НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
170
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна
Захариева
- 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
Учителят препоръчваше да се правят къщи от дърво, като по- хигиенично, а не от тухли и камъни. Това дойде добре за нас, защото дървените бараки ги правехме сами и не струваха много пари. Само плащахме за дървеният материал, който купувахме на старо и на ниски цени оттук-оттам. Така се построиха тези бараки, които вече ги няма и можете да ги видите само на някои снимки за поука от нашите неволи. Ето, аз сега пазя един нотариален акт за закупена на "Изгрева" нива от два декара и шестстотин квадратни метра от 1931 година.
Всички сме купили тази нива по следния начин: Борис Николов и Славчо Печеников - по 500 квадратни метра, Райна
Захариева
- 502 квадратни метра, Гена Папазова - 608 квадратни метра, Никола Антов - 300 квадратни метра, Стоянка Илиева - 300 квадратни метра, Йорданка Писинова - 300 квадратни метра.
Ето така се дробеше "Изгревът" на парчета през 1931 година - както и преди това, и след това. Моето поколение няма вина за това раздробяване, защото бяхме младежи и не бяхме допуснати от старите приятели да движим и да се занимаваме с тези неща.
към текста >>
2.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Нямахме даже пари да си купим
захар
и пиехме само топла вода.
Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна.
Нямахме даже пари да си купим
захар
и пиехме само топла вода.
Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха.
към текста >>
3.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина
Захариева
. X.
Дворно място, неотчуждено , което се владееше чрез наследниците на Димитър Минчов Сотиров с нотариален акт №198, том VI, регистър 1226, дело 1114 от 1931 година. То имаше 890 кв.м площ. Този парцел бе разбит чрез регулацията. Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов.
На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина
Захариева
. X.
Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588.
към текста >>
4.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Не можехме да си купим
захар
.
А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме.
Не можехме да си купим
захар
.
Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари. Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин.
към текста >>
Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със
захар
.
Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар.
Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със
захар
.
Нямахме пари. Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин.
към текста >>
Пиехме го със
захарин
.
С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари.
Пиехме го със
захарин
.
Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме.
към текста >>
Загора и правеше сладките със
захарин
.
Не можехме да си купим захар. Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари. Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст.
Загора и правеше сладките със
захарин
.
Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме. Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време.
към текста >>
Изпращаше ни пликчета със
захарин
.
Сутрин пиехме чай, но не го пиехме със захар. Нямахме пари. Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин.
Изпращаше ни пликчета със
захарин
.
Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме. Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре.
към текста >>
Черпехме с чай и
захарин
щедро всички приятели.
Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме.
Черпехме с чай и
захарин
щедро всички приятели.
Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре. Ние от провинцията, които бяхме тук карахме много тъничко. Купим 50-100 грама маслини, а това са 10-15 маслини за трима човека. Карахме много бедничко, а работехме тежка физическа работа.
към текста >>
5.
26. ЖЪТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без
захар
, нямахме пари, но иначе беше много вкусен.
Той е вкусен, но е клисав и не поема никаква слюнка в устата ти. Залъка си остава отвътре сух, а отвън само леко се намокря. Дъвчеш, дъвчеш и нищо не предъвкваш. А когато дойде време всичко това да преглътнеш, е, това беше най-трудното. По едно време се сетихме, че може да го прекарваме с глътка вода и така правехме.
Добре че по това време узряха джанките и от тях варехме компот, разбира се без
захар
, нямахме пари, но иначе беше много вкусен.
Случи се така, че се спука последната подница. Отидохме с Жечо в една далечна местност и накопахме глина, която докарахме с каруцата. После с босите си крака я мачкахме докато я размачкаме с вода и я омачкваме, за да приготвим от нея глинено тесто. По тертипа на старите подници, които имаха форма на дълбока, кръгла тава, успяхме да изваяме от глината с подобна форма нашите подници. Направихме десетина.
към текста >>
6.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило
захар
.
27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКАН Вместо да бездействаме и да се чудим какво да правим, докато чакаме денят определен за пренасяне на снопите от полето, а това беше след 15 дни, то ние решихме да направим една голяма екскурзия до Коджа-Балкан. Това е източния Балкан, но нямаме никакви средства, нямаме почти нищо за ядене. Вземахме малко брашънце и нищо друго няма. Такива неща като масло, сирене, кашкавал не ни се присънваха. Само хлябът сънувахме, който нямахме.
Тръгваме всичко с 50 лв., с които може да купиш само едно кило
захар
.
Аз бях намерил една стара конска кожа, когато на Жечо на времето му умря кобилата. Той беше я одрал и заковал на една стена и тя бе изсъхнала. Та от нея направих римски сандали. Изрязах от кожата само една подметка и сложих две ремъчки като пробих подметката отдолу нагоре, та да може да се държи и завързва на глезените. Дори не са опинци, защото за тях трябва майсторлък, а ние го нямахме.
към текста >>
7.
36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на
Захарната
ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на
Захарната
ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
към текста >>
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха
захар
в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай.
Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха. Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната ф-ка в Горна Оряховица и когато трябваше да се събира цвеклото от производителите тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше. Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. До тогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото.
Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха
захар
в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай.
Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури. Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната.
към текста >>
8.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна
Захариева
592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м.
Обаче приятелите не послушаха, някои побързаха, други си построиха по свой начин и така идеята на Учителя остана за другия свят. Бях разказал, че Учителят препоръчваше да не се вземат малки места, а парцелите да бъдат по един декар. И така, които го послушаха взеха големи места, но това бяха малцина. Други купиха места от селяните, но при покупката си ги разпределяха по 400-500 кв. метра. Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една нива от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина.
Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна
Захариева
592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м.
Така тази голяма нива вместо да бъде разпределена на двама човека бе разпределена на 7 човека. И получихме нотариален акт N 176, том 25, регистър 522, дело N 4822 от 1931 г. Така на 500 кв.м аз построих барака, а от другата страна построи Славчо Печеников. Двамата имахме 500 кв.м По-късно по време на големия процес 1/4 от парцела бе одържавен с акт N 4566 от 1962 г. по присъда на НОХД N 4 от 1959 г.
към текста >>
9.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със
захар
.
Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай. Това беше основната храна: руски или черен чай.
Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със
захар
.
Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията.
към текста >>
10.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра
захар
.
Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома.
Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра
захар
.
Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица.
към текста >>
11.
21. БЛАГОВОЛЕНИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Между тях са били и брат
Захари
Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и други някои приятели.
21. Благоволение Веднъж Учителят и няколко братя отиват на Витоша на екскурзия.
Между тях са били и брат
Захари
Желев от Казанлък, Тодор Бъчваров, Тодор Стоименов и други някои приятели.
Като завършват сутринта молитвата си, чуват над главата на Учителя пеене. Бъчваров пита: „Какво е това? " Учителят му казва: „И Вие ли чухте? Това са висши същества, които са дошли да изразят своята радост и благоволение към нас." Седнали да почиват. Учителят се обърнал към Тодорчо: „Отвори на една произволна страница от Евангелието, което носиш и прочети в ляво горе." Тодорчо отваря и чете: „Истина, Истина ви казвам.
към текста >>
12.
146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Министър на съобщенията - Никола
Захариев
.
генерал Петър Мидилев. 3. Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4. Министър на просветата - Янаки Моллов. 5. Министър на търговията - Коста Бояджиев. 6. Министър на финансите -Петър Тодоров. 7.
Министър на съобщенията - Никола
Захариев
.
Какво предприема това правителство? 1. Отменя Търновската конституция. 2. Разпуска парламента. 3. Разтуря политическите партии. 4. Забранява ВМРО. 5.
към текста >>
13.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Захари
Желев дава молитва на владиката - 63 52.
Двете ложи - 59 47. Истинските грънци - 60 48. Последното завещание - 60 49. Влад Пашов - печатар (-1974) - 61 50. Слово за Влад Пашов - 62 51.
Захари
Желев дава молитва на владиката - 63 52.
Колю Каишев и владиката - 64 53. Задруга - 65 54. Сърмите на Колю Каишев - 66 55. Постът на Колю Каишев - 66 56. Беседа на Учителя за свещениците - 67 57.
към текста >>
14.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
51.
ЗАХАРИ
ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата.
51.
ЗАХАРИ
ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата.
Тези семена Учителят ги бе посял още при първите си обиколки преди Балканската война, когато единадесет години Той бе обикалял България и бе се занимавал с френологически проучвания на главите на българите. Това за Него бе едно предметно проучване за възможностите, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове. Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин.
към текста >>
Казанлък бе
Захари
Желев, който бе началник на пощата.
51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА Първите кълнове на Братствата в провинцията израснаха след отварянето на Школата. Тези семена Учителят ги бе посял още при първите си обиколки преди Балканската война, когато единадесет години Той бе обикалял България и бе се занимавал с френологически проучвания на главите на българите. Това за Него бе едно предметно проучване за възможностите, които боравеха българските глави и черепи, доколко бяха развити мозъчните им центрове. Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр.
Казанлък бе
Захари
Желев, който бе началник на пощата.
Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко.
към текста >>
И така
Захари
беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти.
Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също.
И така
Захари
беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти.
Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви?
към текста >>
Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и
Захари
започва да му проповядва за Братството.
Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе.
Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и
Захари
започва да му проповядва за Братството.
Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви? " Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда. Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък.
към текста >>
" Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на
Захари
пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда.
Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе. Извиква го митрополит Стефан в София за разговор и Захари започва да му проповядва за Братството. Но митрополитът е хитър. Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви?
" Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на
Захари
пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда.
Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка. Болката е непоносима и Захари хем охка, хем вика от болка. На следващия ден ходи по лекари, но без полза.
към текста >>
Болката е непоносима и
Захари
хем охка, хем вика от болка.
Слуша и му казва: „Можеш ли да ми напишеш някоя от вашите молитви? " Той с удоволствие се съгласява, защото смята, че вече е убедил митрополита и утре ще стане бял брат, а това е вече голям успех на Захари пред Бога и человеците и това ще му се вмени в правда. Сяда и му написва „Добрата молитва". После си заминава с влака от София и доволен и щастлив пристига в Казанлък. Като пристига вкъщи започва да го боли цялата дясна ръка.
Болката е непоносима и
Захари
хем охка, хем вика от болка.
На следващия ден ходи по лекари, но без полза. Болката се усилва все повече и повече през деня и през нощта. Не може нито да стои, нито да седи, нито да спи, нито му се живее вече. Накрая решава и заминава за София и отива на ул. „Опълченска" при Учителя.
към текста >>
Захари
очаква от Него да изрече една дума и с тази дума да го излекува моментално.
Не може нито да стои, нито да седи, нито да спи, нито му се живее вече. Накрая решава и заминава за София и отива на ул. „Опълченска" при Учителя. Разправя за патилата си. Учителят го изслушва внимателно.
Захари
очаква от Него да изрече една дума и с тази дума да го излекува моментално.
Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на владиката? " Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка.
към текста >>
"
Захари
се вцепенява от ужас.
„Опълченска" при Учителя. Разправя за патилата си. Учителят го изслушва внимателно. Захари очаква от Него да изрече една дума и с тази дума да го излекува моментално. Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на владиката?
"
Захари
се вцепенява от ужас.
Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас. Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него.
към текста >>
„Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни."
Захари
е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на владиката? " Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка.
„Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни."
Захари
е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас.
Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря.
към текста >>
Захари
целува ръка, благодари и си тръгва.
" Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас. Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине".
Захари
целува ръка, благодари и си тръгва.
С никого не разговаря. Срам го е. Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта болката минава. На следващият ден Захари е здрав и читав, но вече има обица на ухото си. Има опитност, вече знае закона и след това разказваше всичко, което му се случи, за да бъде поука на следващото поколение.
към текста >>
На следващият ден
Захари
е здрав и читав, но вече има обица на ухото си.
А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е. Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта болката минава.
На следващият ден
Захари
е здрав и читав, но вече има обица на ухото си.
Има опитност, вече знае закона и след това разказваше всичко, което му се случи, за да бъде поука на следващото поколение. Учителят е говорил много неща за молитвата. Молитвите от Него са за учениците на Бялото Братство.
към текста >>
15.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Камбурови работеха в
Захарната
фабрика.
" Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови. Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака.
Камбурови работеха в
Захарната
фабрика.
Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец.
към текста >>
16.
17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Елисавета и
Захарий
са във всеки човек, в главата.
1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно.
Елисавета и
Захарий
са във всеки човек, в главата.
Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>
Всеки човек си има една Елисавета и един
Захарий
.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
Всеки човек си има една Елисавета и един
Захарий
.
Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>
Всеки човек представлява и Елисавета и
Захарий
.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Всеки човек представлява и Елисавета и
Захарий
.
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>
Първото посещение било на
Захария
.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения?
Първото посещение било на
Захария
.
Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става.
към текста >>
Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при
Захария
.
Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят.
Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при
Захария
.
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
към текста >>
Захарий
като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
Захарий
като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
към текста >>
17.
28. КАК СЕ УСТРОЙВАШЕ БРАТСКИЯ ЖИВОТ ПРИ ВТОРОТО ЕЗЕРО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там можеше човек да си купи
захар
, картофи, ориз, хляб, сирене и други продукти, които се намираха, но на по-високи цени.
Имахме вече практика, а тези които организираха бяха идейни хора. Те имаха грижата за другите, а по-мало за себе си. Имаше друга група, която изнасяше продукти от Сапарева баня, Дупница или Самоков. А като се изконсумира хляба и продуктите свършат, то камиона докарваше нови, а конете ги изкарваха на езерата. Горе при второто езеро беше построено от дъсчени платна едно помещение, което служеше за магазин.
Там можеше човек да си купи
захар
, картофи, ориз, хляб, сирене и други продукти, които се намираха, но на по-високи цени.
Плодове не се изнасяха много, защото те се разваляха по пътя. Животът, който ни посочи Учителят и който се изрази по Неговите идеи, беше един здрав, простичък, естествен братски живот. Който е минал през него никога не може да го забрави. И затова наши приятели, които отидат в чужбина и се срещнат със съидейници там, то те им показват как е организиран братския живот на Рила и по същия образец те организираха живота си в планините. Така братският живот на Рила намери приложение и в други страни.
