НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
219
резултата в
79
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественото съвършенство
,
ООК
, София, 7.11.1923г.,
Че мъжът и жената се карали, че две деца си търгали косите, че някой
ударил
някого – това се констатира като факт, доколкото има отношение спрямо Божествената еволюция, но човешкото никъде не се хроникира.
На пръв план вие трябва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на втори план – вашето. Това е правилният ход на еволюцията. Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва да се прояви. Когато ние говорим, че не трябва да мислим зло един за друг, всякога подразбираме Божественото в нас – за него не трябва да говорим лошо, а не за човешкото. За човешкото нито Господ, нито ангелите искат да знаят нещо.
Че мъжът и жената се карали, че две деца си търгали косите, че някой
ударил
някого – това се констатира като факт, доколкото има отношение спрямо Божествената еволюция, но човешкото никъде не се хроникира.
Че ти си направил някаква къща за 100 000 лева, за това и помен няма, но енергията, която си иждивил, се отбелязва. Как и где си иждивил енергията на своя живот – това иска да знае Божественият свят, а че си бил министър, не иска да знае – това е човешко. Някои питат какво са били в миналото. Какво си бил в миналото? Хубаво, аз да ти кажа какво си бил.
към беседата >>
2.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
– „Чух го, на тъпанчето ми
удари
.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек.
„Който има уши да слуша, нека слуша! “ Природата е употребила дълго време, докато създаде човешкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вътрешно устройство, онези съединителни вътрешни нишки с мозъка, за да може да превръща звуковете. Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва да ги превърнеш, да знаеш, че е така. Като ти каже някой тия думи, звуковете удрят на тъпанчето ти, сърцето ти се възпламенява и ти казваш: „А, той ме обича“. – Защо, как?
– „Чух го, на тъпанчето ми
удари
.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек.
Дойде любовта в него и той се запали. Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота. За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо. Аз сега не говоря за онези прояви на движенията, които са чисто физически, но говоря за онези съзнателни движения. В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън.
към беседата >>
3.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
– По-добре ръката на Любовта да ми
удари
две плесници, отколкото да ме целуне устата на лицемерието.
Сега вие ще изберете едно от двете. Аз турям правило в новия морал: мога да ви обидя само ако не ви обичам, ако не ви любя. Всяко нещо, изказано без Любов, това е обида; всяко действие, направено без Любов, това е обида. И следователно първото нещо при новия морал: хората трябва да се стремят да говорят на новия език на Любовта. Как бихте желали да си говорим?
– По-добре ръката на Любовта да ми
удари
две плесници, отколкото да ме целуне устата на лицемерието.
Всяка уста на лицемерието, това е сифилистична уста. А като ви удари Бог, ще кажете: „Как тъй да ме удари! “ Ами всяко движение не е ли подтик на тази Божествена енергия? Ами как мислите, тези ангели тъй доброволно ли напущат небето? – Не, хване го Господ със своята ръка, завърти го и той се намери на земята.
към беседата >>
А като ви
удари
Бог, ще кажете: „Как тъй да ме
удари
!
Всяко нещо, изказано без Любов, това е обида; всяко действие, направено без Любов, това е обида. И следователно първото нещо при новия морал: хората трябва да се стремят да говорят на новия език на Любовта. Как бихте желали да си говорим? – По-добре ръката на Любовта да ми удари две плесници, отколкото да ме целуне устата на лицемерието. Всяка уста на лицемерието, това е сифилистична уста.
А като ви
удари
Бог, ще кажете: „Как тъй да ме
удари
!
“ Ами всяко движение не е ли подтик на тази Божествена енергия? Ами как мислите, тези ангели тъй доброволно ли напущат небето? – Не, хване го Господ със своята ръка, завърти го и той се намери на земята. Казвате: „Доброволно е дошъл“. Да, като го завърти Господ, ще дойде.
към беседата >>
4.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
Започва този хамалин да го ругае, да му изрежда най-лошите епитети, а той слушал, слушал, докато разбрал най-после дали ще може да издържа на
ударите
в живота, дали ще стане човек или не и му казва: Достатъчно вече!
Кроткият и въздържаният човек е човек без гняв. Не че няма гняв в него, но той превръща гнева още от основата му в полезна енергия. Един учен българин ми разправяше резултатите от един метод, който приложил върху себе си. Той свършил два факултета в странство и като се върнал в България, преди да се залови за каквато и да е работа, запитал се дали ще може да се прояви като истински човек в живота или не. За тази цел той избрал следния метод: намира един хамалин и го помолва да му говори най-лошите думи, които пожелае, за което ще му заплати добре.
Започва този хамалин да го ругае, да му изрежда най-лошите епитети, а той слушал, слушал, докато разбрал най-после дали ще може да издържа на
ударите
в живота, дали ще стане човек или не и му казва: Достатъчно вече!
И наистина, опитът излязъл много сполучлив. Вие често се натъквате на такива хамали в живота си, които ви услужват без пари, но сте недоволни. Този пример, който ви дадох, е действителен, но това могат да направят само хора с морална стабилност. Този опит не може да го направи всеки. И действително, всички велики хора в света всякога са били подлагани на такава дисциплина.
към беседата >>
Онзи, който днес те е
ударил
три пъти, след една година ще бъде твой приятел.
То няма нищо общо с Истината. Другаде можем да приложим това правило „око за око“, но дойде ли до Истината, ще обърнеш гърба си. Тя казва: Ти не се защитавай, аз ще те защитавам. Речеш ли сам да се защитаваш, ти си фалирал, ти си пропаднал вече. Остави Истината да те защитава.
Онзи, който днес те е
ударил
три пъти, след една година ще бъде твой приятел.
Но кога? – Ако ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: Извини, аз направих голяма погрешка по отношение към тебе, но зарад това отсега вече съм твой приятел. Сега, аз не искам да ангажирам всичкото ви време за учение на това, което ви говоря. Ще употребите само това време, което не знаете как да употребите, само празното си време.
към беседата >>
5.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба,
удари
го в носа, че да те помни.
И действително, всички убийци гледат да хванат човека, да го удушат, като му омотават въжето около врата. Когато заобиколят някой неприятел, тук действа разрушителността – започват своята стратегия, замислят отде да го нападнат, как да го убият и т.н. Разрушителността е най-грубата сила, която действа в човека. Тя е от най-ниско произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат да обесят някого, да го затворят, да го убият.
Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба,
удари
го в носа, че да те помни.
Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш.
към беседата >>
Всичко, което се
удари
у него, да отскочи.
Тя е от най-ниско произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всякога гледат да обесят някого, да го затворят, да го убият. Смелият човек казва някому: Ти не трябва да бъдеш баба, удари го в носа, че да те помни. Смелият човек трябва да напада и да се оттегля. Твърдият човек трябва да бъде като канара.
Всичко, което се
удари
у него, да отскочи.
Следователно, когато твърдостта действа в човека, кара го да отстоява правата си. Смелият човек казва: Ти не трябва да се оставяш да те яздят, трябва да се проявиш. Наблюдавайте и какви движения прави ръката при проявление на тия сили. Когато действа разрушителността например, ръката се свива на юмрук – забива нещо. Следете тия движения в малките деца особено, които се проявяват естествено.
към беседата >>
6.
Който люби
,
НБ
, София, 2.12.1923г.,
Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му
удариха
5 пъти по 35
удара
, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“.
Сегашните хора мислят, че като знаят да декламират някои думи от Писанието, знаят какво е искал да каже този пророк. Но докато този пророк е написал тези думи, знаете ли под каква дисциплина е минал? Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има откровение, но как е добил това откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй откровение. Аз ще ви приведа примера за апостол Павел.
Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му
удариха
5 пъти по 35
удара
, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“.
Но какво се крие зад тези удари, на какво се дължат те? – На този червения цвят. Един човек, на когото лицето е червено, само той може да те бие. Значи с много скърби ще влезем в Царството Божие. Всичките скърби в този живот произлизат от червения, кървавия цвят.
към беседата >>
Но какво се крие зад тези
удари
, на какво се дължат те?
Но докато този пророк е написал тези думи, знаете ли под каква дисциплина е минал? Апостол Павел, при все че имал онези дълбоки познания по Писанието, той сам е казал, че има откровение, но как е добил това откровение, сам си знае. Онези, които имат неговата опитност, те сами си знаят как се добива туй откровение. Аз ще ви приведа примера за апостол Павел. Апостол Павел първоначално е проповядвал едно, но след като го биха, след като му удариха 5 пъти по 35 удара, написа едно послание и каза: „С много скърби ще влезем в Царството Божие“.
Но какво се крие зад тези
удари
, на какво се дължат те?
– На този червения цвят. Един човек, на когото лицето е червено, само той може да те бие. Значи с много скърби ще влезем в Царството Божие. Всичките скърби в този живот произлизат от червения, кървавия цвят. Аз се спирам върху тия думи, за да наблюдавате вашето лице.
към беседата >>
7.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Ако
ударите
един съд в земята, той ще се размножи на малки парченца, но това не е размножаване в истинския смисъл на думата, това е раздробяване.
Този път може да минава покрай полета, планини, реки или други места. Ако този път е морален или умствен, той се отличава с една ясна, положителна мисъл. Ясните мисли не са безплодни, а всяка безплодна мисъл, според мен. безпокои човека. Например под думата .„размножаване“ съвременните хора разбират едно нещо, а в живата природа тази дума има двояко значение.
Ако
ударите
един съд в земята, той ще се размножи на малки парченца, но това не е размножаване в истинския смисъл на думата, това е раздробяване.
Когато хората вървят по този процес, те се израждат. Запример бащата е много умен. Синът слиза с един градус по-долу от бащиния си уровен. Неговият син пък слиза с още един градус по-долу от уровсна на баща си и т.н. Срещат се такива поколения в живота, които постепенно се израждат – вървят в нисходяща степен.
към беседата >>
8.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени,
ударенията
на думите пък имат особено съчетание.
живата Истина, Истина, Истина. Ниските тонове са такива, понеже се отдалечават, а за нас се представят, като че спадат. Ниските тонове обаче са най-изразителни. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещето, към което се приближаваме. Вторият стадий на музиката е свободното пеене.
При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени,
ударенията
на думите пък имат особено съчетание.
И ако човек не е въодушевен, той не може да пее. Щом дойде въодушевлението, всички могат да пеят. Хайде сега да изпеем „Кажи ми ти, светли Божи лъч“. Туй упражнение засега може да го оставим незавършено. Трябва да се стремите да пеете тихо, защото в тихото пеене вие ще можете да владеете гласа си.
към беседата >>
9.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
“ Но утре дойде един малък
удар
и той изгубва всичко, изгубва речта си.
Някой казва: „А, докато имам туй сърце, на него мога да уповавам.“ Но утре онзи лекар му пръкне една инжекция, сърцето му клекне. Питам тогава: где е силата на човека? Можем ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една малка инжекция отстъпва? Можем ли да разчитаме на такава ръка, която от едно малко ядро отпада? Някой философ казва: „Е, тука глава имам аз, мозък има в нея!
“ Но утре дойде един малък
удар
и той изгубва всичко, изгубва речта си.
Питам: где е знанието сега на този човек? Аз ще пристъпя сега към едно обяснение: не към самата реалност на нещата, но ще направя една аналогия. Представете си, че вие сте един библиотекар в една съвременна голяма библиотека, в която има около два и половина милиона тома книги. Вие сте учен човек: наредите я, знаете коя книга где се намира, знаете всички надписи. Но, представете си, че в тази библиотека, която се осветява от електрическо осветление, един ден се прекъсне токът.
към беседата >>
10.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Мислите ли, че ако Господ
удари
този-онзи по главата, че това е силата Божия?
Той не ви е създал, от самосебе си съществувате. Вие без да Го питате, без да ви даде позволение сте си съградили една къща и казвате: „Защо Господ ми даде туй място? “ Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата. Сега ще възразите: „Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо? “ Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие?
Мислите ли, че ако Господ
удари
този-онзи по главата, че това е силата Божия?
Това го правят само безсилните хора. Да убиваш хората, да им счупиш краката, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете, това не е сила, нито е наука. И силата Божия не седи в тия неща. Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете. Аз бих желал всички учени хора да създадат една теория, да обяснят какво подразбират под „създаване на светове“.
към беседата >>
Аз няма да се намеся, да
ударя
едното или другото.
Сега хората казват: „Ние трябва да бъдем меки, добри хора“. Но в какво седи тази добрина? Срещам аз двама ученици на улицата, 14–15-годишни, от трети или четвърти клас, хванали се и се бият. Казвам им: „Вие сте братчета, не се бийте! “ Не обръщат внимание те.
Аз няма да се намеся, да
ударя
едното или другото.
Не, аз съм силен човек, хващам двамата за краката, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не? “ – „Ще се примирим.“ Казвам: „Слушайте, това е моето учение. Ако е за налагане, мога да ви наложа по-хубаво, отколкото вие си мислите“. Сложа ги на земята. Те се гледат.
към беседата >>
Навсякъде
ударихме
само с картички.
Казват: „Може и без бонбонче“ – изпра̀ти си картичката и свършена работа! Дойде именият ден, пра̀ти си картичката, дето трябва – голяма чест направил! Имен ден с една картичка! Е, честит имен ден! Не, приятелю, не е така.
Навсякъде
ударихме
само с картички.
Отиваме при Христа, пак с картички. Казвам: Христос, като отворил сега по Рождество Христово чувала, чуди се какво да прави с тези картички. И чудното е, че всички тези хора седят на един ум и мислят, че са правоверни и че те са хората, които ще внесат култура в света. Казвам: Ами от 2,000 години защо не внесохте тази култура? „Ама Христос ще дойде.“ Ще дойде Христос, но не по този начин, както вие Го очаквате.
към беседата >>
11.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се
ударя
в камъка!
Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си. Той решил да му помогне, затова един ден взима една торба със злато, туря я насред пътя, близо до един камък, откъдето минавал бедния и следял да види какво ще стане.
Като дошъл бедният човек до камъка, рекъл си: Толкова години минавам по този мост все с отворени очи, чакай този път да си затворя очите, да видя мога ли да мина моста, без да се
ударя
в камъка!
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото.
към беседата >>
Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се
ударя
в камъка.
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се
ударя
в камъка.
И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно.
към беседата >>
И наистина, минал без да се
удари
в камъка, но и торбата не видял.
Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
И наистина, минал без да се
удари
в камъка, но и торбата не видял.
Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. И после казват: Минахме моста.
към беседата >>
12.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Преди малко извадих един и той, като излезе,
удари
ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Дохожда овчарят, затваря дупката, чува един глас: „Моля ти се, братко, недей затваря кладенеца! “ – „Как, преди малко извадих друг един.“ – „Не, моля ти се! “ – „Как, двама ли сте? “ – „Извади ме, моля ти се! “ – „А, ще те извадя!
Преди малко извадих един и той, като излезе,
удари
ми три плесници, че въжето било много грубо, та си охлузил ръцете.“ – „Не, аз ще ти бъда крайно признателен, хвърли ми каквото и да е въже.“ Овчарят го изважда и от благодарност графът го вика на угощение.
Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране?
към беседата >>
13.
Морални чувства
,
МОК
, София, 17.2.1924г.,
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко
удара
да ти
удари
.
А ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко
удара
да ти
удари
.
И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това.
към беседата >>
И ти ще броиш колко
удара
ти е дала, и според тия
удари
ще определиш точно каква ти е погрешката.
Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: Не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
И ти ще броиш колко
удара
ти е дала, и според тия
удари
ще определиш точно каква ти е погрешката.
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш.
към беседата >>
Пък като те
удари
и ти броиш едно, две, после те
удари
още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Или по право нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала, и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Пък като те
удари
и ти броиш едно, две, после те
удари
още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
към беседата >>
Природата ще ти даде четири
удара
, но хубаво ще те заболи.
Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Природата ще ти даде четири
удара
, но хубаво ще те заболи.
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи. Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
към беседата >>
Ако ти
удари
пет
удара
, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Ако ти
удари
пет
удара
, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи. Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакета, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб… Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
към беседата >>
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко
удара
да ти
удари
.
(втори вариант)
Вие, младите, имате много недъзи, но знайте, че Природата не се шегува. Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва.
Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко
удара
да ти
удари
.
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва.
към втори вариант >>
И ти ще броиш колко
удара
ти е дала и според тия
удари
ще определиш точно каква ти е погрешката.
(втори вариант)
Някои неща ги правите по незнание, обаче Природата еднакво налага, независимо от това дали знаеш, или не знаеш. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаеш погрешката си, ще знаеш защо те бие, а ако не знаеш и тя те налага, ти не можеш да разбереш защо те бие. Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.
