НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
14
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
14
:
339
резултата в
77
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приложение и работа
,
НБ
, София, 22.12.1940г.,
Питат го: Къде се
удари
?
Той се казва: В младини защо ти трябваше да станеш поп, певец да станеш, да се прославиш. Тук само с кандилницата – 75 години. Една вечер дойде един старец с бяла брада и като го погледнал, му казва: Знаеш ли, че едното ти око гледа надолу, а другото нагоре и го побутнал по челото. Пак: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу? И като станал сутринта, мястото, дето го побутнал стареца, черно.
Питат го: Къде се
удари
?
Пита ме: Какво означава това? Казвам: Ти като поп ще загазиш. – А като певец няма? – Като певец, ще загазиш повече. Попът е най-лесната работа.
към беседата >>
2.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 27.12.1940г.,
Всякога, ако
ударите
пръстите си, да спре ходът на капилярните съдове, започва да се набира и се образува едно болезнено състояние.
Ако искате да видите техните цветове, в земята трябва да ги посеете. Сега от ваше гледище какво разбирате под думата страдание? Или болка имате. Да допуснем, че вие имате известна форма, известна дебелина на пръста – нормално състояние, нямате никаква болка в пръстите. Ако обаче в пръстите по един механичен начин се роди желание да има повече кръв, отколкото трябва, ще се създаде едно болезнено състояние.
Всякога, ако
ударите
пръстите си, да спре ходът на капилярните съдове, започва да се набира и се образува едно болезнено състояние.
Навсякъде законът е един и същ: когато задържиш нещо в себе си, без да го туриш на работа, ще причини болка. Природата не търпи покой. Малко трябва да го употребиш. Щом не го употребиш, чакаш, след време ще се образува едно болезнено състояние. Да допуснем, че по два начина се образуват болките.
към беседата >>
3.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Искам да я
ударя
, но ще изпусна торбата, тя се върти около мене.
Започнах да мисля, че сега аз ще покажа на хората. Казвам: Сбогом сиромашио, сбогом слугуване. Мисля си, какво ще правя с торбата? По едно време дойде една крава и започна да се върти около мен. Казвам: Махай се – ще се блъсне в мене, искам да се освободя от кравата.
Искам да я
ударя
, но ще изпусна торбата, тя се върти около мене.
Казвам на кравата: Тия пари са за мене, не са за тебе. На тебе като крава ще ти дам каквото искаш. Парите са за мене, не ги давам. Като ритнах кравата, тя се обърна на гърба си, виждам и четирите крака. По едно време потече вода на главата ми и се събудих.
към беседата >>
Българските деца често, като се скарат, едното казва на другото: Я ме
удари
.
Вие сега искате свобода. Свободни можете да бъдете, ако можете да хвърлите хората нагоре един километър. До тогава докато не ги хвърлите нагоре, ще бъдете като тях. Като говориш, ще знаеш, че и думите са динамични. Казва: Знаеш, какво може да направя?
Българските деца често, като се скарат, едното казва на другото: Я ме
удари
.
Той стои. Другото като му удари един плесник, то пак: Удари ме още веднъж. Като го удари втори път, казва: Като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа. Ние сме от тези, които само в нашата махала може да бият. Тук те бият на общо основание и ти търсиш свобода.
към беседата >>
Другото като му
удари
един плесник, то пак:
Удари
ме още веднъж.
До тогава докато не ги хвърлите нагоре, ще бъдете като тях. Като говориш, ще знаеш, че и думите са динамични. Казва: Знаеш, какво може да направя? Българските деца често, като се скарат, едното казва на другото: Я ме удари. Той стои.
Другото като му
удари
един плесник, то пак:
Удари
ме още веднъж.
Като го удари втори път, казва: Като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа. Ние сме от тези, които само в нашата махала може да бият. Тук те бият на общо основание и ти търсиш свобода. Свободата човек ще я изисква от своя ум, от своето сърце, от своята воля. Свободата може да я изискваш само от Бога.
към беседата >>
Като го
удари
втори път, казва: Като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа.
Като говориш, ще знаеш, че и думите са динамични. Казва: Знаеш, какво може да направя? Българските деца често, като се скарат, едното казва на другото: Я ме удари. Той стои. Другото като му удари един плесник, то пак: Удари ме още веднъж.
Като го
удари
втори път, казва: Като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа.
Ние сме от тези, които само в нашата махала може да бият. Тук те бият на общо основание и ти търсиш свобода. Свободата човек ще я изисква от своя ум, от своето сърце, от своята воля. Свободата може да я изискваш само от Бога. Когато човек се научи да служи на Бога, Бог ще му даде онази мощна сила.
към беседата >>
С това иска да покаже, че майката не пита сина си, защо и извади сърцето, но като че той нищо не е направил, тя го пита:
Удари
ли се?
Туй показва, колко се обичат снахи и свекърви. Тя иска по напред свекървата да умре и тогава да се ожени за момъка. Понеже той бил запален от любов, отива, намира майка си, изважда сърцето и, и го понесъл. Но по пътя той се препънал и паднал и сърцето проговорило: Уби ли се, синко? Тогава сърцето се върнало при майката.
С това иска да покаже, че майката не пита сина си, защо и извади сърцето, но като че той нищо не е направил, тя го пита:
Удари
ли се?
Казвам: Идеалът такъв трябва да бъде, да не бъдем злобливи. Казвате: Ако ние станем незлобливи, ние ще бъдем баби. – Не. Най-големите герои, това са хората на незлобието. Не мислете, че един незлоблив човек е баба.
към беседата >>
4.
Съработници
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Ако не знаешъ какъ да се обхождашъ съ него, той е готовъ да те
удари
.
Този човѣкъ /картина показва/ ми прави впечатление – той слиза на физическото поле. Обича да се удоволствува. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде – хубаво си поспи, похапне си хубаво. Ако го събудишъ преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано“.
Ако не знаешъ какъ да се обхождашъ съ него, той е готовъ да те
удари
.
Ако го побутнешъ – готовъ е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25% може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души хора?
към беседата >>
Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го
ударите
на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата.
Ако вие видите едно тѣло, както е билъ Адамъ въ рая, той е билъ облѣченъ въ свѣтлина. Царска дреха на свѣтлината и съ една хубава топлина. Следъ като съгрѣшилъ, свѣтлината изчезва и топлината изчезва – той остава голъ. Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“. Та казвамъ: Трѣбва да се пазите.
Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го
ударите
на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата.
Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава.
към беседата >>
Щомъ
ударите
два пѫти – на крака не може да ходи.
Царска дреха на свѣтлината и съ една хубава топлина. Следъ като съгрѣшилъ, свѣтлината изчезва и топлината изчезва – той остава голъ. Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“. Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата.
Щомъ
ударите
два пѫти – на крака не може да ходи.
Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава.
към беседата >>
Щомъ
ударите
още два
удара
на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ.
Следъ като съгрѣшилъ, свѣтлината изчезва и топлината изчезва – той остава голъ. Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“. Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи.
Щомъ
ударите
още два
удара
на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ.
Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава. Де е човѣкътъ тогава?
към беседата >>
Ако му
ударите
очитѣ – и тѣ преставатъ.
Като поглежда, казва: „Голъ съмъ“. Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ.
Ако му
ударите
очитѣ – и тѣ преставатъ.
Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава. Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има.
към беседата >>
Ако му
ударите
ушитѣ – и тѣ преставатъ.
Та казвамъ: Трѣбва да се пазите. Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ.
Ако му
ударите
ушитѣ – и тѣ преставатъ.
Ако ударитѣ носа – и той престава. Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава. Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили отъ слънцето.
към беседата >>
Ако
ударитѣ
носа – и той престава.
Даже най-силниятъ човѣкъ, ако го ударите на нѣкое мѣсто, става прекѫсване на силата. Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ.
Ако
ударитѣ
носа – и той престава.
Ако ударите единъ ударъ на устата – и тя престава. Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили отъ слънцето. То е нормално състояние за жителитѣ на земята.
към беседата >>
Ако
ударите
единъ
ударъ
на устата – и тя престава.
Щомъ ударите два пѫти – на крака не може да ходи. Щомъ ударите още два удара на рѫцетѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите очитѣ – и тѣ преставатъ. Ако му ударите ушитѣ – и тѣ преставатъ. Ако ударитѣ носа – и той престава.
Ако
ударите
единъ
ударъ
на устата – и тя престава.
Де е човѣкътъ тогава? Затова казвамъ: За да имате едно Божествено отношение, пропорция трѣбва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили отъ слънцето. То е нормално състояние за жителитѣ на земята. Всѣки човѣкъ въ умствено отношение, ако ти искашъ да се запознаешъ съ човѣкъ – ти трѣбва да бѫдешъ на 92 милиона мили далечъ отъ него, за да го разберешъ.
към беседата >>
Пакъ си
удари
главата, поплаче и пакъ стане.
Стари съ знание, млади съ сила, възрастни съ любовь. Младиятъ силенъ трѣбва да бѫде. Децата сѫ, които воюватъ. Туй дете падне, поплаче и пакъ стане. После казва: „Ще ви победя“.
Пакъ си
удари
главата, поплаче и пакъ стане.
Казва: „Ще видите“. Туй дете се бори. Възрастниятъ вече въ любовьта трѣбва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава съ любовьта. Щомъ се запознаете съ любовьта – не рисувайте картини по гърба ѝ.
към беседата >>
Ако го събудиш преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано.“ Ако не знаеш как да се обхождаш с него, той е готов да те
удари
.
(втори вариант)
Едно ръкуване не е проста работа. Този човек (картина показва) ми прави впечатление – той слиза на физическото поле. Обича да се удоволства. Обича реда и порядъка, хубаво изчиства говедата. Като дойде – хубаво си поспи, похапне си хубаво.
Ако го събудиш преди време, казва: „Нека да си отспя, че тогава ще стана рано.“ Ако не знаеш как да се обхождаш с него, той е готов да те
удари
.
Ако го побутнеш – готов е да удря. Много обещава, има всичкото добро желание да направи, обещава сто работи и едва 25 % може да направи. Вие казвате, че не устоява на думата си. Не че не устоява, но не му мисли много. Вие услужвали ли ли сте на сто души?
към втори вариант >>
Даже най-силният човек, ако го
ударите
на някое място, става прекъсване на силата.
(втори вариант)
Има известна красота вътре в тялото. Ако вие видите едно тяло, както е бил Адам в рая, той е бил облечен в светлина. Царска дреха на светлината и с една хубава топлина. След като съгрешил, светлината изчезва и топлината изчезва – той остава гол. Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите.
Даже най-силният човек, ако го
ударите
на някое място, става прекъсване на силата.
Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава.
към втори вариант >>
Щом
ударите
два пъти – на крака не може да ходи.
(втори вариант)
Ако вие видите едно тяло, както е бил Адам в рая, той е бил облечен в светлина. Царска дреха на светлината и с една хубава топлина. След като съгрешил, светлината изчезва и топлината изчезва – той остава гол. Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите. Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата.
Щом
ударите
два пъти – на крака не може да ходи.
Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава. Ако ударите един удар на устата – и тя престава.
към втори вариант >>
Щом
ударите
още два
удара
на ръцете – и те престават.
(втори вариант)
Царска дреха на светлината и с една хубава топлина. След като съгрешил, светлината изчезва и топлината изчезва – той остава гол. Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите. Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата. Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи.
Щом
ударите
още два
удара
на ръцете – и те престават.
Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава. Ако ударите един удар на устата – и тя престава. Де е човекът тогава?
към втори вариант >>
Ако му
ударите
очите – и те престават.
(втори вариант)
След като съгрешил, светлината изчезва и топлината изчезва – той остава гол. Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите. Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата. Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават.
Ако му
ударите
очите – и те престават.
Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава. Ако ударите един удар на устата – и тя престава. Де е човекът тогава? Затова казвам: за да имате едно Божествено отношение, пропорция трябва да има.
към втори вариант >>
Ако му
ударите
ушите – и те престават.
(втори вариант)
Като поглежда, казва: „Гол съм.“ Та казвам: трябва да се пазите. Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата. Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават.
Ако му
ударите
ушите – и те престават.
Ако ударите носа – и той престава. Ако ударите един удар на устата – и тя престава. Де е човекът тогава? Затова казвам: за да имате едно Божествено отношение, пропорция трябва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили от слънцето.
към втори вариант >>
Ако
ударите
носа – и той престава.
(втори вариант)
Даже най-силният човек, ако го ударите на някое място, става прекъсване на силата. Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават.
Ако
ударите
носа – и той престава.
Ако ударите един удар на устата – и тя престава. Де е човекът тогава? Затова казвам: за да имате едно Божествено отношение, пропорция трябва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили от слънцето. То е нормално състояние за жителите на земята.
към втори вариант >>
Ако
ударите
един
удар
на устата – и тя престава.
(втори вариант)
Щом ударите два пъти – на крака не може да ходи. Щом ударите още два удара на ръцете – и те престават. Ако му ударите очите – и те престават. Ако му ударите ушите – и те престават. Ако ударите носа – и той престава.
Ако
ударите
един
удар
на устата – и тя престава.
Де е човекът тогава? Затова казвам: за да имате едно Божествено отношение, пропорция трябва да има. Ние се намираме на 92 милиона мили от слънцето. То е нормално състояние за жителите на земята. Всеки човек в умствено отношение, ако ти искаш да се запознаеш с човек – ти трябва да бъдеш на 92 милиона мили далеч от него за да го разбереш.
към втори вариант >>
После казва: „Ще ви победя.“ Пак си
удари
главата, поплаче и пак стане.
(втори вариант)
Не мязате на стари. Стари със знание, млади със сила, възрастни с любов. Младият силен трябва да бъде. Децата са, които воюват. Туй дете падне, поплаче и пак стане.
После казва: „Ще ви победя.“ Пак си
удари
главата, поплаче и пак стане.
Казва: „Ще видите.“ Туй дете се бори. Възрастният вече в любовта трябва да търсите, любовни работи. Да се запознаете тогава с любовта. Щом се запознаете с любовта – не рисувайте картини по гърба й. Никога не рисувайте картини на гърба на любовта.
към втори вариант >>
5.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
Може като прицелна точка да те
удари
, ще те гледа с тръба.
Имаш вече не едно изгаряне на пръстите. Тия впечатления не спадат в областта на ума. Ако човек се занимава само с ума си, няма да страда, но ще се заражда в него желание да разреши всичко. Запример един човек отблизо можеше по-рано да те убие. Сега може от два километра да ти тегли куршума.
Може като прицелна точка да те
удари
, ще те гледа с тръба.
Мисълта му може точно на място да те удари. Сега развивам въпроса. Вие казвате: „Аз мисля.“ Щом ти се страхуваш, ти не мислиш. Щом един предмет е много близо до тебе, ти не може да мислиш заради него. Само за далечните предмети може да мислиш.
към беседата >>
Мисълта му може точно на място да те
удари
.
Тия впечатления не спадат в областта на ума. Ако човек се занимава само с ума си, няма да страда, но ще се заражда в него желание да разреши всичко. Запример един човек отблизо можеше по-рано да те убие. Сега може от два километра да ти тегли куршума. Може като прицелна точка да те удари, ще те гледа с тръба.
Мисълта му може точно на място да те
удари
.
Сега развивам въпроса. Вие казвате: „Аз мисля.“ Щом ти се страхуваш, ти не мислиш. Щом един предмет е много близо до тебе, ти не може да мислиш заради него. Само за далечните предмети може да мислиш. Единственото Същество, за което мислим, то е само Бог.
към беседата >>
6.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Ако беше
ударило
земята, щеше да се изкриви остта и.
Такава планета има между Юпитер и Марс, разпръснати хиляди парчета, които се движат. И до сега астрономите не знаят, какви са причините. Но последствията ги имаме. Преди години едно голямо парче без малко да се блъсне в земята. Доста голямо парче.
Ако беше
ударило
земята, щеше да се изкриви остта и.
Щом се изкриви остта и, цяла катастрофа ще стане на земята. Представете си едно парче от сто километра в дължина и сто километра в дебелина – знаете колко е то. Ако това парче падне на земята, например в Европа. От Европа нищо няма да остане. Всичките народи на Европа на аутодафе ще бъдат.
към беседата >>
Удари
се топката в стената и пак отскочи.
Всичките стари подозрения турете на страна. Всичките обезсърчения също ги турете на страна. То не е лесна работа. Като казвам да ги турите на страна, то не е така лесно. Ти го туриш, но то като гумена топка пак се върне.
Удари
се топката в стената и пак отскочи.
Много мъчна работа е. Сега вие не ги удряйте, защото те ще подскочат и ще дойдат пак при вас. Какво трябва да ги правите? Вие трябва да ги държите като тия майстори, които играят с две топки. Едновременно подхвърлят и двете и ги ловят последователно и ги хвърлят нагоре.
към беседата >>
Вие ги
ударите
, те отскочат и вие седите на едно място.
Едновременно подхвърлят и двете и ги ловят последователно и ги хвърлят нагоре. Върви по пътя и ги хвърля, всяка пада на ръката му. Знае как да ги хвърля. Измерва човекът. Та казвам: Гумените топки ще ги хвърляте и ще вървите.
Вие ги
ударите
, те отскочат и вие седите на едно място.
Ще се движите с двете топки, ще играете. Туй искам да ви кажа: Вашите мисли и вашите чувства трябва да бъдат подвижни. Не се срамувайте от благородните мисли, не се срамувайте от най-хубавите чувства, които може да изкажете. Не се срамувайте и от постъпките, каквито и да са. Всичко трябва да се прави, но хубаво.
към беседата >>
7.
Ще ви бѫде / Ще ви бъде
,
ООК
, София, 8.1.1941г.,
Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да
ударя
ли?
Гледа го Христосъ, казва: „Сатана(та) иска да те опитамъ, казвамъ ти: Преди петела да е пропѣлъ, три пѫти ще се отречешъ отъ мене“. – „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа.
Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да
ударя
ли?
“ Той не го удари въ главата, но му отрѣза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“.
към беседата >>
“ Той не го
удари
въ главата, но му отрѣза ухото.
– „А, (не, не)“. – „Да, да – казва Учительтъ. Ще видишъ“. Върви Петъръ, взе си ножа. Като дойдоха да хванатъ Христа, (Петъръ) казва: „Учителю, да ударя ли?
“ Той не го
удари
въ главата, но му отрѣза ухото.
Още като го видя, че не знае да воюва и отсѣче ухото, Христосъ му каза: „Стига, стига. Тази работа съ ножъ нѣма да стане“. Залепи ухото и му каза: „Който вади ножъ, отъ ножъ умира“. (Петъръ) казва: „Не ми позволи Учительтъ“. Той тръгна да върви по пѫтя и казва: „Само да ме бутнатъ“.
към беседата >>
Като дойдоха да хванат Христа, (Петър) казва: „Учителю, да
ударя
ли?
(втори вариант)
Ако дойде да разглеждаме сегашния живот, колко реално ще остане? Ако сегашната наша любов поставят на изпит колко от вашата любов ще бъде реална? Като поставиха учениците Христови на изпит, който беше един герой за любовта, кой казваше: „Учителю, ако всичките да се отрекат, аз, Петър, знаеш ли, сърцето ми не мръдва. Каквото и да става, аз няма да се откажа.“ Гледа го Христос, казва: „Сатана(та) иска да те опитам, казвам ти: преди петелът да е пропял, три пъти ще се отречеш от мене.“ – „А, (не, не).“ – „Да, да – казва Учителя. – Ще видиш.“ Върви Петър, взе си ножа.
Като дойдоха да хванат Христа, (Петър) казва: „Учителю, да
ударя
ли?
“ Той не го удари в главата, но му отряза ухото. Още като го видя, че не знае да воюва и отсече ухото, Христос му каза: „Стига, стига. Тази работа с нож няма да стане.“ Залепи ухото и му каза: „Който вади нож, от нож умира.“ (Петър) казва: „Не ми позволи Учителя.“ Той тръгна да върви по пътя и казва: „Само да ме бутнат.“ Като влезе в двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорът ти показва, че и ти си един от тях.“ – „Не, не съм.“ Той забрави. И втори, и трети път се отрече. Хванаха Христа.
към втори вариант >>
“ Той не го
удари
в главата, но му отряза ухото.
(втори вариант)
Ако сегашната наша любов поставят на изпит колко от вашата любов ще бъде реална? Като поставиха учениците Христови на изпит, който беше един герой за любовта, кой казваше: „Учителю, ако всичките да се отрекат, аз, Петър, знаеш ли, сърцето ми не мръдва. Каквото и да става, аз няма да се откажа.“ Гледа го Христос, казва: „Сатана(та) иска да те опитам, казвам ти: преди петелът да е пропял, три пъти ще се отречеш от мене.“ – „А, (не, не).“ – „Да, да – казва Учителя. – Ще видиш.“ Върви Петър, взе си ножа. Като дойдоха да хванат Христа, (Петър) казва: „Учителю, да ударя ли?
“ Той не го
удари
в главата, но му отряза ухото.
Още като го видя, че не знае да воюва и отсече ухото, Христос му каза: „Стига, стига. Тази работа с нож няма да стане.“ Залепи ухото и му каза: „Който вади нож, от нож умира.“ (Петър) казва: „Не ми позволи Учителя.“ Той тръгна да върви по пътя и казва: „Само да ме бутнат.“ Като влезе в двора, дойде една слугиня и му каза: „Говорът ти показва, че и ти си един от тях.“ – „Не, не съм.“ Той забрави. И втори, и трети път се отрече. Хванаха Христа. Ако Христос отиваше да се защити с войска, Петър щеше да извади нож най-напред.
към втори вариант >>
8.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Единият
удари
и счупи ръката на другия.
Най-после, ако не четеш, като те вдигне, стърси те и ти тогава четеш. Вземете сега, хората се бият. Един ден ще дойдат до едно място, ще престанат да се бият, ще се примирят. Питам, защо отрано да не могат да се примирят, защо след време трябва да се примирят? Двама войника се бият.
Единият
удари
и счупи ръката на другия.
Другият удари, счупи му крака. Седят и двамата един до други. Единият останал с една здрава ръка, другият с един здрав крак, гледат се. Казват: „Ние сами си създадохме своето нещастие.“ Де е геройството? И двамата герои, но единият със счупен крак, другият със счупена ръка.
към беседата >>
Другият
удари
, счупи му крака.
Вземете сега, хората се бият. Един ден ще дойдат до едно място, ще престанат да се бият, ще се примирят. Питам, защо отрано да не могат да се примирят, защо след време трябва да се примирят? Двама войника се бият. Единият удари и счупи ръката на другия.
Другият
удари
, счупи му крака.
Седят и двамата един до други. Единият останал с една здрава ръка, другият с един здрав крак, гледат се. Казват: „Ние сами си създадохме своето нещастие.“ Де е геройството? И двамата герои, но единият със счупен крак, другият със счупена ръка. Какво геройство е това?
към беседата >>
9.
Малки правила
,
МОК
, София, 17.1.1941г.,
Ударил
някакъв дъжд, изкалял си се, казваш: „Що ми трябваше?
Да минете, те да ви се смеят и като излезете, да имате същото разположение, както когато сте влезли. Като сте влезли, вие сте имали хубаво разположение. Като излезете навън, вече като че целият свят се е изменил. Че туй често се случва. Тръгваш на екскурзия добре облечен, весел си.
Ударил
някакъв дъжд, изкалял си се, казваш: „Що ми трябваше?
“ Не че е лошо, но ако е зимно време. Ако е лятно време, когато е топло, е по-леко. Какво трябва да се прави, за да се продължи носът? Да допуснем, че вие сте студент в университета. Не ви върви.
към беседата >>
Като се върнал,
ударил
цигулката си и я счупил, че не е така знаменит като другия.
Като се измени, тогава с какво да се занимава? Запример, ако турите двайсет яйца под квачката и нито едно не се излюпи, нали е загуба. Ако всички се измътят, имате печалба. Някой път хората пеят тоновете и не може да се измътят. Един руски виртуоз слушал друг виртуоз.
Като се върнал,
ударил
цигулката си и я счупил, че не е така знаменит като другия.
Наместо да се насърчи, счупва си цигулката. Ония, които се обезсърчават, като слушат други цигулари, те не са разбрали. Да допуснем, че някой път вие вземете „ми“ и дадете четири секунди. Друг път го вземете и дадете една секунда. Най-първо го държите четири секунди, после само една.
към беседата >>
10.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ
ударишъ
крака си въ камъка – не мислишъ.
Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ.
Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ
ударишъ
крака си въ камъка – не мислишъ.
Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ ѝ: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“.
към беседата >>
Петъръ взе единия ножъ и съ него
удари
едного.
Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ? “ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“.
Петъръ взе единия ножъ и съ него
удари
едного.
Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка).
към беседата >>
Удари
човѣка, отрѣза му ухото.
Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие.
Удари
човѣка, отрѣза му ухото.
Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка.
към беседата >>
72
удара
на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога.
72
удара
на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго.
към беседата >>
Ти по 4-5 пъти на ден тук-там
удариш
крака си в камъка – не мислиш.
(втори вариант)
Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък.
Ти по 4-5 пъти на ден тук-там
удариш
крака си в камъка – не мислиш.
Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи.
към втори вариант >>
Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него
удари
едного.
(втори вариант)
Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож? “ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат.
Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него
удари
едного.
Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата.
към втори вариант >>
Удари
човека, отряза му ухото.
(втори вариант)
“ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие.
Удари
човека, отряза му ухото.
Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди.
към втори вариант >>
72
удара
на сърцето – те са елементарна сила.
(втори вариант)
Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога.
72
удара
на сърцето – те са елементарна сила.
Ха сега, коя песен да изпеем. Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете.
към втори вариант >>
11.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Казва: Като адвокат бях
ударил
нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме.
Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример.
Казва: Като адвокат бях
ударил
нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме.
Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски.
към беседата >>
Ние младите, които дойдохме на земята,
ударихме
на широк живот.
Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него. Казваме: Този младия син. – Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха.
Ние младите, които дойдохме на земята,
ударихме
на широк живот.
Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа.
към беседата >>
12.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Като се върне при комарите, казва: Аз правих научни изследвания, пуснах една сонда да извади една червена вода, едно нещо като дойде, като ме
удари
, че отхвръкнах.
Щом се гневите, вие сте болен. Не казвам да не се гневите. Често дойде някой комар на ръката ми, аз го бутна с пръстта си, той хвръкне. По някой път тури хобота вътре, започне да изтегля кръв, прави сондажи, научни изследвания. По някой път го бутна, той отхвръкне.
Като се върне при комарите, казва: Аз правих научни изследвания, пуснах една сонда да извади една червена вода, едно нещо като дойде, като ме
удари
, че отхвръкнах.
