На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх. През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагера.
През 1956 г. изкарахме много хубав лагер. Времето беше слънчево и топло. Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да си слезе. С бай Янко свалихме багажа на хижа „Вада". Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън.
Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла. Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към хижа „Вада". Останахме да оправяме съборения лагер: Гради Колев, Ганка и Ружа Черневи, Дора Карастоянова и аз. Следобед наваля няколко сантиметра сняг. През нощта небето се изясни и замръзна навсякъде. Изгря слънцето и до обяд стопи снега и затопли времето. Заехме се с работата, която ни предстоеше. Една палатка беше вдигната от вятъра и хвърлена в езерото*. Отгоре, до брега на езерото, имаше разхвърляни чинии, вилици, дрехи и др. Започнахме да събираме всичко в кафези. Опънахме палатките и ги изсушихме. Опаковахме всичкия багаж и го свалихме надолу с конете. В малкия салон на Изгрева оставихме кафезите със събраните вещи, всеки да си вземе, което си познае.
