14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Всяка майка има слабостта да мисли, че нейното чедо не е като другите, че самото му раждане е станало по особен начин и е чудо, въпреки че в света това чудо се е повтаряло и повтаряло. Но то за нея си е чудо. Така стана и със -сьбитията в нас около 9-й юни. На тия „чудеса” туй е чудното, че могат да ги смятат за чудеса! Ний не искаме да омаловажим никому нито заслугите, нито ролите, но само да изтъкнем, че поради нашия навик да мислим откъслечно и несвързано, естествените неща започват да ни се струват чудеса. Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме -удеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая. Повтарям, въпросът не е за субективната преценка на нещата, па била тя и колективна, а за оня вътрешен процес, който ги обуславя. Чудеса в природата и в живота няма. Ако ние заспим нощем в тъмно и се събудим по пладне, може да има рязък контраст от слънчевите лъчи. Но това не би било никакво чудо, ако следваме непрекъснато това разсъмване, а естествено преминаваме от едно състояние в друго.
Девети юни го подготвиха не генерал Лазаров, не Лиги и Комитети - а самият Стамболийски, защото той подготви недоволниците и създаде почвата, която направи възможно съществуването и успяването на тия недоволници. 9-й юни беше само една неминуемост при туй състояние на нещата, което бяхме достигнали, А самият земледелски съюз изпадна в това положение, защото неговите идеолози и творци, като Драгиев, се задоволиха с едни критики само на туй, което ставаше в него - роля, която прекрасно изпълняваха и най-големите врагове на съюза. Те говореха, че са бащи на земледелския съюз, а когато той, същият се давеше в блатото, те се задоволяваха да гледат от брега с пророчества на уста, че рано или късно ще се удави. Истинските бащи в такива случаи не постъпват така, мислим ний. Ний не обвиняваме, нито укоряваме - а само гласно разсъждаваме - и ако грешим някъде, с удоволствие ще приемем корекция, защото за нас истината стои над писаното. Комунистите бяха революционна партия. Те говореха за постигане на своите идеали по революционен път. Това беше тяхното право. Но тия семена попаднаха на сгодна почва в душите на военни и бивши военни и понеже последните бяха по-готови да налагат своите разбирания за „отечеството и ред”, кървавата разправия настъпи. Резултатът е известен. Идеалистите на миналото поискаха да върнат колелото на времето. Но животът няма да спре тук. Ний всички сме навързани един за друг - един народ сме, едно цяло тяло. И не може, когато единият крак е притиснат и вика от болка, на другите части да е добре. Може сега в момента да не се усеща, но дните се сменяват и часовете в тях биват дори различни. Чувството на цялото е това, което днес и всякога трябва да спира всяка вдигната ръка, всяка лоша дума и помисъл. Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и патриоти”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си. Заблуда е да се мисли, че враговете не се учат един от друг. Напротив, това е неминуем закон -те си въздействуват волно и неволно. Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!
