Търсене в беседите за 'Бедност'

Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си с какви богатства разполагам.
Той не ограничава ученика си, дава му пьлна свобода. Като отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си: от главата слиза в стомаха, в червата, при нечистотиите, а после и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той започва да разбира първия си Учител и казва: Не искам да седя повече тук. Час по-скоро искам да изляза от този затвор. Учителят на Бялото братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си с какви богатства разполагам. — Това са външни положения. Който иска да се покаже външно богат, той вътрешно е беден. Който изглежда външно беден, той вътрешно е богат. Пазете се от външни заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават; дето малко обещават, изобилно дават. При първото положение ще се натъкнете на същества от различни категории на развитие в умствено и сърдечно отношение и ако речете да ги критикувате, ще се свържете с техните влияния.
към беседата >>

3. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги

Ако си гладен, ще те нахрани; ако си жаден, ще те напои; ако си прост, неучен, ще ти даде знания; ако си беден, ще те освободи от бедността. (втори вариант)
Тя си има свой обект – свободата. Отчасти свободата е нещо материално. Който носи истината, всякога освобождава. Като види, че си вързан, веднага ще те развърже и ще каже: Стани, бъди свободен! Тези връзки те спъват, не ти са нужни. Ако си гладен, ще те нахрани; ако си жаден, ще те напои; ако си прост, неучен, ще ти даде знания; ако си беден, ще те освободи от бедността. Който има истината, не търпи ограничени, заробени хора. Той обича свободата, затова освобождава хората. Онзи човек, който не разкъсва връзките на хората, който не е готов да нахрани гладния, да утеши страдащия, може да говори за истината, но тя няма конкретно приложение. Истината се познава по онзи вътрешен стремеж в човека да освобождава окръжаващите от мъчнотиите и страданията им. Не е въпрос да се махнат страданията, но да се осмислят.
към втори вариант >>

4. Имаше двама синове

И обратно, бедността е стимул на човешката душа.
Те се отнасят към всички хора. В живота има изкуствени условия – на бедните и богатите. Те са създадени от хората, затова водят другите към заблуждение. Например богатският син, който се уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците.
към беседата >>

Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток.
В живота има изкуствени условия – на бедните и богатите. Те са създадени от хората, затова водят другите към заблуждение. Например богатският син, който се уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер.
към беседата >>

Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер.
Например богатският син, който се уповава на парите на баща си, не иска да учи. Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят.
към беседата >>

В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест.
Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога.
към беседата >>

Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер.
Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога. Това може да се докаже на опит. В човешката душа са вложени ред качества и сили, както и известни дарби и способности, които всякога може да прояви.
към беседата >>

5. Закон за късите и дългите линии

Бедност подразбира условия.
Ние не казваме: този е богат, онзи е беден. Това са само отношения. Това са сенки на живота. Ние казваме: човек, у когото съзнанието се разширява в пълнота и светлина, е богат. Когато в едно съзнание се намалява светлината, настава здрач; когато Слънцето на някой човек залезе, разбираме, че този човек е беден. Бедност подразбира условия. Много хора, които казват, че са бедни, не са бедни. Това е само една илюзия на техния ум. И много хора, които казват, че са богати, не са богати. Законът е обратен. Богат е само онзи човек, който в даден момент може да използва разумно богатството, което има.
към беседата >>

6. Ще се изкоренят

СБ

Казвам: да, зная, че всичко това съществува в света, че има страдания, че има бедност, но зная, че в Божествения свят има и радост.
Затова трябва да търсим Божията Любов. Ако искате света да ви обича, обикнете най-напред Бога. Той е във всички същества. Ако искате да имате доброто мнение на хората, да имате знания, обикнете Бога. А ония хора, които постоянно се оплакват, че светът бил долина на скръбта, идол на страдания, тях не считам за герои. Казвам: да, зная, че всичко това съществува в света, че има страдания, че има бедност, но зная, че в Божествения свят има и радост. Има невежество, но има и знания: има безлюбие, но има и Любов; има лъжа, но има и Истина; има тъмнина, но има и светлина; има смърт, но има и живот. Смъртта, това е отричане на живота – значи животът съществува. Лъжата, това е отричане на Истината – значи Истината съществува; невежеството, това е отричане на Мъдростта – значи Мъдростта съществува. Всички неща, които се отричат, съществуват. Като кажа някому: ти не си верен човек, разбирам положително – значи верен човек си.
към беседата >>

7. По-долен от ангелите

През останалото време те прекарвали в голяма бедност.
Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка. При сегашните условия, и сто години да живеете на земята да печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите, да си заплатите за един обяд на небето. Много религиозни хора, след като цели сто години са живели на земята и са служили на Бога, едва са заслужили само един обяд на небето. Някои окултисти изнасят същата мисъл в друга форма. Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент да зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла. През останалото време те прекарвали в голяма бедност. И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек да повярва в Христа, да се обърне към Бога, за да може да живее вече при Него. Да се мисли така, това е равносилно на положението, да дойде някои при вас, да каже, че ви обича, и вие веднага да му предложите да живее при вас, като ваш брат. Кой американски милиардер ще бъде готов веднага да ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта си към него? Така не може да се мисли, нито може да се поддържа тази крива философия. Христос може да отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия.
към беседата >>

8. Посред тях

Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване.
Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас.
към беседата >>

9. Така е писано

Да се върви от бедност към богатство, в това има смисъл.
Това, което прави човешката душа мощна, е животът. Без мощ и без светлина животът не може да се развива. Знание и светлина, мощ и свобода представят две научни положения в окултната или Божествената наука. За да се яви знанието, светлината е първото необходимо условие. Като говоря за светлината, аз нямам пред вид онази, от която хората почерняват, нито онази, от която обедняват. Да се върви от бедност към богатство, в това има смисъл. Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението. Всеки се стреми към богатство, а не към бедност. Когато хората обедняват, това не става под влиянието на някакъв особен закон, но се дължи на тяхното умствено развитие.
към беседата >>

Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е.
Знание и светлина, мощ и свобода представят две научни положения в окултната или Божествената наука. За да се яви знанието, светлината е първото необходимо условие. Като говоря за светлината, аз нямам пред вид онази, от която хората почерняват, нито онази, от която обедняват. Да се върви от бедност към богатство, в това има смисъл. Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението. Всеки се стреми към богатство, а не към бедност. Когато хората обедняват, това не става под влиянието на някакъв особен закон, но се дължи на тяхното умствено развитие. Значи, хората вървят от сиромашия към богатство, от слабост към сила, от невежество към знание, към познаване на Бога. Следователно, богатство, сила, знание съставят смисъла на живота.
към беседата >>

Всеки се стреми към богатство, а не към бедност.
Като говоря за светлината, аз нямам пред вид онази, от която хората почерняват, нито онази, от която обедняват. Да се върви от бедност към богатство, в това има смисъл. Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението. Всеки се стреми към богатство, а не към бедност. Когато хората обедняват, това не става под влиянието на някакъв особен закон, но се дължи на тяхното умствено развитие. Значи, хората вървят от сиромашия към богатство, от слабост към сила, от невежество към знание, към познаване на Бога. Следователно, богатство, сила, знание съставят смисъла на живота. Бог не е нещо илюзорно, Той е цел, смисъл в живота на хората. Тъй щото, когато се говори за Бога, подразбираме две възможности: придобиване на живот и на знание.
към беседата >>

10. Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни

Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека.
Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия.
към беседата >>

Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. (втори вариант)
Е, какви мисли се зараждат във вас? (-Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава.
към втори вариант >>

11. Закон на доволството

А бедността и болестта са принудителни процеси.
Идеалистът се качва на него и оттам гледа красивите картини в живота. Мисълта пък представя процес на слизане и на качване. Тя се занимава с обикновените работи в живота. Кога мисли човек повече: когато забогатява, или когато обеднява; когато е здрав, или когато е болен? Той мисли повече, когато обеднява и заболява. А бедността и болестта са принудителни процеси. Значи, мисълта е принудителен процес. Някой казва, че мисли много. Ако го бият, ако е болен, наистина, мисли; ако всичко му върви добре, той мисли малко. Значи, мисълта е силна, активна, когато човек се намира в отрицателни състояния. Чрез тях природата го заставя да мисли.
към беседата >>