към текста >>
18.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Мария –
захарната
43.
Теофана Савова 38. Фотографът Васко Искренов 39. Френската палатка 40. Македонци на Изгрева 41. Трифон Кунев 42.
Мария –
захарната
43.
Пътят за Латвия е свободен 44. Борис Рогев 45. Георги Томалевски 46. Гуменки за рожден ден 47. Симеон Радев 48.
към текста >>
19.
ІІІ.56. ЧУВАЛ БРАШНО ЗА КОМУНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и
захар
, и ги изпратил.
А по този въпрос Учителят е говорил в беседите си, но кой да ги прочете и кой да ги изпълни. Освен това, никой дори и не Го пита, дали трябва да правят комуни. Решават си сами - правят си сами и накрая искат помощи, за да им се запази комуната. Никола Гръблев е офицер в гарнизона в град Варна. Получил писмо от комунарите и решил да им помогне.
Започнал да пуска в градска отпуска повече войници и от полагаемата им се храна напълнил няколко чувала: един с брашно, друг с боб, трети с ориз и
захар
, и ги изпратил.
Спасил от глад комунарите и спасил комуната да не се разтури. Но това траяло само един-два месеца. Отново получава писмо за помощ. Той решава отново да им помогне. Но същият момент получава вест от Учителя, да се яви при Него в София.
към текста >>
20.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа
Захари
Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр.
През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей.
Родът по майчина линия на автора произхожда от основателите на Самоковската иконописна школа
Захари
Доспевски - 1834 г., като неговата дъщеря Ефтимица се оженва за Гавраил Танев Гидиков, работещ като книгоиздател в гр.
Пловдив и от брака им се ражда Иванка в 1886 г., която бива изпратена в Робърт Колеж в Цариград, а по-късно издава първия англо-български разговорник през 1904/1905 г. След брака на Иванка с Велю и раждането на първият им син Гавраил/Галилей - автора на книгата, то семейството остава да живее в гр. Одрин. Балканската война и освобождението на гр. Одрин на 13 март 1913 г. ги заварва в същия град.
към текста >>
21.
3.17. Д-р Стефан Кадиев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е
захарта
!
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега покойник - д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя. Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева.
И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е
захарта
!
" Понеже сервираха чай. Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар. Това беше неговият отговор. Аз гледам и се притеснявам. Вторият случай: към края на II-та Световна война, той беше военен лекар, полковник по чин и решил да посети Учителя.
към текста >>
Учителят не отговаря с думи, обаче взема
захарницата
, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина
захар
.
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега покойник - д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя. Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева. И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е захарта! " Понеже сервираха чай.
Учителят не отговаря с думи, обаче взема
захарницата
, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина
захар
.
Това беше неговият отговор. Аз гледам и се притеснявам. Вторият случай: към края на II-та Световна война, той беше военен лекар, полковник по чин и решил да посети Учителя. Като отива при Учителя, Учителят го приема и го пита: „Кое е най-важното на лекаря, когато отиде при пациента? " И той му казва: „Да провери температурата". „Не".
към текста >>
22.
3.42. Мария - Захарната
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
42. Мария -
Захарната
Сестра Мария я наричаха "
захарната
", защото живееше в квартала на
Захарна
фабрика.
42. Мария -
Захарната
Сестра Мария я наричаха "
захарната
", защото живееше в квартала на
Захарна
фабрика.
И такава предана, тази душа тръгва още в три часа през нощта, за да дойде на беседа на Изгрева в пет часа. Един интересен случай зная, ми го е разказала Катя Грива. Тя присъствала при този случай. Идва тя от града и Учителят слизал по стълбата, и тя го поздравява, а Катя Грива стои встрани. Мария поздравява Учителя, целува Му ръка.
към текста >>
Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към
захарната
фабрика и съм разговарял с нея.
А с другата ръка вади пет лева и Му казва: „Учителю, това е за Господа". Учителят слага парите в джоба, взима геврека, започва да го разчупва, яде и почва да се качва нагоре по стълбата." А тогава пет лева беше много малка сума. Дала за Господа, колкото е имала. Тя е била перачка, перяла някъде в някоя болница, или не мога да кажа точно къде. Но съм я посещавал, когато беше в дълбока старост.
Тя живееше в една схлупена къщичка, там, към
захарната
фабрика и съм разговарял с нея.
Беше скромен, беден човек, но бе вярна по дух на Учителя. „Човек е малко същество, но е проявление на Бога. Зад човека стои Бог". (Учителят)
към текста >>
23.
3.59. Божествената партия
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап.
Захариев
.
А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г. аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от Лозенец, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер. И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев".
На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап.
Захариев
.
Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап. Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре". „Обаче аз довечера веднага ще донеса декларацията за приемане в ОФ на майка ви вкъщи".
към текста >>
Захариев
да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре".
" И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев". На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната. Той стана сериозен и ми казва: „Вижте какво, ако ми обещаете, че ще влезете в Единната организация на ОФ, ще отидете тогава в участъка, където Ви викат и ще кажете: „Ако имате нещо да ме питате мене, изпраща ме кап.
Захариев
да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре".
„Обаче аз довечера веднага ще донеса декларацията за приемане в ОФ на майка ви вкъщи". Той е квартален и знае всичкото. „Добре", рекох. И аз отидох там в подучастъка, където ме викат, подадох там повиквателната и му казах, че кап. Захариев ме изпраща да ви кажа, ако имате нещо да питате по отношение повиквателната, питайте го него, той ще обясни.
към текста >>
Захариев
ме изпраща да ви кажа, ако имате нещо да питате по отношение повиквателната, питайте го него, той ще обясни.
Захариев да Ви кажа, тогава питайте го него, каквото имате да питате мен." И аз му казах: „Добре". „Обаче аз довечера веднага ще донеса декларацията за приемане в ОФ на майка ви вкъщи". Той е квартален и знае всичкото. „Добре", рекох. И аз отидох там в подучастъка, където ме викат, подадох там повиквателната и му казах, че кап.
Захариев
ме изпраща да ви кажа, ако имате нещо да питате по отношение повиквателната, питайте го него, той ще обясни.
„Добре" - каза -"свободни сте" и се връщам. Но аз, когато отивах за участъка и когато се връщах, когато дойде ред да бъда приет в Единнната ОФ, аз реших, че ще говоря така, за да не ме приемат, да не бъда приет. И наистина, като се върнах вкъщи, майка ми, мир и светлина на душата й, ми казва: „Капитанът донесе декларацията, сега кои да бъдат гаранти? " Трябвало двама души гаранти. И аз казвам, нека едната да бъде една учителка по френски, в партера живееше.
към текста >>
24.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария
Захарната
.
Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител. А с нашия Учител така ли беше? Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна, каквато ядяха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят.
Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария
Захарната
.
Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата.
към текста >>
25.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Запознах се с едно девойче, което се наричаше Димитрина
Захариева
, но искаше да се нарича Деметра.
44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА Когато се завърнах от Полша, имах една необикновена връзка.
Запознах се с едно девойче, което се наричаше Димитрина
Захариева
, но искаше да се нарича Деметра.
Беше едно русо, симпатично, енергично момиче, което се движеше около Учителя. Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене.
към текста >>
26.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Най-важният сътрудник в България бе Димитрина
Захариева
(Деметра).
Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин. Уводът бе направен от Маршосо, биолог - преподавател в Сорбоната.
Най-важният сътрудник в България бе Димитрина
Захариева
(Деметра).
Аз разказах за нея. Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше. Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове.
към текста >>
27.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Мария -
захарната
- 269 43.
Теофана Савова - 265 38. фотографът Васко Искренов - 266 39. френската палатка - 266 40. Македонци на Изгрева - 267 41. Трифон Кунев - 268 42.
Мария -
захарната
- 269 43.
Пътят за Латвия е свободен - 270 44. Борис Рогев - 270 45. Георги Томалевски - 272 46. Гуменки за рожден ден - 273 47. Симеон Радев - 273 48.
към текста >>
28.
43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Постепенно при него идвали селяни и граждани и изкупили меда понеже на пазара тази година е имало много малко
захар
, била слаба реколтата от
захарно
цвекло и тръстика, от които са правели
захарта
.
Ако искаш да ти пълнят питите с мед ще оставиш и ще нарочиш 10 кошера да работят за Господа". Братът пчелар отишъл у дома, огледал кошерите, посочил ги с ръка и с пръст и ги •нарочил, че тези 10 кошера ще работят за Господа. Тази година пчелите наб-оали много, ама много мед, едвам успял да го прибере. Дори купил празни тенекии допълнително и всичко напълнил. Есента започнал да ги продава, но преди това отделил меда от наречените 10 кошера за Господа в 10 пълни -енекии.
Постепенно при него идвали селяни и граждани и изкупили меда понеже на пазара тази година е имало много малко
захар
, била слаба реколтата от
захарно
цвекло и тръстика, от които са правели
захарта
.
Продал всички -енекии и останали 10-те. Като ги гледал така дожаляло му, досвидяло му за тях. Умувал, умувал па си рекъл: „Господ не яде мед". И понеже Господ не яде мед взел, че продал и тези 10 тенекии с мед. Напълнил си кесията си пари.
към текста >>
29.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Сто мухи може да нахраниш с една бучка
захар
, но един слон ти трябва шест крини жито.
Бедният човек пък, който няма нищо всякога е готов да даде угощение. Ти понякога имаш желание да получиш шест. Смяташ, че е възможно. Възможно е, защо не. Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може.
Сто мухи може да нахраниш с една бучка
захар
, но един слон ти трябва шест крини жито.
Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него. Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една скала няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее. След това се отдалечил.
към текста >>
Идеш да си купиш
захар
и като се върнеш, провериш дали ти е дал точно.
Така се родил у него стремеж. Та всякога идва една такава идея, за да се напише противоположната на нея. Когато двама души се обичат те трябва да имат абсолютно доверие и двамата един на друг, иначе се раждат такива отношения на противопоставяне. По какво хората обикновено съдят дали ги обичаш или не? Например, имаш приятел бакалин.
Идеш да си купиш
захар
и като се върнеш, провериш дали ти е дал точно.
Ако ти е дал десет грама ексик ще си кажеш: „Язък, не ми е приятел". А ако ти даде десет грама повече, ще се зарадваш, ще кажеш: „Приятел ми е". Трябва да учим сега да учите. Някой пък човек има нужда от насърчение. Човек трябва да се яви спокойно на изпит, защото страхът парализира мисълта.
към текста >>
30.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Туря се една бучка
захар
в устата на тялото и човек нищо не казва.
А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка
захар
в устата на тялото и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>
Но туря се една бучка
захар
в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е
захар
".
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка
захар
в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е
захар
".
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
към текста >>
31.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Туря се една бучка
захар
в устата на тялото и човек нищо не казва.
А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка
захар
в устата на тялото и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>
Но туря се една бучка
захар
в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е
захар
".
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка
захар
в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е
захар
".
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
към текста >>
32.
229. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 5
Следващите секунди на поляната се задава Мария
Захарната
.
Сестрата е огорчена, но Катя настоява: „Парите дайте на друг". Разделят се и Катя се запътва към своята барака. По едно време пред бараката среща случайно Учителя и той като я вижда веднага си обръща гърба и бил строг. Вместо лицето му Катя вижда как Учителят изведнъж си обръща гърба и стои на един метър от нея. Не желае да разговаря с нея и не й обръща никакво внимание.
Следващите секунди на поляната се задава Мария
Захарната
.
Тя идва от града. Беше нисичка, с една много голяма гуша на врата, беше уродлива и едвам можехме да я гледаме. В едната си ръка носи един смачкан геврек, а в другата пет лева - точно колкото струваше един трамваен билет. Обръща се към Учителя: „Учителю, това е за Господа". Учителят така я погледнал хубаво, с такова внимание, че дава нещо за Господа, а Катя стои на два.
към текста >>
33.
251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Мекиците бяха топли, издаваха мирис на току-що опържени мекици поръсени отгоре с пудра
захар
, така съблазнителни, че сами те подканяха да бъдат излапани веднага.
Веднъж бяхме няколко човека - Савка, Паша и аз. По едно време от долу от кухнята донасят на Учителя една чиния пълна с мекици. Някои от дежурните бяха решили, че на Учителя трябва да му се поднесат мекици в знак на добро зачитане от дежурните и в знак на уважение към него. Учителят приемаше такива жестове, но винаги си служеше с тях за предметно обучение на всички, както на онези, които поднасяха така и на онези, които получаваха. А на Рила всички имахме голям апетит - свеж въздух и повече движение.
Мекиците бяха топли, издаваха мирис на току-що опържени мекици поръсени отгоре с пудра
захар
, така съблазнителни, че сами те подканяха да бъдат излапани веднага.
Чинията се връчва на Учителя, а той я поема тържествено й още по-тържествено я поднася на Савка и Паша с такъв жест, за да се види, че това е само за тях. Те поеха чинията двете, като я държаха едновременно с четирите си ръце, положиха я на скамейчицата, седнаха една от едната страна, а другата от другата страна и се нахвърлиха веднага върху мекиците и ги изядоха за минути. Аз стоях и мълчах. Те не ме помолиха да седна при тях и да опитам поне парче или пък някоя цяла мекица. Мекиците свършиха.
към текста >>
34.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна
Захариева
- 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г.
тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна
Захариева
- 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напред-назад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше.
към текста >>
35.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна
Захариева
- 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Там се пиянстваше, вдигаше се врява, носеше се мирис на кебапчета и точно под носа на Учителя. Така че за всяко непослушание се получаваха големи неуредици. Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г.
тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна
Захариева
- 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м.
Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис. Трябваше да се построи клозет, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от клозета без дори да платят за мястото и за труда. Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напредназад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше.
към текста >>
36.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI
,
,
ТОМ 6
Захари
Желев - Казанлък. 2.
99 Снимка № 5. Учителят Дънов в Русе. Виж том VI, стр. 702. Снимка № 6. Първите ръководители на Братствата в България, 1919: 1.
