Търсене в беседите за 'Благодарност'

Той не приема одумването и неблагодарността.
Защото така говори Духът Господен: на третия стана възвание, а на четвъртия – освещение, а в целостта на три и четири са седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоумие, нито двуличие, вън всяка гневливост! Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумването и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизменяем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко – избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало – Бог Светий.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Той не приема одумванието и неблагодарността.
Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя.
към беседата >>

Той не приема одумванието и неблагодарностьта. (втори вариант)
Извършвай всичко спорѣдъ съвѣтитѣ на Свѣтия Духъ. Защото така говори Духътъ Господенъ: на третий станъ възвание, а на четвъртий освящение; а а въ цѣлостьта на три и четири, седемъ служения. Всѣкога кога ме призовавашъ ще тя слушамъ, понеже съмъ Богъ Святий, Духъ близо, силенъ да помагамъ. Правота, чистота, вѣра, надѣжда, любовь, не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вънъ всѣка гнѣвливостъ. Богъ не е Богъ на гнѣвъ, но на благость той е които спазва милости до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарностьта. Имай пълно упование въ Него, като неизмѣняемъ и постояненъ на своитѣ обѣщания: а слѣдъ всичко това Богъ ще ти прати благословение; защото той знае защо те е пратилъ; и неговитѣ планове и възнамѣрения никой не може да възпрѣ или да усуети. Господъ е крѣпъкъ въ всичко. Избраниятъ Божий Царь и священикъ Христосъ, Господъ на господарите. Азъ ида днесъ ида да тя благословя. Азъ съмъ този който съмъ отъ начало.
към втори вариант >>

3. Мисли и упътвания

И не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
Не се колебай в пътят на Истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш, защото тъй ако мъдруваш, непременно в рова ще слсзеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял. Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява. И тъй, ако си добил Мъдрост, знай, че си добил и Добродетел, а Добродетелта никога нe посрамява, понеже тя е най-здравата почва, на която всичко можеш да градиш. От празните мъдрувания се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да те ограби. Помни, те са празните обещания, който съсипват щастието на Живота. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай че ще избълваш щастието от сърцето си. А ако изгубиш това, което не си в сила да повърнеш, знай че си осъден да страдаш.
към беседата >>

4. Слово 1904, Варна

И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате.
Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения. Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели? Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.

Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец.
към беседата >>

Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност.
То ни донася и разпръсква Твоите благословения повседневно. В Твоето Име оживотворява всичката Земя, задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята, украсява полските цветя с всичката им хубост, която Си им дал отначало. Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала“ (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.
към беседата >>

Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин.
Развеселява всички живи същества и човека, когото Си направил според подобието Си. Вдъхва в неговите жили Вяра и Надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благословиш труда му. Велики са Твоите наредби! Всички ние, Твои чада, днес идем да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са хубави тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала“ (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9,30 ч. наново се събрахме около масата в салона.
към беседата >>

6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност.
Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение.
към беседата >>

7. Умни и силни

Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим.
Актът е съединителната нишка в земята, за да даде плод. Всяко едно желание трябва да го използуваме, да го оплодотворим, да узрее, за да се ползуваме, а иначе не ще се спасим. Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за да се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва да работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни. "Ходете във виделина." Да се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта. Другояче не може се появи у нас любов. Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва да почнем да работим. Любовта започва всякога с даване на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за да ни спаси от лошото положение. С виделината Бог ни показва само Своето присъствие. Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и да не Го дирим. Небето е сърцето, пулсът на целия свят, цялата вселена – сърцето, откъдето излиза и влиза животът, там всякой влиза и излиза. Когато сме добре разположени на себеотрицание, на добродетел, на любов, ние сме на небето, а когато сме обратното, тогава ние сме в ада.
към беседата >>

8. Страхът

Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема.
Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.
към беседата >>

9. Свобода на Духа

И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност.
За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Тогава всякой от нас ще намери своето място. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ. Той беше последен човек, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема много високи длъжности и пак да не бъде благороден. Духът изисква да бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.
към беседата >>

10. Да възлюбиш Господа

Обаче, ония, които са произвели огън, трябва да се върнат при Господа и да занесат своята благодарност.
Детето, като не разбирало закона, мислило, че майка му е лоша. И Бог дава на всеки човек по един биберон; всеки трябва да си го пази. И сегашните християни се хващат за косите си, бият се, всеки иска да вземе биберона на другия. Имаш един биберон, не се лакоми за втори. Ония мъже, които не са произвели огън, могат да се търкат. Обаче, ония, които са произвели огън, трябва да се върнат при Господа и да занесат своята благодарност. Една госпожа ми разказваше, че гледала мъжа си цели 20 години болен, но не се отегчила нито момент. – Защо? – Обичала го. Един мъж гледал болната си от епилепсия жена, без да се отегчи. Всяка нощ я следил да не дойде припадъка й, без да каже дума за това.
към беседата >>

Обаче ония, които са произвели огън, трябва да се върнат при Господа и да занесат своята благодарност. (втори вариант)
Детето, като не разбирало закона, мислило, че майка му е лоша. И Бог дава на всеки човек по един биберон; всеки трябва да си го пази. И сегашните християни се хващат за косите си, бият се, всеки иска да вземе биберона на другия. Имаш един биберон, не се лакоми за втори. Ония мъже, които не са произвели огън, могат да се търкат. Обаче ония, които са произвели огън, трябва да се върнат при Господа и да занесат своята благодарност. Една госпожа ми разказваше, че гледала мъжа си цели двайсет години болен, но не се отегчила нито момент. Защо? Обичала го. Един мъж гледал болната си от епилепсия жена, без да се отегчи. Всяка нощ я следил да не дойде припадъкът й, без да каже дума за това. Обичал я той, затова не му дотегнала.
към втори вариант >>

11. Марта и Мария

Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога.
Ако е овчар, ще каже, че кошарата му е малка, иска повече – и това е роптание. Ученият и той роптае, че малко способности му са дадени. Кой е виновен? Все Господ! Не само за вас говоря, които сте тук, а и за онези, които са отвън – всички роптаят. Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога. Някои питат: „Къде е Господ? Как да го намерим? “ Господа могат да намерят и малките деца. 2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ – на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в човешкото сърце. Още Го търсят, никой не Го е намерил.
към беседата >>

12. Все що е писано

За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството.
Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота. Азъ уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти. Ако не направите това, ще се намѣрите въ положението на онзи гръцки царь, който страдалъ отъ проказа, неизлѣчима болесть. Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира. Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ. Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата. Листоветѣ били отровни и затова царьтъ започналъ да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь.
към беседата >>

Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност. (втори вариант)
Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки. Благодарете за светлината, която ви е дадена и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога, с разкаяние и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с любов. Помолете се на Бога, да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години и приемете истината. Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност. Гръцкият цар, за когото се говори в разказа, страдал от проказа. В царството му дошъл един знатен лекар, някой си Дубан, който се заел с лекуването на царя и в скоро време го излекувал. В знак на благодарност, царят назначил лекаря на една от първите служби в царството. От завист към него, неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повярвал на интригите и, за да се освободи от лекаря, заповядал - да го екзекутират.
към втори вариант >>

В знак на благодарност, царят назначил лекаря на една от първите служби в царството. (втори вариант)
Помолете се на Бога, да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години и приемете истината. Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност. Гръцкият цар, за когото се говори в разказа, страдал от проказа. В царството му дошъл един знатен лекар, някой си Дубан, който се заел с лекуването на царя и в скоро време го излекувал. В знак на благодарност, царят назначил лекаря на една от първите служби в царството. От завист към него, неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повярвал на интригите и, за да се освободи от лекаря, заповядал - да го екзекутират. Преди да се изпълни заповедта на царя, лекарят се явил при него, разказал му истинското положение, в което се намирал и го помолил за милост. Царят не се съгласил и потвърдил присъдата. Тогава лекарят казал: Ще ви оставя една книга, в която ще намерите отговор на всички трудни въпроси, които ви вълнуват.
към втори вариант >>

Когато отворил последния лист на книгата, царят чул, че се говори: Това е възнаграждението на всеки човек, който, за направеното добро, отговаря с неблагодарност. (втори вариант)
Царят взел книгата и се зарадвал, че ще има възможност да прави интересни наблюдения. След екзекутирането на лекаря, обещаната от него книга била вече на царската маса. Царят всеки ден обръщал по един лист на книгата, да чете написаното в нея. Обаче, колкото повече прелиствал книгата, толкова повече положението му се влошавало. Листата били напоени с някаква отрова. Когато отворил последния лист на книгата, царят чул, че се говори: Това е възнаграждението на всеки човек, който, за направеното добро, отговаря с неблагодарност. Така завършил живота си неблагодарният цар. Кой е лекарят, който лекува човешката проказа? – Христос. Вместо да благодарите, вие ще отрежете главата Му, за да се освободите от Него. Тогава, ще дойде при вас дяволът, чиито интриги слушате и ще ви даде книгата, която, всеки ден ще прелиствате, да четете от нея мъдрите му съвети.
към втори вариант >>