– Пък то е моят пръст. Казвам: За твоите научни изследвания трябваше да ме питаш: Може ли аз на вашата ръка да направя един опит? Щях да ти кажа: Заповядай. Учен човек, нека си прави научните изследвания. Трябва той да ме пита.
към беседата >>
13.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
На минута колко
удара
трябва да имате?
Един музикант трябва да има равновесие, за да може да свири или да пее. Който говори, трябва да има вътрешно разположение да работи, мисълта му да може да говори. Може да се дадат много наблюдения. Мъчно е да се правят наблюдения. Запример, ако [на] сърцето започне да се намалява пулсът?
На минута колко
удара
трябва да имате?
Седемдесет и два удара. Ако се увеличи пулсът, ще имате едно настроение. Ако се намали, ще имате друго настроение. Някой път, когато се подига диафрагмата, притесняват се дробовете. Някой път, като се уплашите, сърцето започва да бие бързо.
към беседата >>
Седемдесет и два
удара
.
Който говори, трябва да има вътрешно разположение да работи, мисълта му да може да говори. Може да се дадат много наблюдения. Мъчно е да се правят наблюдения. Запример, ако [на] сърцето започне да се намалява пулсът? На минута колко удара трябва да имате?
Седемдесет и два
удара
.
Ако се увеличи пулсът, ще имате едно настроение. Ако се намали, ще имате друго настроение. Някой път, когато се подига диафрагмата, притесняват се дробовете. Някой път, като се уплашите, сърцето започва да бие бързо. Кой не е чувствал сърцето си да бие?
към беседата >>
Та като опитате всичките разрешения, като си блъскате главата навсякъде, най-после казвате: „Я да опитам туй, последното“ – защото вие по-напред няма да идете там – последното място, дето трябва да си
ударите
главата.
Молитвите не го въздигат. Казват, че той отишъл при Бога. Той не е никак при Бога, той е в тялото си затворен. Казвам, ние се намираме в сегашния живот в големи противоречия. Няма друго разрешение.
Та като опитате всичките разрешения, като си блъскате главата навсякъде, най-после казвате: „Я да опитам туй, последното“ – защото вие по-напред няма да идете там – последното място, дето трябва да си
ударите
главата.
Казвате: „Хайде да бръкнем, да видим какво ще стане.“ Едно правило да ви дам. Най-голямата привилегия, която човек има в света, то е да се научи да обикне Бога, понеже Единственото Същество, Което го е обичало досега, то е само Бог. Да се научи да обича Този, Който го е обичал.
към беседата >>
14.
Благословен!
,
НБ
, София, 9.2.1941г.,
Ще идеш да му
удариш
две плесници.
Сега в статическото положение разбирам един покой пак разумен. Този човек седи, този в статическото положение мяза на индуските йоги. При един от индуските учители отишъл един ученик и искал да го учи на закона на мъдростта. Той го пратил да свърши една работа. Казва му: Там има един военен.
Ще идеш да му
удариш
две плесници.
После има един браминин – моли се. И на него ще му удариш две плесници. Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш.
към беседата >>
И на него ще му
удариш
две плесници.
При един от индуските учители отишъл един ученик и искал да го учи на закона на мъдростта. Той го пратил да свърши една работа. Казва му: Там има един военен. Ще идеш да му удариш две плесници. После има един браминин – моли се.
И на него ще му
удариш
две плесници.
Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш. Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари.
към беседата >>
И на него ще
удариш
две плесници.
Казва му: Там има един военен. Ще идеш да му удариш две плесници. После има един браминин – моли се. И на него ще му удариш две плесници. Най-после ще идеш при един адепт.
И на него ще
удариш
две плесници.
Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш. Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари. Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата. Не му останало време да удари втората плесница.
към беседата >>
Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги
удариш
.
Ще идеш да му удариш две плесници. После има един браминин – моли се. И на него ще му удариш две плесници. Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници.
Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги
удариш
.
Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари. Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата. Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание.
към беседата >>
Като отишъл при военния и му
ударил
една плесница, и той му
ударил
една и се търколил два пъти.
После има един браминин – моли се. И на него ще му удариш две плесници. Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш.
Като отишъл при военния и му
ударил
една плесница, и той му
ударил
една и се търколил два пъти.
Видял, че втора плесница не може да му удари. Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата. Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило.
към беседата >>
Видял, че втора плесница не може да му
удари
.
И на него ще му удариш две плесници. Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш. Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти.
Видял, че втора плесница не може да му
удари
.
Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата. Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши?
към беседата >>
Като отишъл при брамина,
ударил
му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата.
Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш. Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари.
Като отишъл при брамина,
ударил
му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата.
Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе.
към беседата >>
Не му останало време да
удари
втората плесница.
И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш. Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари. Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата.
Не му останало време да
удари
втората плесница.
Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе. Една ударих, мене две ми удариха и се търкулнах два пъти.
към беседата >>
Той му
ударил
две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило.
Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари. Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата. Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание.
Той му
ударил
две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило.
Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе. Една ударих, мене две ми удариха и се търкулнах два пъти. Вторият се молеше, ударих му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му ударя. А онзи шашкънин, като му ударих две плесници, той седи, не се мърда.
към беседата >>
Една
ударих
, мене две ми
удариха
и се търкулнах два пъти.
Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе.
Една
ударих
, мене две ми
удариха
и се търкулнах два пъти.
Вторият се молеше, ударих му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му ударя. А онзи шашкънин, като му ударих две плесници, той седи, не се мърда. Казва му: Ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като браминина, но бъди като адепта. Той се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тело. То е, като че къщата си му ударил.
към беседата >>
Вторият се молеше,
ударих
му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му
ударя
.
Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе. Една ударих, мене две ми удариха и се търкулнах два пъти.
Вторият се молеше,
ударих
му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му
ударя
.
А онзи шашкънин, като му ударих две плесници, той седи, не се мърда. Казва му: Ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като браминина, но бъди като адепта. Той се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тело. То е, като че къщата си му ударил. Ударил си две плесници на неговата къща, но не на лицето му.
към беседата >>
А онзи шашкънин, като му
ударих
две плесници, той седи, не се мърда.
Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе. Една ударих, мене две ми удариха и се търкулнах два пъти. Вторият се молеше, ударих му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му ударя.
А онзи шашкънин, като му
ударих
две плесници, той седи, не се мърда.
Казва му: Ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като браминина, но бъди като адепта. Той се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тело. То е, като че къщата си му ударил. Ударил си две плесници на неговата къща, но не на лицето му. Аз харесах един българин, разправяше ми един пример: Дойдоха и ми казаха, че някой целунал дъщеря ми.
към беседата >>
То е, като че къщата си му
ударил
.
Една ударих, мене две ми удариха и се търкулнах два пъти. Вторият се молеше, ударих му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му ударя. А онзи шашкънин, като му ударих две плесници, той седи, не се мърда. Казва му: Ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като браминина, но бъди като адепта. Той се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тело.
То е, като че къщата си му
ударил
.
Ударил си две плесници на неговата къща, но не на лицето му. Аз харесах един българин, разправяше ми един пример: Дойдоха и ми казаха, че някой целунал дъщеря ми. Казвам: Къщата и целунал. Ако някой дойде и целуне къщата, ще ида ли да се карам? Утре пак ще я намажа с вар.
към беседата >>
Ударил
си две плесници на неговата къща, но не на лицето му.
Вторият се молеше, ударих му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му ударя. А онзи шашкънин, като му ударих две плесници, той седи, не се мърда. Казва му: Ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като браминина, но бъди като адепта. Той се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тело. То е, като че къщата си му ударил.
Ударил
си две плесници на неговата къща, но не на лицето му.
Аз харесах един българин, разправяше ми един пример: Дойдоха и ми казаха, че някой целунал дъщеря ми. Казвам: Къщата и целунал. Ако някой дойде и целуне къщата, ще ида ли да се карам? Утре пак ще я намажа с вар. Телото на човека е къща.
към беседата >>
15.
Правъ пѫть / Прав път
,
ООК
, София, 12.2.1941г.,
Ударилъ
му една плѣсница, да се научи да служи хубаво.
Говорите нѣщо, но не следите какви сѫ причинитѣ. Разправяше ми единъ български свещеникъ, какъ човѣкъ самъ си създава своето нещастие. Като билъ свещеникъ, билъ добъръ пѣвецъ, разбиралъ службата въ църквата, всичкитѣ потънкости на службата ги знаелъ. Иде единъ младъ дяконъ да служи. Сбъркалъ нѣщо въ литургията и кипва свещеникътъ, и му удря една плѣсница, какъ тъй да сбърка.
Ударилъ
му една плѣсница, да се научи да служи хубаво.
Случило се, че този дяконъ станалъ владика. И той трѣбвало да служи при него. 20 години плащалъ за плѣсницата. Ти ще кажешъ нѣкоя дума, но ще плѣснешъ нѣкоя дума нѣкому, но той ще стане владика и после ще плащашъ. Та първото нѣщо: сега искамъ да си изправите езицитѣ.
към беседата >>
Ударил
му една плесница, да се научи да служи хубаво.
(втори вариант)
Говорите нещо, но не следите какви са причините. Разправяше ми един български свещеник, как човек сам си създава своето нещастие. Като бил свещеник, бил добър певец, разбирал службата в църквата, всичките потънкости на службата ги знаел. Иде един млад дякон да служи. Сбъркал нещо в литургията и кипва свещеникът, и му удря една плесница, как тъй да сбърка.
Ударил
му една плесница, да се научи да служи хубаво.
Случило се, че този дякон станал владика. И той трябвало да служи при него. 20 години плащал за плесницата. Ти ще кажеш някоя дума, но ще плеснеш някоя дума някому, но той ще стане владика и после ще плащаш. Та първото нещо: сега искам да си изправите езиците.
към втори вариант >>
16.
Живот, светлина и сила
,
МОК
, София, 14.2.1941г.,
Често забелязваме: като си
удари
някой крака някъде о някой предмет, така кипне, че
удари
още по-силно.
Всички в чистата вода живеят. Някои са по-големи, някои са по-малки. Не се дъвчат, но те се гълтат цели, тъй щото по-големите гълтат по-малките, по-малките – още по-малките. Като хванете някога една риба, ще намерите няколко вътре. Птиците хвъркат в същия въздух, имат еднакви условия, но и между тях има противоречия.
Често забелязваме: като си
удари
някой крака някъде о някой предмет, така кипне, че
удари
още по-силно.
Защо втори път рита? Мисли, като ритне, какво ще направи. При сегашните условия трябва да намерим противоречията, в които се намираме. Някой път се намират в самите вас. Да оставим външните, но когато се явяват вътре противоречията, в самия човек, откъде произтичат?
към беседата >>
Някой път, като излезете вън от себе си,
ударите
човека.
Единият брат вижда, че неговата жертва е приета и претрепва брата си. Как тъй неговата жертва да не се приеме? Откъде дошло наум на Каина да убие брата си? Сега по някой път вие сте много миролюбиви хора. Миролюбиви сте, отстъпвате.
Някой път, като излезете вън от себе си,
ударите
човека.
Откъде се е явило у вас това желание? Защо не може до края да издържите? Вие минавате за търпеливи, но наблюдавали ли сте се някой път? Говорите с някого и мускулите на устата му треперят? Хората в света са по-искрени, казва: „Махни се, ще ме натовариш с някаква беля.
към беседата >>
17.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Нѣкой пѫть удря сърдцето два пѫти, после забави се и има единъ
ударъ
, пакъ
удари
два пѫти, не е хармонично биенето.
Вѣрата е законъ за ума. Казва: „Ти трѣбва да се надявашъ“. Надеждата е законъ за тѣлото на човѣка. Любовьта е законъ за чувствата, за сърдцето на човѣка. Ако вѣрата не може да нагласи твоя умъ, ако надеждата не може да нагласи твоето тѣло, твоята воля, ако любовьта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърдцето, защото често пулсътъ не е равномѣренъ.
Нѣкой пѫть удря сърдцето два пѫти, после забави се и има единъ
ударъ
, пакъ
удари
два пѫти, не е хармонично биенето.
Пулсътъ бие съ прескачане, не е онзи равномѣренъ пулсъ – тупъ-тупъ. Казвамъ: Като станешъ сутринь, ще пипнешъ пулса си, да видишъ какво е състоянието на сърдцето. Ако сърдцето не бие равномѣрно, ще се уплашишъ. Нѣкѫде сърдцето е стѣгнато, ще се отпуснешъ. Има едно мѣсто въ мозъка, ако се бутне – сърдцето започва да бие много бързо.
към беседата >>
Има особенъ центъръ, поставенъ въ мозъка, който регулира движението на сърдцето нормално 72
удара
.
Пулсътъ бие съ прескачане, не е онзи равномѣренъ пулсъ – тупъ-тупъ. Казвамъ: Като станешъ сутринь, ще пипнешъ пулса си, да видишъ какво е състоянието на сърдцето. Ако сърдцето не бие равномѣрно, ще се уплашишъ. Нѣкѫде сърдцето е стѣгнато, ще се отпуснешъ. Има едно мѣсто въ мозъка, ако се бутне – сърдцето започва да бие много бързо.
Има особенъ центъръ, поставенъ въ мозъка, който регулира движението на сърдцето нормално 72
удара
.
Нѣкой пѫть този центъръ не регулира движението. Тогава сърдцето бие 80, 90, 100, 150 пѫти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръвь, нечистата кръвь усилва движението на сърдцето, пулсътъ се усилва. То както единъ човѣкъ вървѣлъ полекичка, пъкъ закѫснѣлъ, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава единъ юрушъ, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия законъ, по нѣкой пѫть се сплашваме, че тази работа не върви.
към беседата >>
Въ даденъ случай различно число сѫ
ударитѣ
на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ
ударитѣ
, когато искашъ да бѫдешъ добъръ.
Ти, ако си добъръ, сърдцето бие по единъ начинъ. Ако дойде любовьта, гамата се измѣня, пулсътъ не е сѫщиятъ. Когато ти дойдешъ до въпроса на истината, сърдцето ти нѣма да бие по сѫщия начинъ. Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце.
Въ даденъ случай различно число сѫ
ударитѣ
на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ
ударитѣ
, когато искашъ да бѫдешъ добъръ.
Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние.
към беседата >>
Сборътъ отъ
ударитѣ
на любовьта се различава отъ сборътъ на
ударитѣ
на доброто.
Ако дойде любовьта, гамата се измѣня, пулсътъ не е сѫщиятъ. Когато ти дойдешъ до въпроса на истината, сърдцето ти нѣма да бие по сѫщия начинъ. Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ.
Сборътъ отъ
ударитѣ
на любовьта се различава отъ сборътъ на
ударитѣ
на доброто.
Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ.
към беседата >>
Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ
ударитѣ
.
Когато ти дойдешъ до въпроса на истината, сърдцето ти нѣма да бие по сѫщия начинъ. Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ. Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто.
Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ
ударитѣ
.
Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ. Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа.
към беседата >>
Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ
ударитѣ
на сърдцето.
Има различие въ пулса. Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ. Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ.
Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ
ударитѣ
на сърдцето.
Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ. Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа. Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь.
към беседата >>
Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ
ударитѣ
и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние.
Всичкитѣ състояния, това не е изследвано въ психологията, всичкитѣ състояния се различаватъ по пулса на човѣшкото сърдце. Въ даденъ случай различно число сѫ ударитѣ на сърдцето при единъ любовенъ актъ, отъ ударитѣ, когато искашъ да бѫдешъ добъръ. Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето.
Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ
ударитѣ
и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние.
За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ ударитѣ. Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа. Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь. Знайте, че има една пресилена любовь, цѣла шепа соль е турена.
към беседата >>
Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ
ударитѣ
.
Сборътъ отъ ударитѣ на любовьта се различава отъ сборътъ на ударитѣ на доброто. Когато ставашъ лошъ, пакъ се различаватъ ударитѣ. Отъ степеньта на погрѣшка се различаватъ ударитѣ на сърдцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязватъ ударитѣ и по тая лента можешъ да знаешъ какво е било твоето състояние. За бѫдеще ще имаме цѣли ленти, като погледнете на тѣхъ, ще знаете какво е било вашето състояние.
Та казвамъ: Въ възпитанието трѣбва да се измѣнятъ
ударитѣ
.
Запримѣръ: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нѣмате ясна представа. Като ви говорятъ за любовьта, вие се свените, защото имате за любовьта едно чувство, което не е никаква любовь. Знайте, че има една пресилена любовь, цѣла шепа соль е турена. Пъкъ има една безсолна любовь, никаква соль не е турена, забравили сте да турили соль. Тогава, ако на мене ми дадатъ една пресолена любовь, какво ще направя?
към беседата >>
Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го
удари
– всички прашинки отскачатъ.
Виждашъ, че нѣкой има по-добро тѣлосложение, по-хубавъ умъ, казвашъ: „Господь го благословилъ“. Пъкъ не разсѫждавашъ правилно. Въ любовьта всичко, което имашъ, радвай се на туй, което имашъ въ дадения моментъ. Ако можехте да разберете любовьта, даже въ единъ моментъ, ако само въ едно състояние може да постигнете трептенията на любовьта, вие ще бѫдете други. Любовьта си има свои трептения.
Ако единъ тѫпанъ барабанчикътъ не е билъ, набрала се много прахъ, налепналъ прахътъ, като го
удари
– всички прашинки отскачатъ.
Тѫпанътъ се освободилъ отъ тѣхъ. Любовьта като дойде, всичкитѣ прашинки, които сѫ залепнали, които иматъ свойството да поядатъ, за бѫдеще ще отхвръкнатъ, ще изчезнатъ. Любовьта е нѣщо най-динамично. Като дойде любовьта, пречиства всички утайки, които има въ човѣка. Тя започва постепенно да ги пречиства.
към беседата >>
Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един
удар
, пак
удари
два пъти, не е хармонично биенето.
(втори вариант)
Вярата е закон за ума. Казва: „Ти трябва да се надяваш”. Надеждата е закон за тялото на човека. Любовта е закон за чувствата, за сърцето на човека. Ако вярата не може да нагласи твоя ум, ако надеждата не може да нагласи твоето тяло, твоята воля, ако любовта не може да хармонира чувствата, да хармонира биенето на сърцето, защото често пулсът не е равномерен.
Някой път удря сърцето два пъти, после забави се и има един
удар
, пак
удари
два пъти, не е хармонично биенето.
Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо.
към втори вариант >>
Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72
удара
.
(втори вариант)
Пулсът бие с прескачане, не е онзи равномерен пулс – туп-туп. Казвам: Като станеш сутрин, ще пипнеш пулса си, да видиш какво е състоянието на сърцето. Ако сърцето не бие равномерно, ще се уплашиш. Някъде сърцето е стегнато, ще се отпуснеш. Има едно място в мозъка, ако се бутне – сърцето започва да бие много бързо.
Има особен център, поставен в мозъка, който регулира движението на сърцето нормално 72
удара
.
Някой път този център не регулира движението. Тогава сърцето бие 80, 90, 100, 150 пъти. Изобщо, когато се набере много нечиста кръв, нечистата кръв усилва движението на сърцето, пулсът се усилва. То както един човек вървял полекичка, пък закъснял, и за да стигне навреме, вземе да тича, дава един юруш*, заморява се. Често ние, като не спазваме Божия закон, по някой път се сплашва-ме, че тази работа не върви.
към втори вариант >>
в даден случай различно число са
ударите
на сърцето при един любовен акт, от
ударите
, когато искаш да бъдеш добър.
(втори вариант)
Ти, ако си добър, сърцето бие по един начин. Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце.
в даден случай различно число са
ударите
на сърцето при един любовен акт, от
ударите
, когато искаш да бъдеш добър.
Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние.
към втори вариант >>
Сборът от
ударите
на любовта се различава от сборът на
ударите
на доброто.
(втори вариант)
Ако дойде любовта, гамата се изменя, пулсът не е същият. Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър.
Сборът от
ударите
на любовта се различава от сборът на
ударите
на доброто.
Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите.
към втори вариант >>
Когато ставаш лош, пак се различават
ударите
.
(втори вариант)
Когато ти дойдеш до въпроса на истината, сърцето ти няма да бие по същия начин. Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто.
Когато ставаш лош, пак се различават
ударите
.
От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа.
към втори вариант >>
От степента на погрешка се различават
ударите
на сърцето.
(втори вариант)
Има различие в пулса. Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите.
От степента на погрешка се различават
ударите
на сърцето.
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов.
към втори вариант >>
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват
ударите
и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние.
(втори вариант)
Всичките състояния, това не е изследвано в психологията, всичките състояния се различава-т по пулса на човешкото сърце. в даден случай различно число са ударите на сърцето при един любовен акт, от ударите, когато искаш да бъдеш добър. Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето.
Тъй щото има една лента, на която се отбелязват
ударите
и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние.
За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние. Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят ударите. Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена.
към втори вариант >>
Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят
ударите
.
(втори вариант)
Сборът от ударите на любовта се различава от сборът на ударите на доброто. Когато ставаш лош, пак се различават ударите. От степента на погрешка се различават ударите на сърцето. Тъй щото има една лента, на която се отбелязват ударите и по тая лента можеш да знаеш какво е било твоето състояние. За бъдеще ще имаме цели ленти, като погледнете на тях, ще знаете какво е било вашето състояние.
Та казвам: във възпитанието трябва да се изменят
ударите
.
Запример: вие сега, като си създадете любовно състояние, вие нямате ясна представа. Като ви говорят за любовта, вие се свените, защото имате за любовта едно чувство, което не е никаква любов. Знайте, че има една пресилена любов, цяла шепа сол е турена. Пък има една безсолна любов, никаква сол не е турена, забравили сте да турили сол. Тогава, ако на мене ми дадат една пресолена любов, какво ще направя?
към втори вариант >>
Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го
удари
– всички прашинки отскачат.
(втори вариант)
Виждаш, че някой има по-добро телосложение, по-хубав ум, казваш: „Господ го благословил”. Пък не разсъждаваш правилно. в любовта всичко, което имаш, радвай се на туй, което имаш в дадения момент. Ако можехте да разберете любовта, даже в един момент, ако само в едно състояние може да постигнете трептенията на любовта, вие ще бъдете други. Любовта си има свои трептения.
Ако един тъпан барабанчикът не е бил, набрала се много прах, налепнал прахът, като го
удари
– всички прашинки отскачат.
Тъпанът се освободил от тях. Любовта като дойде, всичките прашинки, които са залепнали, които имат свойството да поядат, за бъдеще ще отхвръкнат, ще изчезнат. Любовта е нещо най-динамично. Като дойде любовта, пречиства всички утайки, които има в човека. Тя започва постепенно да ги пречиства.
към втори вариант >>
18.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Ти седишъ, нѣкой взелъ хлѣба, дърпа го, че като го тегли,
удари
те.
Още като чупя хлѣба и го турямъ въ устата, има една красива линия, който разбира. Следъ като ядешъ, ти си доволенъ отъ яденето. Нѣкой счита, че ти не знаешъ какъ да чупишъ хлѣба. Казвамъ: Я ми покажи какъ. Сега ето кѫде е на мѣсто.
Ти седишъ, нѣкой взелъ хлѣба, дърпа го, че като го тегли,
удари
те.
То не е на мѣсто. Ти не трѣбва да си толкозъ близо, че като тегли хлѣба, да не може да те удари. По който и начинъ да пипа хлѣба, се е на мѣсто. Но да те удари, не е на мѣсто. Ако е модеренъ човѣкъ, ще каже: „Пардонъ“.
към беседата >>
Ти не трѣбва да си толкозъ близо, че като тегли хлѣба, да не може да те
удари
.
Нѣкой счита, че ти не знаешъ какъ да чупишъ хлѣба. Казвамъ: Я ми покажи какъ. Сега ето кѫде е на мѣсто. Ти седишъ, нѣкой взелъ хлѣба, дърпа го, че като го тегли, удари те. То не е на мѣсто.
Ти не трѣбва да си толкозъ близо, че като тегли хлѣба, да не може да те
удари
.
По който и начинъ да пипа хлѣба, се е на мѣсто. Но да те удари, не е на мѣсто. Ако е модеренъ човѣкъ, ще каже: „Пардонъ“. Сега нѣкой пѫть азъ засѣгамъ нѣкои въпроси. Нѣкои отъ васъ, които сѫ много чувствителни, казватъ: „Кѫде ли Учительтъ ни е видѣлъ?
към беседата >>
Но да те
удари
, не е на мѣсто.
Сега ето кѫде е на мѣсто. Ти седишъ, нѣкой взелъ хлѣба, дърпа го, че като го тегли, удари те. То не е на мѣсто. Ти не трѣбва да си толкозъ близо, че като тегли хлѣба, да не може да те удари. По който и начинъ да пипа хлѣба, се е на мѣсто.
Но да те
удари
, не е на мѣсто.
Ако е модеренъ човѣкъ, ще каже: „Пардонъ“. Сега нѣкой пѫть азъ засѣгамъ нѣкои въпроси. Нѣкои отъ васъ, които сѫ много чувствителни, казватъ: „Кѫде ли Учительтъ ни е видѣлъ? “ То малко се изисква. Азъ му виждамъ ѫглитѣ на устата му, макаръ че има мустаци, виждамъ, че ѫгълътъ е обърнатъ надолу.
към беседата >>
“, биятъ те,
ударятъ
ти единъ
ударъ
, ти се молишъ, казва: „Спрете!
Всичкитѣ хора казватъ: „Война има, какво ще стане? “ Цѣлиятъ народъ да потърси Господа, ще имъ помогне. Нѣма нѣщо невъзможно за Него, само като каже: „Спрете! “, ще спратъ. Казва: „Бийте го!
“, биятъ те,
ударятъ
ти единъ
ударъ
, ти се молишъ, казва: „Спрете!
“, спратъ да те биятъ. Като не се молишъ, 25 удара ще ти ударятъ. Ако се молишъ преди да сѫ почнали да те биятъ, ще се отложи страданието. Казвамъ: Не чакайте да ви набиятъ и накрай да се молите. Преди да ви ударятъ, гледайте да ги избѣгнете.
към беседата >>
Като не се молишъ, 25
удара
ще ти
ударятъ
.
Нѣма нѣщо невъзможно за Него, само като каже: „Спрете! “, ще спратъ. Казва: „Бийте го! “, биятъ те, ударятъ ти единъ ударъ, ти се молишъ, казва: „Спрете! “, спратъ да те биятъ.
Като не се молишъ, 25
удара
ще ти
ударятъ
.
