Търсене в беседите за 'Арабски'

В миналата беседа ви споменах за Аладин Един, баснословен арабски цар, който знаял тайните науки, но забележителното в него било това, че познавал хората по очите.
Земеделецът обръща земята, но после извършва друг един процес. Понеже е извършил едно престъпление, той дойде, хвърли житото върху тия празнини, заравя ги и след това то израства. Ако той засее житото и не го зарови отгоре, нищо няма да изникне. „Господи, да прогледам! “ В миналата беседа ви споменах за Аладин Един, баснословен арабски цар, който знаял тайните науки, но забележителното в него било това, че познавал хората по очите. Той казвал, че злото на хората се крие в техните очи. Твърдял, че очите на хората могат да се присаждат, и действително ги присаждал. Той по особен начин изваждал очите на хората, като им присаждал други, и те ставали добри хора. Като виждал някой кръвожаден, отмъстителен човек, казвал, че очите му са вълчи. При него идвали разни хора, от високо произхождение, и като ги погледнел в очите, казвал им: „Ти имаш мечешки очи, ти – лъвски, ти – змийски, ти – котешки, заешки и пр.“ Вечерно време изваждал очите, присаждал им нови и всички ставали добри.
към беседата >>

2. Разумният и неразумният слуга

По същия начин с арабски цифри пишем и числата 2, 3, 4 и т. н.
Наблюдението – това е метод за придобиване на знания. По някой път думата наблюдение се взема в много ограничен смисъл. Ще ви напиша няколко числа на черната дъска. Как пишете вие единицата? С арабска цифра, нали? По същия начин с арабски цифри пишем и числата 2, 3, 4 и т. н. Питам ви: тия символи произволни ли са? – Не са произволни. На всеки, който не е запознат с живата геометрия, всички тия линии, които съществуват в Природата, му се виждат произволни. Всъщност не е така. Всяка линия, всяко движение, в каквото и да е направление, си има своя разумна причина.
към беседата >>

3. Раздай всичко!

Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ.
Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала. Обаче, ако запитатъ насъ, културнитѣ хора, защо страдаме, ние нѣма да отговоримъ така. Ние ще отговоримъ: понеже не сме спазили законитѣ на природата, понеже сме направили нѣкакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Слѣдователно, като изправимъ тия опущения, като загладимъ грѣшкитѣ си нѣма да страдаме. Но, източнитѣ народи сѫ особени въ своитѣ схващания. Прѣди нѣколко врѣме единъ приятелъ ми разправяше единъ арабски анекдотъ. Той е слѣдующиятъ. Когато Господь създалъ свѣта и всички животни, опрѣдѣлилъ на всѣко животно да живѣе по 30 години: на човѣка опрѣдѣлилъ 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пакъ 30 години. Единъ день Господь повикалъ магарето и го запиталъ: „Ти благодарно ли си отъ 30 тѣ години“? – „Е, Господи, не искамъ да живѣя 30 години, много ми сѫ! Този бой, тѣзи подигравки, който се сипятъ върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
към беседата >>

Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. (втори вариант)
Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала. Обаче, ако запитат нас, културните хора, защо страдаме, ние няма да отговорим така. Ние ще отговорим: Понеже не сме спазили законите на природата, понеже сме направили някакви опущения, благодарение на тия опущения страдаме. Следователно, като изправим тия опущения, като загладим грешките си няма да страдаме. Но, източните народи са особени в своите схващания. Преди няколко време един приятел ми разправяше един арабски анекдот. Той е следният. Когато Господ създал света и всички животни, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето – 30 години, на кучето – 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ повикал магарето и го запитал: „Ти благодарно ли си от 30 те години? “ – „Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, който се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко – поне наполовина.
към втори вариант >>

4. Проява на музиката в съзнанието

Запример в арабския език за понятието камила има пет хиляди думи.
Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. Казвам: когато човек започне да работи от гледището на Божественото съзнание, той ще придобие в себе си вътрешно богатство, към което днес се стреми. Както хората биват различно богати, така и съвременните езици, а също така и езиците на миналото са били различно богати. Запример в арабския език за понятието камила има пет хиляди думи. В санскритския език за слънцето има 45 думи. Богатство е това! Значи арабите са мислили най-много за камилата. В българския език колко думи има за слънцето? Днес най-видният български оратор си служи едва с пет хиляди думи.
към беседата >>