13. Солта

Не е в многото, а някой път и малкото с благодарност се благославя.
В една четвърт килограм има достатъчно сол, за да се живее. Но нашето недоволство създава неприятностите. Казвате си: „Празен ли ми е коремът, нищо не разбирам от това ядене“. Празен е не твоят корем, а твоят ум и сърце. Правил съм различни опити с храната, ял съм по две ябълки и малко хляб, и съм бил доволен. Не е в многото, а някой път и малкото с благодарност се благославя. Не пренебрегвайте тази малка сол в света, тя е като малкото житно зрънце, от което се раждат велики неща. Първото нещо, което ни предстои, то е да превъзпитаме това чувство на недоволство, което съществува у нас. Мъжът донесъл една четвърт килограм месо, една четвърт килограм хляб, да се благодари на Бога за това: тогава ще се умножи, защото в живия магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елемент, колкото са необходими, за да ви задоволят. Някои казват: „Не трябва да се пие вода, тя е за жабите – за нас е винцето“.
към беседата >>

Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате.
Ще дишате дълбоко и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Пазете си окото да не бъде като окото на оня ангел, за който ви разказах. Ако всички приложите този велик „закон за благодарността“, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Па и ангелите като погледнат от горе, че сме тръгнали из Пътя, ще дойдат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами работите в света. Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното зърно.
към беседата >>

Ако всички приложите този велик „закон за благодарността“, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят.
Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Пазете си окото да не бъде като окото на оня ангел, за който ви разказах. Ако всички приложите този велик „закон за благодарността“, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Па и ангелите като погледнат от горе, че сме тръгнали из Пътя, ще дойдат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами работите в света. Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното зърно. При всичко това ние сме деца, които каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася.
към беседата >>

14. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

Те изказват благодарността си само по отношение на яденето.
От физиологическо гледище, Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличат на Исава. Като се нахранят добре, те казват: Благодарим Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пак ще се погрижиш за нас. Те изказват благодарността си само по отношение на яденето. Яков е женствен, но е смел; има някои отрицателни черти в характера си: хитрост и лукавство. Яков прилича на сарафите, които всякога печелят. Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си.
към беседата >>

Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната. (втори вариант)
По-рано се родилъ Исавъ, а послѣ Яковъ, но той държалъ петата на брата си. Разликата между двамата братя е била тази, че Исавъ билъ косматъ, а Яковъ – гладъкъ т.е. женственъ, нѣмалъ такива косми. Отъ чисто физиологическо гледище Исавъ е човѣкъ на природата, човѣкъ, който прѣдставлява нисша култура, отворенъ, чистосърдеченъ, импулсивенъ, но не цѣни живота, живѣе отъ день за день. Има хора, които като се наядатъ днесъ, казватъ: „Благодариме ти Боже, днесъ се наядохме. Ти утрѣ пакъ ще се погрижишъ за насъ.“ Тази благодарность е само по отношение къмъ храната. За такива хора българитѣ казватъ, че тѣ живѣятъ отъ днесъ за утрѣ. Яковъ е другъ типъ – по-женственъ, не толкова смѣлъ, съ нѣкои лоши чърти, а именно: хитрость и лукавство. Той прилича на съврѣменнитѣ сарафи, които всѣкога печелятъ, никога не губятъ. Споредъ тогавашнитѣ обичаи, на Исавъ се е падало да приеме благословението на баща си, като първороденъ, но въ ума на Якова, по-малкия братъ, се заражда желание да отнеме благословението на Исава. Такъвъ случай му се отдаде скоро.
към втори вариант >>

15. Радостни и търпеливи

Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога.
Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Някой казва за себе си, че е търпелив. Обаче, той не се е изпитал, не се е познал. Ако търпението му се подложи на изпит, ще види, че няма търпение. Търпението се изпитва само в скърбите и страданията, в мъчнотиите. Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие.
към беседата >>

Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. (втори вариант)
Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ, но може ли човѣкъ да бѫде търпеливъ? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мѫчно, възможно е човѣкъ да бѫде търпеливъ. Щомъ Богъ е дълготърпеливъ, отъ човѣка се иска поне търпение. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. Нѣкой казва за себе си, че е търпеливъ. Обаче, той не се е изпиталъ, не се е позналъ. Ако търпението му се подложи на изпитъ, ще види, че нѣма търпение. Търпението се изпитва само въ скърбитѣ и страданията, въ мѫчнотиитѣ. Търпеливъ човѣкъ е онзи, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ въ пълно съгласие.
към втори вариант >>

16. Двете жени

Ако приемате хляба с благодарност и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими към всички болести.
Разчупването на хляба означава разкопаване, разработване на земята. Човек трябва да разчупва хляба с двата си пръста – палеца и с показалеца. Тези пръсти показват, че при яденето на хляба, умът и волята на човека трябва да вземат участие. Като разчупва хляба, той трябва да благодари на Бога за грижите, които полага за него, и да съзнава, че не е сам на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога с вашето недоволство. Ако приемате хляба с благодарност и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими към всички болести. Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, за да имате Неговата сила. Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и, ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления, те де се отпечатват в съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателните прояви в живота.
към беседата >>

Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри.
Човек трябва да разчупва хляба с двата си пръста – палеца и с показалеца. Тези пръсти показват, че при яденето на хляба, умът и волята на човека трябва да вземат участие. Като разчупва хляба, той трябва да благодари на Бога за грижите, които полага за него, и да съзнава, че не е сам на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога с вашето недоволство. Ако приемате хляба с благодарност и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими към всички болести. Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, за да имате Неговата сила. Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и, ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления, те де се отпечатват в съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателните прояви в живота. Един млад американец почувствал силна болка в единия крак, около глезена.
към беседата >>

Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. (втори вариант)
Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.
към втори вариант >>

Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. (втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота. Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена.
към втори вариант >>

17. Не може да се укрие

Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло.
Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни. Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство?
към беседата >>

Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. (втори вариант)
— Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията. Тѣ сѫ неизбѣжни. Ще приведа единъ примѣръ изъ френския животъ. Единъ младъ човѣкъ се отличавалъ съ добрия си животъ. Той постоянно правилъ добрини, но всѣкога му се отговаряло съ неблагодарность и зло. Най- после той се зарекълъ да не прави на никого добро и устоялъ па това. Той пристѫпилъ къмъ решението си, когато, пакъ за направено добро, трѣбвало да лежи нѣколко години въ затворъ. Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство?
към втори вариант >>

18. И рече баща му

Сегашните времена изискват от хората благодарност.
Искате ли да се освободите от тях, влезте в този Живот, който носи Свобода за човешката душа. Свободата не се постига в един ден, нито в един живот – хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. Бъдещият живот носи Свобода на човечеството. За да дойде Свободата, трябва да се изменят условията на Живота. Сегашните времена изискват едно от хората: да не развалят това, което днес се гради. Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено. В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син. Там се вижда как можеш да посрещнеш човека, когото обичаш. Така се посрещали едно време хората.
към беседата >>

Сегашнитѣ времена изискватъ отъ хората благодарность. (втори вариант)
Свободата не се постига въ единъ день, нито въ единъ животъ. Хиляди години трѣбва да живѣе човѣкъ, за да стане свободенъ. Бѫдещиятъ животъ носи свобода на човѣчеството. За да дойде свободата, трѣбва да се измѣнятъ условията на живота. Сегашнитѣ времена изискватъ едно отъ хората: да не развалятъ това, което днесъ се гради. Сегашнитѣ времена изискватъ отъ хората благодарность. Бѫдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече отъ многото необработено. Въ притчата за блудния синъ Христосъ изнася любовьта на бащата къмъ своя синъ. Тамъ се вижда, какъ можешъ да посрещнешъ човѣка, когото обичашъ. Така се посрѣщали едно време хората.
към втори вариант >>

19. Великите условия на живота

До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност.
Да се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл. Животинското естество в човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си. Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него.
към беседата >>

20. Встъпление в Любовта

БС

Павел с тези стихове казва: „Това правих, защото слушах и изпълнявах мислите на Този един Господ, който ми говореше за една Вяра – вяра по отношение на ума.” Едно кръщение значи да изпълняваш, да понасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност.
В посланието по-нататък се казва: Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше. (4:4) С това Павел казва: „Аз подчиних своето тяло на Духа, като му служех в надежда.” Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас. (4:5, 6) Павел с тези стихове казва: „Това правих, защото слушах и изпълнявах мислите на Този един Господ, който ми говореше за една Вяра – вяра по отношение на ума.” Едно кръщение значи да изпълняваш, да понасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела; кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз принасях Добро, т.е. добре отговарях, защото добре проучвах уроците си.” Под един Бог се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим”, т.е. в едно училище се учим.
към беседата >>

21. Моето иго

За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло.
Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, то останал крайно изненадан. Само горният пласт било масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал: Какво искате от мене?
към беседата >>

22. Отхвърленият камък

Един лекар ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имам и други болни“.
Ще ми отговорите: „Защото християнството спасява хората“. Съгласен съм 50% с вас. Тогава казвам: Вие сте били болни и сте излезли вече от болницата. В такъв случай какво отношение има болницата към вас, които сте оздравели и започнали да орете и сеете? Или ще започнете всеки ден да ходите в болницата и да благодарите на лекаря, че ви е излекувал? Един лекар ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имам и други болни“. Ще кажете: „Ние трябва да се молим на Бога“. Разбира се, че трябва да се молим, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лековете, ще лежите на гърба си, ще се обръщате от едната страна на другата, ще коленичите от болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето, и ще правите поклони. Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“.
към беседата >>