12. Чуха, че иде Исус

Друг един млад момък, студент в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне.
За тази цел, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 – 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил диплома си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. Друг един млад момък, студент в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цел да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназистът, който точел ножове, си казвал: Както мога да уча, така мога да точа ножове.
към беседата >>

13. Природни гами / Природни гами в живота

Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.
Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания. Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си.
към беседата >>

14. Трудните неща

ИБ

БР

Старият човек трябва да се освободи от старостта си, бедният трябва да се освободи от бедността си.
Или просто казано, да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и пр. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота. Вие сте в края на този век, вие сте, така да кажем, пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си, бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си, да го впрегне на работа. Богатите трябва да работят, т.е. трябва да впрегнат на работа силите си.
към беседата >>

15. Него видя Исус

В един момент, бедният ще се справи с бедността си, и нещастният – с нещастието си.
– За разумните хора е възможно; за обиковените хора е проблематично, а за грешните – съвършено невъзможно. Те казват: Ние даже не можем да мислим за това. Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно богатство. И най-бедният, с това богатство, може да се справи с беднотията си. С това богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент, бедният ще се справи с бедността си, и нещастният – с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя, как не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. Аз се чудя, как, съвременните хора, много от които минават за гениални, не са проявили своята гениалност. Как такива богати хора не са отворили касите си, да покажат с какво богатство разполагат. Ще кажете, че ви подигравам. – Може да ви подигравам, а може и да изнасям истината, както е в действителност.
към беседата >>

Какви са възгледите на бедния за бедността?
Трябва да знаете, че нищо не се явява без причина. Следователно, нищо не остава без последствие. Като влезе в къпалнята, Христос направи това по единствената причина, да даде на всички хора, последователи на новото, подтик да излязат от къпалнята на живота. Всеки човек, който се намира в някакво противоречие в живота, от какъвто характер и да е то, материален или духовен, има начин за разрешение. Ние трябва да се откажем от старите си възгледи за живота. Какви са възгледите на бедния за бедността? Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане със своята бедност. Друг е въпросът, ако може да развие магическата сила на ръцете си. Той ще стане богат човек. Ако развие силата на своя ум, той може да стане богат. По този начин той ще намери богатството, заровено в неговия ум.
към беседата >>

Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане със своята бедност.
Следователно, нищо не остава без последствие. Като влезе в къпалнята, Христос направи това по единствената причина, да даде на всички хора, последователи на новото, подтик да излязат от къпалнята на живота. Всеки човек, който се намира в някакво противоречие в живота, от какъвто характер и да е то, материален или духовен, има начин за разрешение. Ние трябва да се откажем от старите си възгледи за живота. Какви са възгледите на бедния за бедността? Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане със своята бедност. Друг е въпросът, ако може да развие магическата сила на ръцете си. Той ще стане богат човек. Ако развие силата на своя ум, той може да стане богат. По този начин той ще намери богатството, заровено в неговия ум. Бедният, за да не се отчае от бедността си, трябва да използва силата на своята магическа пръчица.
към беседата >>

Бедният, за да не се отчае от бедността си, трябва да използва силата на своята магическа пръчица.
Колкото и да му се говори, че той може да подобри живота си, той ще си остане със своята бедност. Друг е въпросът, ако може да развие магическата сила на ръцете си. Той ще стане богат човек. Ако развие силата на своя ум, той може да стане богат. По този начин той ще намери богатството, заровено в неговия ум. Бедният, за да не се отчае от бедността си, трябва да използва силата на своята магическа пръчица. Той ще вземе тази пръчица и с нея ще намери заровеното богатство в земята. Ще мисли ли повече за бедността си? Много богатства са скрити в земята. Човек трябва да ги открива и да се ползва от тях. Болен си.
към беседата >>

Ще мисли ли повече за бедността си?
Той ще стане богат човек. Ако развие силата на своя ум, той може да стане богат. По този начин той ще намери богатството, заровено в неговия ум. Бедният, за да не се отчае от бедността си, трябва да използва силата на своята магическа пръчица. Той ще вземе тази пръчица и с нея ще намери заровеното богатство в земята. Ще мисли ли повече за бедността си? Много богатства са скрити в земята. Човек трябва да ги открива и да се ползва от тях. Болен си. Не търси обикновените начини за лекуване, но обърни се към богатствата в земята. Има известни области на земята, които лекуват сами по себе си.
към беседата >>

16. Дигнете камъка!

Ако една държава пропада, това се дължи на нейната бедност.
По аналогия на това казвам: Ако вашата симпатична нервна система няма капитал в себе си, тя ще се разруши и изчезне. А симпатичната нервна система на човека се занимава със стомаха и с цялата храносмилателна система. Ако вашата стомашна система няма известни капитали, вие, като държава, не можете да съществувате и ще изчезнете. Човек трябва да има отлична нервна система и симпатична нервна система, с капитал най-малко 500 милиона английски лири. И природата е вложила своя капитал в нашата симпатична нервна система, в нашия ум и сърце. Ако една държава пропада, това се дължи на нейната бедност. Ако и човек фалира, това се дължи на факта, че изчезва капиталът на неговия живот. Аз не поддържам сиромашията и безпаричието. На какво се дължи безпаричието? Който няма ум и сърце, всякога живее в безпаричие. То води към смъртта.
към беседата >>

17. Отношение към Бога

Богатството и бедността взаимно се допълват.
– Грешно е, ако си забогатял с кражба. Ако си спечелил богатството си с труд, то е благословение. Грешно ли е, че нямаш пет пари в джоба си? – Грешно е, ако си изял и изпил парите си, а не си работил. Но ако си ги раздал на бедните, празният джоб е благословение. Богатството и бедността взаимно се допълват. При известни условия добре е човек да бъде богат; при други условия добре е човек да бъде беден. Ако тръгваш на дълъг път и трябва да пътуваш през гори, добре е да бъдеш беден. Всеки момент може да те срещнат разбойници и, заради богатството ти, да те убият. Какъв смисъл има да си богат, да носиш на гърба си товар от стотина килограма? Колкото и да е ценен товарът ти, той ще те спъва.
към беседата >>

Ти си беден човек, имаш жена, деца, не можеш да се освободиш от бедността, т.е.
На същото основание, човек може да попадне в своя умерен и тропически пояс, където всичко расте, цъфти и зрее. Съвременните хора разполагат с различни превозни средства, с които могат да се пренасят лесно от едно място на друго. Така и с мисълта си, като превозно средство, човек лесно се мести от едно място на друго, т.е. от неблагоприятни в благоприятни условия на живота. Така той изучава законите на мисълта. Ти си беден човек, имаш жена, деца, не можеш да се освободиш от бедността, т.е. от лошите условия на живота. – Какво ще направиш? – Ще изпратиш един от синовете си в чужбина, там да учи, да работи, за да придобие повече средства. Само така той ще превърне неблагоприятните условия в благоприятни. Какво представляват духовните закони?
към беседата >>

18. Първичната храна

Бедност, страдания, това са милувки на майката.
Ако не ревеш правилно, майка ти няма да ти даде мляко. Ще ревеш както трябва, докато ти се даде мляко, и след това майка ти започва да те подхвърля във въздуха, да си играе с тебе, и ти да си играеш с нея. Това показва, че молитвата ти е приета. Така постъпва и Бог с вас. Ако молитвата ти е приета, Той ще ти даде мляко и ще те подхвърля във въздуха, да си поиграе с тебе. Бедност, страдания, това са милувки на майката. Който не разбира това, казва: „Побеля ми главата от страдания“. – Няма нищо. Това са милувки. Колко пъти майката от любов хване детете си за бузката и го ощипе. То започва да плаче.
към беседата >>

