НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
8
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
8
:
248
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
Едно такова голямо парче падна в Сибир, че
удари
един от най-големите мотори, счупи се, произведе цяла суматоха - растения, хора, всичко каквото имаше наоколо помете.
(втори вариант)
Питам: Къде се крие грешката? - Грешката се крие в една вътрешна анормалност. Когато вие счупите едно шише, всяка част от него, която по-рано е била безопасна, става вече опасна. Хората, които не мислят добре, аз ги считам за счупени шишета, части от едно цяло, което се е разрушило като една комета. Да му мисли върху когото падне тази част!
Едно такова голямо парче падна в Сибир, че
удари
един от най-големите мотори, счупи се, произведе цяла суматоха - растения, хора, всичко каквото имаше наоколо помете.
Казвам: Съвременните хора искат да образуват една държава. Не зная дали хората могат да образуват една държава, каквато те искат. Най-голямото заблуждение е в това дето хората мислят, че като образуват една държава, те ще живеят добре. Откакто хората са дошли на земята, все държави образуват, но досега те не са могли да образуват една идеална държава, каквато са искали. Всяка държава ще воюва с друга.
към втори вариант >>
Но един ден ми дойде едно лошо чувство и аз исках да набия добре другарката си - да я
ударя
както трябва.
(втори вариант)
Какво ще правите с този вълк, кажете ми? Аз нямам пред вид само това, но говоря за онзи принцип, който е застъпен във вас. Понякога те се явяват като резултат в нашия ум и нашите чувства. Например, явява се едно голямо противоречие. Разправяше ми една млада мома за себе си: До 21-годишната си възраст, аз бях много добре разположена, никога не влизаше в сърцето ми лошо чувство.
Но един ден ми дойде едно лошо чувство и аз исках да набия добре другарката си - да я
ударя
както трябва.
Даже имах желание да я убия. Чудя се откъде дойде в мене тази лоша мисъл и това лошо чувство? - Има си причините и затова. Казвам: Ако тази лоша мисъл намереше добра почва у нея, тя би се поддала, но понеже съзнанието й бе будно, тя си каза: Не, няма да направя това нещо! Ами как ще се извините, ако в душата ви се загнезди една такава лоша мисъл и не можете да се освободите от нея?
към втори вариант >>
2.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
Ще те сложат на земята и ще ти
ударят
10–20 тояги.
Стремете се към блага, общи за всички. Питате: „Защо идват страданията, защо идва злото в света? “ Недоволен си от живота и не знаеш защо си недоволен. Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия! “ – И затова има цяр.
Ще те сложат на земята и ще ти
ударят
10–20 тояги.
Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството.
към беседата >>
Султанът заповядал да му
ударят
25 тояги.
Султанът заповядал да му дадат 250 лири, да подобри живота си. Един другар на турчина, като чул това, решил и той да отиде при султана, да се оплаче от живота си. Той казал: „Царю, дотегна ми животът от недояждане“. Султанът го запитал: „Коя е най-сладката част от бивола? “ – „Трътката“ – отговори той.
Султанът заповядал да му
ударят
25 тояги.
Следователно, ако животът ти е дотегнал, трябва да знаеш защо. – „Никой не ме обича.“ – Грешката е у тебе. Ти кого обичаш? Свиваш се, стягаш се и гледаш с подозрение на всички хора. Очакваш от хората, те да ти дават.
към беседата >>
Удариш
се някъде, благодари, че не си се
ударил
по-лошо.
Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро.
Удариш
се някъде, благодари, че не си се
ударил
по-лошо.
Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари. Той не подозира, че те е обидил. Какво ти е казал? Да сложиш калпака си направо. Ти си го накривил, а твоят приятел счита, че трябва да го носиш направо.
към беседата >>
Ударите
се някъде, благодарете на Бога.
(втори вариант)
Вие плачете за онзи щастливия човек. Някой ваш близък е влязъл в затвора и вие плачете, но той там се учи. Вие казвате: „Горкият, затворен е, две-три години седи.“ В света това, което ние мислим, ние не разбираме Божиите пътища. Всичко, което ви се случва, съдействува за добро.
Ударите
се някъде, благодарете на Бога.
Някой ви каже някоя блага дума, благодарете. Някой ви направи една забележка, пак благодарете. Този човек, който в дадения случай ви е направил една забележка, той даже не съзнава защо е направил. Той ти казва: „Защо си накривил калпака си, тури го правилно.“ Ако ти накривиш шапката си на лявата страна или на дясната, какво означава. Едно време мъжете кривяха шапките си, а пък сега жените ги кривят.
към втори вариант >>
3.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на
удара
, който ви нанесли на едно деликатно място.
Сега аз ви навеждам на тези мисли, за да изучавате себе си. Живееш на земята, но си недоволен; ядеш, пиеш, недоволен си; учиш, работиш, пак си недоволен. Казваш, че животът няма смисъл, не ти се живее. На какво се дължи това песимистично настроение? Кога дойде то?
Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на
удара
, който ви нанесли на едно деликатно място.
Докато си бил здрав, ти си се радвал на живота. Откак дойде ударът, ти изпадна в песимизъм. Значи щом мине болката, с нея заедно ще изчезне и песимистичното настроение. Студент си, готвиш се за изпит, но имаш едно предчувствие, че ще те скъсат. Това те настройва песимистично.
към беседата >>
Откак дойде
ударът
, ти изпадна в песимизъм.
Казваш, че животът няма смисъл, не ти се живее. На какво се дължи това песимистично настроение? Кога дойде то? Като се изучавате, ще дойдете до заключението, че то се дължи на удара, който ви нанесли на едно деликатно място. Докато си бил здрав, ти си се радвал на живота.
Откак дойде
ударът
, ти изпадна в песимизъм.
Значи щом мине болката, с нея заедно ще изчезне и песимистичното настроение. Студент си, готвиш се за изпит, но имаш едно предчувствие, че ще те скъсат. Това те настройва песимистично. Чудиш се отде дойде това състояние, а забравяш, че причината се крие в този вътрешен страх от скъсване. Образът на строгия и взискателен професор заема цялото ти съзнание и засенчва всичките ти останали мисли и чувства.
към беседата >>
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой
удар
на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен.
(втори вариант)
Седите, недоволен сте. Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича?
Вие сте здрав, някой ви нанесе някой
удар
на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен.
Всичкото ви внимание е към този удар, към тази болка. А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх.
към втори вариант >>
Всичкото ви внимание е към този
удар
, към тази болка.
(втори вариант)
Ядете, недоволен сте. Питам, какво трябва да правите при такова едно състояние. Нали трябва да го проучите. От какво то произтича? Вие сте здрав, някой ви нанесе някой удар на някое деликатно място, имате болка и оттогава не сте разположен.
Всичкото ви внимание е към този
удар
, към тази болка.
А това състояние ще продължи дотогава, докато раната ви заздравее. Когато дойде у човека едно песимистично състояние, вие знаете ли произхода му? Например били сте студент, минавате някой студентски изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите. И това забравяне произтича от един вътрешен страх. Образът на професора е строго взискателен и този образ завзема цялото ви съзнание, засенчва всички чувства.
към втори вариант >>
4.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 3.3.1933г.,
Тя ще претърпи
ударите
и от двете страни.
(втори вариант)
Какво трябва да прави тя? Тя седи на едно място. Как ще се освободи тя? (Трябва някой по-силен.) Представете си, че няма по-силен.
Тя ще претърпи
ударите
и от двете страни.
Какво трябва да прави сега тя? И двамата са толкоз красиви. Момата трябва да се стопи. Докато държи нещата, тя да се стопи. И ако тя може да се стопи, тя е умна.
към втори вариант >>
5.
Истина и добро
,
УС
, София, 5.3.1933г.,
Някой ви
ударил
, счупил ви ръката.
Ще дойде друг и ще ви направи добро. Значи добрият и лошият, дяволът и ангелът, вървят един след друг. Като ви излъжат, Бог ще прати един ангел да ви каже истината и да ви направи едно добро. Дошъл в дома ви един крадец – голям гост, който ви обрал. Нищо от това, Бог ще изпрати друг, да ви донесе своето благословение.
Някой ви
ударил
, счупил ви ръката.
– Няма нищо, Бог ще изпрати един добър лекар да ви намести счупената ръка. С това всички противоречия ще изчезнат. Силата ви се заключава във философията на вашия живот. Като ви говоря, мнозина от вас се смеят. Не е лошо да се смее човек.
към беседата >>
6.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Дигнал тоягата си,
ударил
единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята.
Има един начин за упражнение. Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един от старовременните светии имал двама ученика – от най-способните си ученици, които един ден тръгнали да се разхождат из града. Те срещат на пътя един езически жрец и го питат: „Сине дяволски, накъде си тръгнал? “ Той бил един юначага – човек, седем крака висок.
Дигнал тоягата си,
ударил
единия от учениците, после и другия и ги прострял на земята.
След малко го среща светията, учителят на двамата млади ученици, и му казва: „Добър ден, братко! “ „Защо ме наричаш братко? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре.“ „Много хубаво си направил, че си им дал един добър, един назидателен урок.“ Учителят го нарича братко, а учениците – син дяволски. Бог изпраща любовта си за всички, а ние наричаме този дявол, онзи дявол. Не, ние имаме съвсем друго мнение, този не е правилен път.
към беседата >>
Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си,
ударил
единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, да видите в какво седи късметът. Един светия имал двама ученика. Те били едни от най-способните му ученици. Един ден те тръгнали да се разхождат из града. Срещнали на пътя един езически жрец и го попитали: Сине дяволски, накъде си тръгнал?
Той бил юначага, висок човек, дигнал тоягата си,
ударил
единия от учениците, после и другия, и ги прострял на земята.
След малко го срещнал светията, учителят на двамата ученици и му казал: Добър ден, братко! - Защо ме наричаш “братко”? Аз преди един час срещнах двама от твоите ученици и ги набих добре. - Много хубаво си направил, че си им дал един добър, назидателен урок. Учителят го нарича “братко”, а учениците, “син дяволски”.
към втори вариант >>
7.
В Неговата Любов
,
НБ
, София, 12.3.1933г.,
Той ѝ казва самият: „Нещо ми казва – не направи добре, че
удари
на жена си две плесници.“ И целия ден той седи, върти се вкъщи и не може да иде на работа.
Имаше един българин много сприхав, много раздразнителен, холерически темперамент. Жена му трябваше да опъва, както ѝ каже мъжът, тя трябва да изпълни. Другояче – дърво за жената. Един ден жена му възразява и какво става. Той ѝ ушива две плесници, казва: „Жена не искам.“ И тогава става цял преврат с него.
Той ѝ казва самият: „Нещо ми казва – не направи добре, че
удари
на жена си две плесници.“ И целия ден той седи, върти се вкъщи и не може да иде на работа.
Ходи, връща се, мъчи се и най-после казва на жена си: „Ще ми простиш, моля ти се, ще ми простиш. Втори път няма да те бия. Аз направих голяма погрешка. Нещо ми говори, че съм направил много лошо.“ И той казва, че когато жена му му казала, че му прощава, нему му е олекнало и той казва: „Нещо ми казва, чух един глас – добре направи, че иска извинение.“ Вие ще кажете – това е една илюзия.
към беседата >>
Две плесници ѝ
ударил
и казва да търпи жената.
Ти като пиеш бира или винце, каквито и да са други работи, ти като носиш твърде модни чепичета, че те са квадратни илюзии, в които ние живеем. И той казва: „Оттам насетне нова идея влезе.“ Казвам, човещина е туй. И тя е като мене. Че майка я гледала и нея, че майка ѝ на ръце я носила, целувала я и тя е била възлюблена дъщеря, баща има, който я обича, че и аз имам дъщеря. Един ден какъв пример ще дам аз.
Две плесници ѝ
ударил
и казва да търпи жената.
Жената може да ушие две плесници и тя казва – да търпи мъжът. Силният може да ушие две плесници, комуто иска. Трябва да знаете, че и на силния може да му се ушият две плесници. И казва Христос: „Аз пребъдвам в неговата любов.“ Няма по-хубаво нещо в света – човек да пребъдва, да чувства своята свобода. Тогава той ще бъде независим.
към беседата >>
8.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Пазете следното правило: Всяко музикално упражнение да съвпада с
ударението
на думите.
Ще се наведеш и ще почнеш да я доиш. Сега ще ви дам темата „Грее слънцето“, да я разработите свободно. Как ще започнете да пеете? Първо ще отидете при главата, а оттам – при опашката, в края на слънцето. (Учителят пее мощно: „Грее слънцето, на болните носи здраве, а на здравите – щастие“.) Опитайте се и вие да изпеете тази песен, може да турите други думи.
Пазете следното правило: Всяко музикално упражнение да съвпада с
ударението
на думите.
Някога ударението на думите не съвпада с мисълта. Дето няма съвпадение, там отсъства всякаква музикалност. То е все едно да видиш един голям, едър човек с тънки устни. Те не отговарят на неговия ръст. Тънките устни подхождат на дребен, малък човек.
към беседата >>
Някога
ударението
на думите не съвпада с мисълта.
Сега ще ви дам темата „Грее слънцето“, да я разработите свободно. Как ще започнете да пеете? Първо ще отидете при главата, а оттам – при опашката, в края на слънцето. (Учителят пее мощно: „Грее слънцето, на болните носи здраве, а на здравите – щастие“.) Опитайте се и вие да изпеете тази песен, може да турите други думи. Пазете следното правило: Всяко музикално упражнение да съвпада с ударението на думите.
Някога
ударението
на думите не съвпада с мисълта.
Дето няма съвпадение, там отсъства всякаква музикалност. То е все едно да видиш един голям, едър човек с тънки устни. Те не отговарят на неговия ръст. Тънките устни подхождат на дребен, малък човек. Природата обича съразмерност между органите, между частите на тялото.
към беседата >>
Музикалното
ударение
трябва да съвпада с
ударението
на думите.
(втори вариант)
Учителят изпя „Грее слънцето, на болните носи здраве, на здравите носи щастие“.) На болните носи здраве, а на здравите носи щастие. Ха сега как да съчиним другото. Може да го изпеете. По кой начин искате? Може да го изпеете само по един начин.
Музикалното
ударение
трябва да съвпада с
ударението
на думите.
Много пъти във всичките работи музикалните ударения не съвпадат със словесните, не падат на едно и също място. Много пъти ударенията на думата и на мисълта не съвпадат. Вие нарисувате един човек с тънки устни. Той е дребнав човек. Устата не може да бъдат тънки.
към втори вариант >>
Много пъти във всичките работи музикалните
ударения
не съвпадат със словесните, не падат на едно и също място.
(втори вариант)
Ха сега как да съчиним другото. Може да го изпеете. По кой начин искате? Може да го изпеете само по един начин. Музикалното ударение трябва да съвпада с ударението на думите.
Много пъти във всичките работи музикалните
ударения
не съвпадат със словесните, не падат на едно и също място.
Много пъти ударенията на думата и на мисълта не съвпадат. Вие нарисувате един човек с тънки устни. Той е дребнав човек. Устата не може да бъдат тънки. Може да е хубаво тънките устни, но този човек не му мяза на този голям човек с тънки устни.
към втори вариант >>
Много пъти
ударенията
на думата и на мисълта не съвпадат.
(втори вариант)
Може да го изпеете. По кой начин искате? Може да го изпеете само по един начин. Музикалното ударение трябва да съвпада с ударението на думите. Много пъти във всичките работи музикалните ударения не съвпадат със словесните, не падат на едно и също място.
Много пъти
ударенията
на думата и на мисълта не съвпадат.
Вие нарисувате един човек с тънки устни. Той е дребнав човек. Устата не може да бъдат тънки. Може да е хубаво тънките устни, но този човек не му мяза на този голям човек с тънки устни. Неговите уста имат едно съотношение.
към втори вариант >>
9.
Прав и крив път
,
УС
, София, 19.3.1933г.,
Мисля как да освободя този човек от
ударите
на неговите патерици.
“ Взима патериците му и го набива. Често и вие се натъквате на собствените си мъчнотии и се плашите. Аз разглеждам страданията от особено становище. Оплакваш се от страданията. Казвам: Бият те със собствените ти патерици.
Мисля как да освободя този човек от
ударите
на неговите патерици.
Казвам му: Направил си една грешка, която трябва да изправиш. Ти си влязъл в градина, където градинарят бие. – „Как ще избягна боя? “ – Ще влезеш в градина, специално за инвалиди, където никого не бият. – „Не знаех, че има такава градина, не видях такъв надпис.“ – Друг път ще внимаваш: където няма надпис, има бой; където има надпис, няма бой.
към беседата >>
10.
Развити и недоразвити
,
ООК
, София, 22.3.1933г.,
Щом имаш парашут, ще слезеш с него, без да се
удариш
.
Нямам ли право? “ Тук не става въпрос за падане и за свобода. Паднеш ли от върха, няма да станеш. – „Ако имам парашут? “ – Това е друг въпрос.
Щом имаш парашут, ще слезеш с него, без да се
удариш
.
Ако нямаш парашут и паднеш отвисоко, ти си загубен. Каквито и обяснения да ви се дават, те не могат да внесат в човека вътрешен подтик. – Защо? – Защото вашите мисли и желания не са съгласни с Божествените. Няма защо и аз да се занимавам с вашия вътрешен живот.
към беседата >>
11.
Постоянни и променливи сили / Отношение между ума и сърцето
,
МОК
, София, 24.3.1933г.,
Вдигаш ръката си да
удариш
някого, но веднага дойде самообладанието, и ти сваляш ръката си.
Двете ръце представят два вида електричество – положително и отрицателно, или два вида магнетизъм – също положителен и отрицателен. Мислите и чувствата също биват положителни и отрицателни. Силите могат да се превръщат: положителната в отрицателна, и отрицателната в положителна. Който има самообладание, превръща отрицателните сили в себе си в положителни. За самообладание се говори само в психичния живот, а не и в механичния.
Вдигаш ръката си да
удариш
някого, но веднага дойде самообладанието, и ти сваляш ръката си.
В механиката процесите са завършени. От резултатите съдите за силите, които действат там. Например, един човек се дави в реката. Хората веднага тичат да го спасят. Ако могат да го спасят, те се радват.
към беседата >>
Например човек си дига ръцете, за да
удари
някого, но после казва: „Хайде да не го
ударя
, да не го утрепя.“ Той има самообладание.
(втори вариант)
Или положителни или отрицателни мисли. Кои се наричат положителни сили в света? Всяка сила, която може да се превърне в отрицателна сила, е положителна сила. Какво ще разберете от това? Казах, всяка една сила, която може да се превърне от отрицателна в положителна - тогава имаме самообладание.
Например човек си дига ръцете, за да
удари
някого, но после казва: „Хайде да не го
ударя
, да не го утрепя.“ Той има самообладание.
Разбира се, там в механиката, дето действат положителни и отрицателни механични сили, там няма никакво самообладание. Но едни положителни механически сили не съществуват, то е един резултат. Не съществуват положителни и отрицателни сили в механиката. Съществуват само прояви от тях. Вие в механиката имате всякога един завършен процес.
към втори вариант >>
12.
Закон на доброто
,
МОК
, София, 31.3.1933г.,
Достатъчен е най-малкият
удар
отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне.
В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне.
Достатъчен е най-малкият
удар
отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне.
Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек. Питам: Как се справяте вие с гнева си? Как се лекувате от него?
към беседата >>
Ако я
удариш
силно, ще се раздроби на много частички; ако я
удариш
слабо, няма да се счупи.
– Бъди вътрешно тих и спокоен! Питаш: „Може ли да стане тук земетресение? “ – Земетресението има своите причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата, сама по себе си, не може да се счупи.
Ако я
удариш
силно, ще се раздроби на много частички; ако я
удариш
слабо, няма да се счупи.
Ние гледаме на земетресението като метод на природата. Бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения.
към беседата >>
Най-после, ти го срещнеш,
удариш
го по главата, и той те даде под съд.
Това е механически живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Работиш, например, при някой богат човек. След като работиш известно време, той не иска да ти плати. Не че няма пари, но има известни съображения.
Най-после, ти го срещнеш,
удариш
го по главата, и той те даде под съд.
Имаш да взимаш пари от него, право е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му. Осъждат те и ти лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш, освобождават те. Ти казваш: „Дадох му поне да разбере! “ Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш.
към беседата >>
Допуснете, че вие сте се разсърдили и в себе си приличаш на една бомба, взривни вещества, и чакаш само един малък
удар
.
(втори вариант)
Всяко чувство или мисъл, което има противодействие, винаги произвежда гняв. Гневът е едно условие да премахнеш препятствието, което срещаш на пътя си. Ако можеш да премахнеш препятствието, ще усетиш удоволствие. А пък, ако не можеш, в тебе се ражда не неразположение, но омраза. Когато мразиш някой човек, ти го мразиш по единствената причина, че той е спънка на живота ти, а пък когато считаш, че някой ти помага, тогава имаш към него разположение.
Допуснете, че вие сте се разсърдили и в себе си приличаш на една бомба, взривни вещества, и чакаш само един малък
удар
.
(В салона е влязла една котка.) Котката обича повече топлината, отколкото знанието. Тя идва за печката. Тя казва: „Много ви благодаря за печката.“ Тя мисли, че заради нея сме я запалили. Значи, когато приличаш на една бомба, чакаш най- малкия удар. В бомбата има взривни вещества и силата на човека зависи от следното.
към втори вариант >>
Значи, когато приличаш на една бомба, чакаш най- малкия
удар
.
