НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
13
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
13
:
287
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов
,
ООК
, София, 1.11.1939г.,
Щом вървиш по пътя и си
удариш
крака, право ли е това или криво?
Вие намирате, че нещо е криво или право. То е от ваше гледище. Но ако разглеждате нещата от Божествено гледище, те са винаги прави. Криви са нещата, когато не ги разглеждаме от Божествено гледище и не постъпваме съобразно с Божественото гледище. Сега вие искате да знаете дали нещо е право или криво.
Щом вървиш по пътя и си
удариш
крака, право ли е това или криво?
Щом те боли кракът, кракът ти казва: „Господарю, така не се ходи. Трябва да бъдеш по-внимателен и не трябва да ме туряш в това положение.“ Господарят може да се извинява, че бързал, че имал работа. Кракът казва: „Вие може да бързате, но ако се отнасяте нечовешки към мене, няма да Ви работя, ще се откажа от работа. Не отивам вече на работа.“ И ще остане работата. Значи ти трябва да вземеш предвид положението на своите крака.
към беседата >>
Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако
удари
някоя сврака, която се доближи, последната ще пострада.
Кацна на земята. Гледам, заобиколиха го 12 свраки. Той е седнал посредата и те грачат отгоре му. Той тръгне към едната страна и целият кръг се разшири. Той пак дойде на мястото си и свраките дойдат също на мястото си.
Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако
удари
някоя сврака, която се доближи, последната ще пострада.
12-те свраки се състезават и седят. Аз намерих една добра страна в това: не го нападат всички свраки. Нападне го една сврака, после друга сврака и когато кълвачът напредне към тях, те се отдалечават. Питам се: За какво са се събрали тези свраки тук? Аз тълкувам въпроса.
към беседата >>
Щом вървиш по пътя и си
удариш
крака, право ли е това или криво?
(втори вариант)
Вие намирате, че нещо е криво или право. То е от ваше гледище. Но ако разглеждате нещата от Божествено гледище, те са винаги прави. Криви са нещата, когато не ги разглеждаме от Божествено гледище и не постъпваме съобразно с Божественото гледище. Вие искате да знаете дали нещо е право или криво.
Щом вървиш по пътя и си
удариш
крака, право ли е това или криво?
Ще те боли кракът, кракът ти казва: "Господарю, така не се ходи! Трябва да бъдеш по-внимателен и не трябва да ме туряш в това положение." Господарят може да се извинява, че бързал, че имал работа. Кракът казва: "Вие може да бързате, но ако се отнасяте нечовешки към мене, няма да ви работя, ще се откажа от работа. Не отивам вече на работа." И ще остане работата. Значи, ти трябва да вземеш предвид положението на своите крака.
към втори вариант >>
Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако
удари
някоя сврака, която се доближи, тя ще пострада.
(втори вариант)
Кацна на земята. Гледам, заобиколиха го 12 свраки. Той е седнал по средата и те грачат отгоре му. Той тръгне към едната страна и целият кръг се разшири. Той мак дойде на мястото си и свраките дойдат също на мястото си.
Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако
удари
някоя сврака, която се доближи, тя ще пострада.
12-те свраки се съвещават и седят. Аз намерих една добра страна в това. Не го нападат всички свраки. Нападне го една сврака, после друга сврака и когато кълвачът напредне към тях, те се отдалечават. Питам се за какво се бяха събрали тези свраки там?
към втори вариант >>
2.
Призова учениците Си
,
НБ
, София, 5.11.1939г.,
Ако един човек живее седемдесет години, през всичкото това време сърцето му ще
удари
два милиарда и петстотин милиона пъти.
Лекарите търсят причините за заболяванията на хората. Причините са в самите нас, в човешките разбирания. Ако ти не разбираш законите, по които действува твоят ум, ако ти не разбираш законите, по които действува твоето сърце и ако не разбираш законите, по които действува твоята воля и причиниш едно нарушение на един от тия закони, ти непременно ще се намериш в известно противоречие. Сега ще приведа една малка статистика за човешкото сърце. Човешкото сърце, което тежи едва триста грама, бие седемдесет и пет пъти в минутата; сто хиляди пъти удря на ден; четиридесет милиона пъти в годината.
Ако един човек живее седемдесет години, през всичкото това време сърцето му ще
удари
два милиарда и петстотин милиона пъти.
Това малко сърце изтласква на ден по сто хиляди литра кръв, а в годината – четири милиона литра кръв. Силата му се равнява на част от конската сила. Каква грамадна работа извършва това сърце! Това са изчисления на някои учени хора. Има специална наука за човешкото сърце, което трябва да се изучава.
към беседата >>
За да знае как върви сърцето, достатъчно е човек да си тури ръката на пулса и да види колко
удара
прави в една минута.
Каква грамадна работа извършва това сърце! Това са изчисления на някои учени хора. Има специална наука за човешкото сърце, което трябва да се изучава. Някоя си Луиза Щехот е създала един институт в Германия за изучаване всички анормалности на човешкото сърце. Заслужава да се изучава този орган.
За да знае как върви сърцето, достатъчно е човек да си тури ръката на пулса и да види колко
удара
прави в една минута.
Сърцето удря осемдесет и пет пъти в минута. Защо удря толкова пъти? Какво означава числото осемдесет и пет? Това число показва, че сърцето се нуждае от сол и основа, а не от киселина. Причината за болестите на човешкото сърце се дължи на това, че в него се вливат повече киселини, а не соли.
към беседата >>
Ударите
на сърцето показват, че неговият ритмус трябва да бъде разумен.
Сърцето удря осемдесет и пет пъти в минута. Защо удря толкова пъти? Какво означава числото осемдесет и пет? Това число показва, че сърцето се нуждае от сол и основа, а не от киселина. Причината за болестите на човешкото сърце се дължи на това, че в него се вливат повече киселини, а не соли.
Ударите
на сърцето показват, че неговият ритмус трябва да бъде разумен.
Щом има някаква аномалия, ритмусът трябва да се измени, да стане нормален. Засега човешкото сърце има повече киселини, отколкото му трябват. Сол има малко. Следователно човешкото сърце се нуждае от мисъл. Казано е в Писанието: „Ако солта избезсолее, трябва да се хвърли.“ (Вж.
към беседата >>
3.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
И казах: Ще
ударим
на смях – комедия.
Цялата публика се смее. Сериозни влизат всички, които излизат искат да се смеят. Този проповедник разправя: Аз бях знаменит евангелски проповедник и видях, че тази работа не върви и реших да напусна проповедничеството, но преди да напусна, проповядвах на хората. Хората не ме разбираха. Все казват, че критикувам не на място.
И казах: Ще
ударим
на смях – комедия.
Писах драма, трагедия, не върви. И почнах комедия. Бях виден проповедник. Имаше един виден член в църквата, един богаташ, много опак човек. Никому добро не прави и все някого ще намери да критикува.
към беседата >>
4.
Кротките, миротворците
,
НБ
, София, 12.11.1939г.,
Понякога, като свиря, без да искам,
ударя
я и тя падне на земята.
Седна някога да свиря на пианото и някоя муха изведнъж дойде, кацне на носа ми. Защо? Музикална е тази муха, иска да каже, че ѝ е приятно да ме слуша. Ако не свиря, тя не би ме безпокоила. Щом засвиря, веднага иде да ме безпокои. Тя ми казва: „Слушай, да не преставаш да свириш.“ Аз свиря за себе си, а тя иска да ме слуша, да свиря дълго време.
Понякога, като свиря, без да искам,
ударя
я и тя падне на земята.
Аз после я съжалявам. След това взема я на ръката си, подухам я малко и тя оживее. Питам я: „Кога влезе при мене? “ Мухата не е виновна, тя кацне на носа и започне да ме бута. Като свиря, ръцете ми са заети, затова я духам с устата си.
към беседата >>
За да се предпази от него, момъкът
ударил
бика по главата.
Той мислел, че щастието ще му дойде само по себе си. Така се изминали цели десет години и наместо да се уредят работите му, те тръгнали назад. Той започнал да заборчлява и се чудил какво да прави с тази тояга. Често си казвал: „Иде ми да захвърля тази тояга, нищо не ми донесе. Дядо казваше, че е излязла от рая, но аз не видях никаква полза от нея.“ Един ден, като се разхождал в гората, ето че насреща му се задал един бик.
За да се предпази от него, момъкът
ударил
бика по главата.
Силно уплашен, бикът избягал в гората, но тоягата се счупила на две и от нея потекли златни монети. Като видял това, момъкът се зарадвал, но си казал: „Защо този бик не се яви десет години по-рано, но едва сега? “ Сега всички хора носят тази магическа пръчица в ръката си, но нищо не получават от нея. Трябва насреща им да излезе бикът, да го ударят с тояжката, да се разчупи на две и от нея да потече злато.
към беседата >>
Трябва насреща им да излезе бикът, да го
ударят
с тояжката, да се разчупи на две и от нея да потече злато.
За да се предпази от него, момъкът ударил бика по главата. Силно уплашен, бикът избягал в гората, но тоягата се счупила на две и от нея потекли златни монети. Като видял това, момъкът се зарадвал, но си казал: „Защо този бик не се яви десет години по-рано, но едва сега? “ Сега всички хора носят тази магическа пръчица в ръката си, но нищо не получават от нея.
Трябва насреща им да излезе бикът, да го
ударят
с тояжката, да се разчупи на две и от нея да потече злато.
Та сега, и съвременните електротехници, които работят с електричеството, знаят, че когато жицата е здрава, токът тече спокойно и не причинява никаква вреда. Прекъсне ли се някъде токът, всеки ще го усети и ще отскочи настрана. За да се образува светлина, трябва да имаме два края с две противоположни електричества. Значи, за да се яви знание и светлина, електрическият кръг трябва да се разкъса, да потече нещо по жицата. Следователно страданието е средство да се прояви практически Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина между хората на приложението.
към беседата >>
5.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го
удари
граната.
Тази задача, може ти или някой друг, който и да е, трябва да я реши. Тези хора на бойното поле, сега какво разрешават? Разрешават един труден въпрос. Онзи, който никога не е мислил за самопожертвуване, разрешава този въпрос за самопожертвуване. Кой иска да умре?
Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го
удари
граната.
Какво ще разреши, ако го удари гранатата? Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари. Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната?
към беседата >>
Какво ще разреши, ако го
удари
гранатата?
Тези хора на бойното поле, сега какво разрешават? Разрешават един труден въпрос. Онзи, който никога не е мислил за самопожертвуване, разрешава този въпрос за самопожертвуване. Кой иска да умре? Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го удари граната.
Какво ще разреши, ако го
удари
гранатата?
Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари. Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната? Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги удари.
към беседата >>
Като го
удари
гранатата, той ще разбере, че добре не е живял.
Разрешават един труден въпрос. Онзи, който никога не е мислил за самопожертвуване, разрешава този въпрос за самопожертвуване. Кой иска да умре? Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го удари граната. Какво ще разреши, ако го удари гранатата?
Като го
удари
гранатата, той ще разбере, че добре не е живял.
Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари. Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната? Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги удари. Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те удари.
към беседата >>
Ако е живял добре, гранатата не може да го
удари
.
Кой иска да умре? Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го удари граната. Какво ще разреши, ако го удари гранатата? Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял.
Ако е живял добре, гранатата не може да го
удари
.
Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната? Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги удари. Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те удари. Нищо не може да те намери. А пък ако не си смирен, каквото не мислиш, ще ти дойде до главата.
към беседата >>
Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме
ударят
с граната?
Казват: „Невъзможно е да се пожертвуваш.“ И този човек на бойното поле може да го удари граната. Какво ще разреши, ако го удари гранатата? Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари.
Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме
ударят
с граната?
Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги удари. Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те удари. Нищо не може да те намери. А пък ако не си смирен, каквото не мислиш, ще ти дойде до главата. Причината за падането на хората спада към умствения свят.
към беседата >>
Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги
удари
.
Какво ще разреши, ако го удари гранатата? Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари. Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната?
Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги
удари
.
Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те удари. Нищо не може да те намери. А пък ако не си смирен, каквото не мислиш, ще ти дойде до главата. Причината за падането на хората спада към умствения свят. То е човешката гордост.
към беседата >>
Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те
удари
.
Като го удари гранатата, той ще разбере, че добре не е живял. Гранатата го удря понеже добре не е живял. Ако е живял добре, гранатата не може да го удари. Ако някой път стана такъв, че с микроскоп не могат да ме видят, как ще ме ударят с граната? Гранатата удря само големите работи, а малките никой не може да ги удари.
Някой казва: „Не ми трябва смирение.“ Ако си смирен, никоя граната, никоя картечница не може да те
удари
.
Нищо не може да те намери. А пък ако не си смирен, каквото не мислиш, ще ти дойде до главата. Причината за падането на хората спада към умствения свят. То е човешката гордост. Гордостта е следното.
към беседата >>
6.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Тя си
ударила
ръката.
Не се спирам да ѝ чета молитва. Казах ѝ лекарят да ѝ изстиска абсцеса. Казах ѝ: „Непременно трябва да отидеш. Иначе може да стане инфекция.“ Нейният възлюблен я вози на каруцата. Каруцата се преобръща по пътя, сестрата пада в един трап и се обръща.
Тя си
ударила
ръката.
Мъжът ѝ я изважда из дупката. И отиват при хирурга, който казал: „Кой ти направи този разрез? “ А пък тя като се ударила, абсцесът се пробил и гнойта изтекла. Лекарят казал: „И хирургът не може да направи такъв разрез.“ Тя казала: „Паднах в една дупка! “ Лекарят казал: „Спасителна дупка е била.“
към беседата >>
“ А пък тя като се
ударила
, абсцесът се пробил и гнойта изтекла.
Иначе може да стане инфекция.“ Нейният възлюблен я вози на каруцата. Каруцата се преобръща по пътя, сестрата пада в един трап и се обръща. Тя си ударила ръката. Мъжът ѝ я изважда из дупката. И отиват при хирурга, който казал: „Кой ти направи този разрез?
“ А пък тя като се
ударила
, абсцесът се пробил и гнойта изтекла.
Лекарят казал: „И хирургът не може да направи такъв разрез.“ Тя казала: „Паднах в една дупка! “ Лекарят казал: „Спасителна дупка е била.“ Аз виждам, че всички ваши неразположения, които имате, от това гледище са спасителни дупки, които те освобождават от абсцеса. Без тази дупка ще имате голям абсцес, а пък с тази дупка ще имате малък абсцес и той ще се пробие и изчисти. Ние се учим да се подчиняваме.
към беседата >>
Чел ли е
ударите
?
От любов към Бога. Знаете ли колко е мъчно това? Ти казваш: „Мене да обидят! “ Кой баща е постъпил така, както Господ постъпва? Бащата бие сина си.
Чел ли е
ударите
?
Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: „Набих го! “ Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: „Да изучиш Божия закон! “ При втория удар ще кажеш: „Да научиш какво нещо е обходата.“ При третия удар ще кажеш: „Да научиш как да слушаш баща си.“ При четвъртия ще кажеш: „Да научиш как да слушаш майка си“; при петия – как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра и прочее.
към беседата >>
При първия
удар
ще кажеш: „Да изучиш Божия закон!
Бащата бие сина си. Чел ли е ударите? Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: „Набих го! “ Но той още не бие с любов.
При първия
удар
ще кажеш: „Да изучиш Божия закон!
“ При втория удар ще кажеш: „Да научиш какво нещо е обходата.“ При третия удар ще кажеш: „Да научиш как да слушаш баща си.“ При четвъртия ще кажеш: „Да научиш как да слушаш майка си“; при петия – как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра и прочее. А пък вие сега биете без да мислите. Ще биеш и ще казваш горните думи. Кой от вас е бил така? Всички искате спрямо вас да се обхождат много добре.
към беседата >>
“ При втория
удар
ще кажеш: „Да научиш какво нещо е обходата.“ При третия
удар
ще кажеш: „Да научиш как да слушаш баща си.“ При четвъртия ще кажеш: „Да научиш как да слушаш майка си“; при петия – как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра и прочее.
Чел ли е ударите? Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: „Набих го! “ Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: „Да изучиш Божия закон!
“ При втория
удар
ще кажеш: „Да научиш какво нещо е обходата.“ При третия
удар
ще кажеш: „Да научиш как да слушаш баща си.“ При четвъртия ще кажеш: „Да научиш как да слушаш майка си“; при петия – как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра и прочее.
А пък вие сега биете без да мислите. Ще биеш и ще казваш горните думи. Кой от вас е бил така? Всички искате спрямо вас да се обхождат много добре. Обходата зависи от вас.
към беседата >>
Един ден, какъв дявол влезе в мене, тя нещо ми възрази и ѝ
ударих
плесница.
Аз имам един пример из българския живот. Един българин се оженил и потупвал жена си. Жена му се обърнала към Бога. И той се обръща. И той разправя: „Десет години си гугуцахме.
Един ден, какъв дявол влезе в мене, тя нещо ми възрази и ѝ
ударих
плесница.
И си казах: „Спасе, какво правиш? “ Цял ад се подигна в мене. Молех я за прошка, но тя не ме прощава. Ходя, ходя из двора.“ Този Спас бил земледелец. И той разказва: „И по обяд, като ми прости, отидох на работа.
към беседата >>
Като
удариш
някому една плесница, значи предал си му благородните черти на Юпитера – показалеца, на Сатурн – [средния, на Слънцето –] безименния пръст и прочее.
Молех я за прошка, но тя не ме прощава. Ходя, ходя из двора.“ Този Спас бил земледелец. И той разказва: „И по обяд, като ми прости, отидох на работа. И голям товар падна от мене.“ А по-рано, преди да се обърне към Бога, това било за него нищо. Но сега новото учение било в него и той чувствувал, поради своето опущение, голям товар.
Като
удариш
някому една плесница, значи предал си му благородните черти на Юпитера – показалеца, на Сатурн – [средния, на Слънцето –] безименния пръст и прочее.
Какво лошо има от това? Лошо има в това, че той, като удрял, не е мислил за Юпитер и прочее. Аз, като ударя една плесница на възлюбления, бих му казал: „Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога.“ А пък онзи е виноват, понеже е ударил две плесници, без да каже това. Питам сега: Във вас какво трябва да замести боя? Агнетата трябва да се заместят с плодове.
към беседата >>
Аз, като
ударя
една плесница на възлюбления, бих му казал: „Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога.“ А пък онзи е виноват, понеже е
ударил
две плесници, без да каже това.
И голям товар падна от мене.“ А по-рано, преди да се обърне към Бога, това било за него нищо. Но сега новото учение било в него и той чувствувал, поради своето опущение, голям товар. Като удариш някому една плесница, значи предал си му благородните черти на Юпитера – показалеца, на Сатурн – [средния, на Слънцето –] безименния пръст и прочее. Какво лошо има от това? Лошо има в това, че той, като удрял, не е мислил за Юпитер и прочее.
Аз, като
ударя
една плесница на възлюбления, бих му казал: „Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога.“ А пък онзи е виноват, понеже е
ударил
две плесници, без да каже това.
Питам сега: Във вас какво трябва да замести боя? Агнетата трябва да се заместят с плодове. Виното трябва да се замести с вода. А пък плесниците с какво трябва да се заместят? Когато вече си се нагласил да биеш някого, ще му занесеш един подарък: една копринена кърпа, ако е млад, да си тури в джоба.
към беседата >>
Тя си
ударила
ръката.
(втори вариант)
Ще отидеш при някой лекар да направи малък разрез на абсцеса на ръката ти. Ръката ти е нагнояла." Тя ме гледа - не се спирам да й чета молитва... Казах й лекарят да й изстиска абсцеса. Казах й: "Непременно трябва да отидеш. Иначе може да стане инфекция." Нейният възюблен я вози на каруцата. Каруцата се преобръща по пътя, сестрата пада в един трап и се обръща.
Тя си
ударила
ръката.
Мъжът й я изважда из дупката. И отиват при хирурга, който казал: кой ти направи този разрез? А пък тя като се ударила, абсцесът се пробил и гнойта изтекла. Лекарят казал: "И хирург не може да направи такъв разрез." Тя казала: "Паднах в една дупка! " Лекарят казал: "Спасителна дупка е била!
към втори вариант >>
А пък тя като се
ударила
, абсцесът се пробил и гнойта изтекла.
(втори вариант)
Иначе може да стане инфекция." Нейният възюблен я вози на каруцата. Каруцата се преобръща по пътя, сестрата пада в един трап и се обръща. Тя си ударила ръката. Мъжът й я изважда из дупката. И отиват при хирурга, който казал: кой ти направи този разрез?
А пък тя като се
ударила
, абсцесът се пробил и гнойта изтекла.
Лекарят казал: "И хирург не може да направи такъв разрез." Тя казала: "Паднах в една дупка! " Лекарят казал: "Спасителна дупка е била! " Аз виждам, че всички ваши неразположения, които имате, от това гледище са спасителни дупки, които ви освобождават от абсцеса. Без тази дупка ще имате голям абсцес, а пък с тази дупка ще имате малък абсцес и той ще се пробие и изчисти.
към втори вариант >>
Чел ли е
ударите
.
(втори вариант)
От любов към Бога! Знаете ли колко е мъчно това? Ти казваш: "Мене да обидят! " Кой баща е постъпил така, както Господ постъпва? Бащата бие сина си.
Чел ли е
ударите
.
Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: "Набих го! " Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: "Да изучиш Божия закон! " При втория удар ще кажеш: "Да научиш какво нещо е обходата!
към втори вариант >>
При първия
удар
ще кажеш: "Да изучиш Божия закон!
(втори вариант)
Бащата бие сина си. Чел ли е ударите. Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: "Набих го! " Но той още не бие с любов.
При първия
удар
ще кажеш: "Да изучиш Божия закон!
" При втория удар ще кажеш: "Да научиш какво нещо е обходата! " При третия удар ще кажеш: "Да научиш как да слушаш баща си! " При четвъртия ще кажеш: "Да научиш как да слушаш майка си! " При петия - "Как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра" и пр. А пък вие сега биете, без да мислите.
към втори вариант >>
" При втория
удар
ще кажеш: "Да научиш какво нещо е обходата!
(втори вариант)
Чел ли е ударите. Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: "Набих го! " Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: "Да изучиш Божия закон!
" При втория
удар
ще кажеш: "Да научиш какво нещо е обходата!
" При третия удар ще кажеш: "Да научиш как да слушаш баща си! " При четвъртия ще кажеш: "Да научиш как да слушаш майка си! " При петия - "Как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра" и пр. А пък вие сега биете, без да мислите. Всички искате спрямо вас да се постъпва много добре.
към втори вариант >>
" При третия
удар
ще кажеш: "Да научиш как да слушаш баща си!
(втори вариант)
Той е възбуден. После отслабне ръката му и казва: "Набих го! " Но той още не бие с любов. При първия удар ще кажеш: "Да изучиш Божия закон! " При втория удар ще кажеш: "Да научиш какво нещо е обходата!
" При третия
удар
ще кажеш: "Да научиш как да слушаш баща си!
" При четвъртия ще кажеш: "Да научиш как да слушаш майка си! " При петия - "Как да слушаш по-големия си брат, по-голямата си сестра" и пр. А пък вие сега биете, без да мислите. Всички искате спрямо вас да се постъпва много добре. Обходата зависи от вас.
към втори вариант >>
Един ден какъв дявол влезе в мене, тя нещо ми възрази и й
ударих
плесница.
(втори вариант)
Аз имам един пример из българския живот. Един българин се оженил и потупвал жена си. Жена му се обърнала към Бога. И той се обръща. И той разправя: "10 години си гугукахме.
Един ден какъв дявол влезе в мене, тя нещо ми възрази и й
ударих
плесница.
И си казах: "Спасе, какво правиш? " Цял ад се подигна в мене. Молех я за прошка, но тя не ми прощава. Ходя, ходя из двора. Този Спас бил земеделец.