19. Реалности и сенки

Сиромашия и бедност са две различни неща.
Сиромашия и бедност са две различни неща. Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин. Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище. Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания. Сиромахът пък е натоварен с нещо. Той носи нещо на гърба си, от което не е доволен.
към беседата >>

20. Силови центрове / Отношение на силовите центрове

Как е започнала природата: с богатството, или с бедността?
Бедният е вън от пещта, турен на работа. Богатият не е годен за работа, други му помагат, други работят за него. Слуги го обличат, разхождат го. Щом обеднее, той е готов за работа. Според мене, богатият трябва да работи, а бедният да почива. Как е започнала природата: с богатството, или с бедността? Природата е започнала с най-голямото богатство, а свършва с най-голямата беднотия. Преведете тия мисли, да видите, какво знание се крие в тях. Сега, да се спрем на един научен въпрос. Какво е отношението на телата, които се движат с неизмерима бързина към вас? Отношението им е такова, каквото е на молекулите на едно тяло, които се движат с неизмерима бързина.
към беседата >>

21. Трите начала / Трите пътя

Какво ще отговорите на въпросите: Може ли бедността да се яви преди богатството?
Какво ще отговорите на въпросите: Може ли бедността да се яви преди богатството? Може ли човек да бъде беден, ако никога не бил богат? Може ли да бъде богат, ако никога не е бил беден? Когато човек дойде до едно място, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. Вярно е, че нещо знае, но има неща, които не знае.
към беседата >>

22. Човешкото лице

Бедността е неразрешена задача.
– Защото е завършил своето развитие. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че много работи не разбираш и много има да учиш. Страданието е строгото лице на учителя, който пита ученика: Защо не знаеш? Защо не можеш? Защо си болен и беден? Бедността е неразрешена задача. Не питай защо страдаш, но учи се да не страдаш. Не питай защо грешиш, но учи се да не грешиш. Не питай защо не пееш вярно, но учи се да пееш вярно. Първо човек трябва да пее за себе си, после за другите. Най-добрата публика е самият той.
към беседата >>

23. Движения в природата / Съзнателни и механически движения

Втората тръба прилича на беден човек, който в бедността си е много щедър, всичко дава.
Щом кажеш така, тръбата веднага се разширява и енергията започва да тече правилно. Ако тръбата е горе широка, а долу тясна, тя приема повече, дава по-малко; ако горе е тясна, а долу широка, приема малко, дава много. На какво прилича първата тръба? – На богат човек, но скъперник. Той приема много, дава малко. Втората тръба прилича на беден човек, който в бедността си е много щедър, всичко дава. Той казва: Веднъж да стана богат, всичко ще направя: бедни ще поддържам, болни ще наглеждам, църква и училище ще направя. Щом стане богат, всичко забравя, става скъперник като богатия. Канализацията на богатия е пострадала някъде, паднала е скала върху нея и е причинила известно свиване. – Кой човек е богат? – Който мисли повече за себе си, по-малко за другите.
към беседата >>

24. Възпитание на волята

Ако само говорите за мъчнотиите си, без да работите, бедността си остава бедност, неволята си остава неволя, болестта си остава болест, невежеството си остава невежество.
Като знаете това, работете с ума, със сърцето и с волята си, за да развиете основния капитал, който Бог е вложил във вас, да го увеличите и да придобиете големи приходи. Това, което ви говоря сега, е отвлечена материя. Като ме слушате, казвате: Не знаем, какво да правим сега. Как да се справим с мъчнотиите си? Незнанието не разрешава въпросите на сегашния ви живот. Ако само говорите за мъчнотиите си, без да работите, бедността си остава бедност, неволята си остава неволя, болестта си остава болест, невежеството си остава невежество. И като ви давам ново обяснение на нещата, ако не разбирате, ще си останете такъв, какъвто сте се родили. Ако си сприхав и не работиш върху себе си, пак сприхав ще си останеш. Нещата не се дават даром – ще учиш и ще работиш. Даром се дават само условията, а ти ще работиш и ще учиш, да постигнеш нещо. Ако искаш от Бога да ти даде всичко даром, ти ще нарушиш закона на свободата.
към беседата >>

25. Трите принципа / Трите типа

Защо желаете богатството, а не желаете бедността?
Лесно се виждат чуждите погрешки, но мъчно се намира метод за тяхното изправяне.Какво печелим, ако виждаме чуждите погрешки, без да ги изправяме? Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея? Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората.
към беседата >>

Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото?
Трябва ли да се интересуваме от чуждите погрешки? Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея? Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му.
към беседата >>

Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея?
Трябва ли да се интересуваме, че някой забогатял, станал милионер? Казвате, че и вие желаете да забогатеете. Обаче, ако чуете, че някой милионер обеднял, загубил всичко, ще кажете, дано не ви сполети това нещастие. Защо желаете богатството, а не желаете бедността? Ако богатството и бедността идат от Бога, защо желаете едното, а отбягвате другото? Защо не приемете бедността като изпитание от Бога и неблагодарите за нея? Съществуват естествени и неестествени желания. Пазете се от неестествените желания. Например, неестествено е желанието на човека да се хареса на хората. Това желание може да спъне развитието му. Всяко неестествено желание спъва правилния ход на човешкото развитие.
към беседата >>

26. Пътят на възможностите

Казано е в Писанието: „И аз ще се заселя между хората; ще живея в сърцата им като закон, и всички ще ме познават, от малък до голям.” Тогава няма да има страдания и смърт, глад и неплодородие, бедност и болести.
Слънцето се отличава по това, че всичко дава. Щом изгрее, всякаква тъга изчезва. То носи всички възможности в себе си. Носи в себе си идеята за Бога като възможност. Помислиш ли за Бога като възможност, обстановката на деня се изменя; отношенията ти с хората се подобряват; всичките ти работи се нареждат не по механичен, но по разумен начин, и ти запяваш „Изгрява слънцето.” Това е най-старата идея за Бога. Казано е в Писанието: „И аз ще се заселя между хората; ще живея в сърцата им като закон, и всички ще ме познават, от малък до голям.” Тогава няма да има страдания и смърт, глад и неплодородие, бедност и болести. – Кога ще бъде това? – Когато Бог се всели в човека. Тогава ще изгрее слънцето. Докато търсим Господа отвън някъде и не знаем къде е, слънцето не може да изгрее. Щом противоречията изчезнат, щом болестите и гладът изчезнат, слънцето на живота ще изгрее.
към беседата >>

27. Новото знание / Ново знание

– Към коя категория да турите бедността? (втори вариант)
Беден си да знаеш причината защо си беден. Защото всичките ония състояния, които сега ги имате, да знаете причината. Ако не може да успявате в живота си, да знаете причините защо са. И след като знаете причината, да знаете как да се справите с нея. Допуснете, че сте беден, какво трябва да правите? – Към коя категория да турите бедността? – На какво може да уподобите бедния човек? – Във физическия свят всичките гърнета, които е направил един майстор, не са ли бедни? – Бедни са и по причина на тази бедност те се продават на пазаря. Празни са тия гърнета, но ако те са пълни, питам, може ли да се продават? – Може.
към втори вариант >>

– Бедни са и по причина на тази бедност те се продават на пазаря. (втори вариант)
И след като знаете причината, да знаете как да се справите с нея. Допуснете, че сте беден, какво трябва да правите? – Към коя категория да турите бедността? – На какво може да уподобите бедния човек? – Във физическия свят всичките гърнета, които е направил един майстор, не са ли бедни? – Бедни са и по причина на тази бедност те се продават на пазаря. Празни са тия гърнета, но ако те са пълни, питам, може ли да се продават? – Може. Ако са пълни със злато? – Но ако съдържанието на туй гърне нищо не струва, туй гърне може ли да го продадете? – Вие посрещате едно гърне заради неговата форма или за неговото съдържание.
към втори вариант >>

