69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр. 1)
„Така будните души се нуждаят от живот, светлина и
свобода.
Така животът носи щастие; светлината - знание; а истината -
свобода.
Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията
светлина и живот.”
Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел. И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър.
Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло.
А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята.
Някога Мойсей учи хората на правдата:
- „Око за око и зъб за зъб.”
Дойде Христос, Любовта донесе и на хората закон встави:
- „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния като себе си; любете и враговете си!”
Ний се нарекохме християни; всички имаме кръщелни свидетелства и заживяхме: за зъб - челюст къртят сега...
С две мерки мерим - едната е за нас; другата - за другите.
Необходима е една мярка - което е за нас добро - него да желаем и за другите. Радостта и животът са цел на всички. Само Божествената, вечно справедливата мярка е, която може да донесе щастие на хората, защото резултатът й е винаги истината; истината носи свободата, а свободният само може истински да обича.
А казано е, че „Бог е Любов”, и който пребъдва в обичта - за него Царството Божие е дошло на земята.