(втори вариант)
Когато мразиш някой човек, ти го мразиш по единствената причина, че той е спънка на живота ти, а пък когато считаш, че някой ти помага, тогава имаш към него разположение. Допуснете, че вие сте се разсърдили и в себе си приличаш на една бомба, взривни вещества, и чакаш само един малък удар. (В салона е влязла една котка.) Котката обича повече топлината, отколкото знанието. Тя идва за печката. Тя казва: „Много ви благодаря за печката.“ Тя мисли, че заради нея сме я запалили.
Значи, когато приличаш на една бомба, чакаш най- малкия
удар
.
В бомбата има взривни вещества и силата на човека зависи от следното. Когато можеш да превръщаш взривните вещества, взривните сили, които имаш в себе си. За пример една мисъл или едно желание може да произведе един взрив, но ако ти можеш да превърнеш тази енергия, да я впрегнеш на работа, минаваш за един умен човек. Сега, когато вие имате гняв, как се лекувате? Вие се наговорите и след това казвате: „Пусни водата да изтече.“ Трябва да изтече мътната вода.
към втори вариант >>
Ако я
удариш
силно, ще се строши.
(втори вариант)
За да подобрите вашата памет, трябва да имате вътрешен мир, вътрешно спокойствие. Станало някъде землетресение, да бъдеш ти спокоен при землетресението. Ти казваш: „Може да дойде землетресение тука.“ Землетресението тук не може да дойде, а може да дойде само по известни причини. Само като го поканиш, то ще дойде. Една чаша сама по себе си не може да се строши.
Ако я
удариш
силно, ще се строши.
Ако я удариш слабо, не може да се строши. „Ние считаме, че землетресението ще дойде.“ То е само един начин на природата. Бурите са други начини. Вълнението на океаните е друг начин. От известно гледище вълнението на океана си има добра страна.
към втори вариант >>
Ако я
удариш
слабо, не може да се строши.
(втори вариант)
Станало някъде землетресение, да бъдеш ти спокоен при землетресението. Ти казваш: „Може да дойде землетресение тука.“ Землетресението тук не може да дойде, а може да дойде само по известни причини. Само като го поканиш, то ще дойде. Една чаша сама по себе си не може да се строши. Ако я удариш силно, ще се строши.
Ако я
удариш
слабо, не може да се строши.
„Ние считаме, че землетресението ще дойде.“ То е само един начин на природата. Бурите са други начини. Вълнението на океаните е друг начин. От известно гледище вълнението на океана си има добра страна. Така и землетресението.
към втори вариант >>
13.
Радостта
,
НБ
, София, 2.4.1933г.,
Ти ще му
удариш
една плесница, но както го
удариш
, тъй ще остане ръката ти.
Онзи светският човек ще гътне светията на земята. Но светията има друга една сила. Той няма такива мускули, но той, ако иска, със своята воля, ако насочи пръста си към пехливанина, този ще се сцепени. Няма да може да мръдне. Светията никога не се бори, той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката така.
Ти ще му
удариш
една плесница, но както го
удариш
, тъй ще остане ръката ти.
Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са ударили плесница на светията, и сега само носят своето последствие. Тъй го тълкувам аз, пък вие го тълкувайте по друг начин. Та ти се съмняваш в благостта на Бога; ти се съмняваш в знанието на Бога; ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че ти няма да останеш сляп. Ако ти се откажеш от истината, ще се развалят твоите дробове, ако ти се откажеш от храната, ще се развали твоят стомах.
към беседата >>
Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са
ударили
плесница на светията, и сега само носят своето последствие.
Но светията има друга една сила. Той няма такива мускули, но той, ако иска, със своята воля, ако насочи пръста си към пехливанина, този ще се сцепени. Няма да може да мръдне. Светията никога не се бори, той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката така. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти.
Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора, които са
ударили
плесница на светията, и сега само носят своето последствие.
Тъй го тълкувам аз, пък вие го тълкувайте по друг начин. Та ти се съмняваш в благостта на Бога; ти се съмняваш в знанието на Бога; ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че ти няма да останеш сляп. Ако ти се откажеш от истината, ще се развалят твоите дробове, ако ти се откажеш от храната, ще се развали твоят стомах. Ако ти се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък.
към беседата >>
Ти ще му
удариш
една плесница, но както го
удариш
, тъй ще остане ръката ти.
(втори вариант)
Светският човек ще събори светията на земята. Но светията има друга сила. Той няма такива мускули, но ако иска, със силата на своята воля, ще насочи пръста си към пехливанина, той ще се вцепени, няма да може да мръдне. Светията никога не се бори. Той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката там.
Ти ще му
удариш
една плесница, но както го
удариш
, тъй ще остане ръката ти.
Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора. които са ударили плесница на светията и сега само носят своето последствие. Така го тълкувам аз, а Вие го тълкувайте по друг начин. Ти се съмняваш в благостта на Бога, ти се съмняваш в знанието на Бога, ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че няма да ослепееш ако се откажеш от истината?
към втори вариант >>
които са
ударили
плесница на светията и сега само носят своето последствие.
(втори вариант)
Той няма такива мускули, но ако иска, със силата на своята воля, ще насочи пръста си към пехливанина, той ще се вцепени, няма да може да мръдне. Светията никога не се бори. Той оставя да го плеснеш, но ще ти остане ръката там. Ти ще му удариш една плесница, но както го удариш, тъй ще остане ръката ти. Всички онези хора, които са сакати, които са слепи, са все хора.
които са
ударили
плесница на светията и сега само носят своето последствие.
Така го тълкувам аз, а Вие го тълкувайте по друг начин. Ти се съмняваш в благостта на Бога, ти се съмняваш в знанието на Бога, ти се съмняваш в истината на Бога. Мислиш ли, че няма да ослепееш ако се откажеш от истината? - Ще заболеят и твоите дробове ако се откажеш от Христа, ще се развали твоят стомах. Ако се откажеш да мислиш, ще се развали твоят ум, твоят мозък.
към втори вариант >>
14.
Слушайте разумното
,
ООК
, София, 19.4.1933г.,
Дойде някой при мене и ми разказва, че го
ударили
по главата.
– „Ами защо им се случило? “ – Колкото и да обяснявам, нищо няма да разберете. Ще питате: „Не е ли могло да се случи така, че да не скърбят? “ – Въпросът за скръбта е цяла философия. Вие можете да разсъждавате по това, без да дойдете до някакво заключение.
Дойде някой при мене и ми разказва, че го
ударили
по главата.
Питам го как си обяснява това. Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го ударил. Това може да бъде причина, но ако не можеш да се сетиш? Дали ще се сети, или не, това не е важно, но има някаква причина – в близкото или далечното минало. Случи се, че някой те удари по причина на това, че не си го погледнал приветливо.
към беседата >>
Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го
ударил
.
Ще питате: „Не е ли могло да се случи така, че да не скърбят? “ – Въпросът за скръбта е цяла философия. Вие можете да разсъждавате по това, без да дойдете до някакво заключение. Дойде някой при мене и ми разказва, че го ударили по главата. Питам го как си обяснява това.
Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го
ударил
.
Това може да бъде причина, но ако не можеш да се сетиш? Дали ще се сети, или не, това не е важно, но има някаква причина – в близкото или далечното минало. Случи се, че някой те удари по причина на това, че не си го погледнал приветливо. Видимо причината е близка, а може да се крие и в далечното минало. Ако беше го поздравил любезно, усмихнато, нямаше да те удари.
към беседата >>
Случи се, че някой те
удари
по причина на това, че не си го погледнал приветливо.
Дойде някой при мене и ми разказва, че го ударили по главата. Питам го как си обяснява това. Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го ударил. Това може да бъде причина, но ако не можеш да се сетиш? Дали ще се сети, или не, това не е важно, но има някаква причина – в близкото или далечното минало.
Случи се, че някой те
удари
по причина на това, че не си го погледнал приветливо.
Видимо причината е близка, а може да се крие и в далечното минало. Ако беше го поздравил любезно, усмихнато, нямаше да те удари. Минават двама души, един след друг, покрай един военен пост. Забранено е да се минава оттам. Първият се опитва да мине без разрешение.
към беседата >>
Ако беше го поздравил любезно, усмихнато, нямаше да те
удари
.
Той седи, мисли и най-после си спомня, че преди няколко години казал една обидна дума на едного и той сега го ударил. Това може да бъде причина, но ако не можеш да се сетиш? Дали ще се сети, или не, това не е важно, но има някаква причина – в близкото или далечното минало. Случи се, че някой те удари по причина на това, че не си го погледнал приветливо. Видимо причината е близка, а може да се крие и в далечното минало.
Ако беше го поздравил любезно, усмихнато, нямаше да те
удари
.
Минават двама души, един след друг, покрай един военен пост. Забранено е да се минава оттам. Първият се опитва да мине без разрешение. Войникът го удря с приклада на пушката си и той пада на земята. Вторият, възползвал се от тази случка, пристъпва внимателно към войника и казва: „Извинете, случайно съм попаднал тук.
към беседата >>
И в природата има много такива постове и ако не ги избягвате, дали си мъж, жена или дете, ще изпитате
удара
на пушката.
Вторият, възползвал се от тази случка, пристъпва внимателно към войника и казва: „Извинете, случайно съм попаднал тук. Откъде да мина? “ Войникът му посочва пътя. Така вторият избягва стълкновението. Казвам: И в живота има много военни постове.
И в природата има много такива постове и ако не ги избягвате, дали си мъж, жена или дете, ще изпитате
удара
на пушката.
Ето защо, като говорим за законите на природата, разбираме войника, който стои на пост, с пушка в ръка. Ако не сте внимателни, той ще постъпи с вас така, както не би желал. Затова, именно, ви се дава знание, което предпазва от ненужни скърби и мъчнотии. Друг е въпросът за страданието като условие за човешкото развитие. И тъй, изучавайте ухото, което взима участие в закона на необходимостта, в закона на дълга и на желанията.
към беседата >>
Често ми се е случвало някой да дойде при мене и ми разправя, че някой го е
ударил
в главата.
(втори вариант)
Тамън ти обясня защо се е случило и той казва: „Другояче не можеше ли да бъде? “ То е цяла философия. Хубаво нещо е за разсъждение. Понякой път и аз питам защо туй се случило. Той започне да обяснява.
Често ми се е случвало някой да дойде при мене и ми разправя, че някой го е
ударил
в главата.
Питам го: „Как си го обясняваш? “ Той седи, седи, казва: „Иде ми на ум. Преди десетина години казах една дума на този човек. Види се някой ким[1] е имал. Обидих го и заради това ме е ударил в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните?
към втори вариант >>
Обидих го и заради това ме е
ударил
в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните?
(втори вариант)
Често ми се е случвало някой да дойде при мене и ми разправя, че някой го е ударил в главата. Питам го: „Как си го обясняваш? “ Той седи, седи, казва: „Иде ми на ум. Преди десетина години казах една дума на този човек. Види се някой ким[1] е имал.
Обидих го и заради това ме е
ударил
в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните?
Но все си има една малка причина. Малката причина седи някъде или близо или далеч. Един човек може да те удари по единствената причина: ти си минал и го погледнал така несъзнателно и той се докачил. Дигне ръката, като че с погледа ти си го ударил. Може причината да е много близка.
към втори вариант >>
Един човек може да те
удари
по единствената причина: ти си минал и го погледнал така несъзнателно и той се докачил.
(втори вариант)
Преди десетина години казах една дума на този човек. Види се някой ким[1] е имал. Обидих го и заради това ме е ударил в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните? Но все си има една малка причина. Малката причина седи някъде или близо или далеч.
Един човек може да те
удари
по единствената причина: ти си минал и го погледнал така несъзнателно и той се докачил.
Дигне ръката, като че с погледа ти си го ударил. Може причината да е много близка. Ако на този човек, който минавал там, покрай него, който му се усмихне, поздрави го, ни най-малко няма да го хлопне. Минават двама покрай един военен пост. Минава единият и войникът с пушката го повалява на земята.
към втори вариант >>
Дигне ръката, като че с погледа ти си го
ударил
.
(втори вариант)
Види се някой ким[1] е имал. Обидих го и заради това ме е ударил в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните? Но все си има една малка причина. Малката причина седи някъде или близо или далеч. Един човек може да те удари по единствената причина: ти си минал и го погледнал така несъзнателно и той се докачил.
Дигне ръката, като че с погледа ти си го
ударил
.
Може причината да е много близка. Ако на този човек, който минавал там, покрай него, който му се усмихне, поздрави го, ни най-малко няма да го хлопне. Минават двама покрай един военен пост. Минава единият и войникът с пушката го повалява на земята. Иде другият и казва: „Извинете, аз виждам, че е забранено.“ Първия го удря, а вторият се възползува.
към втори вариант >>
Дали си мъж или жена или дете, все таки може да приемеш един
удар
на пушката.
(втори вариант)
Иде другият и казва: „Извинете, аз виждам, че е забранено.“ Първия го удря, а вторият се възползува. Той казва: „Ще извините, аз съм попаднал тука“, войникът вземе друга поза. Войникът е под команда и той казва: „Тук не може да минават.“ Та рекох, в живота, помнете, има много военни постове. Цялата природа е пълна с военни постове.
Дали си мъж или жена или дете, все таки може да приемеш един
удар
на пушката.
Та когато ние говорим за законите на природата, подразбираме един войник, който седи с пушката. Ако не си внимателен, той може да постъпи така, както не би желал. Туй знание ви се дава, за да може да се ползувате, да не попадаме в ненуждни мъчнотии и скърби и света. Страданията са общ ход на работата. Та рекох, сега ще помните ухото [на] необходимостта, какво е.
към втори вариант >>
15.
Домостроителят
,
НБ
, София, 23.4.1933г.,
Вземи един нож, колкото за опит.“ Апостол Петър беше млад човек, революционер, дойде един воин и той извади ножа и го
удари
, отряза му ухото.
След като издържа това поругание, цяла нощ да се гаврят с него, на другия ден да му турят кръст, той да го носи. Туй показва голямото геройство, спокойно да издържиш. Един човек, който има всичкото съзнание, че може да го направи и се въздържа да направи пакост на света, това е геройство. Христос можеше да очисти Римската империя в 24 часа и от Римската империя нямаше да остане нито прах, нито пепел, но не прие туй да направи. Апостол Петър искаше да вземе ножа, но Христос казва: „Тази работа с нож не става.
Вземи един нож, колкото за опит.“ Апостол Петър беше млад човек, революционер, дойде един воин и той извади ножа и го
удари
, отряза му ухото.
Христос му залепи ухото и казва: „Тури ножа в ножницата, защото, който нож вади, от нож умира.“ После вижда апостол Петър, който беше толкова смел да извади нож, той не можа да бъде толкова смел да издържи, когато един от слугите му рече: „И ти си един от неговите ученици.“ Аз виждам, че много християни са много смели, когато имат много пари в банката, като апостол Петър вадят нож. Щом като изгубят парите, нямат нито пет пари в джоба, казват: „Няма да я бъде тази работа.“ Аз казвам, смел християнин е този, който не уповава богатство, смел християнин е този, който разрешава въпроса, тъй както Христос го разреши. Някои казват: „Трябва да се биеш.“ Какво ще се биеш. Иде насреща ти цял един полк, въоръжен с картечници, какво ще се биеш с тях.
към беседата >>
16.
Трите посоки
,
ООК
, София, 26.4.1933г.,
Тя го
удари
няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета.
Такова, е отношението на детето към майката, и на майката към детето. Някога детето отива към майка си, а някога майката – към детето. Ако детето всякога се отправя към майка си, не да плаче, но да й се радва, от него човек ще стане. Ако майката всякога се отправя към детето, тя е осъдена на страдания. Разумната майка изслушва оплакванията на детето си, но не го милва и гали.
Тя го
удари
няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета.
Неразумната майка ще го изслуша и ще търси виновника за плача на детето си. Желая ви, всякога да отивате при Бога, но да не плачете. Ходете при Бога с радост и трепет на сърцето, да Му разкажете, какво сте свършили и какво мислите да работите. Кой от вас ще изпее „Грее слънцето“? Който пръв се реши да я изпее, ще му дам един лев.
към беседата >>
Детето ще разкаже на майка си кой го е
ударил
, кой го е бутнал, кой му е казал нещо лошо.
(втори вариант)
Когато майката отива към детето, тогава любовта на майката е по-голяма, а когато детето отива към майката, тогава любовта на детето е по-голяма. Когато майката отива към детето си, тогава казваме, че тази майка ще страда. Когато детето отива към майка си, казваме, че това дете ще стане човек. Ако това дете отива при майка си и плаче, няма да стане човек, но ако не плаче, ще стане човек. Някой път вие отивате при Бога и все хленчите.
Детето ще разкаже на майка си кой го е
ударил
, кой го е бутнал, кой му е казал нещо лошо.
Майката дава внимание, кое е било онова дете. Така ще направи майката, която не е умна. А пък умната майка ще потупа детето си по рамото и ще каже: „Няма нищо.“ Кой ще изпее „Грее Слънцето“? Левът ще остане заради мене.
към втори вариант >>
17.
Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма
,
МОК
, София, 28.4.1933г.,
Аз като взема едно дърво и му
ударя
един гвоздей четири пъти, може да го накарам да мисли.
(втори вариант)
Безполезно е за детето да анализира млякото, а то трябва да възприема тази храна и да опита силата ú. Идеята за Бога трябва да се възприема без никакви разсъждения. Може някой да каже: „Как може да възприемаш известна идея без разсъждения? “ Да възприемаш известна идея без разсъждение, е едно състояние по-високо, отколкото, ако го възприемаш с разсъждение. Разсъждението е един механически процес.
Аз като взема едно дърво и му
ударя
един гвоздей четири пъти, може да го накарам да мисли.
Ще му кажа: „Тук ти е мястото! “ Сега един гвоздей и две греди какво отношение имат? Казвам: „Аз ви забих заедно и не можете да се мърдате.“ Но защо е влезнал гвоздеят там, и той не знае. Но ако туй кажа на гвоздея, никаква философия няма. Тия греди живяха едно време и без гвоздеи, и растяха много добре.
към втори вариант >>
18.
Целта на живота
,
УС
, София, 30.4.1933г.,
Тя се
ударила
в една канара и се разбила.
Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет км разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние? Сегашните хора се намират в положението на двама американци, които се разхождали с лодка по Ниагарския водопад, но неочаквано преживели голяма катастрофа. Те пийнали малко и изкривили направлението на лодката.
Тя се
ударила
в една канара и се разбила.
Единият успял да се качи на канарата, която се разделяла на две части: едната част сочела към Съединените Щати, а другата – към Канада. Вторият се понесъл по течението на водопада. Гледат го от брега, искат да му помогнат, но не знаят как. Търсят начин, мислят, но не се решават – страхуват се да не се удавят. И на двамата положението било тежко.
към беседата >>
19.
Прави разсъждения / Човешката уста
,
ООК
, София, 3.5.1933г.,
Например,
удариш
се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината.
Преди всичко, вие не знаете, как се хващат онези, които се обичат. При любовта хората се хващат по особен начин. Вие говорите за любовта, но я разбирате по своему. Аз се интересувам от вашето разбиране. Истинското разбиране е свободно от всякакво болно чувство, както и от болезнени, криви мисли.
Например,
удариш
се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината.
Не, спри се и помисли, защо падна, кой крак си удари, на кое място. После, вдълбочи се в себе си и там търси причината. Повтарям: Болни ученици в школата не приемам. Какво се разбира под болен човек? Влизаш в една къща, или в едно училище и започваш да плюеш на пода, да се секнеш.
към беседата >>
Не, спри се и помисли, защо падна, кой крак си
удари
, на кое място.
При любовта хората се хващат по особен начин. Вие говорите за любовта, но я разбирате по своему. Аз се интересувам от вашето разбиране. Истинското разбиране е свободно от всякакво болно чувство, както и от болезнени, криви мисли. Например, удариш се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината.
Не, спри се и помисли, защо падна, кой крак си
удари
, на кое място.
После, вдълбочи се в себе си и там търси причината. Повтарям: Болни ученици в школата не приемам. Какво се разбира под болен човек? Влизаш в една къща, или в едно училище и започваш да плюеш на пода, да се секнеш. Какво ще стане, ако всички постъпват така?
към беседата >>
Вие вървите по пътя и си
ударите
крака.
(втори вариант)
Защото Любовта има особен начин за хващане. И вие имате после особено разбиране. Мене ме интересува вашето разбиране. Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов.
Вие вървите по пътя и си
ударите
крака.
Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите.
към втори вариант >>
Вие сами се
ударите
, но не може да намерите виноватия.
(втори вариант)
Някой път, когато искам да се развеселя, аз мисля за вашето разбиране. Например мисля за вашата любов. Вие вървите по пътя и си ударите крака. Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение.
Вие сами се
ударите
, но не може да намерите виноватия.
Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил.
към втори вариант >>
Защо се
ударихте
?
(втори вариант)
Вие се спрете, недоволни сте. Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите.
Защо се
ударихте
?
Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното.
към втори вариант >>
Щом е един
удар
, това е една задача, която иска разрешение.
(втори вариант)
Изменя се вече вашето разположение. Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте?
Щом е един
удар
, това е една задача, която иска разрешение.
И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното.
към втори вариант >>
И после, в какво си
ударил
.
(втори вариант)
Вие сами се ударите, но не може да намерите виноватия. Търсите камък да му се карате и търсите причина. Мислите, че ще я намерите. Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение.