Ако се молишъ преди да сѫ почнали да те биятъ, ще се отложи страданието. Казвамъ: Не чакайте да ви набиятъ и накрай да се молите. Преди да ви ударятъ, гледайте да ги избѣгнете. Има страдания, които трѣбва да се избѣгнатъ, не сѫ необходими. Туй, което сега става въ свѣта, то е една необходимость за единъ по-високъ свѣтъ, който разрешава една важна задача.
към беседата >>
Преди да ви
ударятъ
, гледайте да ги избѣгнете.
“, биятъ те, ударятъ ти единъ ударъ, ти се молишъ, казва: „Спрете! “, спратъ да те биятъ. Като не се молишъ, 25 удара ще ти ударятъ. Ако се молишъ преди да сѫ почнали да те биятъ, ще се отложи страданието. Казвамъ: Не чакайте да ви набиятъ и накрай да се молите.
Преди да ви
ударятъ
, гледайте да ги избѣгнете.
Има страдания, които трѣбва да се избѣгнатъ, не сѫ необходими. Туй, което сега става въ свѣта, то е една необходимость за единъ по-високъ свѣтъ, който разрешава една важна задача. Въ планинитѣ се трошатъ камънитѣ, превозватъ се, васъ ви е неприятно. Чупятъ тия камъни, но тѣ сѫ потрѣбни да се направи едно шосе. Казва: „Не може ли безъ да се чупятъ камъни?
към беседата >>
Ти седиш, някой взел хляба, дърпа го, че като го тегли,
удари
те.
(втори вариант)
Още като чупя хляба и го турям в устата, има една красива линия, който разбира. След като ядеш, ти си доволен от яденето. Някой счита, че ти не знаеш как да чупиш халба. Казвам: Я ми покажи как. Сега ето къде е на място.
Ти седиш, някой взел хляба, дърпа го, че като го тегли,
удари
те.
То не е на място. Ти не трябва да си толкоз близо, че като тегли хляба, да не може да те удари. По който и начин да пипа хляба, се е на място. Но да те удари, не е на място. Ако е модерен човек, ще каже: ”Пардон*”.
към втори вариант >>
Ти не трябва да си толкоз близо, че като тегли хляба, да не може да те
удари
.
(втори вариант)
Някой счита, че ти не знаеш как да чупиш халба. Казвам: Я ми покажи как. Сега ето къде е на място. Ти седиш, някой взел хляба, дърпа го, че като го тегли, удари те. То не е на място.
Ти не трябва да си толкоз близо, че като тегли хляба, да не може да те
удари
.
По който и начин да пипа хляба, се е на място. Но да те удари, не е на място. Ако е модерен човек, ще каже: ”Пардон*”. Сега някой път аз засягам някои въпроси. Някои от вас, които са много чувствителни, казват:”Къде ли Учителят ни е видял?
към втори вариант >>
Но да те
удари
, не е на място.
(втори вариант)
Сега ето къде е на място. Ти седиш, някой взел хляба, дърпа го, че като го тегли, удари те. То не е на място. Ти не трябва да си толкоз близо, че като тегли хляба, да не може да те удари. По който и начин да пипа хляба, се е на място.
Но да те
удари
, не е на място.
Ако е модерен човек, ще каже: ”Пардон*”. Сега някой път аз засягам някои въпроси. Някои от вас, които са много чувствителни, казват:”Къде ли Учителят ни е видял? ” То малко се изисква. Аз му виждам ъглите на устата му, макар че има мустаци, виждам, че ъгълът е обърнат надолу.
към втори вариант >>
”, бият те,
ударят
ти един
удар
, ти се молиш, казва: ”Спрете!
(втори вариант)
Всичките хора казват: ”Война има, какво ще стане? ” Целият народ да потърси Господа, ще им помогне. Няма нищо невъзможно за Него, само като каже: ”Спре-те! ”, ще спрат. Казва: ”Бийте го!
”, бият те,
ударят
ти един
удар
, ти се молиш, казва: ”Спрете!
”, спрат да те бият. Като не се молиш, 25 удара ще ти ударят. Ако се молиш преди да са почнали да те бият, ще се отложи страданието. Казвам: Не чакайте да ви набият и накрай да се молите. Преди да ви ударят, гледайте да ги избегнете.
към втори вариант >>
Като не се молиш, 25
удара
ще ти
ударят
.
(втори вариант)
Няма нищо невъзможно за Него, само като каже: ”Спре-те! ”, ще спрат. Казва: ”Бийте го! ”, бият те, ударят ти един удар, ти се молиш, казва: ”Спрете! ”, спрат да те бият.
Като не се молиш, 25
удара
ще ти
ударят
.
Ако се молиш преди да са почнали да те бият, ще се отложи страданието. Казвам: Не чакайте да ви набият и накрай да се молите. Преди да ви ударят, гледайте да ги избегнете. Има страдания, които трябва да се избегнат, не са необходими. Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача.
към втори вариант >>
Преди да ви
ударят
, гледайте да ги избегнете.
(втори вариант)
”, бият те, ударят ти един удар, ти се молиш, казва: ”Спрете! ”, спрат да те бият. Като не се молиш, 25 удара ще ти ударят. Ако се молиш преди да са почнали да те бият, ще се отложи страданието. Казвам: Не чакайте да ви набият и накрай да се молите.
Преди да ви
ударят
, гледайте да ги избегнете.
Има страдания, които трябва да се избегнат, не са необходими. Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача. В планините се трошат камъните, превозват се, вас ви е неприятно. Чу-пят тия камъни, но те са потребни да се направи едно шосе. Казва: ”Не може ли без да се чупят камъни?
към втори вариант >>
19.
Музикални тонове
,
МОК
, София, 28.2.1941г.,
Бълника те,
удари
те отгоре, отдолу.
Дойде нещо, блъсне те наляво, надясно, надолу. Навсякъде като те блъска, че те наблъсква някъде. Отдето излезеш, то е „до“. Пътят, през който излизаш от това затвореното място, е „до“. Спасителният път на блъскането, който те изведе и да престане туй блъскане, е „до“.
Бълника те,
удари
те отгоре, отдолу.
Онова място, през което излезеш, пък си доволен, като си излязъл, то е „до“. „До“ [е] основен тон на неприятностите, през които си минал. Като излезеш от тия неприятности, чувстваш, че ти е приятно. Туй приятното чувство е „до“. „Ре“ е пак блъскане.
към беседата >>
Казват: „Колко свят човек е този горски стражар, че като бил нашето дете, като го
ударил
със святата си ръка, проговорило детето.“ Викат го на угощение.
Най-после момчето продумало: „Не ме бий.“ В този случай бащата и майката викнали горския стражар да му благодарят, че като го бил, върнал се от гората с една поправена погрешка. Причината на това е майката, която казва: „Няма да ти продумам.“ Първата причина е бащата, който не знаел как да говори. Втората причина е майката. Третата причина е детето, което възприело това, което майката казала. Бащата и майката викнали този горски стражар, който го бил, че му дали едно угощение.
Казват: „Колко свят човек е този горски стражар, че като бил нашето дете, като го
ударил
със святата си ръка, проговорило детето.“ Викат го на угощение.
Те разбират закона. Само един свят човек като бие някого, може да проговори. Питам сега, ако дойде едно наказание, не е ли на място? Считате ли, че туй, което е станало с момчето, не е на място? Значи вашият ум направил една погрешка, вашето сърце е подкрепило, вашата воля приложила погрешката.
към беседата >>
Ако не го разбираш, оттук ще се отклониш, оттам ще се отклониш, тук ще се
удариш
, там ще се
удариш
.
Благото, от което той сам може да се ползва и другите се ползват, това е „си“. Ако музиката те изважда от затвора, ако тази музика те туря в пътя, ако тази музика ти създава всичките удобства, поставя мостове, дето да минеш, ако ти дава средства, за да можеш да постигнеш онова, което желаеш, ако тази музика ти дава чувството да съградиш нещо в света и да можеш да живееш и да се ползваш, то е музика. Това ние го наричаме закон на мислене. Да мислиш, значи музикално да разбираш онзи естествен Божествен път, по който вървиш. Ако разбираш така, постижения ще имаш.
Ако не го разбираш, оттук ще се отклониш, оттам ще се отклониш, тук ще се
удариш
, там ще се
удариш
.
Затуй музикантите турят повишение и понижение, понеже по пътя като вървиш, за пръв път минаваш, отбиеш се някъде. Тогава турят бемол. Кривнеш наляво, кривнеш надясно. Някъде турят диез. Питам тогава, какво представят диезите и бемолите?
към беседата >>
20.
Хубавата усмивка
,
УС
, София, 9.3.1941г.,
Вие четете колко
удара
има.
Запример той обича хората да смятат. Някой път хората го бият, то не е бой, но дяволът взел една тояга удря дрехата, че като излизат прашинките, той ги чете. Сега дяволът чете прашинките колко са излезли. Казва: Мене обвиняват, че съм имал погрешки, вижте колко прах! Вие не сте толкоз учени.
Вие четете колко
удара
има.
Дяволът, след като удари един удар, той чете прашинките, той ги преброява. Някой път, когато бърза, чете бързо, те бият. Някой като те удари веднъж, чака да ги прочете. После пак удари, пак чака. Разправяше ми една сестра: Една наша сестра имала дъщеря в седми клас.
към беседата >>
Дяволът, след като
удари
един
удар
, той чете прашинките, той ги преброява.
Някой път хората го бият, то не е бой, но дяволът взел една тояга удря дрехата, че като излизат прашинките, той ги чете. Сега дяволът чете прашинките колко са излезли. Казва: Мене обвиняват, че съм имал погрешки, вижте колко прах! Вие не сте толкоз учени. Вие четете колко удара има.
Дяволът, след като
удари
един
удар
, той чете прашинките, той ги преброява.
Някой път, когато бърза, чете бързо, те бият. Някой като те удари веднъж, чака да ги прочете. После пак удари, пак чака. Разправяше ми една сестра: Една наша сестра имала дъщеря в седми клас. Отишла на гости и оставила дъщеря си на бащата.
към беседата >>
Някой като те
удари
веднъж, чака да ги прочете.
Казва: Мене обвиняват, че съм имал погрешки, вижте колко прах! Вие не сте толкоз учени. Вие четете колко удара има. Дяволът, след като удари един удар, той чете прашинките, той ги преброява. Някой път, когато бърза, чете бързо, те бият.
Някой като те
удари
веднъж, чака да ги прочете.
После пак удари, пак чака. Разправяше ми една сестра: Една наша сестра имала дъщеря в седми клас. Отишла на гости и оставила дъщеря си на бащата. Дъщерята мяза на бащата. Какъвто е характерът на бащата, такъв е характерът на дъщерята.
към беседата >>
После пак
удари
, пак чака.
Вие не сте толкоз учени. Вие четете колко удара има. Дяволът, след като удари един удар, той чете прашинките, той ги преброява. Някой път, когато бърза, чете бързо, те бият. Някой като те удари веднъж, чака да ги прочете.
После пак
удари
, пак чака.
Разправяше ми една сестра: Една наша сестра имала дъщеря в седми клас. Отишла на гости и оставила дъщеря си на бащата. Дъщерята мяза на бащата. Какъвто е характерът на бащата, такъв е характерът на дъщерята. Бащата иска да заповядва и дъщерята иска да заповядва.
към беседата >>
Нищо, казва, искам да ми
ударите
40
удара
.
Има един анекдот. Един рибар хванал една от най-хубавите риби и понеже тая риба само царят може да я купи, отишъл да я даде на царя. Придворните не го пускат, казва: Ако ми дадеш половината от онова, което ще дадеш на царя, ще те пусна. Казва: Ще ти дам рибата. Пита го: Колко искаш?
Нищо, казва, искам да ми
ударите
40
удара
.
Това е благословение за мене. Царят казва: По-малко го удряйте. Като му ударили 20 удара, той казва: Аз имам ортак. Царят казва: Не го удряйте него, удряйте ортака. Сега аз ви казвам: Господ дявола не бие, понеже туй му е занаят.
към беседата >>
Като му
ударили
20
удара
, той казва: Аз имам ортак.
Казва: Ще ти дам рибата. Пита го: Колко искаш? Нищо, казва, искам да ми ударите 40 удара. Това е благословение за мене. Царят казва: По-малко го удряйте.
Като му
ударили
20
удара
, той казва: Аз имам ортак.
Царят казва: Не го удряйте него, удряйте ортака. Сега аз ви казвам: Господ дявола не бие, понеже туй му е занаят. Онези, които слушат дявола, те ядат бой повече. Някой пуши тютюн. Ти като гледаш казваш, дай да го опитам!
към беседата >>
21.
Музикални тактове
,
ООК
, София, 12.3.1941г.,
Той е негативенъ, като го
ударятъ
, казва: „Бумъ“.
Ако си силенъ, вземи, че го набий. Казвате: „Не го бий“. Ако си силенъ, набий го хубаво, музикално дай му единъ урокъ. Ако си слабъ, играй ролята на единъ тѫпанъ, като те биятъ. Въ музиката тѫпанътъ дава тонъ на цѣлия оркестъръ.
Той е негативенъ, като го
ударятъ
, казва: „Бумъ“.
Биятъ те като тѫпанъ. Тѫпанътъ иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другитѣ, пискливитѣ. Като го ударятъ – единъ–два тона и после си мълчи. Нѣкои питатъ: „Защо трѣбва тѫпанъ?
към беседата >>
Като го
ударятъ
– единъ–два тона и после си мълчи.
Въ музиката тѫпанътъ дава тонъ на цѣлия оркестъръ. Той е негативенъ, като го ударятъ, казва: „Бумъ“. Биятъ те като тѫпанъ. Тѫпанътъ иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другитѣ, пискливитѣ.
Като го
ударятъ
– единъ–два тона и после си мълчи.
Нѣкои питатъ: „Защо трѣбва тѫпанъ? “ Тѫпанътъ дава тонъ на оркестъра. Като каже тѫпанътъ „бумъ“, първа и втора цигулка се въодушевляватъ. Тѫпанътъ въодушевлява нѣщата въ себе си. Та казвамъ: Въ живота, ако носътъ ти е два сантиметра, ще се молишъ на Бога да го проточи, да го направи три сантиметра.
към беседата >>
Ние имаме 72
удара
на сърдцето.
Защото, когато искамъ да се освободя отъ нѣкоя мѫчнотия въ свѣта, азъ се уча да вземамъ тона до. Основенъ тонъ сѫществува въ природата. Когато нѣкой пѫть провѣрявамъ една пѣсень, отивамъ въ природата, да видя сѫществува ли въ природата или не, дали е добре копирана или не. Нѣкой пѫть провѣрявамъ такта въ природата. Природата има свой тактъ, свой ритъмъ.
Ние имаме 72
удара
на сърдцето.
Сърдцето е единъ тактъ, безъ ударъ е то. Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-тѣ, негативната страна, е добре застѫпена. Много пѫти изобилието не е организирано. Богатъ е този човѣкъ, но не знае какъ да употрѣби това богатство.
към беседата >>
Сърдцето е единъ тактъ, безъ
ударъ
е то.
Основенъ тонъ сѫществува въ природата. Когато нѣкой пѫть провѣрявамъ една пѣсень, отивамъ въ природата, да видя сѫществува ли въ природата или не, дали е добре копирана или не. Нѣкой пѫть провѣрявамъ такта въ природата. Природата има свой тактъ, свой ритъмъ. Ние имаме 72 удара на сърдцето.
Сърдцето е единъ тактъ, безъ
ударъ
е то.
Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-тѣ, негативната страна, е добре застѫпена. Много пѫти изобилието не е организирано. Богатъ е този човѣкъ, но не знае какъ да употрѣби това богатство. Даровито е това дете, но не го праща въ училище, не му дава материалъ да учи, остава недоразвито.
към беседата >>
Той е негативен, като го
ударят
, казва: „Бум”.
(втори вариант)
Ако си силен, вземи, че го набий. Казвате: „Не го бий”. Ако си силен, набий го хубаво, музикално дай му един урок. Ако си слаб, играй ролята на един тъпан, като те бият. в музиката тъпанът дава тон на целия оркестър.
Той е негативен, като го
ударят
, казва: „Бум”.
Бият те като тъпан. Тъпанът иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другите, пискливите. Като го ударят – един-два тона и после си мълчи. Някои питат: „Защо трябва тъпан?
към втори вариант >>
Като го
ударят
– един-два тона и после си мълчи.
(втори вариант)
в музиката тъпанът дава тон на целия оркестър. Той е негативен, като го ударят, казва: „Бум”. Бият те като тъпан. Тъпанът иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другите, пискливите.
Като го
ударят
– един-два тона и после си мълчи.
Някои питат: „Защо трябва тъпан? ” Тъпанът дава тон на оркестъра. Като каже тъпанът “бум”, първа и втора цигулка се въодушевяват. Тъпанът въодушевява нещата в себе си. Та казвам: в живота, ако носът ти е два сантиметра, ще се молиш на Бога да го проточи, да го направи три сантиметра.
към втори вариант >>
Ние имаме 72
удара
на сърцето.
(втори вариант)
Защото, когато искам да се освободя от някоя мъчнотия в света, аз се уча да вземам тона до. Основен тон съществува в природата. Когато някой път проверявам една песен, отива-м в природата, да видя съществува ли в природата или не, дали е добре копирана или не. Някой път проверявам такта в природата. Природата има свой такт, свой ритъм.
Ние имаме 72
удара
на сърцето.
Сърцето е един такт, без удар е то. Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-те, негативната страна, е добре застъпена. Много пъти изобилието не е организирано. Богат е този човек, но не знае как да употреби това богатство.
към втори вариант >>
Сърцето е един такт, без
удар
е то.
(втори вариант)
Основен тон съществува в природата. Когато някой път проверявам една песен, отива-м в природата, да видя съществува ли в природата или не, дали е добре копирана или не. Някой път проверявам такта в природата. Природата има свой такт, свой ритъм. Ние имаме 72 удара на сърцето.
Сърцето е един такт, без
удар
е то.
Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-те, негативната страна, е добре застъпена. Много пъти изобилието не е организирано. Богат е този човек, но не знае как да употреби това богатство. Даровито е това дете, но не го праща в училище, не му дава материал да учи, остава недоразвито.
към втори вариант >>
22.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Та казвам, като дойде да
удариш
един човек, да знаеш как да го
удариш
.
Някой заболява, заболяват го гърдите. Казва: „Наказа ме Господ.“ Едно време заповядваха хората да ги бият. Като ги бият, казвам: „Идете да се учите.“ Сега мене, като започна Господ да ме удря по корема, по гърдите, съжалява вече. Прави една връзка между първия живот и сегашния. Има някаква връзка.
Та казвам, като дойде да
удариш
един човек, да знаеш как да го
удариш
.
Музикално да го удариш. Удряли ли сте някой път музикално? Мене ми разправяше един музикант как биел. Няма да ви кажа как. Много пъти съм удрял, но дойде един и ми удари две плесници.
към беседата >>
Музикално да го
удариш
.
Казва: „Наказа ме Господ.“ Едно време заповядваха хората да ги бият. Като ги бият, казвам: „Идете да се учите.“ Сега мене, като започна Господ да ме удря по корема, по гърдите, съжалява вече. Прави една връзка между първия живот и сегашния. Има някаква връзка. Та казвам, като дойде да удариш един човек, да знаеш как да го удариш.
Музикално да го
удариш
.
Удряли ли сте някой път музикално? Мене ми разправяше един музикант как биел. Няма да ви кажа как. Много пъти съм удрял, но дойде един и ми удари две плесници. Две плесници ми удари, и ми стана приятно.
към беседата >>
Много пъти съм удрял, но дойде един и ми
удари
две плесници.
Та казвам, като дойде да удариш един човек, да знаеш как да го удариш. Музикално да го удариш. Удряли ли сте някой път музикално? Мене ми разправяше един музикант как биел. Няма да ви кажа как.
Много пъти съм удрял, но дойде един и ми
удари
две плесници.
Две плесници ми удари, и ми стана приятно. Музикално удряне е. Числото три в дадения случай показва човешката уста. Езикът вътре, който се мърда, е числото едно, първото, строгото число. Горната бърна е числото две, а долната бърна е числото три, която показва мекотата на човека.
към беседата >>
Две плесници ми
удари
, и ми стана приятно.
Музикално да го удариш. Удряли ли сте някой път музикално? Мене ми разправяше един музикант как биел. Няма да ви кажа как. Много пъти съм удрял, но дойде един и ми удари две плесници.
Две плесници ми
удари
, и ми стана приятно.
Музикално удряне е. Числото три в дадения случай показва човешката уста. Езикът вътре, който се мърда, е числото едно, първото, строгото число. Горната бърна е числото две, а долната бърна е числото три, която показва мекотата на човека. Езикът е най-активен, той е числото едно.
към беседата >>
След като ти
ударят
двайсет и пет, какво ще почувстваш?
Да останеш на мястото е най-голямото зло. Та казвам, когато дойдете до закона на правдата, казвате, че няма правда в света. Щом дойдете до правдата, кажете: „Правдата трябва да се смекчи.“ Който бие с тоягата, […] дава правдата. Който налага, дава правдата, учи го какво е правото. Всеки, който почувства какво нещо е правото, какво впечатление ще извади?
След като ти
ударят
двайсет и пет, какво ще почувстваш?
Ще кажеш, че в света трябва да има право. В света има право. Направиш една погрешка, изгубиш петдесет хиляди лева. Но петдесет хиляди лева за колко години се спечелват? Хубаво е правото.
към беседата >>
23.
Божествената книга
,
УС
, София, 16.3.1941г.,
Според мене, че някой бил жена си, той е капелмайстор,
ударил
20
удара
, писал ноти на гърба ѝ, аз започна да свиря по него, зная песента каква е.
Правя една жертва, за да изнеса истината. Какво е направил този, че се влюбил, че онзи се влюбил, че този бил жена си. Що ме интересуват тия неща, ни в клин, ни в ръкав влизат в моя живот. Аз имам за цел да проповядвам една истина, да покажа, че по този път, животът не може да дойде, то е крив път. Аз виждам хубавото в живота.
Според мене, че някой бил жена си, той е капелмайстор,
ударил
20
удара
, писал ноти на гърба ѝ, аз започна да свиря по него, зная песента каква е.
Запея една песен. Казва: Колко е хубава песента. Благодарение на твоя мъж, който написа тази песен. Аз не искам във вас да се измени състоянието ви. Който е сприхав, нека си е сприхав, който е разложен, нека е разложен.
към беседата >>
24.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
“ Удря го по лицето и му казва: „Да се махнеш оттук.“ Но като го
ударил
, наместила се челюстта.
Ти се радваш, защото злото е проявено и е станало на добро. Всяко нещо, което се изявява в света, на добро става. Отива един, на когото челюстта излязла, при един лекар, който бил много сприхав. В това време бил неразположен. Като влязъл, лекарят казал: „Защо хлопаш?
“ Удря го по лицето и му казва: „Да се махнеш оттук.“ Но като го
ударил
, наместила се челюстта.
Той казва: „Удари ме, но ми намести челюстта.“ Значи, ако един удар може да намести една човешка челюст, намясто е ударът. Удари те човек, и като се намести, този удар е на място. Удари те, казва да си вървиш, и пари не ти взема. Нахука те само, върви си. Малка работа е тази.
към беседата >>
Той казва: „
Удари
ме, но ми намести челюстта.“ Значи, ако един
удар
може да намести една човешка челюст, намясто е
ударът
.
Всяко нещо, което се изявява в света, на добро става. Отива един, на когото челюстта излязла, при един лекар, който бил много сприхав. В това време бил неразположен. Като влязъл, лекарят казал: „Защо хлопаш? “ Удря го по лицето и му казва: „Да се махнеш оттук.“ Но като го ударил, наместила се челюстта.
Той казва: „
Удари
ме, но ми намести челюстта.“ Значи, ако един
удар
може да намести една човешка челюст, намясто е
ударът
.
Удари те човек, и като се намести, този удар е на място. Удари те, казва да си вървиш, и пари не ти взема. Нахука те само, върви си. Малка работа е тази. Та ние, съвременните хора, не разсъждаваме по този начин, имаме особени правила.
към беседата >>
Удари
те човек, и като се намести, този
удар
е на място.
Отива един, на когото челюстта излязла, при един лекар, който бил много сприхав. В това време бил неразположен. Като влязъл, лекарят казал: „Защо хлопаш? “ Удря го по лицето и му казва: „Да се махнеш оттук.“ Но като го ударил, наместила се челюстта. Той казва: „Удари ме, но ми намести челюстта.“ Значи, ако един удар може да намести една човешка челюст, намясто е ударът.
Удари
те човек, и като се намести, този
удар
е на място.
Удари те, казва да си вървиш, и пари не ти взема. Нахука те само, върви си. Малка работа е тази. Та ние, съвременните хора, не разсъждаваме по този начин, имаме особени правила. Говорим за това, което сами не правим.
към беседата >>
Удари
те, казва да си вървиш, и пари не ти взема.
В това време бил неразположен. Като влязъл, лекарят казал: „Защо хлопаш? “ Удря го по лицето и му казва: „Да се махнеш оттук.“ Но като го ударил, наместила се челюстта. Той казва: „Удари ме, но ми намести челюстта.“ Значи, ако един удар може да намести една човешка челюст, намясто е ударът. Удари те човек, и като се намести, този удар е на място.
Удари
те, казва да си вървиш, и пари не ти взема.
Нахука те само, върви си. Малка работа е тази. Та ние, съвременните хора, не разсъждаваме по този начин, имаме особени правила. Говорим за това, което сами не правим. Искаме от другите хора това, което никога не сме направили.
към беседата >>
Като
удариш
, подскочи.
Въздуха може ли да биете? Някой казва: „Мек човек.“ Може ли да биете светлината? Мекият човек мяза на светлината, мяза на водата, мяза на въздуха. Ако е корав, всички може да го бият. Ти речеш да биеш водата, тя хвръкне.
Като
удариш
, подскочи.
Казва: „Още веднъж ме удари, много ми е приятно. Колко си добър човек.“ Направи едно малко упражнение. Радва се водата. После понапръска те, целуне те. Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия удари бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде?
към беседата >>
Казва: „Още веднъж ме
удари
, много ми е приятно.
Някой казва: „Мек човек.“ Може ли да биете светлината? Мекият човек мяза на светлината, мяза на водата, мяза на въздуха. Ако е корав, всички може да го бият. Ти речеш да биеш водата, тя хвръкне. Като удариш, подскочи.
Казва: „Още веднъж ме
удари
, много ми е приятно.
Колко си добър човек.“ Направи едно малко упражнение. Радва се водата. После понапръска те, целуне те. Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия удари бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде? Ако някой човек реши да ви бие, има причина.
към беседата >>
Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия
удари
бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде?
