2. Ще се нареди всичко, щом Бог съизволява

Изправихме се край гората и зачакахме. Душата ми бе изпълнена с радост и някаква особена тревога. Най-после те приближиха. Напред вървяха момичета и момчета с раници на гърба. След тях вървеше една по-сплотена и голяма група, в която видях Учителя, Който вървеше, заобиколен от мъже и жени. Когато се изравниха с нас, сърцето ми плахо трепна. Нима Той щеше да отмине без да ме погледне? В същия миг Той обърна към мен глава и като ме погледна, вдигна пръв ръка за поздрав. Илка ме дръпна за ръката и каза: «Ела!», като сама изтича и целуна на Учителят ръка. Аз също отидох при Него и, не съзнавайки присъствието на много хора, аз Му казах:

- Тъй много исках да дойда при Вас да Ви благодаря, но...

- Нищо - каза Той, - всичко ще се нареди.

В това време видях как спря сериозен поглед върху Сийка. Илка я хвана за ръката и й пошепна нещо. Тогава Сийчето се приближи и Му целуна ръката, а след нея - Пепо и Дани.

- Тъй бих искала да дойда при Вас - продължих тихо аз, - но не само когато имаме нужда... а той все не може да... - не довърших мисълта си аз.

- Ще се нареди всичко - повтори Той, и като вдигна ръка за поздрав, тръгна заедно със съпровождащата Го група. А в моята душа стана светло, просторно, красиво.

Вечерта разправихме на Жорж за случайната среща, която имахме през деня. Той ме погледна и каза:

- Прощавай, Анни, че още не съм си изпълнил обещанието да отидем при Него, но нали и аз съм все зает с работа...

- Нищо, Жорж, всичко ще се нареди - повторих като ехо думите на Учителя аз. А никак и не подозирах в какъв критичен момент ще се нареди Жорж да отиде при Него...