НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
251
резултата в
72
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Ако разбира законите, заекът няма да се върти на едно и също място, но ще
удари
на бяг, ще се отдалечи от опасността най-малко на пет-шест километра.
Не правят ли същото и животните? Куче гони един заек. Заекът скача от мястото си и започва да бяга. Колкото и да бяга, виждате, че той се върти около старото си място, най-много един километър далеч. С лаенето си, кучето го заставя да бяга.
Ако разбира законите, заекът няма да се върти на едно и също място, но ще
удари
на бяг, ще се отдалечи от опасността най-малко на пет-шест километра.
А тъй, като се върти на едно и също място, заекът попада в устата на неприятеля си, или опитва куршума на човека. Какво представят мъчнотиите в живота? - Мъчнотиите, това са ловджийските кучета в живота, които преследват човека. И човекът, като заек, се движи в един затворен кръг, от който не може да излезе. Кучетата го преследват, докато ловджията, със своята пушка, го прицелва и сваля на земята.
към беседата >>
- Не, овцата не трябва да стои при тях и да гледа, как ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да
удари
на бяг, колкото силите й държат.
И обратно, ако светлата вземе надмощие, тъмната изчезва. Два вълка се влюбили в една овца и започнали да й пишат любовни писма. Като я видели сама, далеч от стадото й , те се затичали към нея, с намерение да й дадат първата си целувка, израз на техните любовни писма. Понеже и двамата искали едно и също нещо, те се хвърлили един върху друг и започнали да се бият. Овцата се спряла и започнала да гледа, кой от тях ще надвие.
- Не, овцата не трябва да стои при тях и да гледа, как ще се свърши борбата, но да разчита на краката си и да
удари
на бяг, колкото силите й държат.
В бягането е спасението на овцата. Рече ли да се спре и да чака края на борбата, тя е загубена. Такава борба става и в човека. Когато някой казва, че се бори със себе си, той трябва да знае, че всъщност не се бори той, но силите в него се борят. Докато силите в тебе се борят, ти плюй на краката си и бягай.
към беседата >>
2.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Това е юнакът, който иде със своя чук, и може да
удари
някого по главата, но той никога не туря този нож, за да помогне, да освободи някоя вдовица или сираче от глад.
(втори вариант)
Това е онзи овчар, който има кука, но да гони това онова, все за да открадне нещо, но никога не хваща някой, който се дави. Буквата „га“ не помага на бедния. Буквата „а“ се повтаря в тази дума. Иде след това буквата „р“. Тя е един чук.
Това е юнакът, който иде със своя чук, и може да
удари
някого по главата, но той никога не туря този нож, за да помогне, да освободи някоя вдовица или сираче от глад.
И най-после буквата „и“ показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навън. Такъв човек никому полезен не може да бъде, никому полза не може да принесе. Той е един източник, който отвсякъде тече, но много дупки има. Казва: „Аз напълних стомната, но тя изтича отвсякъде.“ Това е то „магари“. И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргам. Играм.
към втори вариант >>
3.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
С всеки
удар
, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят.
- Христос не изгуби ли достойнството си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят.
С всеки
удар
, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят.
Всеки удар служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него. Следователно, когато иска да възпита хората, Бог първо им взима ума, и те започват да се бият едни други. Щом се бият помежду си, то е все едно, че възстават против Бога. Щом възстанат срещу Бога, те получават бой на общо основание. Няма човек в света, прост или учен, който, като е влязъл в борба със силния, да не е платил.
към беседата >>
Всеки
удар
служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него.
При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят.
Всеки
удар
служеше на Христа за път, по който Божествената енергия течеше към Него.
Следователно, когато иска да възпита хората, Бог първо им взима ума, и те започват да се бият едни други. Щом се бият помежду си, то е все едно, че възстават против Бога. Щом възстанат срещу Бога, те получават бой на общо основание. Няма човек в света, прост или учен, който, като е влязъл в борба със силния, да не е платил. Казано е в Писанието: „Не води борба със силния“.
към беседата >>
4.
Смяна на енергиите / Смяна на енергията
,
МОК
, София, 25.1.1929г.,
Да му кажете обидна дума, не искате; да го
ударите
, не искате.
Как може човек да изправи погрешката си? Представете си, че някога сте казали една обидна дума на някого. След време друг някой, или същият, казва и на вас една обидна дума. Вие сте забравили своята погрeшка, че сте казали на някого обидна дума, и се чувствате крайно засегнат от смелостта на този, който ви обижда. Седите и мислите, как да му отговорите.
Да му кажете обидна дума, не искате; да го
ударите
, не искате.
Благороден човек сте, не искате да му отговорите по същия начин, но и обидната дума не можете да забравите. Цял ден ходите натук-натам, вършите работата си, но обидната дума се върти в главата ви, не ви напуща. Най-после се върнете у дома си, пиете чаша вода и с нея заедно глътнете обидата. Ако още ви безпокои, като се храните, отправяте и обидата в стомаха, да се смели. И този начин е добър, но за предпочитане е да бъдете глух за обидата.
към беседата >>
Ти казваш: „Не ме смущавай.“ Пък някой път можеш да го
удариш
.
(втори вариант)
Значи, един човек, който е съзнал своите постъпки, той ги изправя. Той иска да направи едно добро. Това са методи. Някои казват: „Как да изправя своята погрешка? “ Седи някой и ти бърбори.
Ти казваш: „Не ме смущавай.“ Пък някой път можеш да го
удариш
.
А можеш и да го прегърнеш и да го целунеш, да му кажеш: „Много хубаво говориш, много красиво! Я, ми кажи още веднъж това! “ Той ти е казал: „Страшен шмекер си ти! “ Ти го прегърнеш и го целунеш и му кажеш: „Я, го кажи още веднъж.“ Питам, като го целунеш 10 пъти, какво ще ти каже той? Ще се избърше, може би, от целувката.
към втори вариант >>
5.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Като изменя
ударите
малко по-другояче, това е смяна на тази енергия.
(втори вариант)
Та Трябват ви известни образи за смяна на енергията. Умът ви Трябва да бъде разнообразен. Не дръжте еднообразни мисли в ума си. Сега, ако някой от вас ме слуша, като удрям монотонно с тебешира на дъската 1-2 часа, той ще заспи. Това е механическо състояние.
Като изменя
ударите
малко по-другояче, това е смяна на тази енергия.
Вземете друго ваше състояние, когато вие сте неразположени. Хубаво е да имате едно тъпанче, едно дааренце. Там-диридири-дира, там-дири, дири-дири. Така ще удряте даарето и състоянието ти ще се смени. Кажи: „Иван Стоянов ме обиди, но аз ще си поиграя малко с даарето и работата ще се свърши.“
към втори вариант >>
6.
Двете съзнания
,
ООК
, София, 6.2.1929г.,
Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки
удари
.
Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изправите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява в сегашния. Страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се случват, се дължат на миналия ви живот. Те са резултат на погрешки, правени в миналото. В това отношение съдбата е неумолим закон.
Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки
удари
.
Достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества. Запример, някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползува с половин билет. - Кое е това, което го подтиква? - Съдбата му.
към беседата >>
Няма човек в света, който да не е страдал от
ударите
на съдбата.
Тя хвана и мъченик Стефан, и апостол Павла, и други. Няма пророк в света, който да е проповядвал новите идеи, и да не е бил в ръцете на съдбата. Като чуе, че някой проповядва новите идеи, съдбата казва: „Ти ли си този, който проповядваш? Чакай и аз да те опитам! “ Като знаете това, не мислете, че вие можете да избегнете от съдбата си.
Няма човек в света, който да не е страдал от
ударите
на съдбата.
Ще кажете, че само глупавите страдат. И глупавите, и умните страдат. Понякога умните страдат повече от глупавите. Съдбата е безпощадна. Тя има свои дълбоки причини, поради които се налага.
към беседата >>
7.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
И мъдрецът се намира под
ударите
на съдбата, както и обикновеният човек.
Отивам да възпитавам ония, които идват след тебе. След лошата съдба, при мъдреца иде добрата съдба, която му носи благата на живота. Той пак става на крака, усмихва се и я поканва да седне. Тя започва да се разговаря с него любовно и му оставя благата, определени от Бога за него. Казвам: ако и вие, не сте готови, като мъдреца, да слугувате на съдбата, ще треперите пред нея.
И мъдрецът се намира под
ударите
на съдбата, както и обикновеният човек.
Съдбата е един от най-строгите, най-мощните ангели, които седят при нозете на Бога. Към глупавите тя е по-снизходителна, но дойде ли до мъдреца, и за най-малката погрешка, и за най-малкия косъм на картината му, останал от неговата четка, тя го държи отговорен. Мъдрецът й казва: Ще ме простиш, станала е някаква погрешка, ще я изправя. И мъдрецът прави погрешки, но лесно ги изправя. Щом изправи погрешките си, съдбата му отваря вратата за Царството Божие и казва: Заповядай!
към беседата >>
8.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се
удари
в плоскостта?
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена.
Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се
удари
в плоскостта?
Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо?
към беседата >>
Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия
удар
тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие.
Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия
удар
тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача. Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?
към беседата >>
– Ще се
удари
в условията и ще отскочи от тях.
Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача. Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?
– Ще се
удари
в условията и ще отскочи от тях.
Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта.
към беседата >>
9.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Като го
ударил
известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно!
За тази цел, той извикал един от своите приятели и му казал: Вземи сабята си и с тъпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биеш голям престъпник. Ще удряш, докато ти кажа да спреш. Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря.
Като го
ударил
известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно!
След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит. Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях? Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие.
към беседата >>
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много
удари
, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях?
Приятелят му го погледнал и си помислил: Да не е мръднала дъската на този човек? – Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опит. Приятелят му взел сабята и започнал силно да удря. Като го ударил известно число пъти, офицерът казал: Достатъчно! След това, станал от земята, изтърсил праха от дрехите си, съвършено спокойно, като че нищо не е било и започнал да разправя, защо се подложил на този опит.
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много
удари
, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях?
Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие. Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
към беседата >>
Първият дошъл при светията,
ударил
го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
Питам: колко души такива познавате, които, след толкова много удари, могат сами да станат от земята, да изтърсят дрехите си от праха и да започнат да се разговарят с приятеля си, като че нищо не се е случило с тях? Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие. Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият.
Първият дошъл при светията,
ударил
го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята. Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие?
към беседата >>
Дошъл вторият,
ударил
три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята.
Ако накажат някого от вас по този начин, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т.н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие. Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята.
Дошъл вторият,
ударил
три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята.
Дошъл третият, ударил няколко пъти светията, но и той паднал на земята. Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия?
към беседата >>
Дошъл третият,
ударил
няколко пъти светията, но и той паднал на земята.
Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всеки, който, без причина, се хвърля върху него, да го бие. Няколко души отишли, един ден, при един светия, да го бият. Първият дошъл при светията, ударил го един път, но сам той се обезсилил и паднал на земята. Дошъл вторият, ударил три пъти светията, но скоро след това се повалил на земята.
Дошъл третият,
ударил
няколко пъти светията, но и той паднал на земята.
Така се изредили десетина души, но като дошъл ред на последния, той казал: Който иска, нека дойде да бие този човек. Аз се отказвам от тази работа. Тогава светията ги запитал: Има ли още някой да ме бие? Втори път, ще биете ли светия? Какво правят съвременните хора, при подобни случаи?
към беседата >>
Няма случай, когато някой да е
ударил
светия и да не е пострадал.
Който вдигне ръка върху този, в когото Бог живее, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолите, те излязоха радостни и весели. Също така и мъчениците носеха страданията си с радост. Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия.
Няма случай, когато някой да е
ударил
светия и да не е пострадал.
Да вдигнеш ръка върху светия, това значи, да вдигнеш ръка върху Господа. Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка. Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак. Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език. Законът е безпощаден.
към беседата >>
10.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
– Боят е музикален такт,
удар
, музика.
Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. Той знае, че ако не плати задължението си на време, ще има бой. Какво представя боят?
– Боят е музикален такт,
удар
, музика.
Наистина, като получи няколко музикални такта върху гърба си, човек се научава вече да бъде точен, изпълнителен към задълженията си. Като изучавате музикалните тактове, ще видите, че мъжът бие, т. е. дава такт по един начин, а жената – по друг начин. Както и да гледате на живота, сам по себе си той е сериозен. За онзи, който не разбира нещата, животът е забава.
към беседата >>
И той запример може да му
удари
, ако е за петнайсет деня, петнайсет
удара
.
(втори вариант)
Затова всеки е гледал навреме да върне. Онези, слабите, са вземали. Силният никога не отивал да вземе пари от слабия, слабият отивал да вземе пари от силния. Слабият казва: "Ако не плащам, има музикално отношение, има тактове в живота." Що е боят? То е такт.
И той запример може да му
удари
, ако е за петнайсет деня, петнайсет
удара
.
"На петнайстия ден трябва да бъдеш точен. " След като удари петнайсет удара, други са последствията. В боя вие не сте видели как жената бие и как мъжът бие. Жената бие по един начин, мъжът бие по друг начин. Може да погледнете сериозно, че човек леко гледа на живота.
към втори вариант >>
" След като
удари
петнайсет
удара
, други са последствията.
(втори вариант)
Силният никога не отивал да вземе пари от слабия, слабият отивал да вземе пари от силния. Слабият казва: "Ако не плащам, има музикално отношение, има тактове в живота." Що е боят? То е такт. И той запример може да му удари, ако е за петнайсет деня, петнайсет удара. "На петнайстия ден трябва да бъдеш точен.
" След като
удари
петнайсет
удара
, други са последствията.
В боя вие не сте видели как жената бие и как мъжът бие. Жената бие по един начин, мъжът бие по друг начин. Може да погледнете сериозно, че човек леко гледа на живота. Казва: "Сериозни ли трябва да бъдем? " Какво подразбира сериозни?
към втори вариант >>
11.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за
удара
, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът и е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един американец, милионер имал млада, красива жена, която много обичал. По едно време жената на милионера заболяла сериозно. Той извикал най-видните лекари, дано и помогнат, но всички вдигали рамене, не знаели, какво да правят. Те се събрали на консулт, и всички единодушно решили, че болестта е неизлечима, и младата жена ще замине за другия свят.
Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за
удара
, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът и е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша.
Мъжът се наскърбил, натъжил, но нямало какво да прави; влязъл в стаята на жена си и внимателно и съобщил, какво я чака. Очите на младата жена се напълнили със сълзи, но след един момент тя се окопитила и казала на мъжа си: Няма какво да правя, освен да се подчиня на съдбата си. Ще отида на онзи свят, без да зная съществува ли такъв, или не. Искаше ми се още да поживея с тебе, но не съм господарка на съдбата си. Понеже много пъти си ми казвал, че ме обичаш, искам да ми обещаеш нещо.
към беседата >>
– Скочил от високо място и се
ударил
.
Ако човек върши престъпления, един тих глас отвътре му нашепва: Това, което вършиш, е престъпление от него нищо няма да придобиеш. – Ама еди-кой си философ е казал другояче. – Щом искаш да постъпиш според философията на този учен, свободен си. Без да мисли по-нататък, човек извършва престъплението, но после започва да плаче. – Защо плаче?
– Скочил от високо място и се
ударил
.
– Кой го накарал да скочи? – Неговата възлюбена. Той се качил на високо някъде, но неговата възлюбена го накарала да скочи, за да и покаже, че я обича, и да отиде при нея. Той скочил, доказал и, че я обича, но като не знаел да скача, счупил крака си. След това възлюбената му съзнала, че направила погрешка и тръгнала да търси лекар да му поправи крака.
към беседата >>
Господарят скочил от леглото си,
ударил
една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи.
Един ден господарят му казал: Слушай, ще ти плащам месечно по сто долара, но ако можеш всяка сутрин да ме събуждаш на време, за всяко събуждане ще ти давам още сто долара. Ако не успееш да ме събудиш, ти ще ми дадеш тази сума. Приемаш ли това условие? – Приемам. На сутринта слугата влязъл в стаята на господаря си и започнал да го събужда.
Господарят скочил от леглото си,
ударил
една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи.
Обаче, слугата казал: Тъй ли ще ме изнудваш мене? Той се хвърлил върху господаря си и му ударил една плесница. Започнала се една борба под юргана: господарят удря, и слугата удря, докато най-после господарят станал, дал стоте долара на слугата си и му благодарил, че могъл да го събуди. Казвам: всеки човек има такива характерни черти, като тия у този господар. Ще станете от леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долара.
към беседата >>
Той се хвърлил върху господаря си и му
ударил
една плесница.
Приемаш ли това условие? – Приемам. На сутринта слугата влязъл в стаята на господаря си и започнал да го събужда. Господарят скочил от леглото си, ударил една плесница на слугата, и по обичая си, легнал отново да спи. Обаче, слугата казал: Тъй ли ще ме изнудваш мене?
Той се хвърлил върху господаря си и му
ударил
една плесница.
Започнала се една борба под юргана: господарят удря, и слугата удря, докато най-после господарят станал, дал стоте долара на слугата си и му благодарил, че могъл да го събуди. Казвам: всеки човек има такива характерни черти, като тия у този господар. Ще станете от леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долара. И след това, щом слънцето се покаже, веднага ще бъдете готови за работа. Има нещо в човека, с което трябва да се бори юнашки, но разумно, без да се обезсърчава.
към беседата >>
12.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Неприятелят ви само един път ви е
ударил
с тоягата си, но вие дълго време усещате болката.
Да се говори така, това значи неразбиране на любовта. Любовта се изявява извън времето и пространството. Това може да е противоречиво на вашите разбирания, но нека съществуват противоречия. Неизбежни са противоречията в живота. Седите някъде замислен и покрай вас минава един ваш неприятел – удря ви по крака с тоягата си и продължава пътя си.
Неприятелят ви само един път ви е
ударил
с тоягата си, но вие дълго време усещате болката.
Ден, два, три, седмица и повече вие се оплаквате от болка в крака. Тъй щото, това, което наричате любов, е последствие, отражение на онзи удар, който любовта ви е причинила. Тя един път само ви е посетила, а вие дълго време помните нейното посещение. Като не разбира любовта, човек казва: Изгоря ми сърцето от любов! – Каква любов е тази, която гори сърцата на хората?
към беседата >>
Тъй щото, това, което наричате любов, е последствие, отражение на онзи
удар
, който любовта ви е причинила.
Това може да е противоречиво на вашите разбирания, но нека съществуват противоречия. Неизбежни са противоречията в живота. Седите някъде замислен и покрай вас минава един ваш неприятел – удря ви по крака с тоягата си и продължава пътя си. Неприятелят ви само един път ви е ударил с тоягата си, но вие дълго време усещате болката. Ден, два, три, седмица и повече вие се оплаквате от болка в крака.
Тъй щото, това, което наричате любов, е последствие, отражение на онзи
удар
, който любовта ви е причинила.
Тя един път само ви е посетила, а вие дълго време помните нейното посещение. Като не разбира любовта, човек казва: Изгоря ми сърцето от любов! – Каква любов е тази, която гори сърцата на хората? Ако наистина любовта гори сърцата на хората, как могат да любят с изгорели сърца? Когато изгори, сърцето не е годно вече за любов.
към беседата >>
13.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Учени са, но достатъчно е един камък да ги
удари
по главата, за да изгубят знанието си.
По този начин те ще ви помагат. Следователно, каквото правите на земята, това ще правят и за вас и на небето. От това гледище, именно, произтича отговорността на всеки човек за делата му. Като знаете това, ще разберете, че човек не живее за себе си. Въпреки това мнозина мислят, че живеят само за себе си и, като придобият знание, богатство, сила, те считат, че са осигурени.
Учени са, но достатъчно е един камък да ги
удари
по главата, за да изгубят знанието си.
Силни са, но достатъчно е една тежка болест да ги нападне, за да изгубят силата си. Богати са, но достатъчно е да претърпят фалит, за да изгубят всичкото си богатство. Как се познава силният човек? – Като влезе една микроба в организма му, той започва да се разговаря с нея и я отправя вън от тялото си. Такова нещо представят и лошите, нечистите мисли.
към беседата >>
По едно време видях, че Христос излезе от някъде, дойде при мене и ми
удари
две плесници, но толкова силно, че и до сега ушите ме болят.
Разправят за един българин от Видин, учен човек, свършил в странство, следния случай. Той обичал да се подиграва с всички ония, за които чувал, че вярват в Христа. Една сутрин го видели, че плаче. – Защо плачеш? – Оставете се, снощи сънувах, че бях на черкова.
По едно време видях, че Христос излезе от някъде, дойде при мене и ми
удари
две плесници, но толкова силно, че и до сега ушите ме болят.