Като удариш, подскочи. Казва: „Още веднъж ме удари, много ми е приятно. Колко си добър човек.“ Направи едно малко упражнение. Радва се водата. После понапръска те, целуне те.
Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия
удари
бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде?
Ако някой човек реши да ви бие, има причина. Той защо ви бие? Запример той е материалист. Иска да ви удари. Той ви удари веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон.
към беседата >>
Иска да ви
удари
.
После понапръска те, целуне те. Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия удари бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде? Ако някой човек реши да ви бие, има причина. Той защо ви бие? Запример той е материалист.
Иска да ви
удари
.
Той ви удари веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон. Удари те два пъти, дадеш му два; удари те три пъти, дадеш му три. И като му даваш така, той ще започне полека да слага тоягата и най-после, като му даде стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си.“
към беседата >>
Той ви
удари
веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон.
Казва: „Колко си добър, че си дошъл, направи едно занимание.“ Ако тия удари бяха турени на гърба на един човек, образуван от твърда материя, какво ще бъде? Ако някой човек реши да ви бие, има причина. Той защо ви бие? Запример той е материалист. Иска да ви удари.
Той ви
удари
веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон.
Удари те два пъти, дадеш му два; удари те три пъти, дадеш му три. И като му даваш така, той ще започне полека да слага тоягата и най-после, като му даде стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си.“ Разправяха ми един пример за една мечка.
към беседата >>
Удари
те два пъти, дадеш му два;
удари
те три пъти, дадеш му три.
Ако някой човек реши да ви бие, има причина. Той защо ви бие? Запример той е материалист. Иска да ви удари. Той ви удари веднъж, вие извадите и му дадете един наполеон.
Удари
те два пъти, дадеш му два;
удари
те три пъти, дадеш му три.
И като му даваш така, той ще започне полека да слага тоягата и най-после, като му даде стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си.“ Разправяха ми един пример за една мечка. Хуква един ловец да го гони, обръща се с пушката, тегли един куршум.
към беседата >>
Ударя
я в предния крак и тя се повалява на земята.
И като му даваш така, той ще започне полека да слага тоягата и най-после, като му даде стотина, сложи тоягата. Като вземе стотина наполеона, ще сложи тоягата, ще ви потупа по рамото и ще каже: „Не си човек за биене. Много добър човек си.“ Разправяха ми един пример за една мечка. Хуква един ловец да го гони, обръща се с пушката, тегли един куршум.
Ударя
я в предния крак и тя се повалява на земята.
Той отива да я доубие, тя дига краката. Казва: „Не прави туй, както аз направих.“ Дига краката и започват да текат две сълзи. Съзнава, че не трябваше да направи това. „Ти, разумният човек, не ме доубивай.“ Ние като мечката по някой път правим. Тази мечка защо довлече своето нещастие?
към беседата >>
“ Когато видите един камък,
ударите
го с чука.
На хората трябва изпълнение вече. Всеки един трябва да съзнава, че той е един пътник в света, че със своето усилие той може да помогне за успеха на човечеството. Какво ви коства, като станете, да кажете: „Ще се подобри светът. Хората ще станат добри, ще станат любещи.“ Какво ви коства да кажете туй, което казвам. Казвате: „Туй, което аз казвам, ще стане ли, или няма да стане?
“ Когато видите един камък,
ударите
го с чука.
Петстотин души минават, удрят, и не се чупи. Но като дойде петстотин и първият човек, като удари, и камъкът се строши. Като се повтарят нещата, един казва, втори, трети, четвърти, всичките тия мисли се групират. Съединяват се мислите, чувствата и постъпките на хората. Съединяват се като войници, за да помогнат на човечеството.
към беседата >>
Но като дойде петстотин и първият човек, като
удари
, и камъкът се строши.
Какво ви коства, като станете, да кажете: „Ще се подобри светът. Хората ще станат добри, ще станат любещи.“ Какво ви коства да кажете туй, което казвам. Казвате: „Туй, което аз казвам, ще стане ли, или няма да стане? “ Когато видите един камък, ударите го с чука. Петстотин души минават, удрят, и не се чупи.
Но като дойде петстотин и първият човек, като
удари
, и камъкът се строши.
Като се повтарят нещата, един казва, втори, трети, четвърти, всичките тия мисли се групират. Съединяват се мислите, чувствата и постъпките на хората. Съединяват се като войници, за да помогнат на човечеството. Ние сега схващаме лично. Личен егоизъм има.
към беседата >>
25.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те
удари
въ носа.
Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е.
Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те
удари
въ носа.
Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?
към беседата >>
Едното казва: „Я ме
удари
, че да видишъ азъ какво ще направя“.
Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ.
Едното казва: „Я ме
удари
, че да видишъ азъ какво ще направя“.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“.
към беседата >>
Онова е по-смело и като го
удари
другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“.
Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“.
Онова е по-смело и като го
удари
другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“.
Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите.
към беседата >>
Отдалечи се, пакъ се приближи и като го
удари
два–три пѫти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядешъ“.
Това сѫ все препятствия въ живота. Азъ гледамъ животнитѣ. Котката, запримѣръ, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна ѝ е тази топлина. Но, ако ѝ дадешъ топло ядене, като го бутне – се опари, бие го съ крака, удря го, мисли, че е нѣщо живо, което я е ухапало.
Отдалечи се, пакъ се приближи и като го
удари
два–три пѫти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядешъ“.
Не знае, че има една горещина, която е турена въ храната. Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение.
към беседата >>
Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те
удари
в носа.
(втори вариант)
Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е.
Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те
удари
в носа.
Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли?
към втори вариант >>
Едното казва: „Я ме
удари
, че да видиш аз какво ще направя”.
(втори вариант)
Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат.
Едното казва: „Я ме
удари
, че да видиш аз какво ще направя”.
Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”.
към втори вариант >>
Онова е по-смело и като го
удари
другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”.
(втори вариант)
Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”.
Онова е по-смело и като го
удари
другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”.
Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите.
към втори вариант >>
Отдалечи се, пак се приближи и като го
удари
два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”.
(втори вариант)
Това са все препятствия в живота. Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало.
Отдалечи се, пак се приближи и като го
удари
два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”.
Не знае, че има една горещина, която е турена в храната. Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение.
към втори вариант >>
26.
Възпитанието
,
НБ
, София, 23.3.1941г.,
Тя не сготвила хубаво, и той ѝ
ударил
една плесница.
Често човек кипва. Разправяше ми един българин една опитност. Тя е реална опитност. Мястото е Варненско, в село Отънца. Един селянин имал една хубава жена, спретната, хубаво се носела, хубаво готвела, но малко устата.
Тя не сготвила хубаво, и той ѝ
ударил
една плесница.
Тя не му говори. Той бил евангелист, в новото учение на Евангелието, ще живее според правилата на Христа. Той казва: „Ще се пукна от мъка, че не ми говори. Да ида да се помоля, как да ида на жена да се моля, да се подчиня. – Казва – пък и тя е евангелистка, и тя вярва, но погрешката е в мене.
към беседата >>
Ето – казва –
удари
ме.
Мина обед, пак мълчи, че се държи, като че аз не съществувам заради нея. Надвечер, понеже Евангелието казва „Да ви не свари нощта свадени“, казвам ѝ: „Сестра, ще ми простиш. В Евангелието пише – като сестра да ми простиш. Съжалявам, че ме накара този дявол. Ако можеш да го намериш, извади го от мене, че го набий.
Ето – казва –
удари
ме.
Ако искаш, прости ми, ако искаш, удари ми две плесници.“ Тя ме погледна малко и виждам, че се поусмихна, подаде ми ръка. Веднага ми прости. Оттам насетне – казва – се зарекох жена да не бия. Туй е по Евангелието.“ Сега онези методи на самовъзпитанието трябва да започнат от бащата и от майката.
към беседата >>
Ако искаш, прости ми, ако искаш,
удари
ми две плесници.“ Тя ме погледна малко и виждам, че се поусмихна, подаде ми ръка.
Надвечер, понеже Евангелието казва „Да ви не свари нощта свадени“, казвам ѝ: „Сестра, ще ми простиш. В Евангелието пише – като сестра да ми простиш. Съжалявам, че ме накара този дявол. Ако можеш да го намериш, извади го от мене, че го набий. Ето – казва – удари ме.
Ако искаш, прости ми, ако искаш,
удари
ми две плесници.“ Тя ме погледна малко и виждам, че се поусмихна, подаде ми ръка.
Веднага ми прости. Оттам насетне – казва – се зарекох жена да не бия. Туй е по Евангелието.“ Сега онези методи на самовъзпитанието трябва да започнат от бащата и от майката. Говорим сега за новото учение.
към беседата >>
27.
Единственият път
,
УС
, София, 23.3.1941г.,
По едно невнимание студентът направил една погрешка и единият от героите му
ударил
една плесница и го повалил на земята.
В какво седи разликата? Този големият герой, той има знание. Давал съм ви онзи пример, който се случил в Америка. Отива един студент да гледа, когато двама герои се борят. Става борбата – американците обичат да гледат това.
По едно невнимание студентът направил една погрешка и единият от героите му
ударил
една плесница и го повалил на земята.
Като го ударил, студентът кипнал, но ако му каже някоя обидна дума, тоя ще го повали на земята. Поставил си задача да стане силен, че да му отмъсти. Взело му десет години да изучава характера, живота на онзи голям борец, как е живял, как се е упражнявал. След десет години той вече могъл да вдига два коня и едно конче. След десет години отива при този борец и му казва: Ти познаваш ли ме кой съм?
към беседата >>
Като го
ударил
, студентът кипнал, но ако му каже някоя обидна дума, тоя ще го повали на земята.
Този големият герой, той има знание. Давал съм ви онзи пример, който се случил в Америка. Отива един студент да гледа, когато двама герои се борят. Става борбата – американците обичат да гледат това. По едно невнимание студентът направил една погрешка и единият от героите му ударил една плесница и го повалил на земята.
Като го
ударил
, студентът кипнал, но ако му каже някоя обидна дума, тоя ще го повали на земята.
Поставил си задача да стане силен, че да му отмъсти. Взело му десет години да изучава характера, живота на онзи голям борец, как е живял, как се е упражнявал. След десет години той вече могъл да вдига два коня и едно конче. След десет години отива при този борец и му казва: Ти познаваш ли ме кой съм? – Де ще те познавам?
към беседата >>
Аз съм онзи студент, на когото
удари
една плесница и ме търколи на земята.
Поставил си задача да стане силен, че да му отмъсти. Взело му десет години да изучава характера, живота на онзи голям борец, как е живял, как се е упражнявал. След десет години той вече могъл да вдига два коня и едно конче. След десет години отива при този борец и му казва: Ти познаваш ли ме кой съм? – Де ще те познавам?
Аз съм онзи студент, на когото
удари
една плесница и ме търколи на земята.
Сега ще ти покажа, че този студент може да бъде като тебе. Дига го във въздуха, пак го сваля, пак го дига. Казва му: Тогава аз бях господар, пък сега ти си господар. Когато влезете в живота имате три положения. Щом любовта е едноцентрова, братство ще има.
към беседата >>
28.
Гениална воля
,
МОК
, София, 28.3.1941г.,
Извади праханта, тури я на кремъка,
удари
с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта.
Но да имате една конкретна идея. Какво разбирам аз да уча музика? За изяснение аз взимам един пример. Българите имат едно огниво, кремък и прахан. Вие сте виждали, че те носят една кесийка, има едно огниво, направено от желязо или стомана, един кремък и после прахан има.
Извади праханта, тури я на кремъка,
удари
с огнивото по кремъка, изскочи искра из кремъка и се запали праханта.
Някои не са майстори – като удря, искрите изскачат, не може да запали праханта. Трябва да запали тази прахан. Музикантите, които свирят, трябва да запалят тази прахан. Някой цъка, цъка, не се пали праханта, казва: „Влажна е праханта.“ Значи свири той, но нищо не се пали. Цъкне, запали праханта, запали огъня, може да свари яденето.
към беседата >>
Който е майстор, веднъж като
удари
, има си особен начин на
удар
, запали се праханта.
Казваш: „Защо мене не ми върви? “ Не ти върви? Или огнивото не е на свят направено, или камъкът не е хубав, или праханта е влажна. Защото аз съм виждал майстори: като извади огнивото, като цъкне, изведнъж запали праханта. Някои има, и десет пъти като цъкат, не могат да запалят.
Който е майстор, веднъж като
удари
, има си особен начин на
удар
, запали се праханта.
Сега да направя едно уподобление. Огнивото мяза на ума, сърцето мяза на кремъка, а волята мяза на праханта. От сърцето като излезе искра, падне на праханта, запали се праханта. С волята си може да свършиш всяка работа. Като вземем този пример, веднага в моя ум изпъква, че трябва да туря моя ум на работа и искрите, които излизат от сърцето, да паднат върху праханта.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде
ударът
?
Три неща се изискват, за да се произведе една искра в даден случай: огниво, кремък и прахан, за да имате едно обикновено проявление, за да може да се ползвате от него. Казвам, в живота, ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако не знаете как да направлявате вашите чувства и ако не знаете как да направлявате вашата воля… с тях трябва да си служите вие. Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на праханта. Не се пали, резултат няма. Обезсърчава се човек.
Какъв трябва да бъде
ударът
?
Вземете си огниво, един кремък и прахан и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде ударът. Обикновените цигулари обикновен лък имат, талантливите имат друг и гениалните музиканти имат гениални движения на лъка и гениално държане на лъка. Ако един цигулар не знае как да държи цигулката, не знае как да държи лъка си, не може да бъде цигулар. Тия неща спонтанно идват. Нищо в природата не е произволно.
към беседата >>
Вземете си огниво, един кремък и прахан и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде
ударът
.
Казвам, в живота, ако вие не знаете как да направлявате вашата мисъл, ако не знаете как да направлявате вашите чувства и ако не знаете как да направлявате вашата воля… с тях трябва да си служите вие. Ако употребите вашата воля – цъкаш, цъкаш, излизат искри, но не падат на праханта. Не се пали, резултат няма. Обезсърчава се човек. Какъв трябва да бъде ударът?
Вземете си огниво, един кремък и прахан и вижте в колко минути ще запалите, какъв трябва да бъде
ударът
.
Обикновените цигулари обикновен лък имат, талантливите имат друг и гениалните музиканти имат гениални движения на лъка и гениално държане на лъка. Ако един цигулар не знае как да държи цигулката, не знае как да държи лъка си, не може да бъде цигулар. Тия неща спонтанно идват. Нищо в природата не е произволно. Туй е за всичките неща, които вършите.
към беседата >>
29.
Настанало е Царството Божие
,
НБ
, София, 30.3.1941г.,
Някой път има
удар
в мозъка или менингит.
Причината седи в храненето. Причината е там сега. Когато чувствата на хората отслабват, причината е в дробовете. Когато в умствено отношение хората отслабват, причината е в мозъка. Запример в съвременния човек често се зараждат болести.
Някой път има
удар
в мозъка или менингит.
Лекарите не знаят причините. Става възпаление в мозъка. Мозъкът не търпи възпаление. Много мъчно се лекува. Менингитът се дължи на един прилив, на едно дисхармонично състояние на симпатичната нервна система, на сърцето.
към беседата >>
Щом старият не разбира сърцето си,
ударът
в главата иде.
Лекарите по някой път идат – не могат да помогнат. Някой път помагат. Болезнените състояния са преходни състояния, които се дължат на едно неразбиране на живота. Щом човек не разбира ума си, щом не разбира сърцето си, охтиката иде. Щом човек не разбира ума и сърцето, менингитът иде.
Щом старият не разбира сърцето си,
ударът
в главата иде.
Старият, щом го ударят, казва: „Удар получих в главата.“ Младият като не разбира закона, огънят иде веднага, минингитът. Младата мома като не разбира живота, охтиката иде в дробовете, става нервна. Това са болезнени състояния. Казват: „Какъв е церът на това? “ Какъв е церът на глада?
към беседата >>
Старият, щом го
ударят
, казва: „
Удар
получих в главата.“ Младият като не разбира закона, огънят иде веднага, минингитът.
Някой път помагат. Болезнените състояния са преходни състояния, които се дължат на едно неразбиране на живота. Щом човек не разбира ума си, щом не разбира сърцето си, охтиката иде. Щом човек не разбира ума и сърцето, менингитът иде. Щом старият не разбира сърцето си, ударът в главата иде.
Старият, щом го
ударят
, казва: „
Удар
получих в главата.“ Младият като не разбира закона, огънят иде веднага, минингитът.
Младата мома като не разбира живота, охтиката иде в дробовете, става нервна. Това са болезнени състояния. Казват: „Какъв е церът на това? “ Какъв е церът на глада? Щом сте гладен, нахранете се.
към беседата >>
Един ден, като продавал стока в дюкяна си, паднала една топка памук на рамото му и той легнал, три месеца лежал от големия
удар
.
Казват му: „Дай си ризата.“ Казва: „Нямам риза.“ Като се върнали, казали на царя, че намерили един щастлив човек, но той нямал риза. Като казали това, царят разбрал и оздравял. Той разбрал, че този човек е доволен. Казва: „Ако този човек без риза е доволен...“ И царят си хвърлил ризата, той оздравял. Като оздравял, казал да му повишат заплатата и този бедният човек станал богат, имал голям магазин.
Един ден, като продавал стока в дюкяна си, паднала една топка памук на рамото му и той легнал, три месеца лежал от големия
удар
.
Заинтересувал се царят, дошъл да види от какво е болен. Казва му: „Падна една топка памук, че ми причини рана.“ Този пример показва, че хората от нищо и никакво боледуват. Паднал малко памук на рамото му, и той направил цял въпрос. Че какво има, ако падне 10, 50 или 100 грама памук на рамото? Та казвам, нашата съдба половината е в нашите ръце и 50 процента зависи от природата.
към беседата >>
30.
Новото откровение
,
НБ
, София, 13.4.1941г.,
Красотата пак се връща, но барутът, като
ударил
, счупил му половината зъб.
После казва: „Не трябва, съчми само ще туря.“ Отива на хорото да играе. Скарва се с друг момък за една мома и сплашва момъка, изважда пищова и стреля. Той не хваща, духва в цевта, пищовът гръмнал в устата му. Очите изпъкват, лицето се обезобразява и красивият момък замязал на най-голямото страшилище. „Синко, синко, такъв красив момък те отхранихме.“ Майката и бащата четирийсет дена са го налагали и спада отокът.
Красотата пак се връща, но барутът, като
ударил
, счупил му половината зъб.
„Какви хубави зъби имаше. Счупи тоя твой пищов.“ Четири–пет години той седи на тайно. Един ден баща му го вика да му помага, когато преглеждал кошерите с пчелите. Ужилва го една пчела тъкмо на това място, където имал белег. Подува се джуната.
към беседата >>
31.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те
удари
и ти извади окото?
Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото?
Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те
удари
и ти извади окото?
Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ.
към беседата >>
Като те
удари
едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ?
Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ.
Като те
удари
едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ?
Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“. Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена.
към беседата >>
Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те
удари
и ти извади окото?
(втори вариант)
Казвам: Сега трябва да се съблечем от разните стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото?
Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те
удари
и ти извади окото?
Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правиш? Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните.
към втори вариант >>
Като те
удари
едно парче и ти извади окото, какво ще правиш?
(втори вариант)
Какво ще стане? Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го”. Как да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадят окото, някое парче от засада те удари и ти извади окото? Един германски офицер така му извадили сега, във войната, окото и той благодари, че не са двете.
Като те
удари
едно парче и ти извади окото, какво ще правиш?
Сега мнозина от вас имате по две очи и сте недоволни пак. Онзи с едно око останал и пак е доволен, благодарен. Казва, (че) пак ще иде да се бие с Германия (срещу) англичаните. Превързват крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържеш крака, че ще ида да се бия с англичаните”. Не трябва да таксуваме мозъка с излишна енергия, която не е Божествена.
към втори вариант >>
32.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
“ „Задницата.“ „
Ударете
му 25 тояги.“
Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?
“ „Задницата.“ „
Ударете
му 25 тояги.“
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство.
към беседата >>
“ Отива на хорището и като
ударила
два шамара на пехливанина, съборила го на земята.
Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?
“ Отива на хорището и като
ударила
два шамара на пехливанина, съборила го на земята.
Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така? “ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея. Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж.
към беседата >>
На камък може да го смелиш, граната може да го
удари
, дето и да го туриш, той си е все ангел.
Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е.
На камък може да го смелиш, граната може да го
удари
, дето и да го туриш, той си е все ангел.
Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено.
към беседата >>
Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да
удари
.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва.
Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва.
Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да
удари
.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва.
Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто.
към беседата >>
33.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 23.4.1941г.,
Следъ като си се
ударилъ
въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми?
Следъ като си се
ударилъ
въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ.
Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ.
към беседата >>
След като си се
ударил
в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
(втори вариант)
” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми?
След като си се
ударил
в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката.
Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар.
към втори вариант >>
34.
Самовъзпитание и самообразование
,
МОК
, София, 25.4.1941г.,
Или
удариш
си крака и те заболи, към каква област се отнася?
Ядеш храната. Към кое се отнася? Ако се храниш, към какво спада?
Или
удариш
си крака и те заболи, към каква област се отнася?
Хубаво, когато приготвяте храната, към кой процес спада? [Да] ядеш храна е едно, пък [да] приготовляваш храна зимно време е друго. Пишете тема „Най-ценното за окото, най-ценното за ухото, най-ценното за вкуса.“ Ще мислите. Изпейте „Махар Бену Аба“. „Махар Бену Аба“
към беседата >>
35.
В начало бе Словото
,
НБ
, София, 27.4.1941г.,
С два
удара
ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си.
Сега искам да не разглеждате живота без любов, нито – любовта без Бога. Като казвам нещо, може да ви го докажа. Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не.
С два
удара
ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си.
Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два удара вие ще знаете, че аз съм силен. Ако взема един камък и ударя камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек. Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен?
към беседата >>
Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два
удара
вие ще знаете, че аз съм силен.
Като казвам нещо, може да ви го докажа. Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не. С два удара ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си.
Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два
удара
вие ще знаете, че аз съм силен.
Ако взема един камък и ударя камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек. Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен? “ Казвам: „Ти си свободен да стоиш, но и тренът е свободен да се движи по линията.
към беседата >>
Ако взема един камък и
ударя
камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек.
Вие сте чудни. Моите аргументи са така силни, че може в три секунди да ви докажа нещо. Вие не знаете дали аз съм силен, или не. С два удара ви поваля на земята, и ще ви докажа силата си. Може половин, един и десет часа да ви доказвам силата си, и пак да не мога да ви убедя, но с два удара вие ще знаете, че аз съм силен.
Ако взема един камък и
ударя
камъка с ръка без чук, и камъкът се разтроши, няма ли да докажа, че съм силен човек.
Та по някой път вие искате да ви се доказват нещата. Доказателствата са опасна работа. Всеки, който иска да му се докаже, седи на линията и казва: „Докажи.“ Казвам: „Отстрани се малко.“ Казва: „Не съм ли свободен? “ Казвам: „Ти си свободен да стоиш, но и тренът е свободен да се движи по линията. Две свободи като се срещнат в една точка, става катастрофа.
към беседата >>
36.
Да дойде при мене
,
УС
, София, 27.4.1941г.,
Виждаш един човек
ударил
друг и го убил.
Онзи човек, който разбира истината, като погледне мъчнотиите, не само да се не смущава, но като подгледне на най-големите противоречия, нему е приятно. В най-големите противоречия е скрит Бог. В най-лошите работи е скрит Бог. Ти не го виждаш, но в най-лошите работи е скрит Господ и Той те опитва. Казва: Какво можеш да направиш?
Виждаш един човек
ударил
друг и го убил.
То е престъпление сега. Той може да го убие, но не може да го възкреси, не може да даде живот – това е престъпление. Господ като дойде, хване убития за ръцете, той оживее. Ако някой му отрязал ръцете, Той ги туря намясто; ако са му отрязали краката, туря ги намясто; ако му отрязали главата, туря я намясто и човекът оздравее. Няма престъпление, тури ги намясто и станат по-хубави.
към беседата >>
37.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Ударилъ
съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха.
Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики.
Ударилъ
съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха.
Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева.
към беседата >>
Математически 300 мотики
ударихъ
по 1 стотинка – 300 стотинки.
Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе.
Математически 300 мотики
ударихъ
по 1 стотинка – 300 стотинки.
Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна.
към беседата >>
Ударил
съм в земята 100, а другите в въздуха.
(втори вариант)
Сега защо давам този анекдот? Понеже в вас настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане в ума ви, да се позасмеете малко. Ако човек цял ден копае, мъчи се или ако три пъти копне и си почива, или три пъти ще копне, веднъж си почива или три пъти ще копне и тогава мотиката е в въздуха. Аз изчислявам – 100 ако съм копал по три мотики, това са 300 мотики.
Ударил
съм в земята 100, а другите в въздуха.
Онзи господар е толкоз алчен, казва: „Ти по три пъти удряш, стоенето беше по-дълго”. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударих по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струват? – 3 лева.
към втори вариант >>
Математически 300 мотики
ударих
по 1 стотинка – 300 стотинки.
(втори вариант)
Ако човек цял ден копае, мъчи се или ако три пъти копне и си почива, или три пъти ще копне, веднъж си почива или три пъти ще копне и тогава мотиката е в въздуха. Аз изчислявам – 100 ако съм копал по три мотики, това са 300 мотики. Ударил съм в земята 100, а другите в въздуха. Онзи господар е толкоз алчен, казва: „Ти по три пъти удряш, стоенето беше по-дълго”. Той започне да го играе.
Математически 300 мотики
ударих
по 1 стотинка – 300 стотинки.
Колко струват? – 3 лева. 3 лева златни, това са 90 лева. Ако каже “3 лева”, ще каже: „Много евтино”. Вие имате една цена, която е непостоянна.
към втори вариант >>
38.
Правата мисъл
,
МОК
, София, 2.5.1941г.,
Но като дадете хляба,
ударите
кучето по задницата, че му причините голяма болка.
По-лесно е в природата това, което става с по-малко разноски. Казвам, има причини. Коя е причината? Защо хвърляте чашата? Допуснете, че дадете хляб на кучетата.
Но като дадете хляба,
ударите
кучето по задницата, че му причините голяма болка.
Веднага кучето ще издаде един звук и ще остави хляба. Ако само му викате, то ще занесе хляба. Да кажем, че на вас ви дадат десет хиляди лева и ви обидят. Ще му хвърлите ли парите? Една чаша може да хвърлите, но ако ви даде десет хиляди лева, колко души ще хвърлят парите, какъв е процентът?
