Търсене в текстове за 'Викане'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове.
Спиритизмът не е път на Бялото Братство. То се яви като едно течение в противовес на материализма, за да докаже че има невидим свят. Днешната наука дойде до същото - тя доказа, че реалността не се изчерпва с нашите пет сетива. За тях има светове, които ние не познаваме, понеже нямаме сетива изработени за тях. В Школата имаше драматични случки и събития със спиритическите кръжоци. Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове. Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос. Ето част от нея: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И Аз се разговарям с тях. При това Аз не се нуждая от медиуми, а направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете всичко казано е чиста монета.
към текста >>

2. 14. Развръзката - в ада и в рая

Стоянка Цанева Драгнева

Но тези, които не са имали възможност да се евакуират, са се събирали всяка вечер на молитва и казва, то не беше молитва, ами крещене, викане.
През време на бомбардировките над София, не падна бомба на Изгрева, не се разруши на Изгрева нищо. С изключение само една сестра, младо момиче е пострадала, където е била там където са сега блоковете „Бойците против фашизма“, тя имала там някъде къщичка. Но тя била разочарована нещо във връзка с Лулчев и Колю ми каза: „Само тя пострада“. Обаче останалите на Изгрева са се събирали. Тези, които са били евакуирани са се спасили. Но тези, които не са имали възможност да се евакуират, са се събирали всяка вечер на молитва и казва, то не беше молитва, ами крещене, викане. Някой казват: „Ама Господ не е глух. Той чува“. То е от страх, голям страх. Викат от страх. Но никой не пострада.
към текста >>

3. 40. Последната екскурзия

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

“ Това нещо, тяхното викане ме подразни, но аз се въздържах.
И сега като му сложихме краката в топла вода след няколко минути дишането му се успокои и аз си мисля, ех това ще му помогне да се подобри. И вече след известно време аз взех и го сложих отново на леглото както се ляга. Вече не напречно, а на длъж на леглото. Поставих главата му на възглавницата и него на леглото и в тоя момент той почина, издъхна. Тогава Стоянка и Ружа извикаха: „Ами той почина! “ Това нещо, тяхното викане ме подразни, но аз се въздържах. „Ами почина, какво да направя сега.“ Това беше разговора, който ние водихме в момента. За уверение, че той наистина е починал търсих едно огледало, за да го сложа пред устата му, да се уверя, че той е починал. Такива ми бяха знанията тогава. Така се уверихме, че той е починал и нашите две сестри Ружа и Стоянка си отидоха. Т.е. не, те искаха да да започнем да го къпем, да го мием и т.н.
към текста >>

4. 10. Преживелици

Крум Божинов

Отивайте си до второ викане!
“ И стана така, че тия от комисията си казаха нещо и излязоха. В това време дойде един офицер и попита: „Кой от вас е занаятчия? “ Обадиха се двама бръснари. Той им каза: „Идете хей там в онези бараки“, като им го посочи през прозореца. След това изчака да излезнат, обърна се към нас и каза: „Вие сте свободни. Отивайте си до второ викане! “ Тогава аз се обърнах към моя съгражданин и му казах: „Е, Гецка, ако кажех, че съм занаятчия сега щях да бъда войник, а вие щяхте да си отидете вкъщи. От 47 души мене ме освободиха“. Така работи Учителят. Понякога питам мислено Учителя „Какво да направя за Бога“. И чувам думите му, които Той бе казал навремето по време на Школата „Люби.
към текста >>

5. 01 - 18. ПОСЛЕДНИЯТ СЕАНС В АЙТОС -1912 Г.

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Те са били за онези, които не са вярвали в невидимия свят, за да се уверят и да добият доказателство за съществуването на невидимия свят чрез викането на духове чрез медиуми.
На следващия ден идва Христодор да прочете какво е писал г-н Дънов в листчето и разбрал, че за ръководител е избран Георги Куртев. След това листчето се загубило, изчезнало. По-късно той съжаляваше, че не го е преписал. Този е бил последният сеанс на приятелите от Айтос. Повече сеанси не били нужни. Те са били за онези, които не са вярвали в невидимия свят, за да се уверят и да добият доказателство за съществуването на невидимия свят чрез викането на духове чрез медиуми.
към текста >>

6. 08 - 30. ЗА СБОРНИКА „ЖИВОТОПИС НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