И ти ще броиш колко
удара
ти е дала и според тия
удари
ще определиш точно каква ти е погрешката.
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
към втори вариант >>
Пък като те
удари
и ти броиш едно, после те
удари
още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
(втори вариант)
Тя е мълчалива, ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: „Не зная.“ Или по-право – нищо не казва. Тя спазва следния закон: за всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари. И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит.
Пък като те
удари
и ти броиш едно, после те
удари
още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона.
Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение.
към втори вариант >>
Природата ще ти даде четири
удара
, но хубаво ще те заболи.
(втори вариант)
Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Природата ще ти даде четири
удара
, но хубаво ще те заболи.
Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи. Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас.
към втори вариант >>
Ако ти
удари
пет
удара
, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
(втори вариант)
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи.
Ако ти
удари
пет
удара
, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства.
Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи. Това е само за обяснение. При разните погрешки, които правим в света, заразяват се известни органи у вас. Направиш ли една погрешка, ще почувстваш болка или в стомаха, или в сърцето, или в белите дробове, или в краката, или в лакътя, или в червата, или в пръстите, или в гръбначния стълб, или в черния дроб... Локализирането на болестите в разните места показва каква погрешка си направил.
към втори вариант >>
14.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Ще чуеш три тихи
удара
и ще кажеш: „Влез!
Вашата душа само тогава ще почувства всичко това. Тази душа ще затрепти. Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка. Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи. Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват.
Ще чуеш три тихи
удара
и ще кажеш: „Влез!
“ „И от тогаз се благовества царството Божие.“ Когато дойде тази вътрешна запалка, тогава ще дойде туй вътрешно просветление на ума и сърцето. Тогава ще се яви възвишеното и благородното в нашите души. Тогава поетите ще напишат най-хубавите си работи; тогава музикантите ще напишат най-хубавите си произведения; тогава готвачката ще приготви най-хубавото си ядене, шивачката – най-хубавите си дрехи.
към беседата >>
15.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Някой път тия линии се начупват в гърдите – заражда се охтика; някой път в мозъка – мръдва дъската на човека; някой път в сърцето – получава се
удар
и т.н.
Другият индивид ще изхвърли от себе си тази енергия. Ако е човек, около него се образува особена аура, която създава известна дисхармония между тези две лица. Ако си представим човека във вид на триъгълник, линиите на този триъгълник се начупват и около човешкото тяло се образува нещо във вид на ръжда или във вид на скреж. Ако човек е здрав, тия линии вървят успоредно и изтичат като лъчите на слънцето – много са красиви. Щом обаче се появи дисхармония в човека, тия линии се начупват ситно, на прах като ръжда, и тогава се зараждат разните болести.
Някой път тия линии се начупват в гърдите – заражда се охтика; някой път в мозъка – мръдва дъската на човека; някой път в сърцето – получава се
удар
и т.н.
Затова на човека трябва да се създадат големи мъчнотии, за да може този скреж, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идат големите страдания в света. Като се разчупи това яйце, пак ще дойде светлината в съзнанието на човека и той ще се намери в своето нормално състояние. Неразположен си духом, иди до Витоша, постой там 4–5 часа и се върни! Твоето състояние веднага ще се превърне.
към беседата >>
Христос
удари
ли някого с този камшик или само тъй го вдигна?
Това е една енергия, която се изразява по такъв начин именно. Питам: от чисто окултно гледище, Христос не можа ли да внуши на тия хора да излязат вън и без този камшик? – Можа. Защо тогава Христос употреби този камшик? Какво казва Писанието?
Христос
удари
ли някого с този камшик или само тъй го вдигна?
Някои считат, че Христос е направил това от слабост. Не, Христос постъпи така не от слабост, но това е един метод. По този начин Христос им каза: „Ако вие не изпълните волята Божия, от единия край до другия все ще ви бият“. И около кого от вас не се е увивал този камшик, и то по всички правила? Във всяка къща все има по един такъв камшик.
към беседата >>
16.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Искаш да
удариш
някого, но не го направяш, но друг вече бие някого.
После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек! “ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите.
Искаш да
удариш
някого, но не го направяш, но друг вече бие някого.
Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. В Англия, в Америка или другаде това училище е направено вече.
към беседата >>
Искашъ да
ударишъ
нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
(втори вариант)
Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ.
Искашъ да
ударишъ
нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого.
Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ.
към втори вариант >>
17.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Например, той ще
удари
някого, но с всеки
удар
предава своята енергия и по този начин я изгубва.
Мислите ли, че ако употребите грубостта, резултатът от нея ще бъде по-добър от този на учтивостта? Ако прекарате една година живота си в учтиви обноски, а следната година в груби, резултатите ще се анулират и вие ще дойдете пак в първоначалното си състояние – ще образувате един кръг в живота си, т.е. нищо няма да придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите. Това, което ще придобиете в A, в B ще го изхарчите. Грубият човек всякога харчи.
Например, той ще
удари
някого, но с всеки
удар
предава своята енергия и по този начин я изгубва.
Наблюдавайте това нещо в живота. Проследете един много силен човек, който бие 10–20 души. Ще видите, че след това той отслабва, изгубва силата си. Нежните, учтивите хора на вид са слаби, но след време те заякват. Следователно, когато ние казваме, че нежността или учтивостта са за предпочитане, разбираме, че това са методи за уякчаване на човешкия характер.
към беседата >>
Защото човешката енергия има обратни движения: ако
удариш
някого в носа, и той ще ви
удари
в носа.
Проследете един много силен човек, който бие 10–20 души. Ще видите, че след това той отслабва, изгубва силата си. Нежните, учтивите хора на вид са слаби, но след време те заякват. Следователно, когато ние казваме, че нежността или учтивостта са за предпочитане, разбираме, че това са методи за уякчаване на човешкия характер. Когато човек има излишна енергия, той трябва да знае по какъв начин да я предаде.
Защото човешката енергия има обратни движения: ако
удариш
някого в носа, и той ще ви
удари
в носа.
Ударете някого в лицето, и той ще ви удари в лицето. Някой път има изключение, но почти всякога в света се прилага законът „око за око, зъб за зъб“. Ето защо вие трябва да намерите разумно приложение на всичко това, което е заложено във вас. Запример, от три години насам ви са предадени толкова лекции. Аз бих желал да извадите от лекциите на първата година един метод за приложение.
към беседата >>
Ударете
някого в лицето, и той ще ви
удари
в лицето.
Ще видите, че след това той отслабва, изгубва силата си. Нежните, учтивите хора на вид са слаби, но след време те заякват. Следователно, когато ние казваме, че нежността или учтивостта са за предпочитане, разбираме, че това са методи за уякчаване на човешкия характер. Когато човек има излишна енергия, той трябва да знае по какъв начин да я предаде. Защото човешката енергия има обратни движения: ако удариш някого в носа, и той ще ви удари в носа.
Ударете
някого в лицето, и той ще ви
удари
в лицето.
Някой път има изключение, но почти всякога в света се прилага законът „око за око, зъб за зъб“. Ето защо вие трябва да намерите разумно приложение на всичко това, което е заложено във вас. Запример, от три години насам ви са предадени толкова лекции. Аз бих желал да извадите от лекциите на първата година един метод за приложение. Допуснете сега, че извадя едного от вас на таблата да изясни какво нещо е живата точка.
към беседата >>
18.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури
ударението
– на първата или на втората сричка?
И тъй, ще се стремите да бъдете свободни от всякакви предубеждения, от всякакви предразсъдъци. Човек трябва спокойно да работи, за да придобие смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа.
Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури
ударението
– на първата или на втората сричка?
Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод.
към беседата >>
Има закони, които определят
ударението
на думите в езика.
Човек трябва спокойно да работи, за да придобие смирение. Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа. Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка?
Има закони, които определят
ударението
на думите в езика.
В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог.
към беседата >>
В думата добро например
ударението
пада на втория слог.
Той трябва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влезете в Окултната школа. Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа. Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка? Има закони, които определят ударението на думите в езика.
В думата добро например
ударението
пада на втория слог.
Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско.
към беседата >>
По кой закон е турено там
ударението
?
Без това спокойствие нямате достъп до тази Школа. Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка? Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог?
По кой закон е турено там
ударението
?
– Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко.
към беседата >>
–
Ударението
е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод.
Когато употребявам думата достъп, къде е по-правилно да се тури ударението – на първата или на втората сричка? Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението?
–
Ударението
е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод.
Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това.
към беседата >>
Две личности, две сили са определяли
ударението
на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила
ударението
на думата добро на втория слог.
Има закони, които определят ударението на думите в езика. В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод.
Две личности, две сили са определяли
ударението
на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила
ударението
на думата добро на втория слог.
Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия.
към беседата >>
Ударението
в този случай е женско.
В думата добро например ударението пада на втория слог. Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог.
Ударението
в този случай е женско.
Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог.
към беседата >>
Жената значи е определила
ударението
в думата добро.
Защо да не е на първия слог? По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско.
Жената значи е определила
ударението
в думата добро.
Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове.
към беседата >>
Ако турим
ударението
на първия слог, то е мъжко.
По кой закон е турено там ударението? – Ударението е турено на втория слог, понеже думата добро означава плод. Две личности, две сили са определяли ударението на тази дума; едната от тях е била по-силна, следователно тя е поставила ударението на думата добро на втория слог. Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро.
Ако турим
ударението
на първия слог, то е мъжко.
Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог.
към беседата >>
Когато енергията е разрушителна,
ударението
пада винаги върху първия слог.
Ударението в този случай е женско. Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия.
Когато енергията е разрушителна,
ударението
пада винаги върху първия слог.
Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз!
към беседата >>
Когато енергията е мека,
ударението
пада върху последните слогове.
Жената значи е определила ударението в думата добро. Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог.
Когато енергията е мека,
ударението
пада върху последните слогове.
Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз! “ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“
към беседата >>
Меките
ударения
падат или на втория, или на третия слог.
Ако турим ударението на първия слог, то е мъжко. Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове.
Меките
ударения
падат или на втория, или на третия слог.
Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз! “ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“ Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение:
към беседата >>
Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде
ударението
на думите – в края ли, или в началото.
Ще ви докажа това. У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог.
Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде
ударението
на думите – в края ли, или в началото.
Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз! “ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“ Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение: Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето.
към беседата >>
Силните натури винаги си турят
ударението
на първия слог.
У македонците главите са широки, у тях има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слог. Когато енергията е мека, ударението пада върху последните слогове. Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото.
Силните натури винаги си турят
ударението
на първия слог.
Силният казва: „Аз! “ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“ Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение: Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята.
към беседата >>
Ако турите
ударението
на първия слог, имаме следното движение:
Меките ударения падат или на втория, или на третия слог. Когато силата е дошла в жената, тя определя къде да бъде ударението на думите – в края ли, или в началото. Силните натури винаги си турят ударението на първия слог. Силният казва: „Аз! “ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“
Ако турите
ударението
на първия слог, имаме следното движение:
Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята. Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически. Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението. Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
към беседата >>
Законът за поставяне на
ударенията
е чисто вътрешен, психологически.
Силният казва: „Аз! “ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“ Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение: Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята.
Законът за поставяне на
ударенията
е чисто вътрешен, психологически.
Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението. Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
към беседата >>
Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря
ударението
.
“ Онзи, който е скромен, казва меко: „Наша милост.“ Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение: Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята. Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически.
Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря
ударението
.
Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с ударение на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
към беседата >>
Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с
ударение
на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
Ако турите ударението на първия слог, имаме следното движение: Това движение показва, че се движите към две противоположни посоки – към центъра на Земята и към центъра на Слънцето. Единият отива към Небето, а другият – към посоката на Земята. Законът за поставяне на ударенията е чисто вътрешен, психологически. Когато ви говори някой човек, ще гледате как туря ударението.
Ако той каже аз, ти ще употребиш някоя дума с
ударение
на втория слог и работата ще се уреди благополучно.
към беседата >>
19.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Казвам: това момче не може да стигне този, който го
ударил
, защото краката на последния са дълги, а се връща в къщи, и пак него бият.
Господарката праща своя слуга – едно малко момче – да купи мляко в едно котле. Друго момче го замерва с камъни. То оставя котлето и отива да го гони. Други деца минават, бутват котлето и млякото се разлива. Момчето се връща в къщи и господарката му го набива.
Казвам: това момче не може да стигне този, който го
ударил
, защото краката на последния са дълги, а се връща в къщи, и пак него бият.
И всеки човек в света, който се спира да защитава честта си между хора, които нямат никакъв морал, всякога ще намери млякото си разсипано, другарчетата му ще го бият, и господарката му също ще го бие. Този закон е верен. Понеже вие се разправяхте с другите за себе си, господарката ви пита: ти защо остави млякото на пътя? Сега, вие мислите, че щом влезете в окултната наука, тя ще ви освободи от всичките ви погрешки. Не, тази наука може да ви даде отличен метод как да живеете по-добре.
към беседата >>
20.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
Казвате: ами ако аз съм един офицер и някой ме
удари
, не трябва ли да си изтегля ножа и да му кажа, че не съм говедо, а човек?
Дойде ли той при вас, самообладайте се, не казвайте, че не можете да го търпите. Кажете си в дадения случай, че можете да го търпите. Това, именно, е самообладание. Закон в природата е, че туй, което не искаш да направиш доброволно, ще ти го наложат. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постъпване и като не изпълниш законите, почва да те ограничава.
Казвате: ами ако аз съм един офицер и някой ме
удари
, не трябва ли да си изтегля ножа и да му кажа, че не съм говедо, а човек?
Добре, но ти си полковник или генерал, паднал си в плен, войници те карат и удрят из пътя. Какво ще правиш? Можеш ли да си извадиш ножа? Не можеш. И ние сме в плен от една велика сила в света, срещу която не можем да извадим ножа си.
към беседата >>
Единият начин седи в следното: ще го
удариш
и ще го простреш на земята, докато изгуби съзнание.
И ние сме в плен от една велика сила в света, срещу която не можем да извадим ножа си. И като не можеш да извадиш ножа си, тогава? Всички хора казват: трябва да докажеш, че си човек. Много добре, но как ще докажеш, че си човек? – По два начина.
Единият начин седи в следното: ще го
удариш
и ще го простреш на земята, докато изгуби съзнание.
Вторият начин: ти си много силен, хващаш го за краката и го държиш нагоре като свещ. Погледнеш го и му казваш: мислиш ли сега, че съм баба? Ако ти държиш този човек нагоре във въздуха около 10 минути, какво мнение ще има той за тебе? Мислите ли, че втори път ще си позволи да постъпи пак тъй с вас? Не, като мине втори път покрай вас, ще каже: Господине, познавам ви.
към беседата >>
21.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Ако ми
ударят
една плесница, и аз ще
ударя
.
Обикновено тя е изправена, което показва сигурност, че уповава на нещо велико. И войникът, преди да попадне в плен, държи главата си изправена. Като пленник, той навежда главата си надолу. Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат.
Ако ми
ударят
една плесница, и аз ще
ударя
.
Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат. – Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя.
към беседата >>
Какво ще правиш, ако един от тях те
удари
с пушката си ?
Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат. – Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе.
Какво ще правиш, ако един от тях те
удари
с пушката си ?
Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап. Според Христовото учение, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата. В случая, Христовото учение е приложимо.
към беседата >>
Ще го
удариш
ли и ти ?
Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат. – Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ?
Ще го
удариш
ли и ти ?
– Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап. Според Христовото учение, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата. В случая, Христовото учение е приложимо. Ако не го приложиш, очаква те нещо по-лошо.
към беседата >>
Според Христовото учение, ако те
ударят
по едната страна, ще дадеш и другата.
– Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап.
Според Христовото учение, ако те
ударят
по едната страна, ще дадеш и другата.
В случая, Христовото учение е приложимо. Ако не го приложиш, очаква те нещо по-лошо. Аз наричам герой този, който, попаднал в плен, може да разположи войниците и да се разговаря с тях приятелски. Ако е в сила да ги застави да приберат ножовете и пушките си и да го почувствуват като свой брат, той е истински герой. – Може ли да стане това?
към беседата >>
22.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Като видях, че идат стражари,
ударих
на бяг.
Всички хора – свещеници, учители, професори имат особени разбирания. Всички хора са особени; жалко е, че не са избрани. – Аз съм особен човек. – В какво се заключава твоята особеност? – Независим съм, но без да мисля, направих един скандал, за който щях да лежа в участъка.
Като видях, че идат стражари,
ударих
на бяг.
Минавайки покрай къщата на моя приятел, скрих се там, докато заминат стражарите. Това било герой! Избягал и се скрил, а другарите му хванали и ги били. Друг се хвали, че дал под съд приятеля си, който му дължал известна сума. Съдът издал изпълнителен лист, и така той си взел парите.
