Търсене в текстове за 'Арабски'

Получават независимост арабските територии - Сирия, Йордания, Палестина, вследствие на примирието в Мудрос на остров Лемнос на 30.X.1918 г.
На 14/15.IX.1918 г. е направен пробивът на Добро поле и България капитулира. Отново по вина на цар Фердинанд. Така че с навлизането на България във войната, онзи Свят Дух, който охраняваше България се възнесе на небето и я остави да премине през страданията на кръста Господен. 6. Турското царство наистина се разделя, като този процес започва през 1912 г., минава през 1913 г., а след започването на Европейската война от 1914 г., Турция също преминава през войната и накрая се разпада Турската империя. Получават независимост арабските територии - Сирия, Йордания, Палестина, вследствие на примирието в Мудрос на остров Лемнос на 30.X.1918 г. А на 10 август 1920 г., съгласно договора в Севър, те окончателно губят териториите на своята империя -отпада Сирия, Месопотамия, Армения, Палестина, Египет, Судан и остров Кипър, Мароко, Тунис, Либия и островите на Егейско море. Трите царства са налице, плюс новородените царства. 7. Наистина от 1912 до 1919 г. става смятение по всичката земя, като се прибавя, че през месеците февруари и октомври 1917 г. започва Руската революция и установяването на съветска власт в Русия от комунистите.
към текста >>

11. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата.
за нуждите на Моравската мисия. При глаголицата числената стойност на буквите се определя от техния ред в азбуката. При кирилицата цифрово значение имат само онези букви, които имат съответен еквивалент в гръцката азбука. За да се обозначи, че дадена буква се употребява като число, над нея се поставя особен знак, наречен „титла". Така че всички цифрови стойности са обозначавани чрез букви от кирилицата. Дори, когато се въвеждат арабските и римски цифри, то в старославянската книжнина са запазва обозначаванията на цифри с букви от кирилицата. Те са се учили още по Възраждането, дори и след Освобождението. По-късно се преминава по европейски образец, обозначаването на числата и годините. Днес никой не познава числената стойност на старославянските букви, защото не се учи в училищата. Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви.
към текста >>

Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата.
Поп Константин Дъновски е изписал „Турция ще падне", но това го е писал десетина години след Освобождението 1878 г., когато непрекъснато се променя правописа на българския език. При старославянската азбука, кирилицата, се изписва по друг начин „Туршаке падне", защото буквите „я" и „щ" нямат числена стойност в гръцката азбука, защото те там не съществуват, защото са типично български букви. Затова „я" е дадено с ,,ia" и вместо „щ" е дадено „к" по западното наречие, т.е. „Турша ке падне". Пророческата буквеница се отнася за миналия век. Тогава няма арабски и латински цифри, а всичко се обозначава чрез буквите на кирилицата. Ето как изглежда това пророчество с обозначените цифрови стойности на славянската азбука на Константин Кирил: Т = 300, У = 400, Р = 100, Ц = 900, i = 10, а = 1 = 1711 К = 300, Е = 5 =25 П = 80, а = 1, Д = 4, Н = 50, Е = 5 =140 или 1711 + 25 + 140 = 1876 Пръв, който се добрал до това откровение е бившият монах Полиевкт Рилец със светско име Петър Илиев в края на 1875 година. Сам историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров в том II на „История на Априлското въстание", издаден в Пловдив през 1907 г., стр. 165, пише: „Самото пророчество се дължало, разказват, на бившия рилски калугер Полиевкт, а после протестант Петър Велянов. Историкът Г. Димитров е „Княжество България" т.
към текста >>

12. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Летопис Вергилий Кръстев

/Преводът от арабски, оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим./
Според, както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. /Преводът от арабски, оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим./
към текста >>

13. IV.8 август, събота 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки.
Роден е в махалата Галата. Завършил е франц. католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница.
към текста >>

14. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

ТОМ 12

Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие.
А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека.
към текста >>

15. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк.
Много ще ме радва ако този мохамеданин младеж се заинтересува да изучи своята велика религия. За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература. Пишете му, ако намирате за удобно, че с вяра, когато добре изучи своята религия, страниците на нашето списание ще му са отворени, за да пише по този въпрос и защитава както и прославя своята религия. Великият Мохамед е един от Учителите на человечеството. Него ние теософите тъй же обичаме и почитаме, както и другите Учители. Аз съм чел една книга на французин (както се види мохамеданин), в която чудесно симпатично се излага великото учение на арабския пророк. Поздравете го от моя страна. И ако той пожелае да го улесня в изучаването на своята вяра от европейски източници, на драго сърце ще му отслужа. Вие руски разбирате ли и можете ли лесно го научи? Нашата българска литература е още малка. Но който може да се ползува с руския език ще намери помощ в руските издания.
към текста >>

16. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

ТОМ 13

" - „Докато евреите не приемат християнството, няма да може да се примирят с арабския враждебен свят, който ги заобикаля.
А хората го преценяват чрез човешки дела. Делата говорят. Другото е вятър. Лидия Аладжем отива при Учителя и съобщава радостната вест, че вече е решено от Великите сили да се даде територия и да се основе нова еврейска държава в Палестина. Лидия е щастлива и радостна: „Учителю, ще имаме територия, ще основем държава и ще въдворим Царството Божие на земята." А Учителят й отговаря: „Напротив, отсега нататък започват страданията на евреите." - „Ами защо, Учителю? " - „Докато евреите не приемат християнството, няма да може да се примирят с арабския враждебен свят, който ги заобикаля. Само Христос може да ги примири. Защото Христовият Дух носи Обединение на човеците чрез Любовта." Минаха 50 години от изричането на тези думи. Лидия Аладжем пазеше тези думи в себе си, носеше ги и ги разказваше на всички. Но не смееше да ги каже на еврейското представителство в София, защото те не приемаха това. В тези години тя бе с малка пенсия и получаваше помощите от еврейската благотворителна организация.
към текста >>

17. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

(Превод от арабски - оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим.)
Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои Го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. (Превод от арабски - оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим.)
към текста >>

18. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

У народите, например в Арабският полуостров, преди да дойде Мохамед, преди исляма, са боготворели звездите и когато са виждали, през топлите ясни вечери да пада метеорит, мислили, че пада звезда - Бог.
Въпроса за времето, когато човекът за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, че е било много, много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки на всички древни цивилизации. Няма да бъде пресилено, ако се приеме, че на други континенти, потънали вече в океаните, се е създала някога тази първа раса, донесла високата култура. Нищо никъде не е вечно и неизменно и континентите и те са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация, са останали остатъци у народите по съществуващите сега континенти. У тези народи намираме именно останало уважението и почитанието, боготворенето към звездите, останало от Астрологията, сериозно изучавана от хората на тази висока култура. У народите, например в Арабският полуостров, преди да дойде Мохамед, преди исляма, са боготворели звездите и когато са виждали, през топлите ясни вечери да пада метеорит, мислили, че пада звезда - Бог. Затова Каабето, този паднал болид се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда - паднал Бог. Всички древни народи със знака на звездата са обозначавали Бога. Тази висока култура на първата раса е била пометена. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитието на живота. Не е много трудно и няма да бъде пресилено, ако се обърнем около нас в настоящето време, за да си направим извода, като как тя е била унищожена.
към текста >>

19. 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ

ТОМ 16

Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон.
Където преспивах по селата, хората не ми взимаха пари. А хранеха коня със сено и зоб. Като стигнах в Ямбол, в казармата, то полковият командир излезе да си приеме коня от мене. Конят, като видя стопанина си, силно изцвили и живо се раздвижи, като че ли танцуваше. Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали. Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите. Стигнал там и го сложил пред палатката на жена му.
към текста >>

Един арабски кон бил открадната от разбойници.
Като стигнах в Ямбол, в казармата, то полковият командир излезе да си приеме коня от мене. Конят, като видя стопанина си, силно изцвили и живо се раздвижи, като че ли танцуваше. Разбрах какво нещо е кон да обича стопанина си. Когато следвах за ветеринарен фелдшер, учехме и за арабския кон. Спомням си следния случай. Един арабски кон бил открадната от разбойници. Стопанинът арабин започнал да го търси, намерил коня си, но разбойниците го хванали и го вързали. Конят, като видял как е вързан стопанинът му от разбойниците, сграбчил го със зъбите си за дрехите, вдигнал го и хукнал да бяга с него към селището на арабите. Стигнал там и го сложил пред палатката на жена му. От силната умора конят умрял тутакси. Арабите оплакали умното животно и там, където го погребали, на същото място направили паметник на коня.
към текста >>

20. IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човек

Влад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.)

