НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
160
резултата в
99
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под
удара
на нови научни факти, на нови открития.
Никой не може да живее извън тия закони. Срещу остена на съдбата никой не може да рита. Ето защо, ако човек иска да избегне излишните страдания, трябва да се съобразява с изискванията на своя духовен живот, чиито корени са много по-дълбоки от която и да е друга дейност. И единственото ни спасение от превратностите и беззаконието на този свят е приобщаването ни към онзи живот, който дава свобода и самостоятелност на човека. 2. Накрая ще добавим, че е необходимо да се избавим от недоразуменията и съмненията по един от въпросите, които се разискват с особен интерес от учени и философи – въпросът за характера и стойността на така наречените „научни истини”.
Не е тайна, че много „истини” в науката са рухнали под
удара
на нови научни факти, на нови открития.
При това съвременната наука има много теории и хипотези, които се сменят понякога не през векове, а през години. 3. Кой е тогава, ще попитат някои, критерият за различаване на онова, което е истинно в науката, от онова, което е неистинно и преходно? За да се избавим от недоразуменията и съмненията, които се повдигат почти на всяка стъпка в областта на науката, и за да можем да разпознаваме кои неща съдържат научни истини и кои не, ние трябва да се ръководим от едно основно правило. 4. Нека цитираме думите на английския учен, професор Хъксли[79], който дава метод за преценка на научната истина: „Има една пътека, която води така уверено към истината, че който и да тръгне по нея, непременно постига целта и стига до крайната точка, независимо от това дали неговите способности са големи или малки. А за това има едно общовалидно правило, чрез което човек всякога може да намери тази пътека и да се предпази от заблуждения, като ги отстрани от пътя си.
към текста >>
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим
удар
върху империята.
За проявени военни дарби бил произведен в чин бригаден генерал (1793). През авгус 1802 г. той е провъзгласен за пожизнен консул, а през март 1804 г. с указ на сената е обявен за император на Франция. В резултат на завоевателните войни, които водил, във френската империя влезли почти цяла Западна и Централна Европа.
Поражението на френските войски в Русия (1812) нанесло непоправим
удар
върху империята.
Тази война била повратна точка в живота на Наполеон І. Пълният му разгром бил на 18.06.1815 г. при Ватерло. До края на живота си той бил заточен на остров Св. Елена. Учителят за Наполеон: „Втори като Наполеон няма да се роди.
към текста >>
Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат
ударение
на храмовото богослужение) и възкресението.
Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството.
Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат
ударение
на храмовото богослужение) и възкресението.
За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители. Нямат последователи сред обикновените хора.
към текста >>
2.
1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под
ударите
на съдбата.
Опитът показва, че страстите владеят, а пък разумът слугува. От тази разница страда днес нашето общество, понеже не избираме онова, което разумът ни диктува, а напротив – онова, към което страстите ни влекат Обаче всякой знае, че страстите са слепи и неразумни Тогава не е възможно на една сляпа сила да ни ръководи в пътят на добрия и просветен живот. Кой е онзи народ, които е бил така ръководен, че е успял? Има ли поне един пример в историята? – Нито един.
Всякой народ или общество, което се е оставило да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало под
ударите
на съдбата.
Но можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и человеколюбието? Съмнително е. Общата поговорка казва: „сляп сляпаго ако води, то и двамата ще паднат в ямата“. Общата истина, изказана в тази народна поговорка, дава ни да разберем, че поне единият от тия двама нещастници трябвало би да има здрави очи, за да се избегне онази грозяща опасност. Оттук става необходимост за живота ни да се отворят замижалите очи на разума, за да можем да предвидим опасностите, които са общи за всякой народ, за всякое общество и за всякой человек.
към текста >>
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни
удари
.
Благодарение на тези два процеса човек е придобил способността да се ползва от богатствата на природата, създадени за нуждите на неговото тяло и ум. 3. Всяко живо същество със своето появяване в света изисква и съответни условия за развитие, за да поддържа своята дейност, своите функции, своите сили и способности. Тези качества на живота никога не биха се появили, ако нямаше съответни обекти, които да ги подбуждат. 4. От всичко това става ясно, че земното призвание на човека било да работи изключително прилежно и усърдно, съобразявайки се с наставленията, които му били дадени от нравствените закони. 5. За да запази собствения си живот, той постоянно трябвало да води борба за оцеляване, доверявайки се на инстинкта си за самосъхранение.[104] Съдбата му наистина не била лека.
Изложен на постоянни борби за запазване на живота си от множество врагове, обречен на непосилен труд, мъчнотии и страдания, човек постоянно изпитвал нейните безмилостни
удари
.
6. Природата, тази негова възпитателка и наставница, не го оставяла нито за минута да бездейства, за да не се върне отново към живота на своето детинство. Да не се върне в онова положение, в което той в течение на много хиляди години се скитал в едно незавидно състояние, като животно, без да мисли, без да разсъждава и да разбира защо и за какво се е родил. 7. Природата, тази негова попечителка и надзирателка, зорко бдяла над него. Тя не желаела да гледа човека като едно лениво същество със спящо съзнание, което се пробуждало само под влиянието на въпиющите си физиологически нужди – глад, жажда, непосредствена опасност за живота и пр.[105] 8. Тя предвидила тази опасност за неговото развитие и за да го избави от пълно обезличаване и израждане, била принудена да го постави в такива условия и такава среда, където да е заобиколен с хиляди мъчнотии и опасности за своя живот.
към текста >>
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под
ударите
на съдбата.
Страстите обаче са слепи и неразумни и това не е само поетическа метафора, а действителен факт. 6. Възможно ли е тогава една сляпа сила да ни ръководи в пътя на добрия и съзнателен живот? Кой е онзи народ, който е успял под такова ръководство? Има ли поне един такъв пример в историята? Нито един!
Всеки народ или общество, което се е оставяло да бъде ръководено от тях, безвъзвратно е пропадало и загивало под
ударите
на съдбата.
7. Можем ли ние да мислим, че нашата участ ще бъде по-добра, ако не обръщаме внимание на справедливостта и човеколюбието? Съмнително е. Поговорката казва: „Сляп слепия ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Мат. 15:14). Истината, изказана чрез тази народна поговорка, ни дава да разберем, че поне единият от тия двама нещастници би трябвало да има здрави очи, за да се избегне грозящата ги опасност. 8. Необходимо е да се отворят най-сетне очите на разума, за да можем да предвиждаме опасностите в живота, които са общи за всеки народ, за всяко общество и за всеки човек.
към текста >>
3.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - стар правопис
Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и
ударя
съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление.
Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ.
Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и
ударя
съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление.
И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние. Утекчихте ме до край съ прѣстѫпленията си; и съ развратнитѣ си сърдца огорчихте духътъ ми. Ще забравя ли пѫтищата ви?
към текста >>
4.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ - нов правопис
Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и
ударя
с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.
Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им.
Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и
ударя
с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.
Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.
към текста >>
5.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
Ти си считал всичко това за
удар
на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг.
Ти си считал всичко това за
удар
на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения.
към текста >>
6.
05.РАЗГОВОР ВТОРИ
Ти си считал всичко това за
удар
на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега?
Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволя и защо си се измъчвал? — За да се научиш, че от Бога е всичко. Ти знаеш, че си мечтал много неща и не са се сбъднали, решавал си да сториш много работи и не си можал. Защо? - Ето, това е то, защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си напразно. Той ти е възбранил, защото те е възлюбил и е желал твоето добро, както никой друг.
Ти си считал всичко това за
удар
на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли си, ако ти си беше позволил да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега?
Не, не, благодари, твоят живот има по-високо назначение, твоята душа е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако и те да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и намерения. Той те е покровителствал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря това — твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молел.
към текста >>
7.
13.Червено тефтерче
Затова слушай думите ми и дай внимание на съветите ми, да не би да се намериш неприготвен, когато настане денят, когато
удари
часът за твоето призвание.
И дано този, когото е определил за твоя помощ да дойде по-скоро, да те подкрепи с присъствието на своя Дух. Ето твоето избавление где стои. Събуди се духом, виж дали няма някой от твоите синове да ти помогне в тия опасни минути на живота ти. Огледай се и виж где стои твоят велик Дух, защото не остава вече време за чакане. Часът е близо и твоят страшен изпит ще дойде, без обаче да те пита.
Затова слушай думите ми и дай внимание на съветите ми, да не би да се намериш неприготвен, когато настане денят, когато
удари
часът за твоето призвание.
8. Исус Христос от Назарет г.р. е цар и Господ на света. Той ви крепи с ръката си. Той ви идва на помощ и ще ви повдигне. Той е ваш приятел, страдащ за страдащите.
към текста >>
8.
Пеню Киров - №3
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от
ударите
се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от
ударите
се чувал.
Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>
9.
Пеню Киров - №7
1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва,
ударението
пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва,
ударението
пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
(П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с. Жеравна, Котленско. Бащата - Въльо Атанасов Велчев, абаджия, и майката - Ганка Тодорова Стоянова, имат общо 9 деца - 5 синове и 4 дъщери.
към текста >>
10.
Пеню Киров - №22
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен
удар
в стаята.
Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч.
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен
удар
в стаята.
След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр.
към текста >>
11.
Петър Дънов - №25
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи".
към текста >>
12.
02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от
ударите
се чувал.
Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби. От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съобщеното Ви и при това му загатнах, за да се завърне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.
Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми13 видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от
ударите
се чувал.
Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, докато пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило. Ний засега с брата Тодора сме здрави с волята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината. Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления.
към текста >>
1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва,
ударението
пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва,
ударението
пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жертвоприношението" действено.
(П.К., №7, 30.11.1898 г.) 34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с. Жеравна, Котленско. Бащата - Въльо Атанасов Велчев, абаджия, и майката - Ганка Тодорова Стоянова, имат общо 9 деца - 5 синове и 4 дъщери.
към текста >>
13.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен
удар
в стаята.
Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физическите сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това. Няколко пъти става ми се случват необикновени работи, също и през нощта. На 25 того в първия ми сън, към 11 ч.
и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събуждането ми чух силен
удар
в стаята.
След минута страх ме обхвана една сила, която силно разклати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да славят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що. Приеми сърдечните ни бр.
към текста >>
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ", в която обвинява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К.
Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? " и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи".
към текста >>
14.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
в един часа с диагноза сърдечен
удар
.
Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х. 1952 г.
в един часа с диагноза сърдечен
удар
.
За Учителя Петър Дънов и Учението Според спомените на Т. Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист. Обувките са старовремски, с ластици около глезените. Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства.
към текста >>
15.
№47 /Пеню Киров/
На другата сутрин от разболяването получи епилептичен
удар2
в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Гледа ме д[окто]р около 4-5 дни и след още един ден Бог ме привдигна. Аз и от това урок вземах. Трябва да имам милост по-голяма към болните. Болестта приех, следствие магнетисване на дяда ми1, който беше зле болен от тази болест. След ден време дяда ми стана добре, но разболя се баба ми.
На другата сутрин от разболяването получи епилептичен
удар2
в левия крак [и] лявата ръка: устата на една страна, очите на друга и езикът схванат.
Почнаха се мъки ужасни. Докторът и други още явиха, че на 35% има надежда. Гледам тези мъки лоши [в]се, съжалих я, казвам на ближните да се молят за прощение на греховете . Направиха това. Отивам и аз да се моля …, с мен твърде чудесно беше.
към текста >>
2 Това са симптоми на мозъчен
удар
(инсулт).
[бел. на П. К. на самостоятелен лист]. _____________________________________________ Обяснителни бележки: 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
2 Това са симптоми на мозъчен
удар
(инсулт).
3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.
към текста >>
16.
№76 (Пеню Киров)
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен
удар
пред олтара и умира пред очите на младоженката.
била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго 277 време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен
удар
пред олтара и умира пред очите на младоженката.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора.
към текста >>
17.
№ 81 (Пеню Киров)
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К.
Напрежението от 1901 г. между духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К.
Христов – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея Николай Велчев признава авторството си на „Ти победи“ и Тодор Стоянов е оневинен.
към текста >>
18.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА
2 Това са симптоми на мозъчен
удар
(инсулт).
