106. Само при високи планини има култура

На 22 март 1939 г. сутринта Учителят каза: "Бог сутрин най-напред ще помисли за всичко във вселената и ще прати на всяко нещо нужното, и като Му остане малко свободно време, ще помисли и за себе си. Да имате бързината на щастието, това значи във всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живеете според великият закон на Любовта. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. Всъщност, истинската господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип. Да пребъдем в радостта, която иде от Бога".

След завръщането ми в селото, бях в изключително вдъхновено състояние. Чета в тетрадката си оттогава: "Колко е ценен дори един ден в живота, когато този живот е свързан с източника си! Колко е велико дори един момент да съзнаеш и преживееш Божественото в себе си! Всеки ден пиши по нещо красиво за отношението си към Божественото и един ден ще имаш цяла книга, която ще сочи високия връх, към който вечно се стреми душата." Сънувах, че се катеря по отвесна каменна стена към един връх, но под мен стои леля ми Анка, която ме подпира и ми помага в изкачването. Стигам върха, а там се отваря вратата на някакво здание и някой ме посреща. Наистина, леля ми Анка - по-старата сестра на мама - първа ни заведе при Учителя. Тя е отдавна в отвъдния свят, но тогава беше още жива.

Колко трудно и почти невъзможно е всяко духовно постижение без помощта на някого, без любовта на близък или приятел в земния ни тежък път. Сутринта ми се даде мисълта: "Живей във височините".

Учителят бе казал: "Само при високи планини има култура". Когато Го попитали, защо е избрал България, където да изпълни мисията Си, Той отговорил: "Защото в България има много планини".