Захари
Желев - Казанлък. 2.
Манол Иванов - Варна. 3. Панайот Ковачев - Стара Загора. 4. Иван Дивитаков - Търново. 5. Димитър Добрев - Сливен. 6. Тодор Стоименов - София. 7.
към текста >>
37.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти:
захар
, ориз, картофи, лук и др., че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство.
Както от после разбрах, това ставало почти всяка година. И наистина, всеки който е имал възможност да остане след събора да прекара 30-40 дни при Учителя, под неговата благодатна аура помни това през целия си живот и пожелава това вечно да се повтаря. Брат Константин Иларионов ми предаде ключа и аз се настаних там, като домакин. Уговорих през хубавите дни да отивам да се храня у тях. Но понякога, когато валеше, а особено през зимата, когато падна сняг много рядко отивах.
В колибата имаше останали от събора толкова много продукти:
захар
, ориз, картофи, лук и др., че можеше да се изхрани не един човек, а дори едно многочленно семейство.
Зимата не закъсня да ме споходи. Падна дебел сняг и аз бях принуден да не излизам никъде. Бях запасен с дърва и прекарвах в стаята почти със седмици. Аз не бях свикнал на заседнал живот, но обстоятелствата ми наложиха. Реших да използувам времето най-рационално - за духовна работа: четене, свирене, размишление.
към текста >>
38.
22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Извадихме го и го предадохме на
Захарната
фабрика в Горна Оряховица.
А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото.
Извадихме го и го предадохме на
Захарната
фабрика в Горна Оряховица.
Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох.
към текста >>
Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на
Захарната
фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи.
Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева.
Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на
Захарната
фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи.
Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин.
към текста >>
Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в
захарната
фабрика.
„Аз за себе си приемам вашето предложение и се, надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта Ще дойдем 5-6 души." „Добре, утре ще ви чакам", каза шефът. „Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? " „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега." След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден.
Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в
захарната
фабрика.
На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джкминица (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра'североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането.
към текста >>
39.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в
Захарната
фабрика, която е на около 5 километра от с. Арбанаси.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ На края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя бяха освободени и се върнаха в Арбанаси.
Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в
Захарната
фабрика, която е на около 5 километра от с. Арбанаси.
Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 година. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни.
към текста >>
40.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от
Захарната
фабрика.
25. КОМУНАТА СЕ РАЗТУРЯ Зимата на 1925/26 година горе-долу изкарахме добре, понеже все още имахме пари от
Захарната
фабрика.
Но през пролетта и лятото пак закъсахме и пак започнахме да търсим царевица в заем за качамак. През лятото получихме 1000 килограма ечемик, изпратен от Гръблев от Делиорман, където той беше на служба като граничен офицер. Приятелите си внушиха, че причините за неуспеха в комуната се дължат на обстоятелството, че са приети в комуната стари хора, т.е. моите родители и ако си отидат, работите ще потръгнат. Добре. Но те не вземаха под внимание, че тия стари хора си продадоха имота в Стара Загора.
към текста >>
41.
26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Захарчук
(началникът на пожарната охрана) със своята бригада денонощно се бореше с водната стихия, която от ден на ден вземаше застрашителни размери.
С една дума стопанския живот в столицата замря. А ние не бяхме започнали работа - без един спечелен лев! Наложи се както и миналата година пак да се отнесем до Бертоли за заем: за фураж на конете, за наем на помещението, за храна на нас и др. Бертоли отпущаше исканите заеми, но този път благосклонно, като виждаше, че вината не е в нас и с готовност ни помагаше да излезем от безизходното положение. Поради проливния дъжд квартал „Подуяне" бе наводнен.
Захарчук
(началникът на пожарната охрана) със своята бригада денонощно се бореше с водната стихия, която от ден на ден вземаше застрашителни размери.
Бяха наводнени много изби, сутерени и ниски къщи в това число и нашия сутерен. Сутрин, като се събуждахме, виждахме водата стигнала до пружината на леглото. Всяка сутрин изхвърляхме по 150 кофи вода. На следващия ден пак същото се повтаряше. Влагата така ни успиваше, че имаше опасност да се разболеем.
към текста >>
42.
31. НЕСПОЛУКИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
31. НЕСПОЛУКИ През есента на същата година (1928) почина шефът на
Захарната
фабрика и ние вече нямахме достъп за работа там.
31. НЕСПОЛУКИ През есента на същата година (1928) почина шефът на
Захарната
фабрика и ние вече нямахме достъп за работа там.
Заместникът му Никифоров не ме обичаше, тъй като шефът винаги предпочиташе моите хора за работа и в повечето случаи - моето мнение за меродавно, а отхвърляше неговото. Сега той вече не ни приемаше на работа. Затова Марин остана с конетe да гледа полската работа в Арбанаси, а ние с тати отидохме да работим в печатницата на чичо Слави в Нова Загора. През зимата случайно се запознах с една студентка от Физикоматематическия факултет при Софийския университет - Йорданка Неделчева. Тя ползуваше своята зимна ваканция.
към текста >>
43.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Те там са били с
Захари
Желев и още няколко души в Казанлък, но подробности не зная как са се запознали.
Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха. Трябваше да му докаже небето, че това не е работа за него и така се оправи работата. Но се забърка друга, защото бяха му дали братски пари към 500 000 лв. от София да ги пази, а той с тях купи свине и не можа да ги върне. Чичо ми Никола той още по-рано се е запознал с Учението.
Те там са били с
Захари
Желев и още няколко души в Казанлък, но подробности не зная как са се запознали.
Чичо ми имаше печатница в Казанлък където са били печатани много беседи, но кои точно не зная. До печатницата имаше салон доста голям и чичо Никола беше ръководител в Казанлък. В салона се събирахме по 50-60 души. Там имахме спявки и изобщо имахме хубав живот и добри условия за работа. Панайот Ковачев беше интелигентен и знаеше добре руски език.
към текста >>
Бати отиде после да работи в
Захарната
фабрика,но аз останах да работя земеделие.
Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница. Учителят предвиждаше накъде ще отиде работата, но оставяше да си направим опита. Ние направихме опита и се свърши цялата работа.
Бати отиде после да работи в
Захарната
фабрика,но аз останах да работя земеделие.
Не можех да оставя работата. Всички тия работи ние общо с брат ми ги преживяхме. И в София, и в Арбанаси и другаде. Изпита беше общ. Гена Папазова беше много ревностна сестра.
към текста >>
В Казанлък имаше солидни хора като чичо Никола,
Захари
Желев, д-р Дуков.
Срещу един шиник зеле, един шиник жито. Та тогава с песните продадохме зелето. Панайот Ковачев е бил много представителен и като ръководител и също като организатор. Единадесет години работих в печатницата и после във вакуумната фабрика в картонажния отдел до 1947 г. След това отидох в с. Главница.
В Казанлък имаше солидни хора като чичо Никола,
Захари
Желев, д-р Дуков.
Синът на Захари - Васко беше също хубав човек. Той пишеше хубави работи. Стефанка, дъщеря му пък беше асистентка в университета. Като млади още в Стара Загора като се събирахме веднъж бяхме 19 души младежи. Говорехме си кой го е страх, кой не го е страх и т.н.
към текста >>
Синът на
Захари
- Васко беше също хубав човек.
Та тогава с песните продадохме зелето. Панайот Ковачев е бил много представителен и като ръководител и също като организатор. Единадесет години работих в печатницата и после във вакуумната фабрика в картонажния отдел до 1947 г. След това отидох в с. Главница. В Казанлък имаше солидни хора като чичо Никола, Захари Желев, д-р Дуков.
Синът на
Захари
- Васко беше също хубав човек.
Той пишеше хубави работи. Стефанка, дъщеря му пък беше асистентка в университета. Като млади още в Стара Загора като се събирахме веднъж бяхме 19 души младежи. Говорехме си кой го е страх, кой не го е страх и т.н. Нали Учителят поставяше задачи да ходят на Витоша нощем и т.н.
към текста >>
44.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито
захар
.
След малко Учителят се обръща към Неделчо Попов и Му казва нещо, а той написва думите на бележка и я предаде на домакинята Люба Славянска. Тя я прочете и се смути от съдържанието й: „Учителят остава тук на вечеря. Приготви вечерята". После стана и се запъти към кухнята, а аз тръгнах след нея. Разбрах съдържанието на бележката, която бе дадена за Люба и започнах да й помагам.
Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито
захар
.
Аз се разтичах, събрах от съседните бараки столове и в мен прозвуча същия глас: „Питата кашкавал от мандрата на Бузлуджа е за този случай". Чаят бе готов, аз носех от Габрово чай, захар, курабии и сладкиши и сервирахме на масата. След обичайната молитва всички пият чай, хапват си от курабиите, сладкишите, които бях правила в Габрово и посягаха към парченцата кашкавал. Аз стоях права до масата, до моят празен стол, който никой не зае тая вечер, не седнах и аз върху него, защото имах чувството, че Учителят е на гости при мен. След малко виждам, за моя голяма изненада, че Учителят яде само от питката кашкавал и с усмивка ме поглежда.
към текста >>
Чаят бе готов, аз носех от Габрово чай,
захар
, курабии и сладкиши и сервирахме на масата.
Приготви вечерята". После стана и се запъти към кухнята, а аз тръгнах след нея. Разбрах съдържанието на бележката, която бе дадена за Люба и започнах да й помагам. Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито захар. Аз се разтичах, събрах от съседните бараки столове и в мен прозвуча същия глас: „Питата кашкавал от мандрата на Бузлуджа е за този случай".
Чаят бе готов, аз носех от Габрово чай,
захар
, курабии и сладкиши и сервирахме на масата.
След обичайната молитва всички пият чай, хапват си от курабиите, сладкишите, които бях правила в Габрово и посягаха към парченцата кашкавал. Аз стоях права до масата, до моят празен стол, който никой не зае тая вечер, не седнах и аз върху него, защото имах чувството, че Учителят е на гости при мен. След малко виждам, за моя голяма изненада, че Учителят яде само от питката кашкавал и с усмивка ме поглежда. Протегне с ръка, вземе си парченце от кашкавала и ме погледне, после се усмихне и така с усмивка го хапне. И това прави така всеки път, когато хапва от кашкавала.
към текста >>
45.
34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Захар
си носехме в раницата.
При едно такова изкачване отсядахме на терасата при вътрешното езеро, което е под връх Чадър тепе. Направихме от клекове ограда, за да се пазим от вятъра. Накладохме голям огън, нали имаше клекове и насядахме около него да се топлим. Чайниците за гореща вода завряха. Всеки си носеше канче, поднасяхме го на дежурния по чайници, наливаше ни и пиехме до насита гореща вода.
Захар
си носехме в раницата.
Аз бях седнала до Учителя, заметнат с пелерина. Чух гласа Му: „Утре ще отидем на връх Мусала". Пяхме около огъня, дойде време от умората да задремем всички около огъня. Беше късна нощ. Аз още не бях'заспала.
към текста >>
46.
14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка
захар
, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката
захар
.
Имаше лек за всяка болест. Ето имаше една много важна билка и ако я бях запомнил, нямаше да гладувам по-късно, а може би щях да стана най-богатия човек в България. Той вареше от едни билки една смес, като миризмата беше (наподобяваше) ту на мента, ту на лавандула и издаваше медицинска миризма като че ли си в аптека. Напълни тази смес в 2 - 3 шишенца и ги вареше много. Спомням си, че майките пристигаха, млякото им спряло, държи на ръцете си кърмачето, а то реве, пищи, та се дере.
Баща ми извади едно шишенце, после вземе бучка
захар
, капне 2 - 3 капки от шишето и го даде да смучи пред него майката бучката
захар
.
След малко тя каже о-ох и изведнъж й прекъсне страданието, отпусне се и й стане хубаво. Кърмата идваше и напълваше гърдата, после я поднасяше на гладното дете, то сучеше и след това заспиваше. Няма плач, няма рев, но сега пък плаче майката от благодарност. Ето, това не запомних с какви билки лекуваше баща ми. А помнех колко талиги с коне се пълнеше ежедневно дворът на църквата.
към текста >>
47.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Много още неща мога да си спомня от Княжево, от живота ни прекаран там със съученички и други приятели, с Лиляна
Захариева
, също моя съученичка, с която до днес сме много добри приятелки.
Много черто отивахме там цялата фамилия на вечеря и заемахме една голяма маса. Всички ни познаваха и казваха: „Печеникови идват на вечеря! " Слушахме хубава музика и помня Марива Рел и песента на славейчето. Това не мога да забравя, чудно ми действуваше - на флейта. Незабравими бяха тия вечери.
Много още неща мога да си спомня от Княжево, от живота ни прекаран там със съученички и други приятели, с Лиляна
Захариева
, също моя съученичка, с която до днес сме много добри приятелки.
С нея често ходехме в гората. След Княжево отидохме у Колчакови, някъде към Павлово, Там имаше градина. А Славчо имаше едно соколче, което си го отглеждаше и което кацаше на рамото му и като му свирне соколчето кацаше на неговото рамо. Той беше поставил една дъска на едно дърво и нарязваше месо на малки парченца и го хранеше. От там отидохме на спирка „Разгеле", така се казваше спирка „Павлово".
към текста >>
48.
13. МОМИНСКИ ПРЕМЕЖДИЯ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Баща ми по това време замина за Цариград като предсавител на
Захарна
фабрика „Балакчиев и Бераха".
След това отидохме в Подуяне на ул. „В. Петлешков". Тук се научихме със сестра ми Милка да караме колело. Тя падна тогава в краката на един кон и беше дълго време с една издължена брада. Аз се научих да карам без никакви особености.
Баща ми по това време замина за Цариград като предсавител на
Захарна
фабрика „Балакчиев и Бераха".
Чудни мостри имаше в куфара му и ние само ги опитвахме. На Великден, но на велики четвъртък, доколкото си спомням през 1928 г. бяхме в кухнята със Сашка да меси козунаци. Те втасваха и докато втасваха ние с Милка плетяхме нейна кувертюра, от едни парчета. По едно време бримките започнаха да излизат и ние не можехме да ги хванем.