28. Разумен център

Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.” Щом познаеш Бога, ти се прощаваш с бедността, с болестта и със смъртта.
Ще се отегчите и ще се откажете от задачата. Като ученици пазете се от обезсърчаване. Ако се обезсърчавате от човешки работи, това е на място. Да се обезсърчавате от Божествени работи, това не се позволява. Не се обезсърчавайте и от смъртта, но знайте, че тя е най-голямото ограничаване, а животът – носител на най-голямата свобода. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.” Щом познаеш Бога, ти се прощаваш с бедността, с болестта и със смъртта. Ти вечно ще живееш и ще се развиваш. – Какво нещо е Бог? – Оня, Който каже нещо и става – това е Бог. Всички същества Го слушат и изпълняват Неговата воля. Питате: Коя е причината за обезсърчаването?
към беседата >>

29. Тънки и дебели линии

Хората не намират смисъл в бедността.
Казвам: Младото поколение трябва да има ясна представа за живота, да знае какво иска. Някой студент минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее. Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш.
към беседата >>

Бедността е начало.
Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш. Богатият се радва, че е разрешил нещо. – Не се радвай на крайните резултати.
към беседата >>

30. Изключителни условия

Богатството и бедността са въпроси за разрешаване.
Синът и дъщерята на тоя търговец живеят вече само за ядене и пиене. От друга страна, я търговецът, и жена му започват да мислят само за разходки и удоволствия. Като изядат и изпият всичко, те казват: Обедняхме, всичко изгубихме. Докато е богат, човек мисли само за удоволствия – не знае как да се справи с богатството. Като обеднее, мисли, че е нещастен – не разбира смисъла на беднотията. Богатството и бедността са въпроси за разрешаване. Като дойде в дома ви една красива мома, добре облечена, с червени устни и бузи, вие обръщате внимание на нея, радвате й се. Тия с червените бузи и устни развалиха света. Те внасят раздор в семействата. Дойде ли някоя бедна, слабичка мома, никой не обръща внимание на нея. Тая мома не внася никакъв раздор в семействата.
към беседата >>

31. Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата

Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен а не богат.
В обикновените процеси всякога съществуват контрасти и противоречия. Обикновено нещо е човек да се радва и скърби, да се ражда и умира, да забогатява и обеднява, да поумнява и оглупява. Това са смени, които стават и в живота, и в природата. Явява се въпросът: Кои е изходният път от тези противоречия? – Да живееш в необикновеното. Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен а не богат. Да си богат, това е обикновено. Умен трябва да станеш! Щом си умен, ти си богат. Казваш: Болен съм. – Какво трябва да се прави?
към беседата >>

32. Великата разумност / Разумност

Бедността иде впоследствие.
“ Прави сте, но детето още няма понятие за кражба. Ако разбираше, що е кражба, то имаше две възможности: да се помоли на бакалина да му даде едно бонбонче, или да му каже, че утре ще донесе парите. Тук не става въпрос, дали бащата има възможност да плати дълга на детето си. Закон е: Който става баща, той е богат. Бедният не може да стане баща. Бедността иде впоследствие. Или някой отвън ти е внушил, че си беден или ти сам. Значи, беден си, защото мислиш, че си беден. Глупав си, защото мислиш, че си глупав. Каквото мислиш, такъв ставаш. Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността.
към беседата >>

Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността.
Бедността иде впоследствие. Или някой отвън ти е внушил, че си беден или ти сам. Значи, беден си, защото мислиш, че си беден. Глупав си, защото мислиш, че си глупав. Каквото мислиш, такъв ставаш. Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността. – Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. Ще имаш относително знание, а не абсолютно, като това на Бога. Следваш по скулптура и, колкото да си способен, не можеш да имаш знанието на своя професор, който цял живот е работил в това направление. – Мога да го достигна.
към беседата >>

Бедността и богатството са състояния, които постоянно се сменят.
– Ако той не работи, ще го достигнеш, но той работи непрекъснато. Следователно, никой не може да придобие знанието на Бога, Който е работил във вековете и продължава да работи. Често се говори за деца на бедни родители. Аз оспорвам това – няма бедни родители. Ако едно дете е стигнало до известна възраст, то не може да бъде от бедни родители. Бедността и богатството са състояния, които постоянно се сменят. И двете състояния имат добра страна. Лошо е, когато те не се сменят и завинаги оставаш или беден, или богат. Бедността е глад, а богатството – насищане. Сега всеки от вас е беден – гладен е, не е ял още. След един час ще бъдете богати – ще се нахраните.
към беседата >>

Бедността е глад, а богатството – насищане.
Аз оспорвам това – няма бедни родители. Ако едно дете е стигнало до известна възраст, то не може да бъде от бедни родители. Бедността и богатството са състояния, които постоянно се сменят. И двете състояния имат добра страна. Лошо е, когато те не се сменят и завинаги оставаш или беден, или богат. Бедността е глад, а богатството – насищане. Сега всеки от вас е беден – гладен е, не е ял още. След един час ще бъдете богати – ще се нахраните. Дали ще бъдете доволни от богатството си, това зависи от яденето. Ако сте яли добре, ще бъдете доволни. Казвате, че трябва да се готви добре.
към беседата >>

33. Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека

Богатият иска да обърне внимание с богатството си, а бедният с бедността си.
Като мени костюмите си, човек иска да се хареса на хората. Какво допринасят хубавите дрехи на човека? – И те носят някакво благо, но животът не е в това благо. Някой не обръща внимание на външността си, но това е неразбиране на живота. И като се облича добре, и като не се облича добре, човек все иска да обърне внимание на хората, но по различни начини. Богатият иска да обърне внимание с богатството си, а бедният с бедността си. Болният иска да обърне внимание с болестта си, а здравият – със здравето си. Чуйте болния, как усърдно говори за болестта си, като проповедник. В този смисъл, болният проповядва повече, отколкото здравият. И тъй, човек трябва да разбира, както външната, така и вътрешната страна на живота. Казваш: Родил съм се, трябва да живея.
към беседата >>

34. Механични и съзнателни процеси

Ти си беден – разрешаваш задачата на бедността; болен си – разрешаваш задачата на болестта; имаш мъчнотии в семейството си – разрешаваш семейни задачи; не обичаш хората – разрешаваш задачата на любовта; слаб си – разрешаваш задачата на силата.
И тези работи имат смисъл, но ако допринасят нещо за твоето развитие. Свободен ли си от египетското робство? Още не си свободен. Можеш ли да живееш в света, без да се страхуваш? Човек е дошъл на земята като на училище, да свърши последния си изпит. Ти си беден – разрешаваш задачата на бедността; болен си – разрешаваш задачата на болестта; имаш мъчнотии в семейството си – разрешаваш семейни задачи; не обичаш хората – разрешаваш задачата на любовта; слаб си – разрешаваш задачата на силата. Следователно, ти трябва да бъдеш любящ, добър, богат, умен, силен. Има една пословица, която казва: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Ето защо, ако и вие не можете да направите това, което светът прави, и плюс нещо, нищо не сте научили. Казваш: Аз не искам богатство. – Съгласен съм с тебе. И аз не искам богатство на грехове, но искам богатство на добродетели.
към беседата >>

35. Божественото дърво / Всякога услужвай

Аз познавам и бедността, и богатството -минал съм през всичките режими.
Това богатство не носи добро за него. Ако и знанието дойде преждевременно, и то не му носи добро. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на ангелите, и ако говорех на всички езици, а любов нямам, нищо не съм.” В пътя, по който сега вървите, всичко става на своето време. И вместо да благодарите на Бога за това, вие роптаете. Какво лошо има в това, че си беден? Аз познавам и бедността, и богатството -минал съм през всичките режими. Аз познавам и студа, и топлината. Спал съм с отворени прозорци, при течение над главата ми, и пак не съм се простудявал. По-скоро, при горещина съм се простудявал, отколкото при студ. Аз съм дошъл до следното заключение: Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване. Обаче, при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание, равновесието на твоя организъм се нарушава.
към беседата >>

