Търсене в текстове за 'Глагол'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.

2. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия.

3. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Тази азбука е глаголицата.

замяна на глаголическото писмо с Кириловото писмо и замяна на гръцкия език със старославянски език.

4. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

И Словото бе Бог" Небесният знак е изписан в глагола „бе" последователно и на трите места.

5. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

Автора е Иван Момчилов, събрал и написал двете български азбуки, глаголицата и кирилицата.

Не ме интересуваха азбуките, но ми направи силно впечатление забележката на една страница при глаголичното писмо, че старото Далманско духовенство отдавало сътворението на глаголицата на мъжа на Иеронила, роден Естридонски, роден в 313, умрял в 420 година и Момчилов добавя тук: „Това съвсем си няма мястото“.

век да имат своята глаголица, да са християни, когато още не бяха дошли тука и до IX.

Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука.

360 години преди Кирил и Методи, в която и до ден днешен християнската служба се извършва с глаголичното писмо.

Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица.

Глаголицата е съставена от Улфила.

6. 81. КОЙ Е УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Вече съм разбрала, че глагола "съм" има много времена в българския език и човек го спряга този глагол с живота си.

7. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

ТОМ 8

В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител.

8. 150. КАК СЕ ШИЕХА ПАЛАТКИТЕ?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Интересен е този глагол „обленявам".

9. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще.

IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство.

Иоанна - с орела - глаголюще - говорейки от висотата на Небесната твърд, където е Славата Божия, където е Словото и то слиза и ражда Синът Божий, защото роденото от Духа е Дух и роденият Син Божий влиза в Царството Божие.

10. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Глаголицата е открита от двамата братя Кирил и Методий през 863 г.

При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката.

11. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона).

12. V.II.47 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „МОГА КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

47 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „МОГА" КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

13. V.II.48 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „БУДЯ КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

48 МОЛИТВА ЗА ГЛАГОЛА „БУДЯ" КАТО ХИМН НА СЛЪНЦЕТО

14. НАРЯДИ за 1917 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

1. Задачата с глагола „Мога".

1) Г-Н ДЪНОВ ЗА ЗАДАЧАТА С ГЛАГОЛА

Аз сега ще ви говоря за глагола „мога".

Спрежение на глагола „мога" и употребя ването му във всички лица: мога, можеш, може, можем, можете, могат.

Добавка към спрежението на глагола „мога" и към изреченията „Вярвам в тебе, Господи".

15. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

ТОМ 12

Спрягайте глагола „мога“.

16. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

ТОМ 12

Аз сега ще ви говоря за глагола „мога“.

17. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

ТОМ 12

Второ лице на глагола „мога“: „Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови душата ми.“ Под думата „душа“ в тази смисъл се разбира граница на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият вътре у вас, защото слънцето е вътре у вас и само това Божествено слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа.

Когато дойдем до множественото число на глагола „мога“, казваме: „можем, можете, могат.“ Като кажем „можем“, значи всички хора, цялото човечество на Земята можем.

18. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Кой е най-силния глагол?

19. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" *

УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „БУДЯ " *

20. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

195 думи (42 съществителни, 34 глагола и др.)

/12=3/15 същ., 11 глагола, 1 прил.

Имаме 4 глагола и 5 съществителни.

21. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

къ кому идем; глаголь!

22. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.

23. 1934 година Продължение

ТОМ 16

От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.

24. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Най-напред са дошли съюзите, после - глаголите, прилагателните и най- подир - съществителните, за господари.

25. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр.

26. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

ТОМ 18

Поради тая причина и сега у руснаците неделята се нарича „воскресение,” У нас името произлиза от древнославянския глагол „делати” - работя.

27. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

По-добре е да употребявате някакъв глагол.

28. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Идва от френския глагол «chicaner».

29. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Идва от френския глагол «chicaner».

30. 14. КАКВА Е ЗАПЛАХАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА 1914 ÷ 1918 Г.

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Беседа от Учителя, държана на 10.ХІ.1918 г. - В: Да ви даде: [Неделни беседи ат Учителя, серия XIII, т. 2]. София, 1938 г.

ТОМ 21

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма „не мога”.

31. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Например в граматиката кое седи напред: подлогът, глаголът?

Защо, кога говорим, първо туряме подлежащето[9] и после - глагола?

32. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол.

- Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев.

33. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

Не мога да се похваля, че за една година той успя да влее в мозъка ми безбройните спрежения на глаголите, или да пресади у мене една стотна от голямата си способност да владее чужди езици, но друг, по-съществен урок д-р Стефан Томов ми е предал и отпечатил за цял живот: и това е твърдата му вяра в Бога.

34. 2. Ако изпълнявате волята Божия, ще се проявите като човек

ТОМ 24

"Сла" е началото на глагола "слагам".

35. 3.2. ЗАПЛАТАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1914-1918 г.)

ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Неделна беседа; 10 ноемврий, 1918 г.

ТОМ 25

Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма "не мога." Как могат да вършат отрицателни работи?

36. 78. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 9/22 март 1918 г., Вардище

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

1. Спрягание на глагола "мога" - 6-те слънца

37. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В единия джоб имам сгънати листчета с глаголи, в другия - съществителни.

Взимам живо участие в устните упражнения в клас и често чувам да ми се смеят, че не поставям глагола, където му е мястото.

38. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

В душата ми е тъмно, тъмно - цял хаос - формули по химия, по алгебра, глаголи и падежни форми, исторически дати, физика, старобългарски език. Хаос.

39. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ах, как се мъчи този красив флейтист да учи глаголи.

И всякога ме пита - „Не може ли да се учи езика без глаголи”, както аз питам учителката си по цигулка дали не може „направо” да се науча да свиря без този ужасен ....

40. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Задачи, задачи - физика, химия, уравнения, наизуст немски текстове, глаголи, падежи, синтаксис.

41. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Устните ми не се движат да заучават дати, цифри, глаголи, формули, граници.

42. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

ТОМ 28

Не е нужно да даваш обявление, не е нужно да употребяваш без време и без място глаголната форма: Аз съм..

43. 18. След празничната трапеза

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Най-голямата грешка, която можеше да се допусне, бе тази да се сбъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всячески да иска то да бъде възстановено, отлято в същите форми, за да се преживее то пак и пак, когато постановката из основи вече е променена.

44. 8. След празничната трапеза (6.III.1971 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Най-голямата грешка, която може да се допусне е тази - да се бъркат глаголните времена - ученикът да се връща на миналото и всякак да иска да го възстановява, за да преживява пак и пак когато женихът е бил на земята.

45. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Предвид на добрите чувства, които са вдъхновявали авторката изобразявайки с обич българския живот на село, като е създала дори някои възвишени образи биха могли да се препоръчат за същите библиотеки, въпреки някои недостатъци на езика, най-вече в употребата на глаголните времена, които недостатъци надяваме се авторката ще превъзмогне в бъдеще.

46. Заключение

Вергилий Кръстев

ТОМ 32

Знаете ли какво означава глагола „врещи”?

47. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Имаме едни глаголни форми, които никой друг език няма!

Имаме например глаголна форма „бъдеще в миналото”.

48. 56. Как се намира булка и невеста

Вергилий Кръстев

ТОМ 33

И глаголът на българите е „онождам”.

49. 110. Химнът на Слънцето - „Будя” и молитвата

ТОМ 34

„Будиш” - значи спряга се това „будя” във второ лице от глагола „будя”.

50. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян.

51. 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.

ТОМ 35

2. Нареждането на глаголите

Преди да минем на глаголите, които изискуват по-внимателно надникнуване, ще разгледаме третата точка, която е ясността на правилата.

Третото преимущество на тая граматика е нареждането на глаголите, и което е най-важното.

В граматиката, която днес се употребява в българското училище, глаголите са разделени на четири видове и следователно разпоредени на 4-ри спряжения, в нужно време, кой ще запрети да не станат и пет, и шест.

Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два.

Има в нея три разделения на глаголите.

Миркович сичките глаголи в една толкова тесна мерка, която уверени сме, ще се види невъзможна на мнозина.

Под първото спряжение, събрал сичките глаголи първоначални сир., които са без предлог, сичките първоначални на това спряжение окончават на ѫ и ѭ.

Под второто, глаголите които окончават на -ам и -ям и които биват или с предлог.

52. 6.2.7. Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович.

ТОМ 35

Тая грешка е в спряжение на глаголите.

53. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

В глаголите като отпуска думата потвърдим, която Г. Б.

иска да я утвърди, ние ще да дойдем на глаголът слѣза, за когото Г. Б.

Ако глаголът слѣзал е действителен, то и ходѭ, вървѭ..., треба да са от същата категория.

Що е един действителен глагол?

Глаголът слезам, както и ходя, вървя, колко и да показват действие, логически техното свойство означава състояние.

Той ако беше по-логически в мислите си, щеше да види, че иска секоги един глагол, който или съществува, или се подразумява и неговите примери: немирен, неотносителен, са равни с: не е мирен, не е относителен; ако свръзката и сказуемото са равни с един глагол, то следствието треба да е тоже едно; и тъй: не е мирен, не мирува; не е относителен, не се отнася.

е в състояние да докаже, че частицата „не” може в едно предложение да съществува без глагол и да даде пълна смисъл, той ще потвърди, че нашето правило е криво.

за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ.

Сложните глаголи, вид съвършен, ни го показват твърде добре; защо те като творят сегашното време, което изявителното им наклонение нема, защо другите, вид несъвършен, да не земат отново, което техното даже изявително има.

Че глаголите после могѫ и недѣй изпълняват длъжността на едно неопределително наклонение, то е точно; но нашата Грамм, като няма едно такова наклонение, ние сме длъжни, секаме, особените тези форми да ги сближим с онова, което имаме.

Често нашите глаголи земат за допълнение сегашното време на изявителното наклонение или, по-добре е да кажем, на съслагателното с частицата да и падат под същата категория; защо могѫ проче - могм да прочетѫ - да прочетѫ ми е можно\ както и казваме: искам да работѭ; желаѭ да придобиѭ; да свършѫ, ще дойда.

Той, ако беше дал малко по внимание, щеше да види, че ние, ако го изхвърляме, не го изхвърляме из глаголите, но из формата на това спрежение - защото не й принадлежи.

То принадлежи, по нашето разделение на глаголите във вид съвършен и несъвършен, на съвършенният вид, който е тип сякога на първото спреж. (§115).

е Словар; като вместо времената и наклоненията, че сме рекли тези части - защото не биле такива на глаголът, а какви са не знайеме.

Както краката и ръцете са части на телото, тъй и те са на глаголът.

Във взаимите и във възвратните глаголи, ние поставихме нарочно примери от един и същ глагол, за да покажем сходството, което земат тези глаголи помежду си според смисъла, който им се отдава.

Г. Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие.

НАГОРЕ

1.3146340847015