към текста >>
49.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Една есен бяха повикали Кинчето в Кърджали да гледа жена му, която имала
захарна
болест, а била забременяла.
Сетне купува той място на Изгрева до Стоянка Илиева. А Кинчето купи една барака от Иван Антонов, защото последният е бил близък със Стоил Стефанов, който бил направил нова барака до гората, където Иван Антонов се преместил да живее, като Стоил Стефанов щял да приспива, когато идва на Изгрева. Идваше той на Изгрева, аз го познавах. Та Антов вече имаше една връзка с Кинчето, а тя имаше чичо в Кърджали. Чичо й бил народен представител.
Една есен бяха повикали Кинчето в Кърджали да гледа жена му, която имала
захарна
болест, а била забременяла.
Добре, но жената родила мъртво дете и Кинчето стояла още известно време докато се съвземе жената и след това се върнала на Изгрева. Но къде да отиде, палатката й е до нас. Зимата започвала вече и къде да отиде, тя дойде у нас. И макар че бяхме на тясно тя прекара зимата у нас. Тя ходеше да шие по къщите и си спести малко пари, с които купи бараката на Иван Антонов.
към текста >>
50.
ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО
,
Иван Сечанов
,
ТОМ 6
Виковете бяха на три сестри - Веса Козарева, Димитринка
Захариева
и Маргарита Мечева.
Бях дори задрямал. По едно време чувам силни викове на жени. Скачам веднага и поглеждам от къде идват виковете. Те идеха откъм салона. Аз изтичах да видя какво става.
Виковете бяха на три сестри - Веса Козарева, Димитринка
Захариева
и Маргарита Мечева.
Двама високи и силни, едри мъже се бяха нахвърлили върху Учителя, който беше облечен в бял костюм и удряха с железни боксове. На мен така ми се видя. А тези боксове тогава се продаваха по сергиите на пазаря и представляваха един пръстен, на който имаше някаква фигура, хем да се вижда фигурата, хем да е изпъкнала, че като удряш с нея да представлява твърд предмет. На мен ми се стори, че Учителят Го удряха с такива железни боксове. От главата и лицето на Учителя течеше кръв по белия костюм.
към текста >>
51.
8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка
Захариева
.
Учителят се беше евакуирал в с. Мърчаево, а аз с децата се евакуирах в нашето село. Много приятели се бяха евакуирали в Мърчаево - Весела Несторова, Галилей Зеличков, Йорданка Жекова, Балтова и много други. Но тогава от нашето село до Мърчаево нямаше никакъв превоз. Обаче Емил имаше един познат шофьор, който караше линейка и който ми казваше: „Когато поискаш, като отивам до Банки мога да те вземам с линейката и пак да те връщам".
Та аз благодарение на тоя шофьор отивах понякога в Мърчаево, пък понякога оставах там по някой и друг ден като приспивах у брат Пешо, при когото бяха настанени сестра Балтова и сестра Димитринка
Захариева
.
Трябва да отбележа, че когато бях на село през това време майка ми гледаше повече децата, а аз често си посвирвах с китарата, а роднините викаха на мама: „Ти гледаш децата на Гита, а пък тя си свири на китара! " А майка ми им отговаряше: „Ех, какво ви е на вас като й гледам децата, нали и вие сте дошли тук да ви гледам? " А те й казваха: „Тя ходи с китарата при едни занесени дъновисти! " А пък майка ми им казваше: „Войника с пушката, пък тя с китарата, а на вас какво ви става? " Така, когато отидох веднъж с китарата у брат Темелко, там тъкмо се бяха нахранили.
към текста >>
52.
10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Понякога той ми даваше по малко
захар
и казваше: „За децата".
А при мене, макар и да беше тясно, но живееше една рускиня на име Вария. Тя беше приятелка на капитана. След време тя беше изтеглена в СССР, където роди дете. Кина: Аз четях за изпити и понеже при Гита беше много тясно и шумно кап. Шпак ми даваше ключа от стаята си у Стефови, за да мога да чета там.
Понякога той ми даваше по малко
захар
и казваше: „За децата".
От него имам подарък един немско-руски речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките. Йоанна: Ние знаем за една Варя, която е отседнала при нас и тоя кап. Шпак, за когато аз имам някакви далечни спомени, че той много ме обичаше и ми викаше „кнопка", което значи габърче или не зная какво и не харесваше другите. Той казваше, че ще вземе една клечка кибрит и ще запали целия Изгрев, но ще остави само „Кнопката". Но той отишъл веднъж при Учителя и като се върнал е казал това: „Ваший Учитель, самий мудрий на земном шаре".
към текста >>
53.
1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Там постъпил в
Захарната
фабрика.
Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа. А по това време се обявяват Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е вземал участие и на руския фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт. Демобилизирал се е в Кюстендил от Първата световна война и стигнал до Русе. В Русе имал братовчед.
Там постъпил в
Захарната
фабрика.
Като спечелил малко пари отворил тютюнева лавка и кафене. Работил е и в Тухлената фабрика в Русе. По това време братовчедката ни Димка Попова се били преместили от Силистра и живеели в Русе. Той често ги навестявал. А Димка Попова живеела в съседство с Тодор Ковачев и Руска Ковачева, които били от Търговище.
към текста >>
54.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
От една леля, която се беше поминала -
Захарка
получих една застраховка, която майка ми случайно откри в документите на вуйчо ми Калю.
Потърсих я и тя ми помогна да постъпя на работа. Като се пенсионирах имах право да работя три месеца в годината и аз замествах в това предприятие, където работеше тя. Там получих редовна заплата и премия за трите месеца. След това работих още две години по три месеца. От Русе получих също премиални за минало време в Параходство „Българско речно плаване".
От една леля, която се беше поминала -
Захарка
получих една застраховка, която майка ми случайно откри в документите на вуйчо ми Калю.
И тъй парично аз можах да посрещна разходите си. Като отидох вече окончателно в София да живея леля ми направи доброволно завещание на нейната половина от къщата, защото беше много болна. Аз изобщо не бях мислила за това. И тъй тя направи това завещание докато можеше да ходи и след това постепенно остана на легло. За известно време беше дошла и другата ми леля Бонка при нея, но после отиде в старчески дом.
към текста >>
55.
2. ПРЕМЕЖДИЯ С ДЕЦА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
тогава дойде сестра ми
Захарка
при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят.
Моментално му натиснах езика и той повърна изгълтаната вода. По такъв начин го спасих от удавяне. Като че някой ме накара така да направя. При раждането и на двете си деца много съм теглила - понеже съм била анемична. Когато да се роди второто ми дете Стефан на 2.11.1937 г.
тогава дойде сестра ми
Захарка
при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят.
А тия мъже искаха да им се готви. Та сестра ми Захарка от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката. Захарка пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето. Захарка беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас. Като дойде тя започна да ми вари моркови.
към текста >>
Та сестра ми
Захарка
от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката.
Като че някой ме накара така да направя. При раждането и на двете си деца много съм теглила - понеже съм била анемична. Когато да се роди второто ми дете Стефан на 2.11.1937 г. тогава дойде сестра ми Захарка при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят. А тия мъже искаха да им се готви.
Та сестра ми
Захарка
от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката.
Захарка пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето. Захарка беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас. Като дойде тя започна да ми вари моркови. Изпивах водата, а самите моркови изпържваше малко и така ги употребявах. Тогава разбрах колко са полезни морковите.
към текста >>
Захарка
пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето.
При раждането и на двете си деца много съм теглила - понеже съм била анемична. Когато да се роди второто ми дете Стефан на 2.11.1937 г. тогава дойде сестра ми Захарка при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят. А тия мъже искаха да им се готви. Та сестра ми Захарка от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката.
Захарка
пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето.
Захарка беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас. Като дойде тя започна да ми вари моркови. Изпивах водата, а самите моркови изпържваше малко и така ги употребявах. Тогава разбрах колко са полезни морковите. Захарка работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде Захарка при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца.
към текста >>
Захарка
беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас.
Когато да се роди второто ми дете Стефан на 2.11.1937 г. тогава дойде сестра ми Захарка при мене, защото свекърва ми беше починала и девера ми беше напуснал 5-ти клас в Търговище и дойде на работа при Васил, да учи занаят. А тия мъже искаха да им се готви. Та сестра ми Захарка от една страна да ми помогне в домакинството, а от друга да промени малко обстановката. Захарка пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето.
Захарка
беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас.
Като дойде тя започна да ми вари моркови. Изпивах водата, а самите моркови изпържваше малко и така ги употребявах. Тогава разбрах колко са полезни морковите. Захарка работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде Захарка при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца. Тя стоя при нас цялото лято до есента, когато зрееха плодовете.
към текста >>
Захарка
работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде
Захарка
при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца.
Захарка пое изцяло домакинството, а аз се занимавах само със детето. Захарка беше останала вдовица, тъй че можеше да дойде при нас. Като дойде тя започна да ми вари моркови. Изпивах водата, а самите моркови изпържваше малко и така ги употребявах. Тогава разбрах колко са полезни морковите.
Захарка
работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде
Захарка
при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца.
Тя стоя при нас цялото лято до есента, когато зрееха плодовете. Река Струма минаваше извън фабричния район. Тя беше силна река. Веднъж Захарка като гледала казала, че зад реката се виждат дърветата в далечината. „Хайде да идем да видим какви са тия дървета!
към текста >>
Веднъж
Захарка
като гледала казала, че зад реката се виждат дърветата в далечината.
Тогава разбрах колко са полезни морковите. Захарка работела при един аптекар в Търговище и от там се беше научила така да ги приготвя, Когато дойде Захарка при нас в Кочериново Стефан беше вече на три месеца. Тя стоя при нас цялото лято до есента, когато зрееха плодовете. Река Струма минаваше извън фабричния район. Тя беше силна река.
Веднъж
Захарка
като гледала казала, че зад реката се виждат дърветата в далечината.
„Хайде да идем да видим какви са тия дървета! ", каза тя. А ние сме се разхождали край реката с Васил и той е преминавал през нея, но аз не смеех, защото се страхувах да не ме завлече водата. Захарка беше силна и здрава и премина отвът реката. А там имало ниви и много крушови дървета.
към текста >>
Захарка
беше силна и здрава и премина отвът реката.
Тя беше силна река. Веднъж Захарка като гледала казала, че зад реката се виждат дърветата в далечината. „Хайде да идем да видим какви са тия дървета! ", каза тя. А ние сме се разхождали край реката с Васил и той е преминавал през нея, но аз не смеех, защото се страхувах да не ме завлече водата.
Захарка
беше силна и здрава и премина отвът реката.
А там имало ниви и много крушови дървета. Та отидоха и донесоха много круши. А крушите бяха много хубави. И така донесоха на няколко пъти и тия круши много ми помогнаха да се закрепя здравословно. В Кочериново стояхме до 1939 година.
към текста >>
56.
3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА
,
Марийка Харизанова
,
ТОМ 6
Те носеха много
захар
и по пътя се подкрепяха със
захар
та даваха и на нас.
А то били цели пет часа път. Исках да имам представа какво представлява лагера на Рила. Васил ми купи едни нови сандали, взехме малко провизии и някоя и друга дреха и тръгнахме. Вечерта пренощувахме в манастира и сутринта тръгнахме за езерата. Като вървяхме по пътя ни настигнаха три момчета от Варна.
Те носеха много
захар
и по пътя се подкрепяха със
захар
та даваха и на нас.
А пък Васил не е знаел или беше забравил, че на такъв път човек трябва да има нещо сладко, да се подкрепя. Така с тая компания пътя мина неусетно. Като пристигнахме на езерата, там ни посрещна едно дете черно като циганче, с обелен нос, а това беше Марийка Марашлиева. Но изненадата ни беше голяма. Учителят Го нямаше.
към текста >>
57.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и
захар
, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска.
Веднъж не се стърпях и го попитах: „А бе, Велко, всички си носим хляб, сирене и
захар
, а ти винаги носиш толкова много кашкавал и после го връщаш".
А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем". Останах изненадана от отговора му. Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се. От следващата неделя аз започнах да нося храна за две закуски.
към текста >>
58.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Дайте му и малко
захар
около едно кило.
Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария.
Дайте му и малко
захар
около едно кило.
Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте.
към текста >>
59.
19. Приготовлението
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Един ден брат
Захариев
поканил Учителя на вечеря у тях и във време на вечерята казал: „Учителю, имам едно желание, ако обичате, преди да си замина така един ден, преди да си замина да ме предупредите, да се подготвя за заминаването“.
19. ПРИГОТОВЛЕНИЕТО Имаше едно семейство. Той с неговата другарка често идваха на Изгрева с тъмни очила, водеха се, щото със зрението не бяха добре.
Един ден брат
Захариев
поканил Учителя на вечеря у тях и във време на вечерята казал: „Учителю, имам едно желание, ако обичате, преди да си замина така един ден, преди да си замина да ме предупредите, да се подготвя за заминаването“.
Учителят казал:“ Добре, ще ви предупредя“. Добре, но в това време Учителят си заминава за другия свят и брат Захариев си казва: „Е, сега Учителят си замина, няма кой да ми каже, кога трябва да бъда готов“. Добре, ама минало време, живял той още години и един ден, една вечер Учителят му се явява на сън и му казва: „Захариев, пригответе се! Пригответе се, ще ви вземем горе при нас“. И той се събужда.
към текста >>
Добре, но в това време Учителят си заминава за другия свят и брат
Захариев
си казва: „Е, сега Учителят си замина, няма кой да ми каже, кога трябва да бъда готов“.
19. ПРИГОТОВЛЕНИЕТО Имаше едно семейство. Той с неговата другарка често идваха на Изгрева с тъмни очила, водеха се, щото със зрението не бяха добре. Един ден брат Захариев поканил Учителя на вечеря у тях и във време на вечерята казал: „Учителю, имам едно желание, ако обичате, преди да си замина така един ден, преди да си замина да ме предупредите, да се подготвя за заминаването“. Учителят казал:“ Добре, ще ви предупредя“.
