«Ако нещата започват от своя първоначален пункт, те ще получат и своя естествен подем.»
«Неразбраните неща в живота имат свой вътрешен смисъл.»
«Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.»
От «Книгата на живота»
Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот.
Подтикът на съзнанието да се прояви към периферията се нарича «живот».
Да живееш - това значи да съзнаваш, че може да се качиш до най-голямата височина и да слезнеш до най-голямата дълбочина. Това е една привилегия.
Светията, и горе да се качи, и долу да слезе - пак светия си остава. И разбойникът и престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе - пак разбойник си остава.
Животът сам по себе си не се изменя - нито се покваря, нито се разваля, нито се подобрява. Животът има само примеси.
Това, което може да развали живота, седи извън него.
Животът на човека може да се развали само в такъв случай, ако той измени отношенията си с живата природа и със свойте ближни.
Тогава само ще се яви един малък дисонанс и човек ще приеме повече -или по-малко.
Всякога, когато човек приеме повече или по-малко, се ражда злото в света. Когато се приеме живот повече, отколкото трябва, явява се пресища-ние. Когато животът се приеме колкото трябва, това е радостта на живота. Животът в своето проявление няма нито начало, нито край.
Единственото реално нещо, което знаем, това е животът.
Животът е първият подтик за движение. Той е като буйна река, която слиза от висок планински връх и непрекъснато трябва да тече.
Напразно ще се турят прегради и бентове - всички ще бъдат изпълнени, някои - завлечени; а пътят, необходимият път на съзнателния живот - проправен.