НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

(В. «Братство», бр. 202, 5.XII.1937 г., стр. 3) ТОМ 20
Алтернативен линк

6. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ



(В. «Братство», бр. 202, 5.ХII.1937 г, стр. 3)

(ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

В Школата няма «особено мнение». Приемай и живей - то е, което може да те подпомогне.

Това, което те смущава, е по-силно от тебе.

Да чукаш камъни, за да стават статуи, е разумно, но какъв смисъл има да чукаш статуи? - Това е критиката по навик.

Това, което ти спомня за Доброто и Красивото - то само е добро и красиво.

Христовите думи имаха сила, защото бяха съчетани с  живот - това за ония, които мислят, че може да се «омагьосва със  Словото». Силата иде от съгласуванието на думите с делата.

Културата на един народ се познава по свободата,  която има, и на човека - от начина, по който той я употребява или  злоупотребява с нея.

И най-ценната фраза, ако се вземе недовършена,  може да звучи като безмислие. Колко често ние търсим «смисъл» в  недовършения живот на едно или друго лице, или в своя собствен?

Най-напред се учат хората да дават. То е любовта.  И ако грешно дадеш където не трябва, други, които вървят след тебе,  поправят нещата.

Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в  Мъдростта - тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш,  както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои  целия град.

Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя  ще те научи как да даваш - както Бог дава - тъй че никой да не сети или  види ръката, която дава.

Който доказва, че е силен, не е силен.

Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън.

Ако ти се бориш от желание да победиш и за  удоволствие от победата на силния над по-слабия - макар и само в един  диспут, е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от  невежество противника си - това е съвсем друго.

Целта на живота не може да бъде вън от самия живот.

Който злоупотребява със свободата, става непременно роб.

Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо.  Но онзи, който не иска и не чака - всичко, което дойде, е навреме и  добро дошло.

Имай едно желание само - да изпълниш това, което Бог иска от тебе -всяко друго ще те отклони от Великия път на живота.

Моли се човек на Бога, говори се на човека, а животното го принуждават условията.

Силният прощава, а слабият оправдава. Неразумният отмъщава.

Лекият път в началото е труден в края.

Инженерът може да се подкупи, но науката, по която той работи и изчислява - не.

Който ходи в светлина, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина.

Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен.

Страда животното, учи човекът, ученикът действува, Учителят ръководи, а Духът оживява.

Който е свободен, може да греши, но има възможност и да научи Истината.

Каквото изтъчеш, това ще облечеш.

Чрез ума се работи и учи, но не се обича.

Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека.

Да се намеси Божественото в човешкото, това е да се подигне човекът, но да се намесва човешкото в Божественото - това е падение.

Смирението е път към Истината.

Миналото трябва да знаеш, то е формата.

Сегашното трябва да учиш, то е съдържанието.

Бъдещето трябва да вярваш, то е принципът, идеята.

Ако всеки бе длъжен да изпълва съветите, които  дава, навярно хората съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би  се променил.

Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го желаем, то и другояче ни изглежда.

Истината може да се говори дотолкова, доколкото  има любов между го-ворившия и слушателя. Без нея слушателите ще се  разбягат, както и учениците на Христа, когато им каза, че ако не пият от  кръвта Му и не ядат плътта Му, не могат да имат дял с Него. Значи  разкриването на Истината е възможно само пропорционално на степента на  Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затуй в старите книги е  казано, че които видят Бога, умират. Когато човек се намери лице с лице с  Истината - старото, заблудата умират.

Това, което виждаш някъде, има го и в тебе. Инак  не би могъл да го видиш и разбереш. Понякога едничката радост е, че вече  го е имало и е надрас-нато.

Млад или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи. Животът е едно училище.

Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си поправил своите.

В живота препятствията са единствената реалност.  Всяка неразбрана реалност е спънка. А разбирание на всички спънки, това е  Истината.

Формите създават противоречията, а съдържанието обединява.

Как може да страда един човек, ако нищо не е  негово? Освен ако приказва едно и мисли друго? Защото, ако здравето,  радостите, умът, имотът -всичко това Бог го е дал и е Негово, какво има  да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята Си? Не е ли Той  Господарят, а ние - слугите само?

(следва)

Л. Лулчев


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