НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
9
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
9
:
260
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
И по невнимание си
ударите
крака о някой камък и страдате.
Например страданията, които имате, но [на] страданията и на радостите могат да се дадат много обяснения. Въобще вие сте недоволни от страданията. От страданията всички сте недоволни, а от радостите благодарни. Има страдания, които вие сами си причинявате. Да допуснем, че вървите по пътя.
И по невнимание си
ударите
крака о някой камък и страдате.
Вие считате, че този камък ви е ударил. Вие се движите, а камъкът седи неподвижен. Кой е виноват? Който се движи е виновен, а който не се движи е невинен. Вие, които се движите, сте виновни, а който седи е невинен.
към беседата >>
Вие считате, че този камък ви е
ударил
.
Въобще вие сте недоволни от страданията. От страданията всички сте недоволни, а от радостите благодарни. Има страдания, които вие сами си причинявате. Да допуснем, че вървите по пътя. И по невнимание си ударите крака о някой камък и страдате.
Вие считате, че този камък ви е
ударил
.
Вие се движите, а камъкът седи неподвижен. Кой е виноват? Който се движи е виновен, а който не се движи е невинен. Вие, които се движите, сте виновни, а който седи е невинен. Всеки, който мисли и прави погрешки, е виноват; всеки който седи и е мисли, той не е виновен.
към беседата >>
2.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Природата има такъв корем, че речем ли да я ритнем, знаеш ли какво ще ти струва този
удар
?
Като един български пехливанин, който се борил с един турчин. Българинът ритнал турчина и го съборил на гърба. Понеже турчинът е много честолюбив, казва: „Ритнах го в корема.“ Българинът се радва, че го повалил на гърба, турчинът се радва, че го ритнал в корема. Нашата работа ще бъде тъй. Ние ще се радваме, че сме ритнали природата в корема.
Природата има такъв корем, че речем ли да я ритнем, знаеш ли какво ще ти струва този
удар
?
Като се качил комарът върху дебелата кожа на слона, казва: „Надупчих му кожата! “ Питат слона заболяло ли го е, той казва: „Не зная кога се е качил на гърба ми, не ме заболя.“ Друго едно положение, друго едно твърдение в старо време казва: „Трябва да победим себе си.“ Няма какво да побеждава човек нито природата, нито себе си. Обикни природата, обикни и себе си. Нищо повече.
към беседата >>
3.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не
удари
звънецът и тренът да тръгне.
От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена. И тъй, който слезе от Божествения трен и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения трен и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне.
Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не
удари
звънецът и тренът да тръгне.
Качете се на трена, преди да е ударил звънецът. По-добре е да не слизате. Докато тренът пътува, гледайте през прозореца и щом дойдете до последната гара, тогава слезте. Ако не спазвате това правило, противоречията в живота никога няма да престанат. При сегашните разбирания на хората, при сегашното им съзнание, противоречията винаги ще ги следват.
към беседата >>
Качете се на трена, преди да е
ударил
звънецът.
За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена. И тъй, който слезе от Божествения трен и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения трен и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне. Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не удари звънецът и тренът да тръгне.
Качете се на трена, преди да е
ударил
звънецът.
По-добре е да не слизате. Докато тренът пътува, гледайте през прозореца и щом дойдете до последната гара, тогава слезте. Ако не спазвате това правило, противоречията в живота никога няма да престанат. При сегашните разбирания на хората, при сегашното им съзнание, противоречията винаги ще ги следват. Щом съзнанието им се измени, и противоречията ще изчезнат.
към беседата >>
4.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е
ударил
с него.
Ако хвърлят камък върху някой обикновен човек, той ще каже: "Убиха ме! Мене ли намериха да убиват с камъни? " – Някога ще ви бият с малки камъни, а някога – с големи. С каквито камъни да ви бият, вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко. Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: "Отлична е тази ябълка." Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък?
Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е
ударил
с него.
По този начин вие ще победите. Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък? Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни, както децата си играят с топки.
към беседата >>
Как постъпвате днес, когато някой ви
удари
с камък?
" – Някога ще ви бият с малки камъни, а някога – с големи. С каквито камъни да ви бият, вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко. Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: "Отлична е тази ябълка." Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък? Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него. По този начин вие ще победите.
Как постъпвате днес, когато някой ви
удари
с камък?
Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни, както децата си играят с топки. Казвам: бъдете герои, за да носите страданията си. Вие викате към Христа, молите се да ви посети.
към беседата >>
5.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Момата започнала да се оплаква как пострадала, какви болки изпитвала в главата и в крака, но той ѝ казал: "Много добре стана, че те
удариха
.
Ако разбирате дълбокия смисъл на нещата, ще видите, че погрешките на хората са благословение за вас. Един млад момък тръгнал да търси своята възлюбена по света, но не могъл да я намери. Като се връщал от своето дирене отчаян, разбит, недоволен, той видял на пътя една красива мома с пукната глава и счупен крак. Като я погледнал в това положение, той се съжалил над нея. Приближил се близо до момата и си казал: "Понеже не намерих своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома." Превързал главата ѝ, превързал крака ѝ и спрял при нея да поговорят.
Момата започнала да се оплаква как пострадала, какви болки изпитвала в главата и в крака, но той ѝ казал: "Много добре стана, че те
удариха
.
Ако не беше пострадала, аз нямаше да те намеря. Много години се изминаха, откак те търся." Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена. Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място. Тъй щото, както и колкото да страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод да намерите Онзи, Който ви обича. Желая на всички да имате присъствието на Божията Любов, която носи Живот в себе си.
към беседата >>
6.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
Колко пъти го биха по 39
удара
?
И Писанието казва: „Ще ви даде Бог едно камъче, което ще го държите под езика си.“ От него зависи вашето бъдеще. Ще го пазите като свещено. Ти казваш: „Кой го е направил това? “ Има хора, които са го направили. Апостол Павел казва: „Не живея вече аз, но Христос живее вътре в мене.“ Христос живееше в него и Павел понасяше всички страдания.
Колко пъти го биха по 39
удара
?
Три плюс 9 е равно на 12. Общият сбор е 12. Това е едно обръщение. Като го ударили – 39 ударили, 39 удара, той е направил един астрологически кръг. Бил е във всички домове.
към беседата >>
Като го
ударили
– 39
ударили
, 39
удара
, той е направил един астрологически кръг.
Апостол Павел казва: „Не живея вече аз, но Христос живее вътре в мене.“ Христос живееше в него и Павел понасяше всички страдания. Колко пъти го биха по 39 удара? Три плюс 9 е равно на 12. Общият сбор е 12. Това е едно обръщение.
Като го
ударили
– 39
ударили
, 39
удара
, той е направил един астрологически кръг.
Бил е във всички домове. И при всеки удар са му дали по един урок. Та сега, в пеенето „до“, това е капитала, с който ти функционираш, в даден случай. „Ре“ е пътя, по който трябва да тръгнеш, метода, с който трябва да работиш. „Фа“ е придобивката, защото във всяка мисъл трябва да има придобивка.
към беседата >>
И при всеки
удар
са му дали по един урок.
Три плюс 9 е равно на 12. Общият сбор е 12. Това е едно обръщение. Като го ударили – 39 ударили, 39 удара, той е направил един астрологически кръг. Бил е във всички домове.
И при всеки
удар
са му дали по един урок.
Та сега, в пеенето „до“, това е капитала, с който ти функционираш, в даден случай. „Ре“ е пътя, по който трябва да тръгнеш, метода, с който трябва да работиш. „Фа“ е придобивката, защото във всяка мисъл трябва да има придобивка. „Фа“ показва какво си придобил в твоята мисъл или в твоята любов. Вземане и даване.
към беседата >>
7.
Права обхода и права постъпка
,
МОК
, София, 24.8.1934г.,
Ти излизаш навън с незапалена свещ, но паднеш,
удариш
си главата и после започваш да се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти.
Не можеш да научиш урока си – мърмориш. Скъсали те на изпит, беден си, все мърмориш на Господа. Майка ти и баща ти не се отнесли добре с тебе, било ти студено или топло, все мърмориш. Според мене, причината за всички нещастия на хората се дължи на самите тях, а не на Бога. Бог няма желания да прави хората нещастни.
Ти излизаш навън с незапалена свещ, но паднеш,
удариш
си главата и после започваш да се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти.
Ако не беше този камък, нямаше да се удариш. Трябваше да си запалиш свещта. Ще кажеш: "Карма е това, съдба е, писано е така и т.н." Карма е неразбиране на нещата. Кармата и съдбата са синоними. "Сад" – значи да садиш, "аба" – каквото садиш, това ще ти платят.
към беседата >>
Ако не беше този камък, нямаше да се
удариш
.
Скъсали те на изпит, беден си, все мърмориш на Господа. Майка ти и баща ти не се отнесли добре с тебе, било ти студено или топло, все мърмориш. Според мене, причината за всички нещастия на хората се дължи на самите тях, а не на Бога. Бог няма желания да прави хората нещастни. Ти излизаш навън с незапалена свещ, но паднеш, удариш си главата и после започваш да се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти.
Ако не беше този камък, нямаше да се
удариш
.
Трябваше да си запалиш свещта. Ще кажеш: "Карма е това, съдба е, писано е така и т.н." Карма е неразбиране на нещата. Кармата и съдбата са синоними. "Сад" – значи да садиш, "аба" – каквото садиш, това ще ти платят. Съдбата не е нищо друго, освен разплата за това, което си вършил.
към беседата >>
8.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
И като рекло детето да опита, слугата го
ударил
.
“ Ще се разсърдвате. Както и да ви увещават няма да се съгласявате. Това ваше състояние, което ще имате, ваше ли ще бъде? То ще бъде като състоянието на онова дете, което обича да бара в меда. И господаря бил много свидлив, че прати един слуга да пази меда с дърво.
И като рекло детето да опита, слугата го
ударил
.
Детето било много сериозно. То иска да опита меда, но ще го бият. Та често вас ви бият, за бръкването вътре в меда. Някой дойде и бръкне в някоя медена каца. В някоя каса.
към беседата >>
И големите страдания на гръбнака са от
ударите
на вашата пета.
Като стъпвате на пръстите си, може да събудите известни центрове в себе си. Щом стъпиш на пръстите си, твоят крак мисли. Трябва да се научите да туряте крака си на пръстите, за да турите разумната страна в действие с петата. Това е волята на човека. Ти, ако удряш постоянно на своята пета, ще повредиш гръбнака си.
И големите страдания на гръбнака са от
ударите
на вашата пета.
Тогава, за да се излекува вашият гръбнак, за да не страдате от гръбнака, не стъпвайте на петата си. Когато сте сам, в гората ходете така – ходете на пръсти. Ще се повдигаш като на пружина. Там никой не те вижда. Съзнателно ще ходиш, за да произведеш известен ефект.
към беседата >>
9.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Когато не въздишаш, казвам: „
Ударил
я нашироко!
Коя жена не въздиша? И сега въздишате. Не мислете, че аз ви осмивам. Аз ви оценявам. Когато въздишате, търсите.
Когато не въздишаш, казвам: „
Ударил
я нашироко!
“ Всички, които не въздишат, казвам: нашироко са ударили. Мъж, който въздиша, на прав път е. Мъж, който не въздиша, не е на правия път. Които въздишат, влизат в положението, на прав път са те. Когато човек намери Бога, да живее в Него и Бог да живее в него.
към беседата >>
“ Всички, които не въздишат, казвам: нашироко са
ударили
.
И сега въздишате. Не мислете, че аз ви осмивам. Аз ви оценявам. Когато въздишате, търсите. Когато не въздишаш, казвам: „Ударил я нашироко!
“ Всички, които не въздишат, казвам: нашироко са
ударили
.
Мъж, който въздиша, на прав път е. Мъж, който не въздиша, не е на правия път. Които въздишат, влизат в положението, на прав път са те. Когато човек намери Бога, да живее в Него и Бог да живее в него. И когато жената намери онзи мъж, разумното, Божественото да живее в него и то да живее в нея.
към беседата >>
10.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Или си стискаш ръката и казваш: „Аз ще му дам един
удар
!
Или седиш и си стиснал юмруците. Какво искаш да кажеш с това? Вземаш една ябълка и я стиснеш, държиш я. Но най-после оставиш ябълката някъде. Каква нужда имаше да си държиш ръката стисната?
Или си стискаш ръката и казваш: „Аз ще му дам един
удар
!
“ Ти ще му дадеш един удар, но и той ще ти даде един удар, както боксьорите. Казваш: „Ще му дам да разбере! “ Но и той ще ти даде да разбереш, като ти даде два удара за един твой удар. Тогава казваш: „Не си струва това.“ Ти му казваш една обидна дума, а той ти казва две. Ти казваш: „Много ме обиди.“
към беседата >>
“ Ти ще му дадеш един
удар
, но и той ще ти даде един
удар
, както боксьорите.
Какво искаш да кажеш с това? Вземаш една ябълка и я стиснеш, държиш я. Но най-после оставиш ябълката някъде. Каква нужда имаше да си държиш ръката стисната? Или си стискаш ръката и казваш: „Аз ще му дам един удар!
“ Ти ще му дадеш един
удар
, но и той ще ти даде един
удар
, както боксьорите.
Казваш: „Ще му дам да разбере! “ Но и той ще ти даде да разбереш, като ти даде два удара за един твой удар. Тогава казваш: „Не си струва това.“ Ти му казваш една обидна дума, а той ти казва две. Ти казваш: „Много ме обиди.“ Гледам, че един човек боледува.
към беседата >>
“ Но и той ще ти даде да разбереш, като ти даде два
удара
за един твой
удар
.
Но най-после оставиш ябълката някъде. Каква нужда имаше да си държиш ръката стисната? Или си стискаш ръката и казваш: „Аз ще му дам един удар! “ Ти ще му дадеш един удар, но и той ще ти даде един удар, както боксьорите. Казваш: „Ще му дам да разбере!
“ Но и той ще ти даде да разбереш, като ти даде два
удара
за един твой
удар
.
Тогава казваш: „Не си струва това.“ Ти му казваш една обидна дума, а той ти казва две. Ти казваш: „Много ме обиди.“ Гледам, че един човек боледува. Ходи и пъшка: „Ох, Господи, ох! “ Казвам му: „Какво ти е?
към беседата >>
11.
Вдлъбнати и изпъкнали линии
,
МОК
, София, 14.9.1934г.,
Например искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод: ще го набиеш, или ще му
удариш
някоя плесница, или ще говориш против него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина върху лицето.
(втори вариант)
Даже и за мисълта има известни области, които ограничават. Някой казва: „Аз мога да мисля." Какво може да мисли човек? Например да ви дам на вас, на този клас, една премия от 2 000 лева да помислите нещо, което други не са мислили. Ти казваш: „Аз мога да мисля каквото искам." Но да помислиш нещо, което другите не са мислили! Да направиш нещо добро или лошо, което другите не са правили!
Например искаш да си отмъстиш някому, ще употребиш стар метод: ще го набиеш, или ще му
удариш
някоя плесница, или ще говориш против него, или ще му запалиш къщата, или ще му хвърлиш киселина върху лицето.
Понякога хвърлят азотна киселина върху лицето. Или ще употребиш инквизицията. Каквито и средства да употребиш, все са стари. Коя мисъл е нова? - Да се откажеш от своето престъпление!
към втори вариант >>
12.
Учение и работа
,
УС
, Русе, 23.9.1934г.,
Момъкът взел гема в ръцете си,
ударил
конете с камшика и започнал силно да препуска.
Коларят отивал в града. По пътя го настигнал младият момък и го помолил да се качи на колата му, защото имал някаква бърза работа в града. Коларят се съгласил и момъкът се качил на колата. По едно време коларят спрял конете, слязъл от колата и казал на момъка: „Дръж гема на конете! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа“.
Момъкът взел гема в ръцете си,
ударил
конете с камшика и започнал силно да препуска.
Като свършил работата си, коларят видял, че колата му не била на мястото си и останал изненадан: пред ханчето нямало нито колата, нито момъка. Няколко часа наред трябвало коларят да бяга, за да стигне колата си. Какво показва този пример? Младият, но лош момък, представлява лошите мисли, чувства и желания в човека. Не давайте гема на вашия кон, т.е.
към беседата >>
на вашия ум, в ръцете на лошите мисли и чувства, защото в момента, когато вие се отбиете от пътя си, те ще
ударят
коня ви и ще избягат.
Като свършил работата си, коларят видял, че колата му не била на мястото си и останал изненадан: пред ханчето нямало нито колата, нито момъка. Няколко часа наред трябвало коларят да бяга, за да стигне колата си. Какво показва този пример? Младият, но лош момък, представлява лошите мисли, чувства и желания в човека. Не давайте гема на вашия кон, т.е.
на вашия ум, в ръцете на лошите мисли и чувства, защото в момента, когато вие се отбиете от пътя си, те ще
ударят
коня ви и ще избягат.
И след това, дни, месеци, а понякога и години наред трябва да тичате след колата си, да освободите ума си от ръцете на младите злосторници. Като се намерите пред мъчнотии и несгоди, вие се оплаквате от живота си, намирате, че е тежък, лош. За да бъде животът ви добър, вие трябва да бъдете умни. Умният човек всякога изпълнява волята Божия, вследствие на което разбира кое е добро и кое лошо, кое е положително и кое – отрицателно. За умния човек животът и на земята, и на небето е добър.
към беседата >>
13.
Каин и Авел
,
УС
, София, 14.10.1934г.,
Понеже Бог прие жертвата на Авел, Каин завидя на брат си, взе едно дърво,
удари
Авел в главата и мъртъв го повали на земята.
“ – Може. – „Как? “ – Като се откаже човек от жертвоприношенията. Докато човек принася жертва пред олтара на този и на онзи, престъпления и убийства всякога ще съществуват. Каин и Авел принесоха две различни жертви в един и същи момент: Каин принесе жертва от плодовете на земята, която обработваше, а Авел – от своите овце.
Понеже Бог прие жертвата на Авел, Каин завидя на брат си, взе едно дърво,
удари
Авел в главата и мъртъв го повали на земята.
Авел косвено стана причина за извършеното престъпление от Каин. Ако двамата братя не бяха принесли жертва на Бога едновременно, Каин нямаше да убие брат си. Жертвоприношението, като религиозен акт, е станало причина за първото престъпление в света. Когато овчар коли своите овце или говеда, за да принесе жертва на Бога, без да иска той става причина за извършване на известно престъпление. Те дават пример, как се коли.
към беседата >>
14.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Например, иде един
удар
за лявата ръка, и аз изнасям дясната ръка напред.
Те са даже жестоки. Ако отидете при един ескимос, той по никой начин няма да си свали горната дреха заради вас, както би постъпил един от сегашните европейци. Ние искаме един човек да жертвува живота си за другия. На какво основание? Ако едната ръка се пожертвува за другата, какво печели тя?
Например, иде един
удар
за лявата ръка, и аз изнасям дясната ръка напред.
Тя спаси лявата ръка, но дясната пострада от този удар. Какво печеля аз? Лявата спасявам, дясната изгубвам. Или иде един удар към главата и аз, за да спася главата, излагам гърдите си. Какво печеля с това?
към беседата >>
Тя спаси лявата ръка, но дясната пострада от този
удар
.
Ако отидете при един ескимос, той по никой начин няма да си свали горната дреха заради вас, както би постъпил един от сегашните европейци. Ние искаме един човек да жертвува живота си за другия. На какво основание? Ако едната ръка се пожертвува за другата, какво печели тя? Например, иде един удар за лявата ръка, и аз изнасям дясната ръка напред.
Тя спаси лявата ръка, но дясната пострада от този
удар
.
Какво печеля аз? Лявата спасявам, дясната изгубвам. Или иде един удар към главата и аз, за да спася главата, излагам гърдите си. Какво печеля с това? Нищо не съм спечелил.
към беседата >>
Или иде един
удар
към главата и аз, за да спася главата, излагам гърдите си.
Ако едната ръка се пожертвува за другата, какво печели тя? Например, иде един удар за лявата ръка, и аз изнасям дясната ръка напред. Тя спаси лявата ръка, но дясната пострада от този удар. Какво печеля аз? Лявата спасявам, дясната изгубвам.
Или иде един
удар
към главата и аз, за да спася главата, излагам гърдите си.
Какво печеля с това? Нищо не съм спечелил. Сега, като ви говоря по този начин, като изнасям крайни положения, не трябва да се безпокоите. Тези неща не са толкова реални, не са толкова сериозни, да се изплашите. Аз ви изнасям неща, от които само една четвърт е абсолютно вярна.
към беседата >>
15.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Ти казваш: "
Удари
ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят.
Трябва да се образуват вътрешни отношения. Някой си свива веждите от този или онзи. Той е от новото учение, а пък не може да мълчите. Казваш: "Той ме обиди." Ако беше глух, можеше ли да те обиди? Казваш: "Изгори ме." Това показва, че ти си умен човек, защото ако не беше умен, не щеше да видиш, че те е изгорил.
Ти казваш: "
Удари
ме той." Това показва, че си добър, защото само добрите хора ги удрят, а лошите не ги удрят.
С добрия човек всеки може да злоупотреби. Единствените хора, които печелят в света, това са добрите хора. А пък единствените хора, които винаги губят, това са лошите хора. Това ще проверите. Лошият човек в началото печели, но го очакват големи загуби.