23. Методи за лекуване

Ако бих имал дете, щях да взема една червена ябълка и да му я дам – първо да я разгледа няколко минути, за да се породи в него чувството на благодарност и Любов, тя да произведе някакъв ефект у него, без аз да му говоря каквото и да е за нея, и след това ще му кажа да я изяде.
– Варени или сурови? – Сурови. Плодовете изобщо развиват благородни чувства. Като се хранят децата с плодове, друга храна не им трябва – тя ще им даде най-доброто възпитание. Само че те не трябва да преяждат и претоварват стомаха си. Ако бих имал дете, щях да взема една червена ябълка и да му я дам – първо да я разгледа няколко минути, за да се породи в него чувството на благодарност и Любов, тя да произведе някакъв ефект у него, без аз да му говоря каквото и да е за нея, и след това ще му кажа да я изяде. Със сливите и черешите – също. Ако ме попитате защо Господ създаде плодовете, ще ви отговоря: за да възпита Своите деца. – Да се дава ли мляко на децата? – След седмата година може да им давате мляко от животни. Майчиното мляко е от голямо значение за детето.
към беседата >>

24. И отиде та се представи

Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност.
Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти. Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна.
към беседата >>

25. Работете с Любов

БС

Ще почувствате вибрациите на техните мисли и желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност.
Да се запазиш в Чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога и с добри хора. Нужни ви са нови опитности, за да се измени настроението ви. Когато минете тази Школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствате вибрациите на техните мисли и желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да го утаявате и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу! ” Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание десет-петнадесет минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се вглъби в себе си и да размишлява съвсем просто, без да чака нещо да му кажат.
към беседата >>

26. Необходими условия за ученика

“ Няма нужда от никаква заплата, а една благодарност изплаща всичко.
Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа – тъй както извеждат младата булка от къщи, щом е готова. Ако не вървите добре по пътя, ще дойде някой да ви хване за ратай и впрегне в колата. В окултизма онзи, който ви дава много – например, пари, – той ви мисли най-голямото зло, а онзи, който не ви дава пари, ви мисли доброто. След като свърши всичката си работа, ученикът на окултизма казва на Учителя си: „Благодаря ти, Учителю! “ А когато ученикът свърши добре работата си, Учителят казва: „Благодаря ти! “ Няма нужда от никаква заплата, а една благодарност изплаща всичко. Тъй че вие имате условия за работа. И щом искате да ви се създадат по-добри условия, ще работите, а условията ще дойдат сами по себе си. Като ученици вие сега си казвате: „Защо ме сполетя това зло? “ Такива разсъждения в окултната школа не се позволяват. Ученикът трябва да работи, да решава зададените му задачи, без да си задава въпросите защо и за какво.
към беседата >>

27. Новият човек / Новиятъ човѣкъ

Приемете детето си с благодарност и му кажете: „Добре дошло!
Така майката и бащата оказват лошо влияние върху възпитанието на детето. Колкото и да е малко недоволството им, то се отразява върху развитието на ума и сърцето на детето. Несъзнателно те подтикват детето към грешки и престъпления. Тия родители не са направени по образ на Бога, Който ги е създал. От Божествено гледище не е важно дали момчето, или момичето, е дошло по-рано на земята. Приемете детето си с благодарност и му кажете: „Добре дошло! “ Обикновено синът се ражда пръв. При създаването на първия човек, който бил направен по образ и подобие на Бога, синът и дъщерята се родили едновременно. При второто създаване на човека от пръст, първо се родил братът, синът, а после сестрата, т.е. дъщерята. Тя била направена от реброто на брата си. Ще кажете, че това е по-особено.
към беседата >>

28. Огнената пещ / Огнената пещь

От благодарност жените ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, дето ни избави от мъжете ни!
Питам: Как ще постъпят жените и мъжете, ако някой цар издаде строга заповед, всяка жена да напусне мъжа си и всеки мъж – жена си, и да се оженят за други? Който не се подчини на тая заповед, ще бъде хвърлен в огнената пещ. Колко жени ще останат верни на мъжете си? Колко мъже ще останат верни на жените си? И едните, и другите ще кажат: „Тъкмо това търсехме и ние“. От благодарност жените ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, дето ни избави от мъжете ни! “ И мъжете ще дадат царско угощение и ще кажат: „Бог да даде здраве на тоя цар, че ни избави от жените ни! “ Казвам: Тоя закон не може да разреши социалните въпроси. Животът има дълбок вътрешен смисъл. Не е важно дали ще напуснете мъжете и жените си. Важно е, де ще бъдете след сто години, например, и какво положение ще заемете.
към беседата >>

29. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

Американските студенти празнуват един път в годината „благодарствен ден“ – празник на благодарността.
Казано е: „В който дом влезете, ще го поздравите“. – С какво? – С плода на Любовта. Лесно е да поздравиш човека с думите „добър ден“, и той да ти отговори „дал ти Бог добро“, без да е денят добър и без да имате някакво добро. Знаете ли на какво прилича това? Американските студенти празнуват един път в годината „благодарствен ден“ – празник на благодарността. Тогава се колят, както у нас за Коледа, пуйки, гъски, прасета и всички разполагат широко, ядат и пият. Тоя ден хората са много щедри, раздават наляво-надясно бонове с различна стойност. Всеки студент има на разположение много бонове и само ги подписва и праща, дето иска. Обаче тия бонове имат стойността на сегашните руски рубли. Всички бонове ще продадеш и едва ще изкараш един лев.
към беседата >>

30. Стани и опаши се!

Отправете към вашия небесен Баща една топла молба за благодарност!
Първични, вторични и третични причини има, има и първични последствия, вторични и третични последствия. И тъй, сега Христос, Любовта на Христа е първичната причина, която иде да тури ред и порядък. Ако вие влезете в хармония с него, вашето съзнание ще се събуди, вие ще го видите. И вашият ум и сърце ще се събудят и вие ще бъдете мощни! Опашете се тази вечер, облечете дрехите си и идете при своите! Отправете към вашия небесен Баща една топла молба за благодарност!
към беседата >>

31. И Петър се грееше!

Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност целунал ръката.
Там има Рамзес I и Рамзес II. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си, – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измила си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Т я направила опит с тая вода и дето давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери. Аз ще приложа сега това правило на тази египетска мома.
към беседата >>

32. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде.
– Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“. Или най-малко ще опекат едно от тези малките, по 10–12 кг, прасета, които ги колят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата с малко винце, всички да се нахранят затова, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Предполагам това да е така, не казвам de facto. А тук, в къщата на Симон, има друг прием. Приели са го, без да му опекат прасенце, и нито целувки е имало, нито пък нозете му са измили, а са му дали един обикновен прием, какъвто евреите са могли да му дадат. Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек.
към беседата >>

33. Защо твоите ученици ядат и пият?

Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога.
Водата, която е в стомната, има толкова много утайки, които са се наслоили около стомната отвътре, като кал, затуй става надебеляване. Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не седи в това, нито да си тънък, нито да си дебел, но среден. Яденето подразбира всякога какво? Онзи, който яде в правия смисъл, той всякога свети, като свещ трябва да бъде. Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога. Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за вас. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извън граматиката.
към беседата >>

Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна.
Това надебеляване е кал. Тъй щото яденето не седи в това, нито да си тънък, нито да си дебел, но среден. Яденето подразбира всякога какво? Онзи, който яде в правия смисъл, той всякога свети, като свещ трябва да бъде. Неговото сърце трябва да бъде изпълнено с радост и благодарност към Бога. Дотогава, докато вашето сърце е пълно с радост и благодарност, вие ядете правилно, но в момента, в който изгубите тази радост и благодарност, вие сте счупена стомна. Не казвам „вие“ за вас. „Вие“, това е граматически. Вие не сте граматическо „вие“. Вие сте друга единица, вие сте извън граматиката. Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене.
към беседата >>

34. Волята на Отца

Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя.
След това тя каже: „Хайде да попеем“. А сега ще кажат: „Да коленичим, да се помолим“. Но гладни хора не се молят, и българите казват: „Гладка мечка хоро не играе“. И много са прави. А нас искат да ни накарат хоро да играем. Та молбата е едно състояние на благодарност, тя е Любов, и заради тази Любов ще играя. Като се нахраним, ще играем. И аз одобрявам тия хора на Любовта: като се нахранят, играят. И бих желал всички така да играете. След като се наядете, да си потропате, а сега ако видят, ще кажат: „Пощурели, стари хора, всички да играят, в тия времена почнали да играят, не ги е срам, стари хора на 45 години, пък и децата, не бива да играете“. Щом сте гладни, ще бъдете замислени като философи и ще кажете: „Голямо е това нещастие, което Господ ни е изпратил“.
към беседата >>

35. Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила

Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали.
Затова Псалмопевецът казва: „Словото Божие няма да се върне при Бога, докато не принесе своя плод“. Едно семе принася един плод. Значи всяка дума ще принесе само един плод. Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали. Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека.
към беседата >>

Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали.
Затова Псалмопевецът казва: „Словото Божие няма да се върне при Бога, докато не принесе своя плод“. Едно семе принася един плод. Значи всяка дума ще принесе само един плод. Желая ви, да срещнете този човек, който може с една дума да ви възкреси. Желая и вие да можете с една дума да възкресите мъртвия, да утешите наскърбения и да повдигнете падналия. Желая ви да получите благодарността на този, на когото сте помогнали. Не се състезавайте да бъдете първи във всичко, вие първи да оберете каймака на млякото, а за другите да остане айрана. Вземете си само по една лъжичка каймак, да има за всички. Всеки има право да си вземе по една лъжичка каймак. На онзи, който изяде всичкия каймак на Божественото мляко, думата му не е силна, не може да възкреси умрелия. Следователно всяко дело е добро, когато внася живот в човека.
към беседата >>

36. Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към беседата >>

Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност.
Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?
към беседата >>

37. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. (втори вариант)
Минали така ден, два, три, цяла седмица - няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат вкъщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака; той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал го къде живее, какъв е баща му, за да знае какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това - детето на фабриканта било последният, и то благоприятен случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа; ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. Този случай беше за работника последен, за да намери работа, но пръв от благоприятните съчетания; само чрез този случай той можа да си намери работа, т.е. да реализира идеята си. Мнозина мислят, че като влязат в Школата, всички пътища за реализиране на техните идеи ще се отворят; лъжат се те.
към втори вариант >>

38. Мечешкият капан! / Мечешкият капан

Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов.
Бог праща един велик ангел на земята да помогне на някоя грешна душа. Той е длъжен да прегърне и целуне тази душа, да я повдигне. Същото прави и светията. Той отива при някоя паднала, грешна душа, с цел да я очисти и повдигне. В него няма никакво колебание. Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов. Той знае, че Божественият огън изгаря и чисти. Няма грях, престъпление или погрешка, които могат да устоят на Божествения огън. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля, за да проникне Божественият огън и във вашите сърца и с него да чистите себе си и своя ближен. Сега, от вас не се иска да станете светии, но да правите опити, да прилагате Божествените закони, да се познаете. Например, някой мисли, че е щедър.
към беседата >>

Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов.
Бог праща един велик ангел на земята да помогне на някоя грешна душа. Той е длъжен да прегърне и целуне тази душа, да я повдигне. Същото прави и светията. Той отива при някоя паднала, грешна душа, с цел да я очисти и повдигне. В него няма никакво колебание. Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов. Той знае, че Божественият огън изгаря и чисти. Няма грях, престъпление или погрешка, които могат да устоят на Божествения огън. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля, за да проникне Божественият огън и във вашите сърца и с него да чистите себе си и своя ближен. Сега, от вас не се иска да станете светии, но да правите опити, да прилагате Божествените закони, да се познаете. Например, някой мисли, че е щедър.
към беседата >>

39. Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите

Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма.
към беседата >>

При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност.
И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма. Ще кажете на някого, че трябва да бъде търпелив и му налагате вашата воля. – Ако може да бъде търпелив, той сам ще прояви търпението си, но не външно. Търпението е вътрешен процес, не може да се налага отвън. При това не всякога човек може да прояви търпение.
към беседата >>

Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието.
И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвърква! Върви той сам, чува стъпките си и, от време на време, шумоленето на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава Великото в света. Голямо благо за човека е да се намери сам сред величествената и грандиозна природа, обиколен с високи върхове и долини. Благодарете, че имате на разположение високи места, от които можете да черпите. Планините са складове на енергии, които помагат на хората да трансформират състоянията си.
към беседата >>

Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи.
Той ще плати вместо вас. Чрез изпитанията, мъчнотиите и горчивините Бог изпитва хората, доколко са готови да плащат задълженията си. Като види готовността им, Той смекчава сърцето на гостилничаря, който ви връща назад и шапката, и обущата. В края на краищата вие ще разберете на кого трябва да благодарите. И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма.
към беседата >>

При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност.
И тъй, ако срещнете човек, който иска да му благодарите за направените от него услуги, трябва да знаете как са направени тези услуги: даром – от любов към вас, или срещу нещо, което е взел чрез насилие от вас. Ако срещу една чиния ядене ви е взел шапката, обущата или палтото, вие дължите благодарността си на своите вещи. Някой ще каже, че ви е кръстил, за което трябва да му благодарите. Запитайте се, след като ви е кръстил той, станали ли сте по-добър и благороден човек, или не. Ако той ви е предал нещо добро и красиво от себе си, има защо да му благодарите. При това вие сами трябва да съзнаете какво му дължите и как да изкажете своята благодарност. Не е позволено на човека да упражнява насилие върху ближния си, в каквато и да е форма. Ще кажете на някого, че трябва да бъде търпелив и му налагате вашата воля. – Ако може да бъде търпелив, той сам ще прояви търпението си, но не външно. Търпението е вътрешен процес, не може да се налага отвън. При това не всякога човек може да прояви търпение.
към беседата >>

Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието.
И този опит не е лесен. Да мине човек сам през Рилската пустиня, където птичка даже не прехвърква! Върви той сам, чува стъпките си и, от време на време, шумоленето на листата и на вятъра. Косата може да настръхне на човека от страх, особено вечер. Който направи този опит, ще придобие нещо хубаво в характера си. Като минава през Рилската пустиня, колкото по-навътре влиза, толкова по-сериозен става, докато най-после дойде до Тунджанската долина, където става радостен, сърцето му се разширява и той изпитва велика благодарност към Бога, че е могъл да мине сам през долината на мълчанието. Човек расте, когато се намира между две противоположни състояния. Така той познава себе си, познава Великото в света. Голямо благо за човека е да се намери сам сред величествената и грандиозна природа, обиколен с високи върхове и долини. Благодарете, че имате на разположение високи места, от които можете да черпите. Планините са складове на енергии, които помагат на хората да трансформират състоянията си.
към беседата >>

40. Милосърдието

А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност.
И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача – ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва. А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосърдие в душата си. Онези хора, които нямат милосърдие в душата си, аз за тях имам особено мнение.
към беседата >>

41. Спомен от търновските събори - 1922 г.

Ще идат и тези, които съм излекувал, да носят подаръци от благодарност.
Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата – на каква степен на развитие е болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил – всичко това се протоколира. Тогава ще го излекувам. Наново ще дойдат да го прегледат и да установят, какви органически повреди са настъпили и това ще запишат. Ще дойдат журналисти от всяка държава, ще опишат всичко това, което става, и ще информират своя народ: болни, придружаващи болните, водачи на колите, лекари, журналисти, любители, любопитни, любознателни. Ще идат и тези, които съм излекувал, да носят подаръци от благодарност. Тук ще се събере многохиляден народ. Милинкаджии ще носят закуски, бозаджии, ще се построят палатки за скара, за кебапи и пържоли, закусвални, пивници; ще има музиканти, циркове, борци, търговци и всевъзможни зрелища. Това ще бъде един истински ориенталски панаир. И аз ще продължавам да лекувам. Излекуваните ще бъдат на възраст 35 – 40 – 45 години.
към беседата >>

42. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща!
Днес малко хора са доволни от положението си. Повечето хора – и с много пари, пак не са доволни. Те приличат на английския богаташ, който се самоубил, от страх за утрешния ден. Казвам: Когато дойде Духът на светлината, на Божественото, на настоящето, Той ще ви научи, как да живеете. Настоящето е реалното в живота. Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща! Върху тях почива човешкото щастие. Божият Дух носи щастието. Той хлопа, всеки ден, на вашата врата, но вие отговаряте: Не ме смущавай, сега разрешавам важни въпроси с жена си и с децата си. Първо, трябва да се примирим, после ще мислим за други работи. Казвам: Повикай Духа, да ти помогне.
към беседата >>

43. Предназначение на дихателната система

Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.
Значи Любовта е първото и необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като незаменимо благо. Когато гледате на въздуха като неоценимо благо, той прониква и в най-отдалечените клетки на белите дробове, изпраща им своята прана, своята жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Значи Любовта първо засяга белите дробове. Който люби, той се разширява, разширява белите си дробове. Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига. Тази Любов е положителна, възходяща и разширява човека. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Когато се говори за Любовта, мнозина казват, че Любовта е сляпа. Този израз е останал от времето, когато човечеството се е намирало под влияние на Луната – в периода на постоянните промени. Всъщност Любовта се проявява в разумния Живот, защото сама по себе си Любовта е най-възвишеното нещо в света.
към беседата >>

И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за Живота, който ви е даден.
Вие сте храненици на Природата, без да съзнавате какви средства харчи тя за вас. Нима децата съзнават колко харчат родителите за тях? Обаче, когато пораснат, когато сами започнат да се поддържат, тогава виждат колко много са коствали на родителите си. Не е лесна работа да се отгледа един човек. Когато направите точна сметка за всички разходи, които Природата прави за вас, ще видите какво нещо е човекът. И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за Живота, който ви е даден. Само при това съзнание вие ще разберете дълбокия смисъл на думите: "По благодат живеем."
към беседата >>

44. Защо не можахме?

