НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
12
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
12
:
277
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обнова на човека
,
УС
, София, 29.5.1938г.,
Ако чуеш, че пъдарят казва: „
Удари
го“ – веднага бягай“.
Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш.
Ако чуеш, че пъдарят казва: „
Удари
го“ – веднага бягай“.
Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!
към беседата >>
“ Турците очаквали да чуят „
Удари
го!
– „Ами ако излезе отнякъде пъдарят? “ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!
“ Турците очаквали да чуят „
Удари
го!
“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го! “ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде.
към беседата >>
“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „
Удари
го!
Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!
“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „
Удари
го!
“ Те още не разбират значението на думите „Удари го! “ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо.
към беседата >>
“ Те още не разбират значението на думите „
Удари
го!
Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една! “ Турците очаквали да чуят „Удари го! “ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една! “ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!
“ Те още не разбират значението на думите „
Удари
го!
“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една! “ – „Не сме ли свободни? “ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени.
към беседата >>
Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му
ударил
една плесница и го повалил на земята.
Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят. Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци. Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град.
Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му
ударил
една плесница и го повалил на земята.
Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха.
към беседата >>
Той намерил бореца, който му
ударил
плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?
Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето.
Той намерил бореца, който му
ударил
плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе.
към беседата >>
Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти
удари
една плесница и ме повали на земята.
Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме? “ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре.
Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти
удари
една плесница и ме повали на земята.
Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе. Похвалвам те, добре си използвал условията.“ Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея. – „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея.
към беседата >>
2.
Правата линия
,
МОК
, София, 3.6.1938г.,
То има за цел да
удари
нещо.
Правата линия разрешава най-добре. Представете си сега, че вие излизате от този център /Фиг. 4.34/, обикаляш, каква е целта, къде отиваш след като се въртиш? Децата, нали понякой път имат прашка и така въртят, въртят прашката, че като я пусне камъкът хвръкне. Туй движение, дъгообразно да го обърне по права линия, пусне прашката хвръкне камъкът.
То има за цел да
удари
нещо.
Някаква точка има. Тази крива линия се движи, за да се образува после една права. Трябва да се образува тази кривата линия, за да дойдем до положението на правата линия. Представете си, че ти въртиш прашката, но единия край не е свободен. Единият край на прашката трябва да бъде свободен.
към беседата >>
Искаш да имаш един приятел, но за да имаш един приятел, все таки се иска да му хвърлиш един камък да го
удариш
на място, да почувствува
удара
.
Щом не може да го постигнеш, единият край на твоята прашка не е свободен. Единият край трябва да се пусне. Да направя една аналогия. Да допуснем, че ти някой път искаш да завържеш известно приятелство. Въртиш тази идея в ума си.
Искаш да имаш един приятел, но за да имаш един приятел, все таки се иска да му хвърлиш един камък да го
удариш
на място, да почувствува
удара
.
Всеки един, който става приятел, той е все ударен. Сега ще ви докажа, че е ударяне. Ами този човек върви, тръгнал си по своята работа. Ти като въртиш, като го удариш в сърцето, обикне те. Той те удари, нарани те.
към беседата >>
Всеки един, който става приятел, той е все
ударен
.
Единият край трябва да се пусне. Да направя една аналогия. Да допуснем, че ти някой път искаш да завържеш известно приятелство. Въртиш тази идея в ума си. Искаш да имаш един приятел, но за да имаш един приятел, все таки се иска да му хвърлиш един камък да го удариш на място, да почувствува удара.
Всеки един, който става приятел, той е все
ударен
.
Сега ще ви докажа, че е ударяне. Ами този човек върви, тръгнал си по своята работа. Ти като въртиш, като го удариш в сърцето, обикне те. Той те удари, нарани те. След туй той ще дойде да лекува сърцето ти.
към беседата >>
Сега ще ви докажа, че е
ударяне
.
Да направя една аналогия. Да допуснем, че ти някой път искаш да завържеш известно приятелство. Въртиш тази идея в ума си. Искаш да имаш един приятел, но за да имаш един приятел, все таки се иска да му хвърлиш един камък да го удариш на място, да почувствува удара. Всеки един, който става приятел, той е все ударен.
Сега ще ви докажа, че е
ударяне
.
Ами този човек върви, тръгнал си по своята работа. Ти като въртиш, като го удариш в сърцето, обикне те. Той те удари, нарани те. След туй той ще дойде да лекува сърцето ти. Ти ще почувствуваш, че той ти е приятел.
към беседата >>
Ти като въртиш, като го
удариш
в сърцето, обикне те.
Въртиш тази идея в ума си. Искаш да имаш един приятел, но за да имаш един приятел, все таки се иска да му хвърлиш един камък да го удариш на място, да почувствува удара. Всеки един, който става приятел, той е все ударен. Сега ще ви докажа, че е ударяне. Ами този човек върви, тръгнал си по своята работа.
Ти като въртиш, като го
удариш
в сърцето, обикне те.
Той те удари, нарани те. След туй той ще дойде да лекува сърцето ти. Ти ще почувствуваш, че той ти е приятел. Казва: „Аз може да те нараня и може да те лекувам“. Това е само за изяснение, но идеята е права.
към беседата >>
Той те
удари
, нарани те.
Искаш да имаш един приятел, но за да имаш един приятел, все таки се иска да му хвърлиш един камък да го удариш на място, да почувствува удара. Всеки един, който става приятел, той е все ударен. Сега ще ви докажа, че е ударяне. Ами този човек върви, тръгнал си по своята работа. Ти като въртиш, като го удариш в сърцето, обикне те.
Той те
удари
, нарани те.
След туй той ще дойде да лекува сърцето ти. Ти ще почувствуваш, че той ти е приятел. Казва: „Аз може да те нараня и може да те лекувам“. Това е само за изяснение, но идеята е права. Онзи, който искаш да ти бъде приятел трябва да го удариш в сърцето.
към беседата >>
Онзи, който искаш да ти бъде приятел трябва да го
удариш
в сърцето.
Той те удари, нарани те. След туй той ще дойде да лекува сърцето ти. Ти ще почувствуваш, че той ти е приятел. Казва: „Аз може да те нараня и може да те лекувам“. Това е само за изяснение, но идеята е права.
Онзи, който искаш да ти бъде приятел трябва да го
удариш
в сърцето.
Да го удариш, но да му е приятно. Светлината като иде от слънцето все ни удря. Като влезе в окото удря, но нейният удар е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея. Пък има удари в света безидейни. Казвам: Движението на приятеля ще произвежда разумни действия в нас.
към беседата >>
Да го
удариш
, но да му е приятно.
След туй той ще дойде да лекува сърцето ти. Ти ще почувствуваш, че той ти е приятел. Казва: „Аз може да те нараня и може да те лекувам“. Това е само за изяснение, но идеята е права. Онзи, който искаш да ти бъде приятел трябва да го удариш в сърцето.
Да го
удариш
, но да му е приятно.
Светлината като иде от слънцето все ни удря. Като влезе в окото удря, но нейният удар е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея. Пък има удари в света безидейни. Казвам: Движението на приятеля ще произвежда разумни действия в нас. Сега не е толкоз удрянето, но все таки падането на един слънчев лъч ще произведе един удар.
към беседата >>
Като влезе в окото удря, но нейният
удар
е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея.
Казва: „Аз може да те нараня и може да те лекувам“. Това е само за изяснение, но идеята е права. Онзи, който искаш да ти бъде приятел трябва да го удариш в сърцето. Да го удариш, но да му е приятно. Светлината като иде от слънцето все ни удря.
Като влезе в окото удря, но нейният
удар
е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея.
Пък има удари в света безидейни. Казвам: Движението на приятеля ще произвежда разумни действия в нас. Сега не е толкоз удрянето, но все таки падането на един слънчев лъч ще произведе един удар. Някой път светлината, която иде произвежда дразнение, един удар, който не е приятен. Сега да ви наведа един пример.
към беседата >>
Пък има
удари
в света безидейни.
Това е само за изяснение, но идеята е права. Онзи, който искаш да ти бъде приятел трябва да го удариш в сърцето. Да го удариш, но да му е приятно. Светлината като иде от слънцето все ни удря. Като влезе в окото удря, но нейният удар е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея.
Пък има
удари
в света безидейни.
Казвам: Движението на приятеля ще произвежда разумни действия в нас. Сега не е толкоз удрянето, но все таки падането на един слънчев лъч ще произведе един удар. Някой път светлината, която иде произвежда дразнение, един удар, който не е приятен. Сега да ви наведа един пример. Ако една граната падне върху един твърд предмет, веднага избухва, но ако падне в мека почва, някой път гранатата не избухва.
към беседата >>
Сега не е толкоз удрянето, но все таки падането на един слънчев лъч ще произведе един
удар
.
Да го удариш, но да му е приятно. Светлината като иде от слънцето все ни удря. Като влезе в окото удря, но нейният удар е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея. Пък има удари в света безидейни. Казвам: Движението на приятеля ще произвежда разумни действия в нас.
Сега не е толкоз удрянето, но все таки падането на един слънчев лъч ще произведе един
удар
.
Някой път светлината, която иде произвежда дразнение, един удар, който не е приятен. Сега да ви наведа един пример. Ако една граната падне върху един твърд предмет, веднага избухва, но ако падне в мека почва, някой път гранатата не избухва. Слънчевите лъчи, ако паднат на една камениста почва, какво ще произведат? И ако паднат на една мека почва, какъв ще бъде резултатът?
към беседата >>
Някой път светлината, която иде произвежда дразнение, един
удар
, който не е приятен.
Светлината като иде от слънцето все ни удря. Като влезе в окото удря, но нейният удар е музикален, че произвежда един цвят, произвежда някоя идея. Пък има удари в света безидейни. Казвам: Движението на приятеля ще произвежда разумни действия в нас. Сега не е толкоз удрянето, но все таки падането на един слънчев лъч ще произведе един удар.
Някой път светлината, която иде произвежда дразнение, един
удар
, който не е приятен.
Сега да ви наведа един пример. Ако една граната падне върху един твърд предмет, веднага избухва, но ако падне в мека почва, някой път гранатата не избухва. Слънчевите лъчи, ако паднат на една камениста почва, какво ще произведат? И ако паднат на една мека почва, какъв ще бъде резултатът? Че на каменистата почва като паднат, камъните ще се сгорещят, като паднат на меката почва, тя ще произведе известни растения, ще роди растителността.
към беседата >>
3.
Три фази
,
НБ
, София, 19.6.1938г.,
Казваш: „Пари имам, къща имам“, ще разполагаш с всичко, ти ще разполагаш, ще имаш всичките свои удоволствия, ще имаш като Соломона 300 жени и 900 наложници, ще
удариш
на ядене и пиене и твоето царство ще се раздели.
Щом си сиромах, тебе ти е дадена сиромашията да учиш. Сиромашията е условие за твоето забогатяване. Стани учен човек, започни да учиш, ще повярваш, че сиромашията е метод на Божествения свят да добиеш най-великите добродетели в себе си. А щом станеш богат, тогава има друга опасност. Ти не разбираш нищо.
Казваш: „Пари имам, къща имам“, ще разполагаш с всичко, ти ще разполагаш, ще имаш всичките свои удоволствия, ще имаш като Соломона 300 жени и 900 наложници, ще
удариш
на ядене и пиене и твоето царство ще се раздели.
Какво е състоянието на еврейския народ? Като видим евреите, трябва да кажем: „Не искаме да бъдем като евреите.“ Този народ, на който Бог е дал 36 хиляди обещания, които не са изпълнени. Тия обещания, като дойде Христос да го приемат, освен че не го приеха, но те го убиха. И две хиляди години ги възпитава Господ за тяхното престъпление. Мислите ли, че ако дойде Христос при тебе и ти няма да го разпънеш?
към беседата >>
4.
Добрият живот
,
ООК
, София, 22.6.1938г.,
Ти, казва, ще идеш при един военен, полковник и ще му
удариш
една плесница.
Има едно състояние специфично в човека, при обикновените условия се заражда. Вие искате този човек да бъде търпелив, но знаете ли, че търпението, то е за гениалните хора? Кой от вас има търпение? Аз съм ви дал онзи пример, отива един ученик в Индия при един знаменит учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит.
Ти, казва, ще идеш при един военен, полковник и ще му
удариш
една плесница.
Ще (се) покажеш смел. После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му удариш една плесница. После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш. Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята.
към беседата >>
После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му
удариш
една плесница.
Кой от вас има търпение? Аз съм ви дал онзи пример, отива един ученик в Индия при един знаменит учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит. Ти, казва, ще идеш при един военен, полковник и ще му удариш една плесница. Ще (се) покажеш смел.
После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му
удариш
една плесница.
После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш. Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря.
към беседата >>
После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще
удариш
една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш.
Аз съм ви дал онзи пример, отива един ученик в Индия при един знаменит учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит. Ти, казва, ще идеш при един военен, полковник и ще му удариш една плесница. Ще (се) покажеш смел. После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му удариш една плесница.
После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще
удариш
една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш.
Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница.
към беседата >>
Той подигнал ръката да
удари
, но после си спуска ръката надолу и не го удря.
После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му удариш една плесница. После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш. Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел и на него му удря плесница.
Той подигнал ръката да
удари
, но после си спуска ръката надолу и не го удря.
Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две.
към беседата >>
Казва: „Опасно нещо е да се
удари
плесница на полковника.
Отива при брамина, който се молел и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител.
Казва: „Опасно нещо е да се
удари
плесница на полковника.
Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти като го ударих. На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“.
към беседата >>
Аз му
ударих
една, той ми
удари
две.
Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника.
Аз му
ударих
една, той ми
удари
две.
Паднах и се обърнах два пъти като го ударих. На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. Ако ти като военния, като ти ударят една плесница и ти удариш две, не може да намериш Божията Любов.
към беседата >>
Паднах и се обърнах два пъти като го
ударих
.
Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две.
Паднах и се обърнах два пъти като го
ударих
.
На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. Ако ти като военния, като ти ударят една плесница и ти удариш две, не може да намериш Божията Любов. Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря, пак не може да намериш Божията Любов.
към беседата >>
На другият, на брамина като му
ударих
една плесница, той само повдигна ръката си, не ме
удари
и я спусна на земята.
Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти като го ударих.
На другият, на брамина като му
ударих
една плесница, той само повдигна ръката си, не ме
удари
и я спусна на земята.
А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. Ако ти като военния, като ти ударят една плесница и ти удариш две, не може да намериш Божията Любов. Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря, пак не може да намериш Божията Любов. Но, ако си като онзи адепт, който така се е вглъбил и нищо не усеща, което става отвън, тогава може да те посети Божията Любов.
към беседата >>
А като
ударих
адепта, той даже не се помръдна“.
Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти като го ударих. На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята.
А като
ударих
адепта, той даже не се помръдна“.
Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. Ако ти като военния, като ти ударят една плесница и ти удариш две, не може да намериш Божията Любов. Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря, пак не може да намериш Божията Любов. Но, ако си като онзи адепт, който така се е вглъбил и нищо не усеща, което става отвън, тогава може да те посети Божията Любов. Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас.
към беседата >>
Ако ти като военния, като ти
ударят
една плесница и ти
удариш
две, не може да намериш Божията Любов.
Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти като го ударих. На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“.
Ако ти като военния, като ти
ударят
една плесница и ти
удариш
две, не може да намериш Божията Любов.
Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря, пак не може да намериш Божията Любов. Но, ако си като онзи адепт, който така се е вглъбил и нищо не усеща, което става отвън, тогава може да те посети Божията Любов. Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас. Това е далечно състояние. Един ден си разположен, на другия ден не си разположен.
към беседата >>
5.
Какво трябва на младите
,
МОК
, София, 24.6.1938г.,
Сега след две години онзи като го
удари
, го повали на земята.
Аз съм уверен сто на сто, че няма да вземете това „до“. Уверен съм, няма нито едно изключение. Ако зная, че има едно изключение, ще си мълча. Че всеки един от вас можеше да развие гласа си. Този германски боксьор Шмерлинг, преди две години победи този негър.
Сега след две години онзи като го
удари
, го повали на земята.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание.
към беседата >>
Шмелинг най-първо му
удари
един
удар
.
Имат едно число, до което бият и онзи не може да дойде на себе си. Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание.
Шмелинг най-първо му
удари
един
удар
.
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един удар, че спечелва всичката слава. Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила.
към беседата >>
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един
удар
, че спечелва всичката слава.
Той е победен. Преди две години Шмелинг наби негъра, той беше в ужасно положение, след две години работата се обърна, онзи негър се е научил и германецът се е намерил в едно ужасно положение, че едва ли ще може да придобие своите сили. Погрешката на Шмелинг е там, че той мисли, че онзи не се е упражнявал. Негърът се е упражнявал, с бързината си го поразява, има вече знание. Шмелинг най-първо му удари един удар.
Той след две години, като се упражнявал, че му дава такъв един
удар
, че спечелва всичката слава.
Пръв боксьор става. Питам ви как му е името? – Този боксьор е Джон Мис. Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението.
към беседата >>
Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те
удари
, той ще те повали.
Вие сега някой и да имате смелостта на Джон Мис, нямате неговата сила. Аз ви виждам, често от вас да сте бити, изгубили сте сражението. Четири реда сълзи капят. Казвам: Защо ходи да се биеш на арената, като нямаш сила? Дяволът в света е един голям боксьор.
Казваш на някого: „Да се бориш с дявола.“ Като те
удари
, той ще те повали.
Като не знаеш да се биеш, не ходи да се бориш с дявола. Като не знаеш да удряш на място, не се бори. Той ще те бие по всичките правила. Вие всички младите, казвате: „Да имаме вяра, да имаме надежда, да имаме знание, да имаме пари, изкуство“. Какви ли не работи.
към беседата >>
Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го
ударите
, да го повалите на земята.
Какви ли не работи. То са все голи думи. като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате.
Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го
ударите
, да го повалите на земята.
Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието? Той получил един удар, такъв хубав. Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“.
към беседата >>
Той получил един
удар
, такъв хубав.
като дойде да се боксираш, няма да го гледаш, но ще застанеш да се бориш. Кикири, микири няма. В живота мислите, че ще гледате. Като дойдете в живота, като дойде някой боксьор, като го ударите, да го повалите на земята. Някой се отчаял, на какво се дължи отчаянието?
Той получил един
удар
, такъв хубав.
Най-първо, като дойдете в живота, ти трябва да бъдеш един боксьор. Един войник бяга от бойното поле, ще го ранят. Казва: „Ходих на бойното поле“. Намирам раната отзад. Казвам: Тези, които са ранени отзад, на гърба, герои ли са?
към беседата >>
То е един
удар
.
Или да допуснем, че нямате вяра. Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение.
То е един
удар
.
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори удар ще има в стената. Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още.
към беседата >>
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори
удар
ще има в стената.
Вие сега представете си, че имате още едно „до“. Вземем последното „до“. Едно подир друго като се пеят, какво ще произведат? Представете си, че като изпееш това „до“, образува се движение. То е един удар.
Значи представете си, че след като изпея едното „до“ се блъсна в тази стена, като изпея второто „до“, втори
удар
ще има в стената.
Питам: Ако туй „до“ пея няколко милиона пъти, аз ще пробия стената. Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения.
към беседата >>
Един
удар
.
Туй е теория, никой не е правил това. Никой досега не изпял един милион пъти „до“, да пробие стената. Предполагаме, че е така, дали е така не се знае още. Всичките противоречия в живота произтичат от еднообразните движения. Седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде“.
Един
удар
.
Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви? След като ударите 1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
към беседата >>
След като
ударите
1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
Един удар. Няма да я бъде тази работа. /Учителят удря дъската/. Ако вие така удряте, какво ще стана. Ако така удряте, какво ще стане на пръстите ви?
След като
ударите
1000 пъти, ще ви заболят пръстите.
Понякой път вие седите и правите същото. Понякой път гледам, смешни са хората. Той сам се блъска. Казва: „Тази работа няма да я бъде. Тази работа няма да я бъде“.
към беседата >>
Запример, ако ви
ударят
на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.
Аз бих желал да купя вашият изгубен талант. Досега още не съм намерил, някой да е изгубил таланта. Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби.
Запример, ако ви
ударят
на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете.
Има такива примери. В този център ударят някого, той започва да пее непреривно. Ужасно положение. Не може да спре човекът. Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник.
към беседата >>
В този център
ударят
някого, той започва да пее непреривно.
Може ли една дарба да се изгуби? Дарбите не може да се изгубят. Може да се осакати, не да се изгуби. Запример, ако ви ударят на ръба на челото, дето е музиката, може да се разпеете, че няма да млъкнете. Има такива примери.
В този център
ударят
някого, той започва да пее непреривно.
Ужасно положение. Не може да спре човекът. Тогава вие замязвате на онзи американец, който си взел един електрически будилник. Той не се събуждал, обичал да си поспива. Този будилник като започва да дрънка, не престава, докато не стане и се облече.
към беседата >>
6.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Голяма точност в
удара
се изисква, за да попадне ножът на място.
Тя вярва в него, но вярва и в себе си. Ако изгуби самообладание или ако ръката на мъжа трепне и ножът се забие с един сантиметър навътре, ще попадне на живо месо. Ще кажете, че това е акробатство. – Изкуство е това. Колко упражнения е правил този човек, за да придобие самоувереност.
Голяма точност в
удара
се изисква, за да попадне ножът на място.