– Не се минали две седмици от този ден, и ученият българин заминал за другия свят. Както виждате, днес Христос си служи с плесници, а едно време си служеше с камшик. Трябва да знаете, че всяко нещо си има своите граници. Ако искате да ограничите злото в света, вие трябва да се стремите към възвишен и благороден живот. Едно от двете се иска от хората: или да ограничат злото в себе си, или да се развържат от него.
към беседата >>
14.
Азбуката на природата
,
МОК
, София, 5.4.1929г.,
Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия
удар
в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации.
Това е предмет на човешкото съзнание. Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени – нервички и клоне. Ще кажете, че съзнанието е отвлечено понятие, без специфични органи. Говори се за съзнанието, но чрез какви органи се проявява то, това никой не знае.
Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия
удар
в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации.
Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. Много от сегашните учени не знаят, къде е мястото на съзнанието. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака.То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата.
към беседата >>
15.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
При това търговците не дочакаха даже Христос да ги
удари
с камшика.
Те Го запитаха: Кой ти даде право да ни биеш? Кой ти даде власт да ни пъдиш навън? Казвам: Когато Любовта дойде в света, тя знае, по какъв начин да възстанови нарушените Божии закони. Защо Христос не взе дърво и с него не изпъди продавачите на гълъби от храма, а взе въжета и направи камшик, с който ги прогони? Мнозина и до сега не могат да отговорят на този въпрос.
При това търговците не дочакаха даже Христос да ги
удари
с камшика.
Те веднага излязоха навън. Христос се възмути от тяхната търговия, от това, че позорят свещените работи, позорят и себе си. Съвременните хора отглеждат кокошки, патици, овце, говеда и мислят, че имат право да се разполагат с техния живот, както искат: да ги колят, да ги продават и т.н. – Не забравяйте, обаче, че Христовият камшик е за всички. Детето на някой баща заболява, и той започва да се моли на Бога да оздравее детето му, да се смили на неговото положение.
към беседата >>
Казано е в Писанието: ”Който дига нож, той сам пада от
ударите
на този нож.” Само при един случай може да се позволи колене на животните.
Невъзможно е тази молитва да бъде чута. В старо време хората са принасяли в жертва на Бога разни животни, но Той никога не се е нуждаел от техните жертви. Хората се оправдават с пророците. Казват, че те ги съветвали да принасят животни в жертва на Бога, да Го умилостивят, но има нещо криво в жертвоприношението. Жертвоприношението е внесло престъплението в света, от което и до днес още хората не могат да се освободят.
Казано е в Писанието: ”Който дига нож, той сам пада от
ударите
на този нож.” Само при един случай може да се позволи колене на животните.
Ще хванете агнето, ще го потупате малко и ще го питате, съгласно ли е да се пожертва за вас. Ако започне да блее, да ви гледа жално, ще го пуснете на свобода. След това ще хванете второ, трето и тях ще запитате същото. Ако нито едно от агнетата не е готово да се пожертва за вас от любов, ще ги пуснете на свобода. Намери ли се някое агне, което е готово да се пожертва за вас, имате право да го заколите.
към беседата >>
16.
Аксиома на живота / Една аксиома
,
ООК
, София, 8.5.1929г.,
Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните
удари
и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт.
– Защо си беден? – Болен съм. – Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свързал с един низш, неорганизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влезе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законите му и да знае, как да ги избягва.
Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните
удари
и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт.
Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мъчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владее. В най-скоро време силите му изчезват, то отмалява, и конят тръгва, накъдето иска. Такова е положението на всеки човек, който влиза в низшия, неорганизиран свят. Докато не е изгубил силите си, той се справя с него.
към беседата >>
17.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
Когато бият или раняват жена, никога няма да я
ударят
четири пъти.
Чистотата, която има, го прави мощен. Той може да помогне на ранения, да заздрави раните му. Достатъчно е да се приближи при него, за да го успокои. Ако види, че има четири рани, той веднага ще познае, че раненият е мъж. Без да гледа лицето му, по броя на раните се познава, какъв е раненият, мъж или жена.
Когато бият или раняват жена, никога няма да я
ударят
четири пъти.
Жената може да я бият, или раняват един, два, три, пет или повече пъти, но никога четири пъти. Числото четири е закон, който има отношение към мъжа. Тъй щото, ударят ли някого четири пъти, той непременно е мъж. Ударят ли някой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена. Това, което говоря, е факт, който може да се провери.
към беседата >>
Тъй щото,
ударят
ли някого четири пъти, той непременно е мъж.
Ако види, че има четири рани, той веднага ще познае, че раненият е мъж. Без да гледа лицето му, по броя на раните се познава, какъв е раненият, мъж или жена. Когато бият или раняват жена, никога няма да я ударят четири пъти. Жената може да я бият, или раняват един, два, три, пет или повече пъти, но никога четири пъти. Числото четири е закон, който има отношение към мъжа.
Тъй щото,
ударят
ли някого четири пъти, той непременно е мъж.
Ударят ли някой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена. Това, което говоря, е факт, който може да се провери. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължат на други причини. И Христос получи четири рани. Някои евреи, които съзнават своята погрешка, казват, че тяхната задача е да запълнят раните, които са нанесли на Христа.
към беседата >>
Ударят
ли някой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена.
Без да гледа лицето му, по броя на раните се познава, какъв е раненият, мъж или жена. Когато бият или раняват жена, никога няма да я ударят четири пъти. Жената може да я бият, или раняват един, два, три, пет или повече пъти, но никога четири пъти. Числото четири е закон, който има отношение към мъжа. Тъй щото, ударят ли някого четири пъти, той непременно е мъж.
Ударят
ли някой мъж повече или по-малко от четири пъти, той по форма само е мъж, а по енергия и сила в себе си е жена.
Това, което говоря, е факт, който може да се провери. Възможно е да срещнете изключения, но изключенията се дължат на други причини. И Христос получи четири рани. Някои евреи, които съзнават своята погрешка, казват, че тяхната задача е да запълнят раните, които са нанесли на Христа. Докато не направят това, те не могат да ликвидират със своята карма.
към беседата >>
Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я
удари
.
(втори вариант)
Аз отивам при убития, гледам, има четири рани, и по четирите рани зная, че той е мъж. Като прочета раните, без да гледам образа, зная, че е мъж, защото само на един мъж може да забиете четири рани. Една жена един разбойник колко пъти ще я мушне? Може да я мушне един път, два пъти, три пъти, или пет, или седем пъти, но четири пъти няма да я мушне. И десет пъти може да я мушне.
Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я
удари
.
Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я удари, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го ударят. Като го ударят четири пъти, повече не го бият. Ако мъжа го ударят повече пъти, той вече не е мъж, той е жена. Всякога, когото ударят четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж. Питам сега, какво ще извадите?
към втори вариант >>
Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я
удари
, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го
ударят
.
(втори вариант)
Като прочета раните, без да гледам образа, зная, че е мъж, защото само на един мъж може да забиете четири рани. Една жена един разбойник колко пъти ще я мушне? Може да я мушне един път, два пъти, три пъти, или пет, или седем пъти, но четири пъти няма да я мушне. И десет пъти може да я мушне. Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я удари.
Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я
удари
, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го
ударят
.
Като го ударят четири пъти, повече не го бият. Ако мъжа го ударят повече пъти, той вече не е мъж, той е жена. Всякога, когото ударят четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж. Питам сега, какво ще извадите? Това са факти.
към втори вариант >>
Като го
ударят
четири пъти, повече не го бият.
(втори вариант)
Една жена един разбойник колко пъти ще я мушне? Може да я мушне един път, два пъти, три пъти, или пет, или седем пъти, но четири пъти няма да я мушне. И десет пъти може да я мушне. Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я удари. Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я удари, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го ударят.
Като го
ударят
четири пъти, повече не го бият.
Ако мъжа го ударят повече пъти, той вече не е мъж, той е жена. Всякога, когото ударят четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж. Питам сега, какво ще извадите? Това са факти. Знаеш какво значи един факт.
към втори вариант >>
Ако мъжа го
ударят
повече пъти, той вече не е мъж, той е жена.
(втори вариант)
Може да я мушне един път, два пъти, три пъти, или пет, или седем пъти, но четири пъти няма да я мушне. И десет пъти може да я мушне. Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я удари. Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я удари, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го ударят. Като го ударят четири пъти, повече не го бият.
Ако мъжа го
ударят
повече пъти, той вече не е мъж, той е жена.
Всякога, когото ударят четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж. Питам сега, какво ще извадите? Това са факти. Знаеш какво значи един факт. Аз изнасям един факт.
към втори вариант >>
Всякога, когото
ударят
четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж.
(втори вариант)
И десет пъти може да я мушне. Когато един мъж бие жена си, той четири пъти няма да я удари. Може да я набие хубаво, двайсет пъти може да я удари, но четири никога, защото законът на мъжа е, четири пъти ще го ударят. Като го ударят четири пъти, повече не го бият. Ако мъжа го ударят повече пъти, той вече не е мъж, той е жена.
Всякога, когото
ударят
четири пъти, мушнат четири пъти, той е мъж.
Питам сега, какво ще извадите? Това са факти. Знаеш какво значи един факт. Аз изнасям един факт. Ако в една къща има повече синове, бащата живее повече.
към втори вариант >>
18.
Верни положения
,
ООК
, София, 5.6.1929г.,
Мойсей дигна тоягата си,
удари
с нея канарата и вода потече.
Срещам един болен и му казвам: "Вземи мотика и копай! " Ако ме послуша и започне да копае, той ще се намери пред чиста, изворна вода и ще се окъпе и измие с нея. Щом се окъпе в тази чиста вода, той веднага ще оздравее. Изворът, който лекува човешкото тяло, представлява Божествено течение в живота. Достатъчно е човек да се заеме да го изкопае от земята, за да се ползва от него.
Мойсей дигна тоягата си,
удари
с нея канарата и вода потече.
– Къде беше тази вода? – В земята. Човек трябва да знае как да удари с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен елексир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея. Човек трябва да разполага с положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае къде има злато, сребро, платина в земята, за да може на всяко време да се ползва от тях. Които не искат да учат, те казват, че като отидат на онзи свят, тогава ще учат.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да
удари
с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен елексир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея.
Изворът, който лекува човешкото тяло, представлява Божествено течение в живота. Достатъчно е човек да се заеме да го изкопае от земята, за да се ползва от него. Мойсей дигна тоягата си, удари с нея канарата и вода потече. – Къде беше тази вода? – В земята.
Човек трябва да знае как да
удари
с тоягата си, за да изкара от земята ония Божествени блага – жизнен елексир и скъпоценности, дълбоко заровени в нея.
Човек трябва да разполага с положителни знания, да разбира теченията на природата, да знае къде има злато, сребро, платина в земята, за да може на всяко време да се ползва от тях. Които не искат да учат, те казват, че като отидат на онзи свят, тогава ще учат. Онзи свят е място за учени хора. Там влизат само ония, които разполагат със знания. Животът на земята започва с философия, с развлечение и най-после дохожда до работата.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да придобие изкуството да си служи с магическата тояжка, че като
удари
канарата да потече вода; като дигне два-три пъти мотиката, да намери в земята гърне, пълно със злато.
Животът на земята започва с философия, с развлечение и най-после дохожда до работата. Работата е Божествено нещо, затова казваме, че човек се развлича, т.е. труди се, ангелът работи, а Бог създава и твори. Каже ли някой, че познава Бога, веднага ще му дадат тояжка в ръка и ще го заставят да изкара вода от земята. Не може ли да направи това, той ще ходи бос и гол, като последен сиромах в света, да се моли на този – на онзи, да му даде пари да се прехрани.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да придобие изкуството да си служи с магическата тояжка, че като
удари
канарата да потече вода; като дигне два-три пъти мотиката, да намери в земята гърне, пълно със злато.
Като намери тия пари, той няма да ходи от банкер на банкер да иска пари на заем, но ще вземе торбата си, пълна със злато, ще отиде при един банкер и ще му каже: "Заповядай, сложи тия пари в своята каса. Когато ми потрябват, ще дойда да ги взема." Това значи, да има човек знание. Мнозина се опитват да приложат знанието си за лекуване на хората. Не е лесна работа да лекуваш хората. Лекуваш някого по известен начин, но вместо подобряване, настъпва влошаване.
към беседата >>
Когато Мойсей вдигна своята тояга,
удари
канарата, изкара вода.
(втори вариант)
Казвам, по копай малко. Копаеш, веднага излезе вода, умиеш се, веднага си здрав. Казвам, зарови този извор. Туй ценното в света, туй Божествено течение постоянно извира. То е временно така.
Когато Мойсей вдигна своята тояга,
удари
канарата, изкара вода.
Казвам, сега вас ви трябва едно знание положително за благата, които са скрити в земята. За този елексир трябва да знаете, за благата, за тия течения трябва да знаете, за златото трябва да знаете, за среброто трябва да знаете. Трябва да изучавате земята. Вие казвате, като идете в небето. Че какво ще правите, като идете в небето.
към втори вариант >>
19.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Тъй щото, когато човек
удари
главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина.
Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взема кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина.
Тъй щото, когато човек
удари
главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина.
Дето има светлина, там има мисъл. Защо идат страданията? Чрез страданията човек блъска главата си, за да придобие повече светлина. Чрез светлината пък той разрешава големите противоречия в живота си. Докато не мисли право, човек всякога страда.
към беседата >>
20.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
– Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало да чете „Отче наш", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го
ударила
в земята, веднага се съгласило да чете молитвата?
Една майка накарала детето си да чете „Отче наш". – Не искам да чета „Отче наш".– Чети молитвата! – Не, по никой начин нима да чета „Отче наш". – Тъй ли? Майката излязла от търпение, вдигнала детето си във въздуха и после го хвърлила на земята.
– Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало да чете „Отче наш", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го
ударила
в земята, веднага се съгласило да чете молитвата?
По същия начин и природата постъпва с хората. Като види, че някой човек не иска доброволно да изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята. До това време той не е бил готов да изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповядва. След това започва да чете „Отче наш." „Не дойдох да разруша, но да изпълня".
към беседата >>
21.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев
удар
.
– Когато разбере вътрешния смисъл на живота, когато намери Източника на този живот и изправи отношенията си към Него. И слънцето изменя лицето на човека, но тази промяна не е резултат на вътрешна, съзнателна работа. Като се грее човек дълго време на слънцето, кожата на лицето му почернява и огрубява. Същевременно той започва да усеща болки в плешките, в раменете, в коленете. Слънцето изкарва навън всички скрити болки в човека.
Ако не знае кога да се грее на слънце, той може да получи слънчев
удар
.
Причината за това не е в слънцето, но в самия човек. Когато се лекува по природен начин, човек трябва да се остави на действието на разумните сили в природата без никакъв страх и съмнение. Най-малкият страх препятства на тия сили. Щом срещнат известно препятствие, те не могат да свършат работата си. Човек носи в себе си всички възможности сам да се лекува.
към беседата >>
При това положение и свети хора са били сломявани от
ударите
на страданието.
И светия да е, пак ще се изгори. Ето защо, преди да пипа огъня, т.е. преди да се докосне до страданието, човек трябва да е готов да се справи с него. Не се ли е приготвил предварително, огънят непременно ще го изгори, т.е. страданието неизбежно ще го сломи.
При това положение и свети хора са били сломявани от
ударите
на страданието.
Съвременните вярващи се нуждаят от правилни разбирания за живота. Ще кажете, че вярвате в Бога, че имате прави разбирания за живота. – Ако вярвате в Бога, с това ни най-малко не можете да Го заставите да направи всичко за вас. Добре е да вярва човек. Като вярва, той може да се спаси.
към беседата >>
22.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще
удари
с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
– Не е въпросът за далечното бъдеще. Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата.
Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще
удари
с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание. Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен.
към беседата >>
След това ще
удари
още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
Който има връзка с Божественото съзнание, още в момента може да постигне своите добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие.
След това ще
удари
още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
Щом се насити на тази слава, пак ще удари с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар. Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек?
към беседата >>
Щом се насити на тази слава, пак ще
удари
с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар.
Мнозина, като слушат това, ще кажат: "Тогава ние искаме да станем царе, да се ползваме с всички почести и блага от това положение." – И това може да постигнете. Как ще го постигнете? Ако някой човек е свързан с Божественото съзнание и изпадне всред пустинята, той моментално може да стане цар, в пълния смисъл на думата. Той ще се съсредоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари с нея в земята, и веднага пред него ще се яви палат, с всичкия му блясък и великолепие. След това ще удари още веднъж с магическата си тояжка, и пред него ще излязат безброй войници, които ще започнат да дифелират, да му отдават почести и внимание.
Щом се насити на тази слава, пак ще
удари
с пръчицата си, и палат, и войници ще изчезнат; той ще остане пак сам, но с нова опитност, ще знае какво нещо е да бъдеш цар.
Всичко това ще премине през съзнанието му. По този начин, в един момент човек може да бъде цар, обиколен със слава и почести и в един момент да изгуби всичкия блясък наоколо си, да остане сам, но със съзнанието на цар. Сега той ще бъде свободен цар, от никого независещ и обезпокоен. Не е ли цар този човек? От неговата пръчица зависи всичко.
към беседата >>
23.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
Недоволна от този навик на мъжа си, тя издала заповед да му
ударят
25 тояги.
Днес всеки човек си е подал кандидатурата за царски зет, но още на другия ден го свалят от трона. Защо? – Защото не знае нито да слугува, както трябва, нито да господарува. В една от приказките на 1001 нощ се разправя за един слуга, който се оженил за царска дъщеря. Тя имала голямо отвращение от чесъна. Обаче, мъжът й обичал да яде чесън, особено вечер, за да заспива добре.
Недоволна от този навик на мъжа си, тя издала заповед да му
ударят
25 тояги.
От този момент той престанал да яде чесън, защото с него си създал голямо нещастие. Като го запитвали, иска ли чесън да яде, той казвал, че не иска да го види, нито помирише. Наистина, понякога и най-малкото парченце чесън разваля всички добри работи. Чесънът, в случая, представя греха, за който човек получава по 25 тояги на гърба си. И светия да е човек, щом сгреши, веднага ще получи 25 тояги.
към беседата >>
24.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Когато Господ говори на Мойсей, след това Мойсей дигна тоягата си,
удари
канарата и вода протече от нея.
Той понесе това, което обикновеният човек не може да издържи. След всичко това, ще дойде един обикновен човек да се хвали, че говорил с Господа. Ако може да понесе греховете на човечеството, т.е. да дигне земята на гърба си, възможно е да се е разговарял с Господа. Не може ли да направи това, по-добре да не се заблуждава.
Когато Господ говори на Мойсей, след това Мойсей дигна тоягата си,
удари
канарата и вода протече от нея.
Господ проговори на Мойсей, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той изведе еврейския народ от Египет, и цели 40 години го води през пустинята. Как се познава, кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична, вътрешна опитност.
към беседата >>
Когато Господ проговори на Мойсей, той дигна тоягата си,
удари
канарата и вода от нея протече.
(втори вариант)
“ А ти влезеш в някое село – и най-малкото камъче не можеш да дигнеш, сам се нуждаеш от най-малки услуги, а отгоре на това ще искаш хората да те почитат. И след всичко това ще разправяш, че с Господа разговаряш. Онзи, който се разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно място на друго. Не можеш ли планини да пренасяш, не се заблуждавай. Всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ.
Когато Господ проговори на Мойсей, той дигна тоягата си,
удари
канарата и вода от нея протече.
Господ проговори на Мойсей и манна падна от Небето. Господ проговори на Мойсей и той води еврейския народ цели четиридесет години през пустинята. Този човек пък себе си не може да прехрани, а разправя, че Господ му проговорил. Питам: как ще познаете кога Господ говори? От книгите ли ще научите това?
към втори вариант >>
И тогава той започва наред: този
удари
по ръката, онзи по главата – всички набива и излиза навън.
(втори вариант)
Това ще се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнесе една нова идея пред хората, те се стряскат. В това отношение те приличат на онези малки деца от старо време, чиито учители влизаха в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаели, че ще има бой. Като влезе при децата, учителят вижда, че те са вдигнали прах, но не знае кой е истинският виновник.
И тогава той започва наред: този
удари
по ръката, онзи по главата – всички набива и излиза навън.
Обаче сегашните учители не влизат с пръчка при децата. Съвременното възпитание не прилича на старото: сега има нови методи и начини за възпитанието на децата. Казвам: когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, без тояга, без пръчка влизам аз. Този метод не е за препоръчване, той не е икономичен.
към втори вариант >>
25.
Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията
,
МОК
, София, 6.9.1929г.,
Пред вида на златото човек забравя
удара
и започва да се радва.
Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил достойнството ви и т. н. В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове.
Пред вида на златото човек забравя
удара
и започва да се радва.