към беседата >>
23.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Ако със същия чук
ударя
ръката на човека, той ще се радва ли?
Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам.
Ако със същия чук
ударя
ръката на човека, той ще се радва ли?
Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана.
към беседата >>
24.
Каляване на материята
,
СБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и учителят му
ударил
един такъв юмрук, който той завинаги запомнил.
“ Като дойде надеждата у човека, той казва: „Знаете ли, тъй ми иде целия свят да обгърна.“ – Да, но и това нищо не ни дава. При този процес човек няма място откъде да ти даде нещо. Той няма пътища и съобщения. А ние, като видим всяко нещо, казваме: „Дай го! “ Да се говори за тези работи, това е много нещо.
В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и учителят му
ударил
един такъв юмрук, който той завинаги запомнил.
А новото не седи там. Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: „Слушай, когато се говори Истината, на дървен чук не се седи. Ще седиш горе, но щом чуеш това дрън-н-н, ще слезеш долу.“ Когато кажа на някого: „Слез долу! “ – долу трябва да слезе.
към беседата >>
25.
Общи въпроси
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал Учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и Учителят му
ударил
един такъв юмрук, който той завинаги запомнил.
" Като дойде надеждата у човека, той казва: "Знаете ли, тъй ми иде целия свят да обгърна." - Да, но и това нищо не ни дава. При този процес човек няма място откъде да ти даде нещо. Той няма пътища и съобщения. А ние като видим всяко нещо, казваме: "Дай го! " Да се говори за тези работи, това е много нещо.
В индуската литература има един такъв пример: един ученик искал Учителят му да му каже нещо, което не се отнасяло до него, което не трябвало да знае, и Учителят му
ударил
един такъв юмрук, който той завинаги запомнил.
А новото не седи там. Учителят трябва да седне и да каже на ученика си: "Слушай, когато се говори истината, на дървен чук не се седи. Ще седиш горе, но щом чуеш това "дрън-н-н", ще слезеш долу." Когато кажа на някого: Слез долу! - долу трябва да слезе. Смирение трябва.
към беседата >>
26.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви
удари
в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка.
По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви
удари
в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка.
Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос?
към беседата >>
Вие се уплашвате след този
удар
.
Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек. Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви.
Вие се уплашвате след този
удар
.
Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?
към беседата >>
едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие –
удар
.
На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек. Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е.
едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие –
удар
.
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така?
към беседата >>
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е
ударил
в носа, той е разрешил един въпрос?
Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар.
Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е
ударил
в носа, той е разрешил един въпрос?
Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така? “ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така? “ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче.
към беседата >>
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви
удари
въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша!
(втори вариант)
По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви
удари
въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша!
Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
към втори вариант >>
Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този
ударъ
.
(втори вариант)
Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ. Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка.
Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този
ударъ
.
Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така?
към втори вариант >>
едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие —
ударъ
.
(втори вариант)
На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ. Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е.
едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие —
ударъ
.
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така?
към втори вариант >>
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е
ударилъ
въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
(втори вариант)
Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ.
Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е
ударилъ
въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ?
Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче.
към втори вариант >>
27.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Ти
удариш
с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме
удари
преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
Можете да направите някое добро в живота си във времето, когато имате най-лошо разположение. Неразположенията в нас са външни, физически. Всички физически неразположения са на физическия свят, те не принадлежат на духовния свят. Ти си неразположен – това неразположение се отнася до плътта. Обиди те някой и ти се докачиш – това е физическо проявление.
Ти
удариш
с камък едно куче, но след 2-3 дни, като минеш покрай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме
удари
преди няколко дена, не искам да минаваш оттук.“ И това куче се докача, както и ти.
Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? Обидата съществува във всички животни, но тя не е нещо духовно. ледователно да помним лошите неща – това е животинско качество, а да помним добрите неща и да забравяме лошите – това е ангелско качество. Сега вие ще ми кажете: „Как да забравим? “ Аз ще ви кажа как да забравите.
към беседата >>
28.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически
удари
, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Това не е според сегашната химия, но според старите алхимици, които смятат азота за един от най-старите елементи, от най-уравновесените; затова в него няма тези преходни състояния, както в другите елементи. Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие.
Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически
удари
, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират. Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане?
към беседата >>
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква
удар
и тия блокирани органи се парализират.
Той е много консервативен. В него нещата стават систематично, плавно, той регулира всички други елементи. Казахме, че тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом започне да се намалява или да се губи азотът, в ума на хората се заражда едно безпокойствие. Това, че някои хора полудяват или получават апоплексически удари, се дължи на липсата на азот, на липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което се изгубва равновесието на организма.
Щом се изгуби равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на повече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква
удар
и тия блокирани органи се парализират.
Та първото важно нещо за вас: ще знаете, че силата на вашия живот зависи от състоянието на вашия мозък. Не е важно какво е състоянието на външния свят, важно е състоянието на вашия мозък – от него зависи вашето бъдеще. Вие ще ми възразите: „Не, от моя дух зависи моят живот.“ Добре, но твоят дух може да се прояви само чрез твоите здрави ръце и крака. Ако се отрежат ръцете и краката ти, какво ще остане? Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух – това е мозъкът.
към беседата >>
29.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Азъ мога направо да
ударя
нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Много хубаво разсѫждава този човѣкъ. Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ. За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно. Въ какво седи боятъ? Допуснете сега двѣ нѣща.
Азъ мога направо да
ударя
нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ ударилъ двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него. Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки. Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина.
към беседата >>
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ
ударилъ
двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него.
Но, той се връща въ кѫщи, жена му не успѣла да сготви на врѣме, и той веднага се нахвърля върху ѝ, набие я, безъ да му дойде на умъ, че постѫпва точно тъй, както онзи, когото осѫди на улицата.Това, което ти видѣ на улицата, бѣше кръстътъ, който се яви прѣдъ тебе и те прѣдупрѣждаваше: ти ще се върнешъ въ кѫщи, но жена ти, поради нѣкакво неразположение не е успѣла да сготви, и ти веднага ще се нахвърляшъ върху нея да я биешъ. За да избѣгнешъ туй противорѣчие, вземи посока или на лѣво или на дѣсно. Въ какво седи боятъ? Допуснете сега двѣ нѣща. Азъ мога направо да ударя нѣкому двѣ плѣсници, но може и да се случи така, че нѣкой другъ да ме блъсне въ васъ, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
Въ първия случай вие считате мене виновникъ, че съмъ
ударилъ
двѣ плѣсници, а въ втория случай считате виновникъ този, който ме блъсналъ, и ще се оплачите противъ него.
Но, ако азъ не бѣхъ между него и васъ, вашата глава щѣше да бѫде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у насъ има една причина, която тласка ума, сърдцето и волята ни въ извѣстни посоки. Трѣбва да видимъ, разумна ли е тази причина. Казва Писанието: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
към беседата >>
Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3
удара
, значи всичко 12 пѫти.
Не, за всѣки пѫтникъ има единъ законъ. Той е слѣдниятъ: на пѫтника е позволено да тропне само три пѫти на прозореца, и като потропа четвъртия пѫть – нѣма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: ама ние може да не сме чули този пѫтникъ, може да сме били на гости. Е, азъ взимамъ факта тъй, че сте били въ кѫщи. Че сте били на гости, това е изключение.
Вие сте свободни да приемете този пѫтникъ, или не, а на пѫтника е позволено да хлопне 3 пѫти по 3, значи 9 пѫти, и още единъ пѫть, но пакъ по 3
удара
, значи всичко 12 пѫти.
Числото 12 е цѣлиятъ крѫгъ на човѣшкия животъ. Този братъ, когото не сѫ приели въ този домъ, ще тръгне отъ кѫща въ кѫща по цѣлото братство и ще разправя: прѣдставете си, снощи ходихъ при еди-кой си братъ, похлопахъ, но не ме приеха. И сега, всичкитѣ сестри и братя, отъ своя страна, тръгватъ и разправятъ: прѣдставете си, този братъ не го приеха! Други: прѣдставете си! – Е, прѣдставете си!
към беседата >>
Аз мога направо да
ударя
някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
(втори вариант)
Много хубаво разсъждава този човек. Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш. За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно. В какво седи боят? Допуснете сега две неща.
Аз мога направо да
ударя
някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
В първия случай вие считате мене виновник, че съм ударил две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него. Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки. Трябва да видим, разумна ли е тази причина.
към втори вариант >>
В първия случай вие считате мене виновник, че съм
ударил
две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него.
(втори вариант)
Но, той се връща в къщи, жена му не успяла да сготви навреме, и той веднага се нахвърля върху й, набие я, без да му дойде наум, че постъпва точно тъй, както онзи, когото осъди на улицата.Това, което ти видя на улицата, беше кръстът, който се яви пред тебе и те предупреждаваше: Ти ще се върнеш в къщи, но жена ти, поради някакво неразположение не е успяла да сготви, и ти веднага ще се нахвърлиш върху нея да я биеш. За да избегнеш туй противоречие, вземи посока или наляво или надясно. В какво седи боят? Допуснете сега две неща. Аз мога направо да ударя някому две плесници, но може и да се случи така, че някой друг да ме блъсне във вас, та и вашата глава да се пръсне, и моята да се пръсне.
В първия случай вие считате мене виновник, че съм
ударил
две плесници, а във втория случай считате виновник този, който ме блъснал, и ще се оплачете против него.
Но, ако аз не бях между него и вас, вашата глава щеше да бъде здрава. Значи, вие не хвърляте обвинението си върху мене, а върху друга причина. И тъй, у нас има една причина, която тласка ума, сърцето и волята ни в известни посоки. Трябва да видим, разумна ли е тази причина. Казва Писанието: „Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.“ Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинския живот и животинския ум.
към втори вариант >>
Вие сте свободни да приемете този пътник, или не, а на пътника е позволено да хлопне 3 пъти по 3, значи 9 пъти, и още един път, но пак по 3
удара
, значи всичко 12 пъти.
(втори вариант)
Не, за всеки пътник има един закон. Той е следният: на пътника е позволено да тропне само три пъти на прозореца, и като потропа четвъртия път – няма право повече. Сега, за свое оправдание, вие може да кажете: Ама ние може да не сме чули този пътник, може да сме били на гости. Е, аз взимам факта тъй, че сте били в къщи. Че сте били на гости, това е изключение.
Вие сте свободни да приемете този пътник, или не, а на пътника е позволено да хлопне 3 пъти по 3, значи 9 пъти, и още един път, но пак по 3
удара
, значи всичко 12 пъти.
Числото 12 е целият кръг на човешкия живот. Този брат, когото не са приели в този дом, ще тръгне от къща в къща по цялото братство и ще разправя: Представете си, снощи ходих при еди-кой си брат, похлопах, но не ме приеха. И сега, всичките сестри и братя, от своя страна, тръгват и разправят: Представете си, този брат не го приеха! Други: Представете си! – Е, представете си!
към втори вариант >>
30.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Те за тях са силни, неприятни
удари
.
Който не знае тия неща, мисли, че всеки гърмеж, всяка буря е за него. Ще си каже: „Отидох вече! “ След туй небето ще се разведри, Слънцето отново ще изгрее и той ще каже: „Времето е много хубаво, отлично! “ След онзи проливен дъжд, след гръмотевицата въздухът е освежен, чист. Когато слънчевите лъчи падат върху нас или върху кое и да е по-низше същество от нас, те се отразяват благотворно, но ако същите тия лъчи биха паднали върху някой ангел или върху някой възвишен дух, биха им причинили някаква вреда.
Те за тях са силни, неприятни
удари
.
Значи Божественият свят трябва да има специални начини за изявление по отношение на различните същества. И наистина, онази светлина, в която ангелите живеят, е толкова деликатна, че вие даже не бихте я почувствали. Следователно приятните неща за нас са неприятни за други същества, по-висши от нас, и приятните неща за тях са неприятни за нас. Ако ние влезем в ангелския свят, светлината, при която те живеят, е толкоз възвишена, че ние ще се намерим в тъмен свят. Този свят ще ни бъде безпредметен, не ще можем да работим в него.
към беседата >>
31.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Какво правятъ тукъ гражданитѣ, като видятъ, че нѣкои дѣца хвърлятъ камъни по улицата, играятъ си и
ударятъ
по главата нѣкой минувачъ?
Това сѫ задачи, които трѣбва да се разрѣшатъ. Питамъ: защо ви сѫ тия съврѣменни велики теории, които сѫществуватъ? Да допуснемъ, че имате такава сила въ рѫката си, че можете да дигнете земята. За какво може да използувате тази ваша сила? Ако тръгнете по свѣта и започнете съ рѫката си да дигате всички планети отъ тѣхния пѫть, мислите ли, че онѣзи по-велики сѫщества отъ васъ ще ви оставятъ така да използувате силата си, да си играете?
Какво правятъ тукъ гражданитѣ, като видятъ, че нѣкои дѣца хвърлятъ камъни по улицата, играятъ си и
ударятъ
по главата нѣкой минувачъ?
– Повикватъ нѣкой стражарь, прѣдаватъ нему дѣцата, да ги накаже – и си заминаватъ. Сега, ние, съврѣменнитѣ хора, не мязаме ли съ нашитѣ мисли на тия дѣца? Всѣки прави прѣстрѣлки. Всички питатъ: защо Господь е направилъ свѣта така, защо азъ съмъ нещастенъ, защо азъ съмъ куцъ, защо азъ съмъ слѣпъ, защо майка ми, баща ми, жена ми умрѣха? Казватъ: нѣмаме ли право да питаме?
към беседата >>
Какво правят тук гражданите, като видят, че някои деца хвърлят камъни по улицата, играят си и
ударят
по главата някой минувач?
(втори вариант)
Това са задачи, които трябва да се разрешат. Питам: Защо ви са тия съвременни велики теории, които съществуват? Да допуснем, че имате такава сила в ръката си, че можете да дигнете земята. За какво може да използвате тази ваша сила? Ако тръгнете по света и започнете с ръката си да дигате всички планети от техния път, мислите ли, че онези по-велики същества от вас ще ви оставят така да използвате силата си, да си играете?
Какво правят тук гражданите, като видят, че някои деца хвърлят камъни по улицата, играят си и
ударят
по главата някой минувач?
– Повикват някой стражар, предават нему децата, да ги накаже – и си заминават. Сега, ние, съвременните хора, не мязаме ли с нашите мисли на тия деца? Всеки прави престрелки. Всички питат: Защо Господ е направил света така, защо аз съм нещастен, защо аз съм куц, защо аз съм сляп, защо майка ми, баща ми, жена ми умряха? Казват: Нямаме ли право да питаме?
към втори вариант >>
32.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Де ще турите
ударението
?
Сега да изпеем упражнението В начало бе Словото. В изречението В начало бе Словото коя дума е силна? Отговор: Словото. Как ще ми докажете да разбера това? Как ще се произнесе думата Слово?
Де ще турите
ударението
?
Има силни думи, на които, като се изговарят, за да се подчертае силата им, турят на специални места ударенията. Вземете думата разум – раз-ум. Тя е сложна дума и не е от славянско произхождение. Коренът ом или ум е една свещена дума. На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества.
към беседата >>
Има силни думи, на които, като се изговарят, за да се подчертае силата им, турят на специални места
ударенията
.
В изречението В начало бе Словото коя дума е силна? Отговор: Словото. Как ще ми докажете да разбера това? Как ще се произнесе думата Слово? Де ще турите ударението?
Има силни думи, на които, като се изговарят, за да се подчертае силата им, турят на специални места
ударенията
.
Вземете думата разум – раз-ум. Тя е сложна дума и не е от славянско произхождение. Коренът ом или ум е една свещена дума. На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата раз.
към беседата >>
33.
Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите
,
МОК
, София, 16.11.1924г.,
Сътресенията, стрясканията, те са за човека
удари
.
Стряскането произвеждаме ние. В природата има страдания, интензивни страдания, но стряскане там няма. Стряскането, това е един опасен процес на отскачане, на прекъсване, а туй прекъсване е много ужасно. Седи някой, стресне се: „Какво ще стане с мен? “ Че като се стряска, стряска, най-после от него нищо не остава.
Сътресенията, стрясканията, те са за човека
удари
.
Затуй ще избегнете стрясканията. А за да се избегнат те, човек трябва да има вяра във великия закон, който работи в Божествения свят. Понеже всичко туй представлява една разумна система, тия планети са ги образували разумни същества и тия течения са под строгия контрол на тези същества и чрез тях те влияят през пространството на хората. Когато един възвишен дух иска да ви повлияе в една насока, ще бутне известен бутон и ще изпрати тия течения, ще ти помогне. А когато иска да те спре, пак ще бутне един бутон, противоположно действие ще прати.
към беседата >>
Сътресенията, стрясканията са
удари
за човека.