Обяснителни бележки към писмата В препратките към писмата, публикувани в първа част на „Епистоларни диалози“, номерът на страницата се отнася за печатното издание на книгата, публикувано през 2010 г. 1 С „дядо“ и „баба“ в Бургаския край се назовават тъстът и тъщата, така че тук се имат предвид бащата и майката на Ерифили – Анастас Георгиев и Марийонка Тенева.
2 Това са симптоми на мозъчен
удар
(инсулт).
3 Близките на П. Киров не са били съгласни да пътува до Варна за среща с П. Дънов. Вж. също писмо №39 от 25.07.1900 г. от „Епистоларни диалози“, част І, с. 198.
към текста >>
19.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен
удар
пред олтара и умира пред очите на младоженката.
Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи и най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка.
Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре, и действително годеникът получава сърдечен
удар
пред олтара и умира пред очите на младоженката.
Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не става свидетел на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора.
към текста >>
20.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов
духовната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд.
Ответният
удар
идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов
– „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? “ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея Николай Велчев признава авторството си на „Ти победи“ и Тодор Стоянов е оневинен.
към текста >>
21.
Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот
Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои
удари
по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Следователно малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му“. Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея.
Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои
удари
по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо?
към текста >>
Причината е външният
удар
на това същество.
Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата – затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
Причината е външният
удар
на това същество.
Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота.
към текста >>
22.
ПСАЛОМ 143 - Понеделник
удари
о земята живота ми,
според Правдата Си. 2. И не влизай в съд с раба Си, защото няма да ся оправдае пред тебе ни един жив человек. 3. Защото погна неприятелят душата ми,
удари
о земята живота ми,
турил ме е да седя в тъмни места като онези, които са отдавна умрели. 4. За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърдцето ми е смутено. 5. Напомням си древни те дни:
към текста >>
23.
Псалом 143
3 Защото погна неприятелят душата ми,
удари
о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели.
Псалом 143 1 Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на моленията ми, отвещай ми според истината Си, според правдата Си. 2 И не влизай в съд с раба Си, защото няма да се оправдае пред тебе ни един жив человек.
3 Защото погна неприятелят душата ми,
удари
о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели.
4 За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е студено. 5 Напомням си древните дни: преговарям всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти. 6 Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жаднее за Тебе като безводна земя. 7 Скоро ме послушай, Господи: духът ми изчезнува.
към текста >>
24.
Втора част СЛОВОТО
Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и
ударя
с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.
Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им.
Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и
ударя
с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.
Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.
към текста >>
25.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го
ударят
на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство.
През този мир сега иде маг-нетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи - това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно: съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го
ударят
на ядене и пиене и да забравят, че са били петстотин години под робство.
Затова именно ние работим - да се не повтаря робството. Царят-освободител е бил оръжие на Духа, Който обединява славянството. Той е именно, Който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много роботи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите.
към текста >>
26.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Един ден получи мозъчен
удар
, после - втори и си замина от този свят.
— И все пак... - каза Учителя". В следващите години брат Велко беше подложен на голям тормоз. Много пъти го викаха в милицията, заплашваха го. Заболя с високо кръвно налягане.
Един ден получи мозъчен
удар
, после - втори и си замина от този свят.
Учителя му беше казал „И все пак...", т.е. „Неизбежно е". Един трябваше да се пожертва, за да оцелее Братството. Работата на Вътрешната Школа приключи. Събирахме се пак, четяхме лекции, а аз продължавах да преписвам на машината.
към текста >>
27.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Стражарят не му позволил и го
ударил
по врата с приклада на пушката си.
Между хората на Дънов имало няколко офицери. Те обещали, че ще отговарят за арестувания и че ще идат в околийското с него. Стражарите си отишли. Само един тръгнал напред с Учителя. Като минавали край вилата на д-р Жеков, Учителя поискал да си вземе шапката.
Стражарят не му позволил и го
ударил
по врата с приклада на пушката си.
Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една майка, лееща горещи сълзи. Нейният син, провинен политически, имал тежка присъда. Майката молела за смекчаване на смъртната присъда. При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той.
към текста >>
А какво станало със стражаря, който
ударил
с приклад Учителя?
Като влезли в стаята на околийския управител, заварили една майка, лееща горещи сълзи. Нейният син, провинен политически, имал тежка присъда. Майката молела за смекчаване на смъртната присъда. При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той.
А какво станало със стражаря, който
ударил
с приклад Учителя?
- Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава. Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го ударил по врата смъртоносно... Скоро и другите от Братството слезли от върха. Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе.
към текста >>
Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го
ударил
по врата смъртоносно...
Майката молела за смекчаване на смъртната присъда. При вида на нещастната майка Учителя се обърнал към околийския управител и му казал, че заради жестокостта му целият му род ще пострада. И наистина, наскоро починала жена му, след нея - двамата им сина, след тях - и самият той. А какво станало със стражаря, който ударил с приклад Учителя? - Случило се, че двама пияни се скарват и същият този стражар отишъл да ги разтървава.
Единият изтеглил пушката на стражаря и със все сила го
ударил
по врата смъртоносно...
Скоро и другите от Братството слезли от върха. Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе. Имаше и възрастни хора между нас, а понякога и времето не позволяваше. Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града.
към текста >>
Получи се нещо ритмично - като
ударни
инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра".
По време на яденето брат Васко каза: „Колко много заминали братя помагат на този строеж! " И спомена едно име. В тоя момент на едно място от гредата сякаш някой чукна силно с чук. Васко изговори второ име и тутакси на друго място по гредите се чукна силно с чук. При споменаване на имена на заминали веднага се обаждаха с чукане от гредите.
Получи се нещо ритмично - като
ударни
инструменти на оркестър... Сега повярвах, че заминалите са живи, че не са далеч, че са около нас и че „разликата между този и онзи свят е една стомилионна част от милиметъра".
*** Смесваше и турски думи; за кака Станка казваше той вместо тя. Мъжът й мълчеше. Когато разбра, че кака Станка не е вече стопанка на сградата, жената с пламнали от ярост очи се обърна към мъжа си с думите: „Гьордун му бе, гьордун му?! " (Видя ли бе, видя ли?!) Мъжът нищо не каза, само мълчаливо преглътна този укор, може би заслужено.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го
ударят
на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига.
Опасността е само там, че с въздигането на България управляващите могат да се заблудят, като го
ударят
на ядене и пиене, и да забравят, че са били петстотин години под робство.
Затова именно ние работим – да се не повтаря робството. Царят-освободител98 е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България. За най-важните събития, които има да станат, не може да се говори с положителност, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите. Не искам да знаете кой именно съм аз, желанието ми е други да говорят за това.
към текста >>
А не ако му
ударят
деветдесет
удара
с тояга, той да се разколебава - такъв човек не е със свободна воля.
Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява.
А не ако му
ударят
деветдесет
удара
с тояга, той да се разколебава - такъв човек не е със свободна воля.
Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения - твърдост, смелост и настойчивост.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Най-сетне, на Христа
удариха
осемдесет хиляди
удара
, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо - трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение.
Най-сетне, на Христа
удариха
осемдесет хиляди
удара
, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
Защо Слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила Слънцето - също както, ако имате една обикновена лампа, пред която полагате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете Сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое име, Аз ще бъда там посред тях. " Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви:
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Обаче след като им
ударили
по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането.
Например тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най- напред са измислени там и после са дошли тук, на Земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят, под предлог че не можели да сторят това, при все че противното било право.
Обаче след като им
ударили
по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането.
В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук, на Земята, да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, Небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове - и те са същества, искат да живеят.
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната,
удари
с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н.
И първото нещо, което иска да ни научи Христос, то е как да произнасяме тази дума. Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно простото нейно произношение, а трябва да се научим да произнасяме така думата Любовь, както тя се произнася с небесния език, щото един Ангел да може да те познае, че си човек - там е изкуството. Другите думи, които ще бъдат подир думата Любовь, после по-лесно ще ги научавате, а тези думи са например: Живот, свят, Мъдрост, Благодат, Христос, Дух. Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-мъдрият.
Когато ви разказват приказки вроде на ония от Хиляда и една нощ, те не са много далече от истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои, вдигна ръце към Небето и слезе манната,
удари
с жезъла си канарата363, изскочи вода и т.н.
Мойсей вдигна дясната си ръка и правеше таквизи чудеса, а вие можете ли да вдигнете дясната ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с Невидимия свят по отношение вдигането на ръцете и тази е причината, гдето не можем да се ползваме от благата и благословението на Небето. Даже лошо правим често пъти с вдигането на ръцете ни, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди тридесет и пет години един български младеж в едно от варненските села364 обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
към текста >>
363
Удари
с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9.
363
Удари
с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя; непозната област на знанието.
към текста >>
32.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
- Ако промените
ударението
- истина?
Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция - отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? Някой: Значи същина.
- Ако промените
ударението
- истина?
Из значи квас - нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят.
към текста >>
33.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
363
Удари
с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
Гумнеров: повече познати в Небето, отколкото на Земята. 360 Цитат на Галатяном 5:22. 361 До минимум – в протокола на Д. Голов: до максимум. 362 Цитат на Йоанна 10:9.
363
Удари
с жезъла си канарата – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
364 В едно от варненските села – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 365 Цитат на Послание Иудино 1:9. 366 В думата „мамо“ буквата „м“ има – в протокола на Д. Голов: думата „мамо“ има. 367 Terra incognita (лат.) – буквално – непозната земя;непозната област на знанието.
към текста >>
Чакмак (тур.) – огниво,
ударник
на пушка.
Ухищрение (ост.) – хитрост, изхитряване. Фрез, фрезов (фр.) – ягодово-светлочервена багра. Хвала (ост.) – благодарност. Хитросплетня (диал.) – измислена хитрост. Хич гювенден (тур.) – нямам доверие.
Чакмак (тур.) – огниво,
ударник
на пушка.
Черкуване (ост.) – ходене на черква. Чиня хас (тур.) – интересувам се, обръщам внимание. Чрезвичайно (рус.) – извънредно. Шекер (тур.) – захар. Явства (ост.) – става явно, видно, очевидно.
към текста >>
34.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Най-сетне, на Христа
удариха
80 хиляди
удара
, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо — трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение.
Най-сетне, на Христа
удариха
80 хиляди
удара
, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта.
към текста >>
35.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Обаче, след като им
ударили
по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането.
Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото.
Обаче, след като им
ударили
по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането.
В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове — и те са същества, искат да живеят.
към текста >>
36.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
(Учителя): Ако промените
ударението
– истина?
Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина? (Някой): Значи същина.
(Учителя): Ако промените
ударението
– истина?
„Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо.
към текста >>
37.
1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов
Изведнъж почувствал в гърба си силен
удар
- нещо като футболна топка го
ударило
в гърба.
Беше избухлив, много силен физически и никой не смееше да го закача. Сънищата му се сбъдваха, имаше ясновидски медиумични способности. Той ми е разказвал за първата си среща с Учителя в Търново, през 1919г. След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на майка си лозе. Излязъл рано сутрин из лозята, да избира място.
Изведнъж почувствал в гърба си силен
удар
- нещо като футболна топка го
ударило
в гърба.
Обърнал се и на стотина метра зад баира видял само главата на Учителя*. Познал го, защото преди това му го показали в Търново. Веднага отишъл при него, казал му, че иска да му стане ученик, че ще се отдаде на християнството и няма да се жени. Учителя се засмял и му показал на небето три облачета: „Това са три души, с които си свързан и те чакат". Мама, сестра ми и аз.
към текста >>
38.
1920_2 Спомени на Борис Николов
И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме
удари
през пръстите.
Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си. Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в лозето. Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя.
И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме
удари
през пръстите.
„Шът, шът, туй повече да не го правиш! " И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха. След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в лозето и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
към текста >>
По едно време идва онзи, който ме
удари
с лъжицата през ръцете.
А аз всичко пиша на български с дясната си ръка. Този урок го научих на лозето. И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа, започнах да нося вода с големи тумбести стомни, от 15 кг едната, от доста далеч. Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва.
По едно време идва онзи, който ме
удари
с лъжицата през ръцете.
„Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар. Но не ти се извинявам, за да научиш един урок, че с лява ръка не се посяга към хляба." Та в Габрово ред такива случки се възпроизвеждаха в мен. * Брат Стефан Куртев, учител по музика, Живеел до Сечената скала. (бел. състав.)
към текста >>
39.
1920_9 Картините в горницата
В стаята, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи
удар
, а ако е чист, ще излезе подмладен.