Магията седи в това, да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина, какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени. Ако някой не обича да учи, могат да го заставят да учи. Умът на човека може да се отвори или затвори, ако знае, какъв метод да приложи. Следователно, иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да прилага тия закони, с помощта на които отрицателните енергии се превръщат в положителни.
към беседата >>
Магията седи в това, да знаеш на всеки
удар
, на всяка горчивина, какви елементи да противопоставиш.
В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове. Пред вида на златото човек забравя удара и започва да се радва.
Магията седи в това, да знаеш на всеки
удар
, на всяка горчивина, какви елементи да противопоставиш.
Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени. Ако някой не обича да учи, могат да го заставят да учи. Умът на човека може да се отвори или затвори, ако знае, какъв метод да приложи. Следователно, иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да прилага тия закони, с помощта на които отрицателните енергии се превръщат в положителни. Религиозните прилагат молитвата като метод за трансформиране на енергиите.
към беседата >>
Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш
удара
и се радваш.
(втори вариант)
Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: “Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.” Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата.
Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш
удара
и се радваш.
Та трябва да прилагате закона. Дойде ви известно зло, за да работите в света, вие трябва да знаете да сменяте вашите състояния. Защото всяко състояние у човека може да се смени. Магията е там. Да кажем, не си разположен да учиш.
към втори вариант >>
26.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Българите казват Мара, но правилно е
ударението
да пада на втората сричка – Мара.
Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината". Или „ходила е Мара за вода студена". Мара е еврейско име и означава „горчив".
Българите казват Мара, но правилно е
ударението
да пада на втората сричка – Мара.
Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.
към беседата >>
Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го
ударила
граната, как го
ударила
и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст.
(втори вариант)
Да дойде една милосърдна сестра да ти превързва раната или да дойде някой лекар и да констатира каква е раната ти - голяма или малка. И след като оздравееш, ще кажеш: „Голямо премеждие минах." Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце.
Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го
ударила
граната, как го
ударила
и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст.
Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение.
към втори вариант >>
27.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се
удари
в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана.
Искате ли да имате отношения с човека, дръжте се за неговата мекота. Не се стремете да опитвате твърдостта му. Това е Божия работа. Само Бог може да опитва твърдостта на човека, защото знае как да го пипне. Разумен, учен трябва да бъде човек, ако иска да изпитва твърдостта на хората.
Докосне ли се до твърдостта им, преди да е развил своята сила, той ще се
удари
в нея, ще се контузи и ще отскочи настрана.
Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи. Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далече от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате.
към беседата >>
28.
Разумни методи
,
ООК
, София, 25.9.1929г.,
Иска ли да
удари
някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства.
Иска ли да
удари
някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи. Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати?
към беседата >>
29.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му
ударил
два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята.
– Задните и предните ми крака са подковани, петала имам. Като ме изядеш, петалата ще влязат в гърлото ти и ще те задавят. Баща ми беше благороден по характер, и понеже и аз нося тази черта, не искам да ти причиня никакво зло. Затова, иди отзад, при задните ми крака, и се опитай да извадиш петалата ми. После ще извадиш петалата на предните ми крака и свободно ще ме изядеш.
Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му
ударил
два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята.
Доста време трябвало да мине, докато се окопити и стане от земята. Конят хукнал да бяга и се скрил от погледа на вълка. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушам.
към беседата >>
Овните ме
удариха
в ребрата, счупиха ми четири ребра и избягаха.
Излъган и разочарован от живота, вълкът срещнал една добре угоена свиня. – Стой, ей сега ще те изям! Не искам да се разправям с тебе. Два пъти съм лъган, трети път не се поддавам на никакви лъжи. Конят ме излъга, ритна ме с крака си, счупи ми няколко зъба и избяга.
Овните ме
удариха
в ребрата, счупиха ми четири ребра и избягаха.
С тебе вече лесно ще се справя. – Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци.
към беседата >>
Задните и предните ми крака като ядеш, може да се замотае в гърлото ти." „То е лесна работа." „Отзад ще минеш, задните петала ще извадиш, а после и предните." Дигнал си краката и като му
ударил
две текмета хубави, той се търкулил на земята.
(втори вариант)
" „Паса трева." „Три деня съм гладувал. Ще те изям" - казал вълкът. Конят поглежда и казва: „Виждам, че ще ме изядеш, но имам една молба." „Каква е? " „Баща ми беше много благороден човек. Понеже съм кон, кован съм с петала.
Задните и предните ми крака като ядеш, може да се замотае в гърлото ти." „То е лесна работа." „Отзад ще минеш, задните петала ще извадиш, а после и предните." Дигнал си краката и като му
ударил
две текмета хубави, той се търкулил на земята.
Трябвало му две минути, докато дойде на себе си. Конят в това време си отишъл. Казва си после: „Слушай, ти четеш свещената книга, ти искаше да преобразиш света. Защо ти трябваше да снемаш петалото на коня? Ти налбантин ли си?
към втори вариант >>
Те се засилили и като се затирили,
ударили
го, счупили му четири ребра.
(втори вариант)
Ние и двамата отдавна те чакаме. Когото от нас искаш, ще изядеш. Но ние имаме обичай, ние ще се отдалечим от двете страни, ще се затичаме и когото хванеш от нас, ще го изядеш днес, а другия - утре. Така правеше и баща ти." „Тъй ли? " „Аз говоря право как ще бъде - единият отляво, другият отдясно." Той седи, чака.
Те се засилили и като се затирили,
ударили
го, счупили му четири ребра.
Той паднал на земята, а те офейкали. „Слушай - казва си той, - ти няма ли да поумнееш. На коня петалото не изваждаш, нито пък се осигурявай. Намери един овен, изяж го. Защо ще мислиш за другия ден?
към втори вариант >>
Конят казва да му снема петалото,
удари
ме, счупи ми зъбите.
(втори вариант)
Такава лъжа. На коня петалото не снемай, нито пък прави избор." После той намира една свиня. Казва й: „Ти поне си мазна, няма да ме лъжеш. Двама ме лъгаха.
Конят казва да му снема петалото,
удари
ме, счупи ми зъбите.
Два овена ме излъгаха. Ако мислиш и ти да ме лъжеш, тебе ще изям." „Много хубаво - казва свинята. - Отдавна те чакам. Но ние сме големи певци. Кой как дойде, пеем му.
към втори вариант >>
30.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Умният, силният човек, който има будно съзнание и владее законите на своето тяло, ще може, като с манлихеровите пушки, да
удари
някого и да го изпрати на голямо разстояние от себе си.
Следователно, общо може да се каже, че както между причините и последствията на нещата има известна връзка, така също, има връзка между причинния свят и физическия, който се явява последствие на първия. Значи, всеки дисонанс не е нищо друго, освен резултат на причината, която го произвежда. Когато две тела се сблъскват, непременно има някаква причина за това. И тогава, по-слабото тяло ще пострада. Ако човек се изпречи на пътя на тия тела, той неизбежно ще пострада.
Умният, силният човек, който има будно съзнание и владее законите на своето тяло, ще може, като с манлихеровите пушки, да
удари
някого и да го изпрати на голямо разстояние от себе си.
Това той може да направи с мисълта си, а не, с някаква пушка. Човешката мисъл е сила, която, употребена на място, дава добри резултати. Адептите се отличават със силна мисъл. Никаква външна сила не е в състояние да им се противопостави. „И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Да благовествувате, това значи, да служите на Бога.
към беседата >>
Но ако той е умен, силен и знае да влада своето тяло, при това ако и съзнанието му е будно, той ще може като с манлехеровите пушки - като
удари
някого, да отхвръкне на няколко метра разстояние и да се върне назад.
(втори вариант)
И всякога дисонансът, който съществува, е резултат на причините, на силите, които оперират в дадения случай. Защото, когато две тела се сблъскат, има известна причина за това. И тогава тялото, което е по-слабо, то ще пострада. И ако ние дойдем в стълкновение с тези две тела, от които произтича силата и мощта, ще пострадаме като рохко яйце. Аз не казвам, че човек не е силен.
Но ако той е умен, силен и знае да влада своето тяло, при това ако и съзнанието му е будно, той ще може като с манлехеровите пушки - като
удари
някого, да отхвръкне на няколко метра разстояние и да се върне назад.
Ако ти си силен човек и твоето съзнание е будно, то ако те удари някой човек с един куршум, той може да отхвръкне на известно разстояние, но понеже ти си слаб, ударят ли те с куршум, ти пострадваш. Ако ти си един адепт, и десет пъти могат да те ударят с една от тези манлехерови пушки - и тези куршуми ще отхвръкнат на разстояние. Аз считам, че манлехеровите пушки на дявола струват много повече и са по-силни, отколкото нашите манлехерови пушки. И тъй, този ангел благовества. Сега мисълта, която искам да изнеса, е следната.
към втори вариант >>
Ако ти си силен човек и твоето съзнание е будно, то ако те
удари
някой човек с един куршум, той може да отхвръкне на известно разстояние, но понеже ти си слаб,
ударят
ли те с куршум, ти пострадваш.
(втори вариант)
Защото, когато две тела се сблъскат, има известна причина за това. И тогава тялото, което е по-слабо, то ще пострада. И ако ние дойдем в стълкновение с тези две тела, от които произтича силата и мощта, ще пострадаме като рохко яйце. Аз не казвам, че човек не е силен. Но ако той е умен, силен и знае да влада своето тяло, при това ако и съзнанието му е будно, той ще може като с манлехеровите пушки - като удари някого, да отхвръкне на няколко метра разстояние и да се върне назад.
Ако ти си силен човек и твоето съзнание е будно, то ако те
удари
някой човек с един куршум, той може да отхвръкне на известно разстояние, но понеже ти си слаб,
ударят
ли те с куршум, ти пострадваш.
Ако ти си един адепт, и десет пъти могат да те ударят с една от тези манлехерови пушки - и тези куршуми ще отхвръкнат на разстояние. Аз считам, че манлехеровите пушки на дявола струват много повече и са по-силни, отколкото нашите манлехерови пушки. И тъй, този ангел благовества. Сега мисълта, която искам да изнеса, е следната. Често, като ви говоря, моята мисъл, наместо да има прогресивно влияние върху вас, тя има чисто отрицателно влияние.
към втори вариант >>
Ако ти си един адепт, и десет пъти могат да те
ударят
с една от тези манлехерови пушки - и тези куршуми ще отхвръкнат на разстояние.
(втори вариант)
И тогава тялото, което е по-слабо, то ще пострада. И ако ние дойдем в стълкновение с тези две тела, от които произтича силата и мощта, ще пострадаме като рохко яйце. Аз не казвам, че човек не е силен. Но ако той е умен, силен и знае да влада своето тяло, при това ако и съзнанието му е будно, той ще може като с манлехеровите пушки - като удари някого, да отхвръкне на няколко метра разстояние и да се върне назад. Ако ти си силен човек и твоето съзнание е будно, то ако те удари някой човек с един куршум, той може да отхвръкне на известно разстояние, но понеже ти си слаб, ударят ли те с куршум, ти пострадваш.
Ако ти си един адепт, и десет пъти могат да те
ударят
с една от тези манлехерови пушки - и тези куршуми ще отхвръкнат на разстояние.
Аз считам, че манлехеровите пушки на дявола струват много повече и са по-силни, отколкото нашите манлехерови пушки. И тъй, този ангел благовества. Сега мисълта, която искам да изнеса, е следната. Често, като ви говоря, моята мисъл, наместо да има прогресивно влияние върху вас, тя има чисто отрицателно влияние. Човек, който иска да служи на Бога, той, най-първо, не трябва да мисли за себе си.
към втори вариант >>
Тя му
удари
една плесница, той й даде две целувки.
(втори вариант)
Той казва на мъжа: „Аз ти дадох тази жена, за да я възлюбиш. Тя е моята възлюбена дъщеря. Заради тебе е лоша, но като я видиш при Бога, тя е отлична. Туй е вярно и за единия, и за другия. Лоша, навъсена е тази жена.
Тя му
удари
една плесница, той й даде две целувки.
Тя го дръпне за косата, той казва: „Господ да те благослови." Като го види някой, казва му: „Слушай, ти мъж ли си! Защо не и дадеш да разбере? " Той благовества. Това е стара философия, но питам, кой от вас е имал такъв изпит? Никой не е имал.
към втори вариант >>
31.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
–
Ударете
му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън!
Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш.
–
Ударете
му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън!
– Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
към беседата >>
–
Ударете
му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме.
–
Ударете
му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря.
към беседата >>
Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се
ударят
.
– Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор?
Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се
ударят
.
Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека.
към беседата >>
Затова, ако невежият
удари
една плесница на някого, последният ще му
удари
две.
Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека.
Затова, ако невежият
удари
една плесница на някого, последният ще му
удари
две.
С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея. Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос.
към беседата >>
И като
удари
една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука.
И като
удари
една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там?
към беседата >>
" „
Ударете
му двадесет и пет." „Ало." „Кой там?
(втори вариант)
В какво отношение този богат човек е по-даровит от тебе? Той е началник, седи пред телефона и слуша. „Ало, кой там? " „Хванахме един апаш. Какво да го правим?
" „
Ударете
му двадесет и пет." „Ало." „Кой там?
" „Еди-кой си участък." „Какво има? " „Хванахме още един крадец апаш." „Ударете му десет и го пуснете да си върви." „Направихте ли нещо в него? " „Нищо." „Тогава го пуснете да си върви." На този двадесет и пет, на онзи десет, на трети пет, но казвам, лошото не е в стиласването на човека, защото, докато вълната не се стиласа, тя не може да стане хубава. Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря.
към втори вариант >>
" „Хванахме още един крадец апаш." „
Ударете
му десет и го пуснете да си върви." „Направихте ли нещо в него?
(втори вариант)
„Ало, кой там? " „Хванахме един апаш. Какво да го правим? " „Ударете му двадесет и пет." „Ало." „Кой там? " „Еди-кой си участък." „Какво има?
" „Хванахме още един крадец апаш." „
Ударете
му десет и го пуснете да си върви." „Направихте ли нещо в него?
" „Нищо." „Тогава го пуснете да си върви." На този двадесет и пет, на онзи десет, на трети пет, но казвам, лошото не е в стиласването на човека, защото, докато вълната не се стиласа, тя не може да стане хубава. Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза.
към втори вариант >>
И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти
удари
една плесница, ти ще му
удариш
две.
(втори вариант)
Онзи, който бие, трябва да е мъдрец, да знае как да бие. Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо.
И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти
удари
една плесница, ти ще му
удариш
две.
„Защо ми удари ти две плесници? " Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря. Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си.
към втори вариант >>
„Защо ми
удари
ти две плесници?
(втори вариант)
Съгласен съм, нека се бият хората, но който бие, трябва да знае как да удря. Природата не позволява на невежия да бие. Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две.
„Защо ми
удари
ти две плесници?
" Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря. Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си. Ако този началник беше облечен в истината, какво щеше да направи?
към втори вариант >>
Като научиш това изкуство, дойди да ми
удариш
една плесница, аз ще ти благодаря.
(втори вариант)
Дойде един невежа и ти зашие една плесница оттук, друга оттам, а и нищо не излиза. Природата не позволява това нещо. И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници? " Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш.
Като научиш това изкуство, дойди да ми
удариш
една плесница, аз ще ти благодаря.
Сега тази идея е посторонна. Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се ударят двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си. Ако този началник беше облечен в истината, какво щеше да направи? Той щеше да отвори телефона си и да каже: „Ало, кой там? " „Хванахме един вагабонт." „А, извикайте го.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се
ударят
двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си.
(втори вариант)
И затова дойде ли такъв човек да те бие, ако той ти удари една плесница, ти ще му удариш две. „Защо ми удари ти две плесници? " Защото ти още не си научил тази наука, това изкуство да биеш. Като научиш това изкуство, дойди да ми удариш една плесница, аз ще ти благодаря. Сега тази идея е посторонна.
Ще кажете: „Какво разправя сега Учителят, че някой си началник се разговарял по телефона и заповядал да се
ударят
двадесет и пет на един апаш, десет на друг и т.н." Ние говорим за хора високо културни, които имат истината в себе си.
Ако този началник беше облечен в истината, какво щеше да направи? Той щеше да отвори телефона си и да каже: „Ало, кой там? " „Хванахме един вагабонт." „А, извикайте го. Той е брат ми, който отдавна търся. Искам да се срещна с него." Като изпратят този вагабонт при него, той ще го хване малко за ухото, ще го дръпне към себе си, ще му каже: „Ела сам.
към втори вариант >>
32.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
Тя ще
удари
печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете.
Като се явите при него, той ще ви изгледа от главата до краката, да види, какво представяте, дали носите със себе си документи, на които може да се разчита. Той ще погледне лицето, главата, ръката ви, да прочете името на поръчителите, които се застъпват за вас. Като види, че сте благонадежден човек, ще ви изпрати при Марс – съдебният пристав, който издава решението. Щом се явите при Марс, и той ще ви изгледа, но докато ви даде пари, ще ви изпрати при Венера, към която има приятелски отношения, да чуе и нейната дума. Какво ще направи Венера?
Тя ще
удари
печат на чека, който носите, и ще ви изпрати при Меркурий, който изплаща чековете.
Оттам ще минете през Слънцето и ще слезете на Земята, да използвате парите, които сте получили. Земята е мястото, дето човек изразходва парите си. Каква е ролята на Луната при тази сделка? Луната играе роля на разсилните в банките. Като минете край нея, тя ще ви се усмихне, ще ви покаже номера на гишето, дето трябва да се отправите, и ще ви запита: За мене има ли нещо?
към беседата >>
И ще си
удари
печата, че си взел.
(втори вариант)
(“От Венера.”) Той тогава ще те заведе при Венера. И ти влизаш в живота. Това са всички обективни външни неща. Каква роля играе Венера в тази система? Тя изплаща чековете.
И ще си
удари
печата, че си взел.
След туй ще идеш при Меркурий, той ще ти доизплати. И тогава ще идеш при Слънцето и ще се върнеш на Земята, да ги изядеш. Земята е място само дето парите се изяждат и харчат. Представете си само това, за да извадиш един чек, трябва да идеш при Юпитер, при Сатурн, при Марс, при Венера. Ние забравихме Луната.
към втори вариант >>
33.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
–
Ударете
ми тогава 50 тояги.
Не мислете, че ако ближният ви страда, вие ще бъдете щастливи. Такъв закон в света не съществува. При един цар довели двама души да ги съдят. Царят запитал единия от тях: Кажи, какво наказание искаш да ти се наложи? Ще знаеш, обаче, че каквото наказание пожелаеш за себе си, същото ще се наложи и на другаря ти.
–
Ударете
ми тогава 50 тояги.
Царят заповядал на слугите си да наложат на първия определеното наказание. Слугите започнали да му удрят 1, 2, 3, 5, 10 тояги. Като дошли до числото 25, подсъдимият казал:Спрете тук! Аз имам другар, на когото трябва да наложите същото наказание. По заповед на царя, слугите ударили и на втория 25 тояги.
към беседата >>
По заповед на царя, слугите
ударили
и на втория 25 тояги.
– Ударете ми тогава 50 тояги. Царят заповядал на слугите си да наложат на първия определеното наказание. Слугите започнали да му удрят 1, 2, 3, 5, 10 тояги. Като дошли до числото 25, подсъдимият казал:Спрете тук! Аз имам другар, на когото трябва да наложите същото наказание.
По заповед на царя, слугите
ударили
и на втория 25 тояги.
Какво показва този пример? Оттук виждаме, че човек не може да мине незабелязан от природата. През своите митници, тя не пропуща никого безнаказано. От създаването на света досега не се е срещнал човек, който, след като е престъпил Божиите закони, да е живял щастливо и да е станал гениален. Всеки, който се е повдигнал, който е живял щастливо, той е вървял в съгласие с Божиите закони.
към беседата >>
" „Да ми
удариш
петдесет на задницата." „
Ударете
му петдесет" - казал царят.
(втори вариант)
Речеш ли да онеправдаеш ближния си, да му създадеш страдания, едновременно с него ще страдаш и ти. Тогава ние ще се намерим в положението на онези двама души, които се явили при царя за съдба. Вика царят едного от тях, пита го: „Какво искаш да ти дам? Защото ще знаеш, че каквото дам на тебе, на другаря ти ще дам двойно повече. Какво наказание искаш?
" „Да ми
удариш
петдесет на задницата." „
Ударете
му петдесет" - казал царят.
И те започнали: едно, две, три, четири, пет... като дошли до двадесет и пет, той рекъл: „Чакайте сега, спрете, защото аз имам ортак. Ударете сега и на него двадесет и пет." Сега, като привеждам тези примери, мнозина мислят, че човек лесно може да се прокара в природата, да мине незабелязано и да бъде щастлив. От създанието на мира досега аз не съм срещнал нито един човек, който, след като е престъпил Божиите закони, да е живял щастливо, да се е подигнал, да е станал гениален човек. Такива изключения няма.