36. Изпити на ученика

Как ще се справиш с бедността?
Сега вие се смеете, но мнозина изпадат в положението на свещеника. Като се натъкнете на една мъчнотия, започвате да се молите. С молитви мъчнотията не се разрешава. Ще се молиш, ще мислиш, ще работиш, докато разрешиш мъчнотията. Беден си. Как ще се справиш с бедността? – Ще се моля. – Не, ще се молиш и ще работиш. Казано е: „Лозето не ще молитва, а мотика”. Ето, свещеникът чете молитва на селянина, но той му казва: Дядо попе, маслото трябва да се плати. Молитвата не разрешава въпроса.
към беседата >>

37. Една похвала

Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността.
Какво ще спечелиш, ако имаш слуга или слугиня? Друг е въпросът, ако намериш човек, който да върви с тебе в правия път. Ако слугата ти не следва твоя път, постоянно ще те критикува. Ето защо, ако не си готов да използваш богатството, не се стреми към него. Богатството е на място, когато дава добри плодове. Не се ли използва разумно, тогава за предпочитане е бедността. Казвам: Всички се нуждаете от трезва мисъл, за да разрешавате задачите си правилно. Вчера дойде една млада сестра при мен, да иска съвет, какво да прави със своя възлюбен. Той я наругал, казал й обидни думи, и тя не знае, как да постъпи с него. Казах и: Без да го морализираш, ще му напишеш едно хубаво писмо. Ще му пишеш: Представи си, че ти си на моето място и аз те наругая.
към беседата >>

38. Топли чувства и светли мисли

Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността.
Горко на онзи, който мисли, че трябва да заспи, за да възприеме истината. Когато съзнанието е будно, тогава може да се говори за истината. Докато си натоварен, ти си далеч от нея. Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар. Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщеславен – от тщеславието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. Тщеславен си, искаш всички хора да те славят. И това може да стане, но временно. Днес ще те славят, утре ще те развенчаят. – „Какво ще остане от нас, като се освободим от всичко това?
към беседата >>

39. Външна и вътрешна вяра

Ако бедността те напусне, ти обичаш Бога.
Кажи си: „Обичам Господа“. Ако кашлицата престане, наистина обичаш Бога. Ако не престане, не Го обичаш. Беден си. Кажи си: „Обичам Бога“. Ако бедността те напусне, ти обичаш Бога. Не те ли напусне, не Го обичаш. Невежа си. Кажи си: „Обичам Господа“. Ако невежеството те напусне, ти обичаш Господа. Останеш ли си невежа, не Го обичаш.
към беседата >>

40. Две правила

– За бедността му.
– Първата основна мисъл: Не губи времето си. Втората основна мисъл: Служи на духа, душата, ума и сърцето си. – За какво почитат царя? – За царското му положение. – За какво не почитат бедния? – За бедността му. – Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни? – Не трябва.
към беседата >>

Нека бедността си върви!
– За какво почитат царя? – За царското му положение. – За какво не почитат бедния? – За бедността му. – Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни? – Не трябва. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага. Помнете двете правила: Не губи времето си!
към беседата >>

Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат.
– За царското му положение. – За какво не почитат бедния? – За бедността му. – Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни? – Не трябва. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага. Помнете двете правила: Не губи времето си! Служи на духа, на душата, на ума и на сърцето си!
към беседата >>

Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага.
– Тогава защо бедният се обижда, че не го почитат? Нека бедността си върви! Кажи на бедността да се облече с нова, чиста дреха, за да я почитат. Трябва ли праведният и умният да бъдат бедни? – Не трябва. Бедността е временно положение, а човек трябва да се стреми към вечното, да знае с какви възможности и постижения разполага. Помнете двете правила: Не губи времето си! Служи на духа, на душата, на ума и на сърцето си!
към беседата >>

41. Пътя на енергията / Прав път на енергиите

Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни.
Виктор Юго написа едно от най-хубавите си произведения „Клетниците“, но и до днес още има клетници, даже повече, отколкото в негово време. Въпреки романа на Виктор Юго, клетници има и в самата природа. Добре, че са клетници. Те са на по-добър път от щастливците. Когато банкерът говори за бедните, ни най-малко не иска да се намали тяхното число. Той знае, че ако бедността изчезне, касата му ще се изпразни. Когато касата на банкера се пълни, броят на бедните се увеличава. Тогава защо банкерът говори за бедните? Аз питам: Защо природата е допуснала съществуването на бедни? – Защо има богати и бедни ? – Те са допуснати от гледището на закона за икономия в природата.
към беседата >>

И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане.
– Кое е по-добро: богатството, или сиромашията? – Богатството. Според мене сиромашията е за предпочитане. Аз съм демократ, от страна на бедните. Значи бедните са демократи, а богатите – аристократи. И богатството е хубаво нещо, но бедността е за предпочитане. Бедният се радва на най-малката монета, а богатият не се задоволява с малко. Един американски милиардер казал: „Трите лева, които спечелих в началото на своята работа, ми причиниха по-голяма радост от всичкото богатство, с което днес разполагам“. Какъв смисъл има богатството, което не се използва? Истинско богатство е това, което всеки момент може да се използва. Има два вида богатство: едното е малко богатство, но причинява радост на човека; другото е голямо богатство, но човек не го съзнава и не може да му се радва.
към беседата >>

Господарят ви угоява вашето безверие, обезсърчаване, бедност и т.н.
Ще дойде господарят, ще ви тури в кочината и ще ви храни, за да ви угои. Какъв е този живот ? – Живот на страдания. Каква нужда има Бог от такива страдания? Вие седите в кочината, само лежите и се угоявате. Господарят ви угоява вашето безверие, обезсърчаване, бедност и т.н. Минавам край кочината и ви питам: Как сте? – „Обезсърчихме се.“ – Как е възможно насърчаването да се обезсърчи, чистото да се окаля и опетни? Човек може да се окаля, като падне, когато ледът започва да се топи. Докато е здрав, никой не може да се окаля. На какво прилича днешната лекция?
към беседата >>

42. Голямото и малкото

Вярвай в разумността и доброто, вложени в тебе, а не вярвай на богатството и на бедността.
“ Значи той веднага повярва на думите ми. Той е вярващ, без да знае това. По носа на човека се познава колко време ще живее. Някога човек не вярва в съществуването на една велика сила, а вярва на хората. Силата на човека се крие в неговата вяра. Вярвай в разумността и доброто, вложени в тебе, а не вярвай на богатството и на бедността. Те са резултат на твоята разумност и доброта. Следователно вярвай в причината на нещата, а не в нейните резултати. Какви са вашите възгледи и убеждения? Вие минавате за окултни ученици. Не е лошо това.
към беседата >>

43. Надеждата ти

Човек, който има силно сърце, него болест не го хваща, хрема не го хваща, бедност не го застига, дяволът не го гази, никой не го обижда. (втори вариант)
Това, което те наричат чувстване, не е чувстване. Ако ти се сърдиш по десет пъти на ден, ако ти плачеш, ако ти се тревожиш, това не е чувстване. Под думата “чувство” аз разбирам вдъхновение, сила, мощ. Това е човекът. То е един импулс на сърцето, което преодолява всички мъчнотии. Човек, който има силно сърце, него болест не го хваща, хрема не го хваща, бедност не го застига, дяволът не го гази, никой не го обижда. Знаете ли на какво прилича един човек, който има силно сърце? Ще ви обясня, като ви разкажа един анекдот. Един мъж имал много упорита и своенравна жена. Един ден той намислил да я пусне в кладенеца. Не че това било право, но той решил да се отърве от нея.
към втори вариант >>

44. Свещената област на живота

Бедният страда, защото не може да се справи с бедността.
Всяка форма, малка или голяма, в която Божественото не функционира, представя център на всички нещастия на хората. Следователно, ако човек не е проводник на Божественото, ще бъде проводник на човешкото, отдето идат мъчнотиите и нещастията. – Какво значи да живееш добре? – Това значи да бъдеш проводник на Божественото, което носи щастие за всички хора на земята. Ако хората станат проводници на Божественото, всички противоречия ще се разрешат моментално. Бедният страда, защото не може да се справи с бедността. Богатият иска да му помогне, но той не вярва и бяга от него. – Как се помага на човека? – Ако има нужда от обувки, дрехи, шапка, ще му купиш; ако има нужда от хляб и ядене, ще му купиш. Дрехите, шапките и обувките се купуват един път през годината, а хлябът и яденето са нужни всеки ден. Разумният човек прекарва деня с малко, а светията с още по-малко.
към беседата >>

