НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев ТОМ 4
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ<br /> </span></span></p> <span style=''>Изгревът трябваше да бъде образец във всяко едно отношение, защото трябваше да бъде огледален образ на Словото на Учителя. Та всеки, който идваше и ни види, трябваше, според нас, да ахне от почуда и веднага да стане наш съмишленик. Нали ние трябваше да приемем това учение и трябваше да го предадем на Българския народ, а той да го предаде на света. Така бе според Словото на Учителя. Но за това трябваше да се изграждат образци. Но ние не ги създадохме, защото не можахме да приложим това учение. Учителят веднъж бе разочарован от нас и бе казал: „Колкото можахте, толкова направихте." А ние направихме много малко. Дори бяхме причина, чрез личния си живот, да даваме поводи долу в града, светът да говори и да обвинява Учителя във всички възможни грехове. Ако имаше някакви грехове, то бяха наши, те бяха на последователите Му, но не на Него и на Словото Му. Но чрез нашите грешки другите съдеха за Словото Му и за Учението Му. Така ние, които бяхме последователи на Учението Му, с нашето несъвършенство и погрешки, ставахме причина да Го кори обществото. Така ние бяхме по-големи противници на Учителя, от онези, които бяха в града и Го хулеха по вестници и по трибуни. Те го хулеха заради нас. Те смятаха, че Той е причината за нашето несъвършенство и недостатъци. А ние си ги носехме от миналото. Примери, колкото искаш. Ето един от тях.<br /> <br /> Имаше една сестра, казваше се Тодора. Тя имаше мъж, с три деца. Мъжът й, който се казваше също Тодор, беше противник на учението, но се занимаваше с окултни науки и гледаше на ръце. Имаше познания по хиромантия. Казвахме: „Тодор - гледача". Семейството им се разби. Тодора отиде да живее при брат Ангел Вълков, който бе ученик от Младежкия Клас. Тя остави мъжа си и децата си и отиде при Ангел. Всички настръхнаха срещу двамата. Особено този случай излезе във вестниците и се хвърляше кал и жупел срещу Учителя и дъновистите. Мъжът на Тодора беше ходил да се жалва тук и там, а това бе добре дошло за онези, които търсеха и най-малкия повод да нападат Учителя. Така тези двама последователи на Учителя станаха причина да се води вестникарска престрелка срещу Учителя. Той знаеше за това, беше много недоволен, но мълчеше. Тогава ние, изгревяни, решихме да действаме вместо Учителя, взехме решение да направим събрание, та да ги извикаме тези двамата, да ги изправим пред нас и всички да ги осъдим в Салона. За урок и за назидание на всички. Речено - сторено. Една делегация от трима човека мина през всички бараки и съобщиха за уречения ден и час за осъдителното събрание срещу Ангел и Тодора. На следващия ден и час аз съм на Изгрева. Прекосявам поляната, насочвам се към Салона и очаквам да го видя - пълен и препълнен, защото познавах възмущението на всички. Но на поляната нямаше нито една жива душа, освен Ангел и Тодора, дошли за осъждане. Мъртвило. Отидох в Салона, нямаше никой. Отидох и обиколих тук и там в бараките -нямаше никой. Помислих, да не са излезли всички на екскурзия. По едно време виждам едного и го питам, къде са останалите за събранието. Той ме изгледа изненадано и каза: „Какво събрание, аз имам днес работа." И си тръгва. Поглеждам към прозореца на Учителя. Изведнъж виждам, как Учителят отвори прозореца, погледна Небето нагоре и отново затвори прозореца. Беше указание за мен, че Небето бе затворило не само прозорците и вратите на събранието, но бе заключило съзнанието им за осъждане. Учителят бе решил по този начин тази задача.<br /> <br /> На следващия ден аз съм при Учителя. Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три деца. Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три деца?" Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава. Но след малко добави: „Аз се чудя как е възможно жена с три деца да открадне един ученик от Младежкия Окултен Клас?" Учителят ме изгледа строго. Аз се поклоних, целунах ръка и се отдалечих. Загадката бе разрешена. Вината на един - вина за всички. Погрешката на един - грешка за всички. Това бе окултен закон. Имаше го в Словото Му. Видяхме го на живо в Школата Му.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