5. Изостаналите укрухи

За да ви обясня, защо учените не изнасят Истината, както трябва, ще ви приведа един анекдот из арабския живот.
Значи, скъпоценният камък представя един затворен живот, който очаква своето-бъдещо развитие. И когато питат, защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече причината. Хората обичат скъпоценните камъни, защото те крият в себе си сили в потенциално състояние, които очакват своето развитие. Тъй щото, и в скъпоценните камъни има нещо Божествено, Те не са прости същества, както ги виждаме външно. Казвате: защо съвременните учени не ни обясняват нещата, както трябва? За да ви обясня, защо учените не изнасят Истината, както трябва, ще ви приведа един анекдот из арабския живот. Двама арабски дервиши живели дълго време в пустинята. По-старият от тях бил изложен на големи нещастия и страдания. Страданията го следели непрекъснато едно след друго. Той употребил срещу тях всичкото си знание, всички методи, но не могъл да се избави: страданията не преставали да посещават неговата колиба. Той си казвал: навярно Аллах е недоволен нещо от мене, но не зная, коя е причината за това.
към беседата >>

Двама арабски дервиши живели дълго време в пустинята.
И когато питат, защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече причината. Хората обичат скъпоценните камъни, защото те крият в себе си сили в потенциално състояние, които очакват своето развитие. Тъй щото, и в скъпоценните камъни има нещо Божествено, Те не са прости същества, както ги виждаме външно. Казвате: защо съвременните учени не ни обясняват нещата, както трябва? За да ви обясня, защо учените не изнасят Истината, както трябва, ще ви приведа един анекдот из арабския живот. Двама арабски дервиши живели дълго време в пустинята. По-старият от тях бил изложен на големи нещастия и страдания. Страданията го следели непрекъснато едно след друго. Той употребил срещу тях всичкото си знание, всички методи, но не могъл да се избави: страданията не преставали да посещават неговата колиба. Той си казвал: навярно Аллах е недоволен нещо от мене, но не зная, коя е причината за това. По четири-пет пъти на ден се молил, помагал на хората, викал ги да им говори, да им проповядва за Бога, правил добрини, но нищо не помагало.
към беседата >>

6. Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“

Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. (втори вариант)
Кой списател ще бъде по-богат с образи, който е духовен или който е светски списател? Чудни са хората, като кажат, че някой бил духовен списател, а някой светски. Че какво виждат в духовния списател? Да допуснем, един духовен списател пише за ангелите, а никога не ги е виждал, пише за рая, а никога не е бил там. То е писане по косвен път. Чел си ти в арабските приказки нещо за „Хиляда и една нощ“. Питам: всичко, което пише там, вярно ли е? Когато казвам, че е вярно или невярно, то е по закона на вероятностите. Тогава ще турим и V категория. Срещаш по пътя един човек, искаш да знаеш ял ли е този човек или не: V Х. Как ще определиш дали този човек се е хранил или не?
към втори вариант >>

7. Моите овце слушат моя глас

Като четете арабските приказки от 1001 нощ, виждате, че женското сърце има много желания, на които мъчно се угажда.
Тази професорка се държи пред него така високо, че той не знае, какво да прави. На другите хора заповядва, но като се намери пред нея, седи със скръстени ръце, не знае, какво да й направи; чуди се, кое й е приятно и кое не. Тази млада професорка току се облича с нови дрехи: днес с едни, утре – с други. И цялото си имане да изхарчи за дрехи, мисли ли тя, че с външността си само ще може да привлече този или онзи? С този метод временно само може да успее да привлече човека, но не и за постоянно. Като четете арабските приказки от 1001 нощ, виждате, че женското сърце има много желания, на които мъчно се угажда. Там се разправя за любовта на арап към някоя царска дъщеря. Каквито и да са тия приказки, любовта на обикновените хора е много материалистична. Че е така, кажете, коя обикновена мома би се оженила за светия? Тя казва: Светия къща не храни. Вижте, колко е хилав, какви хлътнали очи има – цял постник.
към беседата >>

8. Три идеи / Последният опит

Нали има такъв пример в арабските приказки. (втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек?
към втори вариант >>

9. Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)

В дадения случай вие ще изпаднете в положението на един от английските лордове, който хранил десет арабски коня, с единствената цел да излезе на определения ден да се състезава.
Човек живее в един разумен свят, обиколен с разумни същества, които строго пазят законите на природата. Разумният свят е Божествената банка, а разумните същества – банкерите на тази банка. Явите ли се при тях, те веднага взимат книжата ви и гледат, колко капитал сте вложили. Според вложения в банката капитал, вие можете да теглите определено количество пари всеки ден. Позволите ли си да теглите повече, отколкото ви е определено за деня, скоро ще фалирате. В дадения случай вие ще изпаднете в положението на един от английските лордове, който хранил десет арабски коня, с единствената цел да излезе на определения ден да се състезава. За всеки кон той взел специален слуга. Ако в надпрепускването спечели златната чаша, разходите, които е направил за конете и слугите, се оправдават. Ако не спечели златната чаша, разходите му не се оправдават, и той свършва с пълен фалит. Какво печели човек, ако храни няколко коня и няколко слуги, без да придобие нещо от тях? Освен че нищо не печели, но губи.
към беседата >>