Тази картина е свързана с четирите полета на космоса. Много тихо изказано: тази картина е свързана с Рая. Светлината на тази жива картина действува успокоително на душата, повдига човека. Тя пада по известни закони под разни ъгли. (92-93 стр.)
В стаята, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи
удар
, а ако е чист, ще излезе подмладен.
Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават удар. Противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават. А почне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (96-97 стр.)
към текста >>
Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават
удар
.
Много тихо изказано: тази картина е свързана с Рая. Светлината на тази жива картина действува успокоително на душата, повдига човека. Тя пада по известни закони под разни ъгли. (92-93 стр.) В стаята, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи удар, а ако е чист, ще излезе подмладен.
Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават
удар
.
Противодействието на светлината произвежда слънчев удар. Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават. А почне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (96-97 стр.) * Това е обяснение за знамето (бел.
към текста >>
Противодействието на светлината произвежда слънчев
удар
.
Светлината на тази жива картина действува успокоително на душата, повдига човека. Тя пада по известни закони под разни ъгли. (92-93 стр.) В стаята, където е живата картина, ако влезе нечист човек, ще получи удар, а ако е чист, ще излезе подмладен. Здравите хора изпитват приятност от слънцето, а болните — получават удар.
Противодействието на светлината произвежда слънчев
удар
.
Онези хора, които не са готови за духовен живот, се ожесточават. А почне ли човек да живее в сянка, става като молец, като бухал. (96-97 стр.) * Това е обяснение за знамето (бел. състав.) 155
към текста >>
40.
1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3
Посетете една чешма, ще видите – някой дошъл,
ударил
с брадвата си.
За събитията В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени.
Посетете една чешма, ще видите – някой дошъл,
ударил
с брадвата си.
Тук надделява разрушаващият елемент над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските държави му слагат букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му сложите два вида букаи". А то, като не се е научило, казва: „Много ми са тези букаи".
към текста >>
41.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен
удар
на Учителя.
Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници.
Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен
удар
на Учителя.
Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха.
към текста >>
42.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия
удар
?
Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия
удар
?
Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>
Като
ударите
първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Като
ударите
първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)
към текста >>
Някой път вие трябва да
ударите
500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Някой път вие трябва да
ударите
500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот.
към текста >>
И вие трябва да
ударите
най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо.
Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача.
И вие трябва да
ударите
най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо.
И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2).
към текста >>
43.
1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година
В това отношение всяка дума е само един
удар
върху човешкия ум.
В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум.
В това отношение всяка дума е само един
удар
върху човешкия ум.
Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). (Наряд и упътвания, 3-4 стр.) Вторник, 25 август 1925 г., 5 ч. с.
към текста >>
Когато един майстор знае как да удря, всеки
удар
отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши.
Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум.
Когато един майстор знае как да удря, всеки
удар
отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши.
Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните). (Наряд и упътвания, 3-4 стр.) Вторник, 25 август 1925 г., 5 ч. с. Утринна молитва
към текста >>
44.
004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски
При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им
удари
не само от църковните отци, но и от гражданските власти.
Също така е току-речи с всички други работи и това е установено за тях открай време. Те смятат, че само един Бог, създателят на мълнията, е единствен господар на всичко и нему се принасят в жертва волове и всякакви други животни. Те не знаят нищо за съдбата, нито пък вярват, че тя има някакво въздействие върху человеците... Пръснати далече един от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища... Те никак не са зли или коварни. Но дори и в простотата си спазват хунския нрав.”8 По-късно, през средните векове, като израз на свободолюбие и правдивост, родопските българи спонтанно изявяват симпатиите си и своята привързаност към богомилите.
При царуването на цар Петър I (927-969 г.) в Родопите прониква и се разпространява широко богомилската ерес.8 Родопските богомили открито обви-нявали гръцкото и българското духовенство в поквара, извратеност и лицемерие, като мъжествено отстоявали нанасяните им
удари
не само от църковните отци, но и от гражданските власти.
През 1352 г. за първи път на Балканския полуостров стъпват османските завоеватели и постепенно го овладяват. През 1371 г. те обкръжават Родопите, но не могат лесно да покорят този естествено защитен обширен планински лабиринт, населен от храбреци, бра-нещи свободата си до себеотрицание. Десетки години родопското население дава неочаквано силен отпор на османските завоеватели.8
към текста >>
45.
005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването
И сега все още ще чуете старите хора от Устово и околията му да казват Остово, с първа гласна о и
ударение
върху втората гласна о, а не Устово, както се произнася сега името на това село.
Освен тази версия за етимологичния произход на наименованието на Устово съществува обяснението, че то произлиза от турската дума уста, т.е. майстор. В миналото Устово се е славило със своите медникарство, леярство и калайджийство. Тези занаяти водят началото си от края на XVII столетие. Най-голямо развитие обаче те достигат през втората половина на XIX век, когато много майстори в тези занаяти плъзват като гурбетчии из страната. В подкрепа на тази версия е някогашното произношение на името Устово.
И сега все още ще чуете старите хора от Устово и околията му да казват Остово, с първа гласна о и
ударение
върху втората гласна о, а не Устово, както се произнася сега името на това село.
Старото наимено-вание Остово се запазва до към 1860-1863 г., след което учите-лите и по-интелигентните хора от селото започват да го наричат Устово, с ударение на първата гласна.12 В подкрепа на това етимологично твърдение Атанас Примовски8 се позовава на един близък вариант за произхода на думата Устово. Калайджията от устовския род Перпелийски поправял казаните и другите медни съдове на юруците и като добър майстор добил голямо уважение между тях и околното население. Юруците го обикнали и нарекли махалата му “селище на устата”, “Устовото селище”, т.е. селото на майстора медникар. Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин.
към текста >>
Старото наимено-вание Остово се запазва до към 1860-1863 г., след което учите-лите и по-интелигентните хора от селото започват да го наричат Устово, с
ударение
на първата гласна.12 В подкрепа на това етимологично твърдение Атанас Примовски8 се позовава на един близък вариант за произхода на думата Устово.
В миналото Устово се е славило със своите медникарство, леярство и калайджийство. Тези занаяти водят началото си от края на XVII столетие. Най-голямо развитие обаче те достигат през втората половина на XIX век, когато много майстори в тези занаяти плъзват като гурбетчии из страната. В подкрепа на тази версия е някогашното произношение на името Устово. И сега все още ще чуете старите хора от Устово и околията му да казват Остово, с първа гласна о и ударение върху втората гласна о, а не Устово, както се произнася сега името на това село.
Старото наимено-вание Остово се запазва до към 1860-1863 г., след което учите-лите и по-интелигентните хора от селото започват да го наричат Устово, с
ударение
на първата гласна.12 В подкрепа на това етимологично твърдение Атанас Примовски8 се позовава на един близък вариант за произхода на думата Устово.
Калайджията от устовския род Перпелийски поправял казаните и другите медни съдове на юруците и като добър майстор добил голямо уважение между тях и околното население. Юруците го обикнали и нарекли махалата му “селище на устата”, “Устовото селище”, т.е. селото на майстора медникар. Тази също така убедителна версия за произхода на името Устово приляга не само затова, че то дава на света талантливи майстори-медникари, но и затова, че оттук води родоначалието си ненадминатият майстор на духа – свещеник Константин Дъновски, вдъхновен възрож-денец, борец за църковна свобода, известен като отец Константин. Ако огледате добре околностите на Устово, ще забележите, че измежду издигащите се височини доми-нира върхът, наречен Петровица.
към текста >>
46.
007. Преселване на Константин Дъновски във Варна
Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от
ударите
на чука върху звънливата мед.
Първия си контакт с варненци той прави по време на благодарствения молебен за отминалото бедствие. Всички жители на града се били стекли на табията Йени Дуня (Нов свят) срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление – пише в своите спомени Константин Дъновски – е направила всенародната задушевна благодарност на българи, турци, гърци, гагаузи, отправена към небето за избавлението им от морската стихия.20 Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена с очакваното от векове освобождение на българите от османско иго и фанариотско опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа на свободата за своя народ и, обзет от ентусиазъм и оптимизъм, гори с нетърпение да започне работа в служба на род и родина. Ние не знаем как са протекли за родопския преселник първите дни и седмици във Варна и как е реагирал на заобикалящата го обстановка, но не може да не си дадем сметка за психологическото преживяване на един младеж, закърмен с възрожденските идеи на своите учители – народните будители от Устово, Пловдив и Татар-Пазарджик.
Вместо просветител и борец, той се вижда препасан с чирашка престилка в тясното бакърджийско дюкянче на своя вуйчо, проглушавано от
ударите
на чука върху звънливата мед.
С всеки изминал ден младият Константин се опознава със заобикалящата го действителност във Варна, която не само че не му вещае по-светло бъдеще, но дори той намира, че е по-безперспективна от тази в родното му село. Ние няма да търсим исторически данни, които да ни характеризират тежкото положение на българското насе-ление от този край през последните десетилетия преди Освобождението. Не можем обаче да не си дадем сметка за покрусата на българското население от територията на днешна Североизточна България и крайчерноморската област, където не са били още заличени следите на оттеглилите се руски воини след Руско-турската война от 1828-1829 г. Тази война, която донесе свобода на гръцкия народ, подобри положението на поробените християни в Сърбия и Румъния, ни най-малко не облагодетелства българския народ. Нещо повече, уязвени от тези събития, османците стават по-брутални и по-мнителни.
към текста >>
47.
020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт
Походът на обединените християнски войски срещу нашествието на османците в континента при победен край би могъл да бъде решителен
удар
срещу мюсюлманските нашественици.
” В горния текст от “Откровението” на Константин Дъновски спират вниманието ни две обстоятелства. Първо, че и двете армии в битката при Варна през 1444 г. са се ръководили лично от държавните им глави: на християните – от крал Владислав ІІІ Ягело, а на мюсюлманите – от султан Мурад ІІ. Това ни дава основание да считаме, че и от двете страни се е придавало особено значение за изхода на тази битка.
Походът на обединените християнски войски срещу нашествието на османците в континента при победен край би могъл да бъде решителен
удар
срещу мюсюлманските нашественици.
Второ, историята на войните е пълна с находчиви тактически хитрини, дипломатически стратегии и др. Организираният поход на християните срещу мюсюлманите обаче става в името на правдата и справедливостта, срещу бруталността и завоевателското нашествие на иноверците. Непочтеното в случая е, че именно в името на такива високи цели християните са си послужили с най-долнопробно клетво-престъпничество. Султан Мурад ІІ, възмутен от постъпката на Владислав ІІІ Ягело, с основателно негодувание моли силите небесни да станат съдници за погазената клетва. Султан Мурад ІІ не отправя молбата към Аллах, а се обръща към Исуса Христа, призовавайки го като арбитър срещу християнското безчестие.
към текста >>
48.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила
ударил
плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше на стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние на благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце. Той знаеше, че Духът бе в сина му. Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел на такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне. Разправяха ми, че веднъж той е бил извикан в митрополията от владиката Симеон Варненски, в която е работил като свещеник. Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил на църквата.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила
ударил
плесница на владиката в присъствие на всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
Във връзка с този инцидент, Учителят казал за владиката следното: "За тези му думи ще боледува, ще боледува, но все пак ще оцелее". И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял. Мария Тодорова На 7 март 1897 г. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието на поп Константин Дъновски, върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
към текста >>
49.
УЧИТЕЛЯТ
Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под
ударите
на родовата карма, която носех.
Ето защо годината 1897 е свята и пророческа. Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото Му е развит оня духовен орган, на който съответства развитието на духовното тяло. Той се освобождава от родовата карма, но дълго носи последствията си от нея - Той има деликатна физика и здраве, слаб стомах, не може да се храни, за което споделя, че ако не е внимавал със стомаха, отдавна да си е заминал от този свят. Храни се често, но по 2-3 хапки и накрая на деня се събират 10 хапки.
Учителят казва: "Докато бях роден, постоянно попадах под
ударите
на родовата карма, която носех.
Когато станах вселен, кармата изчезна и аз станах свободна душа." Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни. На 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слиза върху Учителя, Небето над Него се отваря. Започва се пряка връзка със същества от Невидимия свят, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен свят. По това време Той споделя с един от своите ученици следното: "Напоследък небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре на Господа, Който се готви вече да посети този свят.
