45. ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)
ТОМ 21
(В. „Ратникна свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1)
„Това, което може да се придобие, може и да се изгуби - то е преходно. Което се ражда и развива - то е постоянното.”
От хиляди години человеците се стремят да постигнат, да реализират своите индивидуални, семейни и национални идеали.
Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици
- идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти.
Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще.
И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове.
Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история.
Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят...
Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите.
Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота.
И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят.
Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и животът ви други ще стане! .
