не ви наказва, вие не сте синове; ако не сте бити, от вас нищо не става. Сега вие можете да философствате, да казвате, че животът трябва да бъде другояче устроен. Идете при някой грънчар и вижте коя пръст става за грънци! Не е ли най-пригодна онази хубава пръст, която е добре омесена, добре отъпкана, която грънчарят хубаво е набил, направил я е на тесто и тогава едва я е използвал за различни грънци? За да излезе хубаво гърне, пръстта трябва да бъде добре омесена. Ако искате да стане нещо от вас, трябва да минете през този процес. Вие искате като синове Божии да ви вземат на ръце от Земята, да ви поносят малко и – хайде, право на Небето. Вие искате да ви поносят малко на ръце, тъй както ораторите ги носят, тъй както учениците носят своите учители. Не, няма такава леснина.
към беседата >>

15. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило

Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци.
Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло.
към беседата >>

После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. (втори вариант)
Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло.
към втори вариант >>

16. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата

Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата.
Това е една крива философия. Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ.
към беседата >>

Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци.
Значи, слѣдъ като главата е образувала моя коремъ, моятъ стомахъ, да кажа: да живѣе коремътъ, стомахътъ, тѣлото ми, бабамъ, пъкъ главата ми да умрѣ! Не, това.не е право. Когато казвате „да живѣятъ младитѣ“, това не е права философия на живота. Младитѣ сѫ стомахътъ, коремътъ, тѣлото на човѣка, а старитѣ сѫ главата. Ако оставимъ свѣта на разположение на младитѣ, тѣ биха го разрушили така, както онзи младиятъ конь изпотрошилъ всички грънци въ колата. Единъ младъ конь гледалъ, какъ единъ старъ конь слизалъ отъ единъ наклонъ съ една каруца, пълна съ грънци. Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината.
към беседата >>

Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво.
Гледалъ го, гледалъ го и най-послѣ му казалъ: слушай, защо така бавно слизашъ, едва вървишъ, остави на мене азъ да ги сваля! Какво ще направишъ? – Го запиталъ стариятъ конь. – Остави на мене, ще видишъ. Впрегналъ се той въ каруцата и съ голѣма бързина полетѣлъ отъ височината. Бързо свалилъ той грънцитѣ долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питамъ тогава: кой се бие въ кръчмата – старитѣ хора, или младитѣ? – Младитѣ хора. Много малко стари хора, съ побѣлѣли коси и бради, ще видите да се биятъ въ кръчмитѣ. Все младитѣ се биятъ. Младитѣ казватъ да знаете, ние сме!
към беседата >>

Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. (втори вариант)
Това е една крива философия. Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш.
към втори вариант >>

Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. (втори вариант)
Значи, след като главата е образувала моя корем, моя стомах, да кажа: Да живее коремът, стомахът, тялото ми, бабам, пък главата ми да умре! Не, това не е право. Когато казвате „да живеят младите“, това не е права философия на живота. Младите са стомахът, коремът, тялото на човека, а старите са главата. Ако оставим света на разположение на младите, те биха го разрушили така, както онзи младият кон изпотрошил всички грънци в колата. Един млад кон гледал, как един стар кон слизал от един наклон с една каруца, пълна с грънци. Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината.
към втори вариант >>

Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. (втори вариант)
Гледал го, гледал го и най-после му казал: Слушай, защо така бавно слизаш, едва вървиш, остави на мене аз да ги сваля! Какво ще направиш? – го запитал старият кон. – Остави на мене, ще видиш. Впрегнал се той в каруцата и с голяма бързина полетял от височината. Бързо свалил той грънците долу, но нито едно гърне не останало здраво. Питам тогава: Кой се бие в кръчмата – старите хора, или младите? – Младите хора. Много малко стари хора, с побелели коси и бради, ще видите да се бият в кръчмите. Все младите се бият. Младите казват: Да знаете, ние сме!
към втори вариант >>

17. Най-важното

Неговата глина трябва да бъде мека, даже без едно твърдо зрънце, иначе грънците му ще се пукат, когато се пекат в пещта; грънци, направени от мека, доброкачествена глина, не се пукат.
Няма по-глупави хора от тия, които търсят щастие на Земята. Щастието седи в разумните постъпки на човека. Единственото най-важно нещо, което липсва у всинца ви, е мекотата. Защо ви е необходима мекотата? – Тя ви е толкова нужна, колкото е нужна на грънчаря меката глина. Неговата глина трябва да бъде мека, даже без едно твърдо зрънце, иначе грънците му ще се пукат, когато се пекат в пещта; грънци, направени от мека, доброкачествена глина, не се пукат. Мекотата е нужна за всинца ви, за да можете с нея да правите, каквото искате. Въпрос: Как да я добием? Да допуснем, че вие сте решили да направите някому едно добро. Обаче има един закон, според който ти ще направиш добро на този, когото не обичаш и който те мрази. Да направиш добро на този, когото обичаш, това е най-лесно, но да направиш добро на този, когото не обичаш, това е мъчно.
към беседата >>

Това е меката глина, от която вие можете да си правите грънци, които да не се пукат в пещта.
Какви резултати даде неговата обич? – Лоши резултати. Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, без да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бъдете доволни от себе си, че сте се повдигнали над вашите обикновени чувства и настроения. Като направите това добро, никому няма да разправяте – такава постъпка е проявление на мекота. Това е меката глина, от която вие можете да си правите грънци, които да не се пукат в пещта. Тия грънци са най-скъпи и доброкачествени. Направете един малък опит и ако излезе несполучлив, съобщете ми, за да видим каква е погрешката ви. Които от вас искат, нека направят този опит, както математиците решават зададените им задачи, и проверете дали този закон е верен, или не. Вие влизате в света, затова трябва да му покажете с ред примери от живота си какви са вашите идеи. Само така вие ще можете да покажете на съвременния свят, че той е на крив път в своите разбирания и животът му не е съгласен с Разумната Природа и с Бога.
към беседата >>

Тия грънци са най-скъпи и доброкачествени.
– Лоши резултати. Тъй щото, ако правите добро, направете го на този, когото не обичате, без да знае той за това добро. Направите ли го, вие ще бъдете доволни от себе си, че сте се повдигнали над вашите обикновени чувства и настроения. Като направите това добро, никому няма да разправяте – такава постъпка е проявление на мекота. Това е меката глина, от която вие можете да си правите грънци, които да не се пукат в пещта. Тия грънци са най-скъпи и доброкачествени. Направете един малък опит и ако излезе несполучлив, съобщете ми, за да видим каква е погрешката ви. Които от вас искат, нека направят този опит, както математиците решават зададените им задачи, и проверете дали този закон е верен, или не. Вие влизате в света, затова трябва да му покажете с ред примери от живота си какви са вашите идеи. Само така вие ще можете да покажете на съвременния свят, че той е на крив път в своите разбирания и животът му не е съгласен с Разумната Природа и с Бога. Всички хора трябва да се убедят, че животът им трябва да се измени в този смисъл: благото на едного да е общо благо за всички и общото благо да е благо и за всеки едного поотделно.
към беседата >>

18. Отношение на простите истини към човека

Преди да видим хубавите грънци, ние виждаме кашата, от която грънчарят вае своите красиви форми.
Тия сили се проявяват както чрез тялото на човека, така и чрез неговите мисли и чувства. Това е цяла наука, цяла философия, върху която трябва да размишлявате. В първо време, колкото и да размишлявате, във вас, във вашите мисли и чувства ще се образува една каша. Не се плашете от кашата, нищо лошо няма в нея. Когато грънчарят взима глина, какво прави с нея? Преди да видим хубавите грънци, ние виждаме кашата, от която грънчарят вае своите красиви форми. Какво прави домакинята с брашното? Тя взима брашното, замесва го с вода и образува от него каша. После туря в тази каша малко квас, замесва го добре и кашата се превръща в тесто. Тя оставя тестото да втасва, след което го разделя на няколко хляба, които носи на фурната да се пекат. Щом хлябът се опече, всички се нареждат около масата и започват да ядат.
към беседата >>

19. Стремеж към съвършенство

Вие казвате: „Господ създаде света." Питам: Когато грънчарят направи десет хиляди грънци и казва, че Бог го е накарал да ги направи, говори ли той истината?
Колко войни са станали за нея! Войните стават само за жените. Те раждат повече, отколкото трябва, и като не могат да отхранят тия деца, казват: „Трябва да стане една война, да се поизтребят малко хората." Защо вълкът напада овците? – Да се храни, да поддържа живота си. Сега нека разсъждаваме обективно. Вие казвате: „Господ създаде света." Питам: Когато грънчарят направи десет хиляди грънци и казва, че Бог го е накарал да ги направи, говори ли той истината? Преди всичко грънчарят не се нуждае от толкова хиляди гърнета. Десет гърнета му са достатъчни. Ако той беше направил само десет гърнета, те щяха да бъдат хубави, добре опечени и всеки щеше да ги хареса. А между тези десет хиляди гърнета има счупени, изкривени, пукнати, и кой как дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На същото основание и аз казвам: Господ наистина е създал света, но само онова, което всеки търси, от което всеки е доволен, а именно – здравото, красивото – то е Негово създание.
към беседата >>

20. Облагородяване на сърдцето

При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите.
За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. Те намерили младия човек на гредите горе, свалили го оттам и го повели в града да го съдят. Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка.
към беседата >>

А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци.
Съдията го запитал, вярно ли е обвинението, което отправят към него. – Вярно е, господин съдия. Моят занаят, с който изкарвам прехраната си, е да разигравам мечка. Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората. А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен. Мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци. В противен случай, и аз не поемам никакво задължение. И тъй, уплаши ли се човек, нека бие с тъпана си.
към беседата >>

Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци.
Когато керванът минаваше край воденицата, аз биех тъпана си, обучавах своята мечка. Тя се уплаши от камилите и избяга в гората. А камилите се изплашиха от нея и счупиха много грънци. Камиларите са ощетени, наистина, но и аз съм ощетен. Мечката, с която се прехранвах, избяга. Ако те могат да върнат моята мечка, аз се задължавам да платя счупените грънци. В противен случай, и аз не поемам никакво задължение. И тъй, уплаши ли се човек, нека бие с тъпана си. Тъпанът представя ума на човека. Значи, докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее.
към беседата >>

Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. (втори вариант)
Сега слушайте: Един българин тръгва към Солун да учи един занаят, придружил се из пътя с цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. Пита го: «Вярно ли е, което казват тези грънчари? » – «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но мойта мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.»
към втори вариант >>

Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. (втори вариант)
Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влезнал с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качва се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. Пита го: «Вярно ли е, което казват тези грънчари? » – «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но мойта мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.» Щом има мечка, ще имаш тъпан.
към втори вариант >>

Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.» (втори вариант)
Обаче, като играла, призори минавали грънчари, мечката излезнала, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: «Твойта мечка изпочупи грънците.» Завеждат го в града пред кадията. Пита го: «Вярно ли е, което казват тези грънчари? » – «Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но мойта мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката и аз ще им платя грънците.» Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? Значи да мислиш. Ще разсъждавате. Втори път ще засегна този въпрос – психологически на мечката как може да се въздействува.
към втори вариант >>

21. Затова се родих

Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си.
Човек, който има много електричество в организма си, започва да огрубява, срещу всички хора вади нож, иска те да му се подчиняват. - Не, така не може да се живее. Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата. Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения.
към беседата >>

Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци.
Този нож трябва да се прибере в ножницата, иначе ще се счупи. Тия хора пък, които имат малко електричество в организма си, са меки по проява. Косата им е мека, добре прилегнала по главата. Грънчарят, който разбира добре закона за уравновесяване на силите, е впрегнал заедно електричеството и магнетизма, и по такъв начин прави грънците си. Ако тури повече електричество, формата ще стане на прах; ако тури повече магнетизъм, формата ще стане на каша. Но, като ги е впрегнал заедно на работа, между частиците на материята, с която той работи, започва да действа сцеплението, която сила сплотява материята в едно цяло и дава възможност на грънчаря да формира своите грънци. И после, като ги туря в огъня на пещта, той опича добре само тия форми, в които има електричество и магнетизъм. По същия начин човек трябва да спазва и в своето съзнание тези взаимни отношения между електричеството и магнетизма. Ако електричеството е свързано с ума ви, а магнетизмът със сърцето, между ума и сърцето ще има правилни отношения. Следователно, ако работите с ума си, ще вложите в него електричество; ако работите със сърцето си, ще вложите в него магнетизъм. Вие не може да внесете никаква култура в сърцето си, ако не внесете в него магнетизъм.
към беседата >>

22. Най-голямото веселие и най-малката радост

Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци.
Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала. Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си. Като изкопал гроба си, легнал в него и чакал да дойдат от онзи свят да го вземат. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта. На третия ден той чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат." Той надигнал малко главата си да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си. Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци. Камиларите го хванали, набили го и го пуснали да върви дома си. Като се върнал при жена си, тя го попитала: „Какво има на онзи свят? " – „Остави се, само главата си да подигнеш и боят е готов." С това той искал да каже: „Всичко е хубаво на онзи свят, но ако подплашиш камилите, бой те чака." Казвам: По същия начин много хора си създават неразумни страдания, без които могат да минат. Значи има страдания естествени, разумни; има страдания неестествени, неразумни.
към беседата >>

23. Как ти се отвориха очите?