(втори вариант)
В Природата няма стряскане – ние произвеждаме стряскането. В Природата има интензивни страдания, но стряскане няма. Стряскането е един опасен процес на отскачане, на прекъсване, а туй прекъсване е опасно нещо. Някой седи, стряска се и казва: „Какво ще стане с мен? “ И като се стресне веднъж, дваж и повече пъти, най-после нищо не остава от него.
Сътресенията, стрясканията са
удари
за човека.
Затуй ще избягвате стрясканията, а за да се избегнат, човек трябва да има вяра във великия закон, който работи в Божествения свят. Всички планети представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества, затова тези течения са под строгия контрол на тези Същества и чрез тях те влияят на хората през пространството. Когато един възвишен дух иска да ви повлияе в една насока, той ще бутне известен бутон и ще изпрати тия течения – чрез тях ще ви помогне; когато пък иска да ви спре в пътя, ще бутне друг бутон и ще ви прати противодействащо влияние. Тъй щото те си служат с тези течения или да ви подтикнат към Добро, или да спрат направлението на вашата мисъл или на вашето желание.
към втори вариант >>
34.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само
ударите
, разбирам болката?
– Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот. От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал.
Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само
ударите
, разбирам болката?
Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. Какво нещо е скръбта сама по себе си? – Тя е загуба на нещо или недоимък от нещо, или спънка към известна цел, към която се стремиш.
към беседата >>
Ако
ударят
поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той.
От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката?
Ако
ударят
поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той.
Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. Какво нещо е скръбта сама по себе си? – Тя е загуба на нещо или недоимък от нещо, или спънка към известна цел, към която се стремиш. Ти можеш да скърбиш за изгубената си сила, за изгубен жив предмет.
към беседата >>
35.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му
ударишъ
двѣ плѣсници.
Ако ти угаждашъ на себе си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ. Когато човѣкъ иска да угоди на Бога, той не може да се надѣе на хората, да каже, че азъ като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошълъ до идеята да служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ да се занимава съ дребнавоститѣ въ живота. Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ да ме научишъ на изкуството да познавамъ законитѣ на великата Любовь“. Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ.
Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му
ударишъ
двѣ плѣсници.
Послѣ ще дойдешъ да ми кажешъ, какво научи. Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ. Отива първо при военния и му удря една плѣсница. Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу.
към беседата >>
Не останало врѣме да
удари
и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ.
Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ. Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му ударишъ двѣ плѣсници. Послѣ ще дойдешъ да ми кажешъ, какво научи. Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ. Отива първо при военния и му удря една плѣсница.
Не останало врѣме да
удари
и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ.
Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание. Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници. – Не е лошо нѣщо ударътъ, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта. Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ.
към беседата >>
Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му
ударилъ
двѣ плѣсници.
Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ. Отива първо при военния и му удря една плѣсница. Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание.
Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му
ударилъ
двѣ плѣсници.
– Не е лошо нѣщо ударътъ, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта. Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ. Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката си, но послѣ я свалилъ. Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“.
към беседата >>
– Не е лошо нѣщо
ударътъ
, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта.
Отива първо при военния и му удря една плѣсница. Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание. Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници.
– Не е лошо нѣщо
ударътъ
, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта.
Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ. Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката си, но послѣ я свалилъ. Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“. И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята.
към беседата >>
Тамъ, като
ударишъ
една плѣсница, ще ти
ударятъ
двѣ.
Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание. Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници. – Не е лошо нѣщо ударътъ, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта.
Тамъ, като
ударишъ
една плѣсница, ще ти
ударятъ
двѣ.
Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката си, но послѣ я свалилъ. Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“. И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята. Дойде нѣкой при тебе, удари ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му ударишъ двѣ, като този воененъ.
към беседата >>
Дойде нѣкой при тебе,
удари
ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му
ударишъ
двѣ, като този воененъ.
Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ. Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката си, но послѣ я свалилъ. Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“. И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята.
Дойде нѣкой при тебе,
удари
ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му
ударишъ
двѣ, като този воененъ.
Ако си като този брамининъ, ще разсѫждавашъ за моралния свѣтъ. Ще ти ударятъ двѣ плѣсници, но ти само ще си подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу. Но, има и трето положение. Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти ударили плѣсници. Сега, мнозина казватъ: условията на живота сѫ такива.
към беседата >>
Ще ти
ударятъ
двѣ плѣсници, но ти само ще си подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу.
Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“. И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята. Дойде нѣкой при тебе, удари ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му ударишъ двѣ, като този воененъ. Ако си като този брамининъ, ще разсѫждавашъ за моралния свѣтъ.
Ще ти
ударятъ
двѣ плѣсници, но ти само ще си подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу.
Но, има и трето положение. Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти ударили плѣсници. Сега, мнозина казватъ: условията на живота сѫ такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате.
към беседата >>
Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти
ударили
плѣсници.
И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята. Дойде нѣкой при тебе, удари ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му ударишъ двѣ, като този воененъ. Ако си като този брамининъ, ще разсѫждавашъ за моралния свѣтъ. Ще ти ударятъ двѣ плѣсници, но ти само ще си подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу. Но, има и трето положение.
Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти
ударили
плѣсници.
Сега, мнозина казватъ: условията на живота сѫ такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Богъ е едно сѫщество, отъ което изтичатъ само блага. Но, ако ние направимъ въ себе си подпушване за Божествената Любовь, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието въ насъ.
към беседата >>
Ще отидеш при всеки един от тях и ще му
удариш
две плесници.
(втори вариант)
Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш. Когато човек иска да угоди на Бог, той не може да се надява на хората, да каже, че аз като живея за Бог, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бог, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен.
Ще отидеш при всеки един от тях и ще му
удариш
две плесници.
После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу.
към втори вариант >>
Не останало време да
удари
и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите.
(втори вариант)
Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница.
Не останало време да
удари
и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите.
Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две.
към втори вариант >>
Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му
ударил
две плесници.
(втори вариант)
Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание.
Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му
ударил
две плесници.
– Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“.
към втори вариант >>
– Не е лошо нещо
ударът
, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света.
(втори вариант)
Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници.
– Не е лошо нещо
ударът
, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света.
Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“. И ние сме такива пътници, пратени тук на земята.
към втори вариант >>
Там, като
удариш
една плесница, ще ти
ударят
две.
(втори вариант)
Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света.
Там, като
удариш
една плесница, ще ти
ударят
две.
Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“. И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен.
към втори вариант >>
Дойде някой при тебе,
удари
ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му
удариш
две, като този военен.
(втори вариант)
Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“. И ние сме такива пътници, пратени тук на земята.
Дойде някой при тебе,
удари
ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му
удариш
две, като този военен.
Ако си като този брамин, ще разсъждаваш за моралния свят. Ще ти ударят две плесници, но ти само ще си повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу. Но, има и трето положение. Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти ударили плесници. Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива.
към втори вариант >>
Ще ти
ударят
две плесници, но ти само ще си повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу.
(втори вариант)
Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“. И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен. Ако си като този брамин, ще разсъждаваш за моралния свят.
Ще ти
ударят
две плесници, но ти само ще си повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу.
Но, има и трето положение. Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти ударили плесници. Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате.
към втори вариант >>
Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти
ударили
плесници.
(втори вариант)
И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен. Ако си като този брамин, ще разсъждаваш за моралния свят. Ще ти ударят две плесници, но ти само ще си повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу. Но, има и трето положение.
Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти
ударили
плесници.
Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Бог е едно същество, от което изтичат само блага. Но, ако ние направим в себе си подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас.
към втори вариант >>
36.
Светлина и знание. Музика
,
МОК
, София, 23.11.1924г.,
Да кажем, някой човек се понапил,
удари
го друг и му повреди носа.
А колкото перпендикулярът е по-малък, толкова и интелигентността е по-малка. Следователно интелигентността на човека не се определя от дължината на носа, а според перпендикуляра, спуснат от челото надолу. А носът показва само относителна интелигентност. Сега, този ъгъл ВАС показва една погрешка, направена на физическото поле. Тогава в умствения свят трябва да се изработи един начин, по който ние да изправим своята погрешка.
Да кажем, някой човек се понапил,
удари
го друг и му повреди носа.
Този не знае законите, с които да може да възстанови тия клетки, за да порасне носа му и той ще ходи без нос. Но има един учен човек, той разбира от присаждане, може да поправя носа. Той ще определи каква част трябва да се отреже или от ръката му или от гърба му и да направи носа. Но само умният човек може да направи така. Когато тия спуснати отвесни линии излизат вън от ВС, погрешката е непоправима вече.
към беседата >>
37.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Англичанинътъ, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще
удари
другия по носа и само ще го разкървави.
Щомъ си завиждатъ, тѣ не сѫ сестри. Послѣ, говоримъ, че сме българи. Какви българи сме, щомъ се измъчваме единъ другъ? Англичанинъ съмъ, казва нѣкой. Въ англичанитѣ има поне това нѣщо, че тѣ си зачитатъ правата единъ на другъ.
Англичанинътъ, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще
удари
другия по носа и само ще го разкървави.
Послѣдниятъ ще се поизчисти и въпросътъ е рѣшенъ. Българинътъ не постѫпва така. Единиятъ ще вземе единъ колъ, и другиятъ ще вземе единъ колъ, че като започнатъ – този удря, онзи удря. Погледнешъ, единиятъ съ счупена рѫка, другиятъ съ счупена глава и се върнатъ дома си – герои. Туй не е разбиране на Божествения законъ. Какъ!
към беседата >>
Въ тази черупка го очаква смърть, затова дойде единъ ангелъ и
удари
съ чука си върху това яйце, за да го разбие.
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададешъ другъ въпросъ: ти готовъ ли си да изпълнишъ волята Божия? – Готовъ съмъ. Само при тия условия ти ще му поискашъ това, отъ което имашъ нужда, а не да го оскубвашъ, защото билъ богатъ, у всинца ни трѣбва да се яви тази Любовь, за да познаемъ, че Богъ ни обича. Сега на какво уподобявамъ страданията на сегашното човѣчество? Тия страдания, азъ си прѣдставямъ като една яйцеобразна жилезна черупка въ която всѣки човѣкъ е затворенъ.
Въ тази черупка го очаква смърть, затова дойде единъ ангелъ и
удари
съ чука си върху това яйце, за да го разбие.
Ти казвашъ: какво става съ мене, ще ме убиятъ! Ангелътъ удари още единъ пѫть. Ти пакъ казвашъ: какво става съ мене, докога ще се сипятъ ударитѣ на сѫдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце, и ти излѣзешъ вънъ отъ него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживѣваме не сѫ нищо друго, освѣнъ разчупване черупкитѣ на туй яйце, от което нашитѣ души ще излѣзатъ, за да се съединятъ съ истинския животъ, отъ който сме произлѣзли, и за който сме призвани да живѣемъ.
към беседата >>
Ангелътъ
удари
още единъ пѫть.
Само при тия условия ти ще му поискашъ това, отъ което имашъ нужда, а не да го оскубвашъ, защото билъ богатъ, у всинца ни трѣбва да се яви тази Любовь, за да познаемъ, че Богъ ни обича. Сега на какво уподобявамъ страданията на сегашното човѣчество? Тия страдания, азъ си прѣдставямъ като една яйцеобразна жилезна черупка въ която всѣки човѣкъ е затворенъ. Въ тази черупка го очаква смърть, затова дойде единъ ангелъ и удари съ чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казвашъ: какво става съ мене, ще ме убиятъ!
Ангелътъ
удари
още единъ пѫть.
Ти пакъ казвашъ: какво става съ мене, докога ще се сипятъ ударитѣ на сѫдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце, и ти излѣзешъ вънъ отъ него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживѣваме не сѫ нищо друго, освѣнъ разчупване черупкитѣ на туй яйце, от което нашитѣ души ще излѣзатъ, за да се съединятъ съ истинския животъ, отъ който сме произлѣзли, и за който сме призвани да живѣемъ. И тъй, стихътъ казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участникъ въ вситѣ си добрини тогозъ, който го учи“. Богъ иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него.
към беседата >>
Ти пакъ казвашъ: какво става съ мене, докога ще се сипятъ
ударитѣ
на сѫдбата върху мене?
Сега на какво уподобявамъ страданията на сегашното човѣчество? Тия страдания, азъ си прѣдставямъ като една яйцеобразна жилезна черупка въ която всѣки човѣкъ е затворенъ. Въ тази черупка го очаква смърть, затова дойде единъ ангелъ и удари съ чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казвашъ: какво става съ мене, ще ме убиятъ! Ангелътъ удари още единъ пѫть.
Ти пакъ казвашъ: какво става съ мене, докога ще се сипятъ
ударитѣ
на сѫдбата върху мене?
– Докато се разчупи туй яйце, и ти излѣзешъ вънъ отъ него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживѣваме не сѫ нищо друго, освѣнъ разчупване черупкитѣ на туй яйце, от което нашитѣ души ще излѣзатъ, за да се съединятъ съ истинския животъ, отъ който сме произлѣзли, и за който сме призвани да живѣемъ. И тъй, стихътъ казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участникъ въ вситѣ си добрини тогозъ, който го учи“. Богъ иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
към беседата >>
Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще
удари
другия по носа и само ще го разкървави.
(втори вариант)
Щом си завиждат, те не са сестри. После, говорим, че сме българи. Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг.
Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще
удари
другия по носа и само ще го разкървави.
Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат – този удря, онзи удря. Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си – герои. Туй не е разбиране на Божествения закон. Как!
към втори вариант >>
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и
удари
с чука си върху това яйце, за да го разбие.
(втори вариант)
Ако ти каже, че Го познава, ще му зададеш друг въпрос: Ти готов ли си да изпълниш волята Божия? – Готов съм. Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича. Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен.
В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и
удари
с чука си върху това яйце, за да го разбие.
Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път. Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем.
към втори вариант >>
Ангелът
удари
още един път.
(втори вариант)
Само при тия условия ти ще му поискаш това, от което имаш нужда, а не да го оскубваш, защото бил богат, у всинца ни трябва да се яви тази Любов, за да познаем, че Бог ни обича. Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият!
Ангелът
удари
още един път.
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят ударите на съдбата върху мене? – Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем. И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“. Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него.
към втори вариант >>
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят
ударите
на съдбата върху мене?
(втори вариант)
Сега на какво уподобявам страданията на сегашното човечество? Тия страдания, аз си представям като една яйцеобразна желязна черупка в която всеки човек е затворен. В тази черупка го очаква смърт, затова дойде един ангел и удари с чука си върху това яйце, за да го разбие. Ти казваш: Какво става с мене, ще ме убият! Ангелът удари още един път.
Ти пак казваш: Какво става с мене, докога ще се сипят
ударите
на съдбата върху мене?
– Докато се разчупи туй яйце и ти излезеш вън от него. Всички тия страдания, всички нещастия, които изживяваме не са нищо друго, освен разчупване черупките на туй яйце, от което нашите души ще излязат, за да се съединят с истинския живот, от който сме произлезли, и за който сме призвани да живеем. И тъй, стихът казва: „А този, който се учи на Словото Божие, нека направи участник във всите си добрини тогоз, който го учи“. Бог иска всинца ни да направи участници на онова благо, което е у Него. Затова именно Той ни изпраща всички страдания.
към втори вариант >>
38.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия
удар
резултат може ли да имате?
във всичките ваши чувства и мисли вие ще се стремите да се съедините с Бога – с първият източник, от който сте излезли. Туй всички трябва да го направите, т.е. вие за Бога ще мислите, че е един принцип, едно Същество разлято в целия космос, не във видимия свят тук, защото видимото е само сянка на онова същественото. С тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и във вас ще има един вътрешен стремеж към Бога. Сега, когато правите този опит, може да нямате веднага резултат.
Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия
удар
резултат може ли да имате?
Като ударите един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да ударите най-малко 500 пъти. А вие веднага казвате: „Тази работа не е заради* мен.“ Не, не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво. Следователно у вас трябва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва.
към беседата >>
Като
ударите
един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да
ударите
500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
Туй всички трябва да го направите, т.е. вие за Бога ще мислите, че е един принцип, едно Същество разлято в целия космос, не във видимия свят тук, защото видимото е само сянка на онова същественото. С тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и във вас ще има един вътрешен стремеж към Бога. Сега, когато правите този опит, може да нямате веднага резултат. Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли да имате?
Като
ударите
един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да
ударите
500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да ударите най-малко 500 пъти. А вие веднага казвате: „Тази работа не е заради* мен.“ Не, не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво. Следователно у вас трябва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва. Кой човек е постоянен сега?
към беседата >>
Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да
ударите
най-малко 500 пъти.
