НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

ТОМ 21
Алтернативен линк

7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.


Обвинението и защитата по делото на Тимеви

Речите на прокурора, гражданските ищци и защитника Велико Савов. Анализът на доказателствата. Въпросите за теслата, стъпката на тавана, кървавия пешкир и изчезналото ухо.

Вчера, 30 т. м. съдебното заседание започна с експертизата по следите от стъпка, намерена в къщата на убитата Лулчева.

Следователят г-н Костойчинов очерта приблизителната форма на намерените стъпки, след което подсъдимите бяха отведени в друга стая, за да се измерят стъпалата им от експертите Н. Манолов и инженер Ненов.

ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕКСПЕРТИЗАТА

Н. Манолов (експерт) обяснява, че отпечатъците от стъпките били взети по два начина: чрез ходене по гипсов прах и чрез ходене по чист под с ходила, намазани с мастило, и в двата случая подсъдимите били по чорапи, тъй като намерената на тавана стъпка е била също от крак, обут в чорап.

СТЪПКИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ

По дадените размери от експерта са по-малки от 28 см - размер, посочен в следствения протокол за намерената стъпка в тавана; стъпките на Малина върху гипса била 26 см дълги, широчина на пръстите 7,8 см и на петата - 5 см; в мастилото - дължина 24,5 см, широчина на петата
4,5 см; на майката - 25,5 см дълга и 7,5 см широчина на пръстите, и 5 см на петата върху гипса; а с мастило - 23,2 см дълга и 5 см широка в петата.


Експертът обаче пояснява, че и най-опитният криминалист не би могъл да установи идентичността между двете стъпки, когато едната от тях му е дадена само в описание, какъвто е случаят.

Освен това размерите на отпечатъците на една стъпка зависят от ред обстоятелства: хода на лицето, плоскостта на мястото, наклона на повърхността и пр.

ОБВИНИТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРОКУРОРА

Преди да пристъпи към същността на обвинението, той посочи причините, които предизвикали тъй големия интерес на обществото към това дело. Считайки, че възбуждането на духовете не е само резултат на едно булевардно любопитство, той изтъкна като особена причина за повишения интерес факта, че дейците на престъплението са жени, действуващи без каква да е мъжка помощ - нещо рядко в аналите на криминалната история и обстоятелството, че обикновеното средство на жените-престъпнички - отровата, е заменено със секущо оръжие, което също е много рядко.

Господин прокурорът по-нататък спря вниманието си, да махне

СЯНКАТА НА СЪМНЕНИЕТО

върху показанията на подсъдимите, дадени от тях като обвиняеми пред полицията и следователя.

Съмнението се пораждаше от две обстоятелства: първо, че те може да са дадени в състояние на подсъзнателност, т. е., когато постъпките на дееца не се диктуват от разума, а от скрит подсъзнателен механичен процес, за който деецът, след като добие отново съзнание, не може да си припомни нищо; и второ, че техните показания са изтръгнати с насилие.

Обвинителят отрече наличността на първото обстоятелство, като се позова на труда на проф. Попов: „Основа на общата психология”. Когато действува подсъзнанието, човек извършва известни действия, за които не помни, когато се възстанови нормалното му състояние. Малина обаче не само помни и разказва работи, станали отдавна, но при разпита й от съдебния следовател пита за часовника си, който останал в полицията.

Относно насипното изтръгване на показанията, г-н прокурорът обръща вниманието на съда, че подсъдимите след всеки разпит са били освидетелствувани от лекаря. Но дори и да се допусне, че са били бити в полицията, при следователя те не са давали показанията си при същото състояние, а пък пред последния техните показания съвпадат с тия, дадени в полицията, и дори са по-подробни.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Прокурорът дава характеристика на подсъдимите и намира, че те са с престъпни склонности. Малина извършва кражба и майката вместо да спре дъщеря си още в началото на престъплението, я тласка по-нататьк по тоя път. Драгоценностите се продават, за да се купи пиано. След това идва замисълът за убийството, за да се прикрие кражбата. Майката е все с дъщеря си.

Убийството е извършено вечерта, когато майката дошла да прибере дъщеря си. То е извършено със секущо оръжие. Какво?

Тук обвинителят се спира върху

ВЪПРОСА ЗА ТЕСЛАТА.

