70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)
(В. „Ратникна свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр. 1)
Андро Лулчев
Народът ни преживява тежки дни.
Една след друга се редят кризи, а утрешният ден е пълен с изненади, може би и робство.
Ний сме изправени пред същите дни, каквито преди да паднем под робство. И тогава народът изживяваше безбройни кризи, последица от дългите войни, а водачите му - болярите - водиха помежду си борба и един на други си оспорваха правото на съществуване. Борбите им се засилваха всекидневно, а царят беше много слаб, за да въдвори ред и даде мир и правда, свобода на народа си.
Болярите се възползуваха от бездействието и безсилието на царя и се втурнаха кой колкото може злато, земя да грабне, та ако ще с кръвта и костите на хиляди свои братя, и стигнаха дотам, че потърсиха някои от тях чужда намеса отвън, за да си постигнат целта. Останалото се знае...
Днес същото преживява народът ни. Днешните боляри - шефовете на партиите - спорят, дебнат, избиват, както нявга. Оспорват си едни на други правата, а всички, с малки изключения, са потънали до гуша, като нявга, в гешефти, кърви... И днес няма една здрава справедлива ръка, за да постави всеки на мястото му.
А борбите се изострят, всеки ден се багрят софийските тротоари и родни балкани с алена, скъпа братска кръв и не ще бъде далеч денят, както нявга, така и сега, днешните боляри да извикат чужденци на помощ, за да постигнат желанията си...
Чия е България?
Кои имат право да говорят от името на народа? Кои трябва да управляват днешна и утрешна България? - Ето въпросите, около които се борят и днеска боляри, и които ще станат, може би, причина за ново робство.
България е наша, казват земледелците, защото България е земледелска.
България е наша, казват работниците, защото работниците са царе на земята.
България е наша, се провикват днешните сговористи боляри, защото народът нам ни даде доверието. Всички други, които говорите от нейно име, сте предатели.
България е наша, ще кажат утрешните боляри управници и се гонят, дебнат, избиват едни- други днешните боляри за сметка на този измъчен народ, който има друго разбиране за България, искат болярите, които винаги говорят и действуват от негово име, без обаче той да е съгласен с тях и често истинският народ се пита в недоумение: „Чия е България?...”
България не е нито на земледелските боляри, нито на работническите, демократическите, сговористическите боляри и много още исти-боляри.
България не е на консерваторите, на старите, на катастрофаджиите, на гешефтарите, нито на тези, които от Народното събрание и министерските кресла отиват в Централния затвор на почивка.
България не е на тези, които чрез Вътрешното министерство изнасилват и фалшифицират доверието народно.
България не е на тези, които избиват народа си, защо не мислели като тях и не вървят из техните пътища.
България не е на разните боляриисти, които чакат да дойдат на власт, за да спестят бели пари за черни дни.
България не е на тези, които мамят и избиват народа си.
България е неделима, тя принадлежи на цял народ и на всички честни, справедливи, милостиви селяни и граждани, а най-напред тя принадлежи на младото, на живото, идейното - утрешното.
Тя принадлежи както на тези, които вярно служат на цял народ и чрез делата са показали това, а не с приказките, красивите, никога неизпълними програми.
Чия е днешна България?
Тя е България на старото, лъжата, измамата, насилието, превратите, убийствата, човекът за човека е вълк.
Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат.
Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират.
Свободните да пръскат свободата и новото.
Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум, опрян на Христовите принципи, който ще бъде справедлив, силен и здрав арбитър между враждующите боляри и ще ги постави на местата им и отърве народа от нови кърви и страдания.
Не се ли опомним и пресечем пътя и противопоставим на самозабравилите се боляри, нека бъдем сигурни, че те в спора си чия е България, както някога, така и сега за изпълнение на своите цели ще повикат чужденци отвън за арбитър, да ги помири, а дойдат ли те, както в миналото, останалото се знае какво ще бъде.
Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „Циганин цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе!”
Настане ли това безразличие в народната душа, тогава всички спорове между днешните боляри „чия е България?”, всички участъци, бентове, затвори да се спре новото - и затварят, избиват своите противници - са безцелни и болярите, както в миналото, ще прехвърлят границите или ще издигнат чужди знамена над къщите си, ще станат чужди поданици, изженят децата си за чужденци, и пак ще остане да тегли и страда народът.
Опомняне трябва от всички! Път на младото, на новото, дейното и работа за утрешна
България, а иначе - катастрофи, кризи и робство ни чакат!