ТОМ 18

През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят.
След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи. С Боянчо Златарев бяхме му приспособили една стаичка, в която можеше да се преспива. Винаги, когато той идваше, се събирахме на вечеря и разговори след вечерята с приятели от Изгрева, като Гради Минчев, Методи Константинов, Боян Златарев, Драган Петков, разбира се, и хазяйката Поля Недкова и други, които имаха възможност и желание да дойдат. Когато се ожених, в тия срещи вземаше участие и съпругата ми, Жечка. През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят. И нали една част от групата са все астролози, спомням си, че се реши да направим хороскоп на събитието. И нали Методи Константинов е все по мондиалните въпроси, той най-много настояваше. На мен възложиха най-елементарната работа - да направя звездослова. Направих го, разбира се. На следващото събиране задължително трябваше да бъдат Методи Константинов и Влад Пашов, Нали те са баш специалистите в тая наука.
към текста >>

21. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Големият арабски философ Ибин Рош, живял към 12 ÷ 13 век, е казвал, че всичко пред [нас] е съставено от покой и движение, като движението, затворено в покоя, непрекъснато изтича от него.
Въздействието, което тези силови течения оказват върху живота. А това е физиологията на небесните образувания. Думата астрология е сложна и е съставена от думичките „астра” и „логос”. Астра - значи звезда, а логос - говор, което общо ще рече - говора на звездите. Има ли наистина силови течения, които ще изтичат от елементите, предметите, а също и от небесните образувания? Големият арабски философ Ибин Рош, живял към 12 ÷ 13 век, е казвал, че всичко пред [нас] е съставено от покой и движение, като движението, затворено в покоя, непрекъснато изтича от него. Тази мъдрост и сега се приема от учените, като на това изтичане те казват „радиоактивност”. От всички елементи и тела имаме изтичане на сили, които ни оказват влияние и създават връзки между тях и нас. Затова обстановката, при която живеем, ни е най- приятна. А що се отнася до небесните тела, то „Радиоастрономията” ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях, и то в голяма степен, имаме изтичане на сили. В природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от небесните образувания имат своята смисъл и цел.
към текста >>

За него, големият арабски мъдрец, учен и един от най- големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али ибн Хусиян ибн Хасан ибн Сина ал Бухари, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на средна Азия с името Шеихом, което ще рече цар на науките, е отбелязвал за срещата си с този Учител в малко легендарна форма, особено.
Носенето на кристали, особено на скъпоценните, като диаманта, аметиста, сапфира, смарагда, топаза, рубина, оникса и други такива, са особено полезни за човека. Ето защо хората са се стремели и се стремят да ги носят, не само защото са наистина красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил своите следи в съзнанието на хората там, като върховен Бог Брама. Третият е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици, преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве - медицината, когато то по ред причини е нарушено. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него, големият арабски мъдрец, учен и един от най- големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али ибн Хусиян ибн Хасан ибн Сина ал Бухари, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на средна Азия с името Шеихом, което ще рече цар на науките, е отбелязвал за срещата си с този Учител в малко легендарна форма, особено. При едно утринно излизане край Бухара се среща по един странен начин с този велик учител, който го е ръководил в живота му, в пътя му преди всичко в медицината. Среща със същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, Абу бил отправил мислите си към Великите братя за повече светлина и мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада, видял пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък на него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта, мекота, каквато той не бил срещал дотогава.
към текста >>

Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат, Арабския полуостров.
Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най-доброто, дава добрите условия на живота и успеха във всяко Начинание. За Сатурна, Саабей е дал името „Каин-Ману”, което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал легендата, която Той е създал за Каин и Авел. С тази легенда Той е изнесъл съдбата на малката група хора от великата първа раса - Авел в Атлантида, тъй като събитията на този континент са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат, Арабския полуостров. Там занасят неговото учение, науката за звездния мир, Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ”. Отивайки там те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят школа за изучаване на науките, на първо място Астрологията и Астрологията - Саабеизма. Хората, младежите с по-голям научен интерес, от целия околен свят, са ходили и прекарвали във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са били там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години и са занесли в Гърция много от знанията, легендите, получени в школата, като са ги преработили и преиначили съобразно тяхната религия. Те също са занесли и нещичко от науката за звездния мир, като за имената на планетите са поставили имената на техните Богове, които имена са останали и досега.
към текста >>

Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания.
Гръцки философи също са били там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години и са занесли в Гърция много от знанията, легендите, получени в школата, като са ги преработили и преиначили съобразно тяхната религия. Те също са занесли и нещичко от науката за звездния мир, като за имената на планетите са поставили имената на техните Богове, които имена са останали и досега. Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм”, За саабеизма се отбелязва, че то е съществувало още от най-стари времена и е характерно с боготворението на звездите и въобще всички небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия. Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава са създали и своя столица с името Мариб. В тази нова държава, народът се е занимавал със земеделие, градинарство, където са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали са се също и със скотовъдство, занятия. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море.
към текста >>

В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили.
За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия.
към текста >>

Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет.
” Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година. Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно. Всичко изнесено там, понеже не се е облягало на истинските астрономически знания, каквито Птоломеи не е имал, не могат да се приемат за нещо сериозно.
към текста >>

Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно.
Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година. Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно. Всичко изнесено там, понеже не се е облягало на истинските астрономически знания, каквито Птоломеи не е имал, не могат да се приемат за нещо сериозно. В римската империя астрологията и астролозите са били ту на голяма почит, ту на пренебрежение, според настроението на царете. В Средна Азия много от учените там са се занимавали, както с астрономия, така и с астрология, като са допринесли много за нейното признаване й приемане. Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва Абу-Машар, живял между 790 и 886 години. Той е написал и труд по астрология, която книга е била преведена от европейските народи в годините 1130 ÷ 1140.
към текста >>

Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва Абу-Машар, живял между 790 и 886 години.
Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно. Всичко изнесено там, понеже не се е облягало на истинските астрономически знания, каквито Птоломеи не е имал, не могат да се приемат за нещо сериозно. В римската империя астрологията и астролозите са били ту на голяма почит, ту на пренебрежение, според настроението на царете. В Средна Азия много от учените там са се занимавали, както с астрономия, така и с астрология, като са допринесли много за нейното признаване й приемане. Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва Абу-Машар, живял между 790 и 886 години. Той е написал и труд по астрология, която книга е била преведена от европейските народи в годините 1130 ÷ 1140. Отношението към астрологията във всички времена по-късно също е било неопределено. Едни са я приемали като достойна за изучаване наука, други като магьосничество и заблуда. Имало е и академично приемане на астрологията, което се е изразило в отсъждане на специалност в някои европейски университети, като например университета в Болоня: където са учили Данте, Петрарка.
към текста >>

22. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

ТОМ 19

Саабей, предвиждайки заливането на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров.
Че наистина е така, в народите на Америка преди идването на европейците е запазено преданието, че хора с бяла кожа и бради дошли с лодки откъм морето, са ги поучили на ценни знания и мъдрости, улесняващи техния живот. В Египет също е запазено преданието, че първите фараони са пришълци от Атлантида, донесли им многото знания и мъдрости. А Учителят ми каза в един разговор, който имах с Него, следното: „По времето на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна, ние два пъти грешка не правим”. Такъв е смисьлът на легендата за Каин и Авел, като името Авел е „Хавел”, което значи - човек, хора дошли от Слънцето. Саабей, предвиждайки заливането на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров. Там занасят те неговото учение и най-вече науката за звездния мир. Отивайки във Вавилон изтъкнатите учени от халдейският народ построяват Вавилонската кула, кьдето отварят школа за изучаване на науките и на първо място астрономията и астрологията. Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”. То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите.
към текста >>

То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма.
Такъв е смисьлът на легендата за Каин и Авел, като името Авел е „Хавел”, което значи - човек, хора дошли от Слънцето. Саабей, предвиждайки заливането на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров. Там занасят те неговото учение и най-вече науката за звездния мир. Отивайки във Вавилон изтъкнатите учени от халдейският народ построяват Вавилонската кула, кьдето отварят школа за изучаване на науките и на първо място астрономията и астрологията. Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”. То е най-известно в народите на Арабският полуостров и е послужило като основа на Мохамедовото учение - на Исляма. В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята.
към текста >>

За него разказва големият арабски мъдрец, учен и преди всичко един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу Али Ибин Сина, живял между 980 и 1037 години, известен още всред народите на Средна Азия, където е живял и подвизавал, поучавал народа, лекувал и е имал школа още с името Шейхом, което ще рече цар на науките, а всред европейските народи под името Авицена.
Това им свойство днес от напредналата техника се използва за направата на транзисторите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните като диаманти, аметисти, сапфири, смарагди, топази, рубини и други такива, са особено полезни за човека. Ето защо, хората са се стремяли и се стремят да носят скъпоценни кристали, не само защото те са наистина красиви, но и защото има полза от тях. Третият е Аия Бен Якзан, велик Учител, който посвещава хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, когато то по ред причини е нарушено. Той е дал на човешкия род медицината. За него разказва големият арабски мъдрец, учен и преди всичко един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу Али Ибин Сина, живял между 980 и 1037 години, известен още всред народите на Средна Азия, където е живял и подвизавал, поучавал народа, лекувал и е имал школа още с името Шейхом, което ще рече цар на науките, а всред европейските народи под името Авицена. При едно утринно излизане край град Бухара, където е бил, се среща с този велик Учител, който го е ръководил в житейския му път, като го е насочвал в неговите научни постижения и преди всичко в медицината, среща сьс същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, той, Абу, беше отправил мисълта си към Великите Братя за повече светлина и мъдрост. Когато свърши и отвори очи, за голяма своя изненада видя пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледаше и не можеше да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък за него човек, от когото лъхаше такава приятност, доброта и мекота, каквато той не беше срещал никога дотогава. От него струеше младежки чар.
към текста >>

23. 10. ЗОДИАКАЛНОТО СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ

ТОМ 19

Големият арабски философ Ибин Рош, живял през тринадесети век пък казва: „Всичко, което е пред нас, е направено от нещо, което е покои и нещо, което е движение.
По липса на по-подходящи термини, първият род сила е наречена „Зло”, а вторият „Добро”. Учителят казва: „Злото създава видимите форми, а Доброто ги организирва и облагородява”. И казва още: „Онова, което привежда в действие всичко, Аз наричам Бог. Колкото нещото е по-съвършено, толкова то се движи по-бързо”. Авицена казва: „Движението е включено е материята”. Големият арабски философ Ибин Рош, живял през тринадесети век пък казва: „Всичко, което е пред нас, е направено от нещо, което е покои и нещо, което е движение. Движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. Разрушеният покой служи, за да се създаде нещо по- съвършено”. И казва още: „Движението е най-съвършеното състояние на веществото, към което то се стреми в своя еволюционен процес”. Този процес на еволюцията не е само във формите пред нас. Той е един процес, който засяга не само нашата планета, но и всички създадени творения в мировото пространство.
към текста >>