Той счита, че не е от голямо значение къде е в тоя момент оръдието, с което е извършено убийството, тъй като напълно естествено е то да бъде скрито. Използувайки показанието на бащата Тимев, г-н прокурорът изчисли, че времето, през което са се бавили подсъдимите в къщата на Лулчева, е напълно достатъчно да се прикрият всички улики против тях.

Какво става по-нататьк?

След като се завръщат вкъщи, обвиняемите обмислят последствията от престъплението си и

РЕШАВАТ ДА СИМУЛИРАТ КРАЖБА.

Затова сутринта Малина отива в къщата на убитата. Тук тя, понеже било кално, събува обущата си и се качва по чорапи на тавана, където е касетката, отваря я и пръска монети по стълбата.

СТЪПКАТА, НАМЕРЕНА НА ТАВАНА,

според г-н прокурора, е на Малина. Таванът, където е била касетката, е тъмен; там с такава сигурност може да се движи и действува само лице, което добре познава мястото и обстановката.

ПО ВЪПРОСА ЗА КРЪВТА ПО ПЕШКИРА

обвинителят казва, че с тоя пешкир може да се е изтрил и друг някой сутринта, през време на огледа.
След като проследи всички възможни, неблагоприятни за тезата на обвинението възражения и им противопостави възраженията си,


Г-Н ПРОКУРОРЪТ ПОИСКА НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ:

На Малина-по чл. 316, ал. Нова, за кражба, и освен това на двете (дъщерята и майката) - по чл,
247, ал. II, за предумишлено убийство - смърт.


Обвинителят завърши речта си с думите: „Ако съдът ги оправдае, ще ги накаже Бог и не само тях, но и тия, които са ги подучили да лъжат.”

РЕЧИТЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ

Следобед заседанието се откри в 2 ч и 45 мин. Дава се думата на

ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Г-Н Л. ДЮКМЕДЖИЕВ.

Нашата задача е преди всичко да намерим само основанието за нашия иск. За да подкрепим тези наши основания обаче, ние сме принудени да направим един анализ на онова, което се изнесе досега.

Ние сме потърпевши в две положения - за убийството и затова, че още в началото подсъдимите дадоха тенденциозни показания, с които искаха да хвърлят вината върху съпруга на убитата - Любомир Лулчев. Мисълта, която Малина искаше да прокара, че Лулчев е такъв или инакъв, пада поради факта, че от неговите показания вие се уверихте, че той не може да извърши престъпление. Той даде уверение, че говори и пред Бога.

До днес ние не видяхме позициите на защитата разкрити; само една

ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ОТРИЦАНИЕТО.

Нашата задача е да направим едно точна преценка на събраните досега факти.

Главният факт, който фрапира, е убийството. Сутринта на 18 май се узна, че една жена, необикновено добра, скромна, е убита.

Кои са авторите? Ние разполагаме със събраните данни, които са достатъчно убедителни, да може да се твърди с положителност, че подсъдимите са убили Ангелина Лулчева.

Още в началото на следствието се дава грешна насока на съдебното дирене. Кой върши това? -
Малина.


Малина Тимева в първите си показания се спира на

ПИКАНТНИ ЕПИЗОДИ,

които никой свидетел не потвърди. Това тя върши, явно е, с единствената цел да заблуди следствените власти. Ангелина Лулчева може би не е била напълно щастлива в семейния си живот. Но това тя поне не е давала да се разбере от околните. А тази госпожица собственоръчно пише показания по начин, щото да опетни и покойната, и съпруга й. Как тази невинна госпожица познава специфичните миризми, които е разрешено да познават само омъжените жени? Малина се опита да намеси в следствието и лагера на дъновистите, пак с цел да укрие истината.

Всичко това бяха

ОТКЛОНЕНИЯ ДА НЕ СЕ РАЗКРИЕ ИСТИНАТА.

Но благодарение уредбата на разните институти в Дирекцията на полицията, тя блесна пред почитаемия съд. Когато се изгубва нашият краден пръстен, Малина отива при златаря Михайлов, когото тя казва, че наричала Васка. Той обаче заяви, че с нея имал само официално познанство. Инспекторът Коларов запитва службата за кражби и по заявлението, което Малина е подала за търсене на изгубения пръстен, се добира до нишката. А в това време се узнава и за кражбата и продажбата на скъпоценностите. Разкрива се също, че Малина и майка й са ги продали.