И тъй, когато човек хвърля думите си, всяка дума трябва да падне на мястото си. Попадне ли не на място, тя е лоша дума. Всяка дума, излязла от устата на човека, трябва да отговаря на истината. Никога не говори неверни неща! В едно царство имало закон, според който всеки човек имал право да носи само една монета в себе си.
към беседата >>
7.
Светлина, топлина, доброта
,
ООК
, София, 6.7.1938г.,
Удари
я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
Казват: „Ти си глупав и аз съм глупав“. Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат.
Удари
я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро. Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски.
към беседата >>
Удари
я после по бузата, по брадата – да прави добро.
Та аз ви казвам: Като се биете, поне боксирайте се. Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли.
Удари
я после по бузата, по брадата – да прави добро.
Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро. Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си.
към беседата >>
Удари
я в челото – да има светлина.
Ръкувайте се. Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро.
Удари
я в челото – да има светлина.
Удари я в носа, да има топлина. Удари я по брадата, да има добро. Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“.
към беседата >>
Удари
я в носа, да има топлина.
Щом те набие някой, що ще ходиш да се сърдиш. Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина.
Удари
я в носа, да има топлина.
Удари я по брадата, да има добро. Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте!
към беседата >>
Удари
я по брадата, да има добро.
Две сестри се карат. Удари я в носа, после в ухото, после в челото – да мисли. Удари я после по бузата, по брадата – да прави добро. Удари я в челото – да има светлина. Удари я в носа, да има топлина.
Удари
я по брадата, да има добро.
Казвам: Новото Учение в света има една велика задача – да извършим нещата с най-малко разноски. Първото нещо, турете в ума си. Вие казвате: „Какво ще правим, остаряхме“. Остарели сте! Тамън сте хора.
към беседата >>
8.
Двигатели в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1938г.,
Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го
удари
с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение.
Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го
удари
с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава.
към беседата >>
Страшно е положението на човека, когато го
ударят
с развалено, вмирисано яйце.
Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"! Какво представят погрешките на хората? Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани.
Страшно е положението на човека, когато го
ударят
с развалено, вмирисано яйце.
Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си.
към беседата >>
От хиляди години насам човечеството страда от
ударите
на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си.
Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца.
От хиляди години насам човечеството страда от
ударите
на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си.
И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно. Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат. Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване.
към беседата >>
9.
Вътрешна просвета
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.7.1938г.,
Скулпторът знае, къде и как да
удари
.
силните – към човешкия ум, а красивите – към човешкия дух и към човешката душа. Сладките, силни и красиви думи представят материал, чрез който човек гради великото и мощното в своя живот. Човек не може да бъде красив, ако от езика му не излизат сладки, силни и красиви думи. Следователно, като ученици, вие трябва да бъдете като скулпторите, да вземете един неодялан камък и с чука си да го обработите, да изваете от него отлична статуя. За тази цел вие трябва да знаете да чукате.
Скулпторът знае, къде и как да
удари
.
Във вас има много неодялани камъни, които трябва да обработите. Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дялате. Не работите ли, роптаете ли против живота си, невидимият свят ще изпрати някой ангел да ви дяла, да обработи неодяланите камъни на вашето естество. При това положение вие викате, кряскате, оплаквате се, че имате големи страдания. Мнозина мислят, че са търпеливи.
към беседата >>
10.
От пръстите на ръцете
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.7.1938г.,
За да не падне някой камък върху него и да го
удари
, той погледнал към младото момче и му казал : Момче, не търкаляй камъните.
Не е лесно да търколите десет големи камъка, които седят на пътя ви. В древността един окултен учител дал на един от мързеливите си ученици задача, да търколи от някой планински връх десет камъка. Понеже работите на този ученик не вървели добре, той си казал: Ще изпълня задачата, която учителят ми дава, дано ми провърви. Той се качил на един планински връх и започнал да търкаля камъни. В това време, именно, един богат човек се качвал на същия връх.
За да не падне някой камък върху него и да го
удари
, той погледнал към младото момче и му казал : Момче, не търкаляй камъните.
Почакай да стигна до върха и после продължи работата си. Момчето послушало богаташа и престанало да търкаля камъни. Щом богатият стигнал на върха, младото момче продължило работата си. След това богаташът му казал: Виждам, че си бедно момче, и понеже ме послуша, поемам издръжката ти през целия ти живот. – Какво показва това?
към беседата >>
11.
Късият и дългият път
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1938г.,
Дето отиваш, там още е тъмно, затова се
удари
.
Не се сърди, не търси виновник за това, но спри се пред камъка, помисли малко и благодари му, че само си се спънал. Камъкът иска да ти обърне внимание да не бързаш много. Камъкът иска да ти каже: Имай търпение, не бързай много. Къде си тръгнал толкова рано? Слънцето още не е изгряло.
Дето отиваш, там още е тъмно, затова се
удари
.
Когато слънцето изгрее, навсякъде е светло, и човек не се спъва. Кажат ли ви една обидна дума, не се обиждайте, но вижте, какво се крие в нея. Някой ви каже, че не сте добър човек. Не се сърдете, но помислете, какъв път е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е път на слизане.
към беседата >>
12.
Ценности на любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1938г.,
Нябкой върви по планината и се
удари
в един камък.
Ако художникът е разумен, ще се вслуша в забележката на простия човек и ще види, че той наистина е бил прав. Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях. Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други, да не се съдите.
Нябкой върви по планината и се
удари
в един камък.
Трябва ли да го съдите за това? Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е ударил. Камъкът е на мястото си, а този, който върви по планината, той трябва да внимава, къде стъпва. Като види някой камък, той трябва да повдигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато някои хора от източните народи отиват на Запад, силно тропат с краката си – отдалеч се чуват.
към беседата >>
Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е
ударил
.
И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях. Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други, да не се съдите. Нябкой върви по планината и се удари в един камък. Трябва ли да го съдите за това?
Погрешката не е в камъка, нито в този, който се е
ударил
.
Камъкът е на мястото си, а този, който върви по планината, той трябва да внимава, къде стъпва. Като види някой камък, той трябва да повдигне малко крака си, да прескочи камъка или да го заобиколи. Когато някои хора от източните народи отиват на Запад, силно тропат с краката си – отдалеч се чуват. – Защо вървят толкова шумно? – Защото техните улици не са павирани.
към беседата >>
13.
Първо и последно място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1938г.,
Ако, вместо канарата, той
удари
с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек.
– Че всяко нещо в живота е точно определено. Казвате, запример, че даден човек е добър, а друг – лош. Но това са относителни понятия. Кой човек е лош? Каменарят, който удря канарата с чук, лош човек ли е?
Ако, вместо канарата, той
удари
с чука си върху ръката на някой човек, непременно ще мине за лош човек.
Обаче, като удря върху канарата, последната се радва. Колкото по-силно удря, толкова по-голяма е радостта й. Като откъртва парчета от нея, тя се радва, че се е освободила от робството, в което с години е живяла. Същото се отнася и за човека. Колкото повече го удрят с чук, толкова повече той се освобождава от робството.
към беседата >>
Като се
ударите
няколко пъти и пострадате, ще кажете: Оставям крака си сам да се изправи.
Дали някой е прост или учен, добър или лош, праведен или грешен, оставете всеки сам да се изправи. Представете си, че левият ви крак всякога излиза пред десния. Как ще го изправите? Ако всеки момент го удряте с пръчка, да го заставите да се прибере вътре, кой страда: вие или кракът ви? – Вие страдате, а не кракът.
Като се
ударите
няколко пъти и пострадате, ще кажете: Оставям крака си сам да се изправи.
Наистина, оставите ли, крака си на свобода, той сам ще се изправи. Оставите ли ума си свободно да мисли, без да му давате известни правила, той сам ще свърши работата си по-добре от вас. Оставите ли сърцето си свободно да чувствува, без никакви външни ограничения и правила, то ще свърши работата си по-добре, отколкото предполагате. Сега аз смело мога да кажа на съвременните хора да оставят свободно своите умове и сърца да свършат сами работата си, която им е дадена. Ако всеки ум мисли така, както е създаден, и ако всяко сърце чувства така, както е създадено, светът би се изправил моментално.
към беседата >>
14.
Нови пътища
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1938г.,
Друг някои се разгневил, и окръжаващите му са недоволни, че в гнева си
ударил
някого и му пукнал главата.
Той се вслушва и в най-тихия зов, изпратен към Него, и му отговаря. Като видите, че някой човек се е разгневил, вие казвате: Защо се е разгневил този? Какво иска? Обаче, Бог с приятност се вслушва и в гласа на гневния. За Него гневният човек представя водопад, чиято вода слиза отвисоко и с голям шум.
Друг някои се разгневил, и окръжаващите му са недоволни, че в гнева си
ударил
някого и му пукнал главата.
– Кой е виновен за това? – Вината е в онзи, който стои на пътя на разгневения. Гневният не е нищо друго, освен камък, който се търкаля от някой висок планински връх и каквото срещне на пътя си, удря и завлича. Камъкът е доволен, че се е освободил от известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигал шум, че ударил главата, или крака на някои пътник. Следователно, когато някой човек ви направи една пакост, ще знаете, че вината е у вас, понеже сте застанали на пътя му и пречите на неговите научни изследвания.
към беседата >>
Камъкът е доволен, че се е освободил от известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигал шум, че
ударил
главата, или крака на някои пътник.
За Него гневният човек представя водопад, чиято вода слиза отвисоко и с голям шум. Друг някои се разгневил, и окръжаващите му са недоволни, че в гнева си ударил някого и му пукнал главата. – Кой е виновен за това? – Вината е в онзи, който стои на пътя на разгневения. Гневният не е нищо друго, освен камък, който се търкаля от някой висок планински връх и каквото срещне на пътя си, удря и завлича.
Камъкът е доволен, че се е освободил от известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигал шум, че
ударил
главата, или крака на някои пътник.
Следователно, когато някой човек ви направи една пакост, ще знаете, че вината е у вас, понеже сте застанали на пътя му и пречите на неговите научни изследвания. Той е учен човек, прави своите научни изследвания, а вие сте недоволни от него. Кой е виновен, че струните на цигулката се късат? – Цигуларят. Той свири силно, мощно, радва се, че може да изрази своето скръбно или радостно състояние.
към беседата >>
15.
Здравословни и болезнени състояния
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1938г.,
Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им
удариш
по една плесница.
Докато минава през болезнените състояния на живота, човек не може да се домогне до истинското знание. Какво се ползувате от това, че знаете, кой колко прах дигнал, кой колко пъти се разгневил, или кой колко болести има? Това са относителни знания, които нищо не допринасят на човека. Разумният, обаче, се учи и от отрицателните прояви на живота. В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота.
Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им
удариш
по една плесница.
След това ще дойдеш при мене, да ми кажеш, какво си научил. Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си.
към беседата >>
Той срещнал на пътя си един военен и му
ударил
една плесница.
Разумният, обаче, се учи и от отрицателните прояви на живота. В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота. Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им удариш по една плесница. След това ще дойдеш при мене, да ми кажеш, какво си научил. Ученикът пристъпил към приложение на задачата.
Той срещнал на пътя си един военен и му
ударил
една плесница.
Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата.
към беседата >>
Военният веднага се обърнал към ученика,
ударил
му две силни плесници, търколил го на земята и заминал.
В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на Индия, да му покаже правия път на живота. Учителят не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един военен, при един брамин, при един адепт и ще им удариш по една плесница. След това ще дойдеш при мене, да ми кажеш, какво си научил. Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница.
Военният веднага се обърнал към ученика,
ударил
му две силни плесници, търколил го на земята и заминал.
Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си.
към беседата >>
Ученикът му
ударил
една плесница и продължил пътя си.
Ученикът пристъпил към приложение на задачата. Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел.
Ученикът му
ударил
една плесница и продължил пътя си.
Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика. Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил.
към беседата >>
Браминът дигнал ръката си, направил движение да го
удари
, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата.
Той срещнал на пътя си един военен и му ударил една плесница. Военният веднага се обърнал към ученика, ударил му две силни плесници, търколил го на земята и заминал. Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си.
Браминът дигнал ръката си, направил движение да го
удари
, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата.
Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика. Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Тогава Учителят му отговорил: Военният, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния.
към беседата >>
Ученикът се приближил до адепта и му
ударил
една плесница.
Ученикът станал, изтърсил праха от дрехите си и продължил пътя си. По-нататък той срещнал един брамин, който се молел. Ученикът му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си.
Ученикът се приближил до адепта и му
ударил
една плесница.
Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика. Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Тогава Учителят му отговорил: Военният, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния. Само такива хора се разправят с плесници. На една плесница те отговарят с две.
към беседата >>
Тогава Учителят му отговорил: Военният, на когото
удари
една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния.
Браминът дигнал ръката си, направил движение да го удари, но веднага свалил ръката си и продължил молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бил, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика. Като изпълнил задачата добре, ученикът се върнал при Учителя си и му разказал всичко, което видял и научил.
Тогава Учителят му отговорил: Военният, на когото
удари
една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния.
Само такива хора се разправят с плесници. На една плесница те отговарят с две. Наистина, плесницата е велико благословение за човека, но когато излиза от онзи, който го обича. Когато майката удря плесници на детето си, тя го благославя. Браминът, който дигнал ръката си и я свалил, представя човек, който отчасти живее физически, външен живот, а отчасти духовен, т. е.
към беседата >>
Като му
удари
плесница, той дигна ръка да отговори със същото, по стар навик, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава с разправии, да не разваля своето молитвено разположение.
На една плесница те отговарят с две. Наистина, плесницата е велико благословение за човека, но когато излиза от онзи, който го обича. Когато майката удря плесници на детето си, тя го благославя. Браминът, който дигнал ръката си и я свалил, представя човек, който отчасти живее физически, външен живот, а отчасти духовен, т. е. вътрешен живот.
Като му
удари
плесница, той дигна ръка да отговори със същото, по стар навик, но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава с разправии, да не разваля своето молитвено разположение.
Адептът представя човек, който е надрасъл обикновения живот, вследствие на което не обърнал никакво внимание на плесницата, не се засегнал от нея, и останал в своето дълбоко размишление. Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умствен живот. Има мисли, които се натрапват на човека, както плесниците. Той веднага скача, удря с ръце, маха, иска да се освободи от тях. Той е недоволен, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли.
към беседата >>
16.
Милосърдие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1938г.,
Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и
ударил
на бяг, вторият светия отишъл да види, коя е причината за това.
Един ден, като се движел по пътеките на гората, единият от светиите видял една голяма дупка, отворена от проливните дъждове. Като погледнал в дупката, той се уплашил от нещо и хукнал да бяга. – Какво го уплашило? – В дупката имало едно голямо гърне, пълно с злато. Значи, златото, с своя блясък, уплашило светията и го заставило да бяга.
Като видял, че другарят му подскочил като ужилен от нещо и
ударил
на бяг, вторият светия отишъл да види, коя е причината за това.
Той се приближил до дупката и що да види? – Гърне, пълно с злато. Той си казал: Чудно нещо, защо трябва да бяга човек от златото? То може да се употреби за полезни работи. Той се навел, извадил гърнето с златото и слязъл с него в града, да помисли, как и за какво да го употреби.
към беседата >>
17.
Съзнание и самосъзнание
,
МОК
, София, 2.9.1938г.,
Да допуснем, че в дадения случай вие носите една стомна и вие я
ударите
някъде.
Ако ти пиеш вода и умът ти присъствува /и/ в дишането, непременно ще имаш добри резултати. Та казвам: Човек без самосъзнание не може да изправи своите погрешки. Със съзнанието ти ще усещаш страданието си, в самосъзнанието си ти ще изправиш погрешките си. В самосъзнанието ти, той няма да се самобичува. Не да се самобичува човек, но всяка погрешка трябва да се изправи.
Да допуснем, че в дадения случай вие носите една стомна и вие я
ударите
някъде.
Наскоро, когато пътувахме за Рила, гледам един от нашите приятели, с един от учениците носи един термус с нарамки, но нарамките са по-широки отколкото термуса. На три–четири пъти термосът излиза пада и той го спасява. Най-после като дойдохме близо до последното място, когато минава моста, излезе термосът и се блъсна в една канара и се счупи. Казва: „Счупи ми се термосът“. Казвам: Този термус 4–5 пъти излиза, ти защо не взе да го носиш този термус?
към беседата >>
18.
Изгубеният сън
,
УС
, София, 18.9.1938г.,
Като му я донесли, той сложил стомната в един чувал, завързал го добре,
ударил
го няколко пъти в земята и стомната се счупила на парчета.
Така се наместил крака на ханъмката. Значи с изпълване слабините на жребеца кракът на ханъмката се наместил. Ум се иска за това. Като запитали чаракчията откъде научил това изкуство, той отговорил: „По наследство го получих от дядо си“. За да покаже изкуството си, той казал: „Донесете една голяма стомна за вода, с вместимост 12 литра“.
Като му я донесли, той сложил стомната в един чувал, завързал го добре,
ударил
го няколко пъти в земята и стомната се счупила на парчета.
След това пъхнал ръката си в чувала, събрал всички парчета и възстановил стомната в първия ѝ вид. Ако не можеш да наместиш изкълчения крак без пипане, ти не си на мястото си, не си учен човек. Ако не можеш да събереш парчетата на една стомна и да я възстановиш, ти нямаш никакво изкуство. Тази е причината, задето при слизане в живота вие се натъквате на големи противоречия. Търсите гадатели и намирате два вида такива: едните владеят знанието на вавилонските мъдреци, които могат да гадаят, когато им се разкаже сънят.
към беседата >>
В прочетената глава се казва: „Желязото, калта, медта, среброто и златото се съкрушиха изцяло и станаха като прах от плява; вятърът ги дигна и не се намери за тях никакво място; камъкът, който
удари
образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя“.
Като четете тази глава от Данаил, ще се постараете да изтълкувате образа, който видял вавилонският цар. Тълкувателите уподобяват царството на Александър Велики на медната епоха; великата Римска империя – на желязната, а сегашните царства – на желязото и калта. Те са направени на места от желязо, а на места – от кал. Сегашните оръжия, телени мрежи, всичко е от желязо и кал. Пророчеството на Данаил се отнася и за сегашните времена.
В прочетената глава се казва: „Желязото, калта, медта, среброто и златото се съкрушиха изцяло и станаха като прах от плява; вятърът ги дигна и не се намери за тях никакво място; камъкът, който
удари
образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя“.
Тази глава показва всичките заблуждения от хилядите години, в които хората са живели и са противодействали на Великия Божествен закон. Камъкът, който удари образа, е истинското учение, което Бог изпраща в света. Божественото учение ще проникне в съзнанието на хората и това Царство няма да загине. Него очакват сега хората. Казано е: „Когато Син человечески дойде“.
към беседата >>
Камъкът, който
удари
образа, е истинското учение, което Бог изпраща в света.
Те са направени на места от желязо, а на места – от кал. Сегашните оръжия, телени мрежи, всичко е от желязо и кал. Пророчеството на Данаил се отнася и за сегашните времена. В прочетената глава се казва: „Желязото, калта, медта, среброто и златото се съкрушиха изцяло и станаха като прах от плява; вятърът ги дигна и не се намери за тях никакво място; камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя“. Тази глава показва всичките заблуждения от хилядите години, в които хората са живели и са противодействали на Великия Божествен закон.
Камъкът, който
удари
образа, е истинското учение, което Бог изпраща в света.
Божественото учение ще проникне в съзнанието на хората и това Царство няма да загине. Него очакват сега хората. Казано е: „Когато Син человечески дойде“. Някои очакват да дойде Христос на облаците. – Какво означава това?
към беседата >>
19.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 23.9.1938г.,
Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще
удари
някой кон или ще
удари
водата, ще пръсне.
Пък ако ти кажат „пеперуда“, не се обиждате. Ако е млада мома, пеперудата е облечена много хубаво, с шапка, с обуща модни, с ръкавички, с пръстенче, с червени цветове. Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери.
Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще
удари
някой кон или ще
удари
водата, ще пръсне.
Се иска да се покаже. Удари с ръката водата и тя се пръсне. Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото.
към беседата >>
Удари
с ръката водата и тя се пръсне.
Ако е момък, ще му кажат „бърбазънек“. В народа има доста избрани думи. „Бърбазъняк“ казва, дето мине момъкът се пери. Ако например е много хубаво облечен, ще мине, ще удари някой кон или ще удари водата, ще пръсне. Се иска да се покаже.
Удари
с ръката водата и тя се пръсне.
Вие казвате: „Този човек напразно си губи времето.“ Ние може да разсъждаваме философски, но в природата времето не се губи. Ние може да го губим в своите схващания. Всяко нещо, което направим в природата, каквото и да направим, тя му намира мястото. На нея нашите погрешки са възможности да се прояви. Ако на един учен човек вие му хвърлите сто камъка, да го обезпокоите, от тия камъни той ще направи една прекрасна мозайка.
към беседата >>
20.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
И понеже толкова хубаво си говорят, единият
удари
две плесници на другия, после и другият му
удари
две плесници.
Едно дете, като почне да плаче – пее. И какво става? Майка му го вземе и го набие, за да го възнагради за неговата песен. Майката го вземе, че го нашари хубаво. И ако двама души хубаво си пеят, аз наричам – двама хора си разговарят малко по приятелски и си говорят един на друг.
И понеже толкова хубаво си говорят, единият
удари
две плесници на другия, после и другият му
удари
две плесници.
Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
към беседата >>
Едно дете вземе, че с чук
удари
един орех, за да го строши.
Тогава стават капелмайстори. И след това има някои музиканти, които, като си предадат капелмайсторството, вземат, че на книга напишат туй парче. Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това.