24. ХУБАВО Е И ПО-ХУБАВО ЩЕ СТАНЕ ПЪРВА ПРИКАЗКА

ТОМ 20

ХУБАВО Е И ПО-ХУБАВО ЩЕ СТАНЕ ПЪРВА ПРИКАЗКА В царството на един арабски емир живял велик мъдрец.
ХУБАВО Е И ПО-ХУБАВО ЩЕ СТАНЕ ПЪРВА ПРИКАЗКА В царството на един арабски емир живял велик мъдрец. Мнозина говорели за него и най-после славата му стигнала до самия емир. Той поискал да узнае нещо за него и пратил един от своите велможи да го издири, намери, разбере и му разправи. Ходил и що ходил велможът, намерил го и се върнал. - Е, какво? - запитал го царят.
към текста >>

25. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

ТОМ 20

Арабските духовни течения се опитват в Испания в 1520 г.
В Англия реформационното движение, подето сполучливо и използващо разумно фамилните разпри на английските крале, успя напълно. След това ложите на Розенкройцерите бяха почти навсякъде закрити, като останаха само двете най-стари ложи във Франция и Германия, които съществуват и досега. Трябва обаче да поменем, че от името на Розенкройцерите действуват доста тайни ордени днес във всички страни на света, но те нямат нищо общо, освен името, със стария орден. Те се състоят обикновено от лица, които изучават и се мъчат да се домогнат до мистериите на старите Розен-кройцерски братства, но нямат нито техните сили, нито техните знания. Такива самозвани ложи има една в Англия и пет в Америка, с клонове в други страни, но същинските стари и без връзки с другите държави са, както вече поменахме, тия във Франция и Германия****. Арабските духовни течения се опитват в Испания в 1520 г. да образуват един таен център на знание и сила, чрез ордена на Илюминатите (озарените), които, като видяхме, си водят своето начало от Апостол Павел. Но тоя орден, от самото започване още попада под силните удари на испанската инквизиция и биде пръснат. Някои от неговите членове отнасят духовната светлина във Франция и в 1623-1635 до 1722 г. създават братствата, които съществуват до самата френска революция. Последното братство се създава с изключителната задача, за да се реагира срещу тайния Иезуитски орден, основан от Инголщад - работа, с която по-късно се натоварват Масоните и я свършват успешно.
към текста >>

26. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

първа част - писма от 1908г до 1912г

ТОМ 21

Тогава числата са обозначавани с букви, а не с арабски или латински цифри. Вж.
Тези инициали се намират на първа страница на оригиналната книжка „Заветът на Цветните лъчи на Светлината”, отпечатана от Учителя и раздавана лично от Него. Виж „Изгревът”, том I, стр. 636 ÷ 637. Тези инициали означават следното: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Сина Божий - 15 август Търново 1912 г. Отдолу годината 1912 е изписана с цифровите значения на старославянската азбука. Тогава числата са обозначавани с букви, а не с арабски или латински цифри. Вж. на следващите страници сканираните копия. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) "Заветът на цветните лъч.и на светлината",изд. 1912 г., корица. "Заветът на цветните льчи на светлината", изд. 1912 ;;;, стр. 1.
към текста >>

27. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

ТОМ 21

По арабски се казва „самотната” звезда.
МС (Юпитер в перихелий точен полуквинтил Медиум Цели) говори за силната връзка на господаря на хороскопа, Юпитер, със свръхсъзнанието ми, с ангелите и Бога. (Юпитер в перихелий квадрат Хирон) говори за някои допуснати от мен грешки, които трябва да изправя, иначе много скъпо се плаща. Да притежавам абсолютно послушание и голяма будност. П 25°38' в Лъв е в точен съвпад с Алфа Хидра Алфард 26°22' в Лъв. Това е главната звезда, водеща змея, Хидрата. По арабски се казва „самотната” звезда. Има качествата на Сатурн, съчетани с Венера и Нептун. Обикновено това влияние е неблагоприятно и е свързано с ядове, несполуки и провали, отнасящи се до нашето братство в България, на което и аз съм член. Еволюцията е обща и не може някой сам да излезе напред и всички вървим общо напред. Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо богатство, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни богатства на будните души. физически човек може да е беден, но духовно да е много богат, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи.
към текста >>

28. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Бог създаде Мусала, Името Мусала е от арабски произход и значи «Близо до Бога» или «Божи връх».
«Мон Блан кой го е създал? Бялото Братство на Европа създаде Мон Блан. Кой създаде Еверест? Бялото Братство в Индия създаде Еверест.» (76, с. 260) «А кой създаде Мусала? Бог създаде Мусала, Името Мусала е от арабски произход и значи «Близо до Бога» или «Божи връх». На турски «Мус-Аллах» значи «носът на Бога.» На Рила в Акаша (писмо, достъпно само за просветените същества) е написана историята на Земята от създаването й, до днешен ден. Затова всички велики същества, адепти и учители, които са посещавали Земята, са идвали на Рила, да четат историята й. При своето пребиваване на Рила те са оставяли светлина и благословение. Така Рила с Мусала става благословена планина за разлика например от Пирин, за която се казва, че е окървавена планина.» (64) Преди Потопа Рила, Родопите и Олимп са били един масив, 12 000 метра висок, и това е представлявало древния Олимп или мястото на боговете, където човешки крак не е могъл да пристъпи. След Потопа, станал преди повече от 13 000 години, Мусала, под натиска на отрицателните сили на Черната ложа, спаднала на 6000 метра.
към текста >>

29. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Въведение

Исмаил става родоначалник на арабския народ.
„И рече Бог : Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята." Това е първият връх на спасение, през който душата минава. (Битие 9:13) Един от потомците на Ной е Аврам, който става родоначалник на човечеството. Дълго време жена му Сара няма деца и тя му позволява да придобие син от нейната робиня Агар. Дават му името Исмаил. Агар и синът и Исмаил минават през големи страдания, през време на които Бог казва на майката, че синът и има велико бъдеще. Исмаил става родоначалник на арабския народ. По-късно, на стари години, с помощта на Бога, Сара ражда син на име Исак, който става родоначалник на еврейския народ. Така евреите и арабите произлизат от един баща - Аврам, и са братски народи, но и досега воюват жестоко помежду си. По това време човечеството е в своето бебешко развитие. Бог решава да изпита душата на Аврам - доколко тя е послушна. Той нарежда на Аврам да вземе единородния си син Исак, да отиде на планината Мория и там да го принесе в жертва за Него.
към текста >>

30. 1. Плутон - Нептун

426) Нострадамус (според ясновидско видение) е българин и е имал старобългарски и арабски книги по астрология.
Учителят казва: „Всеки човек , бил той германец,французин англичанин , който се справя със своите мъчнотии , е българин . Ако не може да се справи с мъчнотиите , не е българин. " [Божественият и човешки свят. Рилски беседи от Учителя, държани на Мусала, седемте Рилски езера и София. София, 1940, с. 426) Нострадамус (според ясновидско видение) е българин и е имал старобългарски и арабски книги по астрология. Той е виждал на огледалото си какви събития ще станат в определени години и веднага правел хороскоп за времето на дадено събитие и научавал при какви аспекти се явяват дадени събития. Магелан е бил българин, който ходил до Индия и станал мореплавател. Първият приятел на Христофор Колумб е бил българинът Драго, който притежавал силна интуиция и съветвал Колумб в пътуванията им.Само техният кораб се завърнал от околосветското му пътуване с помощта на Драго. В 392 г. имаме Плутон съвпад Нептун .
към текста >>

31. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

Тази звезда по арабски е рамото на Пегас, със силно сатурново влияние.
И цар да е един човек, трябва да копае поне един час дневно земята през пролетта, за да бъде здрав, енергичен и бодър. Учителят отбелязва, че в шестата раса всички учени професори, музиканти ще копаят земята, но със златни мотики. Тогава земята ще дава 10 пъти повече продукти и хората ще се радват на голямо изобилие от блага. Златото е символ на слънцето, носител на големите блага, контото изпраща по цялата наша слънчева система. Слънцето 28°47' в Риби е в съвпад с бета Пегас Шеат на 28°01' в Риби. Тази звезда по арабски е рамото на Пегас, със силно сатурново влияние. Виждам, че Учителят постоянно се за среща с ръководителя на българите, падналият бог Сатурн, който постоянно му е пречел в неговата велика духовна работа. Това е залог за голямата любов, която Бог, Учителят има и проявява към българите. Слънцето в перихелий е съвпад с Шеат точен квадрат Марс - показва големи природни катастрофи за България, гибел на много хора от земетресения и други природни бедствия. Учителят спасява българите при чирпанското земетресение, когато е трябвало да загинат стотици хиляди хора и от Чирпан и Пловдив да не остане нищо. Това е отразено в беседата му „За съдба дойдох" държана 22 април 1928 г.
към текста >>

32. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

По арабски Алтаир значи орел.
Дончо си маха ръцете и казва, че от 20 години за пръв път духовете не идват при него. Учителят отговорил: „Малко ли е моето присъствие тук между вас? " Разтуря се групата на бай Дончо и той скоро си заминава от този свят. Това са трудностите в школата на Учителя, показани от аспектите на Уран ретрограден. Уран ретрограден е на 0°11' в зодиакалния знак Водолей и съвпад с Алтаир, алфа от Орел на 0°32' във Водолей. По арабски Алтаир значи орел. Има марсов характер, съчетан с влиянието на Меркурий и Юпитер. Съвпадът е на Десцендента и придава на Учителя голяма издръжливост, смелост и щедрост. Ще има почит, уважение и издигане в духовните среди. Учителят много целеустремено се движи към осъществяване на задачите, поставени му от небето, непрекъснато озаряван от лъчите на Божията мъдрост. Той никога не се отклонява и вътрешно никога не отстъпва от начертания му от Бога план и път на работа.
към текста >>

33. част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

По арабски Духбе значи мечка.
Око не е видяло и ухо не е чуло такава мъдрост, каквато излизаше от устата на Беинса Дуно по време на лекциите в школата. Живота на Учителя беше най-високото, най-висшето и най-непреривното проявление на Бога към човеците. Учителят беше величието на класа, виделина, която озаряваше всяка душа, духовно явление, което не може да се изкаже с думи. Той беше всьо и все в нас и извън нас, за земята и цялата вселена. Нептун в хороскопа се намира на 14°51' в зодиакалния знак Лъв, съвпад със звездата Духбе - алфа от Голямата мечка на 14°20' в зодиакалния знак Лъв. По арабски Духбе значи мечка. Това е главната звезда в съзвездието „Голяма мечка". Тя проявява силно разрушителните сили на планетата Марс, на които се дава ход в зависимост от планетите, с които е в съвпад. В наталната карта на Мао Дзе Дун Духбе е в съвпад с господаря на кармата Сатурн. При Учителя Духбе е съвпад с Нептун - Божията любов, която прави тригон с Марс и така връзва всичките му разрушителни сили, като ги превръща в градивни, духовни сили, които са източник на много нови духовни идеи и проекти (Марс е в идейния зодиакален знак на Юпитер - Стрелец). Учителят с тоталната проява на Божията любов стопяваше всичките пречки в пътя си и успя да изнесе на земята 7777 беседи, според него.
към текста >>

34. 5. Първи преводи на Библията. Преводи на Библията Християнски свят.