И после, в какво си
ударил
.
Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното. Трябва да знаеш, защо си ударил коляното. Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам.
към втори вариант >>
Ти си
ударил
коляното.
(втори вариант)
Защо се ударихте? Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина.
Ти си
ударил
коляното.
Трябва да знаеш, защо си ударил коляното. Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш, защо си
ударил
коляното.
(втори вариант)
Щом е един удар, това е една задача, която иска разрешение. И после, в какво си ударил. Дали големия палец или коляното? Че това не е без причина. Ти си ударил коляното.
Трябва да знаеш, защо си
ударил
коляното.
Аз ви казвам, че болни хора в училището не искам. Ето какво разбирам под болен човек: Вие идвате тук и всеки идва в училището със своята смет, изсипвате всичко тук. Представете си, че всичките ученици влизат и всички се секнат на пода, това са все окултни ученици, седите вие и мислите за Бога, за слънцето и прочие. Твоя работа, но дотогава, докато има плюене и секнене, никаква тайна не може да се разкрие на човека. Тези лигавини са полезни за ума [стомаха], но не са полезни за стомаха [ума].
към втори вариант >>
20.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Много ученици има някой път са недоволни, че им
ударили
някоя плесница.
Щом го теглят назад, отива напред, като потеглят напред, то се дърпа назад. Всички магарета влезли. Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво.
Много ученици има някой път са недоволни, че им
ударили
някоя плесница.
Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда. Казвам, конкретните работи. Сега ние се спираме в живота и сме недоволни от самия него. Не какъв трябва да бъде животът ни, нито един човек няма едно конкретно понятие.
към беседата >>
Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме
удари
, предаде ми нещо.“ Ако го
удари
някой прост, обижда се.
Всички магарета влезли. Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво. Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница.
Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме
удари
, предаде ми нещо.“ Ако го
удари
някой прост, обижда се.
Когато го удари учен човек, не се обижда. Казвам, конкретните работи. Сега ние се спираме в живота и сме недоволни от самия него. Не какъв трябва да бъде животът ни, нито един човек няма едно конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него.
към беседата >>
Когато го
удари
учен човек, не се обижда.
Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво. Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница. Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се.
Когато го
удари
учен човек, не се обижда.
Казвам, конкретните работи. Сега ние се спираме в живота и сме недоволни от самия него. Не какъв трябва да бъде животът ни, нито един човек няма едно конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него. Той как трябва да постъпва, малцина имат една ясна представа. Защо?
към беседата >>
Един мъдрец, ако го
ударите
и го прободете с ножа, той ще усеща болка, но той има силна воля – може с волята си да прекрати болката.
Онова яйце, което е под квачката, всякога може да се счупи, да се разлее, но като се излюпи, то е вече свободно, има вече крилца. Следователно онзи човек, който е излязъл от ограниченията на живота, престанал е да мисли за ограниченията в живота… Докато ние мислим, че окръжаващата среда, в която живеем, че без това не можем, без онова не можем, че това било, че онова било, ние не можем да намерим истинския път. Може да мислим така, но туй не разрешава въпроса. Туй всякога ще внесе известен недоимък, известни страдания, известен смут в ума ни, известен смут в сърцето ни, известен смут във волята ни. Естествено е това, аз не го отричам.
Един мъдрец, ако го
ударите
и го прободете с ножа, той ще усеща болка, но той има силна воля – може с волята си да прекрати болката.
Аз ще ви приведа онзи пример. Ако човек е много умен, нещастията и страданията ги е страх от човешкия ум. Страданията и нещастията, това са врагове в света, които всякога може да те нападнат. И те ще те нападнат, когато ти седиш неприготвен и мислиш, че всичко е наред. Тогава те ще те нападнат.
към беседата >>
Много ученици има, някой път са недоволни, че им
ударили
някоя плесница, казват: Умен, учен човек ме
удари
, предаде ми нещо.
(втори вариант)
Казва: това е слабата страна на магарето. Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: трябва да вляза вътре, а като го пипнеш за главата, то казва: не, нататък не отивам. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: Потегли ме прост войник за опашката. Сега да смекча работата да не разберете криво.
Много ученици има, някой път са недоволни, че им
ударили
някоя плесница, казват: Умен, учен човек ме
удари
, предаде ми нещо.
Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда. Често ние сме недоволни от живота. Но какъв трябва да бъде животът ни нито един човек няма конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него.
към втори вариант >>
Ако го
удари
някой прост, обижда се.
(втори вариант)
Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: трябва да вляза вътре, а като го пипнеш за главата, то казва: не, нататък не отивам. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: Потегли ме прост войник за опашката. Сега да смекча работата да не разберете криво. Много ученици има, някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница, казват: Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.
Ако го
удари
някой прост, обижда се.
Когато го удари учен човек, не се обижда. Често ние сме недоволни от живота. Но какъв трябва да бъде животът ни нито един човек няма конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него. Той как трябва да постъпва, малцина имат ясна представа. Защо?
към втори вариант >>
Когато го
удари
учен човек, не се обижда.
(втори вариант)
Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: трябва да вляза вътре, а като го пипнеш за главата, то казва: не, нататък не отивам. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: Потегли ме прост войник за опашката. Сега да смекча работата да не разберете криво. Много ученици има, някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница, казват: Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо. Ако го удари някой прост, обижда се.
Когато го
удари
учен човек, не се обижда.
Често ние сме недоволни от живота. Но какъв трябва да бъде животът ни нито един човек няма конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него. Той как трябва да постъпва, малцина имат ясна представа. Защо? Понеже всяка една добродетел на физическото поле трябва да се изрази в нещо материално.
към втори вариант >>
Един мъдрец ако го
ударите
и го прободете с ножа, той ще усеща болка, но той има силна воля, с която може да спре болката.
(втори вариант)
Следователно, онзи човек, който е излязъл от ограниченията на живота, престанал е да мисли за ограниченията в живота. Докато ние мислим за окръжаващата ни среда, за нещата, без които не можем, ние не можем да намерим истинския път. Може да мислим така, но това не решава въпроса. Туй всякога ще внесе известен недоимък, известни страдания, известен смут в ума ни, в сърцето ни, във волята ни. Естествено е това, аз не го отричам.
Един мъдрец ако го
ударите
и го прободете с ножа, той ще усеща болка, но той има силна воля, с която може да спре болката.
Аз ще ви кажа следното: Ако човек е много умен, нещастията и страданията бягат от него - страх ги е от човешкия ум. Е1ещастията и страданията това са врагове на света, които всякога може да те нападнат. И те ще нападнат то гава, когато мислиш, че всичко е наред. Тогава те ще те нападнат. Скърбите и страданията са като зверовете.
към втори вариант >>
21.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
Казвам:
Ударили
са те там, дето не трябва.
Тогава актьорът ще пострада в действителност. Често в живота хората играят реални роли. Мушкат човека в корема, и кръвта му изтича. Животът е голяма сцена, на която се играят различни роли. Някой се оплаква, че го ранили.
Казвам:
Ударили
са те там, дето не трябва.
Актьорът, твоят неприятел, вместо да те мушне фиктивно, ударил по-дълбоко и те ранил. Дето личността взима надмощие, там често стават убийства. Казвате, че човек е личност. Според мене, който не постъпва добре, не е никаква личност. Личността е резултат на добрата постъпка.
към беседата >>
Актьорът, твоят неприятел, вместо да те мушне фиктивно,
ударил
по-дълбоко и те ранил.
Често в живота хората играят реални роли. Мушкат човека в корема, и кръвта му изтича. Животът е голяма сцена, на която се играят различни роли. Някой се оплаква, че го ранили. Казвам: Ударили са те там, дето не трябва.
Актьорът, твоят неприятел, вместо да те мушне фиктивно,
ударил
по-дълбоко и те ранил.
Дето личността взима надмощие, там често стават убийства. Казвате, че човек е личност. Според мене, който не постъпва добре, не е никаква личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина.
към беседата >>
Следователно ако вие засягате само гумената част на човека, вие сте актьор, добре постъпвате в това отношение, че не сте го убили, в това седи добрината, че мушкате само гумената торба и че не сте го
ударили
там, където не трябва.
(втори вариант)
Следователно в постъпката има две страни. Вие казвате: „Добре играе ролята на сцената. Той ограби онзи като апаш.“ На сцената онзи актьор има на корема си гумена торба с течно вещество. Онзи, който го бие, мушне тази губената торба, изтече червена вода и той падне. Той трябва да бъде внимателен, като мушне гумената торба, да не би да мушне тялото.
Следователно ако вие засягате само гумената част на човека, вие сте актьор, добре постъпвате в това отношение, че не сте го убили, в това седи добрината, че мушкате само гумената торба и че не сте го
ударили
там, където не трябва.
Ако някой от вас мушне някого и му извади кръвта от гумената торба, какво наказание трябва да му дадем? Трябва да го похвалим. Но, ако го мушне там, дето не трябва, той се извинява като актьор. И казвате: „Той ще преживее по-реално.“ И в целия свят има хора, които играят много реални роли. Вместо да мушне гумената торба, той те мушне там, дето не трябва.
към втори вариант >>
22.
Пауза в живота
,
МОК
, София, 26.5.1933г.,
Той чул и му
ударил
една плесница, като го повалил на земята.
Това незнание внася нов елемент в тях. Като се обезсърчиш, ти можеш да станеш истински човек. Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш; докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент, американец, присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца.
Той чул и му
ударил
една плесница, като го повалил на земята.
От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ.
към беседата >>
От този момент у студента се зародило желание и той да му
удари
плесница, но разбрал, че ако борецът го
удари
втори път, той няма да стане от мястото си.
Като се обезсърчиш, ти можеш да станеш истински човек. Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш; докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент, американец, присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята.
От този момент у студента се зародило желание и той да му
удари
плесница, но разбрал, че ако борецът го
удари
втори път, той няма да стане от мястото си.
Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята“.
към беседата >>
След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти
удари
една плесница и ме търкули на земята“.
От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам“ – отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ.
След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти
удари
една плесница и ме търкули на земята“.
– „Много добре си се възползвал от моята плесница – казал борецът. – Сега те признавам за мой учител и ще вървя по твоя път.“ Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността.
към беседата >>
Той чул и му
ударил
една плесница, като го повалил на земята.
(втори вариант)
Като се обезсърчиш, ти можеш да станеш истински човек. Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш. Докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент американец присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца.
Той чул и му
ударил
една плесница, като го повалил на земята.
От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ „Не те познавам“ - отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ.
към втори вариант >>
От този момент у студента се зародило желание и той да му
удари
плесница, но разбрал, че ако борецът го
удари
втори път, той няма да стане от мястото си.
(втори вариант)
Докато не се обезсърчиш, човек не може да станеш. Докато не те съборят няколко пъти на земята, юнак не може да станеш. Един студент американец присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси. Като го гледал, студентът казал нещо по адрес на бореца. Той чул и му ударил една плесница, като го повалил на земята.
От този момент у студента се зародило желание и той да му
удари
плесница, но разбрал, че ако борецът го
удари
втори път, той няма да стане от мястото си.
Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ „Не те познавам“ - отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ. След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът.
към втори вариант >>
След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти
удари
една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът.
(втори вариант)
От този момент у студента се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си. Заинтересувал се той как борецът достигнал до тази сила и ловкост и решил да изучи неговия метод. След 10 години упражнения той се явил при бореца и го попитал: „Познаваш ли ме? “ „Не те познавам“ - отговорил борецът. Тогава студентът го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ.
След това му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди 10 години ти
удари
една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът.
- Сега те признавам за мой учител и ще Вървя по твоя път.“ Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността. Това е един кръг, към центъра на който може да дойдете от всички посоки.
към втори вариант >>
23.
Обходата / Обхода
,
ООК
, София, 31.5.1933г.,
Ако къртицата не беше направила своята къртичина и
ударих
[?
Но каква била изненадата му, когато усетил под главата си нещо меко. Това било къртичина. До къртичината стоял голям камък. Като се окопитил от падането, свещеникът се огледал и видял камъка. Той си казал: Каква разумност, какво Провидение!
Ако къртицата не беше направила своята къртичина и
ударих
[?
вр.] главата си в камъка, нищо нямаше да остане от мене. – Какво показва това? – Божията предвидливост. Бог отдавна е предвидил този момент и поставил къртицата на това място, да спаси главата на свещеника. Това е великият Божествен план, който предвижда нещата.
към беседата >>
Докато понасяш спокойно
ударите
, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с разположение; ще дойде нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред.
За обхода може да се говори само тогава, когато човек дава място на великото, разумното начало в себе си, като център на своя живот. Значи, има възможност човек да постъпва добре, да мисли и чувства добре. В това се състои философията на живота. При това положение, можеш да се справиш и с най-големите противоречия. Знай, че неразположението, на което се натъкваш, иде отдолу, от земята, то не е твое.
Докато понасяш спокойно
ударите
, противоречията на живота, ти ще излезеш на добър край: неразположението ти ще се смени с разположение; ще дойде нова вълна в живота ти, която ще те тласне напред.
Направете опита с огъня, с водата и с хляба. Постете три дена и след това пристъпете към опита: дръжте чашата с вода в ръката си 10 минути, без да пиете. Колкото и да сте жадни, да ви е приятно, че се въздържате. Правете опити, като инженерите, химиците, музикантите и художниците. Започнете с малките опити и постепенно вървете към големите.
към беседата >>
Ти спокойно понасяш
ударите
, противоречията.
(втори вариант)
И тогава го допущай това. Даже ако имаш една противоположна опитност, веднага тури си мисълта. Това значи да имаш вяра в Бога, да имаш вяра, когато имаш и най-големите противоречия. Неразположението, което имаш, не е от тебе. То е отдолу, от земята.
Ти спокойно понасяш
ударите
, противоречията.
И ако ги понасяш, няма да се мине дълго време и всичкото ти състояние ще се смени, ще дойде една нова вълна и работата ще тръгне в ред. Направете сега опита с огъня, с камъчетата и с водата. Дръжте поет три деня и след това 10 минути да държиш чашата в ръката си и да ти е приятно. За да се опиташ, постоянно трябва да правиш опити, както инженерите правят опити, както художниците. И в малките работи трябва да правим опити.
към втори вариант >>
24.
Координирани движения
,
МОК
, София, 2.6.1933г.,
Според посоката, отдето иде
ударът
, такова положение заема човек.
– Защото координацията между силите му е най-голяма. При различни условия на живота и човек заема различни положения. Ако стъпя на десния си крак и леко повдигна левия, какъв ъгъл ще се образува? Ако стъпя на десния си крак и наклоня тялото си напред, какво показва това? – Пазя се от известна опасност.
Според посоката, отдето иде
ударът
, такова положение заема човек.
Той се наклонява ту напред, ту надясно или наляво. Изучавайте движенията на човека, да разберете през какви състояния минава той. Някога държиш ръцете си затворени, с преплетени пръсти. Това показва, че си затворен в себе си, криеш нещо. Човек се затваря при два случая: като богат и като беден, като пълен и като празен.
към беседата >>
Според посоката, отдето иде
ударът
, такова положение заема човек.
(втори вариант)
Защото координацията между силите му е най- голяма. При различни условия на живота и човек заема различни положения. Ако стъпя на десния си крак и леко повдигна левия, какъв ъгъл ще се образува? Ако стъпя на десния си крак и наклоня тялото си напред, какво показва това? Пазя се от известна опасност.
Според посоката, отдето иде
ударът
, такова положение заема човек.
Той се наклонява ту напред, ту надясно или наляво. Изучавайте движенията на човека, да разберете през какви състояния минава той. Някога държиш ръцете си затворени, с преплетени пръсти. Това показва, че си затворен в себе си, криеш нещо. Човек се затваря при два случая: като богат и като беден, като пълен и като празен.
към втори вариант >>
25.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
В българския език има
ударение
.
(втори вариант)
Когато слушаш с любов, ти ще оставиш граматиката. Онзи, който говори по любов, той говори много правилно. Има един език в света, аз изучавам българския език, от този искам да приведа някой неща. Всеки един език на земята трябва да се повдигне по форма. Изразът трябва да се повдигне.
В българския език има
ударение
.
Ако слоговете, които произнасям аз, докарват нещастие, има думи, създадени по известни данни и когато човек ги произнася, никакво добро те не носят. Аз търся сега най-положителните думи в българския език. Някой изслушва някого и казва: „Голям будала е той.“ Ако има от вас трима души, ще направя опит. Но не с невежи. Ако има трима души най-способни, ще си изберете трима души, с които аз ще направя опита.
към втори вариант >>
26.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
Тя го
удари
няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета.
Такова, е отношението на детето към майката, и на майката към детето. Някога детето отива към майка си, а някога майката – към детето. Ако детето всякога се отправя към майка си, не да плаче, но да й се радва, от него човек ще стане. Ако майката всякога се отправя към детето, тя е осъдена на страдания. Разумната майка изслушва оплакванията на детето си, но не го милва и гали.
Тя го
удари
няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета.
Неразумната майка ще го изслуша и ще търси виновника за плача на детето си. Желая ви, всякога да отивате при Бога, но да не плачете. Ходете при Бога с радост и трепет на сърцето, да Му разкажете, какво сте свършили и какво мислите да работите. Кой от вас ще изпее „Грее слънцето“? Който пръв се реши да я изпее, ще му дам един лев.
към беседата >>
27.
Надеждата ти
,
НБ
, София, 11.6.1933г.,
Някое дърво ще го накълца, някой камък ще го
удари
.
Хората, които живеят в Самоковското и Софийското полета, черепите им са развити, личните им чувства са развити, както у англичаните, те имат високо мнение за себе си. Те мязат на Мусала. Мусала е връх в една епоха на снишаване, на понижение, следователно има един елемент, който руши. И у българите има един елемент, който руши. Българинът, където и да заседне, възрастен или млад, той ще извади ножа и ще вземе на стола, ще го прободе.
Някое дърво ще го накълца, някой камък ще го
удари
.
Излезте из българските гори, ще видите как са окълцани дърветата. Той е човек на работата. Не му дохожда наум, че това дърво ще страда. Или ще си напише името, ще го вреже. Аз съм виждал дървета, написани от горе до долу.
към беседата >>
28.
Организиране на вътрешния човек
,
ООК
, София, 21.6.1933г.,
Ако седя по-близо от един метър до вас, думата ми ще ви
удари
.
Правя опит с нея. Кажа й една дума, но тя не може да понася думата. Ако човек живее на третото небе, тази дума ще се стопи сама по себе си. Моите думи са от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят.
Ако седя по-близо от един метър до вас, думата ми ще ви
удари
.
Ние трябва да бъдем свободни; да бъдем носители на красивото, на Божественото. Никакво своенравие да не проявяваме. Трябва да градим новите си тела. Често ние си мислим, че сме смирени, но това не е смирение. Мислим, че сме кротки.
към беседата >>
Ако изменим малко
ударението
ще стане „уд-рен“.
(втори вариант)
Много се лъжат. Човек, който отначало на създанието на света не е бил християнин и сега не може да бъде християнин. От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин... За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. Ти трябва да вярваш, че си одарен. Ти трябва да знаеш, че си одарен.
Ако изменим малко
ударението
ще стане „уд-рен“.
Значи одареността е станала част от тебе и ти може да я прилагаш. „Ударен“ значи даден ти е дар, че са те ударили с него. Има основни правила, които трябва да спазвате. Често във вас се зараждат песимистични чувства, отчаяние. Знаете ли какво нещо е отчаянието?
към втори вариант >>
„
Ударен
“ значи даден ти е дар, че са те
ударили
с него.
(втори вариант)
От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин... За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. Ти трябва да вярваш, че си одарен. Ти трябва да знаеш, че си одарен. Ако изменим малко ударението ще стане „уд-рен“. Значи одареността е станала част от тебе и ти може да я прилагаш.
„
Ударен
“ значи даден ти е дар, че са те
ударили
с него.
Има основни правила, които трябва да спазвате. Често във вас се зараждат песимистични чувства, отчаяние. Знаете ли какво нещо е отчаянието? От-чай. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вѣр“ значи живот, а пък „а“ значи слънце в египетската азбука.
към втори вариант >>
Ако не паднат във водата, ще
ударят
човека по главата.
(втори вариант)
Правя опит с нея. Кажа и една дума и тя не може да носи думата. Ако един човек е качен до третото Небе, то в тази вода, в която той живее, тази дума ще се стопи. Моите думи са направени от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят.
Ако не паднат във водата, ще
ударят
човека по главата.
Ако думите паднат на един метър до мене, ще паднат във водата и ще се стопят. Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви удари. Ние трябва да бъдем много свободни. Ние трябва да бъдем носители на красивото, Божественото, а не своенравни. За бъдеще ние трябва да градим новите си тела.
към втори вариант >>
Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви
удари
.
(втори вариант)
Ако един човек е качен до третото Небе, то в тази вода, в която той живее, тази дума ще се стопи. Моите думи са направени от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако не паднат във водата, ще ударят човека по главата. Ако думите паднат на един метър до мене, ще паднат във водата и ще се стопят.
Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви
удари
.
Ние трябва да бъдем много свободни. Ние трябва да бъдем носители на красивото, Божественото, а не своенравни. За бъдеще ние трябва да градим новите си тела. Някой път седим така и мислим, че сме смирени. Това не е смирение.
към втори вариант >>
29.
Три вида процеси
,
МОК
, София, 23.6.1933г.,
Иначе може да паднеш и да се
удариш
.
