НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
252
резултата в
74
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче
захар
и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде
захар
.
– Защо? – Защото не го виждате. Учените хора са правили опити да вадят двойника на човека, който обикновено е невидим, и наблюдавали, какви промени стават през това време с физическия човек. Докато трае опитът, физическият човек прекарвал в дълбок сън. Като извадят двойника на човека, те го изправяли до стената, близо до спящия, и започвали да му дават различни неща за ядене.
На мястото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче
захар
и забелязвали, че спящият човек почвал да прави движения с устата си, като че яде
захар
.
Това показва, че между двойника на човека и физическото му тяло има връзка. След това пред очите на двойника поставяли книга за четене. Двойникът няма очи, уши, уста, като физическия човек, но по някакъв начин възприемал напечатаното в книгата и го предавал на мозъка на спящия, при което забелязвали, че последният започвал да прави особени движения с мускулите на лицето, на устата, мъчил се да говори. Това показва, че той е възприел онова, което иде от двойника. Значи, реалността на нещата се заключава извън тялото, а не в самото тяло.
към беседата >>
След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка
захар
.
(втори вариант)
Защото учените хора, без да виждат, правят опитите. Как изваждат двойника, това няма да ви разправям. Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка.
След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка
захар
.
Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек. Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката захар. Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа?
към втори вариант >>
Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката
захар
.
(втори вариант)
Ако ви интересува този въпрос, проучете го и ще го разберете. Важното е, че те изваждат двойника на някой човек, турят го някъде до стената и там определят де се намират очите му, ушите му, устата му. Като извадят двойника на този човек, той заспива и започва да хърка. След това правят следния опит: поставят пред устата на двойника една бучка захар. Той възприема това, което хората правят с него и предава действието на спящия човек.
Спящият човек започва да прави движения, като че яде бучката
захар
.
Както виждате, има връзка между двойника на човека и неговото физическо тяло. След това турят пред очите на двойника една книга, но той не вижда по физически начин, обаче веднага възприема това, което е написано в книгата, предава го на мозъка на спящия човек и той, в това си сънно състояние, започва да чете и да говори. Как ще си обясните тази работа? Може да си я обясните, както искате, но важното е, че това е факт. Реалността е извън тялото, а не в самото тяло вътре.
към втори вариант >>
2.
Духовното в човека
,
НБ
,
СБ
, София, 22.9.1929г.,
Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със
захар
и силно желаете да си хапнете от нея.
Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна.
Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със
захар
и силно желаете да си хапнете от нея.
Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи.
към беседата >>
3.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Например, вие виждате на едно място поставени едно кило
захар
и едно кило пресни смокини.
Ако съберете числата 1 и 2, които нямат вътрешна връзка помежду си, това събиране е механическо. Обаче, ако тия числа имат вътрешна връзка помежду си, ние казваме, че събирането е органическо. Освен вътрешна връзка, ако имат и разбиране помежду си, събирането е трояко: механическо, органическо и психическо. Ние отиваме в разсъжденията си по-дълбоко, а именно: две величини, които нямат вътрешна връзка помежду си, могат да се съберат механически, но с някаква цел. Механическите процеси крият зад себе си участието на някакво разумно същество.
Например, вие виждате на едно място поставени едно кило
захар
и едно кило пресни смокини.
Казвате, че тук има две кила. Вие събирате тези величини, само механически, защото между тях няма съзнателна връзка. Разумният човек, обаче, ще намери някаква цел в събирането на тия величини. Онзи, който ги е купил и оставил на едно място, има за цел да направи нещо от тях. Какво може да направи?
към беседата >>
Сладко. Значи, от едно кило
захар
и едно кило смокини става хубаво сладко.
Казвате, че тук има две кила. Вие събирате тези величини, само механически, защото между тях няма съзнателна връзка. Разумният човек, обаче, ще намери някаква цел в събирането на тия величини. Онзи, който ги е купил и оставил на едно място, има за цел да направи нещо от тях. Какво може да направи?
Сладко. Значи, от едно кило
захар
и едно кило смокини става хубаво сладко.
Разумният, досетливият човек намира цел и смисъл и в механическите процеси. Сега, да се върнем към думата „увеличаване“ на материята. Много от съвременните учени нямат ясна представа какво нещо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва нещо.
към беседата >>
Да кажем, едно кило
захар
и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те.
(втори вариант)
А когато има връзка, има и разбиране между двете неща, тогава имаме механическо, органическо и психологическо събиране. Следователно, когато между два предмета няма никаква връзка и те са поставени на едно място без никаква цел, това поставяне е механическо. Но те са турени с някаква цел. Сега ние не знаем каква е целта. Можем да си предполагаме.
Да кажем, едно кило
захар
и едно кило смокини са оставени на един камък, в две кесии са турнати те.
Вие не знаете кой ги е оставил. Може някой да ги е забравил, може да има и други, по-дълбоки причини. Ние можем да си правим разни предположения. Може да е лицето Х, което е оставило кесиите 1 и 2. Ако ние можем да разгадаем причините за оставянето на двете кесии, ние разсъждаваме правилно.
към втори вариант >>
И то почва да мисли откъде е дошла кесията със
захарта
.
(втори вариант)
Но да допуснем, едното в природата се събужда най-първо. Като се събуди, нему му идва наум нещо физическо. У него се зароди желание и той даде нещо на числото 2, то спи още. Едно идва и остава там, числото 2, след като се събуди и намери кесията, но понеже няма нищо общо с числото 1, то се чуди, казва: “Откъде дойде това? ” Но понеже те нямат никакво отношение, числото 2 не знае за единицата, макар че са били на едно място.
И то почва да мисли откъде е дошла кесията със
захарта
.
Питам, какви заключения ще направи числото 2? Сега моите разсъждения в дадения случай. Сега, тъй както ви гледам, ето на какво мязате. Един професор разправял на една котка за произхода на сиренето. И тя седяла на стола, той й разправя как млякото иде от кравата, как са го подсирили.
към втори вариант >>
4.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Имаше и диабет
захарната
болест.
(втори вариант)
Тогава, който и да е човек, ако идете даже при един болен и ако му се пее, и този човек пее, той ще оздравее сто на сто, без изключение. Ще знаете, ако идете при един болен и му пеете и той пее, този човек ще оздравее. Такъв случай имаме с нашия приятел Петко Епитропов. Той имаше такива абсцеси, които се образуваха около врата му. Много малко хора се освобождават от тях, остана само една трета част да функционира от врата му.
Имаше и диабет
захарната
болест.
Жена му казва: “Какво да правя, Учителю, цяла нощ пее този човек. Болен човек да пее, какво е това? На умиране е, а пее.” А тя не знае, че това именно го спасява. Нека да пее цяла нощ. Сега ще извадите закона, когато вие се намирате в трудно положение, в което не можете да разрешите някой въпрос, какъвто и да е той, пейте.
към втори вариант >>
5.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Захарта
, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
(втори вариант)
Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната - по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт. Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден.
Захарта
, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази?
към втори вариант >>
Той има десет чувала наредени, с хубава
захар
, но не зная коя е най-хубавата.
(втори вариант)
Но то е един факт. Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света.
Той има десет чувала наредени, с хубава
захар
, но не зная коя е най-хубавата.
Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа.
към втори вариант >>
" Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината
захар
за доброкачествена.
(втори вариант)
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази?
" Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината
захар
за доброкачествена.
Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли.
към втори вариант >>
Тази
захар
ти не избираш.
(втори вариант)
Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото.
Тази
захар
ти не избираш.
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: "Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най- малкото е то. Двадесет и първа лекция на Общия окултен клас
към втори вариант >>
Захарта
, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
(втори вариант)
Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите Черната ложа и Бялата ложа. Едната -по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт. Аз, щом като вляза [у] един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: „Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден.
Захарта
, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма приятност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: „Ами онази?
към втори вариант >>
Той има десет чувала наредени, с хубава
захар
, но не зная коя е най-хубавата.
(втори вариант)
Но то е един факт. Аз, щом като вляза [у] един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: „Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма приятност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света.
Той има десет чувала наредени, с хубава
захар
, но не зная коя е най-хубавата.
Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: „Ами онази? " Той казва: „Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: „Онази е много евтина." Казвам: „Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа.
към втори вариант >>
" Той казва: „Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината
захар
за доброкачествена.
(втори вариант)
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма приятност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: „Ами онази?
" Той казва: „Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината
захар
за доброкачествена.
Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: „Онази е много евтина." Казвам: „Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: „На драго сърце." Тегли.
към втори вариант >>
Тази
захар
ти не избираш.
(втори вариант)
Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото.
Тази
захар
ти не избираш.
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: „Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най-малкото е то. Ти казваш: „Много съм занят, ще почакаш." Не може да се отлага, след време се сменя. Трябва да знаеш, ако на този услужиш, Бог ще ти уреди всичките твои работи.
към втори вариант >>
6.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Гроздето се състои от гроздена и овощна
захар
, соли, вода и други примеси, но спирт няма.
Светът, който виждате отвън, не е този, в който Бог живее и който някога ще видите. Сегашният свят още не е завършен. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви към реализиране на Неговата идея. Като е дошъл на земята, човек е внесъл някои свои елементи, които не са присъщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртът е присъщ елемент на гроздовия сок?
Гроздето се състои от гроздена и овощна
захар
, соли, вода и други примеси, но спирт няма.
Когато влязат в него ферменти, тогава гроздената и овощната захар се разлага на спирт и въгледвуокис. Един турчин отишъл в дома на един български чорбаджия. Чорбаджията го угостил добре, почерпил го със старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселил, започнал да пее. - Чорбаджи, пее ми се.
към беседата >>
Когато влязат в него ферменти, тогава гроздената и овощната
захар
се разлага на спирт и въгледвуокис.
Сегашният свят още не е завършен. Той не представя замисъла на Бога, но постепенно върви към реализиране на Неговата идея. Като е дошъл на земята, човек е внесъл някои свои елементи, които не са присъщи на природата. Можете ли да кажете, че спиртът е присъщ елемент на гроздовия сок? Гроздето се състои от гроздена и овощна захар, соли, вода и други примеси, но спирт няма.
Когато влязат в него ферменти, тогава гроздената и овощната
захар
се разлага на спирт и въгледвуокис.
Един турчин отишъл в дома на един български чорбаджия. Чорбаджията го угостил добре, почерпил го със старо вино, което подействувало силно на турчина. Той се развеселил, започнал да пее. - Чорбаджи, пее ми се. - Пей, ефенди, свободен бъди!
към беседата >>
7.
Новите веяния
,
ООК
, София, 5.2.1930г.,
Като идете при бакалина, гледа да прекара
захарта
, ориза, маслините.
(втори вариант)
") Както и да е, на всички тия понятия и идеи им давате някак вторично значение. Най-първо, ще дойдат ония чувства, които създават флирта. Флиртът се дължи на едно чувство, флиртът не е пълно изражение на чувствата на човека, явява се временно, но тази форма не изразява напълно чувството. Флиртът е лъжливо чувство, не е вярно чувство. Кое чувство е по-установено?
Като идете при бакалина, гледа да прекара
захарта
, ориза, маслините.
Казва: „Много хубави са." Но после има да чистите ориза. Някой път погледне, иска да те има за мющерия, даде ти нещо хубаво. Казвам, трябва да се гради върху бащата и майката. Мнозина от вас нямате идейна ясна представа какво нещо е бащата и какво нещо е майката. Някой иска да се жени.
към втори вариант >>
Ако вземете като количество: имате едно кило
захар
, имате две кила
захар
.
(втори вариант)
Той ще се опретне да работи, ще носи своите способности. С малко ще се научи, не му трябва много учение, както сега учат. Вземете, да кажем, вие имате единицата, после имате 2. Каква е разликата? Буквално каква е разликата между единицата и две?
Ако вземете като количество: имате едно кило
захар
, имате две кила
захар
.
Имате едно дърво, имате и две ябълчни дървета. Тогава какво е отношението между едно кило захар и другите две? Имате една ябълка и две ябълки, по какво се отличават двете ябълки? Ако вие не разбирате закона, един метод, двете е за примиряване на противоречието на единицата. Когато съществува едно противоречие, в единицата, в личния живот на човека, всякога в личния живот на човека съществува едно противоречие, ти може да примириш това противоречие само със закона на двете.
към втори вариант >>
Тогава какво е отношението между едно кило
захар
и другите две?
(втори вариант)
Вземете, да кажем, вие имате единицата, после имате 2. Каква е разликата? Буквално каква е разликата между единицата и две? Ако вземете като количество: имате едно кило захар, имате две кила захар. Имате едно дърво, имате и две ябълчни дървета.
Тогава какво е отношението между едно кило
захар
и другите две?
Имате една ябълка и две ябълки, по какво се отличават двете ябълки? Ако вие не разбирате закона, един метод, двете е за примиряване на противоречието на единицата. Когато съществува едно противоречие, в единицата, в личния живот на човека, всякога в личния живот на човека съществува едно противоречие, ти може да примириш това противоречие само със закона на двете. Ако вземете Питагора, той е дошъл до числото 4, в своята система той е спрял до 4. Числото 4 е закон за примиряване на противоречия, които произлизат от 2.
към втори вариант >>
8.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува
захар
.
Човек може да се ползва от слънцето само тогава, когато има отношение към него. Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага.
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува
захар
.
Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв.
към беседата >>
Той купува един килограм
захар
, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
Представете си, че отивате на театър и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар.
Той купува един килограм
захар
, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен.
към беседата >>
Бакалинът прибира парите и прави сметка:
захарта
струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
Вие виждате, как живеят, как се обличат и хранят, как дигат и слагат трапези, но макар че сте платили 50 – 60 лева за билет, вие не можете да се ползвате от тяхното богатство и от тяхното изобилие. Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка.
Бакалинът прибира парите и прави сметка:
захарта
струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца?
към беседата >>
Той дава пакета със
захарта
на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща.
Вие сте далеч от сцената на техния живот. Вие нямате никакво отношение към техните блага. Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв.
Той дава пакета със
захарта
на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща.
Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар.
към беседата >>
струва
захарта
, 80 лв.
Вашето положение е подобно на онзи купувач, който отива да купува захар. Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв.
струва
захарта
, 80 лв.
остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар. Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата?
към беседата >>
Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм
захар
.
Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца?
Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм
захар
.
Съвременните учени и философи са създали много теории за живота, с цел да поощрят хората към великото и красивото, но за да се ползват от тия теории, те трябва да ги приложат. Ако болният лежи по цели дни на леглото си и не излиза вън, на чист въздух, каква полза, че той живее всред природата? Щом е дошъл всред природата, той трябва да се движи вън, на открито, да диша чист въздух, да се грее на слънчевите лъчи. Само по този начин той ще усети известно подобрение в здравето си. Като живее на земята, човек трябва да работи, да се учи, да подобри положението си, във физическо или духовно отношение.
към беседата >>
Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи
захар
, за което е заплатил сто лева.
(втори вариант)
Не е въпрос само за простата единица, но живата единица, която е родила всички други единици в света и която е произвела нещата. Ако само говориш за живота и го обясняваш, то е все едно да говорим само за слънцето, а да нямаме никакво отношение към него. Какво ще ни ползва то тогава? Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот?
Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи
захар
, за което е заплатил сто лева.
Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет.
към втори вариант >>
Захарта
струва двадесет лева.
(втори вариант)
Какво ще ни ползва то тогава? Допуснете, че вие се намирате на някой кинематограф или на някое представление и гледате там как живеят богатите хора, какви богати трапези имат, с какви дрехи са облечени. Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка.
Захарта
струва двадесет лева.
„Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена. Питам сега, сметката уравнена ли е?
към втори вариант >>
Той му дава
захарта
и мющерията си тръгва.
(втори вариант)
Питам, вие като слушатели, които сте дали петдесет лева, за да влезете вътре, какво сте добили, какво получавате, че сте видели техния живот? Вие сте добили толкова, колкото е придобил онзи българин, който е отишъл при един бакалин да си купи захар, за което е заплатил сто лева. Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена.
Той му дава
захарта
и мющерията си тръгва.
Кажи осемдесет. Осемдесет. И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена. Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева.
към втори вариант >>
И двадесет лева
захарта
, значи сметката е уравнена.
(втори вариант)
Бакалинът взима парите и прави сметка. Захарта струва двадесет лева. „Кажи, че остават осемдесет лева." „Осемдесет лева." „Значи сто лева." Сметката е уравнена. Той му дава захарта и мющерията си тръгва. Кажи осемдесет. Осемдесет.
И двадесет лева
захарта
, значи сметката е уравнена.
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин.
към втори вариант >>
Парите са в бакалина, а
захарта
е в този българин.
(втори вариант)
И двадесет лева захарта, значи сметката е уравнена. Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба.
Парите са в бакалина, а
захарта
е в този българин.
Все таки тази захар струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече. Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота.
към втори вариант >>
Все таки тази
захар
струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
(втори вариант)
Питам сега, сметката уравнена ли е? И всичките в света така сме уравнили сметките си, както и този купувач. Кажи осемдесет лева. Кажи - животът има смисъл, но парите ги няма в джоба. Парите са в бакалина, а захарта е в този българин.
Все таки тази
захар
струва сто лева, но при дадените условия тя може да струва и повече.
Та какви ли теории не са създадени днес. Днес ни описват какъв ще бъде бъдещият живот, как хората ще се веселят на небето. Това е само за поощрение. Защото всяка форма има за цел да ни даде едно поощрение за живота. Всяко едно представление има за цел да ни поощри към хубавото и великото в живота.
към втори вариант >>
9.
Доброто значение
,
ООК
, София, 26.2.1930г.,
Има думи, които привидно са приятни, сладки като
захарта
, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят.
Ония, които се обиждат от някои думи, не ги забравят през целия си живот. Всяка дума крие в себе си известна сила, с която човек трябва да се справя. Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е, човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите.
Има думи, които привидно са приятни, сладки като
захарта
, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят.
Например, външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека. Значи захарта крие в себе си някаква лъжа. Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек да ми отнеме толкова време?
към беседата >>
Например, външно
захарта
е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
Всяка дума крие в себе си известна сила, с която човек трябва да се справя. Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е, човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят.
Например, външно
захарта
е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
Значи захарта крие в себе си някаква лъжа. Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време.
към беседата >>
Значи
захарта
крие в себе си някаква лъжа.
Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е, човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят. Например, външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
Значи
захарта
крие в себе си някаква лъжа.
Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде“.
към беседата >>
Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в
захарта
.
Изкуство е, човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят. Например, външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека. Значи захарта крие в себе си някаква лъжа.
Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в
захарта
.
Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде“. Искрен прием ли е този?
към беседата >>
Има думи, които привидно са приятни, сладки като
захарта
, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят.
(втори вариант)
Ония, които се обиждат от някои думи, не ги забравят през целия си живот. Всяка дума крие в себе си известна сила, с която човек трябва да се справя. Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите.
Има думи, които привидно са приятни, сладки като
захарта
, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят.
Запример външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека. Значи захарта крие в себе си някаква лъжа. Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек, да ми отнеме толкова време?
към втори вариант >>
Запример външно
захарта
е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
(втори вариант)
Всяка дума крие в себе си известна сила, с която човек трябва да се справя. Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят.
Запример външно
захарта
е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
Значи захарта крие в себе си някаква лъжа. Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек, да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време.
към втори вариант >>
Значи
захарта
крие в себе си някаква лъжа.
(втори вариант)
Ако силата, която се крие в някоя дума, е отрицателна, човек трябва да знае как да я превърне. Изкуство е човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят. Запример външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека.
Значи
захарта
крие в себе си някаква лъжа.
Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в захарта. Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек, да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде." Искрен прием ли е този?
към втори вариант >>
Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в
захарта
.
(втори вариант)
Изкуство е човек да знае как да превръща отрицателните енергии в положителни. Като ученици вие трябва да различавате силите, които са скрити в думите. Има думи, които привидно са приятни, сладки като захарта, но вземете ли ги вътрешно, ако не причиняват вреда, поне полза не принасят. Запример външно захарта е приятна, на вкус сладка, но според някои учени, вътрешно взета, тя не храни човека. Значи захарта крие в себе си някаква лъжа.
Има постъпки, съдържанието на които е подобно на това в
захарта
.
Отивате някъде на гости, дето ви приемат любезно, с разположение. Обаче едва мръднете крак да си отидете, веднага чувате зад вас да се говори: „Защо дойде този човек, да ми отнеме толкова време? Съжалявам за изгубеното време. Дано втори път не ми дойде." Искрен прием ли е този? Вие не можете да му кажете истината в очите, да знае, че сте заети, да не отнема времето ви.
към втори вариант >>
10.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
(Учителят подава на всеки брат и сестра, който излиза, по една бучка
захар
.) Всички взехте ли си?
(втори вариант)
Сега какво разбираше под думата „шекер"? Един брат и една сестра да дойдат.