към втори вариант >>
Ударете
сега и на него двадесет и пет."
(втори вариант)
Вика царят едного от тях, пита го: „Какво искаш да ти дам? Защото ще знаеш, че каквото дам на тебе, на другаря ти ще дам двойно повече. Какво наказание искаш? " „Да ми удариш петдесет на задницата." „Ударете му петдесет" - казал царят. И те започнали: едно, две, три, четири, пет... като дошли до двадесет и пет, той рекъл: „Чакайте сега, спрете, защото аз имам ортак.
Ударете
сега и на него двадесет и пет."
Сега, като привеждам тези примери, мнозина мислят, че човек лесно може да се прокара в природата, да мине незабелязано и да бъде щастлив. От създанието на мира досега аз не съм срещнал нито един човек, който, след като е престъпил Божиите закони, да е живял щастливо, да се е подигнал, да е станал гениален човек. Такива изключения няма. Всички хора, които са подигнали човечеството, са вървели съгласно Божиите закони. Аз наричам Божествено най-възвишеното у човека.
към втори вариант >>
34.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
С тоягата си той
удари
канарата и вода потече от нея.
Кървав пот излезе от порите на челото му, докато свърши матурата си. В какво се състоеше Неговата матура? Да отвори един от запушените източници. Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постъпи и Мойсей.
С тоягата си той
удари
канарата и вода потече от нея.
След това той каза на хората: Оттук ще пиете вода. И Мойсей отпуши един извор. — Кой запушва изворите на живота? — Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизъм и престанете да живеете само за себе си.
към беседата >>
35.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и
ударил
на бяг.
– Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш. В този момент, той чул страшен рев, и срещу него излязла една голяма мечка.
Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и
ударил
на бяг.
Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе, кожата ми щеше да отиде. От този момент, поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровит поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет.
към беседата >>
- И
ударил
да бяга: - Не зная какво щеше да стане с мене, ако бях й се оставил.
(втори вариант)
Но природата има свой метод. Тя говори по разни начини. В това време срещу него се задава една мечка. Тя изревала така силно, че той забравил и поезия, и отчаяние, и всичко. Казал: „Страшна работа е това.
- И
ударил
да бяга: - Не зная какво щеше да стане с мене, ако бях й се оставил.
Щеше да ми одере кожата. Благодаря на Бога, че се избавих с бягане." На мечката той не каза, както на птичката, защо цвърчи, нито като на заека, че е страхливец, но удари да бяга. Оттам насетне този поет поет стана. И колкото поеми написал след това, всички били приети от хората. След като внесъл в тях мечешки характер, всички хора започнаха да се изказват - има нещо дълбоко в тях.
към втори вариант >>
Благодаря на Бога, че се избавих с бягане." На мечката той не каза, както на птичката, защо цвърчи, нито като на заека, че е страхливец, но
удари
да бяга.
(втори вариант)
В това време срещу него се задава една мечка. Тя изревала така силно, че той забравил и поезия, и отчаяние, и всичко. Казал: „Страшна работа е това. - И ударил да бяга: - Не зная какво щеше да стане с мене, ако бях й се оставил. Щеше да ми одере кожата.
Благодаря на Бога, че се избавих с бягане." На мечката той не каза, както на птичката, защо цвърчи, нито като на заека, че е страхливец, но
удари
да бяга.
Оттам насетне този поет поет стана. И колкото поеми написал след това, всички били приети от хората. След като внесъл в тях мечешки характер, всички хора започнаха да се изказват - има нещо дълбоко в тях. Оттам насетне той писал все хубави работи. Птичката казва - ако ходиш с този ум, от тебе нищо не може да стане.
към втори вариант >>
Например вървиш по пътя и
удариш
едно дете, но дойде бащата, улови те и те запитва: „Кой ти даде това право?
(втори вариант)
Не, има един закон, който регулира отношенията между хората, който регулира външните условия, които идват. Целия свят е съчетание от разумни същества, които съзнават нещата и регулират живота. Ние не сме сами, не сме свободни. Ние сме заобиколени с много такива същества. Ти не можеш да вършиш, каквото искаш.
Например вървиш по пътя и
удариш
едно дете, но дойде бащата, улови те и те запитва: „Кой ти даде това право?
" Ти можеш да обидиш, да оскърбиш някого, но веднага при тебе идва едно друго разумно същество, което го защитава. Следователно ние живеем в един разумен свят. И всички наши стълкновения, страдания, нещастия, песимизъм, неволи се дължат на онова положение, че ние искаме да живеем, както разбираме. Обаче нашите разбирания ще бъдат разбиранията или на Виктор Юго, или тези на Толстоя. И Толстой гледа едностранчиво.
към втори вариант >>
36.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
(Учителят пак пее със силно
ударение
на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ.
(втори вариант)
Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз. Сега това са посторонни идеи. СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. (Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички.
(Учителят пак пее със силно
ударение
на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ.
Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш! ” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат.
към втори вариант >>
37.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
– Аз го
ударих
силно и му пукнах главата.
Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него?
– Аз го
ударих
силно и му пукнах главата.
– Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-предпазлив. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната.
към беседата >>
Колумб
удари
яйцето, сплесна върха му и го закрепи.
– Че на земята човек не е напълно проявен. Съвременните хора се запитват, какво трябва да направят, за да се проявят. – Малко нещо се иска от човека, но той трябва да знае, как да го направи. Христофор Колумб откри Америка, защото знаеше, как да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислеха по този въпрос, но никой не се сети, какво да направи.
Колумб
удари
яйцето, сплесна върха му и го закрепи.
Ще кажете, че това е лесно, така всеки може да направи. Щом това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите с условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излюпи. Така трябва да мислите, за да дойдете до пълния, проявен живот на човека.
към беседата >>
" Той взе яйцето,
удари
го на върха и го сплесна.
(втори вариант)
Като станеш такъв, ти ще излезеш от твоята хижа." Не е проявен човек тук, на земята. Казвате: „Сега да имаме едно верую." Какво верую трябва да имате? Когато Христофор Колумб тръгна да открива нова земя, зададоха му въпрос, от който отговор ще разберат дали той ще сполучи, или не. Съвременните философи му дадоха едно яйце и му казаха - ако той може да закрепи едно яйце на върха му, ще може и нова земя да открие. „Дайте му тук яйцето!
" Той взе яйцето,
удари
го на върха и го сплесна.
То се закрепи. Всички философи с един глас отговориха: „Така и ние знаем." Така е лесно да се открие нова земя. Ако тези нови условия са толкова гъвкави, сплеснете ги и вие. От това Господ няма да ви пише никакъв грях. Казвам, всяко яйце, което се излюпва, все се сплесква.
към втори вариант >>
38.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Богатият прави усилия да се качи на върха, да постигне нещо; сиромахът прави усилия да не падне, да не се
удари
някъде.
Да бъде човек богат, това не подразбира само материално богатство. Умният, добрият, способният човек също са богати. Невежият, лошият, неспособният пък са сиромаси. Следователно, богатият се намира при по-добри условия от сиромаха. Обаче, и единият, и другият правят усилия.
Богатият прави усилия да се качи на върха, да постигне нещо; сиромахът прави усилия да не падне, да не се
удари
някъде.
Богатият употребява повече време, за да постигне целта си; сиромахът изразходва по-малко време, но външно нищо не придобива. Богатството и сиромашията в природата са две състояния, през които човешкото съзнание непременно трябва да мине. Разумният човек еднакво се учи и от двете състояния. Като забогатява, той събира капитали — материални и духовни. Като осиромашава, той раздава от това, което е придобил на високия връх.
към беседата >>
39.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Или след като си излъгал или направил нещо,
ударят
ти 25 на задницата.
(втори вариант)
Това е лъжа. Що е лъжата? Заклел си се криво. Или лъжата може да е равна, след като си се клел, осъждат те на 12 месеца затвор. Тогава лъжата е равна на 12 месеца.
Или след като си излъгал или направил нещо,
ударят
ти 25 на задницата.
Тогава лъжата в този случай е равна на 25. Значи лъжата си има известни числа. Ако лъжата не беше свързана с такива отрицателни числа, които да засягат човека, тогава човек не може да се изправи. И доброто, то си има числа. Защото доброто, ако дойдем ние до тази философия, то е добро, направено на едно съзнателно същество.
към втори вариант >>
И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един
удар
на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
(втори вариант)
Котката, сиренето, кифлата, ябълката, рибата, втората риба. Това са неща конкретни. Тези неща са символи. При втората риба котката има да разсъждава. Като се опари тя от рибата, ней й се струва, че тази риба е жива и тя хапе.
И като се приближава, тя гледа отстрани и страх я е вече, понеже е придобила един
удар
на езика си и не може да разбере каква е тази работа.
Тя я гледа и разсъждава. Казва: “Първата риба беше много хубава, но тази, втората.” Тя не може да си обясни коя е причината да се измени тази риба. А професорът не може да си обясни не яде печената риба. Какво ще кажете вие на това? Но виновна е котката, нищо повече.
към втори вариант >>
40.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Слугата се засилил и
ударил
няколко юмрука по гърба на господаря си и тръгнал да си излиза.
Ако не успееш, ти ще ми дадеш десет долара. Съгласен ли си? – Съгласен съм. Рано сутринта слугата отишъл да събуди господаря си. Последният веднага скочил от леглото си и се отправил към слугата, с намерение да го изпъди вън.
Слугата се засилил и
ударил
няколко юмрука по гърба на господаря си и тръгнал да си излиза.
– Как смееш да ме биеш? – Договор сме сключили за това. Като чул тия думи от слугата си, търговецът дошъл на себе си и не се върнал отново да спи, но се облякъл и тръгнал на работа. – Чакай, нали се условихме, че ако те събудя, ще ми дадеш десет долара. Господарят извадил от кесията си десет долара, които дал на слугата си и отишъл на работа.
към беседата >>
41.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Ако ти си едно хилаво магаре, което е слабо да носи товара му, той ще те
удари
със своя камшик и ще каже: „Хайде в гората!
(втори вариант)
Едно време, когато Господ създаде магарето, то имаше красива форма, но беше недоволно от своята форма. Та сега магарето носи форма, направена по негов план. И сега магарето, като реве и плаче постоянно, с това иска да каже на хората: „Не искайте форма като моята. Не бъдете като мене магаре. Никога не желайте форма, която не ви подхожда." И сега, като ви срещне този черен маг, той ви натоваря като магаре и ви впряга на работа.
Ако ти си едно хилаво магаре, което е слабо да носи товара му, той ще те
удари
със своя камшик и ще каже: „Хайде в гората!
Такива магарета не искам." И колкото по-малко ставаш, толкова по-добре за тебе. Ако един ден станеш като заек или като едно малко бръмбарче или мушица, той съвсем няма да те търси. Тогава ти трябва да кажеш: „Господи, аз много ти благодаря, че се запазих в тези малки форми. Сега искам своята първоначална форма, която ти ми даде." Ще я намериш, ще се облечеш с нея и ще влезеш в света да работиш. Сега казвате: „Човек трябва да бъдеш.
към втори вариант >>
42.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Пехливанинът се обърнал,
ударил
му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си.
Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене?
Пехливанинът се обърнал,
ударил
му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си.
След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал: Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям. Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава.
към беседата >>
43.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Ако на вас
ударят
две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
„Видя ли, нали ти казах, че и на тебе не мога да служа вече.“ Този бил последният изпит за Епиктет. От този ден господарят му дал средства, осигурил го и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, дето станал виден философ и написал най-хубавите си произведения. И при това Епиктет не е бил християнин. Вие ще кажете: „Той не е вярвал в Христа.“ Да, той не е вярвал в Христа, но има преимущество над вас.
Ако на вас
ударят
две тояги, всички ще чуят вашия рев, а Епиктета никой не е чувал.
Сега ще ме извините, че правя такива заключения, може би някои от вас да са като Епиктета. Може би да има един, двама, трима, пет, десет, двадесет и тридесет души като него, но аз взимам за пример Епиктета. Човек трябва да има вътрешно самообладание. Когато едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал в молитви само, той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми? “ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания.
към беседата >>
Последният понасял
ударите
на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума.
(втори вариант)
Съвременните хора трябва да бъдат смели, геройски да понасят страданията. Добре е човек да има самообладанието на Епиктета, виден гръцки философ, с търпение да понася страданията. Епиктет първоначално бил роб при един римски патриций, суров и жесток човек. Той се отнасял жестоко със слугите си – роби, биел ги на общо основание. Същото правел и с Епиктета.
Последният понасял
ударите
на господаря си с голямо спокойствие и вътрешно самообладание, без да каже дума.
Когато господарят се нахвърлял много жестоко върху него, той спокойно му казвал: Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубиш, не ще мога да ти служа, както трябва. Господарят се чудел на това голямо самообладание. Един ден, силно разгневен, той се нахвърлил върху Епиктета, бил го жестоко и счупил крака му. – Какво направи сега, господарю?
към втори вариант >>
44.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Сега ние се намираме в тази невъзможност, дето мишката иска да
удари
звънец на котката.
(втори вариант)
Заплатата, която взима разсилният, да се даде на директора и заплатата, която взима директорът, да се даде на разсилния и всеки да изпълнява своята работа. Да се опита кой обича своето занятие. Питам, тогава службата на разсилния нямаше ли да се заеме от хора с високо образование? Ако разсилният взема, колкото взема един министър- председател, и обратното, десет години да се види кои са хората, които обичат своята работа. След десет години ще дойде друг ред.
Сега ние се намираме в тази невъзможност, дето мишката иска да
удари
звънец на котката.
Кой държавник би се осмелил да даде заплатата на министър-председателя на разсилния, и той пак да бъде министър-председател и другият да е директор, онзи да е разсилен, но заплатата да е сменена. Питам, тогава нищо няма да се постигне в света, както и сега не се е постигнало. Богатите хора, които са богати, те са доволни. Нито с богатството, нито със сиромашията се постига, но те съществуват като две възможности. Богатството съществува в света като една възможност.
към втори вариант >>
45.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Като се намери в пустинята, с еврейския народ, жадни и гладни, Мойсей
удари
с тоягата, и вода потече от канарата, хляб слезе от небето.
Всеки търси любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без любов не може да се живее. Придобиете ли любовта, животът ви става приказен. Дето е любовта, там е изобилието. При любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите.
Като се намери в пустинята, с еврейския народ, жадни и гладни, Мойсей
удари
с тоягата, и вода потече от канарата, хляб слезе от небето.
Тоягата, с която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовта, на мъдростта и на истината. Който разполага с магическата тояжка, той може да превърне живота си в рай. Като сте дошли на земята, от какъвто произход да сте, каквито убеждения да имате, всички се нуждаете от едни и същи неща: от въздух, вода, огън и почва, върху която да стъпвате. Това са елементи, от които всеки човек се нуждае и във физическо, и в духовно отношение. Придобие ли тези елементи в този двояк смисъл, разбере ли тяхното предназначение, човек се намира пред реализиране на своя велик идеал.
към беседата >>
Мойсей носеше само една тояга, но като дойде, дигна тоягата си, погледна нагоре,
удари
с тоягата си и вода потече.
(втори вариант)
Или казано другояче, без любов, без мъдрост и без истина е лошо, а с любов, с мъдрост и с истина по-добър живот от този никога не е имало и не може да има. Тогава вие ще имате живота на „Хиляда и една нощ". Ако любовта дойде, и княгини ще ставате, и князе ще ставате. Писанието казва: „И царе ще станете." И тогава можем да ви произведем в какъвто смисъл искате и министър-председател на сиромашията, и цар на сиромашията, и цар на безпаричието. Не при това да съзнавате, че при нямане на някакви средства вие сте богати.
Мойсей носеше само една тояга, но като дойде, дигна тоягата си, погледна нагоре,
удари
с тоягата си и вода потече.
Удари с тоягата си, и хляб слезе отгоре. Той ходи 40 години из пустинята и си служеше с тази тояга. Един ден евреите му се разсърдиха, че нямат месо. Те искаха месо да ядат. Той дигна тоягата си, и пъдпъдъците дойдоха, които те изядоха, но после се разпали гневът Божи, и те измряха.
към втори вариант >>
Удари
с тоягата си, и хляб слезе отгоре.
(втори вариант)
Тогава вие ще имате живота на „Хиляда и една нощ". Ако любовта дойде, и княгини ще ставате, и князе ще ставате. Писанието казва: „И царе ще станете." И тогава можем да ви произведем в какъвто смисъл искате и министър-председател на сиромашията, и цар на сиромашията, и цар на безпаричието. Не при това да съзнавате, че при нямане на някакви средства вие сте богати. Мойсей носеше само една тояга, но като дойде, дигна тоягата си, погледна нагоре, удари с тоягата си и вода потече.
Удари
с тоягата си, и хляб слезе отгоре.
Той ходи 40 години из пустинята и си служеше с тази тояга. Един ден евреите му се разсърдиха, че нямат месо. Те искаха месо да ядат. Той дигна тоягата си, и пъдпъдъците дойдоха, които те изядоха, но после се разпали гневът Божи, и те измряха. Тоягата, това е Божията любов, Божията мъдрост.
към втори вариант >>
46.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Дойде ли страданието при вас, не се оплаквайте, но излезте срещу него, като боксьор, и го
ударете
ту от едната, ту от другата страна, докато го съборите на земята.
Светските хора разбират този закон и го прилагат. Когато някой светски човек иска да развие силата си, да стане борец, той се упражнява с часове. Един ден, като развие силата си, той излиза на арената да се бори, дето получава голяма премия като победител. Ще кажете, че това е губене на време. Ако упражненията, които човек прави, за постигане на известна цел, са губене на време, не е ли губене на време да седи човек с часове на едно място и да се окайва за страданията, които го сполетели?
Дойде ли страданието при вас, не се оплаквайте, но излезте срещу него, като боксьор, и го
ударете
ту от едната, ту от другата страна, докато го съборите на земята.
После му кажете: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз съм свободен гражданин? Има случаи, когато страданието може да надвие на човека, да го търколи на земята. И така да бъде, човек не трябва да се отчайва. Ще полежи на земята, докато съзнанието му се върне, и пак ще стане.
към беседата >>
47.
Навреме и намясто
,
МОК
, София, 31.1.1930г.,
Добрият човек знае, защо е
ударил
две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош.
Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно, нещата могат да имат друг изглед, но всъщност работата седи другояче. Минава един добър човек край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така?
Добрият човек знае, защо е
ударил
две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош.
Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи, двете плесници били навреме и на място. – Защо?
към беседата >>
Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му
ударил
две плесници.
Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи, двете плесници били навреме и на място. – Защо? – Защото резултатът им е добър.
Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му
ударил
две плесници.
Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извършил престъплението, щеше да лежи в затвор. Като ученици, вие трябва да разбирате нещата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Тази поговорка не е вярна във всички случаи на живота.
към беседата >>
Добрият човек знае защо е
ударил
две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош.
(втори вариант)
Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно нещата могат да имат друг изглед, но всъщност работата седи другояче. Минава един добър човек край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така?
Добрият човек знае защо е
ударил
две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош.
Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи двете плесници били навреме и намясто. Защо? Защото резултатът им е добър.
към втори вариант >>
Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му
ударил
две плесници.
(втори вариант)
Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи двете плесници били навреме и намясто. Защо? Защото резултатът им е добър.
Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му
ударил
две плесници.
Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извършил престъплението, щеше да лежи в затвор. Като ученици вие трябва да разбирате нещата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката “Направи добро, да намериш зло”. Тази поговорка не е вярна във всички случаи на живота.
към втори вариант >>
48.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
При първия
удар
още ръката му отмаляваше и не можеше повторно да се дигне нагоре.
След като цяла нощ римските войници са се поругавали с Него, на сутринта Той е трябвало сам да носи кръста си. Христос носи кръста си до едно място и после го хвърли настрана като каза: Не искам повече да нося този кръст. Мнозина счетоха това за слабост от страна на Христа. Не, други бяха съображенията на Христа, за да захвърли кръста. Шест хиляди войници се подиграваха с Христа и Го биха, но който се беше осмелил един път да дигне ръка върху Него, повече не можа да повтори.
При първия
удар
още ръката му отмаляваше и не можеше повторно да се дигне нагоре.
Не е достатъчно човек да носи своя кръст, но той трябва да го уплаши. С други думи казано: Не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Днес повечето хора бягат от страданията си, а не страданията от тях. Един познат разправяше своята опитност, как се справил със страданието.
към беседата >>
Ударите
, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях.
Това траело цяла седмица, докато най-после болният успял да се справи със своя противник и го победил. От този момент противникът му престанал да се явява, а заедно с това и болестта му изчезнала. Следователно, докато страданията имат надмощие над човека, докато го мачкат, той всякога ще бъде слаб и немощен. Престанат ли да го газят, стане ли им той господар, всякаква болест и нещастие ще го напуснат. Силата на човешкия дух седи в изкуството на човека да се справя със страданията и мъчнотиите си.
