2. Душата си превърнах

Душата си превърнах в градина, другарки мои, и обкичих я с безброй благоуханни цветя. За него, заради него направих това, другарки мои.

Но той не идваше да се радва на разцъфналите цветя, или ако идваше, когато ръцете му галеха благоухаещите цветя, той си мислеше за други, по-хубави градини, за по-прекрасни цветя... а аз тръпнех от болка и скръб...

Душата ми стана съкровищница, другарки мои. Изпълних я с бисери и ел- мази и с всички видове скъпоценни камъни. И поднесох му я, другарки мои, но той ровеше с равнодушните си пръсти скъпоценните камъни, които бях събирала ден по ден за него, и си мислеше за други бисери, за по-блестящи елмази и скъпоценни камъни. А моето сърце плачеше, плачеше от мъка и скръб...

Станах кристален извор, другарки мои, и поднесох му водите си, които пазех само за него. Но той, втопявайки устните си във водата, мислеше и жадуваше задруги извори - за по-бистри, за гю-хубави...

А аз кършех пръсти от болка и скръб...

И тогава, другарки мои, разтворих градината на душата си, която пазех само за него, и пуснах да влязат в нея децата. Те тичаха, пееха и се радваха на всеки цъфнал цвят. А аз се радвах с тяхната радост...

Разтворих съкровищницата на сърцето си, другарки мои, която пазех само за него, и раздадох скъпоценните камъни, чистите бисери и блестящите елмази на тия, които нямаха нищо и никого в живота... И те всички се радваха - и аз се радвах с тяхната радост...

Извиках жадните и дадох им да пият от водите на кристалния извор на душата ми. И когато пиха, радваха се - радвах се и аз с тяхната радост...

След време дойдоха при мен, другарки мои, тия, които бяха утолили паля- щата ги жажда от кристалния извор на душата ми и тия, които обогатих със скъпоценните камъни от съкровищницата ми, и тия, които радвах с благоуханните си цветя от градината ми, и поднесоха ми скъпи дарове в знак на искрена благодарност.

Вземах даровете, другарки мои, коленичех пред него и сложих ги при нозете му - защото те бяха негови...

Тогава той ме погледна и се усмихна и тая усмивка се превърна в светлина за душата ми и музика за сърцето ми. Всичко за мен се преобрази. Земята потръпна и запя дивен химн, Слънцето засия, затрептя в по-чудна светлина. Птичките запяха най-хубавите си песни, цветята излъчваха най-нежни благоухания и цъфтяха с най-прекрасни цветове...

И тогава разбрах, другарки мои, безграничната радост от една безгранична обич, по-висока, по-съвършена от човешката, която се радваше от плодовете на работата на любимия човек, а не само от неговите обикновени, всекидневни чувства. Познах обичта, която твори и гради най-красивото в човешката душа и дава смисъл и ценност на целия живот...