ТОМ 24

Този учен светия прегледал с много голямо внимание приготвените ръкописи от Библията, които му били достъпни и ги сравнил с Арабский, Евреиский и Сирийски ръкописи.
След като Св. Иером довършил тази си преработка, по която се и отличил и голяма част от която била извършена в селото Витлеем, почти на самото месторождение на Исуса Христа. Далматинските и панонските калугери крили стария превод на Библията и почнали да не употребяват вече друг, освен дадения от самия им покровител Св. Иером. Иеромовий превод превъзхождал дотолкова трудът на седемдесеттях, колкото техний труд бил по-добър от полуварварский превод, направен преди преводът от 285 г. пр. Р. Хр. Този учен светия прегледал с много голямо внимание приготвените ръкописи от Библията, които му били достъпни и ги сравнил с Арабский, Евреиский и Сирийски ръкописи. Във всичките тези ръкописи той направил изменения и поправки, които са спазени дори до днес. Читателят ще може да си състави що годе понятие за този херкулесов труд на Св. Иерома, когато вземе пред вид, че нему били предложени от членовете на Никейский събор повече от двеста ръкописи, всичките различни един от друг в някои от най-важните им черти. Като книгопечатането е било още неизвестно, всичките книги са били в ръкопис. За стотина години преписвачите на Св.
към текста >>

35. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Преводач е на много книги от немски: "Психология", "Арабски приказки"; от английски: Маколей, Нютон, Джеймс Ален; от френски: най-много белетристична литература.
Родом е от Охрид. Бил е гимназиален директор и учител в Солун, Цариград, Варна, Русе, Тулча; лектор в Свободния университет, по фр. търг. кореспонденция. Заемал е висши длъжности в Министерството на външните работи, в Дирекцията на железниците по чужда кореспонденция, след като издържа конкурсен изпит на френски и немски езици. Бил е дългогодишен началник в БНБ по чужда кореспонденция. Преводач е на много книги от немски: "Психология", "Арабски приказки"; от английски: Маколей, Нютон, Джеймс Ален; от френски: най-много белетристична литература. Редактирал е в. "Алфа" и др. Той от 26 години е в Братството, защото, както се изрази - "Намерих тук това, което никъде не бях намерил". Мнението му за Учителя е следното: - Един пълнолетен Син Божий. Всички сме деца на Бога и нашето предназначение е да бъдем осиновени, според Павла.
към текста >>

36. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

В един свой сън тя се видяла като малко, бедно и болно момиченце в тези арабски страни.
Сус, на около 30 км, поради липса на християнско гробище. На изпращането е имало повече от 200 души араби - все негови приятели?! После ми се каза, че баща ми от тези страни е дошел и оставането на тялото му там не е случайно. Сестра ми, д-р Росица Василева-Лозанова работи 4 1/2 години в Тунизия. Тя беше детски лекар. В един свой сън тя се видяла като малко, бедно и болно момиченце в тези арабски страни. Тя била сред болни деца и си задала въпроса: "Няма ли лекар да ни помогне? " Престоят в Тунизия тя го приемаше, въпреки че комунистите не пуснаха съпругът й да отиде при нея. Тя загина при нещастен случай в Тунизия. Писмо на Драгомир Василев до Павел и Елена Василеви 23.IV. 1969 г.
към текста >>

37. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

ТОМ 30

Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят.
За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората". На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка. Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието. Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение.
към текста >>

38. 6. Пророчеството на Славчо Радомирски

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Гледат ме уплашено и непрекъснато нещо си говорят на арабски.
Така се казваше - беше родена в гр. Трън, и говореше на трънски акцент. 6.5. На следващият ден си сложих черна лента на ревера за траур. Много съм потиснат, все едно, че съм на погребение. Моето състояние се предава и на околните лекари, които бяха от Египет и те не могат да работят. Гледат ме уплашено и непрекъснато нещо си говорят на арабски. По едно време идва при мен един египетски лекар, казваше се д-р Махмуд. Пита ме каква е тази черна лента. Обяснявам му, че баща ми е починал. Пита ме на колко години почина. Отговарям му, че е на 80 години.
към текста >>

39. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

По арабски Ригел значи твърдина, опора и се намира на лявото коляно на Ориона.
Значи той не е изживял на млади години тези желания, които са неподходящи да ги изживява в напредналата си възраст. Милка може да му е внучка или правнучка. Понеже много често го нападаха низшите духове, той направи много провали, особено в опазването на Словото, като предаде много материали на Кралю Кралев, който е протестант и по вътрешна духовна подготовка стои 500 години назад от Бялото братство и от проявите му можем да заключим, че е много далеч от идеите на Учителя и от доброто и любовта, които са основа на живота на ученика. Брат Жельо Танев, живеещ до братската градина в град Айтос, го сънувал и го видял, че излиза от една скала във формата на змия. Плутон ретрограден на 16° 18’ в зодиакалния знак Близнаци е съвпад с бета Орион - Ригел, намираща се на 15°23’ в зодиакалния знак Близнаци. По арабски Ригел значи твърдина, опора и се намира на лявото коляно на Ориона. Звездата има влиянието на Марс и Юпитер. Роденият ще бъде принуден постоянно да води борба, за да поддържа достигнатото си положение. Енергията на родения се увеличава, като постоянно му идват нови сили. Винаги ще има успех и постижения в постигането на поставената си цел. Ако роденият не е осторожен и предвидлив и се поддаде на слабости, неудачи и разочарования, след големите му успехи ще следват падения.
към текста >>

40. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

На арабски името й е създателка на вината.
Тя притежава войнствен дух, стратегически талант, организаторски способности, проницателност и голяма смелост при изпълнение на дадена задача. Може при тези успехи да предизвика ненавист и враждебност в околните си. Този аспект носи опасност от загубване на външното си знание и отваря широко вратите на вътрешното виждане и безподобна интуиция. Мария е обвинена в измяна към рода си, че е отишла да учи новото учение при Учителя и не върви в техния религиозен път в източното православие. Юпитер ретрограден е на 9°11’ в зодиакалния знак Везни, съвпад епсилон Дева - Виндемиатрикс на 8°34’ в зодиакалния знак Везни. На арабски името й е създателка на вината. Има Сатурново и Меркуриево влияние. Дава сили и възможност за концентриране в материалната област. Звездата покровителства хората, които се занимават с бизнес или архитектура. Дава й голям подем в работата за Бялото братство, което се представлява в астрологията от планетата Юпитер. Удължава й живота на дотации да работи за новото.
към текста >>

41. 77. Евреинът - историк и философ

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота.
Момичето разбра, почувствува, че Христов се уплаши! Кадифяна ръкавица, помилва женското й тщеславие. В нея пламна Брунжилда! С цялото си същество тя пожела Христов и евреинът да се състезават за нея, тя да бъде царицата на двубоя - скрита зад паравана „Философската истина”! Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов! Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота. Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете. Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше! Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт!
към текста >>

42. 37.1. Козата и пръча.

Отговор на Вергилий Кръстев

ТОМ 33

А тук тя ми се прави на девица от 1001 нощ, от онези арабски приказки!
И дали има решение? Каза, че има решение. И тогава я заведох до „майстор Борис”, за да я види и чуе за решението, което донесе. 37.1.4. Милка Кралева е имала един брак, и се е развела. Аз никога не съм я разпитвал, защо се е развела. А тук тя ми се прави на девица от 1001 нощ, от онези арабски приказки! Как Ви се струва това? 37.1.5. Аз я представих не като годеница, а като булка, и вечерта за пръв път се доближих до нея като „животно”! И тя се отдаде, без да възразява! И поиска веднага да сключим брак, за което се съгласих и го направих. И изпълних.
към текста >>

43. 5. Ученичка на мадам Гию

ТОМ 34

____________________________ 13) Ото Вайнигер / Otto Weininger, 1880-1903, философ 14) тефтик или тифтик (арабски: Teftik, турски: tiftik) - ангорска вълна, естествената вълна е със светлокафяв цвят 15) Алфред Денис Корто / Alfred Cortot, 1877-1962, пианист, диригент, педагог 16) Аугуст Манжо / Jean Auguste Mangeot, Auguste Mangeot, 1878-1942, пианист, музикален критик, директор на списание „Le monde musical”, съосновател на Ecole normale de musique.
„Не, ще го пишем работник - че ти излизаш от чернозема, че си работническо чадо. Сигур е бил комунист. Разбираш? ” Каква ли не ме писаха вече. „Утре Лиляна Табакова ще се яви на 1800 души публика в Народната опера - дете от чернозема, дете на фабричен работник...”, а баща ми никога не е бил работник, но така. Всичко това го имам като документация - изрезки от вестниците и ги пазя. ____________________________ 13) Ото Вайнигер / Otto Weininger, 1880-1903, философ 14) тефтик или тифтик (арабски: Teftik, турски: tiftik) - ангорска вълна, естествената вълна е със светлокафяв цвят 15) Алфред Денис Корто / Alfred Cortot, 1877-1962, пианист, диригент, педагог 16) Аугуст Манжо / Jean Auguste Mangeot, Auguste Mangeot, 1878-1942, пианист, музикален критик, директор на списание „Le monde musical”, съосновател на Ecole normale de musique. В разговорите певицата погрешно представя Аугуст Манжо като Алфред Манжо 17) Жак Кибо / Jacques Thibaud, 1880-1943, цигулар 18) Нинон Вален / Ninon Vallin - с истинско име Josephine-Eugenie Vallin, 1886-1961, оперна певица, лиричен сопран 19) Асен Яков Найденов, 1899-1995, оперен диригент 20) Събчо Атанасов Събев, 1899-1950, оперен певец, баритон
към текста >>