Ударите
, страданията, мъчнотиите неизбежно ще дойдат, но човек трябва да знае как да се справя с тях.
На всеки човек е определено да мине през пътя на Божественото възпитание, докато се пробуди висшето му съзнание, да придобие ценни опитности в живота. Не е въпрос човек да отрича едно верую, а да поддържа друго. В душата на всеки човек е написано истинското верую, което той трябва да поддържа и към което трябва да се стреми. Човек е дошъл на земята да проповядва истината, да проповядва онова верую, което е написано в душата му, а не свое някакво верую, придобито отвън. Кой каквото проповядва, в края на краищата той иска да бъде богат, силен, учен, всички да го почитат и уважават.
към беседата >>
" Взел камшика си и му
ударил
голям бой, по всички правила го изложил и му казал: „На тебе като на светия не ти подобаваше да правиш такъв опит." Светията отива в пустинята и започва там да се моли на Господа, да му помогне да поправи погрешката си, като казвал: „Господи, направи всичко възможно да се спаси душата на този човек и аз да изправя погрешката си, дето погубих неговата душа." И какво става след това?
(втори вариант)
Среща той един ден министър-председателя и го пита каква е работата. „Кой си ти, не те познавам. Как смееш да ми говориш? Ти си се припознал на някой друг." Зачудил се светията, но понеже имал знание, той знаел, че човешкото сърце е изменчиво. Иде един ангел при светията и му казва: „Ти знаеш ли, че с твоя глупав опит стана причина този човек да изгуби душата си?
" Взел камшика си и му
ударил
голям бой, по всички правила го изложил и му казал: „На тебе като на светия не ти подобаваше да правиш такъв опит." Светията отива в пустинята и започва там да се моли на Господа, да му помогне да поправи погрешката си, като казвал: „Господи, направи всичко възможно да се спаси душата на този човек и аз да изправя погрешката си, дето погубих неговата душа." И какво става след това?
Започват се интриги срещу този министър и полека-лека той изгубва всичкото си богатство, изгубва положението си и един ден светията го вижда пак на пътя, дяла камъни, пак старата работа си върши. „Какво има? " „Заповядай дома ми, да те нагостя." Започва пак да го вика, да го кани дома си. „Е, едно време бях се възгордял, но не те познавах даже. Ти сега пак се помоли на Господа да ми върне богатството, аз ще се изправя." „А, сега вече не може, не правя втори път такава погрешка."
към втори вариант >>
И всеки от римските войници могли да го
ударят
само по един път.
(втори вариант)
Питам, какво ще бъде положението на някой от вас, ако го поставят на този изпит? Сутринта ще трябва да го носят с автомобил вече. А за Христа нямаше никакъв автомобил. Той сам смело и решително си носеше кръста. Казва се за Христа, че бил много издръжлив.
И всеки от римските войници могли да го
ударят
само по един път.
Който от тях го ударил един път, ръцете му отмалявали, повече не могъл да удря. Всеки войник след това казвал: „Който иска да го бута, нека се опита. Аз повече не смея. Втори път не мога да го ударя. Не мога повече да го бутна."
към втори вариант >>
Който от тях го
ударил
един път, ръцете му отмалявали, повече не могъл да удря.
(втори вариант)
Сутринта ще трябва да го носят с автомобил вече. А за Христа нямаше никакъв автомобил. Той сам смело и решително си носеше кръста. Казва се за Христа, че бил много издръжлив. И всеки от римските войници могли да го ударят само по един път.
Който от тях го
ударил
един път, ръцете му отмалявали, повече не могъл да удря.
Всеки войник след това казвал: „Който иска да го бута, нека се опита. Аз повече не смея. Втори път не мога да го ударя. Не мога повече да го бутна." Казвам, какво представляваме ние, ако по този начин не можем да уплашим страданията?
към втори вариант >>
Втори път не мога да го
ударя
.
(втори вариант)
Казва се за Христа, че бил много издръжлив. И всеки от римските войници могли да го ударят само по един път. Който от тях го ударил един път, ръцете му отмалявали, повече не могъл да удря. Всеки войник след това казвал: „Който иска да го бута, нека се опита. Аз повече не смея.
Втори път не мога да го
ударя
.
Не мога повече да го бутна." Казвам, какво представляваме ние, ако по този начин не можем да уплашим страданията? Не е достатъчно само да ги носим, но трябва да ги уплашим. Страданието трябва да се уплаши от нас -- нищо повече. Аз наричам това най-голямото геройство.
към втори вариант >>
Аз зная, все ще дойдат
ударите
.
(втори вариант)
Щом страданията почнат да бягат от тебе, и болестта ти ще изчезне. „Но през тези четири месеца аз зная какво прекарах - казваше този наш приятел. - По този начин научих де седи силата на човешкия дух. Така научих една тайна, как да побеждавам. Никой не ми каза това, но самата болест, самото страдание ме научи.
Аз зная, все ще дойдат
ударите
.
Три, четири, пет, както беше и с Христос, докато най-после го разпнаха." Та казвам, на всинца ни предстои да минем през този път на Божественото възпитание, най-после да минем през това съзнание, да дойдем до положението на хора на опитността. Не да бъдем хора на отрицанието и да казваме „кой знае", нито да бъдем хора, които да защитават едно или друго верую. В света има едно верую, написано в човешката душа. Всеки човек си има едно верую.
към втори вариант >>
49.
Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве
,
МОК
, София, 21.2.1930г.,
2. Пляскане на ръцете над главата и после сваляне на ръцете долу отстрани с лек
удар
по краката.
(втори вариант)
Ако искате да бъдете в хармония с нея, бъдете по-разумни от вашите желания и вашите мисли, но никога не бъдете по-разумни и по-горе от природата. Като нея е достатъчно. И Христос е казал: достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Станете сега да направим едно упражнение. 1. Пляскане на ръцете отпред.
2. Пляскане на ръцете над главата и после сваляне на ръцете долу отстрани с лек
удар
по краката.
3. Двете ръце, допрени пред лицето, и духане в ръцете като в кутия за пречистване на дробовете. Сега да ви дам едно музикално упражнение. Знаете ли какъв е вашият ритмус? (Учителят леко тегли лъка по цигулката, а ние всички пляскаме леко с ръцете.) Сега произнасяйте със затворена уста “Хъммм” и ръкопляскайте леко, бавно. Сега ще изпеем думата “широта”.
към втори вариант >>
50.
Делата Божии
,
НБ
, София, 23.2.1930г.,
Бащата го
ударил
няколко пъти с камшика си, но той не мръднал от мястото си.
Баща му седял на едно място и гледал детето си, как играе и пее. Детето запитало баща си: Татко, ти защо не пееш? – Аз съм утвърден вече, отговорил бащата. Не се минало много време, бащата, заедно с детето си, отишли на разходка със своя кабриолет. По едно време конят се спрял и не искал да върви.
Бащата го
ударил
няколко пъти с камшика си, но той не мръднал от мястото си.
Като гледало, какво прави конят, детето казало на баща си: Татко, конят се утвърдил. То не разбирало значението на думата утвърдяване, но все пак вложило в нея свое разбиране. Много от съвременните хора са хора на утвърдените идеи и вярвания, но въпреки това работите им не вървят. В Бога вярват, за любовта говорят, върху научни въпроси спорят, но животът им пак не се нарежда, както разбират. Какво показва това?
към беседата >>
51.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще
удари
крака си.
Това не значи, че ония, които са работили в областта на науката, на религията и на изкуството са имали лоши намерения към хората и живота и съзнателно са внесли примеси. Без да искат, те сами са се натъкнали на примесите в живота и, като не са знаели, как да се освободят от тях, оставили са ги като второстепенни, странични елементи. Защо съществуват примеси в живота, кой ги е внесъл, не е важно. Важно е, животът да се освободи от чуждите примеси. Примесите в живота не са нищо друго, освен камъни, поставени на пътя, от където минават много хора.
Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще
удари
крака си.
Трябва ли човек да се спре пред камъка и да започне да протестира: Кой е турил този камък сред пътя, да се удрят хората в него? Няма ли надзор тук? Няма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тези работи? Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пътя си.
към беседата >>
52.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Помолете се техния
удар
да се превърне в музикален такт, и двамата да станат добри приятели.
Ваша работа е да го отместите от пътя, да не спъва хората. Кой го е турил, не е ваша работа. Срещате човек, който критикува хората. Помолете се за него, Бог да обърне неговото красноречие в друга посока, да проповядва за славата Божия. Срещате двама души, които се бият.
Помолете се техния
удар
да се превърне в музикален такт, и двамата да станат добри приятели.
Изкуство е да се бият, а ти да стоиш тих и спокоен, да запазиш пълно самообладание. Такъв пример даде Христос. След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: Господи, прости ги. Те нямат нужната светлина, да видят и разберат, какво правят. Ако Христос не беше се помолил за евреите, страданията им щяха да бъдат по-големи от тия, през които днес минават.
към беседата >>
53.
Призовете ги на сватба
,
НБ
, София, 9.3.1930г.,
С един
удар
върху камъка статуя не става.
Важните думи от стиха са:„Призовете ги на сватба“. За да се изясни тази истина, нужни са ред положения. Изясняването на истината е подобно на рисуване портрета на някой велик човек. С една черта образ не става. Хиляди черти, безброй светлини и сенки са нужни на художника, за да нарисува образа на някой велик човек.
С един
удар
върху камъка статуя не става.
Много удари трябва да сложи скулпторът върху камъка и то не произволни, докато излезе от него статуя. Три неща са потребни на съвременните хора, за да се домогнат до новото, което иде в света. Те са: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има мисълта на адвоката. Адвокатството е точило за ума.
към беседата >>
Много
удари
трябва да сложи скулпторът върху камъка и то не произволни, докато излезе от него статуя.
За да се изясни тази истина, нужни са ред положения. Изясняването на истината е подобно на рисуване портрета на някой велик човек. С една черта образ не става. Хиляди черти, безброй светлини и сенки са нужни на художника, за да нарисува образа на някой велик човек. С един удар върху камъка статуя не става.
Много
удари
трябва да сложи скулпторът върху камъка и то не произволни, докато излезе от него статуя.
Три неща са потребни на съвременните хора, за да се домогнат до новото, което иде в света. Те са: права мисъл, добри чувства и благородни постъпки. Човек не трябва да има мисълта на адвоката. Адвокатството е точило за ума. Човек не трябва да се стреми и към мисълта на съдията.
към беседата >>
54.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Щастливият човек прилича на обучен войник, който знае вече да стреля и, където
удари
, удря на месо, т. е.
Той ще изгуби и това, което има. Като не разбират законите на живота, вместо да придобият щастие, хората стават нещастни. Малко щастливи хора има в света. Щастлив е само онзи, който има вътрешно ръководство и по него върви. Той знае, какво да говори и как да постъпва.
Щастливият човек прилича на обучен войник, който знае вече да стреля и, където
удари
, удря на месо, т. е.
на пълно. Нещастният е подобен на необучен войник, който по цели дни стреля, но все на празно удря. Щастливият човек се движи по строго определени линии в живота си, а нещастният - по криви, неопределени линии. Ония, които обичат да лъжат, се движат по криви линии, по задънени пътища. В живата геометрия правата линия определя пътя на мъжа, т.е.
към беседата >>
За да не попаднете под
удара
на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате.
На такъв човек Природата е готова да помага. Обаче, ако той носи на гърба си пет килограма и роптае, Природата ще го натовари повече, да го научи да бъде доволен от онова, което Провидението му дава. Като наблюдаваме вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете, как да постъпвате. За пример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв.
За да не попаднете под
удара
на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате.
Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. Затворите ли този отдушник, вие сами се излагате на смърт. Човек трябва да има два отдушника: един горен и един долен.
към беседата >>
Ако се
ударите
в някой камък на улицата, не бързайте да роптаете против онези, които не са изчистили улицата.
Защо ще критикувате недозрелия плод? Наистина, в първо време той е кисел, стипчив, но като мине известно време, той става сладък, ароматен и приятен на вкус. Защо ще критикувате някоя лоша черта на характера си? Днес тя е стипчив, недозрял плод, но един ден ще узрее, ще стане сладък и ароматен плод, към който всеки ще се стреми. Като знаете това, не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близките си.
Ако се
ударите
в някой камък на улицата, не бързайте да роптаете против онези, които не са изчистили улицата.
Този удар може да произведе някаква мисъл в ума ви. Вие не знаете крайните цели на Природата. Представете си, че някой се произнася за вашите дарби, преди да сте ги проявили. Трябва ли да се съмнявате в думите му? Работете върху дарбите си и вижте, какво можете да постигнете.
към беседата >>
Този
удар
може да произведе някаква мисъл в ума ви.
Наистина, в първо време той е кисел, стипчив, но като мине известно време, той става сладък, ароматен и приятен на вкус. Защо ще критикувате някоя лоша черта на характера си? Днес тя е стипчив, недозрял плод, но един ден ще узрее, ще стане сладък и ароматен плод, към който всеки ще се стреми. Като знаете това, не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близките си. Ако се ударите в някой камък на улицата, не бързайте да роптаете против онези, които не са изчистили улицата.
Този
удар
може да произведе някаква мисъл в ума ви.
Вие не знаете крайните цели на Природата. Представете си, че някой се произнася за вашите дарби, преди да сте ги проявили. Трябва ли да се съмнявате в думите му? Работете върху дарбите си и вижте, какво можете да постигнете. Не бързайте да се произнасяте нито за злото, нито за доброто.
към беседата >>
Като знаете това, щом се
ударите
в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен.
Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат.
Като знаете това, щом се
ударите
в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен.
Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен.
към беседата >>
(Учителят изтегля силно лъка.) Тук гневът е изказан само 6 един силен
удар
.
(втори вариант)
Сега има ли тук някои чиновници, защото, ако някой закъснее от службата, това е вече един дисонанс. (Часът е 7.02. Учителят извади цигулката си.) Когато се свири, щом поставите каквато и да е струна в известен тон, нейното естество се изменя. Да кажем, ако някой от вас е грубичък, остър и ако вие внесете известен тон, непременно той ще внесе известна мекота у вас. Запример как може да изявите в музиката гнева?
(Учителят изтегля силно лъка.) Тук гневът е изказан само 6 един силен
удар
.
Ако вземеше един тон, вземете го свободно. Вземете един естествен тон, например „ре" или „сол". В дадения случай „ре" изразява едно състояние. Да вземем сега думата „широта". Да кажем сега, на тебе ти е тясно, тогава употреби думата „широта" за едно тониране, да отпъдите един дисонанс от вас.
към втори вариант >>
Ударите
си крака, считайте го за една голяма привилегия.
(втори вариант)
Затова казвам, желайте доброто един на друг. Защото, като желаете доброто в какъвто и да е размер, вие ставате център на тази разумна сила. И във вашето съзнание започват да работят божествените сили. Желайте доброто в какъвто и да е смисъл и не се стремеше да определяте какво нещо е доброто. Вие считайте, че всичко е добро.
Ударите
си крака, считайте го за една голяма привилегия.
Защото коя е причината, че ти си си ударил крака? Това показва едно от двете: или пътят е неравен, следователно ти не си виновен, а може този удар да те наведе на една велика мисъл. На всичко, което ви се случи непредвидено, тургайте хубавото във вашата душа, една хубава мисъл. И тогава тези камъни на пътя, тези препятствия в живота ви, ще се премахнат. Много препятствия в живота ви могат да се премахнат само с хубавите мисли.
към втори вариант >>
Защото коя е причината, че ти си си
ударил
крака?
(втори вариант)
Защото, като желаете доброто в какъвто и да е размер, вие ставате център на тази разумна сила. И във вашето съзнание започват да работят божествените сили. Желайте доброто в какъвто и да е смисъл и не се стремеше да определяте какво нещо е доброто. Вие считайте, че всичко е добро. Ударите си крака, считайте го за една голяма привилегия.
Защото коя е причината, че ти си си
ударил
крака?
Това показва едно от двете: или пътят е неравен, следователно ти не си виновен, а може този удар да те наведе на една велика мисъл. На всичко, което ви се случи непредвидено, тургайте хубавото във вашата душа, една хубава мисъл. И тогава тези камъни на пътя, тези препятствия в живота ви, ще се премахнат. Много препятствия в живота ви могат да се премахнат само с хубавите мисли. Не отпъждайте хубавите мисли, които ви идат.
към втори вариант >>
Това показва едно от двете: или пътят е неравен, следователно ти не си виновен, а може този
удар
да те наведе на една велика мисъл.
(втори вариант)
И във вашето съзнание започват да работят божествените сили. Желайте доброто в какъвто и да е смисъл и не се стремеше да определяте какво нещо е доброто. Вие считайте, че всичко е добро. Ударите си крака, считайте го за една голяма привилегия. Защото коя е причината, че ти си си ударил крака?
Това показва едно от двете: или пътят е неравен, следователно ти не си виновен, а може този
удар
да те наведе на една велика мисъл.
На всичко, което ви се случи непредвидено, тургайте хубавото във вашата душа, една хубава мисъл. И тогава тези камъни на пътя, тези препятствия в живота ви, ще се премахнат. Много препятствия в живота ви могат да се премахнат само с хубавите мисли. Не отпъждайте хубавите мисли, които ви идат. Щом влезе една хубава мисъл във вас и вие почнете да я пипате, да я критикувате, тя непременно ще си замине, тя се загубва, тя ще се развали.
към втори вариант >>
Може би този
удар
на крака от камъка ще ви донесе едно голямо щастие.
(втори вариант)
То не се критикува. Вземете онзи недоузрелия плод. Най-първо той е стипчив, после е кисел, но той има възможност да стане сладък. Вие не бързайте да се произнасяте за него. Ако в даден случай се яви едно зло в характера ви, което е стипчиво, вие още не знаете какво ще стане от него.
Може би този
удар
на крака от камъка ще ви донесе едно голямо щастие.
Вие още не знаете какви са крайните цели в природата. Да кажем, вие сте даровит, но още не знаете, това е само ваше субективно схващане, но вашите способности не са още разработени. „Ама аз не съм красив." Вашата красота не е разработена още. „Не съм силен. Не съм добър." Ти като кажеш, че не си добър, не е разработена твоята доброта още.
към втори вариант >>
Един човек, който разбира живота, когато се
удари
в камъка, той е благодарен.
(втори вариант)
„Слаб съм." Силата още не е разработена. Следователно в потенция е това, което сега имаме. Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин.
Един човек, който разбира живота, когато се
удари
в камъка, той е благодарен.
Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило.
към втори вариант >>
А който се
удари
и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче.
(втори вариант)
Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди.
А който се
удари
и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче.
То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани.
към втори вариант >>
То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се
ударя
в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя.
(втори вариант)
Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче.
То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се
ударя
в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя.
Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. Защото утре ще мине едно по-силно същество, което също не разбира живота, и то се сблъска с тебе и те хвърля настрани.
към втори вариант >>
Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те
ударих
." А не да казваш, че то те е
ударило
.
(втори вариант)
Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение.
Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те
ударих
." А не да казваш, че то те е
ударило
.
Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. Защото утре ще мине едно по-силно същество, което също не разбира живота, и то се сблъска с тебе и те хвърля настрани. Та казвам, това е будното съзнание. Досега кой от вас е погледнал един камък?
към втори вариант >>
Като се
ударите
в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание.
(втори вариант)
А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. Защото утре ще мине едно по-силно същество, което също не разбира живота, и то се сблъска с тебе и те хвърля настрани. Та казвам, това е будното съзнание. Досега кой от вас е погледнал един камък? Направете един опит.
Като се
ударите
в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание.
Затова се иска едно будно съзнание, на висока степен на разбиране. Този камък, както го е турила природата, има правото да бъде там. Вие вървите по полето и се ударите в един камък. Той може би от хиляди години е седял там и вие си ударите крака на него. Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва." А вие казвате: „Ударих си крака на камък." Не.
към втори вариант >>
Вие вървите по полето и се
ударите
в един камък.
(втори вариант)
Досега кой от вас е погледнал един камък? Направете един опит. Като се ударите в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание. Затова се иска едно будно съзнание, на висока степен на разбиране. Този камък, както го е турила природата, има правото да бъде там.
Вие вървите по полето и се
ударите
в един камък.
Той може би от хиляди години е седял там и вие си ударите крака на него. Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва." А вие казвате: „Ударих си крака на камък." Не. Вие ритнахте камъка. Следователно един човек, който рита камъните, и него ще го ритат. В новата философия на живота, за да дойдем до закона на безсмъртието, трябва да изменим целия наш мироглед.
към втори вариант >>
Той може би от хиляди години е седял там и вие си
ударите
крака на него.