(Учителят подава на всеки брат и сестра, който излиза, по една бучка
захар
.) Всички взехте ли си?
Ще го пазите това като свещено. Какво разбирате под думата „дисонанс"? Каква дума е тя? Какво означава корбнът на думата? (Коренът е латински - sono, което значи звучи.)
към втори вариант >>
Сега вземете си
захарта
.
(втори вариант)
А в това има един дисонанс. Всякога приятелството се започва много добре, а после това приятелство се свършва с дисонанс. Казват: „Не искам да имам работа вече с него." Тъй започва българинът нагоре, а после свършва с гняв. В Писанието се употребява „широта", (Учителят пее много пъти думата „широта" високо и после изведнъж ниско. Пее и свири едновременно.)
Сега вземете си
захарта
.
Само от едното кюшенце ще близнете веднъж. Ще започнем с „широта". Сладчина. Всички много внимателно ще близнете веднъж захарта - 1, 2, 3, 4, понеже има 4 кюшенца. Ха сега ще пеете „широта", и пак ще близнете още веднъж с три бройки - 1, 2, 3. И пак ще пеем „широта".
към втори вариант >>
Всички много внимателно ще близнете веднъж
захарта
- 1, 2, 3, 4, понеже има 4 кюшенца.
(втори вариант)
В Писанието се употребява „широта", (Учителят пее много пъти думата „широта" високо и после изведнъж ниско. Пее и свири едновременно.) Сега вземете си захарта. Само от едното кюшенце ще близнете веднъж. Ще започнем с „широта". Сладчина.
Всички много внимателно ще близнете веднъж
захарта
- 1, 2, 3, 4, понеже има 4 кюшенца.
Ха сега ще пеете „широта", и пак ще близнете още веднъж с три бройки - 1, 2, 3. И пак ще пеем „широта". Сега ще приберете захарта и ще си я държите в една книжчица, опити ще правим. Широта, сладчина. Нали всички близнахме два пъти?
към втори вариант >>
Сега ще приберете
захарта
и ще си я държите в една книжчица, опити ще правим.
(втори вариант)
Само от едното кюшенце ще близнете веднъж. Ще започнем с „широта". Сладчина. Всички много внимателно ще близнете веднъж захарта - 1, 2, 3, 4, понеже има 4 кюшенца. Ха сега ще пеете „широта", и пак ще близнете още веднъж с три бройки - 1, 2, 3. И пак ще пеем „широта".
Сега ще приберете
захарта
и ще си я държите в една книжчица, опити ще правим.
Широта, сладчина. Нали всички близнахме два пъти? Все опитът ще има една малка реакция. Идущия път ще видим каква реакция ще произведе захарта. Малките неща в природата произвеждат най-големите резултати.
към втори вариант >>
Идущия път ще видим каква реакция ще произведе
захарта
.
(втори вариант)
И пак ще пеем „широта". Сега ще приберете захарта и ще си я държите в една книжчица, опити ще правим. Широта, сладчина. Нали всички близнахме два пъти? Все опитът ще има една малка реакция.
Идущия път ще видим каква реакция ще произведе
захарта
.
Малките неща в природата произвеждат най-големите резултати. Някой ви срещне на пътя, и ти ще се усмихнеш. Той може да ти каже: „Ще успееш." И нищо повече. Но от тази дума „ще успееш" и оттам насетне всичко ви тръгне напред. Всякога малките величини са цели в света.
към втори вариант >>
Сега едно нещо помнете - че
захарта
излиза от най-чистото гърне, от едно българско гърне, от една доста чиста материя.
(втори вариант)
По това да се отличавате. Като ви срещна, да видя усмивката на вашето лице и да кажа: „Това е Божественото, което е у вас." Ако ние не можем да носим Божествената усмивка, у нас няма никакъв напредък. Щом дойде новото, и се явява тази усмивка. Тази усмивка на новото се забелязва, има нещо, което се вижда и в очите, и в лицето, и навсякъде в човека. Това е Божественото, което носи новото.
Сега едно нещо помнете - че
захарта
излиза от най-чистото гърне, от едно българско гърне, от една доста чиста материя.
(Каната, в която беше захарта, е стъклена, тъй я донесе Учителят.) Всички блага на Бога излизат все от такива чисти гърнета. Докато не извадиш нещо от Божественото гърне, ти не можеш да се развиваш. Втория път ще донесете пак захарта със себе си. Станете сега.
към втори вариант >>
(Каната, в която беше
захарта
, е стъклена, тъй я донесе Учителят.) Всички блага на Бога излизат все от такива чисти гърнета.
(втори вариант)
Като ви срещна, да видя усмивката на вашето лице и да кажа: „Това е Божественото, което е у вас." Ако ние не можем да носим Божествената усмивка, у нас няма никакъв напредък. Щом дойде новото, и се явява тази усмивка. Тази усмивка на новото се забелязва, има нещо, което се вижда и в очите, и в лицето, и навсякъде в човека. Това е Божественото, което носи новото. Сега едно нещо помнете - че захарта излиза от най-чистото гърне, от едно българско гърне, от една доста чиста материя.
(Каната, в която беше
захарта
, е стъклена, тъй я донесе Учителят.) Всички блага на Бога излизат все от такива чисти гърнета.
Докато не извадиш нещо от Божественото гърне, ти не можеш да се развиваш. Втория път ще донесете пак захарта със себе си. Станете сега.
към втори вариант >>
Втория път ще донесете пак
захарта
със себе си.
(втори вариант)
Тази усмивка на новото се забелязва, има нещо, което се вижда и в очите, и в лицето, и навсякъде в човека. Това е Божественото, което носи новото. Сега едно нещо помнете - че захарта излиза от най-чистото гърне, от едно българско гърне, от една доста чиста материя. (Каната, в която беше захарта, е стъклена, тъй я донесе Учителят.) Всички блага на Бога излизат все от такива чисти гърнета. Докато не извадиш нещо от Божественото гърне, ти не можеш да се развиваш.
Втория път ще донесете пак
захарта
със себе си.
Станете сега.
към втори вариант >>
11.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Представете си, че виждате един човек, направен от
захар
.
Представете си, че виждате един човек, направен от
захар
.
Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне.
към беседата >>
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на
захарта
и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в
захарта
.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт.
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на
захарта
и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в
захарта
.
Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
към беседата >>
Ако водата минава по-дълго време през
захарта
, най-после тя ще се стопи.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Ако водата минава по-дълго време през
захарта
, най-после тя ще се стопи.
Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
Този човек, направен от
захар
, съвсем ще изчезне.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи.
Този човек, направен от
захар
, съвсем ще изчезне.
- Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши? Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела.
към беседата >>
- Те ще кажат, че водата е опасна за
захарта
, както и за всички предмети, направени от
захар
.
Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление?
- Те ще кажат, че водата е опасна за
захарта
, както и за всички предмети, направени от
захар
.
- Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши? Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой.
към беседата >>
Щом греши, той е направен от
захар
.
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши.
Щом греши, той е направен от
захар
.
Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар.
към беседата >>
Който се топи, той е направен от
захар
.
Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Който се топи, той е направен от
захар
.
Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
Захарните
неща се топят.
Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Захарните
неща се топят.
След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява. Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли?
към беседата >>
Представеше си, че виждате един човек, направен от
захар
.
(втори вариант)
Представеше си, че виждате един човек, направен от
захар
.
Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, дето няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по- дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне.
към втори вариант >>
Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на
захарта
и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в
захарта
.
(втори вариант)
Представеше си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, дето няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт.
Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на
захарта
и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в
захарта
.
Ако водата минава по- дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. Какво ще кажат учените хора за това явление? Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
към втори вариант >>
Ако водата минава по- дълго време през
захарта
, най-после тя ще се стопи.
(втори вариант)
Представеше си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, дето няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Ако водата минава по- дълго време през
захарта
, най-после тя ще се стопи.
Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. Какво ще кажат учените хора за това явление? Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към втори вариант >>
Този човек, направен от
захар
, съвсем ще изчезне.
(втори вариант)
Представеше си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, дето няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по- дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи.
Този човек, направен от
захар
, съвсем ще изчезне.
Какво ще кажат учените хора за това явление? Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши? Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела.
към втори вариант >>
Те ще кажат, че водата е опасна за
захарта
, както и за всички предмети, направени от
захар
.
(втори вариант)
Този човек ще бъде устойчив, няма да знае какво нещо е смърт. Обаче достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по- дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. Какво ще кажат учените хора за това явление?
Те ще кажат, че водата е опасна за
захарта
, както и за всички предмети, направени от
захар
.
Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши? Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. В какво състояние ще се намират тия тела? В покой. Докога?
към втори вариант >>
Щом греши, той е направен от
захар
.
(втори вариант)
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши.
Щом греши, той е направен от
захар
.
Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар.
към втори вариант >>
Който се топи, той е направен от
захар
.
(втори вариант)
Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Който се топи, той е направен от
захар
.
Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
Захарните
неща се топят.
(втори вариант)
Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Захарните
неща се топят.
След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява. Сега да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли?
към втори вариант >>
Носите ли си бучката
захар
?
(втори вариант)
на Младежкия окултен клас 4 април, 1930 г., петък, 6 часа София - Изгрев ОГЪНАТА ПЛОЩ „Отче наш"
Носите ли си бучката
захар
?
(Не всички си носят бучката.) Сега допуснете, че някой човек е направен от захар, от сладко вещество е направен. И допуснете, че това същество е живяло в един свят, дето няма вода. Какво ще бъде положението на захарта без вода? Ще бъде устойчиво вещество, няма да знае какво нещо е смъртта. Но допуснете, в този свят дойде друго едно същество и направи една малка дупка, и пусне малко вода.
към втори вариант >>
(Не всички си носят бучката.) Сега допуснете, че някой човек е направен от
захар
, от сладко вещество е направен.
(втори вариант)
4 април, 1930 г., петък, 6 часа София - Изгрев ОГЪНАТА ПЛОЩ „Отче наш" Носите ли си бучката захар?
(Не всички си носят бучката.) Сега допуснете, че някой човек е направен от
захар
, от сладко вещество е направен.
И допуснете, че това същество е живяло в един свят, дето няма вода. Какво ще бъде положението на захарта без вода? Ще бъде устойчиво вещество, няма да знае какво нещо е смъртта. Но допуснете, в този свят дойде друго едно същество и направи една малка дупка, и пусне малко вода. Какво ще стане с тия същества, направени от сладко вещество?
към втори вариант >>
Какво ще бъде положението на
захарта
без вода?
(втори вариант)
ОГЪНАТА ПЛОЩ „Отче наш" Носите ли си бучката захар? (Не всички си носят бучката.) Сега допуснете, че някой човек е направен от захар, от сладко вещество е направен. И допуснете, че това същество е живяло в един свят, дето няма вода.
Какво ще бъде положението на
захарта
без вода?
Ще бъде устойчиво вещество, няма да знае какво нещо е смъртта. Но допуснете, в този свят дойде друго едно същество и направи една малка дупка, и пусне малко вода. Какво ще стане с тия същества, направени от сладко вещество? Най-първо ще почнат да се вглъбяват. Какво обяснение ще си дадете на това -днес се стопи една форма, утре друга, и най-после всички се стопят.
към втори вариант >>
Ако вие поставите
захарта
на влагата, какво ще стане с нея?
(втори вариант)
Но допуснете, в този свят дойде друго едно същество и направи една малка дупка, и пусне малко вода. Какво ще стане с тия същества, направени от сладко вещество? Най-първо ще почнат да се вглъбяват. Какво обяснение ще си дадете на това -днес се стопи една форма, утре друга, и най-после всички се стопят. Как ще си обяснят учените хора тази работа, че се топят бучките?
Ако вие поставите
захарта
на влагата, какво ще стане с нея?
Ще стане известно разтопяване. Значи водата е опасна за хора, които имат захар. Сега на какво се дължи сладчината? Как обясняват съвременните учени хора това? Нали някои вещества са горчиви, а други сладки.
към втори вариант >>
Значи водата е опасна за хора, които имат
захар
.
(втори вариант)
Най-първо ще почнат да се вглъбяват. Какво обяснение ще си дадете на това -днес се стопи една форма, утре друга, и най-после всички се стопят. Как ще си обяснят учените хора тази работа, че се топят бучките? Ако вие поставите захарта на влагата, какво ще стане с нея? Ще стане известно разтопяване.
Значи водата е опасна за хора, които имат
захар
.
Сега на какво се дължи сладчината? Как обясняват съвременните учени хора това? Нали някои вещества са горчиви, а други сладки. На какво се дължат тия впечатления, които човек има, които той добива от външните вещества? Това е все същият въпрос - защо едни хора са добри, а други лоши.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от
захар
и са турени във водата, те ще се стопят.
(втори вариант)
Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство. Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши.
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от
захар
и са турени във водата, те ще се стопят.
И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар.
към втори вариант >>
Та и човек се стопява, не само
захарта
.
(втори вариант)
Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство. Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има.
Та и човек се стопява, не само
захарта
.
И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма.
към втори вариант >>
Защото и вие сте направени все от
захар
.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват.
Защото и вие сте направени все от
захар
.
Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил. Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта.
към втори вариант >>
12.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
В тия долапи има нещо за ядене: орехи,
захар
, сладко.
(втори вариант)
Законът навсякъде е същ. Бащата донесе една дрянова пръчица, закачи я за един копринен конец - и тя виси. Може да не употребяват пръчицата, но все таки капелмайсторът, колкото за адет, ще я откачи някога. Бащата и майката направят един закон за детето. Заръчат много хубави долапи.
В тия долапи има нещо за ядене: орехи,
захар
, сладко.
Направят закон, казват на детето: „Няма да бъркаш в долапа." Това е първият закон. Ако бъркаш в долапа, пръчката ще слезе от конеца. Бащата излезе, детето погледне пръчката, то разсъждава, казва: „Вързана е." Отвори долапа. Някой път яде толкоз майсторски, че не може да познаят. Някой път го хванат.
към втори вариант >>
13.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
Достатъчно е да тури едно парче
захар
в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив.
В света живеят множество възвишени и напреднали същества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си? Въпреки големите блага и благословения, дадени на човечеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои неща са верни и кои — не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всеки човек знае, кое е горчиво и кое — сладко; кой цвят е син и кой — червен, зелен, жълт и т.н.
Достатъчно е да тури едно парче
захар
в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е горчив.
Достатъчно е да погледне към едно цвете, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира тези неща, той може също да каже, кои неща са верни и кои — не. Истината включва всички верни неща в себе си, а неверните изключва. Следователно, ако човек е влязъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят.
към беседата >>
14.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Силната светлина е в състояние да ослепи човека, а голямата сладост, като тази на
захарина
, може да разстрои стомаха му.
Основната мисъл на лекцията е, че човек трябва да знае законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите действия. С други думи казано: човек трябва да познава законите, които управляват неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всеки се стреми към това знание, но то не се придобива лесно. Ако някой го придобие преждевременно, ще се натъкне на големи противоречия. Какви по-големи противоречия можете да очаквате от силната светлина и голямата сладост?
Силната светлина е в състояние да ослепи човека, а голямата сладост, като тази на
захарина
, може да разстрои стомаха му.
За да се избегнат тия неестествени положения, хората, които ръководят човечеството, са създали известни правила за живеене. Учениците, като не разбирали тези правила, превърнали ги на букаи за собствените си ръце и крака. Техният ум е стеснил тези правила до такава степен, че те се намират като в затвор. Сега, като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че са оковани с букаи и слушам дрънкането на тия букаи. Хората ходят навсякъде, но сами не чуват дрънкането на букаите си.
към беседата >>
Те се отличават тъй, в природата, по количество, както, ако вземем например един килограм
захар
, два, три килограма, нали се отличава
захарта
, после, ако е на бучки, колко ще е обемът на два килограма, на един килограм?
(втори вариант)
Та казвам, в специалния клас, тъй както аз гледам, между вас се зародиха известни недоразбирания, известни положения. Само да ви насърча аз, някои от класа помислиха това, което не е. Сега как ще изразите вие това - да помисли човек това, което не е? Някои от вас помислиха, че с малко време, с малко знание много може да се придобие. Запример, ако аз ви дам един признак, да кажем, по какво се отличава гениалният, талантливият, обикновеният човек и мистикът, защото всички се отличават.
Те се отличават тъй, в природата, по количество, както, ако вземем например един килограм
захар
, два, три килограма, нали се отличава
захарта
, после, ако е на бучки, колко ще е обемът на два килограма, на един килограм?
Да кажем, една бучка има два сантиметра дължина и един сантиметър в широчина, значи има един кубически сантиметър. Да допуснем, че 6 един килограм влизат 400 бучки. Само за изяснение е това. Да вземем 150 бучки, значи в два килограма ще има 300, в три килограма - 450. Като ви кажа един признак на обикновения учител, на талантливия, гениалния и мистика, вие веднага ще искате да знаете учителят, който ви предава, той талантлив ли е?
към втори вариант >>
Не че не съществува това противоречие, но ако вие сте неподготвени, голямата светлина може да ви ослепи или голямата сладчина,
захаринът
, който е 900 пъти по-силно сладко от
захарта
- та, ако аз ви дам един грам
захарин
, ще има плюене и целия ден лигите ви ще текат.
(втори вариант)
Какво разбра, Кузмане? (Много неща.) Сега основната мисъл: трябва да разбирате законите на вашата мисъл, законите на вашето сърце, законите на вашата воля. Сега тези положения ще се развиват в окултната наука, но пътят, по който ще ви изведа, е един специфичен път. Искам да ви наведа да мислите правилно. Понеже, ако ви доведа аз до същинското знание на нещата, ще ви поставя до големи противоречия.
Не че не съществува това противоречие, но ако вие сте неподготвени, голямата светлина може да ви ослепи или голямата сладчина,
захаринът
, който е 900 пъти по-силно сладко от
захарта
- та, ако аз ви дам един грам
захарин
, ще има плюене и целия ден лигите ви ще текат.
И това не е лошо. Някои казват: „Дайте ни от това знание." Но ако аз ви дам от това знание, цяла седмица ще ви текат лигите. Ти знаеш ли какво ще направи? Може да развали цялото здание, тъй целия ден ще текат лигите, целия ден ще се ежите, ще воювате и всички ще ви считат за смахнат. И хората стават смахнати от много знание.
към втори вариант >>
15.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Сега де ви са бучките
захар
?
(втори вариант)
Този тук показва, че е живял при хора, които са умни, които са го обичали и са се грижили за него. А този малкият е живял в една градина при скържави хора. Искали са да го използват и е живяло при обикновени условия. От ред поколения те са го използвали и затова се е намалила формата му. С него опит не можем да направим.
Сега де ви са бучките
захар
?
Онези, които носят бучките си захар, могат да направят опит с лимона. Сега второто положение. (Учителят изважда цигулката си.) Това е човекът. Цигулката е направена по образа на човека. Само че краката му са скъсени.
към втори вариант >>
Онези, които носят бучките си
захар
, могат да направят опит с лимона.
(втори вариант)
А този малкият е живял в една градина при скържави хора. Искали са да го използват и е живяло при обикновени условия. От ред поколения те са го използвали и затова се е намалила формата му. С него опит не можем да направим. Сега де ви са бучките захар?
Онези, които носят бучките си
захар
, могат да направят опит с лимона.
Сега второто положение. (Учителят изважда цигулката си.) Това е човекът. Цигулката е направена по образа на човека. Само че краката му са скъсени. Горе е главата, после шията - дръжката.
към втори вариант >>
16.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
“ „Ще видиш.“ Натиснете, докато падне този сок в чашата, извадите семенцата, турите малко
захар
, обърквате, правите някакъв опит.
(втори вариант)
Във вас се зароди желание да извадите сока от този портокал, стиснете го. Защо? Имате една идея. Питам, между портокала и вас какво има? Портокалът може да пита: „Какво съм ви направил? “ Казваш: „Идея имам.“ „Каква идея?
“ „Ще видиш.“ Натиснете, докато падне този сок в чашата, извадите семенцата, турите малко
захар
, обърквате, правите някакъв опит.
Веднъж, дваж, изпиете течността. След като опитате течността, какво ще постигнете? Изпиеш тази чаша. Казваш, отличен е този сок. Казва, какво постигна?
към втори вариант >>
17.
Линията на живота / Правата линия на живота
,
МОК
, София, 16.5.1930г.,
Ако дадете на един човек бучка
захар
, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви?
Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към големия, т.е. към космичния човек, създаден по образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. Стремете се към живота на правата линия, която носи в себе си истинския морал. Коя постъпка наричаме морална?
Ако дадете на един човек бучка
захар
, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви?
Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. Ако разтворите захарта на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили? Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална.
към беседата >>
Ако разтворите
захарта
на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили?
Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин, или друга някаква отрова, еднакви ли са и двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално.
Ако разтворите
захарта
на някого във вода и го лишите от възможността да я изяде, неморално ли сте постъпили?