Добре, но в това време Учителят си заминава за другия свят и брат
Захариев
си казва: „Е, сега Учителят си замина, няма кой да ми каже, кога трябва да бъда готов“.
Добре, ама минало време, живял той още години и един ден, една вечер Учителят му се явява на сън и му казва: „Захариев, пригответе се! Пригответе се, ще ви вземем горе при нас“. И той се събужда. Приготвя се. И така подготвил се за заминаване и заминал.
към текста >>
Добре, ама минало време, живял той още години и един ден, една вечер Учителят му се явява на сън и му казва: „
Захариев
, пригответе се!
19. ПРИГОТОВЛЕНИЕТО Имаше едно семейство. Той с неговата другарка често идваха на Изгрева с тъмни очила, водеха се, щото със зрението не бяха добре. Един ден брат Захариев поканил Учителя на вечеря у тях и във време на вечерята казал: „Учителю, имам едно желание, ако обичате, преди да си замина така един ден, преди да си замина да ме предупредите, да се подготвя за заминаването“. Учителят казал:“ Добре, ще ви предупредя“. Добре, но в това време Учителят си заминава за другия свят и брат Захариев си казва: „Е, сега Учителят си замина, няма кой да ми каже, кога трябва да бъда готов“.
Добре, ама минало време, живял той още години и един ден, една вечер Учителят му се явява на сън и му казва: „
Захариев
, пригответе се!
Пригответе се, ще ви вземем горе при нас“. И той се събужда. Приготвя се. И така подготвил се за заминаване и заминал. В.К.: Това е много хубава опитност.
към текста >>
60.
36. Пчелите и световната революция
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Гледат на кошерите засъхнала
захарта
, нали те имат поставки там гдето приемат вода.
Видяхте от този случай кой управлява света. Трети случай. Както веднъж седеше Учителят на масите пред салона с приятелите и една пчела забръмча и кацна на ръката Му и Той погледна я и може би прочете какво тя иска да каже. И стана, отиде, взема един съд, кофа с вода и се отправи навън. Други братя и сестри след Него се отправиха, отидоха до кошерите.
Гледат на кошерите засъхнала
захарта
, нали те имат поставки там гдето приемат вода.
И засъхнала захарта и няма капка вода и Той им налива във всички чинии там вода и си заминава. Свърши си работата, която пчелата иска от Него. Значи човек внаги трябва да търси Божественото, а не човешкото. Пчелата кацна на ръката на Учителя, а не на друга нечия ръка. Имаше няколко кошера - пет кошера имаше.
към текста >>
И засъхнала
захарта
и няма капка вода и Той им налива във всички чинии там вода и си заминава.
Трети случай. Както веднъж седеше Учителят на масите пред салона с приятелите и една пчела забръмча и кацна на ръката Му и Той погледна я и може би прочете какво тя иска да каже. И стана, отиде, взема един съд, кофа с вода и се отправи навън. Други братя и сестри след Него се отправиха, отидоха до кошерите. Гледат на кошерите засъхнала захарта, нали те имат поставки там гдето приемат вода.
И засъхнала
захарта
и няма капка вода и Той им налива във всички чинии там вода и си заминава.
Свърши си работата, която пчелата иска от Него. Значи човек внаги трябва да търси Божественото, а не човешкото. Пчелата кацна на ръката на Учителя, а не на друга нечия ръка. Имаше няколко кошера - пет кошера имаше. В.К.: Кой ги гледаше обикновено?
към текста >>
61.
46. Как и кога се играеше Паневритмията
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Имаше една сестра, живееше чак на
Захарна
фабрика.
Така беше през времето на Учителя. В.К.: Сега през време на тези събори вие ги заварихте, къде ги подслоняваха тия хора? На палатки, спяха по различни приятели? Г.Д.: На палатки, на открито, в салона, дето имаше наши приятели, в града и сутрин рано си пристигат. Дори всички онези, толкова години, като вземем 1927 до 1942, 1944 година, много от тях живееха в града, имаха си и гости и с тях наедно идваха на беседа.
Имаше една сестра, живееше чак на
Захарна
фабрика.
Тръгваше от 2 часа през нощта та пеш до Изгрева до 5 часа сутринта. Върви пешком, търси Словото на Учителя.
към текста >>
62.
6. Юрданка Жекова
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и
захарница
.
6. ЮРДАНКА ЖЕКОВА Юрданка Жекова бе една от сестрите, които се движеха около Учителя и помагаха в ежедневните проблеми свързани с домакинството. Юрданка Жекова при посрещане на гости винаги беше усмихната и с разположение. Разказа ми, че Учителят й казал следното: „Аз искам като идват хората при нас на Изгрева, нашите да ги посрещат с усмивка и с любов“. Това тя бе разбрала много добре и го прилагаше.
Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и
захарница
.
Учителят си е сипвал повечко захар с лъжичката като е подслаждал добре чая си. Някои приятели са виждали това и са мислили, че захарта много не е полезна. Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички захар и си ги е слагал в устата. Но това е било от време на време. Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя.
към текста >>
Учителят си е сипвал повечко
захар
с лъжичката като е подслаждал добре чая си.
6. ЮРДАНКА ЖЕКОВА Юрданка Жекова бе една от сестрите, които се движеха около Учителя и помагаха в ежедневните проблеми свързани с домакинството. Юрданка Жекова при посрещане на гости винаги беше усмихната и с разположение. Разказа ми, че Учителят й казал следното: „Аз искам като идват хората при нас на Изгрева, нашите да ги посрещат с усмивка и с любов“. Това тя бе разбрала много добре и го прилагаше. Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и захарница.
Учителят си е сипвал повечко
захар
с лъжичката като е подслаждал добре чая си.
Някои приятели са виждали това и са мислили, че захарта много не е полезна. Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички захар и си ги е слагал в устата. Но това е било от време на време. Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя. Учителят е имал дълга коса и ежедневно я сресвал няколко пъти.
към текста >>
Някои приятели са виждали това и са мислили, че
захарта
много не е полезна.
Юрданка Жекова при посрещане на гости винаги беше усмихната и с разположение. Разказа ми, че Учителят й казал следното: „Аз искам като идват хората при нас на Изгрева, нашите да ги посрещат с усмивка и с любов“. Това тя бе разбрала много добре и го прилагаше. Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и захарница. Учителят си е сипвал повечко захар с лъжичката като е подслаждал добре чая си.
Някои приятели са виждали това и са мислили, че
захарта
много не е полезна.
Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички захар и си ги е слагал в устата. Но това е било от време на време. Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя. Учителят е имал дълга коса и ежедневно я сресвал няколко пъти. А на гребена са оставали единични косми, които сестрите са прибирали като нещо съкровено.
към текста >>
Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички
захар
и си ги е слагал в устата.
Разказа ми, че Учителят й казал следното: „Аз искам като идват хората при нас на Изгрева, нашите да ги посрещат с усмивка и с любов“. Това тя бе разбрала много добре и го прилагаше. Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и захарница. Учителят си е сипвал повечко захар с лъжичката като е подслаждал добре чая си. Някои приятели са виждали това и са мислили, че захарта много не е полезна.
Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички
захар
и си ги е слагал в устата.
Но това е било от време на време. Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя. Учителят е имал дълга коса и ежедневно я сресвал няколко пъти. А на гребена са оставали единични косми, които сестрите са прибирали като нещо съкровено. Случило се така, че Юрданка все не могла да се добере до този гребен.
към текста >>
63.
3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Там имаше
захар
, газ, олио и др.
Аз мога да кажа, че при него израснах. Той така ме поддържаше. И какво мислите, вечерта бай Пею извиква братовчеда на Янко Андонов. Той се казваше Атанас. Извиква го в склада си, склада наричаха емишлик.
Там имаше
захар
, газ, олио и др.
неща за продаване и му казва: „Атанасе, ще отидеш у Янко и ще питаш майка му, баща му, жена му, той имаше и две дечица, къде се намира, защото утре ще правят обиск навсякъде, същевременно ще водят и кучета, та ще го хванат. Затова ще кажеш на майка му и баща му и жена му и ще го доведеш в мойта плевня. Аз мисля, че те ще ходят и ще търсят в цяло село, но баш в мойта плевня няма да дойдат да го търсят“. И Атанас отива и пита майка му и баща му и те казват: „Ами той сега е на тавана“. Извикали го и Янко се съгласява, отива в плевнята на бай Пею.
към текста >>
64.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Често пъти вземах по една бучка
захар
, капвах две-три капки коняк и с това си отземах.
Значи бай Пею ме пращаше при този кръчмар и аз работих там една година като чирак. А пък на директора жена му, Мара Попова се казваше, тя ми беше класна наставница, ми пращаше бележки или казваше на някои близки, да правя каквото правя, но да си завърша трети клас. Тя много държеше на това нещо, защото без него занаят не можеш да получиш. Имах едно преживяване като кръчмарче, нали чиракувах при кръчмаря в с. Медово. И трябва да призная, че винцето много ми допадаше, обаче пълнех котлите с вино, но не вкусвах, защото вкуся ли малко винце, може да се напия.
Често пъти вземах по една бучка
захар
, капвах две-три капки коняк и с това си отземах.
Един ден пристигна от Бургас един фокусник - 1925/26 г., който правеше разни фокуси. Това стана вечерта в кръчмата. Дюкяна беше пълен. По едно време фокусника се обърна към мене и ми казва: „Дай ми в една половиница малко газ“. А ние продавахме и газ в кръчмата и както и други хранителни стоки.
към текста >>
После постепенно почнах да опитвам малко
захарчица
така, щипе, не мога да си намеря място.
Но нали съм Ганчо, като духнах газта, запалих облака и като гледам как свети, забравих да си затворя устата и тоя облак от огън, бам в устата ми и като гледам после на огледалото, езика ми, небцето, всичко побеляло от изгарянето. Значи, как съм прекарал нощта може да си представите. После сутринта чорбаджията ми носи закуска, но аз, къде ще закусвам, нищо не мога да хапна. Така беше няколко деня. Чорбаджията ми донесе ядене, а аз или на кучето ще го дам или ще го хвърля.
После постепенно почнах да опитвам малко
захарчица
така, щипе, не мога да си намеря място.
Отрежа си малко локумец така, също. Малко шоколад, пак не може. По едно време ми дойде на ума да опитам да хапна халва, тогава имаше су- самена халва от Бургас, производство на Аврам Чильовски. Той правеше много хубава халва. Като сложих на езика си, веднага ми светна, като балсам ми дойде.
към текста >>
65.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Преди да тръгне с коня, сестра Нейчева ще вземе и подвари около 1/2 литър мляко със
захар
и кафе или какао ли, ще го налее в един термос, а имаше една дъщеря Еленка се казваше, та ще й каже: „Майка, искам да си го изпила това мляко докато се върна“.
Иначе брат Сотиров беше добър брат. Той беше от Бургас и в неговия двор беше построен салона на братството където се събираха, събират се и сега братя и сестри, четяха беседи и се подвизаваха духовно. Сестра Нейчева беше ездач на коне. Някой път се качи на някой кон и обикаляше чифлика, той беше 12 000 декара земя. А имаше и една слугиня, благодарение на която бачо Гради се поддържаше с храна.
Преди да тръгне с коня, сестра Нейчева ще вземе и подвари около 1/2 литър мляко със
захар
и кафе или какао ли, ще го налее в един термос, а имаше една дъщеря Еленка се казваше, та ще й каже: „Майка, искам да си го изпила това мляко докато се върна“.
„Добре, мамо, ще го изпия“, казваше Еленка. Но тя като тръгне, Еленка ще ме извика: „Гради, ела тука. Я изпий, моля ти се, това мляко. Аз не мога да го изпия“. Викам й: „Ама майка ти ще се научи и ще ни пердаши и тебе, и мене“.
към текста >>
66.
17. Войници - вегетарианци
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В Сливница изпращаха всички коневичари от София (цигани, които живеят при
Захарна
фабрика), които често пъти биваха болни от заразни болести.
Като отидох там наредиха да не служа в планинската артилерия. Мина зимата и пролетта и брат Драган Петков го извикаха войник в Сливница -1934 г. Не мина една седмица ли какво и мен ме извикаха в Сливница. Като отидох в Сливница, най-напред ме пратиха при лекаря. Той ме прегледа и между другото ми изследваха урината.
В Сливница изпращаха всички коневичари от София (цигани, които живеят при
Захарна
фабрика), които често пъти биваха болни от заразни болести.
Като ми изследваха урината и донесоха талончето с изследванията, лекарят се обърна към мене и ми каза: „Ти, момко, си страдал от бъбреци“. В тоя момент ми дойде на ум мисълта на Учителя, да кажа, „че лекарят ми е забранил да ям месо и да пия спиртни напитки, понеже съм боледувал още от малък като дете от бъбреци“. Обаче на село кой ще ме погледне, кой ще ме лекува. Ние едва имахме да се прехраним. Лекарят, д-р Памукчиев ме гледа, прави, струва, вика: „Тука 5-6 месеца ще ядеш каквото ти даваме, пък после ще видим“.
към текста >>
В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно - сирене или кашкавал, маслини или мармалад,
захар
, каквото искате“.
Попитаха брат Драган защо не яде, а той още не говореше добре български понеже беше дошъл от Югославия. Той каза: „Аз съм чел книги, разбрах че месото не е полезно за човека и затова не ям месо“. „Добре“, казаха. Питам и мене, но още преди да си отворя устата лекаря каза, че не трябва да ям месо, защото имам болни бъбреци и с това се приключи. Аз не казах нито една дума.
В това време домакинът на полка каза: „Решихме, ще ви даваме всичко постно, което има, по един хляб на ден, по триста грама суха храна, независимо какво има - дали е постно или блажно - сирене или кашкавал, маслини или мармалад,
захар
, каквото искате“.
После стана така и показа през прозореца: „Ето, това е градина военна, пасете трева колкото искате“. И така приключи въпроса с храната. Започнаха да ни дават вегетарианска храна и суха храна. А имахме един лавкаджия, който продаваше всичко почти и ние пък с брат Драган някой път с дни не взимахме кашкавал и като идем вземем по една пита кашкавал, отидем при лавкаджията. Той имаше много плодове: ягоди, череши и т.н.