Туй богатство ще мяза на онзи човек, който има 10 хубави арабски коня, които е турил в обора си и ги храни. (втори вариант)
Сега всички вие, живелите от подаяние, казвате: “Ще даде Господ.” Но вие сте в разумен свят. Има разумни същества. Щом дойдете при тях, те са вашата банка, вашите банкери. И те гледат колко сте вложили в банката. И точно е определено колко може да теглите всеки ден, защото, ако вие съсредоточите вашия ум и изисквате повече богатства, отколкото трябва, вие ще загубите. Туй богатство ще мяза на онзи човек, който има 10 хубави арабски коня, които е турил в обора си и ги храни. Мисли някой ден да направи едно препускане и да спечели. За всеки кон му трябва по един слуга, значи десет слуги му трябват. И трябва да платиш на този слуга по 2 хиляди лева на месеца. Десет слуги по 2 хиляди лева, 20 хиляди лева на месеца. На година това прави 240 хиляди.
към втори вариант >>

Питам тогава, какъв смисъл има този човек, който се занимава с тези арабски коне, да ги държи повече? (втори вариант)
Хубаво, допуснете, че този човек десет години поред все се надпрепусква и все не може да спечели тази чаша или туй богатство. По 240 хиляди на годината, за десет години колко правят? Два милиона и 400 хиляди. Значи толкова са похарчени за десет години. Времето е изгубено и толкова пари са похарчени, и конете не са постигнали целта. Питам тогава, какъв смисъл има този човек, който се занимава с тези арабски коне, да ги държи повече? Да определя сега по-ясно. Представете си сега един банкерин, който оперира с 10 милиона лева. Тургам на всеки кон по един милион. Десет години той оперира с тия десетте милиона, за да спечели, но дойде една криза, както сегашната, и завлече всичките 10 милиона. Питам, какво остава тогава?
към втори вариант >>

Хайде, на едного от вас давам тия 10 арабски коне. (втори вариант)
И той ще почне да живее разумно. На тия коне той ще им намери работа. Коя е най разумната работа за тия коне? Да кажем, вие имате тия коне. Каква работа ще им дадете? Хайде, на едного от вас давам тия 10 арабски коне. На най-бедния от вас. Каква работа ще дадете на конете си? Сега аз се поставям на вашето място, на когото дадох тия 10 арабски коня. Всеки ден аз щях да взема по 10 бедни деца, да ги разхождам по един километър и да ги връщам назад. И то ще избера слабички деца, които ще тургам на конете и ще ги разхождам.
към втори вариант >>

Сега аз се поставям на вашето място, на когото дадох тия 10 арабски коня. (втори вариант)
Да кажем, вие имате тия коне. Каква работа ще им дадете? Хайде, на едного от вас давам тия 10 арабски коне. На най-бедния от вас. Каква работа ще дадете на конете си? Сега аз се поставям на вашето място, на когото дадох тия 10 арабски коня. Всеки ден аз щях да взема по 10 бедни деца, да ги разхождам по един километър и да ги връщам назад. И то ще избера слабички деца, които ще тургам на конете и ще ги разхождам. Сега силата на парите де седи? Когато вие искате пари, не си представяйте книги в ума, но всякога тургайте злато в ума. Здраве и злато.
към втори вариант >>

10. За храна

Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност.
След това философите пишат трактати върху отвлечени въпроси и казват, че субстанцията, т. е. цигулката е там, но струните ги няма. Ако се скъсат струните на цигулката, чрез които се проявява музиката, какъв смисъл има самата цигулка, т. е. субстанцията. Ако скъсаш струните, чрез които се проявява Битието, какъв смисъл има животът? Съвременните хора се намират в положението на онзи арабски търговец, който пътувал през една местност. Той седнал близо до една чешма, да си почине. След това извадил от торбата си една дървена кутия с маслини и хляб и започнал да яде. Ял маслини една след друга и хвърлял костилките им настрана. Още не завършил закуската си, пред него се явил един великан който му казал строго: Знаеш ли, че ти наруши едно от свещените правила на тази местност? – С какво съм нарушил?
към беседата >>

11. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл

Запример вие трябва най-първо да научите произхода на арабските числа. (втори вариант)
Пък ако учите с любов, ще имате други резултати. Тогава именно ще дойдем до известни открития на числата. Как са се развили сега числата, вие не знаете. Има цяла история за това. Тъй както са сега, те са само символи. Запример вие трябва най-първо да научите произхода на арабските числа. Те не са дошли така случайно. Те са дошли по един еволюционен път 1 2 3 4 5 6 7 8 9
към втори вариант >>

12. Свиване и разширяване

За пример, не е все едно да имате един арабски кон и един кон от английска порода.
Това незнание и неразбиране на нещата води към погрешки. Ако в пропорцията заместите буквите с числа, вие ги разглеждате като количествени величини и казвате 10:5=20:10. От количествена гледна точка, 10 е по-голямо от 5, но по енергии числото 5 крие в себе си по-голяма динамическа сила от десетте. Петте разширява човека, а десетте го свива. Значи човек трябва да знае освен количеството енергии, които величините съдържат в себе си, още и техните качества. За пример, не е все едно да имате един арабски кон и един кон от английска порода. Ако е за надбягване, арабският кон е за предпочитане. Ако е за впрягане, английският кон е за предпочитане. Същият закон се отнася и до мислите, и до чувствата. За да бъдат разбрани и правилно приложени, те трябва първо да се превърнат в математически величини, после – в геометрически формули и фигури и най-после, в действия. Можете ли да постигнете това, вие ще дойдете до естественото свиване и разширяване на капилярите, което държи в хармония функциите на всички органи.
към беседата >>

Ако е за надбягване, арабският кон е за предпочитане.
Ако в пропорцията заместите буквите с числа, вие ги разглеждате като количествени величини и казвате 10:5=20:10. От количествена гледна точка, 10 е по-голямо от 5, но по енергии числото 5 крие в себе си по-голяма динамическа сила от десетте. Петте разширява човека, а десетте го свива. Значи човек трябва да знае освен количеството енергии, които величините съдържат в себе си, още и техните качества. За пример, не е все едно да имате един арабски кон и един кон от английска порода. Ако е за надбягване, арабският кон е за предпочитане. Ако е за впрягане, английският кон е за предпочитане. Същият закон се отнася и до мислите, и до чувствата. За да бъдат разбрани и правилно приложени, те трябва първо да се превърнат в математически величини, после – в геометрически формули и фигури и най-после, в действия. Можете ли да постигнете това, вие ще дойдете до естественото свиване и разширяване на капилярите, което държи в хармония функциите на всички органи. Стремете се към вътрешна хармония на организма.
към беседата >>

Да допуснем A е един арабски кон, а B е един кон от английската порода. (втори вариант)
Някой с 5 лева ще свърши повече работа. Ти като попипаш тези пари, в тебе ще се зароди едно желание да се разшириш, като че имаш 5 хиляди лева. А като пипнеш 10-те лева, като че нещо те свие. Та всякога в количествените числа, с които работите, има една вътрешна скрита сила. Да допуснем сега, че A представлява два коня, тогава B колко коня трябва да бъдат? Да допуснем A е един арабски кон, а B е един кон от английската порода. Кой кон е за предпочитане? (арабският). Ако е за бягане, арабският е за предпочитане, ако е за теглене, английският е за предпочитане във всяко отношение. Това е вътрешната страна. Та тези са отношенията. Щом дойде до развиването на мислите и чувствата, които се сменят, те си имат отношения.
към втори вариант >>

(арабският). Ако е за бягане, арабският е за предпочитане, ако е за теглене, английският е за предпочитане във всяко отношение. (втори вариант)
А като пипнеш 10-те лева, като че нещо те свие. Та всякога в количествените числа, с които работите, има една вътрешна скрита сила. Да допуснем сега, че A представлява два коня, тогава B колко коня трябва да бъдат? Да допуснем A е един арабски кон, а B е един кон от английската порода. Кой кон е за предпочитане? (арабският). Ако е за бягане, арабският е за предпочитане, ако е за теглене, английският е за предпочитане във всяко отношение. Това е вътрешната страна. Та тези са отношенията. Щом дойде до развиването на мислите и чувствата, които се сменят, те си имат отношения. И тия отношения се сменят. Превръщат се в математически образи, а тези образи в геометрически фигури, а пък тези геометрически формули и фигури се превръщат в действия.
към втори вариант >>

