Търсене в беседите за 'Глагол'

Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.

2. Хигиена на човешката душа

БС

Спрягайте глагола мога.

3. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“.

Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество.

Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. (втори вариант)

4. Оправдание и спасение

БС

Аз сега ще ви говоря за глагола мога.

5. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. (втори вариант)

6. Радвайте се

Сега и на вас казвам: Когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола „мога".

Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. (втори вариант)

7. Съчетанието (Което Бог е съчетал)

БС

Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш!

Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат.

8. Пребъдете / Пръбѫдване

Глаголът „държа" има отношение към човешката воля.

"Ако държите моите заповеди." Понеже глаголът „държа" се отнася до волята, никога не казвайте, че не можете да направите нещо; че някой въпрос ви е тъмен и не можете да го разберете; че условията ви са лоши, или че не е дошло още време за вашето проявяване и т.н.

9. Доброто вино

Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи; мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени.

Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. (втори вариант)

10. Вкъщи

Какво означава глагола жежа, жежене?

Прилагайте глаголите мога и будя.

Прилагайте глаголитѣ „мога и будя”. (втори вариант)

Какво означава глагола „жежа, жежене”? (втори вариант)

11. Двамата братя

Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам.

Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.

Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. (втори вариант)

Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. (втори вариант)

12. Да наеме работници

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога.

Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? (втори вариант)

13. Като чуха

”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам.

„И като чуха, зачудиха се.” Важна дума въ този стихъ е глаголътъ „чувамъ”. (втори вариант)

14. Изобилният живот

Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас.

Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца.

Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. (втори вариант)

„Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. (втори вариант)

15. Моето иго

При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещето.

16. С любов се взима

Думите “жена” и “жиг”1 произтичат от един и същи глагол – “жигосвам”.

17. Детето растеше

И тъй, съществата на духовния свят спрягат глагола „мога“ и с него си служат във всички случаи на живота.

На земята хората спрягат същия глагол, но в отрицателната му форма – „не мога“.

Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опита само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опити само един излиза сполучлив.

18. Надеждата

Казвам: От много надяване (от глагола "надявам се"), от много обличане детето ти най-после заболява. (втори вариант)

19. Необходими условия за ученика

“ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън.

Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре.

20. Работа върху чистотата и самообладанието

Няма да спрягате глагола не мога.

21. Кротките

Бих употребил онези глаголи: нахранвам, напоявам, научавам, проповядвам и т.н.

22. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

“ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“.

Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение.

После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще.

Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“.

Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. (втори вариант)

Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. (втори вариант)

Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. (втори вариант)

Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. (втори вариант)

23. Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта

Доста глаголстване!

Доста глаголствуване! (втори вариант)

24. Изтълкувай ни тази притча

Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил.

Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. (втори вариант)

25. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“

Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“?

Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. (втори вариант)

26. Ненаписаните закони

Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу.

27. Аз ще го възкреся!

И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат.

28. Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика

Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя.

29. Двете посоки

Най-първо са се образували съюзите, глаголите, местоименията, а най-после съществителните.

Че туй е тъй, когато някой го хлопнат по главата; той забравя съществителните; след туй губи местоименията, изгубва глаголите и дойде до съюзите.

Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи.

Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. (втори вариант)

Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. (втори вариант)

Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. (втори вариант)

30. Закон на движенията / Закон на движение

Първата дума от прочетените е повелителната форма на глагола тръгвам - тръгни. (втори вариант)

Този глагол е свързан с движението, значи вие трябва да изучавате закона на движението. (втори вариант)

31. Разбор на думи

Какво означава един глагол?

Сега нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения. (втори вариант)

Напишете сега още няколко изречения с глагола тръгни, но движението да е насочено в строго определено време и пространство. (втори вариант)

Какво означава даден глагол - глаголът означава действие и състояние. (втори вариант)

От глагола тръгвам са произлезли още два глагола: влизам и излизам. (втори вариант)

32. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Ученият трябва да спряга глагола „мога“. (втори вариант)

33. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола.

Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола?

34. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика - да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието. (втори вариант)

35. Правила и мерки за избягване на всички погрешки

Съществителното трябвало да се постави след глагола.

Има езици, където съществителното стои пред глагола.

36. Станете да отидем!

" – това е глаголна форма, взета от един стар език.

37. Не знаете що искате

Всички хора разбират значението на глагола искам, но тури ли се пред него частицата „не”, глаголът приема отрицателно значение.