към втори вариант >>
Като
удариш
някому една плесница, значи, предал си му благородните черти на Юпитера.
(втори вариант)
Ходя, ходя из двора. Този Спас бил земеделец. Той продължава: "И по обяд, като ми прости, отидох на работа. И голям товар падна от мене." А по-рано, преди да се обърне към Бога, това било за него нищо. Но сега новото учение било в него и той чувствувал, поради своето опущение, голям товар.
Като
удариш
някому една плесница, значи, предал си му благородните черти на Юпитера.
Кой е пръстът на Юпитера? Показалецът. На Сатурн? Средният пръст и пр. Какво лошо има от това? Лошо има в това, че той, като удрял, не е мислил за Юпитер и пр.
към втори вариант >>
Аз, като
ударя
една плесница на възлюбления, бих му казал: "Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога." А пък онзи е виноват, понеже е
ударил
две плесници, без да каже това.
(втори вариант)
Кой е пръстът на Юпитера? Показалецът. На Сатурн? Средният пръст и пр. Какво лошо има от това? Лошо има в това, че той, като удрял, не е мислил за Юпитер и пр.
Аз, като
ударя
една плесница на възлюбления, бих му казал: "Да обичаш Юпитер, Сатурн, Слънцето, Меркурий и Бога." А пък онзи е виноват, понеже е
ударил
две плесници, без да каже това.
Питам сега, във вас какво трябва да замести боя? Агнетата трябва да се заместят с плодове. Виното трябва да се замести с вода. А пък плесниците с какво трябва да се заместят? Когато вече си се нагласил да биеш някого, ще му занесеш един подарък: една копринена кърпа - ако е млад, да си я тури в джоба.
към втори вариант >>
7.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.11.1939г.,
Казва: „Налагайте.“ Той не е опитал
удара
.
Като се съединят доброто и злото, дават сегашния човек. Човек, като минал през доброто и злото, той е станал сладък вече. Вземете който и да е човек, който не е страдал. Лошият човек какво трябва да се прави? Той казва, докато не са го били: „Бий.“ Но щом го бият, няма да каже: „Бий.“ Той, най-първо, не знае какво нещо е боят.
Казва: „Налагайте.“ Той не е опитал
удара
.
Като удрят някого, не може да влезе в положението на онзи, когото бият, че боли от тези удари. Обаче в деня, в който него бият, той вече разбира и когато бият някого, той чувства, че е лошо нещо боят, той става сладък. Защо някой път казвате, че не искате да страдате? Нямате понятие за живота. Ти опитваш киселините на баща си.
към беседата >>
Като удрят някого, не може да влезе в положението на онзи, когото бият, че боли от тези
удари
.
Човек, като минал през доброто и злото, той е станал сладък вече. Вземете който и да е човек, който не е страдал. Лошият човек какво трябва да се прави? Той казва, докато не са го били: „Бий.“ Но щом го бият, няма да каже: „Бий.“ Той, най-първо, не знае какво нещо е боят. Казва: „Налагайте.“ Той не е опитал удара.
Като удрят някого, не може да влезе в положението на онзи, когото бият, че боли от тези
удари
.
Обаче в деня, в който него бият, той вече разбира и когато бият някого, той чувства, че е лошо нещо боят, той става сладък. Защо някой път казвате, че не искате да страдате? Нямате понятие за живота. Ти опитваш киселините на баща си. Горчивото е сила в себе си, един неорганизиран материал.
към беседата >>
8.
При Бога, ангелите и добрите хора
,
УС
, София, 19.11.1939г.,
се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести
ударението
в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
Тук се говори, че е дошло време за спасение. Сега не е време за посяване. Някои искат да им се говори за пасение. А пък сегашната епоха не е епоха на спасение. В 8 ст.
се казва: „Така говори Господ Иехова, който събира разточените израелеви.“ Ако се премести
ударението
в думата разточени, от втората сричка на третата, изменя се смисъла на думата.
„Венир Бенир“. Да разправя човек за стари работи е трудна работа, понеже те са празни приказки. Да продаваш сухи дърва лятно време и да правиш лятно време въглища, няма толкова нужда, защото е топло. А пък ако продаваш зимно време, ръцете на хората изстиват, докато ги занесат. Някой път се продават някои работи от стария завет, които са неприложими.
към беседата >>
9.
Хубавата страна
,
ООК
, София, 22.11.1939г.,
Всякога, когато разкъсаш живота, има
удар
.
По един милион струва килограмът в нашия свят. Не мислете, че това е една реалност. Има свят, дето злото седи само за украшение. И в съвременния свят, ако се прекара електричество през една жица, която не е отворена, няма да ви причини никаква вреда, но ако се прекъсне токът, жицата, веднага може да бъдете поразени. Злото е разкъсан кръг.
Всякога, когато разкъсаш живота, има
удар
.
Убиеш някой човек, това е разкъсване на живота. Ражда се някой човек – ти съединяваш кръга. Разкъсваш своята мисъл – злото идва; разкъсваш своите чувства – злото идва; разкъсваш своята воля – злото идва. Дето има разкъсване на каквото и да е, злото се проявява. И щом разкъсаш любовта, злото се проявява.
към беседата >>
10.
Там имаше някой си человек
,
НБ
, София, 26.11.1939г.,
Запример, изкуство е човек да е ходил двадесет години наред, без да е
ударил
нито един от пръстите на краката си.
Усетът е необходим за сърцето, да работи. Какво е предназначението на ръцете? Какво е предназначението на краката? Краката трябва постоянно да се движат, да се научат да ходят. Добри крака са тези, които с малко енергия постигат много работа.
Запример, изкуство е човек да е ходил двадесет години наред, без да е
ударил
нито един от пръстите на краката си.
Днес повечето хора имат наранени ръце, крака, падали са в разни дупки и трапове, наранили са ръцете и краката си. Преди няколко деня дойде един от нашите млади братя и се оплака, че рамото го боляло. Защо го боли рамото? Като работил на една къща, не забелязал, че избата била отворена и той паднал вътре, вследствие на което счупил костта на рамото си. Друг пък е много сприхав и не може да се въздържа.
към беседата >>
Когато бият слабия, по-добре е другият слаб да седи и да брои
ударите
.
Който победи, той има право. Казват, че еди-кой си имал правото. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава слабия, защото повече ще го бият.
Когато бият слабия, по-добре е другият слаб да седи и да брои
ударите
.
Ако наблюдавате, ще видите, че ударите, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му. Онези, които бият, знаят колко удара трябва да се сложат върху всеки човек. Колко удара могат да ударят на човека? Жената на един евангелски проповедник умряла и оставила само едно дете. Проповедникът се оженил за втора, но тя не обичала детето на първата жена и често го биела.
към беседата >>
Ако наблюдавате, ще видите, че
ударите
, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му.
Казват, че еди-кой си имал правото. Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава слабия, защото повече ще го бият. Когато бият слабия, по-добре е другият слаб да седи и да брои ударите.
Ако наблюдавате, ще видите, че
ударите
, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му.
Онези, които бият, знаят колко удара трябва да се сложат върху всеки човек. Колко удара могат да ударят на човека? Жената на един евангелски проповедник умряла и оставила само едно дете. Проповедникът се оженил за втора, но тя не обичала детето на първата жена и често го биела. Един ден, като дигнала ръката си да го удари, ръката ѝ останала във въздуха.
към беседата >>
Онези, които бият, знаят колко
удара
трябва да се сложат върху всеки човек.
Не си давайте мнението. Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава слабия, защото повече ще го бият. Когато бият слабия, по-добре е другият слаб да седи и да брои ударите. Ако наблюдавате, ще видите, че ударите, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му.
Онези, които бият, знаят колко
удара
трябва да се сложат върху всеки човек.
Колко удара могат да ударят на човека? Жената на един евангелски проповедник умряла и оставила само едно дете. Проповедникът се оженил за втора, но тя не обичала детето на първата жена и често го биела. Един ден, като дигнала ръката си да го удари, ръката ѝ останала във въздуха. Какво показва това?
към беседата >>
Колко
удара
могат да
ударят
на човека?
Слабият не трябва да отива да защищава силния, защото той няма полза от него. Слабият не трябва да защищава слабия, защото повече ще го бият. Когато бият слабия, по-добре е другият слаб да седи и да брои ударите. Ако наблюдавате, ще видите, че ударите, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му. Онези, които бият, знаят колко удара трябва да се сложат върху всеки човек.
Колко
удара
могат да
ударят
на човека?
Жената на един евангелски проповедник умряла и оставила само едно дете. Проповедникът се оженил за втора, но тя не обичала детето на първата жена и често го биела. Един ден, като дигнала ръката си да го удари, ръката ѝ останала във въздуха. Какво показва това? Че всякога човек не може да бие.
към беседата >>
Един ден, като дигнала ръката си да го
удари
, ръката ѝ останала във въздуха.
Ако наблюдавате, ще видите, че ударите, които се слагат върху някого, никога не могат да надминат силите му. Онези, които бият, знаят колко удара трябва да се сложат върху всеки човек. Колко удара могат да ударят на човека? Жената на един евангелски проповедник умряла и оставила само едно дете. Проповедникът се оженил за втора, но тя не обичала детето на първата жена и често го биела.
Един ден, като дигнала ръката си да го
удари
, ръката ѝ останала във въздуха.
Какво показва това? Че всякога човек не може да бие. Мислите ли, че ако имате вяра и любов към Бога, към ближния си и към себе си, че някой може да ви бие? Това е невъзможно. Боят всякога има психологическо основание.
към беседата >>
11.
Внушение
,
МОК
, София, 1.12.1939г.,
Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой
удари
веднъж, някой
удари
два пъти.
Тя хваща човека за носа, да събуди ума му. Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете.
Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой
удари
веднъж, някой
удари
два пъти.
Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави? Мен ми разправяше един господин.
към беседата >>
Питам, без да
удари
, не може ли?
Ти не мислиш, хремата иде, да те накара да мислиш. Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти.
Питам, без да
удари
, не може ли?
Какво допринася ударът? Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави? Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите.
към беседата >>
Какво допринася
ударът
?
Като дойде хремата, започваш да се секнеш. Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли?
Какво допринася
ударът
?
Че той, като удари, става по-егоистичен, събужда с удара задната част на мозъка. Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави? Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита.
към беседата >>
Че той, като
удари
, става по-егоистичен, събужда с
удара
задната част на мозъка.
Когато се раздвижи твоят ум да мислиш, тя си заминава. Аз бих желал да ми кажете как си хващате носа, как се секнете. Вие някой път, като говорите, говорите, и тропнете с крак, кажете: „Това не се търпи.“ Някой път някой удари веднъж, някой удари два пъти. Питам, без да удари, не може ли? Какво допринася ударът?
Че той, като
удари
, става по-егоистичен, събужда с
удара
задната част на мозъка.
Казва: „Не се търпи тази работа.“ Щом като не може да търпи, какво трябва да прави? Мен ми разправяше един господин. Казва: „Учеха ме как да яздя кон.“ Оседлали един луд кон, хванал го той за юздата и казва: „Уповавай на мене.“ „Качих се на коня, но не си турих краката в зингиите. Щом се качих, конят започна да рита. Аз си казах: „Опасна работа.“ Оставих се тъй.
към беседата >>
Ако се противи, веднага ще му
удари
три
удара
по носа.
Казва: „На всяко възражение има хиляда лева глоба.“ Глобят те веднъж, ти пак възразиш, пак те глобят още хиляда лева. Три пъти като възразиш – три хиляди лева. На годината като те глобят десет пъти по три хиляди лева, какво възражение ще дадеш? Казваш: „Вие нямате право.“ В Америка стражарите казват по някой път на европейците, че не трябва да ходят по дадено място.
Ако се противи, веднага ще му
удари
три
удара
по носа.
Щом те повика да идеш в участъка, тръгни с него. Той е човек висок шест лакти, после, с една ръка си вдига седемдесет кила, какво ще се противиш? „Ама вие нямате право.“ Какво право ще търсиш? Право може да търсиш само от онзи, който те обича. Онзи, който не те обича, от него никакво право не търси.
към беседата >>
Накъдето вървиш,
удариш
се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място.
Няма човек какво да се бори като Дон Кихот с мелници. Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите. Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила.
Накъдето вървиш,
удариш
се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място.
На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден.
към беседата >>
На друг камък се
удариш
, и него тури другаде.
Няма да си представяш, че мелницата е нещо, защото мелницата ще го подеме, ще го хвърли. С мелници не трябва да се борите. Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място.
На друг камък се
удариш
, и него тури другаде.
Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака. Някой, като удари крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи. Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“
към беседата >>
Някой, като
удари
крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи.
Казвам, в сегашния живот, в който се намирате, трябва да впрегнете ума си на работа. Човек трябва да бъде готов за всяка работа, където и да е, ако вие спазвате следните правила. Накъдето вървиш, удариш се в някой камък, не се сърди, но вземи този камък, че го тури на друго място. На друг камък се удариш, и него тури другаде. Ти по този начин ще създадеш един характер и няма да си удряш крака.
Някой, като
удари
крака си в камъка, че го ритне и още веднъж го заболи.
Неволно става, мисли, че камъкът е жив. Пък камъкът казва: „Аз съм благороден. Като дойдеш при мене, ще си дигнеш крака нагоре.“ Казвам, всяко едно препятствие като срещате в живота, разрешавайте го. Ако не можете да го разрешите, оставете го настрана.
към беседата >>
12.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Сърцето ти трябва да има 75
удари
на минута.
Понеже, ако нямаше, тя не щеше да дойде при вас. Ако нямаше в живота топлина, той не би дошъл при вас. В една мисъл има топлина, понеже ако нямаше топлина, тая мисъл не би дошла при вас. Някой път ръцете ви са студени, нали? Турете си ръката си на сърцето си или на китката на ръката, дето бие пулсът и вижте колко ви е пулсът на минута. Прочети.
Сърцето ти трябва да има 75
удари
на минута.
7 плюс 5 колко прави? 12. 75 е естественият пулс. Някой път може да има по-бързо биене. Има един космичен закон, ритмичен закон, който кара сърцето на всички хора да бие еднакво. Но някой път има търкане, намалява се пулсът.
към беседата >>
И като
удариш
, и този, когото си
ударил
, да му е приятно, и тебе да ти е приятно.
Да кажеш: „Ако биеш, да биеш на свят.“ Че онзи да ти благодари после. Ти си капелмайстор. Колко начина има на биене? Кой ви е най-симпатичен начин да биете? Като биеш, да ти е приятно.
И като
удариш
, и този, когото си
ударил
, да му е приятно, и тебе да ти е приятно.
Един мъж ми разправяше. Той казал на жена си: „Ти какво си ходила да говориш нещо заради мене? “ Тя казала: „Ти какво си ходил да слушаш какво съм говорила аз? “ И той ми разправя: „Стана ми приятно и почнах да мисля. Намерих, че тя, каквото е говорила, не е права.
към беседата >>
13.
Посещение на Бога. Работа и учение
,
УС
, София, 10.12.1939г.,
Той казва: „Не трябва да бия.“ Той взема чука и иска да
удари
камъка, но си казва: „Може да го боли камъка.“ Не иска да го бие.
Тя е най-тежката работа. И всеки един човек, който има слаба воля, той не може да живее добре на физическото поле и религиозните хора са много слаби по воля. Религиозният знае да се моли хубаво, да пише хубаво, да декламира хубаво, но като му дадеш нещо да гради, кола да кара, не може. Той проповядва, че не трябва да се бие коня, че човек трябва да има братско отношение към всички, а пък светският човек работи с камшика. Религиозният остава коня и конят не върви.
Той казва: „Не трябва да бия.“ Той взема чука и иска да
удари
камъка, но си казва: „Може да го боли камъка.“ Не иска да го бие.
После тури една греда, но Писанието казва, че не трябва да се дяла. И я туря без дялане, та да мине без страдание. Без страдание може ли? Може без страдание, но нищо няма да стане. Без страдание нищо няма да стане, а пък със страдание, нещо ще стане.
към беседата >>
14.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Някой път го
удари
,
удари
му шамарче.
Ако е готов да се разпне за нея на кръста. Това значи да бие от любов. Били ли сте вие някога от любов? Аз съм виждал как бият от любов. Когато някое дете се разгневи, майка му го напръска със студена вода и то дойде на себе си.
Някой път го
удари
,
удари
му шамарче.
Това е биене от любов. Казано е в Писанието, че когото Бог обича, него наказва. Наказва го, но не както ние се наказваме. Когото Бог обича, дава му страдания. Страданията, това са работа, която се дава на човека да свърши.
към беседата >>
Има случаи в живота, когато хората имат
удар
от слънцето.
Този човек полудял заради моето учение. Какво ще кажете за всички ония хора в Америка, в Русия, в Германия и по целия свят, които са полудели? За кого са полудели те? Кой е виновен? Казвам: Щом това учение може да подлудява хората, то може и да ги оздравява.
Има случаи в живота, когато хората имат
удар
от слънцето.
Слънцето ли е виновно за това? Не е виновно Слънцето, но нечиста кръв имат те. При това, някои хора ходят посред обяд, когато слънцето е най-силно, и то без шапки. Ако не можеш да понасяш силните слънчеви лъчи, щом дойде девет часът, ще се скриеш в стаята си. Ако пък имаш работа и до обяд, ще носиш шапка с особена форма, да се разбиват слънчевите лъчи.
към беседата >>
15.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 17.12.1939г.,
Нали е казано, че няма да
удариш
ногата си в камък.
Той се опита да изкушава Христа. Той Му каза: „Нали си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат на хляб.“ Христос му отговори: „Този хляб, който хората ядат, е само едно условие. Който яде този хляб, той умира. Но който яде от Словото, което излиза от устата на Бога, никога не умира.“ После дойде второто изкушение. Той каза на Христа: „Слез сега от този храм.
Нали е казано, че няма да
удариш
ногата си в камък.
Ангели ще дойдат да те дигнат, да не удариш крака си в камък. Хвърли се от този храм на земята, ангелите ще те носят.“ Христос му каза: „Махни се оттук, няма защо да изкушаваш Господа Бога Моего. Не е нужно отвън да се хвърлям, да опитвам силата и любовта на Бога.“ Най-после сатаната опита Христа доколко е тщеславен. Той му каза: „Виждам, че си умен човек, имаш големи знания, но ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства и всичката слава на света.“ Христос издържа и пред това изкушение. Днес всички хора се намират пред тези три изкушения: да превърнат камъните в хляб – с това се изпитва вярата им в Бога; да се хвърлят от храма, на който се качили – това значи да заемат високо обществено положение; и да се поклонят на света, за да спечелят всичкото богатство и сила.
към беседата >>
Ангели ще дойдат да те дигнат, да не
удариш
крака си в камък.
Той Му каза: „Нали си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат на хляб.“ Христос му отговори: „Този хляб, който хората ядат, е само едно условие. Който яде този хляб, той умира. Но който яде от Словото, което излиза от устата на Бога, никога не умира.“ После дойде второто изкушение. Той каза на Христа: „Слез сега от този храм. Нали е казано, че няма да удариш ногата си в камък.
Ангели ще дойдат да те дигнат, да не
удариш
крака си в камък.
Хвърли се от този храм на земята, ангелите ще те носят.“ Христос му каза: „Махни се оттук, няма защо да изкушаваш Господа Бога Моего. Не е нужно отвън да се хвърлям, да опитвам силата и любовта на Бога.“ Най-после сатаната опита Христа доколко е тщеславен. Той му каза: „Виждам, че си умен човек, имаш големи знания, но ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства и всичката слава на света.“ Христос издържа и пред това изкушение. Днес всички хора се намират пред тези три изкушения: да превърнат камъните в хляб – с това се изпитва вярата им в Бога; да се хвърлят от храма, на който се качили – това значи да заемат високо обществено положение; и да се поклонят на света, за да спечелят всичкото богатство и сила. Не, човек не се нуждае нито от пари, нито от високо обществено положение, нито от власт и от сила, дадени от света.
към беседата >>
16.
Сила, усет, мисъл
,
МОК
, София, 22.12.1939г.,
Допуснете, че вие си дигнете ръката и
ударите
един камък.
Тогава ние имаме в силата растене, живот, имаме и движение. С : У : М. Имате едно естествено състояние. Всяко естествено състояние вие не може да го имате без сила. Някой път, ако вие сте разтревожени, ако вашата мисъл може да бъде разтревожена от вашите чувства и вашите чувства може да бъдат разтревожени от вашата сила.
Допуснете, че вие си дигнете ръката и
ударите
един камък.
Какво ще почувства камъкът? Ще те заболи ръката. Този камък не мисли, няма какво да го биеш. Ти ще вземеш работата, ти ще издържиш работата. Този камък, когато е на равно, той никаква работа не върши.
към беседата >>
17.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Удари
веднъж, аз мълча.
Вие не сте имали моята опитност. Ако искам да видя някой път, колко сте търпеливи, трябва да имате моята опитност. Ако вие сте на моето място, бихте избягали някъде, бихте се дянали някъде си в някоя дупка. Понеже приемам някой път хората долу и се качвам горе, и казвам: „Искам да мисля.“ Тъкмо седна и размишлявам върху някоя важна мисъл и дойде някой на вратата и „трак“, „трак“. Някой път дойде ми мисълта да мълча.
Удари
веднъж, аз мълча.
Пак удари, „трак, трак, трак“. Само веднъж съм направил наблюдение. Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука.
към беседата >>
Пак
удари
, „трак, трак, трак“.
Ако искам да видя някой път, колко сте търпеливи, трябва да имате моята опитност. Ако вие сте на моето място, бихте избягали някъде, бихте се дянали някъде си в някоя дупка. Понеже приемам някой път хората долу и се качвам горе, и казвам: „Искам да мисля.“ Тъкмо седна и размишлявам върху някоя важна мисъл и дойде някой на вратата и „трак“, „трак“. Някой път дойде ми мисълта да мълча. Удари веднъж, аз мълча.
Пак
удари
, „трак, трак, трак“.
Само веднъж съм направил наблюдение. Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука. Рекох си: Ще седя така.
към беседата >>
18.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
Когато отидете при някой съвременен артилерист, който седи пред своето оръдие и го управлява, бие с него на петдесет–шестдесет километра разстояние, той е специалист, знае къде ще
удари
оръдието и какъв ефект ще има.
Кажи ми как може човек да се подмлади по нов начин.“ Сега аз не искам да ви тълкувам какви са били подбужденията на Никодима, нито на Христа – това няма да ви ползува. Съвременното човечество употребява много думи, без да разбира тяхното съдържание и техния произход. То не разбира, че всяка дума си има своя динамическа сила. Някои думи са много силни, а някои са много слаби.
Когато отидете при някой съвременен артилерист, който седи пред своето оръдие и го управлява, бие с него на петдесет–шестдесет километра разстояние, той е специалист, знае къде ще
удари
оръдието и какъв ефект ще има.
Той има един мерник, с който си служи и знае къде да мери. Той знае на какво разстояние ще удари с оръдието си. Казват за този артилерист, че знае много. Той знае само това, което е учил. Той знае само до шестдесет километра.
към беседата >>
Той знае на какво разстояние ще
удари
с оръдието си.
Съвременното човечество употребява много думи, без да разбира тяхното съдържание и техния произход. То не разбира, че всяка дума си има своя динамическа сила. Някои думи са много силни, а някои са много слаби. Когато отидете при някой съвременен артилерист, който седи пред своето оръдие и го управлява, бие с него на петдесет–шестдесет километра разстояние, той е специалист, знае къде ще удари оръдието и какъв ефект ще има. Той има един мерник, с който си служи и знае къде да мери.
Той знае на какво разстояние ще
удари
с оръдието си.
Казват за този артилерист, че знае много. Той знае само това, което е учил. Той знае само до шестдесет километра. Обаче от шестдесет километра нагоре той нищо не знае. Колкото да знае, щом мине шестдесетте километра и дойде до сто и двадесет или двеста километра, той нищо не знае.