към беседата >>
16.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
С тон може да се
удари
човек така, че може да залитне.
След туй ще станете меланхоличен. Сега, при съчетанието на тоновете, този поет или този музикант е съчетал така силните и слаби тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като перне в задната част на мозъка, че главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон.
С тон може да се
удари
човек така, че може да залитне.
Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: "Той има тъжна музика." Какво нещо е тъжната музика? – Това са резултати. Сега как ще изпеете "В пустинята на живота"?
към беседата >>
С тон може да се
удари
някой път човек така, че може да залитне.
(втори вариант)
След туй ще станете меланхоличен. Сега при съчетанието на тоновете този поет или този музикант е съчетал така силните със слабите тонове, та е опасна музиката му. Някъде експлозия може да стане. Като пеете така, някъде някой тон като те перне в задната част на мозъка, главата ти се замайва. Вас нали ви е первал някой път някой тон.
С тон може да се
удари
някой път човек така, че може да залитне.
Но това не е за простите. Затова трябва ум, за да видите връзката. Някой казва: „Той има тъжна музика.“ Какво нещо е тъжната музика? − Това е резултатът. Сега как ще изпеете „В пустинята на живота“?
към втори вариант >>
17.
Оставете да растат наедно и двете!
,
НБ
, София, 21.10.1934г.,
По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да
ударя
някому една плесница.
Например, ако един разумен градинар вземе една градина, която няма толкова добри условия, той ще съумее как да я натори и да изкара от нея освен разноските си, ако и храна за другите хора. Следователно, ако и ние с нашия ум, с нашето сърце и с нашата воля не можем до известна степен да преодолеем лошите условия и да превърнем неблагоприятните условия в благоприятни, де остава тогава нашата сила? Че ако в даден момент ти не можеш да се въздържиш, де седи твоята сила? Аз правя наблюдения на хората, които идват при мене, и определям храната им. Аз съм миролюбив човек, седя спокойно.
По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да
ударя
някому една плесница.
– Това е, което живее в този човек. Дойде друг и у мене се яви желание да ям печена кокошка или пуйка, или гъска. – Това е желанието на онзи, който е дошъл при мене. Като поглеждам към тия хора, казвам си: Аз си имам учител. Същото нещо изпитвате и вие.
към беседата >>
Той може да
удари
няколко плесници на слугинята си, че да помни.
– Ами какво направи листчетата на масата? – Всички ги събрах и ги хвърлих в огъня. – Друг път да не правиш такава работа. Така отишъл напразно 20-годишен труд. Това значи търпение.
Той може да
удари
няколко плесници на слугинята си, че да помни.
Може би някой от вас да има такова търпение. Но сега всички се оплакват от условията на живота. Други пък казват, че са още млади, трети – че са стари, четвърти се оплакват, че нямат знания и т. н. Не, единственото нещо, което може да измени човешкия живот, това е човешката мисъл, която е вложена първоначално в него. Тази мисъл е създала всички други възгледи в живота.
към беседата >>
18.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
Колко пъти войниците
удариха
Христа, не се знае.
И апостол Павел се оплаква. Вие вземете предвид неговите дарби. Един човек с неговите познания колко пъти беше бит. И Христос, с всичките Си сили, с които разполагаше, колко пъти Го биха. Вие седите, и искате никой да ви не бутне.
Колко пъти войниците
удариха
Христа, не се знае.
И каква нужда имаше от това? Без удари не можеше ли? Той нямаше ли сили да попречи? Ето въпроси, които остават необяснени. „Защо трябва да страдаме?
към беседата >>
Без
удари
не можеше ли?
Един човек с неговите познания колко пъти беше бит. И Христос, с всичките Си сили, с които разполагаше, колко пъти Го биха. Вие седите, и искате никой да ви не бутне. Колко пъти войниците удариха Христа, не се знае. И каква нужда имаше от това?
Без
удари
не можеше ли?
Той нямаше ли сили да попречи? Ето въпроси, които остават необяснени. „Защо трябва да страдаме? ", казваш. Това ще го знаете, като отидете в другия свят.
към беседата >>
19.
Законът на любовта
,
МОК
, София, 2.11.1934г.,
Като ме
удари
един слънчев лъч, имам една таблица, имам една стрелка, която по отклонението показва колко далече е Земята от Слънцето.
Има нещо вярно, но има много работи, които трябва да се коригират. Колко е далече Земята от Слънцето, не е толкова важно. Аз имам един начин за изчисление. Поставям гърба си на слънцето и гледам как падат слънчевите лъчи върху гърба ми. Изчислявам колко далече е слънцето от земята.
Като ме
удари
един слънчев лъч, имам една таблица, имам една стрелка, която по отклонението показва колко далече е Земята от Слънцето.
Слънчевите лъчи не пътуват с еднаква бързина, понеже средата, през която минават, не е еднаква. Светлината минава през едно пространство, където материята е по-тънка. Щом дойде до земята, сгъстяването на въздуха до известна степен препятства слънчевите лъчи. Светлината среща известно съпротивление. Всички тези неща трябва да се вземат предвид.
към беседата >>
Значи онзи
удар
, с който те удря слънчевия лъч, показва колко отвисоко пада, от колко далече иде.
Слънчевите лъчи не пътуват с еднаква бързина, понеже средата, през която минават, не е еднаква. Светлината минава през едно пространство, където материята е по-тънка. Щом дойде до земята, сгъстяването на въздуха до известна степен препятства слънчевите лъчи. Светлината среща известно съпротивление. Всички тези неща трябва да се вземат предвид.
Значи онзи
удар
, с който те удря слънчевия лъч, показва колко отвисоко пада, от колко далече иде.
Сега във вас се зароди мисълта, ще кажете: „Кога ще го изчислим? “ Аз не го изчислявам. Вие нали имате една таблица за ефимериди, в тригонометрията нали имате таблица (логаритмични таблици)? Трябва ти едно число, обърнеш листа и там е изчислено. Ти няма какво да го изчисляваш.
към беседата >>
20.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
Ако някой много го боли, болката съответствува на
удара
на камъка.
Това е една относителна реалност в света, която сега функционира вътре в природата. (Това е светът на квадрата.) Да, да, във физическия свят. Така е построен физическия свят. Защо е така? Резултатът е такъв.
Ако някой много го боли, болката съответствува на
удара
на камъка.
Болката ще съответства на силата, с която е ударил камъкът. Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма. Ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка. Сега аз ви навеждам да мислите. Има неща в дадения случай, които вие не може да примирите в една система.
към беседата >>
Болката ще съответства на силата, с която е
ударил
камъкът.
(Това е светът на квадрата.) Да, да, във физическия свят. Така е построен физическия свят. Защо е така? Резултатът е такъв. Ако някой много го боли, болката съответствува на удара на камъка.
Болката ще съответства на силата, с която е
ударил
камъкът.
Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма. Ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка. Сега аз ви навеждам да мислите. Има неща в дадения случай, които вие не може да примирите в една система. Четирима души вие не може да примирите, да ги направите едно.
към беседата >>
Ако
ударът
е голям, и болката ще бъде голяма.
Така е построен физическия свят. Защо е така? Резултатът е такъв. Ако някой много го боли, болката съответствува на удара на камъка. Болката ще съответства на силата, с която е ударил камъкът.
Ако
ударът
е голям, и болката ще бъде голяма.
Ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка. Сега аз ви навеждам да мислите. Има неща в дадения случай, които вие не може да примирите в една система. Четирима души вие не може да примирите, да ги направите едно. Може, но друг закон съществува.
към беседата >>
Ако
ударът
е по-малък, и болката ще бъде по-малка.
Защо е така? Резултатът е такъв. Ако някой много го боли, болката съответствува на удара на камъка. Болката ще съответства на силата, с която е ударил камъкът. Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма.
Ако
ударът
е по-малък, и болката ще бъде по-малка.
Сега аз ви навеждам да мислите. Има неща в дадения случай, които вие не може да примирите в една система. Четирима души вие не може да примирите, да ги направите едно. Може, но друг закон съществува. − Всичко е възможно.
към беседата >>
21.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му
ударил
един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно.
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му
ударил
един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе.
към беседата >>
22.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще
удари
с ръката си на масата.
Но един ден човек отишъл да се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека. Защо, като се запознава човек с доброто и злото, се разваля човешкият живот? Какво лошо има, ако човек се запознае с водата? Но има една червена вода. Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино.
Преди да пие виното, да кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще
удари
с ръката си на масата.
Всички народи си имат начини, за да покажат, че са смели, начин да се проявят. Турчинът, като пие, си навежда главата малко и си пее, и казва: „Ефендим, иде ми да викам." Това са обикновени състояния, които хората имат. Като влезе виното в човека, веднага се изменя неговото състояние, стане весел. После те хване дрямка и заспиваш, и като се събудиш на втория ден, казваш: „Препил съм." И усещаш главоболие. Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата.
към беседата >>
23.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 18.11.1934г.,
Човек се ражда
ударен
.
Френолозите, които се занимават с ред изследвания и наблюдения, са забелязали, че има хора, в които това чувство е по-силно развито, а у някои е по-слабо развито. Тъй щото, всичко, което се проявява в човека, има своя вътрешна причина. Вярата не е нищо, което сега можете да придобиете. Ако остане сега да придобивате вярата си, вие нищо няма да постигнете. Вие се раждате със своите способности.
Човек се ражда
ударен
.
Думата ударен може да има ударението си на първата сричка – у, или на втората – да. И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език. Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл.
към беседата >>
Думата
ударен
може да има
ударението
си на първата сричка – у, или на втората – да.
Тъй щото, всичко, което се проявява в човека, има своя вътрешна причина. Вярата не е нищо, което сега можете да придобиете. Ако остане сега да придобивате вярата си, вие нищо няма да постигнете. Вие се раждате със своите способности. Човек се ражда ударен.
Думата
ударен
може да има
ударението
си на първата сричка – у, или на втората – да.
И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език. Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл. Ако не знаеш де да туриш ударенията в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези ударения.
към беседата >>
И наистина, ако човек не знае как да постави
ударенията
на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него.
Вярата не е нищо, което сега можете да придобиете. Ако остане сега да придобивате вярата си, вие нищо няма да постигнете. Вие се раждате със своите способности. Човек се ражда ударен. Думата ударен може да има ударението си на първата сричка – у, или на втората – да.
И наистина, ако човек не знае как да постави
ударенията
на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него.
Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език. Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл. Ако не знаеш де да туриш ударенията в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези ударения. Там ударенията не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено.
към беседата >>
Голямо значение има произношението и
ударението
в един език.
Вие се раждате със своите способности. Човек се ражда ударен. Думата ударен може да има ударението си на първата сричка – у, или на втората – да. И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение.
Голямо значение има произношението и
ударението
в един език.
Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл. Ако не знаеш де да туриш ударенията в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези ударения. Там ударенията не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено. Казвам: Нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки са фактори, които градят нашия живот, както и живота на народите, и на цялото човечество. Мислите, чувствата, желанията и постъпките на един народ в изкуствата, в индустрията, в земеделието – всичко това се отразява върху самия народ.
към беседата >>
Такива
ударения
има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл.
Човек се ражда ударен. Думата ударен може да има ударението си на първата сричка – у, или на втората – да. И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език.
Такива
ударения
има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл.
Ако не знаеш де да туриш ударенията в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези ударения. Там ударенията не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено. Казвам: Нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки са фактори, които градят нашия живот, както и живота на народите, и на цялото човечество. Мислите, чувствата, желанията и постъпките на един народ в изкуствата, в индустрията, в земеделието – всичко това се отразява върху самия народ. Ако един народ е земеделски, известни части на лицето ще се развият повече от други.
към беседата >>
Ако не знаеш де да туриш
ударенията
в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези
ударения
.
Думата ударен може да има ударението си на първата сричка – у, или на втората – да. И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език. Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл.
Ако не знаеш де да туриш
ударенията
в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези
ударения
.
Там ударенията не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено. Казвам: Нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки са фактори, които градят нашия живот, както и живота на народите, и на цялото човечество. Мислите, чувствата, желанията и постъпките на един народ в изкуствата, в индустрията, в земеделието – всичко това се отразява върху самия народ. Ако един народ е земеделски, известни части на лицето ще се развият повече от други. Или ако един народ се занимава повече с техническите науки, или с изкуството, или пък е повече религиозен, всичко това ще се отрази върху неговото лице.
към беседата >>
Там
ударенията
не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено.
И наистина, ако човек не знае как да постави ударенията на думите в разните езици, често ще излезе нещо неочаквано за самия него. Например, ако в английски език се произнася буквата „т“ или „д“ меко или твърдо, ще се получат думи със съвсем друго значение. Голямо значение има произношението и ударението в един език. Такива ударения има и в природата, но в природата нещата имат само един смисъл. Ако не знаеш де да туриш ударенията в природата, прощава ти се това, но в същност не може да се прескачат тези ударения.
Там
ударенията
не могат да се изменят, не могат да се употребяват думите с друго значение от това, което веднъж им е дадено.
Казвам: Нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки са фактори, които градят нашия живот, както и живота на народите, и на цялото човечество. Мислите, чувствата, желанията и постъпките на един народ в изкуствата, в индустрията, в земеделието – всичко това се отразява върху самия народ. Ако един народ е земеделски, известни части на лицето ще се развият повече от други. Или ако един народ се занимава повече с техническите науки, или с изкуството, или пък е повече религиозен, всичко това ще се отрази върху неговото лице. В религиозните хора някои мускули на лицето се усилват, а други отслабват.
към беседата >>
24.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Къде е
ударението
?
(втори вариант)
Тя, молбата ми, не може да се изправи. Трябва да се измени туй. На гръцки е „да се насочи към тебе“. Да се изправи, да излезе молбата ми. Сега вземете думата „моля“.
Къде е
ударението
?
Мо – мо на английски значи повече, българинът е турил „моля“. „Моля“ значи дайте. Англичанинът казва „повече“. Българинът казва „дайте го сам“. На всичките европейски езици едни и същи са корените.
към втори вариант >>
25.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Ще го
удариш
, ще го търкулиш на земята и ще си вземеш парите.
Имате 500 хиляди лева в банката, а пък дошъл един и ви взел парите насила. Какво ще се зароди във вас, като ви вземе парите? Ще се зароди непременно омраза. Ако имаш сила, ще го хванеш за гръчмула. И ще му дадеш да разбере, че така не се вземат пари.
Ще го
удариш
, ще го търкулиш на земята и ще си вземеш парите.
Но представете си, че този човек е въоръжен и казва: „Няма да мърдаш, дай насам парите.“ Но в теб се появява омраза. И всеки ден го срещаш и знаеш, че ти е взел 500 хиляди лева. Ти мислиш за начина, по който да си вземеш парите назад. По кой начин ще си вземеш парите? Кажете ми сега.
към беседата >>
26.
Естествено разположение
,
МОК
, София, 21.12.1934г.,
Едното казва: „Я ме
удари
веднъж.“ Като го
удари
, казва: „Я ме
удари
още веднъж!
Работил е някъде. Като погледнем главата на този, който се докача и на този, който не се докача, кой печели? Някой път е хубаво да си честолюбив. Аз съм гледал малките деца, като се разправят. Едното е честолюбиво и другото е честолюбиво, при ушите са развити главите им.
Едното казва: „Я ме
удари
веднъж.“ Като го
удари
, казва: „Я ме
удари
още веднъж!
“ Като го удари пак, почне да плаче, казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти дам да разбереш.“ Какво ще направи? Ще го набие пак. Но това се дължи на честолюбието. Сега и с възрастните, и с децата, които са умни, същото е. Едното, като го погледне кръвнишки, и другото го погледне.
към беседата >>
“ Като го
удари
пак, почне да плаче, казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти дам да разбереш.“ Какво ще направи?
Като погледнем главата на този, който се докача и на този, който не се докача, кой печели? Някой път е хубаво да си честолюбив. Аз съм гледал малките деца, като се разправят. Едното е честолюбиво и другото е честолюбиво, при ушите са развити главите им. Едното казва: „Я ме удари веднъж.“ Като го удари, казва: „Я ме удари още веднъж!
“ Като го
удари
пак, почне да плаче, казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти дам да разбереш.“ Какво ще направи?
Ще го набие пак. Но това се дължи на честолюбието. Сега и с възрастните, и с децата, които са умни, същото е. Едното, като го погледне кръвнишки, и другото го погледне. Показва ябълката и почне да му говори.
към беседата >>
27.
Проводници (Където и да отидем)
,
ООК
, София, 2.1.1935г.,
И като не може да се освободиш от неговото електричество, ще те
удари
в главата.
Та ви трябва един вътрешен научен метод за самоизследване. Вие казвате: „Не зная какво ме споходи днес. Не ми върви, урочасаха ме.” Никакви уруки няма тук, но не че няма изобщо уруки в света. Има уруки в света. Срещнете някой човек с гъсти магнетични и електрични течения и те напълни с кал, и не може да се освободиш.
И като не може да се освободиш от неговото електричество, ще те
удари
в главата.
Има хора, които като погледнеш, ще се урочасаш. Има уруки. Бабите често лекуват уруките. Урочасал биволът и умира. Има хора, които, като погледнат един здрав бивол и кажат: „Много хубав бивол”, и биволът падне.
към беседата >>
Уруките, това са
удари
вътре, духовни
удари
.
Бабите често лекуват уруките. Урочасал биволът и умира. Има хора, които, като погледнат един здрав бивол и кажат: „Много хубав бивол”, и биволът падне. И ако не дойде баба, биволът може да умре. Тича бабата, блъсне бивола тук-там, потегли го тук-там, и биволът стане и се разтърси.
Уруките, това са
удари
вътре, духовни
удари
.
Вие не мислете, че няма такива удари. В духовния свят има удари. Трябва да изучавате силите, които действат и вътре във вас, и вън от вас. Вие изучавате сега само резултатите. На вас един човек е неприятен, но това е резултат.
към беседата >>
Вие не мислете, че няма такива
удари
.
Урочасал биволът и умира. Има хора, които, като погледнат един здрав бивол и кажат: „Много хубав бивол”, и биволът падне. И ако не дойде баба, биволът може да умре. Тича бабата, блъсне бивола тук-там, потегли го тук-там, и биволът стане и се разтърси. Уруките, това са удари вътре, духовни удари.
Вие не мислете, че няма такива
удари
.
В духовния свят има удари. Трябва да изучавате силите, които действат и вътре във вас, и вън от вас. Вие изучавате сега само резултатите. На вас един човек е неприятен, но това е резултат. Разправиха ми един пример.
към беседата >>
В духовния свят има
удари
.
Има хора, които, като погледнат един здрав бивол и кажат: „Много хубав бивол”, и биволът падне. И ако не дойде баба, биволът може да умре. Тича бабата, блъсне бивола тук-там, потегли го тук-там, и биволът стане и се разтърси. Уруките, това са удари вътре, духовни удари. Вие не мислете, че няма такива удари.
В духовния свят има
удари
.
Трябва да изучавате силите, които действат и вътре във вас, и вън от вас. Вие изучавате сега само резултатите. На вас един човек е неприятен, но това е резултат. Разправиха ми един пример. В едно семейство някой си момък се влюбил в една чорбаджийска мома.
към беседата >>
” Като го
удари
онзи, конецът се скъсва при мърдането на вързания и последният казва: „Този конец не бил толкова опасен.” Вие седите и сте свързани.
Станеш на четирийсет и пет години, на шейсет години, на седемдесет години и казваш: „Не съм готов.” Станеш на осемдесет години и повече, задигнат те, и ти казваш: „Когато дойда друг път.” Не, стани днес и кажи: „Днес съм готов.” Никога не казвай, не си готов. Под думата „неготов” може да разбираш, че не си готов да дигнеш земята, да нахраниш целия свят и прочее. Но може днес да си готов да направиш едно малко добро, което другите не могат да направят. И като го направиш, в тебе ще дойде една нова топлина. Свързали едного с един тънък конец, завили конеца около него и го вързали, и му казали: „Да не се мърдаш, че ако речеш да се мръднеш, ще се порежеш.” Той седи и гледа да не бута конеца и казва: „Ще се порежа.” И казва: „Да дойде някой да ме освободи.” Идва един с едно дърво и казва: „Какво седиш тук?
” Като го
удари
онзи, конецът се скъсва при мърдането на вързания и последният казва: „Този конец не бил толкова опасен.” Вие седите и сте свързани.
Идва едно голямо нещастие отгоре ви и вие скъсвате конеца. Малки работи има в живота, които ви спъват - най-малки работи. Вие казвате: „Защо Господ допусна този дявол, който ме е свързал? ” Защо ти допусна дяволът да те върже? Дяволът е шегаджия.
към беседата >>
28.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Знаете какво е казал Христос: "Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата!
В животните вие проучвате вашите минали костюми. Кое ги е задържало? Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици? Можете ли да ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате? Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво е казал Христос: "Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата!
" Вярно ли е? -Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва.
към беседата >>
Законът е: Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки
удар
идва един ритник.
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият пак му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: "Защо риташ? " – Защото няма закон писан за това.
Законът е: Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки
удар
идва един ритник.
Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратния процес на дихармата. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне или имате една такава пружина, която се крепи при известни условия.
към беседата >>
Някой ще каже: "Защо му
удари
плесница?
Иде един, удря му една плесница. Това е погрешка на място. Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше да бъде убито. Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш да откраднеш, искаш да вземеш нещо, не си избрал момента". Удря му плесница.