към беседата >>
Ако вие се гневите – и
ударите
една чаша и я счупите.
Това е икономия на сила. Казвам, при самовъзпитанието човекът не трябва да харчи безразборно силите на природата, които ни ги е дала, понеже тия сили не се добиват така лесно. Едно хубаво разположение, което имаш, не се добива така лесно. Много талантливи и гениални хора често са се осакатявали от гняв. Не са станали инвалиди, но ако не се гневяха, щяха да свършат повече, отколкото като се гневят.
Ако вие се гневите – и
ударите
една чаша и я счупите.
Но има чаши, които струват едната по двеста, триста, четиристотин, петстотин лева. Ако счупиш десет такива чаши по петстотин лева – това са пет хиляди лева. И в природата често ни турят глоби. Гневиш се – турят глоба. Ти счупиш чашата – трябва да я купиш отнякъде.
към беседата >>
39.
В Него бе животът
,
НБ
, София, 4.5.1941г.,
Иде там,
удари
го една бомба и го разкъса.
Чукат млякото. От туй мляко масло ще излезе; ние ще ядем. Сега англичаните са буталката, германците са буталото, а другите народи са млякото, което чукат. Сега войната си има и добрата страна. Тия хора във войната отиват да се бият, жертват най-свещеното – живота си.
Иде там,
удари
го една бомба и го разкъса.
Умира за някаква идея за човечеството. Казва: „Не трябва да се бият хората.“ Не „не трябва да се бият“, но насвят трябва да се бият. Да ме бие човек, но да ме бие насвят. Някой пише на книга – да напише нещо насвят, че той надраскал нещо, че не може да чете. Жалкото е, когато се надраска нещо на книгата.
към беседата >>
Казват: „
Удар
имал.“ Разтърси те в дробовете, охтика имаш.
Една голяма война се води, ще се завърши някога. В далечното бъдеще ще се завърши голямата война. Война се води кой да притежава живота. Вие всинца сте обречени и сте роби на смъртта, която ви дебне. Ние философстваме, тя дойде със своя чук, изтърси го на главата.
Казват: „
Удар
имал.“ Разтърси те в дробовете, охтика имаш.
Разтърси те в стомаха, скъса се някоя артерия или някой мускул. Казват: „Господ да го прости.“ Аз ще ви обърна вниманието. Човек е най-хубавата книга, която природата е написала. Няма по-хубаво написана книга от човешкото тяло. Кой от вас е чел тази книга, че да прочете нещо.
към беседата >>
Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш
ударите
.
Знаеш ли в природата какво става? Тя като намисли да бие някого и ако ти го спасиш, тя ще го намери и втория път ще бие два пъти повече. Ти, освен че не му помагаш, но ставаш причина да го бият повече, отколкото трябва. Аз – рекох – не искам да те избавя от природата. Като те бие, радвам се.
Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш
ударите
.
Като те удари, ще кажеш: „Колко е хубава любовта.“ Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие.“ Ти си недоволен от това, което те мъчи. Онзи, който те мъчи, онзи, който те милва, той е един и същ. Ако хубавият хляб го сдъвчеш, то е благословение за стомаха, но ако го нагълташ нацяло, този хляб ще ти причини болка. Не че хлябът е лош, но ти не си свършил работата на дъвкането добре. Ти ще започнеш да се оплакваш.
към беседата >>
Като те
удари
, ще кажеш: „Колко е хубава любовта.“ Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие.“ Ти си недоволен от това, което те мъчи.
Тя като намисли да бие някого и ако ти го спасиш, тя ще го намери и втория път ще бие два пъти повече. Ти, освен че не му помагаш, но ставаш причина да го бият повече, отколкото трябва. Аз – рекох – не искам да те избавя от природата. Като те бие, радвам се. Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш ударите.
Като те
удари
, ще кажеш: „Колко е хубава любовта.“ Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие.“ Ти си недоволен от това, което те мъчи.
Онзи, който те мъчи, онзи, който те милва, той е един и същ. Ако хубавият хляб го сдъвчеш, то е благословение за стомаха, но ако го нагълташ нацяло, този хляб ще ти причини болка. Не че хлябът е лош, но ти не си свършил работата на дъвкането добре. Ти ще започнеш да се оплакваш. Не че хлябът не е хубав, но ти не си свършил добре работата.
към беседата >>
40.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Не като
ударишъ
рѫката си да мислишъ.
Говоримъ нѣкога за хигиена. Казвамъ: Никога не стѫпвай на пета, понеже туй следъ време зле ще се отрази върху тебъ. Мозъкътъ не обича сътресения. Стѫпвай на пръсти, за да събудишъ най-първо ума. Мисли, че после действувай.
Не като
ударишъ
рѫката си да мислишъ.
Казвате: „Търпение трѣбва“. Знаете ли единъ човѣкъ, който дѣла, колко търпеливъ трѣбва да бѫде? Въ нетърпението рѫката се проточва. Азъ дѣламъ съ теслата, ако азъ стана нетърпеливъ, трѣбва да бѫда търпеливъ, понеже нетърпението продължава рѫката. Ако продължа – отиде рѫката.
към беседата >>
Не като
удариш
ръката си да мислиш.
(втори вариант)
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай.
Не като
удариш
ръката си да мислиш.
Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката.
към втори вариант >>
41.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
В сърцето станало разрив, дробовете са проядени, в мозъка станало нещо или някакъв
удар
констатират, но умрял човекът.
Аз трябва от тях да се уча. Обикновените работи, те са работи, които са проявени, и се оказва, че не помагат на хората. Обикновена работа е да умре човек. Умрял някой, констатират, че е умрял. Как е умрял?
В сърцето станало разрив, дробовете са проядени, в мозъка станало нещо или някакъв
удар
констатират, но умрял човекът.
Констатират, че е умрял. Може да констатират, че има живот. Туй нищо не значи, че се констатират работите. Ти констатираш, че някой човек е богат, имаш цяла статистика как е станал богат, как се родил. Но какво те ползва сега неговото богатство?
към беседата >>
42.
Единствената сила
,
УС
, София, 8.6.1941г.,
Думата митари може да я прочетете или
ударението
да пада на първия слог или върху втория слог.
Чели сте я. Деветте блаженства са девет начина, девет метода, по които човек може правилно да възприеме любовта и да я приложи. (Учителят прочете главата).
Думата митари може да я прочетете или
ударението
да пада на първия слог или върху втория слог.
Онези, които изучават филология знаят, ударението на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог. На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство. Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи. В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“
към беседата >>
Онези, които изучават филология знаят,
ударението
на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог.
Чели сте я. Деветте блаженства са девет начина, девет метода, по които човек може правилно да възприеме любовта и да я приложи. (Учителят прочете главата). Думата митари може да я прочетете или ударението да пада на първия слог или върху втория слог.
Онези, които изучават филология знаят,
ударението
на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог.
На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство. Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи. В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“ На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари.
към беседата >>
Французите имат достойнство, затуй е
ударението
на третия слог в трисложните думи.
Деветте блаженства са девет начина, девет метода, по които човек може правилно да възприеме любовта и да я приложи. (Учителят прочете главата). Думата митари може да я прочетете или ударението да пада на първия слог или върху втория слог. Онези, които изучават филология знаят, ударението на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог. На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство.
Французите имат достойнство, затуй е
ударението
на третия слог в трисложните думи.
В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“ На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари. Като се измени ударението, изменя се и смисълът. От нямане на думи, мени се ударението на думите.
към беседата >>
В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш,
ударението
пада на втория слог – от физиологическо гледище.
(Учителят прочете главата). Думата митари може да я прочетете или ударението да пада на първия слог или върху втория слог. Онези, които изучават филология знаят, ударението на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог. На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство. Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи.
В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш,
ударението
пада на втория слог – от физиологическо гледище.
„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“ На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари. Като се измени ударението, изменя се и смисълът. От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения.
към беседата >>
На български казваме богат,
ударението
пада на втория слог, но когато кажем богат,
ударението
на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари.
Онези, които изучават филология знаят, ударението на думите в българския език пада на втория слог; на френски, мисля на третия слог и на английски мисля, че е на втория слог. На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство. Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи. В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“
На български казваме богат,
ударението
пада на втория слог, но когато кажем богат,
ударението
на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари.
Като се измени ударението, изменя се и смисълът. От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите. Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко.
към беседата >>
Като се измени
ударението
, изменя се и смисълът.
На втория слог е земен, а на третия слог е за достойнство. Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи. В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“ На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари.
Като се измени
ударението
, изменя се и смисълът.
От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите. Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето.
към беседата >>
От нямане на думи, мени се
ударението
на думите.
Французите имат достойнство, затуй е ударението на третия слог в трисложните думи. В българския език, когато имаш да вземаш, е на първия слог, когато имаш да даваш, ударението пада на втория слог – от физиологическо гледище. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“ На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари. Като се измени ударението, изменя се и смисълът.
От нямане на думи, мени се
ударението
на думите.
Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите. Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето. Ударението на двата слога дава вече малко по-широко значение.
към беседата >>
По нямане на думи трябва да се мени
ударението
на думите.
„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесен.“ На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари. Като се измени ударението, изменя се и смисълът. От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения.
По нямане на думи трябва да се мени
ударението
на думите.
Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето. Ударението на двата слога дава вече малко по-широко значение. Когато имате да плащате, турете ударението на втория слог. Когато имате да вземате, турете го на първия слог, ако искате да ви върви.
към беседата >>
Някой път, когато
ударението
на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко.
На български казваме богат, ударението пада на втория слог, но когато кажем богат, ударението на първия слог – то е който заповядва; богат е, който има пари. Като се измени ударението, изменя се и смисълът. От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите.
Някой път, когато
ударението
на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко.
Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето. Ударението на двата слога дава вече малко по-широко значение. Когато имате да плащате, турете ударението на втория слог. Когато имате да вземате, турете го на първия слог, ако искате да ви върви. Ако измените ударението, че когато вземате, поставяте го на втория слог, а пък когато имате да давате – на първия слог, тогава работите не вървят.
към беседата >>
Ударението
на двата слога дава вече малко по-широко значение.
От нямане на думи, мени се ударението на думите. Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите. Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето.
Ударението
на двата слога дава вече малко по-широко значение.
Когато имате да плащате, турете ударението на втория слог. Когато имате да вземате, турете го на първия слог, ако искате да ви върви. Ако измените ударението, че когато вземате, поставяте го на втория слог, а пък когато имате да давате – на първия слог, тогава работите не вървят. В духовния свят другояче седи работата. Да изпеем една песен на слога.
към беседата >>
Когато имате да плащате, турете
ударението
на втория слог.
Някои думи имат две значения. По нямане на думи трябва да се мени ударението на думите. Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето. Ударението на двата слога дава вече малко по-широко значение.
Когато имате да плащате, турете
ударението
на втория слог.
Когато имате да вземате, турете го на първия слог, ако искате да ви върви. Ако измените ударението, че когато вземате, поставяте го на втория слог, а пък когато имате да давате – на първия слог, тогава работите не вървят. В духовния свят другояче седи работата. Да изпеем една песен на слога. (Изпяхме „Цветята цъфтяха“).
към беседата >>
Ако измените
ударението
, че когато вземате, поставяте го на втория слог, а пък когато имате да давате – на първия слог, тогава работите не вървят.
Някой път, когато ударението на думите е на първия слог, показва, че носиш някакъв товар, на втория слог – поотпуща се малко. Казва: Ще платя, ще го платя, когато му дойде времето. Ударението на двата слога дава вече малко по-широко значение. Когато имате да плащате, турете ударението на втория слог. Когато имате да вземате, турете го на първия слог, ако искате да ви върви.
Ако измените
ударението
, че когато вземате, поставяте го на втория слог, а пък когато имате да давате – на първия слог, тогава работите не вървят.
В духовния свят другояче седи работата. Да изпеем една песен на слога. (Изпяхме „Цветята цъфтяха“). Някой път ви виждам седите уморени, каквото и да ви се говори нямате кеф. Някой път съм виждал пияници, които нямат кеф, понеже виното не е хубаво.
към беседата >>
То е като
ударението
.
Едно от двете: или аз не зная какво да говоря за любовта, или вие не знаете да ме слушате за любовта. Някоя мома не може да слуша за любовта, понеже тя е заета толкоз със своята красота; тя иска да чуе, че е красива, накичена е. Той горкият се мъчи да се покаже, че я обича. Тя не се интересува, че я обича, тя иска да знае седи ли тя като красавица в неговия ум. Може ли да си обясните това.
То е като
ударението
.
Защо тази мома иска да бъде красива? Всички вие искате да бъдете красиви. По някой път не е голямо нещастие да бъдеш красив, по някой път е хубаво да бъде красив човек. По някой път е хубаво да бъдеш тлъст като кокошка, но някой път не е хубаво. Когато кокошката е тлъста, като дойдат в курника, хващат тлъстата, не минаваш добре.
към беседата >>
43.
Посрещане на Любовта
,
НБ
, София, 8.6.1941г.,
Но когато известна желязна пръчка се
удари
, тя издава един тон.
Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар.
Но когато известна желязна пръчка се
удари
, тя издава един тон.
Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов.
към беседата >>
44.
Добро, справедливо, разумно
,
МОК
, София, 13.6.1941г.,
Представете си, че вие постъпвате физически –
ударите
ѝ една плесница, на вашата приятелка.
Ако я обидите, какво ще ви каже? Ако един път я обидите, ще ви каже едно. Ако я обидите втори път, ще ви каже второ, трето, четвърто. Във възходяща степен ще бъде обидата. Първото нещо, какво ще ви каже?
Представете си, че вие постъпвате физически –
ударите
ѝ една плесница, на вашата приятелка.
Ако тя е силна като вас и ако е честолюбива, веднага ще ви ушие друга плесница. Ако е страхлива, осторожна, благоразумна, като я плеснете, само ще си набръчка челото и лицето, ще каже: „Добре, ще имам предвид.“ Ако е честолюбива, хич нищо няма да ви каже, но ще ви ушие една плесница и тя. Плесница за плесница – по-лесно ще се примирите. Тя една плесница, ти една плесница – квит сте. Но ако ти ѝ удариш една плесница, и тя не ти удари, тогава работата не се свършва лесно.
към беседата >>
Но ако ти ѝ
удариш
една плесница, и тя не ти
удари
, тогава работата не се свършва лесно.
Представете си, че вие постъпвате физически – ударите ѝ една плесница, на вашата приятелка. Ако тя е силна като вас и ако е честолюбива, веднага ще ви ушие друга плесница. Ако е страхлива, осторожна, благоразумна, като я плеснете, само ще си набръчка челото и лицето, ще каже: „Добре, ще имам предвид.“ Ако е честолюбива, хич нищо няма да ви каже, но ще ви ушие една плесница и тя. Плесница за плесница – по-лесно ще се примирите. Тя една плесница, ти една плесница – квит сте.
Но ако ти ѝ
удариш
една плесница, и тя не ти
удари
, тогава работата не се свършва лесно.
Тя се отдели, не ти говори, разгневи се от обидата. Тук има учени, и по няколко месеца се гневят, не знаят как да говорят. В Америка имало един студент, който бил много любознателен. Какъвто опит прави професорът, все искал той пръв да знае. Един ден професорът искал да му даде един урок.
към беседата >>
45.
Да просветнат
,
УС
, София, 15.6.1941г.,
Ако вие оставите вашата дреха, че хората
ударят
с тази дреха реката Йордан и тя не се отваря, тази дреха е грешна.
Тези дрехи ги нямаха. Знаете какво престъпление се крие в тези дрехи? – Този, който направи престъплението, стрига вълната, който направи плата, не е доплатил на работниците; този, който прел вълната, не е бил стока. Сега толкова години като нося дрехата, не се изменя, остава същата, не може да се поправи. Един казва, че Илия като заминал, оставил дрехата си, че като взел Елисей дрехата на Илия, отишъл до реката Йордан, удря реката с дрехата и реката се разделя.
Ако вие оставите вашата дреха, че хората
ударят
с тази дреха реката Йордан и тя не се отваря, тази дреха е грешна.
На всички нашите дрехи един ден трябва да светнат, да светнат косите ни, клепките, веждите ни, ноктите ни да светнат. Като остане едно нокътче, да прави чудеса. Това ще бъдат новите хора. Тъй както са сега хората, не могат нищо да постигнат. Да просветнат главите ви, да просветнат сърцата ви, да просветнат телата ви, на всички.
към беседата >>
46.
Единствената похвала
,
НБ
, София, 15.6.1941г.,
Мери към него, но той се лъже, той не знае къде ще
удари
.
Той умножава постоянно на две. На бойното поле има мъртва зона. През тази мъртва зона никакъв куршум не може да мине. Онзи, който стреля, се прицелва, но другият мръдне. Той насочи към него, но никога не може да го улучи.
Мери към него, но той се лъже, той не знае къде ще
удари
.
Той вижда – като че е пред него. Някога в живота си вие се боите, страхувате се, че ще ви се случи някакво нещастие. Вие виждате куршума, насочен към вас. Тази пушка цели вас, но не сте вие. Запример някой път вие чувствате, че ще умрете.
към беседата >>
47.
Три основни тона
,
ООК
, София, 18.6.1941г.,
Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и
ударите
нѣщо, счупите го.
Тя взела легена и го излѣла на двамата на главитѣ имъ. Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“.
Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и
ударите
нѣщо, счупите го.
Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва?
към беседата >>
Сега, защо трѣбва да
ударишъ
този предметъ и да счупишъ?
Онзи, който създалъ анекдота, казва, че тя имъ давала наставление. Сократъ не знаелъ какъ да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го.
Сега, защо трѣбва да
ударишъ
този предметъ и да счупишъ?
Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира?
към беседата >>
Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ,
удари
го.
Тя казва: „Събери си краката“, казва и на неговиятъ приятель: „Събери си краката“. Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено.
Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ,
удари
го.
Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми.
към беседата >>
Ти
ударишъ
чашата.
Сократъ казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че следъ тия наставления ще дойде дъждъ отгоре“. Сега вие, като се разгнѣвите, току изведнажъ дигнете рѫката си и ударите нѣщо, счупите го. Сега, защо трѣбва да ударишъ този предметъ и да счупишъ? Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го.
Ти
ударишъ
чашата.
Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира? Ударишъ чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“.
към беседата >>
Ударишъ
чашата и тя отскочи.
Музикално азъ го намирамъ много естествено. Онзи музикантъ, който извади своя камертонъ, удари го. Ти ударишъ чашата. Тази чаша какво казва? Ако е отъ стъкло, което пружинира?
Ударишъ
чашата и тя отскочи.
Даде тона до, после ре, ми. Сега казвашъ: „Да търпишъ“. Нѣкой казалъ: „Да изтърпишъ една жена е по-голѣмо (изпитание), отколкото да изтърпишъ всичкитѣ мѫчнотии въ свѣта“. Сега онѣзи отъ васъ, които сте женени, го знаете. Нѣкой пѫть може да държите на лицето, но обективно, отъ опитностьта, която имате.
към беседата >>
Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и
ударите
нещо, счупите го.
(втори вариант)
Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”.
Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и
ударите
нещо, счупите го.
Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва?
към втори вариант >>
Сега, защо трябва да
удариш
този предмет и да счупиш?
(втори вариант)
Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го.
Сега, защо трябва да
удариш
този предмет и да счупиш?
Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира?
към втори вариант >>
Онзи музикант, който извади своя камертон*,
удари
го.
(втори вариант)
Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено.
Онзи музикант, който извади своя камертон*,
удари
го.
Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми.
към втори вариант >>
Ти
удариш
чашата.
(втори вариант)
Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го.
Ти
удариш
чашата.
Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”.
към втори вариант >>
Удариш
чашата и тя отскочи.
(втори вариант)
Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира?
Удариш
чашата и тя отскочи.
Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате.
към втори вариант >>
48.
Дава живот
,
НБ
, София, 22.6.1941г.,
За десет лева да му
удариш
един
удар
, разбирам, да му
удариш
десет юмрука.
Всичките месоядни жиотни ще изчезнат, ще се преобразят. Паяците, които ядат мухи, всичките същества, които обичат месната храна, ще изчезнат, понеже тази храна не е здравословна – нищо повече. Тя не става за строежа на тялото. Тя става донякъде, но внася най-лошите склонности, които сега се проявяват. Когато в човека се зароди една злоба и за десет лева е готов да убие човека, какво е това.
За десет лева да му
удариш
един
удар
, разбирам, да му
удариш
десет юмрука.
За колко е да биеш само с ръка, но не и с дърво – с едната ръка, с другата ръка. Ако искаш по любов, по сърце – с лявата ръка. Ако искаш за ума – с дясната ръка. Понеже, като го удариш с ръката си, половината от болката ще бъде за тебе. Понеже може да е груб и този, който удря, да е як, че като удари, да го заболи.
към беседата >>
Понеже, като го
удариш
с ръката си, половината от болката ще бъде за тебе.
Когато в човека се зароди една злоба и за десет лева е готов да убие човека, какво е това. За десет лева да му удариш един удар, разбирам, да му удариш десет юмрука. За колко е да биеш само с ръка, но не и с дърво – с едната ръка, с другата ръка. Ако искаш по любов, по сърце – с лявата ръка. Ако искаш за ума – с дясната ръка.
Понеже, като го
удариш
с ръката си, половината от болката ще бъде за тебе.
Понеже може да е груб и този, който удря, да е як, че като удари, да го заболи. Еднакво участие в наказанието. Ако биеш с дърво, тази тояга не чувства, не е право. Следователно боят с дърво със закон трябва да се извади отвсякъде. После не е законно да биеш един човек, който е лош, по гърба.
към беседата >>
Понеже може да е груб и този, който удря, да е як, че като
удари
, да го заболи.
За десет лева да му удариш един удар, разбирам, да му удариш десет юмрука. За колко е да биеш само с ръка, но не и с дърво – с едната ръка, с другата ръка. Ако искаш по любов, по сърце – с лявата ръка. Ако искаш за ума – с дясната ръка. Понеже, като го удариш с ръката си, половината от болката ще бъде за тебе.
Понеже може да е груб и този, който удря, да е як, че като
удари
, да го заболи.
Еднакво участие в наказанието. Ако биеш с дърво, тази тояга не чувства, не е право. Следователно боят с дърво със закон трябва да се извади отвсякъде. После не е законно да биеш един човек, който е лош, по гърба. По лицето ще го биеш.
към беседата >>
49.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
Ти го
ударишъ
, той казва: „Заповѣдайте“.
Какво (се) подразбира, че е лошъ човѣкъ? Че съмъ енергиченъ човѣкъ. Казвамъ нѣкому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаешъ ли, като те блъсна… Кой е добриятъ човѣкъ? Блъснешъ го този човѣкъ, той казва: „Благодаря“.
Ти го
ударишъ
, той казва: „Заповѣдайте“.
Ти ударишъ две плѣсници. Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница.
към беседата >>
Ти
ударишъ
две плѣсници.
Че съмъ енергиченъ човѣкъ. Казвамъ нѣкому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаешъ ли, като те блъсна… Кой е добриятъ човѣкъ? Блъснешъ го този човѣкъ, той казва: „Благодаря“. Ти го ударишъ, той казва: „Заповѣдайте“.
Ти
ударишъ
две плѣсници.
Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“.
към беседата >>
Щомъ ти
ударишъ
две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ.
Казвамъ нѣкому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаешъ ли, като те блъсна… Кой е добриятъ човѣкъ? Блъснешъ го този човѣкъ, той казва: „Благодаря“. Ти го ударишъ, той казва: „Заповѣдайте“. Ти ударишъ две плѣсници.
Щомъ ти
ударишъ
две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ.
Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го.
към беседата >>
Казва: „Ще идешъ, ще му
ударишъ
една плѣсница.
Блъснешъ го този човѣкъ, той казва: „Благодаря“. Ти го ударишъ, той казва: „Заповѣдайте“. Ти ударишъ две плѣсници. Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ.
Казва: „Ще идешъ, ще му
ударишъ
една плѣсница.
Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница.
към беседата >>
Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще
ударишъ
една плѣсница.
Ти го ударишъ, той казва: „Заповѣдайте“. Ти ударишъ две плѣсници. Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница.
Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще
ударишъ
една плѣсница.
И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ.
към беседата >>
И на единъ философъ, който философствува, и на него ще
ударишъ
“.
Ти ударишъ две плѣсници. Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница.
И на единъ философъ, който философствува, и на него ще
ударишъ
“.
Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ.
към беседата >>
Отива при военния и като му
ударилъ
една плѣсница, той му
ударилъ
две, прекатурилъ го.
Щомъ ти ударишъ две плѣсници, ти минавашъ за добъръ човѣкъ. Единъ индуски учитель пратилъ единъ отъ своитѣ ученици при единъ воененъ. Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“.
Отива при военния и като му
ударилъ
една плѣсница, той му
ударилъ
две, прекатурилъ го.
Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва.
към беседата >>
Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му
ударилъ
една плѣсница.
Казва: „Ще идешъ, ще му ударишъ една плѣсница. Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие.
Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му
ударилъ
една плѣсница.
Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е? “ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две.
към беседата >>
Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го
ударилъ
.
Ще идешъ при другъ, който се моли, и на него ще ударишъ една плѣсница. И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница.
Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го
ударилъ
.
Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е? “ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две. Онзи, който се молѣше, ударихъ му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме удари.
към беседата >>
Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го
ударилъ
, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ.
И на единъ философъ, който философствува, и на него ще ударишъ“. Отива при военния и като му ударилъ една плѣсница, той му ударилъ две, прекатурилъ го. Показалъ му какъ се бие. Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ.
Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го
ударилъ
, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ.
Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е? “ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две. Онзи, който се молѣше, ударихъ му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме удари. А като ударихъ философа, той даже не обърна внимание“.
към беседата >>
“ Казва: „На военния
ударихъ
една плѣсница, пъкъ той ми
удари
две.
Онзи таманъ вдигналъ рѫцетѣ да се моли, и този ученикъ му ударилъ една плѣсница. Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е?
“ Казва: „На военния
ударихъ
една плѣсница, пъкъ той ми
удари
две.
Онзи, който се молѣше, ударихъ му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме удари. А като ударихъ философа, той даже не обърна внимание“. „Кой, казва, обичаше най-много? “ – „Онзи, който хичъ не обърна внимание“. Сега вие идете въ свѣта.
към беседата >>
Онзи, който се молѣше,
ударихъ
му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме
удари
.
Рѫцетѣ му потреперали, но понеже се молилъ на Господа, не го ударилъ. Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е? “ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две.
Онзи, който се молѣше,
ударихъ
му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме
удари
.