И да искаш, не можеш да се освободиш от нея. Дълго време трябва да работи човек върху себе си, за да се освободи от наслояванията. Щом се освободи от тях, тогава започва да гради новия живот. Човек стиска чрезмерно устните си, когато се нарушава вътрешното му равновесие. Щом изгубиш равновесието си, не стой прав, а седни на земята.
Иначе може да паднеш и да се
удариш
.
Ако това не помага, легни на гърба си. Тури едната си ръка на корема, а другата – на гърба. Концентрирай мисълта си към центъра на земята и към центъра на слънцето. След няколко минути равновесието ти ще се възстанови. Нови енергии ще потекат в организма ти.
към беседата >>
Иначе може да паднеш и да се
удариш
.
(втори вариант)
И да искаш, не можеш да се освободиш от нея. Дълго време трябва да работи човек върху себе си, за да се освободи от наслояванията. Щом се освободи от тях, тогава започва да гради новия живот. Човек стиска чрезмерно устните си, когато се нарушава вътрешното му равновесие. Щом изгубиш равновесието си, не стой прав, а седни на земята.
Иначе може да паднеш и да се
удариш
.
Ако това не помага, легни на гърба си. Тури едната си ръка на корема, а другата - на гърба. Концентрирай мисълта си към центъра на земята и към центъра на слънцето. След няколко минути равновесието ти ще се възстанови. Нови енергии ще потекат в организма ти.
към втори вариант >>
30.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
Ударило
го по гърба с гаргата.
Ама аз вярвам в Бога. Ако не се лъжа в един от американските градове един вярващ работник в най-голямата фабрика казвал: „Господ ще промисли.“ Жена му била на противното мнение. Тя казвала: „Не Господ ще промисли, но ти трябва да отделяш част от парите за черни дни, за стари години, деца имаме.“ Той казвал: „Какво ще спестя, и да искам, не мога да отделям.“ „Ама ти не бъди толкова глупак, гледай да си увеличиш заплатата.“ „Господ ще промисли.“ „Ти с твоята дебела глава, тъй Господ не промисля.“ Случва се една голяма криза в града, уволняват всичките работници, и него уволняват. Едва имали за една седмица средства, изпояли всичко. Жена му казва: „Да видим твоят Господ какво ще промисли за тебе.“ Той си отворил прозореца и казва: „Господи, закъсах в тази работа, както виждаш, се влоши, не мога да я оправя, ти ще я уредиш както трябва.“ Идва по едно време едно дете, носи една умряла гарга.
Ударило
го по гърба с гаргата.
Той казва – Господ ще промисли. Той хваща гаргата и вижда, че има нещо в гаргата. Заинтересувал се как умряла гаргата. Отваря устата ѝ, в гърлото ѝ намира един наниз от бисери. Жената на този фабрикант я изтървала и гаргата я задигнала и като я нагълтала, умряла.
към беседата >>
За да ме
удари
гръм, трябва да има някаква причина.
(втори вариант)
Веднъж пътувах в дъждовно време. Гледам, един човек седи под едно дърво, иска да се скрие от дъжда. Казвам: ще те клъцнат отгоре, защо седиш под дървото? - Ти се спри, като вървиш е по-опасно. Казвам: Като вървя, опасността е по-малка.
За да ме
удари
гръм, трябва да има някаква причина.
Гърмът никога не убива един праведен човек. С каквато и сила да слезе отгоре, може само да го освети. А ако е лош човек, на въглен ще стане. Добрият човек е добър проводник на електричеството и магнетизма. Следователно, електричеството ще премине през него и ще замине.
към втори вариант >>
31.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Подобно на пияния получаваме
удари
и не знаем защо ни бият.
Какъв е животът, не трябва да се разсъждава. Когато онези, които се напили в някоя кръчма, след като кръчмарят ги набие и изрита, казват: „Такъв е животът.“ Да, на пияницата такъв е животът. Много вярно заключение, но който е разумен човек, жена му ще го изтика ли вкъщи да го натири? Няма такъв случай. Следователно това е едно изключително усещане противоречията в живота.
Подобно на пияния получаваме
удари
и не знаем защо ни бият.
Пияният не знае защо. Аз да му кажа защо. Защото пие. Казва: „Какво да правя? “ „Не пий.“ „Какво да правя?
към беседата >>
Да иска своята чест, ще получи друг
удар
.
Досега учените казват: „Магнетизъм, електричество.“ Да ви приведа друг пример, че в човека е скрита сила, която може да я развие. Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре. Студентът се приближава много наблизо, че му препятствал на работата. Той му ошива една плесница и го повалява на земята. Докачил се.
Да иска своята чест, ще получи друг
удар
.
Започнал той всеки ден да ходи да изучава как се е упражнявал. Той започнал дълго време да се упражнява и след 10 години той могъл да вдига един кон и две кончета. Един ден казва: „Ти познаваш ли ме кой съм? “ Хваща го за крака и го вдига нагоре. Като го вдига, казва му: „Признавам те за мой учител.
към беседата >>
Когато светлината
удари
носа, той възприема тази светлина и я вкарва в мозъка.
Има си своите причини: и астрални, и умствени причини. Зад този човек седят разумни сили. Носът е създаден за човека, но същевременно носът е един възприемател. Целият нос е поле, дето се възприемат силите, които служат. Без нос човек не може да бъде здрав, не само човек трябва да диша въздуха през носа, но цялата тази система – в носа се отделя .едно вещество, ония сили, които са необходими за растението, за развитието на човешкия мозък, за цялата повърхност.
Когато светлината
удари
носа, той възприема тази светлина и я вкарва в мозъка.
Тогава той расте и се развива правилно. Другата част на носа вкарва в симпатичната нервна система. Ако този нос не може да функционира правилно, не може да възприема природата, тогава обеднява твоята симпатична нервна система, и тогава обеднява твоята мозъчна система. Казвате: „Светът е така създаден.“ Не е така създаден. Ти трябва да туриш, ти трябва да цениш носа си, да знаеш, че той е един възприемател на ония богатства и сили.
към беседата >>
Ние усещаме противоречията в живота, подобно на пияния получаваме
удари
и не знаем защо ни бият.
(втори вариант)
Не трябва да се разсъждава като онези, които са се напили в кръчмата и след като кръчмарят ги набие и изрита навън, тe казват: такъв е животът. Да, на пияницата животът е такъв. Много вярно заключение, но който е разумен, жена му никога няма да го изтика навън от къщи. Няма такъв случай. Кръчмата, това е едно изключение.
Ние усещаме противоречията в живота, подобно на пияния получаваме
удари
и не знаем защо ни бият.
Той не знае защо кръчмарят го гони. Аз ще му кажа защо. - Защото пие. Пияният пита: какво да правя, ако не пия? Без вино и ракия животът не е вкусен.
към втори вариант >>
Отишла на хорището,
ударила
две плесници на бореца и го повалила на земята.
(втори вариант)
Разправяха ми един анекдот. Това се случило в село Николаевка. Един мъж, който минавал за пехливанин, се борил и му пукнали главата. Като се върнал, казал на жена си, че еди-кой си борец му пукнал главата. Знае се, че главата не бива да се пука, а победителят трябва да положи победения на земята.Затова тя казала: Чакай, аз ще му дам един урок.
Отишла на хорището,
ударила
две плесници на бореца и го повалила на земята.
После го сритала с крак и казала: Още веднъж като се бориш, да не пукаш главата на пехливанина. Сега ще попитате възможно ли е това? Колко жени има като тази? В човека има скрити сили, всеки може да ги развие. Ще ви приведа още един пример.
към втори вариант >>
за да го види по- добре, но онзи му
ударил
една плесница и го повалил на земята.
(втори вариант)
Сложили дървото в менгеме, той пак прекарал ръката си по дървото и то започнало да се върти. Как става това? Учените казват: магнетизъм, електричество. Друг американски младеж, студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който вдигал един кон. Студентът се приближил до него.
за да го види по- добре, но онзи му
ударил
една плесница и го повалил на земята.
Студентът така се обидил от това, че се амбицирал и започнал всеки ден да изучава ред упражнения, за да добие и той сила. Така се упражнявал десет години. Стигнал до положение да вдига кон с две кончета върху него. Отишъл при познатия си пехливанин и го попитал: Познаваш ли ме? Хванал го за краката и го вдигнал нагоре.
към втори вариант >>
- Ти сигурно не си спомняш за мене, но аз съм онзи, на когото ти преди десет години
удари
две плесници.
(втори вариант)
Студентът така се обидил от това, че се амбицирал и започнал всеки ден да изучава ред упражнения, за да добие и той сила. Така се упражнявал десет години. Стигнал до положение да вдига кон с две кончета върху него. Отишъл при познатия си пехливанин и го попитал: Познаваш ли ме? Хванал го за краката и го вдигнал нагоре.
- Ти сигурно не си спомняш за мене, но аз съм онзи, на когото ти преди десет години
удари
две плесници.
- Пехливанинът му отговорил: Признавам, че си ме надминал. Когато природата ти удари две плесници като на този студент, започни да я изучаваш. Ти няма да станеш по-силен от нея. Достатъчно е да станеш като нея. Христос казва: “Доста е на ученика да стане като учителя си.” Не мислете, че онзи юнак не може да развие още по-голяма сила.
към втори вариант >>
Когато природата ти
удари
две плесници като на този студент, започни да я изучаваш.
(втори вариант)
Стигнал до положение да вдига кон с две кончета върху него. Отишъл при познатия си пехливанин и го попитал: Познаваш ли ме? Хванал го за краката и го вдигнал нагоре. - Ти сигурно не си спомняш за мене, но аз съм онзи, на когото ти преди десет години удари две плесници. - Пехливанинът му отговорил: Признавам, че си ме надминал.
Когато природата ти
удари
две плесници като на този студент, започни да я изучаваш.
Ти няма да станеш по-силен от нея. Достатъчно е да станеш като нея. Христос казва: “Доста е на ученика да стане като учителя си.” Не мислете, че онзи юнак не може да развие още по-голяма сила. Може да развие. Праведен човек е разумният човек.
към втори вариант >>
32.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Клетките, от които е съставено тялото на любещия, се движат с такава бързина, че никакъв
удар
или никакво бодване не може да ги засегне.
– Как ще разчиташ на това, което от едно бодване с игла изчезва? Любов ли е това? Можеш ли и ти да бодеш? – Мога. – Каква любов е тази, която боде?
Клетките, от които е съставено тялото на любещия, се движат с такава бързина, че никакъв
удар
или никакво бодване не може да ги засегне.
Клетките на обикновения, физическия човек се движат много бавно, поради което всеки удар или сътресение лесно се отразява върху човека. Ще го боднеш с игла и той веднага я усеща. Колкото по-бързо е движението, толкова по-неуязвим е човек. Ако мисълта е бърза, и чувствата са бързи; щом мисълта и чувствата са бързи, и действията са бързи. – Защо се препоръчва на хората добър живот?
към беседата >>
Клетките на обикновения, физическия човек се движат много бавно, поради което всеки
удар
или сътресение лесно се отразява върху човека.
Любов ли е това? Можеш ли и ти да бодеш? – Мога. – Каква любов е тази, която боде? Клетките, от които е съставено тялото на любещия, се движат с такава бързина, че никакъв удар или никакво бодване не може да ги засегне.
Клетките на обикновения, физическия човек се движат много бавно, поради което всеки
удар
или сътресение лесно се отразява върху човека.
Ще го боднеш с игла и той веднага я усеща. Колкото по-бързо е движението, толкова по-неуязвим е човек. Ако мисълта е бърза, и чувствата са бързи; щом мисълта и чувствата са бързи, и действията са бързи. – Защо се препоръчва на хората добър живот? – За да увеличат бързината на клетките в своето тяло.
към беседата >>
Ако трептенията на клетките ти са по-бавни от бързината на куршума, последният ще те
удари
и рани; ако са по-бързи, куршумът ще те докосне и ще се върне назад.
Ще го боднеш с игла и той веднага я усеща. Колкото по-бързо е движението, толкова по-неуязвим е човек. Ако мисълта е бърза, и чувствата са бързи; щом мисълта и чувствата са бързи, и действията са бързи. – Защо се препоръчва на хората добър живот? – За да увеличат бързината на клетките в своето тяло.
Ако трептенията на клетките ти са по-бавни от бързината на куршума, последният ще те
удари
и рани; ако са по-бързи, куршумът ще те докосне и ще се върне назад.
Днес повечето хора са толкова слаби, че само една дума може да ги повали на земята. Някой ти каже, че скоро ще се разболееш. Ти веднага повярваш на думите му и като се върнеш у дома си, лягаш на легло и казваш: Не съм добре. Питам: Как можа да повярваш на празните думи на някого? Друг ти казва, че ще станеш учен човек и ти веднага повярваш.
към беседата >>
Бъди такъв юнак, че и с най-силната дума да те
ударят
, да я разпръснеш, като че нищо не е било.
Ученият се ражда с възможности да стане учен. Без да му кажат, че ще стане учен, той става такъв. Здравият се ражда здрав. Следователно, разчитай на Божествените възможности, вложени в тебе, а не на приказките на хората. Какъв юнак си, ако се плашиш от една дума?
Бъди такъв юнак, че и с най-силната дума да те
ударят
, да я разпръснеш, като че нищо не е било.
Минаваш край двама души – мъж и жена, които се карат, ругаят се. Ти се спреш за момент пред тях, искаш да чуеш кой от двамата е по-красноречив. В това време техните обидни и груби думи се натрапват в съзнанието ти и дълго време не можеш да се освободиш от тях. Без да искаш, ти ги повтаряш и преповтаряш. Случва се, че с месеци не можеш да се освободиш от натрапените думи в съзнанието ти.
към беседата >>
Че те
ударили
със снежна топка, страдание ли е това?
Въпреки това, хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят. Молиш се на Бога и си Го представяш като човек. Чудиш се защо, като Му разказваш положението си, не ти отговаря веднага. Ти още не си страдал, не знаеш, какво нещо е страданието, а очакваш Бог да ти помогне. Че си изгубил хиляда лева, страдание ли е това?
Че те
ударили
със снежна топка, страдание ли е това?
Да мислиш, че страдаш, това значи, да не разбираш истинското страдание. В древността, един цар често правел разходките си из града с цел да види как живеят неговите поданици. Един ден, като се разхождал из крайните квартали, видял едно семейство, състоящо се от мъж, жена и няколко деца, всички голи, със скъсани дрехи. Мъжът нямал риза на гърба си. Всички били здрави, весели, работели, за да си изкарат прехраната.
към беседата >>
– Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме
удари
по рамото – отговорил търговецът.
Като получили парите от царя, те веднага си направили къща. Мъжът накупил стока и започнал да върти търговия. В няколко години състоянието им се подобрило; жената и децата започнали да живеят богато – не останал никакъв спомен от тяхната сиромашия. Случило се, този търговец заболял и помолил царя да му изпрати един опитен лекар. Като дошъл лекарят, първо го запитал, как заболял, коя е причината за неговата болест.
– Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме
удари
по рамото – отговорил търговецът.
Лекарят се почудил как е възможно такава малка причина да стане повод за толкова сериозна болест. – Много естествено, изнежил се човекът, не може да издържа никакво сътресение. Богатството изнежило цялото семейство. Някой се оплаква от нерви, стягало го нещо. – Аз не признавам такива болести.
към беседата >>
Ако някой те
удари
и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла.
– Защо ти е мъчно? – Любов ти липсва. На всички хора липсва любов. Казваш: Това съм аз, друг не мога да бъда. – Ти не си това.
Ако някой те
удари
и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла.
Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те ударил. Трябва да знаеш как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката ти ще остане дълго време с тебе. Някога човек сам може да се удари. Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те удари.
към беседата >>
Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те
ударил
.
– Любов ти липсва. На всички хора липсва любов. Казваш: Това съм аз, друг не мога да бъда. – Ти не си това. Ако някой те удари и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла.
Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те
ударил
.
Трябва да знаеш как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката ти ще остане дълго време с тебе. Някога човек сам може да се удари. Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те удари. Някога и с мисълта си човек може да се отрови.
към беседата >>
Някога човек сам може да се
удари
.
– Ти не си това. Ако някой те удари и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла. Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те ударил. Трябва да знаеш как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката ти ще остане дълго време с тебе.
Някога човек сам може да се
удари
.
Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те удари. Някога и с мисълта си човек може да се отрови. Помни: Както физическото тяло е изложено на опасности, така човек сам може да причини пакост на духовното си тяло и да се осакати. Седиш някога замислен, обезсърчен и си казваш: Ще се хвърля от една канара, да се свърши с мене. – Това е чуждо желание, на което ти се поддаваш.
към беседата >>
Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те
удари
.
Ако някой те удари и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла. Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те ударил. Трябва да знаеш как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката ти ще остане дълго време с тебе. Някога човек сам може да се удари.
Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те
удари
.
Някога и с мисълта си човек може да се отрови. Помни: Както физическото тяло е изложено на опасности, така човек сам може да причини пакост на духовното си тяло и да се осакати. Седиш някога замислен, обезсърчен и си казваш: Ще се хвърля от една канара, да се свърши с мене. – Това е чуждо желание, на което ти се поддаваш. Нещо отвътре ти нашепва да се хвърлиш.
към беседата >>
Хубаво, в едно тяло, когато говорим за едно съвършено тяло, бързината на движението на частиците на това тяло е толкова голямо, те се движат с такава бързина, че никога не може да
удариш
една частица.
(втори вариант)
Или в даден случай, имаш разположение, казваш: „Имам любов.“ – Имаш самочувство. Дойде някой, бодне те с игла, веднага любовта изтече навънка, отиде любовта, няма я. Как ще разчитате на туй, което с една игла изчезва? Това любов ли е? Най-после, ти можеш да бодваш.
Хубаво, в едно тяло, когато говорим за едно съвършено тяло, бързината на движението на частиците на това тяло е толкова голямо, те се движат с такава бързина, че никога не може да
удариш
една частица.
В обикновения, физически човек движението е много слабо и вследствие на това ти можеш да го бодеш. Там, дето има бързина на движението, този човек е неуязвим. Ако мисълта е бърза, чувствата са бързи, разбирайте ме добре – туй което не се губи, туй, за което ти можеш да плачеш. Та рекох, сега в добрият живот, усилват се трептенията на вашето тяло. Ако ти можеш да усилиш трептенията на тялото си, със силата на волята, ако твоите трептения са по-силни, отколкото на едно ядро, на един куршум, като те удари, той ще се върне, ще стане на прах.
към втори вариант >>
Ако ти можеш да усилиш трептенията на тялото си, със силата на волята, ако твоите трептения са по-силни, отколкото на едно ядро, на един куршум, като те
удари
, той ще се върне, ще стане на прах.
(втори вариант)
Хубаво, в едно тяло, когато говорим за едно съвършено тяло, бързината на движението на частиците на това тяло е толкова голямо, те се движат с такава бързина, че никога не може да удариш една частица. В обикновения, физически човек движението е много слабо и вследствие на това ти можеш да го бодеш. Там, дето има бързина на движението, този човек е неуязвим. Ако мисълта е бърза, чувствата са бързи, разбирайте ме добре – туй което не се губи, туй, за което ти можеш да плачеш. Та рекох, сега в добрият живот, усилват се трептенията на вашето тяло.
Ако ти можеш да усилиш трептенията на тялото си, със силата на волята, ако твоите трептения са по-силни, отколкото на едно ядро, на един куршум, като те
удари
, той ще се върне, ще стане на прах.
Сега вие сте толкова слаби, че може не куршум, но даже като ви каже някой една дума, вие да се положите на земята. Каже ти някой: „Ти скоро ще се разболееш.“ Дойдеш в къщи и казваш: „Аз ще се разболея, аз ще се разболея, няма какво да се прави.“ Че, ти в такава празна работа повярва. Или ти кажат: „Ти учен човек ще станеш.“ Ако остане тебе хората да те подкрепят, учен човек да станеш и да се разболееш защото хората са мислили. Ученият човек се ражда с възможност да стане учен. Никой да не ти каже, че ще станеш учен.
към втори вариант >>
Ще се научите, като ви
ударят
една дума, да не се разпръснете, като че не е било.
(втори вариант)
Ученият човек се ражда с възможност да стане учен. Никой да не ти каже, че ще станеш учен. Здравият човек се ражда здрав. Не, че ти ще бъдеш здрав, другите неща ще дойдат отпосле, но само твоята реалност, на туй трябва да разчиташ, на онази Божествена реалност. Ако ти се уплашиш от една дума, питам, какъв юнак си?
Ще се научите, като ви
ударят
една дума, да не се разпръснете, като че не е било.
След туй, понякой път вие повтаряте нещата сами на себе си. Нали сте имали опитността, минавате покрай някой път, карат се хората, казват си ругатни, хамалски думи, вие се интересувате. Мъжът и жената се разговарят красноречиво, вие мислите, да видите, кой е по-красноречив, мъжът или жената. След като минете, тази реч постоянно се връща в ума ви. Седнеш, той говори в тебе и тя говори в тебе.
към втори вариант >>
Ударят
те със снежна топка, страдание ли е?
(втори вариант)
Имате едно смътно понятие за физическия живот и духовния. Вие понякой път, като се молите на Бога, си Го представлявате като човек. Чудите се, как Господ сега да не влезе във вашето положение? Че най-първо, за да влезе в положението ви, вие не сте пострадали, вие не знаете какво нещо е страдание още. Ти изгубиш хиляда лева, страдание ли е?
Ударят
те със снежна топка, страдание ли е?