вие за Бога ще мислите, че е един принцип, едно Същество разлято в целия космос, не във видимия свят тук, защото видимото е само сянка на онова същественото. С тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и във вас ще има един вътрешен стремеж към Бога. Сега, когато правите този опит, може да нямате веднага резултат. Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли да имате? Като ударите един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат.
Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да
ударите
най-малко 500 пъти.
А вие веднага казвате: „Тази работа не е заради* мен.“ Не, не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво. Следователно у вас трябва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва. Кой човек е постоянен сега? В туй отношение учените хора донякъде са успели, има които са работили 20-30 години върху известни задачи, за да дойдат до някой резултат.
към беседата >>
А сегашното ви постоянство може да се определи на колко
удара
?
В туй отношение учените хора донякъде са успели, има които са работили 20-30 години върху известни задачи, за да дойдат до някой резултат. То е вече постоянство и благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Т.е. те не са открили, но като са хлопали, хлопали дълго време със своя ключ и най-после природата им даде нещо и те открият! Сега този закон вие може да го приложите. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство.
А сегашното ви постоянство може да се определи на колко
удара
?
След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си. Заболят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога.
към беседата >>
След като
ударите
стотина пъти, вие напускате работата си.
То е вече постоянство и благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Т.е. те не са открили, но като са хлопали, хлопали дълго време със своя ключ и най-после природата им даде нещо и те открият! Сега този закон вие може да го приложите. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. А сегашното ви постоянство може да се определи на колко удара?
След като
ударите
стотина пъти, вие напускате работата си.
Заболят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога. Знаете ли как да удряте?
към беседата >>
При
ударите
не бързайте никога.
А сегашното ви постоянство може да се определи на колко удара? След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си. Заболят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне.
При
ударите
не бързайте никога.
Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука да не се пренася в ръката ти. Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън. Има майстори, които знаят как да удрят. И ръцете им стават здрави.
към беседата >>
Когато
удариш
, движението на чука да не се пренася в ръката ти.
Заболят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога. Знаете ли как да удряте?
Когато
удариш
, движението на чука да не се пренася в ръката ти.
Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън. Има майстори, които знаят как да удрят. И ръцете им стават здрави. При тези неестествени удари се произвеждат дразнения. Нали вие често се дразните?
към беседата >>
Туй е изкуство, като
удариш
всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън.
Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука да не се пренася в ръката ти.
Туй е изкуство, като
удариш
всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън.
Има майстори, които знаят как да удрят. И ръцете им стават здрави. При тези неестествени удари се произвеждат дразнения. Нали вие често се дразните? Може ли някой да определи какво нещо е дразнене?
към беседата >>
При тези неестествени
удари
се произвеждат дразнения.
Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука да не се пренася в ръката ти. Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън. Има майстори, които знаят как да удрят. И ръцете им стават здрави.
При тези неестествени
удари
се произвеждат дразнения.
Нали вие често се дразните? Може ли някой да определи какво нещо е дразнене? Някой път у вас има желание да се дразните, умишлено го правите това, говорите едно, а разбирате друго. Например казвате тъй: „Слушай, ти си много умен човек“, а в същност под думата „умен“ разбираш: „Ти тъй малко не си с ума си.“ Или казвате: „Ти си отличен поет! “ А при това не разбираш, че е отличен.
към беседата >>
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия
удар
?
(втори вариант)
Туй трябва да направите всички. Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче. Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия
удар
?
Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към втори вариант >>
Като
ударите
първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
(втори вариант)
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче. Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Като
ударите
първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина.
към втори вариант >>
Някой път вие трябва да
ударите
петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат.
(втори вариант)
Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Някой път вие трябва да
ударите
петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен?
към втори вариант >>
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да
ударите
най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат.
(втори вариант)
Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да
ударите
най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат.
Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството.
към втори вариант >>
Може да се изчисли на колко
удара
се равнява сегашното ви постоянство.
(втори вариант)
Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на Природата, най-после тя им даде нещичко, и те казват: „Открихме нещо ново! “ Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство!
Може да се изчисли на колко
удара
се равнява сегашното ви постоянство.
След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън.
към втори вариант >>
След като
ударите
стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате.
(втори вариант)
И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на Природата, най-после тя им даде нещичко, и те казват: „Открихме нещо ново! “ Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство! Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство.
След като
ударите
стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате.
Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави.
към втори вариант >>
Когато
удариш
, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти.
(втори вариант)
Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство! Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте?
Когато
удариш
, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти.
Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. Нали вие често се дразните? Може ли някой да определи какво нещо е дразненето?
към втори вариант >>
При неестествените
удари
се произвеждат дразнения.
(втори вариант)
Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави.
При неестествените
удари
се произвеждат дразнения.
Нали вие често се дразните? Може ли някой да определи какво нещо е дразненето? Някой път у вас има желание да се дразните едни други, умишлено правите това: говорите едно, а разбирате друго. Например казвате някому: „Слушай, ти си много умен човек.“ Всъщност под думата уменразбираш, че този човек не е с ума си. Или казвате някому: „Ти си отличен поет!
към втори вариант >>
39.
Хармонична деятелност
,
ООК
, София, 17.12.1924г.,
Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не
ударя
силно по водата, та да я накърня някак?
Сърцето ти е на едно място, а умът – на друго. Въпросът е много прост. Усъмниш ли се в нещо, вземи и двете лопати, тури ги във водата и греби напред! Каква друга философия се изисква? Ако трябва да потегля лопатата надясно, трябва ли да питам някой виден философ как да направя това?
Или ако трябва да греба с лопатата наляво, нужно ли е да питам някой виден моралист как да направя това, че да не
ударя
силно по водата, та да я накърня някак?
– Не, не се смущавай: ще пляскаш с лопатите по водата, както знаеш, докато се научиш. Грехът не е в това, че пляскаш по водата, но грях е, ако бездействаш; грешка ще е, ако пуснеш една от лопатите. Казва някой: „Ама да не се вдига много шум.“ Стига да върви лодката напред, та нека се вдига шум. Ние сега казваме: „Полекичка, тихо ще караш лодката! “ – Да, така е за онзи, който е майстор да пътува по море, но за онзи, който се учи, не е престъпление, че пляска с лопатите.
към беседата >>
40.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Някога той се е разгневил и намислил да
удари
някой човек по пътя и да му пукне главата.
Това падане е свързано с човека, на когото оценявате характера. От чисто наследствено гледище тия неща са ясни. Да допуснем, вие се раждате в известна фамилия, член сте там, да кажем във фамилията АВС. Как действува наследственият закон по отношение на живота? Да кажем А е вашия дядо.
Някога той се е разгневил и намислил да
удари
някой човек по пътя и да му пукне главата.
Той само е проектирал тази мисъл, но не я реализирал, разболял се и умрял. Тази негова мисъл се е отложила, но тя е останала в неговото подсъзнание. Той има син, който се оженва и на него се ражда син, да кажем В. Този син точно ще изпълни туй внушение, което дядо му е намислил. Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го удари по главата.
към беседата >>
Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го
удари
по главата.
Някога той се е разгневил и намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я реализирал, разболял се и умрял. Тази негова мисъл се е отложила, но тя е останала в неговото подсъзнание. Той има син, който се оженва и на него се ражда син, да кажем В. Този син точно ще изпълни туй внушение, което дядо му е намислил.
Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го
удари
по главата.
У вас се заражда по някой път едно желание да биете някого. Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой старец, те вземат един камък и го ударят, защо? (– Това са външни мисли, от миналото.) Сега аз ви навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата защо тъй стават. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек, не. Или вие ще извършите този акт, или поколенията след вас.
към беседата >>
Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой старец, те вземат един камък и го
ударят
, защо?
Тази негова мисъл се е отложила, но тя е останала в неговото подсъзнание. Той има син, който се оженва и на него се ражда син, да кажем В. Този син точно ще изпълни туй внушение, което дядо му е намислил. Този син ще изпълни туй желание да срещне един човек на пътя и да го удари по главата. У вас се заражда по някой път едно желание да биете някого.
Вие сте забелязали някои деца на пътя какво правят: минава някой старец, те вземат един камък и го
ударят
, защо?
(– Това са външни мисли, от миналото.) Сега аз ви навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата защо тъй стават. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек, не. Или вие ще извършите този акт, или поколенията след вас. Тъй щото в природата търсете причината на тези постъпки. Тогава математически какво ще бъде отношението?
към беседата >>
Ще се разсърдиш и ще
удариш
огледалото на земята.
– Никога. И вие сега гледате в едно огледало. Огледалото никога няма да очисти черното ви лице. Вие по никой начин не може да го изчистите само като се оглеждате. Тогава какво ще направиш?
Ще се разсърдиш и ще
удариш
огледалото на земята.
Ще се очисти ли черното ви лице тогава? Мислите ли, че вашите петна ще се махнат, ако счупите огледалото? Може би туй дегизиране в дадения случай е потребно за вас. Да допуснем, тебе те гонят. Дойде някой и те нацапа хубаво.
към беседата >>
Някога той се е разгневил и е намислил да
удари
някой човек по пътя и да му пукне главата.
(втори вариант)
Туй падане е свързано с човека, на когото в случая оценявате характера. Защо еди-кой си човек води нередовен живот – това нещо от чисто наследствено гледище е ясно. Да допуснем, че вие се раждате като член във фамилията АВС. Как действа законът за наследствеността по отношение на вашия живот? Да кажем, че вашият дядо е А.
Някога той се е разгневил и е намислил да
удари
някой човек по пътя и да му пукне главата.
Той само е проектирал тази мисъл, но не я е реализирал. Защо? Случило се, че се разболял и умрял. Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему се ражда син, да кажем В. Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение.
към втори вариант >>
41.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Единъ хилавъ неврастеникъ, американски студентъ, билъ на едно прѣдставление, въ което единъ отъ американскитѣ ужилисти, който билъ много силенъ му
ударилъ
една плѣсница, и той се търкулилъ три пѫти на земята.
Слѣдователно, за да бѫдете силни хора, ще ви кажа, какъвъ опитъ трѣбва да направите. За да се кали единъ християнинъ, за да се кали единъ вѣрующъ, трѣбва да направятъ единъ опитъ. Опитвали ли сте се нѣкой пѫть мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, петь до десеть тона тяжесть? Човѣшката сила може да се развие. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че е възможно това.
Единъ хилавъ неврастеникъ, американски студентъ, билъ на едно прѣдставление, въ което единъ отъ американскитѣ ужилисти, който билъ много силенъ му
ударилъ
една плѣсница, и той се търкулилъ три пѫти на земята.
Този американецъ билъ много уменъ и си казалъ въ себе си: ще ти докажа, че не съмъ толкова слабъ. Започналъ този студентъ да изучава живота на ужилиста, да разбере, какъ е придобилъ тази сила, и като разбралъ, заелъ се всѣки день да прави редъ упражнения. Въ продължение на 10 години той добилъ такава сила, че могълъ съ двѣтѣ си рѫцѣ да дига единъ конь съ двѣ малки кончета. Единъ день той отива при този ужилистъ и му казва: ти знаешъ ли кой съмъ? – Не зная.
към беседата >>
– Азъ съмъ този, на когото прѣди 10 години ти
удари
една плѣсница и ме търкули три пѫти на земята.
Въ продължение на 10 години той добилъ такава сила, че могълъ съ двѣтѣ си рѫцѣ да дига единъ конь съ двѣ малки кончета. Единъ день той отива при този ужилистъ и му казва: ти знаешъ ли кой съмъ? – Не зная. Тогава той го подига съ едната си рѫка въ въздуха и му казва: ето кой съмъ! Кой си, наистина?
– Азъ съмъ този, на когото прѣди 10 години ти
удари
една плѣсница и ме търкули три пѫти на земята.
– Ще ме извинишъ, азъ не те познавахъ. Както виждате, човѣкъ, може да развие въ себе си сила. Така може да развие въ себе си и тази мощна сила на Любовьта. А ние безъ да сме развили въ себе си тази сила на Любовьта, казваме: не можемъ. Можемъ да я развиемъ!
към беседата >>
Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му
ударил
една плесница, и той се търколил три пъти на земята.
(втори вариант)
Следователно, за да бъдете силни хора, ще ви кажа, какъв опит трябва да направите. За да се кали един християнин, за да се кали един вярващ, трябва да направят един опит. Опитвали ли сте се някой път мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, пет до десет тона тежест? Човешката сила може да се развие. Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това.
Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му
ударил
една плесница, и той се търколил три пъти на земята.
Този американец бил много умен и си казал в себе си: Ще ти докажа, че не съм толкова слаб. Започнал този студент да изучава живота на ужилиста, да разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден да прави ред упражнения. В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да дига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: Ти знаеш ли кой съм? – Не зная.
към втори вариант >>
– Аз съм този, на когото преди 10 години ти
удари
една плесница и ме търколи три пъти на земята.
(втори вариант)
В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да дига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: Ти знаеш ли кой съм? – Не зная. Тогава той го повдига с едната си ръка във въздуха и му казва: Ето кой съм! Кой си, наистина?
– Аз съм този, на когото преди 10 години ти
удари
една плесница и ме търколи три пъти на земята.
– Ще ме извиниш, аз не те познавах. Както виждате, човек, може да развие в себе си сила. Така може да развие в себе си и тази мощна сила на Любовта. А ние без да сме развили в себе си тази сила на Любовта, казваме: Не можем. Можем да я развием!
към втори вариант >>
42.
Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности
,
МОК
, София, 18.1.1925г.,
Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви
удари
и ще ви разправи какви са последствията.
Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни.
Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви
удари
и ще ви разправи какви са последствията.
Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш.
към беседата >>
“ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви
удари
и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.
(втори вариант)
Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш!
“ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви
удари
и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.
Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват.
към втори вариант >>
43.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ
ударъ
въ сърдцето го парализира.
“ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него.
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ
ударъ
въ сърдцето го парализира.
Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
към беседата >>
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един
удар
в сърцето го парализира.
(втори вариант)
“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него.
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един
удар
в сърцето го парализира.
Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
към втори вариант >>
44.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Отиваш някъде, спънеш се, паднеш,
удариш
главата си – кажи: „Разумно е това падане.“ Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси.
От чисто физическо гледище, ако речете да отидете на Сириус, изискват се много години, трябва да направите едно дълго пътешествие, но за една душа, която е завършила своето развитие в Слънчевата система, се изисква малко време – тя пътува с голяма бързина. Не е важно да разрешите въпроса за колко време ще отидете до Сириус, но трябва да знаете, че в света съществуват разумни закони. Мислите ли така, противоречията, мъчнотиите в живота ви няма да ви спъват, няма да изгубвате смисъла на живота. Ето защо вие всякога трябва да бъдете в съгласие с тия разумни закони. Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно.
Отиваш някъде, спънеш се, паднеш,
удариш
главата си – кажи: „Разумно е това падане.“ Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси.
Аз мога да ви приведа редица такива случаи, дето учени хора са разрешавали много трудни въпроси при падане. Какво става тогава? – Като падне човек, става известно сътресение и някаква мисъл блесва в ума му. Ще знаете: паднете ли, разрешавайте въпроса философски. Ако падне умен човек, той все ще разреши някой важен въпрос, но ако падне някой прост човек, той ще каже: „Сега ли трябваше да падна?
към беседата >>
45.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Ако вълните се блъскат само в брега, разбирам да се говори за щастие, защото когато една вълна се
удари
в брега, тя се разбива там и после се връща назад отслабнала и безопасна.
Като казвам, че любовта ви е материална, това не значи, че трябва да се отчаете, да изпаднете в песимизъм, но трябва да знаете, че на Земята не може да има щастлив живот, а само живот на страдание. Само умният човек може да се огради от нещастията в живота и да си създаде едно малко щастие. Мнозина казват: „Ние можем да бъдем щастливи при по-благоприятни условия на живота.“ – Да, но влезете ли във Великия безграничен океан, ще видите, че вълните се срещат и сблъскват една в друга. Там щастие ще има ли? – Няма да има.
Ако вълните се блъскат само в брега, разбирам да се говори за щастие, защото когато една вълна се
удари
в брега, тя се разбива там и после се връща назад отслабнала и безопасна.
Представете си обаче, че вълните се блъскат една в друга. Питам ви тогава: защо се блъскат тия вълни, какво ще придобият от това блъскане в океана? Учените хора казват, че по този начин ставало обмяна на водата в океана – той се оживявал, придавало му се повече живот. Ако не ставало такова раздвижване на водата, тя щяла да се вмирише. Възможно е да е така.
към беседата >>
46.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Турцитѣ казватъ, че като се
ударятъ
огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Трѣбваше да тури ножицитѣ и да отреже нишкитѣ – нищо повече! Но, той билъ страхливецъ. Учительтъ му казва: ще знаешъ, че слѣдъ 2,000 години ще ти дамъ другъ изпитъ, по-страшенъ отъ сегашния. Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай!
