НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ТОМ 21
Алтернативен линк

8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1



ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ПРОЦЕСА

ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА ПРОТИВ ДАННИТЕ НА ОБВИНЕНИЕТО.

Какви могат да бъдат убийците. Последната дума на обвиняемите. Последната фаза на процеса

Днес, в 11 и половина часа преди обед съдът ще произнесе резолюцията по делото на Тимеви.

Това дело се разглежда цели 5 дни при най-голямо напрежение от страна на обществото и при
пълно застъпване принципа на публичността.


Няма никакво съмнение, че участието на печата и обществото, което впрочем се изрази само в живо следене развитието на процеса, не ще упражнят никакво влияние върху съда, който се състои от опитни и стари съдии, които неведнъж са подчертали независимостта си и върховното си право на съдии - правото на тяхното убеждение.

Осъдителна или оправдателна, присъдата ще трябва да се посрещне от обществото със спокойствие, понеже това е дума на един законен и авторитетен съд.

Процесът на майката и дъщерята Тимеви от правна страна попада 8 категорията на ония процеси, съдбата на които зависи повече от убеждението на съдиите, отколкото от очевидността и обилността на положителните или отрицателни доказателства от гледна точка на обвинението.

Макар и процесът да се даде от печата с много подробности, никой не бива да си прави илюзията, че разполага с целия фактически и психологически материал, който се изнесе при съдебното дирене.

В това отношение само съдът и участвуващите в процеса страни най-добре познават истината дотолкова, доколкото е било възможно да се разкрие тя.

Обществото гради своите заключения върху самопризнанията на подсъдимите, направени пред полицията, повторени и допълнени от тях пред следователя и впоследствие пак от тях отречени изцяло пред съда, като изтръгнати в полицията с насилие, а пред следователя дадени при разстроено душевно състояние.

Самопризнанията, каквито и да бъдат те, подлежат на всестранна и обективна преценка, при която трябва да се вземат под съображение цялата маса от разкритите при съдебното дирене обстоятелства и доказателства, както и изнесените от страните доводи и съображения.

А това може да направи с пълна компетентност само съдът.

ДУМАТА НА ЗАЩИТАТА

Разглеждането на шумния процес Тимеви вчера започна в 8 ч и 40 мин със

ЗАЩИТНАТА РЕЧ НА Г-Н СПИРО КОНСТАНТИНОВ.

Преди всичко той се спря на необикновения интерес всред обществото към тоя процес и обяснява, че още в началото на съдебното дирене било създадено едно предубеждение всред обществото против Тимеви. После цитира видни френски юристи за опасностите от предубеждението.

После защитникът мина към самопризнанията, направени от подсъдимите и намира, че те са дадени под тормоза, упражняван над тях в Дирекцията на полицията. А понеже самопризнанията са изтръгнати, те не могат да послужат за решаващо доказателство.

При това тия самопризнания, според защитника, са съвсем изолирани и неподкрепени нито от едно доказателство. Не трябва да се забравя, че те са получени, а не констатирани.

Свидетелите от Дирекцията на полицията - продължава защитникът - признаха пред съда, че насилие, макар и не в най-голяма степен, е имало. Малина е затворена в стая, където имало мишки и едно лудо момиче. Полицаите, които са хвърлили вече обвинението върху двете подсъдими, се ядосват, че те отричат да са автори на убийството и чувствуват, че следствието се усложнява. Тогава те полагат всички усилия да изтръгнат самопризнания по какъвто и да е начин.

Малина, която е изхарчила вече толкова нравствена енергия, не може да издържи и изпада в истеричен транс. В такова състояние пък, според лекарите-експерти, болният възпроизвежда постоянно сцените, които са предизвикали транса. Малина говори за черен полицай и пр., но не и за убийство.

Минавайки към оръдието, с което е извършено убийството, защитникът по размерите на раната идва до заключение, че то не извършено с тесла, а с друго някакво оръдие, и при това не предумишлено, а случайно. Той допуща предположението, че някой се е вмъкнал в къщата да краде, бил усетен от Лулчева и той я убива, за да не го издаде. Това си предположение той подкрепя и с твърдението, че следите от стъпка в тавана и долу са от мъжки крак, а не от женски.

Обстоятелствата, че подсъдимите не са се помъчили да установят алиби, също говори в тяхна полза. Към 12 часа г-н Сп. Константинов завърши речта си и започна да говори защитникът Хр. Стратев.
Моите колеги г-н Савов и г-н Константинов бяха достатъчно изчерпателни и моята задача се опрости до минимум. Какви са въпросите, които се слагат за разглеждане?