Едно дете вземе, че с чук
удари
един орех, за да го строши.
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
към беседата >>
“ А като
удари
този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
Нотират една песен и след това написаното вече вземат и го предават на другите, и те го заучават. Сега вие схващате външната страна. Казвате: „Двама души се били.“ Сега аз да ви обясня това. Едно дете вземе, че с чук удари един орех, за да го строши. Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме!
“ А като
удари
този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш.
И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши. Та като удари някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде. Тогава казват, че чукът е бил намясто.
към беседата >>
Та като
удари
някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
Ако този орех беше като човек, да чувства това, щеше да каже: „Утрепаха ме, убиха ме! “ А като удари този чук ореха и той се счупи, ти се зарадваш в себе си, изхвърлиш несъществените работи и вземеш и почнеш да пееш. И от радост почнеш да си махаш устата ту нагоре – ту надолу и казваш: „Много хубав е този орех! “ Но хубав е защо? Ако не бяха го чукнали с чукчето, този орех нямаше да се строши.
Та като
удари
някой някого с плесница, да има това предвид – орехът е счупен, да почне да го яде.
Тогава казват, че чукът е бил намясто. Но при плесницата, понеже енергията излиза и тази енергия минава от единия в другия, някой път единият си поплаче малко. Та като бият някого, другият се ползва от това. При биенето единият става проводник на енергията. Сега това са новите начини за разбиране.
към беседата >>
21.
Закони на Любовта
,
ООК
, София, 28.9.1938г.,
И двама, за да не би да се
ударят
, се отблъскват.
Има един закон, който налага на хората. Има една необходимост. Когато двама хора се сблъскат, мислите ли, че това е целувка? Когато хората се сблъскат и се хванат един за друг, единият иска да хване другия, за да не падне и другият прави същото, мислите ли, че това е станало нарочно? То е несъзнателно.
И двама, за да не би да се
ударят
, се отблъскват.
И тук от ред години учим закона на свободата и още не знаете какво нещо е свободата. Всички прояви в човека са неща от Божествения свят. В това, което правим, се проектират само сянките на нещата. Всички неща, които стават на физическото поле, са сянки. Сянката е, която се върти.
към беседата >>
22.
Посещение на Бога
,
ООК
, София, 19.10.1938г.,
Ще дигне чашата и ще я
удари
, ще я строши.
Ако е стар, на младини как е живял, ще запее песен на някой герой. Как ще си го обясните? Значи, виното е подействувало. Но какъв е този елемент на виното, който е подействувал? И ако е широка главата му при ушите, ще иска да руши.
Ще дигне чашата и ще я
удари
, ще я строши.
Иска да покаже, че може. Ако главата му е широка отзад, той ще иска да се покаже, че е пехливанин, ще иска да се бори. И ще съблече палтото и ще каже: „Нека да излезе някой да се бори! “ Ако е развит умствено, той ще повдигне някой философски въпрос. Преди да пие вино не повдига такъв въпрос, но сега го повдига.
към беседата >>
23.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 2.11.1938г.,
Ако те наказват, кое е по-хубаво: една тояга ли да ти
ударят
или две?
Някои хора обичат да дават по едно, други по две, по три, по четири, по пет, по шест. Някои дават с шепата. Най-опасни са, когато дават по две. Предпочитайте да ви дадат една круша, отколкото две круши. По-добре да ви дадат една круша, отколкото две.
Ако те наказват, кое е по-хубаво: една тояга ли да ти
ударят
или две?
Една, разбира се! Сега в отрицателния смисъл разбираме това. Една плесница е по-добре, отколкото две. Ако двама души, сприхави, се съберат на едно място, ще вдигнат скандал. Когато Адам беше сам, живееше в Рая.
към беседата >>
24.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Както стоях в църквата, от олтара излезе Христос и ми
удари
две плесници.“ Наистина, не се минали повече от две седмици и този млад момък умрял.
Една вечер сънувал един сън, който го разтревожил много. Като станал сутринта, той започнал да плаче. Майка му го питала: „Защо плачеш синко? “ – „Сънувах снощи един страшен сън. Ходих на църква.
Както стоях в църквата, от олтара излезе Христос и ми
удари
две плесници.“ Наистина, не се минали повече от две седмици и този млад момък умрял.
Не мислете, че може така лесно да се говори по адрес на Христа. Позволиш ли си с лоши думи да прекрачиш прага на чистия живот, ще получиш две плесници, които ще ти покажат, че не си господар на положението. Ти трябва да цениш името и свободата на Онзи, Който ти е дал тази свобода и този живот. Сега аз не искам да се страхувате от това. Тези работи даже не трябва да се говорят на хората.
към беседата >>
25.
Да станем едно
,
ООК
, София, 9.11.1938г.,
[По невнимание] ти си направил една погрешка, съдията определи да ти
ударят
25.
– „Да правиш каквото искаш.“ Вярно е, да правиш каквото искаш. Някой казва: „Аз не искам да ме отказват от някое благо. Кой може да ме лиши от благото? “ Тук има едно разсъждение. Някой път е хубаво да те лишат от някое благо.
[По невнимание] ти си направил една погрешка, съдията определи да ти
ударят
25.
Е, ударят ти 25 или на ръцете, или на краката. Някои ги удряха на краката, а пък сега ги удрят на седалището на човека, на неговата благородна възглавничка. Сега не е ли хубаво да те лишат от 20, само да ти ударят 5. Казвате: „Как? Кой ще ме лиши от моите 20 блага?
към беседата >>
Е,
ударят
ти 25 или на ръцете, или на краката.
Някой казва: „Аз не искам да ме отказват от някое благо. Кой може да ме лиши от благото? “ Тук има едно разсъждение. Някой път е хубаво да те лишат от някое благо. [По невнимание] ти си направил една погрешка, съдията определи да ти ударят 25.
Е,
ударят
ти 25 или на ръцете, или на краката.
Някои ги удряха на краката, а пък сега ги удрят на седалището на човека, на неговата благородна възглавничка. Сега не е ли хубаво да те лишат от 20, само да ти ударят 5. Казвате: „Как? Кой ще ме лиши от моите 20 блага? “ Не е ли хубаво, някой път, да ви лишат?
към беседата >>
Сега не е ли хубаво да те лишат от 20, само да ти
ударят
5.
“ Тук има едно разсъждение. Някой път е хубаво да те лишат от някое благо. [По невнимание] ти си направил една погрешка, съдията определи да ти ударят 25. Е, ударят ти 25 или на ръцете, или на краката. Някои ги удряха на краката, а пък сега ги удрят на седалището на човека, на неговата благородна възглавничка.
Сега не е ли хубаво да те лишат от 20, само да ти
ударят
5.
Казвате: „Как? Кой ще ме лиши от моите 20 блага? “ Не е ли хубаво, някой път, да ви лишат? Господ, някой път, не ви дава някое благо, за което ще ви бият. Казвате: „Как, Господ да не ми даде това благо?
към беседата >>
“ А и ще ти
ударят
най-малко 25 за това благо.
Казвате: „Как? Кой ще ме лиши от моите 20 блага? “ Не е ли хубаво, някой път, да ви лишат? Господ, някой път, не ви дава някое благо, за което ще ви бият. Казвате: „Как, Господ да не ми даде това благо?
“ А и ще ти
ударят
най-малко 25 за това благо.
Някой път е добре да ни лишат от някое благо. Защото някои блага не ги искаме. Вчера върви един и казва: „Защо са страданията в света? “ Казвам, страданието е Божието време. Само когато страдаме, отиваме при Бога.
към беседата >>
Като
удари
, той има право да удря, аз го извинявам.
Нито уволнение, нито назначавам. Пък какво трябваше да кажа? – Някой пример, който не е измислен. Казвам, добър е тоя пример. Размишлявам как ще хлопам.
Като
удари
, той има право да удря, аз го извинявам.
Понеже той е глух, той удря силно, щото трябва да го чуе. Понеже той ме слуша, едва го чух. Аз имам много развит слух и чувам. Казвам, то е понятието, разбирането на свети Георги. На 90 години е и моето разбиране се различава само по обстановката на ушите.
към беседата >>
26.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
Одарен,
ударен
.
Казва: „Онзи е способен, него Бог одарил.“ Той иска да се утеши. Не седи така въпросът. Единият е бил прилежен, а другият – мързелив, нищо повече. Никакво одаряване. Тази дума има две значения.
Одарен,
ударен
.
Имате даровит човек, одарен. Имате „о“, запетая, и „дар“. Тогава ще дойде „одър“. Има едно съвпадение. Те се разбират тези думи, но в произношението седи погрешката.
към беседата >>
Ударен
, одарен.
Има едно съвпадение. Те се разбират тези думи, но в произношението седи погрешката. Някъде има тънко различие между „о“ и „у“. Зависи от начина на произношението. Под „о“ всякога аз разбирам благоприятните условия, а под „у“, когато е в някоя дума, разбирам разумно схващане на нещата.
Ударен
, одарен.
Разумно го ударил, знае къде да го удари – в главата, или в ръката, разумно си мислил като го ударил. Наскоро имах един пример. Има едни паяци, които яли риби. Един паяк хваща една риба от 7–8 сантиметра, като я стисне и най-после я уморява, и се храни с рибата. Значи е разумен.
към беседата >>
Разумно го
ударил
, знае къде да го
удари
– в главата, или в ръката, разумно си мислил като го
ударил
.
Те се разбират тези думи, но в произношението седи погрешката. Някъде има тънко различие между „о“ и „у“. Зависи от начина на произношението. Под „о“ всякога аз разбирам благоприятните условия, а под „у“, когато е в някоя дума, разбирам разумно схващане на нещата. Ударен, одарен.
Разумно го
ударил
, знае къде да го
удари
– в главата, или в ръката, разумно си мислил като го
ударил
.
Наскоро имах един пример. Има едни паяци, които яли риби. Един паяк хваща една риба от 7–8 сантиметра, като я стисне и най-после я уморява, и се храни с рибата. Значи е разумен. Как му дошло на ум?
към беседата >>
27.
Страдания и придобивки
,
МОК
, София, 18.11.1938г.,
Представете си, че вие
ударите
една плесница някому.
Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи?
Представете си, че вие
ударите
една плесница някому.
Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване.
към беседата >>
Вие ще докажете, че ръката е
ударила
някого.
Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи? Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се.
Вие ще докажете, че ръката е
ударила
някого.
Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване.
към беседата >>
Те са свидетели, че дланта е
ударила
някого.
Престъплението къде седи? Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст.
Те са свидетели, че дланта е
ударила
някого.
Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват?
към беседата >>
28.
Новата религия
,
ООК
, София, 30.11.1938г.,
Като вземе опашката, метне я да може да го
удари
.
Като дойде и кацне някоя муха да го хапе, да има конци да бие. Имали нужда от тия ужасни паразити да се избавят – създадоха опашките. Когато измислиха животните опашката, тази опашка беше свързана с гръбначния мозък. Като размърдва[ха] тази опашка, животните се учиха да мислят с тази опашка. Хапе го, няма работа; те изучават геометрия.
Като вземе опашката, метне я да може да го
удари
.
Тя го хапе – той мисли, те хапят – той удря. Казва: „Аз ще страдам, но и вие ще страдате.“ Питате сега: „Защо са тия паразити? “ Че вие знаете. Вие колко паразити имате във вашите чувства? Представете си някой, който иска да говори, някой оратор или артист, влязнала някоя бълха.
към беседата >>
29.
Младост и старост
,
МОК
, София, 9.12.1938г.,
Вие вземете с един чук,
ударете
на пръста си отгоре.
Сега казвам, че всичките ви мъчнотии вие сами ги създадохте. Вие ги създадохте, вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви мъчат. Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта.
Вие вземете с един чук,
ударете
на пръста си отгоре.
Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си. Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът?
към беседата >>
Вземете чука, че
ударите
пръста си.
Вашите радости вие ги родихте, вие ги отхранихте и те ви радват. Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание?
Вземете чука, че
ударите
пръста си.
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък ударите на пръста си отгоре. Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука.
към беседата >>
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък
ударите
на пръста си отгоре.
Скърбите и страданията вие ги родихте. Казвам: Не че вие ги родихте, защото не може да се каже, че вие раждате скърбите, но вие създадохте скръбта. Вие вземете с един чук, ударете на пръста си отгоре. Кой е причината на това страдание? Вземете чука, че ударите пръста си.
Или някой път случва се, че вие набивате гвоздей, пък
ударите
на пръста си отгоре.
Кой е причината? След като се върнете, казвате: „Виж този дявол.“ Кой е в дадения случай дяволът? – Умът. Толкоз близко не дръжте чука. Най-малко една педя далеч.
към беседата >>
Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те
удари
, да не смачка мозъка?
Дървеняк значи един човек, който има възможност да остарее и да се развива. Казва: „Голям дървеняк.“ – Разбира се, първостепенен дървеняк съм, значи признавам, че имам всичките условия да се развивам. Казва: „Дървеняк, дебела глава.“ Дебелата глава може да расте. Ти къде можеш да чукаш житото – в дебелата ли чутура или в тънката? Казва: „Много му е дебела главата.“ Не е въпросът там, в дебелата глава.
Ако ти пътуваш в един свят на големи противоречия, не е ли безопасно мозъкът да е турен в дебела глава, че който и да те
удари
, да не смачка мозъка?
Ако твоята глава е тънка, навсякъде ще бъде смачкана. Казвам: Умният, при известни условия, главата му става тънка. На младите хора главите са тънки, на старите хора главите са дебели. Щом (е) дебелоглав, той е стар. Щом е тънкоглав, той е млад.
към беседата >>
30.
Път и постижение
,
ООК
, София, 14.12.1938г.,
Но един приятел имаш наблизо и като махнеш може да го
удариш
в лицето.
В дадения случай, онова, което вършиш, гледай да не бъдеш раздвоен. Щом се раздвояваш, не предприемай нищо, не трябва да бъдеш раздвоен. Научете се да се самовладате. Някой път, във вас се зароди едно желание, ти не си прав да го махнеш. Представи си, че ти се намираш така някъде, но в туй махване ти си прав да се освободиш, да не ти изгори ръката.
Но един приятел имаш наблизо и като махнеш може да го
удариш
в лицето.
Гледайте, в даденият случай, като се отдалечаваш, [от] туй, което те опарило, че като правиш услуга някому, да не правиш пакост. В сегашният живот трябва да бъдете много внимателни. Дойде едно желание, второ, трето, това са все желания. Трябва да знаете, Бог изпраща тия желания да ви изпита на каква степен вие сте дошли на вашето развитие. Когато вашите деца станат недоволни.
към беседата >>
31.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
След туй
ударението
на думите започнало да се мести.
Нямате никакво търпение. Колко думи има да представяте образно? Един художник трябва да знае как да рисува. Първоначално всичките думи имали едно значение. Сега имаме думи, които имат няколко значения.
След туй
ударението
на думите започнало да се мести.
към беседата >>
32.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Аз ще те
ударя
, пък ти сам ще си пробиеш път, ще влезеш вътре.
Ако вземете един гвоздей. Гвоздеят може ли да пита: „Защо ме забиват? “ Казва: „Какво съм направил? Нещо направил ли съм? “ Казвам: „Никаква пакост не си направил, искам да те туря на една служба.
Аз ще те
ударя
, пък ти сам ще си пробиеш път, ще влезеш вътре.
И като се заковеш, тук ще седиш, няма да излизаш.“ Гвоздеят казва: „Аз и да искам не може да изляза.“ За да го извадиш, клещи трябва. Казвате някой път, вземете хората имат разни състояния. Иде някой и казва: „Повишила се температурата, температура има.“ – „От де знаеш? “ – „Мерих я.“ – „Колко градуса е? “ – „37,5°, показва се.
към беседата >>
“ Хубаво, ако си
удариш
крака в един камък, Господ ли те е наказал?
Казвам: Почиствайте често вашите вътрешни кюнци. Те се задръстват със сажди от вашето недоволство. Дойде някой, случи му се някакво препятствие. Наежи се, започва да се гневи на Господа. Казва: „Защо Господ ме е наказал?
“ Хубаво, ако си
удариш
крака в един камък, Господ ли те е наказал?
Често идват тук мисли, да не седя на високо място. Всички имат добро желание някой път да ми услужат. Носят нещо, има една малка веранда, която е около метър широчина. Един взел и турил една стълба към запад. Тези, които [са] строили тази къща, не са имали на ум , че някога някой може да падне да си счупи главата, да ми създаде голяма беля.
към беседата >>
33.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Дето се
ударите
, ще чувствувате малка болка.
Направете един опит. Вземете най-спокойния човек, ако тръгне и върви по пътя, ако спрете движението му, този човек се дразни. Веднага се заражда едно неприязнено чувство. Значи, ако вие вървите и когато затънете, ако знаете да направите една линия, изведнъж да се завъртите с единия си крак, във вас няма да се зароди страдание. Понеже като изгубите вашето равновесие, като паднете на земята, ще имате страдание.
Дето се
ударите
, ще чувствувате малка болка.
Ако се завъртите на крака си, вие ще избегнете едно страдание. Та казвам: Когато се движите, не трябва да се движите много бързо. Понеже бързината ви трябва да съответствува. Когато искате да се спрете на едно място, трябва да разбирате този закон, да се направи един кръг. Да кажем, вие седите, но всички ще образувате един кръг и около вас има постоянно движение.
към беседата >>
Тази граната, след като се изхвърли от дулото на едно оръдие, ако турите едно съпротивление на тази бързина, с която се движи, като се
удари
, веднага се образува топлина.
Студът е мощна сила, при която всичката сила се изразходва. Няма условие да може да се развие топлина. При студа вие може да произведете топлина, ако знаете закона. Запример, нека да си послужим с едно обяснение. Вземете една граната, която е студена.
Тази граната, след като се изхвърли от дулото на едно оръдие, ако турите едно съпротивление на тази бързина, с която се движи, като се
удари
, веднага се образува топлина.
Енергията, с която се движи студът, е грамадна. Ако се качите в пространството, няма да намерите топлина. Ще намерите такава ниска температура, при която никакъв живот не може да съществува. Но в туй пространство, дето този, големият студ съществува, там се разнасят енергиите на природата. И крайната топлина, и тя е противоречива.
към беседата >>
34.
Иди си с миром
,
НБ
, София, 25.12.1938г.,
Два експреса са се движили един след друг: единият вървял по-бързо, последният настигнал първия, с който се
ударил
.
Житното зърно може да храни целия свят, а диамантът, макар че е скъпоценен, не може да изхрани света. Диамантът е в статическо положение. Съвременните хора са свикнали със статическите състояния на нещата. Те искат да бъдат осигурени, но колкото повече желаят да се осигурят, толкова по-малко са осигурени. Ето, наскоро в Америка е станала една голяма катастрофа, в която 50 души били убити, а повече от двеста ранени.
Два експреса са се движили един след друг: единият вървял по-бързо, последният настигнал първия, с който се
ударил
.
Защо е станала катастрофата? При това, тя е станала днес, при тези предпазни мерки, с които си служи съвременната култура. Ако ти, в своя път си пуснал едно желание с малка бързина, а след него друго, с по-голяма бързина, второто ще настигне първото и ще стане една голяма катастрофа, в която 50 души ще бъдат убити, а повече от 200 ранени. Какъв смисъл има постигането на една идея, в която ще пострадат толкова души? Всички хора искат да оправят света по външен начин.
към беседата >>
35.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
За пример вие вървите по пътя, захласнете се,
ударите
крака си и изведнъж кипнете.
Един син, когато обича баща си, баща му се грижи заради него. Но синът не слуша баща си – отношението се изменя. Ние сега, по някой път, имаме една скрита страна в живота. Много пъти човек се представя добър, но то е привидно. За да се опита какво е неговото състояние, той трябва да прави някои маневри.
За пример вие вървите по пътя, захласнете се,
ударите
крака си и изведнъж кипнете.
Като се блъснете в камъните, разгневите се на камъка. Побутнете го после и кажете: „Кой ли го е турил този камък? “ Искате да проникнете, да знаете кой е турил камъка и не можете да го намерите. Започваш да се сърдиш, вземеш и хвърлиш камъка. Какво трябва да направиш в дадения случай?
към беседата >>
Ако си умен човек, там, дето си се
ударил
, спри се и кажи: „Много ти благодаря.
Като се блъснете в камъните, разгневите се на камъка. Побутнете го после и кажете: „Кой ли го е турил този камък? “ Искате да проникнете, да знаете кой е турил камъка и не можете да го намерите. Започваш да се сърдиш, вземеш и хвърлиш камъка. Какво трябва да направиш в дадения случай?
Ако си умен човек, там, дето си се
ударил
, спри се и кажи: „Много ти благодаря.
Запознах се с тебе. Извини, че те бутнах.“ Нарушил си неговото разположение. Той е един философ, който седи в размишление, за да добие едно вътрешно съзерцание. Ти, в своето невежество, си го бутнал, вземеш, че го захвърлиш, казваш: „Той е камък.“ Не, ти не си разбрал твоето положение. Ами че утре един човек може да се сблъсне по този начин с тебе, той е по-силен и той може да те вземе от път и да те хвърли някъде.
към беседата >>
36.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Щом
удариш
през просото, не мислиш, носът е мъртъв.
Горната част на ноздрите означава силата на човека, относителна е тя. Не е в големината на носа. Има и мъртви носове, има и живи носове. Живият нос е, когато ти мислиш, когато ти наблюдаваш и се стремиш към всичко добро. Тогава носът е жив.