В следващата книга това нещо ще го коригираме в смисъл, аз ще махна това викане чрез медиум, а ще напиша подробно така, както описва как е построена масата, изобщо цялата обстановка, ще бъде описано всичко подробно.
Човекът казал: „Хасам Мусум, сан мусум" - на турски значи - „Хасан ли си, кой си? Сега ти ли си? " И заради туй масата го е натиснала и след туй се уплашили и са имали по-сериозно отношение към това. А пък при Учителя, там са видяли разни знаци, разни чукания и пр.. което вече сме го казали. В. К.: Сега, значи уточнихме се. В следващата книга това нещо ще го коригираме в смисъл, аз ще махна това викане чрез медиум, а ще напиша подробно така, както описва как е построена масата, изобщо цялата обстановка, ще бъде описано всичко подробно. Г. С.: Щом трябва, опиши го. В. К.: Защото не е ясно. Аз ще коригирам това нещо. Понеже ние свършваме, днес е 28.12.1991 година. На тоя етап ние сме приключили.
към текста >>

7. 23. НЕПТУН

Николай Дойнов

Н.Д. Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно увлечение в някои от братята и викане на духове. В.К.
Отец е Виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят". Ваш П.К.Д. В.К. Сега, това е писмо на Учителя до Никола Ватев. Ти откъде го взе? Н.Д. Не си спомням откъде съм го взел, но имаше едно увлечение в някои от братята и викане на духове. В.К. Много ли беше застъпено? Всички първи приятели ли са били медиуми и са хвърчали по тия неща? Н.Д. Да, имаше едно влечение, особено от по-възрастните. В първите години. Нали Учителят е имал трима ученици, единият е бил д-р Миркович и Тодор Стоименов.
към текста >>

8. 1930 година

Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички.
Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме.
към текста >>

9. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

Със силното си викане събудих хората граждани, още спящи.
Легнах и съм заспал. Ето, в един град съм. Ще потегля някъде. Сутрин рано съм измежду високи градски къщи. Игнат Которов ми извика от едно здание из прозореца и аз високо му се обадих. Със силното си викане събудих хората граждани, още спящи. Върнах се из една нагорня улица, тясна. Влизам в едно здание. Заварвам германски войници. Те ми дадоха една трилинейна пушка - руска пушка. Дойде да ме кани сестра Емилия Русева, да [съм я] водел за някое село, уж обещах, а пък не ми се ходеше.
към текста >>

10. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

13.V.1934 год., неделя След викането на Шевкет Ходжа.
Как Бог се застъпва за ония, които уповават в Него и с тридневни пости и молитви ги чу и по чуден начин спаси. И жертвата, която е направила Естир за Израелския народ под съветите на чичо си Мардохей. Девойка, възпитана нравствено, в страх и упование на Бога, отраснала и живее в живота си. Следобед до смръкване писах писмо до Еленка. Валя хубав дъжд. 13.V.1934 год., неделя След викането на Шевкет Ходжа. Излязох на баиря. Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета.
към текста >>

Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена!
Аеропланите бяха като автомобили. Първият полетя, а втория аз не можах да подкарам. Седна в него един авиатор, но той бе лично един от яздилите и го пусна, а аз останах на земята, но той ми каза, веднъж да го подкара, че аз после като го запаля, да потегли, тогава ще се кача. Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане. Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена! " Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках.
към текста >>

11. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

† По-късно разбрах, че е бил много добър медиум и се занимавал със сеанси и викане на духове.
Ще ви постави в един нереален свят и с това не само ще спъне вашия път на еволюция, но ще изсмуква и жизнената ви сила”. Тези думи на Учителя предавам по смисъл. В миналото имахме един брат, много мил и симпатичен. Имах случая да го срещна един път и го определих като човек с подчертано Нептуново влияние. Казваше се брат Ватев. † По-късно разбрах, че е бил много добър медиум и се занимавал със сеанси и викане на духове. † Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. I, с 242 ÷ 245; т. II, с. 274 ÷ 280; т. VI, с.
към текста >>

12. 25. Най-лесното

(В. «Братство», бр. Бр. 287 (6), 15.XII.1941 г., стр. 3)

Вярата е викане.
3) Викаш Иван. Идва Иван. Сърдиш се защо дошел. Ами защо го вика? «Искам Стоян.» Добре, викай тогава Стоян, но не се сърди, че е дошел тоя, когото си викал. Вярата е викане. Вярваш в злото. То иде. Вярваш в доброто. То иде. Вярваш в болестта тя иде.
към текста >>

13. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: - Ганев е престъпникът!
(С княгинята говорихме още за Пирин - кучето, за Багрянов] и пр.) Каза ми, че оставил децата сега като луди: - И майката, и кучето, и дъщерята, и детето - всичките викат, скачат, кривят се - лудница! 213 - Вие сте много строг. Оставете децата да си играят - и пр. ... Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев.214 Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да ми говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: - Ганев е престъпникът! Вие знаете много добре това! Не може да го сравнявате с Багр[янов]. Той може да е лъгал, но престъпник не е! Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини!
към текста >>

Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа - лъже; че има маниери на стар политик - повече да купува, а по-малко [да] продава... Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане.
Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Б[агрянов] се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, ами сега от немай-къде слуша и се подчинява... Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого.222 Видя ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: - Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави - и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е. Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа - лъже; че има маниери на стар политик - повече да купува, а по-малко [да] продава... Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото. - Той има този навик - каза тя. - Хубаво е, че разбрахте. Вчера Донка223 ми каза, че Надя ѝ казала, че царят ѝ се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал... Вчера Белев224 ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя225
към текста >>

14. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Аз му казах, че мене от Хитлер не ме е страх, че ако аз съм на викането, ще отговоря с викане.
Както и да бе, много събития, които сега не мога си спомни, но зная, че опозицията срещу мен ставаше по-осезателна и веднъж, това, ми се струва, беше само два месеца преди смъртта, и щеше да ходи пак на свиждане с Хитлер, аз пак настоявах да бъде по-решителен и да се опре, защото не сме германска колония, а съюзник. Той ми възрази, че Хитлер не дава много да му се възразява и че викал много. – “Я, Вас страх ли Ви е от него? Вие мислете, че е един бояджия, нищо повече.” – “Аз не мога да бъда груб - това ми е слабото място, от което мнозина се ползуват» -каза царят. Правеше вероятно алюзия и на мен. Аз му казах, че мене от Хитлер не ме е страх, че ако аз съм на викането, ще отговоря с викане. – “Да, защото сте първобитен! ” По-късно разговорът влезе в една неудобна форма, защото аз помня, че му извиках (повода вече също забравих): “Недейте мисли, че ако за Германия, 80 милиона народ, се намери един бояджия да я управлява, няма да се намери и България кой да управлява ще се намери! ” Това го крайно ядоса, той скочи като никога и започна да вика: “Една глава имам, бе - само тя е останала - вземете, вземете и нея, ама тогава ще се избиете помежду си! ” – “Няма защо да се избиваме! - викнах и аз.
към текста >>

15. 28. Олга Славчева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията.
Един път след свършване на урока, Стоян Михайловски я прегръща и целува. Възмутена, тя отива при Учителя и му се оплаква, като заявява, че няма вече да ходи при него. Учителят й казва да го търпи и да продължава да посещава уроците. Тя се вслушва в съвета и не прекъсва. Скоро Стоян Михайловски става за кратко време министър на вътрешните работи. Първата му работа е да намери и събере всички фалшиви документи и преписки за викането на Учителя над 45 пъти в полицията. Той изгаря и ликвидира тези лъжливи доноси. Олга Славчева се записва студентка по литература и отива да живее в мазето на банкера Борис Русев, срещу което слугува - мие чиниите и помага на господарката си. Тя изпълнява добре задълженията си и жената на Русев, Зорница, последователка на Учителя, е много доволна от нея. По това време в България идва изтъкнат италиански пианист Алфред Корто, който изнася няколко концерта в столицата. Обикновено всички видни хора, които идват в София, са канени от банкера Русев на вечеря.
към текста >>

16. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя прилича на магическа ограда и викането и блъскането по вратата ми на вечно сърдитата баба - млъкват.
При тях и торбичка с орехи... Ех, Петре! 22 СЕПТЕМВРИ [1922 г.] Месец от събора. Още звучи в сърцето ми чудната: „Фир-фюр-фен”. Тя е магическа песен. Щом чуя кресливия заканителен глас на свахата -веднага тихо, едвам чуто я запявам и правя съответните движения, както каза Учителя. Тя прилича на магическа ограда и викането и блъскането по вратата ми на вечно сърдитата баба - млъкват. Още съм с впечатление за „България” в умален вид, която срещнах на събора в Търново. Още са пред очите ми жадните за светлина души, дошли по стъпките на Учителя. Все си мисля за това, което ми каза Учителя на раздяла от Търново: -Учете, казва, (въпреки забраната на Стамболийски против частните ученици), времената ще се изменят. Но аз пропущам златно време, чини ми се, че Стамболийски вечно ще управлява и никоя сила не може да му надвие. Там, в Търново -светлина, простор, същински рай, а тук в мрачната ми стаичка ме обземат тъжни мисли.
към текста >>

17. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Но викането бе тук, в стаята ми.
Будя се на пладне. Гледам в празната студената стая. Някой тихо извика до мен: „Олга! ” - Кой е, викам и сядам на леглото си. Никой. - Кой е, отговор не последва. Но викането бе тук, в стаята ми. Тъй тихо и нежно. Никой няма, стъпки до вратата не чувам. Внезапно усещам изблик на сила. Ставам, събирам клечките, паля ги в печката. Те пламват.
към текста >>

Но викането му е толкова силно, че съседите и от двете страни се покачват по оградата, за да видят кой тъй усърдно се занимава с алгебра и кому се предава тази мъчна наука.
Не че се кара, но така е свикнал от учителството - сякаш не диктува, а държи реч на разшумяла навалица. Щом срещна някоя трудна задача, сама извеждам правилото и ето - готово! Радвам се, радвам се! Лицето ми сияе, бузите ми горят! Упражняваме се сутрин в дъното на техния двор до една маса. Но викането му е толкова силно, че съседите и от двете страни се покачват по оградата, за да видят кой тъй усърдно се занимава с алгебра и кому се предава тази мъчна наука. Той усеща моята умора и ме кара да се разхождам по двора като броя стъпките си. Така настроението ми се променя и умората ми бяга. Качвам се горе да платя наема - двеста лева, затоплени левчета и петолевки в шъпата ми; предавам ги на хазайката, която подрежда драперията на своите пердета. Ето я минава с кадифено парче и бърше лакираните мебели от махагоново дърво и зелена копринена дамаска. Давам й ги в ръката, доста овлажнели от стискането.
към текста >>

18. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Същите дрехи - бели, гълъбови, само една малка промяна - пригладил е косите си с водица... Проста среща-без викане, без шум, без Жана д’Арк... Той е сериозен, простичко, сякаш среща стари приятели - така жените, така мъжете.
Пренесли сме доста сухи дърва при тях, а те сами да си прибавят под високия бойлер. След един час, ела да ги видиш дали са същите хора - измити - лъщят; извадили свежи дрехи, те са и натъкмени. Влизат в палатките си за малко, и ето ги, като жерави се изкачват по стръмната пътека към Учителя. Ние всички сме там - те застават на площадката пред палатката му - светли, радостни. След малко Учителят идва при тях. Същите дрехи - бели, гълъбови, само една малка промяна - пригладил е косите си с водица... Проста среща-без викане, без шум, без Жана д’Арк... Той е сериозен, простичко, сякаш среща стари приятели - така жените, така мъжете. Но от към французойките се изстъпи слаба жена, коленичи, издигна очи и ръце към него и извика: „О, mon Maitre! Mon MaTtre! ” [(фр.) - О, мой Учителю! Мой Учителю! ]. От очите й текат сълзи.
към текста >>

19. 59. Съветите към Стефка Величкова

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

И без викане!
Аз я пазя, но и тя съзнателно трябва да се пази. Така ще придобие будност на духа си. Винаги бъди свободна душа, защото в тези околни твои хора понякога се проявяват тъмните сили, и те дори не го знаят това. Ти мила моя Стефко, не се плаши от нищо, не плачи! Аз винаги те пазя, и взимам предохранителни мерки срещу злото край тебе! И без викане! И винаги отивай там с молитва! Не се доверявай на никого за нищо, търси духовете, които работят чрез тях. Чувстват моята велика сила, и бягат! Това ги ужасява и треперят от страх, и бягат от тебе, а и от мене! Не бой се!
към текста >>

20. 17. Мелодия за „Мирът”. („Мирът иде вече..”). (17.01.1942, събота, София - Изгрев)

Викането нищо не е за Небето.
Добрият човек е музикален. Лошият човек не е музикален. -Учителю, казах аз, някои професионални певци употребяват груба и нечиста храна, за да се засили гласът им. Учителят поясни. - Само чистият и правилен живот на човека придава сила и мощ на гласа - прави, чисти мисли, чувства и постъпки. Викането нищо не е за Небето. Там не се интересуват от такова пеене. Ако един ангел слезе на земята и изпее една магическа песен (формула), гробовете ще се отворят и мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, слабите ще станат силни, лошите ще станат добри, гладните ще се наситят, жадните ще утолят жаждата си, слепите ще прогледнат, немите ще проговорят и глухите ще прочуят. - Учителю, то ще стане като второто пришествие. Той каза: На Земята има девет концентрични сфери. Във всяка една сфера ще има по едно пришествие.
към текста >>

0.67846417427063