13. Силови центрове / Отношение на силовите центрове

В математиката се работи с арабски и римски числа.
Значи, всеки физически резултат крие в себе си известно количество мисли и чувства. Например, във всяка кост се крие известно количество умствена енергия; по нея може да познаеш, колко интелигентен е бил даден човек, както и неговият духовен багаж. Значи, от теглото на костта ще познаеш, какви мисли и чувства са движили човека. Всичко е написано на костта: характерът на човека, успехите и неуспехите в живота му. Това може да се изрази и чрез числа. В математиката се работи с арабски и римски числа. Арабските числа са взети от кабалата. От числата зависи, дали ученикът ще пропадне на изпита, или ще го издържи. Европейците се страхуват много от числото 13. На 13 число малцина отиват на работа. В материалния свят на това число не му върви.
към беседата >>

Арабските числа са взети от кабалата.
Например, във всяка кост се крие известно количество умствена енергия; по нея може да познаеш, колко интелигентен е бил даден човек, както и неговият духовен багаж. Значи, от теглото на костта ще познаеш, какви мисли и чувства са движили човека. Всичко е написано на костта: характерът на човека, успехите и неуспехите в живота му. Това може да се изрази и чрез числа. В математиката се работи с арабски и римски числа. Арабските числа са взети от кабалата. От числата зависи, дали ученикът ще пропадне на изпита, или ще го издържи. Европейците се страхуват много от числото 13. На 13 число малцина отиват на работа. В материалния свят на това число не му върви. То има особен характер, огнен тип.
към беседата >>

После ще имате 4 доктори да ви гледат конете, арабските. (втори вариант)
Сега ще разсъждавате като богат човек. Богат човек с 10 милиона, каква професия ще си изберете? Най-първо ще си изберете един голям чифлик с три автомобила и с 5 коня арабска порода. С 10 души слуги и тъй облечен ще бъдете. Тогава ще имате изящни динете, всяка вечер ще давате по едно угощение на вашите приятели и приближени; и след това ще имате учени хора около вас, една зоологическа градина с редки животни, ще имате и една ботаническа градина с редки растения, посадени там, ще имате един музей от старовременни работи, събрани оттук, оттам. После ще имате 4 доктори да ви гледат конете, арабските. Това са все хора с висше образование, да гледат конете. И най-после ще имате двама доктори, като дойдат вашите гости, в случай, че преядат и се разболеят, да бъдат на тяхната услуга. Но кой от вас би избрал положението като има 10 милиона английски стерлинги, да избере професия зидарство? Или кой от вас би избрал професията да бъде слуга някъде? Възможно ли е при 10 милиона английски стерлинги да бъдеш слуга?
към втори вариант >>

Арабските числа са извадени от един кабалистически закон. (втори вариант)
Казват, че са виждали неща. Всичко е писано в костта. Хвана костта и ако съм чувствителен, всичко е вложено там. По този начин трябва да се изучава света. Та ако идем сега в числата, онези числа, които са написани, те си имат отношение. Арабските числа са извадени от един кабалистически закон. И ако разбираме вътрешната страна на числата 1, 2, 3. Запример, ти отиваш на изпит, числото ще те скъса. Вие може да си направите числа. Числото ще те скъса. Запример числото 13 в Европа къса всички.
към втори вариант >>

14. Пътища на Мъдростта

ИБ

БС

После, вие обичате да носите пристегнати дрехи – арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, за да бъдат в постоянно напрежение.
Дрехата никога не трябва да остарява, както е у птиците – такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега обличат дрехи, които никак не са хигиенични и вследствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да носите пристегнати дрехи – арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, за да бъдат в постоянно напрежение. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. Също така по-рано носеха обуща с високи токове, които пристягаха пръстите – и от това пристягане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и прочее. После, едно време мъжете носеха високи яки и приличаха на впрегнати волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, а трябва да бъде еластична, мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, но сега почнаха да носят малко по-хигиенични шапки.
към беседата >>

15. На двама господари

Обръща се тогава към валията и го пита: „Имате ли един ат, хубав арабски кон?
Трети пример. Във Варненско, село Гюшемлии, сега наречено Ботево, имало един от варненските чикакчии, прочут в цялата околия. В това време на варненския валия на жена му се изкълчил кракът. Той вика прочутия чикакчия, иска да намести крака ѝ, но без да я пипне. Чуди се чикакчията какво да прави и си казва: „Какво ми дойде до главата – да намествам крака на кадъната, без да я бутна.“ Най-после, след като се помолил на Бога, дошла му една мисъл. Обръща се тогава към валията и го пита: „Имате ли един ат, хубав арабски кон? “ „Имаме.“ „Тогаз дръжте го три дена гладен и жаден.“ „Защо? “ „Като минат тези три дена, турете кадъната на коня, като я вържете добре. След това започнете да му давате малко вода. Като започне да пие вода, той ще се разскача, а в това скачане ще се намести кракът ѝ.“ И така станало, кракът ѝ се изтеглил, а с това заедно се и наместил. Това значи разумното.
към беседата >>

