Търсене в текстове за 'Захар'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров.
Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме. Блажени онези души, които са съединени в Христовата Любов. Ваш брат и приятел в Христа – Петър К. Дънов. Хотанца“. След Петър Дънов през 1893 г. на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров. По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева. На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г. Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена. В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните. В първите години на ХХ в.
към текста >>

2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.).
Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.) 16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г.
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна

На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
към текста >>

4. Учителя предприема първата обиколка на България

На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
към текста >>

5. Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.

На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
към текста >>

6. Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас

На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
към текста >>

7. Учителя посещава Ямбол

На захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта. Но няма кой да го бутне. На захарта трябва малко водица,за да се стопи“. В съборна беседа, държана на 3 септември 1933 г. П. Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото на 1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро. Аз го слушах, но нищо не му възразявах. Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
към текста >>

8. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев.
Там се запознах и с В. Крижановская - бележит автор на окултни романи и Юнковская, която изнесе седнала на пианото една лекция за магичните сили на музиката. В началото на 1911 г. се научих, че в Казанлък почнал да излиза окултен вестник „Обновление". Абонирах се за него. Във вестника прочетох реклама за книгата „Окултен съновник" от Захари Желев. Тази книга много ми хареса. Писах на автора да ми отговори на няколко въпроса, като му казах, че съм член на Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников. Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски лекар, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове на Теософското общество. И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от дългия разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите". И ми съобщи адреса му в София.
към текста >>

Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество.
Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят. За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф). Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели. От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г. Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите. Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя, на който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата. Като основен учител в с.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване

Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm.
Той е прекарал нощта в молитва и бдение в северните височини над Варна, като е изходил едно разстояние от 20 километра. И тъй, в борбата добрите духове победиха.- Трябва да внимавате, защото стоите пред интелигентни същества.После това се прочете даденото от Господа:Извор, вяра и упование.Даниил, 3 глава. Така Аз съм в сила да те избавя от всяко зло и да предотвратя всяко нещастие. Затова уповай както тия три мъже и да не те смущава нищо. Заповедите и постановленията човешки не важат.Йоан, 10 гл., 10 стих. Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за душата ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm. Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината на лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm. И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm. И ще ти бъда приятел всякога и брат в нужда. Любовта Ми няма никога да оскудява, ни поколебава за теб.Псалом 40, cm. 6. Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата на благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 18 август - неделя.

За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай.
подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов се обърна към Анастасия д-р Железкова, на която пред всинца каза:Всички неща, които ви спъват, да ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Постенето е една необходимост за уякчаване на волята. Това, което се иска от вас, е за ваше добро – умствено, физическо и духовно.Към всички г-н Дънов се обърна с покана да поискат Отгоре да ни се определи денят от седмицата за молитва и всички изявиха желание за петък. И тогава той добави:Тогава трите първи петъка от месеца ще бъдат за молба и през тях ще се яде това, което се обясни преди малко, а последният петък ще бъде за пост. За храна за през петъците можете да употребявате между другото и стоплено вино, варено в четвъртък жито, посипано със захар и орехи; позволено е и едно кафе или един чай. Отгоре не искат да ви направят спънка, напротив – това е една хигиена за съдействие на вашето физическо тяло.И така, за през тази година остават следните правила: първо, всякой петък в седмицата ще се молите за уякчаване на Веригата, като в молитвата си прекарвате в ума си имената на всичките във Веригата; а последният петък се определя за пост и молитва; второ, които пък искат да се молят за умрелите, да струват това в петък преди Рождество, петък преди Великден и онзи преди Голяма Св. Богородица. И това всичко се определя за една година. При все че ще се молите за умрелите, през горните три петъка пак не ще можете да им помогнете, освен ако се молите за тях с дълбочината на всичкото ви сърце.С повдигането на този въпрос – да се молите и за умрелите ви – правите една грешка, защото за да можете да помогнете за Астралния мир, трябва вие да сте се повдигнали. Защото преди да можете да помогнете на вашите умрели и преди да ги намерите, за да им помогнете, ще се явят около вас други в Астралния мир, които тоже ще искат помощ, та вие ще се намерите в чудо.Както казах, личните ви пликове утре ще ви се дадат и това, което ще бъде писано в тях, хвърля Светлина върху Пътя, в който трябва да вървите. В съдържанието на писаното в плика се дават на всекиго по три думи да ги разберете и ако сторите това, ще вървите успешно в Пътя си.Обмислете всичко, за което ще се молите утре заран, отнасящо се лично до вас, за вашите материални и духовни нужди.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник

Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих.
Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата. Най-напред бе поканен Т. Бъчваров, който посочи Псалом 69:5; после Д. Голов избра Захария 14:7, Пеню Киров - Битие 18:13, Анастасия д-р Железкова - Четвърта книга на Царете 23:18, Мария Казакова - Иоил 2:7, Елена Иларионова - Изход 9:3, Илия Стойчев - Битие 21:3, Мих. Георгиев - Четвърта книга на Царете 8:3, А. Бойнов - Четвърта книга на Царете 17:17, Константин Иларионов - Второ Коринтяном 13: 9, Петко - Лука 6:7, Гина Гумнерова - Деяния 4:7, и Тодор Стоянов - Йоанна 21:23. След прочитането на избрания от Т. Бъчваров стих г-н Дънов каза: Да, Бог знае безумието на всичките тия хора (думата е за означените в списъка политически лица).
към текста >>

12. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 13 август

Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т.
В такъв случай вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ - капитан на кораба, Той ще управлява. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са петте велики творчески сили, които се съдържат в тези числа 2 и 3. Тази мисъл, дадена от Христа: „гдето са двама или трима...", е много важна, с която навсякъде ще могат да ви пускат И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим, нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.Утре, 14 август, 10 и половина, ще имаме пак събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо. Пеньо ще донесе хляба, Голов - виното, Бойнов -5 лимона и 3 кила захар, Т. Стоянов - 3 кила праскови, М. Георгиев - лешници и бадеми, Бъчваров - круши, Стойчев - грозде, Петко - 3 кила маслини, Гина - 3 кила сухо грозде, Елена - 3 кила ябълки, Казакова - едно кило смокини и Пеньо, Голов, Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Желязкова, за да се приготви за ядене, само да се внимава рибите да са 12, ни повече, ни по-малко. IV.13 август, сряда Изгревът - Том 11
към текста >>

13. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Желязкова: 3 кг захарПетко Гумнеров, Илия Стойчев и Т.
Партам: 3 кг сухи стафидиН. Ватев и П. Тихчев: 7 дузини от едрите смокиниС. Шиваров и С. Величков: 6 кг сливи от едритеА. Желязкова: 3 кг захарПетко Гумнеров, Илия Стойчев и Т. Стоименов ще имат грижата с нареждането на трапезарията. Тия неща ще ги купи всеки от себе си и ще се наредят на масата, която е определена за трапеза.Г-н Дънов прочете 10 глава от Йоана, след това всички мълком се помолихме и след молитвата г-н Дънов написа и продиктува трите закона:ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА:Първо: Люби Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство.Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой! В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага.След това г-н Дънов добави едно малко обяснение на първия закон:- Отношението на първия закон има връзка със сътворението на света.
към текста >>

За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
към текста >>

14. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

Желязкова: 3 кг захарПетко Гумнеров, Илия Стойчев и Т.
Партам: 3 кг сухи стафидиН. Ватев и П. Тихчев: 7 дузини от едрите смокиниС. Шиваров и С. Величков: 6 кг сливи от едритеА. Желязкова: 3 кг захарПетко Гумнеров, Илия Стойчев и Т. Стоименов ще имат грижата с нареждането на трапезарията. Тия неща ще ги купи всеки от себе си и ще се наредят на масата, която е определена за трапеза.Г-н Дънов прочете 10 глава от Йоана, след това всички мълком се помолихме и след молитвата г-н Дънов написа и продиктува трите закона:ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА:Първо: Люби Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство.Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой! В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага.След това г-н Дънов добави едно малко обяснение на първия закон:- Отношението на първия закон има връзка със сътворението на света.
към текста >>

15. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст.
— Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви.Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара.
към текста >>

Епитропов — захар, П. К.
Дойнов — праскови, Ан. Бойнов — риба. Никола Янев — грозде, Д. Цанев — сливи и смокини, П. Тихчев — хляб, Васил Узунов — сухо грозде, П. Епитропов — захар, П. К. Стойчев — грозде и хляб, Ник. Ватев — вино, Ив. Тачев — вино, Др. Попов — диня, В. Гръблашев — грозде, Сп.
към текста >>

16. Писмо на Учителя до Захари Желев, София

--------------------*Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града
Той е черв, който трябва да лази и се мъчи обективно да схване дълбоките тайни на природата. Гледайте да схващате ония вибрации, които ще донесат светлина, виделина на вашия ум. Поздрав на всички. Ваш верен (Свещеният подпис) Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.) --------------------*Захари Желев, началник на пощата в Казанлък, ръководител на братството в града
към текста >>

17. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Хр. Тончев;
от Шумен: Цани Боздуганов; от Айтос: Георги Куртев; от Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров; от Сливен: Димитър Добрев; от Казанлък: д-р Хр. Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Хр. Тончев; от Панагюрище: Боян Боев; от Пловдив: Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Тлъстее и Дечко Милев; от Стара Загора: Панайот Ковачев; от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев;
към текста >>

18. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ!
От книгата, "Ето човекът! ". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА „Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: „Ето человека!
към текста >>

19. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме?
Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление.П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка.- Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях.П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях).П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение.- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи.3. Желев: - Не ели престъпно? - Престъпно е.- Не е ли грешно? - По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално.3.
към текста >>

20. Димитър Голов завършва земния си път.

Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му.
Т. Стоименов разказва интересна случка с Д. Голов при последния сеанс на д-р Миркович: „През 1905 г. Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: „Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! “ Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.“ (7) Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят.
към текста >>

След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп.
Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава. Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: „Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш на часовника си! “ Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.“ (7) Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят. Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели на обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил. Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона.
към текста >>

Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му.
“ Д-р Миркович я свали от часовника си и му я даде.“ (7) Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят. Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели на обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил. Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона. На обеда брат Захариев пожелал да замине в началото на октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали. Това желание на брата било изпълнено и той си заминал в началото на октомври. (8)
към текста >>

Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят.
Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му. Но Учителят му отказал. След време при някакви обстоятелства Захариев загубил зрението си и около 30 години бил сляп. Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят. Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели на обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил. Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона. На обеда брат Захариев пожелал да замине в началото на октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали. Това желание на брата било изпълнено и той си заминал в началото на октомври. (8) Учителя разказва един случай с Д.
към текста >>

На обеда брат Захариев пожелал да замине в началото на октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали.
Когато през 1944 г. Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му. Няколко години след заминаването на Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия свят. Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели на обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил. Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона. На обеда брат Захариев пожелал да замине в началото на октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали. Това желание на брата било изпълнено и той си заминал в началото на октомври. (8) Учителя разказва един случай с Д. Голов от ранните години на Братството: „Поканиха ме на едно място, където щяха да правят сеанс. Все учени хора бяха. Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи.
към текста >>

21. Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София

Дайте му и малко захар около едно кило.
Стаята задръжте и за идущия месец. Изпращам Ви сумата от 60 лв. Поздравете мадамата. Хайвера раздайте на приятелите. Има две шишета с шарлан, дайте ги на стария. Дайте му и малко захар около едно кило. Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го на приятели. С приносящия изпратете, което намерите за добре. От което имате нужда услужете си. Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление. Там гдето ви се отваря работа, стойте.
към текста >>

22. Снимка на първите ръководители на Братствата в България, 1919

1. Захари Желев - Казанлък. 2.
Снимка на първите ръководители на Братствата в България, 1919 Снимката е направена през 1919 г. Първите ръководители на Братствата в България, 1919: 1. Захари Желев - Казанлък. 2. Манол Иванов - Варна. 3. Панайот Ковачев - Стара Загора. 4. Иван Дивитаков - Търново. 5. Димитър Добрев - Сливен. 6. Тодор Стоименов - София. 7.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв.
Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре. Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма.
към текста >>

24. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината.
Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни. За миг небето се помрачи, но после пак бърже се разясни.Тръгваме отново.
към текста >>

След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска.
Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни. За миг небето се помрачи, но после пак бърже се разясни.Тръгваме отново. Барометърът на Учителя показва 1600 м.
към текста >>

25. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар

Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток. Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме. Доброволците - младежи вече са наклали голям огън, чийто пушек и пламъци приятно се отделяше към царствената белота. Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните да дойдат и се почерпят с чай. Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така да се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни. От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила. Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята да си направим хорце. Чу се свирня от цигулка - ритмична, бърза, бодра - леви, леви, леви, хоп, хоп... Земята затътни. Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория. Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат, да довърши критиката.Задава се Учителят.
към текста >>

26. Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...

Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода.
Ние тук бяхме богато семейство, имахме повече блага и им помагахме - обслужвахме ги с продукти и храна и разни други неща от бита. Имахме дълги разговори с тях. Това беше идеен живот. По това време в Русе дойде Учителят и отседна в дома на братя Маркови. Там всичко беше уредено, докато комуната в село Ачларе бе жива трагедия - колибата на брат Жечо Вълканов, където бяхме отседнали, бе бедна. Нямахме даже пари да си купим захар и пиехме само топла вода. Тук в Русе бе цяло богатство. Братя Маркови имаха най-големия образцов магазин в града. Там имаше всичко и то най-хубавото. В нашата комуна тук имаше изобилие от всичко. Имаше две сестри, които готвеха.
към текста >>

27. Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти

Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:
Ето как си го спомня Александър Цанков: “И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.” Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя: “Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.” Пораженията в църквата
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон.
Товарът ни става съвсем излишен. Идва ни да литнем нагоре. И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата!
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар.
Сядам до раззеленилите се лещаци. Умора; пот шурти по челото ми; облива лицето ми. Някой се затича срещу ми с чайник вряла вода. Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага.
към текста >>

Разбърквам захарта.
Вадя моята пъстра синя чашка с алени и жълти цветица по нея. Тя е бяла отвътре - новичка. Той сипва в нея, пълни я догоре, после вади цяло лимонче, реже ми дебело кравайче, туря цяла шепа бучки захар. Ох, да си ми жив брат Георги! А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка. Разбърквам захарта. Пъхва ме миризмата на лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина. И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица.
към текста >>

А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това.
И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага. С него не е нито Цеко, нито Борис с чудесните самовари. Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие! А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това. Моята жажда мина; мина и умората ми. Щастлива поемам празната чаша. Учителят става, отива към огнището; там ни посрещат с 5-6 дула димящи чайници, но Учителя каза: „Аз пих! ” Радвам се, радвам се, Той каза: „Аз пих! ”Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава на възглавницата.Ето и другото: Из долините на живота, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява.
Там горят няколко огнища, гдето ни чака нашата спасителка врялата водица. Преобличаме се как да е с по-сухи дрехи и се приближаваме до скъпото огнище, цяло обкичено с чайници, гюмчета, кани, джезвета. Почва щедрата гощавка. Налята е горещата вода в бялото емайлирано канче. Спуща се в него чайната лъжичка, що след малко оцветява водата и я прави ароматична. Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява. После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея. След това с малка лъжичка, глътка по глътка утоляваш жаждата си с най-приятното питие на земята. После още една чаша, още една, докато жаждата отмине. След уталожаването на жаждата идва гладът. Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като ябълка праз.
към текста >>

31. Разговор на Учителя с ръководителите - 21 април. София

От Казанлък: брат Захарий Желев От Пловдив: брат Петко Епитропов От Русе: брат Никола Ватев
* * * 7 часа вечерта, събрани в „66" ръководителите и присъствували: От Айтос: брат Георги Куртев От Бургас: брат Минчо Сотиров От Варна: брат Емануил Иванов От Казанлък: брат Захарий Желев От Пловдив: брат Петко Епитропов От Русе: брат Никола Ватев От Сливен: брат Димитър Добрев От София: братята Тодор Стоименов, Драган Попов, Начо Петров, Деню Цанев. От Стара Загора: брат Панайот Ковачев От Търново: брат Константин Иларионов От Ямбол: брат Тодор Абаджиев Отсъствуват Бр. Д. Цанев и Н.
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе!
Горките му „Дорчо” и „Белчо”, дръгливи стари коне обтягат шии, едвам пристъпят напред. Когато от съжаление искахме да слезем, конярчето ни казва: „Те се преструват, знаете ли колко тегличи са! ” Взимаме думите му за истина и весело запяхме, зер, нозете ни си почиваха. В каручката се возехме само четирма души; покрай нас профучаха няколко автомобила с наши хора, а и пешеходци не малко минаха край нас.Дъждът ни заплиска още по шосето. Тънките ни рокли залепнаха по нас, чадъри и мушами нямахме никакви. ,Да става каквото ще, думаме си, не сме захар да се стопим; все Петровден е, нищо няма да ни стане.И наистина кратък бе този дъжд и бързо изсъхнаха дрехите по гърбовете ни, но колко силен, проливен бе! Мътилката се оттегли и от небето, като че и не била. Небето пак ни загледа с лазурно чисти очи, като че се извиняваше за неочакваната баня. Колко весело ни бе в каруцата! Чувствувахме се особено важни, така возени да оглеждаме околността и да й се радваме. Тая наша радост личеше у всички, защото по туй време страшна бе горещината в София.
към текста >>

33. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Седми ден - 25 август

2. Захари Желев - Казанлък
(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * 10 часа сутринтаНашата група в Горницата.Състав на групата: 1. Минчо Сотиров - Бургас 2. Захари Желев - Казанлък 3. Тодор Абаджиев-Ямбол 4. Кънчо Стойчев - Габрово 5. Георги Димитров - Казанлък 6. Стоян Стоянов - Казанлък 7. Иван Бойчев - Бургас
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон.
Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка. Камара сухи дънери!
към текста >>

35. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария.
Това беше съпроводено често пъти с не дотам приятни пазарлъци. Но накрая всичко се уреждаше благополучно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очарователната Рила. Между нашите сестри имаше една, така да се каже, малко сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внимание, беше нещо като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше.
към текста >>

Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах.
Но накрая всичко се уреждаше благополучно и керванът с багажите тръгваше по стръмните и каменливи пътеки, а някъде и без пътеки, нагоре по очарователната Рила. Между нашите сестри имаше една, така да се каже, малко сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не и обръщаше внимание, беше нещо като че ли второ качество човек. Наричаха я Мария Захарната, а някои - Шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах. От какво живееше и от какво се препитаваше тази наша сестра, не можах да разбера и не съм имал смелостта да я запитам. Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа.
към текста >>

„Е, Миче, как дойде чак от Захарната?
Имаше някакъв дефект в гърлото и говореше хрипкаво. Въпреки всичко, аз обичах да се срещам с нея и да разговарям, най-много заради качествата, които неподозирано за никого, тя имаше. Едно постоянство, което ме възхищаваше. Сутрин, в зори, през студените зимни дни, загърната, пъхнала ръце в ръкавите, гледам я пристига на Изгрева за беседа. Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй ранните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от Захарната? Толкова рано трамваи няма! ”, закачливо я подхващам аз, като я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила.
към текста >>

Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех.
„Ела с мен, да си вземеш багажа, ти утре заран в 4 часа заминаваш за Рила." Не, най-напред каза: „Надежда, ти заминаваш за Рила утре." Викам: „Но аз нямам екип, Учителю." - „Ами той е при мен." В.К.: О, хо-хо. Боже Господи. Надка: „Брат Бертоли донесе ти багажа." И по такъв начин Учителят ме лекува. И заранта в 4 часа ние със сестра ми Донка, нали сме от провинцията, малко по-точни и изпълнителни - в четири часа с малка раничка на гърба. Каза да си купя оттам нещо, каквото беше - захар и маслинки, на дупка ни с игличка, солта им да излезе, по две-три маслинки - Това се хранех. Ни кашкавал, ни сирене, ни мляко, ни нищо. Топла вода пиех като чайче и медецът вътре. И отидохме ние с Донито в 4 часа. Като ни видя Учителят, от горницата слиза по стълбите, дойде при нас, казва: „Дойдохте ли? " Ние казахме: „Да, Учителю." Той отиде, както е стаичката, нали имаше едно килерче, носи една голяма сопа и казва: „Донке, сложи на Надежда раницата на гърба й." Донито ми я постави, закопча ми я.
към текста >>

36. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон.
Едвам се измъквам. По храстите съхнещи дрехи. Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика. Някой ни брои - 145 души. Почваме.1) Лявата ръка на гърдите, десният крак пред левия.2) Дясната ръка на гърдите. Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути.
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят.
Горките минзухари, поникнали всред пътя. Дано никой ги не стъпче - приличат на лилави балончета, готови да литнат.В долината градът едвам се провижда от синкава мъгла, разпрострян кръстом по Софийското поле, като квачка с пилците си. Навред снеговете са разтопени, само още Мусалла е издигнал бяла глава. Някои наши се опитаха да го посетят, ала напразно; дълбоки преспи навред, сега той е недостъпен.Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново. Радостно се поздравяваме. Гласовете ни ехтят като звъна на чист метал.Сядам на припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят. От там ще да е това навременно благо... Отгоре на това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце. Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства на планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя. Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост.
към текста >>

38. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 10 август

Отде се намери в скута ми толкоз много насъбрана захар за чай!
Някой си Тадуеш. Изпъна се той, като строен бор пред Учителя и го замоли да бъде приет в школата му, (сякаш се готвеше да не излиза от нея). После дойдоха и други чехи. Накпадохме още по-голям огън да ги сгреем. Те пристигат ей такива голички, като скоро излюпени пилци. Отде се намери в скута ми толкоз много насъбрана захар за чай! Всички почерпваме в големи чаши, и по дваж, и по триж. Как се радват помръзналите славянчета! С какъв блестящ младежки поглед следяха песните ни, като се мъчеха да пригласят.Някои уморени се просват върху посланите одеяла. После всички задружно отиват да се представят на Учителя. Той им държи цяла беседа, която придружаващи ги българчета, студенти от Бърно, им превеждат.
към текста >>

39. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък
20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33. Васил Константинов Русе34.Юрдан Новаков Русе35.Емануил Иванов Варна36.Пенко Пенков Габрово37.Никола П. Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък 39.Стефан Мандов с. Енина, Казанлъшко40.Рашо Болашиков с. Мъглиж 41.Иван Ив. Смилов с. Ръжано 42.Асен Райчев Панагюрище43.Върбан Христов Орхание
към текста >>

40. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък
20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33. Васил Константинов Русе34.Юрдан Новаков Русе35.Емануил Иванов Варна36.Пенко Пенков Габрово37.Никола П. Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък 39.Стефан Мандов с. Енина, Казанлъшко40.Рашо Болашиков с. Мъглиж 41.Иван Ив. Смилов с. Ръжано 42.Асен Райчев Панагюрище43.Върбан Христов Орхание
към текста >>

41. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък
20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33. Васил Константинов Русе34.Юрдан Новаков Русе35.Емануил Иванов Варна36.Пенко Пенков Габрово37.Никола П. Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък 39.Стефан Мандов с. Енина, Казанлъшко40.Рашо Болашиков с. Мъглиж 41.Иван Ив. Смилов с. Ръжано 42.Асен Райчев Панагюрище43.Върбан Христов Орхание
към текста >>

42. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък
20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33. Васил Константинов Русе34.Юрдан Новаков Русе35.Емануил Иванов Варна36.Пенко Пенков Габрово37.Никола П. Камбуров Казанлък38.Захари Желев Казанлък 39.Стефан Мандов с. Енина, Казанлъшко40.Рашо Болашиков с. Мъглиж 41.Иван Ив. Смилов с. Ръжано 42.Асен Райчев Панагюрище43.Върбан Христов Орхание
към текста >>

43. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец.
Някои от вчера са тука... Право из шубраците. Вадя из раницата си сухи дрехи и съвсем тънка роклица. Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага.
към текста >>

Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна!
Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината. Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная.
към текста >>

Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная.
Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината. Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная. Сега пък - глад. Ха сега питка и кашкавал, и пресен чеснов лук! Колко вкусно! После подремвам върху посланата си на тревата пелерина. Отивам при купа.
към текста >>

44. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.

Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон.
Ето ни ... горска гостна. Тия, които ни изпревариха, сега наредени в шпалир ни посрещнаха с песни. Запяваме и ние. Лицата на всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня.Пищялките ни викат за чай. Огньовете ни зоват към приятна грейка. Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон. Колко е хубаво! Горе на скалите група младежи пеят с пълна пара „Един си ти, мой Мусала! ”. Не се стърпяваме и ний запяваме с тях. Песента ни се слива в един общ, жизнерадостен такт.Слънцето прижуря. Върху посланите си палта лежиме и нагряваме гърба си на лъчите му.
към текста >>

45. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
„Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>

Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>

Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>

Първото посещение било на Захария.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става.
към текста >>

Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария.
Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
към текста >>

Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
към текста >>

46. Държавният преврат на 19 май 1934 г.

Министър на съобщенията - Никола Захариев.Какво предприема това правителство?
генерал Петър Мидилев. 3. Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4. Министър на просветата - Янаки Моллов. 5. Министър на търговията - Коста Бояджиев. 6. Министър на финансите -Петър Тодоров. 7. Министър на съобщенията - Никола Захариев.Какво предприема това правителство? 1. Отменя Търновската конституция. 2. Разпуска парламента. 3. Разтуря политическите партии. 4. Забранява ВМРО. 5. Налага цензура върху печата. 6.
към текста >>

47. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно.
Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно. С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите.Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме.
към текста >>

Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове.
” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата! Халва, локум, дървено масло (тук се готви само с краве масло, или зехтин), маслини, едри като орехи и сочни, сочни. И орехи, и свещи, и захар, и шоколад, и круши, и дини, и пъпеши... Почти всеки ден керван коне докарва и багаж, и зеленчук, и хляб, и всичко, що бе нужно. Даже и сапуна - разни качества, каси лимони за нашия неотменим чай, яйца, бензин, спирт, ориз, захар, лешници, бонбони разни видове. Разменната монета е купонът. Той носи братски печат и Рилски надпис. Купиш си купони за 50- 100 лв., после си взимаш каквото ти е нужно. С малко повишена цена от обикновеното, поради скъпия превоз и пренос от куцовласите.Сутрин много ранобуден цигулар ни вика да ставаме. Неговата свирня, макар и тиха, докосва и най-дълбокия сън.
към текста >>

48. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Купували цели тенекии с мед и чували със захар.
До средата на април Гърция и Югославия са окупирани. Немската армия започва да печата български банкноти и да ги раздава на своите войници, които наводняват българските пазари и закупуват българските храни. Пример: ако едно яйце струва 5 лв., те дават 10 лв. и така започва инфлацията. Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Гер-манофил. Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген. Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г. Вж. бел. №25.
към текста >>

49. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 23 декември

„Мария" значи солена вода, захар й трябва.
Предпочитам един човек да каже: „Не Ви обичам" и да ви даде един сомун, не да вика: „Обичам те", а няма сомун. Мислят добре, постъпват зле. Да каже добре и да постъпи добре. Един ден ще се затъжите за една лоша дума. Един ден, като се върнете у дома си, майка ви да ви дрънка тенекия, да заспите. „Мария" значи солена вода, захар й трябва. „Магдалина" значи мегдан, голям мегдан иска. Изгревът - Том 17 20. Буквите
към текста >>

50. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др.
Винаги се е отнасял много добре към братята и сестрите. Той не е бил брат, но всички така му викахме „брат Янко“. Качихме се горе на планината където биваше бивака. Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер. Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др. Чудя се какво да правя. Влагата беше много голяма. От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н. и ги покрих. Вечерта спах при провизиите.
към текста >>

Камионът освен капаците и някоя палатка, моята раница, беше пълен с провизии, ориз, захар, сол и др.“ Учителят ме погледна и каза: „Те тръгнаха, рекох, и най-напред помислиха за стомасите си“.
Брат Колю ми подава плочи, обаче Учителят мина транзит край нас. Разбрах, че Учителят е недоволен. Мина един ден ли какво, отивам и казвам на Учителя: „Учителю, Вие ме пратихте на Рила и поръчахте да направя, т.е. да поправя кухнята, нали така говорихме, обаче като дойдох тук, положението се измени съвсем. Първо, работната група, която дойде, не беше работна група, а дойде само така, за да бъдат първи на Рила, курдисаха се и с изключение на брат Колю Йорданов, никой не дойде да ми помогне. Камионът освен капаците и някоя палатка, моята раница, беше пълен с провизии, ориз, захар, сол и др.“ Учителят ме погледна и каза: „Те тръгнаха, рекох, и най-напред помислиха за стомасите си“. А пък аз съм ходил работна група преди години. Не ги споменавам, защото съм ходил за малко нали, направя някои работи и се връщам. „Та вместо да поправя кухнята, както ми казахте, аз трябваше да направя магазина, за да прибера провизиите.“ Както и да е, но Учителят на всичко отгоре ми даде един синджир и един катинар и каза: „За лодката“. Брат Боянчо, Бог светлина да му дава, той дойде и поправи каквото трябва. „Сега лодката, без изключение, ще я даваш само на дежурните.
към текста >>

51. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември

Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
„Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>

Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>

Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>

Първото посещение било на Захария.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става.
към текста >>

Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария.
Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
към текста >>

Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
към текста >>

52. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември

Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
„Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>

Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>

Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>

Първото посещение било на Захария.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става.
към текста >>

Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария.
Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
към текста >>

Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
към текста >>

53. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември

Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
„Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>

Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>

Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>

Първото посещение било на Захария.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става.
към текста >>

Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария.
Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
към текста >>

Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
към текста >>

54. Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември

Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата.
„Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник.
към текста >>

Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята.
към текста >>

Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий. Всеки човек представлява и Елисавета и Захарий. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Та душата „забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човека - той е странник. Той е като един чужденец на земята. Той прилича на гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
към текста >>

Първото посещение било на Захария.
Човек докато е бездетен не може да върши Божията Воля. Любовта дава условия на външния живот, а пък Духът, който ще се всели в душата, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща. То е онова, което Бог ще ни даде. Та се радвайте, когато ви посети Господ. Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става.
към текста >>

Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария.
Та нали има две посещения? Първото посещение било на Захария. Като му се явил ангел, той се усъмнил. После като се явил на Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал". Казвам: във вас тези два процеса вървят. Има във вас един процес, който постоянно има съмнение както при Захария. А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас.
към текста >>

Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
А пък като дойде този процес на Мария, тогава всичко става. Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас. Тогава всичко, което мислиш, чувствуваш и вършиш се благославя. Та сега всичко, което правиме - ядене, пиене, лягане или ставане - всичко правете за Славата Божия. Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
към текста >>

55. Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София

Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора.
А онова тяло е временната къща. Сега учените хора правят опити. Може да се извади двойникът на човека. И двойникът има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар." Това са опити, които се правят от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? “
към текста >>

56. Снимка на Учителя на Бивака, Витоша с ученици, декември, 1943 г.

Пред тях е Мария Захарната.
Снимка № 141. Учителят на Бивака, декември 1943 г., отляво е Весела Несторова. Един от 40-те дни, когато Учителят излиза пеша от Изгрева до Бивака през с. Симеоново. 1. Първата отляво с бялото кепе е Ирина Кисьова, 2. Зад нея е Весела Несторова, 3. Пред тях е Мария Захарната. Вдясно с бялото кърпа е елена железничарката. Зад нея с бяла барета и бяла кърпа е Галилей Величков.
към текста >>

57. Последните дни на Учителя - спомен на д-р Стефан Кадиев

Дивизията, в която бях дивизионен лекар, беше натоварена на влака и се намираше на гара „Захарна фабрика", квартал „Надежда".
Спомен на д-р Стефан Кадиев 72. Спомени из последните дни на Учителя Петър Дънов Разказва д-р Стефан Кадиев: Беше 25 декември 1944 г. Беше студено и дебел сняг покри земята. Дивизията, в която бях дивизионен лекар, беше натоварена на влака и се намираше на гара „Захарна фабрика", квартал „Надежда". Имах няколко часа време, през които можех да се отбия в дома си, да взема сбогом от жената и децата. Можех да отида и на Изгрева, от който не исках да се разделям, без да се обадя. Отивахме на война и нищо не се знаеше. Всичкият ми багаж беше събран в една раница и бях готов за поход. Преминах по поляната на Изгрева, гдето бях свързан с толкова много спомени.
към текста >>

58. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №102

Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си.
Във всеки петък от седмицата ний се молим за приятелите от Веригата232, като ги именуваме поименно. В тази ни молба призоваваме тримата наши водители, т.е. Св. Троица, като им поменуваме тайнствените имена233. През тези петъци ядем само сурова растителна храна или сготвена, но един ден по-рано. Ако обаче други членове от семейството си направят в същия ден топла постна храна и ни поканят, то може да ядем. Също в този ден може да ядем варено жито със захар или мед или друго, но житото, варено по-първия ден, а така също може да вземаме малко топло вино, в което да топим залъците си. В последния петък на месеца обаче трябва да постим съвършено, като почнем от четвъртък вечер до събота заран. В този петък между другите молитви ще се молим и с молитвата „Хваление“234. Във всичките обаче петъци четем даденото ни утешение през тази година, разбира се, всеки своето235. И от това повече нищо. За нази тука ще кажа, че Господ благославя вече делото си.
към текста >>

59. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

60. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

1. Захари Желев - Казанлък. 2.
На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов Снимката е направена през 1919 г. Първите ръководители на Братствата в България, 1919: 1. Захари Желев - Казанлък. 2. Манол Иванов - Варна. 3. Панайот Ковачев - Стара Загора. 4. Иван Дивитаков - Търново. 5. Димитър Добрев - Сливен. 6. Тодор Стоименов - София. 7.
към текста >>

61. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Камбурови работеха в Захарната фабрика.
" Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца, а точно по това време в Арбанаси бе комуната на Петър и Марин Камбурови. Там имаше малки деца и аз се страхувах за тях. Решихме да се връщаме, но нямахме пари за влака. Камбурови работеха в Захарната фабрика. Отивам в Търново в една печатница да търся работа и ме наеха да правя буквите за афиши. За седем дни ги изрязах, платиха ми и купихме билети за влака. Георги Радев дойде на Изгрева, а Христо Дързев, който беше от Казанлък живееше у Георги Томалевски. Константин го заведох в Устово -Родопите. Прекарах с него един месец.
към текста >>

62. Упражнение - житен режим, дадено от Учителя в беседата 'Изпитите на ученика. Житното зърно'

Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат.
Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18877696990967