45. Отношение към нещата / Съответствие на нещата

Бедността и богатството, старостта и младостта са условия, които трябва разумно да се използват.
– Обеднях. – Това е външна страна на живота. – Забогатях. – И това е външна страна на живота. Какво ти е допринесло богатството? Бедността и богатството, старостта и младостта са условия, които трябва разумно да се използват. Млад или стар, човек трябва да изразява Божественото в себе си; да бъде изразител на Великото в света. Той трябва да гледа на богатството и на сиромашията, на радостта и на страданието, на болестта и здравето, като условия за работа. Толстой казва, че след всяка болест придобивал едно прозрение, ново разбиране за живота. В Божествения план, краят на всички неща е добър. В Божествения живот няма противоречия.
към беседата >>

46. Силното оръжие

Ако го питате нещо за живота, той ще ви говори за бедността, за лишенията, за мъчнотиите.
Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. Искате да знаете, какво е Господ. – Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния Представете си едно семейство, дето бащата е пияница. Ако го питате нещо за живота, той ще ви говори за бедността, за лишенията, за мъчнотиите. – Защо говори за това? – Защото, чрез пиянството той е дошъл до отрицателната страна на живота. И децата му имат същата слабост на бащата, и те обичат да пият. Много естествено. Ако отсечете клон от някое дърво, ще видите, че и той съдържа качествата на дървото– положителни и отрицателни.
към беседата >>

47. За да благовествам

Бедността или богатството не седят само във външната страна.
Обаче съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света е колективната любов, която в дадения случай може да действува между хиляди и милиони хора. Тя действува обновително. Ако вие може да убедите бедните и богати хора, че те са полезни едни за други, вие ще постигнете много нещо. Много въпроси в живота ще се разрешат. Бедността или богатството не седят само във външната страна. Бедният човек още не е истински беден – той е богат в мислите си. Според мене бедни хора, както вие разбирате, почти много рядко съществуват. Да се нарече беден някой човек, това подразбира такъв, който е съвършено изпаднал в мислите си, почти няма никаква мисъл. Обаче, който може да мисли, той не е беден човек. Той всякога може да подобри своя живот със своите мисли.
към беседата >>

48. Любов и разбиране

Защо има бедност?
Ние искаме Бог да се показва в отрицателната страна. Сега, така, както мислите, казвате: „Ние правим усилия да живеем добре.“ Правилният живот не изисква никакви усилия. Ето какво аз разбирам под това: една работа, която не може да извършите с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Казвате: „Усилни времена.“ Значи няма любов. Защо има бедност? Защо е беден човек? Нямат любов там. Като дойде любовта, няма да има сиромашия. Но някой ще каже: „Господ така дава – на някои много, на някои малко.“ Не. Това са ваши заключения.
към беседата >>

49. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)

Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от безпаричие, от бедност, каквото има, от всичко е доволна. (втори вариант)
И аз съм направил строги наблюдения. Щом се изгуби любовта, веднага лицето на човека погрознее, набръчка се, очите му станат мътни, косите не се подчиняват на гребена, човек ходи намусен, неглиже, недоволен е. Сега онзи човек, който изгуби любовта си, той е недоволен. В любовта има едно хубаво качество. Любовта е доволна от всичко. Тя е доволна от невежеството, от сиромашията, от богатството, от безпаричие, от бедност, каквото има, от всичко е доволна. Аз говоря сега за силата на човека. Тя не седи отвънка, ако ти кажеш, че си недоволен от нещо. Но ще знаете, че за да добиете сила, вие трябва да бъдете доволни. Защото вътрешното мърморене прекъсва връзката и спира да функционира Божията любов в душата ви. И ти усещаш едно вътрешно изтощаване.
към втори вариант >>

50. Тогаз се обърнах аз и видях

– Какъв е изходният път на бедността?
Казва Соломон, че виждал страшни работи. Когато казва човек, че вижда страшни работи, пита се тогава какъв е изходният път от тия страшни работи? Какъв е изходният път на болестта? – Здравето. – Какъв е изходният път на бедността? – Богатството. – Какъв е изходният път на невежеството? – Знанието. Какъв е изходният път на лъжата? – Истината.
към беседата >>

51. Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия

Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. (втори вариант)
Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях.
към втори вариант >>

Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. (втори вариант)
Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно.
към втори вариант >>

Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. (втори вариант)
Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно. Дали сегашните хора ще ги разрешат или ще ги оставят на бъдещето поколение, това е въпрос.
към втори вариант >>

Какво представляват страданията, болестите, бедността? (втори вариант)
Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях. Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно. Дали сегашните хора ще ги разрешат или ще ги оставят на бъдещето поколение, това е въпрос. Когато хората се запитват защо идат страданията, те търсят начин да разрешат задачата си.
към втори вариант >>

52. Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море

Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. (втори вариант)
Съблече ли я по-рано, казваме, че той преждевременно е напуснал земята. Това са обяснения, които разрешават противоречията. Всъщност противоречия съществуват само в човешкия живот, но не и в Божествения. Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване. За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия. Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов да служи на Бога. Най-великото нещо за човека е да служи на Бога. Ако е музикант, той прилага музиката си като средство за служене. Достатъчно е да засвири с цигулката си, за да внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре. Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го да остане между тях, да им гостува.
към втори вариант >>

53. Двата порядъка

Бедността, страданията са подтик към Божественото. (втори вариант)
И сегашните учени подържат известни правила и не отстъпват от тях. Добре е да си миете ръцете преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вътрешна чистота. Същевременно, външната чистота не изключва вътрешната чистота. Ако външно си нечист, беден, или болен, това не значи, че трябва да се напуснеш вътрешно. Ако си беден, това не значи, че трябва да крадеш, да убиваш, да вършиш престъпления, за да подобриш материалното си състояние. Бедността, страданията са подтик към Божественото. Ще работиш, ще градиш, за да влезеш в Божествения порядък. Използвайте противоречията като възможност за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който разбира, противоречията са благо. За онзи, който не разбира, те са нещастие. Задачата на всеки човек е да използва настоящия момент.
към втори вариант >>

54. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец

Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. (втори вариант)
Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство. Какво е нужно на съвременните хора, за да бъдат близо до Бога? – Любов. Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога. Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща.
към втори вариант >>

55. Основни черти на новото / Основната черта на новото

СБ

Бедността считат за порок. (втори вариант)
Ще се оставиш свободен. В света има много работници, които носят товар. Всички хора носят. Много малко хора ще срещнеш, които нямат никакъв товар. И като го срещнат, казват: „той е лентяй." Така разбират. Бедността считат за порок. В новото разбиране другояче се постъпва. И сега, както проповедникът ''(в прочетената глава)'' казва: „Да пишеш много книги, край няма. Едно нещо ти трябва: Бой се от Бога." И аз ви рекох, каквото и да правите, всичките тия работи са хубави, но обичай Бога, нищо повече. Не, че онова, което имаш, е лошо. То е учение, много книги имате и всички тия книги са едно приготовление за онова, ще ви кажа: да се освободите.
към втори вариант >>

56. Правилно отношение

Ако обичате А , вие имате един прекрасен език и А ще вземе участие във вашата бедност - той ще обича вашата сиромашия и ще подобри положението ви.
Говоря за това сам да се потопиш, не другите да те потопяват. Когато свещеникът кръщава, той потапя децата, но те не се потопяват сами по своя воля. Когато човек сам се потопява, съществува вече друго отношение. Ето какви са качествата на потопяването: имате приятел А, който е умен, здрав, богат момък, има всичкото обществено положение; вие сте неговият съкласник В и сте беден. Какво е вашето отношение? Ако обичате А , вие имате един прекрасен език и А ще вземе участие във вашата бедност - той ще обича вашата сиромашия и ще подобри положението ви. Тогава как ще направим отношението В:А = А:С? - В се отнася към А, както А се отнася към С. Вие знаете как се урежда този въпрос: във вас има едно разположение спрямо някого, готов сте да му услужите, да направите за него такава жертва, каквато правите за себе си или за майка си, за баща си, за брат си, за сестра си. Щом имате правилно отношение, това е онази сила, която може да ви постави в едно нормално състояние. Ние сега говорим за нормални постъпки.
към беседата >>