Някой ще каже: "Защо му
удари
плесница?
" Тази плесница е на място. Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници. Ти седиш, захласнал си се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница. Ти, като не разбираш, смущаваш се. След време ще кажеш: "Тази плесница беше на място".
към беседата >>
Знаете какво казва Христос: „Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата!
(втори вариант)
Кое ги е задържало? Защо са задържани старите дрехи? Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици? Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате? − Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво казва Христос: „Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата!
“ Вярно ли е? − Вярно. Така казва Христос. Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва.
към втори вариант >>
Законът е: Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки
удар
идва един ритник.
(втори вариант)
Тогава един се обръща и удря една плесница на друг. Последният го ритва. Първият му удря една плесница, онзи пак го ритва. Пита: „Защо риташ? − Защото няма писан закон за това.
Законът е: Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата, но трябва да знаеш, че с всеки
удар
идва един ритник.
Туй е, което наричат последствие, карма. Кармата е обратният процес на краката. Туй, което няма закон, ще се провери. Имате тия неволни движения. Пуснете един кон, ще ритне, или ако имате една такава пружина, която се крепи при известни условия (фиг.
към втори вариант >>
29.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Да
удари
някого, не може.
Тогава, не струва ли природата да направи една погрешка? Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем да си обясним погрешките, ние се спъваме. За изяснение например ще вземем яйцето. Каква погрешка може да направи яйцето? Да се търкули някъде, не може.
Да
удари
някого, не може.
Да направи някаква пакост, не може. Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия. Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума да тури яйце под някоя кокошка, да се отопли. И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето. Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост.
към беседата >>
Ако си бил
ударен
и природата те обере, ти си живял правилно.
Като се ражда човек, това представя богатата природа. Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. При смъртта си човек е богат, а природата го обира. Това са факти, но защо е така, не може да се каже – така е.
Ако си бил
ударен
и природата те обере, ти си живял правилно.
Ако не си бил ударен, ти нищо не си разбрал от живота. Трябва да те надарят, и после да те оберат. Или да ти дадат нещо, и после да го вземат назад. Според вашите обикновени разсъждения, вие ще кажете – защо трябва да ми го вземат. Аз ще обясня това нещо.
към беседата >>
Ако не си бил
ударен
, ти нищо не си разбрал от живота.
Смъртта, това е сиромахкинята природа. При раждането си човек е сиромах, а природата му дава. При смъртта си човек е богат, а природата го обира. Това са факти, но защо е така, не може да се каже – така е. Ако си бил ударен и природата те обере, ти си живял правилно.
Ако не си бил
ударен
, ти нищо не си разбрал от живота.
Трябва да те надарят, и после да те оберат. Или да ти дадат нещо, и после да го вземат назад. Според вашите обикновени разсъждения, вие ще кажете – защо трябва да ми го вземат. Аз ще обясня това нещо. Природата някой път може да ти даде нещо, и после като помисли, че ти е дала малко ще каже: Дай това нещо назад.
към беседата >>
30.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
„
Удари
от приятел са искрени, а целувки от неприятели – изобилни.“ (– 6-ти стих.) – Това е контраст.
Тази любов е крайно материалистична. Оттам и ревността има материален произход. Когато ревнува, когато се състезава за нещо, човек има предвид някакъв материален обект. Всички положения в прочетената глава са взети от живота. Не е достатъчно човек само да ги прочете, но той трябва да ги съпостави и със своя живот, да ги постави на съответните места.
„
Удари
от приятел са искрени, а целувки от неприятели – изобилни.“ (– 6-ти стих.) – Това е контраст.
Значи ако приятел те удари, това е за твое добро. Обаче в сегашния живот неприятелят по-скоро ще говори лошо за тебе, отколкото да те целува. Значи изобилните целувки, за които се говори в този стих, отговарят на изобилните лоши думи за тебе. „Наситена душа се отвръща от сол; а на гладната душа всяко горчиво е сладко.“ (– 7-ми стих.) – Второто положение в стиха, че на гладната душа е сладко всяко горчиво, не е на място. Невъзможно е горчивото да е сладко на гладния.
към беседата >>
Значи ако приятел те
удари
, това е за твое добро.
Оттам и ревността има материален произход. Когато ревнува, когато се състезава за нещо, човек има предвид някакъв материален обект. Всички положения в прочетената глава са взети от живота. Не е достатъчно човек само да ги прочете, но той трябва да ги съпостави и със своя живот, да ги постави на съответните места. „Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятели – изобилни.“ (– 6-ти стих.) – Това е контраст.
Значи ако приятел те
удари
, това е за твое добро.
Обаче в сегашния живот неприятелят по-скоро ще говори лошо за тебе, отколкото да те целува. Значи изобилните целувки, за които се говори в този стих, отговарят на изобилните лоши думи за тебе. „Наситена душа се отвръща от сол; а на гладната душа всяко горчиво е сладко.“ (– 7-ми стих.) – Второто положение в стиха, че на гладната душа е сладко всяко горчиво, не е на място. Невъзможно е горчивото да е сладко на гладния. Ако става въпрос за болния, това е друго нещо.
към беседата >>
31.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Един войник, като
удари
, казва: „
Удари
ти, аз не искам вече да Го
ударя
.“ А Христос беше тих и спокоен.
Има нещо велико в този момент. Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума Си, Той разрешава една велика задача. И всеки войник, който Го пляскаше, втори път не пляскаше. Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни. Нито един от тях не остана езичник.
Един войник, като
удари
, казва: „
Удари
ти, аз не искам вече да Го
ударя
.“ А Христос беше тих и спокоен.
Той забеляза само колко беше справедливостта у евреите. При първосвещеника Той мълчеше и един от слугите Му шибна една плесница. Христос тогава каза: „Ако говоря криво, кажи Ми, но ако говоря право, защо Ме биеш? “ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „Да, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“ Има една вътрешна страна на живота.
към беседата >>
32.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Удари
с ръката.
После тревопасните мислеха за самозащитата си и какво образуваха? Най-първо те туриха на краката си и в главата си защита. Едно тревопасно как ще се защити? Обикновено тревопасните се защитават с главата си и с краката си, а в краен случай те прибягват до начините, с които си служат месоядните животни. Даже децата по някой път си служат с методите на някои животни.
Удари
с ръката.
Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня.
към беседата >>
Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне,
удари
с краката.
Ръката на човека, това са задните крака на коня. Ръцете са устроени по-другояче. Интересно е как са минали задните крака на коня напред. Краката на човека са като предните крака на коня, ръцете на човека са като задните крака на коня. И човек си служи със задните крака на коня.
Затуй той, като дойде, както коня, току изведнъж ритне,
удари
с краката.
Те са нямали никаква връзка повидимому. Кои са били онези причини, които заставили природата, и после какви са били нейните съображения. Може да предполагате. Вземете развитието на един автомобил или аероплан, или обикновена кола, то е цяла история. Какви са били подбудителните причини?
към беседата >>
Някъде някой го
удари
по главата и изгуби паметта.
Това ни най-малко не е за твоето щастие. Станал си силен или учен човек. Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото.
Някъде някой го
удари
по главата и изгуби паметта.
Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството.
към беседата >>
Един
удар
и всичко потъмнее, изгуби учението.
Изпитваш се. Тия неща можеш лесно да ги изгубиш. Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил.
Един
удар
и всичко потъмнее, изгуби учението.
Не че учението се изгубва. Силният човек с един удар може да изгуби своята сила. При една криза човек може да изгуби богатството. Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия.
към беседата >>
Силният човек с един
удар
може да изгуби своята сила.
Ученият човек лесно може да изгуби наученото. Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта. Може 20 − 30 години да е работил, да е учил. Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението. Не че учението се изгубва.
Силният човек с един
удар
може да изгуби своята сила.
При една криза човек може да изгуби богатството. Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности. Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия. Да кажем, човек има едни морални чувства. Произходът на моралните чувства какъв е?
към беседата >>
33.
Здравото учение
,
НБ
, София, 13.1.1935г.,
Като я прегледали внимателно, лекарите повикали мъжа ѝ и казали: Няма какво, ще си приготвите да понесете
удара
, който съдбата ви носи.
Този пример е от американския живот. Един богат американец имал млада, красива жена, която много обичал. Той не могъл да живее без нея. Случило се, че тя заболяла сериозно и трябвало да лежи известно време на легло, вследствие на което отслабнала много. Той викал лекари, най-после събрал 10–15 лекари да направят консулт, да кажат последната си дума.
Като я прегледали внимателно, лекарите повикали мъжа ѝ и казали: Няма какво, ще си приготвите да понесете
удара
, който съдбата ви носи.
Според нашите сведения от науката, намираме, че жена ви няма да издържи на тази болест. Тя ще си замине, и вие трябва да я приготвите. Тя е много слаба, за да може да се бори с болестта. Той се разплакал, но отишъл при жена си. Като го видяла със заплакани очи, тя го попитала: Кажи ми искрено, какво казват лекарите за болестта ми?
към беседата >>
Апостол Павел, който минаваше за виден апостол, беше бит пет пъти по 39
удара
и най-после каза: „Братя, с големи страдания и мъки ще се влезе в другия свят“.
При най-големите противоречия съществуват и най-големите възможности. При най-големите страдания съществуват най-големите благословения. Проследете цялата история и ще видите, че всички онези народи, които са се дигали и слагали за велики, са имали най-големи страдания. В това няма никакво изключение. А всички ония народи, които са имали най-малките страдания, са имали и най-малки благословения.
Апостол Павел, който минаваше за виден апостол, беше бит пет пъти по 39
удара
и най-после каза: „Братя, с големи страдания и мъки ще се влезе в другия свят“.
И Христос, Който дойде да спаси света, мина през най-големи страдания. Всички благожелатели на света минават през най-големите страдания. Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания. Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания. И авиаторите минават през големи изпитания.
към беседата >>
34.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Пак я хвани, пак я
удари
да подскокне, и после я тури в джоба си.
Мен ще ми бъде приятно да видя някой човек да се разгневи, но да има хармония в гнева му, да има приятност в гнева му. Някой не знае как да се гневи. Когато ще представиш гнева, представи го както трябва. Ти казваш: „Знаеш ли аз какво мога да направя? " Гневът ти да бъде като гумена топка, да подскача.
Пак я хвани, пак я
удари
да подскокне, и после я тури в джоба си.
А пък ти ще строшиш гнева. Да не се чупите във всичките си работи.
към беседата >>
35.
Обективни и субективни разсъждения
,
МОК
, София, 18.1.1935г.,
Ти вървиш,
удариш
си крака.
А като си добър, ти си в училището. Та казвам: Изучавайте здравословните процеси. В човека има два процеса. Единият процес е болезнен. Болезненият процес всеки ден се случва.
Ти вървиш,
удариш
си крака.
Това е болезнен процес. Дойде комара и те ухапе. Това е болезнен процес. Мухата кацне някъде, това е болезнен процес, волът те мушне с рогата, това е болезнен процес. Някой учител ще ви скъса в училище, това е болезнен процес.
към беседата >>
Вие казвате: „Ако баща ми не беше турил това желязо на гърба ми, нямаше да
ударя
крака си.“ Не казвате: „Ако аз бях внимавал.“ Това показва, че като отидеш при баща си, той ще ти каже, че си бил крайно невнимателен.
Представете си, че вашият баща ви е дал тежък предмет да го занесете на работа. Той ви казва, че желязото е малко остро, да внимавате, да не го изтървете. Той става причина сега за вас. Казва да го занесете някъде. Но по невнимание от ваша страна това желязо пада на вашия крак и какво става?
Вие казвате: „Ако баща ми не беше турил това желязо на гърба ми, нямаше да
ударя
крака си.“ Не казвате: „Ако аз бях внимавал.“ Това показва, че като отидеш при баща си, той ще ти каже, че си бил крайно невнимателен.
Той ще ти каже: „Аз ти казах да го носиш внимателно.“ Вие може да носите злото на гърба си, без да ви причини някоя вреда. А може да носите злото и да ви причини голяма вреда. Можете да носите в торбата си една замръзнала кобра и да я бутате колкото искате. Няма опасност. Но ако тази кобра я стоплите малко, вие ще ù направите добро, но вече има опасност.
към беседата >>
Някой път
удари
и майката.
Когато имате едно неприязнено чувство, вие сте направили едно несъзнателно добро. Когато имате една несполука в живота, вие сте направили едно несъзнателно добро. Някой път не сте имали опитност, искате да направите добро някому. Някой път бащата иска да бие малкото дете, което стои зад майка си. И бащата ту от едната страна, ту от другата страна го гони с тоягата.
Някой път
удари
и майката.
Та и вие, като искате да направите добро някому, този баща като иска да даде морал на сина си, то може тази тояга да падне върху защитника на доброто. Всякога, когато имате неразположение, то е удар отнякъде, понеже сте искали да направите добро някому. Ударът, който щеше да падне върху злия човек, пада върху вас. Злото в света е, че майката крие зад гърба си детето. Тогаз нито майката, нито детето се научават.
към беседата >>
Всякога, когато имате неразположение, то е
удар
отнякъде, понеже сте искали да направите добро някому.
Някой път не сте имали опитност, искате да направите добро някому. Някой път бащата иска да бие малкото дете, което стои зад майка си. И бащата ту от едната страна, ту от другата страна го гони с тоягата. Някой път удари и майката. Та и вие, като искате да направите добро някому, този баща като иска да даде морал на сина си, то може тази тояга да падне върху защитника на доброто.
Всякога, когато имате неразположение, то е
удар
отнякъде, понеже сте искали да направите добро някому.
Ударът, който щеше да падне върху злия човек, пада върху вас. Злото в света е, че майката крие зад гърба си детето. Тогаз нито майката, нито детето се научават. Това дете е страхливо. Не трябва да се крие.
към беседата >>
Ударът
, който щеше да падне върху злия човек, пада върху вас.
Някой път бащата иска да бие малкото дете, което стои зад майка си. И бащата ту от едната страна, ту от другата страна го гони с тоягата. Някой път удари и майката. Та и вие, като искате да направите добро някому, този баща като иска да даде морал на сина си, то може тази тояга да падне върху защитника на доброто. Всякога, когато имате неразположение, то е удар отнякъде, понеже сте искали да направите добро някому.
Ударът
, който щеше да падне върху злия човек, пада върху вас.
Злото в света е, че майката крие зад гърба си детето. Тогаз нито майката, нито детето се научават. Това дете е страхливо. Не трябва да се крие. От него нищо няма да стане.
към беседата >>
Самият син трябва да каже: „Татко, съгреших.“ Ако ти не искаш майка ти да те пази, баща ти няма да те
удари
много.
Тогаз нито майката, нито детето се научават. Това дете е страхливо. Не трябва да се крие. От него нищо няма да стане. Детето, което се крие зад гърба на майка си, от него нищо няма да стане.
Самият син трябва да каже: „Татко, съгреших.“ Ако ти не искаш майка ти да те пази, баща ти няма да те
удари
много.
Ще удари един път, два пъти, до десет пъти. И след като го удари десет пъти, синът ще каже: „Много ме удари.“ Ще започне да се разкайва. Като се крие синът, бащата казва: „Този страхливец няма да стане човек.“ Майката крие сина си зад гърба и се върти. Не крийте вашите погрешки зад гърба си. Извади тази погрешка и я тури отпред.
към беседата >>
Ще
удари
един път, два пъти, до десет пъти.
Това дете е страхливо. Не трябва да се крие. От него нищо няма да стане. Детето, което се крие зад гърба на майка си, от него нищо няма да стане. Самият син трябва да каже: „Татко, съгреших.“ Ако ти не искаш майка ти да те пази, баща ти няма да те удари много.
Ще
удари
един път, два пъти, до десет пъти.
И след като го удари десет пъти, синът ще каже: „Много ме удари.“ Ще започне да се разкайва. Като се крие синът, бащата казва: „Този страхливец няма да стане човек.“ Майката крие сина си зад гърба и се върти. Не крийте вашите погрешки зад гърба си. Извади тази погрешка и я тури отпред. Остави бащата да я бие.
към беседата >>
И след като го
удари
десет пъти, синът ще каже: „Много ме
удари
.“ Ще започне да се разкайва.
Не трябва да се крие. От него нищо няма да стане. Детето, което се крие зад гърба на майка си, от него нищо няма да стане. Самият син трябва да каже: „Татко, съгреших.“ Ако ти не искаш майка ти да те пази, баща ти няма да те удари много. Ще удари един път, два пъти, до десет пъти.
И след като го
удари
десет пъти, синът ще каже: „Много ме
удари
.“ Ще започне да се разкайва.
Като се крие синът, бащата казва: „Този страхливец няма да стане човек.“ Майката крие сина си зад гърба и се върти. Не крийте вашите погрешки зад гърба си. Извади тази погрешка и я тури отпред. Остави бащата да я бие. Погрешката е вашият син.
към беседата >>
Трябва да бъдете много умни, за да отстраните някои
удари
.
А ти казваш: „Обиди ме онзи, че ме нарече магаре.“ Обиди те в кривото разбиране. Има едно криво разбиране на нещата. Ако някой ти каже, че си много учен, умен няма да станеш. То е само един подтик. В живота трябва да се научите да мислите право.
Трябва да бъдете много умни, за да отстраните някои
удари
.
Когато искате да ударите някого, той си закрива главата. Вие го удряте по тялото. Т. е. той предпочита да страда във физическия свят, отколкото в духовния. Допуснете, че вас ви хванат, дойде някой художник и ви нашари със своята четка.
към беседата >>
Когато искате да
ударите
някого, той си закрива главата.
Има едно криво разбиране на нещата. Ако някой ти каже, че си много учен, умен няма да станеш. То е само един подтик. В живота трябва да се научите да мислите право. Трябва да бъдете много умни, за да отстраните някои удари.
Когато искате да
ударите
някого, той си закрива главата.
Вие го удряте по тялото. Т. е. той предпочита да страда във физическия свят, отколкото в духовния. Допуснете, че вас ви хванат, дойде някой художник и ви нашари със своята четка. Вие погрознеете.
към беседата >>
36.
Плод стократен
,
НБ
, София, 20.1.1935г.,
Нали Христос е казал, че като ти
ударят
едната страна, да дадеш и другата?
Едва бях се вързал, но сега пак се развързах. Седя отгоре му. Ти знаеш ли какво нещо е евангелието? – Зная, братко. Добре тогава, защо ме биеш?
Нали Христос е казал, че като ти
ударят
едната страна, да дадеш и другата?
– Да, така е казал, но това е правило само за ръцете, за краката няма никакъв закон. За ръцете има само закон, като те ударят, да мълчиш. Та казвам: Често и вие при най-добрите условия, при най-добрите си състояния, излизате от себе си. Често, при най-добрите ви състояния, може да дойде някой и да ви извади от това състояние, да ви постави по атавизъм, при условие, да проявите своите лоши навици. Не казвайте, че не можете да се въздържате.
към беседата >>
За ръцете има само закон, като те
ударят
, да мълчиш.
Ти знаеш ли какво нещо е евангелието? – Зная, братко. Добре тогава, защо ме биеш? Нали Христос е казал, че като ти ударят едната страна, да дадеш и другата? – Да, така е казал, но това е правило само за ръцете, за краката няма никакъв закон.
За ръцете има само закон, като те
ударят
, да мълчиш.
Та казвам: Често и вие при най-добрите условия, при най-добрите си състояния, излизате от себе си. Често, при най-добрите ви състояния, може да дойде някой и да ви извади от това състояние, да ви постави по атавизъм, при условие, да проявите своите лоши навици. Не казвайте, че не можете да се въздържате. За човека въздържанието е един умствен процес. Ако не е господар на своите мисли, човек външно не може да прояви никакво въздържание.
към беседата >>
Вие запалите барута, а после искате да се предпазите от
удара
на пушката.
Кой е виновен за това? Грешката не е в пушката, нито в запалката. Вие трябва да бъдете умни, да извадите барута, да извадите запалката, да не изгърми пушката. Не казвайте след това, че вие можете да спрете запалката. Там е и вашата погрешка.
Вие запалите барута, а после искате да се предпазите от
удара
на пушката.
И човек е създаден по два начина: Едни създадоха доброто у човека, а други – злото. В човека има ред бомби от различен калибър. Някой път дойде в ума ви някоя мисъл, и вие казвате: Чакай да туря един фитил на тази мисъл, да видя, каква е. Да, но тази мисъл е бомба. И всеки ден експлодират по няколко, а най-малко по една бомба у вас.
към беседата >>
37.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Като четеш тези редове, виждаш, че всяка дума е поставена на място, със свое точно
ударение
.
Каква поезия е тази? – това било поезия! Аз четох напоследък един английски поет, но какво перо е неговото – цяла музика! Тенисън се казва той. Но като наредил онези стихове като мъниста.
Като четеш тези редове, виждаш, че всяка дума е поставена на място, със свое точно
ударение
.
Но всички поети не могат да пишат така. Казвам: Ако всички хора биха били такива добри проводници, така добре да се отразява чрез тях Божественият свят, знаете ли какво щастие щеше да има на земята? Сега, като ви говоря, ще кажете: Как да разберем тия неща? Дали този човек е ходил на онзи свят? И дали е дошел оттам?
към беседата >>
Умът ще почне правилно да работи, а сърцето му ще придобие един равномерен
удар
, темп.