А като ударихъ философа, той даже не обърна внимание“. „Кой, казва, обичаше най-много? “ – „Онзи, който хичъ не обърна внимание“. Сега вие идете въ свѣта. Азъ правя сравнение.
към беседата >>
А като
ударихъ
философа, той даже не обърна внимание“.
Отишълъ при философа, който така се занимавалъ съ книгитѣ си, че когато го го ударилъ, той хичъ не отдѣлилъ вниманието си, изучава човѣкътъ. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Какъ е? “ Казва: „На военния ударихъ една плѣсница, пъкъ той ми удари две. Онзи, който се молѣше, ударихъ му една плѣсница, само му потрепераха рѫцетѣ, но не ме удари.
А като
ударихъ
философа, той даже не обърна внимание“.
„Кой, казва, обичаше най-много? “ – „Онзи, който хичъ не обърна внимание“. Сега вие идете въ свѣта. Азъ правя сравнение. Вие ударите на военния една плесница, (той) удари ви две.
към беседата >>
Вие
ударите
на военния една плесница, (той)
удари
ви две.
А като ударихъ философа, той даже не обърна внимание“. „Кой, казва, обичаше най-много? “ – „Онзи, който хичъ не обърна внимание“. Сега вие идете въ свѣта. Азъ правя сравнение.
Вие
ударите
на военния една плесница, (той)
удари
ви две.
Кривъ ли е човѣкътъ, че ходишъ да го биешъ? Че той си върши своята длъжность. Чудни сѫ, когато казватъ, че това не е право. Че кажете имъ кой е правъ въ свѣта. Онзи, който отива да сѣче едно дърво, правъ ли е?
към беседата >>
Да
удари
човѣкъ съ любовь и да се търкули.
Най-първо по-младия синъ набилъ, дошълъ да голѣмия синъ, но той набилъ баща си. Казва бащата: „Ти си се научилъ“. Бащата удря, и синътъ удря. Той казва: „Така те искамъ, да удряшъ“. Въ свѣта трѣбва да се боримъ.
Да
удари
човѣкъ съ любовь и да се търкули.
Да удари човѣкъ съ знание и да се търкули. Търкуляне – значи човѣкъ да се движи. Азъ по нѣкой пѫть не харесвамъ. Азъ съмъ представѣлъ работитѣ и вие казвате: „Учительтъ говори за любовь“. За любовь говоря, но азъ правя наблюдение – никѫде нѣма любовь.
към беседата >>
Да
удари
човѣкъ съ знание и да се търкули.
Казва бащата: „Ти си се научилъ“. Бащата удря, и синътъ удря. Той казва: „Така те искамъ, да удряшъ“. Въ свѣта трѣбва да се боримъ. Да удари човѣкъ съ любовь и да се търкули.
Да
удари
човѣкъ съ знание и да се търкули.
Търкуляне – значи човѣкъ да се движи. Азъ по нѣкой пѫть не харесвамъ. Азъ съмъ представѣлъ работитѣ и вие казвате: „Учительтъ говори за любовь“. За любовь говоря, но азъ правя наблюдение – никѫде нѣма любовь. Гледамъ въ тревата, две сѫщества се хванали, давятъ се.
към беседата >>
Казвамъ: Хубаво, но остави го, на – мене
удари
.
Постѫпвашъ по човѣшки. Казва: „Азъ трѣбва да му платя“. Казва: „Защо го биешъ? “ – „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже закѫснѣлъ да изплаща“.
Казвамъ: Хубаво, но остави го, на – мене
удари
.
Кой отъ васъ би направилъ това? Христосъ, Който дойде да спаси свѣта, защо остави гърба си да Го биятъ? Казва: „Нѣмамъ ли власть да поискамъ 12 милиона ангели да ме освободятъ? “ Но какъ ще се спаси свѣтътъ? Ангелитѣ не сѫ слаби сѫщества.
към беседата >>
Ти го
удариш
, той казва: „Заповядайте”.
(втори вариант)
Какво (се) подразбира, че е лош човек? Че съм енергичен човек. Казвам някому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаеш ли, като те блъсна... Кой е добрият човек? Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря”.
Ти го
удариш
, той казва: „Заповядайте”.
Ти удариш две плесници. Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница.
към втори вариант >>
Ти
удариш
две плесници.
(втори вариант)
Че съм енергичен човек. Казвам някому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаеш ли, като те блъсна... Кой е добрият човек? Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря”. Ти го удариш, той казва: „Заповядайте”.
Ти
удариш
две плесници.
Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”.
към втори вариант >>
Щом ти
удариш
две плесници, ти минаваш за добър човек.
(втори вариант)
Казвам някому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаеш ли, като те блъсна... Кой е добрият човек? Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря”. Ти го удариш, той казва: „Заповядайте”. Ти удариш две плесници.
Щом ти
удариш
две плесници, ти минаваш за добър човек.
Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го.
към втори вариант >>
Казва: „Ще идеш, ще му
удариш
една плесница.
(втори вариант)
Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря”. Ти го удариш, той казва: „Заповядайте”. Ти удариш две плесници. Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен.
Казва: „Ще идеш, ще му
удариш
една плесница.
Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница.
към втори вариант >>
Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще
удариш
една плесница.
(втори вариант)
Ти го удариш, той казва: „Заповядайте”. Ти удариш две плесници. Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница.
Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще
удариш
една плесница.
И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница. Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил.
към втори вариант >>
И на един философ, който философствува, и на него ще
удариш
”.
(втори вариант)
Ти удариш две плесници. Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница.
И на един философ, който философствува, и на него ще
удариш
”.
Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница. Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил. Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът.
към втори вариант >>
Отива при военния и като му
ударил
една плесница, той му
ударил
две, прекатурил го.
(втори вариант)
Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”.
Отива при военния и като му
ударил
една плесница, той му
ударил
две, прекатурил го.
Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница. Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил. Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва.
към втори вариант >>
Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му
ударил
една плесница.
(втори вариант)
Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие.
Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му
ударил
една плесница.
Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил. Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е? ” Казва: „На военния ударих една плесница, пък той ми удари две.
към втори вариант >>
Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го
ударил
.
(втори вариант)
Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница.
Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го
ударил
.
Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е? ” Казва: „На военния ударих една плесница, пък той ми удари две. Онзи, който се молеше, ударих му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме удари.
към втори вариант >>
Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го
ударил
, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът.
(втори вариант)
И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница. Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил.
Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го
ударил
, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът.
Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е? ” Казва: „На военния ударих една плесница, пък той ми удари две. Онзи, който се молеше, ударих му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме удари. А като ударих философа, той даже не обърна внимание”.
към втори вариант >>
” Казва: „На военния
ударих
една плесница, пък той ми
удари
две.
(втори вариант)
Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница. Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил. Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е?
” Казва: „На военния
ударих
една плесница, пък той ми
удари
две.
Онзи, който се молеше, ударих му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме удари. А като ударих философа, той даже не обърна внимание”. “Кой, казва, обичаше най-много? ” – „Онзи, който хич не обърна внимание”. Сега вие идете в света.
към втори вариант >>
Онзи, който се молеше,
ударих
му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме
удари
.
(втори вариант)
Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил. Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е? ” Казва: „На военния ударих една плесница, пък той ми удари две.
Онзи, който се молеше,
ударих
му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме
удари
.
А като ударих философа, той даже не обърна внимание”. “Кой, казва, обичаше най-много? ” – „Онзи, който хич не обърна внимание”. Сега вие идете в света. Аз правя сравнение.
към втори вариант >>
А като
ударих
философа, той даже не обърна внимание”.
(втори вариант)
Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е? ” Казва: „На военния ударих една плесница, пък той ми удари две. Онзи, който се молеше, ударих му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме удари.
А като
ударих
философа, той даже не обърна внимание”.
“Кой, казва, обичаше най-много? ” – „Онзи, който хич не обърна внимание”. Сега вие идете в света. Аз правя сравнение. Вие ударите на военния една плесница, (той) удари ви две.
към втори вариант >>
Вие
ударите
на военния една плесница, (той)
удари
ви две.
(втори вариант)
А като ударих философа, той даже не обърна внимание”. “Кой, казва, обичаше най-много? ” – „Онзи, който хич не обърна внимание”. Сега вие идете в света. Аз правя сравнение.
Вие
ударите
на военния една плесница, (той)
удари
ви две.
Крив ли е човекът, че ходиш да го биеш? Че той си върши своята длъжност. Чудни са, когато казват, че това не е право. Че кажете им кой е прав в света. Онзи, който отива да сече едно дърво, прав ли е?
към втори вариант >>
Да
удари
човек с любов и да се търколи.
(втори вариант)
Най-първо по-младия син набил, дошъл да големия син, но той набил баща си. Казва бащата: „Ти си се научил”. Бащата удря, и синът удря. Той казва: „Така те искам, да удряш”. В света трябва да се борим.
Да
удари
човек с любов и да се търколи.
Да удари човек с знание и да се търколи. Търкаляне – значи човек да се движи. Аз по някой път не харесвам. Аз съм представял работите и вие казвате: „Учителят говори за любов”. За любов говоря, но аз правя наблюдение – никъде няма любов.
към втори вариант >>
Да
удари
човек с знание и да се търколи.
(втори вариант)
Казва бащата: „Ти си се научил”. Бащата удря, и синът удря. Той казва: „Така те искам, да удряш”. В света трябва да се борим. Да удари човек с любов и да се търколи.
Да
удари
човек с знание и да се търколи.
Търкаляне – значи човек да се движи. Аз по някой път не харесвам. Аз съм представял работите и вие казвате: „Учителят говори за любов”. За любов говоря, но аз правя наблюдение – никъде няма любов. Гледам в тревата, две същества се хванали, давят се.
към втори вариант >>
Казвам: Хубаво, но остави го, на – мене
удари
.
(втори вариант)
Постъпваш по човешки. Казва: „Аз трябва да му платя”. Казва: „Защо го биеш? ” – „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже закъснял да изплаща”.
Казвам: Хубаво, но остави го, на – мене
удари
.
Кой от вас би направил това? Христос, Който дойде да спаси света, защо остави гърба си да Го бият? Казва: „Нямам ли власт да поискам 12 милиона ангели да ме освободят? ” Но как ще се спаси светът? Ангелите не са слаби същества.
към втори вариант >>
50.
Тангентално и обкръжаващо
,
МОК
, София, 27.6.1941г.,
Тангенталните болести често произлизат от следующия факт: някога хванали сте някое дете и сте го
ударили
в крака.
Когато действате тангентално, само на едно място се стопява предметът, а когато [действието] е обкръжаващо, целият предмет се стопява. За някой, който боледува, казвате: „Стопи се“ – то е обкръжающа болест. Казвате: „Боли го кракът“ – то е тангентална болест. Или рамото го боли – то е пак тангентална болест. Тъй щото има обвиващи и тангентални болести.
Тангенталните болести често произлизат от следующия факт: някога хванали сте някое дете и сте го
ударили
в крака.
Забравили сте това, но понеже туй дете, след като сте го ударили, е извикало: „Олеле, много ме заболя кракът! “, това е останало във вашето подсъзнание. Какво е олеле, заболя ме кракът? Ти, като си ударил детето, не знаеш какво е. То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте ударили детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът.
към беседата >>
Забравили сте това, но понеже туй дете, след като сте го
ударили
, е извикало: „Олеле, много ме заболя кракът!
За някой, който боледува, казвате: „Стопи се“ – то е обкръжающа болест. Казвате: „Боли го кракът“ – то е тангентална болест. Или рамото го боли – то е пак тангентална болест. Тъй щото има обвиващи и тангентални болести. Тангенталните болести често произлизат от следующия факт: някога хванали сте някое дете и сте го ударили в крака.
Забравили сте това, но понеже туй дете, след като сте го
ударили
, е извикало: „Олеле, много ме заболя кракът!
“, това е останало във вашето подсъзнание. Какво е олеле, заболя ме кракът? Ти, като си ударил детето, не знаеш какво е. То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте ударили детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът. Тогава аз съм правил някои опити.
към беседата >>
Ти, като си
ударил
детето, не знаеш какво е.
Тъй щото има обвиващи и тангентални болести. Тангенталните болести често произлизат от следующия факт: някога хванали сте някое дете и сте го ударили в крака. Забравили сте това, но понеже туй дете, след като сте го ударили, е извикало: „Олеле, много ме заболя кракът! “, това е останало във вашето подсъзнание. Какво е олеле, заболя ме кракът?
Ти, като си
ударил
детето, не знаеш какво е.
То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте ударили детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът. Тогава аз съм правил някои опити. Казва някой: „Боли ме кракът долу.“ То е тангентална болест. Казвам му: „Ти някога ударил ли си някое дете, я си помисли. Това дете не е ли казало олеле?
към беседата >>
То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте
ударили
детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът.
Тангенталните болести често произлизат от следующия факт: някога хванали сте някое дете и сте го ударили в крака. Забравили сте това, но понеже туй дете, след като сте го ударили, е извикало: „Олеле, много ме заболя кракът! “, това е останало във вашето подсъзнание. Какво е олеле, заболя ме кракът? Ти, като си ударил детето, не знаеш какво е.
То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте
ударили
детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът.
Тогава аз съм правил някои опити. Казва някой: „Боли ме кракът долу.“ То е тангентална болест. Казвам му: „Ти някога ударил ли си някое дете, я си помисли. Това дете не е ли казало олеле? “ Той казва: „Не помня.“ Казвам: „Я си помисли.“ Като започне да рови съзнанието, намери.
към беседата >>
Казвам му: „Ти някога
ударил
ли си някое дете, я си помисли.
Какво е олеле, заболя ме кракът? Ти, като си ударил детето, не знаеш какво е. То казва: „Олеле, заболя ме кракът.“ Минават десет години, тази мисъл работи във вас и на същото място, където сте ударили детето, ще се яви болка – ще ви заболи кракът и ти ще знаеш какво е олеле, заболя ме кракът. Тогава аз съм правил някои опити. Казва някой: „Боли ме кракът долу.“ То е тангентална болест.
Казвам му: „Ти някога
ударил
ли си някое дете, я си помисли.
Това дете не е ли казало олеле? “ Той казва: „Не помня.“ Казвам: „Я си помисли.“ Като започне да рови съзнанието, намери. Казвам му: „Помисли си и ако ми кажеш истината, тази болка ще мине. Ако не ми кажеш, тази болка ще остане. Ще стане обкръжаваща.“
към беседата >>
За в бъдеще хората още преди да
ударят
един човек, като знаят че този закон ще се върне върху тях, ще бъдат внимателни.
Външните впечатления, някои външни впечатления, от външния свят, които оставят дълбоки отпечатъци, винаги след години ще произведат съответни резултати върху нашето тяло. Видиш някой човек – счупил си крака, казваш: „Каква ли болка чувства? “ и си заминеш. След пет–шест години тази болка ще дойде, ще ти дадат да разбереш какво е чувствал онзи човек, след пет–шест години ще разбереш каква болка е чувствал човекът. Но и добро като си видял някъде, и то след години ще дойде.
За в бъдеще хората още преди да
ударят
един човек, като знаят че този закон ще се върне върху тях, ще бъдат внимателни.
Трябва да знаеш какво нещо е и доброто. Ако направиш нещо добро, пак трябва да знаеш, понеже в знанието е спасението. Когато знаеш лошите резултати на едно действие и когато знаеш добрите резултати на едно действие, само тогава можеш да ги туриш в движение, само тогава можеш да се ползваш. Ако не знаем действието на една постъпка, не можем да се ползваме. Та съвременните хора в техниката ще направят една бомба.
към беседата >>
51.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Всѣкога отъ тия
удари
произтичатъ много болести.
То търси да разкѫса крѫга. Щомъ разкѫса крѫга, веднага туй разкѫсване произвежда поражение. Нѣкой пѫть вие въ себе си имате една мисъль, която ви поразява. Вие скѫсате този крѫгъ. Като излизатъ тия енергии изъ крѫга, този изворъ може да бѫде въ сърдцето, може да бѫде въ мозъка, въ крака ви, въ гръбнака, въ корема ви може да бѫде, въ гърдитѣ ви.
Всѣкога отъ тия
удари
произтичатъ много болести.
Казвамъ: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи нѣкой човѣкъ, напада ви. Вие нѣмате въздържание, не сте търпеливъ. Кой е търпеливъ? Търпеливъ може да бѫде силниятъ човѣкъ.
към беседата >>
Всякога от тия
удари
произтичат много болести.
(втори вариант)
То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви.
Всякога от тия
удари
произтичат много болести.
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек.
към втори вариант >>
52.
Реална мисъл
,
МОК
, София, 4.7.1941г.,
Най-първо, ще направите забележка, че много силно го
ударил
. Защо?
Слабият баща ще се моли на сина си. Силният не се моли, но тояга има. Слабият ще каже, че пари нямал, че какво ще кажат хората, че сърцето му се къса. Онзи, силният, налага го хубаво – война е това. Питам: ако гледате бащата да налага сина, какво ще кажете?
Най-първо, ще направите забележка, че много силно го
ударил
. Защо?
Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция.
към беседата >>
След като бащата го
ударил
музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
Кой такт ще му даде? Бащата бие музикално. Виждали ли сте как бащата бие? Музикално удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата музикално. Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция.
След като бащата го
ударил
музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум.
Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми. Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е ударът на този косъм. И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка.
към беседата >>
Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е
ударът
на този косъм.
Ако бащата обича сина и го нашари музикално, синът веднага ще се коригира, веднага ще стане корекция. След като бащата го ударил музикално три–четири пъти, веднага ще стане една корекция вътре в неговия ум. Тази корекция става в природата. Мухите, които са обичали да хапят млекопитающите – те са направили големи опашки, да се бранят. Тя кацне, тури си жилото – той с опашката я удря, има доста косми.
Днес закачи, утре закачи – мухите вече от туй махане на опашката с хиляди години, те механически запомнили какво нещо е
ударът
на този косъм.
И знаеш, може да направите опит – влезте в една стая, вземете една конска опашка. За десет минути ще избягат мухите. Природата е вложила известен капитал в нас. Тя иска да го развием. Всеки човек е едно разумно предприятие.
към беседата >>
Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като
удари
, откъсне.
Какъв човек ще станете? След десет–двайсет години ще се парализират ръцете, краката. Тъй вие ще станете един инвалид. Сегашният живот с всичките промени, които съществуват в природата, е едно условие за човека. Тия, големите, мъчнотии са закон, чрез който тя работи, за да изкара нещо хубаво от хората.
Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като
удари
, откъсне.
Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези удари стават музикално. Най-първо са механически. Като станат музикални ударите, човек става музикант. Да слушаш, това са най-нежните удари. Най-нежните удари са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката.
към беседата >>
Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези
удари
стават музикално.
След десет–двайсет години ще се парализират ръцете, краката. Тъй вие ще станете един инвалид. Сегашният живот с всичките промени, които съществуват в природата, е едно условие за човека. Тия, големите, мъчнотии са закон, чрез който тя работи, за да изкара нещо хубаво от хората. Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като удари, откъсне.
Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези
удари
стават музикално.
Най-първо са механически. Като станат музикални ударите, човек става музикант. Да слушаш, това са най-нежните удари. Най-нежните удари са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката. Казвам, трябва да държите идеята в ума си, че в света има разумни сили, които работят над вас – искате, не искате, те работят.
към беседата >>
Като станат музикални
ударите
, човек става музикант.
Сегашният живот с всичките промени, които съществуват в природата, е едно условие за човека. Тия, големите, мъчнотии са закон, чрез който тя работи, за да изкара нещо хубаво от хората. Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като удари, откъсне. Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези удари стават музикално. Най-първо са механически.
Като станат музикални
ударите
, човек става музикант.
Да слушаш, това са най-нежните удари. Най-нежните удари са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката. Казвам, трябва да държите идеята в ума си, че в света има разумни сили, които работят над вас – искате, не искате, те работят. Ако вие влезете в хармония с тяхната мисъл, животът става сносен. Да допуснем сега, че вие сте се обидили.
към беседата >>
Да слушаш, това са най-нежните
удари
.
Тия, големите, мъчнотии са закон, чрез който тя работи, за да изкара нещо хубаво от хората. Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като удари, откъсне. Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези удари стават музикално. Най-първо са механически. Като станат музикални ударите, човек става музикант.
Да слушаш, това са най-нежните
удари
.
Най-нежните удари са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката. Казвам, трябва да държите идеята в ума си, че в света има разумни сили, които работят над вас – искате, не искате, те работят. Ако вие влезете в хармония с тяхната мисъл, животът става сносен. Да допуснем сега, че вие сте се обидили. Какво трябва да правите с вашата обида?
към беседата >>
Най-нежните
удари
са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката.
Нейните чукове, както се слагат върху вас, по някой път като сте грубо въже, като удари, откъсне. Вие погледнете, казвате: „Отиде нещо.“ Кажете: „Не е потребно.“ Пък като дойде до онзи процес, до умствените процеси, духовните процеси, тези удари стават музикално. Най-първо са механически. Като станат музикални ударите, човек става музикант. Да слушаш, това са най-нежните удари.
Най-нежните
удари
са чрез светлината, после чрез звука, чрез обонянието, чрез вкуса и най-после има нещо, което [човекът] приема чрез ръката.
Казвам, трябва да държите идеята в ума си, че в света има разумни сили, които работят над вас – искате, не искате, те работят. Ако вие влезете в хармония с тяхната мисъл, животът става сносен. Да допуснем сега, че вие сте се обидили. Какво трябва да правите с вашата обида? Обидата е едно болезнено състояние.
към беседата >>
Онези, които се боксират – колкото и да е силен, има едно място на врата, като го
удари
на това място, и онзи клекне.
Силният какво трябва да прави? Да допуснем, че този, силният, минава – този блъсне, онзи блъсне. Той ще създаде една реакция. Слабите хора около него ще се съединят и ще започнат да му противодействат. Те ще започнат да мислят, че на силния човек може да се създаде някоя мъчнотия.
Онези, които се боксират – колкото и да е силен, има едно място на врата, като го
удари
на това място, и онзи клекне.
Или тук, над стомаха, като го удари – свърши се вече. Той трябва да пази да го не ритат отзад във врата и над корема да го не ритат отпред. Вие се разгневите. Когато силният човек те обиди, какво трябва да правиш? Ти казваш: „Какво право имаш да ме обиждаш.“ Той с две плесници ще те повали на земята.
към беседата >>
Или тук, над стомаха, като го
удари
– свърши се вече.
Да допуснем, че този, силният, минава – този блъсне, онзи блъсне. Той ще създаде една реакция. Слабите хора около него ще се съединят и ще започнат да му противодействат. Те ще започнат да мислят, че на силния човек може да се създаде някоя мъчнотия. Онези, които се боксират – колкото и да е силен, има едно място на врата, като го удари на това място, и онзи клекне.
Или тук, над стомаха, като го
удари
– свърши се вече.
Той трябва да пази да го не ритат отзад във врата и над корема да го не ритат отпред. Вие се разгневите. Когато силният човек те обиди, какво трябва да правиш? Ти казваш: „Какво право имаш да ме обиждаш.“ Той с две плесници ще те повали на земята. Ти ще му кажеш: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти кажа.“ Още две плесници ще ти удари.
към беседата >>
Ти ще му кажеш: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти кажа.“ Още две плесници ще ти
удари
.
Или тук, над стомаха, като го удари – свърши се вече. Той трябва да пази да го не ритат отзад във врата и над корема да го не ритат отпред. Вие се разгневите. Когато силният човек те обиди, какво трябва да правиш? Ти казваш: „Какво право имаш да ме обиждаш.“ Той с две плесници ще те повали на земята.
Ти ще му кажеш: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти кажа.“ Още две плесници ще ти
удари
.
Три плесници като дойдат, вие ще се намерите в положението на онзи турски бей – той имал един син, който обичал да бие българите. То е български анекдот. Върне се при баща си, казва: „Татко, днес бих един гяур.“ Днес бие, утре бие, все се хвали на баща си. Казва му бащата: „Синко, не бий гяурите, понеже един ден ще си намериш бащата.“ Казва синът: „Татко, хванах един гяур.“ „Доведи го.“ „Не иде.“ „Остави го.“ „Не ме оставя.“ Като се върнал синът при бащата, главата му била пукната, доста рани имал по гърдите. Този българин го бил, тъй както той знаел.
към беседата >>
53.
Три възгледа
,
НБ
, София, 6.7.1941г.,
Ако този, който не внимава, може да го
удари
мисълта.
Не вярвам между вас, която да е съсипала мъжа си така. Та казвам, ние сами си създаваме един порядък в себе си: известни теории, известни мисли, известни чувствания, известни постъпки. Понеже в природата такъв един закон има, че всичко се връща, онова, което мислим, онова, което чувстваме, постъпките си, ние сме забравили, но сме произвели една мисъл, но тя ще се върне. Тази мисъл мяза на един домофон. Астролозите употребяват – нещо, като направиш, връща се.
Ако този, който не внимава, може да го
удари
мисълта.
Има такова свойство – да се връща. Добрата мисъл се връща и лошата мисъл се връща. Пита един на какво се дължат експлозиите? Той ще ви каже. Когато известни газове са притеснени, намали се техният обем 1000, 100 000 пъти, образува се една мощна сила, която аз наричам експлозив.
към беседата >>
54.
Невидимитѣ погрѣшки / Невидимите погрешки
,
ООК
, София, 9.7.1941г.,
Нѣкой
ударилъ
нѣкого.
Онзи човѣкъ, който знае да поправя своитѣ невидими погрѣшки, той е силенъ човѣкъ. Преди нѣколко деня идатъ да ми разправятъ, че нѣкой направилъ нѣкаква погрѣшка. Казвамъ: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрѣшка. – „Защо? “ Направена е погрѣшката.
Нѣкой
ударилъ
нѣкого.
Защо да го удари? Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя.
към беседата >>
Защо да го
удари
?
Преди нѣколко деня идатъ да ми разправятъ, че нѣкой направилъ нѣкаква погрѣшка. Казвамъ: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрѣшка. – „Защо? “ Направена е погрѣшката. Нѣкой ударилъ нѣкого.
Защо да го
удари
?
Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя. Онзи, ударениятъ, и онзи, който е ударилъ, да се събератъ двамата, да се поправятъ.
към беседата >>
Онзи, който е
ударенъ
, чувствува болка.
– „Защо? “ Направена е погрѣшката. Нѣкой ударилъ нѣкого. Защо да го удари? Не можешъ да го поправишъ.
Онзи, който е
ударенъ
, чувствува болка.
Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя. Онзи, ударениятъ, и онзи, който е ударилъ, да се събератъ двамата, да се поправятъ. Питамъ: Ти защо го удари? – „Не съмъ“.