Този глагол има отношение към известно желание, което показна, че ти липсва нещо.

38. Дойде да послужи

От нея има ли глагол?

39. Окултна музика

И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език.

Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи?

След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите.

Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи.

Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо?

40. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Всички разбирате глагола отварямъ.

Всички хора разбират глагола „отварям“. (втори вариант)

41. Установени мерки

Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено.

42. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“.

Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам". (втори вариант)

43. Той ги изпита

Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.

44. Трансформиране на енергиите

За следващия път ще пишете върху тема № 17: „Произход на глаголните форми“.

Не се плашете от тази тема, тя ви се дава като задача, ще мислите върху това как се е появил глаголът и по какъв път е минал, докато стигне до тия форми, в които го срещаме.

Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това?

Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените.

Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения.

Тогава, според вас как ще класифицирате глаголните форми, към коя област принадлежат, дали към областта на ума, сърцето, душата или духа?

45. Родени изново

Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч.

46. Новото възпитание / За възпитанието

МС

В българския език думата "възпитание" е съставена от предлога "въз" и глагола "питая" — храня.

47. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията

В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.

А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.

Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?

Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?

(– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.

Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.

В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. (втори вариант)

В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. (втори вариант)

Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? (втори вариант)

Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? (втори вариант)

След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. (втори вариант)

Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. (втори вариант)

48. Забравените неща

Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението?

“ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията.

Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад.

49. Образи на живата природа

КД

След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия.

50. Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие

Може да изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол да употребите.

По-добре е да употребявате някакъв глагол. (втори вариант)

51. Значение на изслушването

Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.

52. Свободни движения

Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“.

53. Малкото добро и малкото зло

Най-напред говорел несвързано, имал развалена граматика, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие.

54. Десетте думи (Графология) / Десетте думи

Глаголи може да си турите каквито искате.

55. Благ

С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам.

Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш.

Немците, например, в речта си турят глагола на края.

Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола.

56. Обмяна

предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото.

– Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола.

57. Страдание, търпение, опитност, знание

Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите.

Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена.

Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. (втори вариант)

Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. (втори вариант)

Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. (втори вариант)

58. Жива реч / Живата реч

От сричките ти и во може да се образува глаголът отивам.

59. Склонности и разнообразие

Тя произлиза от глагола поя, пея.

60. Ако говоря

глаголът, който показва, на каква основа трябва да се постави проявеното в света.

Глаголът подкрепя проявеното.

глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е.

спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека.

61. Малките мъчнотии

Тя произлиза от глагола воювам.

62. Светото място / Святото място

Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. (втори вариант)

63. Възможни постижения

След това ще преброите колко думи сте изговорили през трите часа, колко гласни и колко съгласни букви има в тях, както и това, колко от тия думи са съществителни, прилагателни и глаголи.

64. Що искате?

Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението?

65. Правилно дъвчене

Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане.

Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло.

Първият глагол е „живея“.

Вторият глагол е „дишам“.

Нареждането на глаголите в този ред, именно, наричаме естествено или логично: живея, дишам, ям и т.н.

66. Силата на движенията / Замисъл на природата

Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям“?

Глаголът „замислям” означава далечно действие.

Глаголът „намислям“ подразбира действие, на което реализирането е предстоящо.

67. Втръсване

Постепенно ще се създадат глаголите, прилагателните. (втори вариант)

Някъде може тия глаголи да бъдат излишни. (втори вариант)

68. Промени в света

Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение.

69. Духовното в човека

Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.

70. Иде Исус

Глаголът „иде" показва, че идат известни сили, известни движения, известни мисли, известен живот – нещо разумно иде.

71. Ще ме видите

За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам".

Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот.

72. Разумни отношения

В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид.

Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола.

73. Любов и милосърдие

Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си.

Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание.

74. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Има ли глагол от мечка на български? (втори вариант)

75. Разумността / Разумното

Защото от – разум – няма глагол, от който да произлезе – умът. (втори вариант)

Това съществително няма глагол, чужда дума е. (втори вариант)

76. Зенитът на живота

Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще.

77. Ханизе

Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни – местоимение – и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе.

78. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли

Глаголът „ям“ на български език започва с буквата „Я“, която означава, че човек трябва да яде, да има сили да се движи, да вдига краката си.

(с я, защото глаголът е ям). (втори вариант)

79. Дайте ни от вашето масло

Кои са нейните съществителни, прилагателни имена, местоимения или глаголи, и това никой не знае.

