В Школата няма «особено мнение». Приемай и живей - то е, което може да те подпомогне.
Това, което те смущава, е по-силно от тебе.
Да чукаш камъни, за да стават статуи, е разумно, но какъв смисъл има да чукаш статуи? - Това е критиката по навик.
Това, което ти спомня за Доброто и Красивото - то само е добро и красиво.
Христовите думи имаха сила, защото бяха съчетани с живот - това за ония, които мислят, че може да се «омагьосва със Словото». Силата иде от съгласуванието на думите с делата.
Културата на един народ се познава по свободата, която има, и на човека - от начина, по който той я употребява или злоупотребява с нея.
И най-ценната фраза, ако се вземе недовършена, може да звучи като безмислие. Колко често ние търсим «смисъл» в недовършения живот на едно или друго лице, или в своя собствен?
Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш където не трябва, други, които вървят след тебе, поправят нещата.
Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта - тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град.
Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш - както Бог дава - тъй че никой да не сети или види ръката, която дава.
Който доказва, че е силен, не е силен.
Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън.
Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия - макар и само в един диспут, е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си - това е съвсем друго.
Целта на живота не може да бъде вън от самия живот.
Който злоупотребява със свободата, става непременно роб.
Дълго е времето на онзи, който иска и чака нещо. Но онзи, който не иска и не чака - всичко, което дойде, е навреме и добро дошло.
Имай едно желание само - да изпълниш това, което Бог иска от тебе -всяко друго ще те отклони от Великия път на живота.
Моли се човек на Бога, говори се на човека, а животното го принуждават условията.
Силният прощава, а слабият оправдава. Неразумният отмъщава.
Лекият път в началото е труден в края.
Инженерът може да се подкупи, но науката, по която той работи и изчислява - не.
Който ходи в светлина, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина.
Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен.
Страда животното, учи човекът, ученикът действува, Учителят ръководи, а Духът оживява.
Който е свободен, може да греши, но има възможност и да научи Истината.
Каквото изтъчеш, това ще облечеш.
Чрез ума се работи и учи, но не се обича.
Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека.
Да се намеси Божественото в човешкото, това е да се подигне човекът, но да се намесва човешкото в Божественото - това е падение.
Смирението е път към Истината.
Миналото трябва да знаеш, то е формата.
Сегашното трябва да учиш, то е съдържанието.
Бъдещето трябва да вярваш, то е принципът, идеята.
Ако всеки бе длъжен да изпълва съветите, които дава, навярно хората съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил.
Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го желаем, то и другояче ни изглежда.
Истината може да се говори дотолкова, доколкото има любов между го-ворившия и слушателя. Без нея слушателите ще се разбягат, както и учениците на Христа, когато им каза, че ако не пият от кръвта Му и не ядат плътта Му, не могат да имат дял с Него. Значи разкриването на Истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затуй в старите книги е казано, че които видят Бога, умират. Когато човек се намери лице с лице с Истината - старото, заблудата умират.
Това, което виждаш някъде, има го и в тебе. Инак не би могъл да го видиш и разбереш. Понякога едничката радост е, че вече го е имало и е надрас-нато.
Млад или стар, щом влезеш в едно училище, не оправяй училището, това не е твоя работа, а учи. Животът е едно училище.
Не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. И не поправяй чуждите погрешки, преди да си поправил своите.
В живота препятствията са единствената реалност. Всяка неразбрана реалност е спънка. А разбирание на всички спънки, това е Истината.
Формите създават противоречията, а съдържанието обединява.
Как може да страда един човек, ако нищо не е негово? Освен ако приказва едно и мисли друго? Защото, ако здравето, радостите, умът, имотът -всичко това Бог го е дал и е Негово, какво има да плачеш, ако Той го употребява тъй или иначе по волята Си? Не е ли Той Господарят, а ние - слугите само?
