104. Големият сняг на 22 март 1939 г.

По това време преведох "Свещени думи на Учителя" и Му я предадох. На 19 март 1939 г. се върнах в къщи за празника 22 март, като бях получила телеграма от брат Гавраил, с покана от Учителя и брат Боев. Първото нещо след пристигането ми беда посетя Учителя. Когато приближих салона, Той излезе на горната площадка да ме посрещне и ми каза: "Ще говорим, останете за 22 март". На 22 падна сняг и не можахме да играем Паневритмията.

(Забележка: Падането на сняг на 22 март 1939 г. означава, че това е последната благоприятна година на Школата, и че условията й се ограничават.)

Бях непрестанно радостна и вдъхновена и цял ден свирих на пианото в салона и няколко души пяха песни от Учителя. Следобяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри.

Той каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е сила в океана, взимай от океана и раздавай."

Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим.

"Любов без обект, това е великата любов."