През времето на Школата 1922-1944 г. преминаха много трагични исторически събития. Политическите събития следваха едно след друго. Ние не бяхме безучастни - следяхме ги с внимание и се ослушвахме какво казваше Учителят за тях. Понякога Го питахме направо и получавахме най-невероятни обяснения и отговори. Така се обучавахме, за да имаме едно по-широко мирозрение за събитията. Знаехме, че събитията се определяха от друго място, че те първом ставаха в Невидимия свят и после се проектираха долу на земята, чрез нас, хората. Това го знаехме от опита на старите възрастни приятели, знаехме от изказванията на Учителя, знаехме го и от собствен опит. Аз обикновено купувах някой вестник от града и го занасях веднага с колелото на Учителя. Чуках на вратата, целувах ръка и казвах: „Учителю, ето Ви днешния вестник." Той го взимаше и го полагаше на масата. За мен това бе повод да отида при Него и да разговарям с Него. Той не беше поръчвал никому да Му носи вестници. Но ние, по наше усмотрение, Му ги носехме. Понякога Той ги разлистваше, поглеждаше заглавията и пак ги сгъваше. Той знаеше много добре събитията в света и у нас. За мен бе ясно кой бе Всемировият Учител и че Той управлява цялата Вселена. Така веднъж Му подадох поредния брой вестник и Той ме запита: „Какво се пише в този брой?" „За политическата криза, Учителю, че не може да се състави поредния кабинет у нас и това създава напрежение и нестабилност в държавата." Учителят замълча и след малко добави: „Това го знам и се мъча да им помогна, но никой не Ме слуша. Ето, нощес дойде при мен Мария Луиза - да ме пита - как да се разреши тази криза. Казах й как да стане това. Но дали ще ме послушат, ще трябва да почакаме и да видим. А дали и сина й Цар Борис ще я послуша, също остава да видим."
Мария Луиза беше майката на Цар Борис, която отдавна беше починала. Но този дух още витаеше тук и взимаше участие в политическите събития. Учителят прочете моята мисъл и добави: „Нощес, след нея дойде и царица Йоанна. На нея също бе казано." Аз замръзнах от изненада. „Учителю, как тя е дошла от двореца през нощта до Изгрева? Кой я придружаваше?" Учителят се усмихна: „Тя се излъчи от тялото си, когато беше заспала и така дойде, за да ме пита. Но дали ще запомни това, което й казах, след като се върне в тялото си и след като се събуди. Дали ще остане това Мое разрешение като съвет в съзнанието й, това е друг въпрос. А дали ще се вслушат в нейния съвет и дали ще го изпълнят, това е също друг, по-голям въпрос. Но ще видим, ще почакаме."
Аз стоях като статуя. Какво невежество цареше в света за събитията на историята. Какво знание се стовари върху мен за личностите, които уж движат историята. Дали ще мога да го понеса и изнеса на плещите си? Изминаха 30 години оттогава и този случай аз не смея да го изнеса дори пред приятелите. Да не би с това да увредя Учителя и да Го обвиняват, че Той, вместо с духовни въпроси, се е занимавал с политика. А след 9.IX.44 г. когато комунистите дойдоха на власт, ни обвиняваха, че Учителят е служил на царя. Затова беше опасно да се споделят тези неща. А трябва да се кажат и напишат тези Истини. Знанието е едно и то произхожда от Божествения Дух. А ние бяхме съвременници на Школата и целувахме ръка на Учителя в знак на общение с Божествения Дух. Това е една страница за това, кой ръководи политическите събития и кой направлява историческите процеси в народите и в човечеството.