Щом
удариш
през просото, не мислиш, носът е мъртъв.
И ухото трябва да бъде живо. Живото ухо е, което слуша. И всяко нещо, което чуеш, преценяваш. И уханието може да бъде мъртво и живо. Ако всяко нещо, което близнеш с езика си, преценяваш, радвай се, като близнеш.
към беседата >>
37.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
Три пъти го биха по 39
удара
, научи се да мисли.
Ръцете да бъдат чисти, да ги измиеш хубаво и като направиш онази пита, чисти да са ръцете и да туриш една бяла постелка, че на онзи човек да му е приятно. А не да се пипаш тук и там, да си бъркаш в ухото, да плюеш. И в религиозно отношение дойде някой, той ми цитира какво е казал апостол Павел. Апостол Павел каквото казал, много право го казал. Знаеш защо го е казал.
Три пъти го биха по 39
удара
, научи се да мисли.
Какво искал да каже? Този човек има грамадна опитност. Каквото научи, на опит научи. Апостол Павел биха го и разбра основата. Сега без да ви бият искате да разберете.
към беседата >>
38.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 13.1.1939г.,
Ти не го удряш, защото щом
удариш
, ще почувствуваш болка.
Човек трябва да бъде крайно организиран. Той трябва да има интересите на другите хора както своите интереси. Във всеки един човек трябва да вижда себе си. Както спрямо себе си е внимателен, да не причини болка никому, както на себе си да гледа. Ти ни най-малко няма да вземеш чука и да си туриш пръста да удряш.
Ти не го удряш, защото щом
удариш
, ще почувствуваш болка.
Но ако вземеш един чужд палец и го удариш, той чувствува болката, ти не чувствуваш, казваш: „Да търпи.“ Щом препоръчваш търпението на другите хора, болката не е наша. Най-първо трябва да направите опит със себе си. Всяко страдание да ти е близко. Светът така може да се поправи. После, трябва да имате разумност.
към беседата >>
Но ако вземеш един чужд палец и го
удариш
, той чувствува болката, ти не чувствуваш, казваш: „Да търпи.“ Щом препоръчваш търпението на другите хора, болката не е наша.
Той трябва да има интересите на другите хора както своите интереси. Във всеки един човек трябва да вижда себе си. Както спрямо себе си е внимателен, да не причини болка никому, както на себе си да гледа. Ти ни най-малко няма да вземеш чука и да си туриш пръста да удряш. Ти не го удряш, защото щом удариш, ще почувствуваш болка.
Но ако вземеш един чужд палец и го
удариш
, той чувствува болката, ти не чувствуваш, казваш: „Да търпи.“ Щом препоръчваш търпението на другите хора, болката не е наша.
Най-първо трябва да направите опит със себе си. Всяко страдание да ти е близко. Светът така може да се поправи. После, трябва да имате разумност. Дойдеш да свириш, няма да си туриш краката да свириш.
към беседата >>
Или ти кажеш: „Днес ще постъпвам с всички хора добре.“ Дойде някъде,
удариш
го, казваш: „Те не разбират, трябва да им се натрие носа.“ Ти ще натриеш носа на тях, други ще натрият носа на тебе, върнеш се неразположен.
“, веднага ще станеш. Господар е онзи, който като каже: „Стани“, веднага става и започва работа. Щом започваш да се обръщаш насам, натам, ти си още от неорганизирания свят. Някой път казваш: „Аз ще направя тази работа.“ После казваш: „Още не му е дошло времето.“ Стани веднага, направи тази работа. Кажеш: „Няма да я направя.“ Стани, направи я, ти ще си създадеш един характер.
Или ти кажеш: „Днес ще постъпвам с всички хора добре.“ Дойде някъде,
удариш
го, казваш: „Те не разбират, трябва да им се натрие носа.“ Ти ще натриеш носа на тях, други ще натрият носа на тебе, върнеш се неразположен.
Срещнеш един човек, кажи му тъй: „Днес виждам нещо особено в тебе, нещо хубаво виждам в тебе.“ Когото срещнеш, кажи му: „Изменил си се.“ – Как ще му кажа, когато не е така? – Там е работата, че да го прецениш. Или като идете някъде, ще кажеш на себе си: „Иванчо, последно място ще вземеш.“ В човека има две същества, едното е господар, другото е ученик, учи се. Казват, че човек е двояк, старият и новият човек. В човека има едно същество мърморко.
към беседата >>
39.
Година на работа
,
УС
, София, 15.1.1939г.,
Но един ден се скара,
удари
ѝ две плесници, и целия ден ще се пукне.
Той казвал: „Каквото кажа аз, това! “ Но обръща се той към Бога, чете Евангелието, става евангелист. Той казва: „Казва ми нещо, Райчев, ръката вече няма да я дигаш! “ Петнадесет години той живее така, не потупва жена си. Говори ѝ по любовному.
Но един ден се скара,
удари
ѝ две плесници, и целия ден ще се пукне.
А пък трябва да отиде на нивата да оре. Целия ден е той в мъка. Казва той: „Жена ми не иска да ми прости.“ Тя казва: „Виждам, че в тебе няма никакво християнство.“ И той казва: „Моля ти се да ми простиш, защото, ако не ми простиш, ще се пукна. Не мога да живея, ще умра! “ И когато тя му казала „прощавам“, тогаз като че паднал от него голям товар: „Изпъдих големия дявол от себе си, от сърцето си.“
към беседата >>
40.
Ще го поставя над всички си имот
,
НБ
, София, 15.1.1939г.,
Всеки език си има свои
ударения
, свое произношение.
Колкото знае той, толкова зная и аз, но това не е знаене на езика. Като учите един език вие трябва да знаете всяка дума какъв смисъл има. Съвременните хора трябва да изучават езика на природата. Във всеки език има основни срички, основни думи, които проникват вътре. С други думи казано, всеки език си има своята подкваса.
Всеки език си има свои
ударения
, свое произношение.
При това, защо една дума в един език означава едно, а в друг език – друго, това зависи от схващанията на всеки народ. Запример, за думата „време“ англичанинът употребява думата „тайм“, а българинът думата „време“. Това показва, че англичанинът търси смисъла на времето, а българинът се интересува от времето, като време, да улови нещо с времето. Англичанинът търси смисъла на времето, защото има голяма империя, не му трябва друго нещо. Българинът, пък, има малко земя, той търси начин как да се разшири.
към беседата >>
41.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
Като я
ударих
с ръката веднъж, търкулна се.“ Жената казала: „Не беше ли те страх?
Страхът казва: „С учен човек не се препирай, но като е учен – надалеч стой.“ Обаче това чувство, което у животните е решавало най-важните въпроси, спасявало е живота им, в човека вече отива на заден план. В човека има нещо друго. Някой път у него се явява някое чувство на тщеславие, да мисли, че е много силен и си изпаща. Знаете ли, има една приказка из българския живот. Връща се един мъж и разправя на жена си, и казва: „Днес утрепах една мечка.
Като я
ударих
с ръката веднъж, търкулна се.“ Жената казала: „Не беше ли те страх?
“ „Как ще ме е страх?! “ Тя била малко шегобийца. Вечерта свързала една тенекия с едно въже и оставила я далеч. Казала на мъжа си: „Роднините на мечката дойдоха, искат да те видят.“ И чрез въжето потътрила тенекията. Мъжът казал: „Кажи им, че аз бях горе на крушата.
към беседата >>
42.
Организиран и неорганизиран живот
,
МОК
, София, 27.1.1939г.,
Като паднеш и се
удариш
, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
Защото като счупиш едно шише, нали е една завършена работа? Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането.
Като паднеш и се
удариш
, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
Като видиш, че кракът само се е ударил, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането. Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения.
към беседата >>
Като видиш, че кракът само се е
ударил
, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
Или като паднеш на земята, нали (е) една завършена работа? Вървиш, паднеш. Всякога в завършените работи ще чувствуваш или скръб, или радост. Скръб ще чувствуваш при падането. Като паднеш и се удариш, ще чувствуваш скръб, а като станеш и отриеш крака, ще се зарадваш, че кракът ти не е счупен.
Като видиш, че кракът само се е
ударил
, радваш се, че не си претърпял някаква голяма авария в падането.
Сега, какъв глас бихте дали на мощния и силния? Музиката вече представя нещо органическо. Само органическият свят пее, а пък неорганическият, той издава само шум. Слаби са техните трептения. Всякога едно недоволство, то е неорганизирано.
към беседата >>
Някои изговарят думите „Аз ценя това Божие благо“ като туря
ударението
на думата „ценя“, като повишава в същото време и гласа си на думата „ценя“.
Тъй ще пеете вие в стаята. Така ще си туриш ръката и ще пееш: „Ре“, „сол“. /Учителят ги пее. Пее: „Животът е благо“./ Аз ценя това Божие благо. На последното липсва нещо музикално.
Някои изговарят думите „Аз ценя това Божие благо“ като туря
ударението
на думата „ценя“, като повишава в същото време и гласа си на думата „ценя“.
Движение няма в пеенето. То е изкуствено движение. Естественото движение е да слезеш долу и като слезеш долу, да прецениш. Някой път, когато сте инертни, дайте съдържание на „ре“. Или дайте съдържание на „сол“ – доминантата е „сол“.
към беседата >>
43.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
И после казват: Тя е много
ударна
, много е работна.
По-рано момата е била чужда. След като се сгоди, почват да я наблюдават къде ходи, как се облича. И след като се ожени, искат да знаят накъде ходи и какво работи. Ако е Драганка, ще кажат: Хайде, Драганке, направи малко хляб, я иди за вода, я иди на лозето, че на нивата. От каквото стане нужда, все казват: Хайде, Драганке.
И после казват: Тя е много
ударна
, много е работна.
Всичко все на нея възлагат. Вие не сте разбирали духовния живот. Вие сте го разбирали, както по светски го разбират. Някоя мома се жени и някой момък ѝ обещава къща, слугини, автомобил. Казва ѝ: Прах няма да падне върху тебе.
към беседата >>
Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под
ударите
на закона.
Ти, ако отидеш в съдилището, по духовному и правото да е на твоята страна, съдията ще те осъди по форма – по формата на закона. Съдията ще ти каже: По духовному ти имаш право, но по закон онзи има право. И да иска да ти помогне той, не може. Да кажем, че някой човек ви е обидил. Какво изисква законът при обидата?
Духовният закон изисква ти, който си обиден, да претърпиш, защото, ако си се обидил, ще дадеш едно заявление, ще подведеш онзи под
ударите
на закона.
Ще го съдиш, но нямаш право сам да се оправдаваш. Най-първо ще викат двама свидетели в мировото съдилище да ви примирят. Ако не може, после ще дойде окръжният съд. После апелативният и касационният съд. И в духовния живот съществува мирово съдилище, окръжен съд, апелативен и касационен съд.
към беседата >>
44.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
“ Ти си
ударил
на крива врата.
Той означава алчност. Човек, който постоянно мисли за себе си, той носи черни дрехи. Онзи, който носи бели дрехи, той се отличава. Като видиш един човек облечен с черни дрехи, ти знаеш, че обича да взема, не обича да дава. Ти казваш: „Дай ми от твоето богатсво!
“ Ти си
ударил
на крива врата.
Като видиш някой човек с бяло, той обича да дава. Тук на земята не е така. Виждаш един човек, който е облечен в черна дреха, с черна връзка, но туй е 25 процента. Тогава вие отивате при някои хора да ви помогнат. Не всеки човек може да ви помогне.
към беседата >>
Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне,
удари
го в лицето.
Какво искаш от него? И искаш по всеки начин, този когото си обидил, да се примирите. Той казва: „Излезе една дума из устата ми без да искам.“ Някой път и вие казвате нещо без да искате. Случва се такава работа. Много пъти човек махне така, не на място, не го иска.
Казва: „Махни се оттук.“ Тъй силно махне,
удари
го в лицето.
Онзи пък мисли, че нарочно, и стане един спор. Аз сега се отнасям към вашия духовен живот. Понякой път вие мислите, че всяко нещо, което ви е засегнало, Господ е причината, че Господ туй нарочно го е направил. Кой каквато погрешка направи, вие казвате: „Господ не ме пази. На другите хора не позволява да се случи.
към беседата >>
Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми
удари
две плесници.“ След две седмици той умира.
Представете си, че той е генерал, а ти си войник, какво ще кажеш на генерала? Той казва: „Войник! “ – „Слушам, господин генерал.“ Дойде някой ангел, ти се разсърдиш на Господа, той те повика, ти какво ще кажеш? Не мислете, че в Духовният свят, там не си поплюват. Превеждал съм този пример: Във видинско някой българин обичал по адрес на Христа да говори нецензурирани думи, една сутрин става и плаче.
Казва на майка си: „Нощес сънувах, че излезе Христос от олтаря и ми
удари
две плесници.“ След две седмици той умира.
Не мислете, че каквото ви стане, Христос е причината за това. Друг някой е. Казвате, защо Господ позволи вас да ви измъчват? Питам: Защо Господ позволи да измъчват кокошките? Защо Господ позволи да измъчват овцете?
към беседата >>
45.
Пътят на светиите
,
УС
, София, 5.2.1939г.,
Или
удари
го на глад 10, 15, 20, 40 дена и може би на 40-ия ден роклята ще дойде.
Ще цъфне и няма да завърже! Някой казва: Аз ще се самоубия. – Защо ще се самоубие? – Че страдал. По-добре умри така, не си купувай рокля.
Или
удари
го на глад 10, 15, 20, 40 дена и може би на 40-ия ден роклята ще дойде.
Горе кракът ти не може да стъпи. Ще остане тук на земята на прах. При този лъжливия живот мислите ли, че тя ще иде на небето? На небето ще иде това, което е чисто. Чистата вода отива горе.
към беседата >>
46.
Един опит
,
МОК
, София, 10.2.1939г.,
„Баба“ на турски, като изменим само
ударението
, значи баща.
Старост, значи вече проявява знание. Баба, значи израстнал, че никой не може да го побеждава. Пък вие вземате старата баба един човек, който остарял, че за нищо не го бива. С баба никой не може да се бори. Следователно, вие сте изопачили думата, изгубила своя смисъл, обезценила се.
„Баба“ на турски, като изменим само
ударението
, значи баща.
Какво лошо има, ако карамфилчето станало баща? Вие разбирате вашата стара баба, то е съвсем друго значение. Когато човек влиза в един свят, дето материята е по-гъста, всякога всичките му представи се изменят. Не са ясни, не са отчетливи. Вземете идеята.
към беседата >>
Има известни обиди, не можеш да издържаш, тя е силна, че мисълта като
удари
, пробива.
Същият закон е и за обидата. Обидата (е като) топла вода. Има една обида топла, има една обида студена. Сега може да опитате от 2–3 градуса до 90 градуса. И действително, човек може да дойде до едно положение, дето може да издържа.
Има известни обиди, не можеш да издържаш, тя е силна, че мисълта като
удари
, пробива.
Казва: „Търпи.“ Има неща, които не може да се търпят, пробиват. Човешката мисъл руши. Всяко нещо, което те руши, не можеш да го търпиш. Ние сега говорим за онези мисли, има едни обиди, които правят разтривки, мажат. Аз говоря за онези, съграждащите мисли.
към беседата >>
Сръднята е един добър слуга,
ударен
слуга.
Като се полее градината, пак водата се издига. Някой път трябва да слезете да (полеете) нещо. Не е лошо да се разсърди човек. Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа. Сръднята тури на работа.
Сръднята е един добър слуга,
ударен
слуга.
Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив? Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата? Онзи чук, който не троши камъни навсякъде.
към беседата >>
47.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Малкото казва: Я ме
удари
!
И пак му казва турчинът: Махни се оттам! И така българинът обикаля курните и все казва: Буйрунус! Турчинът казал: С този език никой няма да те бута. Щом седиш на банята, беят ще ти вика на общо основание, нищо повече! Аз съм виждал малки деца в селата, някой път голямото дете бие малкото.
Малкото казва: Я ме
удари
!
И удря го още веднъж. То го набива и малкото казва: Ти като дойдеш в нашата махала, ще те науча. То и във вашата махала като дойде, пак ще те набие. В която и махала да бъдеш, щом си слаб, ще те бият. Силен трябва да бъдеш.
към беседата >>
А пък ако физически си слаб, не казвай: Я ме
удари
!
То и във вашата махала като дойде, пак ще те набие. В която и махала да бъдеш, щом си слаб, ще те бият. Силен трябва да бъдеш. Но не само да предполагаш на думи, но трябва да бъдеш силен и по тяло, и по сърце, и по воля, и по ум. Във всяко едно отношение трябва да бъдеш силен.
А пък ако физически си слаб, не казвай: Я ме
удари
!
Кажи: Ти си много силен. Такива силни хора в света са едно благословение. Светът се нуждае от тях. Сега, казва се там, че Христос дал власт. Власт се дава само на хора, които са силни в трите свята: силни на физическото поле, силни в духовния свят и силни в Божествения свят.
към беседата >>
48.
Правилни схващания и правилен живот
,
ООК
, София, 15.2.1939г.,
Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си
удариш
главата или краката, или каквато и да е друга част.
Тогаз ходенето е по-устойчиво. Човек е излязъл, отделил се е от влиянието на земята. Засега човек върви с двата крака на земята, а пък главата му, другият център, е извън земята. Когато ние губим своето равновесие, когато губим равновесието на своя ум, имаме умствени страдания. Когато губим равновесието на своите чувства, на своя сърдечен живот, имаме чувствени страдания, а пък когато губим равновесието на своето движение във физическия свят, ние имаме физически страдания.
Щом страдаш на физическото поле, ти трябва да паднеш някъде, ще си
удариш
главата или краката, или каквато и да е друга част.
Тогаз, страданието е на физическото поле. Добре. Но имате такива страдания, които произтичат от друго – от яденето. Ял си и долу в стомаха е причината. Ако е физическо страданието, трябва да премахнеш физическите причини. Храната, която употребяваш, трябва да бъде чиста.
към беседата >>
49.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Не само да изкажеш думите, но има и един акцент, едно
ударение
, едно произношение, една мекота в езика.
Сега аз засягам въпроса: Вие искате да станете видни. То е хубаво. Човек трябва да стане виден. Ако отидете във Франция или Англия, важно е как говорите френски или английски. Да ви разбират, когато говорите и при това да имате един акцент, че да се учудват и самите англичани, че говорите тъй хубаво.
Не само да изкажеш думите, но има и един акцент, едно
ударение
, едно произношение, една мекота в езика.
Ти можеш да произнесеш думите „Вярваш ли в Бога? Обичаш ли Го? “ (Учителя произнася тези думи с гръмогласен дебел глас.) Това не е никакъв говор. В това няма никаква музикалност. Или произнасяш думите „Мен ми дотегна да живея“.
към беседата >>
50.
Да бъдеш обичан
,
НБ
, София, 19.2.1939г.,
Има
ударения
в ляво, в дясно.
Тогава човек, който съзнателно или несъзнателно, по известни вътрешни негови състояния до известна степен, с които той си служи, може да си влияе. В този смисъл, не е безразлично какво човек говори. Учените хора когато говорят всичко онова, което е написано със запетаи, с точки, с точка и запетая, с две точки, с удивителна, с въпросителна, правилно е спазен правописа. Така по-лесно се пише. Ако пишете на френски или на английски, правописът е по-труден.
Има
ударения
в ляво, в дясно.
Разбира се, съвременните хора се спират и казват кое е право. За да рисува художникът, той трябва да има известна обстановка, той трябва да има едно ателие, при това светлината трябва правилно да влиза, за да може да рисува. Тази светлина правилно да се разпръсква в стаята, за да може предметите, които рисува да дадат едно правилно отражение. И в природата човек трябва да изучава отношенията, които имаме. В природата ние нещата не можем да ги видим реално, както са.
към беседата >>
51.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Чакай да взема една цепенцца,че и аз да го
ударя
поне веднъж.“ Като се засилил, вълкът проговорил: „Слушай, не ме удряй, че знаеш ли какво мога да ти направя!
Валяло силен дъжд. На небето имало една дъга, а над нея бил Христос. В това време той видял двама българи, шопи, високи, едри хора, че водят един голям вълк и го бият. Като видял вълка и нашият брат си казал: „Така му трябва. Колко овце е изял този вълк.
Чакай да взема една цепенцца,че и аз да го
ударя
поне веднъж.“ Като се засилил, вълкът проговорил: „Слушай, не ме удряй, че знаеш ли какво мога да ти направя!
“ Казвам на брата: „Защо трябваше да се засилваш и ти да го биеш? Онези двамата достатъчно го бият. Пък ти искаш да се покажеш герой на вързан вълк. Твоето геройство е безпредметно. Като го водят, те ще му дадат нужното наказание.“ Сега и хората са дошли до онази епоха, когато виждат Божията Любов в света.
към беседата >>
52.
Радостта
,
УС
, София, 12.3.1939г.,
Дава един пример за един
ударен
от ток от 50 хиляди волта.
Не само кръвта се сгъстява, но и електричеството, което е в него, всяка енергия става по-плътна, всичко в него става по-плътно. Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък? Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях.
Дава един пример за един
ударен
от ток от 50 хиляди волта.
Той разправя опитността на ударения. Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал. Та по някой път казвате „като умре човек“.
към беседата >>
Той разправя опитността на
ударения
.
Тогава, казват, иде склерозата, втвърдяване става. Какво лошо има, ако един човек стане твърд, стане на камък? Сега четох един пример за някой виден французин, който се занимавал с тия, които са умъртвени от електричество и казва, че не са умрели. Само известно състояние е произведено в тях. Дава един пример за един ударен от ток от 50 хиляди волта.