Според едни, постъпката ви е неморална, според други - морална. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да има нови разбирания. Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: "Око за око, зъб за зъб." Христос, обаче, казва точно противното: "Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата." Със слизането на Христос на земята, Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи?
към беседата >>
Да допуснем простия пример: дават ви бучка
захар
.
(втори вариант)
В идейния живот е така. Риби в една чаша при сегашните условия не могат да живеят. Умствено могат, могат в малки зародиши. Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка.
Да допуснем простия пример: дават ви бучка
захар
.
Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова. Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро.
към втори вариант >>
Тогава
захарта
е добро, а бучката отрова е зло. Защо?
(втори вариант)
Тогава от ваше гледище какво разбирате вие запример под една морална постъпка? Да вземем идеята, че е дадена една постъпка. Да допуснем простия пример: дават ви бучка захар. Това е добро. Но дадат ви известна бучка отрова.
Тогава
захарта
е добро, а бучката отрова е зло. Защо?
Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода.
към втори вариант >>
Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш
захарта
в едно кило вода.
(втори вариант)
Тогава захарта е добро, а бучката отрова е зло. Защо? Защото това, което руши, е зло, а това, което създава, е добро у човека. В новото разбиране всяко нещо, което нарушава хармонията, то руши мислите, руши чувствата, то е зло, а всяко нещо, което създава, е добро. Тогава имаме друго едно положение. Това, което се изменя, то какво е?
Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш
захарта
в едно кило вода.
Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка. Стопено едно кило захар в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен. Сега в това има ли някое морално престъпление?
към втори вариант >>
Стопено едно кило
захар
в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен.
(втори вариант)
Това, което се изменя, то какво е? Да допуснем, mu вземаш на един човек и му стопиш захарта в едно кило вода. Той ще счита, че ти си му направил пакост, нали. Има ли в това едно престъпление? Това е една придобивка.
Стопено едно кило
захар
в едно кило вода, а при това той счита това за нарушение и е недоволен.
Сега в това има ли някое морално престъпление? Н. Д., как мислиш? По старите понятия това е било така, това е било валидно. Новите разбирания, новите веения в живота изискват и нови разбирания, понеже новото не може да се разреши по стария начин. Мойсей казваше: „Око за око и зъб за зъб." Христос дойде и каза: „Като те ударят по едната страна, обърни и другата страна." Имаме обратните правила.
към втори вариант >>
18.
Стойност на нещата / Постоянна цена
,
ООК
, София, 21.5.1930г.,
Идеш при бакалина, кажеш: „Дай ми едно кило
захар
.“ Той вземе едното кило, тури го на празното блюдо на везните, вдигне се нагоре другото блюдо.
(втори вариант)
Работата е, че след като направиш опита, не излиза сполучлив. Работите, щом човек ги знае, са успешни. Но щом не знае как да ги съпостави, има една опасност да се сравнява. Сега да ви представя един прост закон, който съществува в природата, който са го взели бакалите. Най-първо бакалинът има грамове от едно кило, от две кила.
Идеш при бакалина, кажеш: „Дай ми едно кило
захар
.“ Той вземе едното кило, тури го на празното блюдо на везните, вдигне се нагоре другото блюдо.
На него именно постави захарта и гледа да ги уравновеси. Щом дойдат в равновесие, какво става? Прибавя да го уравновеси. По същия закон вие мислите. То е същият закон на мисълта.
към втори вариант >>
На него именно постави
захарта
и гледа да ги уравновеси.
(втори вариант)
Работите, щом човек ги знае, са успешни. Но щом не знае как да ги съпостави, има една опасност да се сравнява. Сега да ви представя един прост закон, който съществува в природата, който са го взели бакалите. Най-първо бакалинът има грамове от едно кило, от две кила. Идеш при бакалина, кажеш: „Дай ми едно кило захар.“ Той вземе едното кило, тури го на празното блюдо на везните, вдигне се нагоре другото блюдо.
На него именно постави
захарта
и гледа да ги уравновеси.
Щом дойдат в равновесие, какво става? Прибавя да го уравновеси. По същия закон вие мислите. То е същият закон на мисълта. Имаш една идея.
към втори вариант >>
След тази мисъл от това блюдо ще вземете, както бакалинът взема книгата със
захарта
.
(втори вариант)
Имаш една идея. Искаш да знаеш права ли е, или не. Ти трябва да имаш една мярка. Ще туриш на вашите везни мярката, на другото блюдо мисълта и ще гледаш да ги уравновесиш, да дойдат в равновесие. След туй какво става?
След тази мисъл от това блюдо ще вземете, както бакалинът взема книгата със
захарта
.
Тази част ще спадне и ще стане промяна, другото блюдо ще падне. Дойде втори процес, трети, четвърти. Често сегашните хора, като не разбират известни процеси, имат затруднения. Известни ваши мъчнотии искате да ги разрешите. Като идеш при бакалина, разрешаваш, казваш: „Дай ми едно кило захар.“ Той я тегли.
към втори вариант >>
След като излезеш, казваш: „Виждам, че не достигат десет грама
захар
.“ Мъчи те.
(втори вариант)
Дойде втори процес, трети, четвърти. Често сегашните хора, като не разбират известни процеси, имат затруднения. Известни ваши мъчнотии искате да ги разрешите. Като идеш при бакалина, разрешаваш, казваш: „Дай ми едно кило захар.“ Той я тегли. Не отиваш ти да теглиш.
След като излезеш, казваш: „Виждам, че не достигат десет грама
захар
.“ Мъчи те.
Да му кажеш, че не е теглил право, ще го обидиш. Да допуснем сега, че вие имате същите везни в дома си. Какво трябва да направите? Тури грамовете и премери, провери дали вярно мерил, освободи се от своята мисъл. Ако след като претеглиш, се окаже, че захарта е точно, поне ще се освободиш от една мисъл, която те мъчи.
към втори вариант >>
Ако след като претеглиш, се окаже, че
захарта
е точно, поне ще се освободиш от една мисъл, която те мъчи.
(втори вариант)
След като излезеш, казваш: „Виждам, че не достигат десет грама захар.“ Мъчи те. Да му кажеш, че не е теглил право, ще го обидиш. Да допуснем сега, че вие имате същите везни в дома си. Какво трябва да направите? Тури грамовете и премери, провери дали вярно мерил, освободи се от своята мисъл.
Ако след като претеглиш, се окаже, че
захарта
е точно, поне ще се освободиш от една мисъл, която те мъчи.
Казвам, има известни мисли вътре в човешкия живот, които нарушават вътрешния мир. Най-първо човек трябва да бъде абсолютно честен за себе си. Знаеш какво значи. Той не трябва да има абсолютно никакъв дефект в мисълта му. Трябва да бъде абсолютно чист.
към втори вариант >>
Точно даде
захарта
.
(втори вариант)
Защото недоволството, то е създадено в неразбирането. Следователно, колкото недоволството е по-голямо, значи неразбирането е по-голямо. Колкото недоволството е по-малко, има разбиране. Щом изчезне недоволството, значи имаме едно малко равновесие. Аз съм доволен, когато бакалинът тегли точно, не ми е изял нито един сантиграм.
Точно даде
захарта
.
Щом работите се изясняват правилно, щом недоволството изчезне, имаме норма. Аз покрай всичкото недоволство... Представете си, вие сте на бойното поле, всичките хора се избиват. Застанете там, не да гледате как плачат, как се убиват. То е задача за мене.
към втори вариант >>
19.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
Като отидеш при него, той ти дава стока -
захар
, смокини, а ти му даваш парите, ти му плащаш.
(втори вариант)
Следователно и той дава. Когато едно същество нас ни обича, ние се стараем да възприемем това, което то ни дава, да бъдем внимателни към това същество. Който обича, плаща. Следователно и ученикът, който дава парите, е ученик на физическото поле, а учителят се отплаща в замяна на стоте лева с предаване на уроците. Тогава имаме отношението на онзи бакалин.
Като отидеш при него, той ти дава стока -
захар
, смокини, а ти му даваш парите, ти му плащаш.
Та и в разбирането на знанието пак същите отношения съществуват. Вие ще кажете тогава: „Че на какво мяза това? " Вие разсъждавате по един прост начин. Всичките процеси, които стават в природата, са много благородни. Аз като видя един бакалин, че тегли на теглилката си, у мене се зараждат ред мисли.
към втори вариант >>
Колко е хубава
захарта
.
(втори вариант)
Вие ще кажете тогава: „Че на какво мяза това? " Вие разсъждавате по един прост начин. Всичките процеси, които стават в природата, са много благородни. Аз като видя един бакалин, че тегли на теглилката си, у мене се зараждат ред мисли. Казвам: колко хубава е тази теглилка.
Колко е хубава
захарта
.
Защото за мен захарта означава ред неща, които тургам в това положение, дето се намира захарта. А който не разбира, ще каже: „А, теглилка - тегли едно кило захар" - и нищо повече. Аз като кажа: едно кило захар, или щом видя, че някой купува едно кило захар, аз вече зная какво означава захарта. Ако купува смокини, пак зная какво означават смокините. Някъде гледам - някой избира цветя, много хубави карамфилчета или рози първокласни - веднага аз зная какво означават тия цветя.
към втори вариант >>
Защото за мен
захарта
означава ред неща, които тургам в това положение, дето се намира
захарта
.
(втори вариант)
" Вие разсъждавате по един прост начин. Всичките процеси, които стават в природата, са много благородни. Аз като видя един бакалин, че тегли на теглилката си, у мене се зараждат ред мисли. Казвам: колко хубава е тази теглилка. Колко е хубава захарта.
Защото за мен
захарта
означава ред неща, които тургам в това положение, дето се намира
захарта
.
А който не разбира, ще каже: „А, теглилка - тегли едно кило захар" - и нищо повече. Аз като кажа: едно кило захар, или щом видя, че някой купува едно кило захар, аз вече зная какво означава захарта. Ако купува смокини, пак зная какво означават смокините. Някъде гледам - някой избира цветя, много хубави карамфилчета или рози първокласни - веднага аз зная какво означават тия цветя. Та на вас ви трябва едно правилно разбиране.
към втори вариант >>
А който не разбира, ще каже: „А, теглилка - тегли едно кило
захар
" - и нищо повече.
(втори вариант)
Всичките процеси, които стават в природата, са много благородни. Аз като видя един бакалин, че тегли на теглилката си, у мене се зараждат ред мисли. Казвам: колко хубава е тази теглилка. Колко е хубава захарта. Защото за мен захарта означава ред неща, които тургам в това положение, дето се намира захарта.
А който не разбира, ще каже: „А, теглилка - тегли едно кило
захар
" - и нищо повече.
Аз като кажа: едно кило захар, или щом видя, че някой купува едно кило захар, аз вече зная какво означава захарта. Ако купува смокини, пак зная какво означават смокините. Някъде гледам - някой избира цветя, много хубави карамфилчета или рози първокласни - веднага аз зная какво означават тия цветя. Та на вас ви трябва едно правилно разбиране. Сега у вас има идеята да завършите земния си живот, да бъдете в небето между ангелите - да се видите със своите китари и цигулки, и да свирите.
към втори вариант >>
Аз като кажа: едно кило
захар
, или щом видя, че някой купува едно кило
захар
, аз вече зная какво означава
захарта
.
(втори вариант)
Аз като видя един бакалин, че тегли на теглилката си, у мене се зараждат ред мисли. Казвам: колко хубава е тази теглилка. Колко е хубава захарта. Защото за мен захарта означава ред неща, които тургам в това положение, дето се намира захарта. А който не разбира, ще каже: „А, теглилка - тегли едно кило захар" - и нищо повече.
Аз като кажа: едно кило
захар
, или щом видя, че някой купува едно кило
захар
, аз вече зная какво означава
захарта
.
Ако купува смокини, пак зная какво означават смокините. Някъде гледам - някой избира цветя, много хубави карамфилчета или рози първокласни - веднага аз зная какво означават тия цветя. Та на вас ви трябва едно правилно разбиране. Сега у вас има идеята да завършите земния си живот, да бъдете в небето между ангелите - да се видите със своите китари и цигулки, и да свирите. Че вашата китара е вашето сърце.
към втори вариант >>
20.
Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание
,
МОК
, София, 13.6.1930г.,
Запример детето види
захарта
, взима едно парче и го турга в устата - да направи един опит.
(втори вариант)
Сега, третият случай. Кой застави децата да запалят въжето? Защо трябва те да запалят това въже? Какви са побужденията им? Всичките хора имат това разположение на децата.
Запример детето види
захарта
, взима едно парче и го турга в устата - да направи един опит.
Или то иде при водата и иска да опита, да направи един опит с нея. Или намери едно шише, иска да го вземе. Всички хора въобще искат да турнат езика си, да опитат нещата. Хората все искат да направят опит -имат предразположение към това. И възрастни, и малки - няма някой, който да не е правил опит.
към втори вариант >>
21.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
Мене ми разправяше един наш приятел,
Захари
Желев.
(втори вариант)
Някой път и доброто не можем да реализираме, и злото не можем да използваме. Запример вземете онзи, който обича да пие. Може десет пъти да го е бил кръчмарят, но научил ли си е урока? Веднъж да те бият, разбирам, но десет пъти? В това отношение охлювите са много по-умни от хората.
Мене ми разправяше един наш приятел,
Захари
Желев.
Той се е занимавал с охлюви, имал е пет-шест хиляди охлюва в градината си. И за да не излизат вън, той турил една електрическа жица с много слаб ток. И като рекат охлювите да минат, токът ги опари, и те не могат да минат към съседните места. На сутринта вижда, някои са залепнали на жицата, той ги отбележи и всичките, които се опарвали на жицата, не ги намирал вече на жицата, а всички, които не са се парили на жицата, ги намирал на жицата. Ние казваме, че охлювът е много глупав.
към втори вариант >>
22.
Благословена между жените
,
СБ
,
РБ
, Рила, 17.8.1930г.,
И
Захария
, като го видя, смути се
(7. ст.) У евреите тогава нямаше по-голям позор за една жена от това, да бъде безплодна, да няма деца. И яви му се ангел Господен, стоящ отдясно на кадилния олтар. (11. ст.)
И
Захария
, като го видя, смути се
и страх нападна на него. (12. ст.) Когато човек не разбира някои неща, той се страхува от тях. Дето има страх, там всякога има неразбиране на нещата. И като влезе ангелът при нея, рече:
към беседата >>
Ангелът дойде при
Захария
и при Мариам.
Някой казва: „Да бях аз на мястото на Мариам! “ Всеки човек може да бъде на мястото на Мариам. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: „Радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! “ За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме.
Ангелът дойде при
Захария
и при Мариам.
Захарий се усъмни малко и го запита как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което той ти казва. Никакво съмнение, никакво ровене! Какво правите, като посеете едно семе или растение?
към беседата >>
Захарий
се усъмни малко и го запита как може да стане това.
“ Всеки човек може да бъде на мястото на Мариам. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: „Радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! “ За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Ангелът дойде при Захария и при Мариам.
Захарий
се усъмни малко и го запита как може да стане това.
Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което той ти казва. Никакво съмнение, никакво ровене! Какво правите, като посеете едно семе или растение? – Посадите го, полеете го и го оставяте да расте.
към беседата >>
23.
Разумното слово
,
НБ
, София, 12.10.1930г.,
Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко
захар
, колко вода и колко време го е варила.
И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко.
Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко
захар
, колко вода и колко време го е варила.
Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото. "Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е.
към беседата >>
24.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Ако организмът не може да я обработи, тя ще причини в него
захарна
болест – диабет.
Ако едно сладко вещество е примесено с горчиво, езикът ще схване това. То не значи, да отречеш сладкото за сметка на горчивото. Също така, и човешкото сърце има способността да различава доброто от злото, да различава тяхната сладчина и горчивина. Човек, на когото имаш пълно доверие, носи истината в себе си. Най-силните храни са сладките, но трябва да знаете, как да преработите тази сладчина.
Ако организмът не може да я обработи, тя ще причини в него
захарна
болест – диабет.
След сладките храни идат киселите. Те са причина за буйния, сприхав характер на човека. В каквото общество попадне такъв човек, в края на краищата, той ще избухне и ще разруши нещо. Той разяжда материята, както киселините. Който употребява водни храни, лесно затлъстява.
към беседата >>
25.
Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика
,
МОК
, София, 31.10.1930г.,
Сега втория път всички ще донесете по една хубава бучка
захар
.
(втори вариант)
Може да направиш един опит, два, три, четири и ще се чудиш какво е туй противоречие, което съществува в природата. Ти можеш да мислиш, че всички хора трябва да имат добри отношения, ти си прав, когато всички хора са разумни, когато хората не разбират отношенията към себе си, какво искате те да правят към другите. Ако един човек е жесток към себе си, ще бъде ли той разумен към другите? Та най-първо всички хора трябва да бъдат разумни към себе си, тогава може да станат разумни към другите. Ако аз към себе си нямам добро отношение, как ще имам към другите добро отношение?
Сега втория път всички ще донесете по една хубава бучка
захар
.
(Вашата ли?) Моята бучка аз не искам. Бучките да не са оцапани, една хубава бучка захар ще увиете в една хубава книжка и ще ги турите на една хубава чиста кърпа. Ще изберете една богата бучка с един добре развит организъм. Разбрахте сега. Станете!
към втори вариант >>
Бучките да не са оцапани, една хубава бучка
захар
ще увиете в една хубава книжка и ще ги турите на една хубава чиста кърпа.
(втори вариант)
Ако един човек е жесток към себе си, ще бъде ли той разумен към другите? Та най-първо всички хора трябва да бъдат разумни към себе си, тогава може да станат разумни към другите. Ако аз към себе си нямам добро отношение, как ще имам към другите добро отношение? Сега втория път всички ще донесете по една хубава бучка захар. (Вашата ли?) Моята бучка аз не искам.
Бучките да не са оцапани, една хубава бучка
захар
ще увиете в една хубава книжка и ще ги турите на една хубава чиста кърпа.
Ще изберете една богата бучка с един добре развит организъм. Разбрахте сега. Станете!
към втори вариант >>
26.
Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата
,
МОК
, София, 7.11.1930г.,
Всяка сутрин ще взимате по една бучка
захар
и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот“.
Няма защо човек да се движи още по утъпкания път. Той е дал вече своето, и вие повече не може да се ползвате от него. Той се е изтрил вече. Стремете се към пътя на непостижимото, дето не е влязъл обикновен човешки крак. Задача: За 10 дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота, като ново верую, което трябва да възприемете и приложите.
Всяка сутрин ще взимате по една бучка
захар
и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот“.
Вие мислите, че това е невъзможно, глупаво, безсмислено. В невъзможното се крие възможното, в глупавото – мъдростта, а в безсилието – смисъла на нещата. Научете се да превеждате нещата, да ги разглеждате в обратната им страна, да видите какво се крие в тях. Старостта, запример, носи условия за младостта. Старият човек е кандидат за млад, а младият – кандидат за стар.
към беседата >>
Като решавате задачата си, няма да изядате бучката
захар
, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното.
– Какъв смисъл има старостта, ако старият не е разрешил задачите си? При неразрешени задачи, и младият, и старият не са разбрали смисъла на живота. Младият мисли, че ще разбере живота, като остарее. Старият мисли, че изпуснал условията, не може вече да разбере живота. И двамата са прави, защото се стремят към невъзможното.
Като решавате задачата си, няма да изядате бучката
захар
, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното.
Ще си кажете: „Днес не съм учен, но в бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив“. Човек носи в себе си щастието, силата, учеността, но гем и седло има върху себе си, не е свободен. Гемът, седлото представят неговите стари възгледи, от които той трябва да се освободи, както войникът хвърля войнишките си дрехи и се облича с граждански. Ще ви дам едно правило, което да прилагате в живота си.
към беседата >>
Ще вземете сега тези бучки
захар
и като станете сутрин и ще кажете, тази бучка е в състояние да подслади целия живот.
(втори вариант)
Не е лошо, понеже тези прашинки ще се вдигнат горе във въздуха и ще се образуват капките. Но праха на живота не съставлява никаква реалност. Не искам аз вие да ходите по отъпкания път. Това, което вие искате да постигнете и вашето верую за бъдеще, всички трябва да вярвате в невъзможното и в непостижимото; всичката философия седи в това! Сега всички онези от вас, които искате, за 10 дена ще имате ЕДНО ВЕРУЮ ДА ВЯРВАТЕ В НЕПОСТИЖИМОТО.
Ще вземете сега тези бучки
захар
и като станете сутрин и ще кажете, тази бучка е в състояние да подслади целия живот.
Може да кажете, глупави работи са това. Та именно в глупавите е всичката мъдрост. Глупостта това е най-голямата мъдрост, в която човек може да ходи. Докато вие минавате за глупец, вие сте мъдрец. А когато хората ви считат за мъдрец, вие сте първият глупец – кандидат за глупец.