към беседата >>
Какво значи да
удариш
точно?
Те знаят най-много до шестдесет километра. По-горе от шестдесет километра тяхното знание не отива. Те са учени хора до шестдесет километра. На едно място удрят няколко пъти и след два–три изстрела те улучват целта. Вие трябва да превеждате.
Какво значи да
удариш
точно?
Да удариш точно, това значи да определиш посоката. В удара посоката е винаги нагоре. Казват: „Той маже, глади.“ Когато казват, че някой маже, той е на плоскост, той не удря. Значи той работи на плоскост. Когато човек удря, посоката може да бъде нагоре или надолу.
към беседата >>
Да
удариш
точно, това значи да определиш посоката.
По-горе от шестдесет километра тяхното знание не отива. Те са учени хора до шестдесет километра. На едно място удрят няколко пъти и след два–три изстрела те улучват целта. Вие трябва да превеждате. Какво значи да удариш точно?
Да
удариш
точно, това значи да определиш посоката.
В удара посоката е винаги нагоре. Казват: „Той маже, глади.“ Когато казват, че някой маже, той е на плоскост, той не удря. Значи той работи на плоскост. Когато човек удря, посоката може да бъде нагоре или надолу. Изобщо, когато удряш нагоре, динамическата сила е една, когато удряш надолу, динамическата сила е друга.
към беседата >>
В
удара
посоката е винаги нагоре.
Те са учени хора до шестдесет километра. На едно място удрят няколко пъти и след два–три изстрела те улучват целта. Вие трябва да превеждате. Какво значи да удариш точно? Да удариш точно, това значи да определиш посоката.
В
удара
посоката е винаги нагоре.
Казват: „Той маже, глади.“ Когато казват, че някой маже, той е на плоскост, той не удря. Значи той работи на плоскост. Когато човек удря, посоката може да бъде нагоре или надолу. Изобщо, когато удряш нагоре, динамическата сила е една, когато удряш надолу, динамическата сила е друга. Та казвам: Когато говори, човек трябва да знае какво иска.
към беседата >>
Но когато някой мисли, че трябва да
удари
някого, той разбира нещата буквално.
Има задачи, които човек не е решил, но трябва да ги реши. Запример, самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? Запример, някой казва: „Иде ми понякога, като слушам някой да ми говори, да му плесна една плесница. Като че някой дявол ме кара да направя това.“ Това желание иде отвън, то е външно внушение.
Но когато някой мисли, че трябва да
удари
някого, той разбира нещата буквално.
Ударът може да бъде помилване. Вместо да се засилиш да удариш човека, приближи се при него и го поглади по лицето. В това отношение някои деца са разрешили добре този въпрос. Ако бащата е много строг и взискателен, детето се приближи тихо при него, погледне го в очите и започне да го милва по лицето. Бащата веднага омекне.
към беседата >>
Ударът
може да бъде помилване.
Запример, самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? Запример, някой казва: „Иде ми понякога, като слушам някой да ми говори, да му плесна една плесница. Като че някой дявол ме кара да направя това.“ Това желание иде отвън, то е външно внушение. Но когато някой мисли, че трябва да удари някого, той разбира нещата буквално.
Ударът
може да бъде помилване.
Вместо да се засилиш да удариш човека, приближи се при него и го поглади по лицето. В това отношение някои деца са разрешили добре този въпрос. Ако бащата е много строг и взискателен, детето се приближи тихо при него, погледне го в очите и започне да го милва по лицето. Бащата веднага омекне. Усмихне се и вземе детето си на ръце и го целуне.
към беседата >>
Вместо да се засилиш да
удариш
човека, приближи се при него и го поглади по лицето.
Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? Запример, някой казва: „Иде ми понякога, като слушам някой да ми говори, да му плесна една плесница. Като че някой дявол ме кара да направя това.“ Това желание иде отвън, то е външно внушение. Но когато някой мисли, че трябва да удари някого, той разбира нещата буквално. Ударът може да бъде помилване.
Вместо да се засилиш да
удариш
човека, приближи се при него и го поглади по лицето.
В това отношение някои деца са разрешили добре този въпрос. Ако бащата е много строг и взискателен, детето се приближи тихо при него, погледне го в очите и започне да го милва по лицето. Бащата веднага омекне. Усмихне се и вземе детето си на ръце и го целуне. Това означава плесница.
към беседата >>
19.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Къде е
ударението
?
Та казвам: Сега да ви дам следните думи: „Сила, здраве е богатство.“ Тия думи ще ги изпеете. Всички неща, които не са направени хубаво, имате право да ги критикувате, но хубавите неща не можете да ги критикувате. Умния човек, добрия човек, силния човек не може да ги критикувате. Си–ла – това са два тона. Тук има слизане отгоре надолу.
Къде е
ударението
?
На първата сричка. Тия думи могат да се изменят по много начини, но има само [един] истински начин. Щом изпееш нещо в съгласие с природата, ще придобиеш нещо. Щом при пението не придобиваш, ти не пееш хубаво. Ако не пееш хубаво, ще те критикуват.
към беседата >>
20.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Получаваш един
удар
.
Другата остава, като се посади орехът, сама по себе си пада. По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно.
Получаваш един
удар
.
Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши.
към беседата >>
Ударът
може да е в една секунда, но последици има този
удар
.
По който начин и да разбирате живота, човек има право да разглежда живота както иска. Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар.
Ударът
може да е в една секунда, но последици има този
удар
.
Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката. Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши. Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите.
към беседата >>
Този
удар
, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
Никога да се не спирате върху една фаза на живота. Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар.
Този
удар
, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на удара, не самия удар. Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши. Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия.
към беседата >>
Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на
удара
, не самия
удар
.
Разглеждайте живота, но не се спирайте само върху една фаза. Ти страдаш, казваш: „Лош е животът.“ Страданието е временно. Получаваш един удар. Ударът може да е в една секунда, но последици има този удар. Този удар, ако е силен, ще се мине ден–два, три, четири, ти чувстваш болката.
Не че всеки ден те удрят, но ти преживяваш последствията на
удара
, не самия
удар
.
Да допуснем, че някой те боднал с върха на една игла, имало един микроб, влиза в кръвта ти и впоследствие се образува една болест, с години не можеш да се освободиш. Бодването е много малко, но последствията са лоши. Та казвам, с всяка мисъл трябва да знаете как да се справите. Много мисли съдържат и лоши условия. Вие, ако бихте създали един свят, как бихте го създали?
към беседата >>
21.
Познаване на великото
,
НБ
, София, 7.1.1940г.,
Според мене истински военен, истински генерал е онзи, който, и куршум да го
удари
, да се намажи малко и да върви напред.
Сега във вестниците дават един портрет на Христа, рисуван от някакъв художник, но ако не бях прочел отдолу, че това е Христос, бих Го взел за някакъв генерал. Лицето му е мъжко, грубо. Досега поне рисуваха Христа с женствено лице, а в тази картина е много груб. Войнствеността на човека седи в неговата сила. Без сила никакъв военен не можеш да бъдеш.
Според мене истински военен, истински генерал е онзи, който, и куршум да го
удари
, да се намажи малко и да върви напред.
Не само един куршум да го удари, но и два, три, четири, пет или повече, той да продължава пътя си. Това е истински герой. А тъй, още от първия куршум да се повалиш на Земята, това не е никакво геройство. И във войната има нещо лошо – нещо добро. Във войната се вижда и доброто, и лошото на човека.
към беседата >>
Не само един куршум да го
удари
, но и два, три, четири, пет или повече, той да продължава пътя си.
Лицето му е мъжко, грубо. Досега поне рисуваха Христа с женствено лице, а в тази картина е много груб. Войнствеността на човека седи в неговата сила. Без сила никакъв военен не можеш да бъдеш. Според мене истински военен, истински генерал е онзи, който, и куршум да го удари, да се намажи малко и да върви напред.
Не само един куршум да го
удари
, но и два, три, четири, пет или повече, той да продължава пътя си.
Това е истински герой. А тъй, още от първия куршум да се повалиш на Земята, това не е никакво геройство. И във войната има нещо лошо – нещо добро. Във войната се вижда и доброто, и лошото на човека. Днешните войни са по-културни: от една страна убиват, от друга лекуват.
към беседата >>
22.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
По едно време нещо го
ударило
в краката.
Не, идеалният човек тепърва има да работи върху себе си. Сега ще ви приведа един пример. Един господин отива в Америка, в Бостон, да учи. По едно време той изпаднал, нямал пет пари в джоба си и трябвало да гладува три деня. Той ходил из Бостонските улици и се чудил какво да прави, да се нахрани: да работи, не искал; да проси, не може.
По едно време нещо го
ударило
в краката.
Навел се, вижда на земята една кесия. Отваря я, вътре петстотин долара. Той бил честен човек и тръгва да търси на кого принадлежи кесията. Оказва се, че тя била на един от студентите, който получил този ден хиляда долара, от които петстотинте оставил в кесията си, а другите петстотин задържал в себе си. Той получил кесията си, казал „благодаря“ на младия човек и си заминал, без да го възнагради.
към беседата >>
23.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
И тази бомба като се прати някъде, като
удари
Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
Ако ти нямаше напрежение отвътре, щеше да се сплеснеш, като пита ще станеш, че няма да имаш никаква дебелина. Ако нямаше налягане отвън, а имаше само напрежение отвътре, ти така ще се разшириш, така ще се разпръснеш, че ще станеш на малки частици. Бомбата по кой закон е направена? По закона на напрежението. При нея напрежението е по-силно от налягането.
И тази бомба като се прати някъде, като
удари
Земята, тези късове в нея като се разпръснат, ще станат на ситни частици и някои от тях може да направят хиляди пакости на ръка, крак и пр.
Сега, някой път вие обичате много да говорите. Но трябва да разбирате, че езикът е направен от ред бомби. И благодарение, че някой път думите не се разпръскват като бомби. Но някой път някоя дума, като се пръсне, прави поражение. Една дума може да порази няколко души.
към беседата >>
След като направиш една лоша постъпка, отде иде
ударът
?
Доброто ли или злото е напрежение? Или доброто и злото е налягане? Сега няма да го считам за погрешка, ако кажете невярно. Вие знаете какво нещо е доброто и злото. Какви са постъпките на злото?
След като направиш една лоша постъпка, отде иде
ударът
?
Отвън. Ако вървиш някъде и не внимаваш, може да падне керемида отгоре ти. Добро ли е това или зло? Зло е. Това е налягане. Сега, доброто иде като напрежение отвътре.
към беседата >>
Ударил
те е някой по главата.
По никой начин не може. Той не знае какво говори. Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне.
Ударил
те е някой по главата.
Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара? Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки.
към беседата >>
Как ще махнеш
удара
?
Вие се намирате в някоя мъчнотия и казвате: „Да се махне тази мъчнотия, че да отида да ям качамак.“ Ти имаш известна болест и казваш: „Да се махне болестта, че после да си гледам работата.“ Ти не знаеш какво говориш. Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла.
Как ще махнеш
удара
?
Няма какво да махаш удара. Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти. Ще кажеш, че светът е много неразумен.
към беседата >>
Няма какво да махаш
удара
.
Не е въпрос само да се махне болестта, но трябва да се уравновеси налягането. Един резултат не може да се махне. Ударил те е някой по главата. Кръвта е изтекла. Как ще махнеш удара?
Няма какво да махаш
удара
.
Главата трябва да заздравее. Ще туриш мехлем малко, ще се намажеш с него, ще правиш промивки. Природата ще създаде една нова кожа на мястото, за да предпази от външно влияние, и ще оздравее главата ти. Ще кажеш, че светът е много неразумен. Това не е наука.
към беседата >>
И самият професор, който е получил този
удар
, и той не е мислил добре.
Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал. Мислите ли, че този, който се е възползувал от чуждия труд, ще успее? Той не е постъпил добре.
И самият професор, който е получил този
удар
, и той не е мислил добре.
Той да се зарадва, че неговото съчинение излиза на бял свят. Сега аз ви говоря върху този предмет, понеже всички имате голямо налягане, кръвно налягане. Всички вие се оплаквате от кръвно налягане. Потребно е да се уравновесят нещата в човека. Да се уравновеси човешкото тяло с човешките чувства, с човешкия ум.
към беседата >>
24.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
На български може да е до̀бра –
ударението
е на първия слог, добра̀ –
ударението
е на втория слог.
Как ще произнесеш думата? Силата на думата зависи от произношението, което ѝ дадеш. Запример вие произнасяте една дума: добро. Какво означава доброто? Какво разбирате под думата добро?
На български може да е до̀бра –
ударението
е на първия слог, добра̀ –
ударението
е на втория слог.
В български думата добра има двояко значение: добра крушите, запример, е глагол и добра, прилагателно. Ако вие, като напишете думата добро, отмахнете всички опашки и чертици на буквите и останат само кръгчетата на буквите, какво ще разберете? Останат само пет нули. Туй са качествата на доброто. Вие не го разбирате.
към беседата >>
Когато пеем добро, вие казвате, че
ударението
падало на първата сричка, когато
ударението
в думата пада на втората сричка.
Даже при сегашните условия хората не могат да постигнат една десета от онова, което им е дадено. Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни.
Когато пеем добро, вие казвате, че
ударението
падало на първата сричка, когато
ударението
в думата пада на втората сричка.
Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка.
към беседата >>
Накъде трябва да се измени
ударението
?
Някои от вас или някои учени едва постигат една единица, други постигат две или три, другото остава непостигнато. Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни. Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка.
Накъде трябва да се измени
ударението
?
В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги?
към беседата >>
В думата добро, когато
ударението
пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват.
Та се изисква дълъг живот, да постигнем онова, което природата ни е дала. Вие имате повече, отколкото ви трябва, вие мислите, че имате по-малко. Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни. Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението?
В думата добро, когато
ударението
пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват.
Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка.
към беседата >>
Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй
ударението
пада на второто о.
Работете върху онова, което имате, не бъдете еднообразни. Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани.
Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй
ударението
пада на второто о.
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка.
към беседата >>
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с
ударението
на първата сричка и казваме добро̀ –
ударението
е на втората сричка.
Когато пеем добро, вие казвате, че ударението падало на първата сричка, когато ударението в думата пада на втората сричка. Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о.
Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с
ударението
на първата сричка и казваме добро̀ –
ударението
е на втората сричка.
Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка?
към беседата >>
Къде е
ударението
в думата добро винаги?
Накъде трябва да се измени ударението? В думата добро, когато ударението пада на втората сричка -ро, то са условията, които трябва да се използват. Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка.
Къде е
ударението
в думата добро винаги?
На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог.
към беседата >>
В думата благо къде е
ударението
?
Първите условия вече са минали: д, о, б, р, всички тия са използвани. Единственото условие, което не е използвано, е о-то, затуй ударението пада на второто о. Ние казваме: до̀бро – обръщаме се към лице с ударението на първата сричка и казваме добро̀ – ударението е на втората сричка. Къде е ударението в думата добро винаги? На втората сричка.
В думата благо къде е
ударението
?
На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове.
към беседата >>
В думата добро имаме вече накрая
ударението
, най-после ще видиш какви са последствията.
На втората сричка. В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог.
В думата добро имаме вече накрая
ударението
, най-после ще видиш какви са последствията.
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление. Сега някои се спират върху думите, как се пишат.
към беседата >>
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите
ударението
е в първите слогове.
В думата благо къде е ударението? На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията.
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите
ударението
е в първите слогове.
Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление. Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението.
към беседата >>
Когато впечатленията са към края, тогава
ударението
пада в края на думите.
На първата сричка. Защо е на първата сричка? Туй, което прави по-силно впечатление, то е на първия слог. В думата добро имаме вече накрая ударението, най-после ще видиш какви са последствията. Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове.
Когато впечатленията са към края, тогава
ударението
пада в края на думите.
Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление. Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата.
към беседата >>
Тази дума има закони, които определят
ударението
.
Следователно, когато впечатленията са силни, в думите ударението е в първите слогове. Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление. Сега някои се спират върху думите, как се пишат.
Тази дума има закони, които определят
ударението
.
Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести.
към беседата >>
Някога, като се измени
ударението
, изменя се и смисълът на думата.
Когато впечатленията са към края, тогава ударението пада в края на думите. Психологически ние даваме внимание на ония неща, които ни произвели силно впечатление, върху тях говорим повече. Слоговете на една дума, сами по себе си, не правят впечатление. Сега някои се спират върху думите, как се пишат. Тази дума има закони, които определят ударението.
Някога, като се измени
ударението
, изменя се и смисълът на думата.
Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести. Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират.
към беседата >>
(Учителят пее: „Благото е добро.“)
Ударението
може да се мести.
Тази дума има закони, които определят ударението. Някога, като се измени ударението, изменя се и смисълът на думата. Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро.
(Учителят пее: „Благото е добро.“)
Ударението
може да се мести.
Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави?
към беседата >>
Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада
ударението
.
Колко значения има думата пола? После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести. Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират.
Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада
ударението
.
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
към беседата >>
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени
ударението
.
После па̀ри и парѝ. Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести. Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението.
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени
ударението
.
Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика. Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще.
към беседата >>
Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на
ударението
.
Вземете друга дума: благост или вземете благото е добро. (Учителят пее: „Благото е добро.“) Ударението може да се мести. Старите езици, запример, не са оставяли препинателни знаци, те се подразбират. Отпосле, за удобство, ги оставят: точка, запетая, точка и запетая, две точки… Във всичките модерни езици според степента на езика и там пада ударението. Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението.
Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на
ударението
.
Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика. Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика.
към беседата >>
Ударенията
на един език може да се изменят за в бъдеще.
Когато човек говори на френски език или на английски език, изменя се смисълът на думите, ако се измени ударението. Има думи в английски, които еднакво се пишат, но се произнасят д или т от изменението на ударението. Ако един пълен човек, който е увит в много дрехи, трябва да мине през една малка дупка, какво трябва да прави? Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика.
Ударенията
на един език може да се изменят за в бъдеще.
Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи.
към беседата >>
В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря
ударението
, където падне.
Доста дрехи трябва да остави, трябва да се спити, да мине, трябва да се приспособи към условията. Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика. Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват.
В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря
ударението
, където падне.
Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи. Кое беше основното в лекцията?
към беседата >>
Но трябва в музиката да се съвпадат
ударенията
.
Щом искаш да пишеш на съвременен език, трябва да се приспособиш на законите към езика. Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне.
Но трябва в музиката да се съвпадат
ударенията
.
Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи. Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи. Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни.
към беседата >>
Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното
ударение
или трябва да се намерят думи подходящи.
Ударенията на един език може да се изменят за в бъдеще. Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията.
Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното
ударение
или трябва да се намерят думи подходящи.
Ако се намерят думи, на които ударението пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове. Сега това са второстепенни работи. Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни. Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално.
към беседата >>
Ако се намерят думи, на които
ударението
пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове.
Ако вземете старобългарски и новобългарски език, има голяма разлика. Значи думите остаряват. В новобългарски език, понеже е дадена по-голяма свобода, всеки туря ударението, където падне. Но трябва в музиката да се съвпадат ударенията. Тогава музиката трябва да се приспособи към музикалното ударение или трябва да се намерят думи подходящи.
Ако се намерят думи, на които
ударението
пада и съответства на вътрешния смисъл на думата, то съответства на музиката, защото във всяка песен думата трябва да съответства на музикалните звукове.
Сега това са второстепенни работи. Кое беше основното в лекцията? Реални неща са, които не се изменят и остават постоянни. Туй, което в тебе не се изменя и остава постоянно при всичките условия, то е реално. Онова, което се мени, е относителна реалност.
към беседата >>
25.
Един ден
,
УС
, София, 28.1.1940г.,
Ако някой
ударил
някого, казва: „Ти втори път да носиш една голяма сопа и като ти каже нещо, или те
удари
, цапни го по главата, да знае, как се говори.“ Вие сега минавате за доста способни ученици, имате обикновени задачи да решавате.
Втори път ще ти дам да бръкнеш, като излезеш от затвора, но умно да вземаш.“ Да допуснем, че някой твой приятел ти каже една обидна дума. Той вече те разиграва. Казва ти, че си будала. Защо не кажеш нещо на този твой приятел. Нагласи цяла една реч, че като срещнеш твоя приятел да му кажеш, че не си от простите.
Ако някой
ударил
някого, казва: „Ти втори път да носиш една голяма сопа и като ти каже нещо, или те
удари
, цапни го по главата, да знае, как се говори.“ Вие сега минавате за доста способни ученици, имате обикновени задачи да решавате.
Има задача за яденето, която не може да разрешите. Дойде ми на ум за един български абаджия, доста знатен абаджия във Варненско. Той имал един слуга, Стоян. Викат го на един българин да шие дрехи. Вижда, че приготовляват за обед кокошка и за да не яде неговият слуга, казва: „Той Стоян не яде кокошка.
към беседата >>
Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не
удариш
крака си.
Очите ви и те са много учени, които разпознават краските. Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър.
Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не
удариш
крака си.
Ти ще се захласнеш и като вървиш, удариш крака си в някой камък, това показва, че си немарлив. Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана.
към беседата >>
Ти ще се захласнеш и като вървиш,
удариш
крака си в някой камък, това показва, че си немарлив.
Те ще ви кажат всяка краска, каква степен има, какво ще ви донесе. Ръцете пък ще ви научат, как да бъдете справедливи, те са авторитет за това. Краката ще ви научат да бъдете добри. Човек, който не се отнася добре с краката си, той не може да бъде добър. Тръгнеш по пътя и ще внимаваш да не удариш крака си.
Ти ще се захласнеш и като вървиш,
удариш
крака си в някой камък, това показва, че си немарлив.
Всеки един недъг придобит на физическото поле, остава отпечатък в духовния свят. Съществува един голям дисонанс, дето евреите допуснаха да се разпъне Христос, макар и Той да им прости, носи още раните в духовното си тяло, носи и раната в сърцето си, нали го мушнаха в сърцето. Христос чака тия хора, един ден да се повдигнат. Всичките добри хора в света, обърнатите евреи, ще се турят на туй място, да запълнят тази рана. Защото всички трябва да се пречистят, да се турят на неговата рана.
към беседата >>
26.
Трите връзки
,
ООК
, София, 31.1.1940г.,
Казваш: „Той знае френски език.“ Ако той пише и на 5 думи прави 5 погрешки, ако туря погрешно
ударенията
, той не знае френски.
Ще му дадеш една стая, в която да няма никой. И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри.“ Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога го владее добре? Когато пише без погрешка и произнася думите без погрешка.
Казваш: „Той знае френски език.“ Ако той пише и на 5 думи прави 5 погрешки, ако туря погрешно
ударенията
, той не знае френски.
Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език все има ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето? Да опростим езика.“ А пък французите турят ударения. В български език не се сричат думите, но в английския се сричат.
към беседата >>
Българите с
ударения
много не се занимават, понеже е много сложно с
ударения
(знаци за
ударения
).
И той да разполага с нея, както си иска. Някой път казваме: „Да бъдем добри.“ Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога го владее добре? Когато пише без погрешка и произнася думите без погрешка. Казваш: „Той знае френски език.“ Ако той пише и на 5 думи прави 5 погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски.
Българите с
ударения
много не се занимават, понеже е много сложно с
ударения
(знаци за
ударения
).
В старобългарския език все има ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето? Да опростим езика.“ А пък французите турят ударения. В български език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаеш да сричаш думите в английския език, няма да знаеш добре произношението и правописа.
към беседата >>
В старобългарския език все има
ударения
.
Някой път казваме: „Да бъдем добри.“ Една работа кога е добра? Онзи, който говори на френски, кога го владее добре? Когато пише без погрешка и произнася думите без погрешка. Казваш: „Той знае френски език.“ Ако той пише и на 5 думи прави 5 погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения).
В старобългарския език все има
ударения
.
А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето? Да опростим езика.“ А пък французите турят ударения. В български език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаеш да сричаш думите в английския език, няма да знаеш добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл.