По въпроса за дактилоскопа. Професионалните апаши си служат вече с ръкавици, понеже познават тази специална служба. Малина обаче не е употребила такива и откритата следа върху касетката допълни съмненията, които още тогава паднали върху нея. Тя обаче продължава да лъже. И когато началникът й казва: „Тези ръчички къде са пипали?” и допълва, че знае всичко, пулсът й се повишава до 120. Малина започва да признава.

След първия разпит, в който тя хвърля вината върху Лулчев, тя остава с убеждението, че е заблудила властта и се споразумява с майка си при евентуално разкриване на престъплението да не признават нищо. Когато обаче Стойка се уверява, че дъщеря й е признала, дава показания, напълно идентични с тези на дъщеря си.

МАЛИНА ПРИЗНАВА,

че един и половина месеца преди убийството е извършила кражбата на скъпоценностите, фамозният долар става причина последната да се разкрие. Когато търсят ключа, тя признава през майка си, с която още на другия ден отива да продаде скъпоценностите. Тя обаче вижда тревогата и търси изход от безизходното си положение. Плана за убийството тя доверява на майка си. И двете го обмислят още в събота на обед. До 12 часа през нощта, към което време е извършено убийството, умисълът е напълно узрял.

ДЕЛОТО НА ТИМЕВА
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЕЧТА НА ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ ДЮКМЕДЖИЕВ)

(стр. 3)


Това са в общи черти самопризнанията. Докато в полицията пред следователя и в затвора убийците правят самопризнания, в отговора на обвинителния акт те отричат всичко. Малина подчертава, че няма кражба, а бижутата са й били подарени. Макар че е условен процес, тя, понеже у нея са намерени вещите, трябва да докаже, че са били подарени.

Лулчева няма плюшкиновски наклонности. Но тя пази като очите си всички свои семейни ценности. Защо ще подарява брилянтите, за да се продават, а не ги дава като украшения? Хванахме подсъдимата в лъжа, че е ходила при Михайлов с Гела. Той отказа това. Защо Гела не подари пианото, а скъпите си фамилни ценности?

Изнесените досега факти за насилие при разпита на подсъдимите в полицията не могат да се характеризират като такива. Но да допуснем, че това е така. Как подсъдимите точно тези показания дадоха, които са идентични, съгласуват се с показанията на свидетелите, а така също и с данните, добити при огледа.

Зачекна се въпросът за отсъствието на съзнанието. Ние имаме самопризнание, а после - отричане. Самопризнанието е доброволно, без насилие, и е дадено при пълно съзнание. Пръв път Малина е разпитана на 19 май, след това на другия ден вече прави признание и чак на 23 сутринта тя се отвежда в болницата. Хистерията, както доказаха и експертите, е загубване на съзнанието, което внезапно дохожда и след това внезапно си отива. Показанията, с които Малина на 19 май отрича да е извършила убийството, са написани много несвързано. На 20 обаче, признанията, които тя прави, са вече съвсем ясни и логични - факт, който идва да потвърди, че липса на съзнание въобще не е имало. Ако Малина беше в безсъзнание, как можеше да танцува в болницата? Тук вероятно защитата ще каже: „Ами точно това е, което иде да докаже истерията,” Но в дадения случай това доказателство няма място, защото подсъдимите не са в състояние да претърпят ни най-малко гризение на съвестта. Майката е била отначалото до края в съвсем, нормално състояние.

За забелязване е, че в показанията на Малина има една градация. Отначало тя не знае нищо за бижутата, после Гела й говори за тях, после са ходили при бижутера да се информират за цената им и накрая - самопризнанието. Показанията пред следователя Костойчинов също са верни. Тук старата например обяснява, че когато Лулчева умирала, хъркала, т. е. възпроизвежда звука на предсмъртното хъркане. Освен това тя казва, че по ударите усетила, какво [че - бел. М.И.] главата на Гела е много здрава. Въпреки всичките старания от страна на защитата да се компрометират показанията на агента Чохаджиев, той не лъже. Защо той например не казва, че е видял две жени да излизат, когато знае, че убийството е извършено от двете. Защото убийците, след като са заличили всички следи, Малина излиза по-рано, а Стойка, за да не се обърне случайно внимание, излиза след нея. Дъщерята взима теслата и я захвърля Бог знае къде. И ако тук някъде (сочи подсъдимите) има в латентно състояние съвест, те ще признаят и тогава чак теслата ще се намери. Кой говори за боричкането? Ами самите те. А при завчерашния оглед разкъсаното коланче, което се намира в стаята, доказва, че наистина е имало боричкане. Когато Малина идва сутринта, събува си обущата, изтичала направо на тавана с цел да вземе мерки за укриване на престъплението. Намерената стъпка е нейна. Съдията-следовател Костойчинов при повторния разпит подчерта, че стъпката е била от провлачен крак. Така че експертизата е излишна. Вечерта убийците забравят да изгасят лампите. На тавана обаче е било тъмно. Значи симулацията за кражба не е била извършена същата вечер, а на другата заран, когато Малина отива и съобщава, че Гела е убита.

