Търсене в текстове за 'Удар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 156 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история. Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот.
към текста >>

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
към текста >>

2. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Той изпраща разклонения към белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, дори и в още по-вътрешните органи: стомаха, червата и др. С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система. Освен това изпраща и много разклонения, по кръвоносните съдове, които хранят мозъка. Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв. Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас. С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки. Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции. От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение. Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл. Втората функция на този нерв е обратна на първата. Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
към текста >>

И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба. Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели. Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него. Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния. Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура. И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение. Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо. което еднакво се схваща от всички. Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси. Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша. И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
към текста >>

3. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот. Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек. Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце. Освен това, всеки мускул, изолиран вън от човешкото тяло и раздразнен механически, химически или електрически, дълго време още проявява живот. Същото явление показват и нервите. Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо. И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката. Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро. Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност. Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин. Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
към текста >>

4. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха. Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт. В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице... Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие. Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи. Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му. Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше. И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта.
към текста >>

5. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика.
Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание.
към текста >>

Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът. Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика. И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа. И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат. Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон. Тъй като е по-трудно да бъде възприемана и задържана в съзнанието като възприятие мелодичната линия, поради голямото разнообразие от фигури, създадени при нейното движение, то и появата на тоновия усет е по-късна, когато човек има вече едно що годе свое въображение, подчиняващо се на неговата воля и един, макар и оскъден запас от задържани и усвоени възприятия, които всеки момент биха могли да му послужат и помогнат при схващането и съзнаването на тоновете не само – по време но и по височина. Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване.
към текста >>

Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата.
Ритмусът е вроден у човека и е така силно втъкан в неговата природа, че намира своя; дял във всяка проява на човешкото съзнание. Може би защото е в жива зависимост от времето, а човешкото съзнание за сега не може да работи вън от него. Ритмусът е в основата на всяка работа и от опит човек научава, че ако този ритмус на работата се спъва, тя повече изморява и затова той се старае да подържа правилността на ритмическите елементи в работата си и с това се улеснява. Наблюдавайте коситба и за късо време вие ще схванете общия ритмус, такта, който управлява замаха на всеки работник и той е така правилен и строго отмерен, че и на вас, които гледате отстрани, ви донася една приятност, лекота, разведряване. А ако запитате онзи, който е вършил тази работа, ще ви каже, че така, в такта на правилния ритмус по-леко се работи и по-бавно се изморява. Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция. Осветени със светлината на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>

6. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук.
Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини. Разведрява се... От съседният двор идва мирис на сира, един след друг поудрят звънци от почиващото стадо овци. Звън... звън... звън – тънки – трептящи низки – заглушени, пискливи и звънки. Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца. Хе! На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес. Отсреща издрънкват железа на размърдани каруца и след това се чуват отмерени удари на тежък чук. Комуната е на работа. Двама от нас доят кравите, други вкарват теленцата в обора. Едното от тях е тъй силно, тъй хубаво и тъй умно!... Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва. И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си.
към текста >>

Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път.
Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о! Гърлест глас се чува. След малко, като че хиляди подземни същества коват с тежки чукове нови съдби на земята. Тътнеж и тропот на многото удари на копита по каменистият път. Ние изкарваме нашите крави и юници на край село. Чардата, в прах обвита, отминава. Остават групички жени, няколко деца и прегърбен дядко. Ние като граждани и чужди минаваме в очите на селяните, ей тъй незабелязано. Само някоя жена ни пита: „Е, бре момчета, научихте ли да доите кравите?
към текста >>

По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират.
Твърде любопитни, те гледат полето и разшетаните там хора, немирни те мушат се един о друг, докато по обяд застанат неподвижни, замечтани в кръг. Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето. Слънцето пече с всичката своя мощ, неговите лъчи се спускат право отвесно, а горе то като да е разтопило небето в бляскав сребърен свод. Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика. По обяд се стелят топли трепетни маси. По-бавно и все по-бавно се чуват ударите и един след друг спират. Обяд... Отиваме в житната нива. Навсякъде тишина обгръща полето. Прибрало се е всичко на сянка. Обядваме и почиваме. Започваме работа след обяда.
към текста >>

7. ТАЙНАТА НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО - Г. М. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Рафаил Соловьов ВТОРИ ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух тъга.
Рафаил Соловьов ВТОРИ ПСАЛОМ И ударих аз по струните и чух тъга. Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то. Кой ще донеса балсам на моята рана? Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха.
към текста >>

Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе!
Красавицата погрозня, силният онемощя, мъдрият безумен стана. И казах аз: Никому не давам сърцето си! Ще го запазя за Великия Той ми вля балсам, Той ме утеши в моите скърби. Той ме повдигна из пропастта на тъмнината. Защо да скърбя? Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния: „Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе! Ще го слея с розите, с другите цветя, с птиците, с малките насекоми, с цялата природа и всички в едно ще Те възпеем. Нека моят глас се слее с общия химн, нека се изпълня с Тебе! Както зърното под земята се въззема нагоре, дирейки своето слънце, така аз копнея по Тебе, слънце мое. Не ще да те забравя, както цветецът не забравя своето слънце Ти не ще ме оставиш в моите скърби". Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо.
към текста >>

8. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни.
Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот. Той ще напише с пламъка на звездите нова поема, Певецът ще удари по тънкострунната си лира и сладките звуци на новата песен ще достигнат далечни страни. Художникът ще извае нова богиня. ...И красотата ще почне да цъфти в майчината градина... СКАЗАНИЕ ПЪРВО: ЛЕГЕНДА 3А СЛЪНЦЕТО То бе отдавна, в зората на човешкия живот, когато истината не беше слязла още на земята. Човекът в това далечно време не виждал слънцето и трептящите звезди. Той не виждал величието и красотата на небето. Гъст воал се простирал от единия до другия край на земята и скривал великата тайна на божия мир.
към текста >>

9. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар.
ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух! Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели. Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине! " Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото". Това са първите сведения дадени за нестинарите.
към текста >>

10. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон).
Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е.
към текста >>

Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
към текста >>

3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
към текста >>

11. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе.
Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които носеха иконите на св. Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня. Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито дума за играта. Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака. Отидох след тях и аз и останах в конака докато седяха и те.
към текста >>

Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г.
Страбон пише, че и в Кастабала, южна Кападокия, в светилището на азиатската богиня Артемида - Перасия, жреците могли безнаказано да ходят по разгорещена жарава. Сирийският филолог Ямблих, съвременник на Константин Велики, пише, че и в Картаген е имало подобни играчи. И мнозина (екстатици), казва той, не се горят, тъй като огънят не ги лови, поради божественото вдъхновение. Мнозина от тях макар и да се изгарят, не чувствуват това, понеже през това време не водят живот телесен. Те се пробождат с шиш и не усещат нищо. Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
към текста >>

Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба.
Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв.
към текста >>

Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове. На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата.
към текста >>

12. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА[1] (Превод от френски)[2] На пръв поглед няма по-голяма от разликата между жизнената активност на растението и животното. Животното отговаря на дразненията чрез свиване, докато обикновените растения са считани нечувствителни към удар. Животните притежават сетивни органи, които приемат дразнения от външния свят. Това дразнение по нервната система се препраща до един отдалечен орган, който то поставя в движение. Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията.
към текста >>

Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В).
към текста >>

Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт.
Но при силно изпарение нуждата се задоволява чрез заемане вода от дървесинния резервоар. Посредством електричната сонда е намерено, че пулсиращият пласт е разположен във вътрешната кора. И така, действието на температурата, на анестетичните средства и други химикали произвеждат идентични промени в ритъма на животинската и растителна циркулация. *) Към този род спадат зелето, рапицата и др. Тези и други изследвания, които е правил Жагадис Боз, установяват единството във физиологичния механизъм у животните растенията. Защото у животното и растенията намираме подобни свивания при удар, подобни реагирания на еднакви химически въздействия, подобно разпространяване на пулсативното движение от клетка в клетка, подобна циркулация на течност под влиянието на помпа, подобен механизъм за предаване на дразненето и подобни спазми при смърт. [1]По книгата на Жагадис Боз: „Тhе рhysiology of the ascent of Sap" (Лондон, 1923 година) (физиология на възкачването на сока). Жагадис Боз е директор на физиологическия институт в Калкута. Той е държал по този въпрос една конференция в Париж. [2]Из „Revue generale de Botanique", том 36, № 428, август 1024 година.
към текста >>

13. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян!
В твоите бездни като малки островчета биха потънали цели материци, без да остане нито прашинка следа от техните гигантски планини. Как, по какво чудо плава тая мъничка, нищожна ладийка по тебе? Безумна смелост или заблуда е отвеяла тая прашинка по твоите плещи, която води борба с две весла срещу твоите водни планини! Океан, ти който си внедрил в своите дълбини цели царства, как гледаш по живите ти мощни плещи да се плъзга боязливо отражението на светлата точка, залутана кой знае откога поела своя безумен път, кой знае накъде! Каква надежда крепи тоя страшен път, когато в безкрая далеко е земята, що догонва безумно смелият плувец? Каква е тая вяра, що държи стиснати веслата, когато само ударът на една вълна би могъл да разбие слабата трептяща ладия и странния безумен блян! – Как се зове този, който е попаднал сам всред страшната водна пустота? – Човек – шуми и шепне океанът. – А где е неговата сила, която крепи борбата му с твоя рев, с твоите гигантски бури? – Човекът знае да се надява, човекът знае да вярва – шуми и шепне океанът. – И само една звездица да блесне на черния купол на небето, тогава неговата вяра става по-мощна от моя рев, от силата на моите вълни.
към текста >>

14. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар".
Танцът на нестинарите, тяхната „нестинарска песен", тъпана, хората, и т.н. представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч.
към текста >>

15. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене.
Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси).
към текста >>

Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система.
Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето. Чрез тоя космичен удар, първоначалната вихрушка достига ядката на новата трептяща система. Пулсацията, която я подува последователно в екватора и полюсите, произвежда сегментации (тая пулсация се забелязва в изменението на блясъка на звездите и в единадесет годишния период на слънцето – остатък от една много по-бърза такава; още по-рано други автори са смятали, че без пулсация, с равномерно издуване на екватора не е възможно да се обясни откъсването на планетни пръстени). Материята на ядката, хвърлена по този начин във въртящата се аморфна мъглявина, се разпределя там според гъстотата и съпротивлението. Така се образуват планетните пръстени (пояси). Така се обясняват кометите с голямо наклонение на орбити, ретроградните движения на външните планети, тъй мъчните за разбиране в другите теории, разстоянията на планетите и спътниците, наклоненията на планетните оси и всички, даже най-мистериозни особености на една слънчева система. Това е в слънчевите системи.
към текста >>

Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен.
Една слънчева система, такава като нашата напр. представлява един по-напреднал стадий, отколкото една спирална мъглявина. Но с време завивките на тази последната се накъсват на отделни кълбовидни купове, гравитиращи около ядката. Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка. На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти.
към текста >>

Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия.
Би имало, от друга страна, два големи добре разграничени периода в историята на една слънчева система, на една космична клетка. На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления.
към текста >>

Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза.
На тези последователни състояния, Бело дава имената: Декартовско и Нютоновско. Наистина, първият период, този, който следва космичния удар, преди да са се индивидуализирали слънце и планети, е вихрушкоподобен. Декарт е имал една гениална интуиция, когато е говорил за своите прочути вихрушки; във втория период царува гравитацията, на която Нютон е формулирал законите. Авторът смята, че много термодинамични и радиохимични основания, оправдават дуалистичната и вихрушковидна космогония. Космичният удар, според него, обяснява и създаването на междуатомната енергия. Космичният удар не е, от друга страна, една проста хипотеза. Ние го виждаме понякога да се произвежда пред нашите очи, Мъчно могат да се обяснят другояче новите звезди, които се появяват внезапно от време навреме в пространството и, каквито в последните години астрономите са зарегистрирани множество пъти. Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото".
към текста >>

Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм.
Тези гигантски небесни целувки, явяващи се там, гдето дотогава е било празно, трябва да отговарят на мъглявините, за които говори Бело; от тях в последствие се ражда една нова система със своето слънце и своите планети, гдето може да се роди живота. Далеч от това да бъдат катастрофи, както се казва понякога, тези срещи са напротив, плодородни съвкупления; вместо пожара от унищожението на две гаснещи звезди, би трябвало да се види там лъчезарната зора на един нов свят. Тази теория е още един принос към идеята за родството между природните явления. В една твърде забележителна тема върху „Проблемът на Злото". Емил Лазбакс, който си служи с новите данни на науката, за да покаже дуализма на две противни сили (живот и смърт, любов и омраза) и двойния процес на Падение и Изкупление, е изказал, може би, всичката философска стойност на космогонията на Бело. Космичният удар му се струва като един гигантски пример на световен дуализъм. „Слънчевата система и звездните системи стават наистина организми; те образуват едно космично царство, подчинено на същите закони на произвеждането, както животинското или растителното, и както химичното царство, гдето дуализмът се утвърждава в атома чрез съществуването на положителни и отрицателни електрони. Както физиологичната сексуалност е необходима за произвеждане на индивидуални вариации, също без космогонична сексуалност не биха се обяснили безкрайните вариации на звездните видове: прости или сложни звезди, пръстеновидни мъглявини, спирални и влакнести: тези последните представляват може би едно ембрионално състояние, гдето индивидът не се е още напълно откъснал, за да живее независим живот.". (aLsbax, p. 344 edit Alсаn) „Вселената, казва сам Бело (Ruve Sientifqne mars 1914), е имала някога, както всеки организъм, свои артерии, носещи артерии, носещи материята и движението на всички образуващи се звезди както кръвта на живите организми. Тези артерии ще са вихрушки от космична материя, аналогични с мъглявите влакна на Плеядите, свързващи звездите помежду им, ядките на планетите с тая на слънцето; тази солидарност, материализираща всички части на вселената, изглежда действително да води до една размяна на вибрации".
към текста >>

16. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова.
Ето я, очите ми я видяха. Тя излезе отнякъде, възправи се китна, обвита в своята цветна премяна и нейното дихание отзвънна с пробуждащ звън във всяка пъпчица на дърветата, в скритото жилище на всяка мравинка, отзвънна в душата ми. Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная.
към текста >>

17. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е.
към текста >>

18. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака.
До това изкуствено разпадане атома на живака, ако приемем, че наистина е постигнато, се вижда, че Mithe и Stammreich са достигнали случайно. Този опит далеч не може да се сравни с работите на Ръдърфорд, дето изкуственото разпадане на атома се явява като логична последица от цяла редица изследвания. Ръдърфорд разложил само единични атоми, количествено несравними по своята нищожност с тегловите такива, макар и милионни от грама, на Mithe, но неговите работи из един път се наложиха в науката. Ако тук разпадането се дължи на същата причина, както при P., обяснението на М. с равенства (1) не би могло да се приеме. При малко напрежение кинетичната енергия на йоните е нищожна, за да предизвика при удара отделяне на хелий или водород от ядрото нa живака. Perrin предполага, че електрическото напрежение от около 10 милиона волта е само в състояние да предизвика разпадане на обикновените елементи. Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2).
към текста >>

19. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам.
Какво изпитват болника и припадналия русалец, узнаваме от техните показания. Някой си русалец Опро, избиран от ватафина най-често като медиум, понеже бил с яко телосложение и се поддавал лесно на внушение, разказва: „Като обикаляме болника, аз усещам, че се омайвам малко по малко. Когато пристъпя към ватафина, та сръбна от оцета и ме погледа в очите , аз се зашеметявам. Кога надвеси знамето над очите ми, аз усещам, че ми се премрежва пред очите, сякаш има мъгла. Кога вземем да обикаляме около гърнето, аз вече нищо не помня, нито какво прави ватафинът: сякаш някой ме носи. Кога ударят, та счупят гърнето и се пръсне водата, аз омалявам, краката ми се подкосяват и падам. После вече нищо не помня". Селянин, оздравял от русалци пък, разказва: „Като ме донесоха и сложиха на чергата, догде играят русалците около мене, аз усещам, че омалявам, дохожда ми дрямка. Като ме подхвърлят, аз се събуждам и взема да ми става по-добре, по-леко. Когато захванат русалците да ме прескачат, аз ус eщам, като че някой взима от болката и мене ми става все по-леко. Така и когато ватафинът ме запои с оцет и ме поръси с водата.
към текста >>

20. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено.
"Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр. лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех.
към текста >>

21. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания.
Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в мислите причини това откритие навремето си! Земята не е вече център на вселената! И слънчевата система не е център на вселената! Земята тогаз се яви като прашинка в целия космос. Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания. Значи, светът не е създаден преди 6000 години! Значи, той е плод на дълго развитие в течение на милиони години. Това, което си мислеха, че е сътворено за 6 дни, сега се обясняваше чрез законите, които владеят и сега. Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони. Това даде мощен тласък на материализма.
към текста >>

при удар, се поврежда и душевният живот и то, в съответната област.
Още по-важна беше физиологията на нервната система. Изучи се подробно зависимостта между физиологичните процеси в нервната система и психичните процеси. Даже се откри бързината, с която нервният ток върви по нервите. Откриха се и центровете в главния мозък, които имат връзка с тази или онази област на човешкия душевен живот. При повреда на някой мозъчен център, напр. при удар, се поврежда и душевният живот и то, в съответната област. Ако повредата на нервната система е по-голяма, напр. при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система.
към текста >>

при по-силен удар, човек изгубва и съзнание!
Даже се откри бързината, с която нервният ток върви по нервите. Откриха се и центровете в главния мозък, които имат връзка с тази или онази област на човешкия душевен живот. При повреда на някой мозъчен център, напр. при удар, се поврежда и душевният живот и то, в съответната област. Ако повредата на нервната система е по-голяма, напр. при по-силен удар, човек изгубва и съзнание! Материални причини, напр. приемане на спиртни пития, видоизменят процесите в мозъка и заедно с това се изменя и състоянието на съзнанието. Изучиха се и центровете на подсъзнателния и рефлексивния живот в продълговатия мозък, гръбначния мозък, симпатичната нервна система. Все по-нагледна ставаше зависимостта на душевния живот от физико-химичните сили. По отношение на зависимостта между душевния живот и нервната система се явиха няколко предположения: или душевният живот е плод от особена комбинация и движение на материалните частици в мозъка или пък изобщо мисленето е свойство на материята.
към текста >>

22. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните.
Френският биолог Д-р Жорж Бон дава интересни факти за жизнения ритъм у организмите в книгата: „Произход на ума". Ще приведем някои от неговите интересни примери: 1. Морските приливи и отливи са периодични: на ден два пъти прилив и два пъти отлив; също така и в течение на 28 дена два пъти голям прилив и два пъти голям отлив. Във френската област Бретан в морето, близо до брега, живее малкото червейче конволута. То е със зелен цвят. Когато има прилив, то се заравя дълбоко в пясъка, понеже ако е върху пясъка, ще бъде изложено на удара на вълните. А когато има отлив и водата се оттегли, тогава червеят излиза на повърхността на пясъка и образува върху него зелени купчини. И това става 4 пъти на ден в определени часове: два пъти слизане в дълбочините и два пъти качване. Но интересно е туй: когато го поставим в аквариум с пясъчно дъно (може в какъв да е съд), то всички тези движения продължават в същите часове: когато в морето има приливи и отливи, червеят в аквариума слиза в дълбочините на пясъка или се качва. И това продължава много дни след изолирането му в аквариума. Шест часа червеят е върху пясъка.
към текста >>

23. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата.
Бог не обича стари мехове. Той ги туря в дълбоките изби, както правят винарите. Ще дойде време, когато ще се намерят хора да пият и от старото вино. Хората се лъжат, ако мислят, че като възприемат новото учение, то няма да ферментира у тях, че ще останат пак същите човеци – това е невъзможно. То е същото като да работи ваятелят без чук върху мрамора, без да отчупи някое парче от него. Много парчета ще отхвръкнат наляво, надясно и старите хора трябва да стоят малко по-далечко, ако се боят да ги не удари някое парче по главата. Не е виновен ваятелят, а старите хора, ако се на отстранят. „Аз вая статуя за бъдното поколение, казва той, и всеки трябва да се пази”. Може художникът да работи с четка, може да работи с чук, можа да работи с млат – зависи от начина, по който той работи. Ала туй не е важно, важно е да работи съгласно с Божествения ред на нещата. Когато при работата започне оня творчески шум, старите викат: „гръмна ни главата”.
към текста >>

24. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията.
Една тайна на морето и времето. Една трагедия записана в легендите и приказките на племената. Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля.
към текста >>

25. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът.
Сега съм още тук и готвя кладата за огъня на своята мъка, където сърцето се превръща във вечно светещо кандило... Ти чакай ме, царице от небето. Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка.
към текста >>

26. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори. Радостта ще бъде гостенка в твоя дом. Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост.
към текста >>

27. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса.
Вземи оная бяла тога, която там лежи простряна в пепелта. Тя беше нявга твоя, обвиваше плещите ти, но ти я захвърли в праха." „Забравил съм... Прости ми, царице, красота! " Аз станах. Наметнах тогата и бремето, което носех, отрони се от мен и падна на земята. Почувствувах лекота. Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса. Тогава моят взор се плъзна по необятната шир. Видях слънцето - слънцето изгряваше. Усмивка разтегна нейните устни и незнайно блаженство пълнеше душата ми. Тя отправи взор към мен и вля светлина и топлина в зениците на моите очи. „Побързай, сине мой, защото ти не можеш дълго да останеш в моя дом.
към текста >>

Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"?
Вдигнах взор. Златна врата. Зад нея извиваше новият път. Похлопах - отекна златен звън. Похлопах втори път - пак същият звън се разля отвън. Ударих трети път по чудните врата и чух в душата си отзвук: „Готов ли си"? „Да" Вратата се отвориха.
към текста >>

28. Съдържание на бр. 4 и 5 Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение.
Урежда Проф. Д-р Ас. Златаров. (Бележка). В преведената книга „Национализъм" от Р. Тагор, не знаем по какви съображения е изпусната една голяма и важна глава „Национализъм в Япония". Когато се превежда една книга, хубаво е преводачът да не си позволява да я разкъсва на парчета, защото с това той нарушава нейното единство и може би лишава четците от важни мисли, които понякога са акцентното ударение на цялото съчинение. За да постави в тоя ред главите на книгата, Р. Тагор е имал строго някакво съображение и замисъл и никой преводач не бива да нарушава тоя ред, нито да изхвърля нещо, защото това за прокараната идея на съчинението не е позволено. Ако причините са от материално естество, уместно е било да се почака и да не се бърза, защото по-хубаво е тая много разпространена книга да се чете на чужд език, отколкото на нашия и осакатена.
към текста >>

29. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв.
Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците.
към текста >>

30. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките?
Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат.
към текста >>

31. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж.
Тази сутрин царят се беше събудил особено рано. Той обичаше да става рано, когато утрото обещаваше да бъде хубаво. Едно доволство се четеше на неговото лице. Случайно погледна през прозореца, който водеше км главната порта и видя странника, който разговаряше с началника на войниците, които пазеха входа. Особеното му лице, държанието, всичко му се видя познато. Той удари звънеца и заповяда на влезлия роб да повикат стоящия на вратата младеж. Една радост озари лицето му от това си решение. И когато принцът влезе, царят за миг изгуби всяка власт над себе си, като че животът в него се бе прекъснал. След като направи колосални усилия, успя да изтръгне от себе си един неземен вик на радост. Минаха дни, месеци, години от този момент, през което време младежът усърдно се готвеше да бъде заместник на своя татко. Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера".
към текста >>

32. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност.
Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена. Има много почитатели, но и много врагове, които му завиждат повече на ореола на неговия гений, отколкото на обожанието от почестите. Едни го ласкаят, други го ненавиждат. Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
към текста >>

33. ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване.
Затова обичам приказките на слънцето, затова копнея по него. Душата ми политна като падаща звезда, откъсната от огненото сърце на света. Далечни пилигрими видяха бляскава черта в нощта пред моя ден - тях срещнах в пътя към земята и те ме отведоха на север. С дрехата на северното царство облякоха душата ми. Дълго време стоях при Тях. Те поваляха тежки смолисти стебла на хилядолетни дървета и по цели дни коваха с тъпи удари кораб за далечно пътуване. Морето на север тракаше с ледените си пили, що плуваха в зелените води, а в нощите слушах неговите песни. Душата ми - огнена птица в северен плен, запомни тия песни, и сега ги преповтаря в пъстрите си сънища. Кораб градяха мълчаливи майстори. Неусетно той растеше на брега и вечер, когато се запалваха бели сияния, неговата фигура се открояваше като тъмен силует на великан, разперил ръце. От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта.
към текста >>

А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие.
От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж. Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите.
към текста >>

Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание!
Звездите възлюби душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето. А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание! Аз научих пътя на звездите. Научих тайната на дванадесетте царства, през които минава слънцето във вечното колело и разумях знаменията, които с огън се чертаят по небето. Един ден готовият кораб бе извлечен във водата, готов да плувне в морето, което чакаше отколе. Мълчаливите северни плувци оставиха топорите и ме заведоха далеко там, където свършваха горите, където начеваше дългият ден и дългата синя нощ. Там чаках, привел колено до земята.
към текста >>

Попътни ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи път видях слънцето.
Това бе Той, вечният ми спътник, невидимият в земните ми дни. Той ме запаса с меч, сложи ръце на раменете ми и кротко ме целуна по челото. В минутата на мълчание, която преживях с него, научи ме на хиляди неща. О, колко трябва да направя, за да изпълня неговото кротко поръчение! От тоя ден морето стана моя друм. Попътни ветрове надуха яки платна, изпукаха тежки мачти и корабът, израснал под ударите на мълчаливите пилигрими, плувна надолу към страната на сбъдването, там където се родих, където първи път видях слънцето. В тоя миг стрелецът бе на страж при вратата на света. Под неговия знак земята ме прие. Бели странници пътуваха с мене. Къде са те сега? Да не сте вие, мои братя, поели дълъг друм.
към текста >>

34. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух.
Г. Драганов НАЧАЛО НА НОВОТО Днес, всички очакват рухването на европейската култура и зараждането на една нова такава. И посочват се признаците за падането на първата: завоевателният дух, който е обхванал всички европейци и ужасното насилие, с което си служат в всички свои действия. Тия са белезите, които предсказват края на европейския изход. Истина е, някога и Рим, и Александър Македонски, и Анибал, и Наполеон, и много други са се движили от същия дух и се стремили да поробят много земя и много народи, но са падали под ударите на тоя убийствен дух. И така са отминавали в историята. Те също и Европа, движеща се от своя завоевателен дух, иска да обгърне всичко, да бъде подчинено под нейната сила и влияние. И тъкмо тук е завоят на Европейската култура. Оттук почва нейното слизане и падане. (Вижте какво дава Европа днес!) Може би това да е така, може би, не - доводите, признаците „за" и „против" са много, всеки може да ги наблюдава и да прави своите заключения.
към текста >>

35. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м.
На какви дълбочини е проникнал той? Какво е видял там, за да говори за стотици и стотици километри? Представете си едно човешко тяло, което в гръдния кош има обиколка 90 см., т.е. има диаметър, който е равен на около 30 см. Представете си сега една микроба с величина 2 микрона, която е проникнала в кожата на нашето тяло на около 1/14, 1/15 от мм. Допуснете, че тая микроба прави своите наблюдения, вади своите заключения за периодическите гръмотевични удари (на сърцето) и страшните необясними шумове (на дробовете) и вие ще имате математическите съотношения, точно запазени (от) един съвременен геолог, който изследва най-дълбоката земна шахта, пробита в земните пластове от около 2300 м. и прави своите научни умозаключения. Разбирам, ще ми възразят, че са наблюдавани и планини, и реки, и пластове земни при някои дислокации. - Да, това е несменно, но нека ми бъде позволено и мен да кажа, като онзи американски писател, че „Бронтозоуруса" се състои от едно парче кост и 600 бъчви гипс[7]. С туй ние, нито искаме, нито можем да оспорим значението на официалната наука, но все пак мислим, че трябва да се очертаят правдиво нейните граници, за да се знае де свършват „обективно" констатираните факти и откъде започват „научните мнения", които за съжаление, тъй често са противоречиви и следователно, стоят еднакво далеч от същинските причини - и затова и тъй често се изместват едно от друго. Възможно ли е предсказване на землетресенията?
към текста >>

36. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло.
Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма. Там има свобода и Любов. Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост.
към текста >>

37. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си.
Ти вече живееш в закона на частите. И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание. И чрез това страдание, което ще преживееш, ще разбереш, че всяко страдание, което причиняваш на другите, си го причинил на себе си. По този начин природата възпитава. Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън.
към текста >>

38. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце.
Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз! Събудете се, вземете лека, даден от безкористната Мъдрост на Висшето Аз (Божественото във вас) ! Страданието - и всеки удар, който вие приписвате на съдбата – е лек, даден от собствените ваши ръце. Вие сте го приготвили с миналите си дела - всяка капка от него. И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества.
към текста >>

39. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце!
По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци. Живот - неразкрита, велика тайна! Кой може да запре твоя непоколебим вървеж? Ти си в камъка, в пеперудите, в синьото небе, в играта на безгрижния младенец, във вдъхновения размисъл на мъдреца. Навсякъде се чуват ударите на твоето незнайно сърце! Жив е тоя, Който диша, и от чието дихание текат реките на живота. Жив е тоя, на Когото трябва да издигнем храм в душите! Псалом осми: ЗВЕЗДИ Звездите ти ще ми дадат утеха. Кога върху мен връхлетят тъмни мисли, техният кротък блясък ще надникне в мене и моето небе ще стане ведро, като небе на ясна зимна нощ. Знак на твоята вечна будност, те пътуват по високия свод и пишат за ония, които могат да четат това, що носи и отнася неспирното време.
към текста >>

40. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо.
Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.
към текста >>

41. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва.
След това влязохме при един негов познат селянин чифликчия. След половин час престояване при него, продължихме разходката: Стана дума за отварянето на вътрешното зрение. Аз казах; – Нали има хора, които знаят, които могат? Има един човек, който е може би много далеч и може би много близо... Този, за когото вие приказвахте, казах аз, мислейки за спътника на Андреас, за когото той ми разказа сутринта. Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора.
към текста >>

42. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти.
Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето. От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с туберкулозен характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно. Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>

43. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Часът удари 12.
После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали? Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение. – И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди! Часът удари 12. Жълтият секретар влезе и аз се сбогувах. ПРИПОМНЕНИ МИСЛИ Велико е състоянието на душата, когато смогне да заличи всичкото черно минало; тогаз тя се окъпва в кристалните води на живота и радостта е радост на изнурен, но разтоварен пътник. Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил. Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка. Който прости, вижда Бога.
към текста >>

44. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от бр. 8-9) Псалом петнадесети: ПРАВДА. Правда са пътищата на нозете ономува, който познава Твоята велика Правда. Голяма е Правдата на скрижалите, но по-велика е Правдата на любовта. Основата на безкрайното платно, що тъчеш с вкове, е Правда. Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан. Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта. Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш. Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта.
към текста >>

45. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но са малцина тези, които никой удар на съдбата не разколебава!
То винаги съвпада с една важна възможност. Като знаем, колко малко са сърцата, които приемат Отца, изглежда, като че Той непрестанно се мами. Обаче Той никога не се мами. Та приятелю, укрепи душата си, направи я непоколебима. Недъзите, измените - това не са нищо друго, освен отстъпване назад, за един бъдещ засилен скок. Но са малцина тези, които никой удар на съдбата не разколебава! Другите, които се разколебават, ще дойдат малко по-късно. И трайната връзка, която ги свързва с нас, е първия прием, който им правим - прием, за който ти погрешно укоряваш себе си, като липса на ясновидство или твърдост. Във влака Една телеграма ме викаше в Нион. Стигнах на гарата малко преди тръгване на влака. Когато бързах за гишето, едно лице ме поздрави и ми каза: – Не бързай, докторе, ще чакаме още 10 минути, защото мисля, че ще вземеш влака за Понтарлие.
към текста >>

46. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от книга 1) Псалом двадесет и шести: ЧЕЛОВEК Человкът е изсечен из канарата на Божия дух! Едно длето и чук непрестанно дълбаят черти на нова красота по него, догдето творението стигне своя Творец. Тишина ли е край нас, или гърми шумът на широкото житейско море, ако се вслушаме - ще чуем ударите на благословената ръка, която дълбае нови белези. И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор!
към текста >>

В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми!
И нашата ръка не е наслуки турната. И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето.
към текста >>

Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив!
И с нея можем да държим длето и чук. Макар и с малко, ние можем да помагаме на Великия майстор, като изтриваме в диамантен прах онова, което е сътворила вещата ръка. Всеки може да твори мънички украси в душата си, както детето, що помага на бащата, като му подава тухлите, с които той изгражда новия дом. Велик Майстор! В безмълвните часове на моя ден, когато дремят кресливите гласове на ума, с когото се лутаме по ширния свят, когато в сърцето стаят чувствата, що ни държат в привързаност и омраза, тогава чувам издалеко ударите на твоята ръка, която работи над статуята в храма на душата ми! Когато в своето незнание аз разтурям тънките извитъци със своя гняв, аз мисля, че Ти си ме оставил, че е потъмняла мраморната белина на Твоето творение, но умълчал се, свел глава, аз чувам ударите на твоята любов и очите ми се просълзяват, защото Ти си кротък и милостив! Не ме оставяй никога, Ти Великият Майстор, който ден и нощ готвиш за някакъв далечен празник в храма на душата ми човека - твоето творение и твоят образ! Псалом двадесет и седми: ОРАН Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето. Умът е рало.
към текста >>

47. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха.
Напоследък той работеше в списанието –„La science spirituelle". Многобройни са и неговите статии, между които множество литературни критики, пръснати в разни списания. Напоследък той е приготовлявал и книгата „Окултните течения в 20 век[ ], в която щеше да има глава специално за християнския езотеризъм. Но тази книга остана недовършена. Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход.
към текста >>

48. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар.
Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек. Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил. За Фредерик Стоне може да се каже, че той е една жива електрическа батерия. Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар. Като шофьор той работи само с гумени обуща и ръкавици. Но той не отделя само електричество. От неговото приближаване магнитната стрелка започва силно да играе и да се обърша винаги към северния полюс. Стоне е можал да извърши следния опит: на една стъклена плоча било посипано голямо количество железен прах. Стоне прекарал няколко пъти ръката си под плочата и прахът се събирал на купчина.
към текста >>

49. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато скулпторът иска да извае от камък една хубава статуя, само с един удар на чука статуята не може да стане.
НА КРЪСТОПЪТ За да се изяви великата Истина в живота, изискват се много положения. Когато художникът иска да нарисува образа на един велик човек, той не може да го представи само с една черта, или да го разгледа само от едно положение. С много черти и от много положения трябва да се проучи този човек, за да може художникът да го нарисува, както трябва. Когато скулпторът иска да извае от камък една хубава статуя, само с един удар на чука статуята не може да стане. Хиляди удари на чука са необходими, за да извае скулпторът тази статуя. При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони. Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката.
към текста >>

Хиляди удари на чука са необходими, за да извае скулпторът тази статуя.
НА КРЪСТОПЪТ За да се изяви великата Истина в живота, изискват се много положения. Когато художникът иска да нарисува образа на един велик човек, той не може да го представи само с една черта, или да го разгледа само от едно положение. С много черти и от много положения трябва да се проучи този човек, за да може художникът да го нарисува, както трябва. Когато скулпторът иска да извае от камък една хубава статуя, само с един удар на чука статуята не може да стане. Хиляди удари на чука са необходими, за да извае скулпторът тази статуя. При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони. Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума.
към текста >>

При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони.
НА КРЪСТОПЪТ За да се изяви великата Истина в живота, изискват се много положения. Когато художникът иска да нарисува образа на един велик човек, той не може да го представи само с една черта, или да го разгледа само от едно положение. С много черти и от много положения трябва да се проучи този човек, за да може художникът да го нарисува, както трябва. Когато скулпторът иска да извае от камък една хубава статуя, само с един удар на чука статуята не може да стане. Хиляди удари на чука са необходими, за да извае скулпторът тази статуя. При това и ударите с чука трябва да се подчиняват на известни правила и закони. Три неща са потребни на хората, които искат да се запознаят с великата Истина в живота, или с новото, което иде сега в света. Тези три положения са следните: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има ума на адвоката. Адвокатството е само точило на ума. Човек не трябва да има ума и на съдията.
към текста >>

50. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление.
Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>

51. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции.
към текста >>

52. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши.
Ето го така, както е разказан в книгата на пророка. „Ти, царю, си видял и ето образ голям. Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност.
към текста >>

А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя.
Този образ, който бе велик и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе. Зракът му бе страшен. Главата на онзи образ бе от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете – му една част от желязо, а една част от кал. Ти го гледа, догде се отсече камък, без ръка да го отсече, и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. Тогаз желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушиха купно и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна и не се намери за тях място. А камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя. Това е сънят. И тълкуванието му ще кажем пред царя". Един истукан значи, но не от хомогенна материя, а от разнородна: злато, сребро, мед, желязо, глина – вещества, които стоят едно от друго по-долу по стойност. Главата е от злато. Краката: от желязо и глина.
към текста >>

Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах.
бележитата Дарвинова теория за произхода на човека. Ала мене ми се струва, че Пророкът е именно прав: ние, съвременните хора сме краката от желязо и глина на големия истукан, ние сме културата на механичната спойка, на железобетона. Погледнете лицата на съвременните хора – страници, по които е писала Живата природа и вие ще видите у хората подобия на този истукан, така разнородни, така дисхармонични. В тия лица се пресичат конструктивните линии на разни раси, народи, племена, ту във възходящо, ту в низходящо, дегенеративно направление, утаяват се наследствените наслойки на толкова минали епохи и култури. Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли?
към текста >>

Този камък вече е ударил истукана.
Човекът е една жива книга, която разказва историята на човешкия род. Ала казва пророкът, че камък, откъртен от Великата Планина, ще удари истукана и той ще се разбие и ще се разсипе на прах. Малък камък, но жив. Защото може да расте. Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г.
към текста >>

Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя.
Камък, който ще се превърне в планина и ще запълни цялата земя. Този камък вече е ударил истукана. Не вярвате ли? Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. Г. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй. Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат отношение в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура. Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>

53. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта.
Georg Nordmann МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО Обкована в стоманени шини – силна и помайваща, гърми по-пътя блестяща колесница, Аз дочувам трясъка от белите кремъци и в предутринния час виждам искри от копитата на бързи жребци с развети гриви. Накъде лети тази вихрена кола? Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята! Покрита е с гробове, обвити в бурени, а над тях - разпятия.
към текста >>

Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях!
Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд. Аз диря себе си, бързам да достигна мястото на скромната хижа, край която се извива път и се чува стоманения трясък на бягащите колела като победна песен! По каменните плочи на града времето бавно изтрива надписите на миналото и чертае нови пътища за младенците, които безгрижно играят с камъчета в праха.
към текста >>

Като топор е тежък неговият грях, а ударите на медната камбана приличат на обковани стъпки на джелатин, който приближава в предсмъртния час до килията на осъден.
Градът мълчи. Един само верен глас неизменен и познат на всички, е гласът на черковната камбана. Той изпраща в мълчаливата ограда на смъртта умрелите и пак замлъква. Нещо тегне над стария град. Спомени живеят в мрачните му кътища и потаен шепот се дочува в късен час. Като топор е тежък неговият грях, а ударите на медната камбана приличат на обковани стъпки на джелатин, който приближава в предсмъртния час до килията на осъден. Това ли е моят град? В душата си нося за него друг образ! Колко пъти съм го виждал в часове на съзерцание: небето всякога над него е лазурно, чисто. Музика дишат неговите очертания и поток от радост. Златна порта е отворена в стените му и пришълци от вси страни прииждат с богати дарове.
към текста >>

Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални.
Бранници облечени в звънтящи, тъмни панцири (брони) крачат с бавни стъпки. Те носят на щитовете си своя погинал войвода. О, колко време охка скръбна майка, догде го издигне из детинството, догде му облече тежка ризница. Колко ръце се протягат към него! Гледайте бранниците, вижте бледните им лица. Вслушайте се в железните стъпки, които кънтят като равни удари на стотици наковални. Сякаш времето разсърдено, замахнало с тежък чук, брои на стоманен диск своите тежки мигове. Това ли е човекът? Земята ли ще го погълне? Тя ли ще стопи стоманената броня, тя ли ще разяде бляскавия меч, земята ли ще скрие огъня и любовта на храброто сърце? Под нейната тъмна покривка гният хиляди копия покрити с отровна ръжда, но там ли са душите, усмивката и тяхната любов!
към текста >>

54. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това.
Зарад невежия, който съди за нещата по техните външни размери, по тяхната маса, един минус е наистина една незначителна чертица. Ала за математика...не е така. Навсякъде изобщо дето се борави с определени величини, дето нещата могат да се мерят, теглят и броят, хората са се убедили от опит, че не може и не бива да се допускат погрешки. В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи.
към текста >>

55. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема.
И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват. Папа Григорий IX въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.
към текста >>

56. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Един изоставил се и ударил го на мързел, ядене и спане, може скоро да придобие предиката „флегматичен”, особено ако и природните, климатическите и жизнените обстоятелства му съдействуват за това.
* * * Темпераментите в живота не биват чисти, те са силно кръстосани. Който познава характерните черти на чистите темпераменти, ще може лесно в практиката да различи и установи многото и твърде разнообразните смесени темпераменти. Преобладаващият темперамент ще даде първото име на съответния човек, а имената на другите темпераменти ще следват след него. В цитираната по-долу литература ще се намерят подробни описания и на смесените темпераменти. Темпераментите не са само първично нещо, те се и създават с живота на хората. Един изоставил се и ударил го на мързел, ядене и спане, може скоро да придобие предиката „флегматичен”, особено ако и природните, климатическите и жизнените обстоятелства му съдействуват за това. Качествата на кой и да било темперамент имат две страни – една положителна и една отрицателна. И най-лошата черта, стига да е тя природно качество, когато е изразена и проявена на място, тя е добра, както и най-доброто качество не на място е лошо. Ако бихме си дали малко повече труд, би могла да се направи една географска карта за климатичните и географски условия, при които дадени темпераменти са по-силно или по-слабо развити, но това от наблюдение всеки ще може да установи.*) А и в литературата често ще се срещат намеци за това. Във всички народи има всякакви темпераменти, но в дадени народи преобладават едни, а в други – други темпераменти Учението за характера и темперамента е една основа, без която не можем в характерологията и което ни дава много ключове да опознаем света, хората и себе си. Заедно с това и пътекитe, които ни показват как да станем „други”.
към текста >>

57. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При едно от своите многобройни пътувания за тая цел, той получил в Лондон удар и парализация (в 1771 г.), обаче след не дълго време пак се възстановило здравето му.
В 1733 г. посетил Берлин, Дрезден и Прага, а в 1738 г. - Италия, дето стоял цяла година и почти през всичкото време се занимавал с анатомия и физиология. В 1745 г. той по собствено желание се оттеглил от служба и се посветил изключително на изучаване на окултизма и мистицизма; написал върху тях множество съчинения, които печатал в Лондон и Амстердам. При едно от своите многобройни пътувания за тая цел, той получил в Лондон удар и парализация (в 1771 г.), обаче след не дълго време пак се възстановило здравето му. Още при своето потегляне за Лондон той е имал предчувствие за нещастието и е казал на свои приятели, че не знае, дали ще се върне, но знае само, че няма да се пресели отвъд, преди да отпечата своето съчинение върху истинската християнска религия. И така станало. При смъртния час един му казал, дали е вярно всичко, което е писал, и ако той е заблуждавал, нека сега се признае и разкае. Сведенборг отговорил: „Всичко, което съм писал аз, е толкоз вярно и сигурно, колкото е вярно и сигурно, че вие ме виждате, и аз даже бих писал много повече, ако ми беше позволено. Аз свидетелствувам това пред Вечния Бог.“ Той се преселил отвъд на 29 март 1772 г.
към текста >>

58. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ.
Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”. Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията?
към текста >>

И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти.
А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност. Те именно са кривнали „асиметрично” леката баретка, те са метнали пак „асиметрично” флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни!
към текста >>

59. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

* Удари още веднъж!
- Тази градина е преддверие на онази, Божествената градина, в която красотата на цветята и изворите е несравнима. За нея е казано: „Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят! " А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта! Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж! Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой! - Ще видиш, че ще успееш.
към текста >>

Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти.
" А това е: - за тези, които минат в Божествената градина на Любовта! Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж! Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой! - Ще видиш, че ще успееш. Аз виждам: на повърхността има вече пропуквания. Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари!
към текста >>

Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари!
Не заспивай! Знай, че градината на човешката любов е преддверие на градината на Божествената Любов. * Удари още веднъж! Не се отчайвай! Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой! - Ще видиш, че ще успееш. Аз виждам: на повърхността има вече пропуквания. Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари! Да станат петстотин. Ето!
към текста >>

Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари!
Ти си ударил четиристотин и деветдесет и девет пъти. Удари още един път и ще видиш, че изворът ще протече. Удари! Не се безпокой! - Ще видиш, че ще успееш. Аз виждам: на повърхността има вече пропуквания. Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари! Да станат петстотин. Ето! този последният е решителен. Постоянство се изисква от всички хора днес. Това е философията на живота. Не спирай на четиристотин и деветдесет и деветия удар.
към текста >>

Не спирай на четиристотин и деветдесет и деветия удар.
Изисква се още един удар, за да протече водата. Удари! Да станат петстотин. Ето! този последният е решителен. Постоянство се изисква от всички хора днес. Това е философията на живота. Не спирай на четиристотин и деветдесет и деветия удар. Не се обезсърчавай. Удари още веднъж. Да станат петстотин. Последният е решителният удар. Постоянство се изисква.
към текста >>

Удари още веднъж.
този последният е решителен. Постоянство се изисква от всички хора днес. Това е философията на живота. Не спирай на четиристотин и деветдесет и деветия удар. Не се обезсърчавай. Удари още веднъж. Да станат петстотин. Последният е решителният удар. Постоянство се изисква. * Влез в трена на Любовта. - Единственият трен, който пристига на време.
към текста >>

Последният е решителният удар.
Това е философията на живота. Не спирай на четиристотин и деветдесет и деветия удар. Не се обезсърчавай. Удари още веднъж. Да станат петстотин. Последният е решителният удар. Постоянство се изисква. * Влез в трена на Любовта. - Единственият трен, който пристига на време. А тренът, който пристига на време, е същият, който тръгва точно на време. Стани на време, иди на гарата на време и влез в трена на Любовта на време!
към текста >>

60. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология.
свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах. По същото време и Д-р Люис, със смелостта и ударната мощ на своите експерименти, разтърсва предвзетите схващания на тогавашната физиология. Откриването на така наречените „N-лъчи" от физика Блондло, чиито свойства при едно системно сравняване, се оказват тъждествени с тия на Райхенбаховите одични лъчи, идва още веднъж в подкрепа на Райхенбаховите изследвания. На почвата на тия изследвания стъпва, подобно Роша, и първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло. Тук ще изложим накъсо някои от опитите на този вещ експериментатор, така както са изнесени в книгата му, „Физика на животния магнетизъм", като ще се спрем по-специално на ония от тях, като потвърждават полярността на човешкото тяло. Преди всичко няколко думи за жизнения магнетизъм.
към текста >>

61. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири.
Любомир Лулчев ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай) От няколко дни планината ехти от силни удари на секири. Падат дървета високи – повечето сухи разперени борове и елхи, които като пазачи са надничали извисоко в долините, където тихо се кътат три селца едно до друго. Но това не са дървари от техните селяни – чужди хора, младежи никакви шетат весели и сговорни, свалят дървета, влачат ги или дигат на рамо със стройни крачки и с задружен вик ги хвърлят на хубава една поляна, край бистрата рекичка. Насреща се вдигат каменисти върхове и вековни гори – между тях изнича сутрешното слънце розово червено, весело, пълно с надежди и живот. ..................................................... Преди три-четири дни две млади момчета, с лица светли, огрени сякаш от сутрешното слънце, весели, бяха подранили към общината на едно от селата, Селският кмет и сбраният свет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: – да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за построяването на една хижа там горе – подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна – с радост разрешиха.
към текста >>

Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане.
към текста >>

Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
към текста >>

Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна.
Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет.
към текста >>

62. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар.
Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура. Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния човек узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Все по-често се срещат статии върху окултни въпроси в разни списания и вестници. Не може да се спре това, което иде по закона на развитието. Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност. За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар. Това, което важи за жабешкото сърце, важи в това отношение и за всяко друго сърце. Значи през сърцето минава електрическа струя, която именно е пряката причина на неговите туптения. Значи, дейността на живия организъм е отчасти от електричен характер. Разбира се, чрез електричество не може да се обясни животът, а само се обясняват силите, които участвуват.
към текста >>

63. Съдържание на 3 и 4 бр. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един удар.
Жлебът. Заветът. Никодим. - Цена 30 лева. 2. Бъдещето верую на човечеството. Беседи от Учителя. Съдържание: Бъдещето верую на човечеството. Един удар. Великата формула. Едно звено. - Цена 12 лева. 3. Разумно разбиране. Беседа от Учителя.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение.
Двата свята на възприятията – вътрешният и външният се досягат взаимно така силно, че се претапят в едно единно чувство. Прочутият военачалник Молтке е имал тесен носен мост (2), откъдето и неговото тънко и правилно възприемане и проявяване на всичко душевно и телесно. Той е схващал правилно жизнената природа на човека. Тази особеност му е помагала твърде много в неговите военни пресмятания. Ако, напротив носният мост е отпред тесен, а отзад широк (3), тогава този човек възприема нещата поединично – в него ще има или едно вътрешно чувство или един телесен усет Той разделя в себе си тия два допълващи се свята на чувствуванията. Напр., ако той усеща един удар, възприема телесния усет, без в него да става какво и да е емоционално възбуждение. Тук физическото изпъква на първо място. Предаването пък на собствените чувства става с голяма жизненост, щом човек е развит в сили и способности. Напр., ако такъв човек иска да предаде някое весело чувствуване, той не изразява това само с движения. Цялата същност на този човек взима участие в изразяване на това весело чувствуване. Тогава туй действува импулсивно.
към текста >>

65. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда.
В Испания съществува борбата с бикове, в Яфа борбата на петли, в Китай борбата на плъхове, в Британска Индия са любими страшните борби на живот и смърт на слонове. Преди борбата на такива слонове наточват зъбите им с пили и ги напойват с алкохол. В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците.
към текста >>

Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда.
В Сиам използуват рибата борец за удовлетворяване скритата у човека дива страст. За тази цел се взимат две мъжки рибки-борци, големината на които е колкото кибритена клечка и се поставят в две отделни стъкленици. След това се поставят така стъклениците, че борците да могат да се виждат. Може би сиамците употребяват някое непознато на нас средство за разгневяване на рибките, защото щом се зърнат противниците, те се спускат като фурии върху стъклената преграда на съда, отхвръкват от силният удар назад и с още по-голяма ярост отново се хвърлят срещу невидимата преграда. През време на борбата люспите и перките на борците добиват неописуем блясък, перките наподобяват червени пламъчета, изскачащи от трепкащите телца. Борбата, която всеки миг се ожесточава все повече и повече, продължава докато единият от противниците падне мъртъв на дъното от силния удар върху фаталната преграда. Разбира се, че при този особен род удоволствие, човек използува вродения инстинкт на самеца па излезе победител в борбата. Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия.
към текста >>

66. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
към текста >>

67. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши.
Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна.
към текста >>

Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата.
Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча.
към текста >>

68. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията.
И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква. Все пак, ако има нищо вярно в изтъкнатото по-горе твърдение на религиозните хора за липса на люде от поменатия тип, то е по-скоро във факта, че в днешната епоха - епохата на научния прогрес и техническите завоевания - няма обективни условия в обществото за насърчаване на онази духовна дейност, която би произвела пророци, светии и чудотворци, поне такива, каквито са произвели първите времена на християнството и средновековието, когато църквата е играла първенствуваща роля в политическия живот и религията е била основа на целия тогавашен мироглед. В наши дни един пророк би бил същински анахронизъм - той би бил обявен за патологичен тип, страдащ от зрителни и слухови халюцинации, един лечител и чудотворец, дори и ако се яви под благовидната форма на магнетизатор или месмеризатор, би бил обявен от лекарите за шарлатанин, а един светия, поне в оная форма, в каквато си го представят верующите - обикновено като отшелник от типа на Иван Рилски - не би могъл да намери тихо и затулено кътче, в което да се укрие от фоторепортери. В нашите дни на масови политически движения, когато науката и техниката дават тон на целия съвременен живот, и когато научният мироглед се въздига в религия на масите, пророци и светии в средновековен стил не могат да виреят. Но я си представете, би ли могъл някой съвременен учен, да речем физик, който владее всички съвременни тайни на електричеството, да върши в папските времена безнаказано своите експерименти? Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
към текста >>

69. ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате?
През сърцето минават етерни мощни течения и те са причината на неговите тупания. Също така минават през растението подобни течения и причиняват движението на соковете му. Само като се изучи анатомията и физиологията на етерното тяло и по-висшето естество на организмите в подробности, ще се обяснят процесите на организма. Така се изгражда тъй наречената окултна анатомия и физиология, която изучава строежа и процесите в организма в свръзка със строежа и процесите в етерното тяло и по-висшето естество на организма. Чрез такова по-дълбоко изучаване на организма могат да се обяснят много явления в биологията. Например защо бараме с ръце изгорено или ударено место и болките се намалявате? Защото ръцете излъчват от себе си силите на етерния двойник или тъй наречената жизнена сила и тя именно като проникне в пострадалото место, внася успокоение. Така се обяснява и друг един факт: Гастон Дюрвил е правил паси с ръце върху някои растения и с това е ускорявал техния растеж. Тук нямаме ли нещо подобно на „индукцията" на луковия корен на Гурвич? Само че индукторът е вече самият жив човек ! Окултната физиология ще хвърли светлина върху много други въпроси.
към текста >>

70. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане.
Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности - времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредно над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети „заемат" и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни „измерения"); във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не телата с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, ставате или ще станат във времето. Няма да се впущам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето - от друга.
към текста >>

71. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн.
Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер.
към текста >>

72. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието.
Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.
към текста >>

73. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай!
към текста >>

74. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена.
Пътем ще помена, че даденият в нашата фигура тип, поопада астрологически под знака Овен - кардинален, огнен знак, който се намира под господството на Марс. Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие.
към текста >>

75. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл.
Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете. Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си.
към текста >>

76. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието.
Никой ли не те осъди? " И тя отговори: „Никой Господи. Исус ù рече: „Нито аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече". Ако книжниците и фарисеите, почтени израилски граждани, вещи познавачи и тълкуватели на Мойсеевия закон, блюстители на правния ред и морала, бяха дошли при Исуса, за да разискват с него един важен социален въпрос, какъвто представя прелюбодейството и проституцията, може би щяхме да имаме един интересен разговор между тях и Исуса, носител на едно ново учение, представител на един друг ред - редът на „Царството Божие". Ала тия люде нахлуват при него като тълпа, настръхнала, настървена. Те влачат като подплашено животно една беззащитна жена, която е подпаднала под ударите на Мойсеевия закон, и искат да изпитат Исуса, да го предизвикат да говори, та да има за какво да го обвиняват, както отбелязва евангелието. Затова ли или с други помисли, но ние виждаме, че Исус не им отговаря нищо, а се навежда надолу и пише с пръст на земята. Какво е писал на земята, ние не знаем. Йоан поне нищо не загатва по това. Да беше станало такова събитие в наши дни, навярно щяхме да имаме най-точни и подробни сведения за него. Защото заедно с книжниците и фарисеите, които в наше време биха били навярно видни правници, социолози и учени, щяха да пристигнат цел рояк журналисти и фоторепортери, които не биха изпуснали и най-малкото движение на Исуса.
към текста >>

77. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место.
Нека вземем за пример от германската митология легендата за Зигфрид. Както Ахилес е представител на гръцката култура, тъй и Зигфрид е такъв на германската култура преди идването на Христа, преди вливане на Христовия импулс в културата. Легендата за Зигфрид е била дадена на германската раса доста време преди Христа. Зигфрид бил неуязвим по цялото си тяло; и най-твърдата стрела не можела да прониже тялото му. А само между плешките той имал слабо, уязвимо место, защото когато се къпел в кръвта на дракона, един липов лист паднал върху това место на тялото му. Кримхилца, жена му, знаела това и поверила тая тайна на Хаген, за да пази Зигфрид, когато влиза в бой, та да не бъде ударен тъкмо на туй место. Тя му казала, че туй место се познава по нашития кръст върху горната дреха. В легендата се разправя още, че веднъж Зигфрид взел от крал Алберих след жесток бой вълшебната шапка, която като турял на главата си, ставал невидим. Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината.
към текста >>

78. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му.
То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук. Един съидейник музикант посещава селото. Ударите на лопатите и мотиките се придружават от звуците на цигулката му. С туй като че ли иска да покаже, че дейността, стремежите, копнежите им имат нещо общо с възвишения свят на хармонията. Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост.
към текста >>

79. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът".
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Ели-Pa и Ариман-Дез Години наред в царството на Соломон-Ра идваха царски синове от близки и далечни царства, да искат ръката на неговата единствена дъщеря, Адита. За нейната мъдрост и красота се при¬казваше по всичките краища на тяхното царство. Тоя слух прехвърляше границите и като благодатен вятър се носеше по всички съседни страни. Уви! Нито един от тези царски синове не се удо¬стои с това голямо щастие, да вземе най-красивата и най-умната жена на времето. Чакаше ли някого тя? Това знаеха само ония, които можеха да четат бъдещето и които все казваха: „Не е ударил часът". Чакаше царят, чакаше и Адита. И ето веднъж в тяхното царство дойдоха двама царски синове. Млади князе на две различни царства. Те идеха от две противопо¬ложни страни, носеха скъпи дарове, но целта им беше една и съща - да опитат щастието си, дано се сподобият с нейното благоволение, негли се съгласи тя да последва единия или другия. Те бяха излезли от границите на своите отечества, окрилени от надеждата, вдъхновени от успеха, не само с натоварени ка¬мили, но над тях се носеше благословията на велики жреци.
към текста >>

Нейният час беше ударил.
И двамата бяха приети с големи почести. Те бяха изслушани поотделно от младата царкиня. Какво можеше да каже тя? Кому да даде сърцето си? Нейният душевен покой беше смутен. Нейният час беше ударил. Кого да избере ? Те бяха еднакво богати, знатни, млади... Адита трябваше да каже своята дума, да направи своя избор, без да накърни достойнството им, без да наруши взаимните отношения на владетелите. И както винаги, мъдра в своето царско величие, познавайки живота и света, вярна на своя идеал, тя им каза: „Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моя избраник. За тази цел всеки ще ми покаже своето знание"! Тогава те хвърлиха жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава.
към текста >>

Удари с перките и се изгуби между рибите, които на стада плуваха по тихите морски води.
Прости и мощни истини, внедрени в скрижалите на най-дълбоката същност, предадени като свещени принципи от неговите учители; най-сигурното, най-простото и истинско, но и най-недостъпно за Ариман-Дез. По тоя път ще тръгне той. – Чрез мълчание, – си каза Ели-Pa – аз ще стигна оня връх, недостъпен за Ариман-Дез. Когато Адита ме види там, тя ще разбере, колко недостъпен и шеметен е той за безкрайното мнозинство. Мисълта му доби форма, Ели-Pa безшумно се плъзна по зеле¬ната повърхност на морето. Удари с перките и се изгуби между рибите, които на стада плуваха по тихите морски води. Така безо¬пасно беше там... Адита следеше с притаен дъх. И докато проследи незнайните следи на рибите, Ариман-Дез изчезна. Една голяма акула смути спокойния свят на рибите. Те се пръснаха на шир, тя премина между тях и хищно догони една хубава и рядка риба с блестящи люспи и гъвкави движения. Акулата всеки миг се приближаваше.
към текста >>

80. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва.
Вторият корен нарича „детектор”. Но Гурвич е правил множество други опити, при които за индуктори и детектори са служили разни видове организми. Гореспоменатият опит на Дюрвил не е ли един вид Гурвичов опит.при който „индуктор" са човешките пръсти, а детек¬тор - някое растение? Това хвърля светлина и върху характера на „пасите”. Това не обяснява ли също и друг един факт, който срещаме често в жи¬вота? Когато човек се опари или удари някъде, той бара и глади това место с другата ръка, и това действува успокоително; болката до известна степен изчезва. Тук пак действуват „лъчите”, които излизат от ръката и действуват успокоително. Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е.
към текста >>

81. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов.
Марта, в поривистото си желание всичко да тури в ред и порядък, всичко да постави точно на мястото му, всичко навреме да направи, постоянно се коси, постоянно се ядосва и тревожи. Недоволна - тя все натяква, все мърмори. Ако ù си син, види ли те, че се излежаваш сутрин, веднага ще се втурне в стаята, дето спиш, ще ти кресне и ако смееш, не ставай! Иначе, всичко ти е готово, и дрехи, и обувки - чисти, спретнати. Закуската - също. Всичко е приготвено с грижлива, ударна ръка, а дълбоко в душата си чувствуваш - и с майчинска любов. Ала докато правиш закуската си, върху тебе ще се изсипят понякога сума укори - и за скъсаните панталони, които снощи ù си донесъл, и за разхвърлените ти по масата книги и тетрадки, и за хиляди още дреболии и опущения. Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома.
към текста >>

82. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат.
"Господ беше благословил Авраама във всичко", се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане "отец на вярващите". Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право, а не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера.
към текста >>

83. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред!
И почват децата. Напрягат мишци, бодри гласове звънят в тишината сред огромните масиви. Дайте лостове, яки дънери, дайте всичките си сили, устремът и вярата си дайте. Трябва воля, упоритост и вяра, че ще мръдне тая канара, която помни всички векове, минали над нея. Напрягат яки мишци, звънят железата, пращят вековни дънери, хванати в жилести ръце. Гласовете се смесват с тоя звънтеж и чуват се удари на пламнали сърца. Напред! Не се отчайвайте! Ще мръдне тоя старец упорит, притиснал тежката снага в земята. Ще го поместим! Ето камъкът се залюлява. Ей, канарата искат да помръднат тия деца - шепнат гордите скали наоколо.
към текста >>

84. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр.
И аз се вглъбявам в размишление. Колко е хубаво да изпращаме своята мисъл към тия звезди, отдалечени от нас различно; някои са на разстояние няколко светлинни минути, а другите на няколко светлинни години, на няколко светлинни века и пр. Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг! Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр. клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях.
към текста >>

85. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната опитност: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене.
Такива хора приличат на селяните, които имат възможност да наблюдават в най-хубавите часове на предизгревната светлина вълшебните багри по небето, но които никога нищо не са видели, защото считат това за ненужно и безполезно. Хора с такова двуизмерно съзнание се боят от дълбочината и изпитват неловко, граничещо с неприятен страх чувство, когато се изправят пред някои от големите въпроси на живота. Разговорите, интересите, заниманията и средата им са подбрани така, че да тласкат времето, което отминава забавно, леко и епизодично. Символично, първото измерение можем да уподобим на редица фази от развитието на един индивид или даден процес, при което отделно изживените моменти се нареждат един зад друг така, че индивидът не може да има към тях общ поглед. Той може да се връща към тях само ретроспективно, по същия изминат път, като преповтаря изживелиците, без да може да ги сведе в някаква системност. Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната опитност: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене. Не помня, как съм се подхлъзнал с неподкованите си обувки и съм паднал на едно място, което беше силно заледено. Добре, че носех каскет с дебела подложка, и при удара не се получи рана. Никой не бе минал край мене, за да ме вдигне. По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си.
към текста >>

Добре, че носех каскет с дебела подложка, и при удара не се получи рана.
Разговорите, интересите, заниманията и средата им са подбрани така, че да тласкат времето, което отминава забавно, леко и епизодично. Символично, първото измерение можем да уподобим на редица фази от развитието на един индивид или даден процес, при което отделно изживените моменти се нареждат един зад друг така, че индивидът не може да има към тях общ поглед. Той може да се връща към тях само ретроспективно, по същия изминат път, като преповтаря изживелиците, без да може да ги сведе в някаква системност. Веднъж, от един силен удар в главата, при падане на лед, имах следната опитност: изкачвах се на планината като турист, с мисълта да настигна моите другари, които бяха тръгнали преди мене. Не помня, как съм се подхлъзнал с неподкованите си обувки и съм паднал на едно място, което беше силно заледено. Добре, че носех каскет с дебела подложка, и при удара не се получи рана. Никой не бе минал край мене, за да ме вдигне. По едно време се събудих и седнах на леда. Аз нищо не знаех за себе си. Учудих се, как см попаднал в тая планина. Гледах снежните върхове наоколо и нищо не можех да съобразя.
към текста >>

Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде на ум, че см паднал и че съм се ударил.
Аз нищо не знаех за себе си. Учудих се, как см попаднал в тая планина. Гледах снежните върхове наоколо и нищо не можех да съобразя. Съзнанието ми беше бяла книга. нямах никаква житейска опитност, никакви спомени, дори никакво самочувство. Усещах само слаба и тъпа болка в главата, от която ми дойде на ум, че см паднал и че съм се ударил. Изминаха може би една или две минути. Досетих се, че тая сутрин се изкачвах по планината, после се досетих, как излязох от дома и че бях закъснял. В ума ми възкръсваха последователно, в първо време изолирано и строго ретроспективно, всички сбития и се свързваха едно с друго с никаква връзка. Като че се движех в релси в обратна посока на тая, по която бях дошъл. И след всеки изминат метър, виждах познати, но забравени до момента неща, които възкръсваха неочаквано и ясно в съзнанието ми.
към текста >>

86. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме.
Потиснатите комплекси и поривите съставляват несъзнателната човешка личност. Сцеплението между отделните психологически констелации, които съставляват съзнателната личност става чрез съзнателна дейност, насочена към известна цел; това наричаме съзнателна воля. Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване. При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция.
към текста >>

87. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли.
Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят. – Туй е робството в Египет. Тогава животът представлява мъчение; човек е играчка на външните условия и на насилието. Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет? Във вътрешния, мистичния смисъл на думата под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
към текста >>

88. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн.
Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за човека – той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: "На 28 август, 1749 г. по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн. Констелацията бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои.
към текста >>

89. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Иначе, те са повече вредни и могат да причинят сериозни кожни изгаряния и болести, появяване на температура и слънчев удар.
Дето не влиза слънце, влиза болестта, защото слънцето пречиства въздуха, успокоява нервите, като ускорява дишането и усилва обмяната на веществата и газовете, кръвообращението се ускорява, увеличава се числото на кръвните телца, пулсът се ускорява, появява се усилено потоотделяне и спадане на теглото. Оттук се вижда значението на слънце лечението (хелиотерапията). Слънчевите бани са полезни против обща слабост на организъма, лимфатизъм, болестите на обмяната на веществата, скрофулоза, местни туберкулозни поражения, неврастения. Те са вредни, дори опасни, при остри форми на туберкулозата и кръвотечението. Но и когато са полезни, слънчевите бани изискват известна метода на приложение. Иначе, те са повече вредни и могат да причинят сериозни кожни изгаряния и болести, появяване на температура и слънчев удар. Не ще и дума, че ефектът на слънчевите бани е усилен край морския бряг, дето се комбинират и с морски бани; също и на високите планини. Благотворното влияние на слънцето се дължи на въздействието върху кожата ни, която, като отделителен орган, с право е наречена трети бъбрек Кожата е чувствителен орган, имащ интимни връзки с нервната и кръвоносна системи, както и с жлезите с вътрешна отлъчка. Много от болестите на кожата са реакция на вътрешно-органни смущения и разстройства. Ето защо наложително е тя да се държи чиста и най-малко всека седмица да се прави баня. Слънцелечението – натурално или изкуствено – има грамаден успех при лекуването на някои детски болести като рахита, спазмофилията и размекване на костите.
към текста >>

90. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И нека следват удари безброй По мойта каменна снага.
И не би ли ти танцувал като нея в синината, своите крила ефирни нашироко разпрострял? Ранобудна и игрива, работлива птичка жива, чучулигата мъничка, своя чист отпусна глас, и танцуваха крилата всред сиянието златно, гдето Бог разгъна сцена от лазурно-син атлас. – Ей ти друмнико, пробуден до кога ще чакаш още, та не хвръкнеш като нея към простора ведролик? И душата ти свободна, чучулига вечно будна, да танцува и излива своя весел чуролик. КАМЪКЪТ Издигай Твоя тежък чук, Аз няма да ти кажа: стига! И нека следват удари безброй По мойта каменна снага. Издигай Твоя чук, ломи! И после с тънко длето ме дълбай, На малки късчета ме направи, Но в Сградата ми място дай. Не ме захвърляй Ти, ломи. И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи. О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна, свята радост будят.
към текста >>

91. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си.
Всеки народ, който нарушава този закон, който потиска другите народи, който върши насилие спрямо тях, той се лъже, че ще благоденствува. Този народ се откъсва от всемирния живот, понеже нарушава отношението към цялото, и затова ще изгуби всички благоприятни условия за растеж, ще загрубее, ще почне да слиза от сцената на живота, ще тури спънка в проявата на народния гений. Всяка мисъл, чувство, желание и пр. на човека, след като излязат от него, се връщат пак при него и носят своите последствия. Ето защо всички отрицателни, разрушителни мисли, изпращани от някой народ към другите народи, се връщат и разрушават самия този народ. По тая причина народ, който упражнява насилия и неправди, ще изпита ударите им върху самия себе си. Учителят казва: "Един народ, който вярва във Великото Първично Начало, никой не може да го погълне". Тия думи могат да се преведат така: един народ, който живее за един велик божествен идеал, който е орган от една велика идея, той не може да загине и не може да бъде погълнат. Днес, поради материалистичното схващане на живота, разсъждават крайно механически за законите, по които един народ може да се повдигне, по които може да се дойде до разцветът на народния гений, на заложбите на народната душа. Един народ, ограничен със старите идеи и разбирания, никога не може да дойде до истинско величие. Всъщност, в що се състои силата на един народ?
към текста >>

92. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всеки удар на това сърце е колебание между два свята "да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта.
Есен листата падат, животът се оттегля, и тия жълти, политнали към земята сълзи, напомнят за смъртта. Почвата поема тия загинали листа, преработва тяхната материя и пак я дава на корените за новия избликнал живот в пролетта. През зимата, която за дадено място на земята е отлив на живота, последният преминава "отвъд", за да се яви пак при нас. Смърт и живот – тъжен напев, едно сетно прощално ноктюрно на живота, което се заменя с ясния бодър вик на новороденото, което протяга ръце към слънцето и просторите, от където е дошло. Нашето сърце, в тоя чуден и величествен организъм на човека, бие в ритъм и опреснява кръвта, пращайки я към "прозореца" на организма – белите дробове, откъдето влиза чистият въздух. Всеки удар на това сърце е колебание между два свята "да бъде" или "да не бъде" – между живота и смъртта. През камерите на тоя чуден орган всеки час преминават по 480 литра кръв. За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло.
към текста >>

Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса.
Те всички имат вълнообразен произход. А при образуването на вълните всякога имаме колебание на точки около един център. Все това "да" или "не", все тия замирания и нови импулси, които се преповтарят периодично. Хармоничните движения, които можем да посочим като най-хубав пример за това, са движения около един център и стават в сложната смяна на замиращи (неравномерно забавящи се, достигащи до нула) движения, с тласъци към неравномерно ускоряващи се движения. Океанът на света, в който е потопено нашето отделно съществувание, е изграден от ритъма на живота и смъртта. Както едно цвете, което се явява в ранната пролет и изчезва след месец-два, както една еднодневка, която се ражда сутрин и умира вечер, така и човекът се "явява" и "изчезва", за да отбележи с това една безкрайно кратка фаза от огромния процес, за да удари само един клавиш от грандиозната клавиатура на космоса. Линията на еволюцията е съставена от спирални навивки, от извитости от слизане и качване. Така са се появили културите, чрез които е дишал човешкият род и е оставил спомени на блестящ възход, а после на падение. В ритъм се е манифестирал и прогреса, за да твори историята ни човешката общност. Оня, който знае ритмиката на нашия психичен живот, лесно си обяснява смяната на всички състояния на човека. Радостта и тъгата са двете компоненти на нашия вътрешен живот, които изграждат неговата същност.
към текста >>

93. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И тя знае, че часът е вече ударил.
Народът влиза, отдава своята чест и смирено чака великото събитие. Той е смутен и уплашен. в душата му кипи постоянна злоба и мъка. Народът се страхува от нейното богатство трепери пред нейната сила. Меру-Ир също го чака. И тя знае, че часът е вече ударил. Но тя знае, за коя ще дойде той. Затова тя го чака с ненарушимо спокойствие. Тя е безстрашна, тиха и лъчезарна като пролетно утро. Дуна-Фу казва: – Могъща съм. Нека се опита Меру-Ир да ме свали.
към текста >>

Часът е ударил!
Ти нямаш богатство. Времето е обезценило твоите скъпоценности. Ти нямаш и красота. Желанията набраздиха твоето лице. Ти ще паднеш, защото не позна Сатия-Ра! Часът е ударил! Всички трепетно чакат. Приятелите на Меру-Ир дълбоко вярват, че Дуна-Фу ще падне, както падат метеорите. Защото Сатия Ра никога не ще избере Дуна-Фу за жрица на сърцето си. Никога! Тя е стара и грозна. От глава до пети тя е само фалшив блясък.
към текста >>

94. ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРУД И РАДОСТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Страданията са ония майсторски удари, които ваятелският млат на природата нанася с тънко разбиране върху нас.
Още едно съществено правило: Винаги имай благодарно сърце. Едно от чувствата, които поддържат процеса на подмладяването е благодарността. И като страдаш. да благодариш,. че природата те е удостоила със своето внимание. Страданията са ония майсторски удари, които ваятелският млат на природата нанася с тънко разбиране върху нас. Тя иска да извая нещо съвършено от всеки човек. Ето защо всякога имай пълна вяра в природата. Тя има всичкото добро желание да подпомогне човека в неговото растене. Но тя обича да я слушат. Тя обича прилежните ученици и на тях помага.
към текста >>

95. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират.
Georg Nordmann ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА На планината се родих. Планината ме закърми с ромона на буйните потоци, с чистия блясък на снежните върхове и със страшния грохот на бурята, когато по тъмното небе прелитат мълнии и канарите тръпнат от тътнежът. От ранно детство аз слушам как шумят листата на букаците, зовът на пастирската цев и сладките удари на хлопките в часа, когато стадата се прибират. Аз не познавах хората, нито големия град, нито палещата мъка, която носи той, защото на моята родна планина всичко беше ведро, ясно, окcпано в прекрасна и чиста простота. Веднъж старият пастир, който много години не бе слизал от планината, хвана рамото ми със своята едра длан, протегна другата ръка в далечината и кротко ми каза: – Синко, хей там живеят хората. В чезнещата далечина, всред маранята на летния ден, аз видях как тръпнеха чертите на града. – Когато идеш там, ще ти вземат всичко хората, но ти, сине, запази сърцето си за планината, която те роди. Планинският вятър отнесе тия думи.
към текста >>

96. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

„Тоя си го бива, ще удари о земята и градските попове", мислеше бай Михо.
Да бъдеш готов за оня час, защото никой не знае в кой ден и час ще дойде женихът. Трябва да се покаеш, да простиш на всичките хора, да ги възлюбиш в сърцето си! Слуша го Михо Сиромахът, вперил очи в него, не пропуща ни една негова дума. Такова нещо, наистина, той никога не беше слушал. Имаше и в тяхното село поп и черква, и той ходеше там от време на време, слушаше по светлите Христови празници, когато техният поп проповядваше, но такова нещо той не беше слушал. „Тоя си го бива, ще удари о земята и градските попове", мислеше бай Михо. „Така говори, че да се зачудиш, откъде му излизат думите". Цъкаше с език и казваше: „Много харно говориш, отче. Няма що, хубаво си се научил да проповядваш. Ако всичките като тебе приказваха, харни щяха да станат хората". Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му.
към текста >>

97. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях.
Желязото е все още символ на нашата сурова и механизирана епоха, която е превърнала света в грамадни стоманени челюсти, за които храната от ден на ден става все по-малко и по-малко, Желязото трещи със своя оглушителен грохот на всяка стъпка в тая епоха на скоростта, но в тоя трясък се долавя и тревогата на целия свят, който стремглаво пада в ямата на себичността, насилието и алчността да завладява. Хората и народите, които славословят желязото, се намират пред прага на един конфликт. Макар и да печелят външни ефекти, те не са. утвърдени и се намират над бездната на катаклизми. Такива народи ще трябва да се новородят за нови ценности, а това новораждане значи да минат през очистителния огън на много страдания. Народите които печелят бързо, стихийно и с насилие, бързо и стихийно поопадат под ударите на чуждо насилие, което неминуемо, по закона на равновесието, идва върху тях. Тия, които могат да причинят земетресение в порядъка на мирния живот и да тласнат света към катастрофа, за да маскират ужаса, който ще легне над света, и своето собствено проваляне стават апологети на разрушението. Те нямат дълбоката власт да пренареждат трайното, което се нарича човешка култура. Тяхната власт е над краткото време, което трае колкото един изстрел, но не и върху дългата и неизбродена панорама на столетията. Повикът, които напоследък ние често слушаме, че желязото ще спаси света, е една манифестация на нетърпението, на буйствуващата беднота и на страха от утрешния ден. Към желязото бързат да прибягнат ония народи, които имат гладни стомаси и жадни очи.
към текста >>

Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци.
Те съобразяват, изчакват, отстъпват, когато трябва, но накрая спечелват. "Златото ще спаси света" - казват те, но тихо, не площадно, не често и банално, и то сама пред такива, които ще ги разберат и не ще ги упрекнат. Златото, в най-широкия символичен смисъл на думата е присъщо на тия, които знаят да изчакват и побеждават с търпение и такт. Те започват скромно, безшумно, с вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята. Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци. Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади. Преди всичко, то спечелва много врагове. Най-много врагове има оня, който има най-много злато. Очите на всички злодеи са обърнати към него. Ден и нощ те дебнат, как да поставят своите примки, за да хванат в тях тоя блестящ бог.
към текста >>

98. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове.
Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях.
към текста >>

Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието.
Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломей и неговите почитатели - заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв годе морски проток между тях. Мечтателите-космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелан, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланти, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия.
към текста >>

99. Притчи и приказки Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не гледа тя къде ще ме удари, не иска и да знай че ще ме смаже.
Олга Славчева ДАРОВЕ Кога ужасна буря ме връхлита, със две ръце безмилостно ме блъска, реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито, и мечът ù над мен злокобно лъска, аз вече се не браня против нея, тя иде си, в лицето ù се смея. Защото знам, предвестник е тя само на ново щастие, изпратено до мене, съкровище безчислено, голямо, неземна радост - светло вдъхновение. Тя първо иде мене да набие, но после тайно в мене злато скрие. Понякога тя тъй ме много шари със пръчката, че свяст изгубвам даже. Не гледа тя къде ще ме удари, не иска и да знай че ще ме смаже. И аз крещя, и викам, и се браня, и грозно във лицето ù се каня. Ридая, сълзи роня, плача клета, отчаяно главата си навеждам, дорде на хитростта ù се досетя. Глава изправям - смело я поглеждам и почвам да потягам си торбата, че тя пак дар ще ме дари богато. САМА Своята беда сама ще нося, имам сила в мене тя седи, помощ няма никога да прося - всеки има своите беди, всеки сам се мъчи да изкара на гърба му що тегней товара. Мъки има, да, но има сила, равна тям в душата що гори.
към текста >>

100. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Излиза, че сякаш е определено за дадено место, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито!
ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност". Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено место, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата. И те не стават така безразборно и случайно, както би могло да се предполага на пръв поглед. Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм, чийто максимум пада средно през месеците май и юни, а минимумът – през ноември и януари. При това, те проявяват явна тенденция към редуване в течение на няколко дни или седмици, която не може да се обясни с действието на социални причини (мизерията, например). Самоубийствата са по-чести всред интелектуалците, отколкото всред другите обществени слоеве.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39446616172791