Търсене в беседите за 'Викане'

Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача.
Свинята е крайно индивидуализирано същество. Тя обича живота, силно е свързана със земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колят. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти. Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование.
към беседата >>

3. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот

ИБ

Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!
Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре. Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат.
към беседата >>

4. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

Сега е врѣме на викане.
„Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора.
към беседата >>

5. Забравените неща

Жената е разбрала вътрешния смисъл на викането.
Там има една жена, горската богиня, ще дойде да ти помогне.“ – „Е, дано Господ я прати да ме научи.“ – „Като викаш, тя ще те научи.“ Отишла в гората, събрала си дърва и взела да вика. Викала, викала, но никой не се явил. Най-после си казала: „То се е видяло, че няма да дойде горската богиня, ами аз сама да си вдигна тогава.“ Така и вие ще викате: „Богиньо, богиньо, Господи, Господи...“, и най-после ще си вдигнете дръвцата на гърба – и хайде вкъщи. Такъв трябва да бъде ученикът – да вика: „Господи, Господи“ – и най-после да си вдигне дръвцата на гърба. Богинята обаче е дошла. Жената е разбрала вътрешния смисъл на викането. По същия начин и вие ще разберете великата Истина в живота. Сега да изпеем упражнението В начало бе Словото. В изречението В начало бе Словото коя дума е силна? Отговор: Словото. Как ще ми докажете да разбера това?
към беседата >>

6. Да Го посрещнат

Дълбокитѣ страдания на човѣшката душа не могатъ да се изразятъ съ викане.
Значи, отъ насъ зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни сѫ дадени. И тъй, у всинца ни трѣбва да има добри обходи. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме много лековѣрни, вѣрваме повече на външнитѣ проявления. Ние вѣрваме, че единъ човѣкъ страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбокитѣ страдания на човѣшката душа не могатъ да се изразятъ съ викане. Дълбокитѣ рѣки шумъ не правятъ, малкитѣ рѣкички много шумъ правятъ. Въпросътъ сега е тамъ, дѣто всички казватъ, че свѣтътъ страда много. Кой нѣма страдания? – Всѣки има страдания. Ние сме пратени отъ небето да благуваме ли?
към беседата >>

Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. (втори вариант)
Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени. И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли?
към втори вариант >>

7. Сам с ума си

Този глас за тях е викане, крякане.
Тя свирила едно парче „Сънят на живота“, от което той разбрал, що значи чистота и святост. Питам: Може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас. Този глас за тях е викане, крякане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху публиката. Велика певица е тази, която пее само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе си; велик проповедник е този, който проповядва само за себе си; велик поет е този, който пише само за себе си. Само такива хора познават Истината. И ако техните слушатели и почитатели ги разбират, значи и те познават Истината. И тогава, щом се съберат двама души, които познават Истината, те ще могат напълно да се разберат.
към беседата >>

8. Космически възприятия

Думата "бар" на турски означава викане, а на английски – преграда, препятствие.
Който се подписва с много завъртулки, с това иска да подчертае, че като него друг няма. Неговите деди искат да покажат, че са били големи хора. Друг някой се подписва просто, скромно, без никакви завъртвания. От подписа му ще познаете, че той е скромен човек. Четете ня-къде, някой се подписал "Барон Ганди" и завъртял буквата "и" надолу. Думата "бар" на турски означава викане, а на английски – преграда, препятствие. Как мислите защо една буква се завива надолу, друга – наляво, а трета – надясно? – Това се дължи на различните психологически състояния, които човек преживява. Вследствие на промяната в тия състояния става смя-на и в настроенията на човека. Казвате, че човек трябва да бъде тих и мирен. – Но кой може да бъде тих и мирен?
към беседата >>

9. Вечно обновяване

Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане.
Няма да намерите българска песен, която да изразява молитвата на българина. Чрез своите песни българиньт е изразил скръбта, веселието, но никъде не е пред-ставил молитвата на своята душа. Като запее, той удря калпака си и казва:" Дай тук половин кило вино! " Думите в песните трябва да бъдат така наредени, че да смекчават тоновете. Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане. След това в него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари. Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот.
към беседата >>