Преди всичко, има ли кражба и дали обясненията, които двете жени дават пред полицията, са правдоподобни?

Малина казва:

- Не съм крала. Скъпоценностите ми са дадени от Гела, за да си купя пиано.

Ако е имало кражба, може ли това момиче - толкова тактично, според г-н прокурора - да постъпва тъй нетактично? Подсъдимата казва:

- Ние не съобщихме за подаръка никому, за да не смутим и предизвикаме г-н Лулчев.

Дори и показанията на последния дават да се разбере, че въпреки скъперничеството на жена му, тя е подарила на Малина веднъж ръкавици, други път й дала 500 лв., а г-н Пардов каза с каква готовност Гела се е съгласила да увеличи с 2 хиляди лева цената на пианото.

Не забравяйте, че когато се касае въпросът за услуга, и най-големият скъперник може да помогне. Такива случаи има много.

Ставал ли е въпрос за осиновяване? - Разбира се. Откъде накъде Гела веднъж във весело настроение е говорила, уж на шега, с мъжа си за някакво осиновяване?

„Свидетелката Пенка Касабова също каза в съда, че когато преди 3 месеца била на гости у Тимеви, майката Стойка й говорила за някакво осиновяване. Е, как току-тъй е бил третиран този въпрос и в дома на Лулчеви, и у Тимеви?

Господин прокурорът беше така галантен да ни привлече цялата Дирекция на полицията да свидетелствува по този шумен процес. И въпреки това, за нас е вън от съмнение, че ние нямаме едно истинско и несъмнено доказателство, както и веществено доказателство по извършването на убийството . И най-чудното е, че от Дирекцията на полицията нямаме изземателен протокол.”

„Ами че показанията на Коларов, Портарски, Ленков и Малинков не са ли достатъчни, за да ни стане ясно как полицията е изтръгнала самопризнанията?

Направени са грамадни усилия да не би обвиняемите да се оневинят и въпреки това истината е налице.

Преди да прегледаме делото, ние - защитниците, имахме 4-часов разговор с нашите довереници и положихме всички усилия да узнаем истината, за да можем да се ориентираме. Ние превишихме нашите права над тях и цели 4 часа ги мъчихме да признаят.

Накрая, измъчени от въпросите, които й задавахме, Малина се обърна и със сълзи на очи ни
каза:


- Господа, нас може да ни осъдят, а може би и да ни екзекутират. Вие обаче ще останете, и
рано или късно ще бъдете свидетели, когато истинските убийци ще бъдат открити.”


(При произнасянето на тези думи от г-н Стратев, Малина се просълзи за първи път от започването на процеса.)

Накрая защитникът апелира за оправдателна присъда.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ СЛЕДОБЕД

Следобедното заседание бе насрочено за 3 и половина часа. Остава да говори само защитникът г-н професор Венелин Ганев. В 3 часа и половина председателят г-н Ил. Чайлев открива заседанието и дава думата на г-н проф. Венелин Ганев.

- Този процес - започва защитникът - представлява един особен интерес не само за нашия бит, но изобщо за нашите криминалози. Една беззащитна жена, в една тъмна нощ бива жестоко убита. Какво може да се иска повече, за да може такова едно престъпление да възбуди не само голям интерес, но и да издигне извършеното деяние като едно от редките престъпления в целия свят?

Настоящото дело заслужава да бъде отбелязано в аналите на българското правосъдие и поради едно друго съображение. Едва ли ще се намери друг процес у нас, в който обвинението да е било изградено на такива изключителни положения, както настоящия. Тъй както се формулира обвинението от г-н прокурора, хипотезата, на която основава цялото свое обвинение, е възможна. Нищо невъзможно няма за човешката душа. Тя е такъв голям лабиринт, че изненадите са възможни и бихме допуснали в края на краищата и едно изключително психологическо съвпадение на обективните данни. Но за да може едно обвинение да бъде изградено върху такива едни психологически предпоставки, би трябвало да има по-осезателни, обективни данни, които да ни дадат основание да твърдим, че настоящият процес е действително извършен при една извънредно психологическа предпоставка. Аз смятам, че това е най-слабата страна на процеса, защото според моето дълбоко убеждение трябвало е много малко усилия, за да съберат нужните, необходими обективни данни, та да може обвинението, което се гради върху изключителни положения, да излезе поне правдоподобно. Установява се, че убийството е станало с тесла. Но никой не се сеща, не се е постарал да се вземат известни следи за дактилоскопично изследване тъкмо от теслата. Вземат се такива от касата, а оръдието, с което се е оперирало, то остава на заден план. Вижда се стъпка на мястото при касата, измерва се тя, но никога не е била съпоставяна с другите данни, за да се даде една правдоподобност, едно по-непосредствено доказателство за свързването на това жестоко деяние с ония, които са убили Лулчева.

