От 1922 г. беше образуван Младежки Окултен клас и в него първоначално влизаха младежи, които Учителят лично бе поканвал и бяха влезнали със специално разрешение на Учителя. Някои дори си пазеха поканите, които им бяха връчвани лично от Учителя с Неговия почерк. Не всеки можеше да влезе в Младежкия Клас. Бяха изминали много години и когато аз дойдох на Изгрева, бях готов за този клас. Аз бях музикант, свирех на цигулка и имах вътрешен стремеж да влезна в Школата. Но в Младежкия Окултен Клас не се приемаше току-така - идваш, записваш се и влизаш в клас. Случи се така, че бях се запознал с Тодор Стоименов, който бе председател на Младежкия Клас. Бях доказал своята преданост и изявих желание да бъда приет в Младежкия Клас. Тодор Стоименов ме изгледа изпитателно, кимна с глава и ме поведе към приемната на Учителя. Влезнахме, целунахме ръка на Учителя и Тодор разказа за моето желание пред Учителя. Аз стоя, изправен зад Тодор, а Учителят бе седнал на един стол, поглежда ме и го пита: „Тодорчо, познаваш ли го?" Той кимва с глава: „Да". „Ти гарантираш ли за него?" Тодор утвърдително кимва с глава и отговаря: „Гарантирам". „Тогава може. Иди и го заведи, та го запознай с другите младежи. Може да посещава класа."
Аз подскочих от радост. Вече бях ученик в Младежкия Окултен Клас. След време станах цигуларя на Младежкия Окултен Клас и до края останах в този клас. Минаха много години, но не мога да забравя начина, по който Учителят искаше някой да гарантира за мен. Имаше много такива случаи. Някой завеждаше свой познат при Учителя и онзи изявяваше желание да посещава класа, но винаги Учителят запитваше: „Ти гарантираш ли за него?" Това бе метод на Учителя. Ще го намерите в Словото Му. Но си спомням един случай, когато един приятел се караше на свой познат с думите: „Аз те заведох при Учителя и гарантирах за теб, а ти се отметна. Как сега ще отида при Учителя? Какво да Му кажа? Мен ме е срам заради теб. Аз отговарям за теб пред Бога. Ти знаеш ли какво означава да отговаряш за другиго пред Бога? Та на мен сили не ми остават за мене си, да отговарям за себе си пред Бога. А сега трябва да се разправям с тебе и да отговарям за теб. Каква беда ме сполетя." Този приятел оплакваше с висок глас бедата си. Постепенно гласа му премина в напевно оплакване до плач, дори премина до вопъл. Онзи, другият, с наведена глава слушаше и мълчеше. Как се разреши въпроса им? Онзи, който беше гарантирал, трябваше да плати. Така беше в света според физическите закони. А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони. И този приятел плати. Гарантът трябваше да плати. Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този свят. А онзи се беше запилял по широкия свят. Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал. А колко повече важи това за една Окултна Школа.
Така аз имах своят гарант в лицето на Тодор Стоименов и не го посрамих, и не злоупотребих с него до края на живота си. Аз останах верен на Школата.