44. Съдържание

Бесарабските българи.
Броят на възпитаниците в интерната към Болградското централно училище. - В: Съветник (Цариград). Г. 1, бр. 13, 17 юли 1863, с. 2, 3. 6.5.3. Бесарабските българи. - В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37-38.; бр.12, 16 август 1863, с. 46.; бр.
към текста >>

45. Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35

Главен управител и председател на настоятелството на чуждестранните колонисти на Южна Русия и представител на Бесарабския регион със специално внимание към българските заселници.
Снимки и бележки към снимките на „Изгревът“, том 35 Доктор Георги Вълков Миркович (1895-1905) - лекар, участвал в борбата срещу холерата и чумата, в борбата за национална и църковна независимост и оживял в Цариградските тъмници и от заточението в Диарбекир I Доктор Георги Вълков Миркович (1895-1905) II Доктор Георги Вълков Миркович с брат си Русчо (Руско) Вълков Миркович – в началото финансова, а по-късно и морал на опора в нелекия му житейски път III Доктор Георги Миркович със сестра си Иванка IV Иванка, сестрата на д-р Георги Миркович, с детето си Болградската гимназия, в която д-р Г. Миркович е директор през 1864 г. VI Иван Никитич Инзов (1768-1845) - руски генерал от инфантерията (пехотата) и администратор. Главен управител и председател на настоятелството на чуждестранните колонисти на Южна Русия и представител на Бесарабския регион със специално внимание към българските заселници. През 1821 г. основава град Болград за български бежанци. VII Драган Киряков Цанков (рождено име: Димитър Гигов) (1828—1911) — адвокат, дипломат, редактор, политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Ръководител на Униатското движение, член на делегацията до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи. VIII Тодор Стоянов Бурмов (1834-1906) - български възрожденец, активен участник в борбата за църковна независимост (фотограф: Карастоянов, София) IX хаджи Мина Янков Пашов (1838-1881) - участник в борбата за независима българска църква, поддръжник на Г. С.
към текста >>

46. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години.
В отговор Христу посъветвал Добря да убеди чорбаджиите и еснафите да протестират публично против водителите на унията и да изкажат преданност и привърженност Илариону, когото и да насърчат в досегашната му ревност за независима православна йерархия. И наистина такъва протест от 18 Януарий 1861 г. му пристигна и ся публикува в Цариградски вестник. През тези критически за църквата и за народа ни дни, почти секи ден ставаха събрания от общинарите и комисарите, за да обсъждат ежедневните проявления в течението на въпросите последвани от окръжни До сичките български епархии, за да ся уведомяват съотечествениците за хода на работите ни. В такова едно събрание под председателството на Илариона на 29 Декемврий ся решило да ся изпрати назидателно пастирско послание от страна на двамата ни Архипастири Илариона и Авксентия, в което се осъждаха примамливите стремежи с лъжливите обещания на Йезуитската пропаганда... * * * Ваканциите ся свършиха на 26 Март, неделя, в който ден ся прибра и Христу в училището. Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години. Следователно той натъкми продължението на между-класовите си конференции и частните си уроци, по превод от френски на турски, за четирите Турчета. Това обстоятелство му даваше възможност да не прекъсва своите посещения по Фенер и по Цариград, два пъти в седмицата през ваканционните седмични дни, неделя и петък, и тъй да следи хода на народните ни черковни работи и то ако има нещо важно станало или ся предвижда да стане такова по тях. Между това в патриаршията усилено ся работеше всячески с всевъзможни средства, простими и непростими против Българите и Владиците им. Испращаха ся окръжни след окръжни послания до всичките епархии за да ся увещават Българите да ся не отделят от православната патриаршия, да не слушат развилнелите ся против нея нечестиви владици Илариона и Авксентия, да избягват сяко общение с тях и да испратят еднакви махзари (адреси) до Портата и до патриаршията, за че Българите са верни, преданни и благодарни от Владиците си и от управлението на патриаршията. Само от западна България, а именно от Ниш, Видин, Лом, Враца, Ловеч и Кюстендил ся изпратиха такива махзари, подписани от гръкомани.
към текста >>

47. 2.10.16. Смърт и погребение на унията в България, 07.11.1861 г., Белград. - В: Раковски, Георги Стойков.

Миркович зарязва и уния, и йезуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдава да стане лекар в Болград.
Отколе не сме говорили за йезуитская зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в наше мило отечество. Причина на това мълчание беше, че нямаше веке що да се говори! Йезуитската брадва удари на камък в България! Покойний дядо Йосиф даде смъртоносен удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождение си, между чужди хора немил и недраг! Подир дяда Йосифа умира в тъмница затворен Николчо Евтимов от Габрово, най-деятелний орган на тая пропаганда. Миркович зарязва и уния, и йезуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдава да стане лекар в Болград. Ваклидов, редактор на лъжовния им вестник, кого издаваха български в Сан Бенедето, зарязва редакторство и дохожда в Браила с препоръчителни писма до браилските родолюбци българи да му намерят някоя си работа да може да живее. Най-после остава Цанков, пусти Цанков! И той, горкия, приема да стане негде си в България даскал и ето го и него в Трявна да постъпи в това звание. Сега в Сан Бенедето остават си пак йезуитските дервиши самички!... Ето българска уния на какво зло налетя!
към текста >>

48. 3.1. Преселение и организиране (1752-1857).

Заселват се бесарабските българи не във влашки или руски селища, а или в напуснатите татарски села или си основават нови колонии.
През течението на всички руско-турски войни от XVIII и XIX стол., като почнем от онази на 1769-1774 год. и завършим със Севастополската 1853-1856 г., подир руските войски са последвали десетки и стотини хиляди българи - бежанци от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония и дори Мала-Азия. От тях едни са се пръснали по Сърбия и Австро-Унгария, други са се спрели във Влашко и Молдова, гдето са увеличили населението на градовете (Крайова, Питещи, Букурещ, Гюргево, Фокшан, Браила, Галац, Бузъу и др.) или са образували нови селища (Александрия, Беряска-Плоещ и др.). Мнозинството, обаче се заселва в Южна Русия (губернията -Черниговска, Херсонска, Таврическа, и най-вече в Бесарабия). От тия последните едни се настаняват в и около градовете Бендер, Кишенев, Льово, а мнозинството - в татарския Буджак. Заселват се бесарабските българи не във влашки или руски селища, а или в напуснатите татарски села или си основават нови колонии. Затова имената на техните села са или на онези на напустнатите татарски, или на селата в Турция, откъдето са се изселили, или пък са нови. След Севастополската война (когато е станало последното масово изселване в Русия на повече от 100 000 българи) само отделни лица и домочадия емигрират дори и през течение на Освободителната война от 1877-78 г., след оттеглянето на Гурковия авангарден отряд на север от Балкана, подир боя при Стара-Загора на 19.VI 1.1877 г. Според данните на руската официална статистика, при преброяването населението в Южна Русия на 1897 г., българи в този край е имало: в Бесарабия - 103,225 д.; в Херсонската губерния - 25,687 д., в Таврическата - 41,260 д., всичко 170,170 д. Според данните пък 1910 г. в Бесарабия българското население е било 200,316 д., т. е.
към текста >>

49. 3.2. Българските колонии в Бесарабия.

Инзов, бесарабските българи му въздигат на гробищата изящен, в римски стил храм-мавзолей, в който и погребват костите му подир неговата смърт в Одеса, на 27 май 1845 год.
Централната колония в Болград („Болгар-город” = Български град), също основана на 1820 год., бързо приема вид на културен център. Освен основните 2 и споменатите 2 класни училища, в него се въздига най-големия в Южна Русия храм „Св. Преображение”, изящна катедрала, по стила на Исакиевската в Петроград. Този храм е със същото значение като онзи на Александър Невски в София - храм-паметник, символ на „Преображение” и „Освобождение” от турско-гръцкото иго, израз на благодарност към Русия за основаване на „Новая Болгар1я”, гдето намираха прибежище прокудените чада на българското Отечество. Като специален пък израз на благодарност към своя благодетел генерала Ив. Инзов, бесарабските българи му въздигат на гробищата изящен, в римски стил храм-мавзолей, в който и погребват костите му подир неговата смърт в Одеса, на 27 май 1845 год. Край езерото Ялпух367, на чийто северен бряг е разположен града Болград, се протака обширен, планиран, с надлежните постройки, извори и фонтани парк, а от двете негови страни, пак край езерото, се засаждат градини, лозя и плантации по цялото протежение на езерото Ялпух. Тъй, когато прокудените из родните си огнища българи навлязоха в чуждия и пуст татарски Буджак, пред взора им се простря на шир и длъж една обширна, безлесна и безводна степ, обрасла с гъсти, високи бурени и търнаци, над които се виели ята орли и гарвани. Зиме глутници вълци виели по всички посоки на широката степ, а лете над нея лягала тежка, задушна и нагорещена от южното слънце атмосфера, напоена от смрад и маларични изпарения, що многобройните плесенясали блата от разливите на реките и езерата в крайнините на Огъла разнасяли навред. Дневна жабна музика огласяла простора, а през тихите лунни нощи орляци бухали из пустите татарски колиби бухукали своите проклятия... И бежанците, като преглътнали сълзите и затаили в дъното на душите си тъгата за родните райски балкани, запретнали ръкави, прекръстили се и се заловили за работа - упорита, безспирна, денонощна. Пламват бурените и търнаците, та цели месеци от Добруджа и Влашко се любували през нощите на сяйналото буджашко пбле... Така говорят преданията.
към текста >>