Като кажем "Бог е Любов", душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина, Велик е Той!
Той носи всичко. Велик е Бог! Необятен, безграничен е Той, Можете ли да си представите, каква грандиозна идея, какво необятно понятие е Бог! Да застанем пред Бога, като Любов, с всичкото си смирение! Да се спрем пред Него в мълчание — нищо повече. Като кажем "Бог е Любов", душата ни да се изпълни с благодарност, с мисъл, с истина, Велик е Той! Велики са всички, които изпълняват Неговата воля с любов! Велики сме и ние, понеже изпълняваме Неговата воля!
към беседата >>

45. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

– Някои привеждат стихове от апостол Павел, дето е казано, че всичко, което Бог е създал, може да се яде, но с благодарност. (втори вариант)
Ще прочета 66-та глава от Исай. Макар че е живял преди 3000 години, Исай бил по-напреднал в разбиранията си, отколкото някои от съвременните философи. „Който коли вол, е както който убива человека.“ (3 стих). – Някои привеждат стихове от апостол Павел, дето е казано, че всичко, което Бог е създал, може да се яде, но с благодарност. „Който кади ливан, както който благославя идол.“ – Значи, все трябва да се кади нещо. „И ще докарам връх тях онези неща, от които се боят“. (4 стих). Безпокойството у хората не е нищо друго, освен съвременна неврастения. „И да видим вашата радост; но те ще се посрамят“.
към втори вариант >>

46. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

За благодарность го нагостилъ, изпратилъ го съ голѣми почести, и заповѣдалъ никой изъ пѫтя да не го закача.
– „Мога, какъ не! “ Ти ще ми бѫдешъ братъ. Е какъ? Започналъ той както го научила баба му, и го излѣкувалъ. Два дни стоялъ тамъ, и главатарьтъ се излѣкувалъ. За благодарность го нагостилъ, изпратилъ го съ голѣми почести, и заповѣдалъ никой изъ пѫтя да не го закача. Питамъ: Този цирей не беше ли на мѣстото си? Ако едно страдание на този главатаръ дойде да спаси главата на единъ философъ, този цирей безъ смисълъ ли е? Той си има смисълъ. И ако вие прѣкарате тази аналогия въ живота си, то всички прѣпятствия, тамъ вѫтрѣ въ васъ и вънъ отъ насъ, иматъ дълбокъ смисълъ. Има едно сѫщество вѫтрѣ въ насъ, има едно сѫщество и вѫтрѣ въ свѣта, което реално разбира нещата.
към беседата >>

От благодарност, той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си, никой да не го безпокои. (втори вариант)
Философът казал на главатаря: Аз мога да те излекувам. Веднага развързали ръцете му, да бъде свободен при лекуването. – Братко, – казал главатарят – помогни ми, ще бъдеш свободен. Започнал той да лекува по методите на своята баба. След два дена циреят се пробил и главатарят оздравял. От благодарност, той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си, никой да не го безпокои. В случая, циреят беше на мястото, но изкуството на философа даде своя резултат. Страданието на главатаря спаси главата на философа. Имаше ли смисъл това страдание? Като разсъждавате така, ще видите, че всички препятствия, всички външни и вътрешни страдания имат дълбок смисъл. Има едно същество у нас, което разбира нещата в тяхната реалност.
към втори вариант >>

Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. (втори вариант)
Освен това, като яде, човек трябва да бъде доволен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Не преяждай. Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси, както и политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат.
към втори вариант >>

Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. (втори вариант)
Не преяждай. Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси, както и политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат.
към втори вариант >>

47. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. (втори вариант)
– Какво е това ново учение? – Един ден, като работим заедно, ще ти разкажа нещо за новото учение. Казвам: Ако не работите в духа на новото учение, няма да го разберете. Ако само говорите, това е дресировка, не е възпитание. Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като куче. Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт. Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност.
към втори вариант >>

48. Развитие на мозъчните центрове

Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна.
Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой. Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога!
към беседата >>

49. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

– Това е неблагодарност. (втори вариант)
Да се храниш добре, това е цяла наука. Това значи, да знаеш, как да трансформираш Божествената енергия, която се съдържа в хляба. Енергията на храната ще проникне в целия организъм и ще му предаде нещо ново. Днес повечето хора ядат добре и пак са недоволни. Те казват: Смисълът на живота не е в храненето. – Това е неблагодарност. Храненето е един от главните въпроси, и той трябва да се разреши правилно. Влезеш в един дом – мъжът недоволен, и децата недоволни. – Защо? – Яденето не било добре сготвено. Жената недоволна, че не оценили работата й.
към втори вариант >>

Като вземеш в ръката си парче от живия хляб, ти трябва да се проникнеш от велика благодарност към хляба за жертвата, която той прави. (втори вариант)
Влезеш в един дом – мъжът недоволен, и децата недоволни. – Защо? – Яденето не било добре сготвено. Жената недоволна, че не оценили работата й. Закон е: Всякога бъди доволен! Като вземеш в ръката си парче от живия хляб, ти трябва да се проникнеш от велика благодарност към хляба за жертвата, която той прави. Вдълбочи се в себе си и кажи: И аз искам да се жертвам като хляба. Ако ви се каже да се самоотречете, ще възразите: Почакай още малко. Ние не сме се разбрали с жените си, не сме възпитали децата си. – Какво значи самоотричане? – Това значи, да се откажем от отрицателното в себе си, което внася отрова в нашия организъм; да приемем Божественото и да заживеем по нов начин.
към втори вариант >>

50. Житно зърно / Житното зърно

Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги.
Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му — не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали.
към беседата >>

Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие.
Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата.
към беседата >>

Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали.
Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергията на природата. Същото може да се каже и за човека. Докато благодари, човек мисли. Щом престане да благодари, той престава да мисли.
към беседата >>

Всяко действие трябва да бъде реализиране благодарност на всички онези, които ни помагат да се подигнем. (втори вариант)
Молитва не на думи, но да преживееш великата мисъл, да знаеш, че туй Великото Съзнание в света, което те е пратило и е създало всичките условия, благодари, че То ти е дало тази благодат, и благодари за вниманието, с което всичките добри същества са те удостоили, че тия велики сили, които ръководят съдбините на хората, са отделили част от своето време да ти услужат и са ти дали възможност да живееш. Благодари. Така правят цветята. Цъфтенето на цветята, то е една признателност. Едно цвете, след като е проникнало дълбоко вътре в земята, и за онази голяма услуга, която слънцето е направило към него - то го е нашарило с краски, със същите краски, които слънцето има: с беличко, синьо, червено - то си обръща цвета към слънцето и казва: „Аз ти много благодаря за голямата услуга, че ме извади от пръстта, че ти ми показа смисъла на живота и ме направи да цъфтя." След това, като го погледа, засмее се и казва: „Утре ще ти дам повече от своята енергия." Така и ние: всяка правилна, светла, Божествена мисъл, това е един цвят, едно разцъфтяване на човешкия ум, отправяне към Бога да Му благодарим. Или всяко едно чувство, което прониква у вас, не трябва да бъде едно обикновено чувство, а то трябва да бъде един цвят. Всяко действие трябва да бъде реализиране благодарност на всички онези, които ни помагат да се подигнем. Защо трябва да мислим? Ще благодарим. Щом не благодариш, ти не мислиш, твоята работа е свършена. Цветето, което не цъфти, неговият въпрос е свършен. Цъфти ли, то използва всичките енергии в себе си.
към втори вариант >>

51. Чий е този образъ? / Чий е този образ

На лицето да се не прояви никаква неблагодарность.
И тъй, всички онѣзи християни, които вѣрватъ, ще имъ кажемъ: На пость! Понеже сега се спориха главатаритѣ, ще ги видимъ колко дни може да издържатъ. И не само да постьтъ, но слѣдъ като постьтъ, да бѫдатъ весели и бодри. Не да се показватъ привидно такива, но прѣзъ цѣлото врѣме 40 дни като постятъ, да бѫдатъ радостни и весели. Тъй трѣбва да бѫде! На лицето да се не прояви никаква неблагодарность. И тъй, ще дойдемъ до всички православни, католици, протестанти, да докажемъ коя вѣра е най-права – съ поста. Да кажемъ, че този изпитъ издържаха. Ще кажемъ: не ни костува много да постимъ. Добре, послѣ ще дойдемъ да раздадемъ имането си. Ще започнемъ да даваме: единъ 1,000 лв., другъ – 2,000, трети 5,000 лв., четвърти 10,000 лв., 20,000 лв.
към беседата >>

52. Дерзайте, Аз съм

Под „кокошка“ разбирам да те угости някой от благодарност за доброто, което си му направил.
Казвате: „Ние сме окултисти, вегетарианци“; други са православни, католици, евангелисти. Трети се делят на духовни, светски, и спорят кой от тях е на прав път. Това е частично разглеждане на въпросите. Вегетарианците са тревопасни животни, а другите – месоядни. И едните, и другите имат право да съществуват. Под „кокошка“ разбирам да те угости някой от благодарност за доброто, което си му направил. Христос казва: „Дерзайте, аз съм! “ На кого казва това? – На учениците си. Казваш, че Христос бил велик човек. Следователно и ти можеш да бъдеш като него.
към беседата >>