Завинаги те трябва да останат авторитетни. Ето аз бих желал да ми препоръчате някоя книга за храненето тъй етическа. Много лекари са писали и пишат за храненето, но много общо. Всеки човек се нуждае от специфична храна. И когато приеме тази своя храна, той изпитва едно освежаване, едно ободряване, едно просветление на ума.
Умът ще почне правилно да работи, а сърцето му ще придобие един равномерен
удар
, темп.
Сърцето трябва да има равномерен пулс, а не неправилен с пресичане, ту с ускоряване, ту с намаляне на темпа. Ритъмът на сърцето трябва да бъде музикален. Мярката между един и друг удар на сърцето трябва да бъде еднаква. Понякога човек обременява сърцето си със своя песимистичен пулс. При песимистическо състояние на човека и пулсът му е неправилен.
към беседата >>
Мярката между един и друг
удар
на сърцето трябва да бъде еднаква.
Всеки човек се нуждае от специфична храна. И когато приеме тази своя храна, той изпитва едно освежаване, едно ободряване, едно просветление на ума. Умът ще почне правилно да работи, а сърцето му ще придобие един равномерен удар, темп. Сърцето трябва да има равномерен пулс, а не неправилен с пресичане, ту с ускоряване, ту с намаляне на темпа. Ритъмът на сърцето трябва да бъде музикален.
Мярката между един и друг
удар
на сърцето трябва да бъде еднаква.
Понякога човек обременява сърцето си със своя песимистичен пулс. При песимистическо състояние на човека и пулсът му е неправилен. В целия космос има един ритъм, който движи пулса на всички живи същества: и на насекоми, и на растения, и на животни, докато се дойде до човека. Този пулс на живота регулира всичко. Той е космически пулс.
към беседата >>
38.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да
удариш
някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума.
Казват: „Разкъса той кравата.” Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото. Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим.
Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да
удариш
някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума.
Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън. И казваш: „Трябва да му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи. Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние? Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране.
към беседата >>
” И му
ударил
две плесници.
Нали той пак дава. Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр?
” И му
ударил
две плесници.
Казал му: „Хайде вън! ” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря.
към беседата >>
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я
ударил
.
” И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка*. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря. Тя казала: „Стига!
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я
ударил
.
И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой**. „Да се отплатя на лекаря.” - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя.
към беседата >>
И оня го
ударил
.
Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше.” Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят.
И оня го
ударил
.
Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар. Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват. Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината. Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината.
към беседата >>
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте
ударението
на думата.
Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви. Сравнете някои думи.
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте
ударението
на думата.
Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
към беседата >>
Ако турите
ударението
върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
Казва някой: „Той е много интелигентен.” За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви. Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”.
Ако турите
ударението
върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
(Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”.
към беседата >>
(Изменя се времето.) Ако
ударението
е върху първия слог, кое време ще бъде?
Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви. Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
(Изменя се времето.) Ако
ударението
е върху първия слог, кое време ще бъде?
(Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение.
към беседата >>
(Сегашно.)Ако
ударението
е върху втория слог?
Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде?
(Сегашно.)Ако
ударението
е върху втория слог?
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето.
към беседата >>
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако
ударението
пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог?
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако
ударението
пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението?
към беседата >>
Някой път
ударението
може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная”. Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Някой път
ударението
може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението? (На средния слог.)
към беседата >>
Де е
ударението
?
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки” значи „като зная за нещо”. Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето.
Де е
ударението
?
(На средния слог.) Имате тая песен „Ще се развеселя”. Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение.
към беседата >>
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното
ударение
.
Де е ударението? (На средния слог.) Имате тая песен „Ще се развеселя”. Как започва песента? „Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас.
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното
ударение
.
Можеш да пееш „Ще се развеселя” така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея? ”
към беседата >>
39.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата –
удари
го.
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един!
Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата –
удари
го.
Като не чул тази дума, останал още в лозето. Приближили при него пъдарите и единият от тях му светнал една, и другият от тях – че две, че три. Но най-после другият казал: Стига! И първият престанал да го бие. Тогава помакът се оплакал на другаря си и казал: Братко, ако не беше думата стига, боят нямаше да престане.
към беседата >>
Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата –
удари
го.
(втори вариант)
Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един!
Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата –
удари
го.
Като не чул тази дума, останал още в лозето. Приближили при него пъдарите и единият от тях му светнал една, и другият от тях – че две, че три. Но най-после другият казал: Стига! И първият престанал да го бие. Тогава помакът се оплакал на другаря си и казал: Братко, ако не беше думата стига, боят нямаше да престане.
към втори вариант >>
40.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те
ударя
.
Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така.
Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те
ударя
.
Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!
към беседата >>
Но аз ти нанесох четири
удара
, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя.
Но аз ти нанесох четири
удара
, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
− Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца! “ Идва страданието, идват четири страдания.
към беседата >>
41.
Отдалечаване и приближаване
,
УС
, София, 10.2.1935г.,
-
Ударих
на едного плесница, а той ми
удари
две и ме повали на земята.
Колкото повече повтаря желанието си, толкова по-редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: Няма смисъл да бъда добър и по друг начин може да се живее. Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой където го срещне, все му дава по един ритник. И той удря, но, в края на краищата, връща се у дома си с пукната глава. - Защо е пукната главата ти?
-
Ударих
на едного плесница, а той ми
удари
две и ме повали на земята.
- Значи, слаб човек си. Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш, какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. - Искам да воювам. - Ами, ако те победят?
към беседата >>
“ „
Ударих
на едного плесница, а той ми
удари
две и ме повали на земята.“ Значи слаб човек си.
(втори вариант)
Колкото повече повтаря желанието си, толкова по–редовно се движи махалото и часовникът работи. По едно време човек се отегчава от работата си и казва: „Няма смисъл да бъда добър. И по друг начин може да се живее.“ Каже ли така, махалото престава да се движи, часовникът спира, но кой дето го срещне все му дава по един ритник. И той удря, но в края на краищата връща се у дома с пукната глава. „Защо е пукната главата ти?
“ „
Ударих
на едного плесница, а той ми
удари
две и ме повали на земята.“ Значи слаб човек си.
Ти трябва да познаваш силите си и да предвиждаш какъв ще бъде краят на борбата. Който се бори с една мъчнотия и не може да я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите. „Искам да воювам.“ Ами, ако те победят? Има смисъл да воюваш само ако си сигурен в силите си. Ако те победят, по– добре не влизай във война.
към втори вариант >>
42.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Ударенията
в музиката, това са силните положения.
Та по някой път, когато слушам бързо свирене, казвам: Бърза той, любовната работа идва. А пък някъде свири бавно. Казвам: Те се разговарят вече. Идеята е следната: Когато се тури бързо време, първите ноти показват, че след бързите ноти иде това нещо, към което се стремим. Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече.
Ударенията
в музиката, това са силните положения.
Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва.
към беседата >>
И малките деца казват: „Я ме
удари
веднъж, я още веднъж ме
удари
.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
Един пъдарин все биел хората. Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов да бие. Онзи казва: „Нося ви едно писмо. Има един подарък за вас.“ Пъдаринът си слага тоягата, иска да се запознае с него. Почват да се разговарят и стават приятели.
И малките деца казват: „Я ме
удари
веднъж, я още веднъж ме
удари
.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
Сега трябва една практическа школа. Имате една мисъл, която ви мъчи. Мислите, че е невъзможно да се смени мисълта. Представете си такъв случай. Вие сте дали хиляда лева някому.
към беседата >>
43.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
Обаче Христос е казал: „Ако те
ударят
по едната страна, дай и другата“.
Писал един човек – Моисей, че земята била създадена от Бога. Така разбирал, така писал. Ще кажете, че Бог е говорил на Моисея. Ще направя едно малко възражение. Мойсей казал например: „Око за око, и зъб за зъб“.
Обаче Христос е казал: „Ако те
ударят
по едната страна, дай и другата“.
– Как ще примирите тези противоречия? При това Христос е казал: „ Ако ти вземат връхната дреха, дай и долнята“. На друго място е казал: „Не си отмъщавайте на враговете, но любете враговете си“. Питам: Как ще примирите всички тези противоречия? Кой от двамата е прав?
към беседата >>
44.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Вместо слугата си, той
ударил
жена си, която била скрита в двора някъде, между дърветата.
Например, ако някой приятел ви направи сто добрини и едно зло, вие забравяте стоте добрини, а помните пакостта, която ви е причинил само един път. Защо не приемете, че пакостта е случайност? Колкото и да е добър човек, все ще се случи поне един път да причини зло или пакост на някого. Един млад господар се разгневил на слугата си и в гнева си го замерил с камък. Обаче, слугата бил далеч от него и той не могъл да го улучи.
Вместо слугата си, той
ударил
жена си, която била скрита в двора някъде, между дърветата.
Значи, без да иска, той ударил жена си с камък. Това се случва често в живота на хората - вместо неприятеля си да удариш приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас. Като не успява в живота си, човек се разочарова, минава през опитностите на Соломон и казва: "Суета на суетите, всичко е суета". Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа".
към беседата >>
Значи, без да иска, той
ударил
жена си с камък.
Защо не приемете, че пакостта е случайност? Колкото и да е добър човек, все ще се случи поне един път да причини зло или пакост на някого. Един млад господар се разгневил на слугата си и в гнева си го замерил с камък. Обаче, слугата бил далеч от него и той не могъл да го улучи. Вместо слугата си, той ударил жена си, която била скрита в двора някъде, между дърветата.
Значи, без да иска, той
ударил
жена си с камък.
Това се случва често в живота на хората - вместо неприятеля си да удариш приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас. Като не успява в живота си, човек се разочарова, минава през опитностите на Соломон и казва: "Суета на суетите, всичко е суета". Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа". (- 26 ст.).
към беседата >>
Това се случва често в живота на хората - вместо неприятеля си да
удариш
приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас.
Колкото и да е добър човек, все ще се случи поне един път да причини зло или пакост на някого. Един млад господар се разгневил на слугата си и в гнева си го замерил с камък. Обаче, слугата бил далеч от него и той не могъл да го улучи. Вместо слугата си, той ударил жена си, която била скрита в двора някъде, между дърветата. Значи, без да иска, той ударил жена си с камък.
Това се случва често в живота на хората - вместо неприятеля си да
удариш
приятеля си; понякога камъкът, с който замервате неприятеля си, пада върху вас.
Като не успява в живота си, човек се разочарова, минава през опитностите на Соломон и казва: "Суета на суетите, всичко е суета". Соломон казва: "Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. И то е суета и угнетение на Духа". (- 26 ст.). Значи, Соломон мисли, че Бог дава на мъдрия възможност да придобива знание, мъдрост и радост, а на грешния определя да се труди, да копае и да трупа.
към беседата >>
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да
удари
слугата си.
(втори вариант)
Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи.
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да
удари
слугата си.
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга.
към втори вариант >>
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го
удари
.
(втори вариант)
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си.
Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го
удари
.
Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас.
към втори вариант >>
Но като хвърля камъка, наместо да
удари
слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял.
(втори вариант)
Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари.
Но като хвърля камъка, наместо да
удари
слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял.
Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност.
към втори вариант >>
Слугата станал причина да
удари
жена си.
(втори вариант)
Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си.
Слугата станал причина да
удари
жена си.
Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих).
към втори вариант >>
Все едно е дали ще
удариш
жена си или твоя слуга.
(втори вариант)
Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си.
Все едно е дали ще
удариш
жена си или твоя слуга.
Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие.
към втори вариант >>
45.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Даже най-здравия предмет ако го удряш с един твърд предмет със сто
удара
, с няколко хиляди
удара
, то най-после този предмет ще се повреди.
Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят да работят. Той гледа, гледа, и после казва: "Я направете нещо." Сега това са общи положения, които касаят всички хора. Това са недъзи, с които има да се справим. Остаряването на човека идва, то е закон на външното. Каквато и мисъл да имаш, тя започва да функционира в ума ти и ако продължаваш да я имаш дълго време, тя ще произведе известен ефект.
Даже най-здравия предмет ако го удряш с един твърд предмет със сто
удара
, с няколко хиляди
удара
, то най-после този предмет ще се повреди.
В ума ти има една отрицателна мисъл и ти, колкото и да си силен, постепенно тогава сам ще си повредиш на себе си. Например ти започваш да си мислиш, че не си добър човек. Казваш: "Не съм добър, не съм добър." Това са удар след удар. Ти забелязваш, че действително в себе си имаш известна промяна. И хората започват са мислят, че не си добър.
към беседата >>
Казваш: "Не съм добър, не съм добър." Това са
удар
след
удар
.
Остаряването на човека идва, то е закон на външното. Каквато и мисъл да имаш, тя започва да функционира в ума ти и ако продължаваш да я имаш дълго време, тя ще произведе известен ефект. Даже най-здравия предмет ако го удряш с един твърд предмет със сто удара, с няколко хиляди удара, то най-после този предмет ще се повреди. В ума ти има една отрицателна мисъл и ти, колкото и да си силен, постепенно тогава сам ще си повредиш на себе си. Например ти започваш да си мислиш, че не си добър човек.
Казваш: "Не съм добър, не съм добър." Това са
удар
след
удар
.
Ти забелязваш, че действително в себе си имаш известна промяна. И хората започват са мислят, че не си добър. И ако ти не внимаваш, тези хора наоколо ти ще те убедят, че не си добър и един ден ще кажеш, че си виновен. Някой път човек се намира в едно състояние и го заставя да изповядва това, в което не вярва. Хващат един човек и го обвиняват, че убил сина си и го хвърлил в Дунав.
към беседата >>
46.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
При падане, при някой
удар
.
За да си изгубиш зрението, то си има ред причини, това са ред разумни причини. Ако не спазваш разумните закони, ще си изгубиш зрението. Ако всеки ден се втренчваш в слънцето, след няколко години ще изгубиш зрението си. И ако си при голяма горещина, при огън, може да изгубиш след време зрението си. Или при какви условия можеш да изгубиш сетивата си?
При падане, при някой
удар
.
За пример човек от страх се парализира. От много големи безпокойства, плачове и грижи отслабват очите му. Умрял баща му, майка му, той плаче, плаче и отслабват очите му. Ако той плаче дълго време, ще върне ли баща си? − Не.
към беседата >>
47.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Вие сте недоволни, че клонът ви
ударил
и се сърдите.
Искам пак да се върна на земята, да изправя грешките си и да живея добре. Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате през една гора. Вятърът вее, клоните на дърветата се люлеят. Един клон ви удря силно по лицето.
Вие сте недоволни, че клонът ви
ударил
и се сърдите.
На кого се сърдите? Трябваше да бъдете внимателни, да знаете, как се ходи в гора, между дървета. Вината е във вас, а не в клона, който сам е блъскан от вятъра. Днес вятърът люлее и блъска не само клоните, но и хората. Те се блъскат едни други и после търсят вината вън от себе си.
към беседата >>
Той го настигне, вземе му ябълката и ще му
удари
една–две плесници.
(втори вариант)
В дишането ние сме свободни, но без яденето, не сме свободни. Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето. Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги да не ги изядат хората. Аз гледам тия, коитопродават плодове. Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга.
Той го настигне, вземе му ябълката и ще му
удари
една–две плесници.
Той е готов да се скара с всичките хора. Казва, пари съм дал, иска да ги продаде. Казвам, при тия разбирания, при тия условия другояче не може. Де е тогава разрешението на живота? Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма да я оцени.
към втори вариант >>
Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми
удари
една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите.
(втори вариант)
Казваш: „Тежък е животът ми.“ Господ те пита: „Какво искаш сега? Какво научи на земята? “ „Научих как трябва да се гледа на живота.“ Казвам, всичко, каквото става на земята, е предметно учение – нищо повече. Аз минавам в гората и вятърът раздрусва дърветата наоколо.
Като минавам покрай дърветата, клонът на някое дърво ме плесне и ми
удари
една плесница по лицето, че очите ми се отворят, светне ми пред очите.
Казвам, клонът ме е плеснал, но виновен ли е той? Защо не си внимавал? Ама и клонът не е внимавал. Клонът казва: „И мене вятърът ме е блъснал, и аз съм блъснал.“ Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга, вятърът ги е блъснал. Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета и после ме поглеждат.
към втори вариант >>
48.
Развитие на справедливостта
,
ООК
, София, 27.2.1935г.,
Искате да му
ударите
една плесница, но той може да ви
удари
две плесници, понеже е по-силен.
Станете малко по-рано. Ще забравите, че сте чиновник, че имате тази или онази работа и ще почнете да дишате. Идеята ви при дишането ще бъде: „Да бъда справедлив." И с това ще излекувате нетърпението, което имате. Някой път не можете да търпите един човек. Като ви говори, не можете да го търпите.
Искате да му
ударите
една плесница, но той може да ви
удари
две плесници, понеже е по-силен.
При упражнението ще си турите двете ръце на корема, дето е пъпът и ще направите дълбоко дишане. Ако пъпът се мръдне малко напред, тогава имате дълбоко дишане. Ако не се мръдне пъпът, не дишате правилно, дълбоко. Пъпът трябва да се мърда. От този пъп вие сте се хранили едно време, от този пъп сте яли и пили.
към беседата >>
49.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 1.3.1935г.,
Идва детето в къщи и казва на майка си: „Едно друго дете ме би.“ Пък никой не бил детето, но то паднало и се
ударило
.
Не казвай: „Аз съм недоволен.“ Недоволството е нещо отделно от човека. Да ви приведа простия пример. Майката, преди да се е оженила, е била отлична мома. Много е доволна, със съседите е живяла много добре. Оженва се, ражда едно бебе.
Идва детето в къщи и казва на майка си: „Едно друго дете ме би.“ Пък никой не бил детето, но то паднало и се
ударило
.
То излъгва майка си, че го било друго дете. Ти трябва да попиташ детето си как стана тази работа. Защо е недоволно? Казвам: В съвременната наука трябва да приведем всичките ù числа. Ти казваш: „Трябва да извадим.“ Не, трябва да събереш.
към беседата >>
50.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
Като умре синът ти, плачеш; когато силно се
удариш
някъде, плачеш; когато нещата не стават, както ги очакваш, пак плачеш; когато изгубиш нещо ценно, плачеш.
Всички хора проливат сълзи. Няма човек в света, който да не е пролял или проливал сълзи. "И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха, и нямаше за тях утешител". (- 1 ст.). - Значи, хората плачат, когато ги насилват, когато изгубят нещо, или когато им отнемат нещо.
Като умре синът ти, плачеш; когато силно се
удариш
някъде, плачеш; когато нещата не стават, както ги очакваш, пак плачеш; когато изгубиш нещо ценно, плачеш.
Когато се счупи едно клонче, дървото плаче; когато се отреже една пръчка от лозата, тя плаче. Не е лесно да изгуби човек нещо, което с години, при усилен труд и работа, е постигнал. Представете си едно малко дете, което постъпва в първо отделение. Първоначално то не знае нищо. Учителят започва да го учи да пише чертички.
към беседата >>
Господарят му го
ударил
няколко пъти, но то се спряло пред вратата и не искало да влезе.
Петър, така станало. Той влязъл в едно магаре, без да знае някой за неговото пребиваване в тази форма. Като влязъл в магарето, той вършел различни работи: вода носел на господаря си, дърва - от гората и т.н. Един ден магарето трябвало да занесе дърва в същия дом, където живял беят. Като видяло това, магарето се противопоставило на господаря си и започнало да се дърпа, не искало да влезе в двора.
Господарят му го
ударил
няколко пъти, но то се спряло пред вратата и не искало да влезе.
- Защо? - Беят се страхувал да не познаят близките му, че живее в магарешка форма. Всички се чудели, как да заставят магарето да влезе в двора. Един дервиш, който наблюдавал цялата работа, казал: Ако ми платите, аз ще го накарам да влезе вътре. Те му обещали една сума.
към беседата >>
Удариш
си крака – плачеш.
(втори вариант)
И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха и нямаше за тях утешител“ (1. стих). Та вие не знаете защо плачете. Плачете, защото ви насилват. Казвате – насилие има. Умре сина ти – плачеш.
Удариш
си крака – плачеш.
Не стане нещо – плачеш. Плачът всякога показва, че има някое нарушение. Счупи се нещо, и като се счупи едно клонче, и то плаче. Като се отреже една пръчка, и тя плаче. Когато малките деца тръгнат на училище, на пътя им дадеш подаръци.
към втори вариант >>
51.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Ето, жените, които минават за миролюбиви, които не са ходили на война, току някоя жена дигне дилафа,
удари
мъжа по главата, и той хване главата си и излиза навън.
Колко време трябва да се мине, докато те създадат един нов морал в себе си. Хората, които са се научили да убиват, не мислят много, току вадят пищов. Ще кажат някои, че това са наследствени черти. Не, това, че хората се убиват показва известни придобивки, известни навици, които те са придобили във време на войната. Тези качества се предават вече като наследствени черти и в мъжете и в жените.
Ето, жените, които минават за миролюбиви, които не са ходили на война, току някоя жена дигне дилафа,
удари
мъжа по главата, и той хване главата си и излиза навън.
Тя казва: Да знаеш, че и аз мога да воювам. Аз превеждам този пример, за да изразя едно социално отношение. Казвате: Толкова ли са лоши жените, че могат да бият мъжете си? – Това са редки случаи. Аз не вярвам, че между вас има някой, на когото жената да е пукнала главата с дилафа.