към беседата >>
Онзи,
ударениятъ
, и онзи, който е
ударилъ
, да се събератъ двамата, да се поправятъ.
Защо да го удари? Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя.
Онзи,
ударениятъ
, и онзи, който е
ударилъ
, да се събератъ двамата, да се поправятъ.
Питамъ: Ти защо го удари? – „Не съмъ“. Че азъ по нѣкой пѫть, като хвана една муха, правя погрѣшка. Хвана нѣкоя муха, не я обичамъ, изъ прозореца не я пущамъ, но като отворя прозореца я хвърлямъ навънъ. То е вече една вѫтрешна погрѣшка.
към беседата >>
Питамъ: Ти защо го
удари
?
Не можешъ да го поправишъ. Онзи, който е ударенъ, чувствува болка. Че азъ може да не споделямъ това. Болката си е болка, тази погрѣшка не е добра, азъ нѣмамъ единъ законъ да сѫдя. Онзи, ударениятъ, и онзи, който е ударилъ, да се събератъ двамата, да се поправятъ.
Питамъ: Ти защо го
удари
?
– „Не съмъ“. Че азъ по нѣкой пѫть, като хвана една муха, правя погрѣшка. Хвана нѣкоя муха, не я обичамъ, изъ прозореца не я пущамъ, но като отворя прозореца я хвърлямъ навънъ. То е вече една вѫтрешна погрѣшка. Тя ще хвръкне, нѣма да падне, но въ самото хвърляне има нѣщо, което не е хубаво.
към беседата >>
Някой
ударил
някого.
(втори вариант)
Онзи човек, който знае да поправя своите невидими погрешки, той е силен човек. Преди няколко деня идат да ми разправят, че някой направил някаква погрешка. Казвам: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрешка. – „Защо? ” Направена е погрешката.
Някой
ударил
някого.
Защо да го удари? Не можеш да го поправиш. Онзи, който е ударен, чувствува болка. Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя.
към втори вариант >>
Защо да го
удари
?
(втори вариант)
Преди няколко деня идат да ми разправят, че някой направил някаква погрешка. Казвам: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрешка. – „Защо? ” Направена е погрешката. Някой ударил някого.
Защо да го
удари
?
Не можеш да го поправиш. Онзи, който е ударен, чувствува болка. Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя. Онзи, удареният, и онзи, който е ударил, да се съберат двамата, да се поправят.
към втори вариант >>
Онзи, който е
ударен
, чувствува болка.
(втори вариант)
– „Защо? ” Направена е погрешката. Някой ударил някого. Защо да го удари? Не можеш да го поправиш.
Онзи, който е
ударен
, чувствува болка.
Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя. Онзи, удареният, и онзи, който е ударил, да се съберат двамата, да се поправят. Питам: Ти защо го удари? – „Не съм”.
към втори вариант >>
Онзи,
удареният
, и онзи, който е
ударил
, да се съберат двамата, да се поправят.
(втори вариант)
Защо да го удари? Не можеш да го поправиш. Онзи, който е ударен, чувствува болка. Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя.
Онзи,
удареният
, и онзи, който е
ударил
, да се съберат двамата, да се поправят.
Питам: Ти защо го удари? – „Не съм”. Че аз по някой път, като хвана една муха, правя погрешка. Хвана някоя муха, не я обичам, из прозореца не я пущам, но като отворя прозореца я хвърлям навън. То е вече една вътрешна погрешка.
към втори вариант >>
Питам: Ти защо го
удари
?
(втори вариант)
Не можеш да го поправиш. Онзи, който е ударен, чувствува болка. Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя. Онзи, удареният, и онзи, който е ударил, да се съберат двамата, да се поправят.
Питам: Ти защо го
удари
?
– „Не съм”. Че аз по някой път, като хвана една муха, правя погрешка. Хвана някоя муха, не я обичам, из прозореца не я пущам, но като отворя прозореца я хвърлям навън. То е вече една вътрешна погрешка. Тя ще хвръкне, няма да падне, но в самото хвърляне има нещо, което не е хубаво.
към втори вариант >>
55.
Механически, органически и психически процеси
,
МОК
, София, 11.7.1941г.,
Ударът
, който приемате, какъв е?
Процесите са си процеси. Какво е механическият, органическият и психическият процес не ме интересува. Сега вие какво разбирате под механически процес. Вървите по пътя, падате. Какъв процес е този?
Ударът
, който приемате, какъв е?
В механическите процеси причината е отвън. В органическите процеси причината е вътре в процеса. Ами [в] психическия процес къде е? Да допуснем, че носите товар на гърба си – ще уподобим на един механически процес. Товара от гърба го снемаш.
към беседата >>
56.
Възможности за щастие
,
СБ
, София, 24.8.1941г.,
Един студент гледал как се борят и казал една обидна дума по адрес на един от борците, който се приближил до него,
ударил
му една плесница и го повалил на земята.
Мъчнотиите, противоречията представляват неприятелите на човека. За да се справи с тях, той трябва да се упражнява, да развива силата си. Трябва ли да се обезсърчавате и обезверявате от мъчнотиите си? Те могат да ви повалят на земята, но вие пак ще станете и ще работите, докато се справите с тях. Двама американски борци се борили.
Един студент гледал как се борят и казал една обидна дума по адрес на един от борците, който се приближил до него,
ударил
му една плесница и го повалил на земята.
Студентът разбрал, че има работа със силен човек, затова станал от земята, без да роптае. Обаче в него се зародило желание да разбере как този борец е развил такава голяма сила и тръгнал след него. В скоро време той влязъл в следите му и разбрал по какъв начин е работил, колко време се е упражнявал, за да се прослави като голям борец. Десет години работил студента и когато дошъл до положение да вдига с едната си ръка един кон с кончето му, явил се пред бореца и го запитал: „Познаваш ли ме кой съм? “ – „Не те познавам.“ Студентът вдигнал бореца във въздуха, обърнал го с главата надолу и пак го поставил на земята.
към беседата >>
След това му казал: „Аз съм онзи, на когото преди десет години ти
удари
една плесница и ме повали на земята“.
Студентът разбрал, че има работа със силен човек, затова станал от земята, без да роптае. Обаче в него се зародило желание да разбере как този борец е развил такава голяма сила и тръгнал след него. В скоро време той влязъл в следите му и разбрал по какъв начин е работил, колко време се е упражнявал, за да се прослави като голям борец. Десет години работил студента и когато дошъл до положение да вдига с едната си ръка един кон с кончето му, явил се пред бореца и го запитал: „Познаваш ли ме кой съм? “ – „Не те познавам.“ Студентът вдигнал бореца във въздуха, обърнал го с главата надолу и пак го поставил на земята.
След това му казал: „Аз съм онзи, на когото преди десет години ти
удари
една плесница и ме повали на земята“.
– „Признавам те сега за мой учител“ – отговорил борецът. Трябва ли съвременните хора да се оплакват от мъчнотиите си? Какъв човек е този, който от мъчнотиите и несгодите не може да развие такава сила, че да ги хвърли във въздуха, да ги обърне с главата надолу и да им покаже кой е? Обърнете мъчнотията си с главата надолу, кажете ѝ, че вие сте онзи студент, с когото преди години тя си е играла като с дете, поваляла го е на земята, но днес вече той е силен, тя не може да си играе с него. При това положение мъчнотията ще отстъпи и ще ви признае за свой господар.
към беседата >>
Я казва, ме
удари
.” Онзи му
удари
една плесница, две, наложи го хубаво.
(втори вариант)
Виждам, става въпрос за една красива мома. Казва: “Какво искаш да кажеш? ” “Какво искам да кажа? Ти няма да ходиш с нея.” “Ще ходя.” “Ще ходиш, но аз ще ти дам да разбереш! ” “Какво ще кажеш?
Я казва, ме
удари
.” Онзи му
удари
една плесница, две, наложи го хубаво.
Онзи казва: “Аз ще ти дам да разбереш.” “Кога? ” Другият казва: “Такава баба като тебе всякога ще я бия. Дошъл си да закачаш момата. Тя не се нуждае от такива баби.” Къде е погрешката.
към втори вариант >>
Единият борец му
ударил
една плесница и той се търкулил на земята.
(втори вариант)
Не вървят работите, както вие мислите. Защо трябва да се обезсърчавате? Поне трябва да имате онази опитност на онзи американски студент. Аз съм привеждал този пример. Двама американски борци са се борили и там направил една погрешка.
Единият борец му
ударил
една плесница и той се търкулил на земята.
Заинтересувал се от какво зависи силата на този борец. Започнал да ходи да го изучава как живее, как се бори, как се тренира. Десет години го изучавал и се упражнявал и след десет години този студент могъл да вдига два коня и едно конче едновременно. Един ден отива при този борец, който му ударил една плесница, казва: “Ти познаваш ли ме? ” “Не те познавам.” Хваща го за крака, вдига го, обръща го и казва: “Аз съм онзи студент, на когото ти преди десет години удари плесница, но просветна ми и аз да добия тази сила.
към втори вариант >>
Един ден отива при този борец, който му
ударил
една плесница, казва: “Ти познаваш ли ме?
(втори вариант)
Двама американски борци са се борили и там направил една погрешка. Единият борец му ударил една плесница и той се търкулил на земята. Заинтересувал се от какво зависи силата на този борец. Започнал да ходи да го изучава как живее, как се бори, как се тренира. Десет години го изучавал и се упражнявал и след десет години този студент могъл да вдига два коня и едно конче едновременно.
Един ден отива при този борец, който му
ударил
една плесница, казва: “Ти познаваш ли ме?
” “Не те познавам.” Хваща го за крака, вдига го, обръща го и казва: “Аз съм онзи студент, на когото ти преди десет години удари плесница, но просветна ми и аз да добия тази сила. Казва: Сега те признавам за мой учител.” Ако ние, съвременните хора, не сме способни като този студент от несгодите на живота да добием тази сила, че като хванеш една мъчнотия, да я вдигнеш. Да кажеш: “Знаеш кой съм аз? Аз съм онзи, на когото ти плесна две плесници.” Мъчнотията ще каже: “Признавам те сега за мой господар.”
към втори вариант >>
” “Не те познавам.” Хваща го за крака, вдига го, обръща го и казва: “Аз съм онзи студент, на когото ти преди десет години
удари
плесница, но просветна ми и аз да добия тази сила.
(втори вариант)
Единият борец му ударил една плесница и той се търкулил на земята. Заинтересувал се от какво зависи силата на този борец. Започнал да ходи да го изучава как живее, как се бори, как се тренира. Десет години го изучавал и се упражнявал и след десет години този студент могъл да вдига два коня и едно конче едновременно. Един ден отива при този борец, който му ударил една плесница, казва: “Ти познаваш ли ме?
” “Не те познавам.” Хваща го за крака, вдига го, обръща го и казва: “Аз съм онзи студент, на когото ти преди десет години
удари
плесница, но просветна ми и аз да добия тази сила.
Казва: Сега те признавам за мой учител.” Ако ние, съвременните хора, не сме способни като този студент от несгодите на живота да добием тази сила, че като хванеш една мъчнотия, да я вдигнеш. Да кажеш: “Знаеш кой съм аз? Аз съм онзи, на когото ти плесна две плесници.” Мъчнотията ще каже: “Признавам те сега за мой господар.” Ще ви открия сега една тайна, ще ви открия малко завесата на тайната.
към втори вариант >>
57.
Тя иде / Любовта иде
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
Като немирно, палаво дете, плодът се спуска изведнъж от дървото и пада при майка си с шум; удря главата си и в скоро време
удареното
място започва да гние.
при своята майка. – Какво прави майката със своето дете? – Тя го вземе на ръце, помилва го няколко пъти, погали го и го сваля на земята. И земята постъпва по същия начин с плода. Следователно не е лошо, че плодът отива при майка си, но лошо е, когато не знае как да слезе.
Като немирно, палаво дете, плодът се спуска изведнъж от дървото и пада при майка си с шум; удря главата си и в скоро време
удареното
място започва да гние.
От удара и земята се стряска, и плодът се наранява. Съвременните хора, в известно отношение, приличат на малки, палави и немирни деца. Седи някой, размишлява върху известни въпроси и изведнъж даде път на мисълта, защо се е родил човек. – Да страда. – Защо Бог е създал света така, а не иначе?
към беседата >>
От
удара
и земята се стряска, и плодът се наранява.
– Какво прави майката със своето дете? – Тя го вземе на ръце, помилва го няколко пъти, погали го и го сваля на земята. И земята постъпва по същия начин с плода. Следователно не е лошо, че плодът отива при майка си, но лошо е, когато не знае как да слезе. Като немирно, палаво дете, плодът се спуска изведнъж от дървото и пада при майка си с шум; удря главата си и в скоро време удареното място започва да гние.
От
удара
и земята се стряска, и плодът се наранява.
Съвременните хора, в известно отношение, приличат на малки, палави и немирни деца. Седи някой, размишлява върху известни въпроси и изведнъж даде път на мисълта, защо се е родил човек. – Да страда. – Защо Бог е създал света така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си в неразрешени въпроси.
към беседата >>
58.
Новият път
,
СБ
, София, 26.8.1941г.,
Да умреш, това значи да
удариш
крака си в един камък и да се спреш някъде да го превържеш.
Дълъг е неговият път. Той ще се ражда и ще заминава много пъти от земята, докато най-после спре на определеното пристанище. Хората се страхуват от смъртта, затова бързат да свършат работите си. Нищо страшно няма в смъртта. Смъртта е малко изпитание, през което всеки човек минава.
Да умреш, това значи да
удариш
крака си в един камък и да се спреш някъде да го превържеш.
Понеже кракът те боли, ще поплачеш малко и като мине болката, отново ще продължиш пътя си. Ето защо, смъртта не е нищо друго, освен удряне на краката в камъните. Колкото по-невнимателно вървиш, толкова по-силно ще удряш краката си и толкова по-големи болки ще имаш. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пътища. Всеки ще умре, но би могъл да умре по естествен начин, без големи сътресения и мъчнотии.
към беседата >>
Да умреш, значи да си
удариш
крака о някой камък, седнеш, поплачеш, превържеш крака, и пак станеш, и пак спреш.
(втори вариант)
Тъй щото и вие има още да пътувате два милиарда и петстотин милиона години и да вземате бележки и да учите. Вие бързате, казвате: “Като умрем, къде ще идем? ” Не е въпросът къде ще идете. Смъртта не е нищо друго освен едно малко наказание. За наказание е смъртта.
Да умреш, значи да си
удариш
крака о някой камък, седнеш, поплачеш, превържеш крака, и пак станеш, и пак спреш.
Смъртта според мене е блъскане в яките камъни по пътя. Не си блъскайте краката по яките камъни по пътя, вървете по гладките пътища. Казва някой: “Като умра, къде ще ида? ” Никъде няма да идеш, ще седнеш на пътя, ще плачеш. Казва: “Къде отива, като умре, човек?
към втори вариант >>
59.
Правилно дишане / Дишането
,
СБ
, София, 29.8.1941г.,
Туй сътресение може да стане в мозъка, получи
удар
.
(втори вариант)
Ако върви един автомобил, пък се запали бензинът, какво ще правиш? Как ще го загасиш? Често от невнимание и в нас стават такива пожари. Ако в тебе една противоположна мисъл и едно противоположно чувство се срещнат, може да направиш цяло едно сътресение в организма. Туй сътресение може да стане в дробовете, става пропукване на кръвоносните съдове.
Туй сътресение може да стане в мозъка, получи
удар
.
Може някой път сътресението да стане и в стомаха, някакво скъсване. Казвам, по някой път трябва да се учите на търпение. Онези от вас, които не са търпеливи, ще имате един приятел, ще му дадете една игла и той да ви бодне, да забие иглата два милиметра. Като забие иглата, да видиш колко може да търпиш. Като забие иглата в хълбока, да не изгубиш настроението си.
към втори вариант >>
60.
Предназначението на човека
,
НБ
,
СБ
, София, 31.8.1941г.,
“ „Задницата.“ Казва: „
Ударете
му 25 тояги.“ Когато си осиромашал от ядене, знаеш кое е най-сладкото на кокошката, кое е най-сладкото на ябълката, на крушата, кое е най-сладкото на бивола.
Нямам нито пет пари. Може ли да ми помогнеш? “ Казва му: „Като си ял толкоз, кажи ми кое е най-сладкото на кокошката.“ Той му казва: „Дереси.“ На български значи трътката. „То е най-сладкото.“ Казва султанът: „Дайте му 250 лири.“ Друг чул за това и той отива при султана и казва, че осиромашал от ядене. Пита него: „Кое е най-сладкото на бивола?
“ „Задницата.“ Казва: „
Ударете
му 25 тояги.“ Когато си осиромашал от ядене, знаеш кое е най-сладкото на кокошката, кое е най-сладкото на ябълката, на крушата, кое е най-сладкото на бивола.
Най-сладкото на бивола е рибицата. Та казвам, в новия живот ние сме за онзи реалния живот, който имаме. Всяко нещо, което е реално, придобива известна форма – без разлика. Сега вземете съвременната наука. Нея я изучават хората.
към беседата >>
– „Кажи тогава, коя е най-сладката част на бивола.“ – „Задната.“ – „
Ударете
му 25 тояги и го изпъдете вън.“ Който е осиромашал от ядене, трябва да знае коя част на кокошката и на бивола е най-сладка.
(втори вариант)
„Султан ефенди – казал той, – цял живот ядох и пих, пет пари не задържах в джоба си. Помогни ми по някакъв начин, да изляза от сиромашията.“ Султанът му казал: „Като си ял и пил само и си дошъл до крайна сиромашия, кажи ми коя част от кокошката е най-сладка“. – „Трътката, султан ефенди.“ Султанът като видял, че турчинът ял и пил, но поне научил нещо, заповядал на слугите си да му дадат 250 лири и да го пуснат да си отиде. Друг турчин, също краен сиромах, чул, че султанът дал на приятеля му 250 лири, решил и той да постъпи по същия начин. Отишъл при султана и му разказал как осиромашал от ядене и пиене.
– „Кажи тогава, коя е най-сладката част на бивола.“ – „Задната.“ – „
Ударете
му 25 тояги и го изпъдете вън.“ Който е осиромашал от ядене, трябва да знае коя част на кокошката и на бивола е най-сладка.
Най-сладката част на бивола е рибицата. Като живее, човек трябва да изучава реалността на нещата, да познава себе си, не само като характер и темперамент, но да познава и своето вътрешно „аз“. Дойдете ли до темпераментите, казвате, че съществуват няколко темперамента: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Сангвиниците са подвижни, с хубав цвят на лицето, с добре развити дробове. Те се радват на добро здраве.
към втори вариант >>
“ „Задницата.“ Казва: „
Ударете
му двадесет и пет тояги.“ Като си осиромашал от ядене, знаеш кое е най-сладкото на кокошката, кое е най-сладкото на ябълката, на крушата, кое е най-сладкото на бивола.
(втори вариант)
Може ли да ми помогнеш? “ Казва му: „Като си ял толкоз, кажи ми кое е най-сладкото на кокошката.“ Той му казва: „Дереси.“ На български значи трътката. То е най-сладкото. Казва султанът: „Дайте му двеста и петдесет лири.“ Друг чул за това и той отива при султана и казва, че осиромашал от ядене. Пита него: „Кое е най-сладкото на бивола?
“ „Задницата.“ Казва: „
Ударете
му двадесет и пет тояги.“ Като си осиромашал от ядене, знаеш кое е най-сладкото на кокошката, кое е най-сладкото на ябълката, на крушата, кое е най-сладкото на бивола.
Най-сладкото на бивола е рибицата. Та казвам, в новия живот ние сме за онзи реалния живот, който имаме. Всяко нещо, което е реално, придобива известна форма без разлика. Сега вземете съвременната наука, дето я изучават хората. Казват има темпераменти сангвинически, нервен, холеричен и флегматичен или меланхоличен.
към втори вариант >>
61.
Служение с Любов / С любов
,
СБ
,
УС
, София, 31.8.1941г.,
Удари
едно гърне, второ гърне и като се види заобиколен от счупени гърнета, започва да мисли какво е направил.
Вземеш гребен да ги оправиш, но вятърът не иска да знае, пак ги разбърка. Той се бори не само с косите на хората, но и с дърветата, и с животните. Каквото срещне на пътя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно след друго, заставя ги да работят, да не стоят на едно място. Понякога и човек изпада в положението на вятъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне.
Удари
едно гърне, второ гърне и като се види заобиколен от счупени гърнета, започва да мисли какво е направил.
Счупеното гърне го погледне, засмее се и като Епиктет му казва: „Господарю, ти губиш сега. Ако бях здраво, щях да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освен да купиш ново гърне“. Като не разбират законите на живота и не познават себе си, хората се чудят откъде идват противоречията. Те не подозират, че сами ги създават.
към беседата >>
Намислили сте да му
ударите
сто тояги.
(втори вариант)
Този клин сам не влиза. Аз ще го набивам. Той служи като средство за разцепване на дърветата. Казвам, две неща са ви потребни. Когато искате да направите някоя пакост някому, направете я с любов.
Намислили сте да му
ударите
сто тояги.
Разгневили сте се. Ударете му две, три, но с любов. Като вдигнеш, ще засилиш тоягата и като доближиш, леко ще докоснеш с тоягата, малко да го заболи, както майката удря детето. И втората тояга с любов ще ударите. Ние, съвременните хора, нямаме срам и страх от Бога.
към втори вариант >>
Ударете
му две, три, но с любов.
(втори вариант)
Той служи като средство за разцепване на дърветата. Казвам, две неща са ви потребни. Когато искате да направите някоя пакост някому, направете я с любов. Намислили сте да му ударите сто тояги. Разгневили сте се.
Ударете
му две, три, но с любов.
Като вдигнеш, ще засилиш тоягата и като доближиш, леко ще докоснеш с тоягата, малко да го заболи, както майката удря детето. И втората тояга с любов ще ударите. Ние, съвременните хора, нямаме срам и страх от Бога. Ние грешим и Бог ни вижда. Казва: “Какво правиш?
към втори вариант >>
И втората тояга с любов ще
ударите
.
(втори вариант)
Когато искате да направите някоя пакост някому, направете я с любов. Намислили сте да му ударите сто тояги. Разгневили сте се. Ударете му две, три, но с любов. Като вдигнеш, ще засилиш тоягата и като доближиш, леко ще докоснеш с тоягата, малко да го заболи, както майката удря детето.
И втората тояга с любов ще
ударите
.
Ние, съвременните хора, нямаме срам и страх от Бога. Ние грешим и Бог ни вижда. Казва: “Какво правиш? То не е хубаво.” Нас ни страх от хората, нас ни страх от Бога. Като се боиш, направил си нещо, ще идеш да поправиш погрешката си.
към втори вариант >>
62.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Ако не е внимателен и не мисли, той ще падне от височината и ще се
удари
.
С гегата, като с кука, овчарят хваща овцата за крачето и я връща от пътя ѝ. И гладът хваща човека с гегата си за крака и му казва, че не може да отива там, където се е запътил, но го праща някъде на екскурзия. Буквата „Л“ е планински връх, на който човек се е качил, но трябва да слезе по склоновете или ребрата на върха. – „Лесно ли се слиза по този наклон? “ – Мъчно е слизането, затова човек трябва да слиза бавно и внимателно, да мисли.
Ако не е внимателен и не мисли, той ще падне от височината и ще се
удари
.
Опасно е слизането по този наклон, то е дадено за героите. Затова, именно, е казано, че гладът е само за героите. Само героите гладуват. За да стане силен, да се прояви като герой, от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. Гладът усилва организма.
към беседата >>
63.
Възелът
,
СБ
, София, 10.9.1941г.,
Момчето се качило на колата,
ударило
конете и те започнали да бягат толкова силно, че не могли да се спрат.
Трябвало да мине известно време, да отиде у дома си и да пита жена си, той ли е професорът Браун, или не е. Страшно е състоянието на човека, когато друг някой влезе в съзнанието му и го измести. Във Варненско един каруцар пътувал от едно село до друго със своята здрава кола, впрегната с два силни коня. Трябвало за малко време да се отбие в един хан. За да не остави колата сама, той дал юздите на конете в ръцете на едно момче, като му казал: „Качи се на колата и карай бавно, аз ще те стигна“.
Момчето се качило на колата,
ударило
конете и те започнали да бягат толкова силно, че не могли да се спрат.
След това трябвало каруцарят да тича подир колата си час и половина докато я стигне. Ще кажете, че момчето не било разумно. Казвам: Не поверявайте юздите на своята мисъл на едно неразумно дете. Ако иска да се качи на колата ти, нека се качи, но не без тебе. То може да седне на първо място, а ти на второ, но юздите трябва да бъдат в твоите ръце.
към беседата >>
64.
Трите перпендикуляра
,
СБ
, София, 12.9.1941г.,
Тебе някой те
ударил
само веднъж.
(втори вариант)
Сега хората са свикнали, че като дойде едно страдание, мислят, че страданието ще трае дълго време. То не е така. Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават.
Тебе някой те
ударил
само веднъж.
Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал. Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало.
към втори вариант >>
Той не те бил един час, но само веднъж те
ударил
и си заминал.
(втори вариант)
Страданието трая един миг. Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш.
Той не те бил един час, но само веднъж те
ударил
и си заминал.
Вие носите последствията на този удар. Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията?
към втори вариант >>
Вие носите последствията на този
удар
.
(втори вариант)
Страданието е като светлината. Само последствията на страданието остават. Тебе някой те ударил само веднъж. Ти го помниш. Той не те бил един час, но само веднъж те ударил и си заминал.
Вие носите последствията на този
удар
.
Казвате: “Би ме.” Не че страданието е постоянно. Страданието е минало. Сега, като дойдат страданията, вие какво правите, как ги посрещате? От какво произтичат страданията? Ако цигуларят сгреши, когато свири, страданието ще дойде.
към втори вариант >>
65.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
Като отива момъкът при нея, тя помирисала чесъна и толкоз се разсърдила, че заповядала да му
ударят
двадесет и пет тояги и да го изпратят да си върви.
Може да прочетете този разказ, много хубаво са написани тия приказки „Хиляда и една нощ“, на един хубав език са написани. Този момък обичал да яде чесън. Вечерта на женитбата, без да му мисли много, ял чесън. Царската дъщеря мразела много чесъна. Не могла да понася миризмата му.
Като отива момъкът при нея, тя помирисала чесъна и толкоз се разсърдила, че заповядала да му
ударят
двадесет и пет тояги и да го изпратят да си върви.