Следователно тази Нова България, възникнала преди повече от едно столетие в пустия Буджак, който до тогава принадлежеше на Турция, е създадена изключително от мазолестите ръце на бесарабските българи и на никой друг.
Един от навремените писатели в своите описания на българските колонии, дава следната обща преценка на туй, що е бил Буджакът преди и след заселването в него на българите: „В новоруските губернии и Бесарабската област в течението на изтеклото полустолетие се настани и щастливо живее доста многобройно семейство от Българския народ, което с преселването си зае най-пустите степи и долища, като през течение на туй време ги обърна в най-цветящи и благоустроени земледелски стопанства. Братски приети, снабдени със земи и сгодности, поощрени с права и привилегии, българите представляват днес едно от най-утешителните в нашето отечество зрелища. Така се създаде и постепенно затвърди в Бесарабия „Нова България”. Трябва тук да отбележим, че парични пособия, каквито са се отпущали на по-предишните преселенци в Русия, на българите не са давани (А. Скальковсюй368, стр. 30). Следователно тази Нова България, възникнала преди повече от едно столетие в пустия Буджак, който до тогава принадлежеше на Турция, е създадена изключително от мазолестите ръце на бесарабските българи и на никой друг. В това общо положение русите предадоха на ромъните южната част на Българска Бесарабия на 1857 год. ________________________________________ 364) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Лготни (рус.: льготны) - освободени от данъци 365) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. Емляк (остар.) - недвижим имот; данък върху недвижим имот. 366) Бележка на Е.
към текста >>

50. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

Найденов е бесарабски българин.
Титоров, проф. Д. Агура, генерал Д. Николаев, майор Олимпи Панов, Г. Згурев, П. Стаматов. И днешният министър на просветата Николай Д. Найденов е бесарабски българин. ...Не мина обаче без опити от страна на ромънската власт да отнеме свободите и правата на бесарабските българи. Тъй: Още на 1860 год. Молдавският министър М. Когьлничану, при посещението си през лятото на гр. Болград и българските села, обяви, че привилегията за невземане на войници ще падне.
към текста >>

...Не мина обаче без опити от страна на ромънската власт да отнеме свободите и правата на бесарабските българи.
Агура, генерал Д. Николаев, майор Олимпи Панов, Г. Згурев, П. Стаматов. И днешният министър на просветата Николай Д. Найденов е бесарабски българин. ...Не мина обаче без опити от страна на ромънската власт да отнеме свободите и правата на бесарабските българи. Тъй: Още на 1860 год. Молдавският министър М. Когьлничану, при посещението си през лятото на гр. Болград и българските села, обяви, че привилегията за невземане на войници ще падне. Населението се разтревожи - не толкова от обстоятелството, че ще дава войници, колкото от това, че в тоя акт съгледа началото на едно постепенно унищожение правата и свободите, дадени им от русите и потвърдени преди 2-3 години от Князете Балш и Богориди.
към текста >>

И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост.
13) на 25 години, което и биде уважено от правителството. С този закон, както изрично се отбелязва в чл. 7, се унищожаваха „завинаги всички права и привилегии”. След него, може би, щеше да последва друг - за отнемане и на другите правдини - административни, църковни и училищни, обаче настъпилите събития отнеха от Ромъния южната част на Бесарабия и я повърнаха на Русия. В това, очертано по-горе, общо състояние ромъните предадоха на русите българските колонии. И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост. Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература. Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33): „Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград.
към текста >>

51. 3.4. Бесарабия в руско време (1878-1918).

Положението на бесарабските българи се значително измени.
София: Държ. печ., 1930, с. 35-39, 45. Подир Освободителната руско-турска война от 1877-1878 год., въз основа на Берлинския договор, южната част на Бесарабия отново минава към Русия в замяна на северна Добруджа, която се даде на Ромъните по мимо техните протести. И на 9 октомврий 1878 година руските власти поеха управлението. Положението на бесарабските българи се значително измени. Икономически населението се почувствува по-добре. Руското правителство усвои ромънския закон за земите от 1874/75 година, но намали стойността на земята до 20 рубли за десетина и данъците изведнаж спаднаха с 33.2 по-долу от онези през ромънско време. На 1885 г. почнаха да вземат и войници, тъй че на 1 януарий 1900 година бесарабските българи се простиха с привилегиите по „Царската грамота” от 1819 година - точно на срока определен от споменатия ромънски закон за земите. Обаче обществените институции в южна Бесарабия русите оставиха непокътнати: общинските съвети с кметовете, окръжния съвет, („Земство”) с постоянната комисия и управлението на колониалната банка си останаха изборни.
към текста >>

почнаха да вземат и войници, тъй че на 1 януарий 1900 година бесарабските българи се простиха с привилегиите по „Царската грамота” от 1819 година - точно на срока определен от споменатия ромънски закон за земите.
И на 9 октомврий 1878 година руските власти поеха управлението. Положението на бесарабските българи се значително измени. Икономически населението се почувствува по-добре. Руското правителство усвои ромънския закон за земите от 1874/75 година, но намали стойността на земята до 20 рубли за десетина и данъците изведнаж спаднаха с 33.2 по-долу от онези през ромънско време. На 1885 г. почнаха да вземат и войници, тъй че на 1 януарий 1900 година бесарабските българи се простиха с привилегиите по „Царската грамота” от 1819 година - точно на срока определен от споменатия ромънски закон за земите. Обаче обществените институции в южна Бесарабия русите оставиха непокътнати: общинските съвети с кметовете, окръжния съвет, („Земство”) с постоянната комисия и управлението на колониалната банка си останаха изборни. Окръжната болница, църквите и училищата със своите имоти също се запазиха, като собственост на колониите; дори учреждения, като гражданския клуб в Болград, необикновено нещо в царска Русия, не бидоха разтурени. Позволена биде една относителна свобода на здруженията, събранията, печата и театра, доколкото законите на монархията и цензурата допущаха. Не се посегна нито на българския език, нито на българската книга, нито на народните сборове по селата - тлаки, седенки, вечеринки, разни обичаи и обреди при празнуването на религиозните и национални български празници. Опитът да се забранят коледуванията (ходене на дружини от „коледари” от къща на къща през нощите срещу Коледа и трите нейни дни да пеят „коледни песни”), по искане на руския Синод, като „езически” обичаи, след едно кърваво стълкновение с полицията и подир протеста на българското население - опит направен още в началото на присъединението - има за последица разпоредбата, - да не се посяга върху народните традиции.
към текста >>

Още на 17 октомври 1878 година, осем дни подир присъединението, българите побързаха да осигурят самостойността на гимназията си: Инспекционният комитет, преименован на „попечителей” запитва бесарабския губернатор „как да се постъпи по въпросите на училищните дела, които съгласно с чл.
Всички тези училища се издържаха със свои дарения и със средства на българските колонии. Независимо от тях руското правителство откри разни мъжки и девически средни специални училища из градовете и централни села на Бесарабия - Акерман, Измаил, Кишинев и пр. Обаче всички тези български училища, както и основните по селата, бяха порусени т. е. българският език и история изхвърлени не само като език, на който да се преподават учебните дисциплини, но и като отделен учебен предмет за българчетата. Това насилие не мина без протести и борби от страна на българите-колонисти, особено за запазване националния характер на историческата Болградска мъжка гимназия. Още на 17 октомври 1878 година, осем дни подир присъединението, българите побързаха да осигурят самостойността на гимназията си: Инспекционният комитет, преименован на „попечителей” запитва бесарабския губернатор „как да се постъпи по въпросите на училищните дела, които съгласно с чл. 11, § 3 на Хрисовула изискват одобряване от Министра на Народното Просвещение.” В отговор на това запитване на попечителния комитет биде съобщено, както от Губернатора, тъй и от Попечителя (Инспектора) на Одеския учебен окръг, под който спадаха и всички учебни заведения в бесарабската губерния, - да продължи „управлението делата без изискваните от устава (Хрисовула) одобрения, до втора разпоредба”. След три месеца на 12.I.1879 година Попечителя на учебния окръг извиква в Одеса Директора на гимназията П. Теодорович с предложение да бъде готов за отговор на въпроса: „Към кои от двата рода учебни заведения, правителствени или частни, ще бъде причислена Болградската гимназия”. За тази цел попечителния комитет свиква на 21.I. с. г. гражданите-първенци и учителите на общо събрание, което решава: 1) за основа на училището да си остане и занапред Хрисовула (на Кн.
към текста >>

52. 3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).