към беседата >>
Да опростим езика.“ А пък французите турят
ударения
.
Когато пише без погрешка и произнася думите без погрешка. Казваш: „Той знае френски език.“ Ако той пише и на 5 думи прави 5 погрешки, ако туря погрешно ударенията, той не знае френски. Българите с ударения много не се занимават, понеже е много сложно с ударения (знаци за ударения). В старобългарския език все има ударения. А пък българинът сега казва: „Защо да си губим времето?
Да опростим езика.“ А пък французите турят
ударения
.
В български език не се сричат думите, но в английския се сричат. И ако не знаеш да сричаш думите в английския език, няма да знаеш добре произношението и правописа. Всяка буква си има своя смисъл. Вие изучавате езика, но сте го изучили много механично. Вий например казвате думата „добро“.
към беседата >>
Там има такива
ударения
, че само от
ударения
ще ти се замае главата.
На по-силния казваш: „Моля“, а пък на по-долния от тебе казваш: „Иди.“ Казваш на слугата си: „Иди.“ Но в българския език думата „иди“ има две значения. Иде някой отнякъде към тебе. После, казваме „иди“, т.е. върви нататък. Духовният език е много сложен.
Там има такива
ударения
, че само от
ударения
ще ти се замае главата.
Всички вие все страдате от ударения, като не знаете как да ги поставите. Всички вие страдате от това. Ще ви приведа идеята, ще ви изясня идеята, която има в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем: предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири с една гъдулка.
към беседата >>
Всички вие все страдате от
ударения
, като не знаете как да ги поставите.
Иде някой отнякъде към тебе. После, казваме „иди“, т.е. върви нататък. Духовният език е много сложен. Там има такива ударения, че само от ударения ще ти се замае главата.
Всички вие все страдате от
ударения
, като не знаете как да ги поставите.
Всички вие страдате от това. Ще ви приведа идеята, ще ви изясня идеята, която има в моя ум. Един цар излязъл инкогнито, на български ще кажем: предрешен. Гледа един беден човек със съдрана риза, със съдрани гащи, свири с една гъдулка. Децата, момчета и момичета, играят наоколо.
към беседата >>
Вървиш по пътя и си
удариш
крака – каква е тая погрешка?
Защо ще имаш една хубава мисъл и после ще я туриш в калта? Или имаш едно хубаво чувство и после го хвърлиш. Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после – спрямо нашите ближни и спрямо хората. Когато съгрешиш спрямо себе си, как ще се справиш с това?
Вървиш по пътя и си
удариш
крака – каква е тая погрешка?
Направил си погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извиняваш. Как ще я извиниш, когато удариш крака си? Ще вземеш чук и ще махнеш този камък от пътя. Но с това не оздравява кракът ти. Как се извинявате вие на вашия крак?
към беседата >>
Как ще я извиниш, когато
удариш
крака си?
Това не е ново. Най-първо ние грешим спрямо себе си, после – спрямо нашите ближни и спрямо хората. Когато съгрешиш спрямо себе си, как ще се справиш с това? Вървиш по пътя и си удариш крака – каква е тая погрешка? Направил си погрешката спрямо вашия крак и трябва да се извиняваш.
Как ще я извиниш, когато
удариш
крака си?
Ще вземеш чук и ще махнеш този камък от пътя. Но с това не оздравява кракът ти. Как се извинявате вие на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки.“ Обаче в истинския път на живота, щом тръгнеш, окото ти ще бъде отворено.
към беседата >>
Ще разгледаш целия път, ще гледаш по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимаваш да не
удариш
крака си.
Ще вземеш чук и ще махнеш този камък от пътя. Но с това не оздравява кракът ти. Как се извинявате вие на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки.“ Обаче в истинския път на живота, щом тръгнеш, окото ти ще бъде отворено.
Ще разгледаш целия път, ще гледаш по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимаваш да не
удариш
крака си.
Ако удариш крака си, нямаш уважение и почитание към него. Тогава нямаш уважение към доброто в света. Щом нямаш уважение и почитание към доброто, ти не можеш да ги направиш. Ти можеш да го направиш, но това не е добро. Сега, да ме разберете ясно.
към беседата >>
Ако
удариш
крака си, нямаш уважение и почитание към него.
Но с това не оздравява кракът ти. Как се извинявате вие на вашия крак? Вие не му се извинявате, но казвате: „Стават такива погрешки.“ Обаче в истинския път на живота, щом тръгнеш, окото ти ще бъде отворено. Ще разгледаш целия път, ще гледаш по пътя дали има издигнато или гладко и ще внимаваш да не удариш крака си.
Ако
удариш
крака си, нямаш уважение и почитание към него.
Тогава нямаш уважение към доброто в света. Щом нямаш уважение и почитание към доброто, ти не можеш да ги направиш. Ти можеш да го направиш, но това не е добро. Сега, да ме разберете ясно. Ако вземеш едно житно зърно и го туриш на един камък отгоре, ти не си свършил никаква работа.
към беседата >>
27.
Светлината на Любовта
,
НБ
, София, 4.2.1940г.,
Той казва: „Не я
ударих
, а само помилвах.“ Казвам: В тебе мисълта била да я лепнеш, но страхът се явил и ти си изменил.
Ще идеш, ще ѝ се изповядаш. Но да не направиш някой долап? Никакви долапи няма да правиш. Ще ѝ се изповядаш, ще ѝ искаш извинение, тя може да ти прости.“ В какво седи погрешката? Че той я помилвал, плеснал с двете ръце, а пък тя се докачила.
Той казва: „Не я
ударих
, а само помилвах.“ Казвам: В тебе мисълта била да я лепнеш, но страхът се явил и ти си изменил.
Ти искаш да лъжеш, това не може тъй. Сега разглеждам живота изобщо, ни най-малко не се спирам върху вашия живот. Понеже хиляди и хиляди поколения са живели и са се мъчили, казвате: „Така е създал Господ света.“ Не е създал Господ така света. Този свят трябва да се приготви, понеже светът за бъдеще не може така да живее. Ние само се петним.
към беседата >>
28.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Че, наместо да помилва брата си, той го
ударил
, че го осакатил, убил го.
Когато хората започнаха да крадат. Преди да са крали, имаше ли кражба? Убийството кога влезе? Когато хората излязоха из рая, когато Каин уби Авела. „Уби“ какво значи?
Че, наместо да помилва брата си, той го
ударил
, че го осакатил, убил го.
Има много думи, които имат двояк смисъл. „Биен“ на френски значи едно, на български съвършено друго значи (bien (фр.) – добре). Ние казваме: „Бит“. „Бит“ значи начин на живота на даден народ; „бит“ значи и друг да го бил. Казвам: Не туряйте лошо съдържание на думите.
към беседата >>
Те ще дойдат, лошите мисли, но гледай по възможност
ударът
да е по-слаб.
Не носете еднообразни мисли! Няма нещо по-лошо от еднообразната мисъл. Тя е като един чук, удряш на едно място. Никога не удряй силно. Никога не слагай една лоша мисъл в себе си.
Те ще дойдат, лошите мисли, но гледай по възможност
ударът
да е по-слаб.
Всеки ден противодействувай. Не казвайте: „Аз остарях“, но кажете: „Аз придобих знание.“ Що ще кажеш: „Остарях“? Свързвайте знанието със старостта. Защото вие свързвате два полюса, които са несъвместими. Свързвате знанието, което е силно, свързвате слабостта със старостта.
към беседата >>
29.
Пестене на енергията
,
МОК
, София, 16.2.1940г.,
Туй, което не обичаш – искаш да вземеш един камък и да го
удариш
.
И туй, което не обичаш, го помниш, защото омразата, необичта е противното на любовта. Туй, което го обичаш, го помниш и това, което го мразиш, го помниш. Към нещата, които обичаш, имаш едно разположение, към нещата, които не обичаш, имаш друго разположение. Запример обичаш едно агне. Щом го обичаш, искаш да минеш край него, да го погледаш, да го погладиш, да го помилваш.
Туй, което не обичаш – искаш да вземеш един камък и да го
удариш
.
Да кажем, ако видите една змия, какво ще направите? Някой, като види змия, иска да се отстрани. Друг, като види змия, има желание да я удари, да я убие. Тази е естествена борба в природата. Тази змия много пъти ви е правила пакост, сега, понеже си станал по-силен от нея, искаш да си отмъстиш.
към беседата >>
Друг, като види змия, има желание да я
удари
, да я убие.
Запример обичаш едно агне. Щом го обичаш, искаш да минеш край него, да го погледаш, да го погладиш, да го помилваш. Туй, което не обичаш – искаш да вземеш един камък и да го удариш. Да кажем, ако видите една змия, какво ще направите? Някой, като види змия, иска да се отстрани.
Друг, като види змия, има желание да я
удари
, да я убие.
Тази е естествена борба в природата. Тази змия много пъти ви е правила пакост, сега, понеже си станал по-силен от нея, искаш да си отмъстиш. Да кажем сега, тази змия, която ти е направила голяма пакост в миналото, сега виждаш, че е останала назад в своето развитие, ти искаш да ѝ покажеш, да ѝ се отплатиш за миналото. Казвам, във вашето развитие, да развивате вашата памет, трябва да има един контраст. Как ще изглежда, ако наредите десет–петнайсет върха без контраст?
към беседата >>
30.
Добрият път
,
УС
, София, 18.2.1940г.,
Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада
ударението
.
Защото, ако нямаш един буден ум да наблюдаваш и да използуваш парите, то е безпредметно. Но ще се молиш да имаш един отличен ум и парите ще дойдат сами при ума ти. Ето имате един българин като Мазаров, който има един глас, всичките викат, пляскат, казват: „Дарба има човекът.“ Не само дарба, но се е учил. Като седя и го слушам, той е българин, пее на италиански,тя пее на български и се разбират. Любовни работи развиват.
Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада
ударението
.
Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи. Любовното ударение във всичките народи е едно и също. Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото?
към беседата >>
Любовното
ударение
във всичките народи е едно и също.
Като седя и го слушам, той е българин, пее на италиански,тя пее на български и се разбират. Любовни работи развиват. Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада ударението. Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи.
Любовното
ударение
във всичките народи е едно и също.
Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото? “ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане. Всичките езици на всички хора разбират едно и също нещо. Може да го кръщават различно, но всички те усещат в дадения случай едно и също.
към беседата >>
31.
Словото бе Бог
,
НБ
, София, 18.2.1940г.,
Това място бе като
ударено
.“
Един български свещеник ми разказваше една своя опитност. „Бях се отклонил от живота си. Един ден моят ръководител, един старец с брада, с хубаво лице, се явява при мене, погледна ме и ми казва: „Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу? “ Като ми каза това, той ме бутна отпред по челото и си замина. Като станах сутринта, гледам, там, дето ме бутна с пръста си, едно черно място, което стоя повече от един месец.
Това място бе като
ударено
.“
Някой път вие се спирате и казвате: „Да го обичам или да не го обичам? “ Това не е философия. Вие не можете да философствувате да обичате или да не обичате. Любовта изключва всякаква философия. Всичките нещастия в света произтичат от неразбиране на законите.
към беседата >>
32.
Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога
,
ООК
, София, 21.2.1940г.,
Един чук е лош, може да те
удари
, но с този чук се правят къщи.
Светът, който е създаден, той е добър. Казваме: „Светът е лош.“ То е заблуждение. Криво мислим. Човешките творби, те са лоши. В света, каквито и да са хората, и най-лошите хора са добри.
Един чук е лош, може да те
удари
, но с този чук се правят къщи.
Едно рало е лошо, но благодарение на това рало се оре земята, дава жито. Една мотика е лоша, но благодарение на мотиката много неща се копаят. Водата е лоша, залива, но благодарение на нея хората живеят. Злото произтича, че ние подпушваме някои неща в себе си. Казвате: „Не може да живеем.“ Какво ти коства да обичаш?
към беседата >>
33.
Разумни основи
,
МОК
, София, 23.2.1940г.,
Нейните
удари
са силни, затова тя се нарича безпощадна.
Една малка искрица ще внесе вътре в живота. Та казвам, това, което внася най-малката светлина в човешкия ум, то е начатък на любовта. Туй, което внася най-много, то е мъдростта, тя внася най-много светлина. Обстановката е такава, че перпендикулярно пада, затова много дава. Тук любовта върви по права линия, мъдростта върви по перпендикуляр.
Нейните
удари
са силни, затова тя се нарича безпощадна.
Не че тя е безпощадна, но естеството ѝ е такова. Любовта и истината вървят по права линия, те са два полюса. Любовта и истината, това са две страни. Ако човек иска да разбира любовта, той трябва да има на противоположния полюс истината. Вие по някой път искате да разбирате любовта чрез мъдростта, законът е вече друг.
към беседата >>
34.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Направил една грешка в служенето и свещеникът му
ударил
една плесница, че така не се служи.
Става експлозията в класа. Сега вие седите във вашите лаборатории, кажете една малка дума, но не знаете, че то ще внесе във вашия живот цяло едно разстройство. Аз да ви приведа един пример. Един млад български свещеник, един от най-добрите свещеници в България – няма да му кажа името, но само за пример го вземам – служил във Варненско. В службата идва един дякон, който не знаел още добре реда в църквата, как да служи.
Направил една грешка в служенето и свещеникът му
ударил
една плесница, че така не се служи.
След време този дякон станал владика и така се случва, че става владика във Варненската епархия. Този свещеник двадесет години опъвал каиша за тази плесница. Ти ще простиш прегрешението на дякона, защото той може да стане владика някога. Вие често седите в себе си и често биете вашите дякони. Не мислите, че вашият дякон ще стане владика в същата епархия.
към беседата >>
35.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Хиляди
удара
може да нанесе, но създава тази статуя.
Обаче, сега той минал тази зона. При сегашните времена Бог решил да му даде не едно каменно сърце, но едно сърце направено от фина материя, да стане по отзивчив на страданията, които съществуват в живота. И казва: „В това сърце ще напиша закона си.“ Този закон сега се пише. Тия страдания в света не са нищо друго, освен че писмото се пише, законът се пише. Вземете един склуптор, който започва да работи на своята статуя със своите чукчета.
Хиляди
удара
може да нанесе, но създава тази статуя.
Всеки един чук остава своите последствия. Не че в живота си този склуптор ще се занимава само с една статуя. След като свърши статуята, оставя я. Но казвам: Всеки един от вас е като един склуптор, трябва да работи върху своя ум. Като погледнете човека, виждате до каква степен е дошъл, какво е изваял.
към беседата >>
36.
Става истина
,
НБ
, София, 3.3.1940г.,
Туй дете повиква майка си, казва: „Мамо, ела отнякъде, да видиш, утрепаха ме от бой.“ И като дигнала ръката си да го
удари
, стои ръката във въздуха, не може да си снеме ръката, че детето трябвало да се моли и тя трябвало да обещае, че нямало да бие детето повече и като обещала, ръката се освободила.
Туй се е случило в Свищов. На един евангелски проповедник умира му първата жена. Тя оставила едно любимо дете. Иде втората му жена и понеже обичала да го потупва детето, понеже не е нейно, като дойде бащата, все ще му намери някаква вина, че туй направило, онуй направило и постоянно кара проповедника да го бие. Той като замине, тя го налага.
Туй дете повиква майка си, казва: „Мамо, ела отнякъде, да видиш, утрепаха ме от бой.“ И като дигнала ръката си да го
удари
, стои ръката във въздуха, не може да си снеме ръката, че детето трябвало да се моли и тя трябвало да обещае, че нямало да бие детето повече и като обещала, ръката се освободила.
Казвам: Ако някой път ви бият много, апелирайте към тази Жена. Жените да апелират към Жената. Мъжете да апелират към Мъжа. И тогава онези, които ви измъчват, Писанието казва: „Мое е отмъщението. Аз ще дам всяко отмъщение.“ Има Един заради нас, Който се застъпва.
към беседата >>
37.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
Дойде, един
удар
и на земята те повали, смуче ти кръвта и се свърши работата.
Значи сърцето работи. Когато има недоволство в ума си, тогава има една политика, една гънка, едно свиване, както мечката, която е намислила да яде някого. Като срещне някого, когато решила да яде – аз да ви кажа кога една мечка решила да ви яде или не, да бягате: ако започне да си глади козината, тя е намислила да те яде. Казва: „Ще се намажа.“ Когато няма да ти причини никаква вреда, нахохори си козината, щръкне, взема един страшен вид, после те плюе, плюе и си замине. Когато ще те яде, глади си козината, плюене няма.
Дойде, един
удар
и на земята те повали, смуче ти кръвта и се свърши работата.
Тъй прави мечката. Та казвам: Съвършенство в Христа имаше, тук учеше неща, които не знаеше. Вие ще кажете: „Как тъй съвършеният да не знае? “ Христос дойде да изучава един свят, който Той не е създал. Той дойде в един свят, който беше създаден чрез Него, Той дойде да види как е създаден.
към беседата >>
38.
Пътят към щастието
,
МОК
, София, 8.3.1940г.,
Дотогава, докогато сърцето ви бие нормално – седемдесет и два
удара
, то е гугуцане.
Ще повредят очите ти, нищо повече. Често в живота вие искате неща, които не са разумни. Вие искате щастие там, дето никак не съществува. Докато двете гълъбчета си гугуцат, вие сте щастливи. Щом престанат да си гугуцат вашите очи, нещастието ви дойде.
Дотогава, докогато сърцето ви бие нормално – седемдесет и два
удара
, то е гугуцане.
Щом престане туй гугуцане, веднага нещастието ще дойде. Дотогава, докогато краката ви се движат нормално, те си гугуцат, вие сте щастливи. Щом те престанат да се движат, веднага щастието изчезва. Защото в тялото, в което живеем, щом се спре нормалната дейност, която природата е вложила, нещастията започват. Та, най-първо, вие трябва да започнете да изучавате вашето тяло и правата на вашите удове.
към беседата >>
39.
Името Божие, Царството Божие и Волята Божия
,
ООК
, София, 20.3.1940г.,
Дойде някой, казваш: „Знаеш, като те
ударя
, какво ще стане?
Колко време се изисква да научите един кон да не рита? Вие сте нетърпеливи. Тази нетърпеливост от милиони години я носите. В миналите съществувания вие сте били във формата на един слон. Вие махате с ръцете – това са все животински състояния.
Дойде някой, казваш: „Знаеш, като те
ударя
, какво ще стане?
“ То е ритник. „Като те ударя…“ – „Ами аз като те ударя…“ Започва един удар, други удар. В Европа се дуелират със своите шпаги: единият мушне, другият мушне, като станат, ръкуват се и оттам насетне станат приятели. Трябва да се намушкат с шпагите, да почувствуват болка, единият го бутне, другият го бутне хубаво, сприятеляват се. Казвам: Когато ще се дуелирате, ако ще мушнеш, мушни го хубаво.
към беседата >>
„Като те
ударя
…“ – „Ами аз като те
ударя
…“ Започва един
удар
, други
удар
.
Тази нетърпеливост от милиони години я носите. В миналите съществувания вие сте били във формата на един слон. Вие махате с ръцете – това са все животински състояния. Дойде някой, казваш: „Знаеш, като те ударя, какво ще стане? “ То е ритник.
„Като те
ударя
…“ – „Ами аз като те
ударя
…“ Започва един
удар
, други
удар
.
В Европа се дуелират със своите шпаги: единият мушне, другият мушне, като станат, ръкуват се и оттам насетне станат приятели. Трябва да се намушкат с шпагите, да почувствуват болка, единият го бутне, другият го бутне хубаво, сприятеляват се. Казвам: Когато ще се дуелирате, ако ще мушнеш, мушни го хубаво. Не го мушкай да го убиеш, но като го бутнеш, да почувствува болка, да го накараш да страда. Аз се радвам, че вие страдате, понеже сте се дуелирали на бойното поле.
към беседата >>
40.
Трите закона
,
ООК
, София, 27.3.1940г.,
Като се хвърли тази граната, ще
удари
точно на място.
Как ще нагласят своите оръдия, че точно на място да удрят? Ако този артилерист тури топа на 100–200 метра, къде ще падат гранатите? Ако той рече да стреля нагоре, гранатите ще се върнат надолу. Тук се изисква малко геометрия. В дадения случай най-целесъобразното за този артилерист е един ъгъл от 45 градуса.
Като се хвърли тази граната, ще
удари
точно на място.
Сега някои верующи, като се молят, вдигне си главата, перпендикулярно нагоре гледа. Тъй като си дигаш главата, молитвата няма да достигне целта. Тя се връща. Не знаеш да се молиш. Да се молиш, ти трябва да туриш главата си на 45 градуса, тогава молитвата ти ще иде при Господа и ще се върне при тебе.
към беседата >>
Брат ти се обиди, че си му
ударил
шапката.
Про-стак. Вие турите, обидил се братът. Какво трябва да направиш? Сега, да ви обясня тази дума. Представете си, че вашият брат носи една грозна шапка 10 години на главата си, може да има половин кило мас горе на шапката, вие вече сте толкоз внимателен. Хващате тази шапка, удряте я на земята, значи: голям простак си, че носиш такава шапка.
Брат ти се обиди, че си му
ударил
шапката.
Той се обиди, понеже останал без шапка. Обидил се как тъй да му вземете шапката и да ударите. Какво трябва да направиш, за да се примириш с брата си? Ще идеш, ще купиш една хубава шапка. Ще дойдеш и ще кажеш: „О, моето братче!
към беседата >>
Обидил се как тъй да му вземете шапката и да
ударите
.
Сега, да ви обясня тази дума. Представете си, че вашият брат носи една грозна шапка 10 години на главата си, може да има половин кило мас горе на шапката, вие вече сте толкоз внимателен. Хващате тази шапка, удряте я на земята, значи: голям простак си, че носиш такава шапка. Брат ти се обиди, че си му ударил шапката. Той се обиди, понеже останал без шапка.
Обидил се как тъй да му вземете шапката и да
ударите
.
Какво трябва да направиш, за да се примириш с брата си? Ще идеш, ще купиш една хубава шапка. Ще дойдеш и ще кажеш: „О, моето братче! “, ще го погладиш и ще туриш шапката на главата. Ще се оправи работата.
към беседата >>
41.
Светлина, топлина, сила
,
УС
, София, 31.3.1940г.,
С тия плюскала, като дойде,
удари
те.
В тях физически се събрала толкоз енергия на физическото тяло, че не знаят, как да се справят със своята мускулна енергия, със силата и вследствие на това създават едно забавление – войната. Войната е едно голямо забавление. Едно време, не зная дали и във ваше време е било, едно време преди 30–40 години, децата обичаха да се занимават с едни пушкала, направени от свирчовина – бъз. Те правят малки топчици от коноп – конопени кълчища, турят вътре две–три. Като натисне дойдат до другата страна и плюснат.
С тия плюскала, като дойде,
удари
те.
Няма да направи рана, но като плюсне, ще подскочиш. Сега аз ги наричам тия деца с тия големите пушкала, плюсне те, подскочиш. Гледам всичките деца бяха много умни, носи плюскалото, те бяха на мода. Някои бяха малки, някои големи плюскала имаха. Ние разглеждаме сегашният живот от три становища.
към беседата >>
42.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Някой път, като стреля, като идеш, на един метър от предмета
ударил
.
Щом един човек пее, той се лекува. Някой казва: „Ако имаш една болка, ти може да си попееш.“ Може да си попееш и болката да си замине, но ако пееш, трябва да знаеш как да пееш. Сега, нека да ви дам един пример. Един мери с пушка в дървото. Ако е добър стрелец, ще премери с пушката хубаво, удря на място точно.
Някой път, като стреля, като идеш, на един метър от предмета
ударил
.