(втори вариант)
Направете един опит. Като се ударите в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание. Затова се иска едно будно съзнание, на висока степен на разбиране. Този камък, както го е турила природата, има правото да бъде там. Вие вървите по полето и се ударите в един камък.
Той може би от хиляди години е седял там и вие си
ударите
крака на него.
Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва." А вие казвате: „Ударих си крака на камък." Не. Вие ритнахте камъка. Следователно един човек, който рита камъните, и него ще го ритат. В новата философия на живота, за да дойдем до закона на безсмъртието, трябва да изменим целия наш мироглед. Защото, ако не изменим своето схващане, ще имаме същите резултати, както и в миналото.
към втори вариант >>
Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва." А вие казвате: „
Ударих
си крака на камък." Не.
(втори вариант)
Като се ударите в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание. Затова се иска едно будно съзнание, на висока степен на разбиране. Този камък, както го е турила природата, има правото да бъде там. Вие вървите по полето и се ударите в един камък. Той може би от хиляди години е седял там и вие си ударите крака на него.
Спрете се, погледнете го и кажете: „Ще извините, аз не постъпих както трябва." А вие казвате: „
Ударих
си крака на камък." Не.
Вие ритнахте камъка. Следователно един човек, който рита камъните, и него ще го ритат. В новата философия на живота, за да дойдем до закона на безсмъртието, трябва да изменим целия наш мироглед. Защото, ако не изменим своето схващане, ще имаме същите резултати, както и в миналото. Ти морален човек не можеш да бъдеш или човек не можеш да станеш.
към втори вариант >>
55.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Ударението
пада на втората сричка, но силата е в първата.
Разумният цени хората като себе си. Той знае, че неговото благо е благо и на ближния му, затова е внимателен и предвидлив в постъпките си. Той разбира смисъла на живота и го цени. Не само разумният, но всеки човек разбира какво нещо е животът. Думата „живот“ е съставена от две срички: „жи“-„вот“.
Ударението
пада на втората сричка, но силата е в първата.
Като ученици, прилагайте пеенето в живота си. Каквато работа предприемете, пейте. Който пее, той има условия да мисли добре; като мисли добре, и работите му ще се нареждат добре.
към беседата >>
Каква е целта, оставете, но вие вече сте
ударен
.
(втори вариант)
Гръмнал някой незнанието. И ловецът може да е разбойник, има своя крайна цел. Значи тази мисъл откъде дойде? От разбойника. Следователно, ако във вашия ум дойде една мисъл неправилна, тази мисъл е на един разбойник, нищо повече.
Каква е целта, оставете, но вие вече сте
ударен
.
Каква може да бъде целта? Ще вземеш, ще превържеш раната. Ако куршумът е вътре, ще извадиш куршума. Сега другата идея. Казвате, Господ ще промисли. Хубаво.
към втори вариант >>
На кой слог пада
ударението
?
(втори вариант)
Който не пее, не му вървят работите. Затова именно, когато искаш да ти тръгнат работите, пей. Като започнеш да пееш, сам да си харесаш песента, работите тръгват. Пей в себе си. Думата „живот" има два слога.
На кой слог пада
ударението
?
На втория. Има силни и слаби слогове. Кога ударението пада на слабите слогове? Може да е по-слаб слогът. „Жи-" е силен слог.
към втори вариант >>
Кога
ударението
пада на слабите слогове?
(втори вариант)
Пей в себе си. Думата „живот" има два слога. На кой слог пада ударението? На втория. Има силни и слаби слогове.
Кога
ударението
пада на слабите слогове?
Може да е по-слаб слогът. „Жи-" е силен слог. (Учителят изпя думата „живот".) То е един контраст.
към втори вариант >>
56.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Аз съм човек, който мисли, а вие сте животни, които ходите на четири крака." След това спусни ръцете си с
удар
по дрехите.
(втори вариант)
Да кажем, че ти имаш два противника и ги хващаш и подигнеш и двамата нагоре. Това е метод на природата. И когато дойдеш до едно вътрешно обезсърчение, но ти пак казваш: „Няма какво да правя." Ръцете спуснати надолу. Щом дойде мисълта, пак отваряш ръцете настрани. Хвани онези предмети, които те плашат, и тогава концентрирай мисълта си и кажи: „Аз съм по- силен от вас.
Аз съм човек, който мисли, а вие сте животни, които ходите на четири крака." След това спусни ръцете си с
удар
по дрехите.
Може първия път да не успееш, направи втори път това движение, трети, четвърти път, а някои могат да го направят десет пъти и кажи: „Ще бъде." Някой казва: „Я бъде, я не бъде." Направи го, ще бъде, нищо повече. Та казвам, това са само практически методи за самовъзпитание. Най-първото нещо - човек трябва да тонира, да възпитава своята ръка. И той, като погледне ръката си, трябва да благодари на провидението, на Бога, че му е дал ръка. И всеки човек, като погледне ръката си, трябва да благодари на душата си, че Бог му е дал ръка, с която може да хваща и да работи.
към втори вариант >>
57.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е
ударил
една плесница.
Като страда и като се радва, като се обезсърчава и насърчава, като губи и печели, той еднакво трябва да е доволен. Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой. Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата.
Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е
ударил
една плесница.
Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си.
към беседата >>
Един мъж
ударил
плесница на жена си.
Светът се нуждае от герои. И ученикът трябва да бъде герой. Да бъде човек герой, това подразбира да понася всичко с Любов. Любовта е сила, която осмисля нещата. Който носи Любовта в себе си, той е готов да целуне ръка на онзи, който му е ударил една плесница.
Един мъж
ударил
плесница на жена си.
В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила.
към беседата >>
Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е
ударила
.
Един мъж ударил плесница на жена си. В този момент тя се обърнала към него и целунала ръката му. Изненадан от тази постъпка, мъжът се трогнал и започнал да иска извинение от нея. Плесницата била предизвикана от някакво малко недоразумение между мъжа и жената, но ефектът от нея бил отличен. Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си.
Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е
ударила
.
Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал. Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е ударил. Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е
ударил
.
Жената се готвела да разстрои една добра работа, но от плесницата съзнанието ѝ се пробудило и тя се отказала от намерението си. Ако ръката на твоя ближен е проводник на Божествената Любов, целуни тази ръка, която те е ударила. Тази плесница е на място. Тя ще събуди съзнанието ти и ще те върне от опасния път, по който си тръгнал. В този смисъл разумните страдания не са нищо друго, освен Божествени плесници, които имат предвид да върнат човека от опасния път на злото, към който е тръгнал.
Върнеш ли се от пътя на злото, целуни ръката на този, който те е
ударил
.
Който разбира вътрешния смисъл на страданията, той понася геройски всички мъчнотии и страдания. Мнозина не успяват, защото очакват благоприятни условия. Те приличат на онези ученици, които разчитат на учителите си, те да ги спасят и извадят от безизходното положение. Добрите учители ще дойдат, но те искат способни ученици, добре да разбират и прилагат учението им. Нима Христос, един от Великите Учители, не дойде преди 2,000 години на земята?
към беседата >>
„Виждаш, десет пъти като те
ударих
, цепеницата стана на злато.
(втори вариант)
Десет стотици. Казвам: „Ти може ли да издържиш? " „Издържам, как не! " „Аз ще ти дам." Взема цепеницата, един по гърба, два, три. Той, като излезе отвън, гледа ме.
„Виждаш, десет пъти като те
ударих
, цепеницата стана на злато.
За мене тази цепеница плати дълговете." „Може ли да кажеш на мене това изкуство? " „Не." Ако вашата цепеница става злато, ти си маг. Но ако вашата цепеница си остава цепеница, тогава тази цепеница ще дойде на вашия гръб. В живота трябва да разбираме, че всичко онова, което ни се случва, е разумно.
към втори вариант >>
Ако идеш в училището и учителят ти ушие две плесници, конят, който те е ритнал и учителят, който те е
ударил
- едно време учителите ушиваха плесници.
(втори вариант)
Всяко страдание от невидимия свят, от Бога, което се дава, е намясто. Всички вие, които се оплаквате, сте първокласни глупци. Нищо повече. Едно страдание от Бога ли е, то е цепеница. Ако не е от Бога, ако отиваш в дома и те ритне кон, това от Бога ли е?
Ако идеш в училището и учителят ти ушие две плесници, конят, който те е ритнал и учителят, който те е
ударил
- едно време учителите ушиваха плесници.
Като не може да смята ученикът, хич не се церемоняха, щом не може да смята, удари го. Излезе втори, и той не знае да смята, и него набие. Излезе друг, знае да решава, няма плесници. Казват, учителят нямаше право да го бие. Но и ученикът нямаше право да не знае.
към втори вариант >>
Като не може да смята ученикът, хич не се церемоняха, щом не може да смята,
удари
го.
(втори вариант)
Всички вие, които се оплаквате, сте първокласни глупци. Нищо повече. Едно страдание от Бога ли е, то е цепеница. Ако не е от Бога, ако отиваш в дома и те ритне кон, това от Бога ли е? Ако идеш в училището и учителят ти ушие две плесници, конят, който те е ритнал и учителят, който те е ударил - едно време учителите ушиваха плесници.
Като не може да смята ученикът, хич не се церемоняха, щом не може да смята,
удари
го.
Излезе втори, и той не знае да смята, и него набие. Излезе друг, знае да решава, няма плесници. Казват, учителят нямаше право да го бие. Но и ученикът нямаше право да не знае. Понеже ученикът не е научил правилото, какво искаше да каже учителят?
към втори вариант >>
Ти, след като те бие, след като ти
удари
плесниците, ще го повикаш, ще дадеш банкет.
(втори вариант)
Той го магретиса. Всички ученици, които са бити от своите учители, хора са станали. Онези, които не са бити, останаха простаци. Ако вас Господ не ви бие, ще останете простаци. Аз бих казал, най- големи простаци ще останете.
Ти, след като те бие, след като ти
удари
плесниците, ще го повикаш, ще дадеш банкет.
Ще кажеш: много ти благодаря. Сега ще кажете: колко ме е бил, колко ме е измъчвал. Вашите измъчвания са въображаеми. Има един наш приятел тук, ще ви приведа един пример. Една вечер той заспива.
към втори вариант >>
Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те
ударил
?
(втори вариант)
Аз в живота си зная един пример. Един мъж на една сестра ушива една плесница. Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи.
Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те
ударил
?
Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел.
към втори вариант >>
Та, тази младата мома, на която този
ударил
плесница, тя се събудила.
(втори вариант)
Тя става, целува му ръката. Като му целува ръката, той се замисля. Мисля, че започват да му капят сълзи. Тя тръгва, той се затичва, казва: „Моля те, прости ми." Какво ти коства да целунеш ръката на онзи, който те ударил? Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена.
Та, тази младата мома, на която този
ударил
плесница, тя се събудила.
Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се. Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло?
към втори вариант >>
Като й
ударил
плесница, връща се съзнанието, свестява се.
(втори вариант)
Ами трябва да имаш онова Божественото, тази ръка е Божествена. Та, тази младата мома, на която този ударил плесница, тя се събудила. Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел.
Като й
ударил
плесница, връща се съзнанието, свестява се.
Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло? Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне, удари те. Казва: „Къде отиваш да разваляш работата? " Целуни ръката на този ангел. Ако така разбираме живота си, каквито и мъчнотии да срещаме, геройски ще ги посрещаме, ние ще прогресираме.
към втори вариант >>
Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне,
удари
те.
(втори вариант)
Тя отивала да разваля една работа. Някой щял да се жени, тя отивала да развали работата. Той не знаел. Като й ударил плесница, връща се съзнанието, свестява се. Не са ли всичките страдания, за да ни отвърнат да не направим едно зло?
Отиваш някъде да развалиш нещо, срещне те Господ или някой ангел те срещне,
удари
те.
Казва: „Къде отиваш да разваляш работата? " Целуни ръката на този ангел. Ако така разбираме живота си, каквито и мъчнотии да срещаме, геройски ще ги посрещаме, ние ще прогресираме. Сега седим и чакаме другото прераждане, да дойде някой Учител да ни спаси. Това са илюзии на живота.
към втори вариант >>
Хубаво, ако вие, да кажем, сте си
ударили
крака и плачете.
(втори вариант)
Спира се един мукалитин. Детето плаче и той, като надува гайдата, плаче. Детето започва да го гледа и то се засмяло насреща му. Казва: „Този големият човек да плаче." То се засмива и тръгват двамата. Писанието казва: „Плаче само онзи..." Кой плаче?
Хубаво, ако вие, да кажем, сте си
ударили
крака и плачете.
Аз дойда, вие плачете, защото сте си ударили крака. Аз имам три-четири пръста наранени. Като погледнете моята рана, ще забравите вашата. След десет-петнадесет минути прекарвам моята ръка на раната и тя заздравее. Прекарвам и на вашата, и тя заздравее.
към втори вариант >>
Аз дойда, вие плачете, защото сте си
ударили
крака.
(втори вариант)
Детето плаче и той, като надува гайдата, плаче. Детето започва да го гледа и то се засмяло насреща му. Казва: „Този големият човек да плаче." То се засмива и тръгват двамата. Писанието казва: „Плаче само онзи..." Кой плаче? Хубаво, ако вие, да кажем, сте си ударили крака и плачете.
Аз дойда, вие плачете, защото сте си
ударили
крака.
Аз имам три-четири пръста наранени. Като погледнете моята рана, ще забравите вашата. След десет-петнадесет минути прекарвам моята ръка на раната и тя заздравее. Прекарвам и на вашата, и тя заздравее. Ние може да премахнем страданията на който и да е човек.
към втори вариант >>
58.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя
,
МОК
, София, 28.3.1930г.,
Като
удари
силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение.
Ако някой свири, но силите на организма му не са хармонично съчетани, той не е талантлив музикант. За да бъде човек музикант, външните и вътрешните тонове в него трябва да си хармонират. Как ще изразите "доброто" музикално? Когато музикантът свири, лесно може да изрази весело, игриво настроение. Също така той изразява лесно и гнева.
Като
удари
силно с лъка си, цигуларят изразява своя гняв, своето неразположение.
Пианистът пък удря силно върху клавишите на пианото. Когато искат да изразят тихо, спокойно състояние, те свирят пианисимо. Обаче, как ще изразите "доброто" музикално? Представете си, че двама души - кредитор и длъжник, се срещат. Длъжникът решил да плати дълга си с лихвите даже, заради което има добро разположение.
към беседата >>
Или ако е на пианото, вие ще
ударите
по-силно на клавишите.
(втори вариант)
Сега, когато свири някоя песен, казвам: „Какво свириш? " Казва: „Свиря някоя ария." „Че каква ария? " Сега как ще изразите доброто музикално, как ще изразите едно добро настроение или музикално, как ще изразите едно весело настроение? После, когато дойде гневът, нали ще форсираш лъка си.
Или ако е на пианото, вие ще
ударите
по-силно на клавишите.
А как ще изразиш мекия, тихия тон? Пиано или пианисимо. Тогава как ще изразите в свиренето тази идея, която означава доброто? Сега да ви представя това положение. Представете си, че двама длъжници музикално ще се разговарят.
към втори вариант >>
59.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Като му
ударят
една тояга, той разбира вече какво се иска от него.
Не е въпрос за продължителност на страданията и наказанията, но за тяхната интензивност. В една година човек може да изживее толкова страдания, колкото в 10 години. Следователно, когато проповядват на човека, че има вечни страдания, богословите имат предвид да вложат в ума му идеята за отговорност на неговите постъпки. Като знае, че има големи страдания в света, той държи сметка за своя живот и се счита отговорен за делата си. За разумния човек не са нужни много страдания.
Като му
ударят
една тояга, той разбира вече какво се иска от него.
Един французки капитан искал да се противопостави на един закон. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишъл при един свой приятел, съблякъл дрехите си и му казал: „Вземи сабята и започни да удряш с тъпата част върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спреш“. Приятелят му взел сабята и започнал да удря. При първия удар още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!
към беседата >>
При първия
удар
още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!
Като му ударят една тояга, той разбира вече какво се иска от него. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон. За да реши, може ли да се противопостави на закона, той отишъл при един свой приятел, съблякъл дрехите си и му казал: „Вземи сабята и започни да удряш с тъпата част върху гърба ми. Удряй, докато ти кажа да спреш“. Приятелят му взел сабята и започнал да удря.
При първия
удар
още капитанът казал на приятеля си: „Спри, стига толкова!
“ Той разбрал колко може да издържа и дали има смисъл да се противопоставя на закона. Разумният човек лесно се учи от страданията. Глупавият, обаче, страда много и пак не научава урока си. Като започне да страда, той вика, плаче, разправя за страданията си, но не взима урок от тях. Страданията на хората могат да се разделят на две категории: нужни и ненужни, или полезни и безполезни.
към беседата >>
Ако го
ударите
или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и след 2–3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе.
И най-отрицателният човек познава Бога в себе си. Колкото да е отмъстителен и жесток, той знае, че Бог е всепрощаващ и благ. Той знае, че отмъщението не е някакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човешко. Има кучета, които са много отмъстителни.
Ако го
ударите
или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата и след 2–3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе.
Всички животни са отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско. Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаване на човека от всички животински качества, които е придобил от животинското царство. На времето си тези качества са имали смисъл, но днес те остават безпредметни. Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека. Всички животни са безверници.
към беседата >>
Има случаи, когато човек пада от голяма височина и отскача като топка, без да се
удари
.
Но сравните ли този човек с някой светия или ангел, и неговите възгледи са криви. По отношение на възвишените същества съвременните хора са деца, които имат нужда да се люлеят в люлките си. Като видите едно дете в люлка, вие пожелавате да го полюлеете. Така и невидимите разумни същества пожелават понякога да ви полюлеят. Вие знаете, че някой ви е полюлял, но кой е този човек, не знаете.
Има случаи, когато човек пада от голяма височина и отскача като топка, без да се
удари
.
Как е станало това, и той не знае. Значи някое невидимо същество го е подкрепило. Това може да се види невъзможно, обаче колкото да е невъзможно, факт е. Както акробатите падат от големи височини в спасителни мрежи и не ги убиват, така и в духовния свят поемат човека, който пада, в спасителни мрежи и той остава неповреден. Ако човек пада от 5–6-етажна къща, без да се уплаши, и отправи мисълта си към Бога, силите на организма му се поляризират, тялото му олеква и той пада на земята като парашут.
към беседата >>
Той сам се чуди как е станало това, че не се е
ударил
.
Как е станало това, и той не знае. Значи някое невидимо същество го е подкрепило. Това може да се види невъзможно, обаче колкото да е невъзможно, факт е. Както акробатите падат от големи височини в спасителни мрежи и не ги убиват, така и в духовния свят поемат човека, който пада, в спасителни мрежи и той остава неповреден. Ако човек пада от 5–6-етажна къща, без да се уплаши, и отправи мисълта си към Бога, силите на организма му се поляризират, тялото му олеква и той пада на земята като парашут.
Той сам се чуди как е станало това, че не се е
ударил
.
Който не вярва, може да направи опит, но за това се иска голямо съсредоточаване на мисълта. Не може ли да съсредоточи мисълта си, човек може да падне само от един метър височина и да се убие. В Писанието е казано, че грешните ще погинат. Кои са тия грешни? Това са яловите крави.
към беседата >>
Умният човек, като му
ударят
една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига.
(втори вариант)
Че човек в една година може да преживее тия числа. Нищо повече. Всичката тая философия седи в следното. За да се втълпи в съзнанието на хората, че има страдание. Има страдания.
Умният човек, като му
ударят
една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига.
Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един удар. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо? " „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири. Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи.
към втори вариант >>
Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един
удар
.
(втори вариант)
Нищо повече. Всичката тая философия седи в следното. За да се втълпи в съзнанието на хората, че има страдание. Има страдания. Умният човек, като му ударят една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига.
Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един
удар
.
Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо? " „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири. Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи. Умният човек разбира от страданието.
към втори вариант >>
Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме
удариш
с плоското на сабята." „Защо?
(втори вариант)
За да се втълпи в съзнанието на хората, че има страдание. Има страдания. Умният човек, като му ударят една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига. Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един удар. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали.
Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме
удариш
с плоското на сабята." „Защо?
" „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири. Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи. Умният човек разбира от страданието. Глупавият човек ще остане един път, два, три пъти да го ударят, после ще разправя, че пострадал, че го били, това-онова. Има страдания в света, които са безполезни.
към втори вариант >>
" „Ще ме
удариш
веднъж, два пъти, три, четири.
(втори вариант)
Има страдания. Умният човек, като му ударят една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига. Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един удар. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо?
" „Ще ме
удариш
веднъж, два пъти, три, четири.
Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи. Умният човек разбира от страданието. Глупавият човек ще остане един път, два, три пъти да го ударят, после ще разправя, че пострадал, че го били, това-онова. Има страдания в света, които са безполезни. Сега ние сме дошли до едно време, когато много страдания са безполезни.