към текста >>
Една сестра паднала и се
ударила
.
Голямо нещастие е да живее човек в свят без цветя. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък; а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност
Една сестра паднала и се
ударила
.
Отишла при Учителя да се оплаква от бедата, която я сполетяла, защото куцала и се подпирала на бастун. Учителят я изгледал и запитал: Носиш ли "Завета на цветните лъчи"? " - "Не", отговорила тя. "Затова е станало това" - забелязал Учителят. Разговорът бил приключен.
към текста >>
50.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
Тогава се
удариха
по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал". Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните.
Тогава се
удариха
по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия.
Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето. Борис Николов
към текста >>
51.
УЧЕНИЦИ
Дъщерята казала: "Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й
ударила
една плесница.
- " Подвизавайте се в Господа." След няколко дни отново идват на Изгрева, но гладни, измършавели, с наведени погледи, мълчаливи. Брат Боев им дава една тенджера с гозба и казва: "Това го сготвиха вчера сестрите за него. Хареса му, яде, но му артиса. Хапнете и вижте с какво го храним." Онези се нахвърлили върху тенджерата и я изпразнили.
Дъщерята казала: "Те готвят по-хубаво от тебе, затова баща ми ще остане при тях." Майката й
ударила
една плесница.
"Неблагодарнице аз те създадох." - "Да, ама те готвят по-хубаво от теб." - изкрещява дъщерята. А Боян Боев се смее. "Брат Боев, няма ли някакъв изход за нашата работа? " - "Отидете при Учителя да видим какво ще ви каже". Отиват и през цялото време мълчат с наведени глави.
към текста >>
52.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Даже един път Учителят в клас й
удари
шамар за безцеремонното говорене.
Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение.
Даже един път Учителят в клас й
удари
шамар за безцеремонното говорене.
Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място. Може да бъде дори и по-лошо.
към текста >>
53.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
Това бе голям
удар
за нея.
Тя искаше да мине като образец на новия ученик, какъвто трябва да бъде според Словото на Учителя. Имаше моменти, когато тя залиташе в показност и Учителят намираше начин да я озапти. Така стана и в този случай. Тя стоеше смутена. Да й каже това пред всички!
Това бе голям
удар
за нея.
Тя така го прие. Но за нас бе урок. Ученикът трябва да чете и други автори. Още в първата година на Общия Окултен клас, Учителят разгледа този въпрос така: "Светското познание предхожда Божественото. Ако не усвоите светското знание, то няма да бъдете допуснати до Божественото." Има връзка - това е верига и стъпала на развитие на човека.
към текста >>
54.
ИВАН АНТОНОВ
И като го
ударих
така - коя срещна, баба Иванка, баба Марийка и всички ги бабосвах.
Тя прелетя край мене, спря се до бай Иван и вика: "Иване, виждаш ли" и плаче жената, плаче. "Виждаш ли докъде я докарахме, баба да ми вика". А бай Иван казва: "Ами като си баба, какво да ти направя". Тя се пъхна в колибата и там плаче, плаче. Да, ама с тоя плач, къде може да ме трогне - аз съм на 20 години.
И като го
ударих
така - коя срещна, баба Иванка, баба Марийка и всички ги бабосвах.
Ех, ако е сега, няма да го направя, но тогава така беше. Тодор Ковачев - внук
към текста >>
55.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Обаче Борис
ударил
на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне.
Имало е възможност да оправят нещата. Като дойде инспекторът да прави ревизия, казали му: "Какво ще ни правиш ревизия, ние сме общество "Бяло Братство", ние горе на Небето даваме отчет." - "Ами идете да живеете горе! Що търсите тук на земята? " Какво невероятно разрешение на спора! Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред.
Обаче Борис
ударил
на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне.
Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха. Салонът обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя. И най-после го събориха.
към текста >>
Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този
удар
.
Наряда го бе съставил Петко без да пита Учителя и се подписал, размножил го и сега трябва да се изпрати по всички Братства в страната, за да го изпълняват. По този начин Петко сам се провъзгласява за ръководител. Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли".
Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този
удар
.
Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова
към текста >>
Това беше голям
удар
за старите братя, които искаха титли, привилегии.
Поднасят наряда на Учителя, Той го гледа, обръща го насам-натам, чете го и накрая казва, но така ядосан, възмутен и категоричен: "Я да махнете това. Ръководители ли? Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията.
Това беше голям
удар
за старите братя, които искаха титли, привилегии.
Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя. Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и салони...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин. Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки.
към текста >>
56.
ПАНЕВРИТМИЯ
Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния
удар
, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока.
Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на паневритмичните движения предизвиква отрицателно движение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие.
Будни бъдете, защото злото ви дебне да ви изненада и нанесе неочква- ния
удар
, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока.
Добрият ученик не трябва да прави погрешки, нито да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Професорът е неумолим, ако ученикът не си знае урока. Той ще бъде жигосан от неговата пръчица. Правилното изпълнение на движенията на Паневритмията е правилното държане на огнестрелното оръжие.
към текста >>
57.
МУЗИКА
Замахва с ръка да
удари
Асен, но не го е
ударил
, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.
А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По- късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява.
Замахва с ръка да
удари
Асен, но не го е
ударил
, И оттук започна всичко - цялата неразбория след това.
А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извика при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи. И да намериш грешките на Кирил Икономов и да ги оправиш!
към текста >>
Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи
удар
и се разболя.
" Ама ядосан, афектиран. И аз викам: "Да отида да му кажа да не я свири? " - "Не му казвай". И действително, свърши се свиренето. Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента "Вехади", и тя я свиреше.
Като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи
удар
и се разболя.
Ние с Мичето Златева бяхме съседи. Отидох при нея и рекох: "Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят каза: "Не знае този брат какво зло си причинява! " Да знаеш, няма да свириш тая песен! " И тя я остави. Понеже Учителят ми каза: "Не му казвай!
към текста >>
И действително му се случи лошо: получи
удар
и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца.
", и аз не му казах. Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: "Петре, знаеш ли защо Кирил пострада? " Разправих му историята като бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. Петър веднага отива и казва на Кирил: "Кириле, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като "Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка.
И действително му се случи лошо: получи
удар
и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца.
Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. Пеню Ганев Записки от беседите на Учителя Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели.
към текста >>
58.
СЛЪНЦЕ
Преди още да е
ударил
звънецът, ученикът трябва да е напълно готов да посрещне своя Изток.
Ако ученикът се излежава след първия лъч на Слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути преди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т.е. след звънеца на живота, това не говори в негова полза.
Преди още да е
ударил
звънецът, ученикът трябва да е напълно готов да посрещне своя Изток.
Само така той ще има разположение да възприеме енергиите на Слънцето. Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, той не може да бъде здрав. Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето.
към текста >>
59.
ВОДА И ИЗВОРИ
всички отидохме на минералния извор
Рударци
.
По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята. Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г.
всички отидохме на минералния извор
Рударци
.
Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше. Учителят спря групата на едно място и дочака мен и Боян Боев да ги настигнем. Като пристигнахме при тях, един брат попита Учителя дали тази вода е хубава.
към текста >>
Стана цяло селище, което нарекоха
Рударци
.
До идването на Учителя при извора, селяните употребяваха водата му само за пране на дрехи. Но когато Той дойде и посочи високите качества на водата, тяхното благотворно влияние за къпане и пиене, цялото село и всички околни села започнаха да я използват за тази цел. След няколко години се биха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топла минерална вода стана важен курортен център, особено за трудовите хора на Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи.
Стана цяло селище, което нарекоха
Рударци
.
В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание. Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета.
към текста >>
60.
ЯСНОВИДСТВО
Ходехме на минералния извор в
Рударци
, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
Той беше подействал да не загубя конете си. Петър Камбуров Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по една-две нощи. За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение.
Ходехме на минералния извор в
Рударци
, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж. Един ден като съм прала дрехите на рударския извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена.
към текста >>
Един ден като съм прала дрехите на
рударския
извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
За това място Учителят казваше, че има голямо духовно посещение. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два бука големи, там сядаше Учителят и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжаваше. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си носехме вода за пиене. Учителят ми беше подарил един златен пръстен с чуден камък и като гледаш в камъка, виждаш чуден пейзаж.
Един ден като съм прала дрехите на
рударския
извор, ми е паднал камъкът от пръстена във водата без да забележа.
Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка на пръстена. Умъчнена, отивам при Учителя и Му казвам как съм загубила камъка на пръстена. Той се съсредоточи: "Иди на извора утре по-рано, погледни във водата и ще го видиш". Аз станах сутринта, отивам на извора и гледам във водата, а тя беше много бистра и го видях. Бръкнах с ръка и си го взех.
към текста >>
61.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми
удари
един шамар, че лекувам без да имам право за това.
Отидох при Учителя, обясних му всичко и Той ми каза: "Направи млечен компрес. Но ако яде силна храна, организмът му, докато се пригоди на много храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринадесетия ден температурата ще спадне от 38,5 на 37 градуса". Това ми каза Учителят, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам.
Брат ми като разбра - нали беше лекар, дойде и ми
удари
един шамар, че лекувам без да имам право за това.
Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми беше посетил веднъж една беседа на Учителя. Бе го видял, беше се докоснала душата му до Божественото, повярва и ми позволи да го лекувам. Направих млечен компрес и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден.
към текста >>
62.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи
удар
, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка.
Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки. Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова
Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи
удар
, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка.
Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя. Какво говореха, не се чуваше. До нас долитаха само думите на Учителя, които не разбирахме, но се долавяше, че са строги, много строги.
към текста >>
Не бях се
ударила
никъде.
Никаква умора. Никакво задъхване. Никаква скръб и отчаяние. А пътеката е камениста и на места стръмничка. По едно време се препънах и строполих върху камъните.
Не бях се
ударила
никъде.
Чак тогава се сетих, че съм болна. Но какво стана с мене? Оздравях. Поемам дълбоко въздух. Дишам, дишам...Никаква болка. Леко ми е, радостно ми е.
към текста >>
Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше
удар
, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота.
Няколко дни преди заминаването на Учителя от Земята, дойде в дома ми наша сестра от Братството - Пенка Белева и ме помоли да отидем на Изгрева и да кажа на Учителя, че мъжът й Стефан Белев е в безсъзнание много тежко болен. Пенка Белева беше възрастна наша сестра, от дълго време беше в Братството и много предана, изпълнителна и непоколебимо и твърдо вярваше в необикновените възможности на Учителя. Нейният другар и съпруг Стефан Белев беше също така известен, много културен, високообразован човек, владеещ няколко езика и със западноевропейско възпитание и образование. Той също добре познаваше Учителя и имаше непоколебима вяра, голяма преданост и любов към Него. И така, сестра Белева искаше аз да съобщя на Учителя, че Стефан е тежко болен, че животът му е в опасност и Учителят ще направи пак чудото с него, за да му спаси здравето и живота.
Брат Стефан Белев вече за трети път получаваше
удар
, като при първите два случая Учителят му спасяваше живота.
На молбата на сестра Белева аз отговорих, че доколкото зная от наши братя и сестри, Учителят е също в тежко здравословно състояние и не приема никакви посещения, така че безполезно е да отивам, защото няма да мога да изпълня молбата й. Тя обаче беше непреклонна, настояваше и молеше, въпреки всичко това, да отида и се явя пред Учителя и да му кажа, че Стефан е болен и е в много тежко положение. Аз упорствах, не исках да се съглася, защото мислех, че е безполезно и безсмислено всичко това, но пред нейната непреклонност и неотстъпчивост реших да отида, като казах в себе си, да отида само за опит, че каквото е определено, това да бъде, така поне ще бъда оправдан пред нея и пред себе си, че съм имал доброто желание да сторя това. Отидох на Изгрева, застанах пред стълбата долу, която води за горната стая, в която лежеше Учителят.
към текста >>
63.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
На фронта куршум попаднал точно срещу сърцето му, но се
ударил
в Евангелието и не проникнал в тялото.
От ротата обаче на брат Велко, никой не се завърнал. Учителят бдеше над своите ученици. Той спаси по много особен начин и брат Велко. Люба Стойкова Една сестра си спомня от детството: "Когато баща ми тръгваше за фронта, отиде при Учителя да си вземе сбогом и Той му казал да сложи едно Евангелие в джоба си, от лявата страна, до сърцето.
