(В. „Ратник на свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1)
Андро Лулчев
Неоспорим факт е, че народът преживява страшни дни. Грозни облаци се вият над родна земя, а що ни носи утрешният ден - един Бог знае...
Една след друга се редят кризи, които карат народа да губи вяра в доброто, хубавото, в правдата; да маха с ръка и вика; да вземат, да продават ниви и ливади, котли и черги. Утре, щом всичко продадат, мене, жената и децата не могат да продават...
Гледа народът на всичко индиферентно, като че ли не се касае до неговата собствена съдба, а за чужда...
В това време по върховете водачите на племето ни, забравили отговорностите, които носят в тези тежки дни, са се хванали за косите.
Стр. 168/1036
Управляющите се делят на племена, взаимно обвиняват, дебнат се, кой кого да бутне, та креслото му да вземе и пропущат съдбоносните моменти за България.
Господин председателят на камарата Цанков, според един следпразничен вестник, виждайки утрешния ден в неговия истинския лик, в Габрово е казал: „Ако Н. В. Царят не се вслуша в гласа ни, може да го последва участта на княз Батенберг.”
Господин председателят на камарата е вдигнал единия крайна завесата, за да надникнем и видим що има зад нея.
В това време почти всички шефове на партиите чрез софийските ежедневници се изказаха по днешното и утрешно положение на страната. Всички констатират, че то е тежко, а утрешният ден - страшен, но въпреки всичко забравят своята отговорност и те един други се обвиниха в лъжа, измама, неискреност, надлъгвания. Всеки изкара себе си чист като кристал, а всички друзи - мръсни, нечисти.
Страшна българска действителност, която покруси, трови душата на народа ни.
Във взаимни борби опозицията забрави своя дълг и отговорност към народа; забрави, че нейният дълг е да бъде верен контрол на управляющите, верен страж на интересите на народа, добри сътрудници на правителството по големите народни въпроси.
Опозиционните шефове забравят, че и те са управлявали, правили грешки, докарвали катастрофи.
Но кой, кога работи, не прави грешки и кои родители, когато видят, че децата им се давят, не се хвърлят да ги вадят дори и тогава, когато са кръвно скарани?
Налага се сега, повече от всеки друг път, опозицията и правителството да престанат да се самоунищожават и отхвърлят отговорностите от себе си.
Отговорности за днешното и утрешно положение на народа ни носим Всички. Но най-голяма отговорност носят Водачите на партиите, управници, опозицията, които не могат да намерят доволно сили в себе си и поведат народа в духа на новото и на времето и нуждите на народа, а не интересите на партията.
Виновни са всички, които от личен егоизъм и други подбуди стоят далеч от „политическото блато”, а те не са малко, гласуват според настроението си за този или онзи и така лекомислено решават своята и тая на цял народ - съдба.
Отговорности носят за днешните и утрешни дни всички честни граждани, които са в партиите и от страх пред партийна дисциплина мълчат, затварят очи, когато техните шефове са си разпасали пояса и заради лични и партийни интереси жертват интересите на цял народ.
Виновници сме всички за днешното тежко положение, кой повече, кой по-малко, защото сме българи и носим в душата си онова останало още от турско време: „Покорна глава сабя не сече! Кажи му „аго”, да му е драго.”
Дошло е крайно време да се погледне истината право в очи и вземат мерки да се помогне на народа днес, за да не стане късно утре за всички.
Налага се на всички честни и справедливи хора, които обичат истината повече от партийната дисциплина, народа си, повече от партията си - хората на новото да се организират, да си подадат ръка и заедно поведат народа по новия път - на истината, обичта, братството, търпимостта - път, по който Ратниците на Свободата вървят.
Защото грозни облаци са се надвесили над Родна земя, а когато загърми и засвятка - то гръмотевиците най-напред падат върху най-високите върхове...
Който има очи да чете - да разбира; който има уши - да слуша; сили - да помага, за да надвие доброто над злото, защото всички носим отговорности пред идващите поколения.
Стр. 169/1036