Зная един пример за онзи цар. Посещавал хората, видял едно семейство, човекът нямал риза на гърба си, жената гола, искал да им направи една услуга. И на тях дал известни средства за подобрение. Действително, като дал царят пари, мъжът направил къща, забогатял. И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден.
към втори вариант >>
Като бил в къщи, паднала една топка от памук,
ударила
го по рамото.
(втори вариант)
Посещавал хората, видял едно семейство, човекът нямал риза на гърба си, жената гола, искал да им направи една услуга. И на тях дал известни средства за подобрение. Действително, като дал царят пари, мъжът направил къща, забогатял. И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. И от какво се разболял?
Като бил в къщи, паднала една топка от памук,
ударила
го по рамото.
Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме удари по рамото. И сега имам такава болка.“ Гледаш, няма нищо. Памучната топка го ударила. Казваш: „Ти не разбираш какво[1] ме стягат нервите.“ Нервни болести няма в света. Вие трябва да изучавате физиологията на нервната система.
към втори вариант >>
Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме
удари
по рамото.
(втори вариант)
И на тях дал известни средства за подобрение. Действително, като дал царят пари, мъжът направил къща, забогатял. И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. И от какво се разболял? Като бил в къщи, паднала една топка от памук, ударила го по рамото.
Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме
удари
по рамото.
И сега имам такава болка.“ Гледаш, няма нищо. Памучната топка го ударила. Казваш: „Ти не разбираш какво[1] ме стягат нервите.“ Нервни болести няма в света. Вие трябва да изучавате физиологията на нервната система. Нервната система е инсталация, през която преминават силите на живата природа.
към втори вариант >>
Памучната топка го
ударила
.
(втори вариант)
И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. И от какво се разболял? Като бил в къщи, паднала една топка от памук, ударила го по рамото. Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме удари по рамото. И сега имам такава болка.“ Гледаш, няма нищо.
Памучната топка го
ударила
.
Казваш: „Ти не разбираш какво[1] ме стягат нервите.“ Нервни болести няма в света. Вие трябва да изучавате физиологията на нервната система. Нервната система е инсталация, през която преминават силите на живата природа. Нервите са като тръбички, вземете простата инсталация на водата. Ако водата има пясък, тогава в тия тръби може да се набере пясък и най-после може тия тръби да се запушат, наслояване става на пясъка, понеже е по-тежък и най-после може да се запуши цялата инсталация.
към втори вариант >>
Онзи, който ме
удари
, аз чувствувам болката.
(втори вариант)
То не си ти. Ти го тури вън от себе си. Аз да ти кажа защо не си разположен. Тебе ти липсва едно, липсва ти любов. Казваш: „Това съм аз.“ Ти не си това.
Онзи, който ме
удари
, аз чувствувам болката.
Тази болка не е моя, тя дойде отвън. Този човек имаше лоши чувства. Като нанесе удара, дойде лошото чувство. Трябва да зная законите, да извадя това лошо чувство. Ако не зная да извадя лошото чувство, раните ми ще останат; ако зная да го извадя, раните ми ще оздравеят.
към втори вариант >>
Като нанесе
удара
, дойде лошото чувство.
(втори вариант)
Тебе ти липсва едно, липсва ти любов. Казваш: „Това съм аз.“ Ти не си това. Онзи, който ме удари, аз чувствувам болката. Тази болка не е моя, тя дойде отвън. Този човек имаше лоши чувства.
Като нанесе
удара
, дойде лошото чувство.
Трябва да зная законите, да извадя това лошо чувство. Ако не зная да извадя лошото чувство, раните ми ще останат; ако зная да го извадя, раните ми ще оздравеят. И сам може да се удариш. Вие дялате и зависи някой път ударът на този нож, ако мисълта била лоша, човек може сам да се отрови. Казвам ви, че вашето духовно тяло е изложено на известни промени и вие сами може да си напакостите.
към втори вариант >>
И сам може да се
удариш
.
(втори вариант)
Тази болка не е моя, тя дойде отвън. Този човек имаше лоши чувства. Като нанесе удара, дойде лошото чувство. Трябва да зная законите, да извадя това лошо чувство. Ако не зная да извадя лошото чувство, раните ми ще останат; ако зная да го извадя, раните ми ще оздравеят.
И сам може да се
удариш
.
Вие дялате и зависи някой път ударът на този нож, ако мисълта била лоша, човек може сам да се отрови. Казвам ви, че вашето духовно тяло е изложено на известни промени и вие сами може да си напакостите. Някой път седиш някъде, искаш да си направиш пакост, искаш да се хвърлиш от някъде, искаш да свършиш със себе си. Защото не си ти в дадения случай. То е нещо чуждо, като нещо, което те побутва.
към втори вариант >>
Вие дялате и зависи някой път
ударът
на този нож, ако мисълта била лоша, човек може сам да се отрови.
(втори вариант)
Този човек имаше лоши чувства. Като нанесе удара, дойде лошото чувство. Трябва да зная законите, да извадя това лошо чувство. Ако не зная да извадя лошото чувство, раните ми ще останат; ако зная да го извадя, раните ми ще оздравеят. И сам може да се удариш.
Вие дялате и зависи някой път
ударът
на този нож, ако мисълта била лоша, човек може сам да се отрови.
Казвам ви, че вашето духовно тяло е изложено на известни промени и вие сами може да си напакостите. Някой път седиш някъде, искаш да си направиш пакост, искаш да се хвърлиш от някъде, искаш да свършиш със себе си. Защото не си ти в дадения случай. То е нещо чуждо, като нещо, което те побутва. Ти ще го викаш, ще кажеш, ти ще имаш крила, ще го вземеш на гърба си.
към втори вариант >>
Десет души кредитори, те са сприхави хора, ти речеш да се помолиш, казва: „Ти знаеш какъв изедник, безчестник си.“ Най-после ти си силен, иде ти да го мушнеш, да го
удариш
по носа с един юмрук, да кажеш: „Ти трябва малко да търпиш.“ Ще му кажеш, както на онзи американец, като го заобиколили кредиторите, казва: „Ще потърпите малко, ще бъдете тъй добри да почакате, имам всичкото добро желание да си платя, дайте ми време, ако ме стеснявате, ако ме затворят, никой нищо няма да вземе.
(втори вариант)
Ще му кажеш: „Ти трябва да се събудиш, време е да тръгнеш.“ Няма да му разправяш да вярва в Бога. Ти ще оставиш това настрана, но само ще му кажеш: „Стани, дошло е времето.“ Ти няма да го учиш, как да се облече, той ще се облече, ще тури раницата, ще тръгнете, ще се разговаряте за съвсем други работи. Но туй иде в стълкновение с нуждите ви. То е от миналото. Ще се учите как да се справяте.
Десет души кредитори, те са сприхави хора, ти речеш да се помолиш, казва: „Ти знаеш какъв изедник, безчестник си.“ Най-после ти си силен, иде ти да го мушнеш, да го
удариш
по носа с един юмрук, да кажеш: „Ти трябва малко да търпиш.“ Ще му кажеш, както на онзи американец, като го заобиколили кредиторите, казва: „Ще потърпите малко, ще бъдете тъй добри да почакате, имам всичкото добро желание да си платя, дайте ми време, ако ме стеснявате, ако ме затворят, никой нищо няма да вземе.
Аз съм способен човек, ще мога да си удържа думата.“ Рекох, тия кредитори, като дойдат, ще имате меки ръце. Сега може да ви дам много методи, но не всички методи са ефикасни. В даден случай един метод е ефикасен, друг не е ефикасен. Понякой път методите не са ефикасни. Разправяше ми един, който се занимавал с окултизъм, иде една мечка в гората, женска с две мечета.
към втори вариант >>
33.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
На единия нанесли 20
удара
, а на другия взели парите и го оставили.
(втори вариант)
Смъртта е една неизбежност на земята. След 120 години тя ще дойде. Ако смъртта идва на 30, на 40, на 50 години, това е едно несъответствие. Казвате: Господ толкова е определил. Разбойници нападнали двама богати.
На единия нанесли 20
удара
, а на другия взели парите и го оставили.
Питам: Защо набиха единия, а другия го оставиха? Единият богат човек беше разумен, а другият богат беше глупав. Ще ви кажа каква е причината за ударите. Когато разбойниците влизат при единия богаташ, той казва: Заповядайте, какво искате? Дайте си торбата, пари ще ви дам.
към втори вариант >>
Ще ви кажа каква е причината за
ударите
.
(втори вариант)
Казвате: Господ толкова е определил. Разбойници нападнали двама богати. На единия нанесли 20 удара, а на другия взели парите и го оставили. Питам: Защо набиха единия, а другия го оставиха? Единият богат човек беше разумен, а другият богат беше глупав.
Ще ви кажа каква е причината за
ударите
.
Когато разбойниците влизат при единия богаташ, той казва: Заповядайте, какво искате? Дайте си торбата, пари ще ви дам. На жена си казва: Сега сготви ядене, дай пиене, напълни торбите със злато. После се ръкува с тях и ги изпраща. Другият богаташ скрива парите.
към втори вариант >>
34.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги
удари
, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави.
Има една книга от фламарион. Та между многото факти, които привежда, ще ви приведа един факт. Често падат такива големи кълба и един човек, който е хубаво облечен, с хубави дрехи, обуща, ако едно такова кълбо падне върху човека, всичките му дрехи изчезват, но нито един косъм: нито от брадата, нито от главата му, се отнема, а той остане гол. Дрехите, обущата, всичкото изчезне. Въпроса фламарион не може да обясни, фламарион не е дал обяснение.
На някои хора електричеството съблича дрехите им, но не ги убива, а други, като ги
удари
, тялото потъмнява, става на въглен, а дрехите остават здрави, а на други хора дрехите стопява съвършено, а те остават здрави.
Аз обяснявам. Всички хора, които са добри проводници, то минава през тях, само дрехите ще им вземе. А онези, които са лоши проводници на електричеството, техните тела прави като въглен, а дрехите им оставя. И любовта този закон съблюдава. Щом си лош проводник на любовта, непременно ще дойдат терзания, и тия противоречия ще дойдат.
към беседата >>
35.
Семе, цвят и плод
,
УС
, София, 16.7.1933г.,
Четеш, по не туряш
ударенията
на място – липсва нещо.
Добри са желанията ви, но работа се иска от вас. Например, свирите на цигулка, но не излиза добре. – Защо? – Малко сте се упражнявали. Също е и с четенето.
Четеш, по не туряш
ударенията
на място – липсва нещо.
По този начин нищо не се придобива. Някой от вас е дошъл до положението на тиквата: в шест месеца израства, връзва плод, и като узрее плодът, листата и стъблото на тиквата изсъхват. Следната година трябва отново да се посади. Някой е стигнал положението на двегодишно растение: живее две години, а на третата вече го няма. Малцина от вас са в положението на плодните дървета, които живеят около 10 – 15 години.
към беседата >>
36.
Отношение към нещата / Съответствие на нещата
,
ООК
, София, 19.7.1933г.,
Тя е била много
ударна
да направи нещо, да наготви.
(втори вариант)
Ти трябва да се пазиш от това да приемаш тези мисли. Има едно лицемерие фактическо. Има друго едно лицемерие. Ще ви приведа един действителен пример за баба Янка. Тя на млади години била най-красивата мома в селото и се оженила за един цигуларски син.
Тя е била много
ударна
да направи нещо, да наготви.
Баба Янка била гостоприемна. Ще те приеме, ще те целуне, ще се зарадва, че си дошъл, ще направи баница, вино ще донесе и след два деня ще каже: „Ех, кой ли го е канил, да му шетам.“ Това е лицемерие. Когато някой ме прегръща, това благодат ли е за мене? От прегръщане до прегръщане има разлика. И змията може да те прегърне.
към втори вариант >>
37.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Учителят казва: Той и мене подгони така и аз прескочих, само че не му позволих да ме
удари
, не дочаках да ме
удари
.
(втори вариант)
Така всички деца минават от другата страна на реката. Децата се намокрят, но минават реката. Учителят не се намокря. Казва им: Деца, как така можахте да минете? - Онзи човек с голямата пръчка не е като вас, а удря.
Учителят казва: Той и мене подгони така и аз прескочих, само че не му позволих да ме
удари
, не дочаках да ме
удари
.
Аз прескочих, а вие сте го чакали. Пръчката е виновна учениците да влязат в реката. Така учениците се научават да не чакат пръта, понеже ще се намокрят. Трябва да прескочат реката като учителя си. Когато дойде някаква възможност отвън да се разреши някакъв въпрос в живота ви, не трябва да чакате той да се разреши по закона на насилието.
към втори вариант >>
38.
Обикновена и необикновена мисъл
,
МОК
, София, 28.7.1933г.,
Може ли с един
удар
на чука да съградиш къща?
Кажи: „Ще го бъде! “ Кажи и пей тези думи. На всяка отрицателна мисъл ще поставиш положителна. Процесите в природата не са механични. Вижте как се гради къща.
Може ли с един
удар
на чука да съградиш къща?
Също така и с една мисъл не можеш да постигнеш желанието си. Една мисъл и един удар не разрешават въпросите. Усилия са нужни! – Как ще постигна желанието си? – Ще намериш начин.
към беседата >>
Една мисъл и един
удар
не разрешават въпросите.
На всяка отрицателна мисъл ще поставиш положителна. Процесите в природата не са механични. Вижте как се гради къща. Може ли с един удар на чука да съградиш къща? Също така и с една мисъл не можеш да постигнеш желанието си.
Една мисъл и един
удар
не разрешават въпросите.
Усилия са нужни! – Как ще постигна желанието си? – Ще намериш начин. Кажи три пъти: „Ще го бъде! “ (Учителят пее: „Ще бъде тъй, както аз не зная“.) – „Ама беден съм.“ – И при беднотията ще го бъде.
към беседата >>
Някой ти
ударил
две плесници – не говори на никого за това.
Че някой те нарекъл невежа, ти се сърдиш и на всички разказваш за това. Не се сърди на този човек, но си кажи: „Днес съм невежа, утре ще стана учен. Имам всички условия да уча и да придобия знания“. Казвам: Когато някой ви обиди, не се оплаквайте на другите, не разнасяйте калта вън от вас. Обидата е кал, която всеки сам трябва да изчисти.
Някой ти
ударил
две плесници – не говори на никого за това.
Един зъболекар лекувал болните си с бой. Като дойде болният, той му удрял три плесници и му казвал: „Хайде, върви си! “ Болният се чуди какъв е този лекар, но като излезе вън, вижда, че болката изчезнала и челюстта му наместена. Питам: Ако трите плесници наместват челюста на болния, не са ли на място? Ти седиш, мислиш, че си учен, че много знаеш и нищо не работиш.
към беседата >>
Той те
удари
три пъти, и
ударът
дойде на място – оправи кривата ти мисъл.
Ти седиш, мислиш, че си учен, че много знаеш и нищо не работиш. Дойде някой при тебе и ти казва: „Голям простак си ти“. Веднага скачаш от мястото си и казваш: „Аз ще ти дам да разбереш кой е простак, аз или ти! “ Започваш да мислиш, да учиш, искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек?
Той те
удари
три пъти, и
ударът
дойде на място – оправи кривата ти мисъл.
Като знаете това, приемайте ударите с благодарност. Всички удари, които съдбата налага на човека, са на място. Те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си“. Това е хипербола, от която трябва да се освободиш.
към беседата >>
Като знаете това, приемайте
ударите
с благодарност.
Дойде някой при тебе и ти казва: „Голям простак си ти“. Веднага скачаш от мястото си и казваш: „Аз ще ти дам да разбереш кой е простак, аз или ти! “ Започваш да мислиш, да учиш, искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек? Той те удари три пъти, и ударът дойде на място – оправи кривата ти мисъл.
Като знаете това, приемайте
ударите
с благодарност.
Всички удари, които съдбата налага на човека, са на място. Те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си“. Това е хипербола, от която трябва да се освободиш. Слънцето всеки ден изгрява, а ти казваш, че не си видял светъл ден.
към беседата >>
Всички
удари
, които съдбата налага на човека, са на място.
Веднага скачаш от мястото си и казваш: „Аз ще ти дам да разбереш кой е простак, аз или ти! “ Започваш да мислиш, да учиш, искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек? Той те удари три пъти, и ударът дойде на място – оправи кривата ти мисъл. Като знаете това, приемайте ударите с благодарност.
Всички
удари
, които съдбата налага на човека, са на място.
Те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си“. Това е хипербола, от която трябва да се освободиш. Слънцето всеки ден изгрява, а ти казваш, че не си видял светъл ден. Това не е верно.
към беседата >>
Може ли с един
удар
на чука да съградиш къща.
(втори вариант)
Кажи: „Ще го бъде! “ Кажи и пей тези думи. На всяка отрицателна мисъл ще поставиш положителна. Процесите в природата не са механични. Вижте как се гради къща.
Може ли с един
удар
на чука да съградиш къща.
Също така и с една мисъл не можеш да постигнеш желанието си. Една мисъл и един удар не разрешават въпросите. Усилия са нужни. „Как ще постигна желанието си? “ Ще намериш начин.
към втори вариант >>
Една мисъл и един
удар
не разрешават въпросите.
(втори вариант)
На всяка отрицателна мисъл ще поставиш положителна. Процесите в природата не са механични. Вижте как се гради къща. Може ли с един удар на чука да съградиш къща. Също така и с една мисъл не можеш да постигнеш желанието си.
Една мисъл и един
удар
не разрешават въпросите.
Усилия са нужни. „Как ще постигна желанието си? “ Ще намериш начин. Кажи три пъти: „Ще го бъде! “ (Учителят пее: „Ще бъде тъй, както аз не зная.“) „Ама беден съм.“ И при беднотията ще го бъде.
към втори вариант >>
Някой ти
ударил
две плесници - не говори на никого за това.
(втори вариант)
Че някой те нарекъл невежа, ти се сърдиш и на всички разказваш за това. Не се сърди на този човек, но си кажи: „Днес съм невежа, утре ще стана учен. Имам всички условия да уча и да придобия знания. Казвам, когато някой ви обиди, не се оплаквайте на другите, не разнасяйте калта вън от вас. Обидата е кал, която всеки сам трябва да изчисти.
Някой ти
ударил
две плесници - не говори на никого за това.
Един зъболекар лекувал болните си с бой. Като дойде болният, той му удрял три плесници и му казвал: „Хайде, върви си! “ Болният се чуди какъв е този лекар, но като излезе вън, вижда, че болката изчезнала и челюстта му е наместена. Питам, ако трите плесници наместват челюстта на болния, не са ли на място? Ти седиш, мислиш, че си учен, че много знаеш и нищо не работиш.
към втори вариант >>
Той те
удари
три пъти и
ударът
дойде на място оправи кривата ти мисъл.
(втори вариант)
Питам, ако трите плесници наместват челюстта на болния, не са ли на място? Ти седиш, мислиш, че си учен, че много знаеш и нищо не работиш. Дойде някой при тебе и ти казва: „Голям простак си ти.“ Веднага скачаш от мястото си и казваш: „Аз ще ти дам да разбереш кой е простак - аз или ти! “ Започваш да мислиш, да учиш, искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек?
Той те
удари
три пъти и
ударът
дойде на място оправи кривата ти мисъл.
Като знаете това, приемайте ударите с благодарност. Всички удари, които съдбата налага на човека, са намясто. Те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си.“ Това е хипербола, от която трябва да се освободиш. Слънцето всеки ден изгрява, а ти казваш, че не си видял светъл ден.
към втори вариант >>
Като знаете това, приемайте
ударите
с благодарност.
(втори вариант)
Ти седиш, мислиш, че си учен, че много знаеш и нищо не работиш. Дойде някой при тебе и ти казва: „Голям простак си ти.“ Веднага скачаш от мястото си и казваш: „Аз ще ти дам да разбереш кой е простак - аз или ти! “ Започваш да мислиш, да учиш, искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек? Той те удари три пъти и ударът дойде на място оправи кривата ти мисъл.
Като знаете това, приемайте
ударите
с благодарност.
Всички удари, които съдбата налага на човека, са намясто. Те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си.“ Това е хипербола, от която трябва да се освободиш. Слънцето всеки ден изгрява, а ти казваш, че не си видял светъл ден. Това не е вярно.
към втори вариант >>
Всички
удари
, които съдбата налага на човека, са намясто.
(втори вариант)
Дойде някой при тебе и ти казва: „Голям простак си ти.“ Веднага скачаш от мястото си и казваш: „Аз ще ти дам да разбереш кой е простак - аз или ти! “ Започваш да мислиш, да учиш, искаш да му докажеш, че не си прост човек. Какво направи този човек? Той те удари три пъти и ударът дойде на място оправи кривата ти мисъл. Като знаете това, приемайте ударите с благодарност.
Всички
удари
, които съдбата налага на човека, са намясто.
Те изправят нещо изкривено в него. Казваш: „Нещастен съм, светъл ден не съм видял в живота си.“ Това е хипербола, от която трябва да се освободиш. Слънцето всеки ден изгрява, а ти казваш, че не си видял светъл ден. Това не е вярно. Какво заключение ще извадите от всичко казано досега?
към втори вариант >>
39.
Вътрешно послушание
,
УС
, София, 30.7.1933г.,
Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много
удари
.
Казвам: От всички се иска истинско послушание. Питате: Защо трябва да слушаме? – Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност, човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува.
Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много
удари
.
Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта. Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път.
към беседата >>
Всички болести и страдания са все
удари
, нанесени в този дом на калта.
Питате: Защо трябва да слушаме? – Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност, човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари.