57. Сърцето и умът

Може ли да се справиш с бедността?
Още повече, ако мислите, че в 10 – 20 години можете да намерите и познаете Господа. Ангелите, толкова интелигентни и способни, още не познават Господа. Техните познания хиляди пъти надминават човешките, но, въпреки това, и днес още не са познали величието на Бога. Ето защо, на каквато степен на развитие да се намират хората и ангелите, всеки се запитва, що е Бог. Всички говорят за вяра, но и при най-голямата вяра човек изпада в област, с която не може да се справи. Може ли да се справиш с бедността? Можете ли да се справите с дома си? – Не можете. Вие се тревожите за най-малките работи. Например, детето ви умряло, вие скърбите. Кой не умира?
към беседата >>

58. Двете дървета

Тя осмисля и бедността, и богатството.
Той може да яде, каквото иска. Бедният се безпокои за утрешния ден. Следователно, ако се безпокоиш за живота си, ти си от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти си от богатите. Който вярва в Бога и Го люби, той е богат; който не люби Бога, той е беден. Обаче, благословение е любовта да присъства и в бедния, и в богатия. Тя осмисля и бедността, и богатството. Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието. Когато любовта посети бедния, той става богат. Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили. Ако някой не Го е намерил, причината е в неговите мисли и желания. Те го спъват.
към беседата >>

59. Разрешение на въпросите

– Не мисли за бедността си.
Не се спирай пред хора, които всякога лъжат. Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл.
към беседата >>

60. С ключ и без ключ

При бедността тури богатството – нищо повече.
С тази опитност изяснявам отчасти причината за противоречията. – Как ще се оправи светът? – За кой свят питате, за вашия ли? – Много просто. Беден си, нямаш пет пари в джоба си. При бедността тури богатството – нищо повече. Слаб си, нямаш сила, чудиш се, какво да правиш. При слабостта тури силата. Дал си място на безлюбието; при безлюбието тури любовта. Изпълнен си с безверие; тури вярата при безверието. Отчаян си; при отчаянието тури надеждата.
към беседата >>

61. Слизане и качване

– Възможно е, не оспорвам това, но питам: Защо богатият трябва да обеднее, за да разбере какво представлява бедността.
Коя е причината, майката да има слаба вяра, надежда и любов? Значи в нея е развит само един център. Тя има желание да си хапне, да се облече добре, а що се отнася до висшите чувства, чрез които сме свързани с невидимия свят, у нея те са слабо развити. И майката трябва много да работи върху себе си, да развива висшите чувства и способности. И досега още се проповядва, че като умре човек, ще му се открие онзи свят. – Възможно е, не оспорвам това, но питам: Защо богатият трябва да обеднее, за да разбере какво представлява бедността. Като богат, той има всички условия да влезе между бедните и да разбере бедността. Защо трябва сиромашията да хлопа на вратата му, за да я разбере? Защо трябва човек да умре, за да види онзи свят? Не е ли по-добре преди да е умрял да знае какво представлява онзи свят? Като умре, всеки ще види онзи свят, но колцина от вас са го видели още сега?
към беседата >>

Като богат, той има всички условия да влезе между бедните и да разбере бедността.
Значи в нея е развит само един център. Тя има желание да си хапне, да се облече добре, а що се отнася до висшите чувства, чрез които сме свързани с невидимия свят, у нея те са слабо развити. И майката трябва много да работи върху себе си, да развива висшите чувства и способности. И досега още се проповядва, че като умре човек, ще му се открие онзи свят. – Възможно е, не оспорвам това, но питам: Защо богатият трябва да обеднее, за да разбере какво представлява бедността. Като богат, той има всички условия да влезе между бедните и да разбере бедността. Защо трябва сиромашията да хлопа на вратата му, за да я разбере? Защо трябва човек да умре, за да види онзи свят? Не е ли по-добре преди да е умрял да знае какво представлява онзи свят? Като умре, всеки ще види онзи свят, но колцина от вас са го видели още сега? Някои казват, че съм ходил на онзи свят.
към беседата >>

62. Красиви движения

В умствено отношение бедността е лошо нещо.
Научната страна: Ти искаш да направиш нещо. Някой път направиш нещо несъзнателно, кажеш една дума, после казваш: „Не трябваше да я казвам.“ Казвам: Колко е необходимо човек да има едно съзнание да контролира силите, които са в неговия ум, да контролира силите, които са в неговото сърце и силите, които са в неговата воля. Здравословно е. Защото ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Вие туй наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш. Запример, някой път нали човек трябва да се моли?
към беседата >>

И в сърдечно отношение е лоша бедността.
Някой път направиш нещо несъзнателно, кажеш една дума, после казваш: „Не трябваше да я казвам.“ Казвам: Колко е необходимо човек да има едно съзнание да контролира силите, които са в неговия ум, да контролира силите, които са в неговото сърце и силите, които са в неговата воля. Здравословно е. Защото ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Вие туй наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш. Запример, някой път нали човек трябва да се моли? Някои считат, че не трябва да се моли човек.
към беседата >>

То е бедност на сърцето.
Защото ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Вие туй наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш. Запример, някой път нали човек трябва да се моли? Някои считат, че не трябва да се моли човек. Трябва да се моли човек, понеже чрез молитвата изучава Божествения език. Ако не се молиш, ще останеш невежа в Божествения свят, няма да бъдеш свързан.
към беседата >>

Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш.
Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Вие туй наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш. Запример, някой път нали човек трябва да се моли? Някои считат, че не трябва да се моли човек. Трябва да се моли човек, понеже чрез молитвата изучава Божествения език. Ако не се молиш, ще останеш невежа в Божествения свят, няма да бъдеш свързан. Решаваш да се молиш, почешеш се по врата, казваш: „Не съм разположен.“ Разположен, неразположен, трябва да се молиш, нищо повече!
към беседата >>

63. Извор на любовта

СБ

РБ

На бедността казва: Дай мястото си на богатството.
Този стих има вътрешен, скрит смисъл. Планината подразбира скръб, беднотия, болести, мъчнотии и др. Който има вяра, може да премества скърбите си, да се освобождава от тях. Скръбта може да бъде голяма като планина, но вярващият лесно се справя с нея. Той казва на скръбта: Премести се, да дойде радостта. На бедността казва: Дай мястото си на богатството. На невежеството казва: Дай мястото си на знанието. Вярващият постига всичко. – Кой вярващ? – Който приема нещата по дух, а не по буква. Радвайте се на онези дарби, на онова богатство и знание, зад които стои Бог.
към беседата >>

64. Плодовете на Духа

Трябва да опиташ безпаричието, бедността, за да влизаш в положението на бедния и на страдащия.
Устойчивост, издържливост се иска от хората. Ако човек боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Как ще разбереш положението на болния, ако никога не си боледувал? Как ще разбереш състоянието на гладния, ако никога не си гладувал? Трябва някога да боледуваш, да знаеш, какво нещо е болест; трябва да гладуваш, за да познаваш глада; трябва да жадуваш, за да познаваш жаждата. Трябва да опиташ безпаричието, бедността, за да влизаш в положението на бедния и на страдащия. Докато е в утробата на майка си, детето е обвито в царска мантия, в тънко було. Щом се роди, свалят мантията му и го пущат голо в света. Докато е в утробата на майка си, детето е свързано с нея, тя го храни; щом излезе от утробата, отрязват пъпа му и скъсват външната връзка с майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скъса връзката, детето започва да диша само и заплаква.
към беседата >>