80. Пред всичкия народ

Французите нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя.

Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар.

Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол.

Защото глаголът е действие.

Кога се явяват глаголите?

Глаголите се явиха, когато съгреши Адам.

Преди да съгреши Адам нямаше никакви глаголи.

81. Думата му държа

Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере.

82. Вземи детето

В английския език има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”.

83. Съзнателни и несъзнателни движения

В речта какво място завземат глаголите.

В живота на какво можем да уподобим глаголите?

– Кога се явяват глаголите?

В живота местоимения и глаголи има ли?

В речта какво място завземат глаголите. (втори вариант)

В живота на какво можем да уподобим глаголите? (втори вариант)

– Кога се явяват глаголите? (втори вариант)

В живота местоимения и глаголи има ли? (втори вариант)

84. Фактори в природата / Фактори на храносмилането

Има ли глагол от нея?

Глагол има ли от нея? (втори вариант)

Глагол няма. (втори вариант)

85. И видя там човек

Глаголът "видя" в дадения случай е важен.

86. Ще и не ще

Глаголите пък имат по няколко спрежения.

За пример, някой спряга глагола „мога“.

След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“.

Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога.

За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“.

87. Новите възгледи

Думата „любя“ е глагол и, като глагол, тя се спряга.

88. Книжници и фарисеи

Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва да знаете, че има два вида спрежения.

Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“!

Вярно ли е спрегнат този глагол?

Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта.

Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата.

Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола.

Кой глагол може да се спрегне по втория начин?

– Глаголът „давам“.

Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид.

Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е.

да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия.

И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си.

За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др.

Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали.

Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.

После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид.

Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете.

Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.

След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена.

Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н.

Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена.

89. Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес

Ти си първокласен невежа, после глаголите не си турил на място. (втори вариант)

Но ако ти пишеш добре глаголите, а не знаеш как да глаголствуваш, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава? (втори вариант)

90. Свобода и ограничение

Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта.

91. Имаше някой человек

Думата Бог в български език няма глагол, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход.

Думата Бог в българския език няма глагол от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. (втори вариант)

92. Затвор и освобождение

Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите.

Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните.

Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи.

Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. (втори вариант)

Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. (втори вариант)

По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. (втори вариант)

Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. (втори вариант)

93. Общи и частни положения

Германецът поставя глагола в края на изречението.

Той нарежда всички думи и най-после свършва с глагола.

По езика му ще познаеш какъв е неговият темперамент, какъв е неговият език, как се нареждат думите, де е турен глагол. (втори вариант)

У немците глаголът всякога го турят чак накрая. (втори вариант)

Ще нареди всичките работи и като тури глагола, ще свърши. (втори вариант)

94. Овчарите

Глаголът, това е правата линия.

Глаголът, който има две страни.

Ако туриш един глагол на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки глагол трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път.

Глаголът показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш.

95. Правила за приложение

Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена, глаголите – всичко е объркано.

96. Познаване

(Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е?

97. Закон за музиката

Може без глагол.

Но ти глагола трябва да го имаш в ума си.

98. Опитай!

Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол.

Какво значи глаголът „бия“?

От какво произлиза този глагол?

Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“).

99. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)

Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него. (втори вариант)

Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. (втори вариант)

100. Правият път

Българинът ще употреби глагола, без да каже „аз“.

101. Божествената справедливост

По тези правила се нареждат глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните.

Трябва да знаеш къде да туриш глагола, прилагателното и прочее.

Има ли глагол с този корен?

За да бъде българска думата, трябва да има глагол със същия корен.

102. Здравословното положение на човешката душа

Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.

103. Математически отношения

Виждаш един човек, веднага ще знаеш какъв глагол да му кажеш.

Някой казва: „Умирам.“ Какво означава глаголът умирам?

После глаголите.

Като се изгубят глаголите, остават съюзите.

После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните.

Глаголите каква роля играят?

Ако човек знае как да избира глаголите, той ще се справи с много мъчнотии.

Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш?

Кой е докачливият глагол на личния елемент.

Онзи глагол, който доказва докачение в българския език, кой е?

Може ли да ми дадете един глагол?

Обидя. В какво седи този глагол?

С кой глагол сега ще заместиш думата обидя, за да смекчиш?

104. Фа–фа диез / Фа и фа диез

"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.

„Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. (втори вариант)

105. Малките желания

За следния път напишете по девет глагола – най-хубавите в българския език, а може и от някои чужди езици.