Само грънчарят има право да разрушава своите грънци, понеже той е майстор и може отново да ги създаде.
Завърши ли човек развитието си на земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на земята. Много от съвременните хора поддържат, че човек трябва да се кали в живота си, да стане смел и решителен, да не се плаши от нищо, даже и ако стане нужда да коли и убива. Казвам: Такива разсъждения не водят към добър край. Само грънчарят има право да разрушава своите грънци, понеже той е майстор и може отново да ги създаде. Който не знае да прави грънци, няма право да разрушава грънците, които грънчарят е създал. Всеки, който се опита да руши грънците на грънчаря, той се вика под отговорност. “Как ти се отвориха очите? ” Ако зададат този въпрос на някой теософ, или евангелист, или православен, всеки ще даде свои обяснения, но като зададоха този въпрос на Христа, Той отговори: “Този сляп от рождението си човек трябваше да прогледа, за да се прояви славата Божия.” Много нещо е говорил Христос и по този, и по ред други въпроси, но всичко, което Христос е говорил на времето си, не е написано. За нас са останали само извадки от това, което Христос е говорил някога, но мъдрият, разумният човек от малкото може да извади много нещо; глупавият - обратно: от многото вади малко и то изкривено и изопачено.
към беседата >>

Който не знае да прави грънци, няма право да разрушава грънците, които грънчарят е създал.
Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на земята. Много от съвременните хора поддържат, че човек трябва да се кали в живота си, да стане смел и решителен, да не се плаши от нищо, даже и ако стане нужда да коли и убива. Казвам: Такива разсъждения не водят към добър край. Само грънчарят има право да разрушава своите грънци, понеже той е майстор и може отново да ги създаде. Който не знае да прави грънци, няма право да разрушава грънците, които грънчарят е създал. Всеки, който се опита да руши грънците на грънчаря, той се вика под отговорност. “Как ти се отвориха очите? ” Ако зададат този въпрос на някой теософ, или евангелист, или православен, всеки ще даде свои обяснения, но като зададоха този въпрос на Христа, Той отговори: “Този сляп от рождението си човек трябваше да прогледа, за да се прояви славата Божия.” Много нещо е говорил Христос и по този, и по ред други въпроси, но всичко, което Христос е говорил на времето си, не е написано. За нас са останали само извадки от това, което Христос е говорил някога, но мъдрият, разумният човек от малкото може да извади много нещо; глупавият - обратно: от многото вади малко и то изкривено и изопачено. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример.
към беседата >>

Всеки, който се опита да руши грънците на грънчаря, той се вика под отговорност.
Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на земята. Много от съвременните хора поддържат, че човек трябва да се кали в живота си, да стане смел и решителен, да не се плаши от нищо, даже и ако стане нужда да коли и убива. Казвам: Такива разсъждения не водят към добър край. Само грънчарят има право да разрушава своите грънци, понеже той е майстор и може отново да ги създаде. Който не знае да прави грънци, няма право да разрушава грънците, които грънчарят е създал. Всеки, който се опита да руши грънците на грънчаря, той се вика под отговорност. “Как ти се отвориха очите? ” Ако зададат този въпрос на някой теософ, или евангелист, или православен, всеки ще даде свои обяснения, но като зададоха този въпрос на Христа, Той отговори: “Този сляп от рождението си човек трябваше да прогледа, за да се прояви славата Божия.” Много нещо е говорил Христос и по този, и по ред други въпроси, но всичко, което Христос е говорил на времето си, не е написано. За нас са останали само извадки от това, което Христос е говорил някога, но мъдрият, разумният човек от малкото може да извади много нещо; глупавият - обратно: от многото вади малко и то изкривено и изопачено. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един ревнив мъж отива със жена си на гости при свой приятел, дето били събрани много хора.
към беседата >>

24. Не Го приеха

Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци.
” Те викат, надяват се, докато най-после дойдат до положение на отчаяние, на безразличие в живота и казват: “Няма ред и порядък в света, но яж, пий, живей и нищо повече! ” Мнозина питат: “Кое е същественото в живота? ” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди.
към беседата >>

Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан.
” - Това, което наричаме свят, то е външната страна на живота, но човек трябва да има обширни възгледи, в които да прониква разумността и така да се добере до дълбоката вътрешна страна на живота. Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си.
към беседата >>

Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват?
Дълбоко в душата си човек трябва да отдава правото на всеки едного, да го изслушва с внимание, да му каже няколко разумни думи, та и той от своя страна да разбере, че насреща му седи близък нему човек, с когото във всички случаи на живота може да сподели поне две благи думи. Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н.
към беседата >>

- Най много 5-6 грънци.
Този човек може да прави много грешки, но това още не дава право на другите да го пренебрегват. Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи.
към беседата >>

Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди.
Всеки грънчар, ще развали десятки, стотици грънци, докато се научи да прави хубави грънци. Той не може да се роди безпогрешен и велик в своите изделия. Много ще греши той, докато изкара хубави грънци за продан. Когато грънчарят прави грънци за себе си, колко ще му трябват? - Най много 5-6 грънци. Ако той прави грънци за продан, ще трябва да изкарва с хиляди. Това показва, че той има вече отношения с хората. Заключението, което може да извадим от това е следното: когато имаме много идеи, ние имаме отношение с много хора; когато имаме една идея, ние имаме само един приятел; когато имаме две идеи, ние имаме отношения само към баща си и майка си, или към брата си и към сестра си. Когато имаме отношения към държавата, ние трябва да имаме едни идеи към министрите, други идеи към гражданите и т.н. Когато имаме отношение към човечеството, трябва да имаме хиляди идеи. Казвате: “Идеята за българския народ е много обширна.” - Колко души жители има България?
към беседата >>

25. Начeртаният план

Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци.
И акробатът играе по въже, скача, хвърля се от една успоредка на друга – занятие е това. С него той изкарва прехраната си. Ето защо, всяка мисъл, всяко чувство представляват известни форми, които оказват такова влияние върху човека, както и неговото занятие. Ако се обърнете към миналото на човека, да проучите образуването на формите на мисълта, ще видите колко време се е изминало, докато мислите се оформят. Днес Провидението използва тия мисли като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл, форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете. Щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. В случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа.
към беседата >>

26. Пътят на ученика

Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши.
Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
към беседата >>

Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление.
Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики, да орат, да копаят земята, да се раждат и прераждат, да се убиват – всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това?
към беседата >>

Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши. Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата. От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря.
към беседата >>

Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни?
Едните ще се напукат, другите ще излязат здрави, и той ще ги сортира по качества. Това зависи от неговото знание и умение като грънчар. Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането си, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление. За всички гърнета има пазар в света. Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха да кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така? Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни? Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие? “ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това? Туй е външната, физическата страна на живота; това е само едно временно схващане на нещата. От този пример аз не разбирам само положението на грънчаря. Той е един израз на живата природа, която работи у нас.
към беседата >>

27. По-долен от ангелите

Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци.
Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги. Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го.
към беседата >>

Какво прави грънчарят с тези грънци?
Ако би останало на тях да управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора. Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа.
към беседата >>

Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците.
Те не биха оставили нито един човек на земята да греши. Тъй щото, когато Бог иска да изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели да свърши тази работа. Ангелът изважда ножа си и започва да кълца наляво-надясно. Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци. Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса.
към беседата >>

Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа.
Какво прави грънчарят с тези грънци? Той взима една тояга и тръгва с нея към грънците. Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън! Погледне втори – също; погледне трети – също. Щом дойде до някое здраво гърне, отмине го. Така отделя той здравите грънци от счупените, които не стават за работа. Тази е символичната страна на въпроса. „Направил си го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест си го венчал, и поставил си го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата? Славата идва след Любовта. Любовта пък изисква работа. Тъй щото, не е достатъчно само да не се съмняваме в Бога, но трябва да работим.
към беседата >>

28. Дерзай, дъще!

Грънчарят първо забърква кашата, а после прави от нея грънци.
Въпросът е да знаете, как да опечете кашата. Казвате: Забъркахме една, каша, не знаем, как ще я оправим. – Не е там въпросът. Важно е, като сте забъркали кашата, да знаете, как да я опечете. Който не знае да забърква каша, той нищо не може да направи. Грънчарят първо забърква кашата, а после прави от нея грънци. За да направи хляб, домакинята първо прави каша от брашното, която после пече. Тази каша, именно, дава живот на човека. Следователно, без каша нищо не става. Казвате: Животът е цяла каша. Не, не е така.
към беседата >>

29. Момчето ми

Какво било учудването му, когато видял, че всичките му грънци се пукали.
Като търсил известно време такъв занаят, най-после се установил върху грънчарството. Отишъл при един добър грънчар и останал да работи при него три години. Един ден казал на господаря си: Аз работих три години, научих занаята, искам да стана вече майстор. – Добре, свободен си. Слугата напуснал господаря си и започнал самостоятелна работа. Какво било учудването му, когато видял, че всичките му грънци се пукали. Върнал се пак при господаря си и го запитал, защо грънците му се пукат. – Трябва да учиш още три години да придобиеш изкуството да не се пукат грънците. Младият грънчар останал да работи при господаря си още три години и забелязал, че когато съдът бил съвършено готов, господарят му го изваждал от пещта, духвал вътре, и той не се пукал. Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години.
към беседата >>

Върнал се пак при господаря си и го запитал, защо грънците му се пукат.
Отишъл при един добър грънчар и останал да работи при него три години. Един ден казал на господаря си: Аз работих три години, научих занаята, искам да стана вече майстор. – Добре, свободен си. Слугата напуснал господаря си и започнал самостоятелна работа. Какво било учудването му, когато видял, че всичките му грънци се пукали. Върнал се пак при господаря си и го запитал, защо грънците му се пукат. – Трябва да учиш още три години да придобиеш изкуството да не се пукат грънците. Младият грънчар останал да работи при господаря си още три години и забелязал, че когато съдът бил съвършено готов, господарят му го изваждал от пещта, духвал вътре, и той не се пукал. Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години. Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат.
към беседата >>

– Трябва да учиш още три години да придобиеш изкуството да не се пукат грънците.
Един ден казал на господаря си: Аз работих три години, научих занаята, искам да стана вече майстор. – Добре, свободен си. Слугата напуснал господаря си и започнал самостоятелна работа. Какво било учудването му, когато видял, че всичките му грънци се пукали. Върнал се пак при господаря си и го запитал, защо грънците му се пукат. – Трябва да учиш още три години да придобиеш изкуството да не се пукат грънците. Младият грънчар останал да работи при господаря си още три години и забелязал, че когато съдът бил съвършено готов, господарят му го изваждал от пещта, духвал вътре, и той не се пукал. Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години. Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат. Изстинат ли веднъж, и сто пъти да духаш, те все ще се пукат.
към беседата >>

Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат.
Върнал се пак при господаря си и го запитал, защо грънците му се пукат. – Трябва да учиш още три години да придобиеш изкуството да не се пукат грънците. Младият грънчар останал да работи при господаря си още три години и забелязал, че когато съдът бил съвършено готов, господарят му го изваждал от пещта, духвал вътре, и той не се пукал. Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години. Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат. Изстинат ли веднъж, и сто пъти да духаш, те все ще се пукат. На време ще туряш грънците в пещта, на време ще ги вадиш, на време ще духаш. Това ”ху”, което грънчарят правил в грънците, е думата, която стотникът искал от Христа. ”Кажи само реч, и от тази дума, която сега кажеш, хората ще си извадят поука. Всички ще говорят за тази дума” – казал стотникът.
към беседата >>

На време ще туряш грънците в пещта, на време ще ги вадиш, на време ще духаш.
Младият грънчар останал да работи при господаря си още три години и забелязал, че когато съдът бил съвършено готов, господарят му го изваждал от пещта, духвал вътре, и той не се пукал. Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години. Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат. Изстинат ли веднъж, и сто пъти да духаш, те все ще се пукат. На време ще туряш грънците в пещта, на време ще ги вадиш, на време ще духаш. Това ”ху”, което грънчарят правил в грънците, е думата, която стотникът искал от Христа. ”Кажи само реч, и от тази дума, която сега кажеш, хората ще си извадят поука. Всички ще говорят за тази дума” – казал стотникът. ”Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.” Съвременните хора се намират в процес на самоусъвършенстване. Както виждам, вие всички сте богаташи, между вас няма нито един сиромах.
към беседата >>

Това ”ху”, което грънчарят правил в грънците, е думата, която стотникът искал от Христа.
Тогава слугата си казал: Чудно нещо! За едно духване само, за едно ”ху”, аз трябваше да чиракувам още три години. Значи, докато грънците са горещи, ще духнеш в тях, за да не се пукат. Изстинат ли веднъж, и сто пъти да духаш, те все ще се пукат. На време ще туряш грънците в пещта, на време ще ги вадиш, на време ще духаш. Това ”ху”, което грънчарят правил в грънците, е думата, която стотникът искал от Христа. ”Кажи само реч, и от тази дума, която сега кажеш, хората ще си извадят поука. Всички ще говорят за тази дума” – казал стотникът. ”Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.” Съвременните хора се намират в процес на самоусъвършенстване. Както виждам, вие всички сте богаташи, между вас няма нито един сиромах. Това лесно мога да докажа.
към беседата >>

30. Достоен

Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци.
Аз взимам този пример в преносен смисъл. Някой казва, че има отлични идеи: вярва в Бога, принадлежи към известна църква, счита се гражданин на една държава, числи се към един народ. Ако този човек принадлежи към една църква, има едно верую, а не обича Бога и ближните си, какво верую е това? Ако този човек принадлежи към един народ и нито народът е дал нещо за него, нито той – за народа, каква връзка е тази? Ако този човек следва университет, но този университет не е дал нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той с университета? Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци. И обратното е вярно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци. Онези, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, те имат високи идеали, те разбират смисъла на живота. Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смее. – Не, човек трябва да работи.
към беседата >>

И обратното е вярно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци.
Някой казва, че има отлични идеи: вярва в Бога, принадлежи към известна църква, счита се гражданин на една държава, числи се към един народ. Ако този човек принадлежи към една църква, има едно верую, а не обича Бога и ближните си, какво верую е това? Ако този човек принадлежи към един народ и нито народът е дал нещо за него, нито той – за народа, каква връзка е тази? Ако този човек следва университет, но този университет не е дал нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той с университета? Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци. И обратното е вярно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци. Онези, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, те имат високи идеали, те разбират смисъла на живота. Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смее. – Не, човек трябва да работи. Аз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света.
към беседата >>

Онези, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, те имат високи идеали, те разбират смисъла на живота.
Ако този човек принадлежи към една църква, има едно верую, а не обича Бога и ближните си, какво верую е това? Ако този човек принадлежи към един народ и нито народът е дал нещо за него, нито той – за народа, каква връзка е тази? Ако този човек следва университет, но този университет не е дал нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той с университета? Много младежи влизат в университета като здрави грънци, а излизат спукани грънци. И обратното е вярно: много младежи влизат в университета като неопечени грънци, а излизат хубаво опечени грънци. Онези, които излизат от университета като хубаво опечени грънци, те имат високи идеали, те разбират смисъла на живота. Човек трябва да разбира живота; той трябва да знае, че веднъж дошъл на земята, дадена му е задача, която трябва правилно да реши. Задачата на човека не седи само в това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смее. – Не, човек трябва да работи. Аз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света. Ако не знае, как да работи, човек трябва да се труди.
към беседата >>

31. Паралелизъм в природата

Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат?
Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми. Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А.
към беседата >>

32. Аз съм / Аз съм, не бойте се!

Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци.
Вярата придава ценни качества на човека. Тя е подобна на магическата пръчица в ръката на великия маг. Един млад момък слугувал три години при един майстор грънчар. Един ден той намислил да се отдели от господаря си, сам да стане майстор. Господарят му дал свобода, да прави, каквото иска. Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат. – Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците. Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат. Какво забелязал?
към беседата >>

Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали.
Тя е подобна на магическата пръчица в ръката на великия маг. Един млад момък слугувал три години при един майстор грънчар. Един ден той намислил да се отдели от господаря си, сам да стане майстор. Господарят му дал свобода, да прави, каквото иска. Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат. – Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците. Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат. Какво забелязал? След изваждане на гърнето от пещта, господарят му духал в него, казвал „ху“.
към беседата >>

Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат.
Един млад момък слугувал три години при един майстор грънчар. Един ден той намислил да се отдели от господаря си, сам да стане майстор. Господарят му дал свобода, да прави, каквото иска. Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат. – Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците. Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат. Какво забелязал? След изваждане на гърнето от пещта, господарят му духал в него, казвал „ху“. Като научил и това изкуство, момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху“, за едно духане трябваше да слугувам при господаря си още три години.
към беседата >>

– Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците.
Един ден той намислил да се отдели от господаря си, сам да стане майстор. Господарят му дал свобода, да прави, каквото иска. Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат. – Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците. Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат. Какво забелязал? След изваждане на гърнето от пещта, господарят му духал в него, казвал „ху“. Като научил и това изкуство, момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху“, за едно духане трябваше да слугувам при господаря си още три години. И тъй, малко нещо е това „ху“, но човек трябва да знае как да го произнася.
към беседата >>

Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат.
Господарят му дал свобода, да прави, каквото иска. Младият момък купил материал, инструменти и сам започнал да прави грънци. Обаче, голяма била изненадата му, като видял, че грънците му се пукали. Той отишъл при господаря си и запитал, коя е причината, че грънците му се пукат. – Трябва да работиш при мене още три години, да научиш и последното изкуство, да не се пукат грънците. Той се съгласил да остане при господаря си още три години, да разбере какво прави господарят му, че грънците не се пукат. Какво забелязал? След изваждане на гърнето от пещта, господарят му духал в него, казвал „ху“. Като научил и това изкуство, момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху“, за едно духане трябваше да слугувам при господаря си още три години. И тъй, малко нещо е това „ху“, но човек трябва да знае как да го произнася. Едно малко духане е в състояние да предизвика голяма промяна в човешката мисъл, но човек трябва да знае как да духа.
към беседата >>

Аз съм ви привеждал онзи пример за майстора грънчар, който казал на своя чирак: „Много лесно се правят грънците и не се пукат, стига да знаеш как. (втори вариант)
Когато се прояви отвън като израз на пълна вяра, без колебание, тогава и животът на хората ще се измени отвън. Животът ще се измени тогава по магически начин. Най-първо вие сте беден, дето отивате, не ви приемат, но после, след като наследите едно богатство от 50 милиона, веднага всички ваши роднини наоколо ви, които никога не са ви посещавали, ще започнат да се събират около вас и да казват: „Ние сме ваши роднини, много се радваме на положението ви, ние имаме вяра във вас, във вашите способности и т.н." Човек, който има вяра, ще добие това богатство и всички ще се съберат наоколо му, но той ще знае, че тази сила, която има сега, е заради онази вяра, която той е развил в себе си. Ще кажете: „Как става това нещо? " Много лесно. Аз съм ви привеждал онзи пример за майстора грънчар, който казал на своя чирак: „Много лесно се правят грънците и не се пукат, стига да знаеш как. Достатъчно е, след като ги приготвиш за печене, да кажеш: „Ху." В това „ху" седи всичкото изкуство, но да знаеш как да го произнесеш. Само едно духане е в състояние да предизвика една промяна в човешката мисъл. Ако той знае как да повярва в Божественото, веднага в него ще стане една вътрешна промяна и всички терзания, мъчнотии, всички ще изчезнат ден след ден. Какви ли не терзания, какви ли не страдания, чувства и мъчения минават покрай нас, някой път целият ад се събере, но всичко това може да изчезне моментално, ако само чуеш гласа на онзи, който казва: „Аз съм."
към втори вариант >>

33. Делата Божии

От калта грънчарят прави грънци, но той сам не е гърне.
Любовта е една и съща, но различието в любовта, което.хората виждат, показва, че съществата я възприемат и предават различно. Те й предават особени качества. Сама по себе си любовта е толкова умна, колкото и глупава. И в най-глупавите й прояви, според човешкото разбиране, тя е по-умна от най-великите философи и по-мъдра от най-големите мъдреци в света. Любовта превръща грешника в светия, но сама по себе си не е свята. От калта грънчарят прави грънци, но той сам не е гърне. За да покажат, че разбират и оценяват любовта, хората й предават качества, каквито те сами не познават. Казват: „Бог е Любов.” Какво е Бог, в същност и те не знаят. Какво е любов, също така не знаят. Любовта е онова вечно начало, което обхваща всичко в себе си. Следователно, не говорете за светостта, за чистотата на любовта, защото сами ще се спънете.
към беседата >>

34. Огъната плоскост

Неговият майстор, който го е научил да моделира и да пече калта и да направя грънците, кажете ми какво отношение имат този майстор и неговият слуга? (втори вариант)
Мислите ли, че онзи мъж, който бие жена си по два пъти на ден, че това е женитба? Мислите ли, че онзи учител, който учи децата и всеки ден ги налага по два пъти, че това е учение? Това са неща допуснати, по те нямат нищо общо с любовта. Тогава допуснете следующето. Ако един майстор, или един чирак, слуга, се научи на грънчарство, питам, имат ли отношение? Неговият майстор, който го е научил да моделира и да пече калта и да направя грънците, кажете ми какво отношение имат този майстор и неговият слуга? Те ще пекат грънците и най-после ще делят печалбата, но знание трябва. Сега аз ще ви наведа на вашия морален свят. Докато вашите способности и чувства са огънати, вие всякога ще бъдете изложени на известни страдания в света. Аз така обяснявам. Страдате някой път.
към втори вариант >>

Те ще пекат грънците и най-после ще делят печалбата, но знание трябва. (втори вариант)
Мислите ли, че онзи учител, който учи децата и всеки ден ги налага по два пъти, че това е учение? Това са неща допуснати, по те нямат нищо общо с любовта. Тогава допуснете следующето. Ако един майстор, или един чирак, слуга, се научи на грънчарство, питам, имат ли отношение? Неговият майстор, който го е научил да моделира и да пече калта и да направя грънците, кажете ми какво отношение имат този майстор и неговият слуга? Те ще пекат грънците и най-после ще делят печалбата, но знание трябва. Сега аз ще ви наведа на вашия морален свят. Докато вашите способности и чувства са огънати, вие всякога ще бъдете изложени на известни страдания в света. Аз така обяснявам. Страдате някой път. Няма никакви причини, но страдате. Защо?
към втори вариант >>

35. В дома на Симона

Затова казваме, че грънчарят е фактор, а не грънците.
Те създават и науката, и религията, следователно, те са факторите в живота. – Защо? – Защото чрез тях се проявява Бог. След духа и душата идат ума и сърцето, също фактори в човешкия живот. И чрез тях се проявява Бог. Затова казваме, че грънчарят е фактор, а не грънците. Науката и религията са средства за човека, а не цел. Благодарете им, без да ги боготворите, без да им се кланяте. Някои турят на първо място в живота си религията, а други я отричат. Първите казват, че не може да се живее без храмове, вторите не ги признават. Питам: Ако Бог живее в тебе, имаш ли нужда от храмове?
към беседата >>

36. Форма и съдържание

Ако има само едно огледало, човек се намира в положението на грънчар – прави само грънци.
Повечето противоречия имат частичен характер. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, без да се страхувате от него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се в огледалото, да видите, какви промени стават във вас. От промените на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трябва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бъде човешкият ум, второто – човешкото сърце, а третото – тялото на човека. Ако има само едно огледало, човек се намира в положението на грънчар – прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание във формите. Приложи ли и третото огледало, той е осмислил съдържанието на своите форми. На младите хора препоръчвам да си служат с едно огледало, на възрастните – с две, а на старите, високо напреднали – с три.
към беседата >>

37. Връзване и развързване

МС

Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, де ще изнасят стоката си за продан?
Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога няма да дойдете до правилно разрешение на тези въпроси. Питам: когато плетете или шиете нещо, от коя страна започвате – от ляво към дясно или от дясно към ляво? Освън това, защо платът, който толкова време сте тъкали, трябва да го разрязвате и после отново да го зашивате? Защо кацарят трябва да нарязва цели дъски на парчета и после да прави от тях каци? Питам: трябва ли всички хора да станат бъчвари, или грънчари ? Представете си, че всички хора произвеждат само бъчви, или само грънци, де ще изнасят стоката си за продан? Хората и без това са грънчари, защото мислите, чувствата и желанията, които всеки ден формуват, те ги изнасят на пазар. Има ли кой да купи стоката ви? В това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждат много стока, но стоката им няма пазар. Какво ще ви последва тогава? – Крах.
към беседата >>

38. Новата епоха

И тъй, ако между грънците на грънчаря съществува разнообразие, колко повече между хората.
Всички гърнета са. правени от един майстор, но купувачът ще избере едно от тях и то тъкмо това, което му подхожда. От многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачът търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-големи от това, което той е избрал, но те не отговарят нито на вкуса, нито на идеята му. И тъй, ако между грънците на грънчаря съществува разнообразие, колко повече между хората. Ако към грънците на грънчаря има специфично харесване и специфична обич, колко повече към хората. Въпреки това хората казват, че трябва да се обичат. Това е общо казано. Трябва да живеем. И това е общо казано.
към беседата >>

Ако към грънците на грънчаря има специфично харесване и специфична обич, колко повече към хората.
правени от един майстор, но купувачът ще избере едно от тях и то тъкмо това, което му подхожда. От многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачът търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-големи от това, което той е избрал, но те не отговарят нито на вкуса, нито на идеята му. И тъй, ако между грънците на грънчаря съществува разнообразие, колко повече между хората. Ако към грънците на грънчаря има специфично харесване и специфична обич, колко повече към хората. Въпреки това хората казват, че трябва да се обичат. Това е общо казано. Трябва да живеем. И това е общо казано. Да обичаме е едно нещо; обичам е друго нещо.
към беседата >>

39. Според делата

В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като си подал главата, изплашили се камилите, хукнали да бягат и счупили грънците.
– Отсякох дървото, но три дни ми остават да живея. Простил се той с ней, простил се с децата си и тръгнал за оня свят. Отишъл, изкопал един гроб под една круша и легнал в гроба. Падне една круша, той я вземе, изяде я, падне втора, пак я изяде и казва: „В този овят много добре върви." Но след три дни чува шум от звънци. И от любопитство повдига си главата да види. В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като си подал главата, изплашили се камилите, хукнали да бягат и счупили грънците. Хванали го грънчарите и го набили. Той си казва: „Под крушата беше много добре." - Много добре е да седиш, но опасно е да си покажеш главата. Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин Ходжа? – Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин Ходжа, но същите неща стават я с нас. Колко пъти плашим ние камилите от гроба и си създаваме сами нещастията.
към беседата >>

40. Верният в малкото

Че един грънчар направил десет грънци и ги счупил, това занаят ли е?
Защо се срамува старата баба да играе като малките деца? Значи, да лежи тази баба, да измъчва децата с философия, не я е срам, а да стане като малките и да поиграе с тях, я е срам. Каква философия е това? Тя казва: "Аз съм поживяла." Какво е видяла тя? Че десет момци я обичали, това знание ли е? Че един грънчар направил десет грънци и ги счупил, това занаят ли е? Че един търговец е спечелил десет милиона и после ги изгубил, това търговия ли е? Че един професор учил десет години, направил такава теория, която за нищо не е, това професорство ли е? Във всичките ни теории трябва да има една положителна страна, трябва да има един положителен резултат. Ако всичките ни резултати са все отрицателни, това не е професорство. Поне най-малко половината на това, което имаме, да е положително.
към беседата >>

41. Пътища на Мъдростта

БС

Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен.
Като направи няколко пъти така, то се отказва и вече гледа с респект на всичко. Така и вие, когато понечите да направите нещо, Господ пуска тока, но вие скъсвате жицата. Заради това на стари години детето почва да бие майка си. От ваше гледище не би трябвало да има никакви бури, не трябва да се люлеят листата, всичко трябва да бъде тихо. В света, в който живеете, вятърът, причиняващ наглед големи бури и болки, носи и голяма полза на растенията – усилва тяхното кръвообращение, доставя храна, спомага за слънчевата светлина и причинява едно вътрешно обновяване на растенията. Ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на рохки грънци, които като ги бутнеш, се чупят, а пък чрез несгодите човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, лесно преодолява една нова болест, а други, които не са боледували, могат да умрат. Вие сте в една такава стая, по чийто под е пуснат електрически ток. Един проповедник ми разказваше: „Какво ми дойде до главата, аз говорех, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни, и те не слушат. Хората ми казват сега: Ти учеше другите, а как не можа да научиш своите дъщери!...” Значи само с говорене не става. Ако бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Купете си още по-хубава шапка, още по-хубави дрехи – от хубави по-хубави!
към беседата >>

42. Ако всичкия свят спечеля

В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар.
Той се молил за всеки, който трябва да дойде, и затова, който дохождал, приемал го в сиропиталището. Ако четете тази книга, може да се отегчите от доказателства, но има и друг начин, по който човек може да прояви своята вяра. Казвам: Живата вяра, вярата в Живия Господ е динамична сила. Ако я употребите, вие можете сами да измените целия си сегашен живот. Сега аз ще завърша с още два примера, като направя известни коментари върху тях. В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар. Самият момък бил способен и работил цели три години. Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци. Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали. Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат? Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне.
към беседата >>

Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци.
Казвам: Живата вяра, вярата в Живия Господ е динамична сила. Ако я употребите, вие можете сами да измените целия си сегашен живот. Сега аз ще завърша с още два примера, като направя известни коментари върху тях. В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар. Самият момък бил способен и работил цели три години. Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци. Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали. Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат? Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне. Тогава момъкът си казал: "Чудно нещо! За едно "ху" аз трябваше да служа още три години." Това е внушението, което работи; това е Божествената мисъл.
към беседата >>

Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали.
Ако я употребите, вие можете сами да измените целия си сегашен живот. Сега аз ще завърша с още два примера, като направя известни коментари върху тях. В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар. Самият момък бил способен и работил цели три години. Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци. Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали. Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат? Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне. Тогава момъкът си казал: "Чудно нещо! За едно "ху" аз трябваше да служа още три години." Това е внушението, което работи; това е Божествената мисъл. За всяка своя мисъл ти трябва да кажеш "ху", за да проработи.
към беседата >>

Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат?
Сега аз ще завърша с още два примера, като направя известни коментари върху тях. В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар. Самият момък бил способен и работил цели три години. Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци. Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали. Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат? Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне. Тогава момъкът си казал: "Чудно нещо! За едно "ху" аз трябваше да служа още три години." Това е внушението, което работи; това е Божествената мисъл. За всяка своя мисъл ти трябва да кажеш "ху", за да проработи. Не кажеш ли "ху", отиде гърнето.
към беседата >>

Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне.
В единия пример се говори за един млад българин, който отишъл да се учи да прави грънци при един опитен грънчар. Самият момък бил способен и работил цели три години. Като свършил тия години, той се помолил на господаря си да го направи майстор, да може вече самостоятелно да пече грънци. Господарят го оставил известно време да работи сам, но всичките му грънци се пукнали. Той запитал господаря си: "Защо моите грънци се пукат? Кажи ми тайната, с която си служиш." Господарят му казал: "За да станеш майстор, трябва да работиш още три години." И наистина, като работил още три години, той видял как господарят му, като поставял грънците да се пекат, казвал "ху" и вдъхвал във всяко гърне. Тогава момъкът си казал: "Чудно нещо! За едно "ху" аз трябваше да служа още три години." Това е внушението, което работи; това е Божествената мисъл. За всяка своя мисъл ти трябва да кажеш "ху", за да проработи. Не кажеш ли "ху", отиде гърнето. Кажеш ли "ху", гърнето не се пука вече.
към беседата >>

43. Вечният порядък

Надига глава и гледа – минават камили, натоварени с грънци.
След три дни ще умра." Прощава се с жена си и отива в полето, при една круша, да чака смъртта си. Ляга в един трап под крушата – чака ангелите да го вземат. Круши падали отгоре и той си хапвал. Три дена вече минали, Настрадин Ходжа все чака да дойдат да го вземат. По едно време чува шум, звънци. Надига глава и гледа – минават камили, натоварени с грънци. Но като се надигнал от трапа, подплашил камилите. Хванали го камиларите и му ударили един бой. Връща се при жена си и тя го пита: "Какво има на онзи свят? " "Много хубаво е, круши падат от небето, но като подплашиш камилите, бой има." - отговорил той философски. Сега може да се смеем на рая на Настрадин Ходжа, но всеки от нас все плаши камилите.
към беседата >>

44. С притчи

Покрай воденицата минавал камилар с камили, натоварени с грънци.
Какво се оказало? Мечката била дресирана. И тя по някакъв начин се откъснала от въжето на своя господар и избягала в гората. Като чула тъпана, мечката започнала да играе. Той бил тъпана, а тя играла, докато се развила нова комедия във воденицата. Покрай воденицата минавал камилар с камили, натоварени с грънци. Той също така пътувал за Солун. Като чул отдалеч тъпана, камиларят пожелал да види какво става във воденицата. Отворил вратата на воденицата и надзърнал, но мечката се уплашила и хукнала да бяга. Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци. Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд.
към беседата >>

Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци.
Той бил тъпана, а тя играла, докато се развила нова комедия във воденицата. Покрай воденицата минавал камилар с камили, натоварени с грънци. Той също така пътувал за Солун. Като чул отдалеч тъпана, камиларят пожелал да види какво става във воденицата. Отворил вратата на воденицата и надзърнал, но мечката се уплашила и хукнала да бяга. Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци. Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд. Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“. Пристигнали в Солун. Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя. Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката.
към беседата >>

Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“.
Той също така пътувал за Солун. Като чул отдалеч тъпана, камиларят пожелал да види какво става във воденицата. Отворил вратата на воденицата и надзърнал, но мечката се уплашила и хукнала да бяга. Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци. Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд. Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“. Пристигнали в Солун. Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя. Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката. С тази мечка аз се прехранвах, а той стана причина тя да избяга в гората“. Съдията намерил исканията на мечкаря основателни и казал на камиларя: „Първо доведете мечката му, а после той ще ви плати счупените грънци“.
към беседата >>

Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя.
Отворил вратата на воденицата и надзърнал, но мечката се уплашила и хукнала да бяга. Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци. Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд. Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“. Пристигнали в Солун. Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя. Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката. С тази мечка аз се прехранвах, а той стана причина тя да избяга в гората“. Съдията намерил исканията на мечкаря основателни и казал на камиларя: „Първо доведете мечката му, а после той ще ви плати счупените грънци“. Казвам: умение се иска, за да приложи човек навреме даденото му богатство. Питам: какво е спечелил този българин с биенето на тъпана?
към беседата >>

Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката.
Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали да бягат и изпочупили много грънци. Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд. Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“. Пристигнали в Солун. Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя. Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката. С тази мечка аз се прехранвах, а той стана причина тя да избяга в гората“. Съдията намерил исканията на мечкаря основателни и казал на камиларя: „Първо доведете мечката му, а после той ще ви плати счупените грънци“. Казвам: умение се иска, за да приложи човек навреме даденото му богатство. Питам: какво е спечелил този българин с биенето на тъпана? Той нищо не е спечелил, но в случая вие имахте възможност да чуете нещо ново, от което аз вадя следния извод: всеки човек има по един тъпан и по една мечка, която разиграва без да иска.
към беседата >>

Съдията намерил исканията на мечкаря основателни и казал на камиларя: „Първо доведете мечката му, а после той ще ви плати счупените грънци“.
Ти стана причина да се уплашат камилите ми и да счупят грънците“. Пристигнали в Солун. Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията да даде своите обяснения, как е станал причина да се счупят грънците на камиларя. Тъпанджията казал: „Аз съм готов да заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката. С тази мечка аз се прехранвах, а той стана причина тя да избяга в гората“. Съдията намерил исканията на мечкаря основателни и казал на камиларя: „Първо доведете мечката му, а после той ще ви плати счупените грънци“. Казвам: умение се иска, за да приложи човек навреме даденото му богатство. Питам: какво е спечелил този българин с биенето на тъпана? Той нищо не е спечелил, но в случая вие имахте възможност да чуете нещо ново, от което аз вадя следния извод: всеки човек има по един тъпан и по една мечка, която разиграва без да иска. Вие трябва да знаете, че живеете в един разумен свят, между разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тези разумни същества нямат свободно време да се занимават с вашите грешки и престъпления.
към беседата >>

45. Общото благо

Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря си.
Казвам: човек трябва да бъде готов на услуги, както на себе си, така и на другите. Дойде ли до някаква мъчнотия, нека започне да ѝ пее, докато мъчнотията се умори да го слуша и си замине. Дойде ли до някаква погрешка, да е готов да я поправи. Човек от всичко трябва да се учи. Ако е млад, ако е учен, той не трябва да мисли, че знае всичко. Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря си. Този млад кон срещнал един стар кон, който теглил една кола с грънци. Старият кон слизал бавно от височината, за да не счупи грънците. Младият кон му казал: „Защо вървиш толкова бавно? Никога ли не си слизал бързо? Не знаеш ли как се препуска?
към беседата >>

Този млад кон срещнал един стар кон, който теглил една кола с грънци.
Дойде ли до някаква мъчнотия, нека започне да ѝ пее, докато мъчнотията се умори да го слуша и си замине. Дойде ли до някаква погрешка, да е готов да я поправи. Човек от всичко трябва да се учи. Ако е млад, ако е учен, той не трябва да мисли, че знае всичко. Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря си. Този млад кон срещнал един стар кон, който теглил една кола с грънци. Старият кон слизал бавно от височината, за да не счупи грънците. Младият кон му казал: „Защо вървиш толкова бавно? Никога ли не си слизал бързо? Не знаеш ли как се препуска? “ – „Като знаеш толкова, опитай се.
към беседата >>

Старият кон слизал бавно от височината, за да не счупи грънците.
Дойде ли до някаква погрешка, да е готов да я поправи. Човек от всичко трябва да се учи. Ако е млад, ако е учен, той не трябва да мисли, че знае всичко. Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря си. Този млад кон срещнал един стар кон, който теглил една кола с грънци. Старият кон слизал бавно от височината, за да не счупи грънците. Младият кон му казал: „Защо вървиш толкова бавно? Никога ли не си слизал бързо? Не знаеш ли как се препуска? “ – „Като знаеш толкова, опитай се. Ела ти на моето място, да видим какво ще направиш.“ Младият кон веднага заел мястото на стария и бързо се спуснал от височината.
към беседата >>

Той слязъл скоро, но грънците се изпочупили.
Младият кон му казал: „Защо вървиш толкова бавно? Никога ли не си слизал бързо? Не знаеш ли как се препуска? “ – „Като знаеш толкова, опитай се. Ела ти на моето място, да видим какво ще направиш.“ Младият кон веднага заел мястото на стария и бързо се спуснал от височината. Той слязъл скоро, но грънците се изпочупили. Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си.
към беседата >>

46. Разумните сили / Разумните сили в природата

Тук има грънци, ще внимаваш при движенията си.
Господарят ти казва: Ще платиш гърнето! – Случайно го счупих. Не съм ли свободен да се движа както искам? – Тук не си свободен. Излез на полето и се движи както искаш. Тук има грънци, ще внимаваш при движенията си. Сега, за невниманието ти ще те глобя, ще платиш 500 лв. – Ето едно неразумно движение. Простираш ръцете си, прегръщаш някого и го целуваш. – Защо правиш това, сам не знаеш. Нито ти му даваш нещо, нито гой ти дава.
към беседата >>

Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци, ще ги плащаш.
– Това е предположение. – Те не искат да ме видят. – И това е предположение. Когато някой не иска да те види, това показва, че той е болен, кракът го боли, не може да се движи и да те срещне. Всеки от вас трябва да си начертае по един пентаграм, да знае по кой път да върви. Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци, ще ги плащаш. Единственият път, по който можеш да вървиш, е правата линия. Можеш да вървиш надясно и наляво, напред и назад, но ще правиш грешки. Прави упражнения, които да те повдигат. При първото упражнение, от шестте дадени, първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: Господи, слязох до дъното на кладенеца. Помогни ми да се издигна и изляза на свобода.
към беседата >>

Ако правиш лоши движения, трошиш грънци от едната или другата страна. (втори вариант)
Някой казва: „Той не иска да ме среща.“ – Този човек има добра воля, да си изплати дълга, но няма пари. Щом не иска да те среща, боли го крака или ръката. Всеки един от вас трябва да начертае един пентограм. Трябва да знаете кой път да хванете. По кой път трябва да тръгнете. Ако правиш лоши движения, трошиш грънци от едната или другата страна. Ще ги блъснеш. Ти ще се движиш правилно. Ти имаш право на грънците и те имат своето право. И в ляво и в дясно, и отзад и отпред си ограничен. Единственото свободно място е праната линия.
към втори вариант >>

Ти имаш право на грънците и те имат своето право. (втори вариант)
Трябва да знаете кой път да хванете. По кой път трябва да тръгнете. Ако правиш лоши движения, трошиш грънци от едната или другата страна. Ще ги блъснеш. Ти ще се движиш правилно. Ти имаш право на грънците и те имат своето право. И в ляво и в дясно, и отзад и отпред си ограничен. Единственото свободно място е праната линия. Като правиш първото упражнение, ти слизаш. Казваш: „Господи, слязох в дъното, сега искам да изляза“, и се издигаш. Като излизаш от кладенеца, си свободен и ти е приятно.
към втори вариант >>

47. Здрава мисъл

Майсторът – грънчар, който разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци.
Казваш: Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински християнин, онзи не е истински християнин. Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези изследвания? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в работа, ти си невежа. Майсторът – грънчар, който разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци. Обаче, ти, които не разбираш това изкуство, газиш калта, цапаш обувките си и я разнасяш по къщите. Много съм ви говорил за чистотата и сега пак казвам: Пазете чистота! Въпреки това, вие влизате в салона с кални обувки. Трябва ли да ви уча да чистите обувките си?
към беседата >>

Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство.
За едно гърне ще плащате хиляда лева. В случая, аз ще се ползвам, а не вие. Питате: Защо ви събирам тук, защо ви говоря? Като не можете да си отговорите, казвате: Господ те е изпратил. – Това не е знание. Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство. Ще засучете ръкавите си, ще месите калта с ръцете си, докато изваете хубави форми. След това ще ги печете и продавате. Ето едно изкуство. Изучавайте го и правилно го прилагайте. В него се крие смисълът на живота.
към беседата >>

Аз ще ви науча, как да правите сместа, как да мачкате тестото и да оформяте грънците.
Ако работиш, ще ти се помага. Ако учиш, ще намериш и учители. Щом не искаш да учиш, никой няма да ти помага. Сега искам от вас да учите, да придобиете изкуството на грънчаря. Вие имате на разположение дърва, вода и глина. Аз ще ви науча, как да правите сместа, как да мачкате тестото и да оформяте грънците. Щом придобиете това изкуство, ще влезете във връзка с хората. Един след друг, те ще ви посещават, ще се запознавате с тях и ще придобивате приятели. – Какво ще ни ползва грънчарството? – То е първата стъпка в новия живот. Сам ще носиш вода, сам ще палиш огъня, сам ще месиш тестото.
към беседата >>

Ще правиш грънците с ръцете си, а не чрез машина.
Щом придобиете това изкуство, ще влезете във връзка с хората. Един след друг, те ще ви посещават, ще се запознавате с тях и ще придобивате приятели. – Какво ще ни ползва грънчарството? – То е първата стъпка в новия живот. Сам ще носиш вода, сам ще палиш огъня, сам ще месиш тестото. Ще правиш грънците с ръцете си, а не чрез машина. С ръцете си ще формуваш тестото, докато предадеш на всяко гърне красива и правилна форма. Да владееш добре грънчарството, това значи, да станеш ваятел на своите мисли, чувства и постъпки, да им предадеш красива форма. Един ден, като заминеш за другия свят, ще вземеш със себе си всички мисли, чувства и постъпки, изработени на земята. Те представляват материал за твоя бъдещ живот. Затова Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето”.
към беседата >>

Аз ще ви покажа, къде има пръст за грънци.
Един ден, като заминеш за другия свят, ще вземеш със себе си всички мисли, чувства и постъпки, изработени на земята. Те представляват материал за твоя бъдещ живот. Затова Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето”. – 0ткъде ще ги събирате? – От земята. Аз ще ви покажа, къде има пръст за грънци. Първото нещо, което ще направим, е да дадем банкет на всички ученици, които искат да следват курса по грънчарство. После ще внесат таксата и ще ги запишат за ученици. – Даром не може ли? – Не може. – На земята нищо не се дава даром.
към беседата >>

Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща. (втори вариант)
Та искам сега да ви хвърля светлина върху възможностите, които трябва да развивате. Вие някой път седите и се занимавате със слабостите на хората. Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. Всички тези неща може да са верни, ако аз през целия си живот се занимавам с това, тогава аз ще се оцапам с психологическа кал, която ще ме спъне. Онзи човек, който не може да впрегне калта на работа, той е невежа. Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща. Аз съм говорил, че трябва да държите чистота. Мнозина влизате в салона с кални обуща. Толкоз години аз ви уча, но вие внасяте кал тук, в салона. Защо аз да ви уча и да плащам за вашата кал? Ако вие не плащате, аз ще впрегна вашата кал и тази кал ще я продам пак на вас, по-скъпо ще ви я продам, по 1000 лева ще платите за едно гърне.
към втори вариант >>

Аз искам да научите едно изкуство, не да гледате как аз правя грънците, но ще се опретнете, ще месите калта с ръцете си, ще мачкате. (втори вариант)
Толкоз години аз ви уча, но вие внасяте кал тук, в салона. Защо аз да ви уча и да плащам за вашата кал? Ако вие не плащате, аз ще впрегна вашата кал и тази кал ще я продам пак на вас, по-скъпо ще ви я продам, по 1000 лева ще платите за едно гърне. Това ще ползува мен, но няма да ползува вас. Рекох сега, вие не знаете защо аз ви събирам, защо ви говоря, вие казвате: „Господ го е пратил.“ Това не е никаква философия. Аз искам да научите едно изкуство, не да гледате как аз правя грънците, но ще се опретнете, ще месите калта с ръцете си, ще мачкате. Ще научите как се замесва калта, как се изпича, и как се продава. По колко трябва да се плати по продажбата. Това е цяло изкуство. Някой може да ви представи живота в друга форма, но тези представи на миналото са ни направили нещастни. Една майка представя на дъщеря си брачния живот, какъвто не е.
към втори вариант >>

Щом станеш грънчар, ще започнат хората да се нижат при вас, да искат грънци. (втори вариант)
Сега искам да имате желание да учите. Вие имате достатъчно дърва, вода и достатъчно кал. Аз ще ви уча изкуството само как да мачкате калта и как да продавате. Не схващайте сега материално. То е великото, духовното, като научите грънчарството, вие ще добиете свобода и ще влезете във връзка с хората. Щом станеш грънчар, ще започнат хората да се нижат при вас, да искат грънци. Ще се запознаете с едного, с двама, с трима, ще имате хиляди приятели. Първото нещо, ще се спрете сега върху изкуството, грънчарството. Вие ще мислите: „Какво иска да ми каже? “ Какво искам, какво разбирам под думата грънчарство? То е първото изкуство, което трябва да научите в новия живот.
към втори вариант >>

Виждали ли сте как се правят грънци? (втори вариант)
Първото нещо, ще се спрете сега върху изкуството, грънчарството. Вие ще мислите: „Какво иска да ми каже? “ Какво искам, какво разбирам под думата грънчарство? То е първото изкуство, което трябва да научите в новия живот. Ще донесете сами вода, ще месите, след това тези гърнета, ще почнат да се правят, не по фабричен начин, но ръцете ще играят. Виждали ли сте как се правят грънци? Върти с едната ръка, а другият крак натиска, колелото се върти, а пък с другата ръка извива и дава форма. Трябва да работиш върху една своя мисъл и чувство като един грънчар. Ще въртиш, ще гледаш, докато докараш една хубава форма. Всяка една мисъл, всяко чувство и постъпка трябва да ги изработим. Като отидем в невидимият свят, да носим с нас всичките тези мисли, чувства и постъпки.
към втори вариант >>