към беседата >>
52.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Учен човек си, но
удари
те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си.
Това, което може всякога да се яви и да изчезне, то не е реално. Ти сънуваш вечер, че си богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство. Сънуваш че имаш вол, но ставаш сутринта, никакъв вол нямаш. И в действителния живот е същото нещо. Имаш стотици хиляди лева, но случи се нещо и ти ги изгубваш.
Учен човек си, но
удари
те нещо по главата, и ти изгубиш знанието си.
Де е животът тогава? Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. – Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на местото. Не е лошо, че се свършват някои неща.
към беседата >>
53.
Да мисли
,
МОК
,
ИБ
, София, 22.3.1935г.,
Ако мисълта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисълта ви е крива, ще изпитате нейните
удари
на гърба си.
(втори вариант)
В това седи философията на живота. Следователно, на всеки, който не мисли, казвам да си върви по пътя, да си гледа работата. Този е най-мекият израз. Който не мисли, той може да направи много неща: и груби думи да каже, и лоши постъпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя живот, лишен от мисъл.
Ако мисълта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисълта ви е крива, ще изпитате нейните
удари
на гърба си.
Кривата мисъл носи лоши последствия, носи злото в света. В какво седи злото? - В непослушанието. — Кой е непослушен? — Който не мисли.
към втори вариант >>
54.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Една ученичка ми разправяше една своя опитност и между другото каза: „Не е било случай в живота ми, когато да съм казала каквато и да е лъжа и да не ми дойде някое наказание: да падна или да се
ударя
.
Ако не го направя, ще го тикна в по-големи лъжи, и аз тогава нося половината отговорност. По-добре е аз да дам пари, отколкото да го накарам да лъже. Никога не си позволявайте никаква лъжа. Никаква - нито черна, нито бяла. Черната или бялата лъжа всякога скъпо излиза.
Една ученичка ми разправяше една своя опитност и между другото каза: „Не е било случай в живота ми, когато да съм казала каквато и да е лъжа и да не ми дойде някое наказание: да падна или да се
ударя
.
Та аз се наплаших, страх ме е да лъжа, защото, ако излъжа, ще ми се пукне главата или друго нещо ще стане." Ние мислим, че като кажем някой долап, някоя лъжа, някоя дипломатическа лъжа, сме спечелили нещо. Лъжата, и философска да е, и дипломатическа да е, и морална да е, все е лъжа. А пък доброто, с каквито и дрехи да го облечете, то все е добро, то не губи своята цена. Злото, с каквито и дрехи да го облечете, цената му не се повишава. Това са възгледи, които трябва да имате.
към беседата >>
55.
Първото стъпало на Любовта
,
ООК
, София, 3.4.1935г.,
Каквато и да е мисъл, като се
удари
в търпеливия, става на пух и прах.
Те минаха през такъв огън, през такива изпитания, че някои устояха, а други - не. Който устои, ще придобие търпение, а който не устои - не. Сега в какво седи търпението? Няма мъчнотия в света, която да не може да победи търпеливият човек. В търпеливия човек няма зло, което да не се разбие.
Каквато и да е мисъл, като се
удари
в търпеливия, става на пух и прах.
Ако се удари о вас едно зло и не може да се разпръсне, вие не сте търпелив. И ако една лоша мисъл ви раздразни и тя не стане на прах, вие не сте търпелив. И ако с вас се сблъсква сиромашията и не се разпръсне, не сте търпеливи. Като се разпръсне сиромашията, търпелив сте. Търпелив човек е онзи, че като се сблъска и богатството с него, и то се разпръсква.
към беседата >>
Ако се
удари
о вас едно зло и не може да се разпръсне, вие не сте търпелив.
Който устои, ще придобие търпение, а който не устои - не. Сега в какво седи търпението? Няма мъчнотия в света, която да не може да победи търпеливият човек. В търпеливия човек няма зло, което да не се разбие. Каквато и да е мисъл, като се удари в търпеливия, става на пух и прах.
Ако се
удари
о вас едно зло и не може да се разпръсне, вие не сте търпелив.
И ако една лоша мисъл ви раздразни и тя не стане на прах, вие не сте търпелив. И ако с вас се сблъсква сиромашията и не се разпръсне, не сте търпеливи. Като се разпръсне сиромашията, търпелив сте. Търпелив човек е онзи, че като се сблъска и богатството с него, и то се разпръсква. Търпелив е онзи, че и знанието като се сблъска с него, изфирясва.
към беседата >>
Един път бях като слаб човек и като ми
удариха
две плесници, търкулнах се на земята.
Дълготърпеливите може да оценят кой е търпеливият от вас. А за дълотърпеливите и дума да не става. Когато видя аз някой човек, веднага се поставя на неговото място и казвам: „Ако аз съм на негово място, колко ще издържа? " Когато видя двама души да се карат, аз казвам - аз два пъти бях на това място.
Един път бях като слаб човек и като ми
удариха
две плесници, търкулнах се на земята.
И като станах, казах си: „Ще ви дам да разберете." А пък втори път бях силен и му ударих няколко плесници и го търкулнах на земята. Де е моето търпение? В първия случай бях търпелив, но неволята ме беше направила търпелив, защото бях слаб, а пък във втория случай, когато бях силен, ме намериха много груб. И в двата случая аз бях същият човек, един и същ. И в двата случая нямах търпение.
към беседата >>
И като станах, казах си: „Ще ви дам да разберете." А пък втори път бях силен и му
ударих
няколко плесници и го търкулнах на земята.
А за дълотърпеливите и дума да не става. Когато видя аз някой човек, веднага се поставя на неговото място и казвам: „Ако аз съм на негово място, колко ще издържа? " Когато видя двама души да се карат, аз казвам - аз два пъти бях на това място. Един път бях като слаб човек и като ми удариха две плесници, търкулнах се на земята.
И като станах, казах си: „Ще ви дам да разберете." А пък втори път бях силен и му
ударих
няколко плесници и го търкулнах на земята.
Де е моето търпение? В първия случай бях търпелив, но неволята ме беше направила търпелив, защото бях слаб, а пък във втория случай, когато бях силен, ме намериха много груб. И в двата случая аз бях същият човек, един и същ. И в двата случая нямах търпение. И така аз минах през това място.
към беседата >>
Сега второто положение: като ме
удари
той, катурнах се три пъти.
И в двата случая нямах търпение. И така аз минах през това място. Бях слаб - биха ме. Бях силен - бих. В единия случай се усещах унижен, казвах си: „Слаб ли си, ще те бият." А пък във втория случай си казвах: „Ще му дам един урок." Нищо не се придобива лесно, както си мислите.
Сега второто положение: като ме
удари
той, катурнах се три пъти.
Имах и хиляда лева в джоба си. Казах му: „Много ти благодаря за тия плесници, които ми удари. Аз научих много добър урок. Аз бях болен, и оздравях, като ме би, аз бях неврастеник, и ти като ме удари, оздравях. Много ти благодаря.
към беседата >>
Казах му: „Много ти благодаря за тия плесници, които ми
удари
.
Бях слаб - биха ме. Бях силен - бих. В единия случай се усещах унижен, казвах си: „Слаб ли си, ще те бият." А пък във втория случай си казвах: „Ще му дам един урок." Нищо не се придобива лесно, както си мислите. Сега второто положение: като ме удари той, катурнах се три пъти. Имах и хиляда лева в джоба си.
Казах му: „Много ти благодаря за тия плесници, които ми
удари
.
Аз научих много добър урок. Аз бях болен, и оздравях, като ме би, аз бях неврастеник, и ти като ме удари, оздравях. Много ти благодаря. Затова ще ти платя. Друг път, когато имам такава болест, аз пак ще дойда при теб.
към беседата >>
Аз бях болен, и оздравях, като ме би, аз бях неврастеник, и ти като ме
удари
, оздравях.
В единия случай се усещах унижен, казвах си: „Слаб ли си, ще те бият." А пък във втория случай си казвах: „Ще му дам един урок." Нищо не се придобива лесно, както си мислите. Сега второто положение: като ме удари той, катурнах се три пъти. Имах и хиляда лева в джоба си. Казах му: „Много ти благодаря за тия плесници, които ми удари. Аз научих много добър урок.
Аз бях болен, и оздравях, като ме би, аз бях неврастеник, и ти като ме
удари
, оздравях.
Много ти благодаря. Затова ще ти платя. Друг път, когато имам такава болест, аз пак ще дойда при теб. Пак се приготви." Сега вие трябва да направите един превод. Най-първо трябва да знаете с какви хора ще се срещнете и как трябва да постъпвате.
към беседата >>
Осемдесет хиляди
удара
Му
удариха
.
Иначе можете да бъдете обикновени хора, талантливи, гениални хора, но за да бъдете хора на шестата раса, трябва да бъдете търпеливи. Търпелив да бъде човек. Търпеливи трябва да бъдете, всякога ще имате в ума си това. Имаме само един пример. Вие не знаете в какво положение беше Христос като издържа своя последен изпит, четвъртото посвещение.
Осемдесет хиляди
удара
Му
удариха
.
При всички удари на римските войници Той имаше една поза спокойна, беше в размишление. Някои Го представят или Го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен. Всички римски войници, които Му удариха тия осемдесет хиляди удара, станаха Негови ученици и проповедници, станаха мъченици после. Тъй спокойно Го удряха, плюха Го, представят Го художниците, че е сгърбен, измъчен.
към беседата >>
При всички
удари
на римските войници Той имаше една поза спокойна, беше в размишление.
Търпелив да бъде човек. Търпеливи трябва да бъдете, всякога ще имате в ума си това. Имаме само един пример. Вие не знаете в какво положение беше Христос като издържа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара Му удариха.
При всички
удари
на римските войници Той имаше една поза спокойна, беше в размишление.
Някои Го представят или Го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен. Всички римски войници, които Му удариха тия осемдесет хиляди удара, станаха Негови ученици и проповедници, станаха мъченици после. Тъй спокойно Го удряха, плюха Го, представят Го художниците, че е сгърбен, измъчен. Не, спокоен е бил.
към беседата >>
Всички римски войници, които Му
удариха
тия осемдесет хиляди
удара
, станаха Негови ученици и проповедници, станаха мъченици после.
Вие не знаете в какво положение беше Христос като издържа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара Му удариха. При всички удари на римските войници Той имаше една поза спокойна, беше в размишление. Някои Го представят или Го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен.
Всички римски войници, които Му
удариха
тия осемдесет хиляди
удара
, станаха Негови ученици и проповедници, станаха мъченици после.
Тъй спокойно Го удряха, плюха Го, представят Го художниците, че е сгърбен, измъчен. Не, спокоен е бил. Писанието казва, че кръв е излязла от Него. С това искат да кажат, че голямо е било страданието Му. Туй е един голям напор на страданията на човека.
към беседата >>
Аз нали съм ви дал онзи пример - в Индия един учител изпраща един от своите ученици и му казва: .,Ще отидеш при военния да му
удариш
една плесница и ще видиш какво ще ти каже.
Той е светия. Христос е образ на светийството. Като носи страданието и как го носи, човек там се показва. Не другите светии, които дойдоха да изкупват греховете си. Христос не дойде да изкупва греховете си, но дойде да даде един пример - примера на любовта.
Аз нали съм ви дал онзи пример - в Индия един учител изпраща един от своите ученици и му казва: .,Ще отидеш при военния да му
удариш
една плесница и ще видиш какво ще ти каже.
После ще отидеш при един законник, и нему ще удариш една плесница. И после на мъдреца ще удариш една плесница. И ще дойдеш да ми кажеш какво са ти казали." Отива ученикът при военния и му зашлевява една плесница. Военният се обръща, дава му две плесници и го поваля на земята. Отива при законника и му удря една плесница.
към беседата >>
После ще отидеш при един законник, и нему ще
удариш
една плесница.
Христос е образ на светийството. Като носи страданието и как го носи, човек там се показва. Не другите светии, които дойдоха да изкупват греховете си. Христос не дойде да изкупва греховете си, но дойде да даде един пример - примера на любовта. Аз нали съм ви дал онзи пример - в Индия един учител изпраща един от своите ученици и му казва: .,Ще отидеш при военния да му удариш една плесница и ще видиш какво ще ти каже.
После ще отидеш при един законник, и нему ще
удариш
една плесница.
И после на мъдреца ще удариш една плесница. И ще дойдеш да ми кажеш какво са ти казали." Отива ученикът при военния и му зашлевява една плесница. Военният се обръща, дава му две плесници и го поваля на земята. Отива при законника и му удря една плесница. Законникът си вдигнал ръката, но имал важна работа и казал: "Да го оставя." А като зашлевил една плесница на мъдреца, той не му обърнал никакво внимание.
към беседата >>
И после на мъдреца ще
удариш
една плесница.
Като носи страданието и как го носи, човек там се показва. Не другите светии, които дойдоха да изкупват греховете си. Христос не дойде да изкупва греховете си, но дойде да даде един пример - примера на любовта. Аз нали съм ви дал онзи пример - в Индия един учител изпраща един от своите ученици и му казва: .,Ще отидеш при военния да му удариш една плесница и ще видиш какво ще ти каже. После ще отидеш при един законник, и нему ще удариш една плесница.
И после на мъдреца ще
удариш
една плесница.
И ще дойдеш да ми кажеш какво са ти казали." Отива ученикът при военния и му зашлевява една плесница. Военният се обръща, дава му две плесници и го поваля на земята. Отива при законника и му удря една плесница. Законникът си вдигнал ръката, но имал важна работа и казал: "Да го оставя." А като зашлевил една плесница на мъдреца, той не му обърнал никакво внимание. Ученикът, като се върнал при своя учител, казал му: „Военният ми удари две плесници, законникът си само вдигна ръката, а пък мъдрецът не обърна внимание." Учителят му казал: „Постъпвай, както последният."
към беседата >>
Ученикът, като се върнал при своя учител, казал му: „Военният ми
удари
две плесници, законникът си само вдигна ръката, а пък мъдрецът не обърна внимание." Учителят му казал: „Постъпвай, както последният."
И после на мъдреца ще удариш една плесница. И ще дойдеш да ми кажеш какво са ти казали." Отива ученикът при военния и му зашлевява една плесница. Военният се обръща, дава му две плесници и го поваля на земята. Отива при законника и му удря една плесница. Законникът си вдигнал ръката, но имал важна работа и казал: "Да го оставя." А като зашлевил една плесница на мъдреца, той не му обърнал никакво внимание.
Ученикът, като се върнал при своя учител, казал му: „Военният ми
удари
две плесници, законникът си само вдигна ръката, а пък мъдрецът не обърна внимание." Учителят му казал: „Постъпвай, както последният."
Та вие можете да ударите една плесница някому, нищо от това. Можете да кажете някоя горчива дума някому. Но законът е, че това, което вършим в света, ще се върне върху самите нас. Най-първо ще ви дадат всички възможности да грешите, и после ще ви заставят да изправите своите погрешки. Това е вашата задача.
към беседата >>
Та вие можете да
ударите
една плесница някому, нищо от това.
И ще дойдеш да ми кажеш какво са ти казали." Отива ученикът при военния и му зашлевява една плесница. Военният се обръща, дава му две плесници и го поваля на земята. Отива при законника и му удря една плесница. Законникът си вдигнал ръката, но имал важна работа и казал: "Да го оставя." А като зашлевил една плесница на мъдреца, той не му обърнал никакво внимание. Ученикът, като се върнал при своя учител, казал му: „Военният ми удари две плесници, законникът си само вдигна ръката, а пък мъдрецът не обърна внимание." Учителят му казал: „Постъпвай, както последният."
Та вие можете да
ударите
една плесница някому, нищо от това.
Можете да кажете някоя горчива дума някому. Но законът е, че това, което вършим в света, ще се върне върху самите нас. Най-първо ще ви дадат всички възможности да грешите, и после ще ви заставят да изправите своите погрешки. Това е вашата задача. На всеки един от вас ще се опита неговата сила.
към беседата >>
56.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Ако не внимавате, може да се
ударите
, може да паднете, да си счупите крака и да се върнете назад.
Човек трябва да разбере какво значи да бъдеш в света и да бъдеш вън от света. Какво трябва да разбираме под думите: „Не трябва да вървим по стъпките на света? “ Това са отвлечени работи. Да допуснем, че вие тръгвате по един път. Този път не е правилен.
Ако не внимавате, може да се
ударите
, може да паднете, да си счупите крака и да се върнете назад.
В дадения случай какво трябва да правите, когато пътят не е равен? Представете си, че отивате на Витоша и има поледица. Мислите ли, че ще се върнете здрав от тази поледица. Вие вървели ли сте по поледица? Опасна работа е това.
към беседата >>
Като го
ударил
няколко пъти, онзи казал: „Стига!
Във Франция издали един закон. Един офицер искал да противоречи на този закон, искал да покаже, че не е на място. Отива при един свой приятел и му казва: „Аз оставам по долни гащи. Ти ще вземеш с плоското на сабята и ще удряш, додето ти кажа: „Стига. Аз правя един опит със себе си.“ Той искал да види дали ще може да издържи.
Като го
ударил
няколко пъти, онзи казал: „Стига!
“ Той вече си съставил един възглед. Ако дойде да устоява на своята идея, иска да знае дали ще може да издържи. − Ако устои, да прави въпрос. Човек трябва да провери своите сили, трябва да измери своите възможности. Като обещае нещо, да знае дали ще може да го изпълни или не.
към беседата >>
Колко
удара
трябва да
ударите
?
Друг опит може да направите. Да ви дам сега един предварителен опит. Представете си сега една круша, да кажем, че тя е в диаметър 60 сантиметра. Доста високо стрелям. С крака си удряш веднъж, круши не падат, втори път удряш, падат.
Колко
удара
трябва да
ударите
?
(Ако ударите са хармонични, крушите ще паднат.) Един инженер направил опит с един мост. С хармонични удари успял да събори моста. Ако ударите са хармонични, то може да се получи интерференция на вълните и може да се разклати крушата.
към беседата >>
(Ако
ударите
са хармонични, крушите ще паднат.) Един инженер направил опит с един мост.
Да ви дам сега един предварителен опит. Представете си сега една круша, да кажем, че тя е в диаметър 60 сантиметра. Доста високо стрелям. С крака си удряш веднъж, круши не падат, втори път удряш, падат. Колко удара трябва да ударите?
(Ако
ударите
са хармонични, крушите ще паднат.) Един инженер направил опит с един мост.
С хармонични удари успял да събори моста. Ако ударите са хармонични, то може да се получи интерференция на вълните и може да се разклати крушата.
към беседата >>
С хармонични
удари
успял да събори моста.
Представете си сега една круша, да кажем, че тя е в диаметър 60 сантиметра. Доста високо стрелям. С крака си удряш веднъж, круши не падат, втори път удряш, падат. Колко удара трябва да ударите? (Ако ударите са хармонични, крушите ще паднат.) Един инженер направил опит с един мост.
С хармонични
удари
успял да събори моста.
Ако ударите са хармонични, то може да се получи интерференция на вълните и може да се разклати крушата.
към беседата >>
Ако
ударите
са хармонични, то може да се получи интерференция на вълните и може да се разклати крушата.
Доста високо стрелям. С крака си удряш веднъж, круши не падат, втори път удряш, падат. Колко удара трябва да ударите? (Ако ударите са хармонични, крушите ще паднат.) Един инженер направил опит с един мост. С хармонични удари успял да събори моста.
Ако
ударите
са хармонични, то може да се получи интерференция на вълните и може да се разклати крушата.
към беседата >>
57.
Колко е хубава твоята любов
,
НБ
, София, 14.4.1935г.,
Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да
ударя
някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия.
Върху тях сега се реди новото в света. Следователно така, както ние искаме да изменим света, това е невъзможно. Ти не можеш да морализираш един човек, като му кажеш да бъде добър. Той и без това може да си е добър. Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности.
Такъв човек казва за себе си: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум да взема един камък или да
ударя
някое животно, да го убия на мястото или да взема една брадва, да отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек да убия.
Не зная какъв дявол има в мене. Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив.
към беседата >>
Той казва: Като ми дойде на ум да
ударя
някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече.
Меря главата му и какво виждам? Около ушите му главата му е широка 16–17 см. – Да, голям е дяволът в тебе. Друг пък казва: Аз нямам никакво желание да правя пакости на хората, много съм миролюбив. Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см.
Той казва: Като ми дойде на ум да
ударя
някого, докато се наканя да направя това и то минало е вече.
– И това си има причините. Сега аз няма да се спирам върху подробностите по тези въпроси, да ги обяснявам, защото няма да ви ползуват. Подробностите (са) за учените хора. Когато художникът рисува една картина, той трябва да се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва да се спре върху основните неща. Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (да изучите) челото, скулите и брадата на човека.
към беседата >>
58.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
И тъй, пазете се от
ударите
, които идват отвън, както и от тия, които идват отвътре, от самите вас.
Видите ли, че се е препасал с ножове и револвери, стойте далеч от него. Ето защо, съветвам ви, ако имате скрити ножове в себе си, освободете се от тях. Те са нужни само за военно време, не и за мирно. Нали искате мир в света? Хвърлете ножовете и револверите си настрана и приложете оръжието на любовта.
И тъй, пазете се от
ударите
, които идват отвън, както и от тия, които идват отвътре, от самите вас.