Всички болести и страдания са все
удари
, нанесени в този дом на калта.
Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество.
към беседата >>
Страдаш, това е
удар
.
– Аз не отговарям на този въпрос. Всъщност, човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта.
Страдаш, това е
удар
.
Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари.
към беседата >>
Не си разрешил един въпрос, и това е
удар
.
Всъщност, човешката душа слуша само това, което е добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта. Страдаш, това е удар.
Не си разрешил един въпрос, и това е
удар
.
Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички.
към беседата >>
Още при първия
удар
, умният напуща мястото и бяга.
Не можеш да живееш в дом, дето доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта. Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар.
Още при първия
удар
, умният напуща мястото и бяга.
Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни.
към беседата >>
Неразумният казва: Нека ме
ударят
още един път.
Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта. Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга.
Неразумният казва: Нека ме
ударят
още един път.
– Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни. Не са малки тези удари.
към беседата >>
Има Един юнак в света, Когото никой не може да
удари
.
Страдаш, това е удар. Не си разрешил един въпрос, и това е удар. Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество.
Има Един юнак в света, Когото никой не може да
удари
.
Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни. Не са малки тези удари. Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно.
към беседата >>
Който е попаднал под Неговите
удари
, всякога ще ги помни.
Още при първия удар, умният напуща мястото и бяга. Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички.
Който е попаднал под Неговите
удари
, всякога ще ги помни.
Не са малки тези удари. Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно. Казваш: Раната ми не е заздравяла още. – За предпочитане е раната да не заздравее скоро, отколкото да е неизцелима.
към беседата >>
Не са малки тези
удари
.
Неразумният казва: Нека ме ударят още един път. – Това не е юначество. Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни.
Не са малки тези
удари
.
Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно. Казваш: Раната ми не е заздравяла още. – За предпочитане е раната да не заздравее скоро, отколкото да е неизцелима. Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш.
към беседата >>
Раните, получени от
ударите
там, не се забравят лесно.
Има Един юнак в света, Когото никой не може да удари. Той е верен на всички. Който е попаднал под Неговите удари, всякога ще ги помни. Не са малки тези удари. Скъпо се плаща влизането в този дом на калта.
Раните, получени от
ударите
там, не се забравят лесно.
Казваш: Раната ми не е заздравяла още. – За предпочитане е раната да не заздравее скоро, отколкото да е неизцелима. Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този дом е мястото на Божието благословение. Оттам идат накитите на душата.
към беседата >>
После му нанасят
удар
след
удар
, не остава място
неударено
.
Има един дом, в който като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този дом е мястото на Божието благословение. Оттам идат накитите на душата. То е истинското място. Значи, в дома на калта отнимат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му.
После му нанасят
удар
след
удар
, не остава място
неударено
.
В дома на Божието благословение измиват раните, излекуват ги. После го окъпят, облекат и турят накитите. Така, човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода. Желая ви да влезете в дома на Божието благословение. Този е пътят.
към беседата >>
40.
Който направи небето и земята
,
НБ
, София, 30.7.1933г.,
По пътя на улица "Опълченска" тя паднала в един трап и си
ударила
ръката.
(втори вариант)
Понякога и ряза-нето е полезно. Но някой път човек може да си замине от такова рязане. Преди години на една госпожа ръката забра, поду се. Идва при мене да иска новите наставления. Казах й: Като излезете оттук, идете при някой хирург да ви направи малък отвор.
По пътя на улица "Опълченска" тя паднала в един трап и си
ударила
ръката.
Уплашила се. Отишла при хирург, и той й казал: Кой ви направи този разрез, идеален е. Ръката била много добре изстискана през тази дупчица. И за една седмица тя оздравяла. Вие ще кажете, че това е съвпадение на известни условия.
към втори вариант >>
41.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
Следователно в ръцете на съдбата човек не трябва да бъде стомна, която при един
удар
в земята да се разбие на парчета.
“ Ставам сутринта и какво забелязвам? Съзнанието ми се пробужда и аз започвам да разглеждам живота си, виждам своите грешки, виждам, че съм се отклонила от правия път, и реших да се върна в пътя, който Бог ми е предначертал. Разбрах, че със стомната ми се предаде урок. Стомната беше предметно учение. С тази стомна невидимият свят искаше да ми каже: „Както стомната се разби на парчета, така и твоята глава ще се разбие, ако вървиш в стария път“.
Следователно в ръцете на съдбата човек не трябва да бъде стомна, която при един
удар
в земята да се разбие на парчета.
Стомната придобила ли е нещо? Като се счупи стомната, тя губи, нищо не придобива. Обаче главата на човека придобива нещо. Тя започва да мисли и вижда грешките на своя живот. Когато стомната се чупи, извадете урок от това и благодарете, че тя се е счупила, а не главата ви.
към беседата >>
Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ:
ударил
на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал.
Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ:
ударил
на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
След това той придружил господарката си до дома ѝ. На другия ден графът отишъл в дома на годеницата си, с букет в ръка, да я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път да не идвате в моя дом! “ Питам: какви трябва да бъдете по характер – като графа, или като слугата? Човек трябва да има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може да ви се притече на помощ. Питам: ако в даден случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек?
към беседата >>
– Вземете отново чука,
ударете
още един път!
Вие взимате чука, удряте веднъж – камъкът не се чупи. Удряте два, три, четири, пет пъти – камъкът не се чупи. Казвам: Продължавайте още, ще се счупи камъкът. Вие удряте десет, сто, двеста пъти – камъкът още не се чупи. Обезсърчите се, слагате чука настрана.
– Вземете отново чука,
ударете
още един път!
Удряте пак: един, два, три пъти. – Замахнете още един път! Взимате чука, последен удар! – И камъкът се разчупва. Казвам: Последният удар ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Взимате чука, последен
удар
!
Вие удряте десет, сто, двеста пъти – камъкът още не се чупи. Обезсърчите се, слагате чука настрана. – Вземете отново чука, ударете още един път! Удряте пак: един, два, три пъти. – Замахнете още един път!
Взимате чука, последен
удар
!
– И камъкът се разчупва. Казвам: Последният удар ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
Казвам: Последният
удар
ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.
– Вземете отново чука, ударете още един път! Удряте пак: един, два, три пъти. – Замахнете още един път! Взимате чука, последен удар! – И камъкът се разчупва.
Казвам: Последният
удар
ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.
към беседата >>
42.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
С ред доказателства той трябва да го убеждава, че какъвто
удар
и да нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма да се забие в тялото му.
Той казва: „Преследват ме“. – Кой те преследва? – Не зная, но някой ме преследва. И сега трябва да дойде някой човек отвън, да извади тази мисъл от ума му, да го убеди, че никой не го преследва. Как ще го убеди?
С ред доказателства той трябва да го убеждава, че какъвто
удар
и да нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма да се забие в тялото му.
Този нож е от такова естество, че не може да причини никаква пакост върху човешкото тяло. И съвременните хора се заблуждават по същия начин, че смъртта може да забие ножа в нашите тела и да умрем. Същевременно се проповядва, че можем и да възкръснем. Обаче как ще се убедят във възкресението онези проповедници, които поддържат, че само праведните ще възкръснат, а грешните няма да възкръснат, защото те са осъдени на вечен огън и мъчение? Аз пък добавям: няма да възкръснат само онези, които не са умрели; всички, които умират и които са умрели, все ще възкръснат.
към беседата >>
43.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Вземам думата „одарен“, не „
ударен
“.
Има едно прекъсване. Най-първо човек трябва да има една ясна представа за себе си, да си даде отчет какво представя той в живата природа. Всеки трябва да си даде отчет. Той се именува с известни имена: че е българин, французин, англичанин, нищо не значи. Преди всичко той трябва да е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва да е одарен с една воля.
Вземам думата „одарен“, не „
ударен
“.
Казвам: Трябва да е надарен с воля – не воля да прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща. Воля има там, дето има нещо постижимо разумно. Много неща постижими има, за които отпосле ще съжаляваш. Сега мнозина се занимават с непостижими работи. Запример, искате да знаете как ще се оправи светът.
към беседата >>
44.
Трите първични принципа. Елементи в живота
,
ООК
, София, 4.10.1933г.,
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей,
удари
го на широко!
И загатването за нещата, да ходим, да се месим в техните работи, стават тягостни работи. Казваш ти: „Ти трябва да живееш добре.“ Няма какво да се казва това. Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва да живея добре. Когато някой път ни се казва, че трябва да живеем добре, дразним се от това. Вътрешно нещо веднага се раздразни.
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей,
удари
го на широко!
“ Пак ще ти стане зле, пак ще се дразниш. Какво трябва да каже човек? Този въпрос никак не го бутайте. Трябва да изучаваме живота сега. Нищо повече.
към беседата >>
45.
Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота
,
УС
, София, 8.10.1933г.,
След като ви
ударят
тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви
ударя
един бой, да знаете как се бие!
Искаш по някой път да бъдеш благ, че как ще бъдеш благ? Някои казват: „Ти добре трябва да мислиш! “ Представете си, че ви вземат двама души и ви набият. Питам: Вие сега какво ще мислите? Може ли да мислите добре?
След като ви
ударят
тоягите, ще кажете: „Само да ми паднете, аз да се освободя, че и аз да ви
ударя
един бой, да знаете как се бие!
“ Но отдолу като се намира, човекът ще мълчи! Той нищо няма да каже, но в себе си ще каже: „Само да се освободя! “ Може да каже някой: „Ти трябва да им простиш.“ Не се прощава така лесно. „Ти, казва, трябва да бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва да се прибере вкъщи. Не съм обичал някого.
към беседата >>
46.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Но понеже среща земята като препятствие, като се
удари
там, счупва се тази лента.
Трябват ред обяснения. Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла.
Но понеже среща земята като препятствие, като се
удари
там, счупва се тази лента.
И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска. Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска. Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре. Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин.
към беседата >>
И вследствие на този
удар
става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска.
Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента.
И вследствие на този
удар
става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска.
Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска. Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре. Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има.
към беседата >>
Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се
ударят
от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска.
Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента. И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска.
Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се
ударят
от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска.
Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре. Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка.
към беседата >>
47.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме
ударил
още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме
удари
, ако беше ме
ударил
още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви
ударих
.
Твоята къща е една баня, в която си влязъл, докато се изчистиш. Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура. Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали.
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме
ударил
още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме
удари
, ако беше ме
ударил
още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви
ударих
.
На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил. С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света.
към беседата >>
На много места ви
ударих
, но там, дето се държи живота още не съм ви
ударил
.
Временно ти можеш да живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея? От банята ще излезеш, ще влезеш в света облечен и ще знаеш, че температурата на света не е като тази в банята. Тя е неестествена температура. Сега аз няма да ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали. Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях да умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше да остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих.
На много места ви
ударих
, но там, дето се държи живота още не съм ви
ударил
.
С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва да бъдете подготвени. В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата. Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата да издържа на студа. Същото се отнася и за хубавото в света. Значи, има едно последователно приготовление.
към беседата >>
48.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му
удариш
един
удар
, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта.
И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа. А не на апаша, на разбойника, които воюват за своето благо. Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо. Не е човек, който воюва за себе си. Но човек да си извади ножа и да воюва за Любовта.
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му
удариш
един
удар
, и той ще си извади ножа и ще тръгне с тебе да воюва за Любовта.
Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа! “ И той ще си извади ножа и ще почнете да кълцате хората по ръката, по главата. И когото клъцнете, става ваш съмишленик, съидейник. А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел. Каква борба е тази?
към беседата >>
Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от
ударите
, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето си; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух! Туй е учението, което всякога се е проповядвало в един или в друг смисъл. Но туй учение е забулено. Ние казваме, че външните условия са трудни. Условие е майка ти.
Запример, ако твоята майка е била болна, тя може да те осакати, да ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш да се избавиш от
ударите
, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш да се избавиш от неговите недъзи.
Та казвам: Първото условие за нас, това са нашите майки и нашите бащи, нашите братя и нашите сестри, по-големите от нас. И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки. Туй е по отношение на Земята. И ако очакваме спасението от нашите бащи и майки на Земята, то аз бих ви казал, че нашата работа е свършена. Но ние трябва да се върнем към първоначалния ни Баща.
към беседата >>
49.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Ако ти
ударят
едната страна, дай и другата.
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори. И ако трябва да се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва да имат днес. Какви са били техните вярвания преди 2000 години, те са били за тях. Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва да съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли. До времето на Христа се е проповядвало учението: „Око за око, зъб за зъб“, но Христос казва: „Да, в миналото учението „Око за око, зъб за зъб“ беше валидно, но сега Аз проповядвам да не се противите на злото.
Ако ти
ударят
едната страна, дай и другата.
Ако ти искат едната риза, а имаш две, дай едната. И ако искат да отидеш с тях един километър път, иди четири километра.“ Това е учение, точно противоположно на Моисеевото. Питам: Ако Христос дойде в сегашните времена, какво ще проповядва? Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки.“ Ако това учение се приложи по буква, знаете ли какво противоречие ще създаде между хората? Ако някой рече да приложи Христовото учение по буква в най-новия смисъл и срещне някой, който го удари по едната страна, той няма да му даде и другата си страна, но ще го целуне.
към беседата >>
Ако някой рече да приложи Христовото учение по буква в най-новия смисъл и срещне някой, който го
удари
по едната страна, той няма да му даде и другата си страна, но ще го целуне.
Ако ти ударят едната страна, дай и другата. Ако ти искат едната риза, а имаш две, дай едната. И ако искат да отидеш с тях един километър път, иди четири километра.“ Това е учение, точно противоположно на Моисеевото. Питам: Ако Христос дойде в сегашните времена, какво ще проповядва? Той ще каже: „Ако срещнеш противника си, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки.“ Ако това учение се приложи по буква, знаете ли какво противоречие ще създаде между хората?
Ако някой рече да приложи Христовото учение по буква в най-новия смисъл и срещне някой, който го
удари
по едната страна, той няма да му даде и другата си страна, но ще го целуне.
Ако една жена даде двете си страни на противника си да ги целуне, какво ще каже мъжът на това отгоре? Че ако това е морал, това ще бъде еднакво морално и за мъжа, и за жената. Кое е по-добре: мъжът да целуне една жена или както е било досега и в близкото минало даже, да извади от джоба си едно шишенце със сярна киселина или с азотна киселина и да напръска тази жена по лицето? Ако мъжът види, че жена му дава едната си страна на някой мъж да я целуне, той ще каже: „Как си позволяваш това нещо?! “ Ако пък жената си даде и двете страни на някой мъж да ги целуне, мъжът ще каже: „Колко си нахална!
към беседата >>
50.
Слушане отвътре. Какво да направиш
,
ООК
, София, 8.11.1933г.,
Майката, от голяма любов към детето си, почва да се съмнява, да не му се случи нещо лошо, да не би да се е
ударило
, да не би да се изгорило, да не би да го нападнат вълци, като ходи из гората или да не би да падне от аероплана, ако се качи на такъв.
Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш. Например, има знания, които са опасни. Например, ако се даде на човека едно разривно вещество трябва да му се каже от неговия учител: „Бъди внимателен, да не го тръскаш, понеже, ако го тръскаш може да избухне.“ По някой път се ражда у вас известно съмнение. Съмнението се ражда при голямата любов. Щом обикнеш някого ти почваш да се съмняваш в него.
Майката, от голяма любов към детето си, почва да се съмнява, да не му се случи нещо лошо, да не би да се е
ударило
, да не би да се изгорило, да не би да го нападнат вълци, като ходи из гората или да не би да падне от аероплана, ако се качи на такъв.
А като не го обича, то нищо не я безпокои. Та лошото в хората, не е във волята. Състоянието, което смущава Духа на човека, идва като едно последствие, което подразбира, че което имаш можеш да го изгубиш. Но трябва да знаеш, че има сигурност. Съмнението, богатството идат при несигурната любов.
към беседата >>
51.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
След като сякъл дърва, той си
ударил
с брадвата крака и се връща вкъщи.
Второто положение: Ще изправим живота си, ако можем да предвидим погрешките, които могат да станат, и да ги предотвратим. Ще ви давам един магически начин, по който една работа може да се подобри. Аз съм срещал някои да казват: „Аз да имам жена, как ще я възпитавам! “ Пък жената казва: „Мъжа аз тъй ще го коткам, ще го галя.“ С галене работата не става. Ходил един мъж в гората.
След като сякъл дърва, той си
ударил
с брадвата крака и се връща вкъщи.
Жена му почнала да го гали, да го милва. Но мъжът казал: „Жена, с милване няма да стане работата, трябва да се превърже този крак! “ Трябва да се изчисти кракът, да се превърже раната. Това е минаването! Милувки има, когато човек е здрав.
към беседата >>
52.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го
удари
.“ По едно време един от турците в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел,
Вие всякога сте готови да се защищавате и да казвате: „Какво право имаш ти да ме обиждаш? “ И понякога аз съм се спирал върху въпроса от какво произтичат противоречията в живота. Ще ви дам един пример за изяснение на една от важните причини за противоречията в живота. Влиза един българин в една баня, това било някъде в България, случило се преди 40–50 години.
Този българин влязъл в банята да се къпе и като се видял гол, казал си: „Браво, това тяло досега никой не го е бутнал, никой не е посегнал да го
удари
.“ По едно време един от турците в същата баня отишъл на курната, дето българинът се къпел,
и му казал: „Какво правиш тука? Я се махни от това място, аз ще се мия тук.“ Българинът веднага се поклонил на турчина, отстъпил и му казал: „Заповядай, ефенди! “ и отишъл на друга курна. Турчинът пак дошъл на курната, дето българинът се преместил, и му казал: „Махни се оттук, направи на мене място! “ – „Заповядай, ефенди!
към беседата >>
Докато носиш този ум, никой не може да те
удари
.
“ – „Заповядай, ефенди! “ – и отишъл на трета курна. И тук турчинът го изместил. По същия начин българинът отстъпил. Като видял това нещо, турчинът казал: „Ха, браво, чорбаджи!
Докато носиш този ум, никой не може да те
удари
.
Днес аз научих един урок от тебе.“ Хванал го за ръка и му казал: „Отсега нататък ти ще ми бъдеш един добър приятел.“ Като ме слушаше един познат, той ми казваше: „Да бях на мястото на този българин, аз бих прострял турчина на мястото.“ Да, но този българин разбира и знае как да постъпва. Питам: Този свят, в който живеете, не е ли една такава баня, в която вие се къпете? Тъкмо се къпеш, дойде някой при тебе и ти казва: „Махни се оттука! “ Отстъпиш от тази курна, дойде друг, казва ти: „Иди на друго място, не знаеш ли, че тази курна е моя?
към беседата >>
53.
Стани и яж!
,
НБ
, София, 3.12.1933г.,
Разправяше ми един приятел: минава покрай трамвайната линия, спъва се и така се
ударил
, че не могъл да стане, а трамваят иде.
Христос дойде, бутне го по рамото и казва: „Колкото иска, дай му.“ Ти си студент в университета, Христос отиде, бутне професора и казва: „Тури му 6.“ Навсякъде, където Христос върви с тебе, когато се изявява, Той върви пред тебе и ти се чудиш – върви ти. Всичко ти върви, когато е с тебе; когато Го няма Христос, всичко върви назад. Отидеш при професора – скъса те; отидеш при банкера – нищо не дава; минаваш границата – хванат те, затворят те; навсякъде нещастие след нещастие. Казваш: „Какво трябва да правя? “ Ще приложиш онова правилното вярване, да опитаме в живота си какво нещо означава любов към Бога.
Разправяше ми един приятел: минава покрай трамвайната линия, спъва се и така се
ударил
, че не могъл да стане, а трамваят иде.
Той се засилил, отива вече. Казва: „Господи, спаси ме! “ – „Аз знаех защо паднах и казвам: „Господи, спаси ме! Ако ме спасиш, ще оправя целия си живот.“ Дойде трамваят, спря се до мене, слезе ватманът и ми помогна да стана. Какво му костваше на този човек да мине трамваят отгоре ми?
към беседата >>
54.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го
ударили
и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
У вас едновременно действуват и вълкът и овцата. И овчарят е там. Вие правите една постъпка, както постъпката на вълка. После имате една опитност, както опитността на един овчар. Вдигнете една тояга и блъснете главата на някого и я пукнете.
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете да си дадете отчет, защо сте го
ударили
и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
Каква поука ние можем да извадим? Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар да я пасе, а я изяжда? Кои са побудителните му причини? Защо не ѝ вземе млякото и вълната, а ѝ взема месцето? Трябва ред разсъждения, за да изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси.
към беседата >>
55.
Две правила
,
УС
, София, 17.12.1933г.,
Но насреща му иде един бик, той викнал подир бика,
ударил
го с тоягата, счупила се тоягата и потекли пари от нея.
Но синът схванал думите на баща си по буква и 15 години ходил с тоягата, но не му вървяло. Той си казал: Какъв будала бях да вярвам в тази тояга. Не ми върви. И да я продам, много пари няма да взема. Един ден му дошло на ума да я изгори.
Но насреща му иде един бик, той викнал подир бика,
ударил
го с тоягата, счупила се тоягата и потекли пари от нея.
Бикът избягал, тогава той си казал: Защо този бик не дойде по-рано? А всъщност тази тояга била пробита, всичкото богатство било турено вътре и отгоре тоягата била хубаво завинтена. И вие опитайте тази тояга и извадете съкровището, което е скрито вътре в нея. Тогава и човек ще станеш, и учен ще станеш. Щом имате една тояга, не я носете само, но вижте какво е скрито в нея.