към втори вариант >>
Всеки ще си вземе бучката
захар
и като станете сутрин, ще кажете: тази бучка
захар
е в състояние не само да подслади живота, но да промени всичките страдания и мъчнотии.
(втори вариант)
Но в същност по какво се отличават. Ще кажете, това е детинско. Не, това дете има една много определена идея, една трезва мисъл! И в стария има една трезва мисъл. Сега за 10 дена вие ще мислите върху невъзможното.
Всеки ще си вземе бучката
захар
и като станете сутрин, ще кажете: тази бучка
захар
е в състояние не само да подслади живота, но да промени всичките страдания и мъчнотии.
Тя съдържа всичката възможност да промени живота. Не само това, но тя е в състояние да ме направи най-учения човек, най-нещастния човек, тя може да ме направи най-силния човек и най-слабия човек. Тази бучка е в състояние всичко да направи. Сега това е една лекция, върху която ще поразискваме малко. Ще тръгнем малко по един неотъпкан път.
към втори вариант >>
27.
Любов и милосърдие
,
МОК
, София, 26.12.1930г.,
Тя е подобна на
захарина
, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената
захар
.
– Кого опърля или изгаря любовта? – Онзи, на когото трептенията на организма са по-слаби от тия на любовта. Ако трептенията на организма му са по-силни от тия на любовта, огънят на любовта не го засяга. За да не изгори от огъня на любовта, нито да се опърли, човек трябва да приложи милосърдието в живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовта без милосърдието не може да се приложи.
Тя е подобна на
захарина
, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената
захар
.
За да се ползва от захарина, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода. Значи милосърдието е средата, в която любовта се разредява, да стане лесно поносима за човека. Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, в всичката ѝ сила и пълнота. И тъй, искате ли да приемете захарина вътрешно, трябва да го разтворите в много вода. Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия вкус.
към беседата >>
За да се ползва от
захарина
, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода.
– Онзи, на когото трептенията на организма са по-слаби от тия на любовта. Ако трептенията на организма му са по-силни от тия на любовта, огънят на любовта не го засяга. За да не изгори от огъня на любовта, нито да се опърли, човек трябва да приложи милосърдието в живота си, да смекчи коравината, която обвива неговото сърдце. Любовта без милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената захар.
За да се ползва от
захарина
, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода.
Значи милосърдието е средата, в която любовта се разредява, да стане лесно поносима за човека. Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, в всичката ѝ сила и пълнота. И тъй, искате ли да приемете захарина вътрешно, трябва да го разтворите в много вода. Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия вкус. Значи, за да се ползвате от горчивите и сладки неща, трябва да ги приемате в разредено състояние.
към беседата >>
И тъй, искате ли да приемете
захарина
вътрешно, трябва да го разтворите в много вода.
Любовта без милосърдието не може да се приложи. Тя е подобна на захарина, който е най-малко 500 пъти по-сладък от обикновената захар. За да се ползва от захарина, човек трябва да разтвори малка част от него в голямо количество вода. Значи милосърдието е средата, в която любовта се разредява, да стане лесно поносима за човека. Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, в всичката ѝ сила и пълнота.
И тъй, искате ли да приемете
захарина
вътрешно, трябва да го разтворите в много вода.
Приемете ли го в естествения му вид, той е толкова сладък, че граничи с горчивия вкус. Значи, за да се ползвате от горчивите и сладки неща, трябва да ги приемате в разредено състояние. Това правило се отнася и до горчивите и сладки мисли и чувства. Ако една мисъл или едно чувство са много сладки или много горчиви, трябва да се приемат в разредено състояние, за да може организмът да се ползва от тях. Запример, някой ви казва, че сте страшен нехранимайко.
към беседата >>
Следователно процесът на милосердието е процес да смекчим нещо, то трябва да стане като онази есенция в алхимията, когато ти имаш един екстракт, да кажем както
захарина
, на колко килограма е равен?
(втори вариант)
Някого може да е изгорила, нищо не значи; значи, че някъде трептенията на Любовта са по-силни отколкото вашите, условията, при които вие можете да бъдете опърлени и изгорени, са били неблагоприятни условия. Някъде трептенията на Любовта са били по-силни от вашите. Какво показва опърлянето и изгоряването? Когато трептенията на Любовта са по-силни от трептенията на човешкия организъм, човек се опърля. Когато трептенията на човешкия организъм са по-силни отколкото трептенията на Любовта, тогава човек има най-благоприятните условия на Любовта.
Следователно процесът на милосердието е процес да смекчим нещо, то трябва да стане като онази есенция в алхимията, когато ти имаш един екстракт, да кажем както
захарина
, на колко килограма е равен?
На 700, 800 кг захар. И ти трябва да вземеш от захарина една малка капчица и трябва да я размиеш в една голяма доза; защото и тази доза е толкова силна, че трябва да се размие; другояче ще се образува един процес, ако ти вземеш един грам захарин, целия ден ще ти текат лигите. И като е много сладка, ражда се горчивото. Що е горчевината? Горчивите работи са много сладки.
към втори вариант >>
На 700, 800 кг
захар
.
(втори вариант)
Някъде трептенията на Любовта са били по-силни от вашите. Какво показва опърлянето и изгоряването? Когато трептенията на Любовта са по-силни от трептенията на човешкия организъм, човек се опърля. Когато трептенията на човешкия организъм са по-силни отколкото трептенията на Любовта, тогава човек има най-благоприятните условия на Любовта. Следователно процесът на милосердието е процес да смекчим нещо, то трябва да стане като онази есенция в алхимията, когато ти имаш един екстракт, да кажем както захарина, на колко килограма е равен?
На 700, 800 кг
захар
.
И ти трябва да вземеш от захарина една малка капчица и трябва да я размиеш в една голяма доза; защото и тази доза е толкова силна, че трябва да се размие; другояче ще се образува един процес, ако ти вземеш един грам захарин, целия ден ще ти текат лигите. И като е много сладка, ражда се горчивото. Що е горчевината? Горчивите работи са много сладки. И трябва да ги разтриваш; и като разтриваш горчивите работи, те стават сладки.
към втори вариант >>
И ти трябва да вземеш от
захарина
една малка капчица и трябва да я размиеш в една голяма доза; защото и тази доза е толкова силна, че трябва да се размие; другояче ще се образува един процес, ако ти вземеш един грам
захарин
, целия ден ще ти текат лигите.
(втори вариант)
Какво показва опърлянето и изгоряването? Когато трептенията на Любовта са по-силни от трептенията на човешкия организъм, човек се опърля. Когато трептенията на човешкия организъм са по-силни отколкото трептенията на Любовта, тогава човек има най-благоприятните условия на Любовта. Следователно процесът на милосердието е процес да смекчим нещо, то трябва да стане като онази есенция в алхимията, когато ти имаш един екстракт, да кажем както захарина, на колко килограма е равен? На 700, 800 кг захар.
И ти трябва да вземеш от
захарина
една малка капчица и трябва да я размиеш в една голяма доза; защото и тази доза е толкова силна, че трябва да се размие; другояче ще се образува един процес, ако ти вземеш един грам
захарин
, целия ден ще ти текат лигите.
И като е много сладка, ражда се горчивото. Що е горчевината? Горчивите работи са много сладки. И трябва да ги разтриваш; и като разтриваш горчивите работи, те стават сладки. В сладките работи трептенията са по-слаби; трептенията на горчивото са 10 милиарда, а сладкото има 10 милиона трептения.
към втори вариант >>
28.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Той ще превърне горчивото и киселото в
захар
.
Като минават през двете очи, те се движат по пътя на осморката и се превръщат от горчиви и кисели в сладки. Доброто владее тайната да превръща горчивината в сладчина. Светлината има същото изкуство – превръща силите на тъмнината във виделина и създава от нея нови светове. Казано е в Писанието: „Бог ще заличи греховете им". Това значи: Бог ще превърне горчивините в сладчини.
Той ще превърне горчивото и киселото в
захар
.
И лъжата ще претърпи видоизменение. Който лъже минава за учен, за философ, за психолог, докато постигне целта си. Ще дойде ден, когато той ще впрегне това изкуство на полезна работа и ще създаде нещо добро. Като минава от лъжата към истината човек придобива големи знания. Не се ли стреми към истината каквито знания и да има, той ще ги изгуби.
към беседата >>
29.
Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието
,
МОК
, София, 6.2.1931г.,
Като погледна бакалина имам обич към него; и като го обичам казвам: Едно кило ориз, две кила
захар
, 3 кила смокини, 1 кило маслини.
(втори вариант)
Вие младите какво разбирате под думата любов? (Да обичаш някого, това значи да не виждаш нищо лошо в него). Хубаво определение. Е, какво очакваш като го обичаш? Отиваш при един бакалин, казваш: Обичам бакалина.
Като погледна бакалина имам обич към него; и като го обичам казвам: Едно кило ориз, две кила
захар
, 3 кила смокини, 1 кило маслини.
Напълня си кошницата. Обичам го, но вземам, като го обичам и той дава. И той ме обиква тогава. Аз изваждам кесията и му плащам. Двамата се обичаме.
към втори вариант >>
30.
Реалности и сенки
,
ООК
, София, 11.3.1931г.,
Захарта
, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална
захар
.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас.
Захарта
, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална
захар
.
Разтворената захар съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала. Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари.
към беседата >>
Разтворената
захар
съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала.
Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас. Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар.
Разтворената
захар
съдържа примес от известна енергия, каквато по-рано не е съдържала.
Казано е, че вярата премества планини от едно място на друго. Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях?
към беседата >>
31.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
Ако носи сол или
захар
, нека се хвърли във водата.
Втори път господарят му го натоварил с вълна. И този път трябвало да мине през същата река. Като влязло в реката, магарето си спомнило, че водата била причина за олекване на товара му, и си казало: „Ще клекна малко във водата, да се намокри товара и да ми олекне“. Намокрила се вълната, но товарът станал двойно по-тежък. Ето защо, когато обезсърченият и отчаян човек иска да се удави, първо трябва да се запита каква тежест носи: сол или вълна?
Ако носи сол или
захар
, нека се хвърли във водата.
Тежестта му ще се стопи, ще олекне, и той ще излезе на повърхността на водата. Обаче ако носи чувал с вълна, по-добре да не прави такъв опит. Ако се хвърли във водата, вълната ще се намокри, ще стане два пъти по-тежка, а той ще потъне. Съвременните хора често се страхуват от неща, които не са много страшни. Една мисъл, за пример, може да плаши човека или с външната си форма, или със съдържанието си.
към беседата >>
Та казвам: Когато сте натоварени със сол или със
захар
, клекнете във водата.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте краен песимист, мислите, че животът няма смисъл, или били сте студент, скъсали са ви, обезсърдчили сте се, иде ви или да напуснете университета, или да се хвърлите някъде да се удавите, защо искате да се удавите и вие не знаете, но той иска да се хвърли във водата, обикнал водата и казва: Само водата може да ме спаси. Нали има хора, които им дойде някоя голяма скръб, искат да се удавят във водата и те си имат своя философия. Едно магаре, като го натоварили със сол, клекнало във водата и като станало казва: Ето водата разреши един философски въпрос за мене – олекнало на магарето. Солта се стопила и магарето казва: Водата е, която разреши всичките тежести и беди на хората. Но втория път магарето било натоварено с вълна, то пак клекнало, но после не могло да стане от тежест.
Та казвам: Когато сте натоварени със сол или със
захар
, клекнете във водата.
И когато някой човек иска да се хвърли във водата, той е натоварен и мисли, че като се натопи във водата всичко ще се стопи. И когато човек ходи да се дави, той не обажда никому, защото мисли, че ще се излекува. Но някой път той е натоварен с вълна и тогава може да се удави, не може да излезе. Но когато е натоварен със сол или захар, той излиза на повърхността отгоре и му олеква. Сега ние говорим за ония мисли, които измъчват човека.
към втори вариант >>
Но когато е натоварен със сол или
захар
, той излиза на повърхността отгоре и му олеква.
(втори вариант)
Но втория път магарето било натоварено с вълна, то пак клекнало, но после не могло да стане от тежест. Та казвам: Когато сте натоварени със сол или със захар, клекнете във водата. И когато някой човек иска да се хвърли във водата, той е натоварен и мисли, че като се натопи във водата всичко ще се стопи. И когато човек ходи да се дави, той не обажда никому, защото мисли, че ще се излекува. Но някой път той е натоварен с вълна и тогава може да се удави, не може да излезе.
Но когато е натоварен със сол или
захар
, той излиза на повърхността отгоре и му олеква.
Сега ние говорим за ония мисли, които измъчват човека. Мислите плашат човека със своята форма, по външността си някоя мисъл ти се представя в своята ужасна форма; а желанията измъчват хората със своето съдържание, това, което те съдържат. Запример вземете опасността от грозотия да кажем. Към кое ще класифицирате някоя грозна мечка или някоя грозна кобра голяма, на която главата е толкова голяма колкото на човека. Тогава към кои животни ще отнесете вие страха?
към втори вариант >>
32.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
И които имат повече
захар
, и
захар
ни трябва.
(втори вариант)
Та едно песимистическо състояние се дължи на сарказъм. На всичко гледа мрачно, саркастично, казва: животът няма смисъл, това няма смисъл, онова няма смисъл. За него всичко е мрачно. Или той не вижда живота, тъй както трябва. Та казвам сега, тази сутрин, които имате повече оцет, ние купуваме оцет.
И които имат повече
захар
, и
захар
ни трябва.
Образуваме производство. Които имат повече захар, вече имаме нужда от него. Имаме бюджет, образуван за купуване на органическа захар, а тази е обикновената захар. Добре. Каква е основната идея? Каква беше основната идея?
към втори вариант >>
Които имат повече
захар
, вече имаме нужда от него.
(втори вариант)
За него всичко е мрачно. Или той не вижда живота, тъй както трябва. Та казвам сега, тази сутрин, които имате повече оцет, ние купуваме оцет. И които имат повече захар, и захар ни трябва. Образуваме производство.
Които имат повече
захар
, вече имаме нужда от него.
Имаме бюджет, образуван за купуване на органическа захар, а тази е обикновената захар. Добре. Каква е основната идея? Каква беше основната идея? Съотношение на разумността към светлината и спането към тъмнината. Спането значи е към тъмнината.
към втори вариант >>
Имаме бюджет, образуван за купуване на органическа
захар
, а тази е обикновената
захар
.
(втори вариант)
Или той не вижда живота, тъй както трябва. Та казвам сега, тази сутрин, които имате повече оцет, ние купуваме оцет. И които имат повече захар, и захар ни трябва. Образуваме производство. Които имат повече захар, вече имаме нужда от него.
Имаме бюджет, образуван за купуване на органическа
захар
, а тази е обикновената
захар
.
Добре. Каква е основната идея? Каква беше основната идея? Съотношение на разумността към светлината и спането към тъмнината. Спането значи е към тъмнината. Тогава имаме още едно движение; при светлината какво е движението?
към втори вариант >>
33.
Възстановяване
,
ООК
, София, 22.4.1931г.,
Опитвали ли сте вкуса на
захарина
?
Каквото представлява върбовата греда за къщата, такова нещо са низшите чувства за нервната система. Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи.
Опитвали ли сте вкуса на
захарина
?
От голямата сладост на захарина вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус. Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си.
към беседата >>
От голямата сладост на
захарина
вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус.
Ден след ден те се трупат като чужда, мъртва материя върху нервните влакна, докато един ден нервната система на човека огрубее и той стане неспособен за възприемане на висшите чувства и мисли, които го повдигат и облагородяват. За да не изпада в притъпяване на своята нервна система, човек трябва да разбира духовния свят. Който не разбира духовния свят, иска да му се кажат добри и сладки думи. Могат да ви кажат сладки думи, но нервната ви система ще пострада и вкусът ви ще се притъпи. Опитвали ли сте вкуса на захарина?
От голямата сладост на
захарина
вкусът се притъпява и вместо сладчина човек усеща в устата си горчив вкус.
Ето защо, ако искате хората да ви говорят сладки думи, сладостта им не трябва да бъде чрезмерна. Следователно избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота. Днес вие сте се събрали тук като вярващи, като хора, които мислят и чувстват. Въпреки това, че всички хора мислят и чувстват, те се различават в мислите и чувствата си. Всички говорят за Любовта, но различно я разбират.
към беседата >>
34.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
За пример, един търговец може да спечели от покупката на
захар
.
Като погледнете главата, лицето и ръката на човека, ще видите, че там е написано всичко, което му предстои да преживее. Достатъчно е да знае човек малко астрология и хиромантия, за да разбере предварително какво го очаква. Има астролози и хиромантици, които могат да предсказват бъдещето на човека. На търговеца могат да кажат какви стоки да си набави повече, кога да си ги достави и т.н. Обаче това, което могат да кажат на един търговец, не се отнася до всички търговци.
За пример, един търговец може да спечели от покупката на
захар
.
Ако друг търговец направи същата покупка, може да пропадне. Значи в живота подражаването не води всякога към добър резултат. Това, което се отнася до една майка, не важи за друга. Ако един тухлар работи добре, това не значи, че в същата местност трябва да се явят още няколко тухлари. Голямото производство на тухли в едно и също място намалява цената им, а с това се влошава положението на тухларите.
към беседата >>
Той предусеща например, че обществото има нужда от
захар
и купува много
захар
.
(втори вариант)
Това донякъде е наука, но още трябва. 10-ИЯ МЕСЕЦ, 10-ИЯ ДЕН, И 10-ИЯ ЧАС НА ДЕНЯ, и веднага става. Тогава вече положително се знае. Вземете сега има търговци, които сполучват. В какво седи тяхната сполука, тяхната наука?
Той предусеща например, че обществото има нужда от
захар
и купува много
захар
.
Тогава някои правят това от подражание, той казва тогава: Чакай и аз да заръчам такова количество захар, и той заръчва толкова захар, колкото и другият, но той фалира. ТИ ЗАРЪЧАЙ НЕЩО ДРУГО! Като направиш някоя работа, направи, което никой не е направил! Или някой усеща, че има нужда от обуща, и заръчва, и друг по подражание и той заръчва същото количество, но той фалира. В България аз зная много дружества пропаднаха по този начин.
към втори вариант >>
Тогава някои правят това от подражание, той казва тогава: Чакай и аз да заръчам такова количество
захар
, и той заръчва толкова
захар
, колкото и другият, но той фалира.
(втори вариант)
10-ИЯ МЕСЕЦ, 10-ИЯ ДЕН, И 10-ИЯ ЧАС НА ДЕНЯ, и веднага става. Тогава вече положително се знае. Вземете сега има търговци, които сполучват. В какво седи тяхната сполука, тяхната наука? Той предусеща например, че обществото има нужда от захар и купува много захар.
Тогава някои правят това от подражание, той казва тогава: Чакай и аз да заръчам такова количество
захар
, и той заръчва толкова
захар
, колкото и другият, но той фалира.
ТИ ЗАРЪЧАЙ НЕЩО ДРУГО! Като направиш някоя работа, направи, което никой не е направил! Или някой усеща, че има нужда от обуща, и заръчва, и друг по подражание и той заръчва същото количество, но той фалира. В България аз зная много дружества пропаднаха по този начин. Българите много обичат да подражават.
към втори вариант >>
35.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Всеки един от вас ще донесе по 10 бучки и половина
захар
, и всяка бучка да бъде дебела 5 милиметра, половин сантиметър. Точно.
(втори вариант)
Сега ние се отвлякохме от приложението и отидохме много далеч. Гледайте свиването и разширението на капилярните съдове да бъде естествено. И после свиването и разширението да следват пак същото, да бъдат естествени. Всякога гледайте да има една вътрешна хармония, да няма някой дисонанс. Сега втория път ще ви дам една задача да изпълните.
Всеки един от вас ще донесе по 10 бучки и половина
захар
, и всяка бучка да бъде дебела 5 милиметра, половин сантиметър. Точно.
Ако намерите, добре, ако не намерите, няма да донесете. (Ще трябва много да търсим такива тънки бучки). Че то е в търсенето.
към втори вариант >>
36.
Красивите линии / Линиите на красотата в природата!
,
МОК
, София, 26.6.1931г.,
Как ще докажете, че
захарта
е сладка, ако не я опитате на вкус?
Че живее духовно, с друго, невидимо за тях тяло, те не виждат това. Ще поплачат за него и ще го заровят. За да не попадне в положението на умрелия, когото заравят в земята, още докато е в тялото си, докато е свързан с душата си, човек трябва да има вяра и любов към Бога. – „Ама как ще се убедим в това, че умрелите са живи? “ – Много начини има, но човек трябва да бъде готов да влезе във връзка със своите близки, които са заминали за онзи свят.
Как ще докажете, че
захарта
е сладка, ако не я опитате на вкус?