Дойде някаква мъчнотия във вас, бодне ви и вие веднага казвате: Господи, защо ми изпрати тази мъчнотия? Жена ви, или синът ви се разболял, казвате: Господи, все на мене ли трябва да се трупат тия нещастия? - Това не е права мисъл. Бог никого не мъчи. Човек сам себе си мъчи.
към беседата >>
Обаче, ако ти си обидил пет души и за всяка една обида трябва да ти
ударят
по пет тояги?
(втори вариант)
Те са сложни работи, които трябва да ги знаете. Има известни резултати, които вървят по линията на вашия ум, а има известни ваши разсъждения и резултати в живота, които вървят по линията на вашите чувства. Тогава умът ви и сърцето ви имат един резултат – във вашата воля – двайсет и пет. И виждате едно противоречие има двайсет и пет. Двайсет и пет лева е едно приятно число.
Обаче, ако ти си обидил пет души и за всяка една обида трябва да ти
ударят
по пет тояги?
Тогава казваш – пет по пет са двайсет и пет. Какво показва? В дадения случай трябва да намалиш числото пет. Значи обидата, която си нанесъл, трябва да е малка. Казвате – хубаво да се умножава.
към втори вариант >>
59.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
– Сънувах снощи, че съм на черква и по едно време дойде Христос при мене и ми
удари
две силни плесници.
Така не можете да намерите Бога. Така Бог не се търси. Разправяха ми един случай за един от обикновените вярващи, който обичал да се присмива на всички, които вярват по друг начин от този, по който той вярва. Една сутрин го виждат, че станал рано и плаче. Защо плачеш?
– Сънувах снощи, че съм на черква и по едно време дойде Христос при мене и ми
удари
две силни плесници.
След две седмици този човек умрял. – Не се позволява на човека да се подиграва с името на Бога и на Христа. Пазете се в едно нещо: Човек трябва да бъде крайно внимателен, когато му се представи случай да обяснява истината. По адрес на истината, на светиите, на великите хора трябва да бъдете крайно внимателни, защото иначе резултатите ще бъдат лоши. Няма да казвате само, че Бог е Любов, но трябва да си кажете: Бог е справедлив и аз трябва да бъда справедлив като Него.
към беседата >>
60.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Като видял вълкът, той си казал: Чакай, този вълк е изял толкова овци, поне и аз да му
ударя
няколко ритника.
И след това, след тези изпитания облаците ще се разпръснат. Сега ще завърша с един сън, който един наш брат видял като видение преди няколко години. Този сън се изпълнил, той видял, че цялото небе се замъглило, явили се бури, облаци, тряскало, гръмотевици, но половината небе се изяснило. На запад небето било тъмно. По едно време той видял двама едри хора, като нашите шопи, облечени с бели дрехи, и водят вързан един голям вълк.
Като видял вълкът, той си казал: Чакай, този вълк е изял толкова овци, поне и аз да му
ударя
няколко ритника.
Но вълкът му проговорил: Не ме пипай, че като те ритна с крака си ще видиш. И той се оттеглил настрана. Той казал: Защо ми трябваше да го ритам? Тези двама души и без това го водят някъде да го убият. Двамата души са ангели, които са вързали змея и го водят някъде.
към беседата >>
61.
Органически, духовни и умствени сили в човека
,
МОК
, София, 10.5.1935г.,
Или ключът не може да отвори, ти се сърдиш и
удариш
ключа о земята.
(втори вариант)
Някой път казват: „Разсърдил се, понеже му казали нещо, докачил се.“ Но има една сръдня, която е естествена. Нещо не става, както ти искаш, сърдиш се; някой път искаш да отвориш вратата, пък тя се запънала, не се отваря. Ти се разсърдиш и блъснеш вратата. Когато се сърдиш на един човек, има причина, но ако се сърдиш на вратата, каква причина има тогава? Тя не те разбира.
Или ключът не може да отвори, ти се сърдиш и
удариш
ключа о земята.
Питам: Защо удряш ключа о земята? Не зная хвърляли ли сте някой път ключа? Ако едно число от 1 до 10 се повтаря 11 пъти, какъв закон има? Какво число е то? Вземете от 10 до 20 колко пъти се повтаря едно?
към втори вариант >>
62.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
Като тегли куршума, че
удари
намясто.
(втори вариант)
Често вие с вашите любовни кобури стреляте, в морето дупки правите. Не зная, то е ваше схващане. Може би има ловци, които не знаят хубаво да мерят на целта, та тургат от ситните сачми, та пушката, като гръмне, разхвърля сачмите нашироко. И той, като хвърли в един голям бюлюк птици, все ще улучи някоя, и казва: „Браво! “ А не онзи, който със сачми бие, той не е никакъв ловец с куршуми.
Като тегли куршума, че
удари
намясто.
Той е онзи, който се цели. Често в духовния свят има гадатели, които си служат с револверите на сачмите. Като гръмнат, все таки ще ударят едного. И казват: „Той предсказа работи.“ А има някой, като удари един куршум, и удари намясто. Аз го наричам този с единия куршум, той е майстор.
към втори вариант >>
Като гръмнат, все таки ще
ударят
едного.
(втори вариант)
И той, като хвърли в един голям бюлюк птици, все ще улучи някоя, и казва: „Браво! “ А не онзи, който със сачми бие, той не е никакъв ловец с куршуми. Като тегли куршума, че удари намясто. Той е онзи, който се цели. Често в духовния свят има гадатели, които си служат с револверите на сачмите.
Като гръмнат, все таки ще
ударят
едного.
И казват: „Той предсказа работи.“ А има някой, като удари един куршум, и удари намясто. Аз го наричам този с единия куршум, той е майстор. Сега аз като говоря, вие седите и се запитвате какво искам да кажа, каква ми е целта. Ще си послужа с един малък разказ от обикновения живот. В един дом живее една красива мома.
към втори вариант >>
И казват: „Той предсказа работи.“ А има някой, като
удари
един куршум, и
удари
намясто.
(втори вариант)
“ А не онзи, който със сачми бие, той не е никакъв ловец с куршуми. Като тегли куршума, че удари намясто. Той е онзи, който се цели. Често в духовния свят има гадатели, които си служат с револверите на сачмите. Като гръмнат, все таки ще ударят едного.
И казват: „Той предсказа работи.“ А има някой, като
удари
един куршум, и
удари
намясто.
Аз го наричам този с единия куршум, той е майстор. Сега аз като говоря, вие седите и се запитвате какво искам да кажа, каква ми е целта. Ще си послужа с един малък разказ от обикновения живот. В един дом живее една красива мома. Съседите, много богат чорбаджия, решили да поискат момата, но ги е срам тъй да идат.
към втори вариант >>
63.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и
удари
на чифте.
Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов. Няма какво да ме считаш като някой кон." Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете. Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал.
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и
удари
на чифте.
Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди.
към беседата >>
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви
ударят
за погрешките ви.
И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея.
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви
ударят
за погрешките ви.
Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес.
към беседата >>
По моето учение една тояга ще ви
ударят
, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре.
По моето учение една тояга ще ви
ударят
, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две.
към беседата >>
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви
ударят
сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви
ударят
и ще престанат.
Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви
ударят
сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви
ударят
и ще престанат.
То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много.
към беседата >>
И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми
ударят
една тояга.
Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес.
И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми
ударят
една тояга.
Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много. Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога.
към беседата >>
Но сто тояги да ми
ударят
, е много.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две.
Но сто тояги да ми
ударят
, е много.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога. Само като погледнете, влюбите се. Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено. Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това?
към беседата >>
64.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Ако тебе те
ударят
с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш.
Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош.
Ако тебе те
ударят
с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш.
Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това. Има нещо, в което вярвате.
към беседата >>
Падне някой плод и ви
удари
по главата, защото вятърът го полюлял.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша.
Падне някой плод и ви
удари
по главата, защото вятърът го полюлял.
Тогава не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това. Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма.
към беседата >>
Крушата е слезнала долу,
ударила
ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Тогава не се гневите ни най-малко.
Крушата е слезнала долу,
ударила
ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
Има нещо, в което вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и лошо няма.
към беседата >>
Ако тебе те
ударят
с камък, ще бъдеш лош; но ако те
ударят
с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш.
(втори вариант)
Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош. Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош.
Ако тебе те
ударят
с камък, ще бъдеш лош; но ако те
ударят
с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш.
За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това. Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате.
към втори вариант >>
Падне някой плод и ви
удари
по главата, защото вятърът го полюлял.
(втори вариант)
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина. Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша.
Падне някой плод и ви
удари
по главата, защото вятърът го полюлял.
Вий не се гневите ни най-малко. Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това. Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма.
към втори вариант >>
Крушата е слезнала долу,
ударила
ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
(втори вариант)
А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял. Вий не се гневите ни най-малко.
Крушата е слезнала долу,
ударила
ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
Та казвам сега: Има нещо, в което вие вярвате. Вие вярвате в лошите условия на живота, а лоши условия в живота няма. И добри условия няма. Това са две положения. Значи добро няма и зло няма.
към втори вариант >>
65.
До 29-ти юний
,
УС
, София, 19.5.1935г.,
Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като
удари
пръчката, ще изскочи от тъпана.
Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре.
Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като
удари
пръчката, ще изскочи от тъпана.
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара. Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си.
към беседата >>
66.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Като си отива, не казва, че турчинът му е
ударил
четири-пет плесници, но казва: „Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез.
Аз зная къде е причината. Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята.
Като си отива, не казва, че турчинът му е
ударил
четири-пет плесници, но казва: „Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез.
Като му ударих една плесница, повалих го на земята." „Ще ни избият." „Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин.
към беседата >>
Като му
ударих
една плесница, повалих го на земята." „Ще ни избият." „Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие.
Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: „Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез.
Като му
ударих
една плесница, повалих го на земята." „Ще ни избият." „Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие.
Турчинът го би, а той казва, че той бил турчина. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му. Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне?
към беседата >>
" Няколко шамара ще ти
удари
.
Да се махне този турчин. Как да се махне? „Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля." Обаче той си замина от земята и работите не можаха да се уредят, както той мислеше, да проповядва. Казвам, турчинът като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: „Гяур!
" Няколко шамара ще ти
удари
.
Не преувеличавайте нещата. Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините? Няма никакви причини. Един ден не ви слагам ядене, кои са причините?
към беседата >>
67.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Ти си в един затворен палат, не си си
ударил
още главата на камертона.
Различава се външен свят. Значи фа диез с какво се отличава? – Излиза се вън на светлината и топлината. Ти нищо не си достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Някой път си мислиш, че нищо няма да постигнеш.
Ти си в един затворен палат, не си си
ударил
още главата на камертона.
И ако главата ти се блъсне, казва: "Погледи нагоре! " Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема.
към беседата >>
Ти си в един затворен палат, не си
ударил
още главата си на камертона.
(втори вариант)
Различава се външният свят. Значи фа диез с какво се отличава? − Излизаш вън на светлина и топлина. Ти нищо не си достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за да придобиеш нещо. Да допуснем, вие някой път си мислите, че нищо няма да постигнете.
Ти си в един затворен палат, не си
ударил
още главата си на камертона.
И ако главата ти се блъсне, казва: „Погледни нагоре! “ Българите имат една поговорка: „Като си блъсне главата на горния праг, да намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е? − Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема.
към втори вариант >>
68.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Като
ударите
с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате.
Щом имате вяра, разбирате Словото. За да пее правилно, всеки момент човек трябва да регулира мислите и чувствата си. За тази цел той трябва да носи камертона постоянно със себе си. Всеки има свой камертон, с който може да настройва мислите и чувствата си. Какъв е човешкият камертон?
Като
ударите
с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате.
Палецът поставяте под двата пръста. Трите пръста заедно представляват трите велики добродетели - любов, мъдрост и истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че въпреки това, противоречията съществуват. Това нищо не значи: противоречията са необходими, като условия за възстановяване на хармонията.
към беседата >>
Ти си причина за станалото зло.“ И след това му
ударил
няколко тояги и го изпраща.
(втори вариант)
Отива един човек да иска пари от един богаташ, на когото този ден синът му си счупил крака. Богатият му казал: „Пари ли искаш? Тояга за тебе. Днес синът ми си счупи крака, а ти идеш за пари. Защо не избра друг ден?
Ти си причина за станалото зло.“ И след това му
ударил
няколко тояги и го изпраща.
Едно нещо ви казвам. За да се изправи човек, много малко нещо се изисква. Малка е причината, която човек трябва да хване. Ще ви обясня това с пример. Запример, за да се запали един огън, се изисква една малка кибритена клечка.
към втори вариант >>
69.
Правилното пеене
,
ООК
, София, 5.6.1935г.,
Ударите
се някъде, започнете да пеете "Бог е любов".
Пеенето е една тайна на живота. Ако вие пеете, а не може да измените своето състояние, това не е истинско пеене. Пеене е - ако нараните ръката си и изпеете една малка песен, ръката веднага да оздравее. Пеенето лекува. За да познаете дали пеете хубаво, като се нараните, започнете да пеете.
Ударите
се някъде, започнете да пеете "Бог е любов".
Като свършите песента, ако болката престане, хубаво пеете, знаете да пеете. Това е практическата страна на музиката. Това рядко се случва. Сега аз ви говоря за едно нараняване на чувствата. Физическото, и то може да стане.
към беседата >>
По някой път, като
удариш
с палката, махне се прахът.
Понеже в музиката тъпанът е турен на работа, всичките прашинки се махат По някой път някои християни замязат на стоящи тъпани, отгоре са покрити с прах. Като бутнеш, оцапваш си пръстите. Няма какво да ги миеш, миенето не е толкова от най-добрите начини за чистене. Човек в специфични случаи може да се мие само.
По някой път, като
удариш
с палката, махне се прахът.
Ако миеш тъпана, кожата може да се развали. Сега аз виждам. работници излизат от някоя мина почернели, вземат сапун, мият, мият черното. Казвам: "Този сапун тук си е на мястото, измива черното." Но виждам някоя дама, не е ходила в рудника, лицето е бяло, като вземе сапун, трие, трие. Ето, казвам, една дама, която не знае как да употребява своите свински обувки, една дама, която не знае как да употребява своите камилски обуща.
към беседата >>
70.
Прав и крив път
,
ООК
, София, 12.6.1935г.,
Бащата казва: „За ловец не ме бива, да
ударя
някоя лисица и да донеса кожата." Но той плаща на други.
Аз съм виждал дами, които носят такива кожи. Казват: „Моят възлюбен я уби." Сега не ви привеждам измислени неща. Това са модерни неща, носят ги дамите по гърбовете си. Сега ги носят, без да са накарали възлюблените им да ги убиват. Някоя млада мома иска лисичи кожи.
Бащата казва: „За ловец не ме бива, да
ударя
някоя лисица и да донеса кожата." Но той плаща на други.
Ако е възлюблен, той убива лисиците, ако е баща, той кара другите хора да убиват лисиците. Къде е причината за убиването на зайците и лисиците? Туй не е съществената причина. Някой отива да бие зайци, причината не е неговата възлюблена. Причината е, че този човек иска заешко месо.
към беседата >>
71.
Каза ми всичко
,
НБ
, София, 16.6.1935г.,
Не се минали две седмици, друг вол
ударил
касапина и му извадил едното око.
Ще кажете, че това е едно съвпадение. Разправят един друг случай за един касапин в София. Един (ден) той се мъчил да заколи един вол, но волът искал да живее. Цели два часа употребил и не могъл да го заколи. Най-после касапинът го сваля на земята, извъртява му едното око и след това го заклал.
Не се минали две седмици, друг вол
ударил
касапина и му извадил едното око.
Сега като прекараме този закон в живота, виждаме, че всека мисъл, всяко чувство, всяко действие, при дадени условия има свои добри и лоши последствия. И в Писанието е казано: „От думите си ще се оправдаеш“. Значи приложение трябва вече. Когато са казани тези думи, този закон не беше така ясен, но сега новите изследвания показват доколко са верни тези факти, които са констатирани от живота. Та казвам: Понеже искате да живеете добре, турете това желание в живота си, както онази самарянка, която каза за Христа: „Каза ми всичко“.
към беседата >>
72.
Комплексни понятия
,
ООК
, София, 19.6.1935г.,
И вие, като речете да хвъркате като птица, блъснете се,
ударите
си крака, счупите го.
В този свят на научни комплексни понятия, какво ще правите, как ще се освободите? Казвате: „Да ни пази Господ." Но разбирате ли какво нещо е да ни пази Господ? Господ може да ви пази само когато сте в рамките на Неговия закон. Извън рамките на закона, който Той е поставил, ни глас, ни слишание. Значи птиците изучаваха закона да не страдат, и те си създадоха крила, подчиниха се на закона да хвъркат.
И вие, като речете да хвъркате като птица, блъснете се,
ударите
си крака, счупите го.
Нито може да скачате, камо ли да хвъркате. Казвате: „Какво ли са ни допринесли нашите вярвания досега? " Какво ще ви допринесе вашето старо разбиране как да ядете баница? Ако ви кажа някой нов начин за ядене на баница, дали това ще ви допринесе нещо за развитието ви? Нали казват за някого, че е в новия път?
към беседата >>
Ако той иска да я ритне, да каже: „Исках да ти покажа нещо." Може да вдигне ръката да я
удари
, но да каже: „Аз исках да ти покажа колко ми е хубава ръката." Това са положения.
Няма да искам извинение от младите моми, ще им покажа къде е погрешката им. Младата мома, като отиде при един момък, да застане най-малко на един метър разстояние от него. Той, като простре ръце, да не може да я пипне. Тя да бъде два пръста по-далече от неговите пръсти, два пръста по-далече от неговата уста, два пръста по-далече от неговите крака. Като рече той нещо да направи, да останат два пръста разстояние.
Ако той иска да я ритне, да каже: „Исках да ти покажа нещо." Може да вдигне ръката да я
удари
, но да каже: „Аз исках да ти покажа колко ми е хубава ръката." Това са положения.
Ако вашата мисъл не е права или мислите едно, и после стане друго, какво значи това? Съзнанието трябва да бъде чисто. Вие не трябва да имате в съзнанието две мнения за каквото и да е. Трябва да изчистите съзнанието си от всички противоречия. Ако имате две мнения, пакостите на себе си.
към беседата >>
73.
Ферменти
,
МОК
, София, 21.6.1935г.,
А сега ловците по цял ден го гонят и не могат да го
ударят
.
Това е едната страна. Така може да говорят зайците. Зайците се оплакват, то е специфично за тях, те са доста поумнели. Зайците в наше време са еволюирали много повече отколкото хората. В турско време някога, като подгониш някой заек, той се върне пак там, където е бил.
А сега ловците по цял ден го гонят и не могат да го
ударят
.
Съвсем опаки станаха зайците. Едно време се връщаха на мястото си след половина час и ловецът знае, че ще удари заека след половин час. Сега целия ден варди, но заекът не се връща на същото място. Бам-башка са тия зайци! Защо зайците не се връщат на същото място?
към беседата >>
Едно време се връщаха на мястото си след половина час и ловецът знае, че ще
удари
заека след половин час.
Зайците се оплакват, то е специфично за тях, те са доста поумнели. Зайците в наше време са еволюирали много повече отколкото хората. В турско време някога, като подгониш някой заек, той се върне пак там, където е бил. А сега ловците по цял ден го гонят и не могат да го ударят. Съвсем опаки станаха зайците.
Едно време се връщаха на мястото си след половина час и ловецът знае, че ще
удари
заека след половин час.
Сега целия ден варди, но заекът не се връща на същото място. Бам-башка са тия зайци! Защо зайците не се връщат на същото място? Научете се и вие като зайците да не се връщате на същото място, откъдето сте влезли. Зайците разрешиха въпроса.
към беседата >>
74.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Питам: Кой от вас като го натоварят с десет грама повече или като го
ударят
с десет грама сняг, ще го убият или ще боледува?
Ако теглилката ми мръдне малко, ще позная дали си ял добре или не си ял добре. Също така ще позная дали като си излязъл от гостилницата си платил на гостилничаря или нищо не си платил. Ако не си платил на гостилничаря, ще тежиш десет грама повече, ако си му платил, ще тежиш десет грама по-малко. Ако не платите на гостилничаря, вие ще тежите повече, но гостилничарят трябва ли да се счита виновен за това, че е натоварил този човек с десет грама повече? Или трябва ли този, който е натоварен, като излезе от гостилницата да каже, че е обиден, че го натоварили?
Питам: Кой от вас като го натоварят с десет грама повече или като го
ударят
с десет грама сняг, ще го убият или ще боледува?
Никой няма да боледува, нито пък ще го убият от такава малка тяжест. Обаче, това са отвлечени неща, с които се занимава висшата математика или тъй наречената метафизическа математика, над която дълго време трябва да се мисли, за да се обяснят някои работи. Онзи, който се занимава с нея, трябва да има здрав ум, за да не му стане нещо. Това трябва да стане по един естествен начин, защото ако проточите един дълъг, тънък конец оттук до Витоша, той непременно ще се скъса. Ако искате да проточите такъв конец, той трябва да бъде някое дълго, дебело гемиджийско въже, за да устои.
към беседата >>
Младият кон се впрегнал в колата и
ударил
най-бързия ход, почти с тичане слязъл до долу.
