Търсене в текстове за 'Благодарност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 144 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви.
Любовта ни подбужда към молитва. При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога. Никакво декламиране! Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога! Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви. Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари. В това е силата на една молитва и на една формула. Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място! “ – това да ви бъде молитва.
към текста >>

Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари.
При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога. Никакво декламиране! Силата на молитвата зависи от Великата любов, от Мира и силното въодушевление да работиш за делото на Бога! Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и Любов при изговаряте на формули, молитви. Тогава такива мисли и чувства, пропити с благодарност и Любов, ще образуват трептения, техните вълни ще минат покрай някой човек, който ще ги възприеме, и той ще почне да благодари. В това е силата на една молитва и на една формула. Човек да се моли за това, което има вечен характер. „Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място! “ – това да ви бъде молитва. Не всяка молитва ще се изпълни.
към текста >>

2. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

МУЗИКАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – БЛАГОДАРНОСТ И ДОВОЛСТВО
МУЗИКАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – БЛАГОДАРНОСТ И ДОВОЛСТВО Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание. Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер. Ето какво каза Учителя на един от общите обеди: Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате?
към текста >>

Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр.
Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета. Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас. Какво повече искате? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за тези малките – че лъчите ви галят, че вятърът лъха прохлада и пр. Защо не благодарим за това? В един момент съзнанието ви може да бъде будно и именно тогава благодарете. Защо човекът е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови? Без да ги отваряш и прочиташ, ти ги отпращай от себе си. Вас много са ви обичали, за да ви изпратят на разходка със Земята.
към текста >>

Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме.
Съзнай жертвата на дърветата, чийто плодове ядеш, благодари и им съчувствай. За всяко зърно грозде, което ядеш, трябва да благодариш. Бъдете весели и гледайте нагоре, откъдето гледа Бог. Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете. Казано е: „Пейте и възпявайте във всяко време Бога в сърцето си.“ Три пъти на ден благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден. Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите.
към текста >>

Благодарността е молитва.
Това са четири закона в Природата. Когато Ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали. А щом си доволен, той ще ти даде повече. Това, за което благодариш, то расте и дава плод. А това, за което не благодариш, то се топи и най-после нищо не остава. Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той вече се моли. Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. Всякога се учете да имате благодарно сърце. Преизобилно се праща храна за всички живи същества на Земята, обаче разпределението на храната не е правилно. Ако благодариш за доброто, което Бог ти е дал, ти ще се качиш по-горе.
към текста >>

3. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата.
Само добрият може да бъде силен. Човек трябва да живее най-първо за Бога, после – за ближните си и накрая – за себе си. Всички страдания произтичат от това, че ние не носим в съзнанието си идеята да работим за Господа. Ако служите Нему, на всички можете да служите и ако не Му служите, на никому не можете да служите. Забрави личното в себе си, забрави напълно егоизма и мисли за Божието дело! Когато направиш услуга някому, да не очакваш благодарност, защото това е пак заплата. Човек не трябва да създава кумири на собствените си дела. Ние имаме примери от миналото – как хората са се покланяли на собствените си дела, а те трябва да се покланят на Бога, Който първоначално е създал всичко! Когато човек работи върху себе си, той работи за повдигането на цялото човечество, понеже има връзка между всички. Мъдър човек е онзи, който, като работи за себе си, едновременно работи и за окръжаващите. Когато човек работи за другите, той работи над себе си.
към текста >>

4. 3_23 ) Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност.
Освен това този брат сподели с мен, че е налбантин и искал да напусне занаята, понеже животните проявявали буйност, а той се нервирал, биел ги и с това пречел на себе си. Казах му, че и да напусне този занаят и друга работа да започни и там ще има неприятности, и там ще се нервира. Но го посъветвах да прилага следния метод: като дойде добитък, да излезе вън от дюкяна или вътре, но тайно да направи молитва, да издигне мисълта си. Като отиде при животното – вол или кон, да му каже така: „Доброто ми животно, ти помагаш на нашия живот и искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Имай спокойствие, няма да ти направя зло, ще ти помогна.“ Казах му да туря дясната си ръка отгоре върху главата му и да го глади по гърба – от главата до опашката; в това време ще му говори мислено нежни и успокоителни думи. Казах му още, че като свърши подковаването, като освободи добитъка, последният ще обърне главата си към теб, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти, като че ли мирише нещо; с това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 година и след няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи резултата. Всякога добитъкът бивал кротък и спокоен, даже неговите клиенти се увеличили по причина на това, че не посягал на животните – идвали и от други села да им кове подкови. Веднъж докарали един буен кон; стопанинът му предупредил, но нашият брат му казал: „Лесна работа, бъди спокоен, няма нищо, той е много кротък кон.“ И нашият брат направил молитва, без да усети господарят на коня, и почнал да го глади от главата до опашката и му говорил мислено. И конят си стоял кротко, а господарят му казал: „Никъде не съм го ковал така, без да мръдне. Какво му направи, че да не мърда?
към текста >>

5. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал.
Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ. На сутринта Апостолиди пристигнал радостен и съобщил, че син му е здрав. И от тогава той станал ревностен член на Братството. *** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота. Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“
към текста >>

Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал.
*** На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота. Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“ *** На 19 август 1930 г. имахме Събор при Седемте рилски езера. Сутринта преди изгрев слънце се качихме на стария молитвен връх, намиращ се между езерата Елбур и Балдер-Дару.
към текста >>

6. 5_13 ) Издигай се към по-висшите светове - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието.
Низшите, тъмни духове не влизат в Божия храм. Щом те ти говорят, това показва, че си вън от храма; щом не ти говорят, в храма си. Като влезе човек в Божия храм, тъмните духове ще чакат отвън и ще си кажат: „Много стои, много се моли, омръзна ни да чакаме.“ Като дойде някое съмнение в теб, трябва да поставиш диагноза – трябва да знаеш, че си извън храма. Както една руда се туря в пещта, за да се разтопи и да се изкара златото, така и Висшите същества прекарват хората през известни изпитания. Тези изпитания са огнени, за да се събуди доброто във вас, а непотребното трябва да остане настрана като сгур. Когато Бог направи първия човек, искаше да види дали Адам има послушание и благодарност, но той не издържа изпита и трябваше да мине по пътя на страданието. В Духовния свят има много опасни работи. В съвременния окултизъм някои искат да бъдат силни, да правят каквото искат, без да бъдат отговорни. Някои си търсят белята. Пита ме някой: „Дали прогресирам или не? “ Ако го похваля или ако го укоря, ще му направя зло.
към текста >>

7. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание.
Има и други благословени занаяти. На всинца ви трябва по едно изкуство. Човек трябва да има най-малко един занаят, на който да разчита. Трябва да знае някое изкуство, да има някоя професия. Едно време отшелниците, които са се уединявали, са изучавали тревите и са лекували хората. Те владеели едно изкуство, били са лекари и хората от благодарност са им носели всичко; все трябва да има човек някое знание. Мнозина от вас почнете да давате пример. Говорете на страдащи хора, понеже са готови да разбират. Те са изорана почва, защото са страдали. Докато не дойдат страданията, няма пробуждане. Много хора искат да станат добри, да влязат в Царството Божие, за да подобрят своето положение, а не искат да работят за Господа.
към текста >>

8. 7_16 ) Мъчение и страдание - Боян Боев (1883 – 1963)

А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва.
Закон е, че страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил. Мъчение е, когато слизаш надолу, към центъра на Земята, а страдание е, когато те извеждат навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. Ти си осъден за сто години – това е мъчение; осъден си за няколко години – това е страдание и след изминаването на тези години ще ти се отворят вратите и ще излезеш навън. Когато страдаш и роптаеш, това показва, че тези страдания си ги заслужил, те са плод на твоите минали погрешки. А когато ги посрещаш с благодарност, това показва, че ти страдаш за другите като жертва. При страданието имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква Надежда. Братът помоли: „Учителю, дайте ми материал за духовна работа.“ Искате ли да вървят работите ви добре, всяка сутрин, като ставате от сън, турете ръцете си на горната част на главата си и кажете: „Господи, искам да ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си Дух.“ Ще ви дам друга формула, която може да изговаряте през всяко време: „Господи, благослови ме, изпълни душата ми с Твоята Любов, да мога чрез нея да разреша задачите си.“
към текста >>

9. 6) В посока към екватора - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз отправям своята благодарност към Тебе.
И Учителя изпя следната песен: Странник съм в този свят. Никого аз не познавам, освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе. Някой път човек се превъзбуди; за да му мине, нека пее. Или някой път се сепне и за да възстанови своето предишно състояние, нека да изпее някоя песен. Един богат човек срещнал един беден и му хвърлил един орех.
към текста >>

10. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарността, която изпращаме към Бога за храната, за въздуха и пр., това е Любовта, това е жертвата, която даваме.
Консервите се развалят и праната им се изгубва. Като присъства Любовта при храненето, тогава човек приема Бога. Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен. Като ще ядеш хляб, мисли за неговата сила и смисъл и тогава го яж. Ние не правим това, а искаме да имаме постижение, искаме да станем светии. Благодарността, която изпращаме към Бога за храната, за въздуха и пр., това е Любовта, това е жертвата, която даваме. Това даване се възприема през въздуха от друг човек като капитал, който той обработва и го праща към другите. По този начин много души ще почувстват благодарност към Бога. Така се образуват скачени съдове. Когато се храни, човек трябва да мисли за Бога; тогава се чувства добре и самата храна действа добре. У човека има един орган, с който познава каква храна му е потребна, и чрез него той ще си избере каква храна му е определила Природата; това са неща за в бъдеще.
към текста >>

По този начин много души ще почувстват благодарност към Бога.
Процесът на ядене е съзнателен и свръхсъзнателен. Като ще ядеш хляб, мисли за неговата сила и смисъл и тогава го яж. Ние не правим това, а искаме да имаме постижение, искаме да станем светии. Благодарността, която изпращаме към Бога за храната, за въздуха и пр., това е Любовта, това е жертвата, която даваме. Това даване се възприема през въздуха от друг човек като капитал, който той обработва и го праща към другите. По този начин много души ще почувстват благодарност към Бога. Така се образуват скачени съдове. Когато се храни, човек трябва да мисли за Бога; тогава се чувства добре и самата храна действа добре. У човека има един орган, с който познава каква храна му е потребна, и чрез него той ще си избере каква храна му е определила Природата; това са неща за в бъдеще. Ако за всеки човек се избират специфични храни, то много неприятности ще се избегнат. Не трябва да се налагат нещата, но човек сам трябва да избере онова, което обича, защото на някои хора цвеклото не подхожда, а на други – морковите.
към текста >>

11. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарност
Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“
към текста >>

Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов
към текста >>

В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
към текста >>

При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха.
А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях. При дишане той трябва да се изпълни с Любов и благодарност към Безграничния, който непрестанно дава, а също и към Неговото благословение – въздуха. В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит.
към текста >>

Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него.
Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света.
към текста >>

Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
към текста >>

12. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта.
– „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата.
към текста >>

13. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас.
Ще схванем също, че върху Любовта се крепи животът на цялото Битие. По-силните помагат на по-слабите, по-горните – на по-долните: това е принципът, който прониква Битието. Любовта, жертвата са най-великият фактор за еволюцията. Когато с такива разбирания съзерцаваме изгрева, в съзнанието си ще се издигнем до съществата, които регулират този природен процес. Ние ще се стараем да се извисим до това поле, в което работи тяхното съзнание, за да почувстваме Любовта им и тяхната идейност. При това състояние ще се изпълним с неимоверна благодарност за всичко, което те правят заради нас. Същото е и при залез слънце – спущането на пламтящото кълбо под хоризонта пак ни свързва с разумните сили, които регулират природните процеси и доставят на хората и на другите природни царства условия, годни за развитие и за проява на Божествените заложби. Те чертаят планове, които реализират в течение на милиони години, и знаят, че в хората има нещо ценно, което ще преодолее всички спънки и в някой специален момент ще се прояви. Те работят от Любов към това, красивото, което е ядката в човека, и се въодушевяват от неговото бъдеще. Всяко едно природно явление осезателно ни наумява за неизменната Любов, която светлите същества изливат върху нас. При едно такова разбиране се чувства вечната будност – Любов и разумност проникват цялата Природа.
към текста >>

14. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата.
Онези, които обичат Бог, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава и хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях. Чистотата е израз на съвършения живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Велик закон е зачитането на работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи.
към текста >>

15. 83) Разумност в Природата и в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи.
Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер. Светли същества от йерархия, далечна в своята еволюция от тази на човечеството, са проводник, чрез който се проявяват Божествените сили. Природата, която наблюдаваме около нас, е завеса, спусната пред лабораторията, в която работят тези съзнателни същества. И след като отидем сред Природата с душа, изпълнена от Любов, Вяра, Мир, Радост и Благодарност, и повдигнем съзнанието си до това поле, в което действат Възвишените сили, то тогава ще почерпим благодат от нея и ще имаме ново разбиране за пълнотата на живота и за слънчевите лъчи. Човек влиза в контакт с живите сили около себе си, с които съзнанието му се намира в хармония. Същото важи и за отношенията между хората. Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот.
към текста >>

16. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика.
Тези прояви ни откриват един нов свят.“ Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. Общо казано, вътрешният метод се състои в пробуждането на скритите сили на духа чрез душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният идва до едно състояние на мир и радост, на всеобемна Любов и светлина – до състояние на хармония и красота. Той всичко люби и на всичко се радва – това именно е молитвеното състояние, което лекува. Оздравяващият има прозрение за Божествените основи на Битието, изпитва благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на синьото небе – във всичко вижда присъствието на Божественото и душата му се изпълва с възторг и музика. Той успешно възвръща здравето си, понеже се свързва с неизчерпаемите извори на живот, привлича ги и те реорганизират материята на организма му. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички излишни безпокойства и да дойде до състояние на обнова, чистота и вяра; именно тогава ще бъде възприемчив към вълната на Божествения живот, който непрестанно се изявява. Трептенията му така се повишават, че никакви трептения на болестта, бавни и с дълги вълни, не могат вече да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човек, приближил я до струята на водопад, падащ от 100 м височина. IV. Регулаторът на електромагнитните течения в човешкия организъм
към текста >>

17. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност.
Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
към текста >>

18. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност.
Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всички. Каже ли ви някой, че обича само един ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания - за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва Любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ни обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят.
към текста >>

19. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от съжаление, че не иска да работи за име.
Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита, готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете. Тя казва, че не се нуждае нито от благодарност, нито от съжаление, че не иска да работи за име. Гласът после й казва, че тя може би ще се разубеди в това, в което сега вярва, може би ще разбере, че се е лъгала. Тя отговаря, че знае и това, и при все това иска да влезе. И тя прекрачва прага. Един глас й извиква: „Глупачка! ”, но друг глас долита в отговор: „Светица!
към текста >>

20. ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез благодарността
Могат да се използват известни аналогии. Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини? ” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда? ” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух.
към текста >>

Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр.
Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини? ” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда? ” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света.
към текста >>

Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето.
” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата? ” Чрез благодарността Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето. Чрез любовта Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде.
към текста >>

21. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1]
Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[1] Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.” От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи: „След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки.
към текста >>

22. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко.
Детето в предучилищна възраст в детската градина ще работи в цветната зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще чисти извори, пътеки и пр. Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи.
към текста >>

Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни.
Разликата ще бъде в това, че при децата от предучилищната възраст работата ще бъде от най-лек характер - сродно на играта или нещо средно между игра и труд - съответно на детската възраст. В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята.
към текста >>

В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове
Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др. У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. Тази благодарност може да се изказва чрез молитви-песни. Много от тях могат да бъдат във връзка с опитностите на детето в семейството и в природата. В тези молитви - песни може да се изрази благодарността за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи. В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля. [1] Гъбенски - сп.
към текста >>

23. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Четвърти метод е благодарността.
Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко." Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого.
към текста >>

Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта.
А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко." Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост. Имаше такава една сестра, която си замина на 95-годишна възраст, която аз не бях чул да говори лошо за никого.
към текста >>

Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр.
Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод. Дванадесетият метод е следният. Избери си през деня пет, десет минути за размишление върху Любовта.
към текста >>

24. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.
Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот?
към текста >>

25. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.
Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа.
към текста >>

26. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: "Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>

27. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз възнасям своята благодарност към Тебе.
Така че говедарят не лежал вече на гърба си. Брат Неделчо каза на Учителя: - Учителю, изпей ни някоя песен, която досега никога не си ни пял. Учителя изпя следната песен: „Странник съм в този свят. Никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи Боже мой, Който Си създал всичко за мен. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе." Мълчание. - Някой път човек се Възбуди. За да му мине, нека изпее една песен. Или пък се уплаши - да изпее някоя песен, за да възстанови своето предишно състояние.
към текста >>

28. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Но вътрешната сила се състои в изказването на благодарността и любовта ви при молитвата.
Да се изпълни Божията воля. На практика за да се реализира това в молитвата си казвайте: "Господи, благодаря Ти за великата милост, която имаш към мене". При молитвата човешката душа идва във възприемателно състояние — приема енергиите и мислите, които идват от Божествения свят и тогава, през целия ден в неговото съзнание нахлуват и идват нови светли идеи и подтици. Истинската молитва е общение с Любовта, т.е. ти отваряш душата си и говориш на Онзи, Когото обичаш и Който те обича и отговаря. Но вътрешната сила се състои в изказването на благодарността и любовта ви при молитвата. Имайте непреривен контакт с Бога във всяко време и на всяко място (това да ви бъде молитвата). В молитвата ви се изпълнява само това, което е по волята Божия и да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, защото това е за наше добро. Затова, когато разрешавате някои въпрос, вглъбете се в себе си, за да видите, каква е волята Божия и ако вътрешно се появи у вас колебание и съмнение, тогава не го правете. Всякога при завършване на молитвата си казвайте: "Господи, всичко това да бъде за Твоята слава и за благото на моята душа". Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати.
към текста >>

29. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее.
Бог не може да се ограничи в своята благост! Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему. Той е верен и Истинен към тях. Чистотата е израз на съвършен живот. Най-голямото благо, което има човек от Бога, това е живота. Най-голямата благодарност, която човек може да даде за този живот е работата, защото, който работи — обича, а който разбира — живее. Велик закон е: да зачиташ работата на другите и колкото сте по-внимателни към работата на другите, толкова Невидимия свят ще бъде по-внимателен към вашата. Само който разбира, той работи. Колкото мисълта ви е по-светла, толкова тя е по-разумна и колкото сърцето ви е по-топло, толкова то е по-благородно. Всичко, което Бог допуска в живота ви, вярвайте, че Той ще го обърне на добро. Винаги знайте, че има предупреждение от невидимия свят.
към текста >>

30. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден трябва сърцето ви да е изпълнено с благодарност за това, което виждате и да вършите това, което е в съгласие с Божественото.
Че му са дадени условия да се развива на земята, където има всички възможности за това. Весели бъдете като децата, защото Бог е промислил за вас и вие живеете в един свят на изобилие. Пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Дори и когато сте скръбни благодарете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви. Сутрин като станете и видите, че слънцето изгрява да се зарадвате, че птичките пеят и пр. Всеки ден трябва сърцето ви да е изпълнено с благодарност за това, което виждате и да вършите това, което е в съгласие с Божественото. Така ще бъдете всякога тихи, спокойни и радостни, а когато сте недоволни, ще знаете, че не сте постъпили както трябва. Човек не трябва да мисли, че всякога ще му е добре, защото изпитанията ще дойдат, те донасят материал за работата на човека, от която той ще придобие нещо. Защото знайте, че всичко, каквото Бог е допуснал на света ще се превърне на добро. (Благодарете и когато сте болни и пак се лекувайте.) Дори и при най-големите страдания пак си кажете: За добро е! Така се опитва характерът ви.
към текста >>

31. 32. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с благодарност към тях.
Всяка сутрин като изгрява слънцето, трябва да станете рано. Да посрещнете първия лъч на Любовта и ако 10 пъти в годината го хванете, това е щастие. Но трябва съзнанието ви да е будно и да не се отвлича вниманието ви. (Окръжаващата ви среда трябва да е приятна за това. При изгрев слънце трябва да имате напълно съсредоточение на вниманието (съзнанието) и да мислите за Любовта на Бога и ангелите към вас.) Да мислите, да чувствувате и да преживеете, че изгрева на Слънцето е израз на тяхната любов към вас, а сърцето и душата ви да бъдат пълни с благодарност към тях. Когато правите слънчеви бани, вниманието ви (съзнанието) трябва да бъде съсредоточено и да не мислите за странични неща и често да си изговаряте следната формула: "Господи, благодарим Ти за Свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве. Той е израз на Твоята любов към нас. Благодарим Ти! "
към текста >>

32. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз възнасям своята благодарност към Тебе,
В една екскурзия до Витоша — Ел-Шадай — 16.VI. 1941 г. Учителят ни изпя следната песен: Странник съм на този свят И никого не познавам, освен Тебе, Ти, Господи, Боже мой Които си създал всичко за Мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование да възлезе молбата Ми към Тебе! На човека е дадено много и той не е използвал нито 1/100 част от възможностите, които са му дадени. Човек е недоволен, защото мисли постоянно за неща, които не са реални. Ако човек се движи по Закона на Любовта, то той се движи към добрите условия.
към текста >>

33. 07. Важно психично условие за дълбокото дишане - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност.
И тия сили изтичат от Любовта на Световното сърце. Ние сме потопени в тая Любов. Цялата Природа е изложба на Разумността и Любовта. Също и въздухът е израз на Любовта на тези Космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов. Тогава дишането става свещенодействие.
към текста >>

34. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

"Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него.
Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителя обяснява така: "Обич има не само в човешкото сърце, но и в Природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите от там" (18). "Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него. И тая Любов е възходяща и разширява човека". "Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата.
към текста >>

35. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога, благодарност към Разумната природа за благата, с които разполагаме.
Нашето сърце трябва да бъде доволно и благодарно от всичко, което Разумното Начало в природата е наредило за нас. В дадения момент благодари на разумната природа за това, което тя ти е дала. В следващия момент тя ще ти даде друго. В Божествения свят човек прилича на едно лице, което има каса. Ако само харчи от нея, без да туря, ще осиромашее. А турянето в касата значи: служене, вършене Волята на Бога, благодарност към Разумната природа за благата, с които разполагаме. Природата е дала всички разнообразни условия, за да ни подбуди да развием силите, вложени в нас. Човек трябва да обработва това, което е вложила природата в него. Съществата се отличават едно от друго по степента на своята интелигентност, по своята светлина. Най-ненапредналите едвам имат светлина. Тези, които стоят малко по-горе, имат по-голяма светлина, по-напредналите още по-голяма и т.н.
към текста >>

36. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа.
Веднъж Учителят каза така: “Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо - любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ - хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него.
към текста >>

37. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието.
Любовта към Великото издига малкото към Великото. Любовта на Великото към малкото привлича душата към Великото. Вчера имах разговор с една сестра. Тя гледа един болен човек и ми разказа какво е преживяла. В първата фаза той проявява ожесточение; през втората фаза ожесточението се заменило с мъка. Тя се превърнала в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, чрез което е дошъл до любовта, до събуждане на съзнанието. Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията. Страданията и противоречията имат смисъл само когато се разглеждат от гледището на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа.
към текста >>

38. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта.
Един пример. Една сестра разправя следното. Тя гледала един болен. В първите фази на болестта си той проявява ожесточение. През втората фаза ожесточението е заменено с мъка. После мъката се сменила в тиха скръб, която най-после преминала в радост и благодарност за страданието, защото чрез него той е дошъл до пробуждане на съзнанието, до любовта. Страданията са временно явление в човешкия живот, само в сегашната фаза на неговото развитие. В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот?
към текста >>

39. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Четвърти метод е благодарността.
Преданост и служба на Бога, това е преминаване от човека към Бога. Божествените сили, Божествените състояния преминават от Бога към човека. А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко.” Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого.
към текста >>

Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта.
А Бог нали е Любов? Значи и Любовта на Бога се влива в човека. Който всеки ден прилага молитвата, ще развие Любовта. Четвърти метод е благодарността. Всеки ден да благодариш на Бога за всичко, което срещаш в живота си. Един окултен закон е следният: Благодарността развива Любовта. Всеки ден можеш да казваш така: „Господи, благодаря ти хиляди и милиарди пъти за всичко.” Изговаряй тази формула всеки ден и цветето на Любовта ще се разцъфти в твоята душа и ангелът на Любовта ще те посети. Тогава ти влизаш в едно хармонично отношение с Бога. Пети метод е да намериш във всеки човек една добра черта и да не критикуваш никого. Аз съм срещал такива хора, те са голяма рядкост. Имаше такава една сестра, която си замина на 95-годишна възраст, която аз не бях чул да говори лошо за никого.
към текста >>

Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр.
Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод. Дванадесетият метод е следният. Избери си през деня пет, десет минути за размишление върху Любовта.
към текста >>

40. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

135. Благодарността
130. Доброто 131. Съработници на Бога 132. Служенето 133. Небето 134. Законите на човешкото развитие 135. Благодарността 136. Трите стъпала на Новата Култура
към текста >>

41. 009 ЧИСТАТА И НЕЧИСТА ХРАНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата благодарност за жертвата, която прави хлябът.
Интересно е как Разумната Природа пречиства водата. Когато се изпарява, като отиде в горните слоеве на атмосферата, водата се разлага на водород и кислород. Така става нейното коренно обновяване. След това водородът и кислородът отново се съединяват чрез електричеството. Водата умира и се ражда, както и човекът, за да се обнови. Като вземем в ръцете си късче хляб, трябва да се проникнем от великата благодарност за жертвата, която прави хлябът. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Искам да се жертвам като хляба.” Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, на което е расла и душата ти да се свърже с напредналите Същества, които са работили върху нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ще придобиеш повече енергия, отколкото ако би работил цяла година.
към текста >>

42. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят погледна с благодарност наоколо и каза:''
''Работата за деня завършихме благополучно, доволни, с онова чувство на пълнота, което човек изпитва, когато се съобразява с Живата Природа и почерпва от нея каквото му е необходимо, т.е. когато правилно е дал и правилно е взел.'' ''След работата всички се събрахме около нашия обичан Учител, под големия орех. Известно време ние мълчаливо се вслушвахме в гласа на пробуждащия се Живот, който струеше във всяко клонче, във всяка пъпчица на дърветата. Първите пролетни птички бяха дошли и подсвиркваха оживено. Учителят погледна с благодарност наоколо и каза:'' – Човек трябва да се радва на всичко, което го заобикаля - на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си. Всичко влияе на човека. Спре се пред извора - изворът му влияе. Спре се пред цъфналите карамфили и те му влияят.
към текста >>

43. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас.
Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели."
към текста >>

44. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години?
Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие. Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях. Като сечеш дърветата, ти изкореняваш благата, които те са ти носили и същевременно пропъждаш и Силите, които са ти помагали чрез тези дървета.
към текста >>

45. 095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората се отнасят с невнимание и с неблагодарност към средата и са внимателни към условията.
Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия. Не се свързвай с временните, преходните неща. Ако се свържеш с тях и ги обикнеш, когато загубиш, ще страдаш. Човек, който не иска да бъде смачкан от колективната мисъл на хората, трябва да се свърже със силите на Живата Природа и да издигне съзнанието си до Бога. Хората се отнасят с невнимание и с неблагодарност към средата и са внимателни към условията. Родителите са средата за децата, но колкото и да са добри, децата им не са внимателни към тях. Дойде ли въпрос до някакви условия - до някой приятел, децата всякога го приемат с трепет, очакват нещо от него. Бащата харчи за сина, хиляди левове годишно, да следва в странство, но синът не пише на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина?
към текста >>

46. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез благодарността към тях.
По-рано е била светла. Казано е: „Дето е текло, пак ще тече.” Напредналите Същества уреждат нашия живот. Те влагат нещо ново във вашите кесии. За вас е важно дали това , което влагат във вас, ще израсне. Но и вие трябва да вложите нещо в техните кесии. Как? Чрез благодарността към тях. Благодарете на вашите приятели, които ви помагат отгоре. Всички Възвишени Същества се събират около тези, които имат възвишени стремежи.
към текста >>

47. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не очаквай пари за своята работа, не очаквай благодарност и признателност; то е все едно, че очакваш заплата.
Бъдещото човечество, което иде, е кандидат за новото Небе, новата Земя, за новия ред на нещата. На Небето, първият член на конституцията гласи: „Ще работиш без пари.” Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото? Този въпрос трябва да се разбере по-широко. Не очаквай пари за своята работа, не очаквай благодарност и признателност; то е все едно, че очакваш заплата. А ти ще работиш, без да очакваш нещо. Като ти благодарят за това, което правиш, ти получаваш заплатата си. А като не ти благодарят, ти ще получиш благословението си в бъдеще. Каквато и работа да върши човек, физическа или духовна, трябва да работи с разположение и Любов. Не е позволено на ученика да стои без работа.
към текста >>

48. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

БЛАГОДАРНОСТТА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЛАГОДАРНОСТТА ''Скромният обяд под големия орех на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни. Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно.
към текста >>

Доволството и благодарността не значат примирение.
Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си. Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой.
към текста >>

Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите.
Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея! Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите. ''Една сестра запита:'' - ''Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор? '' - Като проявиш същото внимание към другите. Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота.
към текста >>

Всички страдат от неблагодарност.
''Една сестра запита:'' - ''Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор? '' - Като проявиш същото внимание към другите. Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота. Всички страдат от неблагодарност. Някой е недоволен. А Бог му е дал толкова дарби, които той не е разработил. Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества. Имате малка радост.
към текста >>

49. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарността
Езотеричната практика на ученика Божественият свят Пътят на Любовта Най-високият връх Да възлюбим Бога Благодарността Един ден в Царството Божие Разговори при Седемте Рилски езера Слънце в мъглите на Рила Проявената Божия Любов Новото човечество
към текста >>

50. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност.
Искате ли да станете учен човек, вие трябва да обичате всичко. Каже ли ви някой, че обича само един, ще знаете, че той е слаб човек. Той може да носи само един килограм тежест. Силният може да носи земята на гърба си. Това значи, че той обича всички хора. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приема страданията с благодарност. Чрез страданията работите стават за една година, без страдания за хиляди години. Страданията и радостта представляват пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. Помнете, че при всяка мъчнотия, която срещате в живота си, ще имате помощта на всички, които ви обичат. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават със своите близки, заминали за другия свят.
към текста >>

51. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и любов при молитвата.
Кой дух трябва да прониква в молитвата ти? Ти през молитвата си към Бога говориш на Онзи, когото обичаш, и говори ти Онзи, който те обича. Истинската молитва е общение на любовта. При молитвата ти преди всичко отваряш душата си и изливаш своята любов към Бога. Някои четат молитви и изговарят формули и мислят, че в това е силата. Но вътрешната сила е в изказването на благодарност и любов при молитвата. Това да ви бъде молитвата: непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място. Не всяка молитва ще се изпълни. Ще се изпълни тази молитва, която е по волята Божия. Щом не е по волята Божия, тя не се изпълнява и това е за добро. Да благодарим, че някои неща не стават по нашата воля, иначе ние щяхме да бъдем най-големите нещастници.
към текста >>

52. Пътят на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата.
Бог не може да се ограничи в своята благост. Той повдига хиляди паднали души, които са се уповавали Нему. Той е верен и истинен към тях. Чистотата е извор на съвършен живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Висш закон е зачитане работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи.
към текста >>

53. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

БЛАГОДАРНОСТТА
БЛАГОДАРНОСТТА Изгрев, 5 април 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един обеден разговор с Учителя. Обичаният ни Учител желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото те сближават учениците, те се чувстват като едно семейство. Така в тях се развива едно ново съзнание.
към текста >>

Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за малките работи.
Работата е забавление. Станеш сутрин, слънцето изгряло за тебе. Звездите са излезли за тебе. Цветята са цъфнали за тебе. Какво искаш повече? Сегашното човечество трябва да изяви благодарност не за големите работи, а за малките работи. Че слънцето грее, че вятърът духа и пр. Ние не благодарим за това. В един момент съзнанието ти може да бъде будно. И в този именно момент ти трябва да благодариш. Човек е пълен с хиляди мисли и желания, които не са негови.
към текста >>

Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме.
Три пъти благодарете на Бога за доброто, което е вложил във вашия ум, във вашето сърце и във вашата душа. Като дишаме въздуха, да казваме:“Благодаря Ти, Господи! Като ядеш, при всяка хапка да казваш:“Благодаря Ти, Господи.“ По този начин изразяваме любовта си към Бога. Човек, като стане сутрин и види, че слънцето изгрява, да се зарадва. Като чуе, че кучетата лаят, пак да се зарадва, да каже:“Иде някой гост.“ Като чуе, че птичките пеят, пак да се зарадва. Всеки ден да бъде изпълнено сърцето ни с благодарност за това, което виждаме. Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва да виждаш ясното небе, планините, някой хубав извор. Трябва признателност. Сутринта, като стане човек, да благодари на Бога, че му е дал това тяло да живее. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до слънцето, че сте благодарни за днешния ден.
към текста >>

Но благодарността ти да не е механическа.
И ще видиш как работите ще се оправят. Най-голямото нещо е, когато си в най-големите противоречия, да си благодарен на Бога. Тогава се опитва характерът ти. Че ти не си сам. Хиляди и милиони души участвуват в мъчнотиите, в които ти се намираш. Но благодарността ти да не е механическа. Милиарди благословения ви е дал Господ. И какво сте направили за Господа? Ние търсим някой да ни обича. Ябълките ни обичат. И казват:“Яжте ни колкото искате.“ Онези, които искат да се занимават с новото учение, трябва най-първо при най-неблагоприятните условия да са доволни.
към текста >>

Благодарността е молитва.
Ще благодариш. Когато ангелът ти даде едно благо и ти си недоволен, той ще го намали. А щом си доволен, той ще ти даде повече. Това, за което благодариш, то расте и дава плод. А това, за което не благодариш, то се топи и най-после нищо не остава. Благодарността е молитва. Когато човек благодари, той се моли вече. Когато дойде мисъл за Бога, човек да е винаги благодарен и доволен. Всякога се учете да имате благодарно сърце. Преизобилно се праща храната за всички същества на земята. Обаче разпределението на храната не е правилно.
към текста >>

54. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях.
За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани: „Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи. Живо чувствувам как той прониква във всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.
към текста >>

55. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар.
Новият химик се домогна до една от тайните на живота и успя да раздроби материята на безброй малки частици, което днес обещава на човечеството не разрушение, а вечно благоденствие, обещава материални и духовни чудеса. Лекарят обърна нова страница на своята работа. Той разбра, че бъдещата медицина е медицина на здравите хора. Социологът намери безболезнено решение на всички социални въпроси. Педагогът откри ония вечни методи, които водят първо към себевъзпитание и после към възпитание на своя ближен. Музикантът при тази нова светлина на вечно горящата свещ промени всички струни на своя инструмент и запя нова песен за благодарност към Онзи, който го е дарил с тоя Божествен дар. Поетът и писателят настроиха своята лира на нов глас. И потопиха своето златно перо не в черното мастило, но в нектара на великата любов. Туристът се свърза с живата разумна природа и разбра, че от нея черпи истинска обнова за една благородна и съзнателна работа в живота. Младият пое пътеката на вечно зазоряване, а възрастният и старият разбраха, че тяхната работа е към мъдростта и вечното усъвършенствуване. Болният осмисли своята болест и разбра, че само със смирение ще се излекува.
към текста >>

56. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз възнасям своята благодарност към Тебе.
Учителя изпя следната песен: Странник съм на този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, Който Си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе любовта ми към Тебе. Някой път човек се възбужда. И за да му мине, нека да изпее една песен. Или някой път се уплаши.
към текста >>

57. Новото земеделие - Боян Боев (1883 – 1963)

С това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност.
Но ти почни да прилагаш следния метод: като дойде добитъкът, ще излезеш от дюкяна, тайно ще направиш молитва, ще си издигнеш мисълта, ще се помолиш, ще отидеш при животното, кон или вол, ще кажеш така: „Ти си добър, ти помагаш на нашия живот и аз искам да ти услужа, да ти обуя краката, за да можеш да ходиш свободно. Ти си полезен в живота ни. Бъди спокоен, няма да ти направя никакво зло, а ще ти помогна. “ Казах му: Дясната ръка ще туриш отгоре на главата му, ще го гладиш по гърба от главата до опашката и в това време ще му говориш мислено тези думи. Казах му още: Като свършиш подковаването, като освободиш добитъка, той ще си обърне главата към тебе, ще те погледне, ще изхрипти няколко пъти като че ли мирише нещо. С това добитъкът ще ти изкаже своята благодарност. Тези съвети дадох на този брат през 1923 г. След няколко години той пак дойде на Изгрева и ми разправи за резултата. Животните били много кротки, спокойни. Даже неговите клиенти се увеличили заради това, че не биел животните. Дори от други села идвали при него, да им подковава добитъка.
към текста >>

58. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност.
Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа. Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите. Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др. Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
към текста >>

59. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя се спря, погледна с благодарност възхитителната гледка и каза простичко: "Ето едно хубаво място." В долния край на поляната бликаше извор и топеше снежната корица над себе си.
Но един зимен ден, когато беше наваляло почти до коляно и бяла зимна мъгла се стелеше тиха и мека като памук, Учителя взе няколко братя и ни поведе напред през снега. Минахме почти по хоризонтала на планината, вървяхме доста, пресякохме едно поточе, навлязохме в млада горичка и като излязохме из нея, изведнъж мъглата беше отсечена като с нож и пред нас блесна с цялата си красота топлото слънце. Небето синьо, съвършено ясно. Огледахме се наоколо и видяхме чудно красива малка полянка, която се спускаше с лек наклон на юг, а на изток се издигаха скали, с редки по своите очертания скални форми. Навсякъде оградена с млада горичка. Учителя се спря, погледна с благодарност възхитителната гледка и каза простичко: "Ето едно хубаво място." В долния край на поляната бликаше извор и топеше снежната корица над себе си. От тогава това кътче стана нашето любимо място - нашият бивак. Учителя го нарече "ЕЛ-ШАДАЙ", което значи Истинският свидетел. А народът от околните села го знаеше като "Железните врати". Предаваше се от уста на уста, че някога там е имало врата, изкована от желязо. Известно е, че в 972 година византийският император Йоан Цимисхий завладява столицата Преслав и източните предели на страната.
към текста >>

60. 44 ГОЛЯМАТА ЯГОДА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заставам с благоговение и благодарност към онези Велики разумни същества, които ги създават и полагат усилия за тяхното раждане на Земята.
Колко време се е работило, за да се създадат условията за нейното появяване! Всичко това показва, че нашата Земя е все пак напреднала планета от Слънчевото семейство. Разбери това! " Аз наведох глава пред великото съдържание на всеки плод, на всеки продукт, които Земята ражда. Учителя се обърна и Си тръгна, а аз продължих да мисля за онова, което чух с другите уши. И сега, когато видя, когато се докосна до кой да е плод, заставам с благоговение и благодарност към онези Велики разумни същества, които ги създават и полагат усилия за тяхното раждане на Земята.
към текста >>

61. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение.
към текста >>

62. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност.
Но имало велик закон от Бога, според който всеки, който искал да бъде жител на Земята, трябвало да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното - веществото, от което е направено облеклото му да звучи, както звучи мелодията на неговата душа. Смилил се Бог над тези същества и повикал един от най-мъдрите си синове - Саваот, като му възложил задачата да засели красивата Земя с всички тези негови чада, които жадували да им разреши да живеят на нея. Саваот със своите помощници дошъл на Земята и се заловил да изработи материя за всеки вид и род същества, която да звучи така, както звучат техните души. Работели неуморно, създали одежди на рибките, на птичките, на сърничките и на всички други живи твари. И виждали как Земята ставала все по-хубава. Навсякъде се чувало радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помислил, че всичко е направено и задоволено, седнал да си почине. Изведнъж видял пред себе си красиво, лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката: Аум. Тази мелодия Саваот слушал в унес и не можел да й се насити. Той разбирал съдържанието й, което значело: „Аз съм човекът, необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъда облечен, да живея както другите в тази райска градина. Моля ви помогнете ми!
към текста >>

63. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето.
Общото хранене Учителя смяташе за много важен елемент в един колективен братски живот. За храненето Той казваше, че то е най-важната работа: „Хранете се общо, когато сте наедно, макар и всеки поотделно да си е донесъл ядене. Всяка обща работа обединява хората.“ Затова по повод на най-различни наши семейни празници или пък по други по-важни събития от живота, ние се събирахме и се канехме взаимно. Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на лятото, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден. В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед. Учителя бе казал: „Който е могъл само един път в живота си да яде с любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпросът да яде човек разнообразна храна, но трябва да я яде с любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена.“ В хляба се крие Божествен живот. В него се намира Божественият Дух. В житото се крият най-мощните, най-благоприятните сили в живота.
към текста >>

Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност.
Когато говорим за ядене, имайте предвид следното правило: „Яж когато си гладен.“ Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големият му неприятел - от човека зависи как ще го приеме и как ще се справи с него. Природата е определила за всяка същество специална храна. Попадне ли на нея, той ще бъде здрав и ще се развива правилно. Храната, която обича, отговаря на силите, които действат в неговия организъм, по-точно - на неговите мисли и желания. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма. Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност. Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъде, но учете се да благодарите за всичко. Когато се храните не мислете за никакви други работи, освен за яденето.
към текста >>

Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност.
Попадне ли на нея, той ще бъде здрав и ще се развива правилно. Храната, която обича, отговаря на силите, които действат в неговия организъм, по-точно - на неговите мисли и желания. Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важният елемент за организма. Посолете си хляба, турете малко червен пипер и яжте с благодарност. Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъде, но учете се да благодарите за всичко. Когато се храните не мислете за никакви други работи, освен за яденето. По-важна работа от храненето няма. Постигнете ли това, вие ще използвате храната разумно, а това ще се отрази благотворно върху организма ви. Щом физическото ви състояние е добро, щом сте физически здрав, и психически ще бъдете добре.
към текста >>

64. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват. Престолите дават основната субстанция, която се прониква от енергиите на духовете на формата, които й дават различни форми.
към текста >>

65. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих) Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата. В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на Божия закон и човек станал нищо пред лицето им. „Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир.
към текста >>

66. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
към текста >>

Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
към текста >>

85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен.
И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.
към текста >>

103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му.
към текста >>

116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне.
Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя." 118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина.
към текста >>

67. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И голяма благодарност почиваше над всички тях"
"И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа. И нито един от тях не казваше, че нещо от имота е негово, но всичко беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса. И голяма благодарност почиваше над всички тях" По-нататък се разправя, как всички продавали имотите си и всичко донасяли на апостолите. След това се разправя историята на Анания и Сапфира, които като продали имота, скрили една част от парите и една част занесли на апостолите. И Петър рекъл: "Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? ". Значи Петър с ясновидски поглед е видял това и като го пита, го изобличава, и той пада и умира. След него и с жена му става същото.
към текста >>

68. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема.
Изведнъж ученикът чувствува, че не може повече да понася тази Светлина и започва да изостава. Тогава ръководителят му казва: Почакай тук засега, тази Светлина е непоносима за теб. следи ни от това място. Ученикът внимателно наблюдава от мястото, на което се е спрял, и след известно време му се струва, че сред ослепителната Светлина се очертава човешка фигура. В този момент той изпитва непознато дотогава чувство на радост и щастие. Той се изпълва с любов и благоговение и пада по лице от голямото чувство на благодарност, което го обзема. Когато се съвзема, вижда, че при него са вече двамата - ръководителят и Великият йерофант. Техните лица светят и целият им вид е великолепие и красота. Те не казват и дума върху онова, което са преживяли около Центъра, но са направили то да звучи като чудна музика в сърцето на ученика. В Божествения свят този Аркан символизира Върховното небе. Тук ученикът преминава втория Праг на духовния свят, където се отрича всичко лично и се посвещава в служене на Великото, на Божественото.
към текста >>

69. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества.
Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите. При това състояние ученикът отваря в себе си вратата, за да влязат в него възвишените енергии на Божествения свят и той да влезе в общение с разумните същества. При влизане в контакт с Невидимия свят, човек преди всичко трябва да е станал госпо-дар на себе си, на всички сили, които функционират в неговото тяло, за да може да се спра-ви след това с космичните течения, които текат в Природата. Затова първата задача на оня, който иска да влезе във връзка с Невидимия свят, е да добие власт и контрол на силите в себе си, а оттам ще знае вече да владее и силите, които функционират в Природата.
към текста >>

70. Благодарност - Влад Пашов (1902- 1974)

• 22 • Благодарност
• 22 • Благодарност Друг метод за развиване на Любовта е следният: благодари на Бога за това, което ти е дал, за възможностите, които имаш, за всичко благодари. По такъв начин се възприема Божията Любов. Докато човек не съзнае, че всичко, което Бог е направил, е добро, нищо не може да постигне. И за всичко трябва да благодари. Цяла наука е да бъде човек доволен и да му е приятно, че живее на Земята, макар и че има много горчивини.
към текста >>

Благодарността води към Любовта.
По такъв начин се възприема Божията Любов. Докато човек не съзнае, че всичко, което Бог е направил, е добро, нищо не може да постигне. И за всичко трябва да благодари. Цяла наука е да бъде човек доволен и да му е приятно, че живее на Земята, макар и че има много горчивини. Трябва да имате правилно понятие за нещата. Благодарността води към Любовта.
към текста >>

71. ДИШАНЕ НА ДУШАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност.
Хубаво е да се практикува съсредоточаване и съзерцаване. Съсредо-точаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Като почне човек да се моли, трябва да забрави всичко друго пред Великото, за което мисли. Това е истинска молитва. Истинската молитва се заключава в Любовта. При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и Любов.
към текста >>

Молитвата е състояние на благодарност и Любов.
Съсредо-точаването или концентрацията е волев процес на главния мозък. Като почне човек да се моли, трябва да забрави всичко друго пред Великото, за което мисли. Това е истинска молитва. Истинската молитва се заключава в Любовта. При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и Любов.
към текста >>

72. Благодарност за всичко - Влад Пашов (1902- 1974)

• 127 • Благодарност за всичко.
• 127 • Благодарност за всичко. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от положението, което заемате. Има много Същества над вас, но има и много същества под вас. Вие не сте последни в света. Като погледнете нагоре и благодарите за положението си, вие ще се качите по-високо.
към текста >>

От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава.
Защо да не благодари човек за всички условия, при които се намира? Че е сиромах, нека благодари; щом е благодарен, сиромашията ще го напусне. Да благодари човек за всичко, което му е дадено – добро или лошо, това значи да е научил урока си. Като научи урока си, ученикът минава в по-горен клас. За да благодари за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога. Чрез кого иде това благо не е важно. От човека се иска да благодари, за да използва благото за своето развитие. Благодарността е процес на градеж.
към текста >>

Благодарността е процес на градеж.
За да благодари за всичко, от човека се иска смирение. От човека се иска смирение, за да приеме с благодарност благото, което Бог му дава. Всяко благо, всяко добро иде от Бога. Чрез кого иде това благо не е важно. От човека се иска да благодари, за да използва благото за своето развитие. Благодарността е процес на градеж.
към текста >>

73. Благодарността в живота на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

• 264 • Благодарността в живота на ученика.
• 264 • Благодарността в живота на ученика. Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди на Живота, колкото големи и да са те. Щом е благодарен, с тази благодарност човек покрива недостатъците си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Щом някой е благодарен на малката добродетел в себе си, пази я и грижливо я отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея.
към текста >>

Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди на Живота, колкото големи и да са те.
• 264 • Благодарността в живота на ученика. Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди на Живота, колкото големи и да са те. Щом е благодарен, с тази благодарност човек покрива недостатъците си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Щом някой е благодарен на малката добродетел в себе си, пази я и грижливо я отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отделя малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви.
към текста >>

Щом е благодарен, с тази благодарност човек покрива недостатъците си и ги носи по-леко.
• 264 • Благодарността в живота на ученика. Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди на Живота, колкото големи и да са те. Щом е благодарен, с тази благодарност човек покрива недостатъците си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Щом някой е благодарен на малката добродетел в себе си, пази я и грижливо я отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отделя малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на този човек остава празнина.
към текста >>

74. Връзката с Възвишените същества като необходимост за развитието - Влад Пашов (1902- 1974)

Благодарността и признателността представят вътрешна обмяна между приятелите.
Затова е казано, че приятел в нужда се познава. Ценете приятелите си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. Човек може да запази приятелството като отговаря с величина, равностойна на дадената. Отплатата не е материална, но духовна. За пример, да бъдеш всякога благодарен на приятеля си за доброто, което ти прави, това значи всеки ден да засилваш и укрепваш приятелските отношения. Благодарността и признателността представят вътрешна обмяна между приятелите. В това се състои Любовта. Защото Любовта подразбира правилна обмяна между съществата. Който получава, трябва да отговаря със същото – и той е готов да дава. Така човек поддържа връзката си с Възвишените същества, които му помагат в Пътя на неговото развитие.
към текста >>

75. Размишление върху благодарността - Влад Пашов (1902- 1974)

• 752 • Размишление върху благодарността.
• 752 • Размишление върху благодарността. Да благодарим на Господа за всичко, което ни е дал досега.
към текста >>

76. 33–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чуете вътрешния глас, който ви казва: Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост.
73. Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух, и ближните си като себе си, и най-после и врага си. Вие като ученици трябва да разбирате дълбокия смисъл на този стих. Това е задача, която за в бъдеще трябва да разрешите. 74. Бог благославя всички, които работят в каквото и да е направление с Любов. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чуете вътрешния глас, който ви казва: Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се иска от вас. Ученикът трябва да има права мисъл. Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да научава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне.
към текста >>

77. 46-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

133. Благодарността в живота на Ученика.
От Ученика се иска единство в мислите, в чувствата и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако има това единство, той като идва на езерата и в Природата въобще, ще придобие голямо богатство. Няма ли единство в себе си, неприятелите ще бъдат около него и ще го обстрелват с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото. 133. Благодарността в живота на Ученика. Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са. Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея.
към текста >>

Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са.
Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако има това единство, той като идва на езерата и в Природата въобще, ще придобие голямо богатство. Няма ли единство в себе си, неприятелите ще бъдат около него и ще го обстрелват с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото. 133. Благодарността в живота на Ученика. Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са. Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви.
към текста >>

Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко.
Ако има това единство, той като идва на езерата и в Природата въобще, ще придобие голямо богатство. Няма ли единство в себе си, неприятелите ще бъдат около него и ще го обстрелват с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото. 133. Благодарността в живота на Ученика. Благодарността дава сила на човека да понася всички несгоди в живота, колкото големи и да са. Щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е доволен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама по себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на човека остава празнина.
към текста >>

78. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И като свършим работата си, ще обърнем сърцето си към Бога и с любов ще изкажем своята благодарност към Него, че сме могли да кажем една дума на място.
И тъй, искам от вас да бъдете точни. 202. За всеки Ученик е определена работа. Във всяка Окултна Школа работата за всекиго е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа. И като свършим работата си, ще обърнем сърцето си към Бога и с любов ще изкажем своята благодарност към Него, че сме могли да кажем една дума на място. И аз желая ката Ученици на тази Школа да казвате само по една дума, но с нея да възкресявате мъртви. А сега желанието на всички Ученици на Окултната Школа е да изядат всичкия каймак, а за другите да остане само айряна. Като отидеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите, и те да си вземат. Следователно, едно дело е направено добре само тогава, когато може да внесе живот. 203. Основно положение в Окултната Наука - Пораждане да света.
към текста >>

79. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Вървейки надолу по улицата, сърцето ми се изпълни с благодарност за това, че бях останала свободна.
- Защо престана да ме обичаш? - попита ме той развълнуван. - Това е достатъчно - отговорих тихо, с думите, които Учителя ми беше казал преди доста години. Сбогувахме се и всеки тръгна в противоположна посока. Противоположен бе и начинът на нашия живот. Вървейки надолу по улицата, сърцето ми се изпълни с благодарност за това, че бях останала свободна. Учителя беше прав.
към текста >>

80. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Поех десницата му с двете си ръце и с гореща благодарност я целунах.
С радостен трепет изпращачите един по един му целувахме ръка. Дойде и моят ред. - Уреди ли се въпросът? - прошепна ми засмян Учителя. - Да, Учителю, много Ви благодаря! Поех десницата му с двете си ръце и с гореща благодарност я целунах. Това остана незабелязано от никого. Но аз разбрах, че този, който говореше за звездите на небето, мислеше същевременно и за душите на земята.
към текста >>

81. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност.
Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност. Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето. И през тези свещени минути, там горе, пред „Олтаря", където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя! Изправих се. Слушах и благодарях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата към невидимия свят.
към текста >>

82. КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ... - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето.
КОГАТО СЛЪНЦЕТО СЪБУЖДА ДЕНЯ ... От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в няколко редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти - цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневрит-мия - упражнения, създадени пак от него. Така през целия този период, всяка ранна утрин, в кръг около Учителя, всички ние - млади и стари, учени и прости, бедни и богати, мъже и жени - започвахме деня с плавни, хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси.
към текста >>

83. „ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ!' - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и благодарност за това благословение.
" и наблегна върху думата „така". Беше току-що излязлата от печат „Паневритмия" с описанията на движенията и музиката към тях.' Изпитах неописуема радост. Пространството около Учителя бе наситено с една особена светлина. Преживях думите „За Бога така се работи" като едно благословение от него. Никога до този момент не бях изпитвала подобно усещане на радост и благодарност за това благословение. Благодарих на Учителя, отдалечих се и не преставах вътрешно да си повтарям : „За Бога така се работи! " От моя гледна точка, не бях свършила голяма работа, но разбрах един основен закон: За Бога даром се работи и даром се получава. От този момент нататък много неща в моя сложен и труден живот по онова време, започнаха да се оправят. Оценката, която получих от Учителя, освен благословение стана ръководна светлина за целия ми живот.
към текста >>

84. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост!
А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си! Дълг на учителя е да насочи всеки съзнателен човек да живее с благодарност и да работи с радост! Това е същността на религията без поверията, които се изменят с времето. От всичко казано следва да заключим, че учителят трябва да бъде прогресивно ориентиран, апостол за създаване бъдещи хармонично развити личности. Това той може да постигне по пътя на живото убедително слово, личния си пример, беззаветно отдаден на творческа дейност с много любов и широк мироглед върху нещата, с ясно формиран за себе си политически поглед, поставен на високо нравствена основа. Стремежът на учителя трябва да бъде отправен към внедряване в крехките детски души добродетели, трудолюбие и изобщо, към човечност. Учителството е професия, но и изкуство и при това — най-отговорното и фино изкуство, което работи с детските души — утрешното общество, от което зависи бъдещето на целия ни народ.
към текста >>

85. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност.
Избираме дежурни, които да проверят реда на стаята, чистотата и сервиране на закуската, а с всички останали пеем, даваме оценка на всичко изработено и планираме работата за другия ден. След това с ритмични движения, като птички, пеперудки, зайчета, снежинки и др. т., излизаме за 10—15 минути на двора, да потичаме на воля, да бъдем свободни. При даден знак или песен всички деца се събират и спокойно, без редица, но с ред измиват ръцете си и всеки сяда пред сложената закуска. Ако случайно трябва да се чака, ще пеем, ще слушаме музиката или тихо ще си приказваме. Преди започване на закуската не е излишно едноминутно мълчание или молитвичка — за тониране, концентрация и благодарност. През време на хранене може да имаме тих разговор за красиви неща, разнообразен с музика от грамофон, радио или пиано. След храненето всяко дете само измива и прибира прибора си. Следват общи игри, приказки, драматизация, стихотворения или ритмика. Завършваме деня също с музика-марш, подвижна игра, валс и др. подобни. Ето един обикновен ден, оцветен с музика.
към текста >>

86. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Беше изпратил писмо за благодарност на Учителя.
Днес ние имаме няколко снимки на Манджо как смирено говори с Учителя. Учителят му бе казал: „Когато се намериш в трудно положение спомни си за мене! " И той наистина е преживял едно премеждие през време на войната. Бил е в критично положение и живота му е бил в опасност. Тогава си спомнил за Учителя и нещата му се оправили и той се спасил. Беше изпратил писмо за благодарност на Учителя. Всички французи, които бяха на Рила без изключение са имали подобни преживявания като Манджо през време на войната. Тогава са разбрали кой е истинския Учител. Впоследствие всички французи, които бяха тук в София и бяха целунали ръка на Учителя се отказаха от Михаил Иванов. Това беше за тях времето когато трябваше да се определят кому да служат. На Истината или на лъжата.
към текста >>

87. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Моята вечна благодарност към нашия Учител, Спасител и Освободител, към Божественият градинар - БЕИНСА ДУНО.
В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела." Излишно е да се каже, че делата на Михаил не отговарят на един истински Учител. Моята вечна благодарност към нашия Учител, Спасител и Освободител, към Божественият градинар - БЕИНСА ДУНО. Нека Неговото Име свети вечно в Славата на Бога. 24 Октомври 1997 година
към текста >>

88. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

При твоя случай духовете от благодарност са те повозили за това, че си чела на глас Новия завет.“
В първия момент помислих, че става земетресение, слязох при децата и им казах: „Вие играете карти, а има земетресение! “ А те отговориха: „Майко, не сме усетили да има земетресение“ – и продължиха да си играят. Качих се в стаята и мисля за случилото се. Когато след време споделих със сестра Йорданка, тя ми даде отговора: „Духовете, които никога не са чели Библията, идват да ви слушат, когато я четете на глас. Затова Учителя е казал винаги да четем на глас и Библия, и беседи, и молитви, за да ни слушат тези, които не са чели. При твоя случай духовете от благодарност са те повозили за това, че си чела на глас Новия завет.“ На следващия ден си тръгнахме за София. Веднага, след като пристигнахме, отидох в градината на Учителя. Щом приближих елипсата, където е положено тялото на Учителя, вратичката сама се отвори, а тя винаги беше заключена – свлякох се на колене и започнах да плача и се моля, голяма скръб имах тогава, голяма болка за заболяването на сина ми. След дългата молитва излязох от мястото на Учителя и затворих вратичката. Тръгнах, но ми бе станало много леко, не усещах никаква тежест.
към текста >>

89. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

По-късно от общинския съвет отпуснаха средства да се направи масивна ограда, тези средства бяха дарени лично от Брежнев за градината на Учителя - като жест на благодарност към лечителя Петър Димков.
Като свалиха Тодор Живков през 1989 г., настанаха промени както в социалния живот, така и при нас, в Братството - дойде ново ръководство. Младите, които дойдоха, започнаха да се занимават с организацията на братския живот, а аз се заех да подредя градината. Закупих розите и ги посадихме заедно с Юлия, Данчо и Пешо от Марчаево. Градината стана приказна, смениха и пейките. Използвахме дъските от тях, за да направим малката барака, в която да прибираме инструментите, с които работим. По-късно от общинския съвет отпуснаха средства да се направи масивна ограда, тези средства бяха дарени лично от Брежнев за градината на Учителя - като жест на благодарност към лечителя Петър Димков. Този случай на благотворителност подробно съм описала в главата за срещата ми с Петър Димков. За съжаление имаше хора, които идваха да засаждат дръвчета в лъчите на градината (за помен на техни заминали си близки), заставихме тези хора да си извадят дръвчетата. Късно през есента се посадиха три бора в трите лъча. Тогава почина майка ми и аз не можех да идвам често в градината. Като ги видях, много се ядосах.
към текста >>

90. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Те казват: „Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност както краката.
Няма друг образ за комуна освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по вечния Божествен закон на Любовта, на по-нискостоящите братя от нас ние ще дадем по-голяма почит, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: „Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали." И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност както краката. Понеже Господ ни погали със Своята Любов, ние можем да пренесем още хиляди страдания и ще кажем: „Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим и ще работим заради Него." И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка!
към текста >>

91. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка.
Панорамата растеше в багри и хубост... Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните трептяха с мировия трепет. Те бяха направили вече утринните упражнения и вдъхнали от свежия въздух на ранното утро. Сега те чакаха царския син. Ето че блесна, промъкна се между сребърните воали и с целувка ги докосна. Величествен химн на красота, благодарност и очарование затрептя във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката - своите тайни, Любовта - своето безсмъртие... Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет... Слънцето наметна лъчезарната си пелерина и тържествено пое по своя път. Работа очакваше вече всички. Делникът приближаваше и подбуждаше към активност. На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна.
към текста >>

92. И ДНЕС - Теофана Савова

- Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка.
- Утрото пееше величествената песен на раждащия се ден. Сърцата на ранобудните, на възхитените от чудната гледка, пулсираха в хармония с мировия трепет. Наредени в стройни редици на поляната, братята и сестрите бяха направили утринните упражнения, бяха вдъхнали от свежестта на ранна пролет. - И сега чакаха царския син. Той мина през сребърните воали, блесна и озари сърцата на очакващите го. - Величествен химн, красота, вплетена в дивни акорди на благодарност и очарование затрептяха във всяка клетка. Красотата разкриваше своето величие, музиката -своите тайни, Любовта - своето безсмъртие. Малкият празник беше на своя връх. Минута, две, пет и Слънцето пое тържествено по всекидневния си път. Работа вече очакваше всички. Делникът на деня приближаваше и изискваше дължимото от всички.
към текста >>