Колкото и да ви се доказва, че е сладка, ако вкусът не вземе участие, всички доказателства остават напразно. Като знаете свойствата на чистата вода и сложите после 1–2 бучки захар в нея, вие веднага се убеждавате, че захарта е сладка. За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идват мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота.
към беседата >>
Като знаете свойствата на чистата вода и сложите после 1–2 бучки
захар
в нея, вие веднага се убеждавате, че
захарта
е сладка.
За да не попадне в положението на умрелия, когото заравят в земята, още докато е в тялото си, докато е свързан с душата си, човек трябва да има вяра и любов към Бога. – „Ама как ще се убедим в това, че умрелите са живи? “ – Много начини има, но човек трябва да бъде готов да влезе във връзка със своите близки, които са заминали за онзи свят. Как ще докажете, че захарта е сладка, ако не я опитате на вкус? Колкото и да ви се доказва, че е сладка, ако вкусът не вземе участие, всички доказателства остават напразно.
Като знаете свойствата на чистата вода и сложите после 1–2 бучки
захар
в нея, вие веднага се убеждавате, че
захарта
е сладка.
За да се убедите в съществуването на някои неща, в помощ ви идват мъчнотиите и страданията. Чрез тях човек придобива опитности и знания, които пък усилват вярата му. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота. Докато не страда, той е извън реалността, но същевременно и вън от радостите. Радостите и благата идват след страданията.
към беседата >>
(Всички имат пред себе си по няколко бучки
захар
от 5 мм широчина).
(втори вариант)
(Всички имат пред себе си по няколко бучки
захар
от 5 мм широчина).
Мъчно се намира числото 5. Хубавите работи мъчно се намират. Ще прочета само няколко стиха от 5 глава от първото послание към Солуняном. 15 стих: „Търсете всякога доброто един на друг и на всичките“.
към втори вариант >>
Хубаво, вие имате една бучка
захар
, нали?
(втори вариант)
Трябва да имате вяра и Любов към Бога! Нищо повече! Защото, ако нямате вяра, ще се случи това; и непременно ще се случи. И ще го опитате тъй както сега го опитват хората. Но един учен ще каже: това не е проверено.
Хубаво, вие имате една бучка
захар
, нали?
Аз ви казвам, близнете я. Ти я близнеш, казваш: Сладка е! Казвам, как ще ми докажеш това? Ще ми кажеш: Близни я. Без да го ближеш, докажи ми, че е сладка.
към втори вариант >>
37.
Старите накити
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1931г.,
Добрият човек не е
захар
; ако е
захар
, ще го изядат.
Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта.
Добрият човек не е
захар
; ако е
захар
, ще го изядат.
Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли?
към беседата >>
Човек може ли без
захар
?
Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли.
Човек може ли без
захар
?
Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината?
към беседата >>
Захарта
, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее.
Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може.
Захарта
, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее.
Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ. Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината. Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса. Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта.
към беседата >>
38.
Ценното в малкото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Отиваш при един бакалин, искаш да ти даде един килограм
захар
.
Заема се за делото, разглежда, проучва го и го спечелва. Неговият клиент казва: „На тебе не пет хиляди, но десет хиляди лева ти давам. Доволен съм от работата ти. Аз не мога да платя труда ти, но давам ти поне едно малко възнаграждение“. Такива отношения съществуват само между разумните хора.
Отиваш при един бакалин, искаш да ти даде един килограм
захар
.
Той претегля захарта, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва захарта. Ти взимаш захарта и му даваш, колкото намираш за добре. Това са отношения на Любов. Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за захарта 25 лева! “ Купувачът вади 25 лева и плаща.
към беседата >>
Той претегля
захарта
, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва
захарта
.
Неговият клиент казва: „На тебе не пет хиляди, но десет хиляди лева ти давам. Доволен съм от работата ти. Аз не мога да платя труда ти, но давам ти поне едно малко възнаграждение“. Такива отношения съществуват само между разумните хора. Отиваш при един бакалин, искаш да ти даде един килограм захар.
Той претегля
захарта
, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва
захарта
.
Ти взимаш захарта и му даваш, колкото намираш за добре. Това са отношения на Любов. Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за захарта 25 лева! “ Купувачът вади 25 лева и плаща. Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на захарта, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща захарта и казва: „Аз съм доволен, че намерих захар в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов да дам“.
към беседата >>
Ти взимаш
захарта
и му даваш, колкото намираш за добре.
Доволен съм от работата ти. Аз не мога да платя труда ти, но давам ти поне едно малко възнаграждение“. Такива отношения съществуват само между разумните хора. Отиваш при един бакалин, искаш да ти даде един килограм захар. Той претегля захарта, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва захарта.
Ти взимаш
захарта
и му даваш, колкото намираш за добре.
Това са отношения на Любов. Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за захарта 25 лева! “ Купувачът вади 25 лева и плаща. Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на захарта, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща захарта и казва: „Аз съм доволен, че намерих захар в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов да дам“. Какъв щеше да бъде светът, ако имаше такива отношения между хората?
към беседата >>
Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за
захарта
25 лева!
Такива отношения съществуват само между разумните хора. Отиваш при един бакалин, искаш да ти даде един килограм захар. Той претегля захарта, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва захарта. Ти взимаш захарта и му даваш, колкото намираш за добре. Това са отношения на Любов.
Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за
захарта
25 лева!
“ Купувачът вади 25 лева и плаща. Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на захарта, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща захарта и казва: „Аз съм доволен, че намерих захар в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов да дам“. Какъв щеше да бъде светът, ако имаше такива отношения между хората? Казвам: Любовта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората.
към беседата >>
Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на
захарта
, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща
захарта
и казва: „Аз съм доволен, че намерих
захар
в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов да дам“.
Той претегля захарта, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва захарта. Ти взимаш захарта и му даваш, колкото намираш за добре. Това са отношения на Любов. Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за захарта 25 лева! “ Купувачът вади 25 лева и плаща.
Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на
захарта
, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща
захарта
и казва: „Аз съм доволен, че намерих
захар
в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов да дам“.
Какъв щеше да бъде светът, ако имаше такива отношения между хората? Казвам: Любовта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората. За пример, когато хората не дават нищо за Господа, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тия хора са богати, нищо не дават в мое име, затова нека дадат на вас“. Те влизат в някоя богата къща, с парабелите си в ръце, оберат това-онова и излизат.
към беседата >>
39.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Първо те ще се приближат към парите, ще ги помиришат и като видят, че не са за ядене, ще се отстранят; обаче ако този говедар отиде в някоя бакалница и покаже парите си на бакалина, последният веднага ще стане учтив, готов на всички услуги и ще предложи
захар
, ориз, брашно, каквото говедарят пожелае – бакалинът казва: „Всичко, каквото имам в дюкяна си, е на ваше разположение!
И тъй, всичко, което ви говоря, представлява истини, положения, които човек трябва да разбира; ако не ги разбира, по-добре да не ги знае. Например какво се ползва човек, ако знае, че еди-кой си е светия и направил хиляди добрини, а еди-кой си е грешник и направил хиляди злини? Обаче, ако вие сте гладен и ви кажа къде има хляб, това знание ще ви ползва много повече, отколкото знанието, че светията е направил много добрини, а грешникът – много злини. Значи известни истини или известно знание трябва да се даде на хората само тогава, когато им е необходимо и те могат да го използват разумно. Кому например трябва да покажете парите си; ако говедарят покаже парите си на своите говеда, те ще разберат ли нещо?
Първо те ще се приближат към парите, ще ги помиришат и като видят, че не са за ядене, ще се отстранят; обаче ако този говедар отиде в някоя бакалница и покаже парите си на бакалина, последният веднага ще стане учтив, готов на всички услуги и ще предложи
захар
, ориз, брашно, каквото говедарят пожелае – бакалинът казва: „Всичко, каквото имам в дюкяна си, е на ваше разположение!
” Магическа сила са парите, те отварят сърцата на хората; нямате ли кесия с пари, бакалинът се затваря и казва: „Господине, днес продавам с пари, утре без пари.” Сега аз правя паралел между Истината и парите: ако имате Истината в себе си, дето и да идете, ще се намерите в положението на човек с пари, когото бакалинът посреща с отворено сърце – щом носите Истината със себе си, при който бакалин и да идете, той ще бъде на ваше разположение. Какво означава думата бакалин? Тя е турска дума и означава бак – виж, ал – вземи; значи бакалинът е човек, който вижда нещата и после ги взема – той е умен човек. Който има Истината в себе си, пътят му е отворен навсякъде, всички бакали, т.е.
към беседата >>
40.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
Ако този ден наистина беше добър, коремът нямаше да ме боли." Първият изважда от джоба си малка доза
захар
и му я подава.
Или, някои казват: „Добър е Господ, ще оздравея." И това е стара философия, с която отдавна трябва да сте ликвидирали. Каже ли някой „добър е Господ", ще му отговоря: не те разбирам какво говориш. Срещат се двама англичани. Единият казва на другия: „Добър ден! " Обаче другият е малко болен, коремът го боли и затова отговаря: „Защо ми казваш добър ден!
Ако този ден наистина беше добър, коремът нямаше да ме боли." Първият изважда от джоба си малка доза
захар
и му я подава.
Вторият взима захарта, изяжда я, и болката в корема моментално минава. „Виж, сега вече разбирам, че този ден е добър." Англичанинът каза „добър ден" и доказа, че денят е такъв. Тъй щото каже ли някой „добър е Господ", той трябва да докаже, че думите му са верни. Кажете ли нещо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: „Не ни е дадено да бъдем като Господа." Да бъдете като Господа не ви е дадено, а да казвате „добър е Господ" имате право.
към беседата >>
Вторият взима
захарта
, изяжда я, и болката в корема моментално минава.
Каже ли някой „добър е Господ", ще му отговоря: не те разбирам какво говориш. Срещат се двама англичани. Единият казва на другия: „Добър ден! " Обаче другият е малко болен, коремът го боли и затова отговаря: „Защо ми казваш добър ден! Ако този ден наистина беше добър, коремът нямаше да ме боли." Първият изважда от джоба си малка доза захар и му я подава.
Вторият взима
захарта
, изяжда я, и болката в корема моментално минава.
„Виж, сега вече разбирам, че този ден е добър." Англичанинът каза „добър ден" и доказа, че денят е такъв. Тъй щото каже ли някой „добър е Господ", той трябва да докаже, че думите му са верни. Кажете ли нещо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: „Не ни е дадено да бъдем като Господа." Да бъдете като Господа не ви е дадено, а да казвате „добър е Господ" имате право. Първото положение аз наричам положение на лъжа, а второто - положение на истина.
към беседата >>
41.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Бакалинът дава от себе си
захар
, ориз и получава от вас пари.
Той продаде на Ева плод от забраненото дърво. Смешно е да дойде някой в дома ти, да вземе скъпоценните ти камъни и да ги продаде после на тебе. Така постъпи черният адепт с Ева: взе от плодовете на райското дърво и ги продаде на Ева. Каква философия има в това? Друг е въпросът да дадеш нещо свое, срещу което да получиш пари.
Бакалинът дава от себе си
захар
, ориз и получава от вас пари.
Вие се възмущавате от черния адепт, но сами опитвате любовта на човека. Как я опитвате? Кой има право да опитва любовта на хората? Искаш да знаеш, дали даден човек те обича. – По какво познаваш?
към беседата >>
Един бакалин ще ти продаде едно кило
захар
и ще дадеш 8 лева, ще ти даде едно кило ориз и ще ти даде нещо.
(втори вариант)
Ева беше богатата. Дяволът, който дойде, адептът, който дойде, той дойде да вземе пари назаем, нищо повече. Защо това дърво беше в рая? – Той не донесе плодове извън рая. Интересно е, че той откъсна от плодовете.
Един бакалин ще ти продаде едно кило
захар
и ще дадеш 8 лева, ще ти даде едно кило ориз и ще ти даде нещо.
И ти ще дадеш нещо. Свещеникът ще продаде въздуха и ще ти каже: Плати 20 лева. Ще те убеди, че е чел за дядото, който е умрял. Ще каже, че неговата молитва ще направи нещо. Ти не си проверил, казва: Дядо ти е в по-добро положение.
към втори вариант >>
42.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
Вие отивате, изваждате една монета, но бакалинът поглежда тази монета и казва: "Това е фалшива монета." Връща ви я и казва: "С нея нищо не мога да ви дам - ни
захар
, ни ориз, ни брашно, сол, нищо не може да вземете." Питам, защо бакалинът не иска да ви даде?
(втори вариант)
Че как ще ни слуша. За да те слуша Бог, ти трябва да му представиш работата, тъй както е. Сега моята мисъл да преведа на ваш език. Представете си, че вие сте клиент на един бакалин, който работи със звонкови, а не с книжни пари. Там е писано "с пари в брой".
Вие отивате, изваждате една монета, но бакалинът поглежда тази монета и казва: "Това е фалшива монета." Връща ви я и казва: "С нея нищо не мога да ви дам - ни
захар
, ни ориз, ни брашно, сол, нищо не може да вземете." Питам, защо бакалинът не иска да ви даде?
Понеже вашите звонкови монети са фалшиви. Вие като отивате при Бога да се молите, това е звонковата монета, която ще дадете на бакалина, но вашата монета е фалшива. Вие казвате: "Аз се молих, но ме ме послуша Бог." Питам, този бакалин постъпи ли правилно? Постъпва според законите на държавата. Парите не трябва да бъдат фалшифицирани, но трябва да бъдат такива, каквито държавата ги нарязва.
към втори вариант >>
43.
Истина и Живот
,
ИБ
,
БС
, София, 17.3.1932г.,
Те ми искаха десет килограма
захар
, а аз им давах осем.
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин! ” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана.
Те ми искаха десет килограма
захар
, а аз им давах осем.
Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот! ”
към беседата >>
44.
Добрият поглед
,
МОК
, София, 8.4.1932г.,
Питам: Можеш ли да усетиш сладостта на
захарта
, ако нямаш
захар
в устата си?
– Какъв смисъл има да си въобразявам недействителни неща? – И в това има смисъл. Като развиваш въображението си, ти ставаш носител на идеите. Казва се, че въображението е майка на идеите. Така ти развиваш и ума си.
Питам: Можеш ли да усетиш сладостта на
захарта
, ако нямаш
захар
в устата си?
Можеш да си въобразяваш, че ти е сладко, но истинската сладост е друго нещо. Туряш една бучка захар в устата си – това е реалността. Ако си въобразяваш, че си турил захар в устата си, твоето твърдение, че ти е сладко, е въображаемо. Ако никога не си видял захар и не си я вкусил, как ще си въобразиш, че е сладка? Можеш ли да бъдеш добър, ако никога не си вкусвал доброто?
към беседата >>
Туряш една бучка
захар
в устата си – това е реалността.
Като развиваш въображението си, ти ставаш носител на идеите. Казва се, че въображението е майка на идеите. Така ти развиваш и ума си. Питам: Можеш ли да усетиш сладостта на захарта, ако нямаш захар в устата си? Можеш да си въобразяваш, че ти е сладко, но истинската сладост е друго нещо.
Туряш една бучка
захар
в устата си – това е реалността.
Ако си въобразяваш, че си турил захар в устата си, твоето твърдение, че ти е сладко, е въображаемо. Ако никога не си видял захар и не си я вкусил, как ще си въобразиш, че е сладка? Можеш ли да бъдеш добър, ако никога не си вкусвал доброто? Можеш ли да бъдеш лош, ако никога не си вкусвал злото? Представи си, че облечеш бяла, копринена дреха, полята с мед.
към беседата >>
Ако си въобразяваш, че си турил
захар
в устата си, твоето твърдение, че ти е сладко, е въображаемо.
Казва се, че въображението е майка на идеите. Така ти развиваш и ума си. Питам: Можеш ли да усетиш сладостта на захарта, ако нямаш захар в устата си? Можеш да си въобразяваш, че ти е сладко, но истинската сладост е друго нещо. Туряш една бучка захар в устата си – това е реалността.
Ако си въобразяваш, че си турил
захар
в устата си, твоето твърдение, че ти е сладко, е въображаемо.
Ако никога не си видял захар и не си я вкусил, как ще си въобразиш, че е сладка? Можеш ли да бъдеш добър, ако никога не си вкусвал доброто? Можеш ли да бъдеш лош, ако никога не си вкусвал злото? Представи си, че облечеш бяла, копринена дреха, полята с мед. Дето минеш, по тебе ще се налепват мухи, пчели, хора, всички искат да опитат твоята сладчина.
към беседата >>
Ако никога не си видял
захар
и не си я вкусил, как ще си въобразиш, че е сладка?
Така ти развиваш и ума си. Питам: Можеш ли да усетиш сладостта на захарта, ако нямаш захар в устата си? Можеш да си въобразяваш, че ти е сладко, но истинската сладост е друго нещо. Туряш една бучка захар в устата си – това е реалността. Ако си въобразяваш, че си турил захар в устата си, твоето твърдение, че ти е сладко, е въображаемо.
Ако никога не си видял
захар
и не си я вкусил, как ще си въобразиш, че е сладка?
Можеш ли да бъдеш добър, ако никога не си вкусвал доброто? Можеш ли да бъдеш лош, ако никога не си вкусвал злото? Представи си, че облечеш бяла, копринена дреха, полята с мед. Дето минеш, по тебе ще се налепват мухи, пчели, хора, всички искат да опитат твоята сладчина. Казват: Добър човек е този.
към беседата >>
Може ли да чувствуваш ти сладчина, ако нямаш ти
захар
на езика си.
(втори вариант)
Защото щом станете собственик. Аз превеждам идеята. Никога не можете да развиете в себе си въображението, ако няма какво да си въобразяваш. Онзи, който има въображение, той си въобразява нещо, някого. Казват, че месечинката развива въображението.
Може ли да чувствуваш ти сладчина, ако нямаш ти
захар
на езика си.
Ти може да си въображаваш, но въобразяването е едно, а истинската сладчина е друго. Аз имам бучка захар, турям в устата. Това е реалността. Ако нямаш бучка захар, ти си въобразяваш, тогава всичкото ти знание ще бъде въображаемо. Никога не си вкусвал захар, не си видял захар, как ще си въобразяваш?
към втори вариант >>
Аз имам бучка
захар
, турям в устата.
(втори вариант)
Никога не можете да развиете в себе си въображението, ако няма какво да си въобразяваш. Онзи, който има въображение, той си въобразява нещо, някого. Казват, че месечинката развива въображението. Може ли да чувствуваш ти сладчина, ако нямаш ти захар на езика си. Ти може да си въображаваш, но въобразяването е едно, а истинската сладчина е друго.
Аз имам бучка
захар
, турям в устата.
Това е реалността. Ако нямаш бучка захар, ти си въобразяваш, тогава всичкото ти знание ще бъде въображаемо. Никога не си вкусвал захар, не си видял захар, как ще си въобразяваш? – Може ли човек да бъде добър, когато никога не е вкусил доброто? – Може ли човек да бъде лош, който никога не е вкусил какво нещо е зло?
към втори вариант >>
Ако нямаш бучка
захар
, ти си въобразяваш, тогава всичкото ти знание ще бъде въображаемо.
(втори вариант)
Казват, че месечинката развива въображението. Може ли да чувствуваш ти сладчина, ако нямаш ти захар на езика си. Ти може да си въображаваш, но въобразяването е едно, а истинската сладчина е друго. Аз имам бучка захар, турям в устата. Това е реалността.
Ако нямаш бучка
захар
, ти си въобразяваш, тогава всичкото ти знание ще бъде въображаемо.
Никога не си вкусвал захар, не си видял захар, как ще си въобразяваш? – Може ли човек да бъде добър, когато никога не е вкусил доброто? – Може ли човек да бъде лош, който никога не е вкусил какво нещо е зло? – Допуснете, че сте облечени с бяла копринена дреха. И в тази копринена дреха турям една течност, която е сладка.
към втори вариант >>
Никога не си вкусвал
захар
, не си видял
захар
, как ще си въобразяваш?
(втори вариант)
Може ли да чувствуваш ти сладчина, ако нямаш ти захар на езика си. Ти може да си въображаваш, но въобразяването е едно, а истинската сладчина е друго. Аз имам бучка захар, турям в устата. Това е реалността. Ако нямаш бучка захар, ти си въобразяваш, тогава всичкото ти знание ще бъде въображаемо.
Никога не си вкусвал
захар
, не си видял
захар
, как ще си въобразяваш?
– Може ли човек да бъде добър, когато никога не е вкусил доброто? – Може ли човек да бъде лош, който никога не е вкусил какво нещо е зло? – Допуснете, че сте облечени с бяла копринена дреха. И в тази копринена дреха турям една течност, която е сладка. Мухи и други насекоми се качват и близват.
към втори вариант >>
45.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Само езикът се произнася, че
захарта
е сладка.
Езикът опитва вкуса на предметите. Щом се приближи нещо до него, той веднага го опитва и се произнася има ли вкус, или няма. Ухото възприема звука и определя посоката, отдето иде той. Това, което езикът и ухото не могат да направят, окото може да го направи. Обаче това, което езикът определя, нито ухото, нито окото могат да определят.