Обърнал се тогава към валията и го попитал: Имате ли един ат, хубав арабски кон? (втори вариант)
имало един чаръкчия, прочут в цялата околия с умението си да намества счупени кости. В това време жената на варненския валия си изкълчила крака. Той повикал прочутия чаръкчия, и искал да намести крака й, но без да я пипне. Чудил се чаръкчията какво да прави и си казал: Какво ми дойде до главата - да намествам крака на кадъната, без да я бутна? Най-после, след като се помолил на Бога, му дошла една мисъл. Обърнал се тогава към валията и го попитал: Имате ли един ат, хубав арабски кон? - Имаме. - Тогава дръжте го три дена гладен и жаден. Защо? - Като минат тези три дена сложете кадъната на коня, като я Вържете добре. След това започнете да му давате по малко вода. Като започне да пие вода, той ще се разскача, а в това скачане, ще се намести кракът й.
към втори вариант >>

16. Влияние на музиката

Той беше учен човек, знаеше френски, арабски.
Болният пее ли? Като оздравее, пее. Като нареди работите си добре, пак пее. Като си пийне малко и се развесели, българинът започва да пее. Имахме един познат, наричаха го Иван владиката. Той беше учен човек, знаеше френски, арабски. Като говореше с хората, минаваше за сериозен човек. Той казваше: „Не се живее лесно на земята, трябва много да се мисли“. Обаче отвреме–навреме той обичаше да се отбива в кръчмата и да си пийне едно кило винце. След това ставаше весел и казваше: „Глупаво е човек много да мисли. По-леко трябва да се живее“.
към беседата >>

17. Три фактора

“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим?
Съставили сте си една идея. Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота си.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“ Да приложим сега да учим. Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва да учим във всичките отрасли. Всеки от вас трябва да знае по няколко езика; всеки един от вас трябва да познава животните; всеки един от вас трябва да има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва да знае по астрономия; най-после, човек трябва да разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава. Някой ще каже: „Защо ми са? “ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво да ги правим? Какво пишат тези книги? Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях. Ако пише това, което го няма в Корана, да се изгорят веднага! “ И казват, че 9 месеца в баните в Александрия горели тези книги. Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден да го разрушат.
към беседата >>

18. Помни го

В цялата днешна култура така пишат 2 по арабски.
Тези цифри тя ги е поставила. Ако вземете арабската система, как се е образувала цифрата 2? Защо се пише по този начин? А не са го писали по друг начин? Питали ли сте се, кои са тия съображения? В цялата днешна култура така пишат 2 по арабски. А пък в латинското броене пишат така − II. Коя система има по-голямо преимущество − арабската или латинската? Латинската е по-аристократическа, а пък арабската е демократична. Когато някои имат големи пасажи турят латинската система, а пък за по-малките турят арабската. Простият човек няма ни най-малко да се спира върху цифрата 2.
към беседата >>

19. Трите геометрични фигури

Имах един познат, Иван Владиката, доста учен човек, арабски знаеше много добре, френски владееше много добре.
Като се напие, пияницата е в състояние да извърши ред лудории. Първата фаза на пияницата е, че той е смел. Той иска да покаже, че като войник може да воюва, ще извади меча си. Някой, като се напие, иска да покаже, че е музикант, ще започне да играе, да пее, кючек ще играе. Друг, като се напие, може да покаже, че е учен човек, започне да философства. Имах един познат, Иван Владиката, доста учен човек, арабски знаеше много добре, френски владееше много добре. Той си замина за другия свят. В трезвено състояние беше крайно мълчалив, нищо не говореше. Голям философ беше, мълчеше и мислеше, нищо не можеш да извадиш от устата му. Трябваше да тегля думите едва-едва от устата му. Всякога този Иван Владиката си носеше шишенцето с винце и казваше: .Докато не изпия едно кило вино, не говоря." Изпива едно кило вино и започва да говори.
към беседата >>

20. Сгърбената жена

Лекарят запитал пашата: Имате ли един арабски ат?
Търсят лекари, но не могат да намерят. Най-после се чуло за този прочут българин маракчия и турчинът го извикал дома си и му казал: Искам да изправиш крака на жена ми, без да я пипнеш. – Добре, дай ми една седмица срок да намисля как да я излекувам. Наистина, не е лесно да се намери начин да лекуваш човека без да го пипнеш. А ханъмка не се пипа. Лекарят запитал пашата: Имате ли един арабски ат? – Имаме. Тогава дръжте този ат три дена гладен и жаден. На третия ден го извадете от конюшнята и го нахранете и напойте добре. В това време пригответе ханъмката да седне на този кон. Той се разпоредил как да поставят краката ѝ под корема на коня, та като се надува от многото ядене и пиене на вода, да опне крака на ханъмката и така направили.
към беседата >>