Той 100 пъти ще удари наоколо, но не може да удари мишенката. Ако имате една мисъл и тя не може да иде на своето местоназначение, защо ви е тази мисъл? По сегашното радио се предават правилно. За вас на Земята се интересуват вашите благодетели, които са в другия свят. Те постоянно, всеки ден и не само веднъж на ден искат да знаят вие какво мислите, но ежеминутно искат да знаят как вървите вие на Земята.
към беседата >>
Той 100 пъти ще
удари
наоколо, но не може да
удари
мишенката.
Някой казва: „Ако имаш една болка, ти може да си попееш.“ Може да си попееш и болката да си замине, но ако пееш, трябва да знаеш как да пееш. Сега, нека да ви дам един пример. Един мери с пушка в дървото. Ако е добър стрелец, ще премери с пушката хубаво, удря на място точно. Някой път, като стреля, като идеш, на един метър от предмета ударил.
Той 100 пъти ще
удари
наоколо, но не може да
удари
мишенката.
Ако имате една мисъл и тя не може да иде на своето местоназначение, защо ви е тази мисъл? По сегашното радио се предават правилно. За вас на Земята се интересуват вашите благодетели, които са в другия свят. Те постоянно, всеки ден и не само веднъж на ден искат да знаят вие какво мислите, но ежеминутно искат да знаят как вървите вие на Земята. Те се много интересуват.
към беседата >>
Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го
ударил
, той нямаше да стане владика.
Казвам: Ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл – владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва.
Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го
ударил
, той нямаше да стане владика.
Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.“ Казва: „Че как? “ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия.
към беседата >>
Ти си направил една погрешка, като си го
ударил
.
Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика.
Ти си направил една погрешка, като си го
ударил
.
Ти го направи владика.“ Казва: „Че как? “ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия. Като си го ударил, владика станал.
към беседата >>
Като си го
ударил
, владика станал.
Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.“ Казва: „Че как? “ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия.
Като си го
ударил
, владика станал.
Той не ти благодари за това, мисли, че от само себе си станал владика. Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие ще му дадете живот, владика да стане. Сега виждам, много владици имате, не много, но всеки има по един владика. Аз ви давам цяр. Ако ме слушате, вие ще се ползувате.
към беседата >>
Казва: „Клонът ме
удари
, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили,
ударили
те в окото.
Казват: „Много добро дете.“ Казвам: „На колко години е? “ – „Сега е на 15.“ Казвам: „На 21 година ще направи една погрешка.“ – „Как! – казва. – Тя е много добра.“ Казвам: „Да я пазите до 21 година.“ Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи.
Казва: „Клонът ме
удари
, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили,
ударили
те в окото.
Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се! “, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“ Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те удари, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време. Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода.
към беседата >>
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те
удари
, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време.
Тук, преди години, една вечер вървят три сестри из нашия Изгрев, минават покрай боровете вечерно време, едно клонче блъснало едната сестра в окото, намалко да я ослепи. Казва: „Клонът ме удари, тъмно, не виждам.“ Аз, когато вървя в гората, дигам си ръката пред очите, поздравявам растенията: „Добър ден, добър ден.“ Казвам на сестрата: „Ти, като си вървяла, не си поздравлявала растенията и те се докачили, ударили те в окото. Тъй като вървиш, мислиш, че пътят е отворен. Като ти кажат: „Спри се! “, спри се, намери някое място, дето да минеш безопасно.“
Та казвам: В живота има доста дървета и като минаваш покрай тях, някой клон може да те
удари
, може да те блъсне някъде и да страдаш дълго време.
Казвам: Трябва светлина, за да имаме обхода; трябва топлина, за да имаме обхода и трябва сила, за да имаме обхода. Аз искам да ви представя законите на природата какви са. Нямам предвид да ви кажа, че вие сте направили умишлено една погрешка. Всичките погрешки в света стават от незнание. Мен ми разправяше един брат, когато дошло електричеството тук (той се занимава с изкуство), казва: „Един ден взех една ютия, турих на контакта и понеже имах друга работа, турих я на шкафа.
към беседата >>
Дойде една граната през деня и
удари
на онова място, точно дето бяха войниците, и всички ги изпотрепа.
Като се махнах, гледах какво ще стане.“ Друг един офицер разправяше една своя опитност. Той излиза с целия взвод войници и нещо му казва на еди-кое си място да застане с войниците. Застават там и целия ден французи и англичани ги обстрелвали и запазени остават на това място. „На другия ден – казва – отивам и нещо ми казва да не заставам там. Казвам на войниците да дойдат с мене, но те казват: „Ние вчера там бяхме запазени, и днес ще отидем там.“ Аз отидох на друго място, дето ми се каза.
Дойде една граната през деня и
удари
на онова място, точно дето бяха войниците, и всички ги изпотрепа.
Аз, който бях на друго място, останах жив.“ Не мислете, че едно място ще бъде вечно спасително заради вас. Вчера може да е било спасително, днес ще бъде ново. Някой казва: „Вчера мислех много добре.“ Вчера за вчера. Всеки един човек трябва да се вслушва в себе си да направи нещо по-хубаво. Всеки един от вас може да има по едно внушение.
към беседата >>
43.
Методи за постижения
,
МОК
, София, 12.4.1940г.,
По някой път, като го
удари
, го помилва.
Казваш: „Много добре е ушита.“ Казвам: „Много добре е надупчена.“ Казва: „Много добре е ушита, изящно, да ти е мило да я гледаш.“ Ако попитате дрехата така надупчена, какво ще каже тя? Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика.
По някой път, като го
удари
, го помилва.
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става.
към беседата >>
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да
удари
, то я свие.
Вие ще кажете, че дрехата не усеща болка. Представете си в отделенията, нали сте били ученици? Започвате в първото отделение, учителите се отнасят добре, във второ отделение стават малко по-лоши, в трето – малко по-лоши, и в четвъртото – още по-лоши, но в университета са най-лоши. В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва.
Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да
удари
, то я свие.
Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори. Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата?
към беседата >>
Учителят толкоз магично удря, че като
удари
по ръката, вода потича.
В първото отделение забавляват децата, във второто отделение учителите си позволяват да помилват малко ученика. По някой път, като го удари, го помилва. Едновремешните учители имаха пръчки, казва: „Дай си ръката.“ Детето простре ръката, но като рече учителят да удари, то я свие. Най-първо, не иска да си даде ръката. Погледнеш, от очите потекат извори.
Учителят толкоз магично удря, че като
удари
по ръката, вода потича.
Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят. Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече.
към беседата >>
Учителят, като срещне едно дете, като го
удари
по ръката, погледнеш, вода потече.
Учителят толкоз магично удря, че като удари по ръката, вода потича. Ученикът човек става. Как се нарича тази наука за водата? Учителят хидролог става, намира вода. Нали сега ходят да търсят вода, някъде да копаят.
Учителят, като срещне едно дете, като го
удари
по ръката, погледнеш, вода потече.
Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не? “ Ако, като те удари и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
към беседата >>
“ Ако, като те
удари
и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
Учителят, като срещне едно дете, като го удари по ръката, погледнеш, вода потече. Казва му: „Вода има в тебе. Щом има вода, човек ще станеш.“ Дето са ви били, то е голяма наука. Казва: „Дай си ръката. Ти човек ще станеш или не?
“ Ако, като те
удари
и потекат сълзи, казва: „От тебе човек ще стане.“ Ако не потекат, казва: „На такова сухо място не може да става нищо.
Градинарството не може да се развие.“ Като плачат децата, показва, че вода има, може да стане градинарство. Тъй щото вас били ли са ви с пръчка и шляпали ли са ви със шамари? Хубаво тогава. Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето?
към беседата >>
Ако можеш да повярваш, че
ударът
на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
Питам: къде е лошото, че един учител плеснал едного по лицето? На твоето лице се събрала известна материя, дошла отнякъде и се набрала материя на ръката на учителя. Тия материи се обичат, привличат се от обич. Казва, учителят тъй плеснал, тъй биел. Откъде накъде?
Ако можеш да повярваш, че
ударът
на учителя е едно благословение, като разбереш, ще туриш не е настрана, казваш: добре е.
В Бургас имало някой грък – разправяха един пример. Като влезе някой просяк да проси от него, той ще го изблъска навън, нищо не дава. Като излезе просякът навън, върви из улицата, той ще вземе пет–десет лева, ще иде по някоя забутана улица да намери просяка и ще го мушне, ще каже: „Ха бре, керата.“ Като го мушне, ще му мушне парите в джоба и ще се върне. Най-първо, просякът е обиден, че го изпъдил, втората обида е, че го мушнал и му казал: „Ха бре, керата.“ Но като погледне после в джоба десетте лева, забравя мушкането, той се засмее вече. Казвам, когато има мушканица, има нещо турено в джоба, тогава забравяте всичките погрешки.
към беседата >>
Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те
удари
.
Казвам, онзи нос показва, че човек е умен, трябва да знае да го употребява. Този с дългия нос е опасен, мушка навсякъде. А пък този късия нос е глупав. Глупавите хора не правят толкова пакости, колкото умните правят. Умният човек много пакости може да направи, глупавият – малко.
Глупавите, само като вървят, прах вдигат по пътя, а пък умният с камъни ще те
удари
.
Умният има и добрата страна. Той, като ти даде нещо, ще ти даде нещо хубаво. Казвам сега, носът на човека трябва да е като кибритена клечка. Ако си умен, ще запалиш плевнята, ако не си умен, ще запалиш плевнята. Ако цялата кутия има сто клечки, има големи кибритени кутии, може да запалиш сто плевни, тогава цялото село ще ги туриш в смущение.
към беседата >>
44.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и
ударил
чудовището.
След това тази дама ми разправи един сън, действителен, който сънувал един неин познат. Сънят се съвпадал с времето, когато детето му боледувало от сливици, за което го оперирали. Обаче и след операцията състоянието на детето не се много подобрило. Сънят бил такъв: Той пътувал по една планина. Срещу него излязло голямо, страшно чудовище.
Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и
ударил
чудовището.
Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето. Бащата ударил чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала. Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност.
към беседата >>
Бащата
ударил
чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала.
Срещу него излязло голямо, страшно чудовище. Той се уплашил, но веднага се навел, взел един голям камък и ударил чудовището. Веднага от него потекла някаква течност, но въпреки това чудовището продължило пътя си. Какво показва този сън? Това чудовище представя болката на детето.
Бащата
ударил
чудовището, значи операцията е направена, но болката още не изчезнала.
Чудовището останало живо, макар че от него изтекла някаква течност. Раната тече още, но е жива, не е още съвсем оздравяла. Болката е приятелка на човека, но трябва да я разбираш. Ако не я разбираш, тя ще те погълне. Ако я разбираш, тя е подобна на плодно дърво, което ти дава своя плод и ти се радваш.
към беседата >>
45.
Теория, реалност и приложение
,
МОК
, София, 3.5.1940г.,
След като
ударите
камъка стотина пъти, камъкът се отчупва.
После правата линия, която се движи в третото измерение, образува едно тяло. Какви са функциите на правата линия, какви са функциите на плоскостта и какви са функциите на тялото? Плоскостта е създадена от линия, тялото е създадено от плоскост, но има усложняване на тия функции. Ако вие вземете „до“ стотина пъти, какво ще постигнете? Да допуснем, че вие вземете един чук и върху един камък удряте веднъж, дваж, три, четири пъти, какво се постига?
След като
ударите
камъка стотина пъти, камъкът се отчупва.
След като разчупиш камъка, какво ще постигнеш? Зависи каква е целта. Ако в този камък има скъпоценен камък, полека удряте – като се разтроши камъкът, извадите този скъпоценен камък, който го намирате увит в един обикновен камък. Ако намерите скъпоценния камък, ударите са намясто. След като сте удряли, че никакъв скъпоценен камък не излиза, нищо не сте постигнали, ще оставите камъка, ще идете при друг.
към беседата >>
Ако намерите скъпоценния камък,
ударите
са намясто.
Да допуснем, че вие вземете един чук и върху един камък удряте веднъж, дваж, три, четири пъти, какво се постига? След като ударите камъка стотина пъти, камъкът се отчупва. След като разчупиш камъка, какво ще постигнеш? Зависи каква е целта. Ако в този камък има скъпоценен камък, полека удряте – като се разтроши камъкът, извадите този скъпоценен камък, който го намирате увит в един обикновен камък.
Ако намерите скъпоценния камък,
ударите
са намясто.
След като сте удряли, че никакъв скъпоценен камък не излиза, нищо не сте постигнали, ще оставите камъка, ще идете при друг. Търсите нещо в камъка, щом намерите скъпоценния камък, вече преставате да удряте камъните. Сега същият закон. Казвате: „Готово ли е яденето? “ Щом се наядете, хич не питате готово ли е яденето.
към беседата >>
46.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 10.5.1940г.,
Той не го
удари
, хвана брата си, пък му отряза гърлото, изтече кръвта.
Той задига едно дърво и убива брата си. Той не го убива там, но той започва да мисли. Да ви кажа неговите разсъждения. Авел е добър човек, като заколва едно агне, дава един лош пример на брата си, изкушава го. Каин си мислил: „Ако брат ми закла едно агне и Бог благоволява на това агне, ако аз принеса брата си в жертва, Господ ще бъде още по-добър към мене.“ Тъй си мислил, и го принася в жертва.
Той не го
удари
, хвана брата си, пък му отряза гърлото, изтече кръвта.
Когато потърсил дима, видял, че дим не излиза, нито огънят гори. Димът не се явил. Като заклал брата си, нито дим се образувал, нито огън наклал. Слуша един глас от небето му казва: „Къде е брат ти? “ „Не съм стражар на брата си, да зная къде е.“ Господ го пита къде е брат му.
към беседата >>
Някой път с цигулките, с кавалите, с гайдите може да се
ударят
, но да убие някого – не.
Това са разсъждения, които ние правим. Аз разправям разсъжденията, които сега имате. Ако се пренесете в далечното минало, какви са били разсъжденията на Каина? Сегашните културни хора, когато не обичат един човек, какво правят? Да кажем, между музикантите, които са почти най-добрите хора, рядко ще намерите музикант да убие друг музикант, няма в историята един музикант да е убил друг музикант.
Някой път с цигулките, с кавалите, с гайдите може да се
ударят
, но да убие някого – не.
Обаче този музикант, че някой свири по-добре от него, той не приема. Ако някой каже на някой музикант гайдарджия, че той не свири хубаво, той свива си гайдата, остави ги, докачи се и казва: „Не свиря на такива хора, които не оценяват.“ Свие си гайдата, тури я под мишница, замине си. Трябва да иде да го молят да дойде да свири, понеже сватба без гайда не става, не върви. Той не знае, че в гайдата е и Каин, и Авел е там. Ами че той ги събрал и двамата, отива да живеят братски.
към беседата >>
Като отишъл да ги примири, възлюблената искала да
удари
възлюбления, пък удря него.
Направиш едно химическо съединение, избухне, пръсне се ретортата. Онзи, който прави опита, може да пострада, може да засегне лицето, носа му. Колко химици има осакатени. Разправяше ми един, казва: „Още веднъж не отивам да примирявам хората. Отидох да примиря в едно семейство двама възлюблени, които се поздравляваха.“ Той отишъл да им покаже как да се поздравляват.
Като отишъл да ги примири, възлюблената искала да
удари
възлюбления, пък удря него.
След като го били, излязъл си, казва: „Не може да се примирят хората.“ Сега да ви кажа конкретно в какво седи. Един художник, ако не знае как да тури линиите на лицето правилно, той никога не може да има доброто мнение на хората. Трябва да тури линиите на очите намясто. Макар да не знае да рисува, човек познава дали картината е хубава, или не.
към беседата >>
47.
Правилни процеси
,
ООК
, София, 15.5.1940г.,
Той като се боксирал, като му дал един
удар
, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече.
8000 години вие сте се борили с дявола. Борите се и той ви е гътнал. Сега има хора, като хванат дявола, гътнат го те. Има един пример за един американски студент. Отишъл той с един от пижулистите – които обичат да се боксират.
Той като се боксирал, като му дал един
удар
, студентът паднал, превъртял се, шапката му паднала, останала надалече.
Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок.
към беседата >>
Преди 10 години, като ме
удари
, превърнах се няколко пъти на Земята.
Като си тръгнал, започнал да мисли къде се крие силата му. Десет години този студент изучавал в какво седи силата на този американски пехливанин. След 10 години той могъл да дигне един кон и едно конче с ръката си нагоре. След 10 години отива при този пехливанин и му казва: „Ти знаеш ли аз кой съм? Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок.
Преди 10 години, като ме
удари
, превърнах се няколко пъти на Земята.
Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“ Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един удар да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила? Запример аз гледам хората колко са страхливи.
към беседата >>
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един
удар
да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила?
Ти преди 10 години ми предаде един урок, да ти покажа сега и аз един урок. Преди 10 години, като ме удари, превърнах се няколко пъти на Земята. Сега да ти покажа и аз! “ Хваща го за крака, дига го във въздуха. Онзи му казва: „Почитам те сега.“
Та казвам: И ние, съвременните хора, ако не може от един
удар
да извадим тази поука, както този американски студент, тогава в какво седи нашата сила?
Запример аз гледам хората колко са страхливи. Вчера идва една госпожа от града, аз се занимавам с лопата, правя малко упражнения, музикални упражнения – вземам музикално до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Иде тя, казвам: „Какво има? “ Казва: „Т.Б.С.“ Лекарите казали, че има туберкулоза. Казвам: „Как сега, мислиш ли да заминеш за другия свят?
към беседата >>
В любовта ти ще воюваш, сам ще воюваш и противникът, като го
удариш
4–5 пъти, ще се обезсили.
Сега щом имате страдания, трябва вече да се рекрутирате, да вземете страната на живота. Всички се оплаквате от несгодите на живота. На кривата страна сте. Всички трябва да воювате. Дигнете тогава знамето на любовта.
В любовта ти ще воюваш, сам ще воюваш и противникът, като го
удариш
4–5 пъти, ще се обезсили.
Като се обезсили, ще идеш, ще го превържеш, ще му дадеш първите наставления какво нещо е любовта. Да ви приведа един пример. Преди повече от 50–70 години в Америка американците били много разюздани. Особено имало в една област, дето обичали да си бият проповедниците. В едно доста видно американско село всеки проповедник като иде, все ще го набият и тогава ще го пуснат.
към беседата >>
48.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.5.1940г.,
Имате такъв пример: човек си
ударил
ръката или порязана е ръката.
Ти седиш, безпокоиш се, дави се пред тебе. Казваш, трябва да му помогнеш. Как ще му помогнеш? Трябва да имаш знание. Човек, и да иска някой път, не може да му помогне.
Имате такъв пример: човек си
ударил
ръката или порязана е ръката.
Искаш да му помогнеш, не знаеш как, не знаеш да направиш една обикновена превръзка. Искаш да му помогнеш. Като му помогнеш, не знаеш как да му отнемеш болката. Някой си изкълчил крака, не знаеш да му го наместиш. Ще отидеш да кажеш: „Няма нищо.“ Ще говориш за Господа, кажеш: „Господ ще оправи тази работа.“ Господ я оправил.
към беседата >>
49.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
„Един ден, мене ме бяха прихванали, сприхав човек, дръпнал съм няколко чаши винце, исках да
ударя
няколко шамара на жена си, да ме слуша.
Те се заблуждават и мислят, че туй дете ще стане човек. Туй дете, то като стане силно, като се научи да бие, като си опита силата, че може да стои над баща си и майка си... Разправяше ми един баща във Варна, един българин, абаджия, една история. Сега е в оня свят. Заминал е, той няма да се сърди, че разправям заради него.
„Един ден, мене ме бяха прихванали, сприхав човек, дръпнал съм няколко чаши винце, исках да
ударя
няколко шамара на жена си, да ме слуша.
Синът ме хвана за ръцете, деветнадесетгодишен беше и казва: „Татко, аз не ти позволявам да биеш мама пред мене.“ Като с желязо ми стисна ръцете.“ Аз похвалявам този син. Бащата е крив, а синът е прав. Още един пример ще ви приведа. Той е за един свещеник, разправяше ми, казва: „Не зная какво е това младо поколение. Свърши синът ми гимназия, дошла идеята в ума му да стане въздържател, пък не иска да пуши и тютюн.
към беседата >>
Онзи бронираният броненосец, и десет гранати да го
ударят
, отскачат.
Някои неща се привличат, в него страх има. Някъде имало петнист тиф. Един лекар намерил една въшка в ризата и понеже на мястото имало петнист тиф, уплашил се да не би тази въшка да го е ухапала, да пренесе заразата, защото въшките носят петнистия тиф. Ако кръвта ти е нечиста, въшката може да пренесе петнистия тиф. Ако кръвта ти е чиста, и десет пъти да те ухапе въшката, бъди спокоен.
Онзи бронираният броненосец, и десет гранати да го
ударят
, отскачат.
Ако бронята падне, веднага става експлозия. Зависи как човек е тониран. Какъв е твоят ум. Ако твоят ум от най-малката мисъл се поколебава, пробива се бронята, не е силен. Ако бронята на твоето сърце от най-малката скръб се пробива, сърцето ти е слабо.
към беседата >>
50.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
(Учителят удря с ръка по струните.) И това е музика, но това са силни
удари
.
В едното се усеща затворен, във второто – едно малко разширение, онадеждване, че има разрешаване на мъчните въпроси. Затворените тонове са тези. (С ръка Учителят удря по струните.) Тоновете не са ясни. В какво седи хармонията на туй? Та казвам: По някой път вие блъскате така.
(Учителят удря с ръка по струните.) И това е музика, но това са силни
удари
.
(Учителят свири тихо.) Това е мажорна гама, в която трябва да влезе бъдещето темпо на човешката душа. Като влезеш в този ритъм, ти не можеш да бъдеш песимист. Защото ти засягаш ония трептения в Божествения свят, в което вече всичко е затворено. Сега вие казвате тъй: „Когато му дойде времето.“ Че, кога е времето на пролетта? От 22 март.
към беседата >>
51.
Бог е истинен
,
НБ
, София, 2.6.1940г.,
Казва: „Как не може да го
ударя
?
А пък като излезе из тялото, весело му стане. В голямата война са констатирали излизане на човека из тялото му, че той започва да играе на кючек. Хвърлят, но не може да го умерят, играе човекът. Във войната имало един човек, който излязъл из тялото си и не може да го умерят, понеже онзи, който прицелва, все не може да измери ъгъла, не е прав ъгълът. Отляво ще хвърли куршума, отдясно, над главата.
Казва: „Как не може да го
ударя
?
“ Изгубва фокуса на окото, не може да вижда правилно. С гранатата хвърля и тя ще удари десет метра зад него или пет метра. [...] (Липсва една машинописна страница от разчетената стенограма. Сега бедното момиче не могло да разбере как тази богата мома да не е щастлива. Казва ѝ: „Аз бих желала да бъда като тебе, да ходя боса.“ Момичето казва: „И аз бих желала да бъда красива.“ Питам: Как тази, облечената мома, ще стане като него?
към беседата >>
С гранатата хвърля и тя ще
удари
десет метра зад него или пет метра.
Хвърлят, но не може да го умерят, играе човекът. Във войната имало един човек, който излязъл из тялото си и не може да го умерят, понеже онзи, който прицелва, все не може да измери ъгъла, не е прав ъгълът. Отляво ще хвърли куршума, отдясно, над главата. Казва: „Как не може да го ударя? “ Изгубва фокуса на окото, не може да вижда правилно.
С гранатата хвърля и тя ще
удари
десет метра зад него или пет метра.
[...] (Липсва една машинописна страница от разчетената стенограма. Сега бедното момиче не могло да разбере как тази богата мома да не е щастлива. Казва ѝ: „Аз бих желала да бъда като тебе, да ходя боса.“ Момичето казва: „И аз бих желала да бъда красива.“ Питам: Как тази, облечената мома, ще стане като него? Много лесно е. Да облече нейната дреха, да събуе обущата си.
към беседата >>
52.
Четири неща
,
УС
, София, 2.6.1940г.,
Вие още не сте чели, колко са
ударите
на пулса и дали са ритмични.