Само езикът се произнася, че
захарта
е сладка.
Остане ли на окото да определи вкуса й, непременно ще дойдете до криви заключения. Каквото стомахът може да опита, мозъкът не може. Двама светии, отшелници, се разговаряли. Единият казал: Каквото мислиш, това става. Другият му отговорил: Това не е вярно.
към беседата >>
Като дойде някой предмет, трябва да проверите дали е
захар
.
(втори вариант)
Езикът може да опознае вкуса на предмета. Ухото може да ви покаже, да ви ориентира в някои условия. Това, което слухът не може да го направи, зрението може да го направи. Езикът ви трябва да работи. Всяко нещо, което се доближава до вас, вие трябва да го опитате.
Като дойде някой предмет, трябва да проверите дали е
захар
.
Вкусът, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е захар. Слухът и ухото могат ли да се произнесат вярно? – В дадения случай на кого доводите ще бъдат верни? – На вкуса. Захарта в дадения случай не е от областта на зрението, нито от областта на слуха.
към втори вариант >>
Вкусът, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е
захар
.
(втори вариант)
Ухото може да ви покаже, да ви ориентира в някои условия. Това, което слухът не може да го направи, зрението може да го направи. Езикът ви трябва да работи. Всяко нещо, което се доближава до вас, вие трябва да го опитате. Като дойде някой предмет, трябва да проверите дали е захар.
Вкусът, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е
захар
.
Слухът и ухото могат ли да се произнесат вярно? – В дадения случай на кого доводите ще бъдат верни? – На вкуса. Захарта в дадения случай не е от областта на зрението, нито от областта на слуха. Като ви кажа за един предмет, че е захар, той може ли да стане захар?
към втори вариант >>
Захарта
в дадения случай не е от областта на зрението, нито от областта на слуха.
(втори вариант)
Като дойде някой предмет, трябва да проверите дали е захар. Вкусът, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е захар. Слухът и ухото могат ли да се произнесат вярно? – В дадения случай на кого доводите ще бъдат верни? – На вкуса.
Захарта
в дадения случай не е от областта на зрението, нито от областта на слуха.
Като ви кажа за един предмет, че е захар, той може ли да стане захар? – От двамата светии, единият казал на другия: Да внимаваш да мислиш право, защото каквото помислиш, става. Другият си казал: Да му докажа, че не всичко, което помислиш, става. Единият останал да готви. Той сготвил боб, но не турил сол.
към втори вариант >>
Като ви кажа за един предмет, че е
захар
, той може ли да стане
захар
?
(втори вариант)
Вкусът, езикът, казват: Аз искам да проверя това, че е захар. Слухът и ухото могат ли да се произнесат вярно? – В дадения случай на кого доводите ще бъдат верни? – На вкуса. Захарта в дадения случай не е от областта на зрението, нито от областта на слуха.
Като ви кажа за един предмет, че е
захар
, той може ли да стане
захар
?
– От двамата светии, единият казал на другия: Да внимаваш да мислиш право, защото каквото помислиш, става. Другият си казал: Да му докажа, че не всичко, което помислиш, става. Единият останал да готви. Той сготвил боб, но не турил сол. Другият като ял боба казал: Няма сол в боба.
към втори вариант >>
46.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Самунът, който вие ядете, трябва да го дьвчите дълго време, но този самун, който аз направих, още като го туря в устата, той се схумва, стопява се като
захар
в устата.
Ако убеждавам учените хора, то е тщеславие. Трябва ли да казвам, че един фурнаджия ми донесе този самун? Никога няма да кажа това, защото само Един фурнаджия може да опече такъв самун. Този самун се отличава от обикновените. Аз да ви кажа по какво се отличава.
Самунът, който вие ядете, трябва да го дьвчите дълго време, но този самун, който аз направих, още като го туря в устата, той се схумва, стопява се като
захар
в устата.
Един ден, когато хората станат умни, те ще ядат такъв хубав хляб, но сега, понеже още са глупави, те ще ядат от този хляб, който трябва дълго време да се дъвче. До това време, те ще садят, ще жънат, ще орат, ще се раждат и умират, ще се бият и убиват, и това ще продължава още около сто години. След сто години ни помен няма да остане от сегашния ред на нещата. Друг ред ще има. След сто години, като дойдете, вие ще намерите Европа съвсем друга, другояче построена, границите ще бъдат махнати и вие ще пътувате без паспорт.
към беседата >>
47.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Ако турите няколко бучки
захар
в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка.
Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него. Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща. Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста.
Ако турите няколко бучки
захар
в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка.
Не е сладка, но е подсладена. Да мислиш, че водата става сладка от захарта, това е външно разбиране. Казваме, че слънцето изгрява и залязва. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. Външно само изглежда, че изгрява и залязва.
към беседата >>
Да мислиш, че водата става сладка от
захарта
, това е външно разбиране.
Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща. Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста. Ако турите няколко бучки захар в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка. Не е сладка, но е подсладена.
Да мислиш, че водата става сладка от
захарта
, това е външно разбиране.
Казваме, че слънцето изгрява и залязва. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. Външно само изглежда, че изгрява и залязва. Някой се обезсърчил, изгубил смисъла на живота. Защо се обезсърчаваш?
към беседата >>
Всеки ден той носи хляб,
захар
, масло, месо, да задоволи нуждите на своя дом.
Смешно е това, но то е външната страна на живота. Коя сила кара детето да дойде на земята? Детето е числото три и числото шест. Като се роди то, домът се съгражда. Тогава бащата започва да носи това-онова, да храни семейството си.
Всеки ден той носи хляб,
захар
, масло, месо, да задоволи нуждите на своя дом.
Един ден детето израства, става момък и започва сам да се грижи за себе си. Момъкът напуща бащиният си дом, отива в Америка, там да си търси прехраната, обаче, намира една млада мома - млада майка и тръгва с нея. Родителите се чудят, защо синът нищо не пише. Как ще пише? Той се занимава с младата майка, забравил е старата майка и стария баща.
към беседата >>
Ако пък турите няколко бучки
захар
в едно шише от един килограм вода, вие казвате - водата сега е сладка.
(втори вариант)
От тях ние се приближаваме към същината на живота. Това е една форма, от която ние отиваме към съдържанието. Това шише по качество е такова и с каквото и да го пълните, то остава едно и също. Ако шишето е прозрачно или особено хубаво, то е ценно само заради вас, понеже има съдържание. Съдържанието ви интересува.
Ако пък турите няколко бучки
захар
в едно шише от един килограм вода, вие казвате - водата сега е сладка.
Питам, може ли водата да стане сладка? Това е ваше разбиране. Захарта е дошла да живее при водата и ти, като вкусваш от тази вода, казваш, че тя е сладка. Ако остане водата по този начин да става сладка, нейната работа е свършена. Това е външната страна.
към втори вариант >>
Захарта
е дошла да живее при водата и ти, като вкусваш от тази вода, казваш, че тя е сладка.
(втори вариант)
Ако шишето е прозрачно или особено хубаво, то е ценно само заради вас, понеже има съдържание. Съдържанието ви интересува. Ако пък турите няколко бучки захар в едно шише от един килограм вода, вие казвате - водата сега е сладка. Питам, може ли водата да стане сладка? Това е ваше разбиране.
Захарта
е дошла да живее при водата и ти, като вкусваш от тази вода, казваш, че тя е сладка.
Ако остане водата по този начин да става сладка, нейната работа е свършена. Това е външната страна. Ние казваме, че слънцето изгрява и залязва. Не. Слънцето нито изгрява, нито залязва, но нам се струва така. Сега да дойдем до дипломатическата страна на живота.
към втори вариант >>
Трябва тия хора да се хранят, къща да се гледа." И той горкият само принася: че месо - било агнешко, било говеждо, че масло - било краве, било дървено, че охлюви, ориз,
захар
, какво ли не.
(втори вариант)
Сега това ви се вижда смешно, но то е външната страна на живота. Обаче има една динамическа страна. Питам, кое е онова, което заставя това живо същество да дойде на земята? Като дойде числото шест, какво донася то? Образува се един дом, и тогава бащата казва: "Не зная какво да правя.
Трябва тия хора да се хранят, къща да се гледа." И той горкият само принася: че месо - било агнешко, било говеждо, че масло - било краве, било дървено, че охлюви, ориз,
захар
, какво ли не.
Казвате, че това е смешната страна на живота. Не, това е, което става всеки ден. Най-после това малкото същество израства. То е числото шест, числото на илюзиите, което един ден виждаме, че из- хвръква от този дом, отива някъде в Америка. Майката и бащата остават сами, а то отива в Америка, дето си намира една млада майка и тръгва с нея под ръка и казва: "Старата ми майка остаря вече." Майката и бащата казват: "Какво ли прави нашият син?
към втори вариант >>
48.
Слаби и силни положения
,
ООК
, София, 11.5.1932г.,
Може ли да изядете изведнъж един грам
захарин
?
Ако си съдия, и при тебе дойде някой нещастен човек, когото законът осъжда, ще хванеш закона и ще кажеш: Законът не трябва да бъде толкова строг! Съдията знае, че не може да се излива голяма сила върху слабия. Трябва ли слабият да бъде смачкан от закона? Като ученици, вие трябва да разбирате положението на слабия и на силния, да знаете, как да постъпвате. Вие очаквате да получите нещо, да ви се каже нещо, без да държите сметка, колко сте силни, може ли да издържите на това, което очаквате.
Може ли да изядете изведнъж един грам
захарин
?
По сладост един грам захарин е равен на 700-800 гр. захар. Може ли да изядете толкова захар наведнъж? - Не може. Ако изядете 700 гр. захар наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение.
към беседата >>
По сладост един грам
захарин
е равен на 700-800 гр.
захар
.
Съдията знае, че не може да се излива голяма сила върху слабия. Трябва ли слабият да бъде смачкан от закона? Като ученици, вие трябва да разбирате положението на слабия и на силния, да знаете, как да постъпвате. Вие очаквате да получите нещо, да ви се каже нещо, без да държите сметка, колко сте силни, може ли да издържите на това, което очаквате. Може ли да изядете изведнъж един грам захарин?
По сладост един грам
захарин
е равен на 700-800 гр.
захар
.
Може ли да изядете толкова захар наведнъж? - Не може. Ако изядете 700 гр. захар наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение. Силните преживявания, силните реакции са опасни.
към беседата >>
Може ли да изядете толкова
захар
наведнъж?
Трябва ли слабият да бъде смачкан от закона? Като ученици, вие трябва да разбирате положението на слабия и на силния, да знаете, как да постъпвате. Вие очаквате да получите нещо, да ви се каже нещо, без да държите сметка, колко сте силни, може ли да издържите на това, което очаквате. Може ли да изядете изведнъж един грам захарин? По сладост един грам захарин е равен на 700-800 гр. захар.
Може ли да изядете толкова
захар
наведнъж?
- Не може. Ако изядете 700 гр. захар наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение. Силните преживявания, силните реакции са опасни. Те са само за силните, за богатите хора, които разбират законите.
към беседата >>
захар
наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение.
Може ли да изядете изведнъж един грам захарин? По сладост един грам захарин е равен на 700-800 гр. захар. Може ли да изядете толкова захар наведнъж? - Не може. Ако изядете 700 гр.
захар
наведнъж, устата ви ще се напълни със слюнки.Това е неестествено положение.
Силните преживявания, силните реакции са опасни. Те са само за силните, за богатите хора, които разбират законите. За слабите и бедни хора са слабите преживявания. Казвате, че животът е еднообразен. Това се отнася за оня, който не разбира живота, който е сляп и не вижда.
към беседата >>
Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам
захарин
, какви ще бъдат последствията?
(втори вариант)
Ако си съдия, ще дойде някой, който е слаб и е осъден. Ти ще хванеш закона и ще кажеш, че не е толкоз строг да съди. Ще убедиш закона, със закона ще се състезаваш. Най-първо, че не трябва да се излива голяма сила върху този слабия човек, защото ще го смачкат. Та едновременно трябва да разбирате двата процеса.
Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам
захарин
, какви ще бъдат последствията?
Един грам захарин може ли да го изядете? Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар.
към втори вариант >>
Един грам
захарин
може ли да го изядете?
(втори вариант)
Ти ще хванеш закона и ще кажеш, че не е толкоз строг да съди. Ще убедиш закона, със закона ще се състезаваш. Най-първо, че не трябва да се излива голяма сила върху този слабия човек, защото ще го смачкат. Та едновременно трябва да разбирате двата процеса. Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам захарин, какви ще бъдат последствията?
Един грам
захарин
може ли да го изядете?
Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар. Осемстотин грама захар може ли да я изядете?
към втори вариант >>
Защо
захаринът
не може да се яде?
(втори вариант)
Най-първо, че не трябва да се излива голяма сила върху този слабия човек, защото ще го смачкат. Та едновременно трябва да разбирате двата процеса. Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам захарин, какви ще бъдат последствията? Един грам захарин може ли да го изядете? Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде.
Защо
захаринът
не може да се яде?
Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар. Осемстотин грама захар може ли да я изядете? Този захарин е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо. А пък при захарта няма да се отдели толкоз слюнка.
към втори вариант >>
Един килограм
захарин
е равен на седемстотин-осемстотин килограма
захар
.
(втори вариант)
Та едновременно трябва да разбирате двата процеса. Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам захарин, какви ще бъдат последствията? Един грам захарин може ли да го изядете? Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде?
Един килограм
захарин
е равен на седемстотин-осемстотин килограма
захар
.
Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар. Осемстотин грама захар може ли да я изядете? Този захарин е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо. А пък при захарта няма да се отдели толкоз слюнка. Силните преживявания са по-опасни.
към втори вариант >>
Един грам
захарин
е равен на осемстотин грама
захар
.
(втори вариант)
Вие очаквате и казвате: "Да ни се каже, да ни се даде." Ако аз ви дам един грам захарин, какви ще бъдат последствията? Един грам захарин може ли да го изядете? Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар.
Един грам
захарин
е равен на осемстотин грама
захар
.
Осемстотин грама захар може ли да я изядете? Този захарин е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо. А пък при захарта няма да се отдели толкоз слюнка. Силните преживявания са по-опасни. Някои от вас искат да имат силни преживявания.
към втори вариант >>
Осемстотин грама
захар
може ли да я изядете?
(втори вариант)
Един грам захарин може ли да го изядете? Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар.
Осемстотин грама
захар
може ли да я изядете?
Този захарин е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо. А пък при захарта няма да се отдели толкоз слюнка. Силните преживявания са по-опасни. Някои от вас искат да имат силни преживявания. Силните преживявания са само за богатите, които разбират законите.
към втори вариант >>
Този
захарин
е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо.
(втори вариант)
Има нещо, което, като е слабо, не може да се яде. Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар. Осемстотин грама захар може ли да я изядете?
Този
захарин
е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо.
А пък при захарта няма да се отдели толкоз слюнка. Силните преживявания са по-опасни. Някои от вас искат да имат силни преживявания. Силните преживявания са само за богатите, които разбират законите. За другите са слабите преживявания.
към втори вариант >>
А пък при
захарта
няма да се отдели толкоз слюнка.
(втори вариант)
Защо захаринът не може да се яде? Един килограм захарин е равен на седемстотин-осемстотин килограма захар. Един грам захарин е равен на осемстотин грама захар. Осемстотин грама захар може ли да я изядете? Този захарин е толкова силен, че той ще произведе толкоз слюнка в устата, че това е лошо.
А пък при
захарта
няма да се отдели толкоз слюнка.
Силните преживявания са по-опасни. Някои от вас искат да имат силни преживявания. Силните преживявания са само за богатите, които разбират законите. За другите са слабите преживявания. Някой казва - животът му е много еднообразен.
към втори вариант >>
49.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Вземат една бучка
захар
, турят я на устата на спящия – никакъв отзвук няма; турят я на устата на двойника – този на леглото казва, че е
захар
.
Индусите преди хиляди години са го намерили. Но верующите не го виждат. Като го извадят, турят го на стола, този двойник прилича на човека, уста има, очи има, ухо има, той е от една неосезаема материя, но която е чувствителна, може да го пипнете малко. Понякога изваждат двойника от тялото на човека, когато той е заспал, хърка. Започнали са да правят опити по следния начин.
Вземат една бучка
захар
, турят я на устата на спящия – никакъв отзвук няма; турят я на устата на двойника – този на леглото казва, че е
захар
.
После вземат една научна книга и я турят пред очите на спящия – не чете. Турят я пред очите на двойника – този на леглото чете книгата. Как ще си го обясните? Казвате: "Може ли да бъде това? " Идете в Лондон, в Париж, там има цели дружества, които се занимават много с астралното тяло на човека.
към беседата >>
50.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Много пъти децата в село обичат
захар
.
Много ваши работи трябва да се измътят. Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има.
Много пъти децата в село обичат
захар
.
Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни.
към беседата >>
Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки
захар
.
Ако искате вашите работи да останат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега вие не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали. Вие размътени яйца яли ли сте? - Смешни работи има. Много пъти децата в село обичат захар.
Иде някое дете, бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 - 3 бучки
захар
.
Той евтино взел яйцето. Бакалинът като счупи яйцето, види, че пиле взел. Често нас в света ни продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета.
към беседата >>
Децата в село обичат
захар
.
(втори вариант)
Много ваши работи трябва да се измътят. Ако вие искате вашите работи да станат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали, за да се измъти. Вие размътени яйца яли ли сте? Смешни работи има.
Децата в село обичат
захар
.
Ако някое дете бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало почти пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 -3 бучки захар. Той евтино взел яйцето. Бакалинът, като счупи яйцето вижда, че пиле е взел. Често и на вас в света ви продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни.
към втори вариант >>
Ако някое дете бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало почти пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 -3 бучки
захар
.
(втори вариант)
Ако вие искате вашите работи да станат пресни, то ще имате яйца за ядене. Сега не можете да разберете защо трябва да се размъти едно яйце, защо трябва да се развали, за да се измъти. Вие размътени яйца яли ли сте? Смешни работи има. Децата в село обичат захар.
Ако някое дете бръкне под квачката, извади размътеното яйце, станало почти пиле, даде го на бакалина и той му даде 2 -3 бучки
захар
.
Той евтино взел яйцето. Бакалинът, като счупи яйцето вижда, че пиле е взел. Често и на вас в света ви продават размътени яйца. И ние мислим, че са пресни. Колко наши идеи са недоносчета.
към втори вариант >>
51.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: "Моля три кила
захар
, пет кила грозде, два хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с един добре облечен в бели дрехи, с ръкавици, носи ги.
Ако някои хора, които са скръбни, ако могат да милват този си пръст, по-скоро щеше да се уреди работата, без да знаят, отколкото да кършат ръце, да четат една книга, втора книга, да вземат пари от банката. Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: "Кажи ми откъде да взема заровените нари." Банката е там, изворът, отдето може да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на природата. Звънец има. Като хванеш, ония, разумните същества започват да звънят и всички казват: "Вижте там онзи какво иска." Ти дрънкаш на една станция и те казват: "Кой е там?
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: "Моля три кила
захар
, пет кила грозде, два хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с един добре облечен в бели дрехи, с ръкавици, носи ги.
Ти сега искаш, без да дрънкаш. Ще дрънкаш по всичките правила, но няма да дрънкаш на всичките звънци, както децата напразно дрънкат. Всяко място в природата, което бутнеш, ще ти създаде щастие или нещастие. Всяка стъпка, която можеш да вземеш на земята, или щастие ще имаш, или нещастие. Ако стъпиш право, благословен си.
към беседата >>
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: „Моля 3 кила
захар
, 5 кила грозде, 2 хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с добре облечен човек в бели дрехи, с ръкавици, носи нещата.
(втори вариант)
Хвани третия си пръст, тегли го и кажи: „Кажи ми, откъде да взема заровените пари". Банката е там, изворът, отдето може да вземеш, е третият пръст. Третият пръст на човека е свързан с всички складове на природата. Той е нещо като звънец. Ти само като похванеш бутончето, онези, разумните същества, започват да звънят и всички казват: „Вижте там онзи, какво иска." Ти дръннеш на една станция и те казват: „Кой е там?
" Ако ти си в Америка, дрънкаш на звънеца на един бакалин, казваш: „Моля 3 кила
захар
, 5 кила грозде, 2 хляба." Не се минава половин час и една каруца иде с добре облечен човек в бели дрехи, с ръкавици, носи нещата.
Ти сега искаш, без да дрънкаш. Ще дрънкаш по всички правила, но няма да дрънкаш на всички звънци, както децата напразно дрънкат. Всяко място в природата, което бутнеш, ще ти създаде щастие или нещастие. Ако стъпиш правилно, ще намериш някой изгубен часовник, някой изгубен пръстен ще намериш, ще намериш някой портфейл със сто хиляди лева, с двеста хиляди лева. Сега това на вас ви се вижда странно.