Този големият престъпник, който ял чесън, що му трябвало да яде чесън? Без чесън не може ли? Да яде чесън, когато е сам в гората, но когато е при царската дъщеря, която не обича чесън, защо ще яде? Ние всичките хора на земята страдаме от ядене на чесън. Искате да ви докажа какво е чесънът.
към беседата >>
Като отива момъкът при нея, тя помирисала чесъна и толкоз се разсърдила, че заповядала да му
ударят
25 тояги и да го изпратят да си върви – този големия престъпник, който ял чесън.
(втори вариант)
В „Хиляда и една нощ“ има един разказ, че една царска дъщеря се влюбила в един прост момък – може да прочетете този разказ, много хубаво са написани тия приказки „Хиляда и една нощ“. На един хубав език са написани. Този момък обичал да яде чесън. Вечерта на женитбата, без да му мисли много, ял чесън. Царската дъщеря мразила много чесъна, не могла да понася миризмата му.
Като отива момъкът при нея, тя помирисала чесъна и толкоз се разсърдила, че заповядала да му
ударят
25 тояги и да го изпратят да си върви – този големия престъпник, който ял чесън.
Що му трябвало да яде чесън. Без чесън не може ли? Да яде чесън, но когато е сам в гората; но когато е при царската дъщеря, която не обича чесън, защо ще яде. Ние всичките хора на земята страдаме от ядене на чесън. Искате да ви докажа какво е чесънът?
към втори вариант >>
Веднага извикала слугите си, заповядала да
ударят
25 тояги на възлюбения ѝ и да го изпъдят вън.
(втори вариант)
Има известни съвпадения, някои лоши или неблагоприятни външни условия, но те могат да се избегнат и подобрят. В една от приказките на „Хиляда и една нощ“ се разказва за една царска дъщеря, която се влюбила в един прост, беден момък и се оженила за него. Момъкът обичал да яде чесън – нещо, към което царската дъщеря имала крайно отвращение. След сватбата, момъкът, по обичай, се наял с чесън. Когато седнал близо до царската дъщеря да се разговарят, тя усетила миризмата на чесъна и ужасена отскочила настрана.
Веднага извикала слугите си, заповядала да
ударят
25 тояги на възлюбения ѝ и да го изпъдят вън.
Той взел торбичката си и поел пътя към дома си. Върви и си мисли какъв грях е направил, че трябваше да го бият и изпъдят. Малка е грешката му, наистина, но царската дъщеря не обичала чесъна, не могла да го търпи. Като искал да яде чесън, той могъл да отиде в гората, когато е сам, а не пред възлюбената си. Какво представлява чесънът в очите на царската дъщеря?
към втори вариант >>
Като им
ударят
25 тояги, те отново слизат на земята.
(втори вариант)
Като искал да яде чесън, той могъл да отиде в гората, когато е сам, а не пред възлюбената си. Какво представлява чесънът в очите на царската дъщеря? – Грехът. – Тя имала крайно отвращение към човешкия грях и всеки, който се осмелявал да се яви пред нея с греха си, бивал изгонен вън от царството. Често хората се явяват и при Бога с греха си, но веднага ги връщат назад.
Като им
ударят
25 тояги, те отново слизат на земята.
Няма човек в света, който да не е грешил. С други думи казано: Няма човек, който да не е ял чесън. Грешките и престъпленията на хората са различни. Значи чесънът има различен произход. Понякога той се употребява за лекарство.
към втори вариант >>
66.
Единственото нещо
,
УС
,
СБ
, София, 14.9.1941г.,
Като
удари
с тоягата, казват: “Не си търпелив.
(втори вариант)
Нали има говедари, че пасат говедата. Защо Господ някои праща говедари. Този, който става говедар, не е търпелив, не е умен. Господ го праща при говедата, да се учи. Той с кривака като удря по гърба на говедата, енергията минава през тоягата от говедата и иде в него.
Като
удари
с тоягата, казват: “Не си търпелив.
Нямаш търпението на говедата.” Днес удари говедото, утре удари говедото, най-после като научи търпението на говедата, свърши училището. Говедарят, който научи търпението, което воловете имат, свърши училището, дават му диплом, хвърли кривака. Този кривак не му трябва нему. Та казвам, вие питате защо са тези страдания. Страданието, това е говедарство.
към втори вариант >>
Нямаш търпението на говедата.” Днес
удари
говедото, утре
удари
говедото, най-после като научи търпението на говедата, свърши училището.
(втори вариант)
Защо Господ някои праща говедари. Този, който става говедар, не е търпелив, не е умен. Господ го праща при говедата, да се учи. Той с кривака като удря по гърба на говедата, енергията минава през тоягата от говедата и иде в него. Като удари с тоягата, казват: “Не си търпелив.
Нямаш търпението на говедата.” Днес
удари
говедото, утре
удари
говедото, най-после като научи търпението на говедата, свърши училището.
Говедарят, който научи търпението, което воловете имат, свърши училището, дават му диплом, хвърли кривака. Този кривак не му трябва нему. Та казвам, вие питате защо са тези страдания. Страданието, това е говедарство. Ти не знаеш как да пасеш своите мисли.
към втори вариант >>
Целия ден американецът седнал, удря топката, подскочи,
удари
друга топка.
(втори вариант)
Христос казва: “Ако не изядете онова, което ви давам, ако не съградите това, което ви давам от учението, ако не съградите къща, в която да живеете, вие не може да се ползвате.” Но за да градиш, трябва да имаш обич към някого. Любовта трябва да дойде като един вътрешен подтик. Две неща има, които водят към любовта, външните условия и вътрешните възможности. Външните условия, ти може да идеш в училището, пари има баща ти, но ти нямаш любов към знанието. Тогава има много американски студенти, които бащите им ги кредитират с десет хиляди долара десет хиляди долара, това са един милион лева богати са, разполагат с апартамент, но не учат, ходят да играят на крикет, упражняват се в боксиране.
Целия ден американецът седнал, удря топката, подскочи,
удари
друга топка.
Това го наричат спорт. Англосаксонците не се бият с дървета. У нас с бастуни се бият, удря бастун с бастун, счупи се бастунът. Там няма бастуни. Като се срещнат, започнат с ръце, окървавени носове, шапки съборени, после хванат се за ръце, поздравят се и си заминат.
към втори вариант >>
67.
Красивото в живота / Лъжа и истина
,
СБ
, София, 19.9.1941г.,
Щом правилно
удариш
кремъка, то е “до”.
(втори вариант)
Като слушаш с ушите си, запалят сърцето. Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно.
Щом правилно
удариш
кремъка, то е “до”.
Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът. В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки. Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше.
към втори вариант >>
Всеки
удар
в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
(втори вариант)
Ако вземете едно огниво и един кремък, музикално като турите прахаканта, ще изскочи искра. Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”.
Всеки
удар
в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
В удара има правилен тон. Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки. Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше. Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години.
към втори вариант >>
В
удара
има правилен тон.
(втори вариант)
Като удряте с огнивото, казвате “до”. Запаля се прахаканта. Ако удряте огнивото в кремъка и прахаканта не се запали, не сте взели “до” вярно. Щом правилно удариш кремъка, то е “до”. Всеки удар в кремъка, когато не се пали прахаканта, не е верен тонът.
В
удара
има правилен тон.
Когато дал или писал, или правил нещо, пеенето е хубаво. Когато пеенето не е правилно, тогава стават много погрешки. Та казвам, всякога, когато дойдете до истината, ще познаете в съзнанието вашата зависимост не на обществото, ще почувствате, че това, което имате, не е ваше. Да кажем, сега вие живеете, казвате: “Мой е животът.” Този живот в зависимост доколко ще бъде в тази форма, е ваш двадесет, тридесет, сто и двадесет години. Ще дойдат онези, които са ви го дали, ще кажат: “Излез малко от зданието, защото ние ще го ремонтираме.” Смъртта не е нищо друго освен ремонт на старите форми.
към втори вариант >>
68.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Бутне го с главата,
удари
го и най-после царицата казва да те ужилят.
Дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек къде да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека.
Бутне го с главата,
удари
го и най-после царицата казва да те ужилят.
Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят.
към беседата >>
Туй, което съм казала, е да го
ударят
в главицата и да започнат да жилят.
Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците жилят.
Туй, което съм казала, е да го
ударят
в главицата и да започнат да жилят.
Или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото. Ни най-малко да не забива жилото.“ Казвам, ние, съвременните хора мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед и ние по нашето прилагаме закона. Казваме – така казва Господ. Толкоз е вярно.
към беседата >>
Бутне го с главата,
удари
го и най-после царицата казва: „Да те ужилят.“ Сега то е лъжа.
(втори вариант)
Тя казва: „Не можах да намеря кошера, дъжд имаше, времето такова.“ Оправдава се. Вие мислите, че пчелите са много изпълнителни. Някой път са много буквоядци. Царицата, като каже на този човек да си върви, три пъти каже, на третия път забие жилото. Една царица на пчелите никога не казва да ужилят човека.
Бутне го с главата,
удари
го и най-после царицата казва: „Да те ужилят.“ Сега то е лъжа.
Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците те жилят. Туй, което съм казала, е да го ударят в главата и да започнат да жилят или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
към втори вариант >>
Туй, което съм казала, е да го
ударят
в главата и да започнат да жилят или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
(втори вариант)
Бутне го с главата, удари го и най-после царицата казва: „Да те ужилят.“ Сега то е лъжа. Досега не съм чул. Разговарям се с пчелите, царицата съм питал. Царицата казва: „Такава заповед няма. Те от само себе си работниците те жилят.
Туй, което съм казала, е да го
ударят
в главата и да започнат да жилят или малко да си забие жилото, но малко да го клъвне и да извади жилото.
Ни най-малко да не забива жилото.“ Казвам, ние, съвременните хора, мязаме на тия пчели, на които царицата е дала заповед, и ние по нашето прилагаме закона. Казваме – така казал Господ. Толкоз е верно, колкото пчелите работници изпълняват заповедта, толкоз и ние изпълняваме. Не че сме лоши хора.
към втори вариант >>
69.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
Някой върви по улиците,
удари
крака си в камък и започва да роптае: „Защо Господ не е сложил очи на краката, да виждат къде стъпват?
Има смисъл да сложите диаманта на врата си, като огърлица, но на перото е безпредметен. Всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място. Следователно поставяйте всяко нещо на мястото му. Ако не можете да направите това, не размесвайте предметите в природата. Разумната природа е поставила всяко нещо на своето място.
Някой върви по улиците,
удари
крака си в камък и започва да роптае: „Защо Господ не е сложил очи на краката, да виждат къде стъпват?
“ Наистина, какво би представлявал човек, ако имаше очи на краката или на ръцете, а на главата нямаше? Бог е сложил очите, ушите, носа, устата на най-важното място – на главата; в сърцето е вложил чувствата – да страда и да се радва. Радвайте се и когато страдате. Пръв Бог е страдал и още страда. Мислите ли, че когато Той ви казва какво да правите, как да постъпвате, а вие не Го слушате, не Му причинявате страдания?
към беседата >>
Обаче, ако учителят е сприхав и влезе в клас с пръчка в ръка и на всяка грешка този
удари
с пръчката, онзи
удари
, те ще изпитват страх и ужас от него, мисълта им ще се обърка.
Всяко съмнение, подозрение, безверие внася тъмнина в съзнанието, а оттам и лицето на човека потъмнява и погрознява. Щом си роден и съществуваш, живееш, ползваш се от благата на живота, ти трябва да познаваш и да обичаш Бога, да вярваш в Него, без да си Го видял. Какво ще стане, ако Бог се яви между хората, да Го видят, както ученикът вижда учителя си? Ако учителят предава уроците от дома си, като по радио, и учениците слушат гласа му и решават задачите си, те няма да се страхуват от него. Ще правят грешки, сами ще ги изправят и ще решават задачите си.
Обаче, ако учителят е сприхав и влезе в клас с пръчка в ръка и на всяка грешка този
удари
с пръчката, онзи
удари
, те ще изпитват страх и ужас от него, мисълта им ще се обърка.
Не е ли по-добре, тогава, учителят да бъде невидим за учениците си? Бог не се гневи, но е справедлив и любещ. Той остава хората свободни, сами да решават задачите си. Когато Го потърсят с чисто сърце, Той веднага им се притича на помощ. Съвременното възпитание не е достигнало още до онази степен, при която да се радва на резултатите си.
към беседата >>
Ако видя едно дете, че посяга със запалена клечка кибрит към сеното в една плевня, веднага ще
ударя
ръката му, за да хвърли кибрита далеч от плевнята.
Голямо е користолюбието на съвременните хора, поради което не се разбират. Те се нагрубяват едни-други, било с пръчка в ръка, или с обидни думи, с груби чувства. В Божествения свят грубостта е изключена. Да се гневи човек на място и на време е едно нещо, а да бъде груб е друго нещо. Щом не се гневиш на място, ти ставаш груб.
Ако видя едно дете, че посяга със запалена клечка кибрит към сеното в една плевня, веднага ще
ударя
ръката му, за да хвърли кибрита далеч от плевнята.
Това не е грубост, но справедливо проявен гняв. Аз нямам време да му говоря – то е насочило вече кибрита към сеното. След това ще се приближа към детето и ще му кажа: „Ти искаш да направиш нещо хубаво, но не си избрал мястото. Ако запалиш сеното, животните ще гладуват, няма какво да ядат. Щом искаш да запалиш нещо, иди в църквата и запали всичките свещи“.
към беседата >>
Той е все таки, да кажем, така: като вървим из пътя,
ударим
си крака у някой камък и да кажем защо Господ не е турил очи на краката ни.
(втори вариант)
Представете си, че вие имате едно хубаво перо, с което искате да пишете, но се зароди във вас желание на туй перо отгоре да турите един диамант, голям като кокоше яйце, турен на перото. Мислите ли, че ако турите този диамант на туй перо да се люлее, че вие ще можете да пишете? Питам, защо ви е този диамант на перото да пишете? На врата, разбирам, да го носите, но на перото, като работите, да се мандахара, не виждам никаква философия в това. Значи диамантът не е турен на мястото си.
Той е все таки, да кажем, така: като вървим из пътя,
ударим
си крака у някой камък и да кажем защо Господ не е турил очи на краката ни.
Ако беше турил Господ очи на краката, на ръцете, какво щеше да бъде? Благодарение, че ги е турил на главата най-главните сетива той ги е турил на главата, на най-важното място. На сърцето дал само чувствата, да страда. Радвайте се, когато страдате. Ако искате да знаете кой в света е страдал пръв той е Бог.
към втори вариант >>
Ако този учител дойде в класа със своя бастун, даде задача и при първата погрешка
удари
, кажеш някоя дума не намясто хайде с бастуна по главата, питам, какво щеше да бъде вашето положение?
(втори вариант)
Че ако се яви той, както хората се явяват, какво ще стане? Да допуснем, че някой учител предава своята лекция от къщи като по радио. Той е вкъщи и по закона на телевизията те го виждат, чуват гласа му, решават задачи. Учителят е вкъщи, но преподава. Учениците няма да ги е страх от него.
Ако този учител дойде в класа със своя бастун, даде задача и при първата погрешка
удари
, кажеш някоя дума не намясто хайде с бастуна по главата, питам, какво щеше да бъде вашето положение?
Сега аз гледам съвременните методи за възпитание. Срещам много големи препятствия. Някой, като блъсне в главата, казва “куха глава”. Така не се мисли един голям будала си. Той се надигнал, мисли, че знае, нищо не знае.
към втори вариант >>
Онзи с дървото го
удари
по задницата.
(втори вариант)
Между тях ще се яви една мисъл, една философия и няма да могат да разрешат въпроса. Като дойде този втория господар, той идва с дърво и казва: “Какво търсиш тука? ” Вие виждали ли сте как слиза детето и какво прави господарят? Той казва: “Слез долу. Както си се качил, така ще слезеш.” Детето се хване за дървото и слезе със задницата по дървото.
Онзи с дървото го
удари
по задницата.
Питам ви, ако вие бяхте, как щяхте да постъпите? Голямо користолюбие има в света. Не само тоягата, но някой път една дума играе ролята на тоягата. На едно грубо чувство. Сега, като говоря за въздържание, не значи, че човек трябва винаги да бъде благ.
към втори вариант >>
70.
Буден ум и будно сърце
,
ООК
, София, 1.10.1941г.,
Когато сърцето ти работи нормално, някой път има 140
удара
или 120, 72
удара
се взема за нормално.
Той създаде света, за да научи нашия ум да работи и да мисли. Той създаде света така, за да научи нашето сърце да работи, пък и тялото ни трябва да работи. Най-хубавото нещо е упражнението, което човек със своята мисъл, със своя ум може да направи. В упражненията идват светлите мисли, които ни дават широк простор в света. В упражнението на сърцето идат едни хубави чувства, които дават приятност.
Когато сърцето ти работи нормално, някой път има 140
удара
или 120, 72
удара
се взема за нормално.
Някой път има и 62. Има много работи, които трябва да преодоляваме в себе си. Да допуснем, имате една дума, която не сте разбрали. На английски малко се различават в произношението – някой иска да подиграе, че е законник, но казва, че е лъжец (lawyer (англ.) – законник; юрист; lyar (англ.) – лъжец). Този не може да го съдят, понеже са близки двете думи, казва: подхлъзване на езика станало.
към беседата >>
Трябва да си упражняват ръцете, къде и как да
удари
.
Той трябва да ходи, да обикаля цветята, да изучава хората, да говори добре. Той седи на едно място, да дойдат хората, че той да ги лекува, да се прочуе, да пишат вестниците заради него. Някой иска да стане силен – той трябва да се упражнява 4–5 часа. Или иска да стане боксьор – да се упражнява. Ако идете в Америка, ще видите, тия мъже се упражняват, бият тия топки, свързани с въже.
Трябва да си упражняват ръцете, къде и как да
удари
.
В Америка плесници не удрят. Щом го обидиш, започват да се боксирват, свършат, ръкуват се и си заминават. Казва: „Още веднъж като говориш, да мислиш.“ Някой път се случва, че обиденият иска да си отмъсти, че се случва пак да го бият, два пъти. Казвам: Ако си слаб, поздрави онзи, който те обидил. Понеже ако речеш да се биеш, ще те набие хубаво.
към беседата >>
71.
Правият ъгъл
,
МОК
, София, 3.10.1941г.,
Боли ви крака или някой трън ви убол, или някъде сте си пресилили крака, или
ударили
сте го, недоволен сте.
Питам: Защо не харесвате гола глава? Толкова години учите някои неща, не трябва да ги повтаряте. Някой път сте неразположен. Не туряте на критика на какво се дължи разположението, защо сте неразположен. Дайте си отчет защо сте неразположен.
Боли ви крака или някой трън ви убол, или някъде сте си пресилили крака, или
ударили
сте го, недоволен сте.
Коя е причината на вашето недоволство? Ако сте гладен и влезете при някой ваш приятел, че не ви даде да ядете, вие ще излезете недоволен. Ако идете някъде, те ядат и не ви дадат, ще излезете недоволен. Казвате: „Не ме поканиха“. Ако ви поканят ще се откажете.
към беседата >>
72.
Благословен
,
НБ
, София, 5.10.1941г.,
Удари
го куршумът, падне, заровят го в земята, казват: Бог да го прости.
Казва: Чакай, не ме бий, прогледнах вече! Та когато дойде този бой, този бой са страданията. Всички хора сега ги бият на общо основание. хората седят и пет пари не дават за другите. Колко пари дават когато иде на бойното поле във време на война?
Удари
го куршумът, падне, заровят го в земята, казват: Бог да го прости.
Отиде да се бие за отечеството. Казвам: Ние не оценяваме живота, който Бог ни е дал. На съвременните хора трябва друго нещо. Ние може да воюваме по друг начин. Защо съвременните хора да не бъдат толкоз умни?
към беседата >>
След хилядите
удари
, които удря, изкарва нещо.
Запример борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Всеки човек, какъвто занаят работи, по главата може да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли с години много грубо на някаква служба, очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хокане може да се оправи светът? Един скулптор, който е майстор, взема един камък, знае как да удря, отсам-оттам постоянно удря и извае една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака.
След хилядите
удари
, които удря, изкарва нещо.
Дойде друг и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме нашия живот безпредметно, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покваряли, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят, говори против хората, черният цвят говори против тях.
към беседата >>
Ако вратът е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се мине една–две години и ще имаш апоплектичен
удар
.
Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покваряли, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят, говори против хората, черният цвят говори против тях. Ако имаш черно под очите, не говори за твоя полза. Ако имаш сенки под очите, това показва едно тягостно състояние, едно душевно състояние, в което се намираш.
Ако вратът е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се мине една–две години и ще имаш апоплектичен
удар
.
Вратът трябва да се намали. Този врат показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват тия сили, които влизат в мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба се дължат на това, че енергиите, които минават от мозъка през дванадесетте нервни двойки, на гръбначния стълб, тия канали, през които минава нервната енергия, се подпушват с известни мазнини, тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв и тази част, дето се подпушва, заболява. По някой път заболява коляното, по някой път гръбначният стълб, по някой път долнята част на крака, или хълбокът, или слабините, раменете и т. н.
към беседата >>
73.
Последното добро
,
УС
, София, 5.10.1941г.,
Ако вляза в една гора, пък се блъсна в едно дърво, че ми
удари
крака, кой е крив?
Божествените мисли, Божествените чувства и Божествената любов никога абсолютно не причиняват някакво страдание. Дето тя влиза, възкресява мъртвите от гробищата. Та казвам, трябва да дойдем до основния закон. Казваме, че човек трябва да живее. В дадения случай, ако аз не мога да бъда в хармония с всичките хора, какъв човек съм?
Ако вляза в една гора, пък се блъсна в едно дърво, че ми
удари
крака, кой е крив?
Нося брадва и накълцам това дърво. Това не е право. Вървя в гората, блъсне ме някой клон, отрежа клона с трион. От мене зависи това, нека седят дърветата, каквито са. Като влезете в обществото, във всинца ви се явява желание с вашия трион да режете.
към беседата >>
74.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
Мислят, че може да си
ударят
крака.
Какво разбирате под думата „прав път“? Безпрепятствен път, да бъде гладък, че като стъпите да ви е меко на крака, да е павиран пътя. Източните народи като отиват на Запад, дето улиците са хубаво павирани, само като ходят по улиците можеш да познаеш дали е от Запад или от Изток. Тези, които са от Запад, кракът им върви низко, не вдигат крака си и не тропат. Понеже улиците на източните народи не са така павирани, научени са да си вдигат крака високо и като върви на Запад по същия начин хлопа.
Мислят, че може да си
ударят
крака.
Аз правя заключението: Когато някой много говори, той е от Изтока, много говори, много хлопа. Когато малко говори, той е от Запада – павирани са улиците. Човек, като му се уредят работите малко говори. Като не са му уредени работите, много говори. Разправя, че жена има, деца има, дрехи нямал.
към беседата >>
Взема се изобщо 72
удара
в минута, децата имат 140, а старите имат 63.
Имате цяло езеро. Една малка машинка е това. Та казвам: Вие понякой път седите и казвате, че сърцето тупа. Туй сърце като тупа говори. Вие не сте изучавали езика на сърцето.
Взема се изобщо 72
удара
в минута, децата имат 140, а старите имат 63.
При децата имате 140, сборът е равен на 5. При старите имате 63, сборът е равен на 9. Средното е 72, сбора пак е равен на 9. Казвате: „Това не е важно“. Ти ядеш хляба, мислиш, че не е важно.
към беседата >>
75.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Като се
удари
в едно дърво, дигна си краката нагоре.
Той си навехнал крака, малко накуцва и останал малко назад. Вървим по пътя и гледаме една мечка. Връщам се към проповедника и му показвам мечката. Аз таман щях да козирувам на мечката. Той помисли, че аз вече бягам, а тя иде наблизо.
Като се
удари
в едно дърво, дигна си краката нагоре.
Тя, като го видя, уплаши се и хукна обратно. За пръв път видях да бяга мечка, но от кон по-силно бяга. За пръв път съм срещнал мечка. Тя отдалече иде, заклатила си главата, отива към Марица. Казвам: В мечките има нещо, което е хубаво.
към беседата >>
76.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
Понеже, има едно малко сърце, което бие 72 (
удара
) в минута, има и един мозък, който е равносилен на неговия ум.
Или може да е намагнитизирал така ръката, щото да претегля, тъй както един магнит притегля желязото, така да притегля ножа. Туй са второстепенни работи. Казваме, човек има душа. Ще опитате душата. Единственото нещо, което съвременните хора вярват, че той има ум и сърце.
Понеже, има едно малко сърце, което бие 72 (
удара
) в минута, има и един мозък, който е равносилен на неговия ум.
Но казвам: У човека имаме още 5 сетива, с които боравим. Имаме още 7, които са в спящо състояние. И сега в шестата раса предполагат, ще се роди новото сетиво, 6 сетива ще има. Когато човек завърши своята еволюция, всичките негови сетива ще бъдат събудени, той ще напусне земята, понеже тия сетива изискват нова област. Сега няма какво да ви казвам понеже, искате всичките неща да се доказват, пък аз нямам време да докажа.
към беседата >>
Удари
единият, другият
удари
и погледнеш единият надвил всичките.
Първото нещо, всички за в бъдеще трябва да почитате вашите глави. Не трябва да правите погрешката, която кочовете правят. Кочовете като се съберат, блъскат си главите, да се покаже кой е по-умен. Кавалерство показват. Наредят се 4–5 коча на едната страна и другият коч започне по ред да удря.
Удари
единият, другият
удари
и погледнеш единият надвил всичките.
Овцете страдат от своето дебелоглавие. Ако не беше главата толкоз дебела, щяха да направят по-голям прогрес, но с тази дебелата глава. И сега вълкът е дошъл да я яде, че той ѝ предава ново учение. Доказано е следното: Между овцете (и) човек има голямо подобие. Много са ми говорили и до някъде съм проверил.
към беседата >>
77.
Външна и вътрешна работа
,
НБ
, София, 2.11.1941г.,
Като дойде Христос каза: Като ти
ударят
едната страна, обърни и другата.
Досега Любовта не сме изучавали. Ние живеем в един негативен свят на отблъскване, на движение. Любовта отсега ще влезе в света. Нещо 400, 500 години преди Христа започна да влиза в сила. Старите хора, които разправят за любовта, то не е любов.
Като дойде Христос каза: Като ти
ударят
едната страна, обърни и другата.
Ако ти вземат горнята дреха, дай и долнята. Какво разбира само един човек, който има любовта може да изпълни този закон. Който има Любовта, прощава, някой от страх прощава. Като даде казва: Да си плати. Дадеш му, плати си.
към беседата >>
НАГОРЕ