| Алтернативен линк |
15. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо трето, бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)
(В. "Ратник на свободата”, бр. 4, 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1)
Братя, днес ще ви пиша как да воювате с враговете си, Ний, хората, все сме се борили още от ранните векове, та дори досега чак. Ний сме атакували крепостите, събаряли стените им... А тия крепости винаги са имали врати, ключове за тия врати, през които хиляди хора са минавали, без да ги чупят... Но ний искаме да воюваме - и воюваме, разрушаваме, убиваме и биваме убити... Но как ще победим враговете си? Има един метод, който обикновено смятат за най-сигурния - като ги убиеш. Но кой ти е враг, защо се е явил тоя враг, кои са причините, които са ви противопоставили един на друг? Всеки разумен човек знае, че нищо без причина не е. Е добре, ако убиеш врага си, ще убиеш ли и причината, която го е направила такъв? Ний убихме много сърби, сърбите убиха много македонци - и все пак, ако една идея е права, ако тя има условия да съществува, ако причината не е премахната - тогава? Ето, хората от хиляди години се убиват, без да престанат да имат врагове! Затова големите учители на человечеството туриха закон: - Не убий! Не убий - с убийство не се е разрешил никой въпрос досега! Человечеството е убивало и убива - и все повече нужда се явява да си служат с това средство - и все по-безполезно! Но ти може да затвориш врага си, да го туриш в тюрма и държиш дълги години, „да му дойде умът в главата”. И това е един начин, по който си отмъщават, без да подозират, че с това те приличат на куче, което хапе биющата го тояга, като че ли тя е крива за неговите болки - късогледо да види волята, която стои зад нея. Но и когато затворим някого, той ще мечтае само отмъщение и ний ще трябва да употребим сила, за да го пазим: сума сили ще се прахосат напразно - и при първия удобен случай той ще се хвърли отгоре - па били ний отделна личност или държава - и тогава... историята ще почне - отначало.