Гражданският ищец прави подробна характеристика на двете подсъдими. В заключение той твърди, че кражбата е напълно доказана. В един пункт той не се съгласява с прокурора: иска Стойка Тимева да се подведе под отговорност и за укривателство. Дава се 10 минути отдих.

В 5 ЧАСА И ПОЛОВИНА

взима думата гражданският ищец Чичовски. Той проследява целия ход на следствието в съдебното дирене. Говори за манталитета на подсъдимите към бащата и подчертава, че естествено и лесно обяснимо е как младата попада в лошия път. Не можейки да избере лесно среда, в която да се движи, тя се запознава с Гела и търси момент да си осигури едно евентуално осиновяване. Впоследствие се извършва кражбата. Вземат се всички мерки, за да се прикрият следите. Подготвя се почвата за покупка на пианото. Идва историята с долара, който става причина за убийството на Гела.

На Малина липсват морални устои, което най-ясно се обяснява от нейното поведение пред почитаемия съд. Не трябва да се забравя обяснението на лекарите за дегенерираните типове. От обстоятелството, че Гела пъди Малина, може да се извади заключение, че я подозира в кражбата. Отношенията между тях са официални, както се доказва от някои свидетели, а се говори за подаръци.

Аз се чудя на ловкостта на младата, с която тя лавира между въпросите, които й се задават. Отговорите на Стойка не ме учудват, тъй като тя вероятно е добила опитност от лекциите, които брат й е преподавал. И той поддържа майката да се подведе под отговорност и за укривателство.

В 6 ЧАСА И 15 МИНУТИ

думата се дава на третия граждански ищец г-н Владимир Тумпаров.

Говори за квалификацията на престъплението. Умисълът не е хладнокръвно изникнал и затова не може да бъдат съдени по алинея втора на чл. 247 от Наказателния закон. Господин Тумпаров рисува отново картината на убийството, съпоставя всички факти, изнесени пред съда, и заключава, че престъпленията са извършени а пълно съзнание. За Малина поддържа, че е извършила предумишлено убийство. Че тя била извършила кражбата, това било напълно доказано. Съпоставяйки показанията на свидетелите и други данни, заключава, че крадецът е най- евентуалният убиец. Най-силната улика представлява кражбата на скъпоценностите. Малина не е местила касичката заедно с полицаите, а е оставила върху нея следи от пръстите.

ДРУГИТЕ УЛИКИ

С пешкира кой се е бърсал? Подсъдимите са си признали в полицията, че са се бърсали самите те. Относно насилието - дори и да е имало такова, то нямаше да опорочи самопризнанията. Отрицанието е скроено така „гюл бал-джийски”, че доказва достоверността на самопризнанията.

Подсъдимите вечерта приспиват Тимев, като му казват, че ще излезнат и двете. Сутринта Малина отива да занесе магданоз на Гела, а по-късно Стойна идва с жартиери и чорапи в ръка, искайки с това да подчертае, че е много развълнувана. Изненадан човек никога няма да се сети да си взема чорапите и жартиерите в ръка. Изобщо, от доказателствата може да се твърди със сигурност, че единствените виновници са подсъдимите.

ЗАЩИТАТА

Пръв взима думата защитникът Велико Савов. На 18 май тази година в една фатална нощ бе убита Гела Лулчева, едничката наследница на моя приятел генерал Радойков, Тимеви бивали арестувани и не след дълго признали, че са убийците. Няколко дни след това Малина изпада в хистеричен транс. В полицията признала и пред следователя. Когато ние се ангажирахме да водим защитата на обвиняемите, те, от това, което вече бяхме чели по показанията, бяхме извадили заключение, че трябва да изградим нашата защита на базата на пълните самопризнания. В срещите ни обаче с Тимеви, те отказаха да са извършители на убийството.