Турцитѣ казватъ, че като се
ударятъ
огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ.
към беседата >>
Турците казват, че като се
ударят
огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
(втори вариант)
Трябваше да тури ножиците и да отреже нишките – нищо повече! Но той бил страхливец. Учителят му казва: Ще знаеш, че след 2000 години ще ти дам друг изпит, по-страшен от сегашния. Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай!
Турците казват, че като се
ударят
огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен.
към втори вариант >>
47.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Тъй щото, отдето и да дойде
ударът
, човек нищо да не почувства, гъвкав да бъде той.
Отлични масла са тези на Природата, но са и много скъпи. Един грам от тях струва хиляда златни лева. За тия масла има предвидени и специални четки. Когато намажеш езика си с такава четка, напоена в едно от природните масла, той става отличен инструмент; така постъпва и цигуларят със своя лък. И тъй, за да се продължи човешкият живот, в чувствата на човека трябва да се създаде една вътрешна пластичност.
Тъй щото, отдето и да дойде
ударът
, човек нищо да не почувства, гъвкав да бъде той.
Някой път вие си казвате: „Този свят е много лош. Как ще се оправи? “ Няма защо да разрешавате такъв труден философски въпрос. Този въпрос е за Господа, не е за вас. Вие си гледайте вашата работа.
към беседата >>
48.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му
ударили
80,000
удара
.
И когато нѣкои мислятъ, че могатъ да се разправятъ съ тия Братя, това показва, че тѣ не разбиратъ онзи дълбокъ смисълъ, който се съдържа въ понятието „Бѣлъ Братъ“. Когато единъ отъ тѣзи Братя се явилъ на Мойсей въ огнения пламъкъ, казалъ му: „Изуй обущата си, защото мѣстото на което седишъ е свято“. И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ.
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му
ударили
80,000
удара
.
Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
към беседата >>
Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова
удари
?
И когато Христосъ се наведе на земята, Той призова тѣзи Братя. Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне.
Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова
удари
?
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е?
към беседата >>
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия
удари
да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть?
Вие ще кажете: Христосъ беше Господь. Да, но когато Христосъ слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а самъ слезе като слуга, да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари?
Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия
удари
да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть?
Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието. Отъ тия удари Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ?
към беседата >>
Отъ тия
удари
Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
Сега се говори за издръжливостьта на Христа, има едно прѣдание, до колко е вѣрно, не се знае, споредъ което, вечерьта, когато Христосъ билъ заведенъ на изпитъ въ преторията, римскитѣ войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. Слѣдъ това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината пѫть, като поиска нѣкой да му помогне. Кой отъ васъ би ималъ силата, да издържи толкова удари? Кой отъ васъ би ималъ силата слѣдъ тия удари да изнесе своя кръстъ поне до половината пѫть? Това може да направи само човѣкътъ на търпѣнието.
Отъ тия
удари
Христосъ изчислилъ, до колко тогавашното човѣчество е било възвишено и благородно.
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
към беседата >>
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне
удари
на широко!
Отношенията ни къмъ Бога трѣбва да бѫдатъ вѣрни и истинни! И ако ние имахме това широко сърдце, каквото Христосъ ималъ, щѣхме да разберемъ, въ какво седятъ тия вѣрни и истинни отношения къмъ Бога. Нима мислите, че много отъ нашитѣ мисли, които имаме, не сѫ отъ тия лъжливитѣ, отъ тия, които ви заблуждаватъ? Много отъ нашите фарисеи и садукеи ни донасятъ такива мисли, и ни казватъ: ти си учитель, хвърли тия мисли за Бога навънъ! Тогава вие казвате: тъй е писано споредъ Мойсеевия законъ.
Съврѣменнитѣ християни казватъ: Като не може човѣкъ да живѣе по Бога, нека поне
удари
на широко!
Защо? Защото съгрѣшихъ, напихъ се. Че какво отъ това? Може да си се напилъ единъ пѫть, но повече не пий! Започни съ мисъльта, че нѣма да пиешъ година, двѣ, десетъ; дръжъ тази мисъль постоянно въ главата си, докато най-послѣ станешъ господарь на онзи вѫтрѣшенъ недѫгъ, който те мѫчи.
към беседата >>
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му
ударили
80,000
удара
.
(втори вариант)
И когато някои мислят, че могат да се разправят с тия Братя, това показва, че те не разбират онзи дълбок смисъл, който се съдържа в понятието „Бял Брат“. Когато един от тези Братя се явил на Мойсей в огнения пламък, казал му: „Изуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято“. И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят.
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му
ударили
80,000
удара
.
След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
към втори вариант >>
Кой от вас би имал силата да издържи толкова
удари
?
(втори вариант)
И когато Христос се наведе на земята, Той призова тези Братя. Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят. Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне.
Кой от вас би имал силата да издържи толкова
удари
?
Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е?
към втори вариант >>
Кой от вас би имал силата след тия
удари
да изнесе своя кръст поне до половината път?
(втори вариант)
Вие ще кажете: Христос беше Господ. Да, но когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си сила и слава на тия Братя, а сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят. Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари?
Кой от вас би имал силата след тия
удари
да изнесе своя кръст поне до половината път?
Това може да направи само човекът на търпението. От тия удари Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно. И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон?
към втори вариант >>
От тия
удари
Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
(втори вариант)
Сега като се говори за издръжливостта на Христа, има едно предание, доколко е вярно, не се знае, според което, вечерта, когато Христос бил заведен на изпит в преторията, римските войници му се подигравали и му ударили 80,000 удара. След това му дадоха да носи кръста си до Голгота, който Той не можа да изнесе, а остави на половината път, като поиска някой да му помогне. Кой от вас би имал силата да издържи толкова удари? Кой от вас би имал силата след тия удари да изнесе своя кръст поне до половината път? Това може да направи само човекът на търпението.
От тия
удари
Христос изчислил доколко тогавашното човечество е било възвишено и благородно.
И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас?
към втори вариант >>
Съвременните християни казват: Като не може човек да живее по Бога, нека поне
удари
нашироко!
(втори вариант)
Отношенията ни към Бога трябва да бъдат верни и истинни! И ако ние имахме това широко сърце, каквото Христос имал, щяхме да разберем в какво седят тия верни и истинни отношения към Бога. Нима мислите, че много от нашите мисли, които имаме, не са от тия лъжливите, от тия, които ви заблуждават? Много от нашите фарисеи и садукеи ни донасят такива мисли и ни казват: Ти си учител, хвърли тия мисли за Бога навън! Тогава вие казвате: Тъй е писано според Мойсеевия закон.
Съвременните християни казват: Като не може човек да живее по Бога, нека поне
удари
нашироко!
Защо? Защото съгреших, напих се. Че какво от това? Може да си се напил един път, но повече не пий! Започни с мисълта, че няма да пиеш година, две, десет; дръж тази мисъл постоянно в главата си, докато най-после станеш господар на онзи вътрешен недъг, който те мъчи.
към втори вариант >>
49.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Ударът
на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите, без да ви сломи; ако пък не разбирате закона, този
удар
ще дойде отвесно, под прав ъгъл, срещу вас, а тогава той е най-силен.
Същото е и в умствения, и в сърдечния свят. При всички страдания, които хората изживяват, става един вътрешен процес. Когато се съберат в човека излишни мисли и чувства, идват и страданията. Те почиват на един велик закон. Ако разбирате този закон, вие ще можете да избегнете страданията.
Ударът
на страданията ще ви засегне, но ще го обиколите, без да ви сломи; ако пък не разбирате закона, този
удар
ще дойде отвесно, под прав ъгъл, срещу вас, а тогава той е най-силен.
Сега нашата цел не е да отмахнем съвременните страдания. Временните несполуки на Земята не важат за нас. Главната цел, към която трябва да се стремим, е съвършеният живот. Вашата сегашна форма трябва да се измени. Както воловете очакват да паднат рогата им, копитата им да се превърнат в пръсти и да се изправят на два крака, така и вие трябва да се изправите морално.
към беседата >>
50.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ
удари
.“
Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. Единъ баща, отъ Варненско нѣкѫдѣ, отива да запише дѣтето си на училище. Дѣтето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато дѣтето ми се провини въ нѣщо, не го наказвай, но почакай, азъ отъ врѣме на врѣме ще идвамъ при тебе, да наложишъ това наказание върху менъ. Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ.
Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ
удари
.“
Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме. Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на думата. Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове.
към беседата >>
Колкото пръчки се следват на сина ми, ще ги наложиш върху мен.“ После се обръща към сина си и му казва: „Синко, ще гледаш да правиш по-малко бели, за да освободиш и моя гръб от
удари
.“
(втори вариант)
Аз зная един случай, който потвърждава тази идея. Един баща, от Варненско някъде, отива да запише детето си на училище. Детето му било много сприхаво. Бащата казва на учителя: „Ще те моля, когато детето ми се провини в нещо, не го наказвай, но почакай, аз от време на време ще идвам при тебе, да наложиш това наказание върху мен. Но ще бъдеш с мене много строг, тъй, като учител, няма да ме щадиш.
Колкото пръчки се следват на сина ми, ще ги наложиш върху мен.“ После се обръща към сина си и му казва: „Синко, ще гледаш да правиш по-малко бели, за да освободиш и моя гръб от
удари
.“
Ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса, как трябва да се живее. Не трябва да разрешаваме въпроса, как трябва да се живее, но как трябва да се раждаме. Ние трябва да разрешаваме въпроса, какви майки трябва да имаме, какви бащи трябва да имаме. Като говоря майки, аз не разбирам „майка“ в обикновения смисъл на думата. Днес у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабост, всички искат да женят своите дъщери и синове.
към втори вариант >>
51.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Удариха
къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга.
Удариха
къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ. Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ. Христосъ казва: „Да се не смущаватъ сърдцата ви!
към беседата >>
Удариха
към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони.
(втори вариант)
Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга.
Удариха
към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони.
Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават. Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви!
към втори вариант >>
52.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Ако те
ударятъ
отъ едната страна, дай си и другата страна!
Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея. А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ? Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи? Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому!
Ако те
ударятъ
отъ едната страна, дай си и другата страна!
Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива.
към беседата >>
Ако те
ударят
от едната страна, дай си и другата страна!
(втори вариант)
Не ви нападам аз, но вие скверните Христовото име. Каквито и да бяха евреите, но те поне почитаха Мойсей. А вие с каква почит ще се похвалите днес? С какво се почита днес Христос между Християнските народи? Казва се в Евангелието: "Не противи се на злото!
Ако те
ударят
от едната страна, дай си и другата страна!
Любете враговете си! Да възлюбиш ближния си, както себе си! Да възлюбиш Господ Бог твой с всичкото си сърце! " Всичко това изпълнено ли е? Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива.
към втори вариант >>
53.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Когато се охлузи нѣкѫдѣ кожата ви, тѣзи малки, глупави клѣтки, както ги мислитѣ вие, веднага могатъ да я заздравятъ отгорѣ, а разумниятъ, учения човѣкъ, като си
удари
рѫката, не знае, какъ да се лѣкува, ще търси разни билки.
Кѫдѣ ще отидешъ? Други казватъ: не, човѣкъ е единъ организъмъ. Какъвъ е този организъмъ? – Той се състои отъ множество клѣтки, които постоянно работятъ у човѣка. Да, и тѣзи малки клѣтки, както виждате, разбиратъ химия, разбиратъ физика, разбиратъ закона за размножение, разбиратъ нѣщо отъ медицината, сами могатъ да се лѣкуватъ – отъ какви ли работи още не разбиратъ.
Когато се охлузи нѣкѫдѣ кожата ви, тѣзи малки, глупави клѣтки, както ги мислитѣ вие, веднага могатъ да я заздравятъ отгорѣ, а разумниятъ, учения човѣкъ, като си
удари
рѫката, не знае, какъ да се лѣкува, ще търси разни билки.
Удари ли рѫката си, разни лапи ще туря, празъ лукъ, квасъ, съ какво ли не ще я налага, но не се лѣкува отвънъ. Тия глупавитѣ клѣтки, споредъ васъ, се лѣкуватъ отвѫтрѣ. Тѣ иматъ по-добри, по-солидни знания, отколкото умнитѣ, ученитѣ хора, които се лекуватъ отвънъ. Питамъ тогава: кой е по-уменъ? На насъ, съврѣменнитѣ хора, ни трѣбва малко повече смирение, да знаемъ, че не сме отъ много умнитѣ хора.
към беседата >>
Удари
ли рѫката си, разни лапи ще туря, празъ лукъ, квасъ, съ какво ли не ще я налага, но не се лѣкува отвънъ.
Други казватъ: не, човѣкъ е единъ организъмъ. Какъвъ е този организъмъ? – Той се състои отъ множество клѣтки, които постоянно работятъ у човѣка. Да, и тѣзи малки клѣтки, както виждате, разбиратъ химия, разбиратъ физика, разбиратъ закона за размножение, разбиратъ нѣщо отъ медицината, сами могатъ да се лѣкуватъ – отъ какви ли работи още не разбиратъ. Когато се охлузи нѣкѫдѣ кожата ви, тѣзи малки, глупави клѣтки, както ги мислитѣ вие, веднага могатъ да я заздравятъ отгорѣ, а разумниятъ, учения човѣкъ, като си удари рѫката, не знае, какъ да се лѣкува, ще търси разни билки.
Удари
ли рѫката си, разни лапи ще туря, празъ лукъ, квасъ, съ какво ли не ще я налага, но не се лѣкува отвънъ.
Тия глупавитѣ клѣтки, споредъ васъ, се лѣкуватъ отвѫтрѣ. Тѣ иматъ по-добри, по-солидни знания, отколкото умнитѣ, ученитѣ хора, които се лекуватъ отвънъ. Питамъ тогава: кой е по-уменъ? На насъ, съврѣменнитѣ хора, ни трѣбва малко повече смирение, да знаемъ, че не сме отъ много умнитѣ хора. Не сме и отъ много проститѣ, но трѣбва да знаемъ, че малко знаемъ.
към беседата >>
Когато се охлузи някъде кожата ви, тези малки, глупави клетки, както ги мислите вие, веднага могат да я заздравят отгоре, а разумният, учения човек, като си
удари
ръката, не знае, как да се лекува, ще търси разни билки.
(втори вариант)
Къде ще отидеш? Други казват: не, човек е един организъм. Какъв е този организъм? – Той се състои от множество клетки, които постоянно работят у човека. Да, и тези малки клетки, както виждате, разбират химия, разбират физика, разбират закона за размножение, разбират нещо от медицината, сами могат да се лекуват – от какви ли работи още не разбират.
Когато се охлузи някъде кожата ви, тези малки, глупави клетки, както ги мислите вие, веднага могат да я заздравят отгоре, а разумният, учения човек, като си
удари
ръката, не знае, как да се лекува, ще търси разни билки.
Удари ли ръката си, разни лапи ще туря, праз лук, квас, с какво ли не ще я налага, но не се лекува отвън. Тия глупавите клетки, според вас, се лекуват отвътре. Те имат по-добри, по-солидни знания, отколкото умните, учените хора, които се лекуват отвън. Питам тогава: кой е по-умен? На нас, съвременните хора, ни трябва малко повече смирение, да знаем, че не сме от много умните хора.
към втори вариант >>
Удари
ли ръката си, разни лапи ще туря, праз лук, квас, с какво ли не ще я налага, но не се лекува отвън.
(втори вариант)
Други казват: не, човек е един организъм. Какъв е този организъм? – Той се състои от множество клетки, които постоянно работят у човека. Да, и тези малки клетки, както виждате, разбират химия, разбират физика, разбират закона за размножение, разбират нещо от медицината, сами могат да се лекуват – от какви ли работи още не разбират. Когато се охлузи някъде кожата ви, тези малки, глупави клетки, както ги мислите вие, веднага могат да я заздравят отгоре, а разумният, учения човек, като си удари ръката, не знае, как да се лекува, ще търси разни билки.
Удари
ли ръката си, разни лапи ще туря, праз лук, квас, с какво ли не ще я налага, но не се лекува отвън.
Тия глупавите клетки, според вас, се лекуват отвътре. Те имат по-добри, по-солидни знания, отколкото умните, учените хора, които се лекуват отвън. Питам тогава: кой е по-умен? На нас, съвременните хора, ни трябва малко повече смирение, да знаем, че не сме от много умните хора. Не сме и от много простите, но трябва да знаем, че малко знаем.
към втори вариант >>
54.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Друг случай:
ударя
някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не.
Запример, кажа някому една груба дума, а след това искам да зная, дали е груба, или не. Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда.
Друг случай:
ударя
някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не.
Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се.
