18. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич /

Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев

На Изгрева настъпи необикновена тишина. Всички се движехме от тихо по- тихо, на пръсти. Учителят не си лягаше през нощта, а седеше на стола в размисъл. На 22 декември, петък срещу събота - 23 декември 1944 г. останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че положението на Учителя беше съвсем необикновено. Тревога цареше в душата ми, виждах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие. Всички бяхме тъжни и говорехме почти шепнешком.

На следния ден бе 24 декември, неделя. Влязох при Учителя рано, да го попитам има ли нужда от нещо. Той ми каза да измия съдовете Му в горната стая, там, където бе неговата стаичка. Измих ги и слязох. Владо руснака беше при него и ми каза: "Сестра, Учителят ми каза: "Да се прослави Бог в Бялото Братство!" Едва ми издума това и Учителят тихо заговори. Приближих се до него и долових думите му, бавно изговорени: "Да се прославят Белите Братя в Божията Любов!" Записах това последно мото. Учителят говореше шепнешком. Аз коленичих, сложих бележника на скута си и записвах: "Сега се коригира, проправя се пътя на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).

След пауза, Учителят пак заговори: "Петър, когато се отказа от Христа загуби силата, а след като го призна получи силата."

Донесоха чиния топъл салеп на Учителя, който Той особено предпочиташе. Той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две, три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията, оставих я горе в стаята му. Слязох при Учителя и видях нозете му подути. Седнах на земята пред него и започнах да ги разтривам. Той се наведе и тихо ми пошепна: "Имате Божието благословение!", защото бе разбрал дълбоката ми мъка. После продължи шепнешком:

"Какво ще правите с личния елемент при лошите условия? При лошите условия трябва да мислиш, какво да сееш. Лошите условия, като минат, ще ги забравиш. Да приложиш добрите условия при лошите условия е голям майсторлък. Няма добри условия. В такава груба среда не може да се живее. Да приложиш лошите условия при добрите не е лесна работа. Да не правим опити. "Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго!" Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога!"

Изминаха 10,20, 30,40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас, независимо дали ги знаехме или не искахме да ги знаеме и да ги прилагаме.

Учителят продължаваше шепнешком: "Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото!"

Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо!

В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини!" Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше. Аз стоях неподвижно до него. След малко Той се обърна към мен, лицето му отново придоби същия вид на голяма скръб и тъга. "Рекох, вземи Библията от масата и я отвори и прочети!" С треперещи ръце я отворих и се падна да прочета 102 псалом "Молитвата на скърбящия", кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Да, това бе молитвата на едни скръбник. Още с първите редове ме задуши гърлото и горко заплаках. В този псалом бе описано състоянието на Учителя. Не можех да чета от плач. Бях коленичила пред кушетката му, на която Той бе седнал - бляд, жълт, зелен. На изпитото му лице бе изписан образ на Великият Скръбник. Обърна се и каза: "Четете разумно, рекох. Който чете, хубаво да чете!" Аз се стегнах, преглътнах сълзите си и прочетох на един дъх 102 псалом. Когато някой ви разказва за заминаването на Учителя, непременно прочитайте този псалом, всичко, което бе описано там, аз го видях с очите на простосмъртен човек, че онова, което Христовия Дух навремето бе издиктувал бе Истина земна и неземна, и небесна!

Учителят продължи: "Венир Бенир" и ние я изпяхме пред него. Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така:

"Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко.

Да бъде благословен!

Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота.

Благослови младия, начеващия, Божествен живот!

Благослови Божественото, което зачева в душата!

Диханието на Бога, което сме приели първоначално.

Той е всичкото. Той е навред.

Целият наш живот и всичкият наш живот.

Сега така да бъде! И човек станал жива душа!"

Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото съзнание, лъч от Божествената душа, лъч от Великото - слезнала на земята чрез малкото. Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася Великото по целия Божествен свят Това е Мировата Любов, дихание на Великото към малкото. Божествен лъч от Великото към малкото. Това е проявеният Божествен Дух, това е проявената Мирова Любов, това е проявения Миров Учител!

Ние с Учителя изпяхме за последен път "Венир Бенир", песента за слизането на Мировия Учител на земята.

Учителят замълча и прошепна: "Рекох, Махар Бену Аба". Ние запяхме Този мотив бе нарекъл "Молитва на ученика". Беше дал някои от значенията на тези санскритски думи още в началото на Школата през 1922 г., 10 лекция на Общ окултен клас.

"Махар" - означава Великият. Това е Мировата Любов.

"Бену" - Онзи, който благославя. Това е Космичната Обич.

"Аба" - Баща на Всичко. Това е Всемировият Учител.

Идеята на тази песен се заключава в това:

"Махар" - означава Великият Миров Учител с проявения Божествен Дух носещ Мировата Любов на Вселената, слязъл на земята при человеците.

"Бену" - означава пробуждането на човешката душа и прокарване на пътя към Единение с Бога, чрез Космичната Обич, която ще обедини малкото в целокупността на Вселената.

"Аба" - означава Баща на Всичко, Всемировият Учител като проявление на Абсолютния Дух на Битието!

След като изпяхме тези две песни, Учителят каза: "Няма по-хубаво нещо от музиката. Пейте, всякога пейте!"

Това бе последната служба на Учителя на земята с нас человеците.

Беше 25 декември 1944 г. Часовникът отбелязваше 11 часа 20 минути вечерта или 23 часа и 20 минути!

Присъствувах на едно епохално събитие от Космически акт, където две песни се сляха от висшето музикално съзвучие в хармония на молитвено Единение с Бога. Най-висшето състояние на окултната музика е молитвата. Най-висшето състояние на молитвата е Единение с Бога!

Мировата Любов бе слязла на земята! Пътят бе прокаран отгоре надолу!

Космичната Обич бе възлязла към Небето. Пътят бе прокаран от долу нагоре.

Това направи за нас, человеците, Всемировият Учител Беинса Дуно.

Пътят на човешката душа към Бога е прокаран и свободен!

Очакваме пробуждането на човешката душа в следващата епоха!

Очакваме слизането на Божиите Синове на Славата, Божиите Синове на Виделината и Божиите Синове на Светлината.

Очакваме Единението на човешката Душа с Бога!