На фронта куршум попаднал точно срещу сърцето му, но се
ударил
в Евангелието и не проникнал в тялото.
Така баща ми беше спасен от смърт." Влад Пашов Една случка из Отечествената война: Това беше в Словенско през май 1945 г. по върховете на Ястребац.
към текста >>
64.
НОВОТО УЧЕНИЕ
Христос казва: "Ако те
ударят
по едната страна, обърни и другата".
Ако си беден, ще свали от гърба ти товара на бедността; ако си гладен, ще те освободи от глада; ако си страхлив, ще те освободи от страха; ако си горд, ще те освободи от гордостта; ако си тщестлавен, ще те освободи от тщестлавието; ако си алчен, ще те освободи от алчността. Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. В какво седи Новото Учение? Какво е разликата между Новото Учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона "Око за око, зъб за зъб".
Христос казва: "Ако те
ударят
по едната страна, обърни и другата".
А при Новото Учение не бива да усетиш дори, че са те ударили. Новото Учение не трябва да дига шум около себе си. Всеки на своето място да проявява Любовта. Ние не сме дошли да разораваме и да кореним. Други ще вършат това.
към текста >>
А при Новото Учение не бива да усетиш дори, че са те
ударили
.
Докато носиш в съзнанието си тези отрицателни състояния, нищо не можеш да направиш. В какво седи Новото Учение? Какво е разликата между Новото Учение, Моисеевото учение и учението на Христа? Моисеевото учение вървеше по закона "Око за око, зъб за зъб". Христос казва: "Ако те ударят по едната страна, обърни и другата".
А при Новото Учение не бива да усетиш дори, че са те
ударили
.
Новото Учение не трябва да дига шум около себе си. Всеки на своето място да проявява Любовта. Ние не сме дошли да разораваме и да кореним. Други ще вършат това. А ние ще сеем семена и ще ги отглеждаме тихо и спокойно, докато израстат.
към текста >>
65.
СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
Когато ви
ударят
, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви
ударили
.
Никаква външна сила да не може да ви измести от вашата опорна точка! Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Някой задигнал всичките ми пари...Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил. Защо плачете? - Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат.
Когато ви
ударят
, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви
ударили
.
Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по закона на Любовта. И да го удари някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си - никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир. Новото седи в противоречията. Там, дето няма противоречия, няма ново; има ново - има противоречия. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена.
към текста >>
И да го
удари
някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си - никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир.
Някой задигнал всичките ми пари...Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил. Защо плачете? - Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте и на парчета да ви късат. Когато ви ударят, не само че не трябва да отвръщате, но не трябва даже да забележите, че са ви ударили. Ученикът на Божествената Школа трябва да живее по закона на Любовта.
И да го
удари
някой, той нищо не усеща; той е съсредоточен в мисълта си - никаква външна сила не е в състояние да наруши неговия вътрешен мир.
Новото седи в противоречията. Там, дето няма противоречия, няма ново; има ново - има противоречия. Аз изнасям една идея, която за мене е свещена. Аз съм опитал нещата и вървя по правия път. Аз правя опити; тази е Истината, в която няма нито едно изключение.
към текста >>
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те е
ударил
, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка...Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
Ще слизаш в ада, но ще се качваш в Небето! Сега, като слизаш в ада, нагоре да можеш да излезеш. Който се качи на високо място, трябва да мисли за слизане и който слезе на ниско място, трябва да мисли за качване. Ако не знаеш как да слизаш от Небето и ако не знаеш как да се качваш от ада, не може да разбираш великата Истина. Условията, които Бог ми е дал - ще ги използвам, макар през най-големите трудности!
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те е
ударил
, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка...Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
Стойте спокойни, даже когато ви дялат. Да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае колко пъти да сложи чука си. Силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Щом твоите трептения са по-силни от тия на едно животно, то няма да те нападне, а ще бяга.
към текста >>
66.
ЩАСТИЕ
Един беден овчар веднъж
ударил
вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото.
Щастието се състои в чистота на мисли, чувства и постъпки. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Щастието е отношение на неща, то е неуловимо. Щастието се крие в дрехите на нещастието.
Един беден овчар веднъж
ударил
вола си с тоягата и тя се счупила, но от нея изтекло златото.
На Земята щастие няма. Щастието е в правилното отношение. Хората търсят щастие на Земята, но техните тела, глави, ръце, крака и пр. са неоформени още и неспособни за някаква велика работа и правилно схващане на нещата. Разрешението на живота на Земята е в Слънцето - когато почнем там да ходим.
към текста >>
67.
ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
Ход на движенията също като при упр.1, но с приклякане и силен
удар
с ръцете нагоре и напред.
Крачка напред с десния крак, прибиране на левия крак към десния, изнасяне леко ръцете напред и нагоре под ъгъл 45 градуса. Крачка напред с левия крак и сваляне на ръцете до И.П., прибиране на десния крак към левия, изнасяне на ръцете леко напред и нагоре. Повтаря се 6 пъти напред, 6 пъти назад и 3 пъти напред. 2. И.П. Изправен стоеж, краката и ръцете прибрани до тялото.
Ход на движенията също като при упр.1, но с приклякане и силен
удар
с ръцете нагоре и напред.
Изтласкването на ръцете става с повдигане на пръсти. Повтаря се като при упр.1. 3. Късай - Хвърляй И.П. Тялото изправено, краката прибрани, ръцете пред гърдите в хоризонтално положение, свити в лактите, пръстите свити в юмрук. Десният крак се изнася надясно с леко приклякване на левия и едновременно с това ръцете се изнасят встрани, като пръстите се разтварят и се издишва.
към текста >>
68.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдостта, да му
ударят
печата на твърдостта.
Когато иска да придаде на някой велик дух твърдост, той пак го праща на Земята да се роди българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Кое е съществено за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува.
Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдостта, да му
ударят
печата на твърдостта.
Най-доброто семе, което най-добре расте, това е българинът. България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен -на първо място в отношенията си с Божествения свят, след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи да погледне много отговорно своята съдба.
към текста >>
69.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Тогава братът, който се грижеше за вилите, се
удари
по челото: "Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз забравих, че покривът тече.
Трябваше да се набавят продукти и много още други работи. Братята, които се грижеха за вилите, бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри да наглежда и да помага в работата. Като привършихме всичко, оставаха още два или три дни до началото на събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното.
Тогава братът, който се грижеше за вилите, се
удари
по челото: "Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз забравих, че покривът тече.
Ако завали един дъжд, какво ще стане сега? " Учителят огледа всички ни и попита: "Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди? " Всички замълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни.
към текста >>
- по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са
ударили
в гръб германските войски.
Днес ще отворим западния фронт! " Владо и Весела Го гледат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взема един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 г.
- по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са
ударили
в гръб германските войски.
Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо и Весела разбират, че са присъствали на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. Мария Тодорова Когато Учителят живееше в Мърчаево в дома на брат Темелко, имаше дни, в които беше много сериозен.
към текста >>
70.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
Но онзи говорител на "Ангелската тръба", дето тръби и хули, не можа да изтрае, защото всички мълчим и накрая замахна с ръка да
удари
Учителя по лицето.
Един от нейните привърженици дойде на Изгрева - мъжага и половина - отиде при Учителя и започна да говори срещу Него. Всичката онази кал и жлъч, която се носеше в София по адрес на Учителя, той я изхвърли срещу лицето Му. Учителят седи и мълчи, а онзи все по-ожесточено говори и бълва онова, за което е дошъл - да избълва всичката воня и мръсотия на българската общественост срещу Учителя. А Учителят седи, слуша и търпи. До Него са няколко приятели, включително и Борис Николов.
Но онзи говорител на "Ангелската тръба", дето тръби и хули, не можа да изтрае, защото всички мълчим и накрая замахна с ръка да
удари
Учителя по лицето.
Точно в този момент, когато ръката му бе във въздуха, насочена срещу Учителя, Борис със своите дълги и силни ръце му хвана ръката, а с другата ръка го хвана за гърлото и онзи замлъкна и падна на земята. В този момент се чу гласът на Учителя: "Спри! " Борис го пусна, онзи полека-лека стана, оглежда се и се чуди какво е станало с него. Обръща се насам-натам, недоумява и ни оглежда по някакъв странен начин. И тогава всички наоколо съвсем ясно разбират и виждат, че този човек пред тях само преди няколко минути е бил обсебен от силите на разрушението.
към текста >>
71.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Дошли с кола и единият от двамата влиза и нанася юмручни
удари
върху главата на Учителя.
Този ден нещо ме накара да се кача там. Ту бързах, ту забавях. Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно. Пристигнах на Изгрева в строго определеното време за мен и веднага разбрах, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение над Него.
Дошли с кола и единият от двамата влиза и нанася юмручни
удари
върху главата на Учителя.
За да влезе в приемната Му стая, която била заключена, той разбива с ръка стъклото, промушва я през направения отвор, завърта ключа, отключва вратата и влиза в малката стая на приемната. Не Го намира тук и отива в салона, насочва се към Учителя и Му нанася ударите. Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е порязал ръцете си при счупването на прозореца. Така лицето на Учителя беше окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал.
към текста >>
Не Го намира тук и отива в салона, насочва се към Учителя и Му нанася
ударите
.
Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно. Пристигнах на Изгрева в строго определеното време за мен и веднага разбрах, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение над Него. Дошли с кола и единият от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя. За да влезе в приемната Му стая, която била заключена, той разбива с ръка стъклото, промушва я през направения отвор, завърта ключа, отключва вратата и влиза в малката стая на приемната.
Не Го намира тук и отива в салона, насочва се към Учителя и Му нанася
ударите
.
Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е порязал ръцете си при счупването на прозореца. Така лицето на Учителя беше окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал. Когато аз пристигнах, всичко бе привършило. Побойникът бе избягал.
към текста >>
Бях решил с този стол да
ударя
някого от двамата по главата.
Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към салона. А там бе Учителят! Влезе вътре, нахвърли се върху Него и започна да Го удря с юмруци по главата с окървавените си ръце. Единственото, което можах да направя като разбрах, е да вдигна един стол над главата си и да стоя така до вратата.
Бях решил с този стол да
ударя
някого от двамата по главата.
Тогава бях млад, много здрав и як и нямаше да им се дам без кръв. И таман да ударя единия със стола по главата, изведнъж усетих, че целият съм вцепенен и не мога да се помръдна. Побойниците минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата. Аз стоях като вдървен дълго. Идва Стоянчо и ме пита: "Ти защо не ги утрепа с този стол?
към текста >>
И таман да
ударя
единия със стола по главата, изведнъж усетих, че целият съм вцепенен и не мога да се помръдна.
А там бе Учителят! Влезе вътре, нахвърли се върху Него и започна да Го удря с юмруци по главата с окървавените си ръце. Единственото, което можах да направя като разбрах, е да вдигна един стол над главата си и да стоя така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Тогава бях млад, много здрав и як и нямаше да им се дам без кръв.
И таман да
ударя
единия със стола по главата, изведнъж усетих, че целият съм вцепенен и не мога да се помръдна.
Побойниците минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата. Аз стоях като вдървен дълго. Идва Стоянчо и ме пита: "Ти защо не ги утрепа с този стол? Нали си як и здрав? " А аз, без да искам, устата ми се отвори и произнесе тези думи: "Абе, има то кой да ги бие." Устата ми се затвори и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене.
към текста >>
72.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го
ударил
гръм и го убил на място.
След месец той и малкият син на Янка отишли да берат ягоди в едно село при приятели. Към обяд се задала буря и дъжд. Застанали под едно дърво. А големият й син излязъл на дъжда да го намокри, защото чувал, че летният дъжд е полезен. Изведнъж се чува трясък, пада гръм и го убива на място.
След няколко дни дойдоха и ни съобщиха, че онзи, който искал да къса и хвърля портрета на Учителя, го
ударил
гръм и го убил на място.
Радка Левордашка През 1922 и 1923 г. църквата и духовенството заангажираха и някои български учени да дадат отпор и да изобличат Учението на Учителя Дънов от гледна точка на науката. Тогава излезе една малка книга с надслов: "Дъно- визмът и теософията под светлината на науката". Авторът търсеше да намери доказателства, че тези две течения - дъ- новизмът и теософията - са заблуждения.
към текста >>
Когато минават покрай хотела, Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но жандармът бил много ядосан, не Му позволил и дори с приклада на пушката си Го
ударил
няколко пъти по гърба и то доста силно, като Му казал, че трябва да върви в полицейското управление.