към текста >>
67.
30. На Рила 1939 година
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували
захар
, сол, ориз и др.
Винаги се е отнасял много добре към братята и сестрите. Той не е бил брат, но всички така му викахме „брат Янко“. Качихме се горе на планината където биваше бивака. Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер.
Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували
захар
, сол, ориз и др.
Чудя се какво да правя. Влагата беше много голяма. От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н. и ги покрих. Вечерта спах при провизиите.
към текста >>
Камионът освен капаците и някоя палатка, моята раница, беше пълен с провизии, ориз,
захар
, сол и др.“ Учителят ме погледна и каза: „Те тръгнаха, рекох, и най-напред помислиха за стомасите си“.
Брат Колю ми подава плочи, обаче Учителят мина транзит край нас. Разбрах, че Учителят е недоволен. Мина един ден ли какво, отивам и казвам на Учителя: „Учителю, Вие ме пратихте на Рила и поръчахте да направя, т.е. да поправя кухнята, нали така говорихме, обаче като дойдох тук, положението се измени съвсем. Първо, работната група, която дойде, не беше работна група, а дойде само така, за да бъдат първи на Рила, курдисаха се и с изключение на брат Колю Йорданов, никой не дойде да ми помогне.
Камионът освен капаците и някоя палатка, моята раница, беше пълен с провизии, ориз,
захар
, сол и др.“ Учителят ме погледна и каза: „Те тръгнаха, рекох, и най-напред помислиха за стомасите си“.
А пък аз съм ходил работна група преди години. Не ги споменавам, защото съм ходил за малко нали, направя някои работи и се връщам. „Та вместо да поправя кухнята, както ми казахте, аз трябваше да направя магазина, за да прибера провизиите.“ Както и да е, но Учителят на всичко отгоре ми даде един синджир и един катинар и каза: „За лодката“. Брат Боянчо, Бог светлина да му дава, той дойде и поправи каквото трябва. „Сега лодката, без изключение, ще я даваш само на дежурните.
към текста >>
68.
43. Летуване на Рила с Учителя
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Когато исках да пия нещо вземах една бучка
захар
, капвах 2-3 капки коняк, колкото да ми замирише малко и смучех
захарта
.
Той е вегетарианец, въздържател. Сега, за да ям месо ще трябва да хвана едно агънце или някое друго животно и да го заколя. Но аз не желая такова нещо. Ако река да пия алкохол, друго и друго, но виното много го обичам и по-голям пияница от мене няма да има. Като малък бях кръчмарче в една кръчма и оттогава макар и да бях още малък се появи това чувство у мене, че е по-добре да не пия.
Когато исках да пия нещо вземах една бучка
захар
, капвах 2-3 капки коняк, колкото да ми замирише малко и смучех
захарта
.
Ако взема да пия, от мене няма да стане никакъв човек. Два метра човек, а пиян да се търкалям по улицата, помислете така и да видим какво ще решите и тогава ще ми отговорите“. Като му казах това нещо се обърнах. По едно време той пак ме тупа по работа и вика: „Вижте какво, тъй както сте, така продължавайте. Аз мислих доста, но карайте казва така“.
към текста >>
69.
13. Юрданка Жекова
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Ядеше ли Учителя
захар
?
Ама в джоб ни слагаше. Че тя може да ни слага в джоб, да ни слага, но за тях на времето тя е неграмотна. Там е цялата работа.Е, може и така да се вземе. В разстояние на 22 години тя вече се образова. Но беше такава антена, така хващаше и така тя бе до Учителя.
Ядеше ли Учителя
захар
?
Но може би захарта по друг начин се е приготовлявала де, никога да е било друго. Учителят знаете ли, гребне със супената лъжица и така хо-оп сложи в устата си захар. По 12 часа през нощта вика: „Рекох, свари едно кааве! “ Не кафе, а кааве. И казва, че Учителят никога не е пиел чай от билки, както ние пием много билки.
към текста >>
Но може би
захарта
по друг начин се е приготовлявала де, никога да е било друго.
Че тя може да ни слага в джоб, да ни слага, но за тях на времето тя е неграмотна. Там е цялата работа.Е, може и така да се вземе. В разстояние на 22 години тя вече се образова. Но беше такава антена, така хващаше и така тя бе до Учителя. Ядеше ли Учителя захар?
Но може би
захарта
по друг начин се е приготовлявала де, никога да е било друго.
Учителят знаете ли, гребне със супената лъжица и така хо-оп сложи в устата си захар. По 12 часа през нощта вика: „Рекох, свари едно кааве! “ Не кафе, а кааве. И казва, че Учителят никога не е пиел чай от билки, както ние пием много билки. И онзи брат, който пътува насам-натам, му казва: „Рекох, донесете чай или кафе“.
към текста >>
Учителят знаете ли, гребне със супената лъжица и така хо-оп сложи в устата си
захар
.
Там е цялата работа.Е, може и така да се вземе. В разстояние на 22 години тя вече се образова. Но беше такава антена, така хващаше и така тя бе до Учителя. Ядеше ли Учителя захар? Но може би захарта по друг начин се е приготовлявала де, никога да е било друго.
Учителят знаете ли, гребне със супената лъжица и така хо-оп сложи в устата си
захар
.
По 12 часа през нощта вика: „Рекох, свари едно кааве! “ Не кафе, а кааве. И казва, че Учителят никога не е пиел чай от билки, както ние пием много билки. И онзи брат, който пътува насам-натам, му казва: „Рекох, донесете чай или кафе“. Така ги е употребявал.
към текста >>
70.
4. Грижа за ближния
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със
захар
, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за
захарта
и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят.
В: Удари Учителя. И: Той стана изведнъж, остави ни и с бързи крачки отиде към салона. И аз отдалеч Го следя по стъпките Му. Гледам Го, оттам излиза с една кана с вода. Връща се по същия път.
На дъното на поляната имаше кошери, пред кошерите оставени тави със
захар
, понеже нямаше мед, като храна за пчелите и от слънцето водата се изпарила и пчелите залепнали за
захарта
и не могат да се освободят и Той ги ръси, ръси с вода, за да се освободят.
Като разправих тия две случки на други наши братя, един от тях се обади, да разкаже един случай със същите пчели. Те като извадили един ден меда от кошерите и го занели в килера на трапезарията, всички пчели се втурнали в килера, напълнили килера и те се намерили в чудо какво да правят. Отиват при Учителя и Му разправят. Учителят идва до килера, нещо им измъмрил и проговорил някакви думи и всичките пчели се връщат обратно. В: Казал някаква дума.
към текста >>
71.
50. Най-големият критик
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
След една година тази същата сестра пак пристига на Изгрева с още една друга млада сестра Димитринка
Захариева
и двете тютюноработнички и искат да се хванат тук на работа.
Тя нещо се пооплака от мъжът си Тодор. Учителят се обърна към нея: „Той е най-големия критик в България“. Това нещо мене ми се видя нещо чудно, защото виждам, че тази сестра не е някаква учена, за да има учен мъж, че да бъде критик и той най-големия критик в България. Разбрах, че тя беше тютюноработничка в Хасково, а той бил по професия зидар. От къде ще разбира той от литературна критика и от политическа такава.
След една година тази същата сестра пак пристига на Изгрева с още една друга млада сестра Димитринка
Захариева
и двете тютюноработнички и искат да се хванат тук на работа.
Тук на Изгрева отиват при Учителя за съвет. Чули: „Моите ученици пристигат! “ След малко добавил: „Още утре идете в работилницата и ще бъдете приети на работа“. И действително на другия ден те почнали работа. Това е било през пролетта.
към текста >>
72.
3. Хиромантът със седемте жени
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Донка има
захарна
болест и склероза.
А Донка какво прави сега? Донка е болна. Тя живее с брат ми в един двустаен апартамент. Но брат ми е много мръсен. Той е пияница.
Донка има
захарна
болест и склероза.
Баща ми е направил завещание на брат ми, защото го беше страх да не го убие брат ми, защото нас не ни ще. Какво ли вика, те са лесни. Той не ме включи за жилище и продаде моето наследствено право. Ако не беше Мирчева щях да остана на свободен наем, къде щях да отида? Трябваше да ходя да шетам на хората за едно спане, а всеки иска да си има свое.
към текста >>
73.
16. Вяра, Надежда и Любов
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти:
захар
, ориз, сапун, кашкавал, сирене.
16. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ Един ден Учителят ме извика, подаде ми няколко сака пълни с продукти:
захар
, ориз, сапун, кашкавал, сирене.
Извади и много пари от джоба си и ми ги подаде като каза: „Ще посетиш бедните квартали и ще търсиш жени с имена: Вяра, Надежда и Люба и ще раздадеш тия неща“. Понеже бяха много и тежки саковете взех със себе си сестра Станка да ми помага, та заедно да ги носим. Когато отидохме в бедния квартал първата жена, която видяхме я запитах: „Къде живее Вяра? “ Отговаря: „Аз съм“. А тя бедна и измъчена жена.
към текста >>
74.
2. Димитър Звездински
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при
Захарната
фабрика.
2. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Аз бях близък на брат Димитър Звездински. За пръв път той ме заведе при Учителя, за което му много благодаря.
Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при
Захарната
фабрика.
Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде. А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на Захарна фабрика. И аз, ха тук да се кача, ха там да се кача и влакът тръгна и като ме блъсна, та куфара ми се смачка и аз паднах. И за малко да ме завлече и прегази влака. Нямаше как върнах се обратно у брат Звездински и той ме запита: „Що стана бе, брат?
към текста >>
А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на
Захарна
фабрика.
2. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Аз бях близък на брат Димитър Звездински. За пръв път той ме заведе при Учителя, за което му много благодаря. Веднъж бях в София и му гостувах, а той живееше при Захарната фабрика. Когато дойде време да си тръгвам за Петрич, брат Звездински ме заведе до гарата и си отиде.
А влака дойде препълнен от централна гара и спря на гарата на
Захарна
фабрика.
И аз, ха тук да се кача, ха там да се кача и влакът тръгна и като ме блъсна, та куфара ми се смачка и аз паднах. И за малко да ме завлече и прегази влака. Нямаше как върнах се обратно у брат Звездински и той ме запита: „Що стана бе, брат? “ Аз му посочих смачкания куфар. Той ме запита: „Носиш ли у себе си „Завета на цветните лъчи?
към текста >>
75.
5. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
Приятелите често ми изпращаха бучки
захар
, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката.
Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш.“ Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея.
Приятелите често ми изпращаха бучки
захар
, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката.
Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен.“ Иначе признава Учителя за Велик Учител. Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места!
към текста >>
76.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Методи Константинов и Димитринка
Захариева
21.
“В бъдеще работете по малки групи” (от завещанието на Учителя) 16. Змията 17. Гушата 18. Отклонението на човека 19. Старецът – Сатурн 20.
Методи Константинов и Димитринка
Захариева
21.
Песента “Ще се развеселя” 22. Как работи Духът на Истината и с кого е Духът на заблуждението? / Вергилий Кръстев 23. Къде живее Истината и къде се подвизава Лъжата? 24. Предателството 25.
към текста >>
77.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII
,
,
ТОМ 8
Мария
Захарната
.
Теофана Савова (на колене). 6. Буча от Казанлък. 7. Паша Теодорова (с раираната рокля). Снимка № 7. Молитвено съзерцание. 1.
Мария
Захарната
.
2. Учителят. 3.... 4.... 5. Дора Савова. 6. Теофана Савова. Снимка № 8.
към текста >>
78.
74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
,
,
ТОМ 8
Ще предложи на Учителя
захар
, лимон.
Щастлив е братът, който носи раницата, защото Учителят ще спре на няколко места из планината и той трябва да бъде там. Учителят ще пие на някоя от тези спирки чай, а той ще бъде този, който ще извади чашката из раницата. Там наблизо е и този, който носи термоса. Той ще налее горещата вода. Ще бъде там една от сестрите, която ще допълни пропуснатото: ще предложи лъжичка за чай, лъжичка с чай.
Ще предложи на Учителя
захар
, лимон.
Щастлива е и тази, която носи шала на Учителя. Тя трябва да бъде особено внимателна и да върви доста наблизо, та когато Учителят спре и огледа мястото къде да седне, тя да избърза и да сложи там шала. Защото Той може и на тревата да седне, но нали ние трябва да бъдем внимателни към Него и да Го пазим? Но Учителят ще направи и тази, която носи бинокъла щастлива. Той ще пожелае да види нещо в далечината и толкова.
към текста >>
79.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Например, Мария
Захарната
, знаеш какви въпроси задаваше.
Учителят не задоволяваше интелектуалните нужди на човека. Той говореше на душата. А душите на всички са еднакви. Там няма ценз, образование, богат или беден. Душите са в друго духовно поле.
Например, Мария
Захарната
, знаеш какви въпроси задаваше.
А тя бедна и носи тука едно геврече и дава го на Учителя и Учителят го чупи и яде. А другите се гнусят от нея. Знаеш ли какви въпроси задаваше. Ние мислим, че като носят титли, заемат постове са кой знае какво. Ето професор Мавров, познава философията и знае толкова езици, но не дойде.
към текста >>
80.
55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.
,
ТОМ 8
Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка
захар
, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт.
Като пристигнахме малко по-късно в Петрич, ние веднага отидохме в къщата на Вангя. Тя там ни очакваше. В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели. Доколкото разговорът ми с Вангя засягаше почти изключително лични въпроси, аз няма да се спирам тук на него. От особено значение във връзка с последвалите събития беше обаче началото на този разговор.
Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка
захар
, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт.
Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка захар, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации. Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел. В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче!
към текста >>
Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка
захар
, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации.
Тя там ни очакваше. В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели. Доколкото разговорът ми с Вангя засягаше почти изключително лични въпроси, аз няма да се спирам тук на него. От особено значение във връзка с последвалите събития беше обаче началото на този разговор. Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка захар, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт.
Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка
захар
, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации.
Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел. В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче! " - и почна подигравателно да се смее.
