17."Победен химн" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев.

Неочаквано дойде последният ден, когато повикана от колежа "Симеоново", където бях преподавателка, трябваше да напусна Светляево, т.е. Мърчаево. Беше 18 октомври 1944 г. На следващия ден се сбогувах с Учителя, сърдечно му благодарих и сутринта заминах за София. Същият ден, на 19 октомври, няколко часа след моето отпътуване, Учителят също си тръгва с такси за София. Владо руснака по-късно ми разказа, че когато Учителят се спрял пред таксито, пребледнял и му прилошало. Само Той знаеше за какво се връща.. .

Беше 18 декември 1944 г., понеделник. Стоя пред вратата на Учителя със свитък в ръка. Този свитък е "Победен химн", написан предишния ден, на 17 декември 1944 г., неделя. Чух звуците на тържествени фанфари. Седнах на пианото у дома и написах словата и музиката на песента, която чух във висините. Стоях пред вратата на Учителя с трепетно сърце. Рядко си позволявах да почукам на тази горна врата, където извитите дървени стъпала водеха към една малка стаичка на втория етаж на салона на Изгрева, свещено за нас място, където живееше Учителя на земята.

Вратата широко се отвори и аз подадох свитъка на Учителя: "Песен за Вас, Учителю", казах аз. Той я взе, разгъна свитъка, прегледа и каза: "Ще я пеете в сряда, рекох!" След това ми подаде обратно песента и каза: "Изпейте я сега!" И влезе в стаята си, да ми донесе ключа от пианото, което се заключваше, защото всеки посетител на Изгрева смяташе за свой дълг непременно да седне на пианото и да покаже какво може и какво не може да свири. Подаде ми го и аз се отправих, слизайки по стълбите към салона, като разсъждавах, че днес е понеделник и че може в сряда, когато бе денят на младежкия окултен клас да изпея тази песен така, както бе поръчал Учителя. Аз влязох в салона, отключих пианото и седнах пред него на стола. Мълчех и не можех да протегна ръцете си върху клавишите му. Вратата след минута се отвори и влезе сам Учителят Вътре в салона освен мен нямаше никой. Той с бавни стъпки, слабо залитващ, като се придържаше на столовете, се отправи към мен. Скочих да му подам ръка, но Той отказа. Поканих Го да седне и свири. Той посвири малко и каза: "Да чуем песента, рекох!" Видът му бе тъжен. Той беше отслабнал и блед. Сърцето ми се свиваше от болка от вида на Учителя, когото никога не бях виждала и не бих допускала, че може пред мен да стои тялото на един старец, а не на Мировия Учител. Понечих да запея, но не можах, гърлото ми се схвана. Тогава изсвирих само песента на пианото. Учителят бе седнал на стол зад мен и се бе облегнал на гърба на стола и ме слушаше със затворени очи. Обърнах се към Него. Погледна ме и каза: "Да чуем думите, рекох!" Със засъхнали устни и трепетлив глас аз зачетох текста:

1. Изгрява победния ден на светлината,
На правда вечна
На братство и мир в света,
Тържествени химни огласяват небесата
Възпяват възходния ден на Любовта.

Припев:

О, братя, запейте тържествени песни
И вечно живейте
За слава на Любовта.

2. И тръбния зов на Всемирния Вожд проглася
Свещения час за пробуда и възход
На мощни крила Той с велика Любов
Понася света към върха
На безсмъртния нов живот.

Припев:

0, братя, запейте тържествени песни
И вечно живейте
За слава на Любовта.

Обърнах се към Него. Учителят бе замислен. После ме погледна и промълви: "Рекох, "победният" не звучи добре. "Денят на обилната светлина" е по-добре. А думата "тържествен" не е благозвучна дума. Много съгласни са събрани в едно. По-добре е "радостен"." Тогава пред него поправих първия стих така:

1. Изгрява денят на обилната светлина,
На правда вечна,
На братство и мир в света,
И радостни химни огласят небесата,
Възпяват възходния ден на Любовта.

Припев:

О, братя, запейте днес радостни песни,
И вечно живейте
За слава на Любовта.