Малина обрисува големия тормоз, на който е била подложена в полицията. А това е вярно. Вие мислите ли, че подсъдимите не са били подложени под пресията на научните институти в Дирекцията на полицията - карцери, „аз знам всичко”, стаи с плъхове и др. И действително, Тимеви са признали и са разправяли каквото знаят, и каквото не. Възможно е разказът на Тимеви да е коригиран. Как мислите, че едно 22-годишно момиче може да устои на полицейските прийоми? Разпитват по същия начин и майката.

Ние сме тук и за да видим дали от страна на някои длъжностни лица няма престараване.

По-нататък защитникът възпроизвежда разкритията и начина на убийството.

Доктор Геков, господа, казва, че освен раните от теслата има и такива от друго някакво оръдие. Лекарите пък установиха, че симулация няма.

Малина два-три дена след оздравяването си танцува. Трябва да се съгласим, че тя още не е с ума си. Симулация в случая няма.

Един ден съдията-следовател Костойчинов се явява в болницата и казва на Малина: „Кажи си истината.” Тя обаче казва; че всичко, което дотогава е говорила, не е истина. По-нататьк ще водят Малина при следователя. Преди това я отвеждат в Дирекцията на полицията, където е престояла два часа. И разказва какво е преживяла там: същите заплахи и тормоз. Интересно е защо признанията пред следователя не са собственоръчно подписани, когато за това има приета практика.

Освен самопризнанията, които Малина и майка й са депозирали, г-н прокурорът с нищо не може да ни докаже, че са обрали и убили Лулчева, Свидетелят Чохаджиев е известен като постоянен свидетел. Той например отначало говори, че жената, която излезнала вечерта от дома на Лулчева, имала гузно лице, а после се коригира, че гузно бягала. Защо той, в качеството си на полицай, не проследи гузното лице? Защо на другия ден, когато научава, че в къщата, откъдето тази жена излязла, е извършено убийство, не съобщи на властите, а се предложи за свидетел в последния момент?

Защитникът се спира и върху сприятеляването на Малина с Гела и продължава:

- Казват, че Гела била скъперница. Но тя, която вече не вижда смисъл в живота, защо да не допуснем, че въпреки клетвата, която е дала пред мъжа си да не казва на никому за бижутата, може да ги подари? Има едно важно обстоятелство. Свидетелят Пардов говори, че когато Гела и Малина
отишли да спазаряват пианото за 30 000 лв. и той им казал, че има клиент, който дава 32 000 лв., Гела извикала: „Аз ще си доплатя, само и само да остане пианото у нас.” Кой значи е господар на парите, с които се купува пианото? - Гела.

Малина продава бижутата на В. Михайлов. Крадени скъпоценности се носят на улица „Леге”, където има голяма вероятност малко след това да бъдат изложени на някоя витрина. И Малина, която според гражданските ищци така лесно умее да манипулира, не се ли страхува, че някой близък ще види тези скъпоценности?

Защитникът описва как е станало убийството. Когато се връщат още Малина кани Гела да вечерят в ресторант. Отговорът бил, че ревнивият Лулчев може да проследи жена си и последната, избягвайки излишни инциденти, отказала. И същата вечер, когато е бил очакван Лулчев, е било извършено убийството. Сутринта подсъдимата отива у дома на Лулчева. Тя знае къде нейната приятелка си прави тоалета по това време и затова се качва направо в спалнята. Не намерила и там, тя я търси в другите стаи и намира трупа. Тя не тича в полицията, а направо при лекаря, от когото иска помощ.

Изчезването на ухото не е ли загадъчно? Експертите доказаха, че след като е било донякъде насечено, то е било изскубнато. Кучето не е възможно да го изяде, тъй като ще остави ако не кървави, то поне прашни следи.

Някои колеги от противната страна заявиха, че много лесно за вярване е това ухо да е било взето от самата убийца. Възможно ли е това? Както се знае, обикновено убийците заличават всички следи, може ли те да вземат със себе си такова веществено доказателство?

Не трябва да се забравя и това, че в касата е имало известни документа, които е трябвало да се задигнат.

Апелирам подсъдимите да бъдат напълно оправдани.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