Той разправя опитността на
ударения
.
Той казва, че всичко, каквото става около него, всичко слуша, но не може да даде знак. Съзнанието не е изгубено. Когато му повръщат живота след една усилена работа от два часа, за да произведат изкуствено дишане да се повърне съзнанието, той разправя, че каквото са говорили наоколо, всичко слушал. Та по някой път казвате „като умре човек“. Ами че умрелите хора всичко слушат.
към беседата >>
53.
Божественият параход и станцията „Благовещение“
,
УС
, София, 19.3.1939г.,
Подигнеш се, паднеш и си
удариш
главата.
Срещам някого, който ми казва, че има мъчнотия. Днес ти имаш една мъчнотия, утре – втора, трета и дойде най-голямата мъчнотия. Най-първо идва една малка мъчнотия. Отмахнеш я – идва по-голяма, после още по-голяма. Най-първо си малко дете, не можеш да ходиш.
Подигнеш се, паднеш и си
удариш
главата.
Позаплачеш малко, подигнеш се, пак тръгнеш и пак паднеш. На ден не зная децата колко пъти падат. Вие, които сте били майки, чели ли сте колко пъти децата падат? Нито една не е държала статистика. Не само статистика колко пъти е падало детето, но има един закон на падането.
към беседата >>
54.
Благоприятни и неблагоприятни условия
,
МОК
, София, 24.3.1939г.,
Казва: „Хич не си поплюва,
удари
ми две плесници на дъската.“ Разправят, разправят.
Каква ще бъде разликата, ако един учител преподава на способните ученици и ако преподава на ленивите ученици? Онзи, който преподава на способните ученици, ще бъде разположен и учениците ще бъдат разположени, а при ленивите ученици и учителят ще бъде неразположен, и учениците ще бъдат неразположени. И тогава прилежните ученици ще кажат, че учителят е много благороден и учителят ще каже, че учениците са благородни. И учителят разположен, и учениците разположени. Другите ще разправят, че учителят е намръщен, за тояга ще разправят.
Казва: „Хич не си поплюва,
удари
ми две плесници на дъската.“ Разправят, разправят.
Дали е верно това? Сега, по какъв закон, отде вие си го обяснявате тъй? Казвате: „Удря учителят.“ Учителят не удря, казва: „Знаеш, колко те обичам? “ Ти си учен човек, удари по едната страна, по другата страна. Питам: Защо така не тълкувате, ами другояче го тълкувате?
към беседата >>
“ Ти си учен човек,
удари
по едната страна, по другата страна.
Другите ще разправят, че учителят е намръщен, за тояга ще разправят. Казва: „Хич не си поплюва, удари ми две плесници на дъската.“ Разправят, разправят. Дали е верно това? Сега, по какъв закон, отде вие си го обяснявате тъй? Казвате: „Удря учителят.“ Учителят не удря, казва: „Знаеш, колко те обичам?
“ Ти си учен човек,
удари
по едната страна, по другата страна.
Питам: Защо така не тълкувате, ами другояче го тълкувате? Вие, които гледате отвън, кое ви дава повод да мислите другояче? Представете си, че тия клетки на лицето на ученика мислят, след като го цапне от двете страни по лицето, тия клетки отвътре как ще обяснят тоя процес? Как ще обяснят събитието? Може да се предполага.
към беседата >>
55.
Аз дойдох в света
,
НБ
, София, 26.3.1939г.,
И като го взе, той
удари
реката Йордан с нея и я раздели на две.
Престанете да създавате условия за ковчези. Аз не желая да образувате такива условия, нито да държите в ума си мисълта, кой ще ви погребва, когато умрете. Когато Илия замина за другия свят, какво остави след себе си? Той остави само кожуха, който беше взет от неговия слуга Елисей. За Елисея беше привилегия да вземе кожуха на господаря си.
И като го взе, той
удари
реката Йордан с нея и я раздели на две.
Когато казвам, че едно от напредналите същества от невидимия свят има толкова сила, че само с един от неговите косми можеш да правиш нещо много, вие се чудите, как е възможно това. Как е било възможно с кожуха на Илия да се раздели реката на две части? Тъй щото, дойде ли ви някаква скръб, вземете кожуха на Илия, ударете с него реката и кажете: „В името на Господа на Илия да се премахне тази скръб.“ Скръбта, това е реката, върху която Елисей удари. Като се намерите пред някакво страдание, вие казвате: „Ще се пукне сърцето ми от скръб.“ Защо не кажете като Христа: „Господи, в Твоите ръце се предавам.“ Вие нямате дрехата на Христа. Къде отиде мантията на Христа?
към беседата >>
Тъй щото, дойде ли ви някаква скръб, вземете кожуха на Илия,
ударете
с него реката и кажете: „В името на Господа на Илия да се премахне тази скръб.“ Скръбта, това е реката, върху която Елисей
удари
.
Той остави само кожуха, който беше взет от неговия слуга Елисей. За Елисея беше привилегия да вземе кожуха на господаря си. И като го взе, той удари реката Йордан с нея и я раздели на две. Когато казвам, че едно от напредналите същества от невидимия свят има толкова сила, че само с един от неговите косми можеш да правиш нещо много, вие се чудите, как е възможно това. Как е било възможно с кожуха на Илия да се раздели реката на две части?
Тъй щото, дойде ли ви някаква скръб, вземете кожуха на Илия,
ударете
с него реката и кажете: „В името на Господа на Илия да се премахне тази скръб.“ Скръбта, това е реката, върху която Елисей
удари
.
Като се намерите пред някакво страдание, вие казвате: „Ще се пукне сърцето ми от скръб.“ Защо не кажете като Христа: „Господи, в Твоите ръце се предавам.“ Вие нямате дрехата на Христа. Къде отиде мантията на Христа? Ако днес я намерят, тя би струвала милиони. Днес тя се пази някъде съкровено. Ако имате чиста мисъл, вие бихте имали едно малко парченце от мантията на Христа.
към беседата >>
Тъй щото, като се намерите пред някаква мъчнотия или скръб, кажете в себе си: „В името на този Господ, Когото Христос проповядваше, вдигам своята скръб.“ Кажете и
ударете
с мантията.
Ако днес я намерят, тя би струвала милиони. Днес тя се пази някъде съкровено. Ако имате чиста мисъл, вие бихте имали едно малко парченце от мантията на Христа. Ако имате една малка част от мантията на Христа, все едно, че имате цялата мантия. Мантията на Христа носи живот в себе си.
Тъй щото, като се намерите пред някаква мъчнотия или скръб, кажете в себе си: „В името на този Господ, Когото Христос проповядваше, вдигам своята скръб.“ Кажете и
ударете
с мантията.
Или ако имате парченце от Христовия кръст, вземете го, ударете с него и кажете: „В името на този кръст, на който беше разпнат Онзи, Който проповядваше Живия Господ, вдигам всякаква скръб от себе си.“ Кажете така и вижте, ще остане ли след това нещо от тази скръб? Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Те приличат на онзи търновски адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево. Като минавал през едно гора, разбойници го нападнали и започнали да търсят из джобовете му, да намерят пари. Но нищо не намерили.
към беседата >>
Или ако имате парченце от Христовия кръст, вземете го,
ударете
с него и кажете: „В името на този кръст, на който беше разпнат Онзи, Който проповядваше Живия Господ, вдигам всякаква скръб от себе си.“ Кажете така и вижте, ще остане ли след това нещо от тази скръб?
Днес тя се пази някъде съкровено. Ако имате чиста мисъл, вие бихте имали едно малко парченце от мантията на Христа. Ако имате една малка част от мантията на Христа, все едно, че имате цялата мантия. Мантията на Христа носи живот в себе си. Тъй щото, като се намерите пред някаква мъчнотия или скръб, кажете в себе си: „В името на този Господ, Когото Христос проповядваше, вдигам своята скръб.“ Кажете и ударете с мантията.
Или ако имате парченце от Христовия кръст, вземете го,
ударете
с него и кажете: „В името на този кръст, на който беше разпнат Онзи, Който проповядваше Живия Господ, вдигам всякаква скръб от себе си.“ Кажете така и вижте, ще остане ли след това нещо от тази скръб?
Знаете ли на какво мязат съвременните хора? Те приличат на онзи търновски адвокат, който пътувал от Търново за Севлиево. Като минавал през едно гора, разбойници го нападнали и започнали да търсят из джобовете му, да намерят пари. Но нищо не намерили. Като не могли да вземат нещо от него, те започнали да го бият, защо не носел пари със себе си.
към беседата >>
56.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Вървиш и си
удариш
крака.
Ще си турите едно правило. Ще казвате „Какво обичате“, без да си въртите шията. Дойде гръмотевица. Не си вдигай врата нагоре. Но си вдигни очите нагоре, без да си мърдаш главата и си кажи: Какво искаш да кажеш?
Вървиш и си
удариш
крака.
Не си навеждай главата, но си отправяш очите надолу и казваш на камъка: Какво искаш да кажеш? Очите ти трябва да се движат. Следователно, всичките противоречия, които съществуват сега в нашия живот – аз правя едно уподобление – чрез тези противоречия провидението иска да ни избави от едно статическо положение, понеже ние сме свикнали само да си въртим врата. Ти искаш да бъдеш богат. Хубаво нещо е това.
към беседата >>
57.
Трите перпендикуляра
,
МОК
, София, 31.3.1939г.,
Тръгне някой да върви, той гората разглежда, цветята разглежда, къщите разглежда, а пък не мисли за своите движения – върви,
удари
си някъде крака.
Който иска да бъде здрав, като ходи, да мисли за ходенето. Да му е приятно, че ходи. Щом никак не мислиш за твоето ходене, лесно можеш да се разболееш. Тези неща може да ги наблюдавате. Вие търсите здравето.
Тръгне някой да върви, той гората разглежда, цветята разглежда, къщите разглежда, а пък не мисли за своите движения – върви,
удари
си някъде крака.
Ако вие не внимавате, с всеки удар, с всяко стълкновение става сътресение на нервната система. Казвам: Научете се да ходите. Че като ходите, прах да не дигате. Някой път се научете, че като се приближавате до някого, да ви не усети, така леко да стъпвате, че вашият приятел да не чуе. Като дойдете до него, да подскочи.
към беседата >>
Ако вие не внимавате, с всеки
удар
, с всяко стълкновение става сътресение на нервната система.
Да му е приятно, че ходи. Щом никак не мислиш за твоето ходене, лесно можеш да се разболееш. Тези неща може да ги наблюдавате. Вие търсите здравето. Тръгне някой да върви, той гората разглежда, цветята разглежда, къщите разглежда, а пък не мисли за своите движения – върви, удари си някъде крака.
Ако вие не внимавате, с всеки
удар
, с всяко стълкновение става сътресение на нервната система.
Казвам: Научете се да ходите. Че като ходите, прах да не дигате. Някой път се научете, че като се приближавате до някого, да ви не усети, така леко да стъпвате, че вашият приятел да не чуе. Като дойдете до него, да подскочи. Вярвайте: В света съществува един разумен свят, художествен свят, дето всички неща са турени на място.
към беседата >>
58.
Доста е на деня
,
НБ
, София, 2.4.1939г.,
Обидил се този студент, разбрал, че ако му каже една дума, ще му
удари
още една плесница и ще го търкули.
Вие седите и чакате да се оправи света. Аз съм привеждал следния пример и пак ще го приведа. В Америка веднъж един студент отишъл да гледа един от тези борци за вдигане на тежести, който могъл да вдига цял един кон с кончето. Студентът направил някаква погрешка и онзи му ушива една плесница. Той се търкулнал на земята.
Обидил се този студент, разбрал, че ако му каже една дума, ще му
удари
още една плесница и ще го търкули.
Заема се да изучава и да се упражнява цели 10 години. Развил силата си и можел да вдига един кон с две кончета заедно и като имал тази сила, един ден отива при този, който по-рано му ударил плесница и казва: „Знаеш ли аз кой съм? “ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи студент, на който ти удари плесница и се търкули на земята.“ Хваща го за крака, дига го нагоре. Онзи казва: „Ти си ми учител на мене.“ Аз бих желал и вие да хванете злото за краката, да го вдигнете и туй зло да ви каже: „Признавам, че си ми господар.“
към беседата >>
Развил силата си и можел да вдига един кон с две кончета заедно и като имал тази сила, един ден отива при този, който по-рано му
ударил
плесница и казва: „Знаеш ли аз кой съм?
В Америка веднъж един студент отишъл да гледа един от тези борци за вдигане на тежести, който могъл да вдига цял един кон с кончето. Студентът направил някаква погрешка и онзи му ушива една плесница. Той се търкулнал на земята. Обидил се този студент, разбрал, че ако му каже една дума, ще му удари още една плесница и ще го търкули. Заема се да изучава и да се упражнява цели 10 години.
Развил силата си и можел да вдига един кон с две кончета заедно и като имал тази сила, един ден отива при този, който по-рано му
ударил
плесница и казва: „Знаеш ли аз кой съм?
“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи студент, на който ти удари плесница и се търкули на земята.“ Хваща го за крака, дига го нагоре. Онзи казва: „Ти си ми учител на мене.“ Аз бих желал и вие да хванете злото за краката, да го вдигнете и туй зло да ви каже: „Признавам, че си ми господар.“
към беседата >>
“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи студент, на който ти
удари
плесница и се търкули на земята.“ Хваща го за крака, дига го нагоре.
Студентът направил някаква погрешка и онзи му ушива една плесница. Той се търкулнал на земята. Обидил се този студент, разбрал, че ако му каже една дума, ще му удари още една плесница и ще го търкули. Заема се да изучава и да се упражнява цели 10 години. Развил силата си и можел да вдига един кон с две кончета заедно и като имал тази сила, един ден отива при този, който по-рано му ударил плесница и казва: „Знаеш ли аз кой съм?
“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи студент, на който ти
удари
плесница и се търкули на земята.“ Хваща го за крака, дига го нагоре.
Онзи казва: „Ти си ми учител на мене.“ Аз бих желал и вие да хванете злото за краката, да го вдигнете и туй зло да ви каже: „Признавам, че си ми господар.“
към беседата >>
59.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като
удари
звънеца, продължавал работата още 15 минути.
Учениците мълчат. Тогава учителят държи лекции: „Не е хубаво да туряте жаби.“ Той им разправя, че не е разположен, особен страх има от жабите. Не е опасно, не е змия, но жаба. Но тия деца отде им дошло на ума да турят жаби? Не само българските ученици, но и американските студенти са много духовити.
Един професор от колегиите в Бостон обичал да седи дълго в класа, след като
удари
звънеца, продължавал работата още 15 минути.
Пък на тях не им е приятно. Един ден вземат, че намажат стола с туткал. Той сяда на стола, иска да стане, не може. След като намазал стола с туткал, не стоял повече. Ако седите дълго на стола, не може да станете.
към беседата >>
60.
Съобразителност и разумност
,
ООК
, София, 12.4.1939г.,
И колкото по-ясно се очертава главата, толкова
ударите
стават по-деликатни.
Той със своите чукове започва и казва: „Ти простак! “ Удря тук, удря там. Ти ще кажеш: „Очука го! “ Удря го отсам, оттам, камъкът намалява и ти казваш: „Съсипа този камък! “ Но той образува една глава.
И колкото по-ясно се очертава главата, толкова
ударите
стават по-деликатни.
И като дойде до онези нежните, криви линии на главата, престава чукането. После почва да извайва ръцете и краката. И този камък се оформява и добива цена. Същото става и с човека. Страданията са чука.
към беседата >>
“ Всичките тези
удари
, Христос ги чете.
Христос се моли и казва: „Ако е възможно, този позорен стълб да се отмени. Ако не, да бъде Твоята Воля.“ Аз съм ви навеждал и друг път – Христос си е опитвал силата на своята воля, колко е силна устойчивостта на Неговите чувства. Три неща опита Христос на земята. Той опита силата на волята си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен. Той каза: „Удряйте!
“ Всичките тези
удари
, Христос ги чете.
Той знаеше колко удари ще Го ударят. Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката.
към беседата >>
Той знаеше колко
удари
ще Го
ударят
.
Ако не, да бъде Твоята Воля.“ Аз съм ви навеждал и друг път – Христос си е опитвал силата на своята воля, колко е силна устойчивостта на Неговите чувства. Три неща опита Христос на земята. Той опита силата на волята си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен. Той каза: „Удряйте! “ Всичките тези удари, Христос ги чете.
Той знаеше колко
удари
ще Го
ударят
.
Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна.
към беседата >>
Преданието казва, че са Му
ударили
80 хиляди
удари
.
Три неща опита Христос на земята. Той опита силата на волята си – колко може да издържи, да бъде тих и спокоен. Той каза: „Удряйте! “ Всичките тези удари, Христос ги чете. Той знаеше колко удари ще Го ударят.
Преданието казва, че са Му
ударили
80 хиляди
удари
.
Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари. Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата.
към беседата >>
Законът е – 80 хиляди
удари
.
Той каза: „Удряйте! “ Всичките тези удари, Христос ги чете. Той знаеше колко удари ще Го ударят. Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш.
Законът е – 80 хиляди
удари
.
Това са ударите на майката. Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си!
към беседата >>
Това са
ударите
на майката.
“ Всичките тези удари, Христос ги чете. Той знаеше колко удари ще Го ударят. Преданието казва, че са Му ударили 80 хиляди удари. Ще седиш и ще четеш. Законът е – 80 хиляди удари.
Това са
ударите
на майката.
Това е външната страна. После, онова унижение на чувствата. Човек, който е седял на високо, сега остава слаб. И казват Му: „Покажи силата си! Покажи ни някое чудо!
към беседата >>
– Да чете
ударите
, колко са – едно, две, три и прочее.
Покажи ни някое чудо! Така ли се оправя света? Та избави се сега, ако можеш.“ И най-после вижда, че силата не е в човека. Вие, някой път, мислите, че силата е във вас. Де седеше силата на Христа?
– Да чете
ударите
, колко са – едно, две, три и прочее.
После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил? “ Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му.
към беседата >>
61.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му
ударите
една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си.
Сега за обяснение ще ви дам един пример: Представете си, че вие имате една кесия в джоба си, носите пари. Представете си,че едно малко дете бръква в джоба ви, да кажем, че то упражнява този занаят, за да прекара по-лесно живота. И вие му хващате ръката. Какво трябва да правите с това дете, което бръква в джоба да вземе пари? Как бихте постъпили с него?
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му
ударите
една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си.
Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него.
към беседата >>
Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви
удари
и парите остават у него.
Ако не сте от миролюбивите, като му хванете ръката, ще му ударите една плесница, ще си вземете парите и ще ги турите в чантата си. Но представете си, че един човек, 3–4 пъти по-силен от вас, бръква в джоба ви. Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите?
Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви
удари
и парите остават у него.
Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе?
към беседата >>
Питат ви: „Защо
удари
детето?
Какво ще правите? Той ви раздруса хубаво, вземе ви парите. Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава?
Питат ви: „Защо
удари
детето?
“ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво. Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти удари плесница. Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона.
към беседата >>
Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти
удари
плесница.
Какво ще направите? Представете си, че ако речете да си вземете парите, ще дойде обратното: Той ще ви удари и парите остават у него. Какво ще правите тогава? Питат ви: „Защо удари детето? “ Ти казваш: „За да не бърка в джоба ми.“ Хубаво.
Ако на тоя силен човек не му дадеш парите, ще те бие, ще ти
удари
плесница.
Питам: Защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите закона: Като дойде малкото дете, ще му кажеш: „Ти трябва да се подчиняваш на закона. И ако не се подчиняваш, плесницата иде.“ А пък този, силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, плесницата иде. При силния, като дойде той, парите не са твои.
към беседата >>
Ти, ако си го
ударил
с камък, то те познава.
И който не може да мисли, неговите зъби не са здрави. Трябва да разсъждавате от причините към последствията. Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата.
Ти, ако си го
ударил
с камък, то те познава.
Като минеш покрай него, то те лае. А има кучета, след като си ги ударил, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе. И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш.
към беседата >>
А има кучета, след като си ги
ударил
, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе.
Ако ти не разсъждаваш от причините към последствията, ще имаш много несгоди в живота си. Даже има и кучета, които помнят. Помнят кучетата. Ти, ако си го ударил с камък, то те познава. Като минеш покрай него, то те лае.
А има кучета, след като си ги
ударил
, няма да се минат и три, четири месеца и някоя вечер това куче ще те хване за крака, и ще те ухапе.
И ще си замине. Иска да каже: „Да знаеш друг път да ме не мериш с камъни.“ У всинца ви има такива навици. Някой ти каже някоя дума и у тебе има желание да си отмъстиш. Вие биете някого. Някой път вие искате той да не ви хапе.
към беседата >>
62.
Новото в живота
,
НБ
, София, 23.4.1939г.,
Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да
ударя
.
Онази жена като дойде заседи в къщата вътре. Погрешката не е в жената, погрешката е в момъка. Този момък трябва да каже: „Като седиш при мене, ти не може да бъдеш щастлива. Аз съм сприхав човек, от баща ми съм наследил нещо. И аз искам да бъда друг, но не съм такъв, какъвто се показвам.
Не си ме виждала, по някой път може да си позволя да
ударя
.