Той е едно кармично състояние, което човек изпитва. Черният цвят е винаги носител на странни работи. Господ казва на Каина: „Защо ти е потъмняло лицето.“ Щом почне да потъмнява лицето, човек е вече неразположен. И ако имате едно огледало, щом почне да се изменя цвета на лицето ви, отдалече още може да разбирате състоянието си. Сами можете да бъдете лекари на себе си.
Вие още не сте чели, колко са
ударите
на пулса и дали са ритмични.
Някой път не са ритмични. Един нередовен пулс. Или черният цвят всякога произтича, когато настане разстройство на черния дроб, или стомаха. Човек добива един черен цвят. Или, ако много се разстрои черния дроб, тогава добива жълт цвят.
към беседата >>
53.
Двата закона
,
ООК
, София, 5.6.1940г.,
Той носи тъпана, прах има на него, като
удари
, от голямото сътресение прахът изскочи.
Казваш: „Неразположен съм, тъмно ми е, на сърцето ми е тежко.“ Пееш. Освен че не се маха, но казваш: „Не ми трябва да пея.“ Ти като цигуларите бягаш навън, шишетата хвърлят. Като окултен ученик ще изпееш една песен, веднага ще дойде светлина в ума ти, топлина в сърцето и сила в тялото и онези, които те мъчат, ще си отидат. Човешките неестествени мисли и чувства мязат на онзи прах, който пада по музикалните тъпани. Има малки и големи тъпани.
Той носи тъпана, прах има на него, като
удари
, от голямото сътресение прахът изскочи.
Като бият тъпана, тъпанът отгоре е чист и му се чува гласът. Казват: Защо бият тъпаните? За да не седи прахът върху този тъпан отгоре. Тъпаните са много честолюбиви, казват: „Никакъв прах. Бих желал никакъв прах да няма.“ На тъпана виждам прашинките да подскачат нагоре във въздуха.
към беседата >>
И в музиката, като свирят на един тъпан, в един концерт, като паднал малко прах, като
ударят
, във въздуха отива всичкият прах.
Като бият тъпана, тъпанът отгоре е чист и му се чува гласът. Казват: Защо бият тъпаните? За да не седи прахът върху този тъпан отгоре. Тъпаните са много честолюбиви, казват: „Никакъв прах. Бих желал никакъв прах да няма.“ На тъпана виждам прашинките да подскачат нагоре във въздуха.
И в музиката, като свирят на един тъпан, в един концерт, като паднал малко прах, като
ударят
, във въздуха отива всичкият прах.
Пеенето, което имате сега, е просто да се дига прахът от тъпана. Ако този прах не се дига, човек не може да мисли. Сега някои от вас ще кажат: „Да се обичаме.“ Най-първо иде едно движение на любовта. Щом любовта иде в света, явява се говор, явява се пеенето в света. Ако в твоя живот постоянно не се явява светлината, ако не се явява топлината постоянно, то е неестествено.
към беседата >>
54.
Неподвижна точка
,
МОК
, София, 7.6.1940г.,
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне,
удари
се.
Тя ще определи на кое място да те ужили и върви точно на мястото. Ако мръднеш, ще те изгуби. Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави.
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне,
удари
се.
Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите.
към беседата >>
Като си
удари
носа, то седне, започне да мисли.
Ти като се мръднеш, като види, че не е постигнала целта, пак вземе една точка, отдалече вижда, пак се проектира. Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли.
Като си
удари
носа, то седне, започне да мисли.
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил.
към беседата >>
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак
удари
носа си, пак мисли.
Ако си майстор да се мръднеш по-бързо, да се подвижиш, няма да те ужили. Ако изгубиш присъствие на духа или чакаш какво ще стане, непременно ще те ужили, тя ще те поздрави. Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли.
Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак
удари
носа си, пак мисли.
Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил.
към беседата >>
Някой път и вие се
ударите
.
Когато детето подигне се веднъж, изгуби равновесие, падне, удари се. Някой път нарани носа си, то е хубаво, започне вече да мисли. Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата.
Някой път и вие се
ударите
.
Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли.
към беседата >>
Неразположен си, понеже си се
ударил
.
Като си удари носа, то седне, започне да мисли. Иска да стане, не може да държи равновесие и пак падне, пак удари носа си, пак мисли. Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят.
Неразположен си, понеже си се
ударил
.
Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил.
към беседата >>
Виждал съм деца, след като се
ударят
на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
Вие сега се смеете на децата. Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил.
Виждал съм деца, след като се
ударят
на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш.
към беседата >>
Дойде на друго място, като се
удари
, вземе камъка, пак го хвърли.
Някой път и вие се ударите. Когато се гневите, ти си паднал някъде в духовния свят. Неразположен си, понеже си се ударил. Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка.
Дойде на друго място, като се
удари
, вземе камъка, пак го хвърли.
Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира.
към беседата >>
Някой човек те
удари
на лакътя.
Гневът, то е нараняване, някъде си се наранил. Виждал съм деца, след като се ударят на един камък, вземат, че хвърлят камъка. Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил.
Някой човек те
удари
на лакътя.
Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно.
към беседата >>
Или ако те
удари
по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те
удари
, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се
удари
човек, не може да функционира.
Дойде на друго място, като се удари, вземе камъка, пак го хвърли. Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш.
Или ако те
удари
по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те
удари
, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се
удари
човек, не може да функционира.
Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца.
към беседата >>
Ако си
удари
коляното, коляното не може да функционира.
Туй дете има заблуждението да мисли, че причината е в камъка. Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира.
Ако си
удари
коляното, коляното не може да функционира.
Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
към беседата >>
Ако си
удари
крака, кракът не може да функционира.
Ти се докачиш, казваш: „Докачен съм.“ Намясто си се докачил. Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира.
Ако си
удари
крака, кракът не може да функционира.
Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
към беседата >>
Сега
ударите
действат възпитателно.
Някой човек те удари на лакътя. Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира.
Сега
ударите
действат възпитателно.
Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш.
към беседата >>
Ако си
удариш
първия пръст, в природата като ти
ударят
първия пръст, възпитават те.
Ще му кажеш на лакътя да не те удря, понеже не може да работиш. Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно.
Ако си
удариш
първия пръст, в природата като ти
ударят
първия пръст, възпитават те.
Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе.
към беседата >>
Или може да ти
ударят
втория пръст, или може да ти
ударят
безименния пръст, или малкия, или палеца.
Или ако те удари по ухото, казваш: „По ухото не ме удряй, защото е деликатно.“ Където човек да те удари, казваш: „Не ме удряй, понеже дадено място не може да функционира.“ Щом се удари човек, не може да функционира. Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те.
Или може да ти
ударят
втория пръст, или може да ти
ударят
безименния пръст, или малкия, или палеца.
Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно. Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай.
към беседата >>
Щом ти си
удариш
палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
Ако си удари коляното, коляното не може да функционира. Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца.
Щом ти си
удариш
палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
Ако си удариш първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят. Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай. Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш?
към беседата >>
Ако си
удариш
първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
Ако си удари крака, кракът не може да функционира. Сега ударите действат възпитателно. Ако си удариш първия пръст, в природата като ти ударят първия пръст, възпитават те. Или може да ти ударят втория пръст, или може да ти ударят безименния пръст, или малкия, или палеца. Щом ти си удариш палеца, казвам: съзнанието ти в Божествения свят не функционира правилно.
Ако си
удариш
първия пръст, значи в духовния свят благородно не постъпваш, не си благороден в постъпките си, спазваш своето съзнание да не те обидят.
Значи всеки, който те обиди, ти се докачаш. Ти, като обиждаш другите, ни най-малко не ти иде наум, че и другите може да се обиждат като тебе. Нито сам се обиждай, нито другите обиждай. Как сега ще разберете, сам да не се обиждаш? Мислите ли, че един човек, който се обижда, е силен човек?
към беседата >>
Детето казва: „Я ме
ударє
.“ Като го
удари
два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе.
Искаш да воюваш. Онзи, който те блъсне, ако е по-слаб от тебе, ще го набиеш. Онзи, който те блъсне, ако е по-силен от тебе, какво ще правиш? Ако не си знаеш езика, можеш да му кажеш някоя обидна дума. Българинът има един характер като малките деца.
Детето казва: „Я ме
ударє
.“ Като го
удари
два–три пъти, казва: „Ти сега ме биеш, но като дойдеш в нашата махала, аз ще ти кажа тебе.
Понеже съм във вашата махала, затова ти давам да ме биеш.“ Този, който те бие в чуждата махала, ще те бие и във вашата. Питам: по кой начин човек трябва да си отмъсти? Искате да отмъщавате, кой е най-правият път да отмъстиш? Разбира се, има един начин. Отмъщението трябва да дойде по пътя на най-малките съпротивления.
към беседата >>
Там, дето се
удариш
, напиши си името.
Камъкът ще почне да мисли, че е станало нещо, той се движи в пространството. Ти ще му направиш голяма услуга. Той те обидил по единствената причина, да го вземеш и да го хвърлиш, за да може да се подвижи. Всеки човек, който те обиди, хвърлє го ти. Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш?
Там, дето се
удариш
, напиши си името.
Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш? „В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде? Аз съм виждал познанство по дърветата.
към беседата >>
Ако
удариш
палеца, предизвиква едно впечатление, ако
удариш
друг пръст – друго впечатление, ако
удариш
средния пръст, впечатленията са различни.
Качват се и по целебни дървета и колкото по-високо се е качил, толкова по-голяма целебна сила има дървото. Качил се е някъде на дървото, нарязал си името с нож на дървото. След време, когато дървото порасне, и подписът расте. Първоначално е бил малък, с увеличаването на дървото и подписът расте. Та казвам, всяко едно стълкновение засяга съвсем различни части на твоя мозък.
Ако
удариш
палеца, предизвиква едно впечатление, ако
удариш
друг пръст – друго впечатление, ако
удариш
средния пръст, впечатленията са различни.
Та вие, като седите, хващате ръцете една друга. Някой потегли единия пръст, потегли друг пръст и без да знае, се възпитава. Направете един опит за една седмица. Дойде ви някое неразположение, потегли си показалеца. Неразположен си, изтегли си средния пръст.
към беседата >>
55.
Реални величини
,
ООК
, София, 12.6.1940г.,
Започвате философски да мислите защо се
ударихте
в този камък.
В цялата природа има една сила, която направлява всичко. С тази сила ние трябва да бъдем в съгласие. Ако сме в съгласие с тия три положения в природата, тогава работите ни може да вървят. Щом влезем в стълкновение, веднага слабият губи, не силният. Сега да допуснем, че вие вървите по пътя и се удряте на един камък.
Започвате философски да мислите защо се
ударихте
в този камък.
Най-първо във вас се заражда желание да хванете камъка и да го хвърлите. Мнозина, като се удрят, хвърлят камъка, но камъкът не е виновен. Ако аз вървя по пътя, аз трябва да го видя, да го обиколя малко. Вие в даден случай с един човек не можете да се споразумеете. Значи еднакво не мислите.
към беседата >>
56.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
“ Сега, в модерно, като се обучават, нали турят някакви нишанки, дали ще могат да ги
ударят
.
Казва: „Вървим и чувам: нещо цъка. Обръщам се и виждам – онзи цъка с кавала.“ Тия кавали, за да стреля, един кремък взима, удря, има барут там. Като цъка и изскочи една искра, ще падне на барута и барутът ще си запали цевта. Значи мъчно може да се убие човек. „Казвам му: „Какво правиш, защо цъкаш?
“ Сега, в модерно, като се обучават, нали турят някакви нишанки, дали ще могат да ги
ударят
.
Този разказ други са го взели, че го направили, турили този поп из Търново. Приказката е вярна, но мястото не е вярно. Сега и вие, когато гледате Месечината, обърквате работите и ги правите такива, каквито не са. Та казвам: Най-първо ще се научите правилно да мислите. Малко неправилно мислите.
към беседата >>
57.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
Удари
го на плач.
Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън. Като е в нея, тя му казва: „Няма да се грижиш за нищо, тук ще си почиваш.“ Един ден тази майка се разсърди на детето и казва: „Да си вървиш! Ти си едно непослушно дете, само ще си изкарваш прехраната.“ То, като го изпъдят навън от рая, не знае какво да прави, мъчи се.
Удари
го на плач.
Майката, която изпъдила това дете, казва: „Долу да вървиш, не те искам тук.“ Но защо го изпъдила майката? То излиза от Невидимия свят, от света на красотата, понеже там бил като един син, за който се грижил бащата, хранил го, обличал го. Един ден отива в кръчмата, по една чашка започва да пие. Бащата казва: „Такъв син пияница не искам.“ Всеки, който се е родил на Земята, е един такъв пияница. Това е само за изяснение.
към беседата >>
58.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Една стомна може да се пукне, втори път като
удариш
, усилва се, докато най-после се счупи превезлото или гърлото.
Всякога може да почувствате кой е близо до смъртта. Чувствате, че разлагането става. От десет–двайсет години започва да мирише. Онзи, който ще живее, едно ухание излиза от него като на цвят. От двайсет години може да знаеш кой процес е започнал.
Една стомна може да се пукне, втори път като
удариш
, усилва се, докато най-после се счупи превезлото или гърлото.
Та сега всичките хора са умни и съдят: туй не е така, онова не е така. Туй художество ли е? Мислите ли, че този човек е гениален? Кой от тия е гениален, на изложба може ли да иде? Какви са съотношенията?
към беседата >>
Ако е борец и се бие, той започва дебело, първият
удар
ще бъде наложен по всичките правила.
Човек, като пише, трябва да вложи красота във всичките букви. Някои започват дебело и свършват тънко, други започват тънко и свършват дебело. Казва някой: „Лесна работа, ще я направим, не се безпокой.“ Има защо да се безпокои, защото дебело става накрая. Конецът е тънък, влиза в ушите на иглата, но зная, не може да излезе. Дебелото, то е по-безопасно.
Ако е борец и се бие, той започва дебело, първият
удар
ще бъде наложен по всичките правила.
Първия път ще те удари много силно, вторият ще бъде по-слаб, най-после, започва да те гали. Ако пехливанинът започва първо тънко, отначало ще те удари слабо, но после ще те удари така, че ще се простреш на земята. Питам: кой от двамата трябва да те бие? В началото ли да бъдеш силно бит, или в края? В началото вие сте силни.
към беседата >>
Първия път ще те
удари
много силно, вторият ще бъде по-слаб, най-после, започва да те гали.
Някои започват дебело и свършват тънко, други започват тънко и свършват дебело. Казва някой: „Лесна работа, ще я направим, не се безпокой.“ Има защо да се безпокои, защото дебело става накрая. Конецът е тънък, влиза в ушите на иглата, но зная, не може да излезе. Дебелото, то е по-безопасно. Ако е борец и се бие, той започва дебело, първият удар ще бъде наложен по всичките правила.
Първия път ще те
удари
много силно, вторият ще бъде по-слаб, най-после, започва да те гали.
Ако пехливанинът започва първо тънко, отначало ще те удари слабо, но после ще те удари така, че ще се простреш на земята. Питам: кой от двамата трябва да те бие? В началото ли да бъдеш силно бит, или в края? В началото вие сте силни. Ти в началото, като млад, си много силен, като стар натънко свършваш.
към беседата >>
Ако пехливанинът започва първо тънко, отначало ще те
удари
слабо, но после ще те
удари
така, че ще се простреш на земята.
Казва някой: „Лесна работа, ще я направим, не се безпокой.“ Има защо да се безпокои, защото дебело става накрая. Конецът е тънък, влиза в ушите на иглата, но зная, не може да излезе. Дебелото, то е по-безопасно. Ако е борец и се бие, той започва дебело, първият удар ще бъде наложен по всичките правила. Първия път ще те удари много силно, вторият ще бъде по-слаб, най-после, започва да те гали.
Ако пехливанинът започва първо тънко, отначало ще те
удари
слабо, но после ще те
удари
така, че ще се простреш на земята.
Питам: кой от двамата трябва да те бие? В началото ли да бъдеш силно бит, или в края? В началото вие сте силни. Ти в началото, като млад, си много силен, като стар натънко свършваш. Надебело е на младия.
към беседата >>
59.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Средно пулсът на сърцето има седемдесет и два
удара
.
При това, ако обемът на врата се увеличава, този човек има любов. Ако обемът на врата се намалява, и любовта намалява. Когато любовта влезе като сила в човека, тя разширява организма му, праща повече кръв. На кръвта се дължи разширението. Когато премерите пулса на онзи, който обича, пак ще намерите известна промяна.
Средно пулсът на сърцето има седемдесет и два
удара
.
На старите хора е по-малко, на младите – по-усилен пулс, но приблизително сърцето бие седемдесет и два пъти в минута. Но като обикнете някого, в пулса на сърцето има малка промяна, броят на ударите се увеличава. Вие ще кажете, че не се увеличава много. Не се увеличава много, но все направя известна промяна, пулсът става по-интензивен. Когато срещна човек, на когото пулсът е по-слаб, мога да позная каква е неговата любов.
към беседата >>
Но като обикнете някого, в пулса на сърцето има малка промяна, броят на
ударите
се увеличава.
Когато любовта влезе като сила в човека, тя разширява организма му, праща повече кръв. На кръвта се дължи разширението. Когато премерите пулса на онзи, който обича, пак ще намерите известна промяна. Средно пулсът на сърцето има седемдесет и два удара. На старите хора е по-малко, на младите – по-усилен пулс, но приблизително сърцето бие седемдесет и два пъти в минута.
Но като обикнете някого, в пулса на сърцето има малка промяна, броят на
ударите
се увеличава.
Вие ще кажете, че не се увеличава много. Не се увеличава много, но все направя известна промяна, пулсът става по-интензивен. Когато срещна човек, на когото пулсът е по-слаб, мога да позная каква е неговата любов. По въздействието на този човек върху мене, аз оценявам неговата любов. Когато любовта е по-висока, пулсът има един музикален ритъм.
към беседата >>
60.
Верен и истинен
,
НБ
, София, 14.7.1940г.,
На няколко хиляди километра като хвърли, да
удари
.
Всички вие сте войници. Трябва да имате ново снаряжение. Пушките трябва да бъдат направени от веществото на любовта. После, барутът трябва да е направен от знанието, от мъдростта, а пък прицелната точка, далечното биене, истината трябва да бъде. Пушките далеч трябва да бият, на тридесет–четиридесет километра.
На няколко хиляди километра като хвърли, да
удари
.
От единият край до другия на Земята да бие. От България да може да обстрелваме на която и да е точка на земната повърхнина. Ако някой не се подчинява, да го обстрелваме оттука с гранати и за четири–пет часа ще го обстрелваме и да го очистим. Да ви кажа сега по кой начин. В новото воюване не се позволява убиване, но се позволява приспиване.
към беседата >>
61.
Пробуждане на космичното съзнание
,
ООК
, София, 17.7.1940г.,
Този клон от дървото го блъсва, той се
удари
в един клон, наранил се и трябвало да се върне с коня си в село.
На физическото поле е така. Та казвам: Случи ви се нещо, което ви причинява известна болка и страдание. Ни най-малко това нещо не е лошо. Мен ми разправяше един господин следния случай. Качва се той на коня си и минава покрай едно дърво.
Този клон от дървото го блъсва, той се
удари
в един клон, наранил се и трябвало да се върне с коня си в село.
Този клон е спасил живота му. Ако не беше се върнал, щяха да го убият разбойници по пътя. Преди него няколко души били убити, които са минали по същия път. Този клон го ударил по главата и му казал: „Ще се върнеш. Не е тоз пътят ти.“ Той казва: „Защо ме блъсна този клон?
към беседата >>
Този клон го
ударил
по главата и му казал: „Ще се върнеш.
Качва се той на коня си и минава покрай едно дърво. Този клон от дървото го блъсва, той се удари в един клон, наранил се и трябвало да се върне с коня си в село. Този клон е спасил живота му. Ако не беше се върнал, щяха да го убият разбойници по пътя. Преди него няколко души били убити, които са минали по същия път.
Този клон го
ударил
по главата и му казал: „Ще се върнеш.
Не е тоз пътят ти.“ Той казва: „Защо ме блъсна този клон? “ Ако не бе те блъснал този клон, щеше да платиш с живота си. Често едно страдание, което идва, ви е спасило от смърт. Някой път и доброто ни спасява. Нещо добро ще дойде в живота ти, за да те спаси от нещо лошо.
към беседата >>
62.
Божествен и човешки свят
,
СБ
,
РБ
, Мусала, 23.7.1940г.,
Достатъчно е да
удари
с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае.
Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и от Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята – физически, духовен и Божествен, той става маг.
Достатъчно е да
удари
с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае.
Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и магът отваря и затваря тайните врати на природата. Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват.
към беседата >>
63.
Частите и цялото / Закон за частите и Цялото
,
ООК
,
СБ
,
РБ
, Мусала, 24.7.1940г.,
Автомобилът се обръща и той получава
удар
по главата си.
Знаете ли колко е мъчно да се справим с тия мъчнотии? Как ще помогнеш на богаташа? Един пример. Ти пътуваш пешком, сиромах си. Богатият ходи с автомобил.
Автомобилът се обръща и той получава
удар
по главата си.
Аз отивам и му превързвам главата и му казвам: „Няма нищо, стават такива катастрофи.“ А аз, понеже пътувам пеш, не стават с мен такива работи. И ти като пътуваш пеш, няма да ти се наранява главата. (Учителят се обърна към една сестра и каза : Вчера искаше на кон да слезеш. Казах ѝ, без кон може да слезе. Тя се качи от хижата до върха Мусала без кон, а пък надолу да иска кон, това е заблуждение.
към беседата >>
Ако камъкът е отговорен за това, че е паднал отгоре и е
ударил
някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него.
(втори вариант)
Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят истината. Защо? – Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята, растенията и на животните? Ще кажете, че човек като възвишено същество има право да използва растенията и животните.
Ако камъкът е отговорен за това, че е паднал отгоре и е
ударил
някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него.
Не е достатъчно камъкът да се извини само за направената пакост, но той трябва да бъде буден, да се задържи известно време на мястото, докато мине човек по пътя. Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте Любовта. Когато се подчинява от любов, човек всякога е свободен. Правите ли нещо, правете го от любов.
към втори вариант >>
Не е лесно да бъде човек изложен на
ударите
и подигравките на цял полк войници.
(втори вариант)
Петър, един от учениците на Христа, казваше на своя учител: „Всички да се откажат от Тебе, аз никога няма да се откажа.“ Не се мина много време, любовта му се постави на изпит. За нищо и никакво той три пъти се отрече от Христа. С това се сбъднаха думите Христови: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се откажеш от Мене.“ Какво виждаме в характера на Христа? – Голяма издръжливост и търпение. Той мина през три вида изпитания: в умствения, в духовния и във физическия свят.
Не е лесно да бъде човек изложен на
ударите
и подигравките на цял полк войници.
Цял римски полк се гавреше с Христа, докато най-после Го подложиха на разпятие – последното страдание. След това Христос възкръсна. Силен характер имаше Христос, заради което издържа на всички изпитания. Къде е Римската империя днес? Къде е Христос днес?
към втори вариант >>
64.
На сватба
,
СБ
,
РБ
, София, 28.7.1940г.,
Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му
удари
две плесници и да го накара да се замисли.
– „Женен съм.“ – Как живееш с жена си? – „От време на време я побивам.“ – Щом побиваш жена си, не си от нашите. Един българин, много сприхав по характер, се оженил за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гневял и биел жена си. Тя търпяла и нищо не казвала.
Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му
удари
две плесници и да го накара да се замисли.
С това тя искала да му каже, че трябва да бъде умен. Ако с един удар, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина, ударът е на място. Ако чрез един удар можете да събудите доброто в човека и го направите силен, ударът е на място. Ударът има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина. Някои родители бият децата си.
към беседата >>
Ако с един
удар
, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина,
ударът
е на място.