към беседата >>
56.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
И аз взех един камък и вместо да
ударя
стражаря,
ударих
главата на един стар човек, който демонстрираше с всички.
Ти ще се смалиш, за да излезеш от нейните прегръдки. Влизаш в една голяма тълпа, която отива да разграби нещо. И ти отиваш с нея, ти си роб вече на тая тълпа. Нашия брат Димитър Голов разправяше: „Един ден гледам, че в София се събрало голямо събрание и протестират против някого, тръгнах и аз. Стражарите тръгнаха и искаха да противодействуват.
И аз взех един камък и вместо да
ударя
стражаря,
ударих
главата на един стар човек, който демонстрираше с всички.
И се питах: по този начин ли се освобождават хората? “ Трябва една силна мисъл. Човек трябва да бъде господар. Един човек, който не е господар на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, той е роб.
към беседата >>
57.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Тук-там се явява едно различие в
ударението
.
Тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш. Това е царският път, по който има хиляди пътеки. През която пътека искаш може да минеш и всичките пътеки дават различно разрешение на една и съща задача. Няма никакво противоречие.
Тук-там се явява едно различие в
ударението
.
Но това произтича от съвсем органически причини. Музиката трябва да се приспособява към ударенията на думите. Но и гласът трябва да се приспособява към ударенията на думите. Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини. Мирът и радостта са важното.
към беседата >>
Музиката трябва да се приспособява към
ударенията
на думите.
Това е царският път, по който има хиляди пътеки. През която пътека искаш може да минеш и всичките пътеки дават различно разрешение на една и съща задача. Няма никакво противоречие. Тук-там се явява едно различие в ударението. Но това произтича от съвсем органически причини.
Музиката трябва да се приспособява към
ударенията
на думите.
Но и гласът трябва да се приспособява към ударенията на думите. Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини. Мирът и радостта са важното. А пък думата „носят" е спомагателна. Това е една формула, с която може да си помогнете.
към беседата >>
Но и гласът трябва да се приспособява към
ударенията
на думите.
През която пътека искаш може да минеш и всичките пътеки дават различно разрешение на една и съща задача. Няма никакво противоречие. Тук-там се явява едно различие в ударението. Но това произтича от съвсем органически причини. Музиката трябва да се приспособява към ударенията на думите.
Но и гласът трябва да се приспособява към
ударенията
на думите.
Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини. Мирът и радостта са важното. А пък думата „носят" е спомагателна. Това е една формула, с която може да си помогнете. Може без глагол.
към беседата >>
58.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
Не изкарвай от търпение със своята лакомия майка си – мечката, че да те
удари
.
То се търколило и той видял, че това мече не става, то умряло. Така го шибнала майката. Майката го поклатушкала, поклатушкала и почнала да реве. Майката ритнала това мече, защото то се тикало напред при майка си за храна, а другите мечета оставали назад. Аз тълкувам сега този разказ: Твоята лакомия става причина за твоето нещастие.
Не изкарвай от търпение със своята лакомия майка си – мечката, че да те
удари
.
Това се случва често в света. Благото, което имаме в света, ни е дадено. Човек, като вземе своето благо, да се радва за благото, което трябва да дойде и за другите същества. В това отношение всички не трябва да бъдете едностранчиви. Едностранчивостта си има своите лоши черти.
към беседата >>
59.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
В един борец, който се бори, няма желание да отмъсти, да
удари
някого; той иска само да повали противника си, да покаже, че е силен.
Ще види, че е много вярно. Във всички времена онези хора, които са се състезавали на физическото поле, като нашия Дан Колов и онзи Петър Пехливанина в Америка, които ги знаем, всички тези най-големи борци са били големи въздържатели и трезви. Всеки, който си позволи да не бъде трезв, е бил гътван на земята. Мислите ли, че ако един борец спазва правилата, той счита, че той ще има една трезва мисъл? Той има желание да повали, да победи другия борец.
В един борец, който се бори, няма желание да отмъсти, да
удари
някого; той иска само да повали противника си, да покаже, че е силен.
Няма желание да го смаже. Защото, ако го смаже, той ще изгуби своята сила. Да покажеш силата си, то е естествено, да покажеш своя ум, то е естествено, да покажеш своята добродетел, то е естествено. Но да помрачиш хората със своята мисъл, да ги заробиш, да не ги оставиш свободни да мислят, ти вече препятствуваш на себе си. Макар твоята мисъл да е добра, ти не може да наложиш ни злото, ни доброто си.
към беседата >>
60.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Който те
удари
,
удари
го и ти, да покажеш силата си.
Дом трябва да имаш, трябва да се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш. Остави този път. Сиромах ще бъдеш, няма да те почитат хората. Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва да бъдем. Силен трябва да бъдеш.
Който те
удари
,
удари
го и ти, да покажеш силата си.
Онези, другите проповедници, не ги слушай, те нищо не знаят. Света Господ само за тебе го е създал. Ти гледай да живееш.“ Това, всяка сутрин като станеш, ти се проповядва. После, гледай красив да бъдеш, хубаво да ядеш, до понапълнееш малко. Ако си търговец, ако си учен, те проповядват ден и нощ.
към беседата >>
61.
Усилни времена
,
НБ
, София, 18.2.1934г.,
Пет пъти като го ритна, всичките сетива се отварят от всичките тия 5
удара
.
Като го ритна още веднъж, отвори се носът. Говори му, той не чува. Като го ритна, той започва да чува. Най-после, сляп е, не вижда. Като го ритна и започва да вижда.
Пет пъти като го ритна, всичките сетива се отварят от всичките тия 5
удара
.
Пет пъти като го ритнеш, повече нито един удар. Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти. За всяко сетиво по веднъж. Майката като бие детето, да каже: Един път, два пъти... За всяко сетиво по веднъж.
към беседата >>
Пет пъти като го ритнеш, повече нито един
удар
.
Говори му, той не чува. Като го ритна, той започва да чува. Най-после, сляп е, не вижда. Като го ритна и започва да вижда. Пет пъти като го ритна, всичките сетива се отварят от всичките тия 5 удара.
Пет пъти като го ритнеш, повече нито един
удар
.
Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти. За всяко сетиво по веднъж. Майката като бие детето, да каже: Един път, два пъти... За всяко сетиво по веднъж. И като го удари 5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“
към беседата >>
И като го
удари
5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“
Пет пъти като го ритнеш, повече нито един удар. Колко пъти трябва да ритнеш човека? Пет пъти. За всяко сетиво по веднъж. Майката като бие детето, да каже: Един път, два пъти... За всяко сетиво по веднъж.
И като го
удари
5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“
Даже най-упоритото дете... Един учител може да направи опит, да прилага. Той ще събере децата и не произволно, за една година и половина, всякога ще види какъв е резултатът. Не трябва да риташ на кое да е място. Къде трябва да удари? Не трябва да го ударите на едно и също място.
към беседата >>
Къде трябва да
удари
?
Майката като бие детето, да каже: Един път, два пъти... За всяко сетиво по веднъж. И като го удари 5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“ Даже най-упоритото дете... Един учител може да направи опит, да прилага. Той ще събере децата и не произволно, за една година и половина, всякога ще види какъв е резултатът. Не трябва да риташ на кое да е място.
Къде трябва да
удари
?
Не трябва да го ударите на едно и също място. Като дойдеш до ухото, де ще го удариш? С пръстите ще заловиш долната част на ухото. Като дойде до носа, ще хванеш върха, а другото вие ще го намерите де е. Даже ако някой път, ако вие не слушате, вие може да ударите.
към беседата >>
Не трябва да го
ударите
на едно и също място.
И като го удари 5 пъти, казва: „Стига, моето пиленце.“ Даже най-упоритото дете... Един учител може да направи опит, да прилага. Той ще събере децата и не произволно, за една година и половина, всякога ще види какъв е резултатът. Не трябва да риташ на кое да е място. Къде трябва да удари?
Не трябва да го
ударите
на едно и също място.
Като дойдеш до ухото, де ще го удариш? С пръстите ще заловиш долната част на ухото. Като дойде до носа, ще хванеш върха, а другото вие ще го намерите де е. Даже ако някой път, ако вие не слушате, вие може да ударите. И някой път вие хванете ухото и го опънете.
към беседата >>
Като дойдеш до ухото, де ще го
удариш
?
Даже най-упоритото дете... Един учител може да направи опит, да прилага. Той ще събере децата и не произволно, за една година и половина, всякога ще види какъв е резултатът. Не трябва да риташ на кое да е място. Къде трябва да удари? Не трябва да го ударите на едно и също място.
Като дойдеш до ухото, де ще го
удариш
?
С пръстите ще заловиш долната част на ухото. Като дойде до носа, ще хванеш върха, а другото вие ще го намерите де е. Даже ако някой път, ако вие не слушате, вие може да ударите. И някой път вие хванете ухото и го опънете. Някой път пипате носа отдолу.
към беседата >>
Даже ако някой път, ако вие не слушате, вие може да
ударите
.
Къде трябва да удари? Не трябва да го ударите на едно и също място. Като дойдеш до ухото, де ще го удариш? С пръстите ще заловиш долната част на ухото. Като дойде до носа, ще хванеш върха, а другото вие ще го намерите де е.
Даже ако някой път, ако вие не слушате, вие може да
ударите
.
И някой път вие хванете ухото и го опънете. Някой път пипате носа отдолу. Боят, то е един психологически резултат. Той има чисто педагогическо възпитание. Всяко движение, всеки удар в света, тези удари, които употребяваме, те са неестествени удари.
към беседата >>
Всяко движение, всеки
удар
в света, тези
удари
, които употребяваме, те са неестествени
удари
.
Даже ако някой път, ако вие не слушате, вие може да ударите. И някой път вие хванете ухото и го опънете. Някой път пипате носа отдолу. Боят, то е един психологически резултат. Той има чисто педагогическо възпитание.
Всяко движение, всеки
удар
в света, тези
удари
, които употребяваме, те са неестествени
удари
.
Майката удари, но този удар носи живот, внася живот. Казвате: „Трябва да се бие човек.“ Ще го проведеш разумно. Ще внесеш нещо разумно. Всеки един удар трябва да носи живот. Този, същия закон ще внесете.
към беседата >>
Майката
удари
, но този
удар
носи живот, внася живот.
И някой път вие хванете ухото и го опънете. Някой път пипате носа отдолу. Боят, то е един психологически резултат. Той има чисто педагогическо възпитание. Всяко движение, всеки удар в света, тези удари, които употребяваме, те са неестествени удари.
Майката
удари
, но този
удар
носи живот, внася живот.
Казвате: „Трябва да се бие човек.“ Ще го проведеш разумно. Ще внесеш нещо разумно. Всеки един удар трябва да носи живот. Този, същия закон ще внесете. Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар.
към беседата >>
Всеки един
удар
трябва да носи живот.
Той има чисто педагогическо възпитание. Всяко движение, всеки удар в света, тези удари, които употребяваме, те са неестествени удари. Майката удари, но този удар носи живот, внася живот. Казвате: „Трябва да се бие човек.“ Ще го проведеш разумно. Ще внесеш нещо разумно.
Всеки един
удар
трябва да носи живот.
Този, същия закон ще внесете. Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Неестествени удари са. Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник!
към беседата >>
Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен
удар
.
Майката удари, но този удар носи живот, внася живот. Казвате: „Трябва да се бие човек.“ Ще го проведеш разумно. Ще внесеш нещо разумно. Всеки един удар трябва да носи живот. Този, същия закон ще внесете.
Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен
удар
.
Неестествени удари са. Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник! Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен удар. И действително, при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите.
към беседата >>
Неестествени
удари
са.
Казвате: „Трябва да се бие човек.“ Ще го проведеш разумно. Ще внесеш нещо разумно. Всеки един удар трябва да носи живот. Този, същия закон ще внесете. Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар.
Неестествени
удари
са.
Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник! Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен удар. И действително, при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите. Но ако знаете как да снемате този товар от гърба си, ще се избавите.
към беседата >>
Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен
удар
.
Ще внесеш нещо разумно. Всеки един удар трябва да носи живот. Този, същия закон ще внесете. Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Неестествени удари са.
Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен
удар
.
„Аз съм последен, такъв голям грешник! Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен удар. И действително, при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите. Но ако знаете как да снемате този товар от гърба си, ще се избавите. Много пъти носите товар, който не е ваш.
към беседата >>
Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен
удар
.
Този, същия закон ще внесете. Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Неестествени удари са. Казвате: „От мене човек няма да стане.“ То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник!
Не може да се изправи в света.“ Вие нанасяте смъртоносен
удар
.
И действително, при това безверие, което носите, вие може да потънете, може да се удавите. Но ако знаете как да снемате този товар от гърба си, ще се избавите. Много пъти носите товар, който не е ваш. По изкуствен начин във вашия ум влязла съвсем чужда мисъл. Някой път във вас може да влезе някоя хипнотическа мисъл, да ви застави сами да се самоубиете.
към беседата >>
Умреш веднъж – ще те
удари
и като те
удари
, станеш.
Ние може много пъти да умираме. Ние ще се престорим на умрели. Ще дойде Господ и като те бутне, веднъж до 5 пъти като те ритне, ще станеш. Какво ще правиш тогава? Как ще умреш?
Умреш веднъж – ще те
удари
и като те
удари
, станеш.
Може 10 пъти на деня да умираш, той дойде и като те ритне, ще видиш, че не се умира. Някой казва: „Ще умра.“ Един ритник ти трябва. Казва Христос: „В последния ден ще ви възкреся.“ Казва се, там с онази тръба, с която архангел Михаил ще затръби. Че каква е тази тръба? Това е разумното.
към беседата >>
62.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Там тая дума има особено произношение и особено
ударение
. Хубаво.
Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така.
Там тая дума има особено произношение и особено
ударение
. Хубаво.
Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“?
към беседата >>
От там насетне този,
удареният
ученик става музикант.
От човека, при известни условия може да стане музикант и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един професор, даровит човек. Момъкът е богаташ плаща на професора, но изкарва го един ден от кожата му. И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може да стане. Да си отиваш.“ И го изпраща навън.
От там насетне този,
удареният
ученик става музикант.
И виден музикант става. Една дарба може да се предаде чрез един удар. Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се удари дава. Говориш му, говориш му, главата не се напълва. И като му удариш две плесници, музикален става.
към беседата >>
Една дарба може да се предаде чрез един
удар
.
Момъкът е богаташ плаща на професора, но изкарва го един ден от кожата му. И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може да стане. Да си отиваш.“ И го изпраща навън. От там насетне този, удареният ученик става музикант. И виден музикант става.
Една дарба може да се предаде чрез един
удар
.
Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се удари дава. Говориш му, говориш му, главата не се напълва. И като му удариш две плесници, музикален става. И апостол Павел, като биха, стана апостол. Апостол Петър, като го биха, стана апостол.
към беседата >>
Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се
удари
дава.
И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може да стане. Да си отиваш.“ И го изпраща навън. От там насетне този, удареният ученик става музикант. И виден музикант става. Една дарба може да се предаде чрез един удар.
Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се
удари
дава.
Говориш му, говориш му, главата не се напълва. И като му удариш две плесници, музикален става. И апостол Павел, като биха, стана апостол. Апостол Петър, като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии.
към беседата >>
И като му
удариш
две плесници, музикален става.
От там насетне този, удареният ученик става музикант. И виден музикант става. Една дарба може да се предаде чрез един удар. Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се удари дава. Говориш му, говориш му, главата не се напълва.
И като му
удариш
две плесници, музикален става.
И апостол Павел, като биха, стана апостол. Апостол Петър, като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на едно. Изключителни условия има в живота.
към беседата >>
Но с този
удар
, с тая слепота, с това вътрешно концентриране, той засегнал другите вътрешните тела, той засегнал и музикалността.
И дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните условия се постигат. Не считайте, че едно нещастие, което ви сполетело, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, не щеше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик.
Но с този
удар
, с тая слепота, с това вътрешно концентриране, той засегнал другите вътрешните тела, той засегнал и музикалността.
И ако той прогледа, той ще изгуби и ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, това концентриране вътре. Ония, които искали да му направят пакост, са го лишили от очи, но с това се развили в него други някои блага. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да добиете известни дарби, нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си.
към беседата >>
63.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Запример, един англичанин ще те
удари
както един българин – ще ти
удари
една плесница.
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко. Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда да му плаща. Българинът казва: „Ти си странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език. Природата има един език. Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия.
Запример, един англичанин ще те
удари
както един българин – ще ти
удари
една плесница.
Един французин има специфичност в боя, но те са редки. Човек трябва да приготви сърцето си. В приготовлението човек не трябва да се терзае в света. Не трябва да внася в себе си противоположни мисли, които не са естествени. Той мисли след 20 години какъв ще бъде неговият живот.
към беседата >>
64.
Развитие на заложбите
,
ООК
, София, 14.3.1934г.,
Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме
удари
.
Двете деца се контузили. Но идва едно дете, върви и един стар човек на около 84 години и се подпира с тоягата. Детето взема един камък и го стоварва върху гърбицата на дядото, дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар.“ Как ще преведете това? Не е била една отлична постъпка сега това. Сега, друг един пример ще ви дам.
Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме
удари
.
До сега никой не ме е ударил.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и ударва чорбаджията. А последният отива, хваща го и го набива. Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва.
към беседата >>
До сега никой не ме е
ударил
.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия,
удари
го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и
ударва
чорбаджията.
Но идва едно дете, върви и един стар човек на около 84 години и се подпира с тоягата. Детето взема един камък и го стоварва върху гърбицата на дядото, дядото го поглежда и му казва: „Знаеш ли, че ако аз бях млад, бих те утрепал, но благодари, че съм стар.“ Как ще преведете това? Не е била една отлична постъпка сега това. Сега, друг един пример ще ви дам. Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме удари.
До сега никой не ме е
ударил
.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия,
удари
го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и
ударва
чорбаджията.
А последният отива, хваща го и го набива. Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега?
към беседата >>
За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“
Ударили
са те добре.
Сега, друг един пример ще ви дам. Едно удря пак един такъв старец и той го повиква и му казва: „Много ги благодаря, че ме удари. До сега никой не ме е ударил.“ И му дава 10 стотинки и му казва: „Аз не съм толкова богат, но иди при онзи чорбаджия, удари го и той ще ти даде повече.“ И детето взема един камък и ударва чорбаджията. А последният отива, хваща го и го набива. Пести енергията си.
За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“
Ударили
са те добре.
Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега? “ Намери начин за разрешение. Но за да те удари едно дете, то си има своите причини. Никога не може да те удари току така.
към беседата >>
Но за да те
удари
едно дете, то си има своите причини.
Пести енергията си. За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега? “ Намери начин за разрешение.
Но за да те
удари
едно дете, то си има своите причини.
Никога не може да те удари току така. Ти си мислиш за неща неестествени. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията, когато изгубиш равновесие. Да кажем, че излезеш на разходка.
към беседата >>
Никога не може да те
удари
току така.
За предпочитане е да дадеш 10 стотинки на това дете и друг да му даде една лекция, отколкото ти на стари години да се тревожиш и да казваш разтревожен: „Баща ти такъв, майка ти такава, ти нямаш възпитание, защо Господ направи светът такъв и пр.“ Ударили са те добре. Това дете е един професор, в дадения случай то те изпитва. То ти казва: „Как ще разрешиш въпроса сега? “ Намери начин за разрешение. Но за да те удари едно дете, то си има своите причини.
Никога не може да те
удари
току така.
Ти си мислиш за неща неестествени. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, ще дойдат нещастията, когато изгубиш равновесие. Да кажем, че излезеш на разходка. Може да забележиш закона.
към беседата >>
И тогаз никой няма да те
удари
.
Може да забележиш закона. Внеси разнообразни мисли от противоположен характер и ще паднеш веднага на земята, надясно или на ляво, напред или назад. Щом се сменят разни енергии в ума, ще паднеш на земята. Важен е законът: Като вървиш умът ти да присъствува винаги, пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш.
И тогаз никой няма да те
удари
.
Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големите противоречия. Или туриш в ума си, че всичките хора са лоши.
към беседата >>
Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те
удари
.
Щом се сменят разни енергии в ума, ще паднеш на земята. Важен е законът: Като вървиш умът ти да присъствува винаги, пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат.
Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те
удари
.
Ако те удари някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големите противоречия. Или туриш в ума си, че всичките хора са лоши. Какво значи лош? – Не си господар на себе си.
към беседата >>
Ако те
удари
някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил.
Важен е законът: Като вървиш умът ти да присъствува винаги, пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари.
Ако те
удари
някой, значи ти не вървиш в пътя, който Бог е определил.
Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големите противоречия. Или туриш в ума си, че всичките хора са лоши. Какво значи лош? – Не си господар на себе си. Щом не са господари, те са слуги някому.
към беседата >>
Когато
удариш
на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук.
Трябва да имате един камертон. (Учителят удря двата показалеца и средния пръст на дясната върху дланта на лявата ръка.) Това е естествения тон „до“. Вие не сте мислили върху това. (С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка част на местото има един нюанс на тона. (Учителят удря с показалеца върху лакътя на другата ръка.) Ако една част е болна, тя има особен тон.
Когато
удариш
на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук.
Например, ти се безпокоиш за нещо. Удари така ръцете си. (Учителят изправи пред себе си и показалеца на дясната ръка и ги удари у другите два пръста на лявата ръка. После направи обратно.) Така като правите, ще вземете тона „до“ верно. И от там ще вземете „ми“, „сол“.