Обикновено Го посещават приятели и сутрин излиза с тях да посреща изгрева на Слънцето на Ташлъ тепе. Това прави впечатление на властите и било наредено на двама полицаи да противодействат на тези събирания сутрин рано извън града. Връщайки се от такъв излет, двама жандарми поискали да арестуват Учителя заедно с приятелите. По това време се намесва един от офицерите, който бил познат с Учителя. За да се застъпи за Него, той отива да докладва на началството си, че това е някакво недоразумение, че Дънов е порядъчен човек и с действията си не създава смут на гражданството и не е заплаха за обществения ред на града.
Когато минават покрай хотела, Учителят пожелал да се отбие, за да си вземе друга шапка, но жандармът бил много ядосан, не Му позволил и дори с приклада на пушката си Го
ударил
няколко пъти по гърба и то доста силно, като Му казал, че трябва да върви в полицейското управление.
Отиват там, започват разпит, но се намесват прия- тели-офицери и Учителят е бил освободен. Но след месец, именно този стражар бива убит в едно село, където е отишъл да арестува едного. Името на този стражар се знаеше, но не го записахме и с годините ние го забравихме. Силите, които воюваха срещу Учителя и онези личности, които ставаха проводници на тези сили, трябваше рано или късно да дават отчет пред Невидимия свят, защото чрез своите деяния се явяват богупротивници като пречат на Делото на Великия Учител, слезнал на Земята между българите. Мария Тодорова
към текста >>
73.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Човечеството страда и изпитва
ударите
на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота.
Земята е вече арена и оттук тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под земята и Земята ще се очисти. Злото е, че ние сме снели ада тук, на Земята, и го опитваме с всичкия му огън и ужас. Щом сте грозни, лоши, недъгави, мисълта ви не е Божествена, чувствала и постъпките ви не са Божествени. Затова очите ви са мътни и хлътнали, космите - щръкнали, лицето - набръчкано и смръщено, изразът - упорит, гръбнакът - изкривен. Вие не знаете да се самоуважавате.
Човечеството страда и изпитва
ударите
на злото, поради своето непослушание, поради нарушение на Великите закони на живота.
Но по- добре е най-напред да дойде лошото, че после хубавото. Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат Новото Учение? Те могат да го купят, но за да го унищожат, за да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното!
към текста >>
74.
ИЗПИТАНИЯ ЧРЕЗ ОГЪН
Тия вълни идат периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разредяват кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго - разредяват тази енергия и вследствие на това, едни хора получават нервен
удар
и умират.
В сегашния век ние вече настъпваме в една огнена вълна. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона - 10, 15, 20 милиона волтажи е тази вълна. Ето къде е опасността: от тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система.
Тия вълни идат периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разредяват кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго - разредяват тази енергия и вследствие на това, едни хора получават нервен
удар
и умират.
Това са все огнени вълни. Тия огнени вълни, през които сега минаваме, ще ни направят много кибритлии. Мъжът от малко настръхва, но не знае отгде иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежил.
към текста >>
75.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Но случило се, че главата му се
ударила
в една къртичина, на меко.
Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители. Обезпокоени от положението, приятелите продължават да питат: Учителю, какво ще стане сега с България? - Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попът изхвръкнал от нея.
Но случило се, че главата му се
ударила
в една къртичина, на меко.
Така попът не пострадал - само малко се натъртил. Но наблизо имало камък, ако беше ударил главата си в камъка, нямаше да остане жив. Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност. Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин, полковници, които бяха командири на полкове, как ще свърши войната.
към текста >>
Но наблизо имало камък, ако беше
ударил
главата си в камъка, нямаше да остане жив.
- Един поп пътувал с талига. Конят му се уплашил от нещо и хукнал. Талигата дошла до канавката и се обърнала и попът изхвръкнал от нея. Но случило се, че главата му се ударила в една къртичина, на меко. Така попът не пострадал - само малко се натъртил.
Но наблизо имало камък, ако беше
ударил
главата си в камъка, нямаше да остане жив.
Същото ще се случи и с българите. Те ще минат благополучно през тази опасност. Учителят лично беше съобщил пред няколко братя офицери с висш чин, полковници, които бяха командири на полкове, как ще свърши войната. Но те бяха бойни офицери, знаеха какво значи военна тайна, знаеха какво значи и Божия тайна. Опазиха я, а после след войната разказваха, дори привеждаха и доказателства за това какво е казал Учителят.
към текста >>
в центъра на Берлин прониква III
ударна
армия на Първи белоруски фронт.
Учителят го повторил три пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. След първоначалното стъписване на полковник Илия Младенов, Учителят отново повторил, посочвайки с пръст: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Той го записал, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. На 29 април 1945 г.
в центъра на Берлин прониква III
ударна
армия на Първи белоруски фронт.
Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага, 9 червени знамена. В щаба на 756-ти стрелкови полк е донесено знаме №5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като "Знаме на победата". Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автоматчици от поддържащата ги рота.
към текста >>
Ще им помогнат французите, които ще
ударят
с ракети стартовите площадки на арабите.
Ако сега не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой не може да ви избави. Ако народите не поумнеят и се отвори нова велика война, ще остане само една трета от човечеството. Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства, ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, както и с малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби.
Ще им помогнат французите, които ще
ударят
с ракети стартовите площадки на арабите.
Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Ако хората не използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни.
към текста >>
76.
ШЕСТАТА РАСА
А камъкът, който
ударил
тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина.
ШЕСТАТА РАСА Записки от беседите на Учителя В съня на Навуходоносора, който бил изтълкуван от Данаила, се говори за статуята, чиито нозе са смес от глина и желязо. Това е именно днешната култура на петата раса.
А камъкът, който
ударил
тази статуя и я разрушил, станал голям, колкото планина.
Този камък е Шестата раса. Този камък удря и събаря статуята. Този камък е вълната на Любовта, която иде днес. Камъкът е хвърлен от Всемирното Бяло Братство. От Невидимия свят ще дойдат хиляди, милиони същества, които са напреднали, които стоят в пространството, в Рая.
към текста >>
77.
ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
А сега ние казваме: "Денят Господен е на нашия праг." Братя, първият звънец е
ударил
, остават още два!
Това са подаръците, които ще принесете. И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен! " А това беше преди 2000 години. Какво търпение имаха те!
А сега ние казваме: "Денят Господен е на нашия праг." Братя, първият звънец е
ударил
, остават още два!
И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Любовта иде да въдвори своето Царство на Земята.
към текста >>
И като
ударят
последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство.
И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен! " А това беше преди 2000 години. Какво търпение имаха те! А сега ние казваме: "Денят Господен е на нашия праг." Братя, първият звънец е ударил, остават още два!
И като
ударят
последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство.
И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Любовта иде да въдвори своето Царство на Земята. Туй е 101% вярно.
към текста >>
78.
ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
Това бе вторият голям
удар
срещу нас - безпощаден и унищожителен!
Но това беше само за домовете, а от складовете я натоварваха без всякакъв опис. Няколко месеца преди този ден бяхме направили инвентаризация на книгите в складовете и ние по опис знаехме къде какво имаме. Те прибраха около 180 000 тома, натоварени в 19 камиона. Направиха обиск и по домовете на повече от 100 човека от София и на всички ръководители от провинцията, както и на по-деятелните братя. Плениха към сто комплекта пълни беседи, а някои от приятелите имаха и по два комплекта.
Това бе вторият голям
удар
срещу нас - безпощаден и унищожителен!
Братята останаха без беседи на Учителя. Обискът стана неочаквано. Ние сме ги считали за свои приятели, пазили сме ги, грижили сме се за тях, когато бяха гонени от предишната власт. Не очаквахме, че ще унищожат литературата на Учителя. Затова не бяхме взели предпазни мерки.
към текста >>
Беше голям
удар
за тях.
Настъпи тишина. В залата никой не смее да шавне. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога! Просто някой Отгоре, от Невидимия свят, ми го подаде като мисъл. Аз до днес се гордея с това изказване.
Беше голям
удар
за тях.
Ние бяхме осъдени. Аз - Борис Николов, и Жечо Панайотов получихме присъда 12 години затвор, от която излежахме 4 години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийството, успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни на 1 януари 1963 г. Малко след като излязох от затвора, видях как започнаха да събарят постройките на Изгрева.
към текста >>
След това получи
удар
, парализира се и няколко години лежа на легло.
Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен свинарник на онзи, който беше залепен на гърба на салона, откъдето се носеше смрад до стаята на Учителя. Панайот Ковачев в 1955-1956 г. заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за семейството си и поука за останалите.
След това получи
удар
, парализира се и няколко години лежа на легло.
Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. Ето така се изпитва всеки един ученик от Школата. Никой няма да напусне този свят без да се изпита от Учителя! Борис Николов Обикновено в нашия лагер на Седемте Рилски езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар.
към текста >>
79.
ЗАКОНЪТ ЗА ХЛЯБА
Праведните, добрите и разумните ще спасят света от
ударите
на земетресенията и от
ударите
на съдбата.
Учителят открива пред учениците причините за това природно бедствие: "Чирпан и Пловдив пострадаха, защото в тях не се намери нито един човек праведен.") Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи, само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон. Праведни хора се търсят днес и то не десет, но стотици и хиляди.
Праведните, добрите и разумните ще спасят света от
ударите
на земетресенията и от
ударите
на съдбата.
Бъдете готови всеки момент да посрещнете Бога, вашия Баща, с любов. Христос казва: "Блажен е онзи роб, когото господарят намери, че прави това, което му е заповядал." Бог не иска от хората да вярват в Него, да Му пеят хвалебни песни, но иска да изпълнят Неговия закон, да подобрят живота си. Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? - "Продава се: черният по-евтино, белият по-скъпо.
към текста >>
80.
ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ
Онзи, който днес те е
ударил
три пъти, след години ще бъде твой приятел.
Умния човек затварят само заради Истината. Само за Истината мога да подложа гърба си. Нека бият. Като те бият за Истината, ще мълчиш. Остави Истината да те защитава.
Онзи, който днес те е
ударил
три пъти, след години ще бъде твой приятел.
Но кога? Когато ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при теб и ще ти каже: “Извини, аз направих голяма грешка по отношение на теб. Но заради това отсега вече съм твой приятел.” Учителя казва:
към текста >>
81.
ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА
Може неприятелят ви само един път да ви е
ударил
с тоягата си, но вие дълго време усещате болката.
Любовта трае само един кратък момент. В този момент именно човек се запалва и започва да свети. Кой го запалва? Запалва го едно Същество, но кое е то никой не го вижда. Моментът, в който Любовта се проявява, е кратковременен.
Може неприятелят ви само един път да ви е
ударил
с тоягата си, но вие дълго време усещате болката.
Ден, два, три, седмица и повече вие се оплаквате от болка в крака. Тъй щото това, което наричат любов, е последствие, отражение на онова посещение, което Любовта ти е направила. Един път само ви е посетила и вие дълго време помните нейното посещение. Любовта трае само една секунда. И секунда да трае Любовта, тя е велика, мощна Сила.
към текста >>
82.
СТРАДАНИЕТО
Каквото представляват
ударите
с чука на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека.
Сега, без да го питат, човек сам казва: “Ще любя.” Омекнал е вече. Когато говорим за Любовта, не се разбира едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света. Който не е страдал, не може да опита този Божествен принцип. За да придобие известно благо, човек ще мине през мъчнотии, страдания.
Каквото представляват
ударите
с чука на скулптора върху камъка, такова нещо представляват страданията за човека.
Великият Скулптор удря с чук, за да отстрани всичко отрицателно. Страданията каляват нервната система, за да може да издържи силните трептения на Любовта. Само този може да издържи Любовта, който е минал през големи страдания и разбира Живота. Чрез болестите изгарят физическите и духовни нечистотии в човека. Колкото страданието се увеличава, толкова се увеличава и Любовта.
към текста >>
83.
ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРАВАТА МИСЪЛ
Ако е крива, ще опитате нейните
удари
върху гърба си.
Който не мисли, е изложен на страдание и смърт. Учителя казва: Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас. Възходът на човека се определя от неговата мисъл. Ако мисълта ви е права, ще опитате всичкото нейно благословение.
Ако е крива, ще опитате нейните
удари
върху гърба си.