И туй често го правя.“ Той не трябва да лъже. А той започне да говори туй, което не е. Той започва да ѝ разправя: „Ти като дойдеш при мене, че обуща ще имаш, че дрехи, че апартамент ще имаш, автомобил ще имаш, две слугини ще имаш, Карлсбадски бани…“ Какво ли не ѝ обещава. Тъй както е животът, не е лошо. То е неразбирането на хората.
към беседата >>
63.
Симфония на щастието
, , София, 26.4.1939г.,
„Хит“ на английски значи да
удариш
някого, но „хит“ значи и топлина.
Хубавото в Хитлер е, че човекът при всички страдания си е казвал: „Аз ще надмогна на всички страдания! “ Човек може да победи своята съдба. Ти казваш: „Хитлер колко лош човек е! “ Не, ти не разбираш Хитлер. Поучавай се от Хитлер.
„Хит“ на английски значи да
удариш
някого, но „хит“ значи и топлина.
Ти трябва да имаш достатъчно топлина в себе си, за да можеш да поставиш всяка мъчнотия в огъня на своето сърдце и да я стопиш. И като я стопиш да направиш от нея каквото ти искаш. Вие подържате идеята, че вие сте Синове Божии, че какви Синове Божии сте? Вашите приятели ви развеждат в гората с маски. Но вие не знаете кои са те.
към беседата >>
64.
Опитване, проверяване и прилагане
,
МОК
, София, 28.4.1939г.,
Тя иска да каже с тия
удари
, че детето трябваше да попита ума си, трябваше ли да яде сладкото, трябваше да попита сърцето си, трябва ли да го яде.
Тогава имаме движение навън из вратата и се избягва новото пение. Защото майката става капелмайстор. Кой път ще хване сега? В кой път трябваше да се изяде сладкото? Майката като удря, употреби пръчката наляво, надясно.
Тя иска да каже с тия
удари
, че детето трябваше да попита ума си, трябваше ли да яде сладкото, трябваше да попита сърцето си, трябва ли да го яде.
И като попиташ двамата, те ще кажат: „Трябва да попиташ майка си.“ Тогава имаме такт три четвърти. Четирите къде е? Четирите е пръчката. Какви движения са тези? Движения, в които майката е умна, показва, че като удря, да изхарчи най-малко енергия.
към беседата >>
Ти искаш да го поправиш, но не употребяваш справедливостта,
удариш
повече.
Ако изхарчи много голяма енергия, след туй майката усеща болка в ръката. Щом майката прекали, заболи я ръката. Този закон навсякъде действува. Ти казваш някому една дума. В дадения случай някой направи една малка погрешка пред теб.
Ти искаш да го поправиш, но не употребяваш справедливостта,
удариш
повече.
Той като си замине, усещаш, че не си постъпил справедливо. Майката, заболи я ръката – прекалила е. Та казвам: Когато дойде едно страдание вътре във вас, показва, че по закона на сърцето не сме постъпили справедливо, по закона на вашата мисъл. Когато не постъпваме справедливо, изгубва се светлината, настава тъмнина. Та казвам: Трябва да разчленявате темите, които ви се дават.
към беседата >>
Вървиш по пътя,
удариш
си крака, започваш да мислиш какво вършиш.
Във всички работи постоянно имаме спънки. Човек мисли, когато нещата се свършени. Човек не мисли, преди да свърши нещата. След като свърши, тогава започва да мисли. Тогава е свършен факт.
Вървиш по пътя,
удариш
си крака, започваш да мислиш какво вършиш.
Казваш: „Аз не трябваше да си ударя крака, кой го тури, че няма ли друго място, че там ли трябваше да го турят, какви са хора, кой ги турил, те са невежи.“ Ти разсъждаваш. А пък ти, като вървиш по пътя, трябваше да гледаш, да мислиш. Ти си тръгнал и не мислиш, търсиш своето щастие по небето. Като се удариш в камъка, казват: „Онова твое благо от небето слезе на земята.“ Сега ще ви приведа примера за онзи философ, който вървял по пътя и бил зает с една велика задача да разрешава в живота си. Блъснал се в един камък и се спрял да мисли.
към беседата >>
Казваш: „Аз не трябваше да си
ударя
крака, кой го тури, че няма ли друго място, че там ли трябваше да го турят, какви са хора, кой ги турил, те са невежи.“ Ти разсъждаваш.
Човек мисли, когато нещата се свършени. Човек не мисли, преди да свърши нещата. След като свърши, тогава започва да мисли. Тогава е свършен факт. Вървиш по пътя, удариш си крака, започваш да мислиш какво вършиш.
Казваш: „Аз не трябваше да си
ударя
крака, кой го тури, че няма ли друго място, че там ли трябваше да го турят, какви са хора, кой ги турил, те са невежи.“ Ти разсъждаваш.
А пък ти, като вървиш по пътя, трябваше да гледаш, да мислиш. Ти си тръгнал и не мислиш, търсиш своето щастие по небето. Като се удариш в камъка, казват: „Онова твое благо от небето слезе на земята.“ Сега ще ви приведа примера за онзи философ, който вървял по пътя и бил зает с една велика задача да разрешава в живота си. Блъснал се в един камък и се спрял да мисли. Казва: „Кой турил този камък?
към беседата >>
Като се
удариш
в камъка, казват: „Онова твое благо от небето слезе на земята.“ Сега ще ви приведа примера за онзи философ, който вървял по пътя и бил зает с една велика задача да разрешава в живота си.
Тогава е свършен факт. Вървиш по пътя, удариш си крака, започваш да мислиш какво вършиш. Казваш: „Аз не трябваше да си ударя крака, кой го тури, че няма ли друго място, че там ли трябваше да го турят, какви са хора, кой ги турил, те са невежи.“ Ти разсъждаваш. А пък ти, като вървиш по пътя, трябваше да гледаш, да мислиш. Ти си тръгнал и не мислиш, търсиш своето щастие по небето.
Като се
удариш
в камъка, казват: „Онова твое благо от небето слезе на земята.“ Сега ще ви приведа примера за онзи философ, който вървял по пътя и бил зает с една велика задача да разрешава в живота си.
Блъснал се в един камък и се спрял да мисли. Казва: „Кой турил този камък? “ Търси причините, защо този камък е на пътя. Блъснал си крака, боли го кракът. Но не пита защо го боли, но търси причините.
към беседата >>
Никой не е изключен в пътя на живота като ходи да не си
удари
крака някъде.
“ Този човек, който страда при умирането, той не е готов за смъртта. Казва: „Знаеш ли, че един твой роднина умира, не е готов, не иска да умре. Ти един ден искаш ли и ти да умреш като него? “ Ти страдаш, страданието всякога може да дойде. Никой не е изключен от страданието.
Никой не е изключен в пътя на живота като ходи да не си
удари
крака някъде.
Страданието ще дойде. И малки, и големи страдания ще дойдат, но всички трябва да мислите. Всяко едно страдание, ако го разгледаш туй страдание, то ще ти донесе силата, която е скрита. Под този камък ще намериш злато и обущата ще се поправят, и дрехите, и храната ще се поправи. Книги ще си купиш, пиано ще си купиш, автомобил ще си купиш, аероплан ще си купиш, ще си избереш хубаво място, дето да живееш.
към беседата >>
65.
Иде и иди
,
ООК
, София, 3.5.1939г.,
Човек лесно носи скърбите.“ Да допуснем сега, че вие вървите по пътя и си
ударите
крака.
Да кажем, че имате известна тъга в душата си. Но [за] тази тъга може да си ти причината. А пък може вие да не сте ни най-малко причината. Има много скърби в живота, които не са наши. Та казвам, с тия състояния вие трябва да се справите.Вие казвате: „Лесна работа!
Човек лесно носи скърбите.“ Да допуснем сега, че вие вървите по пътя и си
ударите
крака.
Как ще се справите с удрянето на крака си? Или сега някои от вас тук, от 1–2 дена, почвате да чувствувате болки на врата си. Или на гърба си или на коляното. Казваш: „Не зная какво ми стана, но врата ме боли. Сегиз тогиз покашлювам малко.“ Като почне да се поправя времето, минава и вашето състояние – кашлицата и болките изчезват.
към беседата >>
Второто е повелително наклонение, изменява се
ударението
.
Кои са те? – „Махар Бену“. Втората: „Давай, давай“. Третата? – („Иде, иде.“) „Иде, иде“, но мен ме е страх от това „Иде, иде“. Защото в български език думата „иде“ има две значения: иде и иди.
Второто е повелително наклонение, изменява се
ударението
.
Когато кажем: „Иди, иди! “ Подразбираме, не той да иде, но ние да идем. Ние тълкуваме той да иде, но ако тълкуваме – „иди“, има втория смисъл вече. Ти, който се мислиш мощния силния – иди! Да ви дам ново тълкувание на песента.
към беседата >>
66.
Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието
,
МОК
, София, 5.5.1939г.,
Като вървял слепешката, блъснал се,
ударил
си крака в камъка, блъснал се.
Ти хванеш, ти пущаш, то не пуща. Такова нещо са английските кучета булдог. Той искал да мине покрай пътя, нахвърля се кучето, обърнал се и се върнал в къщи. Отишъл пак да се оплаква на княза. Казва: „Не върви тази работа.“ Не върви, понеже на пътя първо имаше един камък и ти мина слепешката.
Като вървял слепешката, блъснал се,
ударил
си крака в камъка, блъснал се.
Казва: „Кой турил този камък, будала такъв“ и си заминал. Пита го: „Защо не дигна камъка? “ Казва: „Нямам работа, че да вървя да дигам чуждите камъни. То не е работа за мене.“ – „Вторият път като мина, онзи чувал защо не го дигна? “ – „Не е моя работа да дигам чувалите.“ – „Ами твоя работа ли е да бягаш от булдога?
към беседата >>
67.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Българинът след като
удари
с ръката гърнето, казва, „Хуу“.
Като изпечем гърнетата, аз ще ти кажа в какво седи тайната.“ Щом изпекли гърнетата и всяко гърне като вадил от пещта, той духвал в гърнето. Във всяко гърне духвал. Казва: „Само за едно духане 3 години да работя? “ Та казвам на всинца ви: За да бъдете щастливи трябва ви едно духане.
Българинът след като
удари
с ръката гърнето, казва, „Хуу“.
Че туй „Хуу“ е хубаво. Това е Словото, което излиза, разумното нещо. Като духнеш и действително, лесно заздравяват раните. Не само туй, но някой човек като се разсърди, като го срещнеш, ти му кажи леко „хуу“. Не да духнеш силно.
към беседата >>
“ Но те като се засилили и го
ударили
в ребрата, счупили му 5–6 ребра и оттам насетне вълкът казва: „Овни никога не примирявам.“ Ако такова примирение дойде, нали румънците дойдоха да примиряват българите, и като дойдоха след като ги примириха, взеха една голяма част от България.
“ По мирен начин всички неща може да се разрешат. Едно време вълкът ходил да примирява два коча, които се борили. Отива той и казва: „Чакайте, не се бийте.“ Те делили една млада [овца]. Отдалече като се засилят, удрят си главите. Казват: „Чакайте!
“ Но те като се засилили и го
ударили
в ребрата, счупили му 5–6 ребра и оттам насетне вълкът казва: „Овни никога не примирявам.“ Ако такова примирение дойде, нали румънците дойдоха да примиряват българите, и като дойдоха след като ги примириха, взеха една голяма част от България.
Има един анекдот за двама индуси. В Индия те делили една сърна. Делили една сърна. Единият ловец, другият индус бил лодкаджия. Той наранил сърната и тя, за да се спаси, хвърлила се в лодката и този индус казва: „Тази сърна е моя.
към беседата >>
68.
Ценността на вашата душа
,
УС
, София, 14.5.1939г.,
Та всички вие, някой път, има много кореспонденти в братството, доста кореспонденти има в Изгрева, почти орех да хвърлиш кореспондент ще
удариш
.
Този казва: Как тъй Христос не хареса моите очи, аз не ги искам тогава тия очи, които Христос не ги обича. Той запалва свещта и туря едното око на свещта да гори. Идват студентите и му спасяват другото око. Че видял Христос – не се съмнявам, обаче не е разбрал Неговите думи. Това са духовете, които ще го накарат да си изгори едното око на свещта.
Та всички вие, някой път, има много кореспонденти в братството, доста кореспонденти има в Изгрева, почти орех да хвърлиш кореспондент ще
удариш
.
И те с много големи подробности – къде какво е станало, как е станало, всичките новини ги разнасят. После, кога двама си казали някоя сладка дума, че отвънка са били някого, кой си купил обуща и какви са били, и шапката каква е била. – На мен често ми разправят такива неща. И гледам, някой ден всички тези неща като филм се изреждат. Та някой си турил каскет на едната страна, някоя сестра си турила шапката на другата страна.
към беседата >>
69.
Силата на човека
,
УС
, София, 21.5.1939г.,
И понеже нямало какво да правят,
ударили
го да ядат.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет. Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите.
И понеже нямало какво да правят,
ударили
го да ядат.
„По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие.
към беседата >>
70.
Музикална задача
,
ООК
, София, 24.5.1939г.,
Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало,
ударило
се някъде.
Здравият човек е силен. Болният е слаб. Но болният човек носи едно патологическо състояние. Може да кажете, че човек греши, че това станало, онова станало. Някой път болестта иде като едно последствие, без да е грешил човек, пак страда.
Да кажем, една майка може да страда, че детето паднало,
ударило
се някъде.
Тя страда, неразположена е. Или детето ѝ боледува и тя страда. Страданията, някой път, може да произтичат от една връзка, която съществува между живите същества. Може да се радваш на една добродетел, която ти не си направил. Може да страдаш за една добродетел и може да се радваш на една добродетел.
към беседата >>
Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те
удари
или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект. Какъв е дефектът?
Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те
удари
или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
Та казвам, колко са важни мислите! Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание.
към беседата >>
(Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава
ударение
.
Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“.
(Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава
ударение
.
След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“.
към беседата >>
В тази наука за красноречие се турят
ударенията
, там, дето не трябва.
Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие.
В тази наука за красноречие се турят
ударенията
, там, дето не трябва.
Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“.
към беседата >>
Да кажем думата „обичам“, де ще турите
ударението
?
Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва.
Да кажем думата „обичам“, де ще турите
ударението
?
„Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“.
към беседата >>
На „о“-то [ли] ще турите
ударението
, на „и“-то ли ще турите
ударението
или на края ще турите
ударението
?
Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“.
На „о“-то [ли] ще турите
ударението
, на „и“-то ли ще турите
ударението
или на края ще турите
ударението
?
Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“.
към беседата >>
Де ще турите
ударението
?
Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението?
Де ще турите
ударението
?
Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение.
към беседата >>
71.
Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки
,
МОК
, София, 2.6.1939г.,
Не си дигам крака по-високо от камъка и си
ударя
крака.
Казва: „Хълбоците ме болят.“ Мене досега хълбоците не са ме болели. Сега аз навождам тия примери, защото всяка една болест е предметно учение. Трябва да намериш причината. Болката си има своя причина. Ако аз вървя по пътя и по невнимание се блъсна на някой камък на пътя.
Не си дигам крака по-високо от камъка и си
ударя
крака.
След туй ме боли пръстът. Кои са причините за болката на палеца? Причината е, че съм тръгнал по пътя, бил съм замислен, пък пътят не е гладък. Този камък се намира на място и наместо да вдигна крака на камъка, аз си блъсна крака в него. Този камък, и той ме ритне.
към беседата >>
72.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
А пък щом не го контролира, то може да
удари
180 и даже 200 пъти.
Някой път сърцето бие неправилно. Например, когато се уплаши човек, сърцето бие бързо. То бие бързо, понеже не се контролира. Има един нерв, който излиза от главата и контролира сърцето. И когато този нерв го контролира, то сърцето бие правилно, 72 пъти в минута.
А пък щом не го контролира, то може да
удари
180 и даже 200 пъти.
И някои казват тогаз: „Ще ми се пръсне сърцето.“ При сегашните музикални условия сърцето бие 72 пъти. Седем е мъжки принцип, а пък две е женски принцип. Двете показва мекия елемент. Най-първо в биенето на сърцето още преобладава мъжкия принцип. А пък един ден може сърцето ни да се измени и да бие друго яче.
към беседата >>
73.
Даване, вземане и прилагане
,
МОК
, София, 7.7.1939г.,
Често вие тръгвате и виждате, някой се
ударил
в стълба на електричеството, станало е някаква авария.
Ако е някой умен човек, ще се изкара. Преди няколко дни наши приятели отидоха на Рила, но трябваше да спрат на пътя. На пътя намерили четирима души, изскочили от един автомобил, който се блъснал в един стълб и четиримата убити. Те трябвало да се спрат и да отидат да обадят на властта, че има убити на еди-кое си място. Ти мислеха да тръгнат и да вървят.
Често вие тръгвате и виждате, някой се
ударил
в стълба на електричеството, станало е някаква авария.
Често стават тия сблъсквания във вас. Вие се спирате. Питате: „Какво нещо е любовта? “ Любовта е да знаеш как да я възприемаш, да знаеш как да я даваш и да знаеш как да я прилагаш. Ако не знаеш как да приемеш любовта, ако не знаеш как да даваш любовта, ако не знаеш как да прилагаш любовта, ти не можеш да знаеш какво нещо е любовта.
към беседата >>
74.
Изкуствените противоречия
,
НБ
, София, 9.7.1939г.,
Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му
удариха
39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза.
Ако искате да бъдете учени, търсете учените хора в света и вижте какво правят те. Ако искате да бъдете щастливи хора, търсете работливите хора, които разумно работят, а не онези, които се мъчат и вижте как работят те. Ако искате да бъдете здрави хора, търсете здравите, да видите как са придобили своето здраве и вижте какво правят те в живота си. Учете се от тия хора. Като четете разумните книги или свещените книги, ще видите, че понякога външният свят управлява хората.
Запример, Апостол Павел първоначално проповядваше с голямо вдъхновение, но отпосле, когато го биха три пъти и му
удариха
39 тояги, в последното си Послание той казва: „Братя, с големи мъчнотии ще влезем в Царството Божие.“ Не, в Царството Божие с мъчнотии не се влиза.
Човек трябва да излезе от мъчнотиите, които той сам си е създал. Ако ти си създал дълговете си изкуствено, разбира се, докато излезеш от тия дългове, мъчно ще влезеш в Царството Божие. Запример, ти искаш да станеш проповедник, да проповядваш за Господа, но тъкмо си се приготвил да изнесеш проповедта си, изведнъж дойдат всички ония кредитори, на които дължиш с хиляди, и веднага сърцето ти се свие пред мисълта за тия полици, и беседата ти отиде. За да проповядва, човек трябва да се освободи от всички свои дългове. Някой има сума дългове, а при това иска да проповядва за Христа.
към беседата >>
75.
Езикът на Любовта / Силата на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1939г.,
На място ли са тези
удари
?
Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: Хайде, върви напред, без да се обръщаш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излезеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя. Който не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук?
На място ли са тези
удари
?
Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма. Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни неща. При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи.
към беседата >>
Каквото представят
ударите
на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека.
Който не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук? На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма.
Каквото представят
ударите
на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека.
Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни неща. При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мъчат.
към беседата >>
” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато един скулптор почва да дела камъка със своя чук, мислите ли, че тези
удари
не са на место?
(втори вариант)
Как требва да говори един господар на коня си? Той му казва: “Синко, требва да работиш! Защо си мързелив? Защо си останал назад до сега? Носи този товар, за да станеш човек.” Като го удря отзад, казва му: “Назад няма да се връщаш, напред ще ходиш!
” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато един скулптор почва да дела камъка със своя чук, мислите ли, че тези
удари
не са на место?
Той ще откърти от камъка всички онези работи, които не са потребни. И страданията ви в света са подобно нещо. Когато страдате, отхвръкват от вас непотребните работи. Вие казвате, че много ви измъчват. С всяко страдание вие се освобождавате от мъчение.
към втори вариант >>
76.
С вяра, без смущение / И в мене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1939г.,
Най-после майката излезла от търпение и му
ударила
една плесница, че то легнало на земята.
Наблюдава един, че една майка води пет мечета към една река. Върви, дигне един камък, хване един рак, даде на мечетата. Едното от мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другите не могат да ядат. Извади един рак, то го вземе, извади друг, пак то го вземе.
Най-после майката излезла от търпение и му
ударила
една плесница, че то легнало на земята.
Тя тъй го ударила, че то не станало вече. Отива при него, побутва го, поклаща го, не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала с другите четири мечета. Защо ревала мечката?
към беседата >>
Тя тъй го
ударила
, че то не станало вече.
Върви, дигне един камък, хване един рак, даде на мечетата. Едното от мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другите не могат да ядат. Извади един рак, то го вземе, извади друг, пак то го вземе. Най-после майката излезла от търпение и му ударила една плесница, че то легнало на земята.
Тя тъй го
ударила
, че то не станало вече.
Отива при него, побутва го, поклаща го, не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала с другите четири мечета. Защо ревала мечката? Ревала, че не знае как да бие.
към беседата >>
Тя излязла от търпение,
ударила
го, искала да му даде един урок, искала да му каже, че не трябва да бъде толкова користолюбиво.
Често вие питате: „Защо плачете? “ – Защото не знаете как да постъпвате. Всеки човек, който не знае как да постъпва, той ще реве като мечката, т.е. осакатиш нещо. Тази мечка можеше така да бутне детето си, че да не остане на мястото.
Тя излязла от търпение,
ударила
го, искала да му даде един урок, искала да му каже, че не трябва да бъде толкова користолюбиво.