65. Мажорни и минорни гами

В него той видял истински образец на бедността.
Стремете се да бъдете такива, каквито сте; да изявявате това, което първоначално е вложено във вас. Това е истинската свобода. Един велик английски художник решил да нарисува портрет, който да представя сиромашията. За тая цел той тръгнал из Лондонските улици, да намери подходящ обект. Ходил из улиците, търсел внимателно, докато един ден погледът му се спрял върху едно 15 – 16 годишно момче, бедно облечено, с бледо, изпито лице. В него той видял истински образец на бедността. Той спрял момчето, дал му адреса си и го помолил в определен ден да дойде в ателието му. Момчето не разбрало, защо го вика, но погледнало художника и се засрамило от своето бедно и крайно скромно облекло. То тръгнало между познати да иска дрехи, да се облече, за да се представи пред художника в поносим вид. В уречения ден и час то се явило пред художника. Последният не го познал, но момчето му напомнило, че е същият, когото художникът срещнал преди няколко дена на улицата.
към беседата >>

66. Закон на хармонията

Един прочут художник търсил жив модел, който да представя бедността.
В Америка „ди-и, ди-и” е титла на всеки, който е свършил по богословие. Ако на българина кажеш „ди-и, ди-и, ще се докачи и ще отговори: Вол ли съм, че ми казваш така? Това е неразбиране на нещата. Ако на американеца кажеш „ди-и, ди-и”, ще се зарадва – даваш му титла „доктор по богословие”. Една и съща сричка произвежда два различни резултата – това зависи от смисъла, който се влага в нея. Един прочут художник търсил жив модел, който да представя бедността. Той искал да нарисува бедността така, че който погледне картината, да има ясна представа за нея. След дълго търсене художникът срещнал едно бедно момче, окъсано, гологлаво, босо, което му вдъхнало симпатия и разположение. Нещо хубаво лъхало от него. Той спрял момчето и му казал: Моля те, да дойдеш в моя дом, искам да те рисувам. – Как ще дойда в тоя вид?
към беседата >>

Той искал да нарисува бедността така, че който погледне картината, да има ясна представа за нея.
Ако на българина кажеш „ди-и, ди-и, ще се докачи и ще отговори: Вол ли съм, че ми казваш така? Това е неразбиране на нещата. Ако на американеца кажеш „ди-и, ди-и”, ще се зарадва – даваш му титла „доктор по богословие”. Една и съща сричка произвежда два различни резултата – това зависи от смисъла, който се влага в нея. Един прочут художник търсил жив модел, който да представя бедността. Той искал да нарисува бедността така, че който погледне картината, да има ясна представа за нея. След дълго търсене художникът срещнал едно бедно момче, окъсано, гологлаво, босо, което му вдъхнало симпатия и разположение. Нещо хубаво лъхало от него. Той спрял момчето и му казал: Моля те, да дойдеш в моя дом, искам да те рисувам. – Как ще дойда в тоя вид? Не виждаш ли, какъв съм?
към беседата >>

Досега скърбях за своята бедност.
Бос, окъсан! – Тъкмо такъв те искам. От тебе излиза нещо чисто и приятно. Като те нарисувам, ще се прославиш в света. Момчето било умно, разбрало думите на художника и си казало; Чудно нещо! Досега скърбях за своята бедност. От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Благодаря, че имам толкова прозорци, да излиза светлината навън. Това е контраст, който трябва да се разбере. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво.
към беседата >>

От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността.
– Тъкмо такъв те искам. От тебе излиза нещо чисто и приятно. Като те нарисувам, ще се прославиш в света. Момчето било умно, разбрало думите на художника и си казало; Чудно нещо! Досега скърбях за своята бедност. От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Благодаря, че имам толкова прозорци, да излиза светлината навън. Това е контраст, който трябва да се разбере. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво. Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството, Трябва ла бъдеш богат, за да оцениш бедността.
към беседата >>

Само така ще разбереш бедността.
Момчето било умно, разбрало думите на художника и си казало; Чудно нещо! Досега скърбях за своята бедност. От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Благодаря, че имам толкова прозорци, да излиза светлината навън. Това е контраст, който трябва да се разбере. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво. Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството, Трябва ла бъдеш богат, за да оцениш бедността. Само гладният може да оцени храната. Който не е опитал глада, нищо не знае. Като знаеш това, не роптай против нищо.
към беседата >>

Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво.
Досега скърбях за своята бедност. От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Благодаря, че имам толкова прозорци, да излиза светлината навън. Това е контраст, който трябва да се разбере. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво. Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството, Трябва ла бъдеш богат, за да оцениш бедността. Само гладният може да оцени храната. Който не е опитал глада, нищо не знае. Като знаеш това, не роптай против нищо. Всичко, което Провидението е определило за тебе, е добро.
към беседата >>

Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството, Трябва ла бъдеш богат, за да оцениш бедността.
От днес ще запаля всички свещи на душата си, ла проникне светлината им през дупките на дрехите ми, да осмисля бедността. Благодаря, че имам толкова прозорци, да излиза светлината навън. Това е контраст, който трябва да се разбере. Само така ще разбереш бедността. Само така ще видиш, че в бедността има нещо красиво. Трябва да бъдеш беден, за да оцениш богатството, Трябва ла бъдеш богат, за да оцениш бедността. Само гладният може да оцени храната. Който не е опитал глада, нищо не знае. Като знаеш това, не роптай против нищо. Всичко, което Провидението е определило за тебе, е добро. Всяко противоречие донася знание.
към беседата >>

67. Доволен и благодарен

Ако си беден, носи бедността с надежда, вяра и любов.
Тури любовта в душата си, вярата в ума си и надеждата в сърцето си, за да ти се наредят всички работи. Това са ценните неща в живота, които трябва да се турят на мястото им. Не ги ли поставиш на мястото им, никакъв резултат не можеш да имаш. Какво се иска от вас? – Да учите с надежда, вяра и любов. Ако си беден, носи бедността с надежда, вяра и любов. Ако си болен, носи болестта с вяра, надежда и любов. Ако си учен, носи учението с надежда, вяра и любов. Ако приложиш вярата и надеждата в живота си, всички мъчнотии ще се разрешат добре. Един студент се оплаквал, че професорът го скъсал три пъти на изпит. Питал, какво да прави, как да си помогне.
към беседата >>

Бедността няма да продължи вечно.
Всички череши, всички хора ще говорят добре за тебе. Ако хвърлиш костилката, и това ще се знае. Ще кажат: Ето един човек, който не оценява малките неща. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Беден си – бъди доволен. Бедността няма да продължи вечно. Временно ще бъдеш беден. Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне. Иначе, ще седи около тебе като екзекутор, докато станеш доволен от нея. Ако не си доволен от бедността, никога няма да забогатееш. И да забогатееш, ще се стремиш към по-голямо богатство, и пак няма да бъдеш доволен.
към беседата >>

Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне.
Ще кажат: Ето един човек, който не оценява малките неща. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Беден си – бъди доволен. Бедността няма да продължи вечно. Временно ще бъдеш беден. Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне. Иначе, ще седи около тебе като екзекутор, докато станеш доволен от нея. Ако не си доволен от бедността, никога няма да забогатееш. И да забогатееш, ще се стремиш към по-голямо богатство, и пак няма да бъдеш доволен. Бъди доволен за момента. Искаш ли да запазиш доволството с години, ще изгубиш и това, което имаш.
към беседата >>

Ако не си доволен от бедността, никога няма да забогатееш.
Беден си – бъди доволен. Бедността няма да продължи вечно. Временно ще бъдеш беден. Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне. Иначе, ще седи около тебе като екзекутор, докато станеш доволен от нея. Ако не си доволен от бедността, никога няма да забогатееш. И да забогатееш, ще се стремиш към по-голямо богатство, и пак няма да бъдеш доволен. Бъди доволен за момента. Искаш ли да запазиш доволството с години, ще изгубиш и това, което имаш. Като ученици на Божествената школа, от вас се иска следното: Да бъдете доволни и благодарни за това, което имате в момента. Благодарете за всичко, което ви е дадено.
към беседата >>

68. Най-голямото изкуство