53. Напразно Ме почитат

Той искал да изкаже своята благодарност към господаря си.
Когато кажем, че мислим разумно, подразбира се, че само между Бога и нас може да се образува разумна мисъл. Вие питате: „Как да се свържем с Бога? “ – Как така, учени хора да не знаят най-простото – да се свържат с Бога! Ето на какво уподобявам съвременните учени: В древността имало един градинар, който посадил в градината си много плодни дървета. Впоследствие той събирал прекрасни плодове от градината си. Той искал да изкаже своята благодарност към господаря си. Турил на една табла избрани, хубави череши и тръгнал да му ги занесе. По пътя, понеже било горещо, той си хапвал по една череша, докато в таблата останала само една. Нея занесъл на господаря си. – „Заповядайте, господарю, това е от моята градина.“ – „Ами как се яде този плод? “ – „Ето така“ – казал той и изял последната череша.
към беседата >>

54. Имаше двама синове

Когато свършила своето образование, според обичая баща ѝ трябвало да даде на всички братя от царството си тържествено угощение за благодарност, че дъщеря му завършила с успех науките си.
Те имат представители на земята и се отличават по това, че изпълняват волята на Бога и живеят според Неговите закони, т.е. според законите на живата, разумна природа. Те живеят и на високите, и на ниските места, между хората. Първият цар на Белите Братя се наричал Бентам Берухи. Той имал единствена дъщеря – Елита. Когато свършила своето образование, според обичая баща ѝ трябвало да даде на всички братя от царството си тържествено угощение за благодарност, че дъщеря му завършила с успех науките си. Бог изпратил от висшия свят трима ангели да донесат подарък на младата мома. Първият ангел, Амерфил, донесъл най-хубавия скъпоценен камък. Вторият ангел, Зуневил, ѝ подарил от най-хубавите плодове в света, а третият ангел, Табитуил, ѝ подарил прекрасен бял кон. Като видели красотата на Елита, и тримата ангели се влюбили в нея, но всеки криел любовта си дълбоко в себе си. Макар че завършили своята еволюция, ангелите се почудили на тази неземна красота и интелигентност.
към беседата >>

С това тя изказва своята благодарност към тебе.
Ще направим опит и с растенията да видим, че и те са разумни. Достатъчно е да направиш най-малкото добро на едно плодно дърво, да видиш как ще ти се отблагодари то. Ако всяка сутрин поливаш една круша, като узреят плодовете ѝ, тя ще ти даде доброволно от своите плодове. Ако не се грижиш за нея, плодовете ѝ не падат лесно. Като положиш грижи за нея, пред краката ти ще падат най-хубавите плодове. С това тя изказва своята благодарност към тебе. Всички живи същества са признателни, важно е да проявят своята признателност. Само посредственият, невежата мисли, че у животните и растенията няма разумност. Повтарям: Всяко живо същество е разумно. Не измъчвайте животните и растенията! Който мъчи животните, ще мъчи и хората.
към беседата >>

55. Две думи!

И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката.
Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-ниско стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него". И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея.
към беседата >>

56. Здравият ум / Черни връх

Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа?
Трябва да имате вътрешни преживявания. Аз мога да ви говоря отвън, но ако вие не отворите сърцата си, за да ви говори и Господ отвътре, всичко е безполезно. Значи братът, който се произнесе така за събора, е изразил едно течение в братството? – Да, така е. Някои казват, че първите останаха на втори план, а последните излязоха напред. Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа? Изборът не е мой, аз правя каквото ми казва Господ. Вие казвате: „Учителят може всичко да направи“. Това, че сутринта сестрата падна и се удари на камъка, показва, че Господ иска да изправите живота си. Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат.
към беседата >>

"Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. (втори вариант)
Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината. Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството? Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога. Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот. Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук.
към втори вариант >>

57. Отвори им умовете

Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия дух, а като благодарите на него, аз се радвам за тази ви благодарност.
– Не съм. Ако го хвана с ръката си, с туй аз съм нарушил едно свещено правило. Не, всеки плод трябва да се предаде тъй, както си е, че да си хапнете. Няма да ми казвате: „Много ви благодаря, че ми дадохте“. Не, вие ще благодарите на туй свещено дърво, че ви дава плодовете си, а аз се радвам, че съм ги откъснал. Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия дух, а като благодарите на него, аз се радвам за тази ви благодарност. И всеки трябва да бъде тъй доблестен, тъй чист. Един приятел ми казваше: „Онзи ден, като говореше на беседата, много ми стопли сърцето. Гледам те след два дена, не беше същият“. Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм аз виноват, ако съм се изменил. В беседите си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел.
към беседата >>

58. Излишък и недоимък в живота

Излишъкът ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат.
Да живеем по Бога значи да разбираме законите Му, да ходим в Неговата воля и в основата на живота ни да легне Любовта. Казвате: „По Любов не се живее. Ако аз живея по Любов, всеки ще ме използва.“ При сегашните условия е така, но ние говорим за един разумен живот. Вие искате да влезете в Новия живот, нали? Едно от качествата на Новия живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък. Излишъкът ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат. Значи трябва да имаш толкова, колкото ти е потребно. Тия излишни енергии в Природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък – нищо повече! Аз не разбирам това само физически, но и духовно. Никога не дружете с такъв човек.
към беседата >>

59. Каквото чух

А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата.
Кое е качеството на човека? Какъв трябва да бъде човек? Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? – За всичко, което му е дал Бог. А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата. Аз говоря за Любовта в ограничен смисъл, като качество на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля. „Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.“ Сега да допуснем следното разяснение. Някой път някои ме запитват какво има на онзи свят. Онзи свят ние го изследваме, имаме една представа.
към беседата >>

60. Скръб и радост

Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи.
Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми! “ Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка? “ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обуща нямаш ли?
към беседата >>

И когато ти превързваш някого, той трябва да почувства, че има една душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи.
А всички жени трябва да се заемат да превързват не само тези обикновените рани, но и необикновените. После, когато някой ме превързва, да не казвам: „Ти си длъжен“. Не, като ме поглади една такава ръка, да ѝ благодаря. Сега този Сафио, след като дал всичко, намерил се в една борба и от очите му потичат две сълзи. Това са сълзи! И когато ти превързваш някого, той трябва да почувства, че има една душа, която му служи, и от благодарност да му потекат две сълзи. Това е заплатата! Тия две сълзи имат смисъл. И когато онзи силният застане пред слабия и го защитава, от очите на слабия да потекат две сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези отношения, ще дойде и истинската философия на живота.
към беседата >>

61. Нашите длъжници

Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо.
Изхвърли го. После поседи, поседи, мине се половин час, отиде да го търси, намери го, тури чайника отново. Да е слугинята или някой друг, ще го набие, ще каже: „Слушай, друг път да не туряш чайника тъй пълен“. Не, приятелю, този чайник показва, че ти, като чайник, не си изпълнил добре своята длъжност. „И прости ни дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници.“ Ако ние, при тия времена, в които живеем, при всичките тия блага, които Бог от толкова хиляди години е внесъл в нас, не внесем в душата си туй свещено чувство на благодарност, че да настане в живота ни радост и веселие, ние не сме разбрали нищо. Не е въпросът за плачене. И боси, и гологлави, и които нямат дрехи, всички да кажат: „Няма нищо, все ще се намери някой добър човек да ми помогне“. Някому са скъсани обущата, да каже: „Е, толкова години съм ходил със здрави обуща, сега мога и така. Все ще ми дойде отнякъде помощ! Ами мечката, какво прави без обуща?
към беседата >>

62. Плодовете на Духа

Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя! Преди малко извадих един и той, като излезе, удари ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение. Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране?
към беседата >>

63. Който дойде при мене

Изпълнете всичко с благодарност за любовта на Бога към вас, и не се съмнявайте в Него!
Тя ги кани на гости при себе си, угощава ги, възпитава ги, и те остават в нейното царство като послушни слуги, за вечни времена. Думите, че грешните ще погинат, подразбират, че те ще се превъзпитат, ще се повдигнат и ще кажат: Едно време бяхме слепи, сега прогледахме. Някога мислехме по един начин, сега мислим другояче. Помнете: Бог живее във вашите сърца. И за да се обновите, да се освободите от робството, да приложите силата си, обърнете се към Бога с думите: Господи, искаме да изпълним Твоя закон, да вършим Твоята воля, да изявяваме Твоята мисъл. Изпълнете всичко с благодарност за любовта на Бога към вас, и не се съмнявайте в Него! „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Нека отправим сърцата си към Христа и Му благодарим за любовта към нас. Да любиш, това подразбира изпълнение на Христовия закон. Щом изпълняваш този закон, ти се свързваш с Бога. Какво по-велико нещо от тази връзка? Това значи, да бъде отворен светът за тебе, да имаш свободна карта за пътуване.
към беседата >>