10. Сторете да насядат

Във викането на любовта има специфичен език. (втори вариант)
Нито стража има, нищо подобно. Казвам, ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас? Тъй казва Писанието - всичко иде, за да имаме опитност. Ако дойде една мечка пред тебе и тури лапите си на раменете и ти кажеш „Господи Исусе Христе", тази мечка веднага ще се оттегли. Тази мечка може да е пред тебе, но ако знаеш в дадения момент как да произнесеш името на Бога, ти ще отстъпиш. Във викането на любовта има специфичен език. Човек трябва да прекара цял живот на земята, за да се научи да говори на този език. Законът на любовта не е нищо друго освен правилно произношение. Една дума има сила само тогава, когато знаеш как да я произнесеш. Още в старо време - даже сам Питагор се е молил един, два, три пъти и повече, докато произнесе думата „любов". Много дни наред се е молил какво ще стане, ако не може да я произнесе правилно?
към втори вариант >>

11. Влязоха в ладията

Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. (втори вариант)
„И това не е важно." Кое е важно? „Да ядем и да пием." Добре, важно е да ядем и да пием, но няма кой да даде това. Да, но гостилничарят е затворил. Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата. Вратата е все отворена. Казвам, елате всички с мене без шум и без викане. Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички. Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте! Влезте вътре! " Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как да потропаш и ако потропаш само три пъти. Вие сте чудни.
към втори вариант >>

12. Положително знание

„Да приближи викането ми към тебе, Господи! (втори вариант)
Ако знанието не знаем как да го употребим, то покваря. „Тогава няма да се посрамя.“ Всякога, когато човек се посрамява, значи нарушил нещо. За какво ще се срамува човек? Човек, ако чете псалма, както обикновено четат, и да разбира, което псалмопевецът не е разбирал и на ума не е идвало. Последната буква. „Да приближи викането ми към тебе, Господи! “ Значи силен човек е, когато във всичкото свое знание и мъдрост, във всичката философия сега викане има на хората към Бога. Бащата, който народил деца, тия деца викат към Господа. Онзи генерал, който води стотици хора в някое сражение, викат към Господа, генералът заповядва: „Подкрепление дайте.“ Като го разбият, хуква да бяга. Мнозина генерали извадили пушки с цветя, с венци. Като ги разбие неприятелят, венците паднат от главата.
към втори вариант >>

“ Значи силен човек е, когато във всичкото свое знание и мъдрост, във всичката философия сега викане има на хората към Бога. (втори вариант)
„Тогава няма да се посрамя.“ Всякога, когато човек се посрамява, значи нарушил нещо. За какво ще се срамува човек? Човек, ако чете псалма, както обикновено четат, и да разбира, което псалмопевецът не е разбирал и на ума не е идвало. Последната буква. „Да приближи викането ми към тебе, Господи! “ Значи силен човек е, когато във всичкото свое знание и мъдрост, във всичката философия сега викане има на хората към Бога. Бащата, който народил деца, тия деца викат към Господа. Онзи генерал, който води стотици хора в някое сражение, викат към Господа, генералът заповядва: „Подкрепление дайте.“ Като го разбият, хуква да бяга. Мнозина генерали извадили пушки с цветя, с венци. Като ги разбие неприятелят, венците паднат от главата. Като го ранят, казва, авария стана в живота.
към втори вариант >>

13. Елементи на планетите / Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове

МОК

Там има виканици, пукане-е, това, което вие наричате течения, то е викане, кряскане, вие като не го разбирате, то излиза като шум. (втори вариант)
Те казват всичко трябва да е много чисто, като минем, всичко трябва да е много чисто и като намерим нещо, което е нечисто и не е на място, те го задигат. Щом ние минем, ние ще сме първите, които задигаме всичко. Когато тези разумните същества като силфите минат, те дигат прах; кой е виноват на това? Казвам, те са които дигат прах. Когато те идат, те са наредени с милиони с гайдарджията му и играят и това, което вие наричате вятър, то е една игра. Там има виканици, пукане-е, това, което вие наричате течения, то е викане, кряскане, вие като не го разбирате, то излиза като шум. Сега това не е научно. Научно е да кажем, че вятърът духа. А не научно е да кажем, че тези духове кряскат. Сега и върху това няма да се спорим, безразлично е, стига умно да се обясни едно явление. Сега това е в смисъл на алегория, че са същества, разумни, подвижни, правят си упражнения, те някой път си правят гимнастически упражнения, че недовиждат хората.
към втори вариант >>