Вторият стих остана неизменен. Учителят кимна с глава, че го одобрява. "И по-хубави работи ще пишете. Не знам по-хубава песен от "Изгрява слънцето", тихо каза Учителят. Стана от стола и бавно излезе. Аз стоях неподвижна пред пианото.

Същият ден той се затвори в приемната стая и остана там до заминаването си на 27 декември 1944 г.

Месеци, години и десетилетия размишлявах какво се бе случило на 17 декември 1944 г., когато чух звуците на тържествените фанфари. Кой ги изпрати и кому бяха предназначени и какво прогласяваха? Бях написала "Победен химн", това бе химн на светлината, химн на Всемирният Вожд на светлината, химн на Всемировият Учител, който с мощните крила от Светлина понесе света към върха на Безсмъртния нов живот, живот преминал от Мировата Любов и слезнал на земята и възнесъл се с Космичната обич на вселената. Преминал е от Слава към Виделина и оттам в Светлината на Словото и след това възнесъл се от светлина към Слава на небесните висини и небесните селения на Божествения свят. Това ли бе денят, в който Мировия Учител на земята и Всемировият Учител на Вселената напусна Изгрева? Тези въпроси останаха за мен най-важните, които трябва да разреша в този си живот. "Победният химн" бе факт неоспорим, одобрението на Учителя за него - също. Преглеждах беседата на Учителя, държана на 17 декември 1944 г., търсех разрешение на загадката. Там намерих и разрешението. Накрая беседата завършва така:

"Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Любов. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Мъдрост Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Истина. Какво бе хубаво нещо от тия подаръци?"

За мен най-добрият подарък, който можех да направя бе написването на този "Победен химн" на светлината, привилегия неземна бе за мен да Му го връча и да получа Неговото одобрение за Химна, коригирайки част от текста. А беседата продължава така:

"В деня, в който приготвим най-добрия подарък на Любовта, ще изгрее новото слънце. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на Мъдростта, слънцето ще бъде на зенита. В деня, в който приготвим най-добрия подарък на Истината, слънцето ще престане да залязва - вечно ще грее."

Новото слънце бе свят на Любовта, а това бе свят на Светлината.

Зенита на слънцето бе свят на Мъдростта, а това бе свят на Виделината. . Незалязващото слънце, вечногреещото слънце бе свят на Истината, а това бе свят на Славата.

А беседа завършва така:

"Ние ще изпълняваме Божията воля, ще станем Синове Божий и ще вървим от Слава в Слава."

Когато в човешкия ум влезне Светлината на Словото, когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото, когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото, тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече син на Бога живаго.

И тогава ще вървим от Слава към Слава. Защото скрижалите бяха дадени:

Глава на Твоето Слово е Истината.

Глава на Истината е Божественият Дух.

Глава на Божествения Дух е Абсолютният Дух на Битието.

Абсолютният Дух на Битието, това е проявеният Бог

Абсолютният Дух е изявеният Бог."

Всемировият Учител Беинса Дуно слезе на земята, пребивава в человеческия род, облече се с плътската дреха дадена му от българския народ, създаде първата по рода си Божествена школа на земята, свали Словото на Духа Живаго, чрез българската реч, завърши своята задача и си замина, придружен от фанфарите на "Победният химн" на светлината. Това стана на 17 декември 1944 г.

Остави на човечеството Словото си. Кое Слово? Остави Словото на Всемировия Учител. Откъде дойде Словото Му? Кой е Всемировият Учител?

Всемировият Учител е проявеният, Абсолютният Дух на Битието.

Мировият Учител е проявеният Божествен Дух.

Учителят е проявеният Дух на Истината.

Духът на Истината е проявеното Слово.

Проявеното Слово е свят на Виделината.

Виделината на Словото е Светлина за човешкия ум и свят на Любовта.

Да бъде Светлина! Живей в света на Любовта!

Да бъде Виделина! Живей в света на Мъдростта!

Да бъде Слава! Живей в света на Истината!

Словото на Всемировият Учител е свалено и дадено.

Четете го, изучавайте го, проучавайте го, защото това е Третият Завет на Бога Живаго, пребивавал на земята между человеческите синове.

Пребъдвайте в него и живейте по него!