Христос казва: „Събирайте си богатства на земята.“ Сега ще ви покажа във вашите места, къде има пръст за грънци. (втори вариант)
Трябва да работиш върху една своя мисъл и чувство като един грънчар. Ще въртиш, ще гледаш, докато докараш една хубава форма. Всяка една мисъл, всяко чувство и постъпка трябва да ги изработим. Като отидем в невидимият свят, да носим с нас всичките тези мисли, чувства и постъпки. Ако ти сега не ги създадеш, няма да имаш елементи, материал, за да живееш щастлив живот, като заминеш. Христос казва: „Събирайте си богатства на земята.“ Сега ще ви покажа във вашите места, къде има пръст за грънци. Преди да започнеш изучаването, грънчарството, най-първо се дава един банкет на всички онези, които стават грънчари. След това грънчарските ученици внасят известна вноска за курса. Не мислете, че без пари ще влезете. Не. Тук няма даром. Една сума ще се определи, доста крупна.
към втори вариант >>

48. Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)

Какво прави грънчарят със своите грънци?
Казваш: Глупава е тази идея. – Не е глупава, но не можеш да я постигнеш. Ти стоиш, а идеята се движи. Запишете си изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога? – Когато спазваш времето, което носи всичко. Какво прави грънчарят със своите грънци? – Пали пещта и ги пече. Той знае, кога да ги пече и колко време. Времето носи неговото щастие. Ти седиш и чакаш, щастието да дойде отвън някъде. Земеделецът очаква щастието си от земята, орачът – от ралото си, а грънчарят от своята пещ.
към беседата >>

49. Ухото

По ухото познавам дали човек може да направи грънци от своята пръст, или не.
– Да, но това, което е казал Христос, е велика наука. Знаеш ли тази наука? Правиш добро на някого. Трябва да знаеш как ще възприеме той това добро. За тази цел е нужно да познаваш ухото му. По ухото познавам дали човек може да направи грънци от своята пръст, или не. Като ви наблюдавам, намирам, че ушите ви са хубави. Има нещо занемарено в тях, но с време то ще се оправи. Богати руди се крият във вашите уши: златни, сребърни, железни, въглища и др. Казваш: „Защо ще копая? Това е трудна работа“.
към беседата >>

“ Като видите много пръст, ще вземете колкото ви трябва и ще направите грънци. (втори вариант)
Тази чернота, показва, че музикалното ухо е по-дълбоко. Не само по-дълбоко, но музикалното ухо е поставено по-другояче на човешката глава, има особен ъгъл. Музикално човек веднага взема такава поза, по която вълните да бъдат много правилни. А пък, който не е музикален, взема поза, по която вълните не се приемат правилно. Вие, като погледнете тези рисунки, ще кажете: „Тези рисунки какво ще ги правим? “ Като видите много пръст, ще вземете колкото ви трябва и ще направите грънци. Или пък може да имате тази мисъл: „С това ще се занимавам.“ Че като отидете за вода, нали ще отидете там, дето изтича водата? Няма да вземете търнокопа и да изкопаете от друго място вода. Ако много страдате, значи не сте се разговаряли много с ухото си. Днешният живот на човека зависи напълно от ухото. Ако вие имате едно хубаво ухо, тогава значи Бог те е турил в хубави възможности.
към втори вариант >>

Аз ще му погледна ухото и ще видя дали ще може да направя грънци от неговата пръст или не. (втори вариант)
Вие не трябва да бъдете пасивни, а трябва да мислите. И всяка работа, която предприемете, трябва да я проучавате. Да не казвате: „Не искам много проучаване.“ Ти казваш: „Христос е казал това и това.“ Да. Каквото е казал Христос е цяла наука. Когато ще направиш добро, да видиш това, което ще му кажеш, дали ще го възприеме добре или не. Аз ще му погледна ухото и ще видя дали ще може да направя грънци от неговата пръст или не. Вие може да се смущавате, вашите уши почти са много добри, с малки изключения, всички имате добри уши, само че занемарени са вашите уши. Богата почва има златни, железни руди, въглища, сребро, но казваш: „Какво ще ходя да копая, тя е дълбока работа.“ Най-първо вие ще нарисувате ухото си или ангажирайте някого да ви нарисува ухото. Някой казва: „Много лошо е ухото ми.“ Така не се говори. Някой, вместо да нарисува образа ви, да нарисува ухото ви.
към втори вариант >>

50. Принципи, закони, сили и форми

Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е висока служба.
Този човек прилича на стара мома, която си казва: „Не се ожених навреме, остарях вече, не зная какво да правя“. Питам: Животът само в женене ли се изявява? Какво правят ангелите, които не се женят? Да раждаш и отглеждаш деца, както днес става, това е най-лесната работа. Почтена работа е, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е висока служба. Ще направиш едно гърне, ще го продадеш и при първото падане на земята ще се счупи. Направи такова гърне, че колкото пъти падне на земята, да не се чупи. Който купи това гърне, ще каже: „Благодаря за гърнето, което купих от тебе. Досега е падало най-малко 20 пъти на земята: падне, отскочи и не се чупи“. Ще отговориш: „Добре владея изкуството си“.
към беседата >>

Ако грънците ти се чупят, ще кажеш: „Правя грънци, за да печеля.
Ще направиш едно гърне, ще го продадеш и при първото падане на земята ще се счупи. Направи такова гърне, че колкото пъти падне на земята, да не се чупи. Който купи това гърне, ще каже: „Благодаря за гърнето, което купих от тебе. Досега е падало най-малко 20 пъти на земята: падне, отскочи и не се чупи“. Ще отговориш: „Добре владея изкуството си“. Ако грънците ти се чупят, ще кажеш: „Правя грънци, за да печеля. Ако не се чупят, нищо няма да спечеля“. Като ви говоря за носа, ще ви дам един уред, да го измервате на дължина и широчина. Дължината се мери отдолу–нагоре, а широчината – долу, при крилата на носа. Всеки трябва да знае колко дълъг и широк е неговият нос. – „Това е за учени хора, не е за нас.“ – Чудно нещо, не трябва ли да преброиш колко пари имаш в касата си?
към беседата >>

Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. (втори вариант)
Остарях вече, не се ожених, не мога да раждам, какво ще правя от сега нататък в живота? “ Питам: животът само в жененето ли седи? Какво трябва да правят ангелите, които нито се женят, нито за мъж отиват? Да отглеждаш деца, както днес ги отглеждат, това е най-малката работа, която можеш да извършиш. Тя е почетна работа, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“
към втори вариант >>

Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. (втори вариант)
Да отглеждаш деца, както днес ги отглеждат, това е най-малката работа, която можеш да извършиш. Тя е почетна работа, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“ Аз мога да ви дам един уред, с който всеки може да измерва носа си. Ще хванете носа си отдолу и ще го измерите, колко е дълъг и широк. Ще видите дали е 4, 5, 6 или 7 см дълъг.
към втори вариант >>

Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. (втори вариант)
Тя е почетна работа, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“ Аз мога да ви дам един уред, с който всеки може да измерва носа си. Ще хванете носа си отдолу и ще го измерите, колко е дълъг и широк. Ще видите дали е 4, 5, 6 или 7 см дълъг. След това ще го измерите в широчината му, дето са крилата долу.
към втори вариант >>

Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“ (втори вариант)
Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е много висока работа. Ти ще продадеш едно гърне, което още първия път, като падне на земята, ще подскочи и ще се счупи. Ти трябва да направиш такова гърне, което да пада и да не се чупи. Купувачът ще дойде при тебе и ще ти каже: „Браво, ти ми продаде едно гърне, което досега най-малко 20 пъти е падало на земята и като е падало, подскачало е, но не се е чупило.“ И ти ще му отговориш, че знаеш да правиш грънци. Ако грънците ти се чупят, тогава ще му отговориш по търговски: „Аз ги правя, за да се чупят. Ако не се чупят, никой няма да купува грънци.“ Аз мога да ви дам един уред, с който всеки може да измерва носа си. Ще хванете носа си отдолу и ще го измерите, колко е дълъг и широк. Ще видите дали е 4, 5, 6 или 7 см дълъг. След това ще го измерите в широчината му, дето са крилата долу. После ще видите дали носът ви е гърбав, изпъкнал или вдлъбнат и по този начин ще има с какво да се занимавате.
към втори вариант >>

51. Приемане и предаване

“ – Ако си умен, ще направиш от нея нещо ценно, както грънчарят прави от калта хубави грънци.
Ако мислите, че можете да се освободите от света, вие се лъжете. Това е невъзможно. За да се освободите от света, трябва да се справите с всички противоречия. Те са калта на живота, която всеки момент цапа човека. – „Как да се освободим от тази кал? “ – Ако си умен, ще направиш от нея нещо ценно, както грънчарят прави от калта хубави грънци. В тази кал растат всички плодове. Ако не си умен, ще се цапаш и ще страдаш. Умният, философът, филтрира нещата. Той никога не допуща в съзнанието си утайки. Който няма този филтър, ще пие мътна вода.
към беседата >>

52. Живот вечен

Тук, в София, има заровени много грънци с пари.
Хората им дали пари, да си отидат дома – най-после им дали 50 лева. И сега ме питат в писмото какво да направят с 50-те лева, ако съм учител благ, на мъдростта, като трябват на единия 350 лева, а на другия – 750 лева, за да си отидат дома. Ако не им дам парите, казват: „Ето един…“ Тези хора не трябваше да ходят да искат пари от високопоставени хора. Ако аз бях на тяхното място, щях да извадя своята магическа пръчица. Тук, в София, има заровени много грънци с пари. Ще ги извадя, ще взема колкото ми трябват: седем–двайсет златни, ще ги заровя другите. После ще се обърна към Господа и ще му благодаря, че е оставил в земята. Сега ще кажете: „Може ли да се направи това нещо? “ Те това сега правят учените хора. Простите хора не го правят.
към беседата >>

Тук в София има заровени много грънци с пари. (втори вариант)
И сега ме питат в писмото какво да правят с 50-те лева. Като съм учител благ на мъдростта, сега те очакват да ги посъветвам какво да правят с 50-те лева, като трябват на единия 350 лева, а на другия 750 лева, за да си отидат по домовете. Ако не им дам парите ще кажат: Ето един, който не иска да помогне. Тези хора не трябва да ходят да искат пари от високопоставени лица. Ако аз бях на тяхно място, щях да извадя своята магическа пръчица. Тук в София има заровени много грънци с пари. Ще ги извадя, ще взема колкото ми трябват - десет, двадесет златни монети, а другите ще заровя. После ще се обърна към Господа и ще му благодаря, че ги е оставил в земята. Сега ще кажете: Може ли да се направи това нещо? Че това сега правят учените хора. Простите хора не го правят.
към втори вариант >>

53. Добродетелната жена

Човек може да руши грънците, които той е направил.
По една щастлива случайност той успял да се избави от тази тигрица. В своите спомени той пише, че ще помни тези приключения в живота си. Тигърът, това е недоволството в човека. Когато той изгуби любовта си, той отива да гони тези животни, да ги убива. Той върши нещо, което е престъпно. Човек може да руши грънците, които той е направил. Да чупи грънците, които другите са направили, той няма право. Ние имаме право да направим себе си нещастни, но нямаме право да направим другите нещастни, ако искате един морал. Можете себе си да убодете на един трън, но другите нямате право. Нека всеки да прави опит в себе си. Ако туй действа благотворно, да го приложи и на другите.
към беседата >>

Да чупи грънците, които другите са направили, той няма право.
В своите спомени той пише, че ще помни тези приключения в живота си. Тигърът, това е недоволството в човека. Когато той изгуби любовта си, той отива да гони тези животни, да ги убива. Той върши нещо, което е престъпно. Човек може да руши грънците, които той е направил. Да чупи грънците, които другите са направили, той няма право. Ние имаме право да направим себе си нещастни, но нямаме право да направим другите нещастни, ако искате един морал. Можете себе си да убодете на един трън, но другите нямате право. Нека всеки да прави опит в себе си. Ако туй действа благотворно, да го приложи и на другите. Да кажеш: аз така и така направих, може и вие да приложите една моя мисъл, едно мое желание и една моя постъпка.
към беседата >>

54. Свещеното сърце

Ако се натъкнете на тази кал, бъдете майстори да направите от нея грънци, стомни.
Буквата „I“ представя първата проява на реалността, а „И“ – последната проява. Между тези две букви се поставя буквата „Л“ – също проява на реалността. Стремете се да влезете в света на Истината и Любовта, т.е. в света на светлината и чистотата. Тези два свята могат да ви запазят от калта на физическия свят. Ако се натъкнете на тази кал, бъдете майстори да направите от нея грънци, стомни. Стойте далеч от калта. Много тайни има в живота. И най-малката форма крие в себе си една тайна. Вземеш една ябълка и веднага я туряш в устата си. Знаеш ли какво представя ябълката?
към беседата >>

Ако се натъкнете на тази кал, бъдете майстори да направите от нея грънци, стомни. (втори вариант)
Буквата ,i“ представя първата проява на реалността, а „и“ - последната проява. Между тези две букви се поставя буквата „л“ - също проява на реалността. Стремете се да влезете в света на истината и любовта, т.е. в света на светлината и чистотата. Тези два свята могат да ви запазят от калта на физическия свят. Ако се натъкнете на тази кал, бъдете майстори да направите от нея грънци, стомни. Стойте далеч от калта. Много тайни има в живота. И най-малката форма крие в себе си една тайна. Вземеш една ябълка и веднага я туряш в устата си. Знаеш ли какво представя ябълката?
към втори вариант >>

55. Елате да обядваме / Елате и обядвайте

Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня.
Адът е тука, на земята. Някои търсят ада в някой друг свят. Едно малко ангелче чело историята за създаването на земята в библиотеката и отива при един много учен ангел и му казва: „Може ли да ми направиш услуга, да ме заведеш на земята, да видя тези хора, които Господ е създал, да се порадвам малко на света.“ „Може, може да те заведа.“ Турил го на крилата си и дошли на земята. То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат.
към беседата >>

Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече.
То, като погледнало, казва: „Аз ти казах да ме заведеш при хората, а тук е адът. Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло.
към беседата >>

Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим.
Заведи ме при хората.“ „Това са хората.“ Сега аз виждам величието на Бога, че от този ад, че от туй, което е непоправимо – по човешки говоря – Господ иска от тази каша да изкара нещо, и ще изкара. Той ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята. Но всичката кал трябва на грънци да стане, през огън да минат, да се опекат, че да не се разваля вече. Ами, че ние не сме ли тия грънци, които всеки ден се трошим. Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които от тази кал са направили хора като нас и постоянно се разлагат. След като има едно гърне и се счупи, ще го погребат, всичките ще оплакват и казвате, че светът е така създаден, Господ го е създал така. Не. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна в човека, то не е неговото тяло. Туй гърне не гледайте.
към беседата >>

Ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. (втори вариант)
- Това са хората, отговорил големият ангел. Сега аз виждам величието на Бога. Господ иска да направи нещо от тази каша, от този ад, от това, което е непоправимо. По човешки говоря. И Той ще направи. Ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята, но калта трябва да стане на грънци, през огън да мине, да се опече, за да не се разваля вече. Не сме ли ние тези грънци, които всеки ден се трошат? Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които са направили от калта хора като нас? И тези грънци постепенно се разпадат.
към втори вариант >>

Ще се оправи земята, но калта трябва да стане на грънци, през огън да мине, да се опече, за да не се разваля вече. (втори вариант)
Господ иска да направи нещо от тази каша, от този ад, от това, което е непоправимо. По човешки говоря. И Той ще направи. Ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята, но калта трябва да стане на грънци, през огън да мине, да се опече, за да не се разваля вече. Не сме ли ние тези грънци, които всеки ден се трошат? Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които са направили от калта хора като нас? И тези грънци постепенно се разпадат. Един ден гърнето като се счупи, погребват го, оплакват го и казват, че Господ така е създал света. Не мислете така.
към втори вариант >>