От тези девет глагола ще направим един малък музикален опит.

106. Аурата - кожата на духовното тяло

(-Да се напишат 9 глагола.

Прочете се темата с глаголите.

107. Комплексни понятия

Аз ще взема темите и ще разглеждам глаголите.

Сега втория път напишете пак тема и турете по един глагол за център.

Турете най-понятния глагол.

Може даже да се разгледат всичките глаголи поотделно и тогава да излезе едно научно произведение.

108. Ферменти

(-Глаголите, всеки един да напише по девет глагола.) Главната мисъл от миналата лекция?

109. Степени на числата

– На сказуемото, глагола?

110. Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика

Представете си, че имате глагола „бях“. (втори вариант)

111. Новото верую

Някои учители казват на своите ученици да спрегнат глагола крада.

112. Подядане и ощетяване

– /„То ще се види дали има глагол от този корен“./ – Да оставим тия подробности.

113. Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище

В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде – глаголите, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец.

114. Работете с доброто

Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой глагол, или някое съществително, прилагателно, местоимение, то в политиката може да стане цял източен въпрос.

115. Лесният и мъчният път

Едното показва земя, в която вие трябва да сеете нещо, другото означава действие, някакъв глагол, работа показва.

Как ще изпеете глагола „почва“?

116. Сегашният момент

Мнозина от вас не поставяте глаголите, местоименията, прилагателните, съюзите, съществителните, дето трябва.

117. Качества на мисълта

“ Сега англичанинът турил спомагателния глагол, българинът турил един глагол.

118. Увеличаване и размножаване

То произлиза от глагола събирам, че значи отново.

119. Разумните същества

Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи.

Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.

Не безразличен говорът, като употребяваш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. (втори вариант)

Онези, които заболяват умствено, първо загубват съществителните имена, остават глаголите, после идват прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. (втори вариант)

120. Същественото за младите

Да кажем, вие говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т. н.

” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н. (втори вариант)

121. Грозота и красота

Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е.

българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е.

Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие.

Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. (втори вариант)

Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. (втори вариант)

Крие се зад глагола. (втори вариант)

122. Хигиена на сетивата

Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.

– Глаголът.

Глаголът не е основа на речта.

Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът.

Съюзът е баща на глагола.

Съюзът е баща на глагола. (втори вариант)

Той така съчинил изреченията, така наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, интересува ви. (втори вариант)

– (Глаголът). (втори вариант)

Глаголът е основа, а съюзът е най-старото, с което човек започнал. (втори вариант)

След това дошъл глаголът. (втори вариант)

123. Виделината и тъмнината

Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“].

124. Възможности в живота

Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.

125. Първата дума

Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после глаголните форми не са на място. (втори вариант)

126. Богатство, знание, свобода

Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите.

127. Цялото и частите

У българите имат един общ глагол, зает е от един език. Тегнет.

128. Четирите правила

Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол си: ти си.

129. Аристократ и демократ

Има ли глагол, произлизащ от българската дума ''дете''?

130. Бал маске

После забравя глаголите и остават в паметта му само съюзите.

131. Разумните движения

„Би“ глаголът значи да бъде.

132. Малките заповеди

Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.

133. Който приеме свидетелството Негово

Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя граматика, свой език, свои съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, съюзи, местоимения и т. н.

134. Бъдете щедри

Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.

135. Противоречията в живота

Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“.

Българинът казва: „И лично може, може и глаголната форма само да се каже“.

136. Двете жени

Ко-тка, тя тка – от глагола тъка.

Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял.

137. Ден без стълкновение

Как са се образували глаголите, местоименията, прилагателните.

138. Сърцето на природата

Тогава може да кажете, кой е най-силният глагол в българския език?

Съгласни ли сте всички, че той е най-силният глагол.

139. Радостни и весели

В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други.

140. Обичай и освобождавай

“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват.

Казваш: „Глагол ли е?

Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.

141. Учене и служене

За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа.

142. Обич и любов

В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“.

143. Музикалният живот на душата

И после колко глагола да употребявате, колко съществителни, колко прилагателни, колко местоимения, колко съюзи?

144. Учат и страдат

С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие.

145. Ще дойдем

Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н.

Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите.

146. Правилно разбиране

След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие.

Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма.

Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите.

Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо.

147. Качествата на ученика

„Сла“ е началото на глагола „слагам“.

148. Ще бъдат опитани

Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва.

Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място.

А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“

149. Жена кога ражда

Освен това, германците обикновено употребяват глагола накрая на думите.

Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи.

Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена.

След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход.

След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена.

150. Даром

В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.

151. Два момента

От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата.

Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол.

Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане.

Какво значи глагол?

Човешкият живот сега отива към глагола.

На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.

152. Реална и идеална обстановка на нещата

Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави глаголите, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си.

153. Реалността

В български думата добра има двояко значение: добра крушите, запример, е глагол и добра, прилагателно.

154. Без кал

Не се туря Ь, Ъ.“ После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на глаголите не е правилно, настояще време, че минало неопределено време.

155. Обичайте – ценете!

Глаголите са по-стари думи.

Имате неправилни глаголи на френски.

Кои глаголи са неправилни?

Има една неправилност в глаголите.

Щом има неправилни глаголи, има и правилни глаголи.

Има цяла една таблица с правилни глаголи.

156. Наука за живота

Какъв глагол трябва да употребиш?

Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително ще употребиш, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз.

Да знаеш в даден случай къде да туриш един глагол и как да го туриш.

Тия глаголи имат много форми.

157. Каквото попросите

В думата „крада“ се съдържа глаголът „ради“.

158. Най-малката погрешка и най-малкото добро

Всички съвременни хора ги смущават глаголите.

Глаголи има несполучливи.

Дойде глагола „оживява“, ти имаш друго разположение.

159. Две положения

Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите?

Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите.

Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.

Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.

Глаголните форми показват някаква работа.

Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи.

160. Процепът на Любовта

Защо не тури глагола на място, или местоимението не е турил на място?

161. И в Неговото Име народите ще се надеят

Употребяват глагола без личното местоимение и от окончанието на глагола се разбира лицето.

162. Чистене съзнанието

Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение, изпейте го.

163. Новото в живота

Щом дойдеш до глагола мога, кажи: Мога да обичам, както Бог обича.

164. Правъ пѫть / Прав път

Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто.

Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. (втори вариант)

165. Мир вам

Запример в граматиката вие имате подлежаще, имате връзка, един спомагателен глагол и сказуемото.

166. Ще се наситят

Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.

167. Правилни съотношения

(Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.

168. Правата посока

Знае да тури единъ глаголъ на най-хубавото мѣсто.

Омразата има ли глаголъ?

Може ли да ми кажете единъ глаголъ на омразата?

Знае да тури един глагол на най-хубавото място. (втори вариант)

Омразата има ли глагол? (втори вариант)

Може ли да ми кажете един глагол на омразата? (втори вариант)

169. Стана плът

Искате след това име да турите някакъв глагол.

Казвам, съюз ще турите на глагола.

Казвам, ако вие не туряте онзи глагол намясто при Иван, тогава не може да се определи работата.

Трябва да знаеш, като мислиш, какъв глагол да туриш, най-първо.

Защото има три вида глаголи, защото има едни глаголи, които показват действие на земята; други – в духовния свят и трети – в мисловния свят.

170. И рече им

„И рече Бог.“ Рече е глагол.

Глагол може да се образува между две разумни същества, които имат отношение.

Двете ръце образуват един глагол в движението.

171. Трите перпендикуляра

Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“.

172. Царството Божие / Името, царството и волята Божия

“Ритам” произлиза от глагола “отрия”. (втори вариант)

173. Блажени кротките

Българите имат един глагол „втелява се“, казват в такъв случай.

174. Две врати за освобождение

При сегашните условия, щом опознаеш човека, ще намериш не добрите му страни, но погрешките – че мигал много, че говорът му бил неправилен, че местоименията не са турени на място, глаголите не били на място.

175. Мнозина звани

Има глагол на български, от който са произлезли.

176. Умът и сърцето

Гоня е все същият глагол, излиза от същия корен.

177. Млад, възрастен и стар

Крайното окончание на глагола показва лицето, дали е първо, второ или трето лице.

178. Настана денят

После идат глаголите, причастията, прилагателните, местоименията и най-после съществителните.

После загубват и глаголите и най-после казват само и, със.

Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно местоимение, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз.

После когато произнасяш един глагол, ако той в тебе не произвежда някакво впечатление.

179. Иде в света

Аз вземам само глагола иде.

Аз вземам глагола иде като положителна, динамична сила.

180. Състояние и разположение

Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето.

По-силно [е] глаголът и личното местоимение.