21. Възможности и условия на ума и сърцето

Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“.
Коя е причината на туй? Вие ще кажете, че условията са неблагоприятни. Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше да цъфне. Сега да ви кажа друг пример. Да ви кажа къде куца човек в своето знание. Наместо да ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“. Един царски син тръгнал да търси своята избраница. Като не могъл да я намери в своето царство, тръгнал по други царства да търси. Чул за една прочута царска дъщеря. Отива в това царство. Като видял царската дъщеря, харесала му и казал: „Тази ще бъде!
към беседата >>

Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е?
Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено. После, за да се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките. И каквото той турил, останало. Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа?
към беседата >>

22. Ако се родите изново

Във Варна преди години имаше един българин, който знаеше много добре френски и арабски.
А това, че някой се напил, той става даже много искрен във време на пиянството си. Този човек се отваря де кого види, все поздравлява. Пияните хора са много искрени. Среща те някой пиян и казва: Господине, ще ме извиниш, малко се напих, тъй прекалих го, но ще си отида да си легна. Като изтрезнее този човек, виждам го, сериозен. Във Варна преди години имаше един българин, който знаеше много добре френски и арабски. Когато беше трезвен, той мълчеше много, думите му не можеха с куки да се теглят от устата. Толкова малко говореше, обаче, когато дръпнеше едно килце винце, той започваше да декламира на френски, на арабски – какво ли не правеше тогава. Какво е по-хубаво: декламирането му, говоренето му на френски или на арабски, игрането му, или философското му мълчание. Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище на разумните хора, как трябва да гледат те на всички прояви в света. Като дойде въпрос до греха, грехът е един анахронизъм.
към беседата >>

Толкова малко говореше, обаче, когато дръпнеше едно килце винце, той започваше да декламира на френски, на арабски – какво ли не правеше тогава.
Пияните хора са много искрени. Среща те някой пиян и казва: Господине, ще ме извиниш, малко се напих, тъй прекалих го, но ще си отида да си легна. Като изтрезнее този човек, виждам го, сериозен. Във Варна преди години имаше един българин, който знаеше много добре френски и арабски. Когато беше трезвен, той мълчеше много, думите му не можеха с куки да се теглят от устата. Толкова малко говореше, обаче, когато дръпнеше едно килце винце, той започваше да декламира на френски, на арабски – какво ли не правеше тогава. Какво е по-хубаво: декламирането му, говоренето му на френски или на арабски, игрането му, или философското му мълчание. Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище на разумните хора, как трябва да гледат те на всички прояви в света. Като дойде въпрос до греха, грехът е един анахронизъм. То е нещо изостанало от незапомнени времена. Каква е историята на греха, не искам да се спирам върху това, но много от прегрешенията са изостанали от преди хиляди години.
към беседата >>

Какво е по-хубаво: декламирането му, говоренето му на френски или на арабски, игрането му, или философското му мълчание.
Среща те някой пиян и казва: Господине, ще ме извиниш, малко се напих, тъй прекалих го, но ще си отида да си легна. Като изтрезнее този човек, виждам го, сериозен. Във Варна преди години имаше един българин, който знаеше много добре френски и арабски. Когато беше трезвен, той мълчеше много, думите му не можеха с куки да се теглят от устата. Толкова малко говореше, обаче, когато дръпнеше едно килце винце, той започваше да декламира на френски, на арабски – какво ли не правеше тогава. Какво е по-хубаво: декламирането му, говоренето му на френски или на арабски, игрането му, или философското му мълчание. Сега аз разглеждам въпроса от органическо гледище на разумните хора, как трябва да гледат те на всички прояви в света. Като дойде въпрос до греха, грехът е един анахронизъм. То е нещо изостанало от незапомнени времена. Каква е историята на греха, не искам да се спирам върху това, но много от прегрешенията са изостанали от преди хиляди години. Преди хиляди години някой си ял една ябълка, която заседнала на гърлото му и сега има остатък от нея, наречен адамова ябълка.
към беседата >>