14. Отношение към Бога

– Според мене викането и кашлянето са едно и също нещо.
Ако кашля, лесно ще го намерите. Ще чуете кашлицата му и ще намерите следите му. Но ако не кашля, по-мъчно ще го намерите. В случая, кашлицата помага. – Ако детето не кашля, ще викате и пак ще го намерите. – Според мене викането и кашлянето са едно и също нещо. Друго е говоренето. Под говор разбирам правилна обмяна между двама души. Ако не се въздържаш, и това е кашлица. Изобщо, всеки процес, в който волята не взима съзнателно участие, е кашлица. Всички отрицателни състояния на човека се дължат на дисхармонични мисли и чувства.
към беседата >>

15. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия

Като ликвидираме с омразата, със съмнението, с подозрението, с викането, с кряскането, с биенето, веднага ще ликвидираме и със стария свят. (втори вариант)
Като свърши молитвата си, той пак подава кадилницата на детето, което му целува ръка и се отдалечава. Аз наричам и които служат, и които ги слушат, - все са болни хора, все на кревати лежат и за болести си разправят. Всички тия болки трябва да се изхвърлят от главата на хората. Те казват: "Господ да ни прости. Болни хора сме." Да напуснем омразата, и болестта ще премине. Като ликвидираме с омразата, със съмнението, с подозрението, с викането, с кряскането, с биенето, веднага ще ликвидираме и със стария свят. Всички тия хора са болни, а трябва да дойдем до здравето, да усетим, че в душата ни няма нито една отрицателна мисъл. Това е смисълът на живота - да престане човек да мисли, че е болен. Това са новите веяния, това е новото време, което ще дойде в света. Сега всички съвременни хора очакват да дойде Христос и да ги вземе на небето с колесница като свети Илия. Обаче какво стана със свети Илия?
към втори вариант >>

16. Ето отрока

Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите.
Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй? Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?
към беседата >>

17. Непреривните постижения

Снощи аз ставам към среднощ, около 1 часа, слушам викане, кряскане.
Ако искаш да правиш опит. Опитите трябва да стават всякога с най-чистата вода. Та, казвам: При сегашните условия, тъй както се намираме в света, нас ни трябват само някои основни правила, за да преодолеем някои мъчнотии. Понеже хиляди препятствия има, които ни изваждат из релсите. Най-първо, вестниците пишат: Еди-кой си се самоубил, една къща изгоряла, това станало, онова станало. Снощи аз ставам към среднощ, около 1 часа, слушам викане, кряскане. Една жена вика и мъжът вика, силно кряскане се чува на два, на три километра оттук. Това е разбиране. Жената вика и мъжът вика, и двамата викат. Но тя, която викаше, беше млада, според гласа считам на 22–23 години, а другият глас, който викаше – мъж на около 45 години. Той има дебел глас, заповеднически, а тя – на креслив човек.
към беседата >>

18. Изпит на ученика

Още не са усетили боя и има викане.
Аз всичко предполагах, но това, което стана не го допусках. Аз, ако знаех, не се захващах! “ Вие още не сте дошли в началото на страданията. Още като дигне майката пръчката, децата ще ревнат да плачат. Още не са усетили боя и има викане. Та мнозина от вас само устата им са отворени, а аз казвам, няма нищо още. Мъчно е човек да бъде търпелив, не е лесна работа. Аз ви казвам, голямо изкуство, да бъде човек търпелив. Това е едни закон на търпението, да не се наруши мирът ти. Ще се случат нещата както ти не ги очакваш и не ги разбираш.
към беседата >>

19. Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране

Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят.
Най-после дойдоха и други, дето духовете говорят чрез тях. Те казват: „Вие може да сте православни, може да сте евангелисти, баптисти може да сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „Да заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат. И в България едва сега са дошли, но те отдавна са. Знаете откъде водят? От Петдесятницата, във времето, когато е слезнал Духът. Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят. Всеки говори там. Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят. Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк да вярва. Всичките – пророци. И представете си сега един човек, който влиза да изучава християнството, минава по този път – какво ще каже?
към беседата >>

20. Първата песен

В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално.
И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха.
към беседата >>

21. Разумните движения

МОК

Плачът е викане, то е език.
Щом има нещо в живота, което ти препятствува, ти се разсърдиш, искаш тази мъчнотия да я победиш. Плаче детето. Щом плаче разбери, какво означава плачът. Вика другите на помощ. Туй дете има отношение, то не може само да победи мъчнотията, вика и другите. Плачът е викане, то е език. Детето вика майка си, затова плаче. Казва: „Елате, аз не мога тази работа да я разреша“. Вие плачете и не знаете защо плачете. Вие само викате и не знаете как да плачете. Вие плачете, трябва да знаете, плачете.
към беседата >>

22. Изпитът на Любовта

Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика.
Голямата тайна, която се крие в живота, седи в това да се задоволят всичките същества, които живеят на земята. Верующият да се задоволи; онзи, който живее, трябва да му се дадат всички условия, които животът иска; и онзи, който мисли, и на него трябва да му се дадат условия. Това малкото дете, което е родено едва на един ден, где са неговите условия? Даже неговото съзнание не е пробудено. У него има един стремеж съвсем неопределен. Най-първо детето започва с един зов, с викане и не го знаеш какво вика. Най-първо, като се роди на земята, първото нещо е пискането. Преди да се роди то е било мълчаливо. Най-първо майката ще види дали ще кресне детето и ако кресне – човек ще стане, пък ако не кресне, заминава си – погребват го. А пък в живота на възрастния се иска обратното. Когато се роди човек, първото желание на хората е да кресне детето, да каже нещо.
към беседата >>

23. Изкуствените противоречия

“ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи.
Вторият ти зет ще бъде глух, него ще ожениш за красивата, но устата дъщеря. Така само, те ще бъдат щастливи.“ Нямало какво, царят се съгласил на тази съдба. Както казал мъдрецът, така станало. Царят оженил дъщерите си – едната за слепия, другата за глухия. Глухият, като гледал красотата жена си и виждал как маха с ръце, как си отваря и отваря устата, той се казвал: „Защо не чувам, че да мога да чуя сладките думи, които се изливат от устата на моята толкова красива жена? “ Той не подозирал, че тоя ръкомахания, това викане било от проклетия, а не са били сладки думи. Слепият пък, като чувал сладките и добри думи от устата на жена си, казвал в себе си: „Защо не виждам, да видя красотата на своята жена, която говори толкова сладко и мило? Кой знае колко е красива?! “ Така двете царски дъщери били щастливи. Един ден на зетьовете се доискало да се освободят от недъзите си, да се порадват на добрите си жени. За тази цел те се обърнали към царя, своя дядо, с молба да намери някой виден лекар в царството си, да ги излекува от недъзите им.
към беседата >>

24. Двата закона

Какво викане, пъшкане, викане към Бога, кракът откъснат, очите извадени, ушите откъснати и всички тия хора са учени, свършили са университет, избиват се.
Тия народи се бият и няма кой да ги съди. В един народ, ако убиеш едного, ще те осъдят 20–30 години затвор за убийство. Сега между тия международни избивания вестниците говорят, че има убити 50–100 000. Геройство! Какви оръдия имат. Нямат едно понятие за страданията, вие не може да си представите страданията. Какво викане, пъшкане, викане към Бога, кракът откъснат, очите извадени, ушите откъснати и всички тия хора са учени, свършили са университет, избиват се. Вие седите и казвате: „Така трябва да бъде. Така Господ казал.“ То е вече понижаване на Бога. Бог гледа спокойно на тази работа, Той има право да гледа, но ние не може да гледаме спокойно, понеже Той може да духне и да ги оправи. Той им гледа ума. Той ги е оставил.
към беседата >>

25. Самовъзпитание

“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо.
То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
към беседата >>

/Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/.
Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ? “ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ? “ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката.
към беседата >>

” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. (втори вариант)
То е Божественото дихание. Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
към втори вариант >>

/Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. (втори вариант)
Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам? ” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш? ” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”.
към втори вариант >>

26. Трите перпендикуляра

СБ

Но не е викането, яснотата. (втори вариант)
Не може. Той трябва да вдигне цигулката малко. Да кажем, ако вие говорите в някоя зала, в някой голям салон, трябва да увеличите малко гласа си. Но ако говорите в една малка стая, говорът ви ще бъде тих. Вие си повишавате гласа в салона, за да могат всичките да ви чуят. Но не е викането, яснотата. Аз съм забелязал, че това зависи от тембъра на гласа, за да прониква гласът. Веднъж бях във Варна и бях излязъл в местността Кокарджа. Най-малко три километра от новата махала във Варна. В лозята сме и слушам, някой вика “Мляко! ”. Казвам, какво търси този млекар?
към втори вариант >>

27. Добър слуга и господар

Господ го търси, най-после Адам не излезе на викането и отиде Господ, хвана го за ухото.
Когато дойде някой при мене и каже, че страда, че боледува (не съм казал това, на вас го казвам, да не го казвате на другите, ще ви моля да не го казвате на другите), ти казваш, че страдаш – ако не страдаш, ти като идеш при Господа, блажен не може да бъдеш. Като излезеш от Господа, отидеш да работиш за Бога. Ако не работиш, ще бъдеш виновен, като идеш при Бога, ще страдаш, понеже ще виждаш това, което не си направил. Господ дойде, потърси Адама, искаше да го намери. Цял ден Господ го търси, той се скрил. Господ го търси, най-после Адам не излезе на викането и отиде Господ, хвана го за ухото. Казва: „Ти нали чуваш, защо не дойдеш? “ Той казва: „Господи, онова хубавото същество, което Ти създаде – жената в света, ми създаде такава една беля, че оголях от него. Освен че тя оголя, но и мене накара да оголея.“ Той не му каза нищо. – „Понеже ти послуша гласа на тази, която Аз създадох. Трябваше да дойдеш Мене да питаш.
към беседата >>

28. Обикновени и необикновени процеси

МОК

Вой - викане.
- Това е работа на войната, не е ваша работа. Аз зная, кога ще се свърши войната. Това е дълъг процес. Войната не може да се свърши изведнъж. Какво означава думата “война”? Вой - викане. Като престане да вика, човек умира. Докато викат, хората са живи. Вместо “война, някои казват “бой”. Буквата “б” означава нещо посадено в земята; - “о” - условия за растене. Буквата “и” означава простор.
към беседата >>

29. Най-великата наука

Под „пеене" не разбирам крякане, викане, да се чуват празни думи.
Изобщо, когато някъде става зло, петелът не пее. Става ли някъде добро, петелът пее. Това значи петел. Не трябва ли тогава да пее петел вкъщи? Не трябва ли мъж да пее вкъщи? Под „пеене" не разбирам крякане, викане, да се чуват празни думи. Не е мъж оня, който само кряка. Пеенето на петела не е крякане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисъл на думата „кукурига". Аз бих желал петелът всякога да кукурига. Българинът не се е вслушвал в кукуригането, да чуе, колко различни тонове има.
към беседата >>

30. Най-лесната работа

ИБ

ПС

Надпреварвахте се с викане. (втори вариант)
Някой казва: Не съм разположен. – Не си разположен, понеже между тебе и Бога е поставено някакво препятствие. Как се молехте през време на бомбардировките? Ако сега чуете, как сте се молили, сами ще кажете, че сте викали като луди. С молитвата си искахте да заглушите трясъка на бомбите. Надпреварвахте се с викане. С това искахте да кажете на бомбите: Далеч от нас! Сега се смеете, но тогава бяхте сериозни. Викахте, молехте се, дано бомбите не се пукат около вас. Едно нещо се иска от хората: да работят за любовта. И аз се чудя, именно на това, че хората не могат да направят най-лесното – да работят за любовта.
към втори вариант >>

31. Най-голямото благо / Голямото благо