„в името на бесарабския народ” Сфатул-Църей обяви: „Молдавската демократическа република (Бесарабия), с граници: Прут, Днестър, Черно море и старта австрийска граница, която Русия откъсна преди повече от сто години от тялото на старата Молдавия, уповавайки се на своето историческо минало и родство и на правото, което имат народите - сами да решават съдбата си, се присъединява още от днес и за винаги към майката - отечество Ромъния.” По-нататък за съдбата на Бесарабия следват изложените по-долу факти: През мирните преговори бесарабският въпрос беше сложен в Конференцията за предварителните уговаряния на мира пред комисията, натоварена с изучването на териториалните проблеми, относящи се до Ромъния.
Обаче, „Учредителното събрание” не можа да се състои, а последва следното: 1. На 2 декемврий 1917 г. народният съвет (Сфатул-Църей) декларира, че занапред Бесарабия ще образува демократична република Молдавия, съставляваща част от федералната руска република, 2. На 24 януарий 1918 година същият съвет обявяваше Бесарабия за народна Молдавска република, свободна и независима. 3. Най-сетне, на 27 марте, г. „в името на бесарабския народ” Сфатул-Църей обяви: „Молдавската демократическа република (Бесарабия), с граници: Прут, Днестър, Черно море и старта австрийска граница, която Русия откъсна преди повече от сто години от тялото на старата Молдавия, уповавайки се на своето историческо минало и родство и на правото, което имат народите - сами да решават съдбата си, се присъединява още от днес и за винаги към майката - отечество Ромъния.” По-нататък за съдбата на Бесарабия следват изложените по-долу факти: През мирните преговори бесарабският въпрос беше сложен в Конференцията за предварителните уговаряния на мира пред комисията, натоварена с изучването на териториалните проблеми, относящи се до Ромъния. На 5 март 1919 г., като възприе по принцип присъединяването на Бесарабия към Ромъния, комисията споменува между другото: „Това присъединяване тряба да се извърши под една форма, която ще запази общите интереси на Бесарабия и правата на малцинствата от вероизповедна гледна точка. ” ...договора, подписан в Париж на 9 декемврий 1919 г. от главните сдружени и съюзени сили и Ромъния, а именно да осигури там на жителите, без разлика на раса, религия или език, същите гаранции за свобода и правосъдие, както на другите жители от всички територии, съставляващи част от Кралство Ромъния. Чл. 5. В срок от две години, от деня на влизането в сила на настоящия договор, поданиците на бившата руска империя, на възраст повече от 18 години и остановени в територията на Бесарабия, упомената в чл.
към текста >>

53. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

Всички руси, които са познавали Сливен и сливенци, плодородните и прелестни места на Подбалканските покрайнини, в сравнение с тия на бесарабските степи и тръсища, дето посочили новите огнища на преселенците, открито са съветвали последните да не напущат родината си и че „и за тях ще дойде ред”.
Ето защо, мнозинството на града решава да удари зад Дунава и примижи пред оставени роднини и близки, пред имоти и огнища, - пред люлката на своето минало. По тоя път Сливен, като „столица на румелийските българи”, както се изразява Слейд, повлича след себе си по-голямата част от населението на югоизточна България. Мнозина погрешно вярват, че дошлите под Балкана руси са истински виновници за преселването или по-специално-те са подбуждали сливенци и др. българи да се преселват в Русия. Подбуждането е посредствено и по-скоро официално. Всички руси, които са познавали Сливен и сливенци, плодородните и прелестни места на Подбалканските покрайнини, в сравнение с тия на бесарабските степи и тръсища, дето посочили новите огнища на преселенците, открито са съветвали последните да не напущат родината си и че „и за тях ще дойде ред”. Сам Раковски изповядва, че Дибич е говорил в тая смисъл на българската депутация от Сливен и Котел. Селимински пък твърди, че подобни съвети били давани от офицери от неруска народност в руската армия. Англичанина Слейд също е убеждавал сливенци и котленци да не се преселват, но той е свивал рамена пред техния отговор, че няма други изход, защото инак султана ще ги накаже. И тъй, преселването, колкото и осъдително да е било, е крайност от неизбежен и извънредно важен за новата ни история характер. За доказ на обстоятелството, че българското изселване след идването на русите под Балкана не е било изненада за последните, говори красноречиво чл.
към текста >>

Mulk, от арабски) - поземлено или друго имущество в Османската империя, която е частна собственост.
Mahlul) - безстопанствен, безстопанствени. 376) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: мараз, мараши (ар.-тур. maraz) - болест, болни 377) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: мюлк (тур. Mulk, от арабски) - поземлено или друго имущество в Османската империя, която е частна собственост.
към текста >>

54. 3.6.7. Сливенци останали в Русия и Румъния.

Като бесарабски град, Болград по силата на Парижкия договор от 1856 г.
сливенци са живели разпръснато между другите колонисти или между чуждото там население. В Болград сливенци живеят в свой отделен квартал, наречен Сливенски. Собствено, целият град може да се счита направен и населен почти само от сливенци и ямболци. Последните също имат свой квартал, а третият по ред е на „вети”, заварени българи - туканци. Те са били не токова интелигентни и затова изразът „туканска глава” се считал за обиден. Като бесарабски град, Болград по силата на Парижкия договор от 1856 г. се отнема от Русия и се дава отново на автономните дунавски княжества: Влахия и Молдавия. Това променя значително живота на колонистите. В политическия и обществен вървеж на Бесарабия най-видна роль са играли болградци, а главно живущите там сливенци, които се сматрят и за най-интелигентните в Бесарабия. И дори до днес едни от най-видните тук български семейства са сливенците Парушеви и Атанасиеви. За Парушеви ще се спомене и при духовния развой на Сливен, тъй като един от тях е взел инициативата за основаването на първата българска гимназия.
към текста >>

55. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Ето защо той посетил втори път главната квартира, където генерал Вахт му предал покана на бесарабските български колонисти до новите изселници, с която те ги приканвали да се заселят в Бесарабия, като ги уведомявали, че ще отделят от всеки 60 десетини земя по 10 десетини за новите преселници и че ще им помагат всякога като на свои родни братя.
Още през февруари 1830 г. 100 семейства от Сливен изпратили съгражданина си Лазар Станчов във Влашко и Молдова да им търси място за поселение. Някои пък от користни подбуди, както твърди Селимински, агитирали народа да се засели също във Влашко, в селата на каминара Стефан Мосху. Агитациите са били изострени и ожесточението по едно време стигнало дотам, че членът на „Братството” Добри Желязков е искал публично смъртна присъда за Селимински поради факта, че Селимински е бил един от най-горещите защитници на идеята за преселване в Русия. Селимински отправил писма до други градове и села да последват примера на Сливен и да се приготвят за изселване. Ето защо той посетил втори път главната квартира, където генерал Вахт му предал покана на бесарабските български колонисти до новите изселници, с която те ги приканвали да се заселят в Бесарабия, като ги уведомявали, че ще отделят от всеки 60 десетини земя по 10 десетини за новите преселници и че ще им помагат всякога като на свои родни братя. Денят на тръгването на изселниците бил определен за 20 април 1830 г., обаче руските войски получили заповед да напуснат Сливен на 15 април и затова денят на заминаването на изселниците бил изменен и определен на 13 април, с което се целило ариергардът на руските войски да пази бежанските кервани от нападенията на турските разбойнически чети, каквито гъмжели из страната. Сливенци разпродали на нищожни цени движимо и недвижимо имущество, покъщнина и занаятчийски инвентар, за които едва се намирали купувачи. „Взиманията - даванията и свързаните с тях парични документи - пише Селимински - трябваше да бъдат считани за напълно загубени, също и неиздължените сметки от търговски предприятия. Неизплатени дългове, складове, пълни със стока, работилници, гъмжещи от разни работи, къщи, нагласени с всичката необходима покъщнина, дворове с хубави цветни градини и овощни дървета, вътре в дворовете кладенци с най-бистра вода за пиене и вади с текуща вода, хълмове, покрити с лозя, най-плодородни полета, вечно текущи реки, много и гъсти гори, забележителни чифлици, най-здрав климат и охолен живот. Всичко това, плод на толкова векове и безброй ръце, трябвало в един миг да изчезне, а в него намираха утеха хиляди семейства на старини.
към текста >>

56. 4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.

Известно е, че българите имаха не само мъжки, ами и женски добре наредени училища, които си сами поддържаха, тогава, когато турците нямаха никакви почти; техните училища бяха медресетата (един вид духовни или по-прави чисто вероизповедни) при джамиите (мохамедански храмове): в тия училища се преподаваха някакви си молитви, числителница, арабски и персийски езици и прочиташе се коранът.
Също и в: Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България, състав. Найден Георгиев Чакъров. 2. изд. София: Наука и изкуство, 1963, с. 184-187. ...Помежду другите полезни и неполезни преобразования, които направи в Дунавската облает, Митхад паша намисли да преобрази и българските училища, с други думи, да ги потурчи. Известно е, че българите имаха не само мъжки, ами и женски добре наредени училища, които си сами поддържаха, тогава, когато турците нямаха никакви почти; техните училища бяха медресетата (един вид духовни или по-прави чисто вероизповедни) при джамиите (мохамедански храмове): в тия училища се преподаваха някакви си молитви, числителница, арабски и персийски езици и прочиташе се коранът. Митхад паша реши да тури в действие мисълта си, като употреби за оръдие някои лични българи, ала не сполучи. Назначиха се дори и двама правителствени училищни инспектори на българските училища - Николай Ст. Михайловски и Тодор Н. Шишков, състави се една комисия от турци и българи, за да изучи проекта за наредбите, по които щат да се управляват училищата в областта чрез правителствените службаши; за членове на тая комисия от българите бяха назначени хаджи Иванчо Пенчович, член на търговския съд в Русе, и Драган Цанков, тогава адвокат в същия град. Гореказаният проект биде обнародван в българския вестник „Турция”, издаван в Цариград от Никола Генович.
към текста >>

57. 5.5.4. Д-р Георги Миркович. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)

Като седяха три месеца, проводи го в Мардин, 18 часа далеч от Диарбекир, но бяха по-свободни от нас, защото не бяха в затвор; в този град само арабски се говори и много добри християни са.
Додоха ни нови гости. Доктор Миркович от Сливен, Георги Симеонов (Мангов) и капитан Васил Ганчев от Плевен, Брайко Цоков Кофарджиев от Копривщица. Те бяха затворени в Цариград. Много ни помогна д-р Миркович на болните и много болни оздрави в Диарбекир. Но валията кюрд паша, като простий дивак, имаше един билерин касапин, грък, доктор, който го убеди да махне д-р Мирковича от Диарбекир. Като седяха три месеца, проводи го в Мардин, 18 часа далеч от Диарбекир, но бяха по-свободни от нас, защото не бяха в затвор; в този град само арабски се говори и много добри християни са. ПИСМО ОТ БРАТА МИ ГЕОРГА КЪНЧЕВ Милий ми братко! Честното ти писъмце от 27 ноемврий, брой 30, което очаквах, ненадейно като го приех на 1 януарий и колкото се вселихме и славихме бога, че сме биле честити да встъпим и в 1876 год., което кого де срещнеш, казва: „За много години”,. И толкоз повече се развеселихме всички домашни, като получихме честното ти кратко писъмце. И като прочетох пред сичкома ни домашни, и като разумяхме напълно съдържанието му, крайно се благодарихме и неизказано развеселихме; ако и да си поплакахме малко, и най-много тати и мама, задето си претърпял толкози болести от треска и циреи, сега, като ни пишеш, че си бил в добро здравие и треската като те оставила, също и циреите, много се зарадвах и моля всевишний бог да ви поддържа здравието на сичкома ви, които сте заточени в Диарбекир. Също и моля Бога да поддържа здравието на д-р Миркович, който много добрина ти й направил, загдето ти й изцерил треската... През велики пости ме повтресе 3-4 пъти, но благодарение на рецептата, която имах от д-р Миркович, с нея си вземах цяр и сега съм здрав.
към текста >>

58. 5.5.6. Диарбекир. Писма и бележки. 5.5.6.1. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875.