И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност.
Моят обичан и незабравим брат Петър-Асен, нашият брат, загуби физическото си тяло. Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове. И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. * Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб!
към текста >>

93. Писмо на Братското издателство - Теофана Савова

Трябва да изкажем благодарността на братята и сестрите от общия клас за голямата им готовност, с която подкрепиха чрез волни пожертвувания издаването на първото томче.
А то е единственият и най-правилният начин да осигурим издаването на лекциите и занапред. Поради това ние отправяме апел към всички Ви да подкрепяте тази тъй назряла и тъй необходима инициатива, като си набавяте издаваните лекции. По този начин ще се създаде един постоянен приход, осигуряващ всяко последующо издание. Във връзка с това добре би било да направите списък с имената на ония братя и сестри, които обещават да си купуват младежките лекции, и според техния брой да ни съобщите по колко екземпляра да ви се изпращат. Трябва да изкажем благодарността на братята и сестрите от общия клас за голямата им готовност, с която подкрепиха чрез волни пожертвувания издаването на първото томче. Това ни дава увереността да мислим, че и занапред ще можем да разчитаме на тяхното съдействие, както и това на всички, които ратуват за делото на Учителя. С поздрав: за младежкия клас - Братското издателство София, 9. VI. 1934 г.
към текста >>

94. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Учителя е винаги между нас и ние с радост и благодарност приемаме словото му.
Отговорът на този въпрос се крие във всяко семенце. Не е достатъчно да се създаде само семето, но се изискват ред условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за семето, толкова по-необходимо е за човека, който представлява разумен зародиш. Ако не се дадат на този зародиш съответните условия — светлина, топлина, влага и нужните в нея елементи, неговото растене ще се прекрати, ще се опорочи. В това отношение не е достатъчно човек да работи и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи." Учителя е винаги между нас и ние с радост и благодарност приемаме словото му. Но колко малко знаем за неговия живот, за трудностите, които ежедневно преодолява, за да ни извади от гъстата материя и да отвори пред нас нови, по-широки хоризонти. Страдаше ли Учителя? - Това можехме само да гадаем, въпреки че беше обяснил дълбокия смисъл на страданията. То е нещо много лично, а когато засяга един велик дух, е покрито с воала на мистерията. Защо да се докосваме до онова, което не можем да поемем и понесем върху раменете си?
към текста >>

Това велико страдание е достояние на малцина, не всеки може да го разбере и приеме с благодарност.
И се разплаках. А бях на топло в „Изгрева" и пред мен бе Учителя. Той ме погледна с един толкова дълбок и топъл поглед. И в един миг аз схванах характера на неговите страдания. Защото Учителя бе съпричастен към всички неволи и беди на хората поради голямата му любов към тях. Това велико страдание е достояние на малцина, не всеки може да го разбере и приеме с благодарност. Спомням си и когато веднаж отидох в една работилница, в която имаше много хора - работници, чиновници и господари. Господарите и техните слуги се бяха събрали тук, на едно място. И неизвестно защо изведнаж се почувствах обидена. Обидата беше голяма, непоносимо тежка, аз се вълнувах и неудържимо въздишах. Тогава чух един вътрешен глас, който ми каза: „Обиденото работничество!..."
към текста >>

95. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае.
Започнах да получавам отговори на въпросите си и разбрах, че той е моят Учител, че винаги е бил и ще бъде. Тогава моята душа се успокои и сега, където и да съм, в каквото и състояние и да съм, чувствам неговото ръководство, неговата помощ и утеха. И живея спокойно, като дете под бащина закрила." Един брат от Италия в писмо до Учителя казва: „Учителю, получих една картичка с образа на светия, който винаги се отзоваваше на моята молитва. Каква беше моята изненада, когато узнах, че този светия е жив, че живее в България, в София, живее в един квартал, който се нарича „Изгрев". И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия." Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя. Ако някой е болен, ако например го боли гърлото, вместо лекарство препоръчваше болният да отиде за вода до близкия извор или на екскурзия до Витоша. Където и да е отишъл, на планината или до близкия извор, из пътя болният се е освободил от болестта си. Като се завърне на „Изгрева", обновен и забравил болежките си, човекът ще му благодари сърдечно както за чудесната екскурзия, така и за отново намереното здраве. В такъв случай Учителя казваше само две думи: „Няма нищо."
към текста >>

96. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Учителя е наблизо, в центъра на кръга, и брат Симеон му се радва, възхищава се от всяко негово движение и сърцето му се изпълва с благодарност заради голямата привилегия, дадена му от съдбата, да бъде при него.
Приливната вълна на любовта подема всички. Брат Симеон се оставя тя да го носи и запява. Гласът му докосва чувствителни струни, които свързват играчите, и нови гласове се вливат, поведени от вдъхновения певец. Красотата става по-жива, радостта по-пълна, а природата наоколо - по-отзивчива. Докато пее, брат Симеон гледа играчите, както по-голям брат гледа загрижено, за да се увери, че навсякъде цари необходимият ред и нищо не смущава живия кръг на паневритмията. Учителя е наблизо, в центъра на кръга, и брат Симеон му се радва, възхищава се от всяко негово движение и сърцето му се изпълва с благодарност заради голямата привилегия, дадена му от съдбата, да бъде при него. Понякога Учителя е зает. Тогава заръчва на брат Симеон да чете в класа избраната от него беседа. Голяма е любовта на този брат към Учителя. С голямо внимание и респект той слуша напътствията му по време на упражненията. А по време на беседа целият се превръща в слух и жадно попива словото.
към текста >>

97. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили.
Във всяко упражнение има развитие на една идея, ход на реализиране на идеята и резултат. Резултатът пък създава възможности за развитие и е база за нови постижения. Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят.
към текста >>

Благодарността е велика добродетел.
Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи.
към текста >>

Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни.
Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам.
към текста >>

98. ОБЯД В ДЕНЯ НА РАЗУМНОТО СЪРЦЕ - Теофана Савова

Благодарност изпълва душите ни за непрестанните грижи, които полага за нас.
Учителя стана, поздрави ни с братския поздрав и излезе. Няколко сестри го последваха. И днес в пет часа той ни изнесе лекция, а след това беше с нас за утринните упражнения. В часовете преди обяд прие голям брой посетители. И ето, че сега пак имаше посетител. Благодарност изпълва душите ни за непрестанните грижи, които полага за нас. Бог да го крепи, за да бъде все така силен и благ.
към текста >>

99. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

От благодарност Стефан става голям приятел на македонците, евреите и тяхната справедлива кауза.
Лулчев пристига, козирува по военному и казва:"На вашите заповеди, Учителю! " Учителя му обяснява: "Нашият брат Стефан е в голяма опасност, осъден е от ВМРО на разстрел. Отстрани тази опасност от главата му." Лулчев отговаря: "Слушам, Учителю", козирува и веднага тръгва за София. Той познава почти цялото ръководство на ВМРО, среща се с него и ги убеждава да простят на митрополит Стефан. След този разговор ВМРО престава да безпокои митрополита. От благодарност Стефан става голям приятел на македонците, евреите и тяхната справедлива кауза. Започва и усилено да чете и Словото на Учителя. Германия упражнява силен натиск върху българското правителство да включи България в Тристранния пакт. На 15 октомври 1940г. английският посланик Рендел предлага на българското правителство да запази своя неутралитет. Филов нищо не отговаря на предложението му.
към текста >>

100. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството.
Привлечени от Него, бяха хора със сърца изпълнени с любов, познаха Го, влязоха в школата, за да приемат и приложат новото знание, което носеше за цялото човечество. Той донесе великото учение на Любовта, в което са включени правилата и законите, адресирани към будните човешки души, необходими за живота и правилното развитие на новата шеста раса, която скоро ще дойде на нашата изстрадала Земя. Случките, изнесени в книгата, са ми разказвани и съм ги стенографирал в продължение на повече от 20 години и понеже не са плод на непосредствени наблюдения, може да се явят някои неточности или разлики от това, което някои приятели са записали в своите лични спомени. Навсякъде съм търсил факта, истината, като съм сравнявал изнесени случки от няколко източника. Провел съм много разговори с Борис Николов, Мария Тодорова, Гавраил Величков, Влад Пашов, Стамат Михайлов, Петър Филипов, Ангел Гунев, Георги Куртев, Гради Колев, Темелко Стефанов, Петър Киров, Йорданка Жекова, Йотка Младенова, Мария Златева и много други братя и сестри, взели дейно участие в братския живот по време на физическото пребиваване на Учителя в България. В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29529500007629