Срещнал го един млад кон и го запитал: Защо караш толкова бавно? Да не си остарял вече, че не можеш? – Ами как да карам? – Бързо карай, скоро да стигнеш. – Покажи ми, синко, как да карам.
Младият кон се впрегнал в колата и
ударил
най-бързия ход, почти с тичане слязъл до долу.
Скоро слязъл, но изпочупил всичките грънци. Тогава господарят му го наложил добре, казал му, че така не се пренасят грънци. Казвам: Младият кон, това сме ние. Понякога без да знаем как трябва да стават работите, ние се ангажирваме да поправим света. В това отношение вие мязате на онзи средновековен лекар, който свършил по медицина и решил, след дълго мислене, да лекува болните си по един нов начин.
към беседата >>
75.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
След като ви
ударят
, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам.
(втори вариант)
Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова. Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота. Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате. Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам.
След като ви
ударят
, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам.
Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране. Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
76.
Бъдете като децата
,
НБ
, София, 30.6.1935г.,
Аз ще изменя малко
ударенията
и казвам: Бъдете като децата.
Аз ще изменя малко
ударенията
и казвам: Бъдете като децата.
В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите. Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота.
към беседата >>
В български език има една специфичност, че като се изменят
ударенията
, изменя се и смисълът на думите.
Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата.
В български език има една специфичност, че като се изменят
ударенията
, изменя се и смисълът на думите.
Като изменям ударението на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“! Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота.
към беседата >>
Като изменям
ударението
на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“!
Аз ще изменя малко ударенията и казвам: Бъдете като децата. В български език има една специфичност, че като се изменят ударенията, изменя се и смисълът на думите.
Като изменям
ударението
на думите, аз не вземам стиха „Ако не бъдете като децата“, но взимам изречението в повелителна форма: „Бъдете като децата“!
Сега искам да ви наведа на мисълта, че трябва да напуснете обикновените неща в живота. Обикновените неща създават всички нещастия в живота. Следователно обикновени неща са тези, които създават всички нещастия в живота. Необикновени неща са тези, които създават всичкото щастие в живота. Понеже повечето хора са нещастни, те са влезли в обикновения живот.
към беседата >>
77.
Към мене / Обърнете се към мене
,
УС
, София, 7.7.1935г.,
В дадения случай ти можеш да
удариш
този камертон, и нищо да не чуеш.
(втори вариант)
Ако ти концентрираш ума си както трябва и ако има единство между твоите мисли, чувства и постъпки, ти ще чуеш този тон. Сега нещо отвън те смущава. Де е тогава твоят камертон? Има известни музикални тонове, които ти ще чуеш, затова се изисква известна музикалност. Ако не се съсредоточиш в своите мисли и чувства, нищо няма да чуеш.
В дадения случай ти можеш да
удариш
този камертон, и нищо да не чуеш.
А този камертон зависи от яснотата на съзнанието ти. Ако съзнанието ти не е чисто, ти по предположение ще вземеш тоновете. Сега ви давам тия неща за изяснение. Като изпаднем в някое противоречие, казваме – той не живее добре. С това разбираме, че по естество той не живее добре.
към втори вариант >>
78.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
И ако оня, комуто казвате тъй, е сприхав, не може да търпи, ще стане и ще ви
удари
една плесница, ще ви каже: „Да си знаеш мярката на устата." Вие се връщате при вашите съмишленици и ще кажете: „Аз му казах правото, но той не разбира, той е светски човек." Вие, дето и да отидете при хората, си има известни правила и ако вие не ги спазвате, ще считат, че сте невъзпитан.
Ще ви се поклони ниско и с благоговение ще седи пред вас. Той все има известни съображения, за да се държи така, той е префинен в държанието си, както дипломатите и нищо няма да ви даде. Ще влезе при вас някой религиозен човек и понеже мисли, че трябва да говори право, той ще ви каже, че сте лош човек. В какво седи лошавината ви? Не давате на бедните нито пет пари, не знаете какво говорите и прочее.
И ако оня, комуто казвате тъй, е сприхав, не може да търпи, ще стане и ще ви
удари
една плесница, ще ви каже: „Да си знаеш мярката на устата." Вие се връщате при вашите съмишленици и ще кажете: „Аз му казах правото, но той не разбира, той е светски човек." Вие, дето и да отидете при хората, си има известни правила и ако вие не ги спазвате, ще считат, че сте невъзпитан.
Има известен външен порядък у тях и щом сте отишли при тях, трябва да го спазвате. Вие не може да отидете в едно висше общество с обикновени дрехи. Все ще ви срещне някой, който ще ви каже, че трябва да се преоблечете. Не може да отидете и между военните, ако не сте от тяхната среда, ако не сте облечени както тях. Между офицерите войниците не могат свободно да отиват.
към беседата >>
Сега идват при мене и казват: „Учителю, пребиха го от бой." Едного бяха
ударили
по хълбока, другиго от учениците - по главата и после казват, че светът е лош.
Някои хора се понапили, вървят и пеят. Един от учениците минава и казва: „Какво пеете в това време? " Те го набиват, пукват му главата. Не си седи да си мълчи вкъщи, но им казва: „Защо кряскате? " Дава съвет на хората.
Сега идват при мене и казват: „Учителю, пребиха го от бой." Едного бяха
ударили
по хълбока, другиго от учениците - по главата и после казват, че светът е лош.
Ще защо е лош? Този човек не вдига шум в къщата ви, а отвън. Оставете го да си вика. Не се занимавайте с чужди работи отвън. Всички сте станали репортьори.
към беседата >>
79.
Двамата спътници. (Двамата пътници)
,
МОК
, София, 19.7.1935г.,
Хванали го, превързали главата на
ударения
, него подкарали за към участъка.
Събрали се двама: единият се хвали със своята сила. Пътува един с едно дете. Първият казва: "Аз с този камък мога да бия когото и да е! " Светията казва: "Аз всеки камък мога да го направя ценен." Питам, кой е силен: който убива с камъни или който може да направи камъните ценни? Минава първият, хвърля един камък, пукнал главата на едного.
Хванали го, превързали главата на
ударения
, него подкарали за към участъка.
Светията се приближава, хваща един камък, прави го златен и казва: "Туй злато ще ви дам, пуснете го! Това злато ви давам за пукнатата глава." Те искат повече. Взема камък, натиска го, направил повече злато и им дал за пукнатата глава, все таки хубаво е да имаш един светия, който да стиска камъните и да прави злато, за да те освободят. На мене често са ми казвали: "Кажи ми нещо реално! " Че каква реалност може да ви кажа?
към беседата >>
80.
Блажен, който яде хляб в Царството Божие
,
НБ
, София, 21.7.1935г.,
В Чикаго хората слънчасват от такава температура, умирали от слънчев
удар
.
Как ще проповядваш Истината? Лесно е да се каже „Кажи ми истината“, но за да се каже истината, ти трябва да оживееш, трябва да имаш Любов, и тогава тази Любов ще излезе от тебе, както светлината излиза от слънцето. Когато ние възприемаме светлината от слънцето, даваме ли на някой друг да я приеме, вместо нас? Когато слънцето на обед ни напече, всеки гледа да се скрие някъде под сянка. Като дойдат до 35 градуса температура, хората умират.
В Чикаго хората слънчасват от такава температура, умирали от слънчев
удар
.
Аз се чудя на тия хора, които не могат да издържат на температура от 35–40 градуса. На такава температура и мравите не умират, а човек умира. Чудя се на този човек! Слушал съм да казват: Не ходи на слънце с открита глава, че ще слънчасаш. Казвам: Когато глупавият ходи гологлав на слънце, за него има слънчев удар, но когато умният ходи гологлав, умът му се просвещава.
към беседата >>
Казвам: Когато глупавият ходи гологлав на слънце, за него има слънчев
удар
, но когато умният ходи гологлав, умът му се просвещава.
В Чикаго хората слънчасват от такава температура, умирали от слънчев удар. Аз се чудя на тия хора, които не могат да издържат на температура от 35–40 градуса. На такава температура и мравите не умират, а човек умира. Чудя се на този човек! Слушал съм да казват: Не ходи на слънце с открита глава, че ще слънчасаш.
Казвам: Когато глупавият ходи гологлав на слънце, за него има слънчев
удар
, но когато умният ходи гологлав, умът му се просвещава.
Следователно, глупавият трябва да бъде непременно с шапка, а умният може да бъде без шапка. Това не е тенденция. Можете да извадите едно заключение и да кажете: Ами ние, които носим шапки? – Ако сте от умните, хвърлете ги, ако сте от глупавите, носете шапките на главите си. Като казвам, че не сте от умните, това не е тенденция.
към беседата >>
81.
Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)
,
УС
, София, 21.7.1935г.,
Той
ударил
булката отзад по врата, тя веднага навела главата си и влязла през вратата.
- Не питайте. Женим една мома, но понеже е доста по-висока от вратата, не може да влезе в дома на младоженеца. Трябва да отрежем главата й, а ни се свиди. - Аз ще ви помогна да я вкарате вътре, но ако ми дадете нанизите на момата. - Ще ти дадем, каквото искаш, само булката да остане жива.
Той
ударил
булката отзад по врата, тя веднага навела главата си и влязла през вратата.
Най-после той отишъл в трето село. На края на селото видял, как една жена се мъчи да извади главата на едно теле от едно гърне, но не може. Да отреже главата на телето, не се решавала, а друг начин не намирала. Най-после тя започнала да плаче. - Не плачи - казал й селянинът.
към беседата >>
Той взел една брадва и внимателно
ударил
гърнето, което се счупило.
На края на селото видял, как една жена се мъчи да извади главата на едно теле от едно гърне, но не може. Да отреже главата на телето, не се решавала, а друг начин не намирала. Най-после тя започнала да плаче. - Не плачи - казал й селянинът. Ако ми дадеш телето, аз ще те науча как да извадиш главата му от гърнето.
Той взел една брадва и внимателно
ударил
гърнето, което се счупило.
Така телето освободило главата си. Много примери има в човешкия живот, които се нуждаят от правилни преводи. Колкото по-добър е преводът, толкова по-близо е до истината. Христос направи много неща, които също се нуждаят от преводи. Не могат ли да се преведат, те остават необяснени и създават противоречия.
към беседата >>
82.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
Кажеш му една обидна дума, покажеш, че не го обичаш, и тоя човек ти
удари
един юмрук като Дан Колов, този български пехливанин.
Питам сега, ако мразите някого, какво ще добиете? Ако мислите, че нищо няма да добиете, не говорите право. Не, много ще добиете. Покажете омразата. Вие мразите, и мислите за този, когото мразите.
Кажеш му една обидна дума, покажеш, че не го обичаш, и тоя човек ти
удари
един юмрук като Дан Колов, този български пехливанин.
Като блъсне някого, хвърли го на земята. Реджи Сики (известен борец) си служи с английската метода и го удря според правилата на бокса. Дан Колов казва: „Сега аз ще ти покажа по български." По английски не става, защото по английски може да се мушне с бокс няколко удара по носа, по ушите и ще свърши всичко. Дан Колов го поваля на земята, той си служи с български методи. Той да прави пехливанлък по английски, видял, че не става, и почва по български, с един замах гътва го на земята.
към беседата >>
Дан Колов казва: „Сега аз ще ти покажа по български." По английски не става, защото по английски може да се мушне с бокс няколко
удара
по носа, по ушите и ще свърши всичко.
Покажете омразата. Вие мразите, и мислите за този, когото мразите. Кажеш му една обидна дума, покажеш, че не го обичаш, и тоя човек ти удари един юмрук като Дан Колов, този български пехливанин. Като блъсне някого, хвърли го на земята. Реджи Сики (известен борец) си служи с английската метода и го удря според правилата на бокса.
Дан Колов казва: „Сега аз ще ти покажа по български." По английски не става, защото по английски може да се мушне с бокс няколко
удара
по носа, по ушите и ще свърши всичко.
Дан Колов го поваля на земята, той си служи с български методи. Той да прави пехливанлък по английски, видял, че не става, и почва по български, с един замах гътва го на земята. Англичанинът ще го удари четири-пет пъти по носа, по очите с юмрук, а пък българинът ще отиде да вземе от плета един кол и - един удар оттук, един удар оттам, и побеждава противника. Та аз гледам, и вие някой път сте въоръжени с колове. Това е по-български - удряте с кол човека.
към беседата >>
Англичанинът ще го
удари
четири-пет пъти по носа, по очите с юмрук, а пък българинът ще отиде да вземе от плета един кол и - един
удар
оттук, един
удар
оттам, и побеждава противника.
Като блъсне някого, хвърли го на земята. Реджи Сики (известен борец) си служи с английската метода и го удря според правилата на бокса. Дан Колов казва: „Сега аз ще ти покажа по български." По английски не става, защото по английски може да се мушне с бокс няколко удара по носа, по ушите и ще свърши всичко. Дан Колов го поваля на земята, той си служи с български методи. Той да прави пехливанлък по английски, видял, че не става, и почва по български, с един замах гътва го на земята.
Англичанинът ще го
удари
четири-пет пъти по носа, по очите с юмрук, а пък българинът ще отиде да вземе от плета един кол и - един
удар
оттук, един
удар
оттам, и побеждава противника.
Та аз гледам, и вие някой път сте въоръжени с колове. Това е по-български - удряте с кол човека. Онзи удря с жива ръка, а вие мислите, че с кола разрешавате по-бързо въпроса. Обаче вие с кола няма да разрешите въпроса. Казват, че колът излизал от рая.
към беседата >>
Тази тояга като
удари
човека, той вече става щастлив.
Ако вие биете детето си с нея, същото ще се върне на вас. Другата тояга - майчината ръка - е много умна. Тази тояга най-първо съдържа качествата на любовта. Това е палецът. Пръстът, който съдържа качествата на благородството, това е показалецът; качествата на вечната справедливост - средният пръст; качествата на наука, художество, изкуство - безименният пръст или слънчевият пръст, и качествата на материалните блага - малкият пръст.
Тази тояга като
удари
човека, той вече става щастлив.
Като те блъсне тази тояга, сърцето ти се запълва с любов, благородство, справедливост и тъй нататък. Това е тоягата, която е излязла от рая, която като блъсне човека, умът му просветне. Тя е Божествената тояга. Така трябва да се разбира. Превод трябва да се направи.
към беседата >>
Като го
удари
по ръката, просветне му.
" Като свършиха с фалагата, дойдоха до второто положение - краката вече ги възпитаха, но остана задницата на децата. Затова онзи ученик, който се е провинил, ще го вземе учителят и ще го бие по задницата. И после, третото положение - учителят отива при ученика и го пита: „Стоянчо, защо си направил това? Дай си дясната ръка." Учителят с пръчката удря дясната ръка, ученикът си дърпа ръката. И му казва: „Ако не си даваш ръката, ще дойде задницата." И той, горкият, си дава ръката.
Като го
удари
по ръката, просветне му.
Учителят казва: „Дай сега другата ръка." И третият начин вече мина, няма тояга. С тояга не става, но с плесници. Сега учителят започва да пляска вече с ръцете си. Това е цяла еволюция на възпитание. От краката, задницата, ръката, се стига до лицето.
към беседата >>
83.
Незавършени, преходни и завършени процеси
,
МОК
, София, 26.7.1935г.,
Разсърдиш се,
удариш
стомната, счупиш я.
Ти, който не знаеш да свириш, като свириш, раницата ще седи на гърба ти, а аз, като изсвиря преходните тонове, ще имам нещо в джоба си. Ти, като изсвириш, ще бъдеш гладен, ще бъдеш нещастен, ще бъдеш отчаян, около тебе ще се заредят ред нещастия. Най-после ти ще замислиш да се освободиш, по кой начин да се освободиш? Представете си, че вие сте слуга, прати ви господарят да донесете една стомна от десет килограма. Носиш стомната и най-после отмалее ти ръката, искаш да се освободиш от тази тежест.
Разсърдиш се,
удариш
стомната, счупиш я.
Какво ще направиш със счупената стомна? Върнеш се в къщи и искаш да се освободиш или ще кажеш, че си искал да счупиш стомната. Ако кажеш, че си искал нарочно да я счупиш, нарочно си я блъснал, какво те очаква? Като се върнеш вкъщи те чака тояга. Онзи твой господар е сприхав човек казва: "Аз нали те пратих за вода, на какво основание удари стомната?
към беседата >>
Онзи твой господар е сприхав човек казва: "Аз нали те пратих за вода, на какво основание
удари
стомната?
Разсърдиш се, удариш стомната, счупиш я. Какво ще направиш със счупената стомна? Върнеш се в къщи и искаш да се освободиш или ще кажеш, че си искал да счупиш стомната. Ако кажеш, че си искал нарочно да я счупиш, нарочно си я блъснал, какво те очаква? Като се върнеш вкъщи те чака тояга.
Онзи твой господар е сприхав човек казва: "Аз нали те пратих за вода, на какво основание
удари
стомната?
" Какво ще допринесеш като удариш стомната? - Ще те набият. Правилно ли си разрешил? - Не си разрешил нищо. Най-после второто положение.
към беседата >>
" Какво ще допринесеш като
удариш
стомната?
Какво ще направиш със счупената стомна? Върнеш се в къщи и искаш да се освободиш или ще кажеш, че си искал да счупиш стомната. Ако кажеш, че си искал нарочно да я счупиш, нарочно си я блъснал, какво те очаква? Като се върнеш вкъщи те чака тояга. Онзи твой господар е сприхав човек казва: "Аз нали те пратих за вода, на какво основание удари стомната?
" Какво ще допринесеш като
удариш
стомната?
- Ще те набият. Правилно ли си разрешил? - Не си разрешил нищо. Най-после второто положение. Да избегнеш боя, ти си излъгал.
към беседата >>
Ако се върнеш, господарят може пак да те бие, че не си я напълнил, но все таки, като му занесеш два килограма вода, той ще те
удари
само веднъж, може и никак да не те
удари
.
– Пратил ви Господ на извора със стомната. Отмаляла ви ръката, казвате: "Тази стомна не мога да занеса, тя е много тежка." Но има друго положение. Десет килограма не можеш да носиш, вземи два килограма вода. Да ви дам едно разрешение. Тури два килограма вода в стомната, макар стомната да побира десет, ти тури два килограма.
Ако се върнеш, господарят може пак да те бие, че не си я напълнил, но все таки, като му занесеш два килограма вода, той ще те
удари
само веднъж, може и никак да не те
удари
.
Ако той е сприхав човек, като занесеш два килограма вода, може да те хука, но може да не ти каже нищо. Едно нещо бъди уверен, понеже твоят господар няма опитност, ти не му казвай, че си турил два килограма вода в стомната. Той нищо не знае, няма понятие. Господарят никога не е турял десет килограма стомна, той не знае колко тежи. Той вижда само формата, но колко тежи, колко вода съдържа, нищо не знае.
към беседата >>
Направите една погрешка, наказание ще си наложите, колко тояги ще си
ударите
?
Съгласен съм. Че и господарят не трябва да бие слугата. Вие ще кажете, че господарят има право да наказва слугата. Или: Господарят трябва да бъде много любезен със слугата. Но вие едновременно сте и господари и слуги.
Направите една погрешка, наказание ще си наложите, колко тояги ще си
ударите
?
Ако определите десет тояги, как ще си ги ударите? Едновременно ако вие сте и господар и слуга, какво ще правите. Слугата и господарят в моя ум, единият е начало, другият е край. Следователно, господарят е началото, слугата – краят. Двамата представляват едно цяло в мене.
към беседата >>
Ако определите десет тояги, как ще си ги
ударите
?
Че и господарят не трябва да бие слугата. Вие ще кажете, че господарят има право да наказва слугата. Или: Господарят трябва да бъде много любезен със слугата. Но вие едновременно сте и господари и слуги. Направите една погрешка, наказание ще си наложите, колко тояги ще си ударите?
Ако определите десет тояги, как ще си ги
ударите
?
Едновременно ако вие сте и господар и слуга, какво ще правите. Слугата и господарят в моя ум, единият е начало, другият е край. Следователно, господарят е началото, слугата – краят. Двамата представляват едно цяло в мене. Следователно, господарят никога не трябва да се сърди на слугата; слугата никога не трябва да одумва господаря си.
към беседата >>
84.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Намеси ли се в борбата им, ще опита
ударите
на злото.
Затова е казано: "Побеждавайте злото чрез доброто". Който е победил злото в себе си, той е щастлив човек. Страданията се дължат на това, именно, че злото още царува в света. В който ден доброто победи злото, страданията ще изчезнат. Когато доброто и злото воюват, човек трябва да стои настрана и оттам да наблюдава, без да взима участие.
Намеси ли се в борбата им, ще опита
ударите
на злото.
Не е лесно човек сам да се справя със злото. Ето защо, той не трябва нито сам да се бори със злото, нито да помага на доброто в борбата му със злото. Основната мисъл на днешната лекция е да се освободите от лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другите. Някой иска да бъде свободен, да мисли и да постъпва, както намира за добре, а при това да бъде щастлив. Това е невъзможно.
към беседата >>
Всеки, който се е намесвал да воюва със злото или в борбата между злото с доброто, той всякога е опитвал
ударите
на това зло.
(втори вариант)
Защото злото допринася всичките нещастия в света. Щом злото е победено, ти не можеш да бъдеш нещастен, не можеш да страдаш. Страданията в света произтичат от факта, че злото не е победено. Злото ни причинява страдания. Страданията се причиняват по причина на това, че понякога и ние се намесваме в тази борба, която става между доброто и злото.