Ако аз напирам на тия недостатъци, това го правя, не за да дам една или друга преценка върху деятелността на тия, които са водили следствието. В настоящия момент, както прокурорът, така и нас, защитниците - това мога да го потвърдя - ни интересува да се съберат обективни данни, за да имаме окончателно убеждение. Аз мога да ви уверя, че всички, които сме поели защитата, сме направили това, за да можем сами да се убедим, за да видим как стои този въпрос.

Цялото обвинение се гради на самопризнанията, направени при изключителни обстоятелства. Това самопризнание се оттегли. То не схожда с всички събрани данни. Ние нямаме друга възможност, освен както и вие, да изслушаме данните в съдебното дирене, при съдебното следствие и заедно с вас да съставим нашето убеждение.

Ако се спираме и подчертаваме това обстоятелство, то е само затова, защото трябва да си изградим цялостно и пълно убеждение по настоящия процес. Вярно ли е, че обвинението е изградено на изключителни психологически положения?

В 10 и половина часа се разиграва страшната трагедия. Убиват Ангелина Лулчева. По всичко личи обаче, че убийството е било извършено след една отчаяна и продължителна борба. Тя е продължила няколко минути. Самите експерти ни казаха, че по трупа на убитата е имало следи от нокти по гърдите и ръцете. Щом като това е така, трябва да предположим, че борбата е била лице срещу лице. Ударите са били нанесени вече и според както ни казаха експертите, кръвта е започнала да струи, следователно оставила е доста силни следи. Такива се намериха по пердетата на стаята, намериха се и по стената. Изцапани са и други околни предмети.

Това обстоятелство е важно за нас, за да изтъкнем, че при такава една борба е било невъзможно убийците, техните ръце и техните дрехи да не бъдат изцапани с кръв. Защото борбата е продължила дълго време, оперирали са дълго, кръвта е струила, и следователно кръв трябва да е имало не само по ръцете, но и по дрехите. Свършва се убийството и двете жени си отиват у дома. Сутринта в 8 часа, Малина по-рано, а след това и майка й, идват пак в къщата, където са извършили престъплението. Е, добре, какво става тогава с кървавите дрехи? Ако вие искате да приемем всички тия изключителни положения, защо не се постарахте да разкриете тази страна на процеса?

За нас няма значение дали убийците са извършили в 10 и половина или 12 часа убийството на Ангелина Лулчева. Обстановката, при която е било извършено убийството, остава същата до сутринта, когато престъплението се открива.

Когато ще съставите вашето убеждение, господа съдии, вие ще имате предвид сигурно и огледния протокол на съдията-следовател. Там се разкрива на пръв поглед едно малко обстоятелство, на което досега почти никой не обърна внимание. Нещастната, бедна, убита жена е била обута в лачени обувки. През нощта е валяло дъжд. Кални следи от стъпки обаче в къщата на Лулчева не са били констатирани от съдията-следовател. Констатира се, че откритата стъпка е на крак, обут в чорап. Е, добре, може ли здравият разум да допусне, че Ангелина Лулчева ще застави гостенката си да се събуе по чорапи, за да не каля къщата й, когато тя самата е обута в черни лачени пантофи?

Друго едно изключително положение. Майката и дъщерята Тимеви са живели сравнително много добре с Лулчева. Извършва се кражбата. Действително, желанието да се укрие кражбата е един мотив, сериозността на който не бих могъл да отрека.

Да приемем, че една девойка, каквато и да бъде тя, след като е извършила кражбата, иска да пристъпи и към убийството, за да прикрие първото си престъпление. Не отричам, че това е възможно. Но ако разсъждаваме с логиката на ежедневния живот, да приемем като обяснение, като една предпоставка кражбата, за да бъде извършено жестокото убийство на една беззащитна жена, не значи ли да отидем в устата на вълка? Това е възможно, но за да приемем това изключително обстоятелство, трябва да имаме и други данни, а такива аз не виждам.

Малина Тимева извършва късно вечерта убийството. Сутринта към 8 ч тя пак отива в къщата на Лулчева и вика д-р Георгиев, защото на Лулчева „прилошало”. Кой може да твърди, че абсолютното спокойствие на Малина в тоя момент не е едно ненормално положение? Тя извършва кражбата, след това убива и най-после идва рано сутринта. Защо? За да заличи следите и на това страшно престъпление. Възможно ли е такова едно положение?