към втори вариант >>
52.
Изключителни условия
,
ООК
, София, 7.9.1932г.,
– Искате едно кило домати, две кила ориз, две кила
захар
, обувки, дрехи, шапка, добра и красива жена; жената иска мъжът й да бъде учен; владиката подава заявление за едно добро място.
Не е важно какво разрешаване ще дадат другите, но ти сам трябва да разрешиш своите въпроси. Сега аз не ви казвам да оправите целия свят, но вие трябва да разрешите задачата, да влезете в съгласие с Битието. Всичко съдейства на човека да тръгне в правия път, да мисли право. Вие мислите неща, за които никога не трябва да мислите. Каква е вашата молитва?
– Искате едно кило домати, две кила ориз, две кила
захар
, обувки, дрехи, шапка, добра и красива жена; жената иска мъжът й да бъде учен; владиката подава заявление за едно добро място.
Това са все заявления до Господа. Искай само това, което ти трябва. И тия неща са потребни, но са второстепенни. Всеки човек трябва да бъде облечен, но хубавите дрехи са за умния човек. Ако глупавият е облечен с хубави дрехи, разбойници ще му ги свалят от гърба.
към беседата >>
53.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
Минавате покрай една бакалница, дето има
захар
, и бонбоните привличат тези деца.
(втори вариант)
Или под думата „знание“? Допуснете сега един много прост пример. Две деца от благородни семейства - бедно и богато, те носят качествата на своите родители. Числото 6 е възрастта на човека. Математически в шестия ден е създаден човекът.
Минавате покрай една бакалница, дето има
захар
, и бонбоните привличат тези деца.
Тези деца, които се привличат от бонбоните, невежи ли са те за бонбоните, или имат знание. И едното се привлича, и другото. Първото бърка в джоба си - няма пари, и скръства ръцете си. Другото бърка в джоба си - има пари, и взема от бонбоните. Първото го гледа.
към втори вариант >>
Това дете, което не може да си вземе
захар
, учено ли е, или невежо.
(втори вариант)
Тези деца, които се привличат от бонбоните, невежи ли са те за бонбоните, или имат знание. И едното се привлича, и другото. Първото бърка в джоба си - няма пари, и скръства ръцете си. Другото бърка в джоба си - има пари, и взема от бонбоните. Първото го гледа.
Това дете, което не може да си вземе
захар
, учено ли е, или невежо.
Казваш: „Невежа е.“ Не че е невежо то знае. И другото дете знае и разбира въпроса толкоз, колкото онова, което е купило. Но едното седи там, когато другото дете купува. Първото дете скришно взема бонбони и ги скрива в джоба си. Но и онзи бакалин взема мерки, хваща го и го бие.
към втори вариант >>
Не произлиза от факта, че не знае какво нещо е
захарта
.
(втори вариант)
Но и онзи бакалин взема мерки, хваща го и го бие. Детето добива една опитност. От какво произтича тази плесница? Това е неприятно чувство. То произлиза от неговото незнание.
Не произлиза от факта, че не знае какво нещо е
захарта
.
То произлиза от съвсем други посторонни причини. Не че не разбира какво нещо е захарта, но то не можеше да предвиди отношението между захарта и бакалина. Някое дете иска да прескочи някой трап. Като рече да го скочи, не може да измери разстоянието, и пада в трапа. Направи един опит, втори.
към втори вариант >>
Не че не разбира какво нещо е
захарта
, но то не можеше да предвиди отношението между
захарта
и бакалина.
(втори вариант)
От какво произтича тази плесница? Това е неприятно чувство. То произлиза от неговото незнание. Не произлиза от факта, че не знае какво нещо е захарта. То произлиза от съвсем други посторонни причини.
Не че не разбира какво нещо е
захарта
, но то не можеше да предвиди отношението между
захарта
и бакалина.
Някое дете иска да прескочи някой трап. Като рече да го скочи, не може да измери разстоянието, и пада в трапа. Направи един опит, втори. Сега това дете е, което е бито веднъж, стана по-умно. То, като минава втори път покрай бакалницата, наблюдава бакалина.
към втори вариант >>
По-рано детето имаше скръб, че му удариха една плесница, а сега се радва, че като взе
захарта
, не го видяха.
(втори вариант)
Направи един опит, втори. Сега това дете е, което е бито веднъж, стана по-умно. То, като минава втори път покрай бакалницата, наблюдава бакалина. Гледа му очите, иска да знае дали той гледа, или не. И като не вижда бакалина, детето взема бонбони и няма последствие.
По-рано детето имаше скръб, че му удариха една плесница, а сега се радва, че като взе
захарта
, не го видяха.
Приятно му е. Питам сега. Има известни морални правила, че не трябва да се краде. Прав е принципът. Нии1,о не трябва да се краде.
към втори вариант >>
54.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
В него се намира всичко:
захар
, ориз, сол, дърва, въглища, дрехи, обувки, шапки, материали за строеж, книги – какво ли не.
В дадения случай, аз наричам бакалин онзи, който осиромашава, т. е. продава непотребни работи. Най-големият бакалин в света е злото. То е необходимост в живота. Няма човек в света, който да не е купувал от този бакалин.
В него се намира всичко:
захар
, ориз, сол, дърва, въглища, дрехи, обувки, шапки, материали за строеж, книги – какво ли не.
Дето и да отидеш, той навсякъде има клонове. Той е първият бакалин в света – най-старата фирма. Вторият бакалин, втората фирма е доброто. Едва сега хората започват да се запознават с него и ходят в неговата бакалница. И той е отворил навсякъде клонове.
към беседата >>
55.
Разбрано добро и неразбрано зло
,
УС
, София, 25.12.1932г.,
Все едно, че едната половина от човечеството е направена от
захар
или от сол, а другата половина – от устойчиво вещество, което не се подава на влиянието на водата.
Това са относителни неща, с които човек се самоизлъгва. Като разсъждавате така, ще дойдете до заключението, че и невидимият свят не постъпва, както искат хората. Наистина, невидимият свят не може да угоди на всички хора. Мнозина се питат защо хората не се разбират. – Много просто, интересите им се преплитат.
Все едно, че едната половина от човечеството е направена от
захар
или от сол, а другата половина – от устойчиво вещество, което не се подава на влиянието на водата.
И тогава едните ще се молят за дъжд, да си полеят градините и лозята им, а другите ще се чудят къде да се скрият от дъжда, да не се разтворят в него и да изчезнат. Едните ще се радват, другите ще скърбят. Могат ли тези хора да се разбират? Ето защо, когато се казва, че едни хора издържат на страдания и мъчнотии, а други не издържат, дохождаме до заключението, че първите са направени от печена глина, която издържа и на най-силния огън, а другите са направени от захар или от сол и не издържат даже и на водата. Казват за някого: „Стопил се горкият човек!
към беседата >>
Ето защо, когато се казва, че едни хора издържат на страдания и мъчнотии, а други не издържат, дохождаме до заключението, че първите са направени от печена глина, която издържа и на най-силния огън, а другите са направени от
захар
или от сол и не издържат даже и на водата.
– Много просто, интересите им се преплитат. Все едно, че едната половина от човечеството е направена от захар или от сол, а другата половина – от устойчиво вещество, което не се подава на влиянието на водата. И тогава едните ще се молят за дъжд, да си полеят градините и лозята им, а другите ще се чудят къде да се скрият от дъжда, да не се разтворят в него и да изчезнат. Едните ще се радват, другите ще скърбят. Могат ли тези хора да се разбират?
Ето защо, когато се казва, че едни хора издържат на страдания и мъчнотии, а други не издържат, дохождаме до заключението, че първите са направени от печена глина, която издържа и на най-силния огън, а другите са направени от
захар
или от сол и не издържат даже и на водата.
Казват за някого: „Стопил се горкият човек! “ – От какво се стопил? – Ако е направен от захар или от сол, ще се стопи и от водата, и от огъня. Ако е направен от глина, от нищо не може да се стопи. – Какво трябва да прави във време на дъжд онзи, който е направен от захар или от сол?
към беседата >>
– Ако е направен от
захар
или от сол, ще се стопи и от водата, и от огъня.
Едните ще се радват, другите ще скърбят. Могат ли тези хора да се разбират? Ето защо, когато се казва, че едни хора издържат на страдания и мъчнотии, а други не издържат, дохождаме до заключението, че първите са направени от печена глина, която издържа и на най-силния огън, а другите са направени от захар или от сол и не издържат даже и на водата. Казват за някого: „Стопил се горкият човек! “ – От какво се стопил?
– Ако е направен от
захар
или от сол, ще се стопи и от водата, и от огъня.
Ако е направен от глина, от нищо не може да се стопи. – Какво трябва да прави във време на дъжд онзи, който е направен от захар или от сол? – Той трябва да си направи един калъп, в който да се скрие. Щом завали дъжд, ще се скрие в калъпа: като престане дъждът и слънцето изгрее, той ще излезе от калъпа. Онзи, който е направен от глина, не се нуждае от никакъв калъп.
към беседата >>
– Какво трябва да прави във време на дъжд онзи, който е направен от
захар
или от сол?
Ето защо, когато се казва, че едни хора издържат на страдания и мъчнотии, а други не издържат, дохождаме до заключението, че първите са направени от печена глина, която издържа и на най-силния огън, а другите са направени от захар или от сол и не издържат даже и на водата. Казват за някого: „Стопил се горкият човек! “ – От какво се стопил? – Ако е направен от захар или от сол, ще се стопи и от водата, и от огъня. Ако е направен от глина, от нищо не може да се стопи.
– Какво трябва да прави във време на дъжд онзи, който е направен от
захар
или от сол?
– Той трябва да си направи един калъп, в който да се скрие. Щом завали дъжд, ще се скрие в калъпа: като престане дъждът и слънцето изгрее, той ще излезе от калъпа. Онзи, който е направен от глина, не се нуждае от никакъв калъп. Ако той е принуден да се скрие от дъжда, това ще бъде най-голямото нещастие за него. Тъй щото, по какъвто и да е начин всеки трябва да разреши задачите за своя живот.
към беседата >>
56.
Две правила
,
ООК
, София, 11.1.1933г.,
Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено, а именно, с гореща вода и
захар
.
Ако напише работата си добре, ще му кажат: „Хайде, на добър път! “ Ако нищо не напише, пак ще му кажат на добър път. Сега аз не говоря за изпитанията, които носи новата година. Те не са важни за мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христос.
Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено, а именно, с гореща вода и
захар
.
Може да очаквате баница, сладкиши, хубав обяд. Нищо подобно! Ще ви сложа само вода и захар. Не се позволява на завършилия образованието си да му слагат трапеза. Той сам слага и услужва на другите.
към беседата >>
Ще ви сложа само вода и
захар
.
Те не са важни за мене. Аз говоря за онзи велик изпит, пред който е поставено цялото човечество още от времето на Христос. Желая на всички да издържите този изпит добре и като дойдете при мене, ще ви почерпя с нещо особено, а именно, с гореща вода и захар. Може да очаквате баница, сладкиши, хубав обяд. Нищо подобно!
Ще ви сложа само вода и
захар
.
Не се позволява на завършилия образованието си да му слагат трапеза. Той сам слага и услужва на другите. В света има много хора, на които трябва да се готви. За здравите не остава време. В света има толкова болни, че ако трябва да се грижим за храната и на здравите, ще изцапаме яденето с нечистите си ръце.
към беседата >>
57.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Туй вареното жито в
захар
се превръща.
Той не трябва да прави едно скъсване със стария живот. Казвате: „Да скъсам със стария живот.“ Не, животът трябва да се трансформира. Аз гледам сега какво донесоха. Две тенекии варено жито. Един българин го варил.
Туй вареното жито в
захар
се превръща.
Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е захар.“ Казва: „Никаква захар няма. Самото жито се превръща в захар.“ Трябва да дойде да ни посети на Изгрева. Ще го питам: „От житото ли е тази захар, или ти я туряш? “ Казвам, някои неща може да мислите, че аз турям нещо от себе си, прави сте. Ако аз турям нещо от себе си, че искам да ви убедя, че от мен произтича, прави сте.
към беседата >>
Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е
захар
.“ Казва: „Никаква
захар
няма.
Казвате: „Да скъсам със стария живот.“ Не, животът трябва да се трансформира. Аз гледам сега какво донесоха. Две тенекии варено жито. Един българин го варил. Туй вареното жито в захар се превръща.
Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е
захар
.“ Казва: „Никаква
захар
няма.
Самото жито се превръща в захар.“ Трябва да дойде да ни посети на Изгрева. Ще го питам: „От житото ли е тази захар, или ти я туряш? “ Казвам, някои неща може да мислите, че аз турям нещо от себе си, прави сте. Ако аз турям нещо от себе си, че искам да ви убедя, че от мен произтича, прави сте. Ако нещата произтичат от самия предмет, тогава въпросът другояче седи.
към беседата >>
Самото жито се превръща в
захар
.“ Трябва да дойде да ни посети на Изгрева.
Аз гледам сега какво донесоха. Две тенекии варено жито. Един българин го варил. Туй вареното жито в захар се превръща. Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е захар.“ Казва: „Никаква захар няма.
Самото жито се превръща в
захар
.“ Трябва да дойде да ни посети на Изгрева.
Ще го питам: „От житото ли е тази захар, или ти я туряш? “ Казвам, някои неща може да мислите, че аз турям нещо от себе си, прави сте. Ако аз турям нещо от себе си, че искам да ви убедя, че от мен произтича, прави сте. Ако нещата произтичат от самия предмет, тогава въпросът другояче седи. Та казвам сега, ние разглеждаме възкресението на Христа.
към беседата >>
Ще го питам: „От житото ли е тази
захар
, или ти я туряш?
Две тенекии варено жито. Един българин го варил. Туй вареното жито в захар се превръща. Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е захар.“ Казва: „Никаква захар няма. Самото жито се превръща в захар.“ Трябва да дойде да ни посети на Изгрева.
Ще го питам: „От житото ли е тази
захар
, или ти я туряш?
“ Казвам, някои неща може да мислите, че аз турям нещо от себе си, прави сте. Ако аз турям нещо от себе си, че искам да ви убедя, че от мен произтича, прави сте. Ако нещата произтичат от самия предмет, тогава въпросът другояче седи. Та казвам сега, ние разглеждаме възкресението на Христа. Той е един фактор на човешката душа, един от великите мощни фактори.
към беседата >>
58.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
“ Слугата се върти около вас и като разбере какво искате, веднага започва да мери
захар
, ориз и др.
Днес имаш разположение към една мома, на другия ден търсиш друга. Това са все търговски сделки. Отиваш в един магазин. Веднага търговецът ви поздравява и любезно запитва: „Какво обичате, господине? Заповядайте!
“ Слугата се върти около вас и като разбере какво искате, веднага започва да мери
захар
, ориз и др.
Щом ви вземе парите, търговецът се покланя и ви изпраща с думите: „Пак заповядайте“. След вас влиза друг клиент. И с него постъпва по същия начин. Връщаш се вкъщи и преглеждаш парите си, да видиш каква е била любовта на търговеца. Поглеждаш ориза в книгата и виждаш, че в него има много камъчета.
към беседата >>
59.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
Ако си бакалин и продаваш
захар
, ще продадеш най-хубавата
захар
, най-хубавото кафе, без никакви примеси.
Господ не ги иска, понеже всички бяха спечелени все чрез лъжа. Аз лъжех турците от Делиормана. Ще взема пет кила кафе, ще ги направя на десет, но отсега нататък съм решил да работя честно. Всичко, придобито чрез неправда, ще си замине.“ В този закон няма изключение. Ти си един бакалин и всяка мисъл, която даваш на хората, трябва да бъде много чиста.
Ако си бакалин и продаваш
захар
, ще продадеш най-хубавата
захар
, най-хубавото кафе, без никакви примеси.
И при това не трябва да бъдем така преми, груби, но дето трябва да говорим истината, да я говорим с разположение. Истината никога не обижда. Някой казва, че истината била горчива. Аз не зная това. Доколкото съм опитвал истината, по-сладко нещо от нея не съм срещал.
към беседата >>
Ако си бакалин и продаваш
захар
, ще продаваш най-хубавата
захар
, най-хубавото кафе, без никакви примеси.
(втори вариант)
Аз лъжех турците от Делиормана. Ще взема пет кила кафе, ще ги направя на десет, но отсега нататък съм решил да работя честно. Всичко придобито чрез неправда, ще си замине. В този закон няма изключение. Ти си един бакалин и всяка мисъл, която даваш на хората, трябва да бъде много чиста.
Ако си бакалин и продаваш
захар
, ще продаваш най-хубавата
захар
, най-хубавото кафе, без никакви примеси.
И при това не трябва да бъдеш така прям, груб, но където трябва да говориш истината, да я говориш с разположение. Истината никога не обижда. Някой казва, че истината била горчива. Аз не зная това. Доколкото съм опитвал истината, по-сладко нещо от нея не съм срещал.
към втори вариант >>
60.
Устата
,
ООК
, София, 15.3.1933г.,
Това се постига и със
захар
, и с чиста вода.
Тя трябва да бъде израз на интелигентност. От устата зависи да бъдеш здрав. Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в устата ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства. За това се иска интелигентност.
Това се постига и със
захар
, и с чиста вода.
Вземи една чаша гореща вода, сложи парченце лимон, 1–2 бучки захар и пий. Неразположението ти веднага ще изчезне. Като влезе храната в устата, в човека стават чудеса. Ето защо, бъдете крайно взискателни към храната. Никога не яжте храна, която не обичате.
към беседата >>
Вземи една чаша гореща вода, сложи парченце лимон, 1–2 бучки
захар
и пий.
От устата зависи да бъдеш здрав. Ако си болен или неразположен, вземи една зряла круша и вкуси малко от нея. Като влезе в устата ти, вкусът на крушата ще произведе промяна в твоите чувства. За това се иска интелигентност. Това се постига и със захар, и с чиста вода.
Вземи една чаша гореща вода, сложи парченце лимон, 1–2 бучки
захар
и пий.
Неразположението ти веднага ще изчезне. Като влезе храната в устата, в човека стават чудеса. Ето защо, бъдете крайно взискателни към храната. Никога не яжте храна, която не обичате. Храненето е особен род музика.
към беседата >>
Може да близнеш малко
захар
или да вземеш малко вода.
(втори вариант)
Сега за устата. Тя трябва да бъде израз на вашата интелигентност. От устата ви зависи дали да бъдете здрави или не. Ще ви дам няколко правила: Ако ти си болен, ако ти си неразположен, вземи една круша, която е хубава, вкусна, само я вкуси малко, не я изяждай. Този вкус ще произведе промяна в тебе.
Може да близнеш малко
захар
или да вземеш малко вода.
Неразположен си. Пий една лъжичка вода, тури малко лимон или портокал в устата си или тури в устата си нещо с някакъв хубав вкус и веднага може да измениш състоянието на тялото си. В яденето трябва да бъдете крайно взискателни. Никога не яжте една храна, която не обичате. Никога не яжте храна, която не е вкусна.
към втори вариант >>
61.
Прав и крив път
,
УС
, София, 19.3.1933г.,
Когато ангелът дойде при
Захари
да му съобщи, че ще му се роди син, той не повярва.
– Какво ще правите там? – „Ще се учим от ангелите.“ – Да, но те не обичат хора, които мислят, че всичко знаят. Ангелите обичат хора с пробудено съзнание, които търсят истината. Те няма да дойдат като проповедници, да ви убеждават. Има определени хора за проповедници.
Когато ангелът дойде при
Захари
да му съобщи, че ще му се роди син, той не повярва.
Ангелът не го убеждаваше, но му каза: „Ще бъдеш ням, докато ти се роди син“. Докато имате слабости и недостатъци, ангелите няма да се занимават с вас. Те са строги, категорични. Щом видят умрял човек, дават нареждане да го погребат, не се занимават с умрели. Мъртвият ще мине през страдания, да се очисти, и след това ще влезе в небето.
към беседата >>
62.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Питам: Как познавате свойствата на
захарта
?
И тъй, като говоря за веждите, виждам, че вие никога не сте мислили за тях, не предполагате, че те оказват влияние върху човешкия характер. Може да се учудвате даже, как физиогномистите са дошли до заключение, че човек с дебели вежди е свързан с обективния свят, а този с тънките вежди – със субективния свят. Физиогномистите говорят не само за веждите, но и за носа, за устата, за ушите и очите – за цялото лице. Как са дошли те до тези заключения? – Чрез опити и наблюдения.
Питам: Как познавате свойствата на
захарта
?
– Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват. Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на захарта.
към беседата >>
Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на
захарта
.
Питам: Как познавате свойствата на захарта? – Чрез опита. Туряте я във вода и виждате, че се разтваря. Вкусвате я и усещате, че е сладка. Значи всеки предмет или всяко вещество съдържа в себе си известни качества, които всеки момент могат да се проверяват.