към беседата >>
Удари
така ръцете си.
Вие не сте мислили върху това. (С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка част на местото има един нюанс на тона. (Учителят удря с показалеца върху лакътя на другата ръка.) Ако една част е болна, тя има особен тон. Когато удариш на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук. Например, ти се безпокоиш за нещо.
Удари
така ръцете си.
(Учителят изправи пред себе си и показалеца на дясната ръка и ги удари у другите два пръста на лявата ръка. После направи обратно.) Така като правите, ще вземете тона „до“ верно. И от там ще вземете „ми“, „сол“. Ако имате други камертон, той се различава с няколко трептения от този камертон. Този камертон на ръката е по-верен.
към беседата >>
(Учителят изправи пред себе си и показалеца на дясната ръка и ги
удари
у другите два пръста на лявата ръка.
(С показалеца хлопа по горната част на ръката.) Всяка част на местото има един нюанс на тона. (Учителят удря с показалеца върху лакътя на другата ръка.) Ако една част е болна, тя има особен тон. Когато удариш на една част, която е здрава, има специфичен приятен звук. Например, ти се безпокоиш за нещо. Удари така ръцете си.
(Учителят изправи пред себе си и показалеца на дясната ръка и ги
удари
у другите два пръста на лявата ръка.
После направи обратно.) Така като правите, ще вземете тона „до“ верно. И от там ще вземете „ми“, „сол“. Ако имате други камертон, той се различава с няколко трептения от този камертон. Този камертон на ръката е по-верен. Само че, при болезнено състояние този камертон на ръката се изменя.
към беседата >>
Като
ударите
на дланта, някой път ще вземеш тона „до“ верно.
Този камертон на ръката е по-верен. Само че, при болезнено състояние този камертон на ръката се изменя. Щом човек е здрав, щом си в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да отидете навън да го казвате това. Като седите в къщи ще си направите опита.
Като
ударите
на дланта, някой път ще вземеш тона „до“ верно.
Някой път, като удариш, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“. Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти, като развиваш музиката, ти служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога.
към беседата >>
Някой път, като
удариш
, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“.
Само че, при болезнено състояние този камертон на ръката се изменя. Щом човек е здрав, щом си в едно хубаво състояние, тонът е верен. Няма да отидете навън да го казвате това. Като седите в къщи ще си направите опита. Като ударите на дланта, някой път ще вземеш тона „до“ верно.
Някой път, като
удариш
, ще вземеш или „до бемол“ или „до диез“.
Трябва да се създаде в човека една разумна мисъл. Ние искаме да служим на Бога. Ти, като развиваш музиката, ти служиш на Бога. Ако развиваш изкуството както трябва, ти служиш на Бога. Ако си иден лекар, архитект, баща, майка или какъвто и да е чиновник и ако ти разбираш, ти служиш на Бога.
към беседата >>
65.
Разумно разбиране
,
ИБ
, София, 22.3.1934г.,
Ударила
силно леда, направила дупка и влязла вътре; напълнила стомната си с вода, но не могла да излезе.
Докато ви безпокоят една мисъл, едно чувство или една постъпка, вие не сте свободни; докато ви безпокоят децата, слугите, хората около вас, вие не сте свободни; докато ви безпокоят студът, горещината, вие пак не сте свободни. Човек трябва да стане господар на всичко, вън и вътре, в себе си. Казвам: за да стане господар на положението, в което се намира, човек трябва да мине през известни ограничения, през големи напрежения, да се блъсне в нещо, за да се пробуди съзнанието му. Една сестра разправяше един свой сън: сънувала една вечер, че се намирала пред едно замръзнало езеро. Искала да си налее вода, но не могла.
Ударила
силно леда, направила дупка и влязла вътре; напълнила стомната си с вода, но не могла да излезе.
Дошло й наум, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, пред нея се изпречила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спряла. Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай, удари се в стената, ще излезеш през нея. Тя послушала този глас.
към беседата >>
Ако доближи до стената, ще
удари
главата си, ще я разбие, и затова спряла.
Една сестра разправяше един свой сън: сънувала една вечер, че се намирала пред едно замръзнало езеро. Искала да си налее вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влязла вътре; напълнила стомната си с вода, но не могла да излезе. Дошло й наум, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, пред нея се изпречила една стена.
Ако доближи до стената, ще
удари
главата си, ще я разбие, и затова спряла.
Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай, удари се в стената, ще излезеш през нея. Тя послушала този глас. Хвръкнала, ударила главата си в стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала през стената, без някаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснеш в нещо. С това блъскане на главата си, тя разрешила един важен въпрос.
към беседата >>
Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай,
удари
се в стената, ще излезеш през нея.
Искала да си налее вода, но не могла. Ударила силно леда, направила дупка и влязла вътре; напълнила стомната си с вода, но не могла да излезе. Дошло й наум, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, пред нея се изпречила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спряла.
Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай,
удари
се в стената, ще излезеш през нея.
Тя послушала този глас. Хвръкнала, ударила главата си в стената, и веднага се почувствувала свободна. Минала през стената, без някаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснеш в нещо. С това блъскане на главата си, тя разрешила един важен въпрос. И тъй, когато се натъкне на някое тежко, мрачно състояние, човек трябва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му.
към беседата >>
Хвръкнала,
ударила
главата си в стената, и веднага се почувствувала свободна.
Дошло й наум, че може да хвърчи. Като се опитала да хвръкне, пред нея се изпречила една стена. Ако доближи до стената, ще удари главата си, ще я разбие, и затова спряла. Нещо й казвало отвътре: Не се страхувай, удари се в стената, ще излезеш през нея. Тя послушала този глас.
Хвръкнала,
ударила
главата си в стената, и веднага се почувствувала свободна.
Минала през стената, без някаква повреда, Като се събудила, разбрала, какво значи да се блъснеш в нещо. С това блъскане на главата си, тя разрешила един важен въпрос. И тъй, когато се натъкне на някое тежко, мрачно състояние, човек трябва да блъсне малко главата си, да се пробуди съзнанието му. Преди години, когато бях в Търново, при мене дойде една жена, на 40–45 години, и започна да се оплаква от живота, от хората. Питам я: Ти ли си единствената праведна жена в света?
към беседата >>
Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е
ударила
по главата.
Вместо да ми се порадва, тя разби главата ми. Гледам, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна ръката си нагоре и излезе от стаята ми. Ставам сутринта, но забелязвам, че в мисълта ми е станала някаква промяна, започнах да мисля за Бога, за хората, за доброто в света. Като мислих така, дойде ми наум да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете.
Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е
ударила
по главата.
Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти. Следователно, който върши волята Божия, само той може да влезе в света на свободата. Желая на всички да влезете в света на свободата.
към беседата >>
66.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Понякога човек се усеща много гневен и при най-малкото незадоволяване на неговото желание, той е готов да вдигне нещо, да
удари
някого.
Който не разбира закона, всички нещастия… който не разбира закона, той ще се натъкне на ред неприятности и нещастия в живота. Засега е неприятно да се разправя на хората тази наука за живота, която служи за възпитанието им, защото всички използуват науката за изучаване на престъпните типове. Забелязал съм, че хората започват да изучават живота още от ненормалните прояви. Например кой уд бил изкривен. Че носът бил изкривен, че лицето било несиметрично, че главата имала някакво несъответствие с тялото и т.н.
Понякога човек се усеща много гневен и при най-малкото незадоволяване на неговото желание, той е готов да вдигне нещо, да
удари
някого.
Но след това той съзнава постъпката си и веднага е готов да се извини, че характерът му бил такъв, че не могъл да се завлада. Ако кажете на някой френолог, че този човек обича да се гневи, той веднага ще вземе пергела си и ще започне да измерва центъра около ушите му, да види колко е развит. Ако пък кажете на този френолог, че даден човек е много кротък, той веднага ще извади пергела си и ще почне да измерва диаметъра на главата и ще каже, че диаметърът му [е] около 14 и половина сантиметра и затова наистина е кротък. Ако диаметърът на главата на някой човек е повече от 14 и половина сантиметра, той ще каже, че трябва да се пазите от него. Казвате: „Какво може да произведе един сантиметър?
към беседата >>
След като кажа една лъжа, ще падна да се
ударя
.
Заболи те окото – трябва да вземеш мерки. Не само да излекуваш болестта. Свързано е с известни психически работи, които ще станат в твоя живот. Ако не ги вземеш предвид, ще имаш една горчива опитност. Една млада ученичка от 7-ия клас във Варна ми казваше: „Две неща с мене се случват.
След като кажа една лъжа, ще падна да се
ударя
.
И всякога ще излезе на езика ми пришка, веднага излиза пришка. Ще мине една-две седмици, докато се освободя. Хем голяма пришка ще излезе! Наплашила съм се. Като дойде да излъжа, веднага – казва – пришката на езика.“ Лекарите ще кажат, ще обяснят причината.
към беседата >>
67.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
Знае начините на съчетанието, как да
удари
, как да си премести ръцете, по-тихо и по-силно.
“ Че да обичаш, това не е проста работа. Като седнеш при този инструмент, трябва да знаеш как да свириш, трябва да знаеш клавишите му. А пък ти ще седнеш, ще дрънкаш и казваш: „На това пиано не може да се свири добре.“ На скоро видният пианист Орлов даде концерт в София. И другите свирят на пиано, но Орлов разбира, мислил е, почти е дошъл до всички възможности, които се крият в сегашното пиано.
Знае начините на съчетанието, как да
удари
, как да си премести ръцете, по-тихо и по-силно.
Като че ли всеки пръст в него мисли. Но да оставим пианото. Вие искате да обичате един човек. По-хубаво пиано от човека няма. И по-лошо пиано от човека няма.
към беседата >>
68.
Божествен и човешки порядък
,
УС
, София, 15.4.1934г.,
Ще примират, много естествено – думите, като
ударят
нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже
ударът
е бил много силен.
Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път?
Ще примират, много естествено – думите, като
ударят
нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже
ударът
е бил много силен.
И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен. Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога.
към беседата >>
Някой път тя не го прави нарочно, но
ударът
е бил силен.
Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята.
Някой път тя не го прави нарочно, но
ударът
е бил силен.
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот?
към беседата >>
69.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
Тук ходил,
ударил
на камък, там ходил, хванал се за мен, казва: „Сега ти ще ми помогнеш.“ Казвам му: „Като беше млад, къде беше, ами сега, като остаря?
Трябва да отворите прозореца или да излезете на планината, да излезете от този ред и порядък. Сегашните хора се намират в страшна задуха, в един страх. Преди няколко дни дойде един стар човек, работник, някъде работил на държавата. Оставали му 4–5 години да се пенсионира, той на 67 години дошъл да търси служба в София. И като седял, загазил.
Тук ходил,
ударил
на камък, там ходил, хванал се за мен, казва: „Сега ти ще ми помогнеш.“ Казвам му: „Като беше млад, къде беше, ами сега, като остаря?
Сега не мога да ти помогна. Сега искаш да ти помогна, пари да ти дам. Единственото нещо, което мога да направя, е: днес имам обед, един обед ще ти дадем.“ – „Пъдят ме вече от хотела, загазил съм.“ Ходил при религиозните, при най-светите врати ходил, три месеца хлопал навсякъде, не са [го] приели. Обещавали, но не са го приели. Казвам му: „Аз зная защо не те приемат.
към беседата >>
70.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Майка му
ударила
една плесница и търколило се мечето.
Аз да ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз. Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой си българин създал една приказка преди 60–80 години. Гледа там една мечка с 5–6 мечета. Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече. Извади второ, трето – около десетина пъти едното мече все граби рачетата.
Майка му
ударила
една плесница и търколило се мечето.
Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве. Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката. Като ударят едното, то умира.
към беседата >>
Като
ударят
едното, то умира.
Майка му ударила една плесница и търколило се мечето. Тя продължила да вади рачета за другите мечета. По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят. Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва да реве. Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката.
Като
ударят
едното, то умира.
Другите три мечета да са живи. Този въпрос трябва да се засегне. Не че не е важен, но трябва да се засегне от едно положение, дето може да се реши. Тъй, както във физиката трябва да намерим опорната точка, за да поставим един лост. В света има 3 опорни точки.
към беседата >>
71.
Разпаленият въглен
,
НБ
, София, 29.4.1934г.,
Онзи, който е
ударил
с тази пушка, той е виновен.
Те казват: „За нас хората нито пет пари не струват! “ Дали тези микроби мислят по този начин, както аз предавам, то е въпрос. Ако един човек стреля някого с куршум отдалеч, куршумът ли е виновен за това? Куршумът говори ли? Не, куршумът нищо не говори.
Онзи, който е
ударил
с тази пушка, той е виновен.
На същото основание и ония микроскопически същества, които влизат в човека, са такива живи ядра, които го разрушават. То е все едно, че имаш някакъв неприятел, който отдалеч те стреля със своите огнестрелни оръдия. Питам тогава: Нима болестите са създадени от Провидението? Нима сегашните пушки и топове са създадени от Провидението? Ни най-малко!
към беседата >>
Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев
удар
и паднеш на Земята.
Че кои са били причините? Ако хората не са религиозни, Слънцето е виновно. Ако хората са сиромаси, ако са болни, Слънцето е виновно. За всичко Слънцето е виновно. Намерете го и го съдете.
Някъде Слънцето ни грее, слънчасаш, изведнъж слънчев
удар
и паднеш на Земята.
Някъде не те грее, замръзнеш, че не си изпълниш службата както трябва. Всички хора на Земята не са виновни за нищо, никой държавник, всички са като светии. Слънцето е виновато, трябва да го дадем под съд. Кой ще го съди? Нашата работа ще мяза на онзи анекдот, в който се разказва, че в един хамбар се завъдили много мишки.
към беседата >>
72.
Господарят и на двете
,
УС
, София, 6.5.1934г.,
Може да слънчасате, да получите слънчев
удар
.
В такъв горещ ден трябва ли да излезеш да ходиш? Тогава трябва да си под някоя круша на сянка, да си дремеш. Тия горещи лъчи на Слънцето трябва да минат и после, когато се захлади надвечер, тогава ще излезеш и ще тръгнеш по пътя. Представете си, че през деня имате усилена работа. Казвате: „Горещо-не горещо, трябва да се ходи.“ И какви ще бъдат последствията?
Може да слънчасате, да получите слънчев
удар
.
Карат войниците да маршируват в най-големите горещини. Този марш необходим ли е, на кого е потребен? Ами големите сражения, необходими ли са някому? От военно гледище, необходимо е. Ти по някой път, като един генерал, в себе си дадеш някое разпореждане – трябва да се даде сражение.
към беседата >>
73.
Практическо приложение на музиката
,
МОК
, София, 25.5.1934г.,
Както искаш, може да пееш - и бързо, и бавно, и с
ударение
, и без
ударение
, и с легато, и без легато.
Така се туря основа. (Учителя пее.) „Научих се да пея, едно време аз не знаех как да пея, но сега се научих и сега зная добре да пея." Някой ще каже: „Така пее ли се? " Казвам: Сега се научих да пея. Но някой ще каже: „Така не се пее." Как се пее? И казва той: „Тактът трябва да се спазва".
Както искаш, може да пееш - и бързо, и бавно, и с
ударение
, и без
ударение
, и с легато, и без легато.
Ти казваш, че не е класическо. И некласически гами, и класически гами, както искаш, по който начин искаш. Ти казваш: „Ние само класически песни пеем." Да, даже ако разгледате един плод, той навсякъде не е еднакво узрял, не е еднакво сладък. Пеенето прилича на един плод. Всеки да си направи едно малко куплетче от интервали.
към беседата >>
74.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
Ако онзи каменар вземе най-якия камък, че
удари
веднъж, дваж, три пъти, уморят се ръцете му, отмалеят, той удря 100 пъти, 200, 400, пет-, шест-, седемстотин пъти удря камъка, той ще се разчупи.
Ще оздравея! “ Накъдето ходиш, казвай: „Ще оздравея! “ Цяла година като казваш: „Ще оздравея! “, в края на годината, последния ден ще оздравееш и оттатъка ще минеш. Сега вас ви се вижда смешно.
Ако онзи каменар вземе най-якия камък, че
удари
веднъж, дваж, три пъти, уморят се ръцете му, отмалеят, той удря 100 пъти, 200, 400, пет-, шест-, седемстотин пъти удря камъка, той ще се разчупи.
То е въпрос на време. На същото място ще удряш, докато се разсипят тия условия. В тебе ще има едно знание, една светлина. Ти казваш: „Ще оздравея! “ – „Няма да оздравееш!
към беседата >>
75.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
Когато ще
удариш
,
удари
!
Остави тази работа, не е за теб. Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“ Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете.
Когато ще
удариш
,
удари
!
Ако ще може да удариш, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война. Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника.
към беседата >>
Ако ще може да
удариш
, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война.
Тури ножа в ножницата си. Ти не си за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва. По този начин ние ще загазим съвсем.“ Та, и вие по някой път, когато воювате с дявола, вие само ухото режете. Когато ще удариш, удари!
Ако ще може да
удариш
, направи човека на две парчета, а тъй, да му отрежеш ухото само, то не е война.
Аз правя това уподобление. Някой ще дойде да извърши Волята Божия. Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил. Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти си отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника. Със 100 лева работа не се свършва и с 1000 лева работа не се свършва.
към беседата >>
76.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му
ударил
една плесница, поваля го на земята.
Може след една, две години ти да дигаш само с едната си ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма. Това е въпрос, то е наука. Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец.
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му
ударил
една плесница, поваля го на земята.
И като му ударил една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това. И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме?
към беседата >>
И като му
ударил
една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
Това е въпрос, то е наука. Сега аз не искам да се спирам. Има хора, които дигат големи тежести. Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива да гледа някой американски борец. Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята.
И като му
ударил
една плесница, искал да си обясни, започнал да изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам!
към беседата >>
“ – „Аз съм оня студент, на когото ти
удари
преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
И 10 години се упражнявал и най-после могъл да дигне един кон с две кончета. Можел да дига един голям кон с две кончета с двете си ръце. След 10 години среща тоя борец, който го прекатурил. Казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам!
“ – „Аз съм оня студент, на когото ти
удари
преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
“ – „Благодаря ти за плесницата. Тази плесница в мене събуди заспалите сили. Признавам те сега за мой учител.“ Ако ти от плесницата на съдбата не можеш да научиш един урок… Не да мислиш защо те е плеснала, но да започнеш да изучаваш нейните пътища. Ти един ден ще станеш силен човек.
към беседата >>
77.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Аз съм в кръчмата, погледна чашата, пълна с вино, и казвам… Погледна чашата с вино и искам да го
ударя
с чашата.
Всичките навици в света са все да се покаже колко човек е силен. Хубаво е да се отучи човек. Няма какво да се бори. Някой път дойде някой, иска да те изпита. Каже ти някоя обидна дума.
Аз съм в кръчмата, погледна чашата, пълна с вино, и казвам… Погледна чашата с вино и искам да го
ударя
с чашата.
Подигна чашата и сложа я. Повикам кръчмаря да ми даде чаша с вода и взема водата, и пак погледна чашата [с вино] и кажа в себе си: „Да мине от мене.“ Без да пия. Кой е по-силен? Едно време един българин – във Варненско има един анекдот, – на когото краката били много големи, ходил да си купува чехли и като обиколил чаршията, мерил тук, мерил там, не му стават и един турчин му казал: „Калъпсъс.“ Той излязъл от Варна и като се отдалечил на няколко километра, обърнал се към града и казал на турчина: „Ти си калъпсъс. Сен калъпсъс.“ Той казва така, за да му олекне.
към беседата >>
78.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат
удари
.
Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен. Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието. Водят те някъде да те бият. Можеш да имаш най-модерни дрехи, може да имаш наука, но какво те чака? – Дърво!
По тези, новите дрехи ще почнат да се слагат
удари
.
По-добре към щастието със съдрани гащи, от колкото с най-модерните дрехи към нещастието. Това е правилото. Предпочитам по-добре със съдрани гащи, с несгоди, бос към щастието, отколкото с модни дрехи, с хубави обуща, с шапка и към нещастието. Към плач и скърцане със зъби. В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш да те заведат при твоя господар: Облечен или бос?
към беседата >>
79.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
“ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми
удари
една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега да те
ударя
, че да разбереш!
Той се търкулил на земята. Погледнал го, изтърсил си праха и казва си: „Чакай, аз ще ти дам да разбереш! “ Почва да следи този американски юнак, да види как се упражнява. Той 10 години се упражнявал. Един ден, като развил тази грамадна сила, казва му: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми
удари
една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега да те
ударя
, че да разбереш!
Удар за удар.“ Или как се разрешава? Нищо не се разрешава. Ако човек в света си отмъщава, какво добива с това? Досега са проповядвали християнските проповедници.
към беседата >>
Удар
за
удар
.“
Погледнал го, изтърсил си праха и казва си: „Чакай, аз ще ти дам да разбереш! “ Почва да следи този американски юнак, да види как се упражнява. Той 10 години се упражнявал. Един ден, като развил тази грамадна сила, казва му: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми удари една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега да те ударя, че да разбереш!
Удар
за
удар
.“
Или как се разрешава? Нищо не се разрешава. Ако човек в света си отмъщава, какво добива с това? Досега са проповядвали християнските проповедници. Един евангелски проповедник проповядвал следното наказание: колко време ще стои един грешник в ада.
към беседата >>
НАГОРЕ