22. Бурята в Рила и навлизането на руските танкове в Чехия
Поради постоянното разваляне на лагера от милицията няколко години с Петър Филипов ходихме на лагер при извора под Зелени рид. Милиционерите не обичаха да ходят много и никога не ни обезпокоиха. Там отивахме с много храна и посрещахме братята и сестрите, които отиваха или се връщаха от Салоните. Там лагеруваха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. За изгрев ходихме на Салоните и на полянката - за Паневритмия.
През 1968 г. времето беше много хубаво и топло. 19 август прекарахме добре, но вечерта започна силна буря с валеж от мокър сняг. В Чехия бяха навлезли руски танкове. През нощта ние бутахме снега от покрива няколко пъти. Сутринта снежната покривка надмина 1 метър, палатката не издържа и се скъса. Малката палатка, в която спяха Елена Симеонова и Донка Проданова, не се виждаше. Ние ги извикахме и те се обадиха изпод снега, че са добре и им е много топло. Скоро, обаче казаха, че има вода, която ги мокри - снегът беше започнал да се топи. Разровихме около палатката и те излязоха навън.
Падна гъста мъгла. Брат Петър предложи да отиде да видя как са Борис и Мария на Салоните. Тръгнах нагоре в бурята и излязох на билото. Налучках поляната, където е палатката на брат Борис, прекръстосах я няколко пъти, но от нея нямаше и следа. Съсредоточих се и като погледнах в краката си, видях, че
* На следващата година 6-7.XII. 1957г. е големия обиск на „Изгревът"
стърчи едно малко желязо. Разбрах, че това е върхът на колеца на палатката. Извиках брат Борис и той се обади. Изрових дупка и влязох в палатката. Те бяха запалили спиртника и вътре беше топло.
Попитах брат Борис дали имат нужда от нещо, а той ми отговори, че всичко имат. Понеже го познавам добре, аз се обърнах към сестра Мария и тя ми каза, че спиртът им свършва, нямат хляб и захар. Излязох от палатката, отидох до лагера ни и взех необходимите неща. Решихме да слезем до хижата и тръгнахме вляво в гъста мъгла, за да не паднем в езерото на Съзерцанието. Достигнахме колците покрай Харамията и по маркировката стигнахме в хижата, която беше пълна с измокрени хора. Печката гореше силно и ние се подсушихме и прекарахме там 3 дни, докато времето се подобри. Отидохме в лагера, събрахме си багажа и на части го пренесохме при хижата, откъдето конярите го свалиха надолу и ние се прибрахме в София.