64. Плати ми, що ми си длъжен

И от благодарност той оставил тази кутийка, с условие, да я отворят, когато майката се върне вкъщи.
Царят взел питката, отчупил си парче от нея и започнал да яде. В това време той се разговарял с младото момиче и видял, че то било много умно. На тръгване, царят дал една кутийка на момичето и казал: Ще отвориш кутийката, когато дойде майка ти и, каквото намерите вътре, то е за вас. Вътре имало един хубав пръстен. Вечерта, като се върнала майката, дъщеря й разказала, как я посетил един беден човек, когото тя нахранила с питката. И от благодарност той оставил тази кутийка, с условие, да я отворят, когато майката се върне вкъщи. Майката отворила кутийката и останала учудена – вътре имало един хубав, скъп пръстен. Какво станало после? След една седмица извикали момата в царския дворец, да заеме едно от най-високите места. Така и Бог някога посещава хората, изучава ги, да види, как живеят и как постъпват. Един ден ще се спре и във вашия дом.
към беседата >>

Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност.
Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите.
към беседата >>

65. Още малко

Въпреки това, Той е най-малко познат на хората, и към Него е отправена най-малката благодарност.
Човек се нуждае от истински, жив морал, от жива разумна сила, която да обхваща целокупния живот. Религиозните, учените и философите често разглеждат въпроса за Бога, но, в същност, какво е тяхното понятие за Бога? Кой учен или философ е дал истинско понятие за Бога? Какви ли не дефиниции са дали за Него! Ако има някой, който е дал всички блага на човечеството, това е Бог. Въпреки това, Той е най-малко познат на хората, и към Него е отправена най-малката благодарност. Най-големите престъпления се вършат в Негово име. Христос казва: „Иде час и сега е, когато всеки, който убие един вярващ, ще мисли, че служба принася на Бога." Това е криво разбиране за вътрешния смисъл на живота. Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате." Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления. Днес, когато се вършат големи престъпления в света, искат да ме убедят, че хората са правоверни. Какво означават думите „няма да ме виждате" ?
към беседата >>

66. Каквото попросите

Хората го приели с благодарност, като благословение, изпратено от Бога.
В тази далечна епоха на месоядство и человекоядство, хората са минали през големи страдания, които постепенно са повдигали тяхното съзнание. В далечното минало, в епохата на человекоядството, един голям, учен адепт донесъл на земята едно житно зърно. Тогава хората се ядели едни други. Житното зърно казало на хората: Аз нося нова култура. Ще премахна месоядството и ще се пожертвувам за храна на човечеството. Хората го приели с благодарност, като благословение, изпратено от Бога. В сегашния век иде друго благословение за човечеството. Друго житно зърно иде на земята – то е зърното на любовта. Христос слиза сега на земята и носи това житно зърно. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и сърцето на всички живи същества и като израсне, то ще измени характера на цялото Битие. Всички същества ще заживеят разумно.
към беседата >>

67. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения.
Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. След известно време лъвът срещнал една крава в гората и казал: Ела с мене при моя господар, ще живееш при него ще се учиш на ново знание. Той ми извади трън от лапата, и от благодарност, аз живея с него, в братски отношения. Ти ще му даваш млякото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество от животни, които заживели помежду си в мир и съгласие, по братски. По този начин Апио изпълнил възложената му задача. Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб.
към беседата >>

68. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

Когато говоря, че трябва да страдаме, аз всякога разбирам: разумните, Божествени страдания, които са определени в живота за нашето подигане, трябва да приемаме с благодарност. (втори вариант)
Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат. Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас. Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно. Когато говоря, че трябва да страдаме, аз всякога разбирам: разумните, Божествени страдания, които са определени в живота за нашето подигане, трябва да приемаме с благодарност. Но и никой от вас не трябва да увеличава страданията си. Всички трябва да се стремите към следующето, ще ви дам две правила: Първо правило: да не увеличавате страданията никому и да не увеличавате радостта никому. Второто правило: да не отнемате страданията никому, и да не отнемате радостта никому. Оставете този човек постоянно да си носи своята радост.
към втори вариант >>

69. Правила на разумния живот

Стой и не яж дотогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога.
Сега, разбира се, като се повдига въпросът за вегетарианството, повдига се и въпросът каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в Школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило никой ученик няма право да седне да яде без Любов. Ако нямаш Любов в сърцето си, не яж! Нямаш ли Любов в душата си, гневен ли си малко, не яж! Стой и не яж дотогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако турите туй правило в приложение, ще видите как законът работи и ще видите дали ще има болести. Ние имаме право да ядем само в закона на Любовта. Дойде ли Любовта, цялото Небе отваря сърцето си, и докато то се радва, ти можеш да ядеш. Както една майка се радва, когато види, че детето ѝ яде, така и всички ангели, всички други същества на Небето се радват. Но когато седнем да ядем без Любов, Небето затваря всичките си врати и ние сме в положение на престъпници.
към беседата >>

Стой и не яж до тогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. (втори вариант)
Сега, разбира се, като се подига въпроса за вегетарианството, подига се и въпросът, каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило, никой ученик няма право да седне да яде без Любов. Ако нямаш любов в сърдцето си, не яж! Нямаш ли любов в душата си, гневен ли си малко, не яж! Стой и не яж до тогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако турите туй правило в приложение, ще видите, как законът работи, и ще видите, дали ще има болести. Ние имаме право да ядем само в закона на Любовта. Дойде ли Любовта, цялото небе отваря сърдцето си, и докато то се радва, ти можеш да ядеш. Както една майка се радва, когато види, че детето и яде, така и всички ангели, всички други същества на небето се радват. Но когато седнем да ядем без любов, небето затваря всичките си врати, и ние сме в положение на престъпници.
към втори вариант >>

70. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски

И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ!
Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия. Не, да се прави добро, това не е мѫчна работа. Ако азъ имамъ 100 зрънца, какво ми костува да бръкна въ земята, да направя дупка и да ги посѣя? За да посѣя едно зрънце трѣбва ми само една минута.
към беседата >>

Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи.
Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия. Не, да се прави добро, това не е мѫчна работа. Ако азъ имамъ 100 зрънца, какво ми костува да бръкна въ земята, да направя дупка и да ги посѣя? За да посѣя едно зрънце трѣбва ми само една минута. Петь минути седя нѣкѫдѣ на почивка – петь зрънца ще посѣя.
към беседата >>

И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! (втори вариант)
Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия. Не, да се прави добро, това не е мъчна работа. Ако аз имам 100 зрънца, какво ми коства да бръкна в земята, да направя дупка и да ги посея? За да посея едно зрънце трябва ми само една минута.
към втори вариант >>

В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. (втори вариант)
Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството. Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия. Не, да се прави добро, това не е мъчна работа. Ако аз имам 100 зрънца, какво ми коства да бръкна в земята, да направя дупка и да ги посея? За да посея едно зрънце трябва ми само една минута. Пет минути седя някъде на почивка – пет зрънца ще посея.
към втори вариант >>

71. Несъизмеримите неща

Загубата на едно малко щастие, което човек е имал, е от привидната благодарност, която е имал за това щастие.
Защо животът няма смисъл? Той сам изпразва кесията, а после казва, че животът няма смисъл. Казвам: „Едно време ти имаше четири монети.“ Той казва: „Докажи! “ Когато вашият живот е бил смислен, пълен, и после се е обезсмислил, това не е ли едно доказателство, че във вашия живот е имало някакво щастие, което се е изгубило? Казват: „Щастието е празна работа.“ Питам: туй щастие, което беше във вас, изгуби ли се някъде? Загубата на едно малко щастие, което човек е имал, е от привидната благодарност, която е имал за това щастие. Следователно онзи, който не е благодарен за малкото щастие, той изгубва и голямото. Ние в света ставаме нещастни, понеже търсим по-голямо щастие. Имаш малко – търсиш по-голямо. Със скръбта всякога се проверява законът, че ние не сме доволни от онова, което Бог ни е дал, и вследствие на това страдаме, скърбим. Имаме един приятел, намерим в него един недостатък – туряме го настрана и намираме друг.
към беседата >>

72. Който се учи

– Когато ядешъ, да ядешъ само това, което Богъ е опрѣдѣлилъ и то съ благодарность.
Защото казватъ, че не трѣбва да се яде месо. А тия, които казватъ, че трѣбва да се яде месо, тѣ сѫ правовѣрни! Но, въ първата глава на Битието се казва, че човѣкъ трѣбва да се храни само съ плодове. И казва по-нататъкъ Писанието, че царството Божие не седи въ ядене и пиене. Ами въ какво? – Когато ядешъ, да ядешъ само това, което Богъ е опрѣдѣлилъ и то съ благодарность. Разбира се, това се отнася до вѣрующитѣ хора, до тия, които сѫ умни, които иматъ разбирания. Онѣзи хора, които вѣрватъ въ Бога, азъ ги харесвамъ. Подъ думата „вѣрующъ“ човѣкъ азъ подразбирамъ този, който разбира дълбокия смисълъ на нѣщата. Ако ти внесешъ въ твоя организъмъ храна, която може да отрови кръвьта ти, и съ това да повлияе върху здравето на дѣцата ти, тази храна полезна ли е? Днесъ има споръ между всички лѣкари по въпроса за храната.
към беседата >>

– Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. (втори вариант)
Защото казват, че не трябва да се яде месо. А тия, които казват, че трябва да се яде месо, те са правоверни! Но, в първата глава на Битието се казва, че човек трябва да се храни само с плодове. И казва по-нататък Писанието, че царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? – Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верующите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. Онези хора, които вярват в Бога, аз ги харесвам. Под думата „верующ“ човек аз подразбирам този, който разбира дълбокия смисъл на нещата. Ако ти внесеш в твоя организъм храна, която може да отрови кръвта ти, и с това да повлияе върху здравето на децата ти, тази храна полезна ли е? Днес има спор между всички лекари по въпроса за храната.
към втори вариант >>

73. Сега скърбь имате / Сега скръб имате

Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода.
Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. Казва си: гдѣ ли остана Бенъ-Адетъ-Исабетъ? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я нѣма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усѣща реалностьта вѫтрѣ въ себе си. Вървятъ по-нататъкъ, мръква се вече – настава вечерь.
към беседата >>

Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. (втори вариант)
Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си. Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер.
към втори вариант >>

74. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

Казва си: „чакай отъ благодарность да му занеса двѣ пуйки и да му кажа, че жена ми оздравѣ отъ неговото лѣкарство“.
Случва се, обаче, че наскоро оздравѣва. Е, казва си селянинътъ – помогна това лѣкарство, заслужава си. Господь здраве да дава на този лѣкарь, жена ми оздравѣ отъ това лѣкарство! Наука е това! Не се минава и два мѣсеца, отива той въ града и си спомня за лѣкаря. Казва си: „чакай отъ благодарность да му занеса двѣ пуйки и да му кажа, че жена ми оздравѣ отъ неговото лѣкарство“. Влиза при лѣкаря, той го запитва: „Какво искашъ? “ – Прѣди два мѣсеца дохождахъ при тебъ, да ми дадешъ лѣкарство за жена ми. Е, та какво? – Ти ми даде едно лѣкарство, и тя оздравѣ отъ него. Азъ употрѣбихъ само едното, другото остана.
към беседата >>

Казва си: "чакай от благодарност да му занеса две пуйки и да му кажа, че жена ми оздравя от неговото лекарство". (втори вариант)
Случва се, обаче, че наскоро оздравява. Е, - казва си селянинът – помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство! Наука е това! Не се минава и два месеца, отива той в града и си спомня за лекаря. Казва си: "чакай от благодарност да му занеса две пуйки и да му кажа, че жена ми оздравя от неговото лекарство". Влиза при лекаря, той го запитва: "Какво искаш? " – Преди два месеца идвах при теб, да ми дадеш лекарство за жена ми. - Е, та какво? – Ти ми даде едно лекарство, и тя оздравя от него. Аз употребих само едното, другото остана.
към втори вариант >>

75. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея

Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми.
Защо правя това? – Имамъ свои съображения. Тѣзи мухи послѣ се произнасятъ за мене: „Този господинъ е много добъръ човѣкъ, ние имаме особено мнѣние за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо иматъ такова хубаво мнѣние за мене? Защото съмъ отстѫпилъ яденето си. Слѣдъ това, тѣзи мухи, за да изкажатъ благодарностьта си къмъ мене, кацватъ по носа ми, по лицето ми, благодарятъ ми. Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта.
към беседата >>

И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него.
Единъ день ще можете да използувате всичката свѣтлина. За сега всинца трѣбва да се стремите къмъ абсолютната свобода! Не подразбирамъ слободията, но абсолютната свобода. Азъ съмъ за нея. Всѣки отъ васъ ще бѫде разуменъ да се жертвува за Истината; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Мѫдростьта; всѣки ще бѫде разуменъ да се жертвува за Любовьта. И ще бѫдемъ готови сега, още днесъ, всички да изнесемъ великото дѣло, да проповѣдваме за този великъ, живъ Господь, Който е направилъ вселената заради насъ и отъ благодарность да покажемъ, че както Той се жертвува за насъ, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този великъ Господь, Този Учитель ще дойде за всѣки едного отъ насъ. Та казвамъ: този Христосъ, Този Божественъ Духъ е навсѣкѫдѣ. За менъ не е важенъ въпросътъ, къмъ коя категория ще принадлежитѣ. За менъ формитѣ на религиитѣ не означаватъ нищо. Не че тѣ не сѫ нищо, но не сѫ тѣ, които разрѣшаватъ въпроса за Царството Божие.
към беседата >>

След това, тези мухи, за да изкажат благодарността си към мене, кацват по носа ми, по лицето ми, благодарят ми. (втори вариант)
Защо правя това? – Имам свои съображения. Тези мухи после се произнасят за мене: „Този господин е много добър човек, ние имаме особено мнение за него. Той ни даде хубаво угощение.“ И защо имат такова хубаво мнение за мене? Защото съм отстъпил яденето си. След това, тези мухи, за да изкажат благодарността си към мене, кацват по носа ми, по лицето ми, благодарят ми. Чудни са хората по някой път, когато ми говорят за морал! Ами че тези мухи не водят чист живот! – Защото наоколо им е само нечистота. Аз казвам на мухите: много добре, вие извършихте една отлична длъжност в този свят! Сега няма да се спирам да обяснявам, каква длъжност вършат мухите в света.
към втори вариант >>

И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем великото дело, да проповядваме за този велик, жив Господ, Който е направил вселената заради нас и от благодарност да покажем, че както Той се жертвува за нас, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. (втори вариант)
Един ден ще можете да използувате всичката светлина. За сега всинца трябва да се стремите към абсолютната свобода! Не подразбирам слободията, но абсолютната свобода. Аз съм за нея. Всеки от вас ще бъде разумен да се жертвува за Истината; всеки ще бъде разумен да се жертвува за Мъдростта; всеки ще бъде разумен да се жертвува за Любовта. И ще бъдем готови сега, още днес, всички да изнесем великото дело, да проповядваме за този велик, жив Господ, Който е направил вселената заради нас и от благодарност да покажем, че както Той се жертвува за нас, така и ние сме готови да се жертвуваме заради Него. И Този велик Господ, Този Учител ще дойде за всеки едного от нас. Та казвам: този Христос, Този Божествен Дух е навсякъде. За мен не е важен въпросът, към коя категория ще принадлежите. За мен формите на религиите не означават нищо. Не че те не са нищо, но не са те, които разрешават въпроса за Царството Божие.
към втори вариант >>

76. Учтивият човек

Днес, като го срещате, вие изпитвате голяма благодарност към него за всичко това, което той е направил за вас.
Защо го обикнахте? – Причината не е маловажна. Тя се крие някъде в далечното минало. Може би този човек някога се е пожертвал за вас, за вашето повдигане. Може би днешното ви благосъстояние се дължи на него. Днес, като го срещате, вие изпитвате голяма благодарност към него за всичко това, което той е направил за вас. Този човек, от своя страна, нищо не иска от вас. Той е безкористен, радва се на положението, в което ви среща днес. Следователно онзи, който ни обича, той всякога ни се радва. Не можете да обичате човека, който не ви се радва. Човекът, който ви се радва, той има не само добро мнение за вас, но той носи и най-хубавите, най-красивите образи за вас в душата си.
към беседата >>

77. Свободни движения

Ако някое дете му услужи или помогне в нещо, той излива душата си от благодарност.
Отговор: Старият човек има житейска опитност и мъдрост. Младият няма житейска опитност, но е силен, разполага с много енергия. Старият човек е много чувствителен. Когато той говори, гласът му трепери. Той е особено чувствителен към услугите, които му правят, и благодари за всяка услуга, за всяко внимание, отправено към него. Ако някое дете му услужи или помогне в нещо, той излива душата си от благодарност. Тази именно черта на стария човек – благодарност и признателност – го прави любим на всички. Той мяза на дете. Характерната черта на младия човек, на детето, е неговата услужливост. Ако две малки деца си играят и стане нужда да се помогне на по-малкото от тях, по-голямото веднага ще му се притече в услуга. Ако по-голямото дете е тригодишно, а по-малкото – на една година, по-големичкото ще вземе малкото на ръце и ще го носи.
към беседата >>

Тази именно черта на стария човек – благодарност и признателност – го прави любим на всички.
Младият няма житейска опитност, но е силен, разполага с много енергия. Старият човек е много чувствителен. Когато той говори, гласът му трепери. Той е особено чувствителен към услугите, които му правят, и благодари за всяка услуга, за всяко внимание, отправено към него. Ако някое дете му услужи или помогне в нещо, той излива душата си от благодарност. Тази именно черта на стария човек – благодарност и признателност – го прави любим на всички. Той мяза на дете. Характерната черта на младия човек, на детето, е неговата услужливост. Ако две малки деца си играят и стане нужда да се помогне на по-малкото от тях, по-голямото веднага ще му се притече в услуга. Ако по-голямото дете е тригодишно, а по-малкото – на една година, по-големичкото ще вземе малкото на ръце и ще го носи. Дойде ли някое по-голямо и от двете, то ще им услужва.
към беседата >>

78. Двете свещени положения

И за нас няма по-свещено нещо, няма по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и се грижи за нас.
Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра – за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората – до Изгрева, третата – до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е Волята Божия. Ние сме дошли на Земята да изпълним Волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим, е да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, няма по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и се грижи за нас. И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тук, че е накарал Слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там, наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. Пък както виждам, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля!
към беседата >>

79. На отворено и на затворено