Като вземе едно раче, да стои настрана, да може да даде и на другите. Като вземат другите четири, тогава то пак ще вземе. Казвам: При сегашните условия всички вие искате много знание. Защо ви е знанието? Колко хапки трябват на човека, за да се наяде?
към беседата >>
Удари
го веднъж, дваж, сто пъти като го
удари
, то е похвала, с чука говори на камъка.
Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? – И той го хвали.
Удари
го веднъж, дваж, сто пъти като го
удари
, то е похвала, с чука говори на камъка.
Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е доволен. Най-после като го хвали, хвали, усети, че ръката го боли. Казва: „Стига вече туй хвалене на този камък, заболя ни глава да слушаме похвалите на този камък.“ Сега понякой път и вие идете при някой човек да му се карате.
към беседата >>
Мечката излязла от търпение и
ударила
лакомото мече с лапата си.
(втори вариант)
Отвреме-навреме тя дигала по един камък, хвърляла го в реката и удряла с него. Щом хвърляла камъка, тя веднага пъхала лапата си във водата и изваждала по един рак. Едно от мечетата се хвърляло върху рака и го изяждало. Мечката вадила един след друг раците, но все същото мече ги изяждало. Другите мечета не могли да хапнат нищо.
Мечката излязла от търпение и
ударила
лакомото мече с лапата си.
То се търколило на земята и повече не станало. Като видяла това, мечката се приближила към него, започнала да го бута, да го мирише, но то не мръднало. Щом разбрала, какво направила, мечката започнала силно да реве и продължила пътя си с останалите мечета. Защо ревала мечката? Защото не знаела, как да бие.
към втори вариант >>
Мечката можа да
удари
мечето си така, че да не го умъртви.. Като изгубила търпението си, тя го
ударила
жестоко, с което искала да му даде урок, да не бъде користолюбиво и лакомо.
(втори вариант)
Защо ревала мечката? Защото не знаела, как да бие. И съвременните хора често плачат. Защо? Защото не знаят, как да постъпват. Всеки човек, който не знае, как да постъпва, осакатява нещо в себе си и в ближните си, а след това плаче и реве като мечката, която е умъртвила своето мече.
Мечката можа да
удари
мечето си така, че да не го умъртви.. Като изгубила търпението си, тя го
ударила
жестоко, с което искала да му даде урок, да не бъде користолюбиво и лакомо.
Тя искала да го научи да постъпва правилно: като вземе едно раче, да се отстрани, докато останалите мечета се изредят. Днес всички хора се стремят към придобиване на много знания. Защо им са много знания и наука? Защо им е много ядене? Колко хапки са нужни на човека?
към втори вариант >>
Най-после майката излезла от търпение и му
ударила
една плесница, че то легнало на земята.
(втори вариант)
Наблюдава един, че една майка води пет мечета към една река. Върви, дигне един камък, хване един рак, даде на мечетата. Едното от мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другите не могат да ядат. Извади един рак, то го вземе, извади друг, пак то го вземе.
Най-после майката излезла от търпение и му
ударила
една плесница, че то легнало на земята.
Тя тъй го ударила, че то не станало вече. Отива при него, побутва го, поклаща го. Не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала с другите четири мечета.
към втори вариант >>
Тя тъй го
ударила
, че то не станало вече.
(втори вариант)
Върви, дигне един камък, хване един рак, даде на мечетата. Едното от мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другите не могат да ядат. Извади един рак, то го вземе, извади друг, пак то го вземе. Най-после майката излезла от търпение и му ударила една плесница, че то легнало на земята.
Тя тъй го
ударила
, че то не станало вече.
Отива при него, побутва го, поклаща го. Не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала с другите четири мечета. Защо ревала мечката?
към втори вариант >>
Тя излезла от търпение,
ударила
го, искала да му даде един урок, искала да му каже, че не трябва да бъде толкова користолюбиво.
(втори вариант)
Често вие питате защо плачете? - Защото не знаете как да постъпвате. Всеки човек, който не знае как да постъпва, той ще реве като мечката, т.е. осакатиш нещо. Тази мечка можеше така да бутне детето си, че да не остане на местото.
Тя излезла от търпение,
ударила
го, искала да му даде един урок, искала да му каже, че не трябва да бъде толкова користолюбиво.
Като вземе едно раче, да стои настрана, да може да даде и на другите. Като вземат другите четири, тогава то пак ще вземе. Рекох, при сегашните условия всички вие искате много знание. Защо ви е знанието? Колко хапки трябват на човека, за да се наяде?
към втори вариант >>
Удари
го веднъж, дваж, сто пъти като го
удари
, то е похвала, с чука говори на камъка.
(втори вариант)
Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне Някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? И той го хвали.
Удари
го веднъж, дваж, сто пъти като го
удари
, то е похвала, с чука говори на камъка.
Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е задоволен. Най-после, като го хвали, хвали усети, че ръката го боли. Казва: “Стига вече туй хвалене на този камък, заболя ни глава да слушаме похвалите на този камък.”
към втори вариант >>
77.
Вратата на любовта / През вратата на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1939г.,
Достатъчно беше да
удари
веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше.
С това те искат да подчертаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Те не са дадени от Бога. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си? Той носеше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса.
Достатъчно беше да
удари
веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше.
Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш.
към беседата >>
Знанието има смисъл само тогава, когато, след като
удариш
с него, можеш да направиш това, което желаеш.
Достатъчно беше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става.
Знанието има смисъл само тогава, когато, след като
удариш
с него, можеш да направиш това, което желаеш.
Жезълът, който носи знанието, трябва да се използва. Той може да се използва, само ако се пречупи. Ако прекарате електрически ток през един кръг, ток ще имате, но не и светлина. За да получите светлина, кръгът трябва да се пречупи някъде, да се образуват два полюса, по които да текат две течения. Едно младо момче получило наследство от дядо си една тояга.
към беседата >>
Като го
ударил
няколко пъти, бикът се отстранил, но и тоягата се счупила.
Каквато работа започвал, все не успявал. Като гледал тоягата в ръката си, идело му да я хвърли някъде, да се освободи от нея, но нещо вътре в него не му позволявало. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. В този момент срещу него се задал един бик, с разперени рога, готов да го убоде. Момъкът дигнал тоягата срещу бика и започнал да удря по главата.
Като го
ударил
няколко пъти, бикът се отстранил, но и тоягата се счупила.
Какво да види? От вътрешната страна на тоягата се пръснали няколко златни монети. Момъкът едва сега разбрал, защо дядо му казвал, че силата е в тоягата. Той съжалявал, че по-рано не се явил бика, да счупи тоягата в главата му. Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си.
към беседата >>
Всеки един потик на сърцето, всеки един такъв
удар
е козмичен
удар
, всяко тупане на сърцето е козмичен
удар
, който носи специална енергия.
(втори вариант)
Значи сърцето се занимава с икономическата страна на целия организъм. Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано с дробовете. Тази кръв, която трябва да мине през сърцето, най-първо трябва да мине през дробовете и да се пречисти там. Сърцето има пулс 72 пъти в минутата. При пулсирането кръвта излиза.
Всеки един потик на сърцето, всеки един такъв
удар
е козмичен
удар
, всяко тупане на сърцето е козмичен
удар
, който носи специална енергия.
С всеки удар сърцето внася нещо ново в кръвта. С първия удар, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето в една минута? Някой път сърцето удря повече, Някой път по-малко. На стари години сърцето отслабва.
към втори вариант >>
С всеки
удар
сърцето внася нещо ново в кръвта.
(втори вариант)
Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано с дробовете. Тази кръв, която трябва да мине през сърцето, най-първо трябва да мине през дробовете и да се пречисти там. Сърцето има пулс 72 пъти в минутата. При пулсирането кръвта излиза. Всеки един потик на сърцето, всеки един такъв удар е козмичен удар, всяко тупане на сърцето е козмичен удар, който носи специална енергия.
С всеки
удар
сърцето внася нещо ново в кръвта.
С първия удар, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето в една минута? Някой път сърцето удря повече, Някой път по-малко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 съществува всекъде.
към втори вариант >>
С първия
удар
, втория, третия и т.н.
(втори вариант)
Тази кръв, която трябва да мине през сърцето, най-първо трябва да мине през дробовете и да се пречисти там. Сърцето има пулс 72 пъти в минутата. При пулсирането кръвта излиза. Всеки един потик на сърцето, всеки един такъв удар е козмичен удар, всяко тупане на сърцето е козмичен удар, който носи специална енергия. С всеки удар сърцето внася нещо ново в кръвта.
С първия
удар
, втория, третия и т.н.
Колко удари има сърцето в една минута? Някой път сърцето удря повече, Някой път по-малко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 съществува всекъде. Онези, които преведоха свещените книги, бяха 72 души.
към втори вариант >>
Колко
удари
има сърцето в една минута?
(втори вариант)
Сърцето има пулс 72 пъти в минутата. При пулсирането кръвта излиза. Всеки един потик на сърцето, всеки един такъв удар е козмичен удар, всяко тупане на сърцето е козмичен удар, който носи специална енергия. С всеки удар сърцето внася нещо ново в кръвта. С първия удар, втория, третия и т.н.
Колко
удари
има сърцето в една минута?
Някой път сърцето удря повече, Някой път по-малко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 съществува всекъде. Онези, които преведоха свещените книги, бяха 72 души. Седемте е едно положително число, което показва онези положителните сили в природата, които творят и създават.
към втори вариант >>
78.
Път към живота / Той е!
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 26.7.1939г.,
По едно време той успял да се освободи от тях и
ударил
на бяг, докато стигнал къщата на господаря си и, незабелязано от него, се скрил в дама.
Господарят му не го търсил, оставил го да бъде свободен, както пожелал. Две години се минали, но биволът все не се връщал. Настъпила тежка, студена зима. Биволът още скитал из гората, но един ден бил нападнат от глутница вълци. Той се облегнал с гърба на едно дърво и отчаяно се бранил от вълците.
По едно време той успял да се освободи от тях и
ударил
на бяг, докато стигнал къщата на господаря си и, незабелязано от него, се скрил в дама.
Едва на сутринта господарят му го видял. Биволът си мислил: При тебе е лошо, но вън е още по-лошо. С Бога е лошо, но без Бога – още по-лошо. Няма по-велико нещо за човека от това, да служи на Бога! Причината за нашата вътрешна радост и веселие се дължи на това, че сме направили нещо, което Бог иска от нас.
към беседата >>
79.
Ценни придобивки / Запазване и спечелване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1939г.,
Удари
ли го някое клонче по корема, той удря на бяг, мисли, че мечки го гонят.
По широчината и по височината на черепа те могат да определят човешкия характер. Същевременно те могат да познаят, дали даден човек ще има успех в живота си, или няма да има. някой учени са намерили, че хора, на които главата отзад е широка, са много страхливи. Достатъчно е да чуят някакъв малък шум около себе си, да хукнат да бягат. Те са страхливи като заек.
Удари
ли го някое клонче по корема, той удря на бяг, мисли, че мечки го гонят.
Мечката не се занимава със заека. Колко кръв ще изсмуче от него? Малко кръв има заекът. Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. Хората не подозират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат.
към беседата >>
80.
Умен, добър и силен
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1939г.,
Още при първото замерване с прашката си, Давид
удари
Голиат в челото и го повали на земята.
Да се отрече човек от себе си, това значи, да се отрече от всичко онова, което му препятства да върви напред. Когато Давид се би с Голиат, Саул го извика да му даде пособия, с които да победи противника си. Той му даде шлем на главата, копие в ръката и ризница на тялото, да се брани с тях. Като облече тази премяна, Давид се видя в невъзможност да си служи с нея и каза на царя: Хвърлям всичко това настрана, отказвам се от него и ще воювам с моите оръжия. Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка и излезе срещу Голиат.
Още при първото замерване с прашката си, Давид
удари
Голиат в челото и го повали на земята.
После взе ножа си и му отряза главата. Следователно, силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мястото, отдето излиза светлина.
към беседата >>
Той, като турил първия камък в тая прашка и замерил, камъкът
ударил
Голиата право в челото.
(втори вариант)
Не мога да си служа с тях. Ако отида с тези неща на бойното поле нищо няма да свърша, ще ме претрепят и аз ще се опозоря.” Оставил той ризницата и тежките оръжия и шлема, взел си една малка торбичка, една прашка и три камъчета. Царят казал: “Какво ще свършиш с тази прашка? Детинска работа! ” Но Давид знаел да работи с тая прашка.
Той, като турил първия камък в тая прашка и замерил, камъкът
ударил
Голиата право в челото.
Там има един център. И тогаз Давид отива, изважда неговия нож и му отсича главата. Някои казват: “Може ли? ” Питам: ти на злото в себе си можеш ли да му отрежеш главата? Това е значението.
към втори вариант >>
81.
Гласът на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1939г.,
Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще
удариш
по една плесница.
В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си. Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл.
Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще
удариш
по една плесница.
Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога.
към беседата >>
Той му
ударил
една плесница, но военният веднага се обърнал и му
ударил
две, като го повалил на земята.
Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си. Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен.
Той му
ударил
една плесница, но военният веднага се обърнал и му
ударил
две, като го повалил на земята.
Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът.
към беседата >>
Той се приближил до него и му
ударил
една плесница.
Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога.
Той се приближил до него и му
ударил
една плесница.
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал.
към беседата >>
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го
удари
, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница.
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го
удари
, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът.
към беседата >>
Приближил се тихо до него,
ударил
му една плесница и бързо се отдалечил.
Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо.
Приближил се тихо до него,
ударил
му една плесница и бързо се отдалечил.
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата.
към беседата >>
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи
удара
– не се мръднал.
Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил.
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи
удара
– не се мръднал.
Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта.
към беседата >>
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако
удариш
една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята.
На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако
удариш
една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята.
Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска. Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно.
към беседата >>
Удариш
ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право.
– Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта. И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона.
Удариш
ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право.
Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска. Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно. Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят. И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления.
към беседата >>
Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е
ударил
.
(втори вариант)
Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми.
Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е
ударил
.
Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари. И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли.
към втори вариант >>
И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива
удари
.
(втори вариант)
Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил.
И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива
удари
.
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли. Какви са качествата на светлата мисъл? Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие. Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство.
към втори вариант >>
Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му
удариш
една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал.
(втори вариант)
Какви са качествата на светлата мисъл? Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие. Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи.
Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му
удариш
една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал.
Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина.
към втори вариант >>
Военният се обърнал към ученика,
ударил
му две плесници и два пъти го обърнал на земята.
(втори вариант)
Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие. Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал.
Военният се обърнал към ученика,
ударил
му две плесници и два пъти го обърнал на земята.
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин.
към втори вариант >>
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз
ударих
на военния една плесница, но той ми
удари
две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да
удари
една плесница и да види, как ще му отговори.
(втори вариант)
И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие. Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята.
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз
ударих
на военния една плесница, но той ми
удари
две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да
удари
една плесница и да види, как ще му отговори.
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
към втори вариант >>
Ученикът направил каквото учителят му казал,
ударил
и на браминина една плесница.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори.
Ученикът направил каквото учителят му казал,
ударил
и на браминина една плесница.
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
към втори вариант >>
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го
удари
, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си.
(втори вариант)
Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница.
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го
удари
, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Дигна ръката си да ме
удари
, но веднага я свали долу, няма сила да ме
удари
.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да
удари
и на него една плесница и да види, какво ще направи.
(втори вариант)
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин.
Дигна ръката си да ме
удари
, но веднага я свали долу, няма сила да ме
удари
.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да
удари
и на него една плесница и да види, какво ще направи.
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.” Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение.
към втори вариант >>
Ученикът
ударил
на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
(втори вариант)
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
Ученикът
ударил
на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.” Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва?
към втори вариант >>
Питам: след като ученикът отиде да
удари
една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва?
(втори вариант)
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.” Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение.
Питам: след като ученикът отиде да
удари
една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва?
Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал.
към втори вариант >>
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако
удариш
една плесница, той ще ти
удари
две и ще те обърне два пъти на земята.
(втори вариант)
Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако
удариш
една плесница, той ще ти
удари
две и ще те обърне два пъти на земята.
Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни.
към втори вариант >>
Втората категория са подобни на брамина, на който ако
удариш
една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу.
(втори вариант)
Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.” Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята.
Втората категория са подобни на брамина, на който ако
удариш
една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу.
Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото.
към втори вариант >>
Третата категория хора са ония, на които ако
удариш
една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти.
(втори вариант)
Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.” Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу.
Третата категория хора са ония, на които ако
удариш
една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти.
Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света.
към втори вариант >>
Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му
удариш
една плесница, той ще ти
удари
две.
(втори вариант)
Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.” Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона.
Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му
удариш
една плесница, той ще ти
удари
две.
После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика.
към втори вариант >>
82.
Законът на сегашният човек
,
НБ
, София, 3.9.1939г.,
Защото по този начин по-лесно можете да разрешите един
удар
, отколкото ако останете прави.
И всяко нещо, което е криво, не е право. Какво заключение ще извадите от това? Ще кажете, че някой човек е крив. Нима вие, които ходите изправен, като видите, че някой хвърля камък върху вас, ще останете все така прав? Вие веднага ще се наведете и ще станете криви. Защо?
Защото по този начин по-лесно можете да разрешите един
удар
, отколкото ако останете прави.
Следователно, правото е нещо относително по отношение на даден принцип. В живота няма право. Докато живееш, ти прав не можеш да бъдеш. Кой от вас е прав? Човек всякога се спъва.
към беседата >>
83.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Лекарят започнал да го разтрива зад ушите, но той така силно го разтривал, че болният му
ударил
един ритник. Защо?
Като се правят измервания на кротките и на лошите кучета, забелязано е, че някъде при ушите на главата на кроткото куче била тясна, а на лошото – широка, силно развита. Причината за това била, че на това място се събирала извънредно много разрушителна енергия. За да се освободи от тази енергия, вълкът трябвало да издави няколко овце. След като издавял на 20–30 овце, олеквало му. Един лекар разправяше една своя опитност: Един болен дошъл при него да се лекува.
Лекарят започнал да го разтрива зад ушите, но той така силно го разтривал, че болният му
ударил
един ритник. Защо?
Така не се разтривало. Болният нямал търпение. Друг лекар разправяше една своя опитност: Във време на войните при него дохожда един войник, сериозно ранен. Трябвало да му се направи една операция, за която било нужно да се упои. Войникът казал: „Никаква упойка не искам.
към беседата >>
84.
Организирана вяра
,
ООК
, София, 13.9.1939г.,
И той разказва така: „Като вървях замислен,
удари
ме нещо в крака.
И той изпаднал, свършили му се парите. И той нямало от къде да вземе. И гладувал три дена. Това станало в града Бостон. След като се молил и молил, една вечер излезнал на улицата.
И той разказва така: „Като вървях замислен,
удари
ме нещо в крака.
Улиците гладки! Това беше една кесия. Виждам вътре един сноп банкноти, долари. Заинтересувах се на кого е. Намерих, че лицето следва в университета в Бостон.
към беседата >>
85.
Нито близо, нито далече / Близо и далеч
,
МОК
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1939г.,
Казва: „Много лошо ми говори.“ Тази дума е цял един
удар
в духовния свят.
Сега не се задоволява как говори само да чуе, но иска на него да му каже една дума. Приятно му е, най-първо, да му каже една дума, после иска да му каже две, три… Щом започва да му казва повече от десет думи, те се скарат. Скарването от какво произтича? Влюбените хора имат едно ухо много развито, стават много чувствителни. Двама души, които се обичат, ако повишат тона, ако вие погледнете в духовния свят, ако на един възлюблен му проговориш силно, образува се цяла рана.
Казва: „Много лошо ми говори.“ Тази дума е цял един
удар
в духовния свят.
Казвам на онези: когато влизат в любовния свят, трябва да бъдат много внимателни. Казва някой: „Ние се обичаме“, но погледът не е любовен, нито думите са любовни. Така говори, че това е един дивашки жаргон на някое предипотопно животно, на някой мамонт, на някой тигър, на някоя мечка, която се разярила. Казва: „Аз го обичам. Знаеш колко го обичам?
към беседата >>
Де трябва да турите
ударението
?
Волята, и тя си има свой тон, и него трябва да вземеш вярно, за да бъдат постъпките ти благородни. Нали имате в музиката „до“, „ми“, „сол“. Човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, те си имат основни тонове. Казвам, като мислиш, тебе да ти е приятно и да се радваш, че добре мислиш; като чувстваш, да ти е приятно, че добре чувстваш и като постъпваш, да ти е приятно, че добре постъпваш. Да слушаш онзи Божествен глас, който ти казва: „Добри и верни рабе.“ Да чуваш гласа на Господа: „Добри синко, добри синко.“ Сега на български как казвате: добрѝ или до̀бри?
Де трябва да турите
ударението
?
Ако вземете числа: 1, 2, 3, 4, 5… 9, числото едно е първо, първото място заема в реда, но то е най-малкото от всички. Две, което заема второто място, е два пъти по-голямо от първото. Три, което заема трето място, е три пъти по-голямо от първото… Деветото заема девето място, но е девет пъти по-голямо от първото. Казваш: „Защо да не турим деветте на първо място? “ Хубаво, ако ти имаш да даваш един лев, понижиш едното, туриш го на мястото на деветте, а деветте туриш на първо място, но какъв ще бъде халът ти, като имаш да даваш?
към беседата >>
86.
Първият момент на Любовта
,
УС
, София, 24.9.1939г.,
Питат го: „Защо го
удари
?