181. Виделината свети

Какъв глагол, какво съществително турих.

182. Възходящият път

На български език тя има две значения: съществителното „прах" и глаголът „прах".

183. Единствената нишка

На български тя има два смисъла: съществителното прах и глагола прах, очистих.

184. Самовъзпитание

С глагола питая е свързан глаголът питам. (втори вариант)

185. Живи и мъртви закони

Сега ще ви дам два глагола.

Първо глагола будя.

186. Минало, настояще и бъдеще

На български имаме глагола "ПИЙ".

187. От любов и обич

Но тя е направена от два глагола: „пи“ – пие вода, „ши“ – шие дрехи.

188. Да работим с радост

Ми значи глагол.

189. Разумни отношения

На български имаме тона ми, имаме и глагола ми.

190. Бяло и черно

Имате "е", глагол, "той е".

191. Весели лица

Свиня имате и тя не е българска дума, защото глагол няма.

192. Три неща

Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е?

193. Съотношение на тяло и продобивки

"Плака", глаголът "плача", и "плака", на която се пише.

194. Път за свобода

Трябва да знаеш къде да туриш един глагол.

Глаголът показва туй, което правиш, на кое място трябва да го туриш, на кое място трябва да туриш прилагателното, местоимението, съюза.

След тях идат глаголите.

195. Човешка, ангелска и Божествена Любов

Тези едносложните думи – един съюз е турнат да свързва два глагола: пие и... Сега в българския език има е-просто , ѣ-двойно* .

196. Трите зова

Те нямат глагол от същата дума.

197. Една мярка

Първите думи са били съюзите, след туй са дошли глаголите, след туй прилагателните, местоименията, причастията.

198. Възходящ и низходящ порядък

Казва: Този глагол не е на място, съществителното не е на място.

199. Религиозни и духовни хора

Затова трябва да спрягаме глагола мога: мога, можеш, може, можем, можете, могат – във всички времена трябва да спрягаме този глагол мога.

200. Най-разумният акт

Думата love на английски, англичаните са я взели от българите, те нямат глагол.

201. Раждането

Сричката „чу", отделно взета, представя глагола „чувам, слушам", а „пи" означава глагол „пия".

202. Възприемане и предаване

Спрегнете глагола "подмладявам се" във всички лица и станете млади.

203. Хармония в живота

Ние се интересуваме, от къде е дошла частицата „не", от къде е произлязла отрицателната форма на глагола „мога".

204. Закон на хармонията

В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола.

Българинът може да си служи с глагола и без местоимението.

По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори.

Ако някой българин си служи всякога с личното местоимение пред глагола, той е от английски произход.

Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагателните, глаголите и най-после съюзите.

Щом за почне да се възстановява говорът, болният си служи с думите по обратен път: първо употребява съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията, най-после съществителните имена.

205. Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни

На турски „dur“ е глагол, който означава стоя.

Дур значи е глагол. (втори вариант)

206. Три важни неща / Трите важни неща

Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите.

Глаголът крие сила в себе си.

Без глагол речта нищо не струва.

Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола?

Той си служи само с глагола.

Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? (втори вариант)

Пред глагола ще го поставиш. (втори вариант)

Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. (втори вариант)

Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. (втори вариант)

Глаголът сила носи в себе си. (втори вариант)

Една реч без глагол не може. (втори вариант)

207. Малките величини / Малките работи

В тоя смисъл, частиците „ми и ла“ играят роля на глаголи.

Българинът туря нещо, което лае - свързано е е един глагол. (втори вариант)

208. Най-великата наука

Първи се явиха съюзите, после глаголите, прилагателните, местоимената.

След туй дойдоха глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. (втори вариант)

209. Активност

Каква е разликата между съществителното име и глагола?

Глаголът е подвижен, възрастен.

210. Блажени нищите

Турете настрана глагола "не мога".

211. Безопасното място / Посока на движение

Българинът, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“.

212. Слабият и силният

ПС

Когато човек си загуби паметта, забравя съществителните, понеже са скорошни произведения, после се изгубват местоименията, глаголите и съюзите остават, не се губят.

Като започне да се възстановява речта, спомня си глаголите.

Ще дойда после до глаголите, че после прилагателните, местоименията.

Най-силната дума в езика е глаголът.

Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. (втори вариант)

Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. (втори вариант)

Най-силната дума в езика е глаголът. (втори вариант)

След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. (втори вариант)

213. Като малките деца / Като децата