Един българин, много сприхав по характер, се оженил за една германка, възпитана и търпелива жена. Той често се гневял и биел жена си. Тя търпяла и нищо не казвала. Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. С това тя искала да му каже, че трябва да бъде умен.
Ако с един
удар
, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина,
ударът
е на място.
Ако чрез един удар можете да събудите доброто в човека и го направите силен, ударът е на място. Ударът има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина. Някои родители бият децата си. Благодарение на този бой те стават човеци. Боят внася нещо добро в човека, особено ако излиза от любещ човек.
към беседата >>
Ако чрез един
удар
можете да събудите доброто в човека и го направите силен,
ударът
е на място.
Той често се гневял и биел жена си. Тя търпяла и нищо не казвала. Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. С това тя искала да му каже, че трябва да бъде умен. Ако с един удар, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина, ударът е на място.
Ако чрез един
удар
можете да събудите доброто в човека и го направите силен,
ударът
е на място.
Ударът има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина. Някои родители бият децата си. Благодарение на този бой те стават човеци. Боят внася нещо добро в човека, особено ако излиза от любещ човек. Аз не съм абсолютно против боя, но Любовта трябва да взима участие.
към беседата >>
Ударът
има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина.
Тя търпяла и нищо не казвала. Един ден той пак се хвърлил върху нея да я бие, но тя успяла да му удари две плесници и да го накара да се замисли. С това тя искала да му каже, че трябва да бъде умен. Ако с един удар, или с една плесница някой може да ви предаде Любов, Мъдрост и Истина, ударът е на място. Ако чрез един удар можете да събудите доброто в човека и го направите силен, ударът е на място.
Ударът
има добри и лоши резултати, зависи от подбудителната причина.
Някои родители бият децата си. Благодарение на този бой те стават човеци. Боят внася нещо добро в човека, особено ако излиза от любещ човек. Аз не съм абсолютно против боя, но Любовта трябва да взима участие. Ако биете с Любов, този бой е благословен, той лесно се забравя; ако биете без Любов, този бой никога не се забравя.
към беседата >>
65.
Умни, добри, здрави
,
МОК
, София, 2.8.1940г.,
Когато по някой път човек се уплаши, този нерв престава да контролира, и тогава сърцето бие сто и двайсет, сто и петдесет
удара
в минута.
Не са умрели – водата се е отбила някъде. Има едно място, ако се бутне, човешкото сърце може да спре. Няма да ви казвам къде е, по-добре да го не знаете. Някой път човешкото сърце може да спре от голям страх, някой път от голяма радост може да спре. И в двата случая, за да спре, има известни нерви, които контролират човешкото сърце.
Когато по някой път човек се уплаши, този нерв престава да контролира, и тогава сърцето бие сто и двайсет, сто и петдесет
удара
в минута.
При някои болести този нерв не може да контролира сърцето. По някой път този контрол може да се намали толкоз, че да дойде на двайсет–трийсет. Някой път, като докараш на единица, сърцето спре. Ти знаеш ли как спира сърцето? Има индуси, които могат да спрат сърцето си с воля.
към беседата >>
66.
Реалност на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 4.8.1940г.,
Като го водели в казармата, един от войниците го
ударил
с пушката си по гърба.
– Защо? – Страхувате се от мечка, от змия и от други животни. Ето защо, искате ли да придобиете Любовта, вие трябва да сте се справили с честолюбието си, с обидите. Какво трябва да правят великите хора, писатели, поети, музиканти, художници, които са изложени на критиката на цял свят? В една от миналите войни един полковник бил хванат в плен.
Като го водели в казармата, един от войниците го
ударил
с пушката си по гърба.
Той веднага се обърнал назад, строго изгледал войника и си казал: „Да имах сабя в ръка, щях да ти покажа кой съм“. В това време нещо му пошепнало: „Върви напред смело и не се обръщай назад. Мина времето на големите величия. Война е това! Колкото силен да си, могат да те хванат в плен.
към беседата >>
67.
Стотникът
,
СБ
,
РБ
, София, 4.8.1940г.,
Щом се
удари
, то започва да плаче.
Радостта им е голяма. Те поканват роднини и приятели в дома си на угощение. Какво лошо има в пристъпването на детето? Има нещо лошо, но не в самото пристъпване, а в последствията. Като започне да пристъпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря.
Щом се
удари
, то започва да плаче.
Следователно, лошо е човек да върши престъпления, защото ще носи последствията им. Престъпиш ли нещо, ще паднеш, ще удариш главата си. Какво трябва да правиш? Ще станеш, ще измиеш кръвта от главата си и ще благодариш на Бога, че си научил нещо. Ще се молиш, ще бъдеш внимателен, втори път да не сгрешиш по същия начин.
към беседата >>
Престъпиш ли нещо, ще паднеш, ще
удариш
главата си.
Какво лошо има в пристъпването на детето? Има нещо лошо, но не в самото пристъпване, а в последствията. Като започне да пристъпва, детето не може още да пази равновесие, вследствие на което често пада на земята и се удря. Щом се удари, то започва да плаче. Следователно, лошо е човек да върши престъпления, защото ще носи последствията им.
Престъпиш ли нещо, ще паднеш, ще
удариш
главата си.
Какво трябва да правиш? Ще станеш, ще измиеш кръвта от главата си и ще благодариш на Бога, че си научил нещо. Ще се молиш, ще бъдеш внимателен, втори път да не сгрешиш по същия начин. Колкото повече се учил човек, толкова по-малко пада. Ще дойде време, когато ще пада най-много един път през годината.
към беседата >>
68.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
И както втората майка била вдигнала своята ръка да
удари
детето, тая ръка останала във въздуха.
Жена му умряла и той се оженил за втора жена. Втората майка не струвала хас от първото дете. Всеки ден го бие. Налага го на общо основание, като че ли ѝ е криво това дете. Един ден това дете, като плаче, казва: „Мамо, помогни ми.“ И когато това дете извикало така, веднага втората майка вижда умрялата майка.
И както втората майка била вдигнала своята ръка да
удари
детето, тая ръка останала във въздуха.
И трябвало е да дойде проповедникът да помогне да свали ръката. Коя е причината? Причината е тая първата жена. Ще кажете, че това е халюцинация. Хубаво, но какво подразбираме ние под думата „халюцинация“?
към беседата >>
Студентът направил една погрешка и онзи му
ударил
две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал.
Но в бъдеще друго ще измислят. Но каквото и да измислят, с това работата не може да се подобри. То е временно подобрение. Ще ви дам един пример какво ще бъде това подобрение. В Америка отива един студент при един голям борец.
Студентът направил една погрешка и онзи му
ударил
две плесници и студентът се търколил на земята и нищо не му казал.
И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
към беседата >>
“ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото
удари
две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
И студентът само „пил чаша студена вода“, както казват българите. Но той почнал да изучава откъде е добил онзи своята сила. Три–четири години той изучавал неговия живот и почнал да се тренира като него. Десет години така се тренирал студентът и могъл да дигне един голям кон и едно конче. Един ден отива при този големия борец и му казва: „Ти познаваш ли ме кой съм?
“ Хваща го за краката и го вдига във въздуха, после го обръща с краката нагоре и му казва: „Аз съм онзи студент, на когото
удари
две плесници и ме търколи на земята.“ Онзи казва: „Признавам те, ти си ми учител.“
Та казвам: Ако ти от една неприятност в живота не можеш да извадиш една поука, за да добиете сила; ако от една ваша несрета или нещо лошо, което ти се случи, не можете да извадите поука и не можете да добиете сила, вий не сте от умните хора. Силата на човека зависи от неговия ум, сърце и тяло. Тялото на човека трябва да бъде много отзивчиво на всички онези идеи, които произвежда мозъкът. А пък сърцето е динамичната сила, парата, въглищата. А пък тялото е силата, която привежда нещата в равновесие.
към беседата >>
69.
Магическата сила на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.8.1940г.,
Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчев
удар
.
Вятърът, който духа, е също така проява на Любовта. Когато сваля шапките от главите на хората, Любовта говори чрез него. Тя иска да им каже, че човек и без шапка може да живее. Нека слънцето огрява главата ви направо, да прониква повече светлина в нея. Любовта се проявява и чрез въздуха, и чрез водата, и чрез светлината.
Ще кажете, че можете да слънчасате, да имате слънчев
удар
.
Не се страхувайте. Където Бог се проявява, там никакви противоречия не съществуват. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Дойдат ли до Любовта, хората изпадат в големи противоречия. – Защо?
към беседата >>
70.
Проветряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1940г.,
Той
ударил
само крака си, но цялото тяло усеща болката.
Грешката на едного засяга всички. За пример, някой върви по улиците, захласнал се някъде и удря крака си в камък. Той пада на земята, но веднага близките му се притичат на помощ. Те го вдигат на ръце, занасят го някъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на цялото.
Той
ударил
само крака си, но цялото тяло усеща болката.
Когато частта страда и цялото страда. Това е закон. Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като ударите крака си, вие причинявате болка, освен на себе си, и на своите близки. За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора. Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас.
към беседата >>
Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като
ударите
крака си, вие причинявате болка, освен на себе си, и на своите близки.
Те го вдигат на ръце, занасят го някъде да легне и започват да го лекуват. Тук се вижда участието на цялото. Той ударил само крака си, но цялото тяло усеща болката. Когато частта страда и цялото страда. Това е закон.
Като знаете този закон, бъдете внимателни, защото като
ударите
крака си, вие причинявате болка, освен на себе си, и на своите близки.
За да бъдете изправни в отношенията си към Бога, прилагайте любовта си еднакво към всички хора. Щом пазите това правило, и хората ще се отнасят добре с вас. Каквото е вашето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към вас. Следователно прилагайте Любовта, за да живеете добре. Христос проповядваше учението за Любовта и казваше: „Син Человечески не дойде да Му служат, но сам да служи“.
към беседата >>
71.
Трите Божествени подтици
,
ООК
, София, 21.8.1940г.,
Той ги
ударва
едно в друго и счупил на едното яйце острия връх, а с последното яйце
ударил
първото и му
ударил
задницата.
В един дом купили яйца за Великден. Детето искало да разбере кое яйце е по-кораво. Баща му бил купил цяла кошница с яйца за Великден. Детето отива и счупва яйцата едно след друго. И остават само две яйца.
Той ги
ударва
едно в друго и счупил на едното яйце острия връх, а с последното яйце
ударил
първото и му
ударил
задницата.
На едното се счупил гърбът, а на другото – главата. Защо това дете счупило яйцата? За да намери борец. Майката го питала: „Намери ли го? “ То казало: „Не съм го намерил, но като снесат кокошките, пак ще ги изпитам.“ Сега, кой от вас не е чупил яйца?
към беседата >>
72.
Двете царства
,
СБ
,
РБ
, София, 25.8.1940г.,
Професорът се чудил как получил толкова
удари
.
Никой не я е заставил насила, но тя си е мислила, че като се ожени за него, ще му стане учителка. Жените минават за големи педагози. Момата казва: „Като се оженя за възлюбения си, аз ще го вкарам в правия път“. В това отношение те приличат на онзи професор-педагог, който се заел да работи с лудите, да им вкара ума на място. Донякъде той успял в задачата си, но главата му пукнали на 12 места.
Професорът се чудил как получил толкова
удари
.
Откъдето не очаквал, оттам бил изненадан. Следователно не си поставяйте за задача да възпитавате един мъж или една жена. Единственото нещо, което не може да се възпитава, това е жената; единственото нещо, което не може да се възпитава, това е мъжът. Ето защо, дойдете ли до мъжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, каквито Господ ги е създал. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте.
към беседата >>
73.
Неоцененото богатство
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 25.8.1940г.,
И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва
ударите
на злото.
(– 5-ти стих.) Исай се ужасява от злото в човека, което е причина за грешки и престъпления. И тогава предава думите на Господа: „Дръжте злото вън от себе си, да не грешите“. Иска ли да не греши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи да се очисти от злото. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на злото.
И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва
ударите
на злото.
И той минава през голяма вътрешна борба, докато се освободи от злото и противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърце. Виждате, че няколко малки деца стоят пред едно коритце, в което има сипани зрънца за птички. Те държат коритцето с една връв и чакат да дойде някоя птичка, да си клъвне от зрънцата. Външно децата са мили, кротки, но те замислят нещо жестоко за птичката.
към беседата >>
74.
Прилежание
,
СБ
,
РБ
, София, 30.8.1940г.,
В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се
удари
в някоя канара и да потъне в морето или в океана.
За пример, физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. Ето защо, ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествен принцип, който живее в човешката душа. Жената е символ на сърцето, чрез което се изявява Любовта. Душата е свързана с Любовта, която се изявява чрез сърцето. Сърцето върши една от главните служби в организма; то движи кръвта и я изпраща по цялото тяло.
В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи, да не се
удари
в някоя канара и да потъне в морето или в океана.
Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, да се мъчат. – Защо ги изпъдиха от рая?
към беседата >>
Общо сърцето прави 72
удара
в минута, но все пак има разлика при различните хора.
“ Ти носиш духовния свят в себе си, а не знаеш къде е той. Ти носиш една книга в ръката си, а не знаеш да четеш. Сложи ръката на сърцето си и ще намериш духовния свят. Пулсът на сърцето е духовният свят в човека. Както пулсът на сърцето у всички хора не е еднакъв, така и духовният свят не е еднакъв за всички хора.
Общо сърцето прави 72
удара
в минута, но все пак има разлика при различните хора.
За пример, пулсът на добрия човек се различава от пулса на учения и т.н. Какво представлява пулсът на сърцето? – Говор. Животът, който Бог е вложил в човека, говори чрез сърцето. Той казва: „Учи, работи, прилежен бъди“.
към беседата >>
75.
За дишането
,
ООК
, София, 11.9.1940г.,
Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я
ударил
.
Някой път, като сте следвали 20 години и са ви проповядвали, дойде ви мисълта: „Има ли Господ или няма? “ И някой път вярваш. Но случи се, че нещо не стане, както ти мислиш и ти казваш: „Ако имаше Господ, тези работи не щяха да станат така.“ Ние ставаме смешни. Значи, ако аз си счупя стомната някъде, да кажа: „Ако имаше Господ, не щеше да позволи да си счупя стомната.“ Господ няма нищо общо със счупването на стомната. Аз не съм си отварял очите, моят ум не е бил на място.
Като съм вървял, мислил съм за друго нещо и съм я
ударил
.
Ако ви туря на изпит върху проявлението на вашия характер, мислите ли, че този е естественият път, така, както се проявявате? Има някои работи, които не трябва да се разправят. Ще дойде някой и ще ми разправя някои работи, за които няма нужда да разправя. Каква полза да ви разправи някой как са убили някого или как са му счупили крака, или как са го били, или какво са му казали? Някой казва: „Много го наруга, много му се кара.“ И ако той ми разправи това, каква полза?
към беседата >>
76.
Две положения
,
МОК
, София, 13.9.1940г.,
Ако вземе, че ви
удари
по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
Вземете идеята за любовта, разбрана ли е? Какво нещо е любовта? Ако някой човек ви хване ръката, че ви глади ръката, без да ви причинява болка, вас ви е приятно – той едва се докосва. Туй вие го наричате любовна сянка. А пък ако охлузи ръката ви, вие го считате грубо отношение, безлюбовно състояние.
Ако вземе, че ви
удари
по ръката, веднага се заражда едно безлюбовно състояние.
Питам: кой е научил хората да се бият? Кой научил майката да бие детето по задницата? Питам: кой научил кръчмаря да точи вино от бъчвата си? Майката, като бие детето по задницата, постъпва точно по кръчмарски, понеже по задницата се набрала много енергия, тя иска да източи от енергията. Като го бие с пръчката, тя точи.
към беседата >>
Ако си близо, ще те
ударят
.
Кой е пътят човек да се не обижда? Но щом те обидят, може ли да останеш необиден? Аз разсъждавам много обективно. Казвате: „Гледайте да ви не бият.“ Хубаво, какви са условията да ви не бият хората? Най-малко трябва да бъдеш на един километър разстояние, Онези, които носят тояга, не може да те засегнат.
Ако си близо, ще те
ударят
.
Ако ти искаш да бъдеш умен, трябва да бъдеш на един километър разстояние – даже като ти говори, да не му чуваш гласа. Ако си на два километра, на три, още по-добре. Ако си на десет километра, ти си в безопасност. Ако си на един метър разстояние, опасността е голяма. Ако си на два метра, опасността се намалява, ти се отдалечаваш.
към беседата >>
В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го
удариш
, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда.
Щом се обидиш, ще има трийсет и седем, трийсет и осем. Ако стане трийсет и девет, превръща се на болест. Ако не се смени тази енергия, може да се пръсне човешкият мозък, много голямо напрежение има. Като се увеличава температурата, явяват се болезнени състояния. Щом дойде едно болезнено състояние, то те избавя от личните чувства.
В личните чувства ти имаш едно състояние, искаш един човек да го
удариш
, да го убиеш, да му направиш пакост, да не те обижда.
Щом дойде страданието в тебе, заболееш, престанеш да мислиш, да правиш това или онова някому. Мнозина от вас, които се обиждате, вие сте започнали не от вашия ум. То е здравословно състояние, когато челото горе е високо. Когато е полегато, е болезнено състояние. Ако по тия две линии, които представят предната част на главата на човека, тече една река, де ще бъде по-силно течението, в A или в B?
към беседата >>
77.
Любов в трите свята
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 15.9.1940г.,
Те го биха пет пъти по 39
удари
, след което характерът му се смекчи.
– Защо биха Павел? – Защото беше много смел. Преди да стане християнин, той гонеше и преследваше християните. Като стана християнин, той искаше да обърне целия свят към новото учение. Обаче евреите му се противопоставяха и казваха: „Ето един отстъпник от нашата вяра“.
Те го биха пет пъти по 39
удари
, след което характерът му се смекчи.
Не е лесно да внесе човек порядък в себе си. Често той влиза в стълкновение със себе си, не знае дали това, което иска да направи, е на място. Той не знае дали веруюто, което изповядва, е право и пита другите за това. Да питаш другите хора, дали е право това, което вършиш, то е все едно да питаш дали дрехата, с която си облечен, седи добре на тялото ти. Ако питате мене по този въпрос, аз бих дал особено мнение, особена мода.
към беседата >>
78.
За добро е
,
ООК
, София, 18.9.1940г.,
Като го
удариш
с чук, да не се разпръсква, а пък другите камъни, болните, като ги чукнеш, се разпръскват.
Така ще се лекувате по новия начин. Ще отидеш и ще намериш здрави камъни, да не са болни, защото има и болни камъни. Има много камъни, които боледуват. Разтрошават се, разпръскват се. Ще намериш здрави камъни.
Като го
удариш
с чук, да не се разпръсква, а пък другите камъни, болните, като ги чукнеш, се разпръскват.
Ще намериш здрави камъни, ще ги намериш на Витоша и констатирай, че е здрав камъкът. Кажи, че този камък е здрав. После намери едно дърво, което е здраво, да няма никакъв недъг: клоните му и листата му да са здрави. И пак кажи, че е здраво това дърво. Констатирай този факт, констатирай тази истина и щом я констатираш, тя ще влезе в тебе.
към беседата >>
79.
В Божественото училище
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1940г.,
Той
ударил
единия, втория, третия и така ги прогонил.
В това време разбойници ги нападнали, с цел да ги оберат. Графът скочил пръв на брега и хукнал към града. Слугата успял да изкара лодката на брега. Възлюбената останала сама и започнала да плаче. Слугата се нахвърлил върху разбойниците.
Той
ударил
единия, втория, третия и така ги прогонил.
Като се видяла вън от всякаква опасност, господарката се успокоила и престанала да плаче. След това слугата я придружил с лодката обратно до дома ѝ. На другия ден графът пристигнал в дома на възлюбената си, да я поздрави за благополучното спасение. Той ѝ казал: „Аз отидох в града да търся помощ и когато се върнах на брега, не намерих никого“. – „Благодаря ти, аз нямам вече нужда от твоята помощ“.
към беседата >>
80.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще
удари
отпечатъкъ върху строежа на главата ти.
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещавашъ да направишъ нѣщо. Онова, което обещавашъ, обещай го малко, но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има нѣща, които ще обещаешъ и тѣ ще дадатъ своитѣ последствия върху тебе, върху тѣлото ти.
Ако мислишъ хубаво, тази мисъль ще
удари
отпечатъкъ върху строежа на главата ти.
Ако обичашъ хубавото и красивото – ти красивъ ще станешъ. Но ако наблюдавашъ красотата отвънъ и се терзаешъ, че не си красивъ, ти ще погрознѣешъ. Всѣкой единъ отъ васъ, когато нѣщо не стане както той иска, добива черенъ цвѣтъ. Нѣкой пѫть (има) религиозно съревнование, че единиятъ е по-религиозенъ, а другиятъ не е толкова религиозенъ. Или, че единиятъ е по-музикаленъ, а другиятъ не е толкозъ музикаленъ.
към беседата >>
И всѣки езикъ си има
ударение
.
И не всички хора сѫ еднакво велики. Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ.
И всѣки езикъ си има
ударение
.
Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението.
към беседата >>
Напримѣръ: въ българския езикъ де е
ударението
?
Нѣкои сѫ много даровити. Нѣкои тепърва трѣбва да учите езици. Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение.
Напримѣръ: въ българския езикъ де е
ударението
?
Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно.
към беседата >>
При едносложнитѣ думи
ударението
пада, разбира се, върху единствената сричка.
Езикътъ не е лесна работа. Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде.
При едносложнитѣ думи
ударението
пада, разбира се, върху единствената сричка.
Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
към беседата >>
Въ двусложнитѣ думи
ударението
може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Всѣки езикъ си има свой строежъ. И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
Въ двусложнитѣ думи
ударението
може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
към беседата >>
Но има си смисъль на кой слогъ е
ударението
.
И всѣки езикъ си има ударение. Напримѣръ: въ българския езикъ де е ударението? Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъль на кой слогъ е
ударението
.
То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
към беседата >>
Има значение въ музиката дали туряте
ударението
върху ми, върху ре или върху до.
Нѣма правило, навсѣкѫде. При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно.
Има значение въ музиката дали туряте
ударението
върху ми, върху ре или върху до.
Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
към беседата >>
Ако азъ туря
ударението
върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
При едносложнитѣ думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Ако азъ туря
ударението
върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване.
към беседата >>
Ако туря
ударението
върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
Въ двусложнитѣ думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а въ трисложнитѣ думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ.
Ако туря
ударението
върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана.
към беседата >>
Ако туря
ударението
върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
Но има си смисъль на кой слогъ е ударението. То не е произволно. Има значение въ музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако азъ туря ударението върху до, това значи, че важното е дето азъ се освобождавамъ. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пѫтя на движението е важенъ.
Ако туря
ударението
върху ми, това значи, че е важенъ начина на изразяване на мисъльта.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху соль – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Соль дава разцъвтяване. И най-после при ла – мисъльта ти е вече организирана. Ти не можешъ да вземешъ ла правилно, ако твоята мисъль не е организирана.
към беседата >>
Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще
удари
отпечатък върху строежа на главата ти.
(втори вариант)
И често вие дадете известно обещание и то е толкова тежко, че не можете да го носите. Тогава не давай такова обещание. Обещаваш да направиш нещо. Онова, което обещаваш, обещай го малко но го направи, понеже то ще се отрази върху тебе. Има неща, които ще обещаеш и те ще дадат своите последствия върху тебе, върху тялото ти.
Ако мислиш хубаво, тази мисъл ще
удари
отпечатък върху строежа на главата ти.
Ако обичаш хубавото и красивото – ти красив ще станеш. Но ако наблюдаваш красотата отвън и се терзаеш, че не си красив, ти ще погрознееш. Всеки един от вас, когато нещо не стане както той иска, добива черен цвят. Някой път (има) религиозно съревнование, че единият е по-религиозен, а другият не е толкова религиозен. Или че единият е по-музикален, а другият не е толкоз музикален.