Например, допуснете, че дойде едно дете при вас. То не знае и забие иглата,която носи,на един милиметър в ръката ви. Ти не чувствуваш. После то забие на дълбочина два милиметра, три милиметра, 4, 5, 6 мм. Ти търпиш, търпиш и изведнъж излезеш от търпение и ще му зашлевиш една плесница, че то да се търкулне.
Питат го: „Защо го
удари
?
Какво лошо има, че детето забива иглата в ръката? Ръката на този голям герой.“ Вие казвате: „Понеже вие нямате опитността и не знаете, че боли, затова казвате – нека да търпи. Но ако сте на мое място и детето забива иглата на 5–6 мм вътре, какво трябва да правиш? “ В дадения случай това сравнение не изяснява нещата. Изобщо, примерите не изясняват напълно нещата.
към беседата >>
Тя му
удари
една плесница.
И ако речем да обясним нещата така както са, хората веднага ще разберат това, което не е. В истинските страдания ние изучаваме великия Божи път на вътрешното разбиране, което трябва да имаме. Влизайте в положението на другите, за да не страдате. И ако вие разбирате страданията на другите, вие ще имате едно право разбиране и тогава скръбта ви ще бъде малка. Аз съм привеждал следующия пример: има деца, които, когато ги подуват майките им, обичат да хапят майките си със стиснати зъби на мястото дето майка му го подува.
Тя му
удари
една плесница.
Но има някои майки, които не искат да го бият. Те го хванат за ухото, когато то рече да я ухапе. И то кресне. Един човек, когато не слуша Бога, той хапе майка си. И тогава Господ го хване за ухото и той кресне.
към беседата >>
87.
Единственото богатство
,
ООК
, София, 27.9.1939г.,
“ И както то се е обърнало, тя го
удари
отзад и то се обърне и дойде с лицето си към нея.
Ти си станала майка, придоби най-голямата служба в света. Господ те е турил на тая служба заради мене. Аз като си замина, ти не си майка, аз те направих майка, да знаеш! “ Това е идеята, която седи в ума на детето. И тогава майката, за да възстанови своя авторитет, има си една магическа пръчка и казва: „Така ли?
“ И както то се е обърнало, тя го
удари
отзад и то се обърне и дойде с лицето си към нея.
Всеки, който обръща гърба си назад, тоягата излиза, за да възстанови нещата. Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето. И майката трябва да гледа детето в лицето. Вие сега трябва да разглеждате живота така, както трябва. Ако влезете в съвременното училище, кое е онова, което повдига ученика в училището?
към беседата >>
" И както то е с гръб, тя го
удари
отзад и то се обърне, та дойде с лицето си към нея.
(втори вариант)
Господ те е турил на тая служба заради мене. Ако си замина, ти няма да си вече майка. Аз те направих майка, да знаеш! " Това е идеята, която седи в ума на детето. И тогава майката, за да възстанови своя авторитет (има си тя една магическа пръчка), му казва: "Така ли?
" И както то е с гръб, тя го
удари
отзад и то се обърне, та дойде с лицето си към нея.
Тоягата излиза за всеки, който обръща гърба си - за да възстанови нещата. Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето. И майката трябва да гледа детето в лицето. Така трябва да разглеждате живота. Ако влезете в съвременно училище, кое е онова, което дава цена на ученика?
към втори вариант >>
88.
На Него можем да разчитаме
,
УС
, София, 1.10.1939г.,
Казвам: Би ли желал някой да остане до 120 години и после, на стари години, да го бият по гърба с по 20, 30
удара
.
Не е лошо човек да умре. Че ще се мре, ще се мре. И да дойде да вика някой, няма кой да чуе. И да живеете и 120 години, ще дойде време да чуеш последната дума и да приемеш последния лъч на слънцето. И после ще дойде пак ново повторение.
Казвам: Би ли желал някой да остане до 120 години и после, на стари години, да го бият по гърба с по 20, 30
удара
.
Или бихте ли желали да станете на 120 години и да ви се смеят, и да ви развеждат, както развеждат един кон. Няма нито един от вас, който би желал това положение. Ние, като искаме да живеем на земята, чакаме нещо хубаво. Да живее човек и да възприема Божиите блага, да, разбирам. Има смисъл.
към беседата >>
Аз ще
ударя
„до“ много силно.
Трябва някой музикант пианист да свири, за да ви покажа класическа музика. Мнозина свирят на пиано, но така не се свири. Ако аз бях взел да свиря на пиано, ето как бих започнал, ще ви го кажа. Вие може да го приложите на друго място. Понеже не сте пианисти.
Аз ще
ударя
„до“ много силно.
Това е за глухите – да дрънка. Онези, които са музиканти, трябва да седят най-малко на другия край. Ако свиря на някои по музикални, трябва да свиря така леко, че едвам да се чуе гласа. Някой ще каже: „Ако се свири тихо няма да се чуе.“ Не, най-силните звукове са тихите. Това, което не чуваш, се чува по цялата земя.
към беседата >>
89.
Което Той ви казва!
,
ООК
, София, 4.10.1939г.,
Понеже ги държах и те, наместо единият да
удари
другия, всеки удряше мене, тупаха мене.“ По някой път вие сте от миролюбивите, които примирявате този, който не може да се примири.
Та, някой път се обезценяват нещата. И в човека има някой път фиктивна идея. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин така: „Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата, без да искат: и мъжът, и жената.
Понеже ги държах и те, наместо единият да
удари
другия, всеки удряше мене, тупаха мене.“ По някой път вие сте от миролюбивите, които примирявате този, който не може да се примири.
Човек, който иска да примири хората, той трябва да примири нещо в себе си. Има нещо, което е непримиримо в него. Например обиден си. И тогава нещо ти говори отвътре. Ти седиш и съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре ти мърмори.
към беседата >>
Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква да имат някой апоплектичен
удар
.
Рамената трябва да бъдат широки. Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво. Сега може много пъти, като се спираме върху известни погрешки, които се дължат на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки.
Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква да имат някой апоплектичен
удар
.
Този човек трябва да се пази. Апоплексия може да го удари. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав – да го бутнеш и ще избухне. Та, първото нещо сега е да се научите на правилна служба на устата. Да се научите да говорите.
към беседата >>
Апоплексия може да го
удари
.
Когато тази линия съществува, тогава е хубаво. Сега може много пъти, като се спираме върху известни погрешки, които се дължат на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки. Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква да имат някой апоплектичен удар. Този човек трябва да се пази.
Апоплексия може да го
удари
.
А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав – да го бутнеш и ще избухне. Та, първото нещо сега е да се научите на правилна служба на устата. Да се научите да говорите. И не бързайте никога да говорите набързо! Като ви запита някой, не бързайте да отговорите.
към беседата >>
Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни
удари
.
Другите нощно време, като се събудят, ще палят. Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство на страх, че може да изгуби. Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва.
Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни
удари
.
Човек може да те удари с думи. С някоя дума може да те удари, с поглед. Може да те удари и с ръката си. Та, има различни удари, които произвеждат различни последствия. И човек сам не трябва да се удря.
към беседата >>
Човек може да те
удари
с думи.
Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство на страх, че може да изгуби. Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни удари.
Човек може да те
удари
с думи.
С някоя дума може да те удари, с поглед. Може да те удари и с ръката си. Та, има различни удари, които произвеждат различни последствия. И човек сам не трябва да се удря. Виждал съм някои деца, че удрят главата си.
към беседата >>
С някоя дума може да те
удари
, с поглед.
Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство на страх, че може да изгуби. Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи.
С някоя дума може да те
удари
, с поглед.
Може да те удари и с ръката си. Та, има различни удари, които произвеждат различни последствия. И човек сам не трябва да се удря. Виждал съм някои деца, че удрят главата си. Искат да кажат: „Защо не е мислила?
към беседата >>
Може да те
удари
и с ръката си.
Човек има едно чувство на страх, че може да изгуби. Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи. С някоя дума може да те удари, с поглед.
Може да те
удари
и с ръката си.
Та, има различни удари, които произвеждат различни последствия. И човек сам не трябва да се удря. Виждал съм някои деца, че удрят главата си. Искат да кажат: „Защо не е мислила? “ Някой си пляска главата отгоре, а пък някой отстрани.
към беседата >>
Та, има различни
удари
, които произвеждат различни последствия.
Светията може да се страхува, но той ще се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Понеже сме изложени на страдания, като те боднат някъде, можеш да страдаш и ти ще вземеш мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи. С някоя дума може да те удари, с поглед. Може да те удари и с ръката си.
Та, има различни
удари
, които произвеждат различни последствия.
И човек сам не трябва да се удря. Виждал съм някои деца, че удрят главата си. Искат да кажат: „Защо не е мислила? “ Някой си пляска главата отгоре, а пък някой отстрани. Ние ще дадем един конкурс за самовъзпитанието на човека.
към беседата >>
Той четеше
ударите
: 1, 2, 3, 4 и прочее.
Когато Ме биха онази вечер, Аз търпях. И Аз имах достойнство! Минавах за Син Божи, но като Ме налагаха, учих се на Земята какво нещо е търпението! “ Представяте ли си какво беше на Христа положението онази вечер?
Той четеше
ударите
: 1, 2, 3, 4 и прочее.
Воля имаше! На тези войници отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: „За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи! “ Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение!
към беседата >>
Бог не беше ли в тези
удари
?
На тези войници отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: „За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи! “ Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли бил във всичките тези ръце?
Бог не беше ли в тези
удари
?
Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И каза: „Благословена да бъде ръката, която Ме бие! “ Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер!
към беседата >>
Христос знаеше, че във всеки
удар
е Бог!
Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: „За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи! “ Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли бил във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари?
Христос знаеше, че във всеки
удар
е Бог!
И каза: „Благословена да бъде ръката, която Ме бие! “ Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер! И оттам насетне Христос жъна плодовете на онова търпение!
към беседата >>
Един ден, когато дойдат и те поставят в гроба и душата ти не може да излезе оттам и почваш да чувствуваш, че това, за което си се грижил, си отива… Дойде един
удар
и откъсне един пръст.
“ Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер! И оттам насетне Христос жъна плодовете на онова търпение! Вие още не сте имали това мъчение.
Един ден, когато дойдат и те поставят в гроба и душата ти не може да излезе оттам и почваш да чувствуваш, че това, за което си се грижил, си отива… Дойде един
удар
и откъсне един пръст.
После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба. Какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: „Избавете ни, избавете ни! “ И никой не иде.
към беседата >>
Понеже ги държах - и те, наместо единият да
удари
другия, всеки удряше мене - мене натупаха." По някой път вие сте от миролюбивите, които искат да примирят непримиримите.
(втори вариант)
Та понякога се обезценяват нещата. И у човека понякога идеите стават фиктивни. Предполагаш, че си много умен човек. Ако мислиш, че си много умен, иди да примириш двама души, които се карат. Разправяше ми един господин: "Веднъж ходих да примирявам двама души и ме набиха и двамата - без да искат -и мъжът и жената.
Понеже ги държах - и те, наместо единият да
удари
другия, всеки удряше мене - мене натупаха." По някой път вие сте от миролюбивите, които искат да примирят непримиримите.
Човек, който иска да примирява хората, той първо трябва да примири нещо в себе си. Има нещо в човека, което е непримиримо. Да кажем, обиден си. И тогава нещо започва да ти говори отвътре. Ти съзнаваш, че няма защо да се обиждаш, но нещо отвътре недоволства.
към втори вариант >>
Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква апоплектичен
удар
.
(втори вариант)
Рамената трябва да бъдат широки! Да има една линия там. Когато тази линия съществува, тогава е хубаво. Сега ние се спираме върху известни погрешки, дължащи се на хиляди поколения, които са създали сегашното анормално състояние. У някои вратовете са къси и дебели, а у някои са дълги и тънки.
Всички тези хора с дебелите вратове ги очаква апоплектичен
удар
.
Такъв човек трябва да се пази. А пък онзи, чийто врат е тънък и дълъг, той е нервен, сприхав. Да го бутнеш - и ще избухне... Та първото нещо сега е да откриете правилната служба на устата. Трябва да се научите да говорите.
към втори вариант >>
Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни
удари
.
(втори вариант)
Трябва да държим в будно състояние нашите способности. Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство и страх, че може да изгуби нещо. И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш.
Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни
удари
.
Човек може да те удари с думи, с поглед може да те удари. Може да те удари и с ръката си. Та има различни удари, които произвеждат различни последствия. При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си.
към втори вариант >>
Човек може да те
удари
с думи, с поглед може да те
удари
.
(втори вариант)
Страхът на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства. Човек има едно чувство и страх, че може да изгуби нещо. И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш. Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни удари.
Човек може да те
удари
с думи, с поглед може да те
удари
.
Може да те удари и с ръката си. Та има различни удари, които произвеждат различни последствия. При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си. Искат да кажат: "Защо не е мислила!
към втори вариант >>
Може да те
удари
и с ръката си.
(втори вариант)
Човек има едно чувство и страх, че може да изгуби нещо. И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш. Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи, с поглед може да те удари.
Може да те
удари
и с ръката си.
Та има различни удари, които произвеждат различни последствия. При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си. Искат да кажат: "Защо не е мислила! " Някой си пляска главата отгоре, а друг отстрани.
към втори вариант >>
Та има различни
удари
, които произвеждат различни последствия.
(втори вариант)
И светията понякога се страхува, но той се страхува от това, че не е постъпил така, както трябва. Ние сме изложени на страдания - като те боднат някъде, неизбежно ще страдаш. Но ти ще вземеш всички мерки да не се излагаш на ненужни удари. Човек може да те удари с думи, с поглед може да те удари. Може да те удари и с ръката си.
Та има различни
удари
, които произвеждат различни последствия.
При това човек сам не трябва да се удря. Виждал съм, че някои деца удрят главата си. Искат да кажат: "Защо не е мислила! " Някой си пляска главата отгоре, а друг отстрани. Ние ще обявим един конкурс за самовъзпитанието на човека.
към втори вариант >>
Той четеше[броеше]
ударите
: 1, 2, 3, 4,... Воля имаше!
(втори вариант)
" Ти казваш: "Как да търпя? " Христос казва: "И аз учих това търпение. Когато ме биха онази вечер, аз търпях. И аз имах достойнство! Минавах за Син Божий, но като ме налагаха, учих се на земята какво нещо е търпението." Представяте ли си какво беше положението на Христа онази вечер?
Той четеше[броеше]
ударите
: 1, 2, 3, 4,... Воля имаше!
На войниците отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: "За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи! " Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли присъствал във всичките тези ръце?
към втори вариант >>
Бог не беше ли в тези
удари
?
(втори вариант)
На войниците отмаляваха ръцете. Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: "За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи! " Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли присъствал във всичките тези ръце?
Бог не беше ли в тези
удари
?
Христос знаеше, че във всеки удар е Бог! И казва: "Благословена да бъде ръката, която ме бие! " Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер.
към втори вариант >>
Христос знаеше, че във всеки
удар
е Бог!
(втори вариант)
Като се изредиха всичките римски войници да Го бият вечерта, те казаха: "За пръв път видяхме един човек, който може да търпи, който може да издържи! " Вие още не сте минали това. Този опит е едно посвещение! Бог не е ли присъствал във всичките тези ръце? Бог не беше ли в тези удари?
Христос знаеше, че във всеки
удар
е Бог!
И казва: "Благословена да бъде ръката, която ме бие! " Това е вече характер, сила на човека! Няма всеки ден да те бият. Само една вечер. И оттам насетне Христос жъна плодовете на своето търпение.
към втори вариант >>
Дойде един
удар
и откъсне един пръст.
(втори вариант)
Само една вечер. И оттам насетне Христос жъна плодовете на своето търпение. Вие още не сте минали това мъчение. Един ден, когато те спуснат в гроба и видиш, че душата ти не може да излезе оттам, знаеш ли какви мъки ще изпиташ? Знаеш ли как ще страдаш, като почнеш да чувстваш, че това, за което си се грижил, си отива?
Дойде един
удар
и откъсне един пръст.
После откъсне втория пръст, третия пръст, откъснат ти носа, устата. Това ще го видиш в гроба, какво ще правиш тогава? Много умрели има, които викат: "Избавете ни, избавете ни! " Но никой не идва. С това не искам да ви уплаша.
към втори вариант >>
90.
Ободрителни мисли, чувства и постъпки
,
УС
, София, 8.10.1939г.,
И в това време отгоре му се стоварва един
удар
върху лявата му ръка и тя увисва.
То е едно становище неразбрано. Ако един поляк владее един германец, или един германец владее един поляк в какво седи противоречието? Тогава ще ви приведа примера, где е противоречието на живота. Един англичанин отива по лов в Индия. Той си турил пушката, носил си я така и гледал тук таме за лов.
И в това време отгоре му се стоварва един
удар
върху лявата му ръка и тя увисва.
Един тигър го хваща и го поносва. Носи го на общо основание. С пушката му заедно го носи. Носи го до своето леговище, дето имало две малки тигърчета. Турил го на земята.
към беседата >>
В сърцето ще го
удариш
.
Тигърът не разбира. Англичанинът гръмва и го убива. Та казвам: Носете вашето оръжие и ще биете на месо тигърът който ви хване. Един лош навик е това. Значи тигърът символизира един лош навик във вас.
В сърцето ще го
удариш
.
И пак ще ти натиска главата и ще учи малките тигърчета, как да давят. Те са реални неща. Вие някой път сте готови да захвърлите и вашата вяра и вашите убеждения или за някой син, или заради дъщеря ви, или за търговски работи. Има хиляди работи, които могат да ви спънат. Един който е тръгнал по Божествения път, трябва да мълчи.
към беседата >>
91.
Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя
,
ООК
, София, 11.10.1939г.,
Искам още по една клечка да
удариш
.“ И обущарят взема и туря още по една клечка.
Онези, които отиват по-далече, казват, че има известни същества, които са служители само на стомаха. Например обущарите са направили обувките. Ти с обущата няма да говориш, а с обущаря. Разглеждаш обущата и казваш: „Тези обуща не са направени както трябва.“ Но не говориш на обущата, а на обущаря. Казваш: „Тук не си турил клечките хубаво, но много нарядко.
Искам още по една клечка да
удариш
.“ И обущарят взема и туря още по една клечка.
Онзи ще каже: „Аз говорих на обущата.“ Но всъщност ти говориш на обущаря, че той трябва да поправи обущата. Обущата са един резултат. Та казвам: Ако знаеш как да кажеш на обущаря, той ще поправи обущата. Но ако не знаеш как да му говориш, няма да ги направи. Ти казваш: „Стягат ме обущата.“ Онзи те пита: „Къде те стягат?
към беседата >>
Това е
удар
.
Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения. Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече.
Това е
удар
.
Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, и аз мога да направя такава гримаса. Това е закон вътре. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни.
към беседата >>
Тя ми дава един
удар
.
Ще измениш всичките си движения. Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар.
Тя ми дава един
удар
.
И аз, за да не падна в тая посока, и аз мога да направя такава гримаса. Това е закон вътре. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото им е станало несиметрично.
към беседата >>
Искам още една клечка да
удариш
." И обущарят взема и туря още по една клечка.
(втори вариант)
Ти с обущата няма да говориш, а с обущаря. Разглеждаш обущата и казваш: "Тези обуща не са направени както трябва! " Но не говориш на обущата, а на обущаря. Казваш: "Тук не си турил клечките хубаво! Много са нарядко.
Искам още една клечка да
удариш
." И обущарят взема и туря още по една клечка.
Ще кажеш: "Аз говорих на обущата." А всъщност ти казваш на обущаря, че той трябва да поправи обущата. Обущата са само един резултат. Та казвам, ако знаеш как да говориш на обущаря, той ще поправи обущата. Но ако не знаеш как да му говориш, няма да ги поправи. Ти казваш: "Стягат ме обущата." Онзи те пита: "Къде те стягат?
към втори вариант >>
Това е
удар
.
(втори вариант)
А пък ти си готов да кажеш за него: "Ха, колко е прост" и ще направиш грубо движение с ръката си... Че в какво седи новото учение? Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече.
Това е
удар
.
Тя ми дава един удар. И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни.
към втори вариант >>
Тя ми дава един
удар
.
(втори вариант)
Ще измениш всичките си движения! Аз като говоря на някоя сестра, тя направи гримаса с устата си. Тези движения ги зная вече. Аз разбирам вече. Това е удар.
Тя ми дава един
удар
.
И аз, за да не падна в тая посока, запазвам благостта си - иначе и аз мога да направя такава гримаса. Това е вътрешен закон. Светът е започнал с движенията. И всяко едно движение се отразява върху чертите ни. И виждаме, че хората, които са живели с хиляди години неправилно, тялото им е станало несиметрично.
към втори вариант >>
92.
Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце
,
УС
, София, 15.10.1939г.,
Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са
ударите
на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде.
И идва един скулптор и казва: „Вземете го.“ И взема го той, и го занася и със своя чук удря отгоре, отдолу. И казвате: „Какво иска този човек? “ Клати се чукчето и казва камъка: „Побеля ми главата, Господ да премахне това страдание.“ Този камък не разбира, че този скулптор ще изкара от този камък една видна статуя, която ще турят на видно място. И когато минават всички хора, уважение и почитание ще имат към него. По-рано нямаха уважение и почитание към него.
Та всички онези страдания, които вие преминавате, това са
ударите
на онзи, Божествения скулптор, който работи върху вас някъде.
Дойде някоя болест на сърцето ви. Там е чукът. Дойде ти нещо, някоя болест на стомаха ви. Там е същият чук. Или на главата ви.
към беседата >>
НАГОРЕ