към текста >>
Аз казах на Вангя, че не нося
захар
, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел.
В гостната й стая се бяха събрали на приказки местните първенци, включително свещеника, кмета и началника на граничната зона - една комбинация, която съвсем не ми беше пс вкуса, тъй като разговорите ни трябваше да се водят пред толкова много на брой и такива свидетели. Доколкото разговорът ми с Вангя засягаше почти изключително лични въпроси, аз няма да се спирам тук на него. От особено значение във връзка с последвалите събития беше обаче началото на този разговор. Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка захар, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт. Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка захар, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации.
Аз казах на Вангя, че не нося
захар
, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел.
В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това? Нямаш захар, а ми даваш някакво си камъче! " - и почна подигравателно да се смее. Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето невежество.
към текста >>
Нямаш
захар
, а ми даваш някакво си камъче!
Както е прието, Вангя поиска от мен обичайната бучка захар, която трябваше да нося в себе си и която й служи, за да получи контакт. Аз обаче напълно съзнателно не носех бучка захар, а й дадох вместо това едно малко камъче от мястото на Учителя, което от много години носех непрекъснато със себе си - моите съображения в случая бяха, че при мене няма и не може да има никакъв предмет, който да такава степен да е пропит с моите лични вибрации. Аз казах на Вангя, че не нося захар, а нося един предмет, който, според мен, би могъл да бъде използван още с по-голям успех за съответната цел. В първия момент Вангя възприе много отрицателно моето предложение. Тя каза (цитирам приблизително): "Ха, че какво е па това?
Нямаш
захар
, а ми даваш някакво си камъче!
" - и почна подигравателно да се смее. Този епизод възбуди интереса на присъстващите, които също започнаха да се смеят на моето невежество. Вангя пое в ръката си камъчето и за няколко секунди изражението й се измени, смехът й пресекна, тя стана много сериозна и започна да върти камъчето в ръката си с най-голямо страхопочитание и малко след това промълви: "Това камъче е от едно свято място. Кое е това място? Кой е този човек?
към текста >>
81.
6. СВАТОСВАНЕ
,
,
ТОМ 8
Брат Методи е имал връзка със сестра Димитринка
Захариева
, за която Учителят му казал, (както съм чула от братя и сестри) че той трябва да се грижи за нея до края на живота си.
На млади години брат Методи и сестра Стоянка Илиева решили да се оженят, за което отишли при Учителя за благословия. Обаче, още с влизането им в стаята на Учителя, Той се обърнал към брат Методи с думите: "Какво прави сестра Димитринка, рекох? " Това ги объркало. С това се приключила работата, за която са отишли брат Методи и сестра Стоянка. Те не Му казали, за какво са дошли и не се оженили.
Брат Методи е имал връзка със сестра Димитринка
Захариева
, за която Учителят му казал, (както съм чула от братя и сестри) че той трябва да се грижи за нея до края на живота си.
Сестра Милка Георгиева (Говедева) ми каза, че лично чула, когато Учителят казвал по един повод на сестра Димитринка, че тя няма да намери по-добър от брат Методи.
към текста >>
82.
78. ОРИСИЯТА
,
,
ТОМ 8
Бавно изядох трите бисквити, пих топла вода без
захар
, понеже нямах и накрая си тръгнахме за София.
Очите ми се премрежиха и се напълниха със сълзи. След малко Савка ми поднася три бисквити: "Учителят ми каза: "Дай ги на сестра Димитринка. Не са много, те са трички, за да не преяжда". Аз заплаках. Савка се чуди, какво всичко това означава.
Бавно изядох трите бисквити, пих топла вода без
захар
, понеже нямах и накрая си тръгнахме за София.
Ето, Савка се приближава към мен, подава ми пакетче: "Учителят ги дава на теб и каза да ядеш по трички, за да не преяждаш". Вече раницата ми е пълна, аз съм радостна и една седмица ядох по три бисквитки на ден, докато получих малко пари, за да си купя нещо за ядене. Веднъж съм при Учителя и с прискърбие Му казвам: "Мъчно ми е, че съм дошла по-късно в Школата". Той ми отговори: "Нищо, че е по-късно. Стига да завършиш училището".
към текста >>
83.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Баба ми е внучка на
Захари
Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци.
Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни търговски предприятия. Даже известно време е имал собствена книжарница в Пловдив. Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много хубав бас. Дядо ми пееше много хубаво и свиреше много хубаво на цигулка.
Баба ми е внучка на
Захари
Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци.
Нейният баща Захари Доспевски е кръстен на чичо си Захари, понеже Димитър Доспевски и Захари Зограф са двама братя. И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена.
към текста >>
Нейният баща
Захари
Доспевски е кръстен на чичо си
Захари
, понеже Димитър Доспевски и
Захари
Зограф са двама братя.
Даже известно време е имал собствена книжарница в Пловдив. Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много хубав бас. Дядо ми пееше много хубаво и свиреше много хубаво на цигулка. Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци.
Нейният баща
Захари
Доспевски е кръстен на чичо си
Захари
, понеже Димитър Доспевски и
Захари
Зограф са двама братя.
И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година.
към текста >>
И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си
Захари
.
Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много хубав бас. Дядо ми пееше много хубаво и свиреше много хубаво на цигулка. Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци. Нейният баща Захари Доспевски е кръстен на чичо си Захари, понеже Димитър Доспевски и Захари Зограф са двама братя.
И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си
Захари
.
Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив.
към текста >>
Нейният баща - дядо
Захари
Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена.
Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци. Нейният баща Захари Доспевски е кръстен на чичо си Захари, понеже Димитър Доспевски и Захари Зограф са двама братя. И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно.
Нейният баща - дядо
Захари
Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена.
Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България.
към текста >>
На времето дядо
Захари
Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин.
Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно. Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен характер жена. Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив.
На времето дядо
Захари
Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин.
С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България. Той бил голям родолюбец, от много богат род. Имали са много лозя, ниви, градини, но той оставя всичкото това нещо и решава да отиде в светите земи, в Йерусалим и там да бъде полезен със своето иконопиство. В това време те са били приети от гръцкия патриарх, на него при едно тържество и баба ми разказва, че я прегърнал, целунал я, понеже тя е била малко детенце и дядо ми преди да почне да изографисва черквата, завежда жена си, прабаба ми и баба ми на реката Йордан и казал: "Да знаете, че тука е кръстен нашият Господ Исус Христос".
към текста >>
84.
9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА
,
,
ТОМ 8
Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника
Захари
Зограф разкази, за гр.
А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело.
Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника
Захари
Зограф разкази, за гр.
Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви. И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова. В: Аз имам един въпрос. Какви песни се пееха и се свиреха в евангелската църква? Веска: На органа се свиреха, текстовете биваха от много поети от евангелските общества написани, от наши прочути поети, даже имаше от Стоян Михайловски някои стихове са използвани и песните бяха като музикални творения създадени от големи европейски композитори: Моцар,т Бетовен, Хайдън, Хендел и др.
към текста >>
Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си
Захари
Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви.
Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр.
Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си
Захари
Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви.
И не веднъж искрено съжалявах, че не съм живяла във времето на Христа, нашият Господ Исус Христос и да Го видя и чуя сладкия Му глас и животворните Му Слова. В: Аз имам един въпрос. Какви песни се пееха и се свиреха в евангелската църква? Веска: На органа се свиреха, текстовете биваха от много поети от евангелските общества написани, от наши прочути поети, даже имаше от Стоян Михайловски някои стихове са използвани и песните бяха като музикални творения създадени от големи европейски композитори: Моцар,т Бетовен, Хайдън, Хендел и др. съвременни композитори, европейски и американски.
към текста >>
85.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
А тука се учудва, че има например една Мария-
захарната
, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя Божествено-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини.
ли ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер. И се учудва, че такива висши, големи, сложни истини могат да се преведат на толкова прост език както аз съм ви ги предал." Щото аудиторията на Рудолф Щайнер е била, неговото общество е от образовани хора с по 2-3 дипломи. Литератори, писатели, художници, скулптури, музиканти. И той говори на един академичен език там.
А тука се учудва, че има например една Мария-
захарната
, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя Божествено-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини.
И това е учудило в момента, когато той е слушал лекцията на Учителя Рудолф Щайнер. В: Аз си спомням, че са ми разказвали как му е изгорена Школата. Веска: да, аз ще ви разкажа специално за него, понеже много го обичам Рудолф Щайнер. Защото той за мене е един от учениците на Учителя, който работи в Европа пред просветените европейски умове. В: Какво знаете вие за неговата школа, която е изгорена?
към текста >>
86.
40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
А моята баба, на мама майка й, с нейния баща
Захари
Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви.
Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа.
А моята баба, на мама майка й, с нейния баща
Захари
Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви.
В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий. Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството.
към текста >>
Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва
Захарий
.
Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви. В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия.
Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва
Захарий
.
Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството. След като идват в България той наскоро си заминава. А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва. Дядо ми пък е свирел хубаво на цигулка, дядо Гавраил, тъй че в това отношение, те са били някакси облагодетелствани от присъствието на Учителя.
към текста >>
87.
20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА
,
,
ТОМ 8
20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА
ЗАХАРИЕВА
Методи е дружал години наред с Димитринка
Захариева
, а тя ни беше комшийка на Изгрева, като на един метър от нас беше нейната барака.
20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА
ЗАХАРИЕВА
Методи е дружал години наред с Димитринка
Захариева
, а тя ни беше комшийка на Изгрева, като на един метър от нас беше нейната барака.
Години наред тя му е слугувала и му е прала дрехите на чешмата с ледената вода и дори материално му е помагала. Тя го обичаше много. А по това време той дружеше с д-р Янка Попова и бяха все заедно по екскурзии по Витоша. Димитринка преглъщаше всичко и продължаваше да му помага. И той не я забравяше и почти всяка седмица идваше, по един-два пъти идваше да я види, облечен, нагласен и се криеше ние да не го видим.
към текста >>
Прави излязоха думите на Димитринка
Захариева
.
Иначе той пази прекрасни спомени от любимата си баба Стефка и дядо Крум, които го отгледаха. Също от тримата си мили вуйчовци, Светозар, Косю и Любомир, които с голяма обич все са му помагали. Аз, за разлика от синът ми много обичам България и си тъгувам по нея. Горда съм, че съм българка, заради присъствието на Великия Учителя в България и Неговото свято Дело. Сега ще продължа за Методи Константинов.
Прави излязоха думите на Димитринка
Захариева
.
Той свърши прекрасна работа за Учителя. Най-напред това стана с издаването във Франция на книгата "Учителят говори" - "Le Maitre parle", където и той участва. За тази книга французите казват, че е тяхната Нова Библия и много я ценят. После в Париж бе издадена от него "Епохата на Водолея", която много бързо бе изчерпана, като топъл хляб и сега няма кой да я преиздаде. Толкова е важна и ценна.
към текста >>
Ето как Методи свърши една отлична работа за Учителя и се сбъднаха мечтите на Димитринка
Захариева
за Методи Константинов.
Навсякъде в книгите си той споменава Учителя, дава Негови изказвания, обяснения и така Го пропагандира във Франция. Методи издаде още една книга тук в Париж "Световна Астросоциология". Много интересна книга с цикли на бавните планети и тяхното влияние на човечеството. И то тези знания той е черпил от Учителя, благодарение на многобройните си разговори с Него по астрология. И тази му книга се посрещна с голям интерес и отдавна е изчерпана.
Ето как Методи свърши една отлична работа за Учителя и се сбъднаха мечтите на Димитринка
Захариева
за Методи Константинов.
Така накрая той се оказа като добър ученик на Учителя, макар и с тези негови грешки в личния му живот. И сега заради този негов огромен труд видно от неговите книги издадени на френски, както и неговия необикновен труд "Човекът по пътя на космическата спирала", публикувана в книгата "Изгревът", том I., стр. 362 - 544, аз взех да го уважавам и се моля и за него когато споменавам и други приятели от Братството, които са вече горе в Невидимия свят. А според Учителя този и онзи свят са на едно и също място и зависи от човешкото съзнание, дали е пробудено и дали има центрове и онова вътрешно сетиво чрез които може да контактува с Невидимия свят. Това ще стане при едно бъдещо човечество, при което ще имат вече изработен орган и център, чрез който да влизат във връзка със съществата от друга измерения, които населяват така наречения Невидим свят.
към текста >>
88.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към
Захарната
фабрика и "Надежда".
Направих зъболекарски струнен квартет. Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове. Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун". Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София.
Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към
Захарната
фабрика и "Надежда".
Чухме в центъра само грохота им. Иванка, съпругата ми беше болна, лежеше. Оставих я сама вкъщи, за което дълго време ми се сърди, да отида в семейство Русеви за изнасяне на благотворителния концерт. Един добър челист, челиста Маринков беше в нашия квартет. Брат Галилей свиреше втора цигулка.
към текста >>
89.
06. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Но после, един наш брат,
Захариев
се казваше, той е бил офицер и при някакви военни маневри ослепял.
Той така се смутил. А Учителят това го бил направил, защото имал объркани работи, които е по-добре докато е на земята да ги оправи, отколкото когато си замине, оттам да се мъчи да ги оправя, което е много по- трудно, да внушава и т.н. 1/1 той много се смутил и даже много мъчно си заминал. Та някой ми казваше, че накрая така хъркал, че се чувало не знам докъде, та трябвало Учителят да отиде, за да го освободи. Оттогава Учителят бил вече решил да не казва никому кога ще си замине.
Но после, един наш брат,
Захариев
се казваше, той е бил офицер и при някакви военни маневри ослепял.
И така пенсиониран вече идваше при Учителя, но като чул още на времето за д-р Миркович казал: „Учителю, много ще Ви моля когато дойде часът на заминаването ми, да ми кажете". Учителят казал: „Щом искаш, ще ти кажа". Но знаете ли, че мисля бяха две години откак си замина Учителя, една есен през септември Паша казва, нали заедно се хранехме и тя казва: „Еленке, аз отивам на обяд у Захариеви, канена съм там. С брат Начо Петров и брат Тодор Стоименов канени сме там. И като отиват, той казва: „Аз казва Ви поканих за да ви кажа, че Учителят ми се яви и ми каза: „Нали искаше да ти кажа когато наближи да си заминеш?
