105. Георги Радев

Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение (същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина). Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите 40 години вървяха през пустинята и стигнаха Ханаанската земя. Сега той живее като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят му бе казал, че за да се излекува, трябва да ходи на един извор и си донася стомна пълна с вода, но той отказа да стори това. Той бе брат със силно чувство на достойнство и бе казал: "Лесно не се става учител", което изразява върховният му идеал. Носенето на стомна му се е видяло детска работа.

Учителят каза: "Никой не е изпълнил каквото съм му казал". Учителят бе дал закона, че когато чувствата са в противоречие, човек е раздвоен, страдат белите дробове.

Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот - то е като смяна на сезоните. Едни са в пролетта на живота, а други - в зимата.