към втори вариант >>
Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го
ударил
веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи.
(втори вариант)
Умният човек, като му ударят една пръчка, от едната пръчка разбира, казва: „Стига. Разбрах." Понеже той е толкова учен, да разбере от един удар. Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо? " „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири.
Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го
ударил
веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи.
Умният човек разбира от страданието. Глупавият човек ще остане един път, два, три пъти да го ударят, после ще разправя, че пострадал, че го били, това-онова. Има страдания в света, които са безполезни. Сега ние сме дошли до едно време, когато много страдания са безполезни. Запример безполезни страдания са следните.
към втори вариант >>
Глупавият човек ще остане един път, два, три пъти да го
ударят
, после ще разправя, че пострадал, че го били, това-онова.
(втори вариант)
Един французки капитан искал да се противопостави на един закон, който издали. Отива при един приятел, снел си дрехите, казва: „Да ме удариш с плоското на сабята." „Защо? " „Ще ме удариш веднъж, два пъти, три, четири. Когато ти кажа „спри", ще спреш." Онзи приятел, като го ударил веднъж, казал: „Стига, разбрах колко може да издържа." Той разбрал може ли да се противи. Умният човек разбира от страданието.
Глупавият човек ще остане един път, два, три пъти да го
ударят
, после ще разправя, че пострадал, че го били, това-онова.
Има страдания в света, които са безполезни. Сега ние сме дошли до едно време, когато много страдания са безполезни. Запример безполезни страдания са следните. Каже ти някой обидна дума. Отива ден, два, три, цяла година, две, три, десет години минат, и има хора, които не може да простят.
към втори вариант >>
Той седи на масата и кръчмарят стои с един хубав бастун, казва: „Ти ще пиеш, аз ще работя." Той пие една чаша, онзи го
удари
веднъж.
(втори вариант)
Лошевината на магарето седи в туй. Магарето като каже „няма", чакай ти. Питам тогава, когато един човек се заинати, че не отстъпва от своите убеждения или когато някой пияница не отстъпва, казва: „Навик имам." Един пияница казва: „Аз не може да се откажа да пия вино. Казвам, много добре. Дайте му едно кило вино.
Той седи на масата и кръчмарят стои с един хубав бастун, казва: „Ти ще пиеш, аз ще работя." Той пие една чаша, онзи го
удари
веднъж.
На втората чаша казва: „Стига толкова." Излиза навън, оставя оканицата. Защо страданието на гърба струва повече, отколкото удоволствието. Ако един удар наказва човека да не изпива оканицата, по същия начин и природата действа с нас. Казвам, ние, съвременните хора, трябва да дойдем до онова правилното разбиране. Културата в какво седи?
към втори вариант >>
Ако един
удар
наказва човека да не изпива оканицата, по същия начин и природата действа с нас.
(втори вариант)
Казвам, много добре. Дайте му едно кило вино. Той седи на масата и кръчмарят стои с един хубав бастун, казва: „Ти ще пиеш, аз ще работя." Той пие една чаша, онзи го удари веднъж. На втората чаша казва: „Стига толкова." Излиза навън, оставя оканицата. Защо страданието на гърба струва повече, отколкото удоволствието.
Ако един
удар
наказва човека да не изпива оканицата, по същия начин и природата действа с нас.
Казвам, ние, съвременните хора, трябва да дойдем до онова правилното разбиране. Културата в какво седи? Ненужни страдания има в света. Срещнеш един човек в пътя, казва: „Трябва да си се отбил." И ти казваш: „Трябва ти да се отбиеш." Един от двама ви трябва да се отбие. После казва: „Ние трябва да вярваме в Бога." Това е криво схващане.
към втори вариант >>
Ако го
удариш
или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака.
(втори вариант)
У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично. Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше.
Ако го
удариш
или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака.
Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение.
към втори вариант >>
60.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка -
ударил
окото си в гвоздея.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката.
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка -
ударил
окото си в гвоздея.
Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците.
към беседата >>
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка -
ударил
окото си в гвоздея.
(втори вариант)
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, дето момите се събирали на седенки, да види кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере какво правят момите на седянката.
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка -
ударил
окото си в гвоздея.
Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче момъкът пак не се отказал от навика си, да надзърта през прозорците.
към втори вариант >>
Мушнал си той главата, но си
ударил
окото на пирона.
(втори вариант)
Където и да е сблъсъкът, все ще дойде - все ще налетиш на съблазън. Съблазънта е един предмет, на който можеш да си счупиш крака, можеш да си извадиш окото. Един млад момък имал обичай да гледа през дупките на прозорците по седенките кои моми се събирали. Една мома мукалитин турга един гвоздей на прозореца и затваря дупката, и той втория път като отива вечерта на седянката да гледа, не вижда светлина. Мисли, че са изгасили огъня, понеже дупката не свети.
Мушнал си той главата, но си
ударил
окото на пирона.
Питам, защо момата е турила този гвоздей на прозореца при дупката? Какво прегрешение има, ако момъкът гледа? Ако вие сте един апаш, който обичате да обирате къщите, бихте ли обичали да ви гледа някой през дупката? Следователно защо не обичаме дупките? Понеже ще ни видят какво правим.
към втори вариант >>
61.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Един слънчев
удар
е в състояние да умъртви човека.
Който попадне под закона на омразата, смърт го очаква. За да не умре, човек трябва да превърне омразата, като инертно състояние на материята, в любов – активно състояние на материята, което произвежда топлина. Затова казваме, че любовта ражда живота, в който растат чувствата и мислите като семена. Ние не говорим за обикновената светлина и топлина, които излизат от слънцето. Ако се изложите на слънчевата светлина и топлина не на време, те могат да ви убият.
Един слънчев
удар
е в състояние да умъртви човека.
Ние говорим за светлината на мъдростта и топлината на любовта, които възрастват и възкресяват човека. Съвременните хора трябва да изучават живота по особен начин, а не както досега са го изучавали. Това означава вътрешно изучаване на живота, а не само външно, физическо изучаване. Ще каже някой, че животът има смисъл, докато хората се размножават. Това е неразбиране на законите.
към беседата >>
”, Христос изказал същия закон с още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те
ударят
по едната страна, дай и другата”.
Ето защо, бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си някакви лоши наклонности. Тъй както днес се хранят, отглеждат и възпитават децата, не може много да се очаква от тях. И днес още положението на жената не е завидно. Например, Мойсей е казал: „Не убий!
”, Христос изказал същия закон с още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те
ударят
по едната страна, дай и другата”.
Това подразбира пълно въздържане от прилагане на грубата сила. Ръката е носител на известни сили, но ако мисълта на човека, когото са ударили, е силна, от лицето му излиза такава светлина, която заставя виновника да осъзнае погрешката си и да не вдига ръка против ближния си. Един българин, добър и благочестив човек, но сприхав по характер, разправял една интересна опитност, която имал с жена си. И жена му била добра, разумна, със силно желание да живее добре с ближните си, да приложи Христовото учение. Един ден той накарал жена си да свърши никаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той й ударил една плесница, от която тя паднала на земята.
към беседата >>
Ръката е носител на известни сили, но ако мисълта на човека, когото са
ударили
, е силна, от лицето му излиза такава светлина, която заставя виновника да осъзнае погрешката си и да не вдига ръка против ближния си.
Тъй както днес се хранят, отглеждат и възпитават децата, не може много да се очаква от тях. И днес още положението на жената не е завидно. Например, Мойсей е казал: „Не убий! ”, Христос изказал същия закон с още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата”. Това подразбира пълно въздържане от прилагане на грубата сила.
Ръката е носител на известни сили, но ако мисълта на човека, когото са
ударили
, е силна, от лицето му излиза такава светлина, която заставя виновника да осъзнае погрешката си и да не вдига ръка против ближния си.
Един българин, добър и благочестив човек, но сприхав по характер, разправял една интересна опитност, която имал с жена си. И жена му била добра, разумна, със силно желание да живее добре с ближните си, да приложи Христовото учение. Един ден той накарал жена си да свърши никаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той й ударил една плесница, от която тя паднала на земята. Щом дошла в съзнание, жена му станала и продължила работата си, без да каже дума за случилото се. Като я погледнал, мъжът й почувствувал, че някаква особена светлина излязла от лицето й, която се отразила като огън върху него.
към беседата >>
Един ден той накарал жена си да свърши никаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той й
ударил
една плесница, от която тя паднала на земята.
”, Христос изказал същия закон с още по-високоморално съдържание, а именно: „Ако те ударят по едната страна, дай и другата”. Това подразбира пълно въздържане от прилагане на грубата сила. Ръката е носител на известни сили, но ако мисълта на човека, когото са ударили, е силна, от лицето му излиза такава светлина, която заставя виновника да осъзнае погрешката си и да не вдига ръка против ближния си. Един българин, добър и благочестив човек, но сприхав по характер, разправял една интересна опитност, която имал с жена си. И жена му била добра, разумна, със силно желание да живее добре с ближните си, да приложи Христовото учение.
Един ден той накарал жена си да свърши никаква работа, но понеже не могла да го задоволи, той й
ударил
една плесница, от която тя паднала на земята.
Щом дошла в съзнание, жена му станала и продължила работата си, без да каже дума за случилото се. Като я погледнал, мъжът й почувствувал, че някаква особена светлина излязла от лицето й, която се отразила като огън върху него. През целия ден той не могъл да се успокои. Дето отивал, все му било притеснено. Да сподели с никого състоянието си, не се решавал – гордостта не му позволявала.
към беседата >>
Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й
удари
една плесница.
Най-после решил да отиде при жена си и да се извини за лошата си постъпка. Когато се извинил за погрешката си и твърдо решил в себе си да не вдига втори път ръка върху жена си, той се успокоил. Жена му го простила, но и той издържал на обещанието си: никога вече не вдигнал ръка върху нея. Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си, не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки.
Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й
удари
една плесница.
Той може да удари и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това. Какво коства на жената, когато мъжът й удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? – Коя жена може да постъпи така? – Само разумната и любеща.
към беседата >>
Той може да
удари
и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това.
Когато се извинил за погрешката си и твърдо решил в себе си да не вдига втори път ръка върху жена си, той се успокоил. Жена му го простила, но и той издържал на обещанието си: никога вече не вдигнал ръка върху нея. Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си, не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й удари една плесница.
Той може да
удари
и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това.
Какво коства на жената, когато мъжът й удари една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й удари още една плесница? Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? – Коя жена може да постъпи така? – Само разумната и любеща. Още когато мъжът вдигне дясната или лявата ръка да бие, тя знае какво означава дясната и какво лявата ръка.
към беседата >>
Какво коства на жената, когато мъжът й
удари
една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й
удари
още една плесница?
Жена му го простила, но и той издържал на обещанието си: никога вече не вдигнал ръка върху нея. Ще кажете, че много мъже бият жените си, че и до днес още те практикуват това изкуство. Значи, не е дошъл още денят, когато жената ще се застъпи за себе си, не чрез насилие или грубост, но със силата на своите чисти мисли, чувства и постъпки. Ако тя е духовно силна, нека мъжът се опита да й удари една плесница. Той може да удари и една, и две плесници, но скъпо ще плати за това.
Какво коства на жената, когато мъжът й
удари
една плесница, да обърне тя и другата си страна към него и да каже да й
удари
още една плесница?
Мислите ли, че при това положение той би се осмелил втори път да вдигне ръка против нея? – Коя жена може да постъпи така? – Само разумната и любеща. Още когато мъжът вдигне дясната или лявата ръка да бие, тя знае какво означава дясната и какво лявата ръка. Когато човек вдига дясната си ръка да бие, той изисква от своя близък да бъде умен, интелигентен, да мисли добре.
към беседата >>
62.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Като слушат тия работи, някои искат магическата тояжка, като
ударят
с нея, да получат, каквото желаят.
Щом е така, грешникът има право да се топли на огъня и да се грее на слънцето, както и праведният. Грешникът и без това е измръзнал. Не се ли грее на огъня, той съвсем ще измръзне. И да не се грее, праведният пак е топъл. Той не е изложен на такива опасности, на каквито грешникът е изложен.
Като слушат тия работи, някои искат магическата тояжка, като
ударят
с нея, да получат, каквото желаят.
Добре е да придобие човек магическата тояжка, но за да се ползва от нея, той трябва да бъде разумен. Не е ли разумен, той ще направи ред пакости, за които един ден ще съжалява. В древността някога живели цар и царица. Царицата била много красива, но горда и тщеславна жена. Един ден тя настояла пред мъжа си да ѝ даде царството си, да управлява известно време.
към беседата >>
63.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Ако изчислявате
удара
на сърцето си, пулсът бива различен.
(втори вариант)
Може да стане и другото. Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате, си иде. Веднага лицето ви светне и на устните ви се явява една червенина. Хубавите мисли внасят едно разширение. И в това отношение разните душевни състояния си имат свой темп.
Ако изчислявате
удара
на сърцето си, пулсът бива различен.
Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е?
към втори вариант >>
Колко
удара
трябва да има сърцето?
(втори вариант)
Когато сте гневен, сърцето ви бие по един начин, когато имате омраза или някои благородни чувства, пулсът се мени. Значи при различните състояния и пулсът на сърцето е различен. Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е?
Колко
удара
трябва да има сърцето?
Те взимат 72. Но тези удари могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко удари да има сърцето, малко пулсиране. Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно.
към втори вариант >>
Но тези
удари
могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко
удари
да има сърцето, малко пулсиране.
(втори вариант)
Различно бие сърцето. Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства. И тогава нормалното кое е? Колко удара трябва да има сърцето? Те взимат 72.
Но тези
удари
могат да се увеличат и могат да се намалят, пък може и много малко
удари
да има сърцето, малко пулсиране.
Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има. Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане. Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно. А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно. Затова, ако човек иска да измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва да измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства.
към втори вариант >>
64.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
То има определен ритъм, с определено число
удари
в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. – Защо? – Защото тя произлиза от Бога. Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля.
То има определен ритъм, с определено число
удари
в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
от мястото, до което човек е стигнал в своето развитие. Като се изследва пулса на човека, може да се разбере, какво го очаква в бъдеще. По пулса на човека познавате, какво положение ще заема той: професор, министър, музикант, майка, баща и т.н. Ако пипнете пулса на новородено дете, познавате, ще живее ли то, или скоро ще замине за другия свят. Изобщо сърцето не се подчинява на човешки закони.
към беседата >>
65.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си
ударил
на бяг.
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква, да изпълнява службата си.
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха си
ударил
на бяг.
Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града.
към беседата >>
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си
ударил
на бяг.
(втори вариант)
През време на европейската война руските параходи бомбардираха Варна. Една голяма бомба се пръсна близо до църквата. Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали. Свещеникът разправя своята опитност. Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата, да изпълнява службата си.
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха си
ударил
на бяг.
Като се успокоил, той спрял да си почине. Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града. До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл да ходи, а под влиянието на страха той могъл да извърви няколко километра път с тичане. След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото си мислил. Една граната го заставила да излезе вън от града.
към втори вариант >>
66.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
Някой път виждаш и обратното: най-първо
удариш
някого по главата и след като дойде у тебе съзнанието, ти го съжаляваш, изтриваш му раните, намазваш ги с балсам, и оттам насетне ти почваш да гледаш всичкото изобилие в душата си.
(втори вариант)
Това няма да стане тъй, както хората изваждат най-лошите работи, които са станали в света. Други са били побужденията. Най-първо, лошото е един обратен процес на едно желание у човека. Да кажем, започваш с едно чувство на обич, но когато твоята обич не се оцени, у тебе се ражда друго едно чувство - да си отмъстиш. Ти виждаш в твоя кинематограф -започнал си добре, а свършваш зле.
Някой път виждаш и обратното: най-първо
удариш
някого по главата и след като дойде у тебе съзнанието, ти го съжаляваш, изтриваш му раните, намазваш ги с балсам, и оттам насетне ти почваш да гледаш всичкото изобилие в душата си.
И в твоя кинематограф започват да се нареждат картините: започваш зле, а свършваш добре. А има и мнозина, които в началото започват добре, и накрая свършват добре. Това са идеалните картини. Сега аз искам вие да дойдете до онова положение - и да започнете добре, и да свършите добре. И казвам: ако вие сте хора на убежденията, аз не искам да кажете, че той, Учителят, ни прати на земята или - той, Учителят, така казва.
към втори вариант >>
67.
Положително знание
,
ООК
, София, 30.4.1930г.,
Казват, че някой пострадал от слънчев
удар
.
Ако то не излезе навън, човек ще се изложи на големи страдания и нещастия. Когато почернява, човек трябва да се радва, защото слънцето го лекува. Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от слънцето. Мнозина се оплакват от слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява никакви повреди.
Казват, че някой пострадал от слънчев
удар
.
Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и земята. Когато се движи, човек трябва да регулира своя ход с движението на земята. Щом се хармонизира със земята, той ще се хармонизира и със слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човек никога няма да пострада от слънчев удар. Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която земята е направена.
към беседата >>
Слънчевият
удар
се дължи на известна дисхармония между човека и земята.
Когато почернява, човек трябва да се радва, защото слънцето го лекува. Хора, които не почерняват, не могат да се лекуват от слънцето. Мнозина се оплакват от слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар.
Слънчевият
удар
се дължи на известна дисхармония между човека и земята.
Когато се движи, човек трябва да регулира своя ход с движението на земята. Щом се хармонизира със земята, той ще се хармонизира и със слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение. При това положение човек никога няма да пострада от слънчев удар. Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на земята.
към беседата >>
При това положение човек никога няма да пострада от слънчев
удар
.
Слънцето не причинява никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и земята. Когато се движи, човек трябва да регулира своя ход с движението на земята. Щом се хармонизира със земята, той ще се хармонизира и със слънцето, защото между слънцето и земята има известно отношение.
При това положение човек никога няма да пострада от слънчев
удар
.
Човек трябва да знае, че материята на неговото тяло може да се уподоби на материята, от която земята е направена. Всяка частица от човешкото тяло има свойствата на материята на земята. Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре.
към беседата >>
При колко
удара
ще извадя маслото в нормално състояние?
(втори вариант)
Влиянието ще бъде различно. Сега това е едно твърдение, но не може да обясните защо, като залязва слънцето, ще има едно влияние, като изгрява - друго. Кои са причините? Представете си сега, че аз внасям в една бутилка мляко, прясно, подквасвам го, внасям малко една промяна. Започвам равномерно да удрям.
При колко
удара
ще извадя маслото в нормално състояние?
Да знаете при колко удара ще извадите маслото. След като счукате млякото, това мляко ще мяза ли на предното? Какво е станало с млякото? Пак е прясно мляко, преди половин час е издоено от кравата, очукано и извадено маслото. Човек по някой път мяза на такова чукано мляко.
към втори вариант >>
Да знаете при колко
удара
ще извадите маслото.
(втори вариант)
Сега това е едно твърдение, но не може да обясните защо, като залязва слънцето, ще има едно влияние, като изгрява - друго. Кои са причините? Представете си сега, че аз внасям в една бутилка мляко, прясно, подквасвам го, внасям малко една промяна. Започвам равномерно да удрям. При колко удара ще извадя маслото в нормално състояние?
Да знаете при колко
удара
ще извадите маслото.
След като счукате млякото, това мляко ще мяза ли на предното? Какво е станало с млякото? Пак е прясно мляко, преди половин час е издоено от кравата, очукано и извадено маслото. Човек по някой път мяза на такова чукано мляко. Той е прясно мляко, но е извадено нещо от него.
към втори вариант >>
Той започне с тояжката,
удари
, хлопне в другата топка, отскочат.
(втори вариант)
След туй се оставят, казва: „Да помниш.“ И двете заминават. Питам тогава, иде кажете, никаква философия няма. Това е билярд. Двама другари се разтърсят, това е игра на билярд. Там играят с три топки.
Той започне с тояжката,
удари
, хлопне в другата топка, отскочат.
Тия топки бяха приятели. Обаче, като се блъснат, отскочат. Питам, виновни ли са топките? И двамата - единият от едната страна, другият от другата, постоянно играят. Ако две приятелки се скарват, значи на билярд играят.
към втори вариант >>
Този слънчевият
удар
не иде от слънцето.
(втори вариант)
Трябва да мислите. Щом не мислите, слънцето може да ви изгори. Слънцето може много чудесии да произведе, но тия чудесии произтичат не толкоз от слънцето, но от самата земя. Има известни лоши влияния, които по някой път самата земя упражнява. Запример главоболието не иде от слънцето, изгарянето не иде от слънцето.
Този слънчевият
удар
не иде от слънцето.
Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, непременно ще имаш известен удар в главата. Или когато някой тръгне денем, ако не е знаел основните токове, ще трябва да се спрете. Вие, като вървите на разходка, направите една-две крачки, спри се, после пак направи няколко крачки, и пак се спри, докато станеш в хармония, в унисон с това движение. Защото между земята и слънцето има известна хармония. Ние, като тръгваме, не влизаме в хармония със слънцето или със земята, движението не е в хармония с тия частици.
към втори вариант >>
Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, непременно ще имаш известен
удар
в главата.
(втори вариант)
Щом не мислите, слънцето може да ви изгори. Слънцето може много чудесии да произведе, но тия чудесии произтичат не толкоз от слънцето, но от самата земя. Има известни лоши влияния, които по някой път самата земя упражнява. Запример главоболието не иде от слънцето, изгарянето не иде от слънцето. Този слънчевият удар не иде от слънцето.
Щом се намериш в известни вибрации, дисонанс със земята, непременно ще имаш известен
удар
в главата.
Или когато някой тръгне денем, ако не е знаел основните токове, ще трябва да се спрете. Вие, като вървите на разходка, направите една-две крачки, спри се, после пак направи няколко крачки, и пак се спри, докато станеш в хармония, в унисон с това движение. Защото между земята и слънцето има известна хармония. Ние, като тръгваме, не влизаме в хармония със слънцето или със земята, движението не е в хармония с тия частици. Сега да обясня идеята.
към втори вариант >>
68.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Вземете един
удар
.
(втори вариант)
Не, тя е най-дългата линия. Вие сте в началото на тази линия. Тогава има един закон, който определя поведението. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, каквото е началото на многократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. И каквото е началото на еднократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят.
Вземете един
удар
.
Ако ударите един човек един път и го ударите хиляда пъти, ще има ли едни и същи резултати? Да допуснем, че вие сте го ударили веднъж, но при всеки удар, с който вие ударите човека - ако един добър човек набие другиго, то битият нищо не е изгубил. Нищо повече. Но онзи все таки му е дал едно грамадно богатство, а при това битият дава под съд другия за 4-5 месеца затвор за побой. А в природата, както казах онзи ден, ако вие дадете под съд тръна, ако някой човек, на когото в крака е влязъл известен трън и вие дадете този трън под съд, вие ще страдате.
към втори вариант >>
Ако
ударите
един човек един път и го
ударите
хиляда пъти, ще има ли едни и същи резултати?
(втори вариант)
Вие сте в началото на тази линия. Тогава има един закон, който определя поведението. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, каквото е началото на многократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. И каквото е началото на еднократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. Вземете един удар.
Ако
ударите
един човек един път и го
ударите
хиляда пъти, ще има ли едни и същи резултати?
Да допуснем, че вие сте го ударили веднъж, но при всеки удар, с който вие ударите човека - ако един добър човек набие другиго, то битият нищо не е изгубил. Нищо повече. Но онзи все таки му е дал едно грамадно богатство, а при това битият дава под съд другия за 4-5 месеца затвор за побой. А в природата, както казах онзи ден, ако вие дадете под съд тръна, ако някой човек, на когото в крака е влязъл известен трън и вие дадете този трън под съд, вие ще страдате. Сега това са преводи.
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие сте го
ударили
веднъж, но при всеки
удар
, с който вие
ударите
човека - ако един добър човек набие другиго, то битият нищо не е изгубил.
(втори вариант)
Тогава има един закон, който определя поведението. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, каквото е началото на многократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. И каквото е началото на еднократните прояви в природата, такъв ще бъде и краят. Вземете един удар. Ако ударите един човек един път и го ударите хиляда пъти, ще има ли едни и същи резултати?
Да допуснем, че вие сте го
ударили
веднъж, но при всеки
удар
, с който вие
ударите
човека - ако един добър човек набие другиго, то битият нищо не е изгубил.
Нищо повече. Но онзи все таки му е дал едно грамадно богатство, а при това битият дава под съд другия за 4-5 месеца затвор за побой. А в природата, както казах онзи ден, ако вие дадете под съд тръна, ако някой човек, на когото в крака е влязъл известен трън и вие дадете този трън под съд, вие ще страдате. Сега това са преводи. Сега ще ви дам да направите един превод.
към втори вариант >>
69.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
И на тримата ще
удариш
по една плесница.
Стремете се към великата доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добрият човек остава верен на себе си. Той не се подава на външните условия. Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт.
И на тримата ще
удариш
по една плесница.
След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си.
към беседата >>
Ученикът срещнал военния,
ударил
му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му
ударил
две плесници и го повалил на земята.
Той не се подава на външните условия. Един от учениците на древните окултни школи отишъл при своя Учител да го пита, какво представя животът и какви закони го управляват. Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене.
Ученикът срещнал военния,
ударил
му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му
ударил
две плесници и го повалил на земята.
След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата.
към беседата >>
Ученикът се приближил към него и му
ударил
една плесница.
Учителят не отговорил направо на зададения въпрос, но казал на ученика си: Иди в света, дето ще срещнеш трима души – военен, брамин и адепт. И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога.
Ученикът се приближил към него и му
ударил
една плесница.
В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си. Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача.
към беседата >>
В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го
удари
, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си.
И на тримата ще удариш по една плесница. След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница.
В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го
удари
, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си.
Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също ударил плесница. Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно.
към беседата >>
Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също
ударил
плесница.
След това ще се върнеш при мене. Ученикът срещнал военния, ударил му една плесница, но докато се готвел да се отдалечи, военният му ударил две плесници и го повалил на земята. След това той срещнал един брамин, който се молел на Бога. Ученикът се приближил към него и му ударил една плесница. В първия момент браминът дигнал ръката си, с намерение да го удари, но веднага я свалил долу и продължил молитвата си.
Най-после ученикът срещнал адепта, на когото също
ударил
плесница.
Адептът бил толкова вглъбен в мисълта си, че даже не усетил плесницата. Нито един мускул на лицето му не трепнал. Ученикът се върнал при Учителя си и разказал своята опитност от дадената задача. Тогава учителят му отговорил: Военният представя закона, който действува с две срещу едно. Браминът представя разумното сърце в човека, което не търси правото си.
към беседата >>
Казал му да
удари
една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт.
(втори вариант)
Добрият човек, който се самовлада, той трябва при всичките условия да остане верен на себе си. Верен на себе си значи външният свят да не може да отвлече ума ти. Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит.
Казал му да
удари
една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт.
Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум.
към втори вариант >>
Казва: „Ще идеш, ще
удариш
на тримата по една плесница.“ Отива той и като
ударил
на военния една плесница, онзи му
ударил
две.
(втори вариант)
Верен на себе си значи външният свят да не може да отвлече ума ти. Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт.
Казва: „Ще идеш, ще
удариш
на тримата по една плесница.“ Отива той и като
ударил
на военния една плесница, онзи му
ударил
две.
Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал. Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване?
към втори вариант >>
Отишъл при ходжата, който се молел,
ударил
му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го
удари
, но се въздържал.
(втори вариант)
Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две.
Отишъл при ходжата, който се молел,
ударил
му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го
удари
, но се въздържал.
Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е.
към втори вариант >>
Отива при адепта,
ударил
му и на него една плесница.
(втори вариант)
Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две. Отишъл при ходжата, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал.
Отива при адепта,
ударил
му и на него една плесница.
Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две.
към втори вариант >>
При военния отидох и му
ударих
една плесница, той ми
удари
две.
(втори вариант)
Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е.
При военния отидох и му
ударих
една плесница, той ми
удари
две.
Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме удари. А третият, адептът, той даже не ме усети, че го ударих.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата. В природата, като направиш едно престъпление, ще ти направят две. Второто положение е чувствата, ще те турят наред. За третото положение, когато говорим за любовта, разбираме едно състояние да те не смущава нищо от тоя свят.
към втори вариант >>
Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме
удари
.
(втори вариант)
Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две.
Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме
удари
.
А третият, адептът, той даже не ме усети, че го ударих.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата. В природата, като направиш едно престъпление, ще ти направят две. Второто положение е чувствата, ще те турят наред. За третото положение, когато говорим за любовта, разбираме едно състояние да те не смущава нищо от тоя свят. Дотогава, докато се смущаваш от отношенията с хората, ти не си в областта на любовта.
към втори вариант >>
А третият, адептът, той даже не ме усети, че го
ударих
.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата.
(втори вариант)
Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е. При военния отидох и му ударих една плесница, той ми удари две. Отидох при религиозния човек, той само повдигна ръката си, но не ме удари.
А третият, адептът, той даже не ме усети, че го
ударих
.“ Учителят му казва: „Военният, той е по закона на природата.
В природата, като направиш едно престъпление, ще ти направят две. Второто положение е чувствата, ще те турят наред. За третото положение, когато говорим за любовта, разбираме едно състояние да те не смущава нищо от тоя свят. Дотогава, докато се смущаваш от отношенията с хората, ти не си в областта на любовта. Щом влезеш в областта на любовта, всичките отношения на хората не ти правят впечатление.
към втори вариант >>
Онзи, който ви
ударил
плесница, помните всичко.
(втори вариант)
Когато сте сами, как прекарвате времето? Представете си, че сте сами. Как прекарвате вашето време? Седите, ходите, как държите главата си, какво правите? Сега вашето внимание къде е?
Онзи, който ви
ударил
плесница, помните всичко.
Той ви ударил една, вие сте му ударили две. Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. Някои има като ходжата. Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете.
към втори вариант >>
Той ви
ударил
една, вие сте му
ударили
две.
(втори вариант)
Представете си, че сте сами. Как прекарвате вашето време? Седите, ходите, как държите главата си, какво правите? Сега вашето внимание къде е? Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко.
Той ви
ударил
една, вие сте му
ударили
две.
Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата. Някои има като ходжата. Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете. Някои ще се повърнете пак в света.
към втори вариант >>
70.
Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа
,
МОК
, София, 9.5.1930г.,
Природата е определила приблизително колко дишания са необходими да извърши човек в минута - 72
удара
има сърцето, а човек прави по 20 вдишки.
(втори вариант)
Някой път приемаме по-малко светлина, отколкото трябва. Вследствие на това ние мигаме с очите си. Щом ставаме нервни, ние мигаме бързо. Това е както един болен, който диша бързо. Дълбокото дишане и медленното дишане урегулира състоянието на човека.
Природата е определила приблизително колко дишания са необходими да извърши човек в минута - 72
удара
има сърцето, а човек прави по 20 вдишки.
Това е закон. 72 удара, това е един краен акт, волев акт на сърцето. Това е темпът на сърцето. 7 + 2 = 9. Имате числото 9 - това е един завършен процес.
към втори вариант >>
72
удара
, това е един краен акт, волев акт на сърцето.
(втори вариант)
Щом ставаме нервни, ние мигаме бързо. Това е както един болен, който диша бързо. Дълбокото дишане и медленното дишане урегулира състоянието на човека. Природата е определила приблизително колко дишания са необходими да извърши човек в минута - 72 удара има сърцето, а човек прави по 20 вдишки. Това е закон.
72
удара
, това е един краен акт, волев акт на сърцето.
Това е темпът на сърцето. 7 + 2 = 9. Имате числото 9 - това е един завършен процес. И приблизително имате 20 вдишки на минута. 2 е закон на противоречието.
към втори вариант >>
71.
Линията на живота / Правата линия на живота
,
МОК
, София, 16.5.1930г.,
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те
ударят
по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи.
Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания. Новото не се съгласява със старото.
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те
ударят
по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи.
Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
към беседата >>
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те
ударил
, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни.
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те
ударил
, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка.
Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу. Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница?
към беседата >>
Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те
ударил
: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя.
Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си.
Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те
ударил
: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя.
Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу. Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница? - Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата.
към беседата >>
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им
удари
плесница?
Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи, да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу.
Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им
удари
плесница?
- Защото считат, че достойнството им е накърнено. Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие?
към беседата >>
Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му
удари
още една плесница.
От морално гледище, каква разлика има между господаря и слугата? Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие? Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница.
Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му
удари
още една плесница.
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му удари, като на мене, две плесници. Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита.
към беседата >>
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му
удари
, като на мене, две плесници.
Какво предимство има господарят над слугата, че си позволява да го бие? Като господар, само той ли има право да бие? Представете си, че един разумен господар има разумен слуга. Един ден слугата се нахвърля върху господаря си и му удря една плесница. Като разумен човек, господарят запазва присъствие на духа си и обръща и другата страна към слугата си, да му удари още една плесница.
След това път така тихо и спокойно дава на слугата си две златни монети и му казва: Иди сега при друг господар и му
удари
, като на мене, две плесници.
Знаете ли, какво впечатление ще произведе този педагогически метод на господаря? Това значи, да се отнася човек философски към мъчнотиите и изпитанията в живота си. Господарят не постъпва така, защото счита за унижение слуга да го бие. Според мене, унижението се заключава в неиздържането на изпита. Ако господарят издържи изпита си, унижението отива към страната на слугата.
към беседата >>
Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те
ударят
по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
(втори вариант)
Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно. Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин.
Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те
ударят
по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл.
към втори вариант >>
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата"?
(втори вариант)
Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно. Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те
ударят
от едната страна, обърни и другата"?
Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
към втори вариант >>
Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те
удари
, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
(втори вариант)
Но какво е подразбирал Христос, като е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата"? Вие по някой път спирали ли сте се да помислите какво е искал да каже, каква е идеята му? Вие считате, че така са дадени нещата, буквално разбирате. Възможно е. Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл.
Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те
удари
, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай!
" Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне.
към втори вариант >>
Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е
ударил
една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си.
(втори вариант)
Но ако така се тълкува, тогава, дето се казва: ако те съблазни ръката, отсечи я, но това има иносказателен смисъл. Трябва да има съзнание у човека, ако дойде някой, че те удари, ти пази присъствие, обърни другата страна и кажи: „Заповядай! " Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре.
Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е
ударил
една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си.
И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата. Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право.
към втори вариант >>
Тогава ти ще му
удариш
една плесница, а той да издържа.
(втори вариант)
" Това е възпитание на волята. В даден случай ти се възпитаваш да се въздържаш. Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне.
Тогава ти ще му
удариш
една плесница, а той да издържа.
Защото все трябва да се вдигне горе на полицата. Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря.
към втори вариант >>
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е
ударил
той, това е нарушение на някакво достойнство.
(втори вариант)
Ти, за да се въздържаш, дигаш чувала на лавицата отгоре. Ако можеш да издържиш, ако ти можеш да кажеш на този, който ти е ударил една плесница, „Заповядай и другата", и след това преспокойно да се разговаряте, ти ще му кажеш: „Много ми е приятно, аз издържах изпита." И той сам е доволен в себе си. И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата.
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е
ударил
той, това е нарушение на някакво достойнство.
Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
към втори вариант >>
Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти
удари
една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга?
(втори вариант)
И казва на другия: „Стой сега ти, да видим, ти можеш ли да издържиш изпита." Защото това чувство може да се върне. Тогава ти ще му удариш една плесница, а той да издържа. Защото все трябва да се вдигне горе на полицата. Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право.
Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти
удари
една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга?
Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски. Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
към втори вариант >>
Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви
удари
една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
(втори вариант)
Запример, вземете сега разбирането - ти мислиш, че след като тe е ударил той, това е нарушение на някакво достойнство. Ако един господар бие слугата си, това го считат, че е право. Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата?
Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви
удари
една плесница, и ти му обърнеш и другата страна.
И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски. Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
към втори вариант >>
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти
удари
две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
(втори вариант)
Ако ти си един господар и идеш при слугата си и той ти удари една плесница, това ти считаш неправилно и се възмущаваш, казваш: „Как тъй слугата да бие господаря си." Но от морално гледище каква разлика има между един господар и един слуга? Какво преимущество има господарят да бие слугата си, а слугата да не може да бие господаря. Господарят, защото е господар, затова ли може да бие слугата? Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски.
Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти
удари
две плесници и ти му дадеш две звонкови златни?
Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят?
към втори вариант >>
Но колко господари има сега, които, ако слугата им им
ударят
по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
(втори вариант)
Допуснете, че вие сте господар и вашият слуга дойде и ви удари една плесница, и ти му обърнеш и другата страна. И тогава за двете плесници ти му дай две звонкови английски. Питам, какво впечатление ще направиш на слугата си, ако той ти удари две плесници и ти му дадеш две звонкови златни? Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод.
Но колко господари има сега, които, ако слугата им им
ударят
по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски?
Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят? Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го удари слугата му? Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие.
към втори вариант >>
Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го
удари
слугата му?
(втори вариант)
Представете си какво самообладание се изисква от вас? И после да му кажеш: „Това, което направи на мене, да го направиш и на други господари." Това е един отличен педагогически метод. Но колко господари има сега, които, ако слугата им им ударят по две плесници, че те да се спрат и по този начин - философски? Ако господарят е силен, той ще го набие още повече, пък ако е слаб, ще заповяда на един слуга да го набие. Но ако господарят му обърне и другата страна, и после му даде две златни, колко философски ще постъпи господарят?
Въпросът е, защо господарят се усеща унизен, ако го
удари
слугата му?
Унижение е, ако господарят не издържи. В дадения случай господарят трябва да се спре и да попита този слуга има ли право да го бие. Щом рече, че има право, значи той е господарят. И ако вие издържите изпита, вие сте господар на положението. Понеже това върви по закона на правата линия, а щом не може да издържи, върви по крива линия.
към втори вариант >>
Щом го
удари
господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност.
(втори вариант)
Та онези хора, които не могат да издържат своите изпитания, те вървят по кривата линия, те са слуги. Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание.
Щом го
удари
господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност.
И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга! " Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция. Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си.
към втори вариант >>
И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е
ударил
, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре.
(втори вариант)
Аз разбирам, всеки човек, който може да се самовлада и който може да издържи своите изпитания, той е господар. Тъй е всякога - и при доброто, и при злото, и при страдания, и при скърби, той запазва едно и също положение. Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност.
И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е
ударил
, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре.
Той беше благороден човек тоз слуга! " Ако господарят е по-силен и в гнева си удари слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция. Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар.
към втори вариант >>
" Ако господарят е по-силен и в гнева си
удари
слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
(втори вариант)
Той не се заблуждава с други неща. Той се радва, но не чрезмерно, и скърби на общо основание. Щом го удари господарят, той си мисли за всички други господари, които са го били, ако е имал тази опитност. И ако той издържи изпита, тогава у господаря, който го е ударил, непременно ще се яви една реакция, ще стане нещо у него, ще кажете: „Не, аз не направих добре. Той беше благороден човек тоз слуга!
" Ако господарят е по-силен и в гнева си
удари
слугата си, а той само погледне и си замине, непременно у господаря ще настане една реакция.
Та казвам, ще приложите правилото. Сега няма някой от вас, който да не е бил бит от слугата си. Че когато дойде някоя болест и ви бие, не мислете тогава, че вие сте господар. Дойде слугата, болестта, тури ви в леглото и ви налага на общо основание. Какво е коремоболието?
към втори вариант >>
72.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен
удар
в главата.
Изобщо, всеки човек има едно определено тегло, което не трябва нито да се намалява, нито да се увеличава. Всичко, каквото се случва на човека, е строго определено. Един богат американец се оженил за една млада, красива мома, англичанка. Те решили да направят сватбената си разходка в Ню-Йорк. Качили се на трена и тръгнали за Ню-Йорк.
В пътуването им станало катастрофа с техния трен; от сътресението на трена младоженецът бил изхвърлен навън, дето получил силен
удар
в главата.
От голямото сътресение на мозъка той полудял, поради което веднага го занесли в болница за лечение. Цели 16 години прекарал в болницата, а жена му все го очаквала, да се върне жив и здрав. Болницата, в която бил оставен, се отличавала със строги наредби: никой болен нямал право да излиза на разходка сам, без разрешение. Един ден болничните слуги забравили пътната врата отворена. Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата.
към беседата >>
Той получил
удар
в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система.
Младоженецът изскочил навън и се затичал към гарата. Слугите се спуснали да го гонят, но докато го хванат, той успял да влезе в един от вагоните на трена, който след няколко минути заминал. Слугите се върнали назад, като си казали: Да бъде свободен! Природата може да му помогне по някакъв начин, да се излекува. Обаче, и с този трен се случила катастрофа, подобна на първата.
Той получил
удар
в главата, както при първата катастрофа, който предизвикал голямо сътресение на нервната система.
Това сътресение помогнало за възстановяване на нормалното му състояние. Като се почувствал напълно нормален, той се върнал при жена си, с която заживели добре и разумно. Някои ще запитат, защо Провидението е допуснало този човек да изгуби ума си и да прекара в лудницата 16 години, лишен от условия за развитие. Защо е допуснато това, нищо не може да се каже, но интересен е фактът, че две еднакви причини произвеждат различни резултати. Всеки човек има такава опитност: в едно отношение някоя причина произвежда в мислите и в чувствата му известен обрат, добър или лош, и след известно време същата причина произвежда обратен на първия резултат.
към беседата >>
НАГОРЕ