Не сме ли ние тези грънци, които всеки ден се трошат? (втори вариант)
По човешки говоря. И Той ще направи. Ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята, но калта трябва да стане на грънци, през огън да мине, да се опече, за да не се разваля вече. Не сме ли ние тези грънци, които всеки ден се трошат? Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които са направили от калта хора като нас? И тези грънци постепенно се разпадат. Един ден гърнето като се счупи, погребват го, оплакват го и казват, че Господ така е създал света. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна на човека, не е неговото тяло.
към втори вариант >>

И тези грънци постепенно се разпадат. (втори вариант)
Ще меси калта, ще направи грънците, ще ги пече и най-после ще изкара хиляди грънци от тази тиня. Ще стане нещо. Ще се оправи земята, но калта трябва да стане на грънци, през огън да мине, да се опече, за да не се разваля вече. Не сме ли ние тези грънци, които всеки ден се трошат? Не са ли нашите бащи и майки грънчари, които са направили от калта хора като нас? И тези грънци постепенно се разпадат. Един ден гърнето като се счупи, погребват го, оплакват го и казват, че Господ така е създал света. Не мислете така. Онова, което Бог вдъхна на човека, не е неговото тяло. Не гледайте това гърне. Има нещо велико в човека - това е неговата душа, неговият дух, неговият ум.
към втори вариант >>

56. Слушане отвътре. Какво да направиш

От калта на греха направи грънци.
Всички лоши събития, всички лоши работи в твоите минали съществувания, ти ги събери, не ги пъди, но ги впрегни на работа. Всички вие трябва да бъдете учени, както съвременните изобретатели. Например, когато хората са впрегнали най-първо водата, като работна сила, на животните не е дошло на ума да си направят воденици или вятърна мелница, а човек е впрегнал вятъра на работа. По същия начин човек е впрегнал силата на па̀рата, на електричеството, на по-тънките сили в природата. Също така и ти трябва да впрегнеш лошите мисли и лошите желания да ти вършат работа. От калта на греха направи грънци. Някой ще каже: „Може ли така? “ – Може, може. Много хубави грънци стават от калта на греха, ще ги туриш в пещта. Греха ще изкочи навън и ще остане хубавата глина. И ще излезе едно хубаво гърне.
към беседата >>

Много хубави грънци стават от калта на греха, ще ги туриш в пещта.
По същия начин човек е впрегнал силата на па̀рата, на електричеството, на по-тънките сили в природата. Също така и ти трябва да впрегнеш лошите мисли и лошите желания да ти вършат работа. От калта на греха направи грънци. Някой ще каже: „Може ли така? “ – Може, може. Много хубави грънци стават от калта на греха, ще ги туриш в пещта. Греха ще изкочи навън и ще остане хубавата глина. И ще излезе едно хубаво гърне. Писанието казва: „Всичко онова, което се случва, на тия които обичат Бога, ще бъде за тяхно добро.“ Не се спирайте за една постъпка на човека. Тя не определя човека.
към беседата >>

57. Да имат живот

Седял 3 години и неговият майстор правил грънците много хубаво.
Въпросът е сега новите направени стомни с какво трябва да ги напълним. Понеже Господ няма стомни, които вече не се чупят. Едно време, когато Господ направи тялото на човека, човек стана причина. Аз давам един пример и ще го приведа пак, за да обясня защо хората умират. Един млад момък отишъл да учи грънчарство в България. Седял 3 години и неговият майстор правил грънците много хубаво. След 3 години той помислил вече, че е научил занаята и казва на майстора си: „Произведи ме калфа, че да отида и аз да си направя една такава фурна, да уредя живота си, да живея като другите хора.“ Той бил много умен, този грънчар, и казва: „Много добре, синко.“ Отива той и почва да прави гърнета. Направил ги много хубаво, но като ги изпекъл, всичките изпопукали. Като го среща майсторът, го пита: „Как е работата? “ – „Всичките гърнета се напукаха, а твоите не се пукат.“ Казва му [майсторът]: „Ще слугуваш още 3 години, да се научиш гърнетата да не се пукат.“ Той наблюдавал майстора как прави гърнетата. И преди да тури гърнето в пещта, майсторът духвал в гърнето и казвал „ху“.
към беседата >>

58. Веселие и радост

Във всички тези работи Господ събира материал, за да направи грънци за бъдещето ви.
Аз гледам, вие имате една физиономия на нещастник. Седите и си слагате една физиономия на вечен нещастник, и играете тази роля. Когато ангелите се радват, когато всички добри хора се радват, благодари на Бога, че са дошли страданията и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за всичко това, което ми даде. Благодаря Ти, че ми са скъсани галошите. Благодаря за всичко това, което ми се случи сега.” Защото лошото, което ти се случи, не е толкова лошо колкото си мислите. Във всички тези работи Господ събира материал, за да направи грънци за бъдещето ви. Сега ще се убедите в тази философия. Не само да се убедите сега, колко ще платите? Вие слушате. Сега ще накарам тази лекция да я платите. Един купон ще платите за лекцията.
към беседата >>

59. Съучастници в благата

Един стар кон карал кола, натоварена с грънци.
Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност. Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома.
към беседата >>

Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят.
Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност. Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили.
към беседата >>

Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци.
Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци. Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си.
към беседата >>

Втори път ще зная, как се карат грънци.
- Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци. Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си.
към беседата >>

За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно.
Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци. Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение.
към беседата >>

- Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си.
Втори път ще зная, как се карат грънци. Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. - Ама аз съм нещастен човек. - Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. - Как ще се освободим от нещастията и страданията? - Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. - Не може ли по друг път?
към беседата >>

Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. (втори вариант)
Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата. Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват.
към втори вариант >>

Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. (втори вариант)
Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата. Среща един млад кон един стар кон. Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво.
към втори вариант >>

Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. (втори вариант)
Стария кон го впрегнал господарят му да носи една каруца с грънци. Като стар кон той много пъти е бил бит и върви полека, защото да не счупи грънците. А онзи младият кон му казва: „Защо едва се клатиш? Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца.
към втори вариант >>

Как се карат грънци? (втори вариант)
Ей, да вземеш онази каруца, че да пращи! “ „Е, покажи“ – казва старият кон. Той се разпряга, впряга младия кон и като потегля, всичките грънци се изпочупват. Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво. Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци.
към втори вариант >>

И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. (втори вариант)
Хваща го господарят и го налага хубаво. Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво. Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата.
към втори вариант >>

Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво. (втори вариант)
Пита го старият кон: „Е, как е? Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво. Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш.
към втори вариант >>

Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. (втори вариант)
Как се карат грънци? “ „Е, за пръв аз опитах това, за пръв път карам такава каруца.“ И тази поговорка е вярна. В това отношение ти си един кон, който теглиш тази каруца. И тези грънци са твоите мисли, твоите чувства и желания. Та ти като теглиш и изпочупваш всичките грънци, и като дойде господарят и види това, ще те наложи хубаво. Казваш: „Аз съм нещастен човек.“ Щом си нещастен, ти си един млад кон, който изпочупил всичките грънци. И сега страдаш. Кой е виноват? Трябва да се превеждат нещата. И казвате: „Да се освободим.“ От този ред, който Бог е направил, ти не можеш да се освободиш. Ти не можеш да се освободиш от първото отделение, докато не проучиш всички материали на първото отделение.
към втори вариант >>

60. Който се учи на словото Божие

Но онзи, който не знае да прави грънци, има ли право да ги троши?
Питам: Какви са основанията, за да се екзекутира един човек. Един човек, който не е създал човека, има ли право да го екзекутира? Бог, Който го е създал има право да се разпорежда с неговия живот, но човекът няма никакво право. Един грънчар, който е направил гърнето, има право да го строши и пак да го направи. Той може 10–20 пъти да го троши и да го направи отново. Но онзи, който не знае да прави грънци, има ли право да ги троши? Той няма право. Но ако строши едно гърне, карат го да плаща. Това сравнение сега нищо не допринася, колкото и да разсъждаваме, колкото и да сме учени или прости, колкото и идеали да имаме. Има нещо неизбежно. Каквото и да правиш, ти трябва да ядеш.
към беседата >>

61. Сгърбената жена

Един стар кон бил впрегнат в една кола с грънци, но трябвало да слиза от една височина, затова той вървел бавно, да не счупи грънците.
Ако пък детето се пънка да носи повече, отколкото може, ще кажа, че това дете е много тщеславно. Сега в живота си ние често правим същите погрешки. Често и ние в живота си се товарим повече, отколкото трябва. В това отношение ние сме малки деца, в които тщеславието изпъква. Тогава вие мязате на онези два коня, за които се разправя в баснята. Един стар кон бил впрегнат в една кола с грънци, но трябвало да слиза от една височина, затова той вървел бавно, да не счупи грънците. Срещнал го един млад кон и го запитал: Защо караш толкова бавно? Да не си остарял вече, че не можеш? – Ами как да карам? – Бързо карай, скоро да стигнеш. – Покажи ми, синко, как да карам.
към беседата >>

Скоро слязъл, но изпочупил всичките грънци.
Да не си остарял вече, че не можеш? – Ами как да карам? – Бързо карай, скоро да стигнеш. – Покажи ми, синко, как да карам. Младият кон се впрегнал в колата и ударил най-бързия ход, почти с тичане слязъл до долу. Скоро слязъл, но изпочупил всичките грънци. Тогава господарят му го наложил добре, казал му, че така не се пренасят грънци. Казвам: Младият кон, това сме ние. Понякога без да знаем как трябва да стават работите, ние се ангажирваме да поправим света. В това отношение вие мязате на онзи средновековен лекар, който свършил по медицина и решил, след дълго мислене, да лекува болните си по един нов начин. Начинът му се състоял в това, че на всеки свой болен той давал да пие топла вода и му пущал кръв.
към беседата >>

Тогава господарят му го наложил добре, казал му, че така не се пренасят грънци.
– Ами как да карам? – Бързо карай, скоро да стигнеш. – Покажи ми, синко, как да карам. Младият кон се впрегнал в колата и ударил най-бързия ход, почти с тичане слязъл до долу. Скоро слязъл, но изпочупил всичките грънци. Тогава господарят му го наложил добре, казал му, че така не се пренасят грънци. Казвам: Младият кон, това сме ние. Понякога без да знаем как трябва да стават работите, ние се ангажирваме да поправим света. В това отношение вие мязате на онзи средновековен лекар, който свършил по медицина и решил, след дълго мислене, да лекува болните си по един нов начин. Начинът му се състоял в това, че на всеки свой болен той давал да пие топла вода и му пущал кръв. Той практикувал това лекарство в продължение на 20 години, но нито един от неговите болни не оздравял, всички умирали.
към беседата >>

62. Всичко чрез Него стана

Като меси тази кал, той все ще се оцапа, но като я направи на тесто и опече от нея няколко грънци, грънчарят все ще вземе няколко гроша за храна на децата си.
Окултната наука кръщава тия същества с различни имена, но едно е важно, че ние трябва да се пазим от тях. Те наричат нисшите същества плът, а висшите същества – висшият живот в човека или животът на духа. Ние трябва да дадем друго направление на нисшия живот в себе си, а не да мислим, че можем да се освободим от него. И този живот е потребен на човека. И материалният живот е потребен на човека, както калта е потребна на грънчаря. Като меси тази кал, той все ще се оцапа, но като я направи на тесто и опече от нея няколко грънци, грънчарят все ще вземе няколко гроша за храна на децата си. Ако тази кал не съществуваше, какво щеше да направи този грънчар? Като работиш с тази кал, все ще поогрубеят ръцете ти, все ще ги изцапаш или ще изгубиш своята мекота, но това е друг въпрос вече. Без тази кал в материалния свят не може. Има известни неща, които са необходими при сегашното развитие на човека. Тази идея трябва да залегне в умовете ви.
към беседата >>

63. Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране

– Възможно ли е майсторът грънчар да бъде добър, а грънците да не са добри. (втори вариант)
В края на краищата, дал ли е богатият пари на бедния си съсед, и бедният дал ли е дъщеря си на богатия син? Ако разрешите правилно този въпрос, ще придобиете нова светлина в ума си. Мнозина искат да знаят, дали са добри хора, или не. Всеки иска да знае, какво мнение имат окръжаващите за него. Един отговор може да се даде на този въпрос: Майсторът, Който те е направил, е добър, но дали ти си добър, не зная; трябва да те изпитам. – Възможно ли е майсторът грънчар да бъде добър, а грънците да не са добри. – Възможно е. Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може да бъде от различни качества. Има чиста, бяла глина – каолин, но има и нечиста, неустойчива глина. Всичките грънци не са направени от една и съща глина. Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки.
към втори вариант >>

Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може да бъде от различни качества. (втори вариант)
Мнозина искат да знаят, дали са добри хора, или не. Всеки иска да знае, какво мнение имат окръжаващите за него. Един отговор може да се даде на този въпрос: Майсторът, Който те е направил, е добър, но дали ти си добър, не зная; трябва да те изпитам. – Възможно ли е майсторът грънчар да бъде добър, а грънците да не са добри. – Възможно е. Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може да бъде от различни качества. Има чиста, бяла глина – каолин, но има и нечиста, неустойчива глина. Всичките грънци не са направени от една и съща глина. Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки. Мислите представляват неговия умствен свят, светът на духа; чувствата представляват духовния свят – светът на сърцето, а постъпките – светът на неговата душа. Значи, външната страна на човека се определя от неговите мисли, вътрешната – от неговите чувства, а самият човек – от неговите постъпки, т.е.
към втори вариант >>

Всичките грънци не са направени от една и съща глина. (втори вариант)
Един отговор може да се даде на този въпрос: Майсторът, Който те е направил, е добър, но дали ти си добър, не зная; трябва да те изпитам. – Възможно ли е майсторът грънчар да бъде добър, а грънците да не са добри. – Възможно е. Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може да бъде от различни качества. Има чиста, бяла глина – каолин, но има и нечиста, неустойчива глина. Всичките грънци не са направени от една и съща глина. Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки. Мислите представляват неговия умствен свят, светът на духа; чувствата представляват духовния свят – светът на сърцето, а постъпките – светът на неговата душа. Значи, външната страна на човека се определя от неговите мисли, вътрешната – от неговите чувства, а самият човек – от неговите постъпки, т.е. от неговата душа. Постъпките са жители на човешката душа.
към втори вариант >>

64. Забравените неща

Сега ако искате да изучавате изкуството на грънчарството, може да ви кажа няколко места, може да копаете кал за грънци.
Разсъждения са това. Ама казва: Той е грешен човек. Паднал в калта човека. Монетата може да падне и човек може да падне и да се окаля. Кал има различно забъркана. Сега ако искате да изучавате изкуството на грънчарството, може да ви кажа няколко места, може да копаете кал за грънци. Но то е един въпрос, който ни отдалечава от това, което аз предполагам, да говоря защото, ако се говори, хората разбират нещата много специфично. Казват: Този човек е светски, този е духовен. Ами кои хора са религиозни – светските или духовните? Духовните хора това са планински върхове, планински гребени, по тях нищо не може да сееш, на 2, на 3 хиляди метра височина. Пък светските хора са долини, богати долини, там се оре, сее, там стават хубави градини, хубаво жито, селища има там, концерти има, това-онова.
към беседата >>

65. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец

“ Та, аз съм грънчар, продавам грънци.
Карат се за препържения лук, за изцапаната рокля и за счупената стомна. Питам: Какво ни интересува, че стомната се е пукнала? Като се е пукнала, пукнала се е. Щом се е пукнала стомната, аз се радвам вече. Казваш: „Как така? “ Та, аз съм грънчар, продавам грънци. Питам тия хора: „Защо се вдига толкова шум? “ Стомната била счупена. „Нова стомна ще ви дам.“ – „Ами няма отде да я вземем.“ – „Ами аз съм грънчар, имам цяла кола с грънци, купете си.“ И като си купят, аз ги оскубя. „Колко лева искаш за стомната? “ – ме питат те.
към беседата >>

„Нова стомна ще ви дам.“ – „Ами няма отде да я вземем.“ – „Ами аз съм грънчар, имам цяла кола с грънци, купете си.“ И като си купят, аз ги оскубя.
Щом се е пукнала стомната, аз се радвам вече. Казваш: „Как така? “ Та, аз съм грънчар, продавам грънци. Питам тия хора: „Защо се вдига толкова шум? “ Стомната била счупена. „Нова стомна ще ви дам.“ – „Ами няма отде да я вземем.“ – „Ами аз съм грънчар, имам цяла кола с грънци, купете си.“ И като си купят, аз ги оскубя. „Колко лева искаш за стомната? “ – ме питат те. – „Двадесет лева.“ – „Добре, хайде 20 лева.“ Отивам на друго място, пак се вдига шум. Друга стомна счупена. Аз изваждам стомните, продам десетина от тях.
към беседата >>

Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. (втори вариант)
Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена. Те не заслужават да бъдат представяни на филм. Няма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синът счупил стомната. Щом старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарят прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лук и масло и ще го запържи. Новото трябва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старите българи били крайно гостоприемни и практични.
към втори вариант >>

66. Вас ви нарекох приятели

То прекарало при него три години и се научило да прави стомни, грънци – разни грънчарски изделия.
И тъй, всички се нуждаете от един отличен ум. Вий го имате, но трябва да го развиете до съвършенство. Аз съм правил много опити, и понякога се радвам като виждам, че светът може да се поправи много лесно, толкова лесно, че никому не дохожда на ум как може да стане това. Сега ще ви преведа един пример, който съм превеждал много пъти. Едно момче отишло при един грънчар майстор, да учи занаят. То прекарало при него три години и се научило да прави стомни, грънци – разни грънчарски изделия. Един ден то казало на господаря си, искам вече да се отделя на самостоятелна работа. Искам да ми дадеш майсторско свидетелство. Грънчарят се съгласил, дал му свидетелство, произвел го майстор и го пуснал да отиде свободно да работи. Момчето, вече млад момък, започнало да прави различни грънци. Направило си пещ и започнало да пече своите произведения.
към беседата >>

Момчето, вече млад момък, започнало да прави различни грънци.
Едно момче отишло при един грънчар майстор, да учи занаят. То прекарало при него три години и се научило да прави стомни, грънци – разни грънчарски изделия. Един ден то казало на господаря си, искам вече да се отделя на самостоятелна работа. Искам да ми дадеш майсторско свидетелство. Грънчарят се съгласил, дал му свидетелство, произвел го майстор и го пуснал да отиде свободно да работи. Момчето, вече млад момък, започнало да прави различни грънци. Направило си пещ и започнало да пече своите произведения. Какво било учудването му, когато видело, че всички грънци се пукали в пещта. Тогава той отишел при господаря си и казал: Господарю, не зная каква е причината, но всички грънци, които направих, при поставяне в пещта се пукат. – Лесна работа, казал майсторът. Остани при мене още три години, ще научиш и това изкуство.
към беседата >>

Какво било учудването му, когато видело, че всички грънци се пукали в пещта.
Един ден то казало на господаря си, искам вече да се отделя на самостоятелна работа. Искам да ми дадеш майсторско свидетелство. Грънчарят се съгласил, дал му свидетелство, произвел го майстор и го пуснал да отиде свободно да работи. Момчето, вече млад момък, започнало да прави различни грънци. Направило си пещ и започнало да пече своите произведения. Какво било учудването му, когато видело, че всички грънци се пукали в пещта. Тогава той отишел при господаря си и казал: Господарю, не зная каква е причината, но всички грънци, които направих, при поставяне в пещта се пукат. – Лесна работа, казал майсторът. Остани при мене още три години, ще научиш и това изкуство. Този момък внимавал какво прави господарят му, когато ще пече грънците. Като ги поставял в пещта, той духвал във всяко гърне, казвал „ху“ и изваждал гърнето от пещта здраво, добре опечено.
към беседата >>

Тогава той отишел при господаря си и казал: Господарю, не зная каква е причината, но всички грънци, които направих, при поставяне в пещта се пукат.
Искам да ми дадеш майсторско свидетелство. Грънчарят се съгласил, дал му свидетелство, произвел го майстор и го пуснал да отиде свободно да работи. Момчето, вече млад момък, започнало да прави различни грънци. Направило си пещ и започнало да пече своите произведения. Какво било учудването му, когато видело, че всички грънци се пукали в пещта. Тогава той отишел при господаря си и казал: Господарю, не зная каква е причината, но всички грънци, които направих, при поставяне в пещта се пукат. – Лесна работа, казал майсторът. Остани при мене още три години, ще научиш и това изкуство. Този момък внимавал какво прави господарят му, когато ще пече грънците. Като ги поставял в пещта, той духвал във всяко гърне, казвал „ху“ и изваждал гърнето от пещта здраво, добре опечено. И момъкът научил това изкуство, но казал на майстора си.
към беседата >>

Този момък внимавал какво прави господарят му, когато ще пече грънците.
Направило си пещ и започнало да пече своите произведения. Какво било учудването му, когато видело, че всички грънци се пукали в пещта. Тогава той отишел при господаря си и казал: Господарю, не зная каква е причината, но всички грънци, които направих, при поставяне в пещта се пукат. – Лесна работа, казал майсторът. Остани при мене още три години, ще научиш и това изкуство. Този момък внимавал какво прави господарят му, когато ще пече грънците. Като ги поставял в пещта, той духвал във всяко гърне, казвал „ху“ и изваждал гърнето от пещта здраво, добре опечено. И момъкът научил това изкуство, но казал на майстора си. Бре, за едно „ху“ трябваше да прекарам още три години при тебе. Сега всички хора за едно „ху“ трябва да прекарат още три години при майстора си да учат занаят. Това „ху“, аз го превеждам – не е нищо друго, освен една сладка дума.
към беседата >>

67. Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка

Той става от трапа и изпоплашват се камилите и изпочупват грънците.
Казва: „Хубаво е тук да живея. Жена ми ме хукаше, и Слънцето ме грее...“ Минава и вторият ден, третият ден, чува се шум, звънци отдалеч. Любопитен човек, той мисли, че идват някои да го вземат за другия свят. Казва: „Непременно идват тия за Настрадин Ходжа.“ Казва: „Със звънци, с пение идат.“ И се готви за онзи свят. А то са били камилари. Той става от трапа и изпоплашват се камилите и изпочупват грънците. Хващат го камиларите и го набиват хубаво. Не може да си даде отчет той защо го бият. Но се решил да се върне той при жена си дома. Връща се той, пита го тя: „Какво има на онзи свят? “ – „Всичко е много хубаво, крушите падат отгоре.
към беседата >>

Като го видели, камилите се подплашили, хукнали да бягат и изпочупили грънците, които носели. (втори вариант)
На третия ден той чул отдалеч някакви звънци и си казал: Идат вече от онзи свят да ме вземат с музика и песни. Чакай да видя, какво става. Понадигнал се да види с очите си цялата обстановка. Какво видял? – Керван: камили и камилари, носят нещо. Като го видели, камилите се подплашили, хукнали да бягат и изпочупили грънците, които носели. Недоволни от това, камиларите хванали Ходжата и го набили. След боя той изтрезнял и се върнал у дома си. Жена му го запитала: Какво има на онзи свят? – Докато лежиш спокойно под крушата, всичко е добре. Лежиш си, и крушите падат около тебе.
към втори вариант >>

68. Път, истина и живот

То е възможно само в този смисъл: Един грънчар като прави грънци, първите му грънци няма да бъдат толкоз хубави, те са по-прости.
Ония, които са създали азбуката, не външния знак, но това, което трябва да изкажеш – те са били много умни. Те са разбирали природата. Първите хора, които създадоха езика, те са гении от първа степен. Сегашните хора, колкото и да са учени, не могат да се сравнят с тях. Чудни са съвременните хора, като казват, че ние съвременните хора сме по-умни, отколкото първите хора. То е възможно само в този смисъл: Един грънчар като прави грънци, първите му грънци няма да бъдат толкоз хубави, те са по-прости. И постепенно той ще ги прави по-хубави и последните гърнета ще бъдат най-хубави. Същото е и за художника. Първите му произведения, колкото и да бъде той гениален, ще бъдат посредствени. А пък после, след 10–15 години, той ще нарисува най-хубавите си картини. Та сега тия хора, които съществуват на земята, зависи от коя възраст са.
към беседата >>

69. Царството небесно

Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан.
Мислил за Господа, за всичко онова, което е създал. След известно време той чул някакъв голям шум, чул, че нещо се приближава към него. Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Като [се] надигнал да види какво става, видял, че камили пристигат. Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бързината си те изпотрошили стомните и грънците. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си. Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там.
към беседата >>

В бързината си те изпотрошили стомните и грънците.
Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Като [се] надигнал да види какво става, видял, че камили пристигат. Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бързината си те изпотрошили стомните и грънците. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си. Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там. Трябва да се върна дома си.“ Но понеже се срамувал, не знаел какво да каже на жена си, намислил да ѝ каже, че се върнал от онзи свят, понеже не го искали още. Като го видяла, жена му го запитала: „Какво има на онзи свят?
към беседата >>

70. Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!

Грънци можеш да създадеш, дрехи можеш да шиеш, но да създадеш същественото, което е в самия тебе, това е невъзможно.
Под „природа“ разбираме видимото изявление на Бога. Можем ли да кажем, че Бог е създал природата? Може ли Бог себе си да създаде? Изявлението създава ли се? Можеш да създадеш само това, което е вън от тебе. Грънци можеш да създадеш, дрехи можеш да шиеш, но да създадеш същественото, което е в самия тебе, това е невъзможно. Това, което се изявява чрез мене, което е част от мене, аз не мога да го създам. Заблуждение е да мислим, че Бог създаде природата или че човек създаде Бога, но не е грях. Едно е вярно, че между Бога и природата съществува известно отношение. В тоя смисъл отношенията между двама души са нормални само тогава, когато почиват на взаимно доверие. Каквото и да се случи в техния живот, вярата им един в друг не само че няма да се намали, но повече ще се усили.
към беседата >>

Грънците ще създам, една дреха може да създам. (втори вариант)
Бог неговото видимо изявление, това е Природата. Тогаз създадена ли е Природата? Бог себе си създава ли? Изявлението създава ли се? Може да създадеш нещо, значи вън от мене да е. Грънците ще създам, една дреха може да създам. Но онова, което е съществено в мене, аз не мога да го създам. Как ще го създам аз. То е проявление. То се проявява в самия мене. То е част от самия мене.
към втори вариант >>

71. Първата песен

Грънчарят взима кал, омесва я и от нея прави грънци.
Ти посяваш тази семка с желание един ден тя да израсте, да стане голямо дърво и да се ползваш от неговите плодове. Казваш: Направих добро на човека, когото обичах. – Какво очакваш от това добро? Доброто прави ли се? Стомна се прави, но как се прави добро? Грънчарят взима кал, омесва я и от нея прави грънци. От каква кал ще направиш добро? Да кажеш, че си направил добро, това е материален израз. Днес хората мислят материално. Ще кажеш, че си направил добро на някого, но той не го разбира и цени. Казваш, че слънцето изгрява и залязва, а всъщност, нито изгрява, нито залязва.
към беседата >>

72. Законът на музиката

Калта, която е у тебе разработвай я на хубави грънци.
„Аумен“ е храната. Чувствуваш се много добре и казваш: „Много ми е приятно, че възприех тази храна, или много ми е приятно, че четох тази книга“. Възприемаш тези мисли, усещаш благото. „Тао“ означава туй, което съдържа хлябът в тебе – Божието благословение. А пък „аумен“ значи това, което влиза в тебе. Калта, която е у тебе разработвай я на хубави грънци. Условията, които са около тебе използувай ги! Благото, което влиза в тебе, радвай му се! Преводи ви правя сега. Сега тази песен трябва да я пеете хубаво. Какво е „фир-фюр-фен“?
към беседата >>

– Калта в грънци да я направите.
Условията, които са около тебе използувай ги! Благото, което влиза в тебе, радвай му се! Преводи ви правя сега. Сега тази песен трябва да я пеете хубаво. Какво е „фир-фюр-фен“? – Калта в грънци да я направите. Като кажеш „фир-фюр-фен“ лошото, което е в тебе трябва да се опече. Печенето как става? Как се печат? Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика.
към беседата >>

Слушали ли сте кога се пекат грънци?
Печенето как става? Как се печат? Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика. Слушали ли сте огънят как пее? Слушали ли сте кога се пекат грънци? Огънят казва: /Учителят пее/ „Добри грънци ще излязат от вас, добри грънци ще излязат от вас“. Вие се мъчите, това е пещта, в която се пекат вашите грънци. Казвате: „Защо е туй мъчение? “ – Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея.
към беседата >>

Огънят казва: /Учителят пее/ „Добри грънци ще излязат от вас, добри грънци ще излязат от вас“.
Как се печат? Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика. Слушали ли сте огънят как пее? Слушали ли сте кога се пекат грънци? Огънят казва: /Учителят пее/ „Добри грънци ще излязат от вас, добри грънци ще излязат от вас“. Вие се мъчите, това е пещта, в която се пекат вашите грънци. Казвате: „Защо е туй мъчение? “ – Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон.
към беседата >>

Вие се мъчите, това е пещта, в която се пекат вашите грънци.
Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика. Слушали ли сте огънят как пее? Слушали ли сте кога се пекат грънци? Огънят казва: /Учителят пее/ „Добри грънци ще излязат от вас, добри грънци ще излязат от вас“. Вие се мъчите, това е пещта, в която се пекат вашите грънци. Казвате: „Защо е туй мъчение? “ – Ако не се печеш, нищо не може да излезе от тебе. Ако тази кал не се пече, нищо не може да излезе от нея. Това е един необходим закон. Туй е един разумен закон.
към беседата >>

„Фир-фюр-фен тао би аумен“ – Калта на грънци трябва да се превърне.
Кривата линия нищо не носи освен опита на много прави линии за постигането на целта. Кривата линия е опит на много прави линии за постижение, за постижението на една цел. – Я изпейте сега „Фир-фюр-фен“! Сега ви давам за цяла една седмица да пеете „фир-фюр-фен“, да го пеете и като го пеете, вие да сте доволни от себе си. Благословението после ще дойде. „Фир-фюр-фен тао би аумен“ – Калта на грънци трябва да се превърне. То е хубавото. Всички божиите благословения трябва да ги приемете. Да бъдем радостни, това значи калта да се опече, условията да се използуват и благото Божие да го получим. Туй значи „Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен“. Трябва да пееш, за да почувствуваш, че калта е опечена, условията са използувани, благото е почувствувано.
към беседата >>