Значи обективност и субективност са качества, присъщи на веждите – дебели или тънки, както сладостта е качество на
захарта
.
Като изучавате физиогномията, вие се натъквате на различни въпроси, които развиват ума. Така вие дохождате до закона на различаването, да познавате коя постъпка или кое явление е разумно и кое – не. Разумно явление ли е дъждът? Той напоява растенията, но същевременно измива прашеца на цветовете, и те не могат да вържат плод. Кой обущар, кой шивач е разумен?
към беседата >>
Захарта
съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш.
(втори вариант)
За да бъде носът широк, може да обясним. Значи този човек диша, повече упражнява носа. Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение?
Захарта
съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш.
Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта?
към втори вариант >>
Ти констатираш, че
захарта
е сладка.
(втори вариант)
Нос, който ред поколения се е упражнявал, е станал широк. А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение? Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ.
Ти констатираш, че
захарта
е сладка.
Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта? Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни. За пример да кажем, че днес вали.
към втори вариант >>
Под думата „
захар
“ разбираме вещ, храна, която е сладка.
(втори вариант)
А пък сега физиогномистите ще кажат, че хората с широките носове са по-чувствителни, а пък хора с по-тесни носове са с по-слабо развити чувства. Отде са дошли до това заключение? Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка.
Под думата „
захар
“ разбираме вещ, храна, която е сладка.
Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е? Съдържа ли се във веждите, както сладчината в захарта? Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни. За пример да кажем, че днес вали. Какво отношение има този дъжд?
към втори вариант >>
Съдържа ли се във веждите, както сладчината в
захарта
?
(втори вариант)
Захарта съдържа известни качества, които може да констатираш, като я вкусиш. Това е качество в самата вещ. Ти констатираш, че захарта е сладка. Под думата „захар“ разбираме вещ, храна, която е сладка. Когато един физиогномист поддържа, че според веждите човек е обективен или субективен, този обективизъм или субективизъм във веждите ли е?
Съдържа ли се във веждите, както сладчината в
захарта
?
Могат хиляди въпроси да се зададат с цел само умът да се упражни. За пример да кажем, че днес вали. Какво отношение има този дъжд? Този валеж разумен ли е, или не? Как иде го докажем?
към втори вариант >>
Захарта
, която се носи в една кола, и
захарта
, която е поставена в един сандък - колата носи
захарта
, но
захарта
не е колата, тогава де е поставена
захарта
?
(втори вариант)
Някои от тези вълни произвеждат радост, а пък други скръб. Когато някой ваш приятел ви каже една сладка дума, приятно ви става. Думата вътре във вълните ли е? Това, което схващате като приятно, във вълните ли е? Обективно ще схващате.
Захарта
, която се носи в една кола, и
захарта
, която е поставена в един сандък - колата носи
захарта
, но
захарта
не е колата, тогава де е поставена
захарта
?
Аз ви навеждам на един начин на разсъждение. Които не разбират този начин на разсъждение, наричат го метод за развлечение. Но той е метод за разтоварване. Някой път сте забъркали някой въпрос. Задай си един въпрос от всевъзможни категории - физическа категория, от духовна и от Божествения свят.
към втори вариант >>
63.
Разнообразието в живота
,
МОК
, София, 19.5.1933г.,
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори
захарта
, той ще се освободи.
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо.
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори
захарта
, той ще се освободи.
В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към беседата >>
В случая
захарта
представя горчивите думи.
Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почнали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи.
В случая
захарта
представя горчивите думи.
Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза. Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излезат.
към беседата >>
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори
захарта
, той ще се освободи.
(втори вариант)
В древността един окултен ученик бил затрупан със сладки материали. Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почвали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо.
Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори
захарта
, той ще се освободи.
В случая захарта представя горчивите думи. Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза.
към втори вариант >>
В случая
захарта
представя горчивите думи.
(втори вариант)
Дошли близките му да го освободят от този товар. Те почвали да го разравят с лопати. Колкото го разравяли, толкова повече той се заравял. Те се видели в чудо. Най-сетне се сетили да го залеят с вода: като се разтвори захарта, той ще се освободи.
В случая
захарта
представя горчивите думи.
Те произвеждат налягане върху човека, което го заравя в земята. Горчивата дума има външно отношение към онзи, който знае как да я използва. Ако я носиш на гърба си, без да я използваш, тя ще ти причини голяма вреда. Ако я приемеш вътрешно, тя ще ти бъде от голяма полза. Съвременните хора живеят в областта на завършените процеси, отдето трябва да излязат.
към втори вариант >>
64.
Обходата / Обхода
,
ООК
, София, 31.5.1933г.,
Можеш ли да туриш водата при
захарта
и да й заповядаш да не й пакости?
Това е закон за правилна обхода към тялото. Добрата обхода изисква търпение. Всеки човек има специфична обхода, на която никога не трябва да изменя. Остави човека да се обхожда така, както той намира за добре. Не можеш да даваш директива на водата, как да се обхожда; тя има свой специфичен начин.
Можеш ли да туриш водата при
захарта
и да й заповядаш да не й пакости?
Каквото не искаш, това ще направи. В дадения случай, водата не е виновна. Дръж водата далеч от захарта. Но ако искаш да приемеш захарта в организма си, тя трябва да влезе в съприкосновение с водата. Колкото и да е малко количеството на захарта, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност.
към беседата >>
Дръж водата далеч от
захарта
.
Остави човека да се обхожда така, както той намира за добре. Не можеш да даваш директива на водата, как да се обхожда; тя има свой специфичен начин. Можеш ли да туриш водата при захарта и да й заповядаш да не й пакости? Каквото не искаш, това ще направи. В дадения случай, водата не е виновна.
Дръж водата далеч от
захарта
.
Но ако искаш да приемеш захарта в организма си, тя трябва да влезе в съприкосновение с водата. Колкото и да е малко количеството на захарта, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност. Трябва да знаеш, как да употребяваш водата. Обходата, която изисква невидимият свят, е цяла философия. Седиш с часове и се занимаваш с непотребни неща; кой как постъпил, какво казал.
към беседата >>
Но ако искаш да приемеш
захарта
в организма си, тя трябва да влезе в съприкосновение с водата.
Не можеш да даваш директива на водата, как да се обхожда; тя има свой специфичен начин. Можеш ли да туриш водата при захарта и да й заповядаш да не й пакости? Каквото не искаш, това ще направи. В дадения случай, водата не е виновна. Дръж водата далеч от захарта.
Но ако искаш да приемеш
захарта
в организма си, тя трябва да влезе в съприкосновение с водата.
Колкото и да е малко количеството на захарта, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност. Трябва да знаеш, как да употребяваш водата. Обходата, която изисква невидимият свят, е цяла философия. Седиш с часове и се занимаваш с непотребни неща; кой как постъпил, какво казал. Това не е обхода.
към беседата >>
Колкото и да е малко количеството на
захарта
, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност.
Можеш ли да туриш водата при захарта и да й заповядаш да не й пакости? Каквото не искаш, това ще направи. В дадения случай, водата не е виновна. Дръж водата далеч от захарта. Но ако искаш да приемеш захарта в организма си, тя трябва да влезе в съприкосновение с водата.
Колкото и да е малко количеството на
захарта
, за да се разтвори, необходимо е известно количество течност.
Трябва да знаеш, как да употребяваш водата. Обходата, която изисква невидимият свят, е цяла философия. Седиш с часове и се занимаваш с непотребни неща; кой как постъпил, какво казал. Това не е обхода. В обходата има музика.
към беседата >>
Ако я туриш при
захарта
и ако и кажеш да не направи пакост на
захарта
, каквото не искаш, това именно ще направи.
(втори вариант)
Всеки един човек си има своя специфична обхода. И никой не трябва да изменя обходата си. Остави го да се обхожда той, както намери за добре. Ти не може да даваш директиви на водата, как тя трябва да се обхожда. Водата си има особен начин за обхождане.
Ако я туриш при
захарта
и ако и кажеш да не направи пакост на
захарта
, каквото не искаш, това именно ще направи.
Водата не е виновата в дадения случай. Ти дръж водата далеч, в дадения случай, но тази вода е потребна. Ти не може да възприемеш захарта, ако не дойде до водата. Колкото и да е захарта, все трябва да внесеш малко течност, за да се разтопи захарта. Трябва да знаеш как да употребиш водата.
към втори вариант >>
Ти не може да възприемеш
захарта
, ако не дойде до водата.
(втори вариант)
Ти не може да даваш директиви на водата, как тя трябва да се обхожда. Водата си има особен начин за обхождане. Ако я туриш при захарта и ако и кажеш да не направи пакост на захарта, каквото не искаш, това именно ще направи. Водата не е виновата в дадения случай. Ти дръж водата далеч, в дадения случай, но тази вода е потребна.
Ти не може да възприемеш
захарта
, ако не дойде до водата.
Колкото и да е захарта, все трябва да внесеш малко течност, за да се разтопи захарта. Трябва да знаеш как да употребиш водата. Та обходата, на която Невидимият свят ни учи, това е цяла философия. Ти се занимаваш целия ден с едно непотребно учение за обходата на хората, еди кой си как постъпи. Не, обходата е музикална.
към втори вариант >>
Колкото и да е
захарта
, все трябва да внесеш малко течност, за да се разтопи
захарта
.
(втори вариант)
Водата си има особен начин за обхождане. Ако я туриш при захарта и ако и кажеш да не направи пакост на захарта, каквото не искаш, това именно ще направи. Водата не е виновата в дадения случай. Ти дръж водата далеч, в дадения случай, но тази вода е потребна. Ти не може да възприемеш захарта, ако не дойде до водата.
Колкото и да е
захарта
, все трябва да внесеш малко течност, за да се разтопи
захарта
.
Трябва да знаеш как да употребиш водата. Та обходата, на която Невидимият свят ни учи, това е цяла философия. Ти се занимаваш целия ден с едно непотребно учение за обходата на хората, еди кой си как постъпи. Не, обходата е музикална. Като влезе един капелмайстор в един оркестър или в един хор, той знае кой пее добре, кой свири добре, кой постъпва добре или кой не взема правилно тоновете.
към втори вариант >>
65.
Организиране на вътрешния човек
,
ООК
, София, 21.6.1933г.,
Моите думи са от
захар
.
Като ви говоря така, все ще има някои сестри и братя, които се карат отвън. При мене идва една сестра, много издигната, до третото небе. Правя опит с нея. Кажа й една дума, но тя не може да понася думата. Ако човек живее на третото небе, тази дума ще се стопи сама по себе си.
Моите думи са от
захар
.
Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако седя по-близо от един метър до вас, думата ми ще ви удари. Ние трябва да бъдем свободни; да бъдем носители на красивото, на Божественото. Никакво своенравие да не проявяваме. Трябва да градим новите си тела.
към беседата >>
Моите думи са направени от
захар
.
(втори вариант)
Като говоря така, все ще има някоя сестра и братя, които да се скарат отвън. При мене идва една сестра, много издигната – до третото Небе. Правя опит с нея. Кажа и една дума и тя не може да носи думата. Ако един човек е качен до третото Небе, то в тази вода, в която той живее, тази дума ще се стопи.
Моите думи са направени от
захар
.
Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако не паднат във водата, ще ударят човека по главата. Ако думите паднат на един метър до мене, ще паднат във водата и ще се стопят. Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви удари. Ние трябва да бъдем много свободни.
към втори вариант >>
66.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Да допуснем, че дойде ангел, както при
Захария
.
Според египетските закони, които бяха строги, за да не го накаже, той избяга и след като живя 40 години в пустинята, той научи истинския път, как човек да се освободи. Вие вземете туй: с какво Мойсей направил. Че ако вие нямате знанието на Мойсея, как вие ще се освободите от всичките несгоди, в които се намирате? Вие искате някой да ви освободи отвънка. Даже ако дойде някой отвън, вие трябва да му вярвате.
Да допуснем, че дойде ангел, както при
Захария
.
Той казва: „Ти ще родиш син.“ Но той се поколеба. Даже да дойде един ангел, вие може да се усъмните. След като замине ангелът, ще започнете да се съмнявате. Щом се съмнявате, вие ще изгубите. Сегашните хора са силни в своето съмнение.
към беседата >>
Да допуснем, че дойде ангел, както при
Захария
.
(втори вариант)
Египетските закони бяха строги и за да не го накажат, когато направи убийството, той избяга. Мойсей живя 40 години в пустинята, научи истинския път, как човек може да се освободи. Ако вие нямате знанието на Мойсей, как ще се освободите от всички несгоди, в които се намирате? Вие искате някой да ви освободи отвън. Даже, ако някой дойде отвън, вие трябва да му вярвате.
Да допуснем, че дойде ангел, както при
Захария
.
Той му каза: Ти ще си родиш син. Захарий се поколеба. Даже да дойде един ангел, вие може да се усъмните. След като замине ангелът, ще започнете да се съмнявате. Щом се съмнявате, вие ще изгубите.
към втори вариант >>
Захарий
се поколеба.
(втори вариант)
Ако вие нямате знанието на Мойсей, как ще се освободите от всички несгоди, в които се намирате? Вие искате някой да ви освободи отвън. Даже, ако някой дойде отвън, вие трябва да му вярвате. Да допуснем, че дойде ангел, както при Захария. Той му каза: Ти ще си родиш син.
Захарий
се поколеба.
Даже да дойде един ангел, вие може да се усъмните. След като замине ангелът, ще започнете да се съмнявате. Щом се съмнявате, вие ще изгубите. Сегашните хора са силни в своето съмнение. Казвате: Може да е заблуда.
към втори вариант >>
67.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Имате чиста вода, вие вземате някакъв примес на тази вода, туряте
захар
или розово масло, вие притуряте тия неща, вие разваляте водата.
(втори вариант)
Той мисли как да постъпи и в него ще се зародят известни чувствувания. Но рекох, ние туряме в любовта, разбираме: да обичаш човека – да му направиш пакост. Любовта това е закон на Божествения свят, дето няма никакви противоречия. Следователно за да любиш, не внасяй противоречия в тебе, понеже, любовта няма противоречие. И във вас няма да има.
Имате чиста вода, вие вземате някакъв примес на тази вода, туряте
захар
или розово масло, вие притуряте тия неща, вие разваляте водата.
Чистата вода от никакъв примес не се нуждае. Любовта не се нуждае от никакъв примес, от никакви коментарии. Изпълнете я тъй, както е. Вие ще кажете: светска любов. Ангелска любов, човешка любов, това са неразбрани мисли.
към втори вариант >>
68.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Не е достатъчно само да кажете, че
захарта
е сладка, но трябва да сте я опитали.
Друг някой казва, че тази картина е хубава. В какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано.
Не е достатъчно само да кажете, че
захарта
е сладка, но трябва да сте я опитали.
Белият цвят не определя захарта. Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим.
към беседата >>
Белият цвят не определя
захарта
.
В какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали.
Белият цвят не определя
захарта
.
Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим. За думата „невидим“ аз имам съвсем друго разбиране.
към беседата >>
Има едно вътрешно качество, което определя
захарта
.
Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали. Белият цвят не определя захарта.
Има едно вътрешно качество, което определя
захарта
.
То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим. За думата „невидим“ аз имам съвсем друго разбиране. Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране.
към беседата >>
69.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило
захар
, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н.
Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва да мине. То е ралото, с което човек трябва да работи. В страданията човек мисли, работи. Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове. Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин да дойде някой да купи нещо от него.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна си да дойде този-онзи, да претегли едно кило
захар
, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н.
Може да е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека? Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне да кълца лук, да реже зарзават и т.н. Цял живот, според мене, такава работа няма никакъв смисъл. Това е само едно временно упражнение. По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не.
към беседата >>
70.
Придобивките на деня
,
ООК
, София, 29.11.1933г.,
Кое е основното качество на сладкото, на
захарта
?
Кои са отличителните черти на добрия човек? Как схващате добрия човек? Нека вземем друга една дума – красота. Вие казвате: „Тоя човек е красив.“ Коя е отличителната черта на красотата? Кое е основното, по което можете да я отличите?
Кое е основното качество на сладкото, на
захарта
?
Кое е основното качество на горчивото, на пелина? Кое е основното качество на красотата? Много бегло засягат този въпрос. Красотата това е външен израз на светлината. Красота наричаме това, което дава, това, което ни представя светлината, която излиза от Бога.
към беседата >>
71.
Съществените правила
,
ООК
, София, 31.1.1934г.,
Вие имате една бучка
захар
.
Най-първо здравият човек не вярва, че ще умре. Но утре, като заболее, този здравият човек и като лежи 4–5 месеца, казва: „Мен ми се струваше, че няма да умра, но както сега съм отслабнал, почва да работи в мен мисълта, че ще умра.“ Как е възможно това? Тая мисъл преминава през него. Някой път, този страх преминава без нищо, а по някой път, каквото казва, ще стане и ще погледнеш, че е умрял. Сега може да се обясни умирането по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света или може да се даде следното обяснение.
Вие имате една бучка
захар
.
Като падне тази бучка във водата, стопява се. И отиде вече. И представете си, че водата е много. В едно езеро е паднала бучката, де ще я намерите? Отиде захарта.
към беседата >>
Отиде
захарта
.
Вие имате една бучка захар. Като падне тази бучка във водата, стопява се. И отиде вече. И представете си, че водата е много. В едно езеро е паднала бучката, де ще я намерите?
Отиде
захарта
.
Тя по никой начин не може да се върне назад. По никой начин вие не сте в състояние да върнете бучката. Отиде вече. Отиде, но къде? Изпуснал си я.
към беседата >>
Помнете едно: животът, който сега имате, е една бучка
захар
.
Защо я изпусна? Отиде. Тогава какво трябва? Друга бучка. – „От де ще я взема? “ – От някъде, ако можете да намерите.
Помнете едно: животът, който сега имате, е една бучка
захар
.
Сегашният живот е една бучка захар. Гледайте да не я изтървете в езерото! После ако ме попитате, ще кажа: Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери. Тази бучка се е разтопила.
към беседата >>
Сегашният живот е една бучка
захар
.
Отиде. Тогава какво трябва? Друга бучка. – „От де ще я взема? “ – От някъде, ако можете да намерите. Помнете едно: животът, който сега имате, е една бучка захар.
Сегашният живот е една бучка
захар
.
Гледайте да не я изтървете в езерото! После ако ме попитате, ще кажа: Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери. Тази бучка се е разтопила. Никаква философия, никакво обяснение не помага.
към беседата >>
72.
Любов и разбиране
,
УС
, София, 25.2.1934г.,
Светлината може да се опитва, както опитвате
захарта
, хляба.
Ти, най-първо, не знаеш какво ти праща Слънцето. Казваш, че Слънцето ти изпраща живот. Но този живот не си го добил. Казваш, че Слънцето ти изпраща светлина. Така е, но не само трябва да вземеш по нещо, трябва да опиташ какво всъщност представлява.
Светлината може да се опитва, както опитвате
захарта
, хляба.
И всяко едно лошо състояние, което човек има в себе си, всеки един недъг показва, че на човека му липсва нещо. Имаш някаква болка в себе си – липсва ти нещо. Коремът те боли – липсва ти нещо. Сиромах си – липсва ти нещо. Грозен си – липсва ти нещо.
към беседата >>
73.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Ако човек като вегетарианец има мътни очи, причината за това е излишното количество
захар
в организма му.
Само тогава може да се разговаряте с Бога и Той да ви отговаря. Когато човек се напие, погледът му се размътва. Когато погледът на пияния човек е мътен, това разбирам. Но, ако човек е вегетарианец, въздържател, и тогава погледът му се размъти, коя е причината за това? Какво е пил този човек?
Ако човек като вегетарианец има мътни очи, причината за това е излишното количество
захар
в организма му.
Нервните хора се тревожат за нищо и никакво, за въздуха, който дишат. Понякога за една обидна дума, казана от някого, вие се смущавате и цели 20 години не може да я забравите. Ако някой ви каже, че вие сте голям простак, вие се раздразните и цели дни, месеци и години не може да забравите тази дума. Вие мязате тогава на онзи турчин от Варненско, който бил много страхлив, но силно честолюбив. Един ден той отишъл да си поръча чехли, но имал много голям крак.
към беседата >>
74.
Дробни отношения
,
МОК
, София, 13.4.1934г.,
Имате 90 грама хинин или 90 грама
захар
.
1/2 и 1/3. С колко една трета е по-малко от една втора. (С една шеста.) Какво съставя една шеста част? Да обясним малко по-конкретно. Както смятате, добре е.
Имате 90 грама хинин или 90 грама
захар
.
Половината от 90 е 45. Една трета от 90 е 30. Каква е разликата между 1/2 и 1/3? (15 грама.) С колко знаменателят на едната дроб е по-голям от знаменателя на другата дроб? Половината 1/2 е с 15 грама по-голяма от една трета.
към беседата >>
НАГОРЕ