23. Мекота

Защото, ако е арабски ат, той иска слуги, трябва да го чешеш, трябва да му вземеш зоб, трябва да знаеш как да го поиш.
Вие седите и казвате, че светът е несправедлив. И който, като дойде тук, все ме съветва и казва: "Някой закон трябва, не може тук тази разгащена работа." Трябва да се тури един закон. Казвам: за-кон. Казвам, пари за кон нямам. Кон не искам. Защото, ако е арабски ат, той иска слуги, трябва да го чешеш, трябва да му вземеш зоб, трябва да знаеш как да го поиш. Че законът е кон. Ако не го чешеш, не те слуша. Питам сега, като тръгнете за онзи свят, с кон ли ще отидете, или без кон. Най-първо сега ви гледам, като умре някой, като не може да язди на кон, ще го турят на каруца, някой път с два-три чифта коне, с черни дрехи коне. Като го повозят, ще го доведат до гроба и в гроба без кон го турят и му казват: "Отсега нататък без кон." Вие, като отидете в другия свят, със закон ли ще отидете, или без закон?
към беседата >>

24. Горе на планината

УС

Той знаеше много добре френски, арабски знаеше много добре.
Той, като се понапие, отвори се. Почва да разправя за себе си, че той е такъв герой и всичко това. После праведният, след като се напие, ще покаже, че е музикант, ще пее и играе тогаз, макар и никога да не е пял и играл. Във Варна имаше един Иван, наричаха го Иван Владиката. Сега замина за другия свят. Той знаеше много добре френски, арабски знаеше много добре. Той беше замислен така в обикновения живот, сериозен, нямаше никаква усмивка. Щом се понапие, започва да говори арабски, френски, да декламира поезия и всичко. Ще покаже като източните, ще си наведе главата – философия. Аз веднъж му рекох: „Защо пиеш вино? “ Казва: „Много съм затворен наглед, лошавичък, та попийвам малко, да се поразвеселя.
към беседата >>

Щом се понапие, започва да говори арабски, френски, да декламира поезия и всичко.
После праведният, след като се напие, ще покаже, че е музикант, ще пее и играе тогаз, макар и никога да не е пял и играл. Във Варна имаше един Иван, наричаха го Иван Владиката. Сега замина за другия свят. Той знаеше много добре френски, арабски знаеше много добре. Той беше замислен така в обикновения живот, сериозен, нямаше никаква усмивка. Щом се понапие, започва да говори арабски, френски, да декламира поезия и всичко. Ще покаже като източните, ще си наведе главата – философия. Аз веднъж му рекох: „Защо пиеш вино? “ Казва: „Много съм затворен наглед, лошавичък, та попийвам малко, да се поразвеселя. Затворил съм се тъй, че не мязам на хората.“ Та той пие вино да се отвори малко. Като отрезвее – няма го, услуга не можеш да искаш от него.
към беседата >>

25. Единствен цяр

УС

Вземете думата „хляб“ на български и думата „хляб“ на турски, немски, италиански, френски, арабски, санскритски език – все е с различни имена.
Христос е дал една формула: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Ако буквално се тълкува това, тогава ще вложим в тези думи едно значение, което не е вложил Христос. Той дава едно малко тълкувание със следните думи. Той казва: Плътта нищо не ползва. Словото е, което ползва. Малцина хора има, които разбират как е произлязъл съвременният език. Вземете думата „хляб“ на български и думата „хляб“ на турски, немски, италиански, френски, арабски, санскритски език – все е с различни имена. Може да се попита защо хляб няма едно име, а толкова много имена. Арабите за камилата имат хиляди имена. Понеже тя им е била толкова приятна, че през разните поколения за тази камила какви ли не имена са турили. Нали един баща казва на своето детенце: пиленцето ми, агънцето ми, гълъбчето ми? Аз съм чувал мнозина да казват: Моята крушка е това.
към беседата >>

26. Настанало е Царството Божие

Този анекдот е даден и на друго място от „Хиляда и една нощ“ из арабските приказки.
Религиозните хора искат да станат светии. Светските искат пък да станат пълнички. Две крайности. Човек трябва да има едно тяло – добре организирано, мускули – добре развити, да няма мазнини, да му служи за работа. Ние, съвременните хора, искаме всички да се подобри заплатата на проповедника. Този анекдот е даден и на друго място от „Хиляда и една нощ“ из арабските приказки. Силно въображение имат източните народи. Един цар боледувал. Неговите учени хора му казали, мъдреците му казали, че ако намери ризата на един щастлив човек и ако царят облече тази риза, ще оздравее. Тръгнала една комисия из целия народ да търси щастлив човек и никъде не могла да намери. Като обиколила целия народ, минава комисията една вечер покрай един беден човек и чули те да свири със свирката си, пък децата и жена му играели.
към беседата >>

27. Ще направимъ жилище / Ще направим жилище