Мощно нещо е правата мисъл. Тя прави чудеса. Тя твори и разрушава. Като знаете това, хранете в себе си само светли и възвишени мисли, които ви повдигат и които обединяват човечеството. Помнете следното правило: от силата на вашата права мисъл зависи реализирането на нещата.
към текста >>
84.
ВИСОКИЯТ ПЛАНИНСКИ ВРЪХ
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те
удари
някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва.
Аз считам хората свободни. Не са свободни страхливите. Те именно вършат престъпленията. Кои хора са силни в света? Които са свободни, които могат да понасят мъчнотиите и страданията.
Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те
удари
някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва.
Ето защо Христос казва: “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Пазете следното правило: ставайте сутрин с радост, че носите Божественото в себе си и с неговото съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. Вярвайте във всеки Божествен подтик, колкото и малък да е той. Той е като зародиш, от който може да израсне голямо и велико дърво. Вярвайте в Божественото съзнание, което е в човека, и никога не се колебайте в него.
към текста >>
Ето защо Христос казва: “Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата.”
Не са свободни страхливите. Те именно вършат престъпленията. Кои хора са силни в света? Които са свободни, които могат да понасят мъчнотиите и страданията. Ако питате защо биха Христа, Той ще ви отговори: “Аз страдах, за да сте свободни вие.” Когато тук, на Земята, те удари някой, една нишка, която те държи вързан с твоята зла съдба, се скъсва.
Ето защо Христос казва: “Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата.”
Пазете следното правило: ставайте сутрин с радост, че носите Божественото в себе си и с неговото съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. Вярвайте във всеки Божествен подтик, колкото и малък да е той. Той е като зародиш, от който може да израсне голямо и велико дърво. Вярвайте в Божественото съзнание, което е в човека, и никога не се колебайте в него. Най-малкият Божествен подтик е магическа пръчка, която ви отваря път навсякъде.
към текста >>
85.
НОВАТА ВЪЛНА
Един камък
ударил
образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил.
Всички издигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителя на учителите, както са работили някога, и днес работят. В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени.
Един камък
ударил
образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил.
Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място. А камъкът, който ударил образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя. Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона.
към текста >>
А камъкът, който
ударил
образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя.
В Книга на пророк Даниил е казано (гл. 2): Цар Навуходоносор сънувал следния сън. Вижда един голям човек, чиято глава била от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, пищялите му – от желязо и нозете му – отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото съкрушили купно и станали на прах, и вятърът ги вдигнал и не се намерило за тях никое място.
А камъкът, който
ударил
образа, се превърнал в голяма планина и изпълнил цялата Земя.
Глава от злато, гърди и мишци от сребро, корем и бедра от мед, пищяли от желязо – това са досегашните култури. Нозе от желязо и глина – това е съвременната Западноевропейска култура, разпространена днес по цялата Земя. Тя именно е културата на желязото и глината – културата на железобетона. Камъкът, който строшава нозете, направени от желязо и глина, това е подтикът за нова култура, който иде от Великия Разумен център на Природата. Този подтик, който е изпратен от разумните сили на Природата, след разрушението на днешните форми на Живота ще изгради нова култура, която ще изпълни цялата Земя.
към текста >>
86.
ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА
Той изтърпя и поругания, и
ударите
, и кръста, и гвоздеите, и копията.
Това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, Който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена! Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството.
Той изтърпя и поругания, и
ударите
, и кръста, и гвоздеите, и копията.
С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. При Своето идване преди две хиляди години Христос ни показа само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението.
към текста >>
87.
ИЗКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛЮБОВТА
Значи ще се
удариш
.
Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда. Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“ Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни. Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък.
Значи ще се
удариш
.
После като вода. Значи ще бъде по-мека. После ще се яви като въздух и най-после като светлина. Значи Любовта, отначало ще се прояви като камък – ще има страдания, блъскания. И най-после ще се яви като светлина т. е.
към текста >>
88.
ИСТИНСКИЯТ БАЩА
Значи ще се
удариш
.
Трябва само някой майстор да дойде, да съпостави нещата и да изтъкне, че и в големите противоречия има някои хубави страни, които никой не вижда. Писанието казва: „Всичко ще се превърне в добро за онези, които любят Бога.“ Само Любовта превръща всичко в добро. Без нея всички неща са разхвърляни. Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък.
Значи ще се
удариш
.
После като вода. Значи ще бъде по-мека. После ще се яви като въздух и най-после като светлина. Значи Любовта, отначало ще се прояви като камък – ще има страдания, блъскания. И най-после ще се яви като светлина т. е.
към текста >>
89.
УЧЕНИКЪТ
Едно време, когато в Египетските пирамиди ставало посвещение, един от великите адепти поставил един ученик на изпитание, но той се смутил, не могъл да разреши задачата си и си казал: „Ще си
ударя
главата о стената.“ И като я
ударил
, стената се отворила.
До когато си в училището, имаш безпокойство: да учиш добре. Като свършиш, имаш друго безпокойство: къде да приложиш знанието. Когато си в пашкула, Бог работи в тебе. Ти ще чакаш, докато Бог свърши своята работа. Като съпоставиш бубата и какавидата с човешкия живот, идеята става ясна.
Едно време, когато в Египетските пирамиди ставало посвещение, един от великите адепти поставил един ученик на изпитание, но той се смутил, не могъл да разреши задачата си и си казал: „Ще си
ударя
главата о стената.“ И като я
ударил
, стената се отворила.
Когато дойдете до най-голямото изпитание, останете верни и ако издържите, ще влезете в новите условия! Вие още не сте в трудния път. Някой казва, че е много страдал. Кръв още не е излизала от порите ви. Малко не сте си дояли или дрехите ви не са толкова хубави, или къщата ви не е толкова хубава.
към текста >>
90.
СПИРАЛАТА
Тогава братът
удари
няколко пъти камъка с лоста, обаче той беше як и не се поддаваше.
Цялата работа по пречистването на поляната оставаше безпредметна. Учителят също дойде и наблюдаваше мълчаливо работата. Опитаха се разни начини, обаче камъкът не помръдваше. Един от братята предложи да се разцепи с тежкия железен лост на две половини и така по-лесно да се извади. Учителят на това нищо не отговори.
Тогава братът
удари
няколко пъти камъка с лоста, обаче той беше як и не се поддаваше.
Учителят се обърна рязко и се отдалечи. Братът долови, че Той не беше доволен да се чупи камъкът, да се дели на две. А той беше голям, як, хубав бял камък. На това място имаше пейки, направени от цели стволове. Тогава братът отиде при Учителя и му каза: „Учителю, ако позволите да използваме пейките като лостове, можем да извадим камъка.“ Лицето на Учителя, което беше строго се проясни и Той каза оживено: „Може, може.“ Тогава почна една обмислена, планомерна работа.
към текста >>
91.
НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ
И вследствие на това много хора могат да получат нервен
удар
и да умрат.
Ето къде е опасността от нея. Някои хора усещат вече нещо като сърцебиене, други – напрежение в нервната система. Тези вълни идат периодически. В едно отношение те разредяват кръвта, а в друго я сгъстяват. В едно отношение те сгъстяват нервната енергия, а в друго я разредяват.
И вследствие на това много хора могат да получат нервен
удар
и да умрат.
Огнената вълна прави хората нервни. Единственото нещо, което човек трябва да направи сега, е да се обърне към Бога, да подобри и повиши трептенията на своето тяло, т. е. да бъде в хармония с тази вълна. Друго яче ще дойдат епидемии, хората ще се измират. Природата в това отношение е много строга.
към текста >>
92.
19 август 1909 г., сряда, 9.00 часа, сутринта
Опасното е, че с повдигането на България, управниците може да се заблудят и да го
ударят
на ядене и пиене, забравяйки, че са били 500 години под робство.
Южното полушарие е негативно и е играло роля в миналото...[1] XX век е определен като ВЕК НА ЧИСТЕНЕ. И ако кавказката раса не приеме поставената за нея задача, ще настъпят катастрофални изменения половината Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка... През този свят ще премине една магнетична вълна, която ще пречисти всичко негодно и която ще се предшествува от земетресения, омраза, епидемии; злото ще се увеличи, войните ще следват една след друга. Но има всички условия за обединение и за подобрение в живота на българския народ.
Опасното е, че с повдигането на България, управниците може да се заблудят и да го
ударят
на ядене и пиене, забравяйки, че са били 500 години под робство.
Ето защо, ние работим, за да не се повтори робството. Но най-важните събития, които предстоят да стават, не могат да бъдат обявени, защото много неща още се уточняват, фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата се подчиняват на фактите... Аз не искам да знаете кой съм... Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. Ако не се разкривам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път...
към текста >>
93.
СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.
Йоан говори за него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не го приеха, той беше изложен на
ударите
на римските войници.Те му казаха: Ние не се нуждаем от такъв човек.
Йеремия е човекът от Стария Завет, голям патриот. Tой плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил навремето си, се отнася и до сегашната епоха. Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования.
Йоан говори за него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не го приеха, той беше изложен на
ударите
на римските войници.Те му казаха: Ние не се нуждаем от такъв човек.
Значи каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: От нине няма да ме видите, докато не кажете: „Благословен Онзи, Който иде в името Господне! " Две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка.
към текста >>
При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а
удари
с ножа си един от войниците и отсече ухото му.
Ще кажете, може би, че евреите са били големи грешници, понеже на познали Христа и са го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петра: вадят нож и защитават Истината. Истината с нож не се защитава.
При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а
удари
с ножа си един от войниците и отсече ухото му.
Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос каза на Петра: „Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира". Действително, с един нож или с много ножове, война не става. Не е война това да осакатиш човека.
към текста >>
94.
Седма част
Под думата "чук" разбирам онзи велик кармичен закон, според който съдбата така ще ви
удари
, че сърцето ви ще стане на пихтия.
" Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и чувствата за себе си. За онези, които ме слушат днес, аз имам един "чук" и всяко сърце, което не се отвори за Господа, ще го "смажа". Дошъл е Господ и "хлопа"... Това е символ.
Под думата "чук" разбирам онзи велик кармичен закон, според който съдбата така ще ви
удари
, че сърцето ви ще стане на пихтия.
Затова някои нещастия идват в домовете ви, тъй като, когато Господ е "похлопал на вратите", не сте му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И така впрегнете ума си на работа, четете, мислете, любете не мен, а себе си и мъжа си. Една жена, която е жена, да обича мъжа си и мъжът да обича жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е любов. Хармонично да се обичате, дом с дом да се люби, общество с общество.
към текста >>
95.
Четиринадесета част
Ако минава примерно през гъста гора, той трябва да се наведе, за да не го
ударят
клоните.
И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в правия път. Казвате, че младият трябва да върви изправен и никога да не се прегърбва. Обаче има случаи, когато и младият трябва да се наведе и да се прегърби. Възможно ли е това? Възможно е.
Ако минава примерно през гъста гора, той трябва да се наведе, за да не го
ударят
клоните.
Но това изкривяване няма нищо общо с кривата линия и с кривия път. Понякога кривата линия съвпада с правата. Колкото едното е възможно, толкова и другото. Как определят учените правата линия? Като най-късото разстояние между две точки.
към текста >>
96.
II. Слънчеви лъчи - Описание
През това време десният партньор стои на място, като тежестта на тялото му пада върху левия крак, а десният крак се изнася напред и с леко прегънато коляно прави 4
удара
о земята с пръстите си, после прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение)** и при петия
удар
стъпва на земята (Фиг.
Единично въртене Музика: Първата част на музикалния мотив № 6. Левият партньор на всяка двойка с почване на музиката с 10 отмерени люлеещи се стъпки описва кръг около десния. Крачките са плавни, с леко прегънато коляно. Стъпва се леко, на пръсти, с едва забележимо люлеене на тялото. Кръгът се описва по такъв начин, че левият партньор се обръща вдясно, минава от предната страна на другия, после завива зад него и след това застава на първоначалното си място (Схема 2).
През това време десният партньор стои на място, като тежестта на тялото му пада върху левия крак, а десният крак се изнася напред и с леко прегънато коляно прави 4
удара
о земята с пръстите си, после прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение)** и при петия
удар
стъпва на земята (Фиг.