73. Добрата круша

От калта стават най-хубавите грънци.
Тази вода само тук, на земята, може да се окаля. Следователно, в невидимия свят не може да имате кални мисли, кални желания, понеже там няма условия, животът е чист. Те, като искат да знаят какво нещо е кал (идват на земята). Според моите възгледи, калта не е нещо лошо. Калта е лоша, когато не знаеш как да се справиш с нея. От калта стават най-хубавите грънци. Един умен човек, ако знае как да направи гърне, да го изпече, туй гърне ще го вземете. Та казвам: От лошата кал и от нея може да излезе нещо хубаво. Това са нашите вярвания. Някой път мислим, че сме лоши хора. Погрешката е там.
към беседата >>

Лошавината седи в това, че не знаеш да направиш калта на грънци.
Та казвам: От лошата кал и от нея може да излезе нещо хубаво. Това са нашите вярвания. Някой път мислим, че сме лоши хора. Погрешката е там. В какво седи твоята лошавина? Лошавината седи в това, че не знаеш да направиш калта на грънци. Хубави печени грънци. Лошавината седи в това, че си отличен певец, но не искаш да пееш. Лошавината седи в това, че си богат човек и не искаш да направиш на хората добро. Че не го правиш, там е лошото. Лошавината седи в това, че си силен човек, може да помагаш, а не помагаш.
към беседата >>

Хубави печени грънци.
Това са нашите вярвания. Някой път мислим, че сме лоши хора. Погрешката е там. В какво седи твоята лошавина? Лошавината седи в това, че не знаеш да направиш калта на грънци. Хубави печени грънци. Лошавината седи в това, че си отличен певец, но не искаш да пееш. Лошавината седи в това, че си богат човек и не искаш да направиш на хората добро. Че не го правиш, там е лошото. Лошавината седи в това, че си силен човек, може да помагаш, а не помагаш. Туй е лошото.
към беседата >>

74. Импулсът

Този кон като влезе между грънците на свобода, какво ще направи?
Трябва да впрегнеш гнева на работа. Ако ти го оставиш от самосебеси да върши, едного ще ритне, другиго ще удари, ще направи много големи пакости. После ще има да плащаш за него. Представете си сега, че влизате в един двор на един грънчар, който направил гърнета и ги оставил навън да съхнат. Вие въвеждате един кон импулсивен, пущате го малко на свобода. Този кон като влезе между грънците на свобода, какво ще направи? Представете си, че се разскача. Туй гърне ритне, онова гърне ритне. Конят не вижда пакостта, която прави, но неговият господар вижда. Грънчарят казва: „Господине, конят ви изпочупил грънците! “ Аз ви привеждам един пример, малко измислен, но този пример в живота ни става.
към беседата >>

Грънчарят казва: „Господине, конят ви изпочупил грънците!
Вие въвеждате един кон импулсивен, пущате го малко на свобода. Този кон като влезе между грънците на свобода, какво ще направи? Представете си, че се разскача. Туй гърне ритне, онова гърне ритне. Конят не вижда пакостта, която прави, но неговият господар вижда. Грънчарят казва: „Господине, конят ви изпочупил грънците! “ Аз ви привеждам един пример, малко измислен, но този пример в живота ни става. Често нашите коне, като ги пуснем, строшават грънците. Колко пъти се връщате и грънците ви са изпотрошени. Представете си, че вие сте ученици, добри ученици сте, хвалят ви, добри бележки имате. Един ден вие се скарате с учителите и оттам насетне работите не вървят добре.
към беседата >>

Често нашите коне, като ги пуснем, строшават грънците.
Представете си, че се разскача. Туй гърне ритне, онова гърне ритне. Конят не вижда пакостта, която прави, но неговият господар вижда. Грънчарят казва: „Господине, конят ви изпочупил грънците! “ Аз ви привеждам един пример, малко измислен, но този пример в живота ни става. Често нашите коне, като ги пуснем, строшават грънците. Колко пъти се връщате и грънците ви са изпотрошени. Представете си, че вие сте ученици, добри ученици сте, хвалят ви, добри бележки имате. Един ден вие се скарате с учителите и оттам насетне работите не вървят добре. Грънците са изпочупени, бележките не са 6, но някой път може да слязат на 3 или на 2. Някой път учителите може да ви заставят да напуснете училището.
към беседата >>

Колко пъти се връщате и грънците ви са изпотрошени.
Туй гърне ритне, онова гърне ритне. Конят не вижда пакостта, която прави, но неговият господар вижда. Грънчарят казва: „Господине, конят ви изпочупил грънците! “ Аз ви привеждам един пример, малко измислен, но този пример в живота ни става. Често нашите коне, като ги пуснем, строшават грънците. Колко пъти се връщате и грънците ви са изпотрошени. Представете си, че вие сте ученици, добри ученици сте, хвалят ви, добри бележки имате. Един ден вие се скарате с учителите и оттам насетне работите не вървят добре. Грънците са изпочупени, бележките не са 6, но някой път може да слязат на 3 или на 2. Някой път учителите може да ви заставят да напуснете училището. Ученикът е много импулсивен.
към беседата >>

Грънците са изпочупени, бележките не са 6, но някой път може да слязат на 3 или на 2.
“ Аз ви привеждам един пример, малко измислен, но този пример в живота ни става. Често нашите коне, като ги пуснем, строшават грънците. Колко пъти се връщате и грънците ви са изпотрошени. Представете си, че вие сте ученици, добри ученици сте, хвалят ви, добри бележки имате. Един ден вие се скарате с учителите и оттам насетне работите не вървят добре. Грънците са изпочупени, бележките не са 6, но някой път може да слязат на 3 или на 2. Някой път учителите може да ви заставят да напуснете училището. Ученикът е много импулсивен. На какво се дължи тази импулсивност? В дадения случай, трябваше ли да бъде импулсивен? Той трябваше да бъде импулсивен, но само трябваше да се въздържа.
към беседата >>

75. Любов, доброта и справедливост

Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета.
И през тия векове на прояви, все Бог се е проявявал във всичко това, все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото, което сега иде в света, иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази. Като четете Писанието ще видите, как се Бог разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не Го разбира. Тогава Бог му казва: „Иди при грънчаря да видиш, как се правят грънци.“ Пророкът отива при грънчаря и вижда, как той взима една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се поддаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: „Така и аз мога да хвана израилския народ и да го смачкам в ръцете си.“ Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня.
към беседата >>

76. Жената самарянка

“ Три години седял да прави грънци.
Техните трудности, мъчнотията, ето къде седи, аз ще ви приведа онзи пример, който съм ви привеждал. Два примера може да ви приведа: Един млад българин искал да научи един занаят. Разглеждал много занаяти и решил, че най-хубавият занаят е да прави гърнета. Този занаят му допаднал. Отива при един български майстор и казва: „Приемаш ли ме за ученик? “ Три години седял да прави грънци. Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали. Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци? “ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство. Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука. Извади друго, духне.
към беседата >>

Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали.
Два примера може да ви приведа: Един млад българин искал да научи един занаят. Разглеждал много занаяти и решил, че най-хубавият занаят е да прави гърнета. Този занаят му допаднал. Отива при един български майстор и казва: „Приемаш ли ме за ученик? “ Три години седял да прави грънци. Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали. Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци? “ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство. Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука. Извади друго, духне. Брей, казва, само за едно „ху“ три години трябваше да служа.
към беседата >>

Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци?
Разглеждал много занаяти и решил, че най-хубавият занаят е да прави гърнета. Този занаят му допаднал. Отива при един български майстор и казва: „Приемаш ли ме за ученик? “ Три години седял да прави грънци. Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали. Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци? “ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство. Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука. Извади друго, духне. Брей, казва, само за едно „ху“ три години трябваше да служа. Днес на днешните хора, на всичките им трябва само едно „ху“.
към беседата >>

“ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство.
Този занаят му допаднал. Отива при един български майстор и казва: „Приемаш ли ме за ученик? “ Три години седял да прави грънци. Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали. Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци? “ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство. Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука. Извади друго, духне. Брей, казва, само за едно „ху“ три години трябваше да служа. Днес на днешните хора, на всичките им трябва само едно „ху“. Ако всички кажат „ху“, божественото мислене, тази любов, в туй гърне, в този порядък няма да се пука.
към беседата >>

Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука.
Отива при един български майстор и казва: „Приемаш ли ме за ученик? “ Три години седял да прави грънци. Един ден казва на своя господар: „Ще бъдеш добър да ме произведеш калфа, искам да се оженя, да правя сам грънци.“ Казва му: „Много добре, синко.“ Отделил се, направил пещ според както неговия господар го научил, направил грънците, изпекъл ги в пещта, но след като извадил, всичките грънци се напукали. Отива при господаря си и му казва: „Защо ми се напукаха всичките грънци? “ – „Ела да служиш и ще ти кажа как да не се пукат грънците.“ Той мислил, че е голямо изкуство. Най-после напълнили грънците, опекли се и учителят като изваждал всяко гърне и духвал в него, за да не се пука. Извади друго, духне. Брей, казва, само за едно „ху“ три години трябваше да служа. Днес на днешните хора, на всичките им трябва само едно „ху“. Ако всички кажат „ху“, божественото мислене, тази любов, в туй гърне, в този порядък няма да се пука. Казвам: Радвайте се на едно: бъдещето, което иде за човечеството е добро.
към беседата >>

77. Двете благодарности

Научи се да правиш хубави грънци.
Грънчарят може да казва, че не е майстор, че не му струват гърнетата. Той ми се изповядва в това. Казвам му: Научи се да ги правиш хубаво. Някой казва: Да си изповядваме греховете. – Какво от това? Научи се да правиш хубави грънци. Пък и не хаби и калта. И ако не правиш добри грънци, хората ще изгубят доверие в тебе. Ти си дрехар. Научи се да шиеш хубави дрехи на хората. Сега искам да разбирате хубаво.
към беседата >>

И ако не правиш добри грънци, хората ще изгубят доверие в тебе.
Казвам му: Научи се да ги правиш хубаво. Някой казва: Да си изповядваме греховете. – Какво от това? Научи се да правиш хубави грънци. Пък и не хаби и калта. И ако не правиш добри грънци, хората ще изгубят доверие в тебе. Ти си дрехар. Научи се да шиеш хубави дрехи на хората. Сега искам да разбирате хубаво. Някой път имате някои хубави състояния. Те са минутни.
към беседата >>

Често идват и ми носят грънци.
Ако на вас ви донесат една стомна, направена не на свят, вие ли ще я поправите? Занеси я на грънчаря тази стомна. Ще кажете: Не съм аз, който трябва да я поправя. Толкоз знаел човекът! Ти трябваше да вземеш някоя по-хубава стомна и то от някой умен грънчар. Често идват и ми носят грънци. Имам доста грънци. Имам един цял склад от грънци и чаши. Аз подразбирам следното. Някой обидил някого и ми носи обидата. Нарекоха ме магаре – казва той.
към беседата >>

Имам доста грънци.
Занеси я на грънчаря тази стомна. Ще кажете: Не съм аз, който трябва да я поправя. Толкоз знаел човекът! Ти трябваше да вземеш някоя по-хубава стомна и то от някой умен грънчар. Често идват и ми носят грънци. Имам доста грънци. Имам един цял склад от грънци и чаши. Аз подразбирам следното. Някой обидил някого и ми носи обидата. Нарекоха ме магаре – казва той. И казва: Право ли е, дето ме обиди?
към беседата >>

Имам един цял склад от грънци и чаши.
Ще кажете: Не съм аз, който трябва да я поправя. Толкоз знаел човекът! Ти трябваше да вземеш някоя по-хубава стомна и то от някой умен грънчар. Често идват и ми носят грънци. Имам доста грънци. Имам един цял склад от грънци и чаши. Аз подразбирам следното. Някой обидил някого и ми носи обидата. Нарекоха ме магаре – казва той. И казва: Право ли е, дето ме обиди? Друг ми носи една лисица.
към беседата >>

78. Божието благословение

3 години е учил, бил много способен ученик, вижда как майсторът му прави грънците и казва: „Майсторе, аз вече научих занаята, ще бъдеш тъй добър да ме произведеш и мене майстор.“ Казва: „Да те произведа“.
6 английски лири. 6 английски лири. Да ви приведа на какво се равняват на 3000 лева. И какво ще сполучиш, като четеш всичките книги, какво ще сполучиш? Той ще мяза на онзи българин, който отишъл да учи грънчарство, при един знаменит български грънчар. 3 години е учил, бил много способен ученик, вижда как майсторът му прави грънците и казва: „Майсторе, аз вече научих занаята, ще бъдеш тъй добър да ме произведеш и мене майстор.“ Казва: „Да те произведа“. – „Защото млад съм, трябва да спечеля пари, имам една възлюблена“ – „Много добре.“ Направил го той майстор. Отделя се той. Направил си работилница. Направил гърнета, стомни. Опича ги, но всички се напукват до една.
към беседата >>

79. Новите форми на Любовта

Страданието – това е една кал, от която може да направите хиляди грънци, защото без тази кал, какво ще работите?
И напада всичко, което срещне, като че другите са виновати. У мнозина хора има този трън. И апостол Павел се оплаква от тръна, който имаше. И тези страдания, които имате в сегашния век, един ден вие ще ги искате, но тях няма да ги има. Вие използвайте страданията за вашето благо. Страданието – това е една кал, от която може да направите хиляди грънци, защото без тази кал, какво ще работите? Представете си, че вие живеете в един свят, дето всички хора са богати. Питам: какво ще правите? Да допуснем, че никой човек няма нужда от никого. Да допуснем, че всички хора са еднакво учени. Какво ще правите?
към беседата >>

80. Самоотричане

Мислите, чувствата и постъпките се продават както грънците, шапките, обущата, както ябълките, крушите и други.
Яденето е най-ниската степен, чрез която човек се запознава с материалния свят. Трябва да яде, за да си предостави материала, с който да се изгради нещо. Трябва му този материал. И сега трябва да си го сготвите и сами трябва да го възприемете, да го сдъвчете и после да го изпратите навън във вид на мисъл, на чувство и на постъпка. Тези чувства той ги продава. Мислите, чувствата и постъпките се продават както грънците, шапките, обущата, както ябълките, крушите и други. Кога се е научил човек да продава нещата? Като е излезнал из рая навън. В рая той не знаеше какво нещо е продаването. Там имаше изобилие. Там, дето няма изобилие, има продажба.
към беседата >>

81. Постоянното в живота

Той видял няколко камилари с камили, натоварени с грънци.
От време на време от дървото падали круши, с които той разхлаждал устата си и си мислел: Ако това е смъртта, не е страшна. Лежиш под крушата и ядеш круши. Така изминали два дни. На третия ден той чул около себе си голям шум. Дигнал главата си, да види, какво става. Той видял няколко камилари с камили, натоварени с грънци. Като видели, че човек подал главата си от земята, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бягането си те изпочупили много грънци. Недоволни от това, камиларите хванали Настрадин Ходжа и го набили добре. Тогава той излязъл от гроба и тръгнал за дома си. Като видял жена си, той казал: Жена, върнах се вече от онзи свят.
към беседата >>

В бягането си те изпочупили много грънци.
Така изминали два дни. На третия ден той чул около себе си голям шум. Дигнал главата си, да види, какво става. Той видял няколко камилари с камили, натоварени с грънци. Като видели, че човек подал главата си от земята, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бягането си те изпочупили много грънци. Недоволни от това, камиларите хванали Настрадин Ходжа и го набили добре. Тогава той излязъл от гроба и тръгнал за дома си. Като видял жена си, той казал: Жена, върнах се вече от онзи свят. – Какво има там? – Докато крушите падаха от дървото и се разхлаждах с тях, добре беше.
към беседата >>

82. Вечният живот