към текста >>
Но знаете ли, че мисля бяха две години откак си замина Учителя, една есен през септември Паша казва, нали заедно се хранехме и тя казва: „Еленке, аз отивам на обяд у
Захариеви
, канена съм там.
Та някой ми казваше, че накрая така хъркал, че се чувало не знам докъде, та трябвало Учителят да отиде, за да го освободи. Оттогава Учителят бил вече решил да не казва никому кога ще си замине. Но после, един наш брат, Захариев се казваше, той е бил офицер и при някакви военни маневри ослепял. И така пенсиониран вече идваше при Учителя, но като чул още на времето за д-р Миркович казал: „Учителю, много ще Ви моля когато дойде часът на заминаването ми, да ми кажете". Учителят казал: „Щом искаш, ще ти кажа".
Но знаете ли, че мисля бяха две години откак си замина Учителя, една есен през септември Паша казва, нали заедно се хранехме и тя казва: „Еленке, аз отивам на обяд у
Захариеви
, канена съм там.
С брат Начо Петров и брат Тодор Стоименов канени сме там. И като отиват, той казва: „Аз казва Ви поканих за да ви кажа, че Учителят ми се яви и ми каза: „Нали искаше да ти кажа когато наближи да си заминеш? Казвам ти: Приготви се! Наближило е времето! Ето, оставям при тебе Димитър Голов и Пеню Киров да те преведат".
към текста >>
Да, и брат
Захариев
поканил ги да се прости с тях.
С брат Начо Петров и брат Тодор Стоименов канени сме там. И като отиват, той казва: „Аз казва Ви поканих за да ви кажа, че Учителят ми се яви и ми каза: „Нали искаше да ти кажа когато наближи да си заминеш? Казвам ти: Приготви се! Наближило е времето! Ето, оставям при тебе Димитър Голов и Пеню Киров да те преведат".
Да, и брат
Захариев
поканил ги да се прости с тях.
И то е било края на септември, а тогава пенсиите ги даваха три месеца предварително. И само рекъл: „Ех, Учителю, пък дано да ме вземат три дни по-късно, да закача малко от октомври, та нашите да вземат пенсията". Значи и това желание да се изпълни. И чухме, че си замина по-късно. И Паша като дойде ми го разказа, нали тази история с брат Захариев.
към текста >>
И Паша като дойде ми го разказа, нали тази история с брат
Захариев
.
Да, и брат Захариев поканил ги да се прости с тях. И то е било края на септември, а тогава пенсиите ги даваха три месеца предварително. И само рекъл: „Ех, Учителю, пък дано да ме вземат три дни по-късно, да закача малко от октомври, та нашите да вземат пенсията". Значи и това желание да се изпълни. И чухме, че си замина по-късно.
И Паша като дойде ми го разказа, нали тази история с брат
Захариев
.
В.К.: Сега, другият ученик е Голов? Е.А.: Голов е имал книжарница. А на времето в книжарниците ставали срещи на по-интелигентните хора, да си споделят какво са чели, какво са казали, а и самите книжари са били по-просветени хора. И Учителят е ходил често в тази книжарница на Голов. Но той беше си заминал вече, когато аз влезнах в Братството.
към текста >>
90.
16. ПЪРВОТО ИЗКАЧВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Продаваха хляб, сирене, кашкавал, мед,
захар
, всичко което е нужно.
Казваха кога ще тръгнат. Преди това се пращаше една подготвителна група. Най-често десетина души братя отиваха. Ще отидат с багажа, с общия багаж. Ще направят общите палатки които са, ще организират кухнята, ще направят склада с продуктите, че като отидеме да има продукти, защото докато беше Учителя винаги имаше магазин горе.
Продаваха хляб, сирене, кашкавал, мед,
захар
, всичко което е нужно.
Рилският комитет организираше всичко. Продуктите се продаваха на обикновена цена плюс транспорта. За транспорта на килограм плащахме. Всичко се мереше. Власите теглеха багажа преди да тръгне групата.
към текста >>
91.
136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По едно време и Димитринка
Захариева
и тя стоеше, но това беше много кратък период от време.
Ако ми поговори още по-добре, но някакъв глад имах от това. Значи ние усещаме глад за Неговото присъствие, за Неговото присъствие, тъй че аз имам тая опитност и го казвам, и затуй донякъде тия момичета ги разбирам. У тях е било още по-подсилено това нещо, после аз не можех да стоя без работа така, това би ме много притеснило. В.К.: Това бяха: Катя Грива, Теофана Савова, Дора Савова и Маргарита Мечева. Е. А.: Най-често те стояха.
По едно време и Димитринка
Захариева
и тя стоеше, но това беше много кратък период от време.
Даже това е свързано с една друго опитност. В.К.: И каква е тази опитност?
към текста >>
92.
137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ Е.А.: Димитринка
Захариева
беше се увлякла, доведе я Тодор гледача от Хасково, когато той дойде и нея доведе.
137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ Е.А.: Димитринка
Захариева
беше се увлякла, доведе я Тодор гледача от Хасково, когато той дойде и нея доведе.
И я помня така с един сини панделчици, съвсем детски на косата, така ходеше, но по едно време тя почна да отива при един брат за поведението, на който не можем да го похвалим. След това, мина известно време, докато тя ходеше подир него и тя се отдели и започна да дружи с тези момичета, които стояха при Учителя, при тях. В.К.: Слънчогледите. Е.А.: Да, слънчогледи, така ги наричаха. И вече престана там да ходи, там където беше и при един случай, след като цялата опитност беше се развила, аз казах на Учителя, че съм забелязала това, даже Той ми вика: „Ама ти забеляза ли това?
към текста >>
93.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
По едно време какво не бяха докарали: мед,
захар
, сирене, кашкавал, почти всички продукти и бе пълно зареден магазина, и идваха даже туристи и си купуваха от нас.
Закупуваха се стоките с братски пари. Пресмяташе се колко струва един килограм и се прибавяше за транспорта какво сме дали, и така се определяха цените. И всеки можеше да си купи всичко каквото имаше там. Щото хляба си купувахме от бакалията. Това ни беше бакалницата.
По едно време какво не бяха докарали: мед,
захар
, сирене, кашкавал, почти всички продукти и бе пълно зареден магазина, и идваха даже туристи и си купуваха от нас.
Сега аз не съм била много така в тия работи. И аз съм отивала да си купувам, онова което ми трябваше за храна. Имаше общ обяд към 13 часа. Ето виждате сега, както сипват с черпака. Това е сестра Епитропова сипва от казана.
към текста >>
94.
163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това момиче беше Димитринка
Захариева
.
Ама с имена ли да ти го казвам. В.К.: С имена. Това съм го писал през 1975 год. Е.А.: Виж какво, това е за Методи. Случката с Методи Константинов.
Това момиче беше Димитринка
Захариева
.
Неговата Димитринка, която впоследствие стана наистина негова Димитринка. Сега, аз а-а, да, връзката ми с нея е затова, защото Димитринка почна да ходи, около Лулчев да се движи и така да подскача около него. Сега аз видях тая работа накъде отива и казвам на Учителя. Чакай Той какво ми каза на мене, точно да предам, да не предам нещо неправилно. Аз като забелязах това и казах.
към текста >>
95.
170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Сега Димитринка
Захариева
, която дружеше с Методи Константинов, тя след време дойде от Хасково с Тодор-гледача.
Щото той я прогони и тя се отчая съвсем. В.К.: Да, тия връзки са много страшни. Е.А.: И аз намирам, че съм сбъркала тогава, че съм се намесила. В.К.: Може да не си сбъркала, но той трябвало да го разреши тоя въпрос. Така не може „иди ми-дойди ми".
В.К.: Сега Димитринка
Захариева
, която дружеше с Методи Константинов, тя след време дойде от Хасково с Тодор-гледача.
Димитринка се увлече по Лулчев. Какво стана с нея, аз не мога да прочета..? Е.А.: Димитринка Захариева дойде като едно момиченце с едни връзчици на косата, да като малките момиченца. Но тя беше вече голяма, не беше малко момиче. И тогава, както сега занесено приказваше.
към текста >>
Е.А.: Димитринка
Захариева
дойде като едно момиченце с едни връзчици на косата, да като малките момиченца.
В.К.: Може да не си сбъркала, но той трябвало да го разреши тоя въпрос. Така не може „иди ми-дойди ми". В.К.: Сега Димитринка Захариева, която дружеше с Методи Константинов, тя след време дойде от Хасково с Тодор-гледача. Димитринка се увлече по Лулчев. Какво стана с нея, аз не мога да прочета..?
Е.А.: Димитринка
Захариева
дойде като едно момиченце с едни връзчици на косата, да като малките момиченца.
Но тя беше вече голяма, не беше малко момиче. И тогава, както сега занесено приказваше. Тя дойде с Тодор-гледача от Хасково. И живееше заедно с тях, при него живееше, щото те идваха и други хора. С него и жена му беше, и други бяха.
към текста >>
96.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Захариев
се казваше слепия.
Е.А.: Ама той четеше беседи. В.К.: Кой му ги даваше? Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият? Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много.
Захариев
се казваше слепия.
Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете". Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се!
към текста >>
И той, братът
Захариев
като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете".
Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият? Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят.
И той, братът
Захариев
като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете".
Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят.
към текста >>
И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на
Захариев
Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят.
Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете". Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа".
И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на
Захариев
Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят.
Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят. В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на владиката. Е.А.: На владиката Стефан, роднини са, родствени.
към текста >>
В.К.: Това е
Захариев
, който давал беседи на владиката.
Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се! " В.К.: Значи да се приготви. Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят.
В.К.: Това е
Захариев
, който давал беседи на владиката.
Е.А.: На владиката Стефан, роднини са, родствени. В.К.:Той бил сляп накрая, така ли? Е.А.: Още на младини. Той бил военен и при едни маневри нещо станало с очите му, и ослепял. Знам, че жена му го водеше дълги години на беседа.
към текста >>
97.
03.Когато се помина майка ми
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ядяхме само варено жито без
захар
и само два дни в седмицата ядяхме хляб с плод и тиква.
Тези дрехи не е трябвало да се перат впоследствие и затова приятелите си взели черни дрехи, защото, ако се перат влиянието ще се загуби. Като мислели какви дрехи да донесат, решили да са черни, за да не личи мръсотията по тях, щом трябва да ги носят така дълго. Също е трябвало да носят галоши, които да изолират лошите влияния на земята. Един от приятелите, който е бил много ревностен и през цялото лято е ходел с галоши. Храната също беше определена.
Ядяхме само варено жито без
захар
и само два дни в седмицата ядяхме хляб с плод и тиква.
Този ред аз заварих и изпълнявах само храната. Вечерта, когато отидох на събранието духовете казаха, че сестрите, които сме там /а ние бяхме само четири/, трябвало да си острижем косата нула номер, за да можем по-добре да приемем влиянието на духовете. Аз бях ревностна и още същата вечер ме остригаха нула номер. Тогава бях студентка и за да мога да посещавам университета, трябваше от моята коса да си направя перука, защото не ми беше възможно да ходя в университета с такава остригана глава. Единадесет месеца носих перуката, докато порасне косата ми.
към текста >>
98.
14.Около убийството на жена му
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Мисля, че по това време Учителят ми каза, че Любомир може да устои при жена толкоз, колкото бучка
захар
при вода.
Разбира се, като всяка дарба тя има и степени. Какво ясновидство е имал Любомир не мога да кажа, но на мене нищо не ми е предсказал. На жена си предсказва, че ще я убият и я убиха. Веднъж спорехме нещо и той ми говореше за някакви лоши работи, които може да ми се случат, но аз му казах: „Прокоба ли ми правиш или клетва ми отправяш? " Аз не го приех като ясновидско изказване.
Мисля, че по това време Учителят ми каза, че Любомир може да устои при жена толкоз, колкото бучка
захар
при вода.
Това изказване не ме натъжи, само ме освободи да не го съдя. Казах си: Значи така текат силите в него и той не може да бъде господар на себе си. Това е робство на плътта. Аз не виждах той да страда от това или да се измъчва. Веднъж не чух да си направи упрек за това свое поведение.
към текста >>
99.
20.Щом останах на работа при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
След като веднъж Учителят ми каза, че той може да устои при жена толкова, колкото бучка
захар
при вода разбрах, че той е така устроен.
Разбрах, че ме е заблуждавал и лъгал. Видях с очите си. Аз не исках вярност от него, но не исках да ме лъже. Никога не съм му казала лъжа или да съм скрила нещо от него. Ако той не ми е вярвал, то е негова работа.
След като веднъж Учителят ми каза, че той може да устои при жена толкова, колкото бучка
захар
при вода разбрах, че той е така устроен.
Той сам призна веднъж пред мене при един разговор, че не може да издържи повече от 40 дни без жена. Бях на ясно по този въпрос. Оскърбяваше ме отношението му към мене, че искаше да ме заблуждава. Аз вече бях на ясно. Като се върнах в „Парахода", понеже бях сама, аз скачах от радост, че зная истината.
към текста >>
100.
06 - 02. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ ГР. АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Гумнеров По поръка тоже на Учителя, ако от Айтоския кръжок има някой да иска да се подвизава, на такъв ще препоръчате всекипетъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1-та глава от Матей, плюс, в петъка, ограничено хранене - по малко хлебец сух с маслинки и чай или топла водица със
захар
вместо чая.
Горе изложеното имайте и знайте само за себе си. Пазете го в тайна. За получаване настоящето, моля известете на адрес: ул. „ Опълченска " N 66, София. С братски поздрав, Петко Ив.
Гумнеров По поръка тоже на Учителя, ако от Айтоския кръжок има някой да иска да се подвизава, на такъв ще препоръчате всекипетъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1-та глава от Матей, плюс, в петъка, ограничено хранене - по малко хлебец сух с маслинки и чай или топла водица със
захар
вместо чая.
П. Ив. Гумнеров
към текста >>
НАГОРЕ