към беседата >>
Ще кажа някому:
удари
ми една плесница!
Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не.
Ще кажа някому:
удари
ми една плесница!
Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се. Тъй че, всяка дума, всяко действие трябва да бъдат на своето място.
към беседата >>
Щом той ми
удари
плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто.
Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница!
Щом той ми
удари
плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто.
Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се. Тъй че, всяка дума, всяко действие трябва да бъдат на своето място. Празните думи не принасят никаква полза.
към беседата >>
55.
Възпитание на ума (Утринна молитва) / Нарядъ и упътвания (нѣдѣля)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
В това отношение всяка дума е само един
удар
върху човешкия ум.
В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие — той всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум.
В това отношение всяка дума е само един
удар
върху човешкия ум.
Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той всичко руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните
към беседата >>
Когато един майстор знае как да удря, всеки
удар
отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той всичко руши.
Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие — той всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум. В това отношение всяка дума е само един удар върху човешкия ум.
Когато един майстор знае как да удря, всеки
удар
отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той всичко руши.
Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните
към беседата >>
Въ това отношение, всѣка дума е само единъ
ударъ
върху човѣшкия умъ.
(втори вариант)
Въ ума има много разнообразни сили, които трѣбва да се възпитатъ, да се турятъ на работа. Това е една отъ великитѣ задачи на всѣки ученикъ. Цѣлата съврѣменна култура е култура за упражнение, за възпитание на човѣшкия умъ. При туй възпитание, ако човѣкъ нѣма знания, никакъвъ успѣхъ не може да се постигне, тъй както, ако дърводѣлецътъ не знае какъ да владѣе своето сѣчиво, невъзможно му е да направи нѣкакво издѣлие – всичко ще осакати. Така е и съ човѣшкия умъ.
Въ това отношение, всѣка дума е само единъ
ударъ
върху човѣшкия умъ.
Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки ударъ отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши. Това не произтича отъ зла воля, но отъ незнание. 7. Гимнастически упражнения. (миналогодишнитѣ).
към втори вариант >>
Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки
ударъ
отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши.
(втори вариант)
Това е една отъ великитѣ задачи на всѣки ученикъ. Цѣлата съврѣменна култура е култура за упражнение, за възпитание на човѣшкия умъ. При туй възпитание, ако човѣкъ нѣма знания, никакъвъ успѣхъ не може да се постигне, тъй както, ако дърводѣлецътъ не знае какъ да владѣе своето сѣчиво, невъзможно му е да направи нѣкакво издѣлие – всичко ще осакати. Така е и съ човѣшкия умъ. Въ това отношение, всѣка дума е само единъ ударъ върху човѣшкия умъ.
Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки
ударъ
отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши.
Това не произтича отъ зла воля, но отъ незнание. 7. Гимнастически упражнения. (миналогодишнитѣ).
към втори вариант >>
56.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Една отляво го
удари
, друга отдясно, но той си държи своя път.
Щом влезе в морето, всичко ще се повдигне срещу него. Даже нарочно се издава заповед: всички против него! Повдигнат се бури, ветрове, хали… Най-първо този великан, докато стои на пристанището, мисли, че е много силен, че никой не може да го разклати. Хиляди килограми тежи, но като влезе в морето или в океана, тия вълни го люлеят наляво-надясно, отзад-отпред, и всички ония хора вътре, които имаха упованието си на него, почват да се страхуват. Но той не се спира да се разправя с тия вълни, той не се страхува, той ги руши.
Една отляво го
удари
, друга отдясно, но той си държи своя път.
Питам сега: ако вие сте в това море или този океан и ако срещнете всички тия противодействащи вълни, какво има да се разправяте с тях? Вие ще помните вашата цел. Каква е целта ви? – Пристанището на живота. Това е Божията Любов, към която трябва да се стремим.
към беседата >>
57.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя
удари
един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето?
Ти казваш, че пече, а друг казва, че не пече. Не, ти ще кажеш: „Приятна е топлината, която иде, отлична е светлината! “ Ако времето е дъждовно, няма да казвате: „Колко е неприятно това облачно време! “ – Не, отлично е времето. Това време е точно за тебе.
Ами ако ти отиваш на разораната си вече нива да садиш царевица, жито, и по пътя
удари
един проливен дъжд и те накваси хубаво, но същевременно полее и нивата, създаде хубави условия за житото и царевицата, лошо ли е времето?
Питам: царевицата и житото изгубиха ли нещо? – Не, царевицата и житото ще платят дрехите ти. Да допуснем сега, че не вали дъжд, прашно, сухо е времето и дрехите ти не се мокрят. Искаш да копаеш, но земята е суха, корава – не можеш да копаеш. Какво ще правиш тогава?
към беседата >>
58.
Учителя каза на ученика
,
ИБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Свършим ли работата,
удари
ли звънецът, ще дойде веселие и пеене.
" Като свършите работата си, ще бъдете весели. Щом учениците завършат упражненията, ще се разговарят, ще пеят. Дойде ли до упражненията, всички престават да приказват, ще има абсолютно мълчание. Мълчанието показва работа - голяма деятелност. И когато ние казваме: "Да мълчим", подразбираме работа.
Свършим ли работата,
удари
ли звънецът, ще дойде веселие и пеене.
Удари ли наново звънецът, пак сериозни, пак работа, всеки ум да е концентриран, за да свърши работата, която му е дадена. Да вземем за пример въпроса за чистотата. Вие имате чистотата като едно специално качество. Чистотата във вас трябва да бъде атмосфера, в която трябва да живеете. Чистия въздух, чистата вода, чистата светлина, това подразбирам аз чистотата.
към беседата >>
Удари
ли наново звънецът, пак сериозни, пак работа, всеки ум да е концентриран, за да свърши работата, която му е дадена.
Щом учениците завършат упражненията, ще се разговарят, ще пеят. Дойде ли до упражненията, всички престават да приказват, ще има абсолютно мълчание. Мълчанието показва работа - голяма деятелност. И когато ние казваме: "Да мълчим", подразбираме работа. Свършим ли работата, удари ли звънецът, ще дойде веселие и пеене.
Удари
ли наново звънецът, пак сериозни, пак работа, всеки ум да е концентриран, за да свърши работата, която му е дадена.
Да вземем за пример въпроса за чистотата. Вие имате чистотата като едно специално качество. Чистотата във вас трябва да бъде атмосфера, в която трябва да живеете. Чистия въздух, чистата вода, чистата светлина, това подразбирам аз чистотата. Чистотата да стане у вас условие, при което може да се живее.
към беседата >>
59.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
В лошите постъпки
ударът
идва отзад.
Има един велик закон в света, според който всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия. Животът на Земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине от единия полюс в другия. Тогава се образува един кръг. В добрите постъпки силата на вашите действия ще мине от положителния полюс към отрицателния и истинският живот ще се прояви.
В лошите постъпки
ударът
идва отзад.
Всички удари, които идват от гърба, сломяват човека. Ако извършите една лоша постъпка, ударът ще дойде отзад. Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5-10-15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. Не бързайте да говорите!
към беседата >>
Всички
удари
, които идват от гърба, сломяват човека.
Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия. Животът на Земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине от единия полюс в другия. Тогава се образува един кръг. В добрите постъпки силата на вашите действия ще мине от положителния полюс към отрицателния и истинският живот ще се прояви. В лошите постъпки ударът идва отзад.
Всички
удари
, които идват от гърба, сломяват човека.
Ако извършите една лоша постъпка, ударът ще дойде отзад. Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5-10-15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете.
към беседата >>
Ако извършите една лоша постъпка,
ударът
ще дойде отзад.
Животът на Земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине от единия полюс в другия. Тогава се образува един кръг. В добрите постъпки силата на вашите действия ще мине от положителния полюс към отрицателния и истинският живот ще се прояви. В лошите постъпки ударът идва отзад. Всички удари, които идват от гърба, сломяват човека.
Ако извършите една лоша постъпка,
ударът
ще дойде отзад.
Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5-10-15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божествен начин, ще чувствате разширение в себе си.
към беседата >>
60.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
Обаче, като дойде барабанчикът и
удари
с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
“ Мнозина са ме запитвали: „Кажи ни, каква е Волята Божия! “ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си?
Обаче, като дойде барабанчикът и
удари
с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
към беседата >>
Следователно, едно страдание като
удари
върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
Следователно, едно страдание като
удари
върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично!
към беседата >>
61.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Всеки човек работи, бърза да забогатее и като добие пари,
удари
го на широко, на живот.
Някои казват: едно време Христос е знаял, обаче, ако Той дойде сега, в наши дни, няма да знае, какво да нрави, Той не беше много учен човек. Не обратното е: първите хора, които дойдоха на земята, бяха много учени; последващите бяха малко глупави, а ние сега сме най-глупавите. Обратен процес на еволюция. Първите хора, които дойдоха създадоха земята; вторите създадоха само градините, третите, които излязоха от рая, научиха се да орат; четвъртите — да се бият, а петите научиха мързела. Сегашната култура аз наричам „култура на духовния мързел“.
Всеки човек работи, бърза да забогатее и като добие пари,
удари
го на широко, на живот.
Питам: това работа ли е? — Не е работа. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Аз казвам: в света, в нас трябва да има само един материален обект —- Мъдростта. Тя ще дойде като сила, която ще ни направи свободни, самостоятелни срещу несгодите в този живот.
към беседата >>
62.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще
удариш
.
Изобщо всеки американец или англичанин казва за себе си, че е професор. По какво? – По каквото и да е. Обаче в България, за професор считат само този, който чете лекции в университета. В Америка всеки е професор.
Там има толкова доктори, че ябълка да хвърлиш, все доктор ще
удариш
.
Когото срещнеш, все е доктор, все “ди”, “ди”. И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата.
към беседата >>
63.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Ако
ударите
това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца.
С един пример ще обясня този въпрос. Някой от вас отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено. Опитва да пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него. То не причинява никаква вреда.
Ако
ударите
това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца.
Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви. По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме. Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца. Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота.
към беседата >>
64.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
И тогава ще ти
удари
петалата хубаво.
(втори вариант)
Аз вземам тази връзка тъй общо, но да те върже умен човек. А като те върже глупав, знаеш ли какво нещо е? (Значи сърцето се явява като едно зло?) Не е зло. Но това е работа. Щом поискаш помощта на сърцето, то казва, най-първо да те вържа, аз трябва да те подкова, а ти обичаш да риташ.
И тогава ще ти
удари
петалата хубаво.
(Никак ли не трябва да се слуша сърцето?) Отлична работа ти ще извършиш, отлична работа, почвата е само камениста, трябва да ти подкове налчета. Сърцето винаги свързва – обаче онова, разумното сърце, върже с ключ по-лесно. Като хванеш крайчеца, а има едни възли, че и онзи, който ги е вързал, и той не може да ги развърже. То си има добрата страна. Човек трябва да бъде разумен.
към втори вариант >>
65.
Изваждане / Изваждането
,
МОК
, София, 17.1.1926г.,
Две – това са усилията да си уреди работата, казва: „Ще
ударя
наляво да угодя на хората." А за да угодиш на хората, трябва да идеш с тях заедно.
(втори вариант)
Първо място не може да му дадете, защото то е при събирането, а вие ще направите тази погрешка не при събирането, а при изваждането. Следователно ще му дадете второ място. Значи, когато изваждате, има опасност да кръшнете. 7 - 2, двете – женски принцип е той, слава, величие, богатство, залъгалки са те, привидни неща са те, които могат да ви оплетат. Седем е силно число – знание, сила, число, което всичко може да направи, човек, който е свършил.
Две – това са усилията да си уреди работата, казва: „Ще
ударя
наляво да угодя на хората." А за да угодиш на хората, трябва да идеш с тях заедно.
Щом изваждате, ще се пазите. Ще се пазите в изваждането си. Когато търсим погрешките на хората, изваждане е и когато търсим своите погрешки, пак изваждане е. И към себе си трябва да бъдете много справедливи, нито да намалявате, нито да увеличавате погрешките си. Да я теглите на везните, да бъдете безпристрастни.
към втори вариант >>
Повтаря се упражнението, прави, с десния крак напред и
удари
с ръцете отпред назад, и обратно.
(втори вариант)
Повтаря се същото с левия крак напред. Изправяме се, левият крак остава напред, ръцете напред хоризонтално, бързо назад! Напред, повтаря се много пъти. Прибира се кракът, ръцете настрана, полукръг напред пред гърдите, дланите надолу, върховете на пръстите едни срещу други. Ръцете описват широки полукръгове настрана, надолу.
Повтаря се упражнението, прави, с десния крак напред и
удари
с ръцете отпред назад, и обратно.
Много пъти – отначало по-бавно, после – по-бързо, ритмично.
към втори вариант >>
66.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света, и да го
ударят
, пак да се повдигне.
Разбиране е това. "От Египет позвах Сина си! " Значи, от място, където трябва да се учи. Да оставим тия неща, те са възгледи на хората. Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един мощен дух.
Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света, и да го
ударят
, пак да се повдигне.
И като се повдигне, пак да пее. Това е човекът с мощен дух. Магарето в окултизма играе важна роля. То е символ, емблема, него считат за емблема на четвъртото посвещение. Онзи човек, който не разбира живота на магарето, а обръща внимание на неговата форма, на ушите му, на копитата му, на неговия глас, както и на това което върши, той нищо не разбира.
към беседата >>
Да, като те прострат на земята на някой участък и ти
ударят
с камшика 25, тогава казваш: моля ти се, недей!
Какво мисли той? Мисли той, разрешава една от най-великите, от най-трудните задачи. Това значи да се молиш. Молили ли сте се вие? Казвате: срамота е да се моли човек.
Да, като те прострат на земята на някой участък и ти
ударят
с камшика 25, тогава казваш: моля ти се, недей!
Защо се молиш сега? Значи, с камшика се молиш, а без камшик не се молиш. Аз бих казал: удряй, братко удряй, но ще знаеш, че един ден този камшик ще засегне и твоя гръб. Ако ударят на мене един камшик, на тебе – два. Ако ударят на мене три, на тебе-шест.
към беседата >>
Ако
ударят
на мене един камшик, на тебе – два.
Казвате: срамота е да се моли човек. Да, като те прострат на земята на някой участък и ти ударят с камшика 25, тогава казваш: моля ти се, недей! Защо се молиш сега? Значи, с камшика се молиш, а без камшик не се молиш. Аз бих казал: удряй, братко удряй, но ще знаеш, че един ден този камшик ще засегне и твоя гръб.
Ако
ударят
на мене един камшик, на тебе – два.
Ако ударят на мене три, на тебе-шест. Ако ударят на мене 100, на тебе - 10000. Такъв е великият божи закон. Глупавият няма право да бие. Само умният има право да бие.
към беседата >>
Ако
ударят
на мене три, на тебе-шест.
Да, като те прострат на земята на някой участък и ти ударят с камшика 25, тогава казваш: моля ти се, недей! Защо се молиш сега? Значи, с камшика се молиш, а без камшик не се молиш. Аз бих казал: удряй, братко удряй, но ще знаеш, че един ден този камшик ще засегне и твоя гръб. Ако ударят на мене един камшик, на тебе – два.
Ако
ударят
на мене три, на тебе-шест.
Ако ударят на мене 100, на тебе - 10000. Такъв е великият божи закон. Глупавият няма право да бие. Само умният има право да бие. Аз наричам художник, скулптор или музикант, този човек, който като бие с чука своята статуя, изкарва от нея нещо хубаво.
към беседата >>
Ако
ударят
на мене 100, на тебе - 10000.
Защо се молиш сега? Значи, с камшика се молиш, а без камшик не се молиш. Аз бих казал: удряй, братко удряй, но ще знаеш, че един ден този камшик ще засегне и твоя гръб. Ако ударят на мене един камшик, на тебе – два. Ако ударят на мене три, на тебе-шест.
Ако
ударят
на мене 100, на тебе - 10000.
Такъв е великият божи закон. Глупавият няма право да бие. Само умният има право да бие. Аз наричам художник, скулптор или музикант, този човек, който като бие с чука своята статуя, изкарва от нея нещо хубаво. Аз наричам велик поет този човек, който знае какво да пише и изкарва нещо хубаво.
към беседата >>
67.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Обаче един ден, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва
ударите
на вашия чук отгоре си и ще плаче, ще страда, както днес вие плачете и страдате.
Тъй щото отношенията, които съществуват между хората, са абсолютно разумни и строго определени. В тях няма нищо случайно, нищо произволно и те се ръководят от вътрешната свобода на човека. Когато се говори за индивидуалните страдания, от които пъшкате и плачете, те са предвидени за вашето развитие и повдигане. Всички страдания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. Днес, например, вие удряте с чука си върху един камък, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрят с чука.