към втори вариант >>
И всеки език си има
ударение
.
(втори вариант)
И не всички хора са еднакво велики. Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж.
И всеки език си има
ударение
.
Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението.
към втори вариант >>
Например: в българския език де е
ударението
?
(втори вариант)
Някои са много даровити. Някои тепърва трябва да учите езици. Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение.
Например: в българския език де е
ударението
?
Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно.
към втори вариант >>
При едносричните думи
ударението
пада, разбира се, върху единствената сричка.
(втори вариант)
Езикът не е лесна работа. Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде.
При едносричните думи
ударението
пада, разбира се, върху единствената сричка.
В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
към втори вариант >>
В двусричните думи
ударението
може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
(втори вариант)
Всеки език си има свой строеж. И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка.
В двусричните думи
ударението
може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
към втори вариант >>
Но има си смисъл на коя сричка е
ударението
.
(втори вариант)
И всеки език си има ударение. Например: в българския език де е ударението? Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка.
Но има си смисъл на коя сричка е
ударението
.
То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
към втори вариант >>
Има значение в музиката дали туряте
ударението
върху ми, върху ре или върху до.
(втори вариант)
Няма правило навсякъде. При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно.
Има значение в музиката дали туряте
ударението
върху ми, върху ре или върху до.
Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне.
към втори вариант >>
Ако аз туря
ударението
върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
(втори вариант)
При едносричните думи ударението пада, разбира се, върху единствената сричка. В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до.
Ако аз туря
ударението
върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен. Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване.
към втори вариант >>
Ако туря
ударението
върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
(втори вариант)
В двусричните думи ударението може да падне на първа или втора сричка, а в трисричните думи може да падне върху първата, втората или третата сричка. Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам.
Ако туря
ударението
върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
Ако туря ударението върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта. Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана.
към втори вариант >>
Ако туря
ударението
върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
(втори вариант)
Но има си смисъл на коя сричка е ударението. То не е произволно. Има значение в музиката дали туряте ударението върху ми, върху ре или върху до. Ако аз туря ударението върху до, това значи, че важното е дето аз се освобождавам. Ако туря ударението върху ре, това значи, че пътят на движението е важен.
Ако туря
ударението
върху ми, това значи, че е важен начинът на изразяване на мисълта.
Ако туря върху ла – съдържанието е важно. Ако туря върху сол – важно е разрешението, онова, което музиката може да постигне. Сол дава разцъфтяване. И най-после при ла – мисълта ти е вече организирана. Ти не можеш да вземеш ла правилно, ако твоята мисъл не е организирана.
към втори вариант >>
81.
Една седмица в рая
,
ООК
, София, 9.10.1940г.,
Три–четири пѫти му казахъ: „Нѣкоя вечерь ще те
ударя
, ще те претрепамъ, ще ме накарашъ престѫпление да направя.
Като река да задрѣмя – усѣща кога задрѣмвамъ. Сутринь гледамъ – кацналъ, изтеглилъ малко кръвь. Казва: „Да взема малко отъ кръвьта на този светия, да опитамъ, че и азъ да стана като него. Най-после го намѣрихъ“. Казвамъ му: „Я да си вървишъ при комаритѣ“.
Три–четири пѫти му казахъ: „Нѣкоя вечерь ще те
ударя
, ще те претрепамъ, ще ме накарашъ престѫпление да направя.
Досега никакво престѫпление не съмъ правилъ. Ще ме държатъ отговоренъ, ще ме теглятъ подъ сѫдъ за единъ комаръ, че съмъ извършилъ престѫпление“. Таманъ се освободихъ отъ този комаръ, ето иде една госпожица мишка. Седи тя въ стаята и гледамъ – бута хлѣба. Увия го въ кърпа, вдигна го нависоко, тя пакъ се качи.
към беседата >>
Ударя
я, (тя) падне на земята.
Когато изядешъ една кокошка, не правишъ ли зло? Ние сега мислимъ, че сме много добри хора. Нѣкой пѫть гледамъ нѣкоя муха. Като кацне – философствува. Нѣкой пѫть безпокои ме.
Ударя
я, (тя) падне на земята.
Не че искамъ да я убия. Гледамъ – мухата паднала. Казвамъ: „Нека седи, какво има“. Гледамъ я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно.
към беседата >>
Съ моята рѫка може да я
ударя
(и) повече.
Казвамъ: „Нека седи, какво има“. Гледамъ я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпѫдя я навънъ. Казвамъ (ѝ): „Навънъ стой, не влизай въ стаята, може да стане инцидентъ, може да се блъснемъ“.
Съ моята рѫка може да я
ударя
(и) повече.
Има такива мисли въ живота, подобни на мухитѣ. Тѣ безпокоятъ. Първото нѣщо е вредението (имъ). (Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, въ година(та) има 365 дни (и), ако тукъ сте 700 (души) – въ две години (може) всѣки да дойде по единъ пѫть да носи цигулката ми.
към беседата >>
Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те
ударя
, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя.
(втори вариант)
Някой път вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щом се пробудя – никакъв го няма. Като река да задремя – усеща кога задрямвам. Сутрин гледам – кацнал, изтеглил малко кръв. Казва: „Да взема малко от кръвта на този светия да опитам, че и аз да стана като него.
Най-после го намерих.“ Казвам му: „Я да си вървиш при комарите.“ Три-четири пъти му казах: „Някоя вечер ще те
ударя
, ще те претрепам, ще ме накараш престъпление да направя.
Досега никакво престъпление не съм правил. Ще ме държат отговорен, ще ме теглят под съд за един комар, че съм извършил престъпление.“ Таман се освободих от този комар, ето иде една госпожица мишка. Седи тя в стаята и гледам – бута хляба. Увия го в кърпа, вдигна го нависоко, тя пак се качи.
към втори вариант >>
Ударя
я, (тя) падне на земята.
(втори вариант)
Когато изядеш една кокошка, не правиш ли зло? Ние сега мислим, че сме много добри хора. Някой път гледам някоя муха. Като кацне – философства. Някой път безпокои ме.
Ударя
я, (тя) падне на земята.
Не че искам да я убия. Гледам – мухата паднала. Казвам: нека седи, какво има . Гледам я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно.
към втори вариант >>
Казвам (й): „Навън стой, не влизай в стаята, може да стане инцидент, може да се блъснем.“ С моята ръка може да я
ударя
(и) повече.
(втори вариант)
Гледам – мухата паднала. Казвам: нека седи, какво има . Гледам я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпъдя я навън.
Казвам (й): „Навън стой, не влизай в стаята, може да стане инцидент, може да се блъснем.“ С моята ръка може да я
ударя
(и) повече.
Има такива мисли в живота подобни на мухите. Те безпокоят. Първото нещо е вредата (им). (Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, в година(та) има 365 дни (и), ако тук сте 700 души – в две години може всеки да дойде по един път да носи цигулката ми.
към втори вариант >>
82.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един
удар
, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние.
Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр. Сега това е отрицателната страна на човешкия живот.
Ти може да имаш най-хубавото настроение, но с един
удар
, една малка болка съвършено се изменя твоето състояние.
Болен си, изгубиш настроението на духа си. Ако вие в болестта не можете да се покажете силен, де ви е волята тогава? Болестта не е нещо реално. Болестта е както, когато ви гони на сън някой бивол или мечка. Бягате, качвате се тук и там.
към беседата >>
83.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я)
ударилъ
.
Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане?
Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я)
ударилъ
.
Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я.
към беседата >>
Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я)
ударил
.
(втори вариант)
Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане?
Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я)
ударил
.
Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я.
към втори вариант >>
84.
Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар
,
ООК
, София, 30.10.1940г.,
Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го
ударишъ
, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ.
Ти правишъ едно упражнение, (а) умътъ (ти) е разсѣянъ. Обидилъ те нѣкой, ти си мислишъ за обидата и правишъ упражнението. Нѣкой пѫть може да те обиди нѣкое куче. Вървишъ по пѫтя, нахвърли се едно куче, стреснешъ се, уплаши те. Ти вървишъ по пѫтя и си мислишъ, какъ тъй да те стресне и да те уплаши.
Защо да нѣмаше нѣщо да хвърлишъ на това куче, да го
ударишъ
, какъ нѣмаше нѣкой камъкъ.
„Какъ тъй да смѣе да ме нападне“. Държишъ това въ ума си. Ако речете всѣко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умътъ ви е на мѣсто, кучето никога нѣма да се нахвърли отгоре ви. Може да направишъ опитъ: ако вървишъ (и) мислишъ, и будно е съзнанието, кучето може да го държишъ настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) отъ тебе.
към беседата >>
Ударятъ
сиренитѣ – скриятъ се.
Трѣбва нѣкой отъ васъ да го пратимъ въ Лондонъ, да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вѫтре въ скривалищата на Лондонъ. Пита ме единъ: „Какво прави английскиятъ краль? “ Казвамъ: „Седи вѫтре въ избитѣ, крие се по 4–5 пѫти“. Краль на цѣла империя, която има 400 милиона поданици, но, като дойдатъ бомбитѣ, и той се крие въ скривалището.
Ударятъ
сиренитѣ – скриятъ се.
Съобщатъ, че нѣма опасность – излѣзатъ вънъ. Пакъ се чуятъ сиренитѣ – пакъ въ скривалищата. И той се крие по нѣкой пѫть по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, съ удобство, но чува пукота и като царь. Сега ще ви направя едно сравнение: всичкитѣ лоши мисли, това сѫ бомби, които дяволътъ, по нѣкой пѫть, спуща.
към беседата >>
Защо да нямаше нещо да хвърлиш на това куче, да го
удариш
, как нямаше някой камък.
(втори вариант)
Ти правиш едно упражнение, (а) умът (ти) е разсмян. Обидил те някой, ти си мислиш за обидата и правиш упражнението. Някой път може да те обиди някое куче. Вървиш по пътя, нахвърли се едно куче, стреснеш се, уплаши те. Ти вървиш по пътя и си мислиш как тъй да те стресне и да те уплаши.
Защо да нямаше нещо да хвърлиш на това куче, да го
удариш
, как нямаше някой камък.
„Как тъй да смее да ме нападне.“ Държиш това в ума си. Ако речете всяко куче да го плашите, какво ще стане? Ако умът ви е на място, кучето никога няма да се нахвърли отгоре ви. Може да направиш опит: ако вървиш (и) мислиш, и будно е съзнанието, кучето може да го държиш настрана, на 20 крачки отдалеч(ено) от тебе. Ти като вървиш, да го гледаш отзад къде е.
към втори вариант >>
Ударят
сирените – скрият се.
(втори вариант)
Той кораби си имаше, всичко имаше, но падат бомби, големи бомби, взривни вещества. Трябва някой от вас да го пратим в Лондон да види какво е, че да дойде да ни разправи. Поне 24 часа да е вътре в скривалищата на Лондон. Пита ме един: „Какво прави английският крал? “ Казвам: „Седи вътре в избите, крие се по 4-5 пъти.“ Крал на цяла империя, която има 400 милиона поданици, но като дойдат бомбите, и той се крие в скривалището.
Ударят
сирените – скрият се.
Съобщят, че няма опасност – излизат вън. Пак се чуят сирените – пак в скривалищата. И той се крие по някой път по два часа. Царско скривалище, по-добре осветено, с удобство, но чува пукота и като цар. Сега ще ви направя едно сравнение: всичките лоши мисли това са бомби, които дяволът по някой път спуща.
към втори вариант >>
85.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Не взехъ камъче да я
ударя
, но хвърлихъ камъчето между птичката и котката.
Птичката скочи, качи се на дървото. Котката, като я погледна, измѣчи. Тя чу, хлопна нѣщо, не знае отъ кѫде е, гледа нагоре, гледа и измѣчи. Понеже мислеше, че е 101% въ нейнитѣ рѫце птичката. Какъ стана, че се развали работата, не знае.
Не взехъ камъче да я
ударя
, но хвърлихъ камъчето между птичката и котката.
Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нѣщо въ свѣта, което разваля нашитѣ работи“. Питамъ: Азъ направихъ ли погрѣшка, като развалихъ тази работа? Да допуснемъ, че нѣкой пѫть вие разваляте на себе си нѣкое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание?
към беседата >>
Не взех камъче да я
ударя
, но хвърлих камъчето между птичката и котката.
(втори вариант)
Птичката скочи, качи се на дървото. Котката като я погледна, измечи. Тя чу, хлопна нещо, не знае от къде е, гледа нагоре, гледа и измечи. Понеже мислеше, че е 101 % в нейните ръце птичката. Как стана, че се развали работата, не знае.
Не взех камъче да я
ударя
, но хвърлих камъчето между птичката и котката.
Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нещо в света, което разваля нашите работи.“ Питам: аз направих ли погрешка, като развалих тази работа? Да допуснем, че някой път вие разваляте на себе си някое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание? Ако, когато сте на пет години и ви дадат една стипендия да идете да следвате в странство, дават ви стипендия да идете да следвате в университета.
към втори вариант >>
86.
Старото и новото
,
НБ
, София, 1.12.1940г.,
Причините няма да ви разправям, защо го е
ударила
.
После се изменят, че не могат да се търпят. То е безлюбие, нищо повече. Всеки човек, който не може да се въздържи, той няма любов. Ако любовта е по-слаба от онзи напор, каква е тази любов? Защо и сега тази шапка?
Причините няма да ви разправям, защо го е
ударила
.
Както и да е, тя го ударила, за да ви дам пример. Аз се радвам, аз искам докторът да е бит. Така се учи. Вие мислите като се съберете с вашата възлюблена, ще живеете като ангели – така казвам на този доктор. Казва: Че така мислех, тя отначало беше кротка, пък каква жена била.
към беседата >>
Както и да е, тя го
ударила
, за да ви дам пример.
То е безлюбие, нищо повече. Всеки човек, който не може да се въздържи, той няма любов. Ако любовта е по-слаба от онзи напор, каква е тази любов? Защо и сега тази шапка? Причините няма да ви разправям, защо го е ударила.
Както и да е, тя го
ударила
, за да ви дам пример.
Аз се радвам, аз искам докторът да е бит. Така се учи. Вие мислите като се съберете с вашата възлюблена, ще живеете като ангели – така казвам на този доктор. Казва: Че така мислех, тя отначало беше кротка, пък каква жена била. Сега турям нещата по-близо.
към беседата >>
Някой път може вашето сърце така да те
удари
.
Аз се радвам, аз искам докторът да е бит. Така се учи. Вие мислите като се съберете с вашата възлюблена, ще живеете като ангели – така казвам на този доктор. Казва: Че така мислех, тя отначало беше кротка, пък каква жена била. Сега турям нещата по-близо.
Някой път може вашето сърце така да те
удари
.
Че кого сърцето не го е удряло? Някой иде и не може да се събере в себе си. Казвам сега: Това е старият живот, това са стари навици. Говорим за любовта. Това не е любов.
към беседата >>
В оня свят не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме
удари
.
Като кажеш, целият свят да се разтопи, цветята да цъфнат, слънцето ще изгрее, ще има онзи тих вятър, който само полъхва. Всичко туй ще слуша. То е плащане. Вие искате да знаете, какво е новото учение. Казвате: В оня свят ще се познаваме ли?
В оня свят не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме
удари
.
Не искам така да се познаваме. Така се запознават на бойното поле. Борят се хората, бият се. Всичко това е много добро. Тези неща може да са като представление.
към беседата >>
То тя ще те
удари
по устата.
И всички ние страдаме от този недъг на Адама. Мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева.
То тя ще те
удари
по устата.
По право тя е старата Ева. Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето ѝ е меко като светлината. Като иска да го удари, леко удря. Той ще бъде доволен. Аз ви говоря на един език да го разбирате.
към беседата >>
Като иска да го
удари
, леко удря.
Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. То тя ще те удари по устата. По право тя е старата Ева. Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето ѝ е меко като светлината.
Като иска да го
удари
, леко удря.
Той ще бъде доволен. Аз ви говоря на един език да го разбирате. Нещо аз може да ви говоря сериозно, благочестиво, значи то е право. Ти може да ухапеш някого, да мислиш лошо, но отвън всичко да бъде благочестиво. И то не е лошо и на него се радвам.
към беседата >>
87.
Чантата на Любовта
,
УС
, София, 1.12.1940г.,
В тъмнината тук се блъснеш, там си
удариш
главата, тук се
удариш
.
Туй, което е навсякъде и което никога не те напуща, то е реалното. Тогава хората са създали ада и рая. Ада всякога ние го образуваме, когато искаме да се освободим от реалността. Всякога си създаваме един ад, когато искаме да създадем един живот противоречив на онзи живот, който Бог е създал в нас. Ние образуваме противоречие и искаме да се освободим от светлината.
В тъмнината тук се блъснеш, там си
удариш
главата, тук се
удариш
.
Кое е причината? Завърти ключа. Защо завърташ този ключ сега? И някой от вас искате да се освободите от Господа. Влезете в една къща и имате желание да вземете нещо.
към беседата >>
Като ида идната година, казва: Много добър е баща ми, ръка не е турил да ме
удари
.
Много добър е баща ти. Като влеза в този дом, него ден бащата хване, помилва сина си по лицето, поглади го. Казва: Дайте, донесете дрехи, обуща, шапка. Нахрани сина си хубаво, говори му сладко. Казвам: Аз идната година пак ще дойда и ще ми кажеш дали баща ти те бие.
Като ида идната година, казва: Много добър е баща ми, ръка не е турил да ме
удари
.
И какъв сладък език има. Това е новият век. Искате да проповядвате, да избършете сълзите на Стоянчо. Стоян не е разбирал причината. В моя ум ето къде е причината.
към беседата >>
88.
Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве
,
ООК
, София, 4.12.1940г.,
Да кажемъ вървя по пѫтя,
ударя
си крака и моятъ кракъ пострада.
Азъ съмъ виновенъ. Да кажемъ вие проповѣдвате на нѣкои ученици френски езикъ, ученикътъ направи погрѣшка. На кого е погрѣшката – на ученика или на учителя? Понеже учительтъ не го е научилъ въ миналото, сега трѣбва да го поправя. Казва: „Едно време ти казахъ, но сега не е така на френски“.
Да кажемъ вървя по пѫтя,
ударя
си крака и моятъ кракъ пострада.
Погрѣшката на крака ли ми е или на мене? Кой е направилъ погрѣшката? Кракътъ ми е усърденъ да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша. (Нѣкой) щомъ се удари, спре се и казва на крака: „Ти слѣпъ ли бѣше, защо не се дигна нагоре?
към беседата >>
(Нѣкой) щомъ се
удари
, спре се и казва на крака: „Ти слѣпъ ли бѣше, защо не се дигна нагоре?
Да кажемъ вървя по пѫтя, ударя си крака и моятъ кракъ пострада. Погрѣшката на крака ли ми е или на мене? Кой е направилъ погрѣшката? Кракътъ ми е усърденъ да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша.
(Нѣкой) щомъ се
удари
, спре се и казва на крака: „Ти слѣпъ ли бѣше, защо не се дигна нагоре?
“ Ти трѣбва да кажешъ на крака си: „Дигни се нагоре“. (Пъкъ) ти му каза да се държи долу, да не се дига много. Хубаво. Де е лошото, че човѣкъ се надига? Когато е на война не се надига, но снишава се. Но щомъ мине войната, надига се горе да го видятъ.
към беседата >>
Казва: „Едно време ти казах, но сега не е така на френски.“ Да кажем вървя по пътя,
ударя
си крака и моят крак пострада.
(втори вариант)
“ – „Аз си поправям погрешката.“ Всяка погрешка, която виждаш, тя е твоя – поправи я. Аз съм виновен. Да кажем вие проповядвате на някои ученици френски език, ученикът направи погрешка. На кого е погрешката – на ученика или на учителя? Понеже учителят не го е научил в миналото, сега трябва да го поправя.
Казва: „Едно време ти казах, но сега не е така на френски.“ Да кажем вървя по пътя,
ударя
си крака и моят крак пострада.
Погрешката на крака ли ми е или на мене? Кой е направил погрешката? Кракът ми е усърден да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша. (Някой) щом се удари, спре се и казва на крака: „Ти сляп ли беше, защо не се дигна нагоре?
към втори вариант >>
(Някой) щом се
удари
, спре се и казва на крака: „Ти сляп ли беше, защо не се дигна нагоре?
(втори вариант)
Казва: „Едно време ти казах, но сега не е така на френски.“ Да кажем вървя по пътя, ударя си крака и моят крак пострада. Погрешката на крака ли ми е или на мене? Кой е направил погрешката? Кракът ми е усърден да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша.
(Някой) щом се
удари
, спре се и казва на крака: „Ти сляп ли беше, защо не се дигна нагоре?
“ Ти трябва да кажеш на крака си: „Дигни се нагоре.“ (Пък) ти му каза да се държи долу, да не се дига много. Хубаво. Де е лошото, че човек се надига? Когато е на война не се надига, но снишава се. Но щом мине войната, надига се горе да го видят. Щом си в големи мъчнотии, не се надигай.
към втори вариант >>
89.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го
удари
по главата, отрѣза ухото.
Христосъ казва на ученицитѣ си: „Има ли нѣкой ножове? “ Казватъ: „Имаме тукъ единъ ножъ“. И най-голѣмиятъ герой Петъръ го взе и тури го, тръгнаха да бранятъ Христа. Христосъ знаеше какво щѣше да стане, но казва: „Нека носятъ, за да се изпълни Писанието“. Като дойдоха онѣзи, които искаха да хванатъ Христа, Петъръ рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?
“ Толкова смѣлъ, че намѣсто да го
удари
по главата, отрѣза ухото.
Христосъ разбра и каза: „Петре, ти не знаешъ да воювашъ. Тия хора знаятъ по-добре да воюватъ. Тури ножа въ ножницата, защото не сме ние хора за война“. Взе, че залепи ухото на онзи. Петъръ тури ножа въ ножницата за друго време.
към беседата >>
“ Толкова смел, че наместо да го
удари
по главата, отряза ухото.
(втори вариант)
И на талантливия човек е особена. Сега имаме характера на Христа. Христос казва на учениците си: „Има ли някой ножове? “ Казват: „Имаме тук един нож.“ И най-големият герой Петър го взе и тури го, тръгнаха да бранят Христа. Христос знаеше какво щеше да стане, но казва: „Нека носят, за да се изпълни Писанието.“ Като дойдоха онези, които искаха да хванат Христа, Петър рече: „Какво искате, Учителя ли да хванете?
“ Толкова смел, че наместо да го
удари
по главата, отряза ухото.
Христос разбра и каза: „Петре, ти не знаеш да воюваш. Тия хора знаят по-добре да воюват. Тури ножа в ножницата, защото не сме ние хора за война.“ Взе, че залепи ухото на онзи. Петър тури ножа в ножницата за друго време. Хубаво, умният човек с нож ли трябва да воюва?
към втори вариант >>
90.
Обикновен, талантлив, гениален
,
МОК
, София, 20.12.1940г.,
Един човек има три хиляди градуса топлина, с каква тояга ще идеш да го
удариш
?
Само като погледне с очи, започва да трепери. Гледа само да може да отстъпи. Знае, че – едно клъвване, и за две минути ще се свърши. Той казва: „С кобрата борба не става.“ Когато в живота имаме известни мъчнотии, има някои неща, с които ние не може да се борим. Как ще се бориш, има дванайсет хиляди градуса топлина, с каква тояга ще идеш да се бориш?
Един човек има три хиляди градуса топлина, с каква тояга ще идеш да го
удариш
?
При него не може да се приближиш, веднага ще се разтопиш. Желязото се топи над хиляда градуса. Че доброто носи в себе си една грамадна сила на топлината. Човек, който носи доброто, всичко побеждава. Топлината в света е, която побеждава.
към беседата >>
НАГОРЕ