20. Отнесеният покрив на хижата „Седемте рилски езера"
Ганка Бончева и Ружа Чернева станаха хижарки на хижа „Седемте езера". Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива и. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът-южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро.
Мястото, което Учителят ни беше посочил за поставяне на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът и винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг.
Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите,да се подготвят да изливат втората бетонна плоча. ХижарятЛазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че им е помогнало в такъв труден момент и след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират. Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра.