Трябва да имаме работа с една сатанинска психология, за да дойдем до едно такова заключение. Бихме ли могли да допуснем, че Малина е тази сатанинска душа, при всичкото самообладание да дойде и се преструва и вика: „Дръжте убиеца!”, за да се спаси тя?

За това, че Малина има такава сатанинска психология, ние нямаме никакви данни. Ние разпитахме всички лица, с които тя е разговаряла сутринта. Те ни казаха, че не са забелязали никаква нервност, никакво трепване дори на един мускул. А оня, който е извършил през нощта такова страшно деяние, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно. Това изключително положение граничи вече с невъзможното. А ние имаме доказателства, че Малина не е със съвършено здрави нерви, че тя след това изпада в хистеричен транс.

Спирайки се на хистеричния транс, в който изпаднала Малина след първите й показания в Дирекцията на полицията и била изпратена на лечение в болницата, защитникът изтъква, че докато е била лекувана, тя нито един път не е давала каквито и да е признаци, че е извършила убийството на Лулчева.

- Като че ли съдбата е поискала с един експеримент да ви покаже самата истина. Какво говори Малина в това симптоматично състояние, в което се е намирала тогава? Тя говори при бълнуванията си за черния следовател, за фамозното черно куче, с което следователят в полицията искал да изпита Малина. В това си състояние тя не прави ни най-малък намек нито за кражбата, нито за убийството.

По въпроса за показанията на Малина пред полицията проф. Ганев намира за правдоподобно твърдението й пред съда, че тя не помнела какво е казала по-рано, защото това се дължи на болест, на дефекта на паметта.

Има един друг въпрос, който сигурно ще спре вашето внимание. Това е въпросът дали деянието, тъй както се приема от обвинителната власт, е едно деяние, извършено предумишлено. Ако се спирам на този въпрос, то е за да се свърже съдбата на майката със съдбата на нейната дъщеря. Правейки подробен анализ на показанията пред полицията и на изнесените пред съда данни, защитникът намира, че Стойна Тимева в никакъв случай, даже да се приемат показанията им пред полицията за верни, не може да се подвежда под отговорност за предумишлено убийство.

Елементите на такова убийство не съществували. Даже по отношение на Малина Тимева да се говорило за предумишлено убийство, било невъзможно.

- Един последен аргумент. От всичко се вижда, че убийството е било извършено от хора, които са били боси. Както горе при касата, така и долу, на злокобното място, стъпките са на боси хора. Както казах, не може в никакъв случай да се допусне, че с влизането им в къщи, Гела ще застави Малина да се събуе, за да не цапа къщата й, а самата тя ще остане с лачени обувки.

Очевидно е, че убийците са влезнали от отворената врата на мазето; те са издебнали своята жертва, отишли са горе, където е касата й, понеже не са намерили каквото са дирили, настъпила е жестоката борба, в резултат на което се отнема живота на Гела.

Това е моето убеждение.

Настоящият процес не е прост. Както казва Гогол: „Колкото се навлиза по-навътре в леса, толкова той става по-гъст.” Така и тук, колкото се ровим повече в процеса, толкова той става по- мистериозен.

В заключение, като отбелязва своята гордост, че у нас се води с такава вещина един процес като този - за убийството на Лулчева, защитникът заяви, че и той, заедно с всички останали защитници, желае откриването на истината и даването на истинско правосъдие. Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна.

Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск.

ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ

Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда. Вие имате последна дума, Малина Тимева, какво ще кажете?

Малина Тимева: (с развълнуван глас) - След като говориха толкова нашите защитници, оставяме да решите Вие съдбата и на двете ни.

Председателят: - Стойка Тимева, какво ще кажете Вие?

Стойна Тимева: - Поддържам същото, господа съдии.

След това съдът се оттегли на съвещание, като съобщи, че присъдата ще се произнесе днес в 11 и половина часа преди обед.

Заседанието бе приключено в 5 ч и 15 мин. Само за няколко минути по ул. „Мария Луиза” и околните улици се събра хилядна тълпа, която чакаше да види подсъдимите. След като публиката бе заставена да напусне залата, на няколко пъти навлизаха нови хора, които искаха да видят двете жени, обвинени в грозното убийство на Ангелина Лулчева.

Най-после полицията успя да прекара почти незабелязано двете подсъдими през фурната на ул. „Цар Симеон” срещу театър „Одеон” и ги откара с полицейската камионетка в затвора. И сега не липсваха враждебни демонстрации, макар че полицията употреби големи усилия, докато проправи път през публиката, която се втурна на вълни по ул. „Цар Симеон”.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