Алтернативен линк |
VI. СВЕТЛИНА В ЖИВОТА
Невена Неделчева. Светлина в Живота: Втора майка.
Роман. София, 1940 г. (откъси)
1. Книгата с беседи на Учителя под възглавницата[1]
- Да, Жорж, всичко става добре. Бог е толкова милосърден. Той бди над всички.
- Да, Анни, и знаеш ли, че често през твоето боледуване чувствувах едно свръхестествено присъствие край тебе?
- Това е Той, Жорж.
- Кой?
- Учителят, при когото ходи Илка. Той дойде, аз Го видях, когато Илка донесе книгата, която Той дал да постави под възглавницата ми.
- Знаеш ли, Анни, че лекарят, който те лекува, излезе верующ и ми каза, какво и той констатирал, че от поставянето на книгата под главата ти, ти си дошла в съзнание. Само че той го обяснява много научно. Казва, че природата е акумулатор на сили. И че, ако звуковите вълни, превърнати в електрически, могат да се препращат на хиляди километра, защо да не могат да се препращат по някакъв начин и известни сили, енергии от природата към някой болен и те да възвърнат здравето му? В дадения случай книгата била само един уред, проводник, чрез който да се изпратят тия сили. Че това не било нищо чудно и тайнствено, а само въпрос на науката.
Пък и аз си мисля, нима сега не работят с толкова невидими за очите на човека хикс лъчи и прочие светлини?
- Какво хубаво съвпадение е станало тогава, Жорж!
- Да. И мен ми се струва, че и той ходи там, при този Учител.
- Твърде е възможно. Илка ми е разказвала, че там имало много интелигентни хора. А напоследък и много чужденци идвали през лятото при тях. А и тъй бих искала да отида и Му благодаря за всичко!
- Да, Анни, ще отидем някога, някой път... и аз се чувствувам задължен за тебе и искам да му благодаря...
-------------------
[1] Това са истински случаи, предадени чрез литературни герои в романа, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
И трябваше да се мине още много, много време, докато дойде най-после това «някой път»...