Тука има турски гробища, в които има една каменна кула, дълбока изкопана, с железни прозорци, която се нарича келхаане (къща за глави), а арабски - наум.
Тука е управлението, валията, къщите, войската. Има и вода много, и посадени, древеса. От Диарбекир до валията по шосето работят талиги с коне и тези талиги са работни от нашите заточени българи, които коля тукашните диваци наричат вампор, или демир-арабасъ, защото из Арабия коля няма, колята са камилите. Този път отива за Аргана Мадени към Цариград, по когото дохажда пощата. От тази даг-капусу слиза друг път, шосе, през Хъская, стръмно място, за скелета на река Тигър, срещу селото Катарбур - това шосе Христо Илич му беше мендизина. Тука има турски гробища, в които има една каменна кула, дълбока изкопана, с железни прозорци, която се нарича келхаане (къща за глави), а арабски - наум. Тази кула пълна с човешки глави - които бесели или клали, там им хвъргали главите. От 2 часа разстояние иде една вода, която се дума Хамурватсую, та влиза през калето в Диарбекир за чушми. На запад вратата се дума Урумкапусу, срещу селото Апи Похар, и оттук иде друга вода за чушми в града, която се дума Али Похар сую. На юг вратата се дума Мередин-капусу; от през калето, колкото води има в града, всички излазят навън от едно място, та се слива през бахчите в река Тигър; на тази вода има воденица, една динка за ориз и една тепавица, която я работи поп Георги Тутмаников от село Видраре. На югоизток вратата се дума Еникапусу; тук се слиза на православните арабски гробища и на река Тигър.
към текста >>

На югоизток вратата се дума Еникапусу; тук се слиза на православните арабски гробища и на река Тигър.
Тука има турски гробища, в които има една каменна кула, дълбока изкопана, с железни прозорци, която се нарича келхаане (къща за глави), а арабски - наум. Тази кула пълна с човешки глави - които бесели или клали, там им хвъргали главите. От 2 часа разстояние иде една вода, която се дума Хамурватсую, та влиза през калето в Диарбекир за чушми. На запад вратата се дума Урумкапусу, срещу селото Апи Похар, и оттук иде друга вода за чушми в града, която се дума Али Похар сую. На юг вратата се дума Мередин-капусу; от през калето, колкото води има в града, всички излазят навън от едно място, та се слива през бахчите в река Тигър; на тази вода има воденица, една динка за ориз и една тепавица, която я работи поп Георги Тутмаников от село Видраре. На югоизток вратата се дума Еникапусу; тук се слиза на православните арабски гробища и на река Тигър. От Еникапусу до Хъская река Тигър мий стените на крепостта. Отвън около крепостта тече една малка рекичка наоколо, на крепостта Еди кардаш кулеси много бистра вода извира навън, на която се перат. На река Тигър воденици няма, защото е много хъзла425 водата. По калето отгоре да се качиш, може да заобиколиш целий град и на всяко място се не минува от туркини и уруспии, публични моми. В град вътре при Гяурмегдана на изток има една вода, която се не изтича, думат я Кючук денехчик (Малко морце); на запад има друга, която извира и се изтича, думат я Банаклъсую (Аязмо), в която гдето извира, има хубава едра риба, от която сме хващали с ръце, ако и да я пазят турците; тази вода е при Сенек пазара, в табаханата426, има и воденица на нея.
към текста >>

59. 5.5.6.2. Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875.

к) Писмото за Исуса Христа намерихме в православната арабска библиотека в манастира „Свети Map Козма”, написано на арабски език.
з) Като бяхме свободни из града, няма кой да ни пита на вратите, кога излазяме из града от калето навън; както минуват другите свободно, така и ний минуваме и на което село искаме да идем, отиваме, но каква работа имаме, та да идем на село. Ако да повикаш на някой кюрдин: „Гел бораи”, той ти отговори: „Турча незани” (Не знам турски). А като му повикаш: „Куро вара-вара” (Приятелю, ела, ела), той изведнъж се опери, та се обади: „Льо”, и си дрънка, та яде като скот треволяка, когото си е набрал. и) Циреите диарбекир чебанъ още не можа да обуя кундури, и да съм в града, не можа да ходя наникъде, а сега съм свободен, като съм в зандана и всички българи при мене. Цирея захвана по малко да се чисти. к) Писмото за Исуса Христа намерихме в православната арабска библиотека в манастира „Свети Map Козма”, написано на арабски език. Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз. Този свещ. каз Дауд предаваше на даскал Я. Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска.
към текста >>

Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз.
Ако да повикаш на някой кюрдин: „Гел бораи”, той ти отговори: „Турча незани” (Не знам турски). А като му повикаш: „Куро вара-вара” (Приятелю, ела, ела), той изведнъж се опери, та се обади: „Льо”, и си дрънка, та яде като скот треволяка, когото си е набрал. и) Циреите диарбекир чебанъ още не можа да обуя кундури, и да съм в града, не можа да ходя наникъде, а сега съм свободен, като съм в зандана и всички българи при мене. Цирея захвана по малко да се чисти. к) Писмото за Исуса Христа намерихме в православната арабска библиотека в манастира „Свети Map Козма”, написано на арабски език. Накарахме един сирянски свещеник каз Дауд, та го преведе от арабски на турский язик, а даскал Христо Ковачев го преведе от турски на български язик, та го преписах и аз. Този свещ. каз Дауд предаваше на даскал Я. Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска. л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик.
към текста >>

Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава.
Този свещ. каз Дауд предаваше на даскал Я. Кочев арабска граматика. Кочев му плаща по в месеца по 1 лира турска. л) Българи тука, в Диарбекир, сме само ний, с тукашните се разговаряме по турски язик. Тука едно дете, догде да порасте, научва 4 язика: турски, арабски, арменски и кюрдски, и трябва да ги знай тукашен жител, защото с тях има работа да взима и дава. м) Тука са следующите християни: арменци, православни араби, сюрянци, келдани, кюпюляни, хасюнисти, сиряни. Арменците имат 2 церкови. Арабите един манастир „Св. Map Козма”, който бил съграден подир Христа 160 години, и [в] махалата си имат един параклис „Св. в[елико] м[ученик] Георгий”, в когото си служат, кога много дъжд вали, та не можат от кал да идат на „Мар Козма”.
към текста >>

60. 5.5.6.3. Писмо до свещеник.

И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците, не знай турски, но само арабски говори: „Сава сава куллю бургари... куллю урум миллети акрут - хенеет” (Тука, тука всички българи добри.
Я ги погледнете как сълзи проливат, как зулуми търпят, как синджири носят, как тежко проклинат майчино си мляко. Хайде, хайде, дай... що ни мъчи... От България, от г. Ловеч, ни докараха един нов гостенин, народност турчин, Али онбаши, той псувал светията си, великий пророк Мохамеда, и той сега е в наший рай. И друг гостенин от православните араби, от Ерусалим, от село Римя (Ариматея). Неговата погрешка, че поддържал ерусалимския патриарх Кирила, който не прие да подпише схизмата. И той при нас, има отвън 5 души слуги, които му принасят едно-друго, много богат и много мрази гърците, не знай турски, но само арабски говори: „Сава сава куллю бургари... куллю урум миллети акрут - хенеет” (Тука, тука всички българи добри. Всички гръцки народ проклет - хиниет).
към текста >>

61. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

Бесарабските българи.
Броят на възпитаниците в интерната към Болградското централно училище. - В: Съветник (Цариград). Г. 1, бр. 13, 17 юли 1863, с. 2, 3. 6.5.3. Бесарабските българи. - В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37-38.; бр.12, 16 август 1863, с. 46.; бр.
към текста >>

62. 6.3.12. Смърт и погребение на унията в България.

Миркович зарязва и уния и изуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдова да стане лекар в Болград.
Отколе не сме говорили за изуитската зараза, коя папищашите ищаха да въведат и в нашето мило отечество. Причина на това мълчание беше, че нямаше веке що да се говори! Изуитската брадва удари на камък в България! Покойния дедо Йосиф даде смъртоносний удар на тая сбирщина, като стана и той бедний жертва, далеч от месторождението си, между чужди хора немил и недраг! Подир деда Йосиф умира в тъмница затворен Никола Евтимов от Габрово, най-деятелния орган на тая пропаганда. Миркович зарязва и уния и изуити и отива в Бесарабските български колонии в Молдова да стане лекар в Болград. Вакпидов, редактор на лъжовния им вестник, когото издаваха български в Сан-Бенедето, зарязва редакторство и дохожда в Браила с препоръчителни писма до Браилските родолюбци българи да му намерят некоя си работа да може да живее. Най-после остава Цанков, пусти Цанков! И той приема да стане негде си в България даскал и ето го и него в Трявна да постъпи в това звание. Сега в Сан-Бенедето остават си пак изуитските дервиши самички!... Ето Българска уния на какво зло налетя!
към текста >>

63. 6.5.3. Бесарабските българи.