Всеки, който се е намесвал да воюва със злото или в борбата между злото с доброто, той всякога е опитвал
ударите
на това зло.
Не е лесно човек да се справи със злото. Аз не зная дали някой от вас е могъл сам по себе си да победи злото. Сега на въпроса за добро. Доброто е сила у човека, с която той може да победи злото. Щом злото е победено от доброто, човек е вече свободен да не страда.
към втори вариант >>
Както седите някоя вечер, изведнъж дойде някой разрив в сърцето или някакъв
удар
в мозъка.
(втори вариант)
бият, на бойното поле са. Какво ще им врачувате? Облечете се, наредете се в гердани и пръстени, но помнете, че като дойде смъртта, тя ще ви пръсне като овци, всички ще ви задигне. Някой път вие мислите, че лекарите, които ще ви пазят от болестите, са около вас. Не зная, нито майките, нито бащите ви, могат да ви опазят.
Както седите някоя вечер, изведнъж дойде някой разрив в сърцето или някакъв
удар
в мозъка.
Аз уподобявам вашето положение на това на птиците. Както седите, както хвъркате като птиците, дойде някой стрелец със своята съвременна пушка, повдигне я и цяло ято пада на земята. Гледаш, две–три патици паднали на земята. И след това ще дойде някой учен човек да доказва по какъв начин са умрели тези птици. Вие трябва да дойдете до едно положително знание, да разберете смисъла на страданията.
към втори вариант >>
85.
Две естества
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1935г.,
За пример, някой падне на земята и счупи крака си, или се
удари
някъде силно.
Тя е път към Божествения живот, но не е наука за живота. Да се занимаваш с окултизъм, значи да се занимаваш с условия, при които животът може да дойде. Като се приготвяте за тези условия, Божият Дух ще слезе във вас и ще ви занимава с висшия, съзнателния живот. Думата „окултизъм“ подразбира нещо скрито, тайно. Всичко, което е скрито, не е окултно.
За пример, някой падне на земята и счупи крака си, или се
удари
някъде силно.
За да мине болката му, той започва леко да се разтрива по гръбначния стълб, или на други места. Ако всеки ден някой ви разтрива по гръбначния стълб, всяка болка, която имате, ще мине. Това показва, че известни места на организъма съдържат в себе си скрита жизнена енергия, която лекува болните места. Щом се предизвика деятелността на тази енергия, моментално тя се проявява и оказва своето влияние. Тази енергия е скрита, но не е окултна.
към беседата >>
86.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на
ударите
на римските войници.
Йеремия е човек от Стария Завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил на времето си, се отнася и до сегашната епоха. Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования.
Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на
ударите
на римските войници.
Те Му казваха: „Ние не се нуждаем от такъв човек“. Значи, каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: „От нине няма да ме видите, докато не кажете „Благословен Онзи, Който иде в името Господне! “ Две хиляди години вече, как евреите носят последствията на своята грешка.
към беседата >>
При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а
удари
с ножа си един от войниците и отсече ухото му.
Ще кажете, може би, че евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са Го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петър: вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава.
При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а
удари
с ножа си един от войниците и отсече ухото му.
Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос казва на Петър: „Сложи ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира“. Действително, с един нож или с много ножове война не става. Не е война това, да осакатиш човека.
към беседата >>
87.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Ако учителят обича учениците си, понякога той може да им
удари
по една - две плесници.
В това знание човек вижда силата, която е вложил. В него човек вижда величието на природата, величието на своя Създател. Който се е домогнал до това знание, той се е освободил от всякаква критика. Не е лесно човек да придобие истинско знание. Колко сълзи трябва да пролее, колко мъчнотии, колко страдания трябва да мине ученикът, докато дойде до положителното знание.
Ако учителят обича учениците си, понякога той може да им
удари
по една - две плесници.
Всяка плесница на този учител продължава живота на ученика с 20 години. Без тази плесница ученикът би бил изложен на заболяване, на смърт. Затова е казано, че любовта оживява и възкресява. Всички хора, които имат дълъг живот, са минали през големи страдания. Те са наречени Синове Божии.
към беседата >>
Всека плесница, която е
ударена
от човек, който ви обича, продължава живота с 20 години.
Всички хора, които имат дълъг живот, са минали през големи страдания. Те са наречени Синове Божии. Който иска да се нарече Син Божи, той трябва да бъде готов да мине през големи страдания. Неговият път няма да бъде осеян с рози, но – със страдания и мъчнотии. Страданията продължават живота.
Всека плесница, която е
ударена
от човек, който ви обича, продължава живота с 20 години.
Какво лошо има в една плесница, която събужда в човека възвишеното, благородното, разумното? Ако някой ви удари една плесница, която струва пет брилянта, тя е на място. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Значи, любовта осмисля всичко в живота. Следователно, когато любовта наказва, човек оживява и възкръсва. Кое в човека се наказва?
към беседата >>
Ако някой ви
удари
една плесница, която струва пет брилянта, тя е на място.
Който иска да се нарече Син Божи, той трябва да бъде готов да мине през големи страдания. Неговият път няма да бъде осеян с рози, но – със страдания и мъчнотии. Страданията продължават живота. Всека плесница, която е ударена от човек, който ви обича, продължава живота с 20 години. Какво лошо има в една плесница, която събужда в човека възвишеното, благородното, разумното?
Ако някой ви
удари
една плесница, която струва пет брилянта, тя е на място.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Значи, любовта осмисля всичко в живота. Следователно, когато любовта наказва, човек оживява и възкръсва. Кое в човека се наказва? Наказва се физическото в човека, но не и неговото духовно естество. Човешката душа не страда, тялото страда.
към беседата >>
88.
Отребване, разтопяване, отвяване
,
МОК
, София, 6.9.1935г.,
Допуснете, че вие получите един
удар
.
Когато имате едно горчиво чувство, трябва чрез закона на разтопяването да се разтопи чувството. Ако не знаете как да топите, тогава няма да можете да се справите с мъчнотиите на чувствата. Третият начин е чрез отвяване. Ако не знаете как да отвявате, тогава сламата остане във вас. Трябва да се извадят непотребните работи от ума ви, да остане умът ви свободен.
Допуснете, че вие получите един
удар
.
Може да си го причините сами. Вечерно време вървите, блъснете се в някой камък или в някоя врата или дъска, погледнете – посиняло. Значи една погрешка, направена вечерно време, от какво зависи? Дължи се на голямата ви самоувереност. На пътя ви не трябва да има нищо.
към беседата >>
Защо
удареното
посинява?
Значи една погрешка, направена вечерно време, от какво зависи? Дължи се на голямата ви самоувереност. На пътя ви не трябва да има нищо. Вие трябва да държите ръката си напред. Вървите и махате ръцете си нехайно, разбира се, че ще се блъснете.
Защо
удареното
посинява?
В случая говоря само за изяснение. Вие на удареното място имате една синина. Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна.
към беседата >>
Вие на
удареното
място имате една синина.
На пътя ви не трябва да има нищо. Вие трябва да държите ръката си напред. Вървите и махате ръцете си нехайно, разбира се, че ще се блъснете. Защо удареното посинява? В случая говоря само за изяснение.
Вие на
удареното
място имате една синина.
Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар.
към беседата >>
Значи този
удар
привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза.
Вие трябва да държите ръката си напред. Вървите и махате ръцете си нехайно, разбира се, че ще се блъснете. Защо удареното посинява? В случая говоря само за изяснение. Вие на удареното място имате една синина.
Значи този
удар
привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза.
Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар.
към беседата >>
Ударът
не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън.
Вървите и махате ръцете си нехайно, разбира се, че ще се блъснете. Защо удареното посинява? В случая говоря само за изяснение. Вие на удареното място имате една синина. Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза.
Ударът
не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън.
Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето.
към беседата >>
Такива
удари
може да приемете навсякъде.
В случая говоря само за изяснение. Вие на удареното място имате една синина. Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна.
Такива
удари
може да приемете навсякъде.
В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове.
към беседата >>
В астралния свят може да приемете такъв
удар
.
Вие на удареното място имате една синина. Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде.
В астралния свят може да приемете такъв
удар
.
Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар:
към беседата >>
Някой път имате сърдечен
удар
.
Значи този удар привлякъл на даденото място повече кръв и възприемате повече кръв, отворили сте всичките врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всичките врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго, освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спирате кръвта, явява се една синина, става кръвта по-гъста, става по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар.
Някой път имате сърдечен
удар
.
Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар: Всякога хоризонталните удари са астрални.
към беседата >>
Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се
удари
, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове.
Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща.
Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се
удари
, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове.
Допуснете, че имате един удар: Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви.
към беседата >>
Допуснете, че имате един
удар
:
В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове.
Допуснете, че имате един
удар
:
Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви. Често майката удари детето.
към беседата >>
Всякога хоризонталните
удари
са астрални.
Някой път имате сърдечен удар. Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар:
Всякога хоризонталните
удари
са астрални.
Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви. Често майката удари детето. Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата.
към беседата >>
Твърдите, физическите
удари
са надолу, а умствените
удари
са нагоре.
Някой път удрят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар: Всякога хоризонталните удари са астрални.
Твърдите, физическите
удари
са надолу, а умствените
удари
са нагоре.
Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви. Често майката удари детето. Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата. Кога се научиха майките на това изкуство?
към беседата >>
Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален
удар
.
Те са много естествени неща. Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар: Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре.
Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален
удар
.
Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви. Често майката удари детето. Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата. Кога се научиха майките на това изкуство? Защото майките създадоха боя.
към беседата >>
Когато ви
ударят
главата, искат да действат на ума ви.
Даже сега човек, който не е запознат с окултната наука добре, след като се удари, веднага ще тури един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар: Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар.
Когато ви
ударят
главата, искат да действат на ума ви.
Често майката удари детето. Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата. Кога се научиха майките на това изкуство? Защото майките създадоха боя. От рая излезе боят.
към беседата >>
Често майката
удари
детето.
Допуснете, че имате един удар: Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви.
Често майката
удари
детето.
Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата. Кога се научиха майките на това изкуство? Защото майките създадоха боя. От рая излезе боят. Майката е първата, която употреби боя, която употреби пръчката.
към беседата >>
Един
удар
може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата.
Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви удрят, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действат на ума ви. Често майката удари детето.
Един
удар
може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата.
Кога се научиха майките на това изкуство? Защото майките създадоха боя. От рая излезе боят. Майката е първата, която употреби боя, която употреби пръчката. Боят на бащата отпосле дойде.
към беседата >>
Допуснете, че вие имате приятелка, която най-после ви казва: "Аз не ви обичам." Това е един
удар
.
Защото майките създадоха боя. От рая излезе боят. Майката е първата, която употреби боя, която употреби пръчката. Боят на бащата отпосле дойде. Когато майката употребила боя, не го употребила в този смисъл, както сега употребяват.
Допуснете, че вие имате приятелка, която най-после ви казва: "Аз не ви обичам." Това е един
удар
.
Какво ще правите? "Не ви обичам", към кой удар спада? (- Астрален.) Щом каже, че не ви обича, вие имате една синина, петно някъде, усещате болка. Как ще се излекувате, по кой начин? Чрез отребване или чрез разтопяване или чрез отвяване?
към беседата >>
"Не ви обичам", към кой
удар
спада?
Майката е първата, която употреби боя, която употреби пръчката. Боят на бащата отпосле дойде. Когато майката употребила боя, не го употребила в този смисъл, както сега употребяват. Допуснете, че вие имате приятелка, която най-после ви казва: "Аз не ви обичам." Това е един удар. Какво ще правите?
"Не ви обичам", към кой
удар
спада?
(- Астрален.) Щом каже, че не ви обича, вие имате една синина, петно някъде, усещате болка. Как ще се излекувате, по кой начин? Чрез отребване или чрез разтопяване или чрез отвяване? Ще употребите метода на разтапянето. Не мислете, че единствена вашата приятелка е, която може да ви обича.
към беседата >>
Тя казва: "Не ви обичам." Добре, получите един
удар
.
Тя не ви обича, добре. В бялата раса има 500 милиона хора, вашата приятелка е една петстотинмилионна част. Имате тогава едно отношение 1:500 000 000. Че тя не ви обича значи има друг някой, който ви обича. Защо се спирате и казвате: "Не ме обича." Не ви обича, то е едно изключение.
Тя казва: "Не ви обичам." Добре, получите един
удар
.
Какво трябва да направите сега? Трябва да намерите някой, който ви обича, който да тури един компрес. Ще намерите втора приятелка, ще кажете: "Представете си, каза ми, че не ме обича." Веднага вашата втора приятелка взема една кърпа, натопява я в топла вода, туря компрес на туй място и започва по неин адрес: "Тя не е справедлива, защото говорила това–онова", туря компреса на болното място, започва лекуването. Не е ли вярно това? Не зная дали аз го приписвам точно както е.
към беседата >>
Има
удари
, мине месец, два, три, четири, година, пет, десет, двадесет години.
Вие имате две. Даде ви втора още един компрес. Даде ви трета, още един. Тури ви пет компреса и пита: "Как се чувстваш? " – "Много добре се чувствам." Махне се синината: "Обичам те." Тъй сега лесно се лекува.
Има
удари
, мине месец, два, три, четири, година, пет, десет, двадесет години.
Тогава стане рана, като болестта живеница, която лесно не се лекува. Аз не зная как се лекуват тия двадесет годишни рани. Вие нямате такива удари, но аз говоря за тия, които имате ежедневно. За онези се изисква по-специфично знание. Има известни погрешки, които имат физически характер, те може да се вземат и да се отмахнат.
към беседата >>
Вие нямате такива
удари
, но аз говоря за тия, които имате ежедневно.
Тури ви пет компреса и пита: "Как се чувстваш? " – "Много добре се чувствам." Махне се синината: "Обичам те." Тъй сега лесно се лекува. Има удари, мине месец, два, три, четири, година, пет, десет, двадесет години. Тогава стане рана, като болестта живеница, която лесно не се лекува. Аз не зная как се лекуват тия двадесет годишни рани.
Вие нямате такива
удари
, но аз говоря за тия, които имате ежедневно.
За онези се изисква по-специфично знание. Има известни погрешки, които имат физически характер, те може да се вземат и да се отмахнат. Някои погрешки в живота са като онези малките прашинки, които влизат в окото и чоплят. Ти гледаш малката шушелинка да я извадиш из окото, да мине. Казват: "Ще мине!
към беседата >>
Ако си от умрелите,
удар
на сърцето ти няма да дойде.
Казва някой: "Аз не те обичам, мразя, те." Може да говорят каквото искат. Тези неща ще се срещат. Вятърът не може да не вее. Малката прашинка не може да не влезе в окото. Ако си от умрелите, със затворени очи няма прах да влезе в окото.
Ако си от умрелите,
удар
на сърцето ти няма да дойде.
Ако си от умрелите, в ума ти никакво препятствие няма да дойде. Щом си от живите, ще дойдат тия работи. Неизбежни са ударите в света. Големи или малки, те са неизбежни. По някой път някой човек ходи в една гора, развяват се клоните.
към беседата >>
Неизбежни са
ударите
в света.
Малката прашинка не може да не влезе в окото. Ако си от умрелите, със затворени очи няма прах да влезе в окото. Ако си от умрелите, удар на сърцето ти няма да дойде. Ако си от умрелите, в ума ти никакво препятствие няма да дойде. Щом си от живите, ще дойдат тия работи.
Неизбежни са
ударите
в света.
Големи или малки, те са неизбежни. По някой път някой човек ходи в една гора, развяват се клоните. Той върви захласнат, блъсне го някой клон в главата. Изведнъж се хване за главата. Не, че клонът му мисли някаква пакост.
към беседата >>
Една педя далече от тях, че като се въртят, да не ви
ударят
и вие да бъдете свободен.
По някой път някой човек ходи в една гора, развяват се клоните. Той върви захласнат, блъсне го някой клон в главата. Изведнъж се хване за главата. Не, че клонът му мисли някаква пакост. Казва: "Мене ме развяват и аз се развявам." Като ходите из развеяните хора трябва да се пазите от онези амплитуди, които те правят.
Една педя далече от тях, че като се въртят, да не ви
ударят
и вие да бъдете свободен.
Допуснете, че вие сте едно малко дете и се приближавате до огъня. Гледате, красиви са въглените, мязат на скъпоценни камъни, на рубини. Като ги видите, искате да се доближите. Най-първо в детето се заражда желание да види красота, много му харесва, мисли че е хубав рубин. Като хване, подскочи и вече не ги бута.
към беседата >>
Погрешките вървят по един закон,
ударите
вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата.
Седемдесет златни лева колко правят? По 30 всеки един – 2100. Една учителска заплата. В природата няма нищо излишно. Следователно погрешките, добрите постъпки, лошите постъпки, лошите мисли, лошите желания – всичко туй върви по един закон.
Погрешките вървят по един закон,
ударите
вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата.
Да допуснем, че се удариш или някой друг те удари. Това не е произволно. Те са неща, които трябва да станат. Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш удара; ако си глупав ти ще се удариш така, че главата ти ще бъде пукната. Определено е да ви ударят няколко удара.
към беседата >>
Да допуснем, че се
удариш
или някой друг те
удари
.
По 30 всеки един – 2100. Една учителска заплата. В природата няма нищо излишно. Следователно погрешките, добрите постъпки, лошите постъпки, лошите мисли, лошите желания – всичко туй върви по един закон. Погрешките вървят по един закон, ударите вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата.
Да допуснем, че се
удариш
или някой друг те
удари
.
Това не е произволно. Те са неща, които трябва да станат. Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш удара; ако си глупав ти ще се удариш така, че главата ти ще бъде пукната. Определено е да ви ударят няколко удара. Онова жито, което посяват на нивата, след като са го ожънали, прекарат отгоре конете или воловете, защото някъде с коне вършеят, другаде с дикани.
към беседата >>
Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш
удара
; ако си глупав ти ще се
удариш
така, че главата ти ще бъде пукната.
Следователно погрешките, добрите постъпки, лошите постъпки, лошите мисли, лошите желания – всичко туй върви по един закон. Погрешките вървят по един закон, ударите вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата. Да допуснем, че се удариш или някой друг те удари. Това не е произволно. Те са неща, които трябва да станат.
Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш
удара
; ако си глупав ти ще се
удариш
така, че главата ти ще бъде пукната.
Определено е да ви ударят няколко удара. Онова жито, което посяват на нивата, след като са го ожънали, прекарат отгоре конете или воловете, защото някъде с коне вършеят, другаде с дикани. Нали е определено, колко пъти трябва да минат конете отгоре, за да извадят тия зрънца? Ако вие сте съзнателно същество, били сте като царската дъщеря, спретнато, хубаво облечена, след туй ви свържат в един сноп, после ви оставят под конските копита и хич не искат да знаят, отгоре – отгоре започнат да ви вършеят, на какво се дължи това? Не че имат лошо разположение.
към беседата >>
Определено е да ви
ударят
няколко
удара
.
Погрешките вървят по един закон, ударите вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата. Да допуснем, че се удариш или някой друг те удари. Това не е произволно. Те са неща, които трябва да станат. Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш удара; ако си глупав ти ще се удариш така, че главата ти ще бъде пукната.
Определено е да ви
ударят
няколко
удара
.
Онова жито, което посяват на нивата, след като са го ожънали, прекарат отгоре конете или воловете, защото някъде с коне вършеят, другаде с дикани. Нали е определено, колко пъти трябва да минат конете отгоре, за да извадят тия зрънца? Ако вие сте съзнателно същество, били сте като царската дъщеря, спретнато, хубаво облечена, след туй ви свържат в един сноп, после ви оставят под конските копита и хич не искат да знаят, отгоре – отгоре започнат да ви вършеят, на какво се дължи това? Не че имат лошо разположение. След като ви извършеят, ще ви турят в хамбара.
към беседата >>
В астралния свят погрешките оставят петна, във физическия свят
удари
, а в умствения свят какво оставят?
Когато едно дете се опари, към коя категория спада страданието му? Когато падне захарта на детето във водата, че му се разтопи, от коя погрешка спада? Значи, във физическия свят детето ще отмахва погрешките от пътя си. Ръката трябва да бъде преди вас. В астралния свят, за да се избавите, ще гледате една вода дали оставя петно.
В астралния свят погрешките оставят петна, във физическия свят
удари
, а в умствения свят какво оставят?
– Обгаряне, изгаряне има там. В умствените погрешки има винаги обгаряне. Като направиш погрешка в умствения свят, широка площ взема. Те са най-силните. Във физическия свят погрешката е удар, в астралния свят оставя лекета, които трябва да се чистят.
към беседата >>
Във физическия свят погрешката е
удар
, в астралния свят оставя лекета, които трябва да се чистят.
В астралния свят погрешките оставят петна, във физическия свят удари, а в умствения свят какво оставят? – Обгаряне, изгаряне има там. В умствените погрешки има винаги обгаряне. Като направиш погрешка в умствения свят, широка площ взема. Те са най-силните.
Във физическия свят погрешката е
удар
, в астралния свят оставя лекета, които трябва да се чистят.
Вие сега нали чистите вашите лекета? А в умствения свят има обгаряне. Тогава в умствения свят трябва да имате дилаф. Как се нарича на български "дилаф"? "Маша" не е пак българско.
към беседата >>
НАГОРЕ