4.1 и 4.2). След това левият крак от първоначалното си място се изнася напред, прави 5 удара, като при петия удар стъпва на първоначалното си място. II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6. Всички с изнесен десен крак правят по 3 удара о земята с пръстите на същия крак, който леко се докосва до земята.
към текста >>
След това левият крак от първоначалното си място се изнася напред, прави 5
удара
, като при петия
удар
стъпва на първоначалното си място.
Крачките са плавни, с леко прегънато коляно. Стъпва се леко, на пръсти, с едва забележимо люлеене на тялото. Кръгът се описва по такъв начин, че левият партньор се обръща вдясно, минава от предната страна на другия, после завива зад него и след това застава на първоначалното си място (Схема 2). През това време десният партньор стои на място, като тежестта на тялото му пада върху левия крак, а десният крак се изнася напред и с леко прегънато коляно прави 4 удара о земята с пръстите си, после прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение)** и при петия удар стъпва на земята (Фиг. 4.1 и 4.2).
След това левият крак от първоначалното си място се изнася напред, прави 5
удара
, като при петия
удар
стъпва на първоначалното си място.
II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6. Всички с изнесен десен крак правят по 3 удара о земята с пръстите на същия крак, който леко се докосва до земята. После десният крак прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение) и с четвъртия удар стъпва на земята. След това левият крак на мястото си прави 4 удара, като при четвъртия удар стъпва на първоначалното си място.
към текста >>
Всички с изнесен десен крак правят по 3
удара
о земята с пръстите на същия крак, който леко се докосва до земята.
През това време десният партньор стои на място, като тежестта на тялото му пада върху левия крак, а десният крак се изнася напред и с леко прегънато коляно прави 4 удара о земята с пръстите си, после прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение)** и при петия удар стъпва на земята (Фиг. 4.1 и 4.2). След това левият крак от първоначалното си място се изнася напред, прави 5 удара, като при петия удар стъпва на първоначалното си място. II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6.
Всички с изнесен десен крак правят по 3
удара
о земята с пръстите на същия крак, който леко се докосва до земята.
После десният крак прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение) и с четвъртия удар стъпва на земята. След това левият крак на мястото си прави 4 удара, като при четвъртия удар стъпва на първоначалното си място. V.ДВИЖЕНИЕ Изходно положение: Ръцете на кръста. Нозете прибрани. I. Фигура.
към текста >>
После десният крак прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение) и с четвъртия
удар
стъпва на земята.
4.1 и 4.2). След това левият крак от първоначалното си място се изнася напред, прави 5 удара, като при петия удар стъпва на първоначалното си място. II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6. Всички с изнесен десен крак правят по 3 удара о земята с пръстите на същия крак, който леко се докосва до земята.
После десният крак прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение) и с четвъртия
удар
стъпва на земята.
След това левият крак на мястото си прави 4 удара, като при четвъртия удар стъпва на първоначалното си място. V.ДВИЖЕНИЕ Изходно положение: Ръцете на кръста. Нозете прибрани. I. Фигура. Единично въртене Музика: Изпълнява се първата част на музикалния мотив № 6.
към текста >>
След това левият крак на мястото си прави 4
удара
, като при четвъртия
удар
стъпва на първоначалното си място.
След това левият крак от първоначалното си място се изнася напред, прави 5 удара, като при петия удар стъпва на първоначалното си място. II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6. Всички с изнесен десен крак правят по 3 удара о земята с пръстите на същия крак, който леко се докосва до земята. После десният крак прави крачка назад (се прибира назад до изходното си положение) и с четвъртия удар стъпва на земята.
След това левият крак на мястото си прави 4
удара
, като при четвъртия
удар
стъпва на първоначалното си място.
V.ДВИЖЕНИЕ Изходно положение: Ръцете на кръста. Нозете прибрани. I. Фигура. Единично въртене Музика: Изпълнява се първата част на музикалния мотив № 6. Десният партньор на всяка двойка прави същото движение около левия (както е описано в първата фигура на предходното движение).
към текста >>
Всички правят същите ритмични
удари
, както при фигура втора на IV движение. VI.
Всичко това се извършва в 10 стъпки (Схема 3). При своето въртене той стъпва леко на пръсти, при едва забележимо люлеене на тялото (Фиг. 5). През това време левият партньор прави същите движения, които са описани за десния при първата фигура на предходното движение. II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6.
Всички правят същите ритмични
удари
, както при фигура втора на IV движение. VI.
ДВИЖЕНИЕ Изходно положение: Ръцете на кръста. Нозете прибрани. I. Фигура. Двойно въртене Музика: Изпълнява се първата част на музикалния мотив № 6. В десет музикални такта, с 10 стъпки, левият и десният партньор на всяка двойка описват плавно кръгове (Фиг. 6).
към текста >>
Всички правят същите ритмични
удари
, както при фигура втора на IV движение. Забележка.
В десет музикални такта, с 10 стъпки, левият и десният партньор на всяка двойка описват плавно кръгове (Фиг. 6). Всеки описва кръг по начина, по който се е движил при единичното въртене, като се има предвид следното: Когато двамата минават отпред, десният партньор описва външния полукръг, а после, когато минават отзад, левият описва външния полукръг (Схема 4) (т.е. центърът на окръжностите не са точките А и В, а центрове, намиращи се на еднакво разстояние от двамата партньори, като центърът за десния партньор е малко по-напред от линията АВ, а за левия партньор центърът е малко по-назад от линията АВ). II. Фигура. Изпълнение на място Музика: Изпълнява се втората част на музикалния мотив № 6.
Всички правят същите ритмични
удари
, както при фигура втора на IV движение. Забележка.
След изкарване на движения IV, V и VI, същите се повтарят още веднъж. VII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Музикален мотив № 7. Участващите във всяка двойка се приближават един към друг, хващат се за ръцете, като вътрешните им ръце (лявата ръка на десния партньор и дясната ръка на левия) се издигат високо над главата, а външните им ръце са хванати ниско долу, тъй че хванатите ръце образуват красив венец (Фиг. 7). При такова положение всички пеят музикалния мотив № 7. VIII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Изсвирва се музикалният мотив № 8.
към текста >>
97.
Слънчеви лъчи 1942г.
Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4
удара
о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия
ударъ
стѫпва на земята.
Единично въртение Музика: Първата часть на музикалния мотивъ № 6. Лѣвиятъ партньоръ на всѣка двойка съ почване на музиката съ 10 отмѣрени люлѣещи се стѫпки описва крѫгъ около дѣсния. Крачкитѣ сѫ плавни, съ леко прегънато колѣно. Стѫпва се леко на пръсти съ едва забележимо люлѣене на тѣлото. Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто.
Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4
удара
о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия
ударъ
стѫпва на земята.
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята.
към текста >>
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5
удара
, като при петия
ударъ
стѫпва на първоначалното си мѣсто.
Лѣвиятъ партньоръ на всѣка двойка съ почване на музиката съ 10 отмѣрени люлѣещи се стѫпки описва крѫгъ около дѣсния. Крачкитѣ сѫ плавни, съ леко прегънато колѣно. Стѫпва се леко на пръсти съ едва забележимо люлѣене на тѣлото. Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята.
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5
удара
, като при петия
ударъ
стѫпва на първоначалното си мѣсто.
II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. V.
към текста >>
Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3
удара
о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята.
Крѫгътъ се описва по такъвъ начинъ, че лѣвиятъ партньоръ се обръща въ дѣсно, минава отъ предната страна на другия, после завива задъ него и следъ това застава на първоначалното си мѣсто. Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6.
Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3
удара
о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята.
После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. V. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура.
към текста >>
После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия
ударъ
стѫпва на земята.
Презъ това време дѣсниятъ партньоръ стои на мѣсто, като тежестьта на тѣлото му пада върху лѣвия кракъ, а дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ и съ леко прегънато колѣно прави 4 удара о земята съ пръститѣ си, после прави крачка назадъ и при петия ударъ стѫпва на земята. Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята.
После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия
ударъ
стѫпва на земята.
Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4 удара, като при четвъртия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. V. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Единично въртение.
към текста >>
Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4
удара
, като при четвъртия
ударъ
стѫпва на първоначалното си мѣсто. V.
Следъ това лѣвиятъ кракъ отъ първоначалното си мѣсто се изнася напредъ, прави 5 удара, като при петия ударъ стѫпва на първоначалното си мѣсто. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6. Всички съ изнесенъ дѣсенъ кракъ правятъ по 3 удара о земята съ пръститѣ на сѫщия кракъ, който леко се докосва до земята. После дѣсниятъ кракъ прави крачка назадъ и съ четвъртия ударъ стѫпва на земята.
Следъ това лѣвиятъ кракъ на мѣстото си прави 4
удара
, като при четвъртия
ударъ
стѫпва на първоначалното си мѣсто. V.
ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Единично въртение. Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6.
към текста >>
Всички правятъ сѫщитѣ ритмични
удари
, както при фигура втора на IV.
При своето въртение той стѫпва леко на пръсти, при едва забележимо люлѣене на тѣлото. Презъ това време лѣвиятъ партньоръ прави сѫщитѣ движения, които сѫ описани за дѣсния при първата фигура на предходното движение. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто. Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6.
Всички правятъ сѫщитѣ ритмични
удари
, както при фигура втора на IV.
движение. VI. ДВИЖЕНИЕ Изходно положение Рѫцетѣ на кръста. Нозетѣ прибрани. I. Фигура. Двойно въртение Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6.
към текста >>
Всички правятъ сѫщитѣ ритмични
удари
, както при фигура втора на IV.
Двойно въртение Музика: Изпълнява се първата часть на музикалния мотивъ № 6. Въ десеть музикални такта, съ 10 стѫпки, лѣвиятъ и дѣсниятъ партньори на всѣка двойка описватъ плавно крѫгове. Всѣки описва крѫгъ по начина, по който се е движилъ при единичното въртение, като се има предвидъ следното: Когато двамата минаватъ отпредъ, дѣсниятъ партньоръ описва външния полукрѫгъ, а после, когато минаватъ отзадъ, лѣвиятъ описва външния полукрѫгъ. II. Фигура. Изпълнение на мѣсто Музика: Изпълнява се втората часть на музикалния мотивъ № 6.
Всички правятъ сѫщитѣ ритмични
удари
, както при фигура втора на IV.
движение. Забележка. Следъ изкарване на движения IV, V и VI, сѫщитѣ се повтарятъ още веднъжъ. VII. ДВИЖЕНИЕ Музика: Музикаленъ мотивъ № 7. Участвуващитѣ въ всѣка двойка се приближаватъ единъ къмъ другъ, хващатъ се за рѫцетѣ, като вѫтрешнитѣ имъ рѫце се издигатъ високо надъ главата, а външнитѣ имъ рѫце сѫ хванати низко долу, тъй че хванатитѣ рѫце образуватъ красивъ вѣнецъ. При такова положение всички пѣятъ музикалния мотивъ № 7.
към текста >>
98.
Д. ПСАЛОМ 143
Защото погна неприятелят душата ми,
удари
о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели. 4.
Господи, послушай молитвата ми! Дай ухо на моленията ми. Отвещай ми според истината Си. Според правдата Си. 2. И не влезвай в съд с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе ни един жив человек. 3.
Защото погна неприятелят душата ми,
удари
о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели. 4.
За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е смутено. 5. Напомням си древните дни, преговарям всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти. 6. Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жаднее за Тебе като безводна земя. 7. Скоро ме послушай, Господи, духът ми изчезнува.
към текста >>
99.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.
Под техните
удари
неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани.
Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни.
Под техните
удари
неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани.
Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура.
към текста >>
0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който
удари
образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността.
Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
0 За великата вълна, която Христос донесе на земята, пророк Данаил говори със следните думи: „Камъкът, който
удари
образа - царствата земни, стана планина голяма и изпълни всичката земя - това е федерирането на всички народи по закона на разумността.
Обични братя и сестри, нашият светъл Учител ни даде най-широки и приемливи за нашия ум тълкувания, да разбираме това, което днес става и да знаем онова, което след него ще дойде, защото всичко еволюира. Без противоречия на земята е невъзможно - хората се намират на различна степен в своето развитие. И не може да искаш от всички еднаквост. В духовния живот по-големият брат се познава по неговите обръщения към по-малкия брат и изобщо в живота. С кротост и мекота, той всякога е готов в услуга, без мисъл за отплата, но с любов, защото това е, което свързва душите през вековете.
към текста >>
НАГОРЕ