Обаче един ден, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва
ударите
на вашия чук отгоре си и ще плаче, ще страда, както днес вие плачете и страдате.
Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: Когато ви дойде някое страдание, определете в себе си дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десет дни от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни, или не; после, сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните – от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано.
към беседата >>
68.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Можеш да туриш
ударението
на първия, на втория слог, или накрая на думата.
Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита". "Терра инкогнита" не е българска дума; означава - непозната земя, нещо непознато, незнайно. Учените хора наричат това нещо "инкогнито". Те го произнасят различно.
Можеш да туриш
ударението
на първия, на втория слог, или накрая на думата.
В английски език има думи, у които, ако произношението е малко меко, турят накрая буквата t или d. Често окончанията дават противоположно значение на думата. Мнозина от вас сте чели този стих: "Имаше един домовит човек, който насади лозе и го даде под наем". Ще кажете: защо го дават под наем? Защо учителят съгражда училището и вика учениците си?
към беседата >>
69.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Ако днес мина покрай някоя къща и от нея падне една керемида и ме
удари
по рамото, ще кажа: това е едно съвпадение. Добре.
Не, това са данни проверени и доказани. Има моменти, когато ако хванеш окото си, ще те сполети най-голямата катастрофа, а има моменти, когато ако хванеш ухото си, ще ти дойде най-голямото благословение. Ще кажете: ами ние не вярваме в това. Аз не искам да вярвате, ама това са съвпадения. Що е съвпадение?
Ако днес мина покрай някоя къща и от нея падне една керемида и ме
удари
по рамото, ще кажа: това е едно съвпадение. Добре.
Днес това нещо е съвпадение. Утре мина покрай същата къща и друга някоя керемида падне върху мене и пак ме удари. Аз ще кажа: и това е едно съвпадение. На третия ден мина покрай същата къща и също така някоя керемида падне и ме удари по рамото, пак ли ще кажа, че това е съвпадение? Не, зад последователността на тези факти има един велик разумен закон, който обуславя нещата.
към беседата >>
Утре мина покрай същата къща и друга някоя керемида падне върху мене и пак ме
удари
.
Ще кажете: ами ние не вярваме в това. Аз не искам да вярвате, ама това са съвпадения. Що е съвпадение? Ако днес мина покрай някоя къща и от нея падне една керемида и ме удари по рамото, ще кажа: това е едно съвпадение. Добре. Днес това нещо е съвпадение.
Утре мина покрай същата къща и друга някоя керемида падне върху мене и пак ме
удари
.
Аз ще кажа: и това е едно съвпадение. На третия ден мина покрай същата къща и също така някоя керемида падне и ме удари по рамото, пак ли ще кажа, че това е съвпадение? Не, зад последователността на тези факти има един велик разумен закон, който обуславя нещата. И ако в твоя живот идват някои нещастия, това са керемидите, които падат върху тебе. Разумният, невидимият свят иска да те застави да мислиш, да видиш, че има едно съчетание на нещата.
към беседата >>
На третия ден мина покрай същата къща и също така някоя керемида падне и ме
удари
по рамото, пак ли ще кажа, че това е съвпадение?
Що е съвпадение? Ако днес мина покрай някоя къща и от нея падне една керемида и ме удари по рамото, ще кажа: това е едно съвпадение. Добре. Днес това нещо е съвпадение. Утре мина покрай същата къща и друга някоя керемида падне върху мене и пак ме удари. Аз ще кажа: и това е едно съвпадение.
На третия ден мина покрай същата къща и също така някоя керемида падне и ме
удари
по рамото, пак ли ще кажа, че това е съвпадение?
Не, зад последователността на тези факти има един велик разумен закон, който обуславя нещата. И ако в твоя живот идват някои нещастия, това са керемидите, които падат върху тебе. Разумният, невидимият свят иска да те застави да мислиш, да видиш, че има едно съчетание на нещата. Ако те уволнят като чиновник, това наказание ли е за тебе? Не, това не е наказание.
към беседата >>
70.
Форми на съзнанието. Трите съзнания / Трите съзнания
,
МОК
, София, 14.3.1926г.,
За бъдеще например в медицината ще има такива уреди, когато някой човек получи някой
удар
, влезне някое парче желязо, няма да се прави операция, турят уреда – просто този инструмент като една фунийка до главата.
(втори вариант)
Запример, когато на някой човек му се втълпи идеята, че много знае, нека отвори една книга от висшата математика, да се постарае да разреши тези задачи, да не си прави илюзии, някоя трудна задача от химията или музиката. Човек трябва да се дисциплинира, да може да излиза от своята орбита. Ако може да разрешава мъчните задачи в математиката и да свири мъчните парчета, той има положителни идеи. Отвлечените идеи често завладяват човека. Запример, когато кажем, че един човек може да вдигне планината – може, при съвсем други условия да дигне, не при физическите.
За бъдеще например в медицината ще има такива уреди, когато някой човек получи някой
удар
, влезне някое парче желязо, няма да се прави операция, турят уреда – просто този инструмент като една фунийка до главата.
Като работи десет минути, всичко онова желязо, което е в главата, ще излезне. Или има подуване, тумор, като се тури тази тръбица, всичката тази нечиста кръв ще излезне навън. Всичко това ще дойде. Ще се впрегнат други род сили, с които човек ще си служи. Сега ние можем да се самозаблуждаваме.
към втори вариант >>
71.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Който не може да издържи този живот, казва: „Я да му
ударим
малко нашироко; да поживеем щастлив живот“.
Питам: Каква е температурата на духовния човек? Преди всичко вие още не сте дошли до градусите на духовния човек, а казвате, че не трябва да бъдете духовни. Имайте търпение да дойдете до градусите на духовния човек, да изпитате благото на този човек, че тогава се произнасяйте дали трябва да бъдете духовни, или не. Дойдете ли до температурата на духовния човек, умът ви ще се разшири и ще почнете да мислите правилно. Духовният живот носи и радости, и скърби за човека, но в тези смени на състоянията се крият благата на живота.
Който не може да издържи този живот, казва: „Я да му
ударим
малко нашироко; да поживеем щастлив живот“.
Казвам: не е все едно да сложиш шестицата пред петицата, или тройката пред двойката. Това са пермутации в живота. Също така не е все едно да преживяваш щастлив живот вместо нещастен. И това са пермутации. Като напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред, ще имате различни отношения.
към беседата >>
72.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Удари
някое куче с един камък, то ще те помни с години.
Един човек, който отначало ти е бил добър приятел, а после може да злослови против тебе, какъв приятел ти е той, какъв човек може да бъде? Никакъв човек не е той, никакъв приятел не ти е. Даваш ли му хляб, доволен е. Не му ли даваш хляб, не е доволен. И след всичко това казват, че това са хора, но те са тъй злопаметни, както и животните.
Удари
някое куче с един камък, то ще те помни с години.
Значи и кучето иска да се отнесеш човешки с него. Аз не казвам, че хората не трябва да бъдат злопаметни, нека бъдат, но да са справедливи. Ако злословиш за един човек, злослови го, но както трябва според законите на справедливостта. Трябва да има правда в света. Човек не трябва да бъде мек, но трябва да бъде справедлив.
към беседата >>
73.
Малкото съпротивление
,
МОК
, София, 11.4.1926г.,
Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел и в това време дойде някой зад гърба ви и ви
удари
с една тенекия.
С това тя е целила да запази мозъка от външни повреди. Както чувствителната плоча при фотографията се пази в специална касетка от влиянието на светлината, така и мозъкът е поставен в специална кутия, за да се пази от повреди. Всяка външна повреда пречи на образите, които трябва да се отпечатват върху него. Като ученици вие трябва да изучавате самообладанието. Когато работите върху самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой, да видите как ще се справите.
Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел и в това време дойде някой зад гърба ви и ви
удари
с една тенекия.
Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате. Ето защо, когато говори, човек трябва да вземе във внимание всичко, което може да му се случи. Като говори, човек някога така се увлича, че като му се случи нещо, което не е очаквал, цялата нервна система му се разтърсва. Той цял се разтреперва от страх. Човек трябва така да се владее, че да не трепва.
към беседата >>
Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел и в това време дойде някой зад гърба ви и ви
удари
с една тенекия.
(втори вариант)
С това тя е целила да запази мозъка от външни повреди. Както чувствителната плоча при фотографията се пази в специална касетка от влиянието на светлината, така и мозъкът е поставен в специална кутия, за да се пази от повреди. Всяка външна повреда пречи на образите, които трябва да се отпечатват върху него. Като ученици вие трябва да изучавате самообладанието. Когато работите върху самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой, за да видите как ще се справите.
Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел и в това време дойде някой зад гърба ви и ви
удари
с една тенекия.
Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате. Ето защо, когато говори, човек трябва да вземе под внимание всичко, което може да му се случи. Като говори, човек някога така се увлича, че като му се случи нещо, което не е очаквал, цялата му нервна система се разтърсва. Той цял се разтреперва от страх. Човек трябва да се владее, че да не трепва.
към втори вариант >>
74.
Окултни познания / Окултни елементарни познания
,
МОК
, София, 30.5.1926г.,
За да избегнете
ударите
на Природата, вие трябва да се освободите от излишното знание и да задържите само онова, което можете да приложите.
Съвременните хора мислят, че знаят много неща, но не подозират, че част от страданията им се дължат именно на техните знания. В това отношение те приличат на деца, които обичат да дрънкат по вратите на хората и бягат. Тук дръннат, там дръннат, докато вратарят ги улови и ги набие добре. Природата не обича да дрънкате по вратите и без работа. Когото улови, че дрънка на звънците и без работа, тя го хваща здраво за ушите и му дава добър урок.
За да избегнете
ударите
на Природата, вие трябва да се освободите от излишното знание и да задържите само онова, което можете да приложите.
Ако не сте готови за приложение на знанието, което имате, как ще напредвате в окултната наука? Окултната наука е наука на опита. Например ако сериозно правите упражнението с огледалото, вие ще се домогнете до положителни резултати. Като наблюдавате и най-малките промени на лицето си, вие ще придобиете ценни знания, ще разбирате себе си, ще разбирате и другите хора. И тъй, първо ще изучавате закона за превръщане на единицата в точка.
към беседата >>
75.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Речеш ли ти, като по-голям и по-силен човек от него, да му
удариш
плесница и да му вземеш хлебчето, това показва, че ти нямаш морал.
Честен и благороден човек е този, който се радва на чуждото благо като на свое. Истинският морал се заключава в жертвата. Не жертваш ли от любов, никакъв морал нямаш в себе си. За съзнателния човек не е извинение това, че прибързал да се наяде, защото бил гладен. Ако едно малко дете може да ти даде половината от своето хлебче като на човек, свършил четири факултета, това дете има морал в себе си.
Речеш ли ти, като по-голям и по-силен човек от него, да му
удариш
плесница и да му вземеш хлебчето, това показва, че ти нямаш морал.
Често хората изопачават Истината и по този начин съзнателно искат да се самозалъгват. Не, не изопачавайте Истината, ако искате да имате прави възгледи за нещата. Когато говорим за Истината, ние разбираме придобитите резултати от усилията на разумни същества. Тези разумни същества днес са завършили своето развитие. За пример цветята са деца, произведения на ангелите.
към беседата >>
76.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
–Задницата.
Ударете
на този 25 тояги, той не е опитал всичко в живота.
Запитва го тогава султанът: кое е най-сладкото у кокошката? - Трътката. Браво, ти си опитал и разбрал живота. Като чул това нещо друг турчин, отива и той при султана и му казва, че всичко опитал и разбрал живота. Султанът го пита: кое е най-сладкото у бивола?
–Задницата.
Ударете
на този 25 тояги, той не е опитал всичко в живота.
Този турчин, обаче, като чул, че най-сладкото у кокошката е задницата, трътката, помислил си, че и у бивола най-сладкото ще бъде задницата. Не е така. Всеки човек, който е дошъл на Земята, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, като учен човек. В миналата си беседа аз ви говорих, че човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи онова място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали братя и с братството на правдата в света. Човек има разни центрове, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове.
към беседата >>
77.
Оглашен, вярващ, ученик
,
ООК
, София, 16.6.1926г.,
Дойде ли някой ангел при вас да ви каже нещо и вие не повярвате, тогава или паметта си може да изгубите или разсъдъка си, или пък може да получите
удар
в сърцето си и т. н.
Като казвам, че трябва да бъдете красиви, разбирам, че вие трябва да сте работили в миналото, но и днес да продължавате работата върху себе си. Човек не може изведнъж да стане съвършен. Вземете за пример, когато Захарий служеше в храма, при него дойде ангел Господен и му каза нещо, но Захарий не повярва и онемя. Значи този ангел не само, че не му придаде нещо, но му отне нещо – говора. Както виждате, ангелите са много взискателни.
Дойде ли някой ангел при вас да ви каже нещо и вие не повярвате, тогава или паметта си може да изгубите или разсъдъка си, или пък може да получите
удар
в сърцето си и т. н.
Ангелът всякога носи със себе си своята тояжка, с която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави белег, че не сте го повярвали. Вие всеки ден преживявате тия неща. Някога изпитвате мъчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезсмисляне на живота, искате да бягате далеч от света, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тези състояния? – Защото не сте възприели това, което ангелът ви е преподал.
към беседата >>
По същия начин можете с мисълта си, без големи усилия, да дигнете някакъв голям камък и после, като го
ударите
леко с пръста си, да го счупите.
Мъчно се издържа това голямо нервно напрежение. Тези опити се основават на силна вяра и на силна мисъл. Вие можете да правите ред опити в това направление. За пример вържете някой човек с едно дебело гемиджийско въже и със силата на мисълта опитайте да скъсате това въже. Ако имате силна вяра и концентрирана мисъл, само с едно махане на ръката си вие ще можете да скъсате въжето.
По същия начин можете с мисълта си, без големи усилия, да дигнете някакъв голям камък и после, като го
ударите
леко с пръста си, да го счупите.
Имате ли такава силна вяра, с едно махане на пръста си из пространството вие ще можете да произведете гръм. Усъмните ли се, този гръм ще дойде отгоре ви. Силата на вярата и на мисълта седи в отсъствие на съмнението. Нямате ли съмнение, всичко можете да направите. И тъй съмнението е закон на инволюция; абсолютната вяра е закон на еволюция.
към беседата >>
78.
Специалният закон
,
ООК
, София, 7.7.1926г.,
Ако дойде при вас ангел, той ще ви дигне като чук в ръката си, ще ви
удари
върху някой предмет и вие ще се пръснете.
Всички отрицателни състояния, които имате в себе си, както и помежду си, се дължат на влияния на същества от този преходен свят. Затова, попаднете ли под тяхно влияние, кажете си: “Заповядвам ви в името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и в името на Божията Истина да мълчите! ” Може да кажете: “Дали и тези изпитания не са Волята Божия? ” Ще знаете, че Волята Божия е да служите безкористно на възвишената Любов, ако искате да бъдете мощни и силни. Сега мнозина очакват да дойдат ангели при тях, да им помогнат.
Ако дойде при вас ангел, той ще ви дигне като чук в ръката си, ще ви
удари
върху някой предмет и вие ще се пръснете.
Това ли трябва да получите? Не, човек трябва да работи, да прави усилия от своя страна, без да очаква всичко наготово. Казвате: “Трябва ли ангелите да постъпват с нас по този начин? ” Вие запитвате по същия начин, както съвременните хора се питат за постъпките на Христа, на светиите или на истинските християни. Те често казват: “Не можа ли Христос да постъпи по друг начин с търговците в храма, ами трябваше да ги бие с камшик?
към беседата >>
79.
Особеното място
,
МС
, София, 8.7.1926г.,
Щом някой ангел те намери в автомобил, той носи една тояжка със себе си, ще те
удари
и шапката ти ще хвръкне, ще изкочиш из автомобила.
Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка с Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви от Бога. В тази работа е вашето достойнство. Подчиниш ли се на тази работа, ти си важен и нужен за Господа. Ангелите, като те погледнат, ще намерят, че си важен, и кой как мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъл.
Щом някой ангел те намери в автомобил, той носи една тояжка със себе си, ще те
удари
и шапката ти ще хвръкне, ще изкочиш из автомобила.
Няма играчки в света! Невидимият свят никога не обича да дава играчки на хората, когато те са поставени на една важна работа. За пример, вие ставате тази сутрин, недоволни сте и казвате: ходих еди-къде си, не ме приеха добре, не се отнесоха братски спрямо мене. Разсъждаваш си така. Най-първо ти не си пратен на земята да те приемат добре, да те почитат и